Wednesday, 29 December 2021

Свети Василий Велики

Обрезание Господне и 

Свети Василий Велики

  • Службата я посвещавам на моя събрат и приятел, свещеник Васил Коройчев от Асеновград и съпругата му, Атанаска, която има рожден ден. На многая лета, Коройчеви!


Вечерна

Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 8:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

На Обрезанието, глас 8. Самогла́сны:

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Снизхождайки към човешкия род, Спасителят се съгласи да бъде увит в пелени; и не се отврати от обрязването по плът, когато беше на осем дни по майка Си, но безначален по Отца Си. Към Него, верни, да извикаме: Ти си наш Бог; помилвай ни. (2 пъти)

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Същата стихира.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Всеблагият Бог не се срамуваше да бъде обрязан по плът, но предложи Себе Си като спасителен образ и пример за всички нас, защото Той създаде закона и се подчини на собствените Си заповеди и изпълни думите на пророците относно Себе Си. Ти, Който държиш света в ръцете си, но Си повит в пелени, Господи, слава на Тебе!

Стихири на св. Василий, глас 4,

Подобен: Зва́нный свы́ше:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Съименниче на царството, когато ти, царското свещенство, пасеше Христовия народ с мъдра разсъдителност и изкуство, тогава с венец на царството те украси, отче Василие, Царят на царете и Господарят на всичко, познаван като вечен и събезначален Син на Своя Родител. Него моли да спаси и просвети нашите души.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Украсен с епископски одежди, проповядваше евангелието на царството с радост, Василие, като изля потоци от учение за Църквата, чрез които сега просветени, се научихме как да прославяме едно Божество, Което е в Отец Вседържител и в  Единородното Божествено Слово и Светия Дух, Него (Бог) проповядваме и славим в Три Лица неразделно. Моли Го да спаси и да просвети душите ни!

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

Ти живееш с небесните войнства и си настанен сред тях, отче Василие, защото си подражал на техния живот, твоя живот чист като светлина, още докато си живял в тялото с другите на земята, ти си бил безплътен. Като се наслаждаваме сега на твоето боговдъхновено учение, моли Христос, нашия Бог, да ни избави от неволите и мрака на невежеството, и да спаси и просвети душите ни.

Слава, глас 8. От свети Анатолий, патриарх Константинополски:

Ти си бил любител на Премъдростта, преподобни, и от всичко съществуващо си предпочел живота по Бога, разсъждавайки върху смъртта, оправдано си пренебрегнал живота, като си преодолял плътските страсти с усилията на въздържанието и с изучаването на Божия закон, с богатството на добродетелите си запазил непоробено достойнството на душата си, цялото плътско мислене си подчинил на духа, затова, като намрази плътта и света, и господаря* на света, и предстоиш пред Христос, измоли за душите ни голяма милост.

* дявола (Еф.6:12)

И сега, глас същия, първата стихира:

Снизхождайки към човешкия род, Спасителят се съгласи да бъде увит в пелени; и не се отврати от обрязването по плът, когато беше на осем дни по майка Си, но безначален по Отца Си. Към Него, верни, да извикаме: Ти си наш Бог; помилвай ни.


Вход с кадилница. Свете тихий

Творение на Св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.


Прокимен на деня.


Паримии

Из книга Битие – чтение (17:1-2, 4b-7, 3a, 9-12a, 14)

Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. Ти ще бъдеш баща на много народи, и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. Тогава Аврам падна ничком и се поклони Господу. И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им. Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе в родовете им: обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас. На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол. А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът на осмия ден, тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми. 


Из Притчи Соломонови – чтение (8:23-30)

Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, – аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време. 


Из Притчи Соломонови – чтение. 

От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите – развратеното. Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна. Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакването на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада е нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденстват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи. 


На литии́ стихи́ра хра́ма, та́же свята́го Васи́лия, глас 3. От патр. Герман:

С чистия си живот, свети Василие, ти внесе в душата си Христос, Извора на живота, и си излял по целия свят реки от благочестиви учения, и от тях си напоил верния народ на църквата, като плод на устата им изповядват вярата, принасят благодат на Него, Който прославя паметта ти през всички векове.

Ми́ро, излия́нное на тебе́ благодати,/ пома́за тя священноде́йствовати Ева́нгелие Ца́рствия Небе́снаго,/ Васи́лие Богоявле́ние./ Христо́во благоуха́ние быв,/ воне́ю ра́зума Его́ вселе́нную испо́лнил еси́./ Те́мже, гла́сы раб твои́х благоприя́тне прие́мляй,/ испроси́ нам, чту́щим тя, ве́лия ми́лости.

Византи́ево: Святи́тельскою оде́ждею оде́ян,/ Тро́ицы побо́рниче Васи́лие,/ престо́лу предста́л еси́ суди́щному,/ беду́ прие́мляй о ве́ре,/ и, страда́льческое противостоя́ние показа́,/ я́рость епа́рхову посрами́л еси́,/ яря́щася держа́вою нече́стия/ и неми́лостивным разсече́нием претя́ща,/ усе́рдно, о́тче, проразсуди́в,/ и, му́ченик быв произволе́нием,/ вене́ц прия́л еси́ побе́ды от Христа́,/ иму́щаго ве́лию ми́лость.

Слава, глас 6:

Благодат се изля в устата ти, преподобни отче, и беше пастир на Църквата Христова, като учеше словесните овци да вярват в единосъщната Троица в едно Божество.

И сега, глас 8: (първата на Господи воззвах).

Снизхождайки към човешкия род, Спасителят се съгласи да бъде увит в пелени; и не се отврати от обрязването по плът, когато беше на осем дни по майка Си, но безначален по Отца Си. Към Него, верни, да извикаме: Ти си наш Бог; помилвай ни.


Сугуба ектения.


Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!


