Saturday, 24 September 2022

Успение на св. Йоан Богослов

Успение на св. ап. и ев. Йоан Богослов


НА ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА

 

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), гл. 1, на 6:

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.


Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Прозрител на неизказани откровения и проповедник на възвишените тайни на Бог, синът на Зеведей, ни написа Христовото евангелие и ни научи да благославяме Отца и Сина и Светия Дух. (2)


Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Богодвижима лира на небесни песни, тайнописец и богопроповедна уста, за да пее песни, той движи устата си чудесно като струни, а езика си като барабан и се моли да бъдем спасени. (2)


Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

С гръмогласния си език ти разкри скритата мъдрост на Божието слово, любимецо на Бога, и винаги казваш движейки устата си често: „В начало беше Словото“ и учиш всеки човек да познава Бога. (2)


Слава, на апостола, глас 2.

Нека човечеството прослави сина на гръмотевицата, основата на божествената наука, основоположника на богословието и първия проповедник на истинските догми на Божията мъдрост, възлюбения Йоан девственика, защото, той казва, че винаги има в себе си Божието Слово, Което бе отначало, а и е винаги неразделно от Отца и равно по природа с Отца, и ни обяснява православно за Светата Троица: Създателя, който е с Отца и носи живота, и истинската Светлина, Когото и ни го показа. О, какво страшно чудо и голяма мъдрост! Защото той е пълен с любов, пълен с богословие, слава, чест и вяра, и основател на нашата чиста вяра, поради която ще получим вечни блага в Съдния ден.

И сега, Богородичен (догматик) на гласа, гл. 2. Прейде сень 

Отмина сянката на Закона при идването на благодатта. Както къпината, която гореше, а не изгаряше, така и ти си родила, Дево, и си останала девица. Вместо огнен стълп, изгря Слънцето на правдата; вместо Мойсей, се яви Христос, спасението на нашите души.


Вход с кадилница. Свете тихий

Творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.


Прокимен, на деня


Паримии (П. стр. 37-38, четат се напевно)

1 Йоан 3:21-24; 4:1-6

1 Йоан 4:11-16

1 Йоан 4:20-21; 5:1-5


Сугуба ектения.


Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!


Просителна ектения 


Стиховни стихири, гл. 4

Подобен: Зва́нный свы́ше:

Ти проповядва за Сина на Всевишния, че е един и същи с Отца, Светлина от Светлина, неизменен и образ на ипостаса на Родителя, надвременно от Него и безстрастно (без страдание) сияеше, че е Вседържителя и Господа на всички векове. Ти Го проповядва в света като Христос, нашия Бог, Който изведе света от тъмнината към светлината, затова му се моли да спаси и просвети нашите души.

Стих: Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. (Пс. 18:5)

Ти прие светлината от Утешителя и, просветен от нея, проповядва за Този, Който изхожда от Отца и се явява на човечеството чрез Сина. И Словото Божие, равно в слава и съпрестолно и едносъщно с безначалния Отец, ти, възлюбени, проповядва на всички. Затова те почитаме в песни, като основа на божествената вяра, която пазиш непоклатима с молитвите си към Господа.

Стих: Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. (Пс. 18:2)

Постигнал висините на богословието, ти беше посветен в неизразимите тайни на Бога за една същност и една слава, и царство, и власт на Божеството, разделено в три лица, а по същност неразделно и съединено в неслитно божествено единство; и като Го славиш така, Богослове, ти проповядваше неразделната Троица; затова Я моли да спаси и просвети душите ни.


Слава, гл. 6, от Йоан Дамаскин: Апостоле Христов, евангелисте богослове, ти беше познавател на неизразимите тайни и прогърмя премъдростта на непознатото за нас учение: че в началото беше Словото, обясни го на вярващите и отхвърли еретичното учение, че Словото не е от началото. Възлюбен беше и обичан приятел, и като Исая гръмогласен, и като Моисей боговидец, затова имаш смелост към Бога, усърдно се моли за нашите души.

И сега, глас същия: Богородице, ти си истинската лоза, от която израсна за нас Плодът на живота; умоляваме те да се застъпиш за нас, Владичице, заедно със светия апостол, за да бъдат помилвани душите ни.


Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лук. 2:29-32)


Трисвятое


Тропар, гл. 2

Апостоле, от Христа Бога възлюблени, побързай да избавиш безотго­вор­ните хора, защото те приема Този, на чийто гърди се облегна. Моли Го, Богослове, и налегналата мъгла върху народите да се вдигне, като просиш за нас мир и велика милост.

Слава, и сега, Богородичен: Вся паче смысла

Твоите тайнства, Богородице, превъзхождат всяка мисъл и всичко славно. Защото запечана в чистота и пазена в девство, те познаваме като нелъжлива Майка, родила истинския Бог. Него моли да спаси нашите души!


——————————————————


УТРИННА


Бог Господь, гл. 2:

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.


Тропар, гл. 2

Апостоле, от Христа Бога възлюблени, побързай да избавиш безотго­вор­ните хора, защото те приема Този, на чийто гърди се облегна. Моли Го, Богослове, и налегналата мъгла върху народите да се вдигне, като просиш за нас мир и велика милост. (2 пъти)

Слава, и сега, Богородичен: Вся паче смысла

Твоите тайнства, Богородице, превъзхождат всяка мисъл и всичко славно. Защото запечана в чистота и пазена в девство, те познаваме като нелъжлива Майка, родила истинския Бог. Него моли да спаси нашите души!


Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…


Първи седален, гл. 8, по Премудрости:

О, всемъдри, ти се нарече син на Божествения гръм, за да оглушиш уши­те на злочестивите, и със сладки тръби възгласи в праведните сърца словото на въплъщението; и като истински приятел на гърдите си се облег­нал, от Когото видимо си почерпил разум, на всички си проповядвал Отца безначалния, Иоане апостоле. Моли се на Христа Бога да ни дарува проще­ние на греховете, които празнуваме с любов святата ти памет.

Слава, и сега, Богородичен:

Премъдростта и Словото в твоята утроба си заченала без да се опалиш, майко Божия, на света си родила Съдържащия света, Даващия храна на всич­ки, и Твореца на тварите. Затова те моля, и с вяра те славя, всесвета Дево, да се избавя от прегрешенията, а в деня на съда, когато трябва да застана пред Създателя мой, твоята помощ тогава ми подай, Владичице, Дево чиста, защо­то всичко можеш щом поискаш, най-прославяна.


Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…


Втори седален, гл. 8, по Премудрости:

Като остави ловенето в дълбините, с въдицата на кръста всички народи открито във вярата улови, като риби, защото както ти каза Христос, ти се яви ловец на човеци, които за благочестие ловиш; така си насадил Словото на разума на всички в Патмос, а Ефес си завладял с твоето слово, Богослове апос­толе. Моли се на Христа Бога ни да дарува прощение на греховете, които празнуваме с любов святата ти памет.

Слава, и сега, Богородичен:

Пречиста Дево, майко Божия, моля те, изцели лютите страсти на моята душа, и ми дарувай прощение на греховете ми, защото извърших безумие: ду­ша­та си и тялото си оскверних, аз окаяния. Горко ми, какво ще правя аз в онзи час, когато ангелите ще вземат душата ми от страстното мое тяло; тога­ва ми бъди помощница и застъпница топла, защото в теб имам надежда аз, твоя раб.


Полиелей и Величание на апостола (К., стр. 83)

Велича́ем тя, апо́столе Христо́в и евангели́сте Иоа́нне Богосло́ве, и чтим боле́зни и труды́ твоя́, и́миже труди́лся еси́ во благове́стии Христо́ве.


Псалом избран.

1 Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. (18:2)

2 Небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела. (88:6)

1 Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове. (44:17А)

2 Ти ще ги туриш князе по цяла земя. (44:17Б)

1 Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята. (49:1)

2 От восто́к со́лнца до за́пад хва́льно И́мя Госпо́дне.

1 Освети́ша мо́лния Его́ вселе́нную,

2 возвести́ша Небеса́ пра́вду Его́,

1 и ви́деша вси лю́дие сла́ву Его́.

2 Кня́зи Иу́довы влады́ки их.

1 Воцари́ся Бог над язы́ки.

2 Бог прославля́емь в сове́те святы́х.

1 Ве́лий и стра́шен есть над все́ми окре́стными Его́.

2 Рцы́те во язы́цех, я́ко Госпо́дь воцари́ся.

1 Возвести́те во язы́цех сла́ву Его́, во всех лю́дех чудеса́ Его́.

2 Во всю зе́млю изы́де веща́ние их,

1 и в концы́ вселе́нныя глаго́лы их.

2 Покори́ лю́ди нам и язы́ки под но́ги на́ша.

1 Ве́лий Госпо́дь наш и ве́лия кре́пость Его́.

2 Той даст си́лу и держа́ву лю́дем Свои́м: благослове́н Бог.

Сла́ва, и ны́не: Аллилу́иа, трижды.


Малка ектения: 

Свещеникът: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство, на Отец, и Син, и Свети Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.


Седален след полиелея, гл. 8, по Премудрости:

Като се облегна на гърдите Иисусови, ти получи дръзновение, като уче­ник попита: кой е Твоят предател, Господи? И като много възлюблен, все­хвал­ни, с хляб ти го показа наяве. Затова като посветен в Божиите неизрече­ни тайни, учиш краищата на света на въплътеното Слово. Богослове апосто­ле, моли Христа Бога ни да дарува прощение на греховете, които праз­ну­ваме с любов святата ти памет.

Слава, и сега, Богородичен:

Да възпеем небесната врата и кивот, всесветата планина, светлият облак, неизгарящата къпина, словестният рай, призивът към Ева, на цялата вселена велико съкровище, защото в ней се извърши спасение на света, и прощение на съгрешенията на древните. Затова й пеем: моли се на твоя Син да дарува прощение на греховете на нас, които благочестиво се покланяме на твоето всесветò рождество.


Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.


Прокимен, гл. 4: Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. (Пс. 18:5)

Стих: Небесата проповядват славата Божия, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. (Пс. 18:2)


Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!


Евангелие (Йоан 21:14-25, зачало 67) от дверите


50 псалом – чете се

Слава: По молитвите на апостола, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, гл.2:

Богослове девствениче, на Спасителя възлюблени учениче, молим се, с твоите молитви ни спасявай от всяка вреда, защото сме от твоето стадо.


Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.


Канони на Св. Богородица и два канона на апостола. (Непреведени)


Канон на Богородица, глас 2.

Песен 1

Ирмос: Някога непреодолимата Сила напълно повали в дълбокото фараонската конница. Сега въплътеното Слово напълно заличи зловредния грях. Вечно славеният Господ славно се прослави.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Като красива, като изцяло превъзходна, като непорочна между жените, Бог те избра и в твоята непорочна утроба се всели; моли се на Него, Пренепорочна, да се избавят от пороците на греха всички, които те възпяват.

