Неделя на светите отци от шестте вселенски събора

 Тази служба я има качена в новия сайт Православно богослужение.

31 август - Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

Полагане пояса на Пресвета Богородица

(Х в.)

Вечерна

Господи, воззва́х: на 6, глас 4.

Подобен: Ꙗ҆́кѡ до́блѧ:

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Стих: Надявам се на Господ, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Ковчегът, който съдържа твоя пояс, Богородице, е кивотът на освещението за твоите раби и свято ограждение, слава и хвалба, и източник на изцеление, винаги разпознаваем, където днес, събрали се свято, възпяваме твоите многобройни величия и морето от чудеса.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)

Ето едно чудно място, ето един храм на вечна светлина, в който е положено съкровището на Богомомичето – пояса, почетен с благодат. Пристъпете, хора, за просветление и изцеление, явно тръгнете и извикайте с благодарни сърца: пресвета Дево, благославяме те ние, които сме спасени чрез твоето раждане.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Празнуваме светото полагане от твоя пояс, Богородице, радвайки се; защото днес ти се удостои да дариш на града си свещен покров, безопасно убежище, скъпоценен дар, неизчерпаемо богатство от изцеления, река, изпълнена с даровете на Духа.

Слава, и сега, глас 2:

Като с пресветъл венец, пречиста Богородице, Църквата Божия се огради с твоя свети пояс; и днес тя се радва и тайно ликува, Владичице, викайки към тебе: Радвай се, скъпоценна диадемо и венче на Неговата божествена слава; радвай се, единствена славо на пълнотата и вечно веселие; радвай се, убежище и защита, и спасение на нас, които прибягваме към тебе.

Вход с кадилница. Свете тихий:

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, на деня.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

Стиховни стихири, глас 4.

Подобен: Да́лъ є҆сѝ зна́менїе:

Дарувала си на своя град честния си пояс, преславна, като най-сигурна защита. Той го обгръща и чрез божественото си действие го па̀зи от всяка опасност, като го прави непобедим за враговете, та да възглася: „Моя сила, моя крепост и моя преславна радост е единствено твоят Син и Господ, Единственият Милосърден.“

Стих: Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, Ти и ковчегът на Твоето могъщество. (Пс. 131:8)

Благочестивите царе, увенчани със скъпоценната диадема на твоя честен пояс, Пречиста, се хвалят с твоите божествени величия и всякога се показват страшни за враговете, които воюват против тях. Възпявайки те, те зоват към Родилия се от тебе по неизречен начин: „Иисусе Всемогъщи, спаси всички като Милосърден!“

Стих: Най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти. (Пс. 44:13)

Препаши ни със силата на твоя пояс, Дево, като ни укрепяваш срещу враговете, покоряваш страстите, които ни поробват и воюват против нас, и винаги ни даряваш победа чрез безстрастието, за да те славим чисто и усърдно да зовем към твоя Син: Иисусе Всемогъщи, спаси всички като Милосърден!

Слава, и сега, глас 2:

След като сме очистили сърцето и ума си, нека празнуваме заедно с ангелите, като с радост пеем песента на Давид към девицата-невяста на Царя на всички, Христос, нашия Бог, казвайки: „възкръсни, Господи, на мястото на Твоя покой, Ти и ковчегът на Твоето могъщество“ (Пс. 131:8)! Защото си я украсил като прекрасен дворец, давайки я в наследство на Твоя народ*, Владико, за да го опази и защити от враговете му с Твоята могъща сила, чрез нейните молитви!

* в оригинала е „град“. Има се предвид Константинопол.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 8:

Богородице винаги-Дево, покров (подслон) на човеците, ти си дарила на твоя град* като защитна стена ризата и пояса на пречистото си тяло; чрез твоето безсеменно раждане те са останали нетленни, защото в тебе и природата и времето се обновяват. Затова те молим, дарувай мир на твоя град и голяма милост на душите ни.

* има се предвид Цариград. Но „твоя град“ можем да го заменим с „твоето общество“.