Просителна ектения 


Стиховни стихири на светителя, глас 1.

Византи́ево: О, Боже́ственная и свяще́нная Христо́вы Це́ркве пчело́,/ Васи́лие всеблаже́нне!/ Ты бо Боже́ственнаго жела́ния жа́лом тебе́ вооружи́в,/ богоме́рзких ересе́й хулы́ уязви́л еси́/ и душа́м ве́рных благоче́стия сла́дость сокро́виществовал еси́./ И ны́не Боже́ственнаго рая́ нетле́нныя проходя́ па́жити,/ помина́й и нас, предстоя́ Тро́ице Единосу́щней.

Стих: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4)

Васи́лия мона́ха: Всех святы́х собра́л еси́ доброде́тели,/ о́тче наш Васи́лие:/ Моисе́еву кро́тость и Илиину́ ре́вность,/ Петро́во испове́дание, Иоа́нново Богосло́вие./ Я́ко Па́вел, вопия́, не преста́л еси́:/ кто изнемога́ет, и аз не изнемога́ю?/ Кто соблажня́ется, и аз не разжиза́юся?/ Те́мже, с ни́ми водворяя́ся,/ моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Стих, глас 2: Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. (Пс.36:30)

Иоа́нна мона́ха: Су́щих извы́к естество́/ и всех усмотри́в настоя́тельное,/ Еди́наго обре́л непоколе́блема,/ Пресу́щнаго су́ща Соде́теля всех,/ Ему́же и па́че приложи́вся,/ не су́щих жела́ние отве́ргл еси́,/ моли́ и нам Боже́ственнаго жела́ния получи́ти,/ священноявле́нне Васи́лие.

Слава, глас 6:

Приел си благодатта на чудесата от небето и си изобличил идолската измама с поучения, ти си славата и крепостта на светителите, всеблажени Василие, и си пример за всички преподобни. Като имаш дръзновение пред Бога, моли Му се да спаси душите ни.

И сега, глас 8: (от Господи воззвах)

Всеблагият Бог не се срамуваше да бъде обрязан по плът, но предложи Себе Си като спасителен образ и пример за всички нас, защото Той създаде закона и се подчини на собствените Си заповеди и изпълни думите на пророците относно Себе Си. Ти, Който държиш света в ръцете си, но Си повит в пелени, Господи, слава на Тебе!


Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)


Трисвятое


Тропар на светителя, глас 1:

Твоята проповед се разнесе по цялата земя – тя прие твоите слова, с които достойно поучаваше, изясни естеството на всичко съществуващо, разкраси човешките нрави, преподобни отче, който си царствено свещенство, моли Христос Бог да се спасят нашите души.

Слава, и сега, на Обрезанието, глас същия:

Иисусе, Който във висините седиш с безначалния Отец и Божествения Твой Дух на огневиден престол, благоволи да се родиш на земята от Дева, непозналата мъж Твоя Майка. Затова бе обрязан като човек на осмия ден. Слава на Твоето благоволение, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, единствен Човеколюбче!


————————————————————————-


УТРИННА


След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 1 

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Тропар на светителя, глас 1:

Твоята проповед се разнесе по цялата земя – тя прие твоите слова, с които достойно поучаваше, изясни естеството на всичко съществуващо, разкраси човешките нрави, преподобни отче, който си царствено свещенство, моли Христос Бог да се спасят нашите души. (2 пъти)

Слава, и сега, на Обрезанието, глас същия:

Иисусе, Който седиш на огневиден престол във висините заедно с безначалния Отец и Твоя божествен Дух, Ти благоволи да се родиш на земята от непозналата мъж Девица, Твоя майка, затова беше обрязан като човек на осмия ден. Слава на Твоето всеблаго решение, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождане, единствени Човеколюбче!


Малка ектения: Свещеникът: Защото се благослови Твоето име…


Първи седален, глас 5.

Подобен: Собезнача́льное:

Всички да възхвалим Василий като царско украшение на Църквата, неизчерпаемо съкровище на учението, защото чрез него той ни възпита да почитаме Светата Троица, Която е обединена по същество, а разделена по лица.

Слава, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:

Премъдри Василие, като стоиш пред Троицата, моли се да получим в Съдния ден, ние, които те възпяваме и почитаме твоята памет, благодат, милост и очистване на греховете, та и с уста и сърце да възпяваме Единствения човеколюбец.

 И сега:

Творецът на всичко и Владиката на света, Който е горе заедно с Отца и Духа, като осмодневен младенец се обрязва на земята. Наистина са чудни и божествени Твоите дела, защото Ти, Владико, Който си изпълнението на закона, се обряза заради нас.


*По руски миней се чете тълкувание на Евангелието, с което Василий Велики поучава монасите. (Не знам от къде се взима.)


Втори седален, гл. 8, по Премудрости:

Богодостойно почерпил тайното богатство на неизказаната премъдрост, на всички си дарил от водите на православието, за да радва то в Бога сърцата на верните и достойно да оборва ученията на неверните, като и в двете чрез усилията си се показа непобедим поборник на Троицата, светителю Василие. Моли се на Христос Бог да дарува прошка на прегрешенията на тези, които с любов празнуват твоята света памет!

Слава, гл. 3, по Божественния вери:

С догматите на вярата, извлечени от твоето учение, се напоил като с вода цялата вселена, защото в тебе наистина пребиваваше Изворът на живота, Василие. И като получил дръзновение, боговдъхновени, моли Го да ни дарува велика милост.

И сега, гл. 4:

Невидимият по естество, сега Се вижда по плът: несъздаденото Слово, от чистата Дева сега се съгражда. Затова и по закона, заради нас човеците, като осмодневен младенец Го обрязват. Да Му се поклоним като на наш Спасител!


Полиелей и величание за светител (К., стр. 90)

Величание на Обрезанието:

Величаем Те, Животодавче Христе, и почитаме обрязването според закона на пречистата Ти плът. Алилуйя.