Според думите на псалма (44:10), Чиста, Ти седиш отдясно на Бога като царица; от твоята утроба Царят засия, затова Го моли, Всенепорочна, да ме включи от дясната страна в деня на въздаянието, Богоневесто.

Ти, която роди небесния Дъжд (по Мат. 5:45), обнови пресъхналото от непристойни дела човешко естество, затова те моля: направи и изсъхналата ми бразда на душата плодовита, Богоневесто.

Бяхме умъртвени от плода на прародителския разум, а чрез дървото на живота, Чиста, бяхме призвани към вечен живот; това дърво изникна свръхестествено от тебе, Богородице, Христос Бог, Когото с дръзновение моли да спаси душите ни.


Канон на апостола, чийто акростих гласи: Подобаващо за Христос възпявам сина на гърма (при превода акростихът не е спазен). Творба на свети Теофан, глас 2.

Песен 1

Ирмос същия.

Припев: Свети апостоле и евангелисте Йоане, моли Бога за нас!

Царството небесно, блажени, което си проповядвал, си го получил и си станал събеседник на небесното Слово, така че закриляй с молитвите си всички, които вярват в твоята проповед и богословие.

Ти показа здрав разум и пренебрегна всичко земно, дори връзките на природата, и с ум и сърце пребиваваше със Словото, премъдри, като освободи неразумните от неразумието им.

Приел си небесно знание, най-силни в божиите слова, затова си проповядвал за Бог Словото: в началото беше Словото и Словото беше в Своя Родител и Словото беше Бог; това си проповядвал и учил.

Богородичен: Хор от благочестиви девойки те възпява, Богородице Владичице, като добрата и най-благочестивата между жените, защото си украсена с добрини от Бога, защото си родила неизразимо* добротворното Слово.

* букв: извън словата


Друг канон на апостола, чийто акростих гласи: Поднасям молитва на божествения таинник (посветения в божествените тайни). Творба на свети Йосиф, гл. 6.


Песен 1

Ирмос: Докато Израил вървеше пеша през морето като по суша, видя по следите си гонителя фараон да потъва в бездната и извика: да изпеем победна песен на Бог.

Ти слезе в дълбините с мислите си и се озари от Духа, така че ясно ни възвести страшното раждане, Богослове, и извика: в началото беше Словото Божие.

Повалени от много изпитания, страдания, скърби и люти нападения, с вяра прибягваме при тебе, Богослове, бъди помощник на твоите раби.

Изцели лютите страсти на душите ни като изряден лекар, мъдри, и ни избави от вечното осъждане и огъня чрез твоето ходатайство.

Богородичен: Ти зачена Бога, Който стана Човек заради нас, затова Го моли, Чиста, да се смили над нас в деня на Съда, защото много сме Му съгрешили.

Катава́сия: Отве́рзу уста́ моя́:


Песен 3

Ирмос: Пустинята (т.е. неплодното събрание на езичниците) разцъфтя като крин (крем), когато Ти дойде. В нея се утвърди сърцето ми, Господи.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Облече́ся в мя, челове́ка,/ от чре́ва Твоего́ проше́д, Творе́ц, Всенепоро́чная,/ нетле́ния оде́жду да́руя обна́жшемуся мно́гими безме́стии.

Пречестно́е родила́ еси́ Бо́га Сло́во, Влады́чице,/ Его́же приле́жно моли́ уще́дрити смире́нную мою́ ду́шу,/ сла́достей безче́стии се́тующую.

Я́звы исцели́ души́ моея́, Пречи́стая,/ и смире́нное се́рдце мое́, огорче́нное я́дом змии́ным,/ де́йственною Твое́ю лечбо́ю уврачу́й.

Я́ко Ма́ти, иму́щи дерзнове́ние, Влады́чице, к Сы́ну Твоему́,/ проси́ по́мощи озло́бленным лю́дем,/ беззако́нных же низложи́ шата́ние.

Втория

Ирмос същия.

Тро́ицы яви́л еси́ богосло́вным язы́ком твои́м/ ю́же па́че ума́ та́йну, Иоа́нне богоблаже́нне,/ в не́йже утверди́ся мое́ се́рдце.

Язы́к твой бысть Пи́сьменника трость, Всесвята́го Ду́ха,/ богопи́санно зна́менующий честно́е твое́ и боже́ственное Ева́нгелие.

Му́дрости ты бе́здну поче́рпл еси́, всему́дре,/ возле́г богому́дренным дерзнове́нием на Прему́дрости Исто́чнице,/ и Сего́ богопропове́дник был еси́.

Богоро́дичен: Еди́ну Де́вствующую и Ма́терь чтим,/ я́ко спасе́ния Хода́таицу бы́вшу нам, Всенепоро́чная,/ и мир изба́вльшую моли́твами Твои́ми.

Третия

Ирмос: Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.

Умо́м све́тлым и чи́стым бесе́довав к Сло́ву, Богосло́ве треблаже́нне,/ тайно научи́лся еси́ от Него́ су́щим вы́шше сло́ва я́ве/ и всю тварь просвети́л еси́.

Уз мя изба́ви лю́тых греха́, треблаже́нне,/ любо́вию связу́я мя Влады́ки и Бо́га,/ Его́же возлюби́л еси́ те́пле и Богосло́в Того́ наре́клся еси́.

