Предпразненство на Въведението в храма на Пресвета Богородица, и на преподобния наш отец Григорий Декаполит (†817), и на светия наш отец Прокъл, архиепископ Константинополски († 446/447).
НА ВЕЧЕРНЯТА
На Го́споди, воззва́х: стихири на предпразненството, глас 1.
Подо́бенъ: Нбⷭ҇ныхъ чинѡ́въ:
Свещоносиците девици, озарявайки пътя на Приснодевата, наистина пророчески предвъзвестяват в Духа бъдещите събития, защото Богородица, бидейки Божи храм, още от младенческа възраст тържествено е въведена в храма с девствена слава.
Наистина Богородица се яви на света като славен плод на свещеното обещание, превъзхождаща всички. Благочестиво въведена в Божия дом, тя изпълнява молитвата на родителите си, пазена от Божествения Дух.
Вярно хранена с небесен хляб, Дево, в Господния храм, ти роди за света Хляба на живота – Словото. На Него, като избран и всенепорочен храм, ти предварително бе тайно сгодена чрез Духа, като се съчета с Бога и Отца.
Стихири на преподобния, същия глас и подобен:
В Небе́сныя оби́тели с весе́лием вселя́яся и со А́нгелы, о́тче, предстоя́ дерзнове́нно Престо́лу Госпо́дню, на земли́ соверша́ющим па́мять твою́ грехо́в оставле́ние и страсте́й дарова́ти моли́ся.
Моли́твенным серпо́м, о́тче Григо́рие, страсте́й те́рния изсе́к и возде́лав ра́лом воздержа́ния зе́млю душе́вную, вверг семена́ благоче́стия в ню: и́миже нам возраща́еши исцеле́ния плоды́.
Доброде́телей тя прия́телище нарица́ем, преподо́бне, я́ко молча́ния дру́га, бде́ния де́лателя, и о́браз целому́дрия, и моли́твы жили́ще некра́домое, и чуде́с сокро́вище, и моли́твенника чту́щих тя, Григо́рие.
Слава, и сега, на предпразненството, глас 4:
Днес одушевеният Божи храм – Богородица – се въвежда в Господния храм, и Захария я приема. Днес Светая Светих се радва, а ангелският лик тайнствено празнува. Заедно с тях и ние, празнувайки днес, да възкликнем с архангел Гавриил: „радвай се, Благодатна, Господ е с тебе“, Той, Който има велика милост!
Ако е петък вечер: Слава, на предпразненството. И сега, догматика по гласа.
На стиховните стихири – на свети Прокъл, глас 4.
Подо́бенъ: Да́лъ є҆сѝ зна́менїе:
Догма́тов све́тлостию и жития́ красото́ю благоче́стно удобри́л еси́, Про́кле приснопа́мятне, священнонача́лие, и Це́ркве столп яви́лся еси́ и́стинно, просвеща́я вся словесы́ твои́ми. Тем тя ублажа́ем и во псалме́х же и пе́снех святу́ю и всечестну́ю пра́зднуем па́мять твою́.
Стих: Честна́ пред Го́сподем смерть преподо́бных Его́.
Све́тло научи́л еси́ и Богому́дренно пропове́дал еси́ Богоро́дицу, пречи́стую Отрокови́цу, ро́ждшую Су́щаго пре́жде век Созда́теля и Влады́ку, Сы́на и Сло́во О́тчее, и в после́дняя за ны Челове́ка бы́вша хоте́нием и невра́щна естество́м, и Несто́рия посрами́в, я́ко нечести́ва и пребезу́мна.
Стих: Свяще́нницы Твои́ облеку́тся в пра́вду, и преподо́бнии Твои́ возра́дуются.
Во́ды поче́рпл еси́ златоза́рныя, приснопа́мятне, му́драго Богопропове́дника, Его́же и прее́мник и благоче́стия яви́лся еси́, и седа́лища, утвержда́я уче́нми и́стины Христо́ву па́ству, и того́ честне́йшия и всечестны́я мо́щи, я́коже у́тварь ца́рскую, Це́ркви отда́л еси́.
Слава, и сега, на предпразненството, глас 4.
Дойдете, всички верни, да възхвалим единствената непорочна, предвъзвестена от пророците и въведена в храма, Майката, предопределена преди вековете и в последните времена явила се като Богородица. Господи, по нейните молитви дарувай ни Твоя мир и велика милост!
Тропар общ, глас 4:
Боже на нашите отци, Който винаги постъпваш с нас според Твоето снизхождение, не отнемай милостта Си от нас, но по техните молитви управлявай живота ни в мир.
Тропа́рь Григо́рия, глас 3:
О́браз был еси́ воздержа́ния, Боже́ственным Ду́хом вся просвети́в: правове́рия тече́ние соверши́л еси́, уче́нием мир просвети́л еси́ и злове́рных обличи́л еси́ смы́слы, о́тче преподо́бне Григо́рие, Христа́ Бо́га моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.
Тропа́рь Про́кла, глас 4:
И́же Боже́ственным нача́лом прему́дрости, стра́хом Госпо́дним утве́рждся, отту́ду свяще́нными восхожде́нии возше́л еси́ во учени́чество Златоу́ста, и архиере́йскаго того́ престо́ла досто́ин быв чистоты́ добро́тами, апо́стольским пра́вилом себе́ вообрази́в, не себе́ живы́й, но Христу́ и ста́ду твоему́. Тем в нетле́нный живо́т апо́стольски всели́лся еси́, иера́рше Про́кле, моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
Слава, и сега, на предпразненството, същия глас:
Сега Анна ни предизвестява радост, противоположна на скръбта, като роди своя плод, единствената вечно-Дева и в изпълнение на своя обет тя с радост води днес в Господния храм тази, която е наистина храм на Бог Слово и чиста майка.
НА УТРИННАТА
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь: на глас 4.
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Тропар на предпразненството, глас 4:
Сега Анна ни предизвестява радост, противоположна на скръбта, като роди своя плод, единствената вечно-Дева и в изпълнение на своя обет тя с радост води днес в Господния храм тази, която е наистина храм на Бог Слово и чиста майка. (2 пъти)
Слава, тропар на светиите, глас 4:
Боже на нашите отци, Който винаги постъпваш с нас според Твоето снизхождение, не отнемай милостта Си от нас, но по техните молитви управлявай живота ни в мир.