Величание на светителя общ:

Величаем те, светителю Христов Василие, и почитаме твоята свята памет, защото ти молиш за нас Христос, нашия Бог. Алилуйя.


Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…


Седални след полиелея, гл. 8, по Премудрост и Слово:

Светителю Василие, със силата на божествените думи ти срази мрачните ереси и надви цялата Евномиева гордост, като обяви на хората, че Духът е Бог, и с издигането на ръцете си унищожи враговете, напълно отхвърли култа на Савелий и премахна цялото мъдруване на Несторий; моли се на Христос Бог да дарува прошка на греховете на тези, които с любов празнуват твоята света памет!

Слава:

Благодатта на твоите божествени слова и тайнствената висота на догматите стана за нас стълба на божествено издигане, защото с духовната тръба, отче, си проповядвал божественото учение; затова в отплата за твоите подвизи, преподобни светителю Василие, си настанен на място тревисто; моли се на Христос Бог да дарува прошка на греховете на тези, които с любов празнуват твоята света памет!

И сега, Богородичен:

Владиката на всичко и Творецът, като прие плът от твоята пречиста утроба, показа те застъпница на човеците, всенепорочна, затова всички към тебе прибягваме да търсим очистване от греховете, Владичице, и да се избавим от вечната мъка и от цялата злоба на лютия властелин на света; затова и ти пеем: моли се на твоя Син и Бог да дарува прошка на греховете на тези, които с вяра се покланят на твоята всесвята Рожба.


По руски миней четем надгробното слово на Григорий Богослов 

за Василий Велики, първите 4 части (Аще изволит предстоятел, чтец читает).

1

Преди си мислех, че е същото да живее тяло без душа и аз без теб, възлюбен Христов слуга, Василий. Но претърпях раздяла, а все още съм жив. Дълго ли ще чакам? Защо не ме вземеш оттук и не ме въведеш със себе си в лика на блажените? Не си тръгвай, не ме оставяй! Кълна се в гроба ти, че никога, дори да искам, няма да те забравя. Ето думата Григориева!

2

Когато Троицата поиска за Себе си духа на богомъдрия Василий, който с нетърпение бързаше да се пресели, тогава цялата небесна армия се зарадва, когато го видяха да тръгва, а всеки кападокийски град ридаеше. Ще кажа още повече: тогава великият свят извика: „Нямаше проповедник, нямаше никой, който като възел, държи красивия свят заедно.“

3

Целият свят – притежание на равномощната Троица – е разтърсен от колебанията на противящите се учения. А устата на Василий (уви! уви!) е сключена мълчаливо. Събуди се, Василие, и спри бурята със своето слово и своето свещенодействие. Тъй като само ти ни показа, че както живота е равен на учението, така и учението е равно на живота.

4

Един е Бог, който царува във Висините; а нашия век видя един достоен архиерей. Това си ти, Василие, гръмогласният вестител на истината, светлото око на християните, озаряващо с духовна доблест голямата слава на Понт и Кападокийците! Умолявам те, а сега се моли и принеси своите дарове за света.


Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И ныне: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.


Прокимен, гл. 4: Устата ми ще изговорят мъдрост и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4) Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс.48:2)


Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй.

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец, Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: И за да се удостоим да изслушаме от светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме от светото Евангелие.

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеника: Ще се чете из светото Евангелие според Йоан.

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!


Евангелие от Йоан (10:1-9), зачало 36, чете се от дверите


Чете се 50 псалом.


Слава, гл. 6: По молитвите на светителя, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира след 50 псалом, гл. 6:

Изля се благодатта чрез твоите уста, преподобни отче, и си бил пастир на Христовата църква, като учеше словесните овци да вярват в единосъщната Троица като в едно Божество.


Литийна молитва (дяконът)


Канон, гл. 2, на Обрезанието (писан от Стефан) и канон на св. Василий (от Йоан Дамаскин) на същия глас. (Непреведени)

Песен 1

Ирмос: Дойдете, люде, да пеем песен на Христа Бога, Който се прослави, като раздели морето и упътваше народа, спасил го от египетското робство.

Осмери́ца дней, нося́щая о́браз бу́дущаго, Твое́ю, Христе́, просвеща́ется и освяща́ется во́льною нището́ю, в сей бо зако́нно обре́зался еси́ пло́тию.

Обре́зание прие́млет осмодне́вное Христо́с Своего́ рождества́, и сего́ днесь сень спря́тает, свет возсиява́я но́выя благода́ти.

Ин кано́н святи́теля Васи́лия, на 8. Творе́ние Иоа́нна Дамаскина, глас и ирмо́с то́йже.

Твоему́ гла́су подоба́ше приити́, Васи́лие, нача́ти хотя́щим хвалы́ твоя́,/ но, о́тче, мольбу́ прие́м, благода́ть подавай незави́стно нам.

Доброде́телей ты жесто́кий ше́ствовал еси́ путь,/ в гла́дкий дости́гл еси́ и несопроти́вный Небе́сный восхо́д/ и всем яви́лся еси́ о́браз, Васи́лие.

Страстно́е взыгра́ние, томя́щее плоть, любому́дрия жела́нием наказа́л еси́,/ те́мже в нетле́нных водворя́ешися Ца́рствиих,/ о́тче Васи́лие.

Душе́вныя стра́сти благопотре́бно, Васи́лие,/ вку́пе же и теле́сныя, духо́вным посе́кл еси́ мече́м,/ себе́ же Влады́це же́ртву прине́сл еси́.

Ты, быв неизрече́нных таи́нник, Васи́лие,/ Христо́ву Ца́рствию тайнонаучи́л еси́, свяще́нне о́тче,/ я́ве Тро́йческий свет облиста́л еси́ нам.

