Сиропусна неделя,
възпоменаване на изгонването на Адам от рая
ГЛАС 4
В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА
Господи, воззвах (Пс.140), глас 4:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А)
На Твоя животворящ Кръст непрестанно се покланяме, Христе Боже, и славим Твоето тридневно възкресение: защото чрез него Ти обнови покварената човешка природа, Всесилни, и ни показа пътя към небето Ти, Който единствен си благ и човеколюбив.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс.141:7Б)
Спасителю, когато доброволно беше прикован на кръстното дърво, Ти отмени наказанието, дошло заради дървото на непослушанието, Силни, слезе в ада и като Бог разкъса оковите на смъртта, затова се покланяме на Твоето възкресение от мъртвите и с радост казваме: Всесилни Господи, слава на Тебе!
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)
Като съкруши вратите на ада, Господи, чрез смъртта Си разруши царството на смъртта и освободи човешкия род от тлението, като дари на света живот и нетление, и велика милост.
Други стихири, от св. патр. Анатолий, глас 4:
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)
Елате да възпеем, люде, тридневното възкресение на Спасителя, чрез което се избавихме от здравите окови на ада и получихме нетление и живот всички, които казваме: Ти, Който беше разпнат и погребан, и възкръсна, спаси ни чрез Твоето възкресение, единствени Човеколюбче.
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)
Ангелите и хората, Спасителю, възпяват Твоето тридневно възкресение, което засия до краищата на вселената и се избавихме от робството на врага всички ние, които зовем: Животворче, всесилни Спасителю, спаси ни чрез Твоето възкресение, единствени Човеколюбче.
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)
Разбил си медните врати и ключалките си строшил, Христе Боже, и си възкресил падналия човешки род, затова в един глас викаме: Господи, Който възкръсна от мъртвите, слава на Тебе!
От Триода, гл. 6
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)
Подобен: Всю отложивше:
Господ, Който ме създаде взе пръст от земята и ме оформи; със Своя животворен дъх ме направи жива душа, и даде ми чест да управлявам видимото творение и да живея с ангелите. Но лукавият Сатана използва змията като инструмент, и подлъган със забранения плод, ме отдели от Божията слава, и така Той ме предаде чрез смърт в най-тъмните дълбини на земята. Но Ти, като Владика и Бог, пак ме извикай (към живот).
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
Неподчинявайки се на Твоята божествена заповед, Господи, по съвет на врага, се лиших от одеждата, изтъкана от Бог, окаяния аз. Сега с дрехи от кожи и със смокинови листа съм облечен; и след това бях осъден да ям хляб от труда си; земята също беше прокълната да ми принася бодили и тръни. Но Ти, Който в последни времена се въплъти от Дева, като ме извикаш, върни ме отново в рая.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)
Всепочитани раю, най-красиво жилище, направено от Бог, нескончаемо веселие и наслаждение, славо на праведните, красота на пророците, и жилище на всички светии, с шума на твоите листа моли Създателя на всички да ми отвори вратите, които затворих с неподчинението си, и да се сподобя отново с дървото на живота и радостта, която някога съм се наслаждавал в тебе.
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)
Заради непослушание Адам бе изгонен от рая и бе изхвърлен от радостта му, заради прелъстителните думи на жената, и гол сега седи срещу градината и плаче и оплаква: уви ми. Затова всички да приветстваме времето на поста, спазвайки евангелските предания, за да бъдем приятни на Христос, и да се насладим отново в жилището на рая.
Слава, глас 6: Седеше Адам срещу рая и, ридаейки, оплакваше своята духовна голота: „Горко ми, казваше, коварно бях прелъстен чрез увещанието на змията; ограбен съм и лишен от слава! Горко ми, голия и унижен аз, изпаднал сега в недоумение! Но, о, рай, не ще се вече насладя на твоите блага; няма вече да видя моя Господ Бог и Създател, защото ще ида в земята, от която бях взет. Милостив и щедър Господи, викам към Тебе: Помилуй ме, падналия!
И сега, първи Богоpодичен (догматик) на глас 4: И́же Тебе́ ра́ди:
Пророк Давид, който чрез тебе стана Божи праотец, в песен извика за тебе към Онзи, Който ти стори велико нещо (Лука 1:49): „Застана царицата от дясната Ти страна“ (Пс. 44:10), защото те направи майка и причинителка на живота Бог, Който благоволи чрез тебе да стане човек без баща, за да възстанови Своя образ, покварен у нас от страстите, и като намери заблудената в планините овца, взе я на раменете Си, донесе я при Отец, по Своята воля я постави сред небесните сили, Богородице, и спаси света Христос, Който има голяма и изобилна милост.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Най-древната християнска молитва
Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Прокимен, Пс. 92
Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.
Господ царува; облечен е с величие.
Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
На стиховните стихири, възкресни, глас 4:
Господи, като се издигна на кръста, Ти премахна клетвата над праотците и като слезе в ада, освободи свързаните от века и дарува нетеление на човечешкия род, затова възпяваме и славим Твоето животворно и спасително възкресение.
Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)
Когато увисна на дървото, единствен Силни, Ти разтресе цялото творение, а щом беше положен в гроба, възкреси онези, които бяха в гробовете, и дарува нетление и живот на човешкия род, затова възпяваме и славим Твоето възкресение на третия ден.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б)
Беззаконите хора, Христе, които Те предадоха на Пилат, Те осъдиха да бъдеш разпънат, като се показаха неблагодарни към своя Благодетел, но Ти доброволно претърпя погребение, самовластно възкръсна на третия ден като Бог и ни дари безкраен живот и велика милост.
Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)
Дошлите на гроба жени със сълзи Те търсеха, но като не Те намериха, ридаеха и в плач извикаха така: о, Спасителю наш, Царю на всичко, как Те откраднаха, кое място пази Твоето живоносно тяло? А ангелът им отговори и каза: не плачете, но идете и проповядвайте, че Господ възкръсна и ни дари радост, защото единствен е благ.
Слава, самогласен от Триода, глас 6:
Чрез яденето Адам беше изгонен от рая, затова и седеше пред него, ридаеше, стенеше с умилителен глас и казваше: „Горко ми, как пострадах окаяния аз! Престъпих една заповед на Владиката и се лиших от всички добрини. Най-свети Раю, насаден заради мене и затворен заради Ева, помоли се на Който те е направил и мене е направил, да се изпълня с твоите цветя“. Тогава Спасителят му каза: „Не искам създанието Ми да загине, а да бъде спасено и да опознае истината, защото който идва при Мене, няма да го изгоня вън.“
И сега, Богородичен, същия глас: Творецът и мой Избавител, Христос Господ, Всечиста, се роди от твоята утроба, облечен в плът като мене; Той освободи Адам от проклятието, затова, най-чиста Дево, като Божия майка и наистина Девица ние непрестанно те възхваляваме с поздрава на ангела: радвай се, Владичице, застъпница, защитница и спасение на нашите души!
Песен на Симеон Богоприемец:
Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Възкресен тропар, глас 4:
Узнали от ангела светлата вест за възкресението и отхвърлили прародителското осъждане, Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха: обезоръжена е смъртта, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост.
Слава, и сега, Богородичен: Еже от века утаеное
От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята: Бог се въплъти в неслитно единство и заради нас доброволно прие кръст, чрез който възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни.
————————-
Сиропусна неделя,
възпоменаване на изгонването на Адам от рая
ГЛАС 4
В НЕДЕЛЯ НА УТРЕНЯТА
След Шестопсалмието и Великата ектения
Бог Господ, гл. 4
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Възкресен тропар, глас 4:
Узнали от ангела светлата вест за възкресението и отхвърлили прародителското осъждане, Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха: обезоръжена е смъртта, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост. (два пъти)
Слава, и сега, Богородичен: Еже от века утаеное
От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята: Бог се въплъти в неслитно единство и заради нас доброволно прие кръст, чрез който възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни.
Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…
Първи възкресни седални, глас 4:
Мироносиците погледнаха към входа на гроба и като не можеха да издържат на ангелското сияние, те се разтрепериха и удивени казаха: Нима беше откраднат Този, Който отвори на разбойника рая? Или е възкръснал Този, Който още преди страданията Си говореше за възкръсване? Наистина възкръсна Христос Бог и на тези, които са в ада, дари живот и възкресение.
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)
Със свободната Си воля, Спасителю, Ти претърпя кръст и смъртни човеци положиха в нов гроб Този, Който със словото Си постави краищата на земята, затова врагът беше вързан и смъртта люто пленена, а всички, които бяха в ада, възклицаваха при Твоето живоносно възкресение: възкръсна жизнодавецът Христос, Който пребъдва вечно!
Слава, и сега, Богородичен: Удиви се Йосиф при безсеменното ти зачатие, Богородице, щом видя, че е свръхестествено, а като размисли за росата върху руното, за неизгарящата в огъня къпина и за разцъфналия Ааронов жезъл, Твоят обручник и пазител свидетелстваше пред свещениците с думите: Дева ражда и след раждането пак остава Дева!
Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори възкресни седални, глас 4:
Подобен: Скоро предвари:
Спасителю, възкръсна от ада като безсмъртен и с възкресението Си съвъзкреси Твоя свят, Христе Боже наш, със силата Си съкруши властта на смъртта, показа възкресението на всички, Милостиви, затова и Те славим, единствен Човеколюбче.
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)
Гавриил, облечен в бяло, слезе от небесните висини, дойде при камъка, където беше положен Камъкът на живота, и извика към плачещите жени: престанете с воплите и риданията, които винаги милостиво редите, но дерзайте – Този, Когото с плач търсите, наистина възкръсна, затова извикайте на апостолите: Христос възкръсна!
Слава, и сега, Богородичен: Удивиха се, Чиста, всички ангелски чинове на страшното тайнство на твоето раждане: как държиш в обятията си като човек Този, Който само с един знак всичко удържа, и как Предвечният приема начало и е кърмен с мляко Този, Който с неизказана милост храни всичко живо? Те и тебе възхваляват и славят като истинска Божия Майка.
Полиелей: На реках Вавилонских, Пс. 136, гл. 3
При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; Алилуйя.
