Пасхална полунощница

Пасхална Полунощница

Започва около 23.15 ч. Чете се за 17 минути без словото и 22 минути с него.

Свещеникът: Благословен е нашият Бог…

Четецът: Амин.

Трисветое

Свещеникът: Защото Твое е Царството…

Четецът: Амин. Господи, помилвай! (12)

Слава…, сега и винаги…

Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог!

Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа Царя, нашия Бог!

Дойдете да се поклоним и паднем пред самия Христос, нашия Цар и Бог!

Псалом 50

Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми. Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си). Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени. Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат. Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда. Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала; защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

Канон, гл. 6

Песен 1

Ирмос: Този, Който в древни времена е скрил гонителя-тиранин под вълните на морето, е скрит под земята от децата на онези, които някога е спасил; а ние, като девиците да пеем на Господ, защото (Той) славно се прослави.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Господи, Боже мой, ще Ти пея химн на заминаването и надгробна песен, защото с погребението Ти отвори за мен входовете на живота и със смъртта Си уби смъртта и ада.

Надземните и подземните същества се разтрепериха от страх при смъртта Ти, като Те видяха, Спасителю мой, на трона горе и в гроба долу, защото да бъдеш видян мъртъв е отвъд разбирането, Авторе на живота.

Слава… сега…

За да изпълниш всичко с Твоята слава, Ти си слязъл в най-долните части на земята: защото моята същност, която е от Адам, не е скрита от Тебе, но когато беше погребан, Ти ме обнови от тлението, Човеколюбче.

Песен 3

Ирмос: Когато създанието видя Тебе, Който си увиснал цялата земя свободно върху водите, висящ на Голгота, обзет от голям ужас, възкликна: няма свят освен Тебе, Господи.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Образите на Твоето погребение си разкрил в множество видения; и сега, като Богочовек, Ти разкри тайните Си на тези в ада, Владико, които викат с висок глас: няма свят освен Тебе, Господи.

Простря ръцете Си и съедини всичко, което от древността беше разделено; облечен в плащаница, Спасителю, и погребан в гробница, Ти си освободил пленниците, които викат с висок глас: няма свят освен Тебе, Господи.

Слава… сега…

В гробницата и зад печатите, Невместими, Ти беше държан доброволно; защото показа божественото действие на Твоята сила на пеещите: няма свят освен Тебе, Господи Човеколюбче.

Седален, гл. 1:

(На ц.с.:) Гроб Твой Спасе, воини стрегущии, мертви от облистания явльшагося ангела быша, проповедающа женам Воскресение. Тебе славим, тли потребителя! Тебе припадаем, Воскресшему из гроба, и Единому Богу нашему!

Войниците, пазещи Твоя гроб, Спасителю, станаха като мъртви от сиянието на явилия се ангел, който възвести възкресението на жените. Прославяме Те като Унищожител на тлението; пред Тебе падаме, Възкръсналия от гроба, и единствен наш Бог.

//В манастири, на това място се чете Проповед на Велика събота: Господ слиза в ада, от св. Епифаний, архиепископ Кипърски (+ 403)

Нещо странно се случва – голяма тишина е днес на земята, голяма тишина и безмълвие. Цялата земя мълчи, защото Царят спи. Земята се разтрепери и утихна, защото Бог заспа по плът и възкреси всички, които са заспали от началото на света. Бог умря по плът, а адът трепери от страх.

Тръгнал е да търси първородителя ни като изгубена овца. Силно желаейки да посети онези, които живеят в тъмнина и в сянка смъртна (Мат. 4:16), Той отиде да освободи от скръбта пленените Адам и Ева, Той, който е едновременно Бог и Синът на Ева. Господ се приближи до тях, носейки кръста, оръжието, което Му спечели победата. При Неговия вид Адам, първият човек, който Той създаде, се удари в гърдите от ужас и извика към всички: „Моят Господ да бъде с всички вас“. Христос му отговори: „И с твоя дух“. Той го хвана за ръка и го вдигна, като каза: 

„Събуди се, спящ, и възкръсни от мъртвите, и Христос ще те освети. Аз съм твоя Бог, Който заради тебе станах твой син. От любов към тебе и към твоите потомци сега със собствената Си власт заповядвам на всички, които са държани в робство, да излязат всички, които са в тъмнина, да бъдат просветени всички, които спят, да се събудят. Заповядвам ти, спящи, да се събудиш. Не съм те създал, за да бъдеш затворник в ада. Стани от мъртвите, защото Аз съм Животът на мъртвите. Стани, дело на Моите ръце, ти, който си създаден по Моя образ. Стани, нека напуснем това място, защото ти си в Мене и Аз съм в тебе; заедно образуваме само една личност и не можем да бъдем разделени. 

Заради тебе Аз, твоят Бог, станах твой син; Аз, Господ, приех образа на раб; Аз, чийто дом е над небесата, слязох на земята и под земята. Заради тебе, заради човека, станах като човек без помощ, свободен сред мъртвите. Заради вас, който оставихте градина, бях предаден на евреите в градина и бях разпнат в градина.