Богоро́дичен: Кто изрещи́ Твое́ по досто́инству возмо́жет, е́же па́че сло́ва зача́тие? Бо́га бо родила́ еси́ пло́тию, Всечи́стая,/ нам я́вльшася Спа́са и Го́спода.


Песен 3

Ирмос: Утвърди ни в Тебе, Господи, Който на Кръстното дърво умъртви греха и Твоя страх всели в сърцата на нас, които Те възпяваме.

Сло́во вопло́щшееся Пресу́щественное в преста́тие зако́на обре́зася,/ нача́ток же Боже́ственныя благода́ти и жи́зни нетле́нныя нам подаде́.

Зако́на исполни́тель, не я́ко сопроти́вен Бо́гу сый, Христо́с воплоти́выйся показа́ся/ и сподо́бися во́лею обре́затися осмодне́вен.

Преподо́бнаго

Спритече́ Христо́ву и спросия́ па́мять твоя́, о́тче, Рождеству́,/ Его́же несказа́нное та́инство твои́ми уче́ньми я́ве сотвори́л еси́.

Стра́хом Госпо́дним утвержда́ем, нача́ло бо му́дрости сей есть,/ любо́вию лу́чшею впери́лся еси́ прему́дрости, о Васи́лие.

Наказа́ния быв вся́каго испо́лнен,/ не то́кмо до́льнаго и попира́емаго, мно́го же па́че лу́чшаго,/ показа́лся еси́ ми́ру свет, Васи́лие.

Васи́лие прему́дре, вшел еси́ дея́нием,/ и дея́ние вше́ствие виде́ния Боже́ственнейшаго показа́л еси́,/ и су́щих ра́зуму научи́лся еси́ я́ве.

Богоро́дичен: Безсе́менно во чре́ве Бо́га зачала́ еси́/ и ражда́еши несказа́нно воплоще́нна,/ на Него́же зре́ти не сме́ют, Чи́стая, Небе́сных си́лы, Присноде́во.


Малка ектения


Кондак на празника, глас 3.

Подобен: Де́ва днесь:

Господарят на всички претърпява обрязване и като благ обрязва човешките прегрешения, спасение дава днес на света: радва се във висините и Създателевият иерарх, светоносният и божествен Христов довереник Василий.

Седален на светителя, глас 8.

Подобен: Прему́дрости:

Усвоил премъдростта на Словото и отхвърлил писания Закон, ти на всички проповядва учението на благодатта и със своите беседи изглади скрижалите на душите, върху които написа божествените наставления. Затова и премина облачния мрак – покривалото на тялото и заблестя с духа си, светителю Василие. Моли Христос Бог да даде прошка на греховете на тия, които с любов почитат твоята свята памет.

Слава, и сега, на празника, глас 4. Подобен: Яви́лся еси́ днесь:

Като истинска бездна от човеколюбие Ти се облече, Владико, в образ на раб и прие обрязване по плът, като даруваш на всички люде Твоята велика милост.


Песен 4

Ирмос: Чух, Господи вестта за Твоя промисъл и Те прославих, единствен Човеколюбче.

Обре́зание преста́, отне́леже Христо́с во́лею обре́зася,/ язы́к мно́жество спаса́я благода́тию.

Бу́дущего непреста́нную осма́го ве́ка жизнь изобража́ет,/ в ню́же Влады́ка обре́зася пло́тию.

Преподо́бного:

Украша́ется я́коже Рождество́м Христо́ва неве́ста Це́рковь,/ та́ко и па́мятию твое́ю, всеблаже́нне.

Непребори́м яви́лся еси́, по Бо́зе боря́, Васи́лие,/ во всех Того́ повеле́нию покаря́яся.

Це́ркви подаде́ся от Бо́га огражде́ние и стена́ тверда́,/ Васи́лии вееблаже́нне.

Сопротивобо́жным се́чиво ты сека́тельное/ и огнь, пояда́яй пре́лесть, яви́лся еси́, о́тче Васи́лие.

Богоро́дичен: Мо́лим Тя, Чи́стая,/ я́же Бо́га безсе́менно заче́нши,/ при́сно моли́ти за рабы́ Твоя́.


Песен 5

Ирмос: Подателю на светлината и Творецо на вековете, настави ни в светлината на Твоите заповеди, защото освен Тебе друг бог не знаем.

Ты, от Де́вы Ма́тере несказа́нно проше́д, Го́споди,/ и в челове́ческий не не сподо́бился еси́ оде́ятися о́браз,/ я́ко Младе́нец зако́нно зако́н испо́лнил еси́.

Но́щи уподо́бися, я́ко сень зако́нную лю́бящи Изра́иля, Ро́ждшая,/ из Нея́же облиста́вший Свет ми́ра, Христо́с, яви́ся.

Преподо́бнаго:

Во́дит вои́стинну сугу́б Це́рковь пра́здник днесь обре́зания,/ я́ко младе́нца Влады́ки, я́вльшагося на земли́,/ и па́мять раба́, му́дра и треблаже́нна.

Непостижи́мый свет почи́в в тебе́, преподо́бне,/ пресве́тлу свещу ми́ру тя показа́ Христо́с,/ те́мже па́мять твою́ пое́м, Васи́лие.

Всете́мно напи́санное в Сина́и бытие́ Моисе́ем,/ тал, сказу́я от Боже́ственных сокро́вищ,/ начерта́л еси́ всем, преблаже́нне Васи́лие.

Ни законополо́жник Моисе́й, ни пе́рвее зако́на Ио́сиф бысть,/ и́же по тебе́ пи́щи пшеницоме́рителы:/ Боже́ственный бо пло́ти сам раздроби́тель яви́лся еси́, Васи́лие.