Да́лся еси́ защи́тник нам, и хода́тай, и изба́витель,/ и ко Го́споду моле́бник, и чуде́с самоде́латель, и исто́чник исцеле́ний, Богосло́ве./ Те́мже тя почита́ем.

Богоро́дичен: Егда́ Сло́во, Е́же из Тебе́ воплоти́вшееся неизрече́нно, Богоро́дице,/ на Дре́во вознесе́ся Креста́,/ де́вственнику ученику́, я́ко Де́ву Отрокови́цу, Тебе́ вручи́.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…


Седален, глас 8.

Подобен: Прему́дрости:

Прему́дрости на пе́рси возле́г и ра́зуму су́щих научи́вся,/ боже́ственно возгреме́л еси́: в нача́ле бе Сло́во,/ до́бре написа́в пе́рвый безнача́льное рождество́,/ и пропове́дал еси́ всем Сло́ва воплоще́ние./ Те́мже и язы́ком, я́ко мре́жею, улови́в язы́ки,/ благода́тию Ду́ха изуча́еши концы́ и просвеща́еши чудесы́,/ Богосло́ве апо́столе, моли́ Христа́ Бо́га грехо́в оставле́ние дарова́ти/ пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

В напа́сти многоплете́нныя впад от враг ви́димых и неви́димых,/ бу́рею одержи́мь безчи́сленных согреше́ний мои́х;/ и, я́ко к те́плому Твоему́ заступле́нию и покро́ву моему́, Чи́стая,/ ко приста́нищу притека́ю Твоей бла́гости./ Те́мже, Пречи́стая, из Тебе́ Воплоще́нному безсе́менно/ моли́ся приле́жно о всех рабе́х Твои́х,/ непреста́нно моля́щих Ти ся, Богоро́дице Пречи́стая,/ моля́щи Его́ при́сно согреше́ний оставле́ние дарова́ти/ воспева́ющим досто́йно сла́ву Твою́.


Песен 4

Ирмос: От Дева си дошъл, Господи, не ходатай, нито ангел, но самият Ти се въплъти и напълно спаси човешкото ми естество. Затова викам към Тебе: слава на Твоята сила, Господи!

Ка́плю ми умиле́ния одожди́, Влады́чице,/ отъе́млющи весь се́рдца моего́ вар и печа́ль мою́/ и па́костныя прило́ги отгоня́ющи.

Ору́жием мя сла́дости уя́звлена и лежа́ща в ра́нах,/ Пречи́стая, не пре́зри, но исцели́/ копие́м и Кро́вию распе́ншагося Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего.

Обогати́вшаяся влады́чеством вся́каго зда́ния,/ лю́те мя обнища́вша благода́ти Боже́ственныя удосто́й,/ я́ко да велича́ю Тя, я́ко благу́ю мою́ Предста́тельницу, Всенепоро́чная.

Возсия́ из утро́бы Твоей, Отрокови́це неискусобра́чная,/ О́тчая заря́, Христо́с,/ и просвети́ вселе́нную, распина́емь, и де́монскую тьму потреби́.

Втория

Ирмос същия.

Сло́во тя Богосло́ва досто́йно показа́,/ Того́ Божества́ тайнонаучи́в, преизя́щнейше,/ и е́же по челове́ку строе́нию научи́в неизрече́нному.

Ум боже́ствен и де́вственно те́ло стяжа́в,/ храм был еси́ живы́й же и одушевле́нный, сла́вне,/ и жили́ще Всепе́тыя Тро́ицы свяще́ннейшее.

Сыновство́м Пречи́стыя Де́вы почествова́лся еси́,/ де́вственниче блаже́нне, и брат показа́лся еси́ Избра́вшему тя/ и ученика́ Богосло́ва Соверши́вшему.

Богоро́дичен: Исцеля́я Е́вы дре́внее преступле́ние,/ в Тя, Всенепоро́чную и Пречи́стую, всели́ся Пребоже́ственный,/ всего́ мя, челове́ка, вообрази́ти па́дша.

Третия

Ирмос: Христос е моя сила, Бог и Господ – пее почитаната Църква, както  подобава за Бог, възглася Му с чист разум и празнува в Господ.

Ка́плями напои́л еси́ Сло́ва, сла́вне, подсо́лнечную всю,/ мутныя нече́стия во́ды изсуши́л еси́, благоче́стне:/ сего́ ра́ди тя почита́ем.

Кре́постию опоя́ши и держа́вою, молю́ся,/ разсла́бленную вся́кими нанесе́ньми ду́шу мою́, всему́дре,/ от нечи́стых враго́в прибега́ющую в кров твой.

Храм быв Боже́ственнаго Ду́ха,/ в хра́ме твое́м боже́ственнем ве́рою приседя́щия/ хра́мы покажи́ Бо́жия, Богосло́ве, хода́тайством твои́м.

Богоро́дичен: Боже́ственный Храм Бо́жий воспои́м,/ Святу́ю Де́ву я́сне вси блажи́м,/ обоже́ни бы́вше Е́ю и от лю́тых избавля́еми.


Песен 5

Ирмос: Христе Боже, Ти си станал Посредник между Бог и смъртните, защото чрез Тебе, Владико, от нощта на невежеството имаме достъп до Твоя Отец – Източник на светлина.

