Свети Софроний Есекски

Свети Софроний Атонски (Сахаров)

От ставропигиалния манастир Св. Йоан Предтеча в Есекс, Великобритания.

Канонизиран официално от Вселенската Патриаршия на 27 ноември 2019 г. 

Службата е написана първоначално на гръцки език от преподобна монахиня Синклетика от манастир Св. Йоан Кръстител, Карея, Атика, през 2013 г., към която през 2020 г. са добавени още един тропар и кондак, произведения на йеромонах Атанасий от Симонопетра, химнограф на Фанар. Службата е взета от изданието на Есекския манастир, 2022 г.

Вечерна служба

Блаже́н муж: 1-ви антифон. 

Господи, воззвах (Пс.140), глас 2:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1)

Какви похвални венци да изплетем на Софроний Богоносец, съименникът на почтеността и учителят на покаянието, светилото на блаженната скръб, воден от мъдростта на себеосъждането и озарен от поток от Светлина? Защото с потоци от сълзи в пустинни места той потърси и намери Този, Който наистина е Христос, нашият Бог.

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2)

С какви духовни песни ще възхвалим Софроний, който просия в последните дни, като просвети света; светилото на православието, непоклатим и твърд в молитва, усърдно усвоил учението на Църквата? Тъй като наистина е изпитал божествени неща, той е участвал в несътворените енергии, които се предават на такива които са достойни, в които Бог се прославя.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3)

Твоят живот стана ангелска песен към Господа, чрез твоите сълзи на покаяние и подвизи, чрез твоята молитва, подобна на Христовата в Гетсимания, с която ти се застъпи за целия Адам (Адамов род). Воден от такова смирение, Софроние, ти стана като Павел, посветен в Христовите страдания. Моли Го за нашите души.

Глас 4:

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:4)

Наистина си станал обител на Светлината, мъдри и превъзхваляеми свети отче Софроние, и като си просветил ума си, ти си записал с голяма мъдрост всичко, на което си бил научен от опита. Движен от проницателност, ти си оставил писанията си в наследство на верните като полярна звезда и светилник, осветяващ пътя на православното съвършенство.

Стих: Душата ми очаква Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)

Ти стана учител на покаянието, Софроние, и съвършено посветен на божественото познание. Тъй като вървеше с мъдрост по пътя на Заповедите, бе издигнат, както подобаваше, до божественото разбиране и позна силата и небесното излъчване на нетварната Светлина. Така в твоето смирение беше възвишен.

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Ти възприе заповедите Господни към човека като Светлината на Божеството, блажени Софроние, защото непоклатимото пребъдване в тях го кара да започне живота си в Бога и да види красотата на творението, на което ти стана участник по благоволението на Бог, от където бе правилно осветен чрез постоянния си стремеж.

Слава: глас 6:

Дойдете да се изкачим на планината Господня, да видим божествено бляскавия връх на деяние и съзерцание и да насочим погледа си с благоговение към свети Софроний, нашия (духовен) водач и посветител. Защото той е изписал с нови думи лествицата на свети Йоан, показвайки онова, което е научил от живия си опит. Той достойно последва учението и божествените озарения на Григорий Палама. Той откри в наши дни правите пътища на православната вяра и на живота в Христа Иисуса. Нека единодушно извикаме към него: никога не спирай, пресвети отче, да се молиш за нас падналите в грях.

И сега: Богородичен:

Кой не ще те нарече благословена, Пресвета Дево? Кой няма да възхвали твоето раждане без мъки? Защото Единородния Син, Който е възсиял вечно от Отца, е излязъл от тебе, непорочна, несъмнено прие плът; и бидейки Бог по природа, стана човек заради нас: не разделен на двойственост от лица, но познат в две природи без смесване. Умоли го, преблагословена Дево, да бъдат помилвани душите ни.

Вход с кадилница. 

Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен на деня.

Паримии

Премъдрост Соломонова (3:1-9)

Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова (5:15-6:3)

Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие – Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем – нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит – светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат правоцелещи светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в целта, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните. Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова (4:7-15)

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

Стихири на литията

Глас 1: Дойдете вие, които обичате празниците, да възхвалим днес ученика на Свети Силуан Атонски и учителя на Христовия Дух; този, който се научи на свято смирение – най-голямата добродетел, и се приближи до Светия Дух по благочестив начин; този, който прие страданието като благословия и като най-сигурния път, водещ към Царството Небесно. Затова нека да му подражаваме и да го молим да се моли за нас пред Господ.

Глас 2: Спасителното увещание на Господа към свети Силуaн: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“, ти спазваше през целия си живот с цялото си сърце. След това, залят от светлината на радостната скръб, ти прекара дните си със сърце пълно със сълзи и богоугодна наслада. Затова те молим, дай и на нашите жадни души капка от благодатта, която си получил.