Богородичен: Тебе́, ро́ждшей Христа́, всех Соде́теля, зове́м:/ ра́дуйся, Чи́стая, ра́дуйся, Свет возсия́вшая нам,/ ра́дуйся, вмести́вшая Бо́га Невмести́маго.

Песен 6

Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.

Прия́т коне́ц зако́н, отне́леже Христо́с, младе́нствовав,/ исполни́тель зако́на Сый, обре́зание восприя́т/ и разреши́ зако́нную кля́тву.

Суббо́тство, обре́зание же шата́ния евре́йскаго/ я́вльшагося Христа́ манове́нием преста́,/ и возсия́ благода́ти весна́.

Преподо́бнаго:

Напита́л еси́ ду́ши, та́ющия гла́дом, ни́щих оби́льно/ и а́лчущих сердца́ вся́каго испо́лнил еси́, Васи́лие, Боже́ственнаго весе́лия.

Напита́л еси́ бога́тно а́лчущия пи́щею Небе́сною:/ хлеб бо А́нгельский есть сло́во твое́, Васи́лие,/ и́мже изря́ден пшеиицода́вец был еси́.

Собра́л еси́ пче́льный, Васи́лие, люботру́дно доброде́тели вся́кия цвет/ и, худо́г быв, в ни́хже ублажа́ ешися.

Потща́лчя еси́ ми́ра отлучи́тися и с Бо́гом пожи́ти,/ те́мже нестоя́тельная и тле́нная, всеблаже́нне Васи́лие, оста́вль,/ пребыва́ющая, я́ко мудр, стяжа́л еси́.

Богоро́дичен: Спаси́ от бед рабы́ Твоя́, Богоро́дице,/ я́ко вси по Бо́зе к Тебе́ прибега́ем,/ я́ко к Неруши́мей Стене́ и Предста́тельству.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…


Кондак на светителя, глас 4.

Подобен: Яви́лся еси́ днесь:

Показал си се непоколебима основа на Църквата, като даде на всички човеци неотнимаемото господство и го запечата с твоите повели, преподобни Василие, който ни показа небесата.

Икос: Великият Василий е съсъд на целомъдрието, уста на премъдростта и основа на учението ни, и мислено огрява всички; елате да застанем в Божия дом, пламенно да се взрем и да се насладим на неговите чудеса, и засияли от тяхната светлина като от светилник, да се сгреем от чистия дух на неговия живот, като подражаваме на неговата вяра, пламенност и смирение, чрез които той се показа жилище на истинския Бог. Затова му пеем: преподобни Василие, ти ни показа небесата.

В първият ден на месец януари празнуваме Обрезанието Господне и паметта на свети Василий Велики, архиепископ на Кесария в Кападокия. По неговите молитви, Христе Боже наш, помилвай ни и ни спаси! Амин!


Песен 7

Ирмос: Когато на полето Деир бе издигнат за поклонение златен истукан, Твоите трима момци пренебрегнаха безбожната повеля и бяха хвърлени в огън, но оросявани (в него), те пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Све́тло и пресве́тло Рождество́ Христо́во,/ и бу́дущего обновле́ния подписа́вшее та́инство днесь,/ я́ко зако́нным чи́ном Спас обре́зуется,/ не я́ко Бог, но я́ко Челове́к и зако́на исполне́ние.

Зако́н исполня́я, зако́на Творе́ц, пло́тию днесь во́лею обре́зуется,/ обре́зание содева́я грехо́еныя зимы́ и зва́ти да́руя:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Преподо́бнаго

О́браз Отца́ Сын, и Сы́на Дух есть./ Ты же Ду́ха, о Васи́лие, нескве́рнено зерца́ло, дом же всея́ Тро́ицы./ Блаже́нна па́мять твоя́, и сла́вящии ю воспрославлю́ются.

Углуби́в ум во глубины́ Бо́жия непостижи́мыя/ и собра́в многоце́нный ты би́сер ра́зума,/ напо́лнил еси́ мир прему́дростию и зва́ти научи́л еси́:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

О, еди́но дохнове́ние ума́ свяще́нных сопру́г,/ я́коже еди́на душа́ во двою́ телесе́х неразде́льно:/ в Григо́рии Васи́лий, жела́нием Боже́ственным совоку́плени, в Васи́лии же Григо́рий,/ ны́не моли́те Христа́ о ста́де ва́шем.

Оте́ц сиро́т, и вдов защи́тник, и бо́гатство ни́щих,/ боля́щих утеше́ние и су́щих в бо́гатстве окормле́ние,/ ста́рости жезл яви́лся еси́, и наказа́ние ю́ности,/ и мона́шествующих доброде́тели пра́вило, Васи́лие.

Очи́стив от вся́каго ти́ннаго скверне́ния ум, Васи́лие,/ сразсмотри́л еси́ духо́вная жела́нным твои́м ду́хом./ Те́мже, воспева́я Тро́ицу, со дерзнове́нием взыва́л еси́:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Богоро́дичен: Тя купину́ Моисе́й в горе́ Синаи́стей огнепали́му, Чи́стая, прови́дяше,/ прие́мшую неопа́льно нестерпи́мую зарю́ Неизглаго́ланнаго Существа́,/ соедини́вшагося дебельству́ пло́ти еди́ныя в Нем святы́х Ипоста́сей.

Песен 8

Ирмос: Бога Слово, Който с неизказана мъдрост създаде всичко и приведе от небитие в битие, благославяйте като Господ, Господни творения и Го превъзнасяйте през всички векове.

Во осмы́й день обре́зуется я́ко Младе́нец Влады́ка,/ Иису́са же прие́млет именова́ние,/ я́ко ми́ра есть Спас и Госпо́дь,

Ко Христо́ву Рождеству́ досто́йно осмы́й спряже́ся,/ святи́теля всесла́вная па́мять,/ ю́же почита́юще ве́рою, пое́м Го́спода и превозно́сим во веки.