Слава, и сега, Богородичен отпустителен, гл. 8: Иже нас ради

Заради нас роден от Дева и претърпял разпятие, Благи, Ти със Своята смърт ограби смъртта и като Бог показа възкресението; не презирай тези, които създаде с ръката Си, прояви човеколюбието Си, Милостиви, приеми родилата Те Богородица, която се моли за нас, и спаси, Спасителю, нас, отчаяните люде.

Утринна

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь: на глас 8.

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, глас 8:

Богородице винаги-Дево, покров (подслон) на човеците, ти си дарила на твоя град* като защитна стена ризата и пояса на пречистото си тяло; чрез твоето безсеменно раждане те са останали нетленни, защото в тебе и природата и времето се обновяват. Затова те молим, дарувай мир на твоя град и голяма милост на душите ни. (3 пъти)

* има се предвид Цариград. Но „твоя град“ можем да го заменим с „твоето общество“.

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Първи седален, глас 3.

Подобен: Красотѣ̀ дѣ́вства: (различен от гръцкия)

Чрез красотата на девството си ти роди прекрасното Слово и го обви, Чиста, в пояса си като дете. Така ти, Владичице, дари пояса за защита, помощ и източник на освещение на твоите раби. Неговото (на пояса) почитано полагане, пресвета Дево, всички с вяра празнуваме.

Слава, и сега, същия.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог, и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, глас 3. (различен от гръцкия)

Ти единствено, Благословена, имаше нетленно раждане и девство, и ти дари на човеците спасителна дреха – твоя свят пояс, който и до сега остава нетленен, Божия невесто, заради който ние, твоите раби, Чиста, получаваме от Бога голяма милост.

Слава, и сега, същия.

Псалом 50 (чете се)

Два канона: В гръцкия миней са разменени. Първият с ирмосите на 8, чието краестрочие е: Препаши ме с твоята сила, Пречиста Дево. Творение на свети Йосиф Песнописец (+886), ирмосите по два пъти, тропарите на 6, глас 8.

Песен 1

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Препаши ме с твоята божествена сила, Пречиста Дево, мене, който благоговейно възпявам твоя свещен пояс, защото той е за твоя град божествено опасание, крепост и несъкрушима стена, а за Твоето паство – сигурна закрила.

Ти роди Всемогъщия Бог, Който препасва със сила всички благочестиви, Всенепорочна. Затова те облажаваме и, с радост целувайки твоя божествен пояс, черпим благодат и милост.

Днес с радост да отпразнуваме полагането на свещения пояс на пречистата Богоотроковица, защото чрез нея за нас бе изтъкан пояс на нетлението, неразкъсваема одежда и неразделима премяна.

Под твоята сила прибягва твоят народ, Всенепорочна; под твоя покров винаги намира убежище. Бъди помощ на всички и подавай на всички това, що е за спасение, като избавяш душите ни от беди.

Вторият канон на 4, глас 4.

Песен 1

Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей победи в пустинята войнството на Амалик. (Изх. 17:11)

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Неугасващ светилник от светлина е храмът на Девата, като небе, изпълнено с радост, осветява нейния пресветъл пояс, който днес озарява целия свят с лъчи на чудесата.

Твоят град, Пречиста, мислено е опасан със сила и здрава връзка чрез твоя наистина божествен пояс и има неразрушима мощ, затова и се гордее с тебе. ИЖД

Слава: Твоята ра̀ка стана за хората по-почитана от древния ковчег, Богородителко, защото вярно пазеше знаците на истината, а не просто скрижали.

И сега: Тайнствени аромати се изливат в храма чисти от почитаната рака днес и изпълват с духовен аромат всички, които идват при нея с любов.

Катавасия: Крⷭ҇тъ начерта́въ Мо́йсе́й:

Песен 3

Ирмос: Творче на небесния свод, Господи и Зиждителю на Църквата, Ти, Който си край на желанията, опора на верните, утвърди ме в Твоята любов, еднички Човеколюбче.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Обновява се сърцето, което с топла вяра се докосва до свещения пояс на Девата, и се препасва с непобедима сила против нечистите страсти и безплътните врагове, като пребъдва невредимо.