И сега, отново тропара на предпразненството.
Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Първи седален, глас 4.
Подо́бенъ: Оу҆диви́сѧ І҆ѡ́сифъ:
Още преди зачеването ти, Чиста, си била посветена на Бога и като се роди на земята, сега си Му принесена като дар и изпълни обещанието на баща си. В светия храм ти, която самата си Божи храм, защото си чиста от младостта си, с горящи свещи бе дадена и стана обиталище на непристъпната и божествена Светлина, затова твоето пристигане е наистина велико, единствена Богоневесто и вечна-Дево.
Слава, и сега, същия.
Втори седален, глас 4.
Храмът Божий, многопочитания чертог, влиза в Божия храм с горящи свещи и с веселие. А Захария се радва за нея, виждайки ясно явлението, чрез което се изпълнява казаното от светите пророци; той се весели и предпразнично пее: твоето влизане, Отроковице и Дево-Майко, възвестява радост.
Слава, и сега, същия.
Псалом 50.
Канонът на предпразненството с ирмосите е на 6, а двата канона на светиите — на 8. Канонът на предпразненството, чийто акростих е по азбучен ред до седма песен. Също така и осма песен има свои стихове. А пък деветата песен — „Иосифова“, глас 4.
Песен 1
Ирмос: Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух Свети, и ще произнеса дума за царицата майка, и ще се явя светло тържествуващ, и с радост ще възпея нейните чудеса.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!
Пресветата и непорочната идва да се настани в Светая Светих, за да бъде осветена като храм на Пресветия Бог, и млади момичета вървят пред нея.
Непорочна Девойко, предвечният план на нашия предвечен Бог се осъществи, когато дойде да бъдеш отгледана в Светая Светих, за да станеш жилище на Словото.
Твоите боговдъхновени родители изпълняват обета, който са дали, и те посвещават тебе, която ще станеш Родителка на Бога, да бъдеш възпитана в Светая Светих.
Укрепи, Владичице, слабото ми сърце и го утвърди, разколебано от страстите, за да те славя с вяра и любов, като винаги благословена и непорочна.
Ин кано́н преподо́бнаго Григо́рия, глас 8.
Творение на св. Йосиф Песнописец (✞886).
Песен 1
Ирмос: Колесницегони́теля фарао́ня погрузи́ чудотворя́й иногда́ Моисе́йский жезл, крестообра́зно порази́в и раздели́в мо́ре, Изра́иля же беглеца́, пешехо́дца, спасе́, песнь Бо́гови воспева́юща.
Умерщвле́нную сластьми́ телесе́, смире́нную мою́ ду́шу твои́ми моли́твами оживи́, блаже́нне Григо́рие: жизнь бо ны́не прия́л еси́ нестаре́ющуюся, умертви́в я́же на земли́ у́ды, преподо́бне, по́стническими по́двиги.
Удержа́в сла́сти теле́сныя ума́ чистото́ю, из млада́го, о́тче, во́зраста орга́н Ду́ха был еси́, Того́ де́йства све́тло прие́мля и Богови́ден познава́яся.
Жела́нием Боже́ственным пло́ти жела́ния увяди́л еси́, и тебе́ самому́, блаже́нне, обручи́л еси́ супру́жницу чистоту́, из нея́же ча́да тебе́ роди́шася вся доброде́тели, присносла́вне, ча́до тя Бо́жие соде́ловающия.
Богородичен: От земли́ до Небе́с дося́жущи ле́ствица Небе́сная, е́юже Бог Сло́во земны́м сни́де, Благослове́нная Пречи́стая, несказа́нное чу́до, недомы́сленное виде́ние, спаси́ к Тебе́ прибега́ющия.
Ин кано́н свята́го Про́кла, глас 1.
Творение на св. Теофан Начертани (ок. ✞845).
Песен 1
Ирмос: Твоя́ победи́тельная десни́ца Боголе́пно в кре́пости просла́вися: та бо, Безсме́ртне, я́ко всемогу́щая, проти́вныя сотре́, изра́ильтяном путь глубины́ новосоде́лавшая.
Дея́нием же и сло́вом и́стинным разу́мных Арха́нгелов быв сообра́зен, Богоприя́тне, и с ни́ми Престо́лу предстоя́ Честны́я Тро́ицы, Ю́же, Про́кле, моли́ спасти́ нас.
Стопа́м после́дуя я́ве Златоу́стаго, всеблаже́нне и приснопа́мятне, того́же Боже́ственное свяще́нства, о́тче, одея́ние я́ко насле́дие взял еси́ оте́ческое, достосла́вне.
Дре́вле Бо́га на зе́млю Иса́ии вопию́щу Ду́хом приити́, Несто́рий, умовре́дно оболгу́яй воплоще́ние, от Тебе́, треблаже́нне, собо́рне низверга́ется.
Богородичен: Словесы́ Богодохнове́нными стра́шное от Де́вы уясни́л еси́ Воплоще́ние Сло́ва Бо́га на́шего и Богоро́дицу Сию́ пропове́дав, догма́том всему́дрым апо́столов после́дуя.
Песен 3
Ирмос: Богородице, която си жив и изобилен източник, укрепи събралия се духовен хор от твои певци и чрез божествената си слава ги удостой с венци на славата.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!
Докато девиците придружават Девата, носейки свещи, те ярко изобразяват бъдещето; защото Светлината на знанието ще се роди от нея и Той ще разсее тъмнината на заблудата.
Оставайки вярна на дадения по-рано обет, Анна богомъдро го изпълни и предаде в храма тебе, Всенепорочна, която щеше да заченеш и родиш по най-свещен начин.
Слънцето разпростря лъчите си, виждайки светлия облак по Божия заповед да се разпростира вътре в светилището, като от нея ще вали прошка за тези, които са изгорени в страсти.
Чиста и непорочна, Бог се всели в тебе поради Своята милост и така ме обожествява, въпреки че някога бях измамен с храна чрез измамата на змията, Той отново ми даде нетленна храна в мястото на тлението.