Глас 3: Нека благоговейно почитаме пресветия Софроний, който ни въвежда в тайната на Божествената литургия, разпнат възлюбеник на Разпнатия Господ и премъдър учител на света. Тъй като се лиши от всички придобивки, той придоби духовна бедност, като по този начин търсеше и копнееше само за Небесното царство, за което да бъдем достойни и ние чрез твоето ходатайство, блажени отче.

Глас 4: Открил, че омразата към себе си е единственият сигурен път, угоден на Бога, ти се озова, както подобаваше, пред вратите на Царството, което не може да бъде помръднато. Във всичко надделявайки чрез пребъдване в Христос, Който те укрепи, отче Софроние, ти си придобил опитност и така мъдро поучаваш. Защото ти видя Този, Който наистина е Бог, Когото Отец изпрати, Иисус Христос. Него моли да бъдат спасени душите ни.

Слава: Глас 5

Нека увенчаем с похвали премъдрия Софроний, вестителя на тайнствената мъдрост, пресветлата звезда, кръстосваща небесата. Защото, след като получи нематериален огън в сърцето си, чрез потоците на своите сълзи и силата на Христос, той напълно се освети и живя в града на безстрастието. Така той стана светило, след като е прегърнал смирението на Христос и е дал себе си на всички. Затова, благоговейно празнувайки паметта му, нека паднем пред него и извикаме с висок глас: спаси ни, светителю, с твоите молитви към Господа.

Сега:

Радвай се, непроходима врата на Господа; радвай се, силна кула и убежище на онези, които се обръщат към тебе; радвай се, спокойно убежище; ти, непозналата брак, която си родила по плът твоя Създател и твоя Бог; не спирай да се молиш за онези, които възхваляват и се покланят на Плода на твоята утроба.

Стиховни стихири, глас 1.

Благодатно озарен като Павел от славата на небесната Светлина, блажени Софроние, ти неуморно извървя правия път, в който чрез страдания и сълзи наистина ти се даде ново видение, с което ти видя Възлюбения.

Стих. Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс. 115:6)

Ти създаде светата обител на Предтечата като крайморски фар в последните дни, като светилник в тъмнината на този живот, откъдето извира Светлината, защото там жертвата на Агнето се принася безкрайно за всички хора.

Стих. Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си. (Пс. 149:5)

Споменът за смъртта стана закон и ръководство на твоя живот, старче, и самоосъждането в ада – твоето дихание, тъй като святото учение на Свети Силуан Богоносец доведе благородната ти душа чрез смирение до Възкресението.

Слава: Глас 6

Дойдете всички верни множества, нека се съберем днес от краищата на земята и благоговейно да възхвалим потомъка на Русия и славата на Атон, изпълнен със Светия Дух. Безпогрешен водител към покаянието и най-мъдър учител на почтеността, който се приобщи в Божествената светлина и озари нейния ярък блясък върху безграничната твърд на Църквата, чрез росата на Духа, с която той беше удостоен от потоците от неговите сълзи. Нека достойно почетем мъдрия Софроний както подобава, като просим неговите молитви към Господа.

Сега: Богородичен:

Ти си храма и вратата, дворецът и престолът на Царя, Дево, достойна за всяка почит, чрез която моят Изкупител, Христос Господ, се откри на спящите в тъмнината, като Слънце на правдата, желаещ да освети тези, които със собствената си ръка беше направил по Своя образ. Затова ти, която си изцяло похваляема, защото като Майка имаш Неговото доверие, моли се непрестанно да бъдат спасени душите ни.

Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 3

Ти се показа като светлина сред божественото, пълен с благодат и истина, и си станал пророк на нашето време, защото си видял Христос Словото и си ни явил пътищата на спасението. Затова, отче Софроние, винаги се моли на Спасителя на всички, да даде на душите ни голяма милост.

Друг тропар: глас 4

Ти се показа като възлюбен син на твоя свят старец Силуан, свети отче Софроние, носител на Христовия ум, защото с мъдростта на твоите думи ти си просиял в света и чрез своя богоугоден живот ни водиш към Божията светлина.

Богородичен: Еже от века утаеное 

От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята: Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни!

————————————————————

УТРИННА

 

След Шестопсалмието и Великата ектения 

Бог Господь, гл. 3:

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, глас 3

Ти се показа като светлина сред божественото, пълен с благодат и истина, и си станал пророк на нашето време, защото си видял Христос Словото и си ни явил пътищата на спасението. Затова, отче Софроние, винаги се моли на Спасителя на всички, да даде на душите ни голяма милост.