Преподо́бнаго

Несказа́нным Про́мыслом дарова́вшаго Васи́лия ми́ру,/ свет благоче́стия, трубу́ же Богосло́вия,/ благослови́те, дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Бо́га́тным де́йством все́льшася в му́драго Васи́лия/ и тем благоче́стно Богосло́вившаго,/ благослови́те, дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Боже́ственных тво́их слове́с наслади́вшийся, Васи́лие,/ непреста́нно в твое́й па́мяти торжеству́юще, вопие́м:/ благослови́те, дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Лучи́ слове́с испусти́л еси́, Васи́лие, ми́ру,/ све́том наставля́ющия Еди́но чествова́ти Трои́ческое Естество́:/ благослови́те, дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Богоро́дичен: Из Отца́, проше́дшаго пре́жде век, и безле́тнаго Бо́га Сло́ва/ и в после́дняя возсия́вша из Де́вы,/ благослови́те, дела́ Госпо́дня, Го́спода.


Песен 9

Ирмос: Възсиялия още преди слънцето Бог, дойде при нас по плът, като се въплъти неизказано от девическа утроба. Величаем те, благословена, всечиста Богородице!


Вторият лик пее същият припев и ирмос. Останалите три припяваме към тропарите.

Величай, душо моя, Приемащия обрезание в осмия ден. (два пъти)

Днес Владиката се обрязва по плът като младенец, изпълнявайки закона. (веднъж)

Днес Владиката се обрязва по плът, Иисус се нарича. (веднъж)

Христос, Който е извън пределите на човешкото естество, свръхестествено се роди от Дева, и както повелява писанието на Закона, по плът се обрязва, като се явява Изпълнител на Закона.

Дойдете да отпразнуваме славното именование на Владиката Христос в светинята, Който благолепно бе наречен Иисус, а с Него и паметта на светителя да величаем.


Та́же свята́го припе́вы к тропаре́м его́:

Велича́й, душе́ моя́, во иера́рсех Васи́лия Вели́кого (два́жды).

Велича́й, душе́ моя́, вселе́нныя пресве́тлаго свети́льника (два́жды).

Велича́и́, душе́ моя́, от Кесари́и Васи́лия Вели́каго (два́жды).

Сей же вме́сто Сла́ва:

Велича́и́, душе́ моя́, украси́вшаго Христову Це́рковь.

Вме́сто И ны́не:

Велича́й, душе́ моя́, Честне́йшую Небе́сных во́инств, Де́ву Пречи́стую Богоро́дицу.

Пе́рваго па́стыря, я́ко овча́ ве́рное Христо́во, Васи́лие, живоно́сным стопа́м после́довал еси́, мучи́телю бо твою́ ду́шу, о́тче, пре́дал еси́, до́блественне предбе́дствуя о Це́ркви, всеблаже́нне.

Церко́вное всесвяще́нное Христо́во ви́дев совокупле́ние, твои́м укра́шено святи́тельством, му́дре, всегуби́тель, я́ко от гро́ма, треснове́н быв, паде́ся мучи́тель, су́щия бо в тебе́ Ду́ха зари́ не стерпе́, Васи́лие.

Апо́столов седа́лища, ли́ка же страда́лец Христо́вых, патриа́рхов ски́нии, и пра́ведных сла́дости, и ра́дости проро́ков сподо́бился еси́, Васи́лие: Богоро́дицы бо служи́тель и Тро́ицы таи́нник был ecи́.

Превы́спренняя вода́ми покрыва́яй Еди́н Госпо́дь, востязу́яй мо́ре, бе́здны же изсуша́яй, из Тебе́, Чи́стая, плоть восприе́мый, от Витлее́ма тщи́тся ко Иорда́ну крести́тися пло́тию,

Двата лика заедно пеят първия припев на празника и ирмоса:

Всеки език недоумява как да те благохвали по достойнство, и умът изумява как небесно да те възпява, Богородице, но като блага, приеми вярата, защото знаеш нашата Божествена любов, и понеже си застъпница на християните, затова те величаем.

Припев: Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства – Девата, пречистата Богородица!

Ирмос:

О, чудо! Неразбираемо за ума е твоето раждане. Невесто всечиста, майко благословена, чрез която получихме всесъвършено спасение, достойно те хвалим като благодетелка, като ти носим дар: песента на благодарението!


Катавасии на Богоявление (двойни): Глубины открыл есть дно. Гл. 2.

Бел. прев.: Първите катавасии са творение на преп. Козма Маюмски, а вторите, в ямбически шесттъпни стихове – на св. Йоан Дамаскин, но при превода ритъмът е изоставен.

* Превел от гръцкия оригинал проф. Иван Желев Димитров за Богоявление, 6 януари 2016 г.

Песен 1.

І. Могъщият в бран Господ се прослави, като откри дъното на морето и изтегли Своите по суша, а потопи в него противниците.


ІІ. Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Черното (в цсл. – Червеното) море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб. 


Песен 3.

І. Господ, Който дава сила на нашите царе и издига знамето на Своите помазаници, се ражда от Дева и отива да се кръсти; затова, вярващи, нека извикаме: никой не е свят, както е нашият Бог, и няма друг справедлив освен Тебе, Господи!


ІІ. Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото наслада е за Него да ни дава дарове.


Песен 4.

І. Чу (Йоан Кръстител), Господи, Твоите думи, които си изрекъл за него: „глас на викащия в пустинята“, а когато гръмко си извикал над водното множество, той свидетелства за Твоя Син и изцяло изпълнен от присъствието на Духа, извика: Ти си Христос, Божият мъдрост и сила!


ІІ. Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.


Песен 5. 

І. Иисус, Началникът на живота, идва да премахне осъждането на първосъздадения Адам и макар като Бог да не се нуждае от очистване, падналия Той очиства в Йордан; в него уби враждата и дарява мир, който надвишава всеки ум.