Ин
Ирмос: Небе́снаго кру́га верхотво́рче, Го́споди, и Це́ркве Зижди́телю, Ты мене́ утверди́ в любви́ Твоей, жела́ний кра́ю, ве́рных утвержде́ние, еди́не Человеколю́бче.
Доброде́телей на го́ру восте́к, преподо́бне, во мрак виде́ния вшел еси́ и, разуме́в, ели́ко вмести́л еси́ Непости́жнаго естество́м, просвеще́ния испо́лнен, о́тче, быв.
Рожде́нный в верте́пе за земны́х избавле́ние, дре́вле тя, в верте́пе, всеблаже́нне, живу́ща, све́том озари́ Небе́сным, я́ко Па́вла, светоза́рна показу́я тя, о́тче Григо́рие.
Небе́сная дверь, Христо́ва Пречи́стая Ма́ти, прило́ги тя де́монскими окружа́ема, о́тче, впери́ и мо́щна кре́постию на них соде́ла Ду́ха благода́тию.
Богородичен: Ра́дуйся, еди́на, ро́ждшая вся́ческих Го́спода, ра́дуйся, жизнь челове́ком исхода́таившая, ра́дуйся, осене́нная и несеко́мая горо́, ве́рных утвержде́ние, ра́дуйся, Всенепоро́чная.
Ин
Ирмос: Еди́не, ве́дый челове́ческаго существа́ не́мощь и ми́лостивно в не вообра́жся, препоя́ши мя с высоты́ си́лою, е́же вопи́ти Тебе́, Святы́й: одушевле́нный хра́ме неизрече́нныя сла́вы Твоея́, Человеколю́бче.
Свет из Све́та Богови́дно, всеблаже́нне, прие́м, Це́ркве свет был еси́. Те́мже и Свет тебе́ Боже́ственный возсия́ разу́мно, я́коже есть пи́сано, и́мже просвеща́емь, пою́щия озаря́еши па́мять твою́.
Воструби́в догма́тов гро́мом, я́ко сте́ны низложи́л еси́ Иерихо́нския ересе́й де́рзости вся и во́инства и одоле́ния побе́ду возста́вил еси́, Воплоще́ние Бо́жие е́же от Де́вы пропове́дав я́сно.
Исто́чнику му́дрости приложи́в уста́ твоя́, Богоприя́тне, и духо́вныя поче́рпл еси́ му́дрости, Про́кле, Боже́ственныя во́ды, му́тныя потопи́в ре́ки, всеблаже́нне, Несто́риева безбо́жная мне́ния.
Богородичен: И́же горе́ Отцу́ Единоро́дный Сын неизрече́нно сразумева́емь, единоро́дный из Тебе́ до́ле, Пречи́стая, па́че вины́ и ра́зума роди́ся и обожа́ет челове́ка, Пречи́стая Влады́чице Богороди́це: те́мже Тя сла́вим.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава възнасяме…
Друг икос на предпразненството:
В прамайката (Ева) ни се предобрази образът, когато светло от Дева се яви естественият Образ. Защото както тя без семе произлезе от реброто на праотец (Адам), така и Тя без семе роди Господа — по начин, надхвърлящ всяко човешко слово, помисъл и разбиране на всички безплътни. Затова Анна, тайно научена от тебе (Йоакиме), явно възвести онова, което се случи чрез Девата, за да Я поведеш с радост към Господа. Тя е небесният покров.
Кондак Григо́рия, глас 3:
Све́тлое тя со́лнце Це́рковь познава́ет, доброде́телей красота́ми и исцеле́ний луча́ми всех просвеща́я, Христо́в уго́дниче: те́мже пра́зднуем честну́ю па́мять твою́ и почита́ем по́двиги твоя́, всеблаже́нне о́тче прему́дре Григо́рие.
Кондак Про́кла, глас 4.
Подо́бен: Яви́лся еси́:
Досто́йно днесь торжеству́ет всех градо́в честне́йший вои́стинну в честно́м преставле́нии твое́м, о́тче отце́в, Про́кле му́дре.
Ин кондак свята́го Про́кла, глас 8.
Подо́бен: Взбра́нной:
Всечестна́го святи́теля, Ца́рскаго гра́да престо́л украси́вшаго и сокро́вищем безце́нным того́ обога́щшаго, пречестны́ми мощми́ Златоу́стовыми, и́мже сло́во живо́тно стяжа́, просвеща́я ве́рно чту́щия его́, пе́сньми похвале́ния того́ ра́достно ублажи́м, зову́ще: ра́дуйся, архиере́ю, о́тче свяще́нный.
Седален на свети Григорий, глас 4.
Подо́бенъ: Ско́рѡ предварѝ:
Озаряван от божественото сияние, ти прогони тъмнината на погубващите душата страсти, премъдри Григорие. Въздигна се до най-чистата висота на безстрастието и дивно просия, изпускайки лъчи на изцеления; засели се в незалязващата светлина на Христовото Царство.
Слава, на св. Прокъл, глас 3.
Подо́бенъ: Бжⷭ҇твенныѧ вѣ́ры.
Боже́ственный быв свяще́ннопропове́дник, Боже́ственным уче́нием Це́рковь обогаща́я, тайноучи́телю всехва́льне, и Богоро́дицу Де́ву Пречи́стую пропове́дал еси́ и Несто́рия посрами́л еси́. Те́мже вси чтим ве́рно па́мять твою́, прося́ще прия́ти ве́лию ми́лость.
И сега, на предпразненството, глас 1.
Подо́бенъ: Ка́мени запеча́танꙋ:
Възхвалете, девойки; майки, празнувайте предварително; народи, пейте слава; свещеници, благословете пречистата Божия Майка, защото на малка възраст тя е доведена в храма, като най-свят Божи храм. Затова като празнуваме този духовен празник, възпяваме я като застъпница на човешкия род.
Песен 4
Ирмос: Когато пророк Авакум видя божият непостижим съвет на Твоето въплъщение от Дева, Всевишни, извика с висок глас: слава на Твоята сила, Господи.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!
Светите езици те предрекоха, Чиста, че ще бъдеш дом на невместимото Естество, затова хорове от девици, носещи свещи, те провождат в светилището.
Йоаким придоби слава с Анна, когато дойде и доведе с радост в светия храм тебе, която си пресвят храм на Бога, чиста и непорочна Владичице.