Виж на лицето ми плюнката, която получих, за да ти върна живота, който някога ти вдъхнах. Виж там белезите от ударите, които получих, за да прекроя твоята изкривена природа по Моя образ. На гърба Ми виж белезите от бичуването, което понесох, за да премахна бремето на греха, което тежи върху гърба ти. Виж ръцете ми, здраво приковани към дърво, заради тебе, който някога нечестиво протегна ръката си към дървото.

Заспах на Кръста и меч прониза реброто Ми заради тебе, който заспа в рая и роди Ева от твоето ребро. Моето ребро излекува болката в твоето. Сънят ми ще те събуди от съня ти в ада. Мечът, който Ме прониза, прибра в ножницата меча, обърнат срещу тебе.

Стани, нека напуснем това място. Врагът те изведе от земния рай. Няма да те върна в този рай, но ще те възкача на трона в Рая. Забраних ти дървото, което беше само символ на живота, но виж, Аз, който съм самият Живот, сега съм едно с тебе. Поставих херувими да те пазят, както се пазят роби, но сега ги карам да ти се покланят като на Бог. Престолът, образуван от херувими, те очаква, неговите носители са бързи и нетърпеливи. (Чертогът) Булчинската стая е украсена, банкетът е готов, вечните жилища са подготвени, съкровищниците на всички добри неща са отворени. Царството небесно е приготвено за тебе от вечността.“//

Песен 4

Ирмос: Предвиждайки Твоето божествено смаляване на кръста, Авакум, удивен, извика: Ти си разсекъл силата на силните, Благий, като всемогъщ се присъедини към тези в ада.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Днес Ти си осветил седмия ден, който в древността си благословил, като си починал от Твоите дела, защото Ти въвеждаш всичко в битие и обновяваш, спазвайки съботата, Спасителю мой, и утвърждаваш всичко.

С Твоята висша сила Ти победи; душата Ти се раздели от плътта, но Ти разкъса и двете връзки – на смъртта и ада, Слове, чрез властта Си.

Слава… сега…

Адът се огорчи, когато Те срещна, Слове, защото видя човек обожествен, наранен с рани, но всесилен, и умря от страх при тази гледка.

Песен 5

Ирмос: Твоето Богоявление, Христе, което милостиво се случи за нас, бдящият Исайя като видя неугасващата Светлина през нощта, възкликна: мъртвите ще възкръснат и онези, които са в гробовете, ще станат, и всички родени на земята ще се зарадват.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Ти обновяваш родените на земята, Създателю, бидейки пръст, а плащаницата и гробът разкриват, Слове, тайнството, което е в Тебе; защото почтения съветник прави съвет с Родилия Те, Който величествено ме е преобразил в Тебе.

Чрез смъртта Ти промени смъртното, чрез погребението тленното, защото Ти оставаш непроменен, както подобава на Бога, правейки безсмъртно това, което си получил: все пак нито плътта Ти е видяла тление, Владико, нито душата Ти по чуден начин е оставена в ада.

Слава… сега…

Излязъл от Небрачна и прободен в ребрата, Създателю мой, Ти чрез Нея осъществи обновлението на Ева. Ставайки нов Адам, си заспал свръхестествено възстановяващ природата сън, и си възкресил живота от съня и тлението, защото си Всесилен.

Песен 6

Ирмос: Йона бе уловен, но неудържан в корема на кита, защото, носейки образа на Тебе, Който пострада и бе предаден на погребение, той излезе от звяра като от (брачна) стая и извика към стражата: „Вие, които пазите лъжливо и напразно, сте изоставили собствената си милост.“

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Беше бит, Слове, но не разделен от плътта, към която се присъедини; защото въпреки че Твоят храм беше разрушен по време на страданията, все пак състава на Твоето Божество и на Твоята плът е само едно, защото и в двете природи Ти си един Син, Слово Божие, Бог и човек.

Смъртоносен за хората, но не и за Бога, беше греха на Адам, защото макар природата на Твоята плът, създадена от пръст, да пострада, Божеството остана безстрастно, а Ти преобрази тленното в себе си в нетленно и разкри източника на нетленния живот чрез възкресението.

Слава… сега…

Адът царува, но не завинаги над човешкия род; защото Ти, Силни, положен в гроба, с животворна ръка разкъса ключалките на смъртта и възвести истинско избавление на спящите там от векове, като стана, Спасителю, първороден от мъртвите.

Кондак, глас 6:

Заключилият бездната изглежда като мъртъв и със смирна в плащаница обвит, Безсмъртният в гроб се полага като смъртен, и жените дойдоха да Го помажат с миро, като плачеха горко и викаха: Тази събота е преблагословена, в нея Христос, заспал, ще възкръсне тридневен.