Друг тропар: глас 4

Ти се показа като възлюбен син на твоя свят старец Силуан, свети отче Софроние, носител на Христовия ум, защото с мъдростта на твоите думи ти си просиял в света и чрез своя богоугоден живот ни водиш към Божията светлина.

Богородичен: Еже от века утаеное 

От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята: Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни!

Малка ектения

Свещеникът: Защото Твоя е властта, и Твое е царството и силата и славата…

Първи седален: глас 1

От Твореца на всичко, Когото ти видя, свети, се удостои да чуеш „Аз съм вечно Съществуващият“ (Изход 3:14), и сърцето ти беше напълно възхитено от това. Вървейки по пътя на покаянието, отче блажени, ти с разкаяние извика към твоя Господ: съгреших, спаси ме.

Слава: Сега: Богородичен:

Като Майка на Бога, ние ти се покланяме, най-прекрасна Дево, приела Създателя на всичко, Когото нищо не може да побере, там където почива Бог като Троица и едно цяло, след Когото си дошла да държиш второто място чрез силата на Бог, винаги-Дево, благословена Марийо, ти си възраждането на смъртните хора.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален: глас 8

Прегърнал с желание страданията Господни, блажени Софроние, ти си следвал пътя на чистотата с болки и стенания, мъдро не щадейки себе си. И след като си бил пречистен от сълзи и осветен от Светлина, ти си станал учител, уникално научен от Бог. Ти си предал чрез своите писания това, което си научил от опит, като храниш гладуващите. Твоето слово стана като манна в Синайската пустиня, Софроние, и храни всички хора с твоите молитви.

Слава: Сега: Богородичен: Същият глас

Ти си се показала по-просторна от небесата и по-висока от духовните създания, херувимите, серафимите и другите сили, които непрестанно възпяват Нетварната Троица. Със страхопочитание те съзерцават неизразимата красота на Триединния Бог, след когото ти заемаш второ място, о, Дево, тъй като си най-чиста, справедлива и непорочна. Затова ние викаме към тебе: приеми като Майка на Светлината молбите на Софроний, твоя раб, за всички нас, Непорочна.

Полиелей

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име, и величествено е Царството Ти, на Отца и Сина, и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Седален след полиелея, глас 4

Наранен в дълбокото си сърце от смирението на Агнето и Спасителя, ти си придобил самоосъждането като спътник, премъдри и свети Софроние, подражателю на Господа и ярка северна звезда на Духа, умоли Христос да ни даде прошка на нашите грехове.

Слава: Сега: Богородичен:

Ние всички, твоите слуги, те възпяваме като Дева и Майка на света, по-превъзходна от всички ангели, Пречиста, възнасяйки ти хвала от дълбочината на сърцето, падайки в нозете ти и горещо умолявайки те: моли твоя Син да бъдем избавени от огъня на ада.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господа, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистотата свещенотайнствено се възвисява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен

Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс. 115:6)

Стих: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. (Пс. 111:1)

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според евангелист Матей.

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Утринно евангелие за подвижници (виж 5 декември)

(Мат. 11:27-30)

Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Псалом 50 (чете се): 

Слава, гл. 6: По молитвите на преподобния, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира след 50 псалом, глас 6:

Звукът от твоите аскетични подвизи се разнесе по цялата земя, свети отче, заради което си намерил награда на небето за своя труд. Ти си унищожил деминските полкове и си се равнявал на ангелските ликове, чийто живот си подражавал безукорно. Тъй като имаш дръзновение пред Господа, моли Го да даде мир на душите ни.

Литийна молитва (дяконът)

Народът: Господи помилуй (12 пъти). Свещеникът: По милостта и щедростите на…

Канон на Богородица (от молитвеника) и на светеца:

Песен 1, глас 6: 

Ирмос: Този, Който в древни времена е скрил гонителя-тиранин под вълните на морето, е скрит под земята от децата на онези, които някога е спасил; а ние, като девиците да пеем на Господ, защото (Той) славно се прослави.

Припев: Преподобни отче Софроние, моли Бога за нас!

Какви подходящи думи ще намеря, за да те похваля, отче; тъй като твоят живот, който е угоден на Бога, блесна със светлина, отвъд разбирането; все пак Ти ми даваш прошка и даваш трезвост на ума ми, за да мога да разглася Твоите чудесни дела.

Велико е твоето смаляване заради Бога във всички неща, защото след като получи огън отгоре от безначалния Отец, ти намери в истината Този, Когото търсеше, и като Мойсей в древността си чул думите: АЗ СЪМ.

Твоето нежно сърце беше дълбоко наранено, отче свети, и пронизан свише от стрелата на покаянието, ти с въздишки и сълзи принесе своето благочестиво всеизгаряне на Христа.