2. на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи. Алилуйя.
3. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски. Алилуйя.
4. Как да пеем Господня песен на чужда земя? Алилуйя.
5. Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми; Алилуйя.
6. нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие. Алилуйя.
7. Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му! Алилуйя.
8. Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила! Алилуйя.
9. Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци! Алилуйя.
„Благословен си, Господи“, Глас 5
Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12
Съборът на ангелите се удиви като Те видя между мъртвите, а като разруши крепостта на смъртта, Спасителю, издигна със Себе Си Адам и освободи всички от ада.
Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби!
„Защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички?“ Блестящият в гроба ангел на мироносиците благовестеше: „Вижте гроба и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба“.
Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангела и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а разкажете на апостолите за възкресението“.
Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю. Ангелът се обърна към тях казвайки: „Защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба“.
Слава
Да се поклоним на Отца и Неговия Син, и Светия Дух, Троицата в едно същество, и със серафимите да кажем: свят, свят, свят си, Господи!
И сега
Раждайки Животодателя, Дево, ти си избавила Адам от греха, а на Ева си дала радост в мястото на печал. Вдигна отпадналите от този живот, въплътеният от тебе Бог и Човек.
Алилуия, алилуия, алилуия, слава Тебе Боже! (3 пъти)
Малка ектения
С: Защото е благословено Твоето име, и величествено е Царството Ти, на Отца и Сина, и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Ипакои, глас 4:
Мироносици, отишли рано при Твоето преславно възкресение, проповядваха на апостолите, Христе, че си възкръснал като Бог и даваш на света велика милост.
Степенни (стъпални), глас 4.
Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:
От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.
И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.
Антифон 2:
Топло виках към Тебе, Господи, от дълбината на душата ми, нека Твоите божествени уши ме чуят.
Който има надежда в Господ, е по-възвисен от онези, които Го наскърбяват.
Слава, И сега:
От Светия Дух изтичат благодатни потоци, които напояват всяка твар за да се оживи.
Антифон 3:
Сърцето ми да се издигне към Тебе, Слове, и нищо низко от светските красоти да не ме услажда.
Както човек има любов към своята майка, така трябва да имаме към Господ по-пламенна любов.
Слава, и сега:
От Светия Дух е богатството на познанието за Бога, съзерцанието и мъдростта, защото чрез Него Словото открива цялото учиние на Отец.
Прокимен, Пс. 43, гл. 4
Дигни се нам на помощ и ни избави поради Твоята милост. (Пс.43:27) Стих: Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни. (Пс.43:1-2)
Канони: възкресен и от триода.
Канон възкресен, от св. Йоан Дамаскин
Глас 4
Песен 1
Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей победи в пустинята войнството на Амалик. (Изх. 17:11)
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти поправи нашето отпадане, когато беше издигнат на пречистото кръстно дърво, като на него излекува пълната ни разруха, Владико, като добър и всесилен.
В гроба беше по плът, а в ада с душата като Бог, в рая пък с разбойника, а на престола си бил, Христе, с Отца и Духа, като всичко изпълваш, Неописуеми.
Богородичен: Безсеменно по волята на Отец и чрез Светия Дух ти зачена и роди по плът Божия Син, Когото Отец роди без майка, и Когото ти роди без баща, заради нас.
Канон на сирна неделя
Творение на Христофор Протосинкрит (9 в). Глас 6.
Песен 1: Яко по суху:
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Дойди, страстна моя душо, оплачи делата си днес, спомняйки си как някога си била гола в Едем, прогонена от неговата наслада и безкрайна радост.
В Твоето изобилно състрадание и милост, Създателю на творението и Творче на всичко, Ти ми даде живот някога от пръстта, като ми заповядва да Те възпявам с Твоите ангели!
Заради богатството на добротата, Създателю и Господи, Ти насади в Едем сладостта на рая, като ме накара да се наслаждавам на красиви и сладки плодове, които никога не преминават.
Слава: Горко ми, окаяна моя душо! Получи власт от Бога да се наслаждаваш на всичко, което бе в рая, а ти беше заповядано да не ядеш от плода за познанието. Защо престъпи Божия закон?
И сега, Богородичен: Богородителко Дево, като дъщеря на Адам по произход, а по благодат майка на Христос Бога, извикай отново мене, изгонения от Едем.
Песен 3
Ирмос: Твоята Църква се весели за Тебе, Христе, като казва: Ти си моята сила, Господи, прибежище и опора.
Този, Когото приемаме като дърво на живота, истинска лоза, увисна на кръста, за да излее за всички безсмъртие.
Защото е велик, защото е страшен, защото победи адовата гордост и като безсмъртен Бог сега възкръсна по плът.
Богородичен: Ти си единствената ходатайка на земята за нас, майко Божия, като получаваме свръхестествени дарове, затова ти принасяме: Радвай се!
Песен 3:
Ирмос: Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Някога хитрата змия завиждаше на честта ми, прошепна измама в ухото на Ева и подведен от нея, уви, бях изгонен от хора на живота.
Дръзко протегнах ръката, вкусих от дървото на познанието, което Бог ми беше заповядал да не ям от