Присъдата срещу нашите предци е отменена; защото цъфна лозата, която ни дава нетленното Грозде и носи виното на радостта по цялата земя.
Творецът Слово, като намери единствено тебе всенепорочна, всели се в твоята утроба, Пречиста, и по неизказаната Си милост извърши нашето спасение по благодат.
Ин
Ирмос: Ты моя́ кре́пость, Го́споди, Ты моя́ и си́ла, Ты мой Бог, Ты мое́ ра́дование, не оста́вль не́дра О́тча, и на́шу нищету́ посети́в. Тем с проро́ком Авваку́мом зову́ Ти: си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.
Нас ра́ди стра́нным соше́ствием быв, Григо́рие, стра́нен благосты́нею, тебе́ Его́ ра́ди стра́нна ви́дев, от оте́чества бы́вша прия́т и Боже́ственна насле́дника Своего́ Ца́рства, доброде́тельми укра́шена, соде́ла.
За Христа́, нас ра́ди младе́нствовавшаго, и О́трока, преподо́бне, бы́вша, отроко́в учи́лищу вдал еси́ тебе́ сама́го, младе́нец зло́бою, Богому́дре о́тче, быв, и Боже́ственным смире́нием вра́жию зло́бу смири́л еси́, блаже́нне Григо́рие.
Ту́чами твои́х слез, о́тче Григо́рие, я́коже росо́ю Боже́ственною, напая́емь, вся́ку возрасти́л еси́ доброде́тель, вся́кое благопло́дие пра́вды процве́л еси́, я́ко дре́во плодоно́сное, при исхо́дищах вод насажде́н соверше́ннаго по́стничества.
Богородичен: Ма́ти Бо́жия, Благослове́нная, Всенепоро́чная, души́ моея́ я́звы исцели́, сла́сти утоли́ плотски́я, омраче́нное се́рдце мое́ просвети́, умири́ ум мой и вся́каго вре́да, и вра́жиих мя напа́стей изба́ви.
Ин
Ирмос: Го́ру Тя, благода́тию Бо́жиею приосене́нную, прозорли́выма Авваку́м усмотри́в очи́ма, из Тебе́ изы́ти Изра́илеву провозглаша́ше Свято́му во спасе́ние на́ше и обновле́ние.
Глаго́л веща́ния и догма́тов благогла́сный уче́ний твои́х гром Це́рковь Бо́жию му́дро веселя́т, ерети́ческое отго́нят свире́пство, священноявле́нне Про́кле всесла́вне.
Я́коже зла́то огне́м, свяще́ннейше, воздержа́нием честно́е те́ло твое́ очи́стив, му́дре, красно́ показа́л еси́ Творцу́. Сего́ ра́ди тебе́ одея́ние свяще́нства ве́чно дарова́.
Зна́ние Боже́ственное навы́к, быв я́ко иера́рх свяще́нный, благопода́тно про́чее всем препо́дал еси́ просвеще́ние и Боже́ственныя све́тлости во спасе́ние душ, достосла́вне.
Богородичен: Угль Боже́ственный во утро́бе, Всенепоро́чная, прие́мши па́че ума́, не опали́лася еси́ и́стинно: купина́ бо издале́ча обра́зно Твое́ Рождество́ прообразова́ во спасе́ние на́ше и обновле́ние.
Песен 5
Ирмос: Всички се удивиха на твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, носи в твоята утроба превъзнесения над всичко Бог и роди безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!
Нека днес облаците закапят правда, защото в Божия храм, както в небето, се е разпрострял божественият облак, който капе сладост и премахва всяка горчивина на нашите души.
Странно е твоето зачатие, странно е и раждането ти, странен е произходът ти, пречиста Дево, както и въвеждането ти в светилището. Всичко в тебе е странно и красиво, надминаващо думите и мислите.
Ти беше напълно осветена от Всесветия Дух, когато си пребивавала в храма и хранена с небесна храна, прекрасна невесто на Отца, затова си станала родителка на Словото.
Възлагам цялата си надежда на тебе, млада девойко, прибягвам до твоята милост: направи падналата ми и изнемощяла душа, потънала в наслади, недосегаема за демонските вреди.
Ин
Ирмос: Вску́ю мя отри́нул еси́ от лица́ Твоего́, Све́те Незаходи́мый, и покры́ла мя есть чужда́я тьма, окая́ннаго, но обрати́ мя и к све́ту за́поведей Твои́х пути́ моя́ напра́ви, молю́ся.
Де́ланием словесе́ лоза́ показа́лся еси́ плодоно́сна, преподо́бне, доброде́телей зре́лыя и велича́йшия принося́щая гро́зды, спасе́ния вино́ духо́вное точа́щия, о́тче, и ве́рных сердца́ веселя́щее.
Сла́вный Рим, о́тче, от восто́ка тя свети́льника незаходи́ма прие́м ве́рою, просвети́ся честны́ми твои́ми дарова́нии: Христа́ бо име́л еси́ в души́ я́ко свет, ви́дящия тя, о́тче, озаря́юща.
Ползя́щаго зми́я и наблюда́ющаго твою́ пя́ту, Григо́рие, бо́дростию Боже́ственною в путе́х жи́зни ходя́ я́ко Бо́жий уго́дник, я́ко за́поведей Христо́вых де́латель, умертви́л еси́ си́лою Ду́ха.
Богородичен: Предста́тельнице ми́ра, Ма́ти Присноде́во, Ты мя окорми́, и путево́дстви мя на пра́вый путь, и напра́ви к пра́вды стезя́м пра́вым помышле́ние мое́, души́ ше́ствия исправля́ющи.
Ин
Ирмос: Просвети́вый сия́нием прише́ствия Твоего́, Христе́, и освети́вый Кресто́м Твои́м ми́ра концы́, сердца́ просвети́ све́том Твоего́ Богоразу́мия правосла́вно пою́щих Тя.
Светоно́сен, я́ко свети́льник, всеблаже́нне, быв, Боже́ственныя Це́ркве яви́лся еси́ побо́рник, и Бо́жие уясни́л еси́ е́же из Де́вы Всесвяты́я Рождество́ невра́щное, сла́вне.