ІІ. Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.


Песен 6.

І. Гласът на Словото, светилникът на Светлината, Зорницата, Предтечата на Слънцето, от пустинята зове всички народи: покайте се и предварително се очистете, защото се яви Христос, Който избавя света от тлението.


ІІ. Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.


Песен 7.

І. Проникналият росен полъх и слизането на Божия ангел запази невредими благочестивите младежи, събрани в огнената пещ; затова, освежени сред пламъка, те с благодарност отправиха песен: благословен си, всевъзпявани Господи на отците ни и Боже!


ІІ. (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.


Песен 8.

І. Вавилонската пещ показа странно чудо: тя стана извор на роса, защото Йордан щеше да приеме във водите си невеществения Огън и да покрие плътта на кръщавания Създател, Когото благославят народите и Го превъзнасят във всички векове. 


Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

ІІ. Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника! 


Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Честнейшую не пеем, а пеем припевите на Обрезанието: Величай, душо моя, Господ, Който прие обрязване на плътта според Закона.

Ирмос:

Възсиялия още преди слънцето Бог, дойде при нас по плът, като се въплъти неизказано от девическа утроба. Величаем те, благословена, всечиста Богородице!

Вторият хор пее същия припев и ирмос. Останалите три припева припяваме към тропарите.

Величай, душо моя, Приемащия обрязване в осмия ден.

Христос, Който е извън пределите на човешкото естество, свръхестествено се роди от Дева и, както повелява буквата на закона, се обрязва по плът и се показва Изпълнител на Закона.


Днес Владиката се обрязва по плът като младенец, изпълнявайки Закона.

Христос, Който е извън пределите на човешкото естество, свръхестествено се роди от Дева и, както повелява буквата на закона, се обрязва по плът и се показва Изпълнител на Закона.


Днес Владиката се обрязва по плът и се нарича Иисус.

Дойдете да отпразнуваме в святост славното именуване на Владиката Христос, защото Той днес благолепно беше наречен Иисус, а заедно с това да възвеличим и паметта на светителя.

На светителя

Величай, душо моя, Василий, великия между йерарсите. 

Като вярно агне, Василие, си последвал живоносните стъпки на Пастиреначалника Христос, защото си побързал да предадеш душата си на тиранина цар, всеблажени отче, излагайки се предварително на голяма опасност заради Църквата.


Величай, душо моя, най-светлия светилник на вселената.

Когато най-пагубният от тираните видя всесвещения събор на Христовата църква, украсен от твоето епископство, мъдри Василие, той падна като ударен от гръм, защото не можеше да понесе светлината на Духа у тебе.


Слава, на светителя.

Величай, душо моя, украсилия Христовата църква. 

Ти се удостои да имаш седалището на апостолите, да си в сонма на Христовите страдалци, в скинията на патриарсите,в насладата на праведниците и в числото на пророците, Василие, защото си станал довереник на Богородица и почител на Светата Троица.

И сега, Богородичен.

Величай, душо моя, Приснодевата, която ни избави от проклятието.

Единственият Господ, Който покрива горните Си покои с водите и възпира морето, Който е пресушил бездната и е приел плът от тебе, Чиста, бърза от Витлеем към Йордан, за да се кръсти по плът.


Ирмоси на Песен 9.

Двата лика заедно пеят първия припев на празника и ирмоса:

Недоумява всеки човек как по достойнство да те възхвали, затруднява се всеки ум, човешки и ангелски, как да те възпее, Богородице! Но ти, която си добросърдечна, приеми израза на вярата, защото знаеш нашата любов към Бога. Ти си закрилница на християните и ние те величаем.

Припев: Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства – Девата, пречистата Богородица!

Ирмос:

О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение и по достойнство ти благодарим като на благодетелка, и поднасяме дара си – благодарствена песен.


Малка ектения

Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…


Светилни, на св. Василий, по Духом во святилищи:

От любов към мъдростта ти обряза покривалото на душа си, отче, и чрез чудесата се показа като слънце на света, което озарява разума на верните, мъдри Василие, богомъдър почитател на Троицата и доверенник на Богородица!

Слава, и сега, на празника:

По плът се обрязва Този, Който изпълни закона, като осмодневен младенец – Този, Който сътвори вековете, и с пелени се повива като смъртен, и с мляко се храни Този, Който всичко държи с безмерната Си сила, и с едно движение го издига.


Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 6, гл. 5, по Радуйся:

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

На празника

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9) 

Обрязване по плът приема Този, Който като Слово неизказано се родш от Отец без разделяне и откъсване, и като Бог от Бога неизменно пребивава в Божеството, затова, бидейки над закона, според закона избавя всички от клетвата на закона и дарява благословение свише; затова с песни възпяваме и с благодарност прославяме преблагото Му снизхождение, като Го молим да дарува на душите ни велика милост.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)

Същият.

На светителя

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Като си станал Божи син по благодат чрез възраждането от божественото кръщение, преподобни, ти си изповядал Онзи, Който по естество и наистина е предвечен Божи Син, за единосъщно и събезначално на Отец Слово, като със светлината на твоите слова си затворил дръзките уста на еретиците. Затова обитаваш небесното царство, като царуваш заедно с единствения и естествен Цар – Христос, Който богато раздава на света велика милост.


Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Като свещен светител си влязъл в небесния храм, облечен като със свята одежда в дела и съзерцания – тези начала на мъдростта. А сега, когато свещенодействаш пред небесния жертвеник и стоиш пред Бога, извършвайки невеществена служба, милостиво поменавай, всеблажени Василие, извършващите твоята свещена и всечестна памет, като молиш Христос, Който дава на света велика милост.


Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Целият си осветен от Бога и от детство напълно си се привързал към свръхестествената мъдрост; озарен с нейните лъчи, ти изясни познанието за всичко съществуващо, като ясно говориш и мъдро разясняваш, посочвайки удивителния порядък в света като въпрос на божественото познание. Затова те имаме за богоречив и божествен учител, и светлоносен светилник на Църквата, като възхваляваме Христос, Който дава на света велика милост.


Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6) 

Утвърдил се чрез страха от Бога, ти проумя кое е началото на премъдростта, Василие, като чрез мъдростта и праведността на живота преодоля страха, отче, а чрез любовта се срастна с Бога и напълно стана Негов. Затова, като се ръководиш от Неговите заповеди и отсъди, ти изучи човешките нрави и украси разума на верните, а с духовни правила просвети събора. Затова моли Христос да дарува на душите ни велика милост!


Слава, на светителя, гл. 6

От твоите уста се изля благодат, преподобни отче, и си бил пастир на Христовата църква, като учеше словесните овци да вярват в единосъщната Троица, като в едно Божество.


И сега, на празника,  гл. 8:  

Проявявайки снизхождение към човешкия род, Спасителю, Ти прие да бъдеш повит в пелени и не се погнуси от плътското обрязване, бидейки осмодневен по майка, а безначален по баща. Затова, верни, нека извикаме към Него: Ти си нашият Бог, помилвай ни!


Велико славословие


Тропар на светителя Василий, гл. 1:

Твоята проповед се разнесе по цялата земя – тя прие твоите слова, с които достойно поучаваше, изясни естеството на всичко съществуващо, разкраси човешките нрави, преподобни отче, който си царствено свещенство, моли Христос Бог да се спасят нашите души.


———————————————————————


На Литургията (Василиева)

1 Антифон: Молитвами Богородици

2 Антифон: Спаси ни, Сине Божий, плотию обрезавийся…

Входно: Приидите поклонимся… Спаси ни, Сине Божий, плотию обрезавийся

След входа тропари: на Обрезание, на св. Василий, на храма и Кондак. 


Тропар на Обрезание, гл. 1:

Иисусе, Който седиш на огневиден престол във висините заедно с безначалния Отец и Твоя божествен Дух, Ти благоволи да се родиш на земята от непозналата мъж Девица, Твоя майка, затова беше обрязан като човек на осмия ден. Слава на Твоето всеблаго решение, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождане, единствени Човеколюбче!

Тропар на св. Василий, гл. 1:

Твоята проповед се разнесе по цялата земя – тя прие твоите слова, с които достойно поучаваше, изясни естеството на всичко съществуващо, разкраси човешките нрави, преподобни отче, който си царствено свещенство, моли Христос Бог да се спасят нашите души.

Тропар на храмовия светия/празник.


Кондак, глас 3:

Господарят на всички търпи обрязване и като благ отрязва човешките грехове, Той дава днес спасение на света; радва се на небето и светоносният светител на Създателя, божественият Христов почитател Василий.


Апостол на светителя, стр. 446.

Евангелие на празника.

Причастен: Хвалите Господа.

Вместо Видехом – тропара на Обрезание


* Превод на свещеник Траян Горанов, редакция на проф. Иван Желев Димитров



Молитва на Нова Година

Владико Господи Боже наш, извор на живота и безсмъртието, създател на всички видими и невидими твари! Ти положи времената и годините в Твоя власт и с премъдрия и всеблагия Твой промисъл управляваш всичко. Милостиво приеми тая наша благодарност и молба от нас, Твоите недостойни раби, в Твоя небесен жертвеник и добросърдечно ни помилвай.

Благодарим Ти за Твоите щедрости, които прояви към нас през миналото време на нашия живот и те молим, премилосърдни Господи, благослови настъпващата година с Твоята благост и с благодатта на Твоето човеколюбие. Отвърни от нас всеки Твой гняв заради нашите грехове. Не си спомняй и прости на нас и на всички Твои люде безбройните наши беззакония и всичките ни волни и неволни прегрешения, които сторихме през изтеклата година. Не ни въздавай според нашите дела, но спомни си за нас с благост и милосърдие. Прогони от нас всички душевредни страсти и гибелни навици и насади божествения Твой страх в сърцата ни, за да изпълняваме всички Твои заповеди. Обнови правия дух в нашите сърца. Укрепи ни в православната вяра и направи да успяваме във вършенето на добри дела. Прекрати всички ереси, секти и отстъпничества, като насадиш навсякъде правоверие и благочестие. Обърни всички отстъпили от правата вяра да познаят Твоята истина и ги присъедини към Твоята света православна Църква, която утвърди, разшири и умири во веки.

Избави и през настъпващата година нашето Отечество, всеки наш град и село и всички страни от зли обстоятелства, от глад, мор, земетръс, потоп, градушка, огън, меч, нападение на друговерци, от междуособни войни и от всякакви смъртоносни рани, болести, скърби и беди. Премахни от нашата страна всички вражди, безредия и междуособни войни. Дай на всички ни мир, твърда и нелицемерна любов, благоустройство, добродотелен, безгрешен и дългоденствен живот със здраве и с успех във всяко добро. Прати ни своевременни дъждове – ранни и късни, роса плодоносна, умерени и благоразтворени ветрове, животворна слънчева топлина и изобилни земни плодове.

Дай, щедродарителю Боже, на всички нас и на всеки благопотребния дар: запази вярата, закрепи Отечеството, умири света, утеши скърбящите, изцери болните, повдигни падналите, възвърни в пътя на истината и спасението заблудените, подкрепи трудещите се, вразуми невежите и закриляй сираците и вдовиците.

Сподоби ни винаги – на Тебе, безначалния Отец, с Твоя единороден син и с пресветия и животворящ Твой Дух, в едно същество славения Бог, да принасяме благодарност и да възпяваме Твоето пресвято име: слава на Тебе, Боже, Благодетелю наш, във вечни векове. Амин!