Путь жи́зни ро́ждшая, Пречи́стая,/ путево́ждствуй мя ны́не на путь пра́вый,/ в безпу́тие и про́пасть лю́тых паде́ний безслове́сно низринове́ннаго.

Устрани́вся без ума́ от ра́зума Бо́жия, блу́дно пожи́х,/ во стране́ да́льней страсте́й заблуди́в;/ но возврати́, Де́во Чи́стая, спаси́ Твои́ми мя утеше́ньми.

Вода́ми Твои́ми живото́чными напо́й раба́ Твоего́,/ пла́менем сожига́емаго грехо́в и пали́маго прило́ги де́монскими,/ Де́во Ма́ти Пречи́стая.

Се во чре́ве, Богоро́дице Пречи́стая,/ Христа́ Бо́га па́че сло́ва име́ла еси́, я́коже Иса́ия провозгласи́,/ и па́че естества́ Сего́, Богороди́тельнице, родила́ еси́.

Втория

Ирмос същия.

Небе́сный ум, Богосло́ве, яви́лся еси́ благода́тию,/ весь свет быв е́же к Началосве́ту приближе́нием/ и чи́стым твои́м зре́нием, е́же к Не́му, обожа́емь.

Умо́м чи́стым, и святы́ми устна́ми, богодохнове́нне,/ и пречи́стыми усты́ твое́ Ева́нгелие пропове́дал еси́/ и о́бщее спасе́ние всем ве́рным предложи́л еси́.

Со Христо́м живы́й от младе́нства,/ орга́н благода́ти от Него́ предложе́н был еси́,/ богосло́вии изобуча́емь и Тро́ичестей сла́ве па́че естества́ науча́емь.

Богоро́дичен: Глаго́лы Твоя́ помина́юще, Тя ны́не блажи́м:/ Тобо́ю, Всенепоро́чная, блаже́нство неизрече́нное/ и жизнь нестаре́ющуюся и́стинно прия́хом.

Третия

Ирмос: Моля те, Благи, с Твоята божествена светлина озари душите на онези, които от ранно утро копнеят за Тебе да Те познаят като Божие Слово, истински Бог, Който ги призовава от греховния мрак.

Я́ко у́тро, просия́л еси́ су́щим на земли́,/ Восто́к мы́сленный я́сно пропове́дуя, апо́столе, ми́ру,/ в Пло́ти прише́дший и многобо́жия тьму разори́вший.

Богосло́вии твои́ми свяще́нными вся́ку напои́л еси́ ду́шу,/ священнопропове́дниче апо́столе./ Те́мже ти зову́:/ изсохшее се́рдце мое́ грехми́, все напо́й.

Ура́нихся стрела́ми вра́жиими,/ всего́ мя уздра́ви, му́дре, предста́тельством твои́м, молю́ся,/ и на пути́ мя Бо́жия упра́ви, при́сно в беззако́ниях заблужда́ема.

Богоро́дичен: Егда́ предста́ла еси́ со возлю́бленным ученико́м/ у Креста́ Сы́на Твоего́, Всенепоро́чная,/ стена́ла еси́, пла́чущи, и диви́лася еси́/ Того́, е́же к челове́ком, мно́гому сострада́нию.


Песен 6

Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.

Не яви́ мене́ де́моном в ра́дость на суди́щи бу́дущем, Влады́чице,/ но, благосе́рдно воззре́вши на мя,/ Судию́ и Сы́на Твоего́ умоли́.

По́мыслы прогне́вах Тя, Го́споди,/ и лука́выми и беззако́нными мои́ми дея́ньми,/ в моли́тву привожду́ Ти Ма́терь Твою́,/ уще́дрив, спаси́ мя.

Осужде́ния изба́ви мя, Влады́чице,/ самоосужде́нна су́ща прегреше́ньми,/ я́ко Судию́ ро́ждшая и Бо́га вся́ческих, Всепе́тая.

Иису́са Спа́са моли́,/ Его́же па́че естества́ пло́тию родила́ еси́, Де́во Ма́ти Пречи́стая,/ изба́витися от бед рабо́м Твои́м.

Втория

Ирмос същия.

Иису́с, Бог мой и Госпо́дь,/ твою́ чистоту́ прии́м и всесоверше́нную свя́тость,/ бра́та тя, Богосло́ве, прия́т.

Венча́в свя́то житие́ твое́,/ си́це упова́в, Му́дрости возле́гл еси́ на пе́рси, сла́вне,/ и благода́ть отту́ду извле́кл еси́.

Вели́кая и боже́ственная сия́ния богосло́вия твоего́/ всю просвети́ша, сла́вне, вселе́нную/ и све́том Трисо́лнечным озари́ша.

Богоро́дичен: Не́бо простры́й во́лею,/ Не́бо земно́е ино́е распростре́ Тя, Богома́ти Чи́стая,/ и, из Тебе́ возсия́в, яви́ся.

Третия

Ирмос: Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.

Бысть, я́ко трость скоропи́сца, и́стинно богосло́вный язы́к твой,/ добропи́шущий разуме́ние и́стинное и зако́н, зело́ нове́йший,/ на скрижа́лех, Богосло́ве, серде́ц на́ших.

Увяди́вый искоре́нно нече́стия о́трасли, я́ко возде́латель всеизря́днейший, в души́ же мое́й страх Бо́жий насади́, сла́вне,/ доброде́телей благопло́дие процвета́ющее.