И досега пребъдва нетленен твоят светия пояс, който е опасвал твоето пречисто тяло, Отроковице; той освещава благочестиво пристъпващите към него и ги избавя от тление, болести и скърби.

Ти стана преславен дом на Словото, въплътило се от тебе, Чиста, и благоволи в твоя свят храм да бъде положен твоят честен пояс; като го целуваме с благоговение, се освещаваме.

Всички с радостно сърцето благоговейно целуваме твоя честен пояс, Богородице, защото той е чест за всички верни, понеже се е докоснал до твоето пречестно тяло.

Вторият

Ирмос: Твоята Църква се весели за Тебе, Христе, като казва: Ти си моята сила, Господи, прибежище и опора.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Нека днес, верни, почетем и с вяра се поклоним пред почитания пояс, защото той е връзка на единение с Бога.

Вечно течащите потоци на благодатта, Чиста, извиращи от пречистата ра̀ка, напояват всички верни.

Слава: Най-почитаният пояс, който днес възпяваме, излива изцеление за верните с благодат.

И сега: Щастието, което предизвикваш, тече като утринна роса, Чиста, и гаси пламъците на страстите у тези, които те възпяват.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 2.

Подобен: Въ моли́твахъ:

Благоприятната твоя утроба, Богородице, обхваната от ценния ти пояс, е сила непреборима за твоя град и ненамаляващо съкровище на блага, единствена вечна-Дево, която роди.

Седални, глас 4. (Първият е различен от гръцкия)

Подобен: Ско́ро предвари́:

Като божествена светиня, в Божия храм положен, се освети, Чиста, всечестният твой пояс, с който си препоясвала непорочната си утроба, ти, която зачена Бога. Затова, като се докосваме до него с вяра и благоговейно го целуваме, се освещаваме.

Слава, и сега, вторият, глас 4. Подобен: Вознесы́йся:

Полагането на твоя честен пояс твоята Църква светло празнува и усърдно вика към тебе, чиста Дево: всички запазвай от властта на враговете; съкруши надменността на безбожните варвари и направлявай нашия живот, за да изпълняваме божествените повеления на Господа.

Песен 4

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Като си се преставила към незалязващата Светлина, Чиста, си оставила на блажените вместо твоето тяло честния пояс, който е източник на чудеса, място на спасение и ограда за този град, който те почита, Пречиста.

Като в ново небе влизаме в твоя храм, където е положено съкровището – твоят божествен пояс, сияещ като светозарно слънце, изпускащ лъчи на чудеса, озаряващ всички сърца, Отроковице, и прогонващ мрака на страстите.

Ти си кивотът на мисленото освещение, Чиста, всевъзпявана; и тази честна ра̀ка, съдържаща пояса, който си носила на себе си, даваш на твоите люде за велико прибежище и неизчерпаем източник на изцеления.

Принесе се на твоя град пребогат дар — твоят честен пояс, Всенепорочна, и светло бе положен в този ден в този твой божествен храм; и стана причина за велик празник, Богородице, за тези, които горещо те обичат.

Сянката на Закона* и пророческите предсказания предварително възвестиха, че ти, Пречиста, ще бъдеш истинската Божия Майка; чрез тебе изчезна проклятието и процъфтя съвършеното благословение и спасителната благодат за тези, които те възпяват с вяра и любов.

* „сянката на Закона“ означава старозаветните предобрази.

Вторият

Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: слава на Твоята сила, Господи!

Като скъпоценен свод Създателят и Творец те въздигна, Богородице, и те украси като звездите с божествено сияние, с което осветяваш краищата на земята.

Твоят град, Богородице, е в силна позиция и е сигурна крепост, притежавайки божествения ти пояс; тази връзка е неразрушима, в битки се разпростира.

Слава: От земята, Богородителко, твоят божествен пояс ни тегли към небето и чрез твоята любов и него ние биваме издигнати. Затова те прославяме, като причина за най-добра слава.

И сега: Ето неизчерпаемата благодат, дойдете всички любители на празниците с пламенно сърце, почерпете от реките изобилно бликащи от почитаната рака на пречистата Майка.

Песен 5

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Чрез божествения пояс, положен днес в твоя храм, богоблагодатна, се подават всякакви блага на нуждаещите се и се изпълва с освещение всеки, който идва и с вяра приема просеното.