Богородичен:

Слънцето на славата се роди от тебе, Богородице Дево, и ти въздигна над земята падналия образ на твоя Син, Пречиста, когото молиш в сегашното време за твоите безполезни раби.

Песен 3

Ирмос: Когато създанието видя Тебе, Който си увиснал цялата земя свободно върху водите, висящ на Голгота, обзет от голям ужас, възкликна: няма свят освен Тебе, Господи.

Припев: Преподобни отче Софроние, моли Бога за нас!

Твоите деца са се събрали, преподобни отче, и те са обхванати от учудване, когато разглеждат живота ти, защото Пресветият Бог е заел Своето жилище в тебе.

Ти беше наранен от божествено желание и сърцето ти беше пронизано от свято разкаяние, поради което сълзите ти бликаха като потоци, затова извика с глас: „Само Ти си свят, Спасителю наш“!

Таейки спомен за смъртта в горната стая на сърцето си и бдящ ден след ден, ти извика с глас: „Няма свят освен Тебе, Господи и Човеколюбче“.

Богородичен:

Знаеме те, Дево, като дарителка на радостни сълзи, защото като зачена в плът Този, Който изпитва сърцата, ти даряваш всеки свят дар на молещите те.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Ти си нашият Бог и на Тебе слава възнасяме…

Седален, глас 8

Неугасимият плач на покаянието се всели в твоето сърце заедно с непорочното пазене на заповедите, свети, чрез което служейки на всяка душа, пресвети, ти се показа като божествен служител на твоя Господ. Тази тайна ти беше разкрита, защото ти стоеше близо до Бога, викайки в пустинята Неговото свято име, в което цялото творение ликува и прославя нашия най-състрадателен Бог.

Слава: Сега: Богородичен:

Майко на Създателя на всичко, по-просторна от небесата и цялата земя, безмъжна Невясто, в която няма нито петно, нито сянка на покварата, приеми горещите молби на твоя народ и ги доведи като Майка към твоя Син, ходатайствайки за прощението на нашите грехове, Дево, защото ние съгрешаваме всеки ден, но имаме тебе като наше единствено убежище, по молитвите на блажения Софроний, който просия в последните времена и освети света с божествените си думи.

Песен 4

Ирмос: Предвиждайки Твоето божествено смаляване на кръста, Авакум, удивен, извика: Ти си разсекъл силата на силните, Благий, като всемогъщ се присъедини към тези в ада.

Припев: Преподобни отче Софроние, моли Бога за нас!

Следвайки образеца на божествения живот, ти извика: „Бидейки всемогъщ, Ти си отрязал силата на могъщите чрез Своето собствено смирение, милостиви Господи.“

След като си бил удостоен да видиш божественото изливане на светлината на Христос, която не познава вечер, о, добър и най-смирен отче, ти пожела всички да участват в нея, като ги ръководиш с твоите напътствия.

По Божията заповед ти премисли и води верните чрез мъдрото си учение, че заповедите разкриват божествен живот на тези, които ги изпълняват.

Богородичен:

О, изящна и най-красива невясто, ти си неопетненият съд на Владиката Христос, в който Светлината от Светлината благоволи да обитава, разговаряйки с хората, защото той е Всеблаг.

Песен 5

Ирмос: Твоето Богоявление, Христе, което милостиво се случи за нас, бдящият Исайя като видя неугасващата Светлина през нощта, възкликна: мъртвите ще възкръснат и онези, които са в гробовете, ще станат, и всички родени на земята ще се зарадват.

Припев: Преподобни отче Софроние, моли Бога за нас!

Ти мъдро ни научи, показвайки пътищата за спасение, приписвайки на покаянието свойството да обновява смъртните, след като си живял с омраза към себе си в душата си и си обвинявал себе си във всичко. Ето защо ти, отче, се намери достоен за проявлението на Светлината.

Ярко слънце изгря – Силуан, велик между светиите, – който те озари с божественото си знание, който, като претърпя божествени неща, те научи: „Дръж ума си в ада и никога не се отчайвай*, и ще видиш проявлението на Бога“. 

* Тези думи са казани от Бог на св. Силуан една нощ, когато той се борил интензивно с демоните.

Украсен и пречистен от потоците от твоите сълзи, о, добри отче, ти последва страдащия Иисус, учейки всички ни с пример да се отречем от волята на плътта, защото чрез спазване на божествените заповеди „ще Го видим такъв, какъвто е“. *

* Заглавие на една от книгите на Свети Софроний

Богородичен:

Желаейки да спаси смъртните хора, Словото на Отца наистина се яви и слезе при нас, оформено в твоята утроба, Пречиста. Затова и ние те величаем със свята почит. Ти си горящия храст, който Мойсей видя, защото си получила огъня на Божеството и си останала неизгорена, Непорочна.