Сы́на Де́вы тя из Тоя́ Проше́дый преявле́нно именова́;/ с Не́юже моли́ся/ положе́нием всем сыно́м Бо́жиим бы́ти, всеприснопа́мятне,/ творя́щим благоуго́дная Ему́.

Богоро́дичен: В подо́бии Пло́ти позна́ся челове́ком Бог/ из Тебе́, Всенепоро́чная,/ Его́же моли́ всегда́/ пло́ти на́шея мудрова́ния, Всечи́стая, умертви́ти па́губная.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…


Кондак, глас 2:

Кой знае твоето величие, девствениче? Защото точиш чудеса и изливаш изцеления, и се молиш за нашите души като богослов и приятел Христов.

Икос: Както е невъзможно да се разгадае висотата небесна, и е дър­зост­­но и непостижимо дълбинето на морето, както и звездите да се изчис­лят, и приморския пясък, така също е невъзможно да бъде изказано с колко венци Христос е венчал Богослова, който възлюби. На него даде да се облегне на гърдите, и на тайната вечеря с него яде като богослов и приятел Христов.

В този месец, в двадесет и шестия ден празнуваме Успението на св. ап. и ев. Иоан Богослов. По неговите молитви, Христе Боже наш, помилуй и спаси нас! Амин.


Песен 7

Ирмос: Богопротивната заповед на беззаконния мъчител извисяваше високия пламък, но Христос простря росата на Духа върху богочестивите момци. Той е благословен и много прославен.

Кре́пость моя́, и пе́ние, и спасе́ние, и тве́рдое заступле́ние,/ и стена́ непобеди́ма су́щи, Влады́чице,/ борю́щия мя де́моны побори́,/ при́сно и́щущия умертви́ти мя.

Бо́га вопло́щши де́вственными Твои́ми кровьми́, обожи́ла еси́, Де́во, челове́чество./ Те́мже молю́ся Тебе́:/ страстьми́ оскверне́ннаго мя и растле́ннаго вра́жиими кова́рствы/ изба́ви моли́твами Твои́ми.

Пещь прообразова́ше Рождество́ Твое́, Всенепоро́чная:/ о́троки бо не опали́, я́ко ниже́ ложесна́ Твоя́ Огнь нестерпи́мый./ Те́мже мо́лим Тя:/ изба́ви рабы́ Твоя́ огня́ ве́чнаго.

Пречи́стое зача́тие, нетле́нное Рождество́/ Ты еди́на показа́ла еси́, Де́ва пребы́вши:/ Бо́га бо зачала́ еси́, над все́ми Су́щаго, Чи́стая, Челове́ка бы́вша,/ ве́рных на спасе́ние и избавле́ние.

Втория

Ирмос същия.

Боже́ственным сия́я светоли́тием,/ Ду́ха Свята́го я́сно богосло́вил еси́,/ исходя́ща из Безнача́льнаго Отца́ и почива́юща в Сы́не неотхо́дно,/ я́ко Единосу́щна.

В тебе́, блаже́нне, положи́ пра́вды Со́лнце селе́ние,/ не́бо приснодви́жимо тя соде́лавый/ и богосло́вным твои́м язы́ком пропове́дуемый Христо́с,/ возлю́бленне, препросла́вленный.

Глаго́л твои́х си́ла, боже́ственное веща́ние изы́де,/ всеблаже́нне досточу́дне,/ и преми́рное твое́ Ева́нгелие всю объя́ше зе́млю/ догма́тов вели́чеством.

Богоро́дичен: Пречи́стое зача́тие, нетле́нно Рождество́/ Ты еди́на показа́ла еси́, Де́ва пребы́вши:/ Бо́га бо зачала́ еси́, над все́ми Су́щаго, Чи́стая, Челове́ка бы́вша,/ ве́рных на спасе́ние и избавле́ние.

Третия

Ирмос: Ангелът направи огнената пещ прохладна за благочестивите младежи и изгаряща за халдеите, Божията заповед убеди мъчителя да извика: благословен си, Боже на нашите отци.

Гром разшуме́вший во вся концы́ воспои́м, Богосло́ва,/ и́мже всяк и́стинно слух огромле́н взя́тся от земли́/ и велича́ется Христо́с, всех Творе́ц.

Обзо́рно до́му твоего́ благоле́пие вся́ку просвеща́ет мысль,/ в не́мже всегда́ собира́ющеся, боголе́пне пое́м вся́ческих Творца́/ и благохва́лим тя ве́рно, су́ща предста́теля на́шего.

Я́ко звезду́ тя светлосия́ющую ве́мы,/ светоно́сными сия́нии твои́ми просвеща́тися, учениче́, мо́лимся, Христо́в,/ избавля́ющиися от тьмы страсте́й и напа́стей всера́зных хода́тайством твои́м.

Богоро́дичен: Благослови́м Тя, Всенепоро́чная, ро́ждшую благослове́ннаго Го́спода,/ благослове́ньми разо́ршаго Бо́жескими прокля́тое естество́ челове́ческое/ и обнови́вшаго ны, обветша́вшия тле́ю.


Песен 8

Ирмос: Огнената пещ някога във Вавилон, разделила действието си по заповед от Бога, изгорила халдейците, но освежила вярващите, които пеели: благославяйте Господа, всички дела Господни.

Ревну́й до́брым, злых удали́вшися/ попече́нием Боже́ственных дея́ний, душе́ моя́,/ моля́щуюся о тебе́ Богома́терь и всех непосты́дную иму́щи Предста́тельницу,/ я́ко ми́лостиву и человеколюби́ву.