Украси се, Дево, родила Словото Прекрасно, и в твоя прекрасен дом благоволи да бъде положен прекрасният пояс, който твоето прекрасно тяло, Богородице, прекрасно опояса.

Твоят свят храм, като втори рай, се познава от всички: в него се намира твоят пояс като благоуханна роза, изпълващ с божествено благоухание сърцата на верните, които пристъпват към него, Всенепорочна.

Облак на божествената роса си била, Пренепорочна, изливащ спасителната вода и превеждащ към плодородие на благочестието земята, вкочанена от грехове. Затова с вяра те славим.

Вторият

Ирмос: Ти, Господи, моя Светлина, дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.

Ти, Господи, си възвеличил Майка Си, Ти си я издигнал над всички духовни сили, нейната слава е несравнима.

Божията благодат сега се изобилно дава, пречиста Богородице, от твоята почитана рака на тези, които ти се покланят с вяра.

Слава: Богородице, чрез тебе верните царе се ограждат със сила, твоят град се гордее с връзката си с тебе и се хвали с твоя пояс. ИЖД

И сега: Твоята благодат наистина се разкри по чуден начин, Пречиста, чрез извършване на могъщи дела и знамения по целия свят

Песен 6

Ирмос: Бездна от грехове и прегрешения ме смущава като буря и ме хвърля в дълбината на отчаянието, но простри към мен Твоята крепка ръка, както към Петър, о Управителю, и ме спаси.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Ново си ни родила като Младенец, съществуващ преди вековете, и обновяваш сърцата, остарели от грехове, които чрез полагането на твоя честен пояс приемат обновление, Отроковице приснодево.

Твоята свята църква е наистина дивна, защото притежава твоя чуден пояс, източващ чудеса, и за бедстващите се явява като безкраен извор на изцеления, Богородителнице, Майко Дево.

Да се възвесели всяка душа, събрала се в твоя свят храм и съзерцаваща там твоя пояс, Богородице, като светло слънце, озаряващо със светлината на даровете на Вседържителя и Божествения Дух.

Укрепи нашите сърца, Чиста, като презреш всички прегрешения, и препоясай със сила онези, които с вяра придобиват твоя пояс като многоценно и неотнимаемо съкровище.

Вторият

Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с хвалебен глас“ – Църквата вика към Тебе, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.

Изцяло те прослави свръхестествено Господ, изцяло те въздигна, единствената, и превисоко те почете, Богородице, с храма с твоя пояс и с божествената рака.

Потоци благодат извират като от бездна от твоята пречиста рака и обгръщат цялото творение, напоявайки тези, които с вяра се покланят на твоето Рождество.

Верните, придобили те за крепост и похвала, се препоясват със слава, имайки, Богородителнице, твоя честен пояс като пресветла и драгоценна светиня.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 4. Подобен: Ꙗ҆ви́лсѧ є҆сѝ дне́сь:

Твоят храм* празнува днес полагането на почитания ти пояс, Всевъзпявана, и прилежно вика към тебе: радвай се, Дево, похвало на християните.

* храм „Св. Богородица“ в квартал Влахерна на Константинопол.

Икос: Освети ме със светлината си, Богородице Дево, и разруши тъмнината ми, която лежи яростно в ума ми, за да мога да дойда чист при тебе, Чиста, която си обожила хората, за да възпея твоя, неосквернена и непорочна, свети пояс, по-ярък от слънцето, който този свят го има като твърд подслон и надежда, побеждавайки събранията на беззаконните врагове и унищожавайки техните коварства, и винаги запазващ твоите раби. Радвай се, Дево, похвало на християните.

Синаксар: В V век при царуването на Аркадий (395-408 г.), син на Теодосий Велики, честният пояс на св. Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм „Св. Богородица“.