Воплоще́ние Бо́жие из Де́вы сла́вное догма́тов в пра́щу178 вложи́в, яко́ иноплеме́нника Голиа́фа, низложи́л еси́ Несто́риев свире́пый нрав, я́ко дре́вле Боже́ственный Дави́д.
Па́вловыми уче́нии сый испо́лнен и того́ виде́ния узре́в, всеизбра́нне, Елиссе́й вторы́й показа́вся, ма́стию Боже́ственною, свяще́нством, пома́зан та́инственно.
Богородичен: Ни смуще́ния, ни смеше́ния во утро́бе прия́т Де́вы Бог, пло́тию происходя́, но е́же бе, пребы́сть Бог и Челове́к, невра́щно де́йствы явля́емь.
Песен 6
Ирмос: Богомъдри, като честваме тоя божествен и всепочитан празник на Богомайката, дойдете да пляскаме с ръце и да славим Бог, Който се роди от нея.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!
Божествените родители на Девата бяха ободрени от божествената благодат и с любов я посвещават, като неопорочна гълъбица, за възпитание в храма.
Тебе, Чиста, която ще приемеш Светлината, произлизаща от Светлината, тържествено със запалени свещи момичетата водят към Божия храм, танцувайки.
(Девата), този палат, пълен със слава, този велик отзвук на пророците, този свят престол се въвежда в Светая (Светих), където се подготвя за Царя на всички.
Девойко, възпявам твоето зачатие, възпявам и твоето неизразимо раждане, възхвалявам твоята защита*, с която се избавяме от всяка беда, и затова прибягваме към твоето спокойно убежище.
* букв. плащаница (покров).
Ин
Ирмос: Очи́сти мя, Спа́се, мно́га бо беззако́ния моя́, и из глубины́ зол возведи́, молю́ся: к Тебе́ бо возопи́х, и услы́ши мя, Бо́же спасе́ния моего́.
Ма́нием е́же к Бо́гу обожа́емь, свяще́ннейше, виде́нии та́инственными и Боже́ственными осия́нии я́ко проро́к Боже́ственный, я́ко Бо́жий уго́дник сподо́бился еси́ Бо́жия благода́ти.
Молчали́во твою́ жизнь соверши́л еси́, Богодухновенне, мяте́жей жите́йских яви́лся еси́ бо́льший, и страсте́й вы́шший, и земли́ всея́ стра́нен же и пришле́ц.
Я́ко зерца́ло чи́стое, Боже́ственною заре́ю обогати́лся еси́, я́ко сосу́д свяще́нный, храм украси́л еси́, го́рнюю, Григо́рие, и перворо́дных Це́рковь просвети́л еси́.
Богородичен: Мари́е, чи́стая пала́та Царе́ва, бы́вша мя разбо́йником нечи́стый верте́п моли́твами Твои́ми очи́стивши, из Тебе́ ро́ждшемуся храм свят покажи́.
Ин
Ирмос: Обы́де нас после́дняя бе́здна, несть избавля́яй, вмени́хомся, я́ко о́вцы заколе́ния. Спаси́ лю́ди Твоя́, Бо́же наш: Ты бо кре́пость немощству́ющих и исправле́ние.
Обыше́дшия, я́ко зве́ри, отгна́л еси́ ересе́й от ста́да Христо́ва побо́рники жезло́м разу́мным твои́х уче́ний, Про́кле блаже́нне, к па́стве же правосла́вия па́ству испра́вил еси́.
Я́ко ин ковче́г, Це́ркви Христо́ве те́ло всеблаже́ннаго Златоу́ста вдал еси́ твои́ми, Про́кле, поуче́ньми и возвесели́л еси́ правосла́вных ли́ки прису́тствием его́.
На вели́кое возше́д седа́лище, преподо́бне, велича́йшими исправле́нии украси́л еси́ то́е Боголе́пно. Те́мже, соше́дшеся, благохва́лим тя, архиере́е, великому́дренне Про́кле сла́вне.
Богородичен: Яви́лася еси́ Херуви́мов, Богоблагода́тная Де́во, преиму́щи: на ра́мех бо носи́ма те́ми, Чи́стая, объя́тии Твои́ми носи́ла еси́. Те́мже Тя при́сно, Богоро́дице, вси́ сла́вим.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Цар на мира и Спасител на нашите души, и на Тебе слава възнасяме…
Кондак на предпразненството, глас 4.
Подо́бенъ: Ꙗ҆ви́лсѧ є҆си дне́сь:
Днес цялата вселена се изпълва с радост в този преславен празник на Богородица и възкликва: тази е небесната скиния!
Икос:
Творецът на всичко, Създателят и Владика, прекланяйки се от неизказаното Си състрадание и единствено поради Своето човеколюбие, видя падналия човек — този, когото бе създал със собствените Си ръце — и го съжали; и благоволи да го въздигне чрез едно по-божествено съзидание и чрез Своето собствено снизхождане, понеже по природа е благ и милостив. Затова приема Мария за посредница на тайната, като Дева и Пречиста, за да приеме от Нея и да понесе нашето естество, както е пожелал.
Синаксар
На 20 ноември празнуваме паметта на преподобния наш отец Григорий Декаполит (†817). На същия ден — паметта на светия наш отец Прокъл, архиепископ Константинополски († 446/447), който бил ученик на блажения Йоан Златоуст и негов приемник на престола. На същия ден — паметта на подвига на светия мъченик Дасий (292 г.), пострадал в Доростол (дн. Силистра).
По техните свети молитви, Боже, помилуй нас. Амин.
Песен 7
Ирмос: Богомъдрите младежи не се поклониха на творението вместо на Твореца, но мъжествено презряха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославлени Господи и Боже на отците ни!
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!
Светият храм приема като светоносно слънце тебе, Чиста Дево, която ще станеш пресвят храм на Божия Син и със спасителните лъчите ще огрееш краищата на света.
Всички да пляскаме с ръце, виждайки девицата да носи символите на избавлението, защото се храни от ангелска ръка, за да ни роди неизказано небесния Хляб.
Всички души на праведниците в гробовете, благовестете, че се яви златната гълъбица, която носи покой от духовния ни потоп, и благочестиво се радва в Святая Святих.