Песен 6

Ирмос: Йона бе уловен, но неудържан в корема на кита, защото, носейки образа на Тебе, Който пострада и бе предаден на погребение, той излезе от звяра като от (брачна) стая и извика към стражата: „Вие, които пазите лъжливо и напразно, сте изоставили собствената си милост.“

Припев: Преподобни отче Софроние, моли Бога за нас!

Ти беше превъзнесен, пресвети отче, като се унижи в смирението, защото беше носител на примера на Иисус, Който страда и бе погребан. По божествения съвет на свети Силуан ти запази ума си в ада и като пребъдва в непрестанно самоосъждане, ти стана обиталище на Бога.

Ти посъветва децата си (духовните), отче, за общение с Бога. Могъща е твоята воля да изпълниш божествените заповеди и говориш за страданията и недъзите, защото само чрез тях смъртната природа се смирява и обновява по угоден на Бога начин.

Беше удостоен с много дарби, като се труди както подобава на Бог, тъй като предпочете честта да участваш в страданията Господни, според мъдрото наставление на апостол Павел, защото ни е дарувано не само да вярваме в Христа, но и да страдаме за Него. (Филип. 1:29)

Богородичен:

Всички те почитаме с цялото си сърце, Пречиста Богородице. Ти се удостои да чуеш гласа на архангела, тъй като си изпълнена с чистота и целомъдрие. Ти се покори на Божествения Съвет*, съединявайки земята с небето, затова всички поколения те наричат благословена.

* Пс. 81:1, Йоан 10:34, 2 Пар. 18:18.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Ти си Цар на мира и Спасител на нашите души, и на Тебе слава възнасяме…

Кондак, гл.3

Горейки в Духа, за Когото си жадувал с копнеж, ти стана целия огън чрез общение в битието, о, боговдъхновени отче, като си видял светлината на Христос, доколкото човекът е способен да я понесе, и си бил изпълнен с богатство от добродетели, чрез които си осветил цялата Църква, преблажени Софроние.

Икос

Нека почетем Софроний Велики, който беше удостоен с блясъка на Божието видение и бистрото изливане на вечната Светлина; който е слязъл в ада на самоунижението, подражавайки на снизхождението на Христос. Тъй като се облече в дрехата на смирението, той беше изпълнен с изобилието от божествено познание, отваряйки ни непоклатимия път на покаянието. Затова ние викаме към него, радвай се, блажени Софроние.

Синаксар

На 11 юли празнуваме паметта на светата, славна и всехвална, великомъченица Евфимия.

Стих

Постави, мъченице, и потвърди дори от гроба си,

постановленията на вярата,

За което смело, с желание си се борила.

Евфимия, вдъхновена от Бога, установява

вярата на единадесетия ден.

В същия ден почитаме паметта на света блажена Олга, равноапостолна, руска царица.

Стих

Духовен въглен, Олга се показа в Русия,

По-късно се запалва в пламък, носещ живот.

В същия този ден почитаме паметта на нашия свети отец, когото Бог вдъхнови – Софроний Атонски, основателят на светия ставропигиален манастир на Свети Йоан Кръстител на Британските острови, където той също благочестиво отиде при Господа на 11 юли от годината на нашето спасение 1993.

Стих

От кладенеца на сърцето плача на покаянието

Тече вдъхновен от Духа, пълен с изливането на Светлината.

В чудното небесно царство

Софроний влезе в единадесетия ден.

Нашият свети отец Софроний, премъдър в Бога и Богоносец, е роден в годината Господня 1896 в Москва, в земята на Русия, която е родила много светии, където е живял и годините на своята младост. Той бил син на благочестиво семейство, което го отгледало в учението и наставлението на Господ. Когато бил още малък, той бил удостоен с видението на нетварната Светлина. Учи в Московското висше училище за изящни изкуства и след това се премества в Париж, където следва изкуството на рисуването.

По време на младостта си той търси познание за Абсолютното Битие с голямо желание и се обръща за кратко към мистицизма на източните религии. Не намирайки покой обаче в тази илюзия, той откри превъзходството на евангелския закон на любовта като общение в битието с личния Бог на християнството, когото опозна в Светия Дух чрез библейските думи на Синайското откровение, Аз съм вечно Съществуващият (Изход 3:14).

Разкайвайки се горчиво за тази грешка на младостта си и носейки в най-съкровената си душа дара на помненето на смъртта, той отново бил благословен от Бога с видението на божествената Светлина. Затова той се предал на несдържан плач на покаяние, като беше поразен до костите си. Той „със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт“ (Евр. 5:7). Когато навърши двадесет и деветата си година, той се отрече от нещата в този живот заради Христа, „за да достигне това, за което и беше застигнат от Иисус“ (Флп. 3:12) и се оттегли в Атон, крепостта с добра слава, поел върху себе си игото на монашеството в обителта на свети великомъченик и лекар Пантелеймон.