Икос: Този, Който държи всичко, е издигнат на Кръст и ридае цялото творение, гледайки Го, висящ гол на дървото. Слънцето скри лъчите си, и звездите задържаха своя блясък. Земята с много страх се разклати, а морето избяга. Скалите се разцепиха, и гробовете на мнозина се отвориха, и телата на свети мъже станаха. Адът стенеше долу, а юдеите се съветваха да оклеветят възкресението на Христос. Но жените викаха с висок глас: „Това е най-благословената събота, в която Христос е заспал, за да възкръсне на третия ден“.

Песен 7

Ирмос: Чудо неизказано! Този, Който в пещта спаси благочестивите младежи от пламъците, в гроба е положен мъртъв, бездиханен, за спасението на нас, които пеем: Боже, Изкупителю, благословен си!

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Адът е пронизан в сърцето, приел Пронизания с копие в ребрата, и погълнат от божествения огън, той изстена за спасението на нас, които пеем: Боже, Изкупителю, благословен си!

Богат гроб! Защото като прие в себе си Твореца като заспал, той се показа божествена съкровищница на живота за спасението на нас, които пеем: Боже, Изкупителю, благословен си!

Според закона на смъртните Животът на всички се подчинява да бъде положен в гроба и Той го показа като извор на възкресението, за спасение на нас, които пеем: Боже, Изкупителю, благословен си!

Слава… сега…

Дали в ада, или в гроба, или в Едем, Божеството на Христос беше неделимо едно с Отец и Духа, за спасението на нас, които пеем: Боже, Изкупителю, благословен си!

Песен 8

Ирмос: Трепери от страх, небе, и нека се поклатят основите на земята; защото ето, Този, Който живее на високо, е причислен към мъртвите и живее като странник в тесен гроб. Него вие, деца, благославяйте, свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте през всички векове.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Най-чистият Храм е разрушен, но издига падналата скиния. Защото вторият Адам, Този, Който живее във висините, слезе при първия Адам, дори до съкровищниците на ада. Него вие, деца, благославяйте, свещеници, възхвалявайте, хора, превъзнасяйте през всички векове.

Не остана смелост у учениците, но Йосиф Ариматейски беше по-смел; защото, като видя Бога на всички мъртъв и гол, той Го поиска и погреба, викайки: него вие, деца, благославяйте, свещеници, възхвалявайте, хора, превъзнасяйте през всички векове.

Слава… сега…

О, нови чудеса! О, каква доброта! О, неизказано търпение! Защото по собствена воля Този, Който живее във висините, е запечатан под земята и Бог е оклеветен като измамник. Него вие, деца, благославяйте, свещеници, възхвалявайте, хора, превъзнасяйте през всички векове.

Песен 9

Ирмос: Не плачи за Мене, Майко, виждайки в гроба Сина, Когото си заченала в утробата безсеменно, защото ще възкръсна и ще бъда прославен, и ще възнеса в слава като Бог, тези, които непрестанно, с вяра и любов те величаят.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

При Твоето странно раждане, безначални Сине, бях свръхестествено  благословена като избягнах болките. Но сега, като Те гледам бездиханен, Боже мой, съм пронизана с меча* на горчива скръб. Но стани, за да бъда възвеличена.

* Лука 2:35

Земята Ме покрива, както желая, Майко, но вратарите на ада треперят, когато Ме гледат, облечен в окървавената дреха на отмъщението; защото като Бог поразих враговете Си чрез кръста и ще възкръсна отново, и ще те възвелича.

Слава… сега…

Да се радва творението, да се веселят всички родени от земята, защото врагът – адът, беше пленен; нека жените със смирна да Ме посрещнат, защото аз освобождавам Адам и Ева с цялото им потомство и на третия ден ще възкръсна.

Трисветое

Тропар, гл. 2:

Егда снизшел еси к смерти, Животе безсмертный, тогда ад умертвил еси блистанием Божества. Егда же и умершия от преисподних воскресил еси, вся силы небесныя взываху: Жизнодавче Христе Боже наш, слава Тебе.

Превод: Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!

Кратка сугуба ектения

Свещеникът: Помилвай ни, Боже, по великата си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.

Народът: Господи, помилуй (3 пъти).

Свещеникът: Още се молим за благочестивия православен български народ и за христолюбивото наше войнство.

Народът: Господи, помилуй (3 пъти).

Още се молим за високо­преосвещения наш митрополит името.

Народът: Господи, помилуй (3 пъти).

Още се молим за всички братя и за всички християни.

Народът: Господи, помилуй (3 пъти).

Възглас: Защото си милостив и човеколюбив Бог, и на Тебе слава възнасяме…

Народът: Амин.

Отпуст

Свещеникът: Слава на Тебе, Христе Боже, упование наше, слава на Тебе!

Народът: Слава… сега…. Господи, помилвай (3 пъти). Отче, благослови!

Свещеникът: Възкръсналият от мъртвите Христос, истинският Бог наш…

Народът: Амин.