Като прекрасна си родила Прекрасния, Който на нашата грозота върна първоначалния образ, девойко непорочна, затова Му пеем: благословен си, Господи и Боже на отците.
Ин
Ирмос: Бо́жия снизхожде́ния огнь устыде́ся в Вавило́не иногда́; сего́ ра́ди о́троцы в пещи́ ра́дованною ного́ю, я́ко во цве́тнице, лику́юще, поя́ху: благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.
Слез пролия́ньми греха́ огнь погаси́л еси́, безстра́стия же во́ду и врачева́ний чи́стое пи́во песнопою́щим то́чиши, Григо́рие: благослове́н Бог оте́ц на́ших.
Пла́менною колесни́цею, честны́я любве́ соверше́нием носи́мь, к высоте́ возше́л еси́, в не́йже стяжа́л еси́ твое́, Богому́дре, житие́, зовы́й: благослове́н Бог оте́ц на́ших.
Страсте́й успи́л еси́ треволне́ния бо́дренными стоя́нми: усну́в же сном, пра́ведным подо́бно, к све́ту преше́л еси́ невече́рнему, зовы́й: благослове́н Бог оте́ц на́ших.
Богородичен: Ме́ртва бы́вша грехо́м и погиба́юща, Жизнь ро́ждшая, Чи́стая Де́во, оживи́ и спаси́ мя и гее́нны исхити́, пою́щаго: благослове́н Бог оте́ц на́ших.
Ин
Ирмос: Тебе́, у́мную, Богоро́дице, пещь, разсмотря́ем, ве́рнии, я́коже бо о́троки спасе́ три Превозноси́мый, мир обнови́, во чре́ве Твое́м всеце́л, хва́льный отце́в Бог и препросла́влен.
Те́ло, и ум, и ду́шу очи́стив отъя́тием страсте́й, иера́рше Про́кле му́дре, отту́ду догма́тствовал еси́, те́ло, и ду́шу, и ум от Де́вы ро́ждшагося Бо́га кроме́ премене́ния, за е́же спасти́ ны, прие́мшаго.
Ты, ко Христу́ стяжа́в, свя́те, дерзнове́ние, на земли́ хва́лящим песнопе́сненно па́мять твою́ сла́вную вся́ких напа́стей изба́витися моли́, хва́льнаго пою́щим Бо́га пресла́внаго.
Огнь разу́мный, в помышле́ниих вжег твои́х, хвра́стную и гнилу́ю злочести́ваго Несто́рия е́ресь попали́л еси́. Те́мже ти мо́лимся: хвра́стныя на́ша сла́сти, е́же к Бо́гу мольба́ми твои́ми, поже́г, очи́сти, сла́вне.
Богородичен: Но́сиши Бо́га, пло́тию обложе́на, на объя́тиих Твои́х, Чи́стая, я́коже Престо́л Херуви́мский, Нося́щаго вся глаго́лом си́лы Своея́, Ему́же песнопое́м, веселя́щеся: препе́тый отце́в Бо́же и препросла́вленный, благослове́н еси́.
Песен 8
Ирмос: Чуй, девойко, чиста Дево, нека каже Гавриил истината за древния съвет на Всевишния и бъди готова да приемеш Бога, защото чрез тебе, Невместимият живя сред хората. Затова радвайки се и възпявам: всички дела Господни, благословете Господа!
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!
„Слушай и разбери, мъдри старче“ — казва Анна на Захария, — „с Божия промисъл приеми тази чиста Отроковица, която имам, с доблестна душа; защото чрез нея ще бъде избавлението. И въведи я в светия храм, като извикаш: благославяйте Господа, всички дела Господни!“
„Благословен е единият Господ!“ — възкликна свещеникът. — „Входовете на Живота сега явно се откриват пред нас, известявайки ни Кого ще приеме в себе си боговместимият дворец — Христа, Царя на всички. Нему цялата земя възкликва: благославяйте Господа, всички дела Господни!“
„Ето, най-мъдри старче“ — благоговейно рече Анна, — „светло приеми тази най-добра Отроковица, която Бог ми даде, и пророчески възвести за единствената, която има да произнесе в бъдеще словото на проповедта, с което и ти пророчески ще възкликнеш: благославяйте Господа, всички дела Господни!“
„Сега разбрах, жено, още по-ясно“ — разумно рече старецът. — „Дърво израства посред храма — то ще разцъфти и ще роди Божествения плод, Който ще въведе в рая изгонените, избавяйки ги от тлението, за да възкликнат с радост: благославяйте Господа, всички дела Господни!“
„Думите на неизказаните учения, чиста Отроковице, твоята душа явно ще открие“ — ясно рече старецът, — „когато ти, Дево, се заселиш в този Божествен храм; защото, хранена от ангел, ти ще родиш Ангела на Великия Съвет.“ На Него пеем: благославяйте Господа, всички дела Господни!
Тебе възпяваме с радост, чиста Отроковице, с гласа на Гавриил: „Радвай се, единствена Причина на всеобщата радост! Радвай се, очистване на душите“,
защото си родила нашето избавление и изкупление. На Него, Когото възпяваме, пеем: благославяйте Господа, всички дела Господни!
Ин
Ирмос: Седмери́цею пещь халде́йский мучи́тель Богочести́вым неи́стовно разжже́, си́лою же лу́чшею спасе́ны, сия́ ви́дев, Творцу́ и Изба́вителю вопия́ше: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Твои́ми к Бо́гу мольба́ми терпели́вно де́я, прия́л еси́, всеблаже́нне, ве́рою проси́мое: но́щию бо спя́щу, яви́вся тебе́, А́нгел меч пла́менный вдаде́, стра́сти се́рдца отсека́ющ, и огне́м тя невеще́ственным очища́ющ, и сла́вою просвеща́ющ неизрече́нно.
Всесве́тлое я́ко со́лнце, разу́мно возсия́л еси́ све́том доброде́телей светоза́рно, Григо́рие, чуде́с же сия́ньми озаря́я всю зе́млю и просвеща́я благоче́стно песнопою́щия: де́ти, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те Христа́ во ве́ки.