В тази обител премилосърдният Бог му дарил верен водач и пазител, атонския Силуан, кротък и смирен по сърце, горещ застъпник пред Бога за спасението на всички хора и проповедник на любовта към враговете. Светлопаметният старец Софроний смятал срещата си със свети Силуан за най-големия Божи дар за него. Блажени Силуан стана за него „жив свидетел“, утвърждавайки го чрез духа на покаянието, който го облада и чрез който той стана образец на монашеско съвършенство. Така Божият слуга Софроний станал непоколебим в своя подвижнически път и следвал Господа, умирайки ежедневно за Него. Придобивайки съвършено подобие на Него в Неговото страдание, той беше възкресен заедно с Него и получи такава светлина, такава сила на живот и мъдрост, каквито могат да излязат само от Източника на светлина и живот.

След това, след смъртта на свети Силуан и с благословението на своя манастир, той се оттеглил в Атонската пустиня, за да живее в непрестанно и безутешно покаяние, където, воден от Божията помощ, достигнал до тихото пристанище на духовното безстрастие.

Светогорската пустиня, наречена „страшната Карулия“, прие Христовия поборник и „потръпна“ от неговия плач, който бликна от дълбините на неговото същество. Той премина през болезнени пътища, в многобройни страдания и търпение като това на Йов. В пламенността на най-дълбокото си покаяние той живя с благодат пламъците на ада и никога не престана да стене с царя и пророка: „Скръбта на смъртта ме обхвана... и животът ми се приближава до гроба“ (Пс. 18:4; 88:3). Така, бидейки отново благословен от Всесветия Бог, той се удостои да се изкачи и на планината на съзерцанието и да види славата на нетварната Светлина в обожествената плът на Христос Словото. Ето защо, той слезе от божествено видение в долината на най-дълбокото смирение, като по този начин стана знак на Бога за своето поколение и, движен от Бог, предостави на всеки човек проблемите на живота.

Въпреки че старецът желаеше да завърши живота си в Света Гора Атон, неизследимото Божие Провидение го отведе на Запад, където той трябваше да свети не като светилник, а като изключително ярка звезда, водеща към светлината на божественото знание множество отчаяни хора, търсещи Господ.

Намирайки убежище на Британските острови, той основава в истината „нов живот, нова горница на Петдесетница“ (Деян. 1:13), ставайки основател и духовен отец на светия патриаршески и ставропигиален манастир на Свети Йоан Кръстител, където в много труд, много превратности и неописуема бедност, той се предаде още повече на назиданието в Христос не само на поверените му души, но и на тълпи поклонници, които ежедневно бързаха към него като към вечно течащ извор. Така той заведе вярващите в украсената брачна стая на Младоженеца Христос, в слово и дело, в разговор и любов, в различни учения, в непрестанна молитва.

Старецът принасяше всяка безкръвна жертва (Литургия) като неповторимо събитие, а неговите литургии докосваха сърцата на всички присъстващи. С голяма душевна сила и дълбоко усещане той ангелски отслужваше Божествената литургия, която съпровождаше със сладко благоухание продължаващото му духовно пътуване. Когато празнуваше, той принасяше жертва и в същото време принасяше себе си като умилостивение за греховете на целия свят.

Неговото богословие беше харизматично и това най-ясно го прославяше, тъй като изхождаше наистина от просветено сърце, чрез осветяването на нетварната божествена Светлина. Ето защо неговите писания излъчват филокалиен аромат и са образец на истината, сигурен компас, съкровищница от придобито знание, което пълни сърцата с благодат и надежда.

Ставайки носител на рядката дарба на проницателност, той „просвети със собствения си светилник онова, което беше тъмно в другите“ (Св. Йоан Лествичник, Лествица на божественото изкачване, Стъпка 26:1). Изпълнен с божествена мъдрост, пълна проницателност и дълбока любов към всеки човек, той също беше удостоен със златните чудеса, изцеление и ясновидство, работейки неуморно за укрепване на вярата в Бог, на Когото приписваше всяко небесно благословение със смирен ум. Страдайки през целия си живот и изпитан с бодлите на многобройни болести, достигнал дълбока старост, той запази до края си приветливото си и спокойно поведение, както и мъдростта на Духа.