В началото на Х век честният пояс на св. Богородица бил прославен чрез особена личба. Византийската императрица Зоя, четвърта съпруга на император Лъв VI Философ, след като дълго време страдала от душевна болест, получила веднъж насън откровение, че незабавно ще оздравее, ако на нея бъде възложен поясът на пресвета Богородица. Царят помолил патриарха и ковчегът бил отворен. Сам патриархът прострял пояса над болната царица и тя веднага оздравяла. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господа Иисуса Христа и пречистата му Майка. След това честният пояс тържествено бил положен отново в ковчега, в който по-рано се съхранявал.

За спомен на това чудо над болната царица бил установен в началото на Х в. празникът „Полагане честния пояс на пресвета Богородица“.

По нейните молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси! Амин.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Царицата на всички (Богородица), като се пресели в небесните селения, остави като богатство на царицата на всички градове (Константинопол) своя пояс, чрез който се спасяват от нападението на видими и невидими врагове.

Да пристъпим сега към извора, изливащ благодат и милост – към честната рака, която пази всечестния пояс на прославилата човешкото естество с честното си Рождество – Девата и Майката.

Хвалете Господа, всички небесни сили, а вие, всички човешки народи, прославете Родилата Го, защото тя дарува своя пояс – истинско прибежище и спасение за верните.

Да ръсят днес отгоре облаците правда чрез полагането на твоя пояс, богоблагодатно Облаче, и нека всяка душа сладкопевно възпява, радвайки се: благословен е Бог на нашите отци.

Вторият

Ирмос: В персийската пещ Авраамовите отроци, разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото обгаряни от пламъка, викаха: благословен си в храма на Твоята слава, Господи!

Ти, Който си Слънце на правдата, Единствен Подателю на светлина, божествено си озарил храма на чистата с различните Твои дарове; и сияейки в него, нейният пояс разпръсва своите лъчи.

Като обкръжаваме твоята ра̀ка като златна стомна, единствено чиста, сега наистина ставаме причастници на божествената сладост на благодатните дарове, Всеблагословена, и я почитаме (раката) като превъзхождаща твоите предобрази*.

* старозаветни предобрази на Богородица

Наистина чрез твоята благодат за верните извира изобилие от чудеса, чиста Отроковице, и от твоята рака непрестанно потичат реки като от нов Едем.

Сега пристъпете с веселие всички, които сте на земята; дойдете – тайнствено възгласява раката на Владичицата – прегърнете прославената, която положи в мене като съкровище своя пояс.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Като свят престол бе поставена в Светая Светих раката, пазеща пояса на единствената чиста Богоотроковица и Царица на всички; от него непрестанно дохожда съвършен покой за страдащите от много болести.

На земята свещено си родила въплътения Господ и с пречистите си ръце наистина си Го препоясала – Оногова, Който препоясва благочестивите със сила; а сега, възлязла по-високо от небесата, си оставила на човеците твоя честен пояс, Дево Богородице, за крепост и покров.

Божествената благодат, съпътстваща твоя честен пояс, чиста Дево, е наистина изцеление за болните, утвърждение за падналите, дръзновение за унилите, кормило за плаващите и обръщане за заблудените; на него се покланяме с вяра през всички векове.

Като празнуваме днес святото полагане на твоя честен пояс, ние, твоите раби, извършваме свещено тържество и с радост ти зовем: радвай се, Богородице, радост на Ангелите и на всички човеци, които с вяра пеят: отроци, благославяйте; свещеници, възпявайте; люде, превъзнасяйте я във всички векове.

Вторият

Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова, а препасани с добродетели отроците, подвижниците на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: всички творения Господни, благославяйте Господ.

Някога ковчегът пазеше божествените скрижали, написани от Божията ръка, Пречиста; а сега, чиста Владичице, твоята всечестна и почитана рака пази пояса, носил в себе си страшната тайна на Законодателя на онези скрижали.

Ангелите, пречиста Владичице, днес ликуват в твоя честен храм около твоя свят и честен пояс; нему и ние с любов, радост и голямо веселие се покланяме, възпявайки тебе – славата на нашия род.

Ти си жезълът, произраснал Цвета на живота; ти си радостта на всички, драгоценен съсъд на Духа, съкровищница на благата и извор на благоухание; от която божествената рака излива мирото на изцеленията.