А́нгельскаго песнопе́ния слы́шав, Григо́рие, еще́ ходя́ в ме́ртвеннем твое́м телеси́, от него́же чу́вствия твоя́ душе́вная я́ве наслади́в, и Богови́ден, и светоза́рен позна́лся еси́, зовя́ Влады́це: де́ти, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те Его́ во ве́ки.
Богородичен: Судию́ и Го́спода па́че сло́ва ро́ждшая, Того́ я́ко Сы́на Твоего́, Всесвята́я, умоли́ в час суда́, осужде́ния, и огня́, и тьмы несве́тлыя, и скре́жета зубо́в изба́вити ве́рою благоче́стно песнопою́щия: свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те Его́ во ве́ки.
Ин
Ирмос: В пещи́ о́троцы Изра́илевы, я́коже в горни́ле, добро́тою благоче́стия чисте́е зла́та блеща́хуся, глаго́люще: благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода, по́йте и превозноси́те во вся ве́ки.
Я́ко в горни́ле светоза́рнем, всесла́вне, чистото́ю стра́сти плотски́я очи́стив, я́ко зла́то, всем возсия́л еси́, воспева́я: вся дела́ Го́спода по́йте и превозноси́те Его́ во ве́ки.
Орга́ном, блаже́нне, честна́го твоего́ язы́ка, украша́ема веща́нием, Це́рковь Бо́жия на земли́ спаси́тельное низше́ствие воспева́ет, всем глася́щи я́сно и вопию́щи: Тя превозно́сим, Христе́, во вся ве́ки.
Гусль Боже́ственная яви́лся еси́ и́стинно, веща́ние возглаша́ющая ве́рою прие́млющим Бо́жие, е́же к нам, спаси́тельное Воплоще́ние, Про́кле, о́тче блаже́нне, ве́рою зовы́й: Го́спода по́йте дела́ и превозноси́те Его́ во ве́ки.
Богородичен: Сохрани́в зна́мения Твоего́, Де́во, де́вства невре́дна Влады́ка, про́йде Бог из Тебе́ па́че смы́сла, во е́же спасти́ вопию́щия: Го́спода по́йте и превозноси́те Его́ во ве́ки.
Песен 9
Ирмос: Нека се радва всеки човек, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове нека почете свещения празник на Богомайката, като тържествува и казва: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!
Ето Божията свята планина, с горящи свещи, влиза вътре в Светая Светих; от нея ще бъде отсечен Камъкът, Който ще съкруши жертвениците и идолите на демоните, а самите хора ще направи храмове и свети обиталища.
Бог се закле и сега изпълни обещанието Си, като ни даде от племето на Иуда Приснодева, чиято утроба ще отгледа Дървото на Живота, освобождаващо от смъртоносната храна тези, които чрез падението са се навели към нея и са били прелъстени и откраднати чрез измамата на змията.
Със светли уста Анна възкликна в Божия храм: „На Тебе предавам Отроковицата, Която Ти ми даде, Владико! От Нея, поради неизреченото Си милосърдие, като се явиш Плътоносец, ще спасиш света, който си създал, и ще я възвеличиш като Своя Майка.“
Ето, за намиращите се в нощта на бедствията изгря денят на спасението: небесната врата, отвори вратите на храма, със свещи влиза вътре в Светая Светих, за да бъде хранена от свята сила, за свято Божие обиталище.
Просвети, Чиста, очите на моята душа — ти, която роди Светлината, — та да не ме постигне най-дълбокият мрак на греха, нито бездната на отчаянието да ме погълне; но сама ме спаси и насочи към пристанището на Божията воля.
Ин
Ирмос: Устраши́ся всяк слух неизрече́нна Бо́жия снизхожде́ния, я́ко Вы́шний во́лею сни́де да́же и до пло́ти, от Деви́ческаго чре́ва быв Челове́к. Те́мже Пречи́стую Богоро́дицу, ве́рнии, велича́ем.
По́ты по́стническими греха́ угаси́л еси́ у́глие и с Небесе́ я́ве огня́ в ви́де благода́ть прия́л еси́, не попаля́ющую, му́дре, но па́че ороша́ющую и кре́постию тя си́льна на стра́сти показу́ющую.
Я́ко ши́пок, в по́стнических, о́тче, процве́л еси́ удо́лиих, Григо́рие, и я́ко крин благово́нный. Сего́ ра́ди то́чиши ми́ро благово́нное, твоя́ ко́сти оби́льно уха́ют жизнь: по́лны бо лани́ты твоя́, я́ко ча́ши, арома́т показа́шася.
Днесь с на́ми собо́р по́стников и преподо́бных весели́тся, патриа́рхов и проро́ков в па́мяти твое́й, блаже́нне, спра́зднуют нам апо́столи и му́ченицы, с ни́миже помина́й чту́щих тя ве́рно, досточу́дне.
Ра́ка, иде́же честно́е и многострада́льное те́ло твое́ лежи́т, чуде́с благода́ть нам источа́ет, о́тче Григо́рие, освяща́ющи на́ша ду́ши и телеса́, обогати́вшихся тобо́ю и предста́теля и те́пла тя засту́пника иму́щих.
Богородичен: Глас Тебе́ Гаврии́лов, ве́рнии, ра́достно привещава́ем: ра́дуйся, раю́, Жи́зни дре́во прозя́бший, ра́дуйся, реше́ние кля́твы, му́чеников венча́ние, преподо́бных похвало́ и челове́ков благочести́вых утвержде́ние.
Ин
Ирмос: О́браз чи́стаго Рождества́ Твоего́, огнепали́мая купина́ показа́ неопа́льная; и ны́не на нас напа́стей свире́пеющую угаси́ти, мо́лимся, пещь да Тя, Богоро́дице, непреста́нно велича́ем.
О́бразы и се́ни мимоте́к и и́стинно Христа́ разуме́в, породи́вся ба́нею Креще́ния, свяще́нник же пома́зан свяще́ннейший. Те́мже и Богоро́дицу, Того́ ро́ждшую, пропове́дал еси́.
Нра́вы свяще́нныя и догма́ты Златоу́стаго, блаже́нне, впе́рсил еси́, ре́вность же его́ свяще́нную ве́ры, изры́гнул еси́ догма́тов твои́х пучи́ну, ересе́й пото́ки изсуша́ющую благода́тию.