Като висок дъб и като съд, натоварен с божествени добродетели и много духовни дарби, той си отиде в мир при Бога на своите отци, предавайки духа си сутринта на Господния ден 11 юли 1993 г. В добра старост (Бит. 25:8) и изпълнен с благодат, предвиждайки времето на заминаването си, той се удостои с богоугодна кончина. Той завещава на Църквата неоценимото богатство на своите учения, записани в неговите книги. Погребан в криптата на светата си обител, той не престава да облагодетелства чрез знамения и чудеса онези, които идват при него с вяра и призовават неговото застъпничество пред непосрамения Господ.

По молитвите на твоите светии, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин.

Песен 7.

Ирмос: Чудо неизказано! Този, Който в пещта спаси благочестивите младежи от пламъците, в гроба е положен мъртъв, бездиханен, за спасението на нас, които пеем: Боже, Изкупителю, благословен си!

Припев: Преподобни отче Софроние, моли Бога за нас!

Приемайки в ума и сърцето си, в цялото си същество Онзи, чиято страна беше прободена от копието, ти беше напълно наранен от божествената любов, погълнат от нея, ти, който пееш с висок глас: Иисусе, Боже наш, благословен си.

Ти беше изцяло изгорен от изгарящата топлина на твоето покаяние за това, че си наскърбил Христос без причина, и чрез изобилни реки от божествено угризение ти стана ярък от незалязващата Светлина, като извика с глас: Избавителю мой и Господ мой!

В сърцето ти се изкова тайна, защото ти възлюби заповедите на Евангелието. Преизпълнен през цялото време с много любов, ти без наставление си разкрил на народите, че събранията на Господа са несътворена Светлина.

Богородичен:

Чудна реч от миналото: ти прие в утробата си Този, Който украси небесата със светила и във великото Си състрадание прие плът за нашето спасение, които ти пеят: радвай се, Пречиста, спасение на верните.

Песен 8.

Ирмос: Трепери от страх, небе, и нека се поклатят основите на земята; защото ето, Този, Който живее на високо, е причислен към мъртвите и живее като странник в тесен гроб. Него вие, деца, благославяйте, свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте през всички векове.

Припев: Преподобни отче Софроние, моли Бога за нас!

Ти служи през целия си живот на Всемогъщия с най-дълбокото си сърце, защото стоейки в пламенна молитва и разкаяние, ти винаги гледаше с чисто око божествената красота, която децата благославят, свещениците възхваляват и хората превъзнасят през всички векове.

За нас, смъртните хора, е невъзможно да видим лицето на Бога (Изх. 33:20). И все пак, според твоето учение, ако пазим Неговите заповеди за любов към Бога и ближния, ще Го видим такъв, какъвто е, Когото децата благославят, свещениците възхваляват и хората превъзнасят през всички векове.

Добродетелта се съзира, че живее в душата ти в Светия Дух: като в нов съд, ти получи в него духовна смелост, мъдрост и почтеност в голямо смирение; там благодатта носи плод, като се обновява от Духа и целият Адам е възстановен, отче, чрез твоята жертва.

Богородичен:

Желаейки да спаси родените на земята, Всемилосърдният се всели в твоята утроба. Следвайки Неговия пример в смирение, нашият свети отец Софроний ни учи да вземаме бремето на нашия брат, Майко на Всевишния, чиито молитви приемаш и бързо представяш пред твоя Син.

Песен 9.

Ирмос: Не плачи за Мене, Майко, виждайки в гроба Сина, Когото си заченала в утробата безсеменно, защото ще възкръсна и ще бъда прославен, и ще възнеса в слава като Бог, тези, които непрестанно, с вяра и любов те величаят.

Припев: Преподобни отче Софроние, моли Бога за нас!

Ти стана свещен вестител, тъй като си бил удостоен да гледаш божествената тъмнина, о смирени отче, чрез своето самоосъждане. Защото малцина са тези, които виждат Бога, мразят себе си със свята омраза и жадуват с вяра за Божието проявление.

Душата ти беше поразена от божествен страх, тъй като ти мъдро смяташе, че поривът за надмощие е луциферичен, о, най-святи, и си живял в истината с божествена себеомраза, приближавайки се с трезвеност до височините на безстрастието.

Ти попадна на Извора на Живота чрез сълзите на покаянието и си обявил невежеството за Бога като горко лишение, тъй като няма по-велик дар от общението с Бога, както си узнал, о, добри отче, и си го предал на верните.

Богородичен:

Не презирай, Майко, твоите раби, които ходатайстват за нас: Силуан, мъдрият отец, заедно със Софроний, който е нахранил хората, които умират от глад в последните времена, и дай избавление на твоите слуги.

Катавасии: Отвèрзу устà моя, гл. 4:

Песен 1

Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух Свети, и ще произнеса дума за царицата майка, и ще се явя светло тържествуващ, и с радост ще възпея нейните чудеса.