Разреши́ла еси́ уз челове́чество дре́вняго осужде́ния, Богороди́тельнице./ Те́мже молю́ Тя:/ разреши́ всяк соу́з зло́бный се́рдца моего́,/ связа́вши мя, Пречи́стая, Боже́ственною любо́вию Зижди́теля.

Сла́вы О́тчую Зарю́ ро́ждши, Богоро́дице,/ безсла́вием прегреше́ний се́тующее се́рдце мое́ уясни́/ и сла́вы присносу́щныя покажи́ мя прича́стника,/ я́ко да ве́рою сла́влю Тя.

Яви́ся нам из Тебе́, Богороди́тельнице, пра́вды и́стинное Со́лнце,/ просвеща́я вся́ческая луча́ми Божества́,/ вопло́щся Вы́шний, Его́же песносло́вим.

Втория

Ирмос същия.

Я́коже мо́лния све́тлая проходя́щи, вселе́нней, блаже́нне, яви́лся еси́,/ чистоты́ све́тлостию, де́вства же блиста́нием/ и благоче́стия догма́ты мир просвеща́я,/ возлю́бленне Христу́ Бо́гу.

Те́ло, и ду́шу, и ум очи́стив,/ благовести́л еси́ Небе́сное Христо́во Ева́нгелие,/ и, А́нгелом единожи́тель на Небеса́х быв, зове́ши ны́не:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Столп све́тел, возложе́ние же боже́ственно Небе́снаго хра́ма был еси́,/ и престо́л чу́вствия, и му́дрости прия́телище,/ богосло́вия орга́н, поя́:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Богоро́дичен: Да кля́тву пе́рвую истреби́ши/ и сме́ртное осужде́ние дре́вле прама́тере,/ из Де́вы Богома́тере, Сло́ве Бо́жий, роди́лся еси́,/ всем дарова́в безсме́ртие неги́блемо.

Третия

Ирмос: От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.

Ри́торствующим язы́ком, блаже́нне, благооби́льствовал еси́/ и уме́ршия зло́бою вся живоулови́л еси́,/ свяще́нную твою́ прие́мшия про́поведь./ Те́мже тя честву́ем, я́ко таи́нника неизрече́нных.

Я́ко ины́й рай боже́ственный, дом твой показа́ся,/ чудесы́, я́коже цве́ты, всех ду́ши веселя́, апо́столе,/ и страсте́й прогоня́я злово́ние.

Бо́же, Бо́же мой, вонми́ ми/ и изба́ви мя от враго́в, на ки́йждо день находя́щих мне/ и смире́нное сокруша́ющих се́рдце мое́,/ име́я моля́щагося Тебе́ боже́ственнаго ученика́ Твоего́.

Богоро́дичен: Иису́са Спа́са,/ Его́же воплоти́ла еси́ от чи́стых крове́й Твои́х, Богора́дованная,/ испроси́ уще́дрити ны, рабы́ Твоя́,/ и от ве́чныя му́ки изъя́ти.


Песен 9

Ирмос: Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова Всевъзпяваната Богородица величаем.

Вкуси́в Ада́м от дре́ва сне́ди неподоба́ющия,/ смерть от дре́ва го́рько обра́;/ на Дре́ве пригвозди́вся, Сын Твой, Пречи́стая,/ сла́дость безсме́ртия источи́:/ сего́ ра́ди Тя почита́ем.

Цари́ца еси́, Царя́ Христа́ и Го́спода па́че сло́ва ро́ждши,/ разори́вшаго а́дова ца́рства,/ Его́же приле́жно моли́, Отрокови́це,/ Вы́шняго Ца́рствия удосто́ити вся честву́ющия Тя.

Ублагости́, Влады́чице, смире́нное се́рдце мое́,/ озло́бленное сла́достными потопле́ньми,/ я́ко Блага́го ро́ждшая и Блага́я су́щи вся,/ и к покая́нию мя благи́х двере́й введи́.

Мертв быв, на Кресте́ возноси́мь, сим умори́вый зми́я,/ те́мже зову́ Ти:/ умерщвле́нную ду́шу мою́ лука́выми де́лы/ поми́луй, Сло́ве, и оживи́ моли́твами Ро́ждшия Тя.

Втория

Ирмос същия.

Ны́не не в гада́ниих, но лице́м к лицу́/ сла́дости пото́к зре́ти удосто́ился еси́,/ и реку́ ми́ра, и исто́чник безсме́ртия,/ и́мже ны́не напая́емь, наслажда́ешися обоже́ния.

Назе́мное проси́л еси́ седа́лище прия́ти от Христа́,/ но Он тебе́ пе́рси Своя́ да́рует,/ на ня́же возле́г, Богосло́ве,/ тве́рдым и пребыва́ющим седе́нием до́брым обогати́лся еси́,/ апо́столов украше́ние.

Му́дрости погаси́л еси́ е́ллинския безбо́жное,/ в нача́ле бе Сло́во, му́дре, провеща́в,/ и к Бо́гу бе Сло́во, и и́стинно Бог бе Сло́во,/ Имже вся бы́ша, ви́димая же и неви́димая.

Богоро́дичен: Яко у́тро обрела́ся еси́ у́треннее в нощи́ жития́,/ де́вства заря́ми облиста́ющи,/ восто́к Со́лнца мы́сленнаго пра́вды нам я́вльшая,/ Богома́ти Всечи́стая.