Уста́ви свяще́нными твои́ми моли́твами воздвиза́емое на ны смуще́ние и отжени́ напа́стей омраче́ние и челове́к всех озлобле́ние, я́ко име́я дерзнове́ние ко Влады́це и Бо́гу на́шему.
Богородичен: О, па́че ума́ чуде́с Твои́х! Бо́жие бо Сло́во, плоть бы́вшее, еди́на родила́ еси́ преесте́ственно, Ма́ти Де́во, вся́ческая Боже́ственным хоте́нием му́дре Содержа́щаго, и окормля́юща, и соблюда́юща.
Катавасии: от канона на Въведение, Катавасийник, стр. 11, гл. 4
Песен 1
Ще отворя устата си, и ще се изпълнят с Духа Светаго, и ще произнеса дума за Царицата Майка, и ще се явя светло тържествуващ, и радвайки се, ще възпея нейния вход (в храма).
Песен 3
Богородице, живи и изобилни изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци на твоя величествен вход, и ги удостой с венци на славата.
Песен 4
Когато пророк Авакум видя божият непостижим съвет на Твоето въплъщение от Дева, Всевишни, извика с висок глас: слава на Твоята сила, Господи.
Песен 5
Всичко дойде в ужас от твоето величествено влизане, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, сама си се явила като най-чист храм, влезе в Божия храм, като даваш мир на всички, които те възпяват.
Песен 6
Богомъдри, като честваме тоя божествен всепочитан празник на Божията Майка, елате да пляскаме с ръце и славим Бога, Който се роди от нея.
Песен 7
Богомъдрите отроци не почетоха тварта наместо Твореца, но мъжествено като потъпкаха заплашването с огън, радваха се и пееха: благословен си Ти, Препрославлени Господи и Боже на нашите отци!
Песен 8
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Чуй, девойко, чиста Дево, нека каже Гавриил истината за древния съвет на Всевишния и бъди готова да приемеш Бога, защото чрез тебе, Невместимият живя сред хората. Затова радвайки се и възпявам: всички дела Господни, благословете Господа!
Честнейшую.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
9-та песен от катавасиите
Никак да не докосва ръката на нечестивите Богородица, тъй като е одушевен Божи кивот, а устните на верните с радост да пеят непрестанно с ангелския глас, защото наистина ти си по-високо от всички, чиста Дево!
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Светилен, на св. Григорий, гл. 1: Различен от гръцкия.
Подо́бенъ: Оу҆ченикѡ́въ зрѧ́щимъ:
Святы́ни храм был еси́, иера́рше, по Боже́ственному же прича́стию ны́не благ быва́еши и рая́ граждани́н, в не́мже напитава́ешися невозбра́нно дре́ва зна́ния и нетле́нныя сла́вы, па́мять творя́, Григо́рие му́дре, о и́же от любве́ ве́рою хва́лящих тя, свяще́нный о́тче.
Слава, на св. Прокъл. (Гръцки)
Като равен по добродетели на мъдрия Йоан Златоуст, ти, славни Прокле, стана негов достоен наследник на престола и боговдъхновен проповедник. Като потъпка нечестивата ерес на Несторий, ти изповяда Пречистата като истинска и по същество Богородица и Дева. Заедно с нея моли Христос за твоето паство.
И сега, на предпразненството, гл. 2. Подо́бенъ: Жєны́, ᲂу҆слы́шите:
Сега в предпразничния ден водят в храма, с най-чисто въвеждане Богородицата Мария, която възпяват ангелите, а хората я празнуват, момичета пък със свещи я провождат в храма Господен и играят.
На стиховните стихири, глас 1.
Подо́бенъ: Нбⷭ҇ныхъ чинѡ́въ:
Дойдете, верни, да се съберем, да прославим с песни пречудно родената от неплодна майка, Божията невеста и Майка на Твореца, и с девойките, да я пресрещнем в храма със свещи, когато влиза в Святая (Святих).
Стих: Довеждат я при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки. (Пс. 44:15)
С думи от Духа, сякаш от различни цветя, събрани от духовни градини, радостно да изплетем похвални венци на Девата и достойно да ѝ поднесем предпразничен дар.
Стих: Довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог. (Пс. 44:16)
Нека се приготвят вратите на храма Господен и нека се отвори домът на славата, за да приемат с радост единствената, която е по-висока от небесата и превъзхождаща разума, и нека възпеят Христа Спасителя.
Слава, и сега, глас 1:
От св. Георги Никомидийски (IX век):
Нека днес небето горе се изпълни с радост и облаците да поръсят веселие заради великите и неизказани чудеса на нашия Бог. Ето, Вратата, обърната към Изток, родена от безплодна утроба според Божието обещание и посветена на Бога за Негово обиталище, днес се принася в храма като чист и непорочен дар. Нека Давид се радва, като удря по своята арфа, защото казва: „Довеждат я при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки“ (Пс. 44:15) — за да бъде отгледана вътре в Божията скиния, в Неговото свято обиталище, и да стане жилище на Този, Който преди всички векове неизменно е роден от Отца за спасението на нашите души.
НА ЛИТУРГИЯТА
Блаже́нны на предпразненството, пе́сни 3-я и 6-я.
След входа:
Тропар на предпразненството, глас 4:
Сега Анна ни предизвестява радост, противоположна на скръбта, като роди своя плод, единствената вечно-Дева и в изпълнение на своя обет тя с радост води днес в Господния храм тази, която е наистина храм на Бог Слово и чиста майка.
На храмовия светец.
Кондак на предпразненството, глас 4:
Цялата вселена се изпълни с веселие днес, в знаменития празник на Богородица, викайки: тя е небесната закрила*.
* по-точно е „скиния“, „шатра“.
Прокимен, глас 1: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание. (Пс. 48:4) Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс. 48:2)
Апостолът на деня и утрешното под зачало. След това — Апостолът от Посланието към Евреите (13:17–21).
Аллилуйя, глас 2: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание. (Пс. 48:4) Стих: Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят. (36:31)
Евангелието на деня и утрешното под зачало. И свето Евангелие от Йоан (10:9–16).
Причастен: Във вечна памет ще остане праведникът. Алилуйя. (Пс. 111:6)