Твоите величия възпяват, Пречиста, небесните войнства; ясно ги проповядват всички патриарси и пророци, апостолите със светителите и ликовете на мъчениците; с тях заедно и ние ти се покланяме.

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Ето божественият одър Соломонов, който шейсетте силни обкръжават, според словата на Писанието*; така и днес в честната рака се полага нейният пояс, за помощ и подкрепа на всички верни и благочестиви, които го призовават.

* (Песен на песните 3:7–8) „Одърът Соломонов“ – тайната на Въплъщението; „Шестдесетте силни“ – небесните сили, които благоговейно обкръжават Божията тайна;

О, граде на Небесния Цар, за който се възвестиха преславни неща! На твоя град ти дарува своя всесвети и честен пояс за утвърждение на всички верни; чрез него венценосните побеждават враговете, сияейки с православието.

Нека днес планините източват сладост и хълмовете – вечна радост; събори на патриарсите, ликове на мъчениците, съсловие на пророците и честният лик на божествените апостоли, веселете се с всички нас при полагането на Божествения пояс на Богоотроковицата.

Осветила си всичко чрез твоето Рождество, пресвета Дево, и сега си ни дарувала велико просвещение – твоя пресвети пояс; при неговото полагане цялата земя ликува и почита тебе, изпълнила човешкия род с неизказана радост.

Промени бързо, милостива чиста Дево, любовта ми към измамните страсти; избави мене от врага, който непрестанно ме изкушава с тежестта на греховете, от гибелното униние, от пленничеството на греха, понеже прибягвам към твоята милост.

Вторият

Ирмос: Крайъгълен камък се отсече от тебе – девствената планина, не с човешка ръка, Дево; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, те величаем.

Пречестен чертог* наистина се яви твоята рака, Богородителнице, съдържаща и пазеща твоя свети пояс като девствена и невестническа одежда, достойна като съкровище на живота.

* „Чертог“ в химнографския език е „палата, брачна стая, светло жилище“. Тук раката е наречена така, защото пази светинята, свързана с девството и тайната на Въплъщението.

Църквата, облякла се, Богородице, с божествената диадема на красотата – твоя божествен и всесвети пояс – днес царски се весели и украсява с твоята слава.

Верни, озарявайте се, като приемате зората на даровете в храма на Девата, който по всичко прилича на небесата днес, и като че ли сте просветени от звездни красоти.

Твоят град, Богородителнице, има твоя свети пояс – съюз на мира, стена, утвърждение на божественото единство, похвала на православните и победа над враговете.

Възпяваме неизказаната слава и неизмеримата твоя благодат; защото ти си извор на премъдростта, от която Словото за всички произхожда, за ония, които тебе почитат, Пречиста, и величаят твоето Рождество.

Катавасии на св. Кръст: Крⷭ҇тъ начерта́въ Мо́йсе́й, гл. 8

1. Кръст начерта с жезъла си Моисей и пряко пресече Червеното (море) за вървящия пеша израилски народ, а когато го простря обратно над фараоновите колесници и очерта нашир, съедини водата – непобедимото оръжие; затова нека пеем на Христос, нашия Бог, защото се прослави.

3. Жезълът се възприема като предобраз на тайни, защото чрез разцъфването му се посочвал свещеникът, а за Църквата, безплодна преди, сега разцъфна дървото на Кръста за нейна сила и утвърждаване.

4. Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах Твоите дела и прославих Твоето божество.

5. О, преблажено дърво, на което беше разпънат Христос, Царят и Господ, и чрез което онзи, който чрез дървото измами (Адам и Ева), се провали, като се излъга за Тебе, прикования по плът Бог, Който даряваш мир на душите ни.

6. В утробата на водния звяр Йона разпери ръцете си във вид на кръст и ясно предизобрази спасителните страдания; после, като излезе на третия ден, изобрази свръхестественото възкресение на прикования по плът Христос Бог, Който с тридневното Си възкресение просвети света.

7. Изпълнената със заплахи и богоомразни хули безумна заповед на злочестивия тиранин разтревожи народите, но нито зверската ярост, ни пояждащият огън уплашиха тримата младежи, които сред огъня, при действието на росоносния дух, пееха: благословен си, Боже, всевъзпяван от отците ни и от нас.

8. Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благословете Създателя Бог Отец, момчета, които по число сте равни с Троицата, хвалете снизходилото Слово, Което преобразува огъня в роса, и превъзнасяйте во веки Всесветия Дух, Който дава живот на всички.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

9-та песен от катавасиите

Гл. 8. Тайнствен рай си, Богородице, от която без външна намеса произлезе Христос, Който посади на земята живоносното дърво на Кръста; като се издига то днес, ние му се покланяме и тебе величаем.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Светилен.

Подобен: Жєны̀, ᲂу҆слы́шите:

(Гръцкият е различен)

Почитайки твоя честен пояс, с който си препасала святото си тяло, Богоносна Дево, ние днес празнуваме неговото полагане, чрез което се избавяме от тление, беди и нещастия, Майко на Всевишния Бог.

Слава, и сега, същия. Или гръцкия:

Като Госпожа на всички творения и Владичица на създаденото, наистина изпълнена с премъдрост, бидейки Майка на пресветлия Бог Всевладика, изпълни мене със светлина, с божествено познание и благодат, когато завършвам тези песнопения към тебе, чиста Богородице.

Хвалитни стихири на 4, глас 4.

Всякое дихание (Пс. 150)

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Подобен: Ꙗ҆́кѡ до́блѧ:

4. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Като пресветъл венец, пречиста Богородице, твоят свят пояс обвива Църквата, и като се радва, сияе днес и тайнствено ликува, викайки ти, Владичице: радвай се, венче и божествена диадемо; радвай се, единствена славо и вечно веселие на моето паство.

2. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Пречиста Владичице, могъща крепост, непоколебима опора и спасение на твоя народ и твоя град, ти даде като светла дреха твоя скъпоценен пояс, който спасява от всички бедствия тези, които са във вяра и с горещо усърдие го почитат, Божия невесто.

1. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Твоят храм, Пречиста, днес се явява като неизчерпаем извор на чудеса; защото реките на благодатта изобилно текат от твоята свята ра̀ка и умовете на вярващите се радват, като ти викат с вяра и любов: ти си нашата радост и веселие, и наш живот.

Слава, и сега, глас 2: (гръцкият е различен, но този е по-хубав)

С очистен ум и ние, заедно с Ангелите, тържествуваме, светло започвайки Давидовата песен (Пс. 131:8) към Отроковицата, Невеста на Царя на всички, Христа Бога наш: „Възкръсни, Господи“ – възгласяйки, – „в покоя Твой, Ти и Кивотът на Твоята светиня“; защото тази си украсил като прекрасен чертог и си я причислил към твоя град, Владико, да го устройва и покрива от вражеските нападения със силата Твоя, по нейните молитви.

Велико славословие

Тропар, глас 8:

Богородице винаги-Дево, покров (подслон) на човеците, ти си дарила на твоя град като защитна стена ризата и пояса на пречистото си тяло; чрез твоето безсеменно раждане те са останали нетленни, защото в тебе и природата и времето се обновяват. Затова те молим, дарувай мир на твоя град и голяма милост на душите ни.

НА ЛИТУРГИЯТА

Бла́женны от каноните, песни 3-та и 6-а. 

Кондак, глас 4. Подобен: Ꙗ҆ви́лсѧ є҆сѝ дне́сь:

Твоят храм празнува днес полагането на почитания ти пояс, Всевъзпявана, и прилежно вика към тебе: радвай се, Дево, похвало на християните.

Прокимен, песента на Богородица, глас 3: Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой. (Лук.1:46-47) Стих: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове. 

Апостол до Евреите, 9:1 – 7. 

Алилуйя, глас 2: Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество. (Пс. 131:8) Стих: Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти. (Пс. 131:11)

Евангелие от Лука, за всички Богородични празници (10:38–42; 11:27–28). 

Причастен: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. Алилуйя. (Пс. 115:4)

Отпуст:

Христос, истинският Бог наш, по молитвите на Своята пречиста и пренепорочна света Майка, чието полагане на честния пояс празнуваме, със силата на честния и животворящ Кръст...