Третия

Ирмос: За човека е невъзможно да види Бога, Когото дори ангелските сили не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те ублажаваме.

Часо́в и време́н Госпо́дь, сый Изба́витель,/ в преполове́нии дне на Кресте́ ви́сяше/ и тебе́ предаде́, я́коже де́вственнику, блаже́нне, Присноде́ву,/ сла́ву неотъе́млему дая́, е́же велича́ти тя.

Сый с го́рними боже́ственными Си́лами/ и с ни́ми боже́ственное восклица́я песнопе́ние,/ я́же в дому́ твое́м свято́м пою́щия и песносло́вящия Преблаго́го/ спаса́й хода́тайствы твои́ми честны́ми, Христо́в апо́столе.

Ве́рою прося́щия тя спаса́й ны от вся́кия беды́, Богосло́ве блаже́нне,/ ше́ствия на́ша я́же ко Го́споду ду́хом направля́я/ и путево́ждствуя ны на путь ми́ра, за́поведей Вседержи́теля.

Богоро́дичен: Глас прино́сим Ти благода́рствен, Бо́жии Ма́тери, све́тло и возопие́м:/ ра́дуйся, Престо́ле Бо́жий превысоча́йший, ра́дуйся, Све́та о́блаче,/ ра́дуйся, раю́, Еюже ра́йския сла́дости сподо́бихомся.


Катавасии, гл. 4 (до 8-ма песен) Отвèрзу устà моя.

Песен 1

Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух (Свети), и ще произнеса дума за царицата майка, ще се явя светло тържествуващ и с радост ще възпея нейните чудеса.

Песен 3

Богородице, жив и изобилен изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.

Песен 4

Пребожественият Иисус, Който стои в славата на божествения престол, дойде на лек облак чрез нетленната длан – Божията майка и спаси тия, които казват: Христе, слава на Твоята сила.

Песен 5

Всички се удивиха на твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, зачена в утробата си Бога на всичко и роди Безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.

Песен 6

Богомъдри, като честваме тоя божествен всепочитан празник на Божията майка, елате да приветстваме и славим Бог, Който се роди от нея.

Песен 7

Богомъдрите отроци не почетоха творението вместо Твореца, но мъжествено пренебрегнаха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославени Господи и Боже на нашите отци!

Песен 8

Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благочестивите отроци бяха спасени в пещта от Богородичната рожба, което тогава беше предобразувана, а сега е действителна; тя подбужда цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте през всички векове.


Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Честнейшую херувим 

Народът: (речитативДушата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. 

9-та песен от катавасиите 

Нека всеки човек се зарадва, просвещаван от Духа, а безплътните по естество духовни същества да тържествуват, като почитат свещения празник на Божията майка и казват: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Вечнодево!


Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.


Светилен: Подобен: Ду́хом:

Словото те избра като девствен по душа и тяло, блажени богослове девствениче, и със Своето божество те показа чуден писател и слуга, и въпреки че си се представил от земята, не си умрял, а си жив в Бога, и пребиваваш безсмъртен.

Слава: Подобен: Жены́, услы́шите:

На гръмотевицата син си бил, на хората си благовестил, че в на­чало бе Словото, апостоле Иоане. Лягайки на гърдите на твоя Владика, от там си почерпил струите на богословието, с които напояваш всяка твар.

И сега: При кръста на твоя Син и Бог ти стоеше, всечиста, заедно с учени­кът девственик. Ето, казва, твоят Син; а на ученика: ето, казва, твоята майка. Заедно с него и ние те възпяваме, богородителко Дево.


Хвалитни стихири

Глас 8, Всякое дихание

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

 На апостола: по О, преслàвнаго чудесè:

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2) 

Блажени Иоане всемъдри, обилна топлина на Христовата любов, пове­че от всички си бил любим на всевидеца Слово, и Съдещия с праведна мяра цяла вселена. С добродетелите на чистотата и девството си озарил тялото си и помислите си, Богоблажени.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Да възхвалим сега с духовни песни всечестния Иоан като служител Хрис­тов, защото е на девството процъфтяване, на честнѝте добродетели – приятно жилище, орган на мъдростта, на Духа – храм, светоносна уста на благодатта, на Църквата – най-светлото око.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Като си легнал на гърдите Господни, си почерпил мъдрост от водите на богословието и светът си напоил, Иоане всеизящни, със знания за Троицата си изсушил морето на безбожието, бил си стълб и облак одушевен, наста­вяй­ки ни към небесното наследство.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

С твоето благовестие светът си просветил, евангелисте божествени,  за Източника на благата, царството недвижимо, животът вечен, и неизказаната радост, и за наслаждението от гледането на божественото, и богато дарените Христови дарования, които умът превъзхождат и човешките помисли, сине на гръмотевиците.

Слава, гл. 8:

Благовестниче Иоане, равноангелни девствениче Богослове, от Бога нау­чен правилно да слави и проповядва на света, че от пречистото ребро кръв и вода изтече, чрез които намираме вечен живот за нашите души.

И сега: Владичице, приеми молитвите на твоите раби, и ни избави от всяка нужда и печал.


Велико славословие


Тропар, гл. 2

Апостоле, от Христа Бога възлюблени, побързай да избавиш безотго­вор­ните хора, защото те приема Този, на чийто гърди се облегна. Моли Го, Богослове, и налегналата мъгла върху народите да се вдигне, като просиш за нас мир и велика милост.