Песен 3

Богородице, която си жив и изобилен източник, укрепи събралия се духовен хор от твои певци и чрез божествената си слава ги удостой с венци на славата.

Песен 4

Пребожественият Иисус, Който стои в слава на божествения престол, дойде на лек облак и чрез нетленна длан спаси тия, които казват: слава, Христе, на Твоята сила.

Песен 5

Всички се удивиха на твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, носи в твоята утроба превъзнесения над всичко Бог и роди безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.

Песен 6

Богомъдри, като честваме тоя божествен и всепочитан празник на Богомайката, дойдете да пляскаме с ръце и да славим Бог, Който се роди от нея.

Песен 7

Богомъдрите младежи не се поклониха на творението вместо на Твореца, но мъжествено презряха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославлени Господи и Боже на отците ни!

Песен 8

Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благочестивите младежи бяха запазени в пещта от Богородичната рожба, която тогава беше предобраз, а сега е действителност; Той кара цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината, с песни да възвеличим!

Честнейшую херувим 

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. 

9-та песен от катавасиите

Нека се радва всеки човек, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове нека почете свещения празник на Богомайката, като тържествува и казва: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отец и Син, и Свети Дух сега и винаги, и во веки веков.

Светилен, гл. 2: 

Ти си живял, свети, в чистота и съвършено покаяние и си записал нещата, които си узнал чрез опит. Ти си станал светило на света в последните времена, затова те благославяме като посветен на Божествената светлина и подражател на нашия Спасител в страданията му, свети, с Когото сега се радваш, молейки се за всички.

Богородичен:

Ти се яви като Майка на Божествената Светлина, Пречиста. Изпълвай бедните ни сърца с Божествената светлина по молитвите на нашия свети отец, който има дръзновение към тебе, на блажения Софроний, чиито молитви принасяш пред твоя Син и Спасител на всички, и ходатайствай, Майко на всички, да бъдат чути.

Хвалитни стихири на 4, гл. 1:

Всякое дихание

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2

Дойдете, верни, нека се съберем и възхвалим стълба на православието, светещата звезда, образеца на покаянието и слугата на Господните заповеди, който, сияещ в смирение, ни увещава да поемем върху себе си грешките на нашите братя.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3

Ти стана участник в нетварната Светлина, свети, за която си писал със смирени думи за нас; моли се, благи и преблажени отче Софроние, да можем и ние, които празнуваме твоята памет, да се приобщим към блясъка на същата.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Радвай се, блажени Софроние, мъдър в Господа със слово и дело, който си устоял в Христовия път в Гетсимания, и си пострадал в сърцето си за всички с молитва и сълзи, предавайки себе си на Божията воля.

Слава: глас 8

Ти се изкачи в небесна колесница, о, най-блажени, и чрез твоя живот на въздържание в пустинята ти достигна горния Йерусалим, крепостта на добродетелите. И като получи достойно венците на твоите усилия за тежкия труд, ти се радваш с началниците на небесните войнства. Ти наследи вечни блага и стана жител на Царството, затова, богоносни Софроние, умоли Спасителя на всички, да даде мир на света и да спаси душите ни.

Сега: Богородичен

Владичице, приеми молитвите на твоите раби, и ни избави от всяка скръб и беда.

Велико славословие

Тропар, глас 3

Ти се показа като светлина сред божественото, пълен с благодат и истина, и си станал пророк на нашето време, защото си видял Христос Словото и си ни явил пътищата на спасението. Затова, отче Софроние, винаги се моли на Спасителя на всички, да даде на душите ни голяма милост.

—————————————————————-

На Литургията

Апостол: Евреи 4:14 - 5:10

Евангелие: Йоан 15:7-16

Причастен: Във вечна памет ще остане праведникът. Аллилуйя. (Пс. 111:6)

Величания

Приел си пълнотата на Живота, според отците, и си се показал учител, който учи за Христос в Светия Дух, Софроние богомъдри, затова те почитаме.

Съединил живота си с молитва, ти стана цял дух. Ти обгори своя тленен глинен съд със светлината на Тавор, на която си станал посветен, отче Софроние.

Ти видя Христос – Слънцето на Света гора, и ревностно си Го запазил в душата си, Софроние, когато си живял на Запад, като си просветлявал множествата с думите и делата си.

Ти стана река от живата Христова вода, като поиш верните от пълнотата на живота, премъдро изцеляваш страстите и недъзите чрез призоваването на Господа, божествени Софроние.

Заедно с твоя отец в Бога, божествения и блажен Силуан Светогорец, закриляй твоя манастир, Софроние трижди блажени, и всички, които те почитат с вяра.

Стих:

Заедно със Силуан, твоя отец, Софроние, помени всички нас, които единодушно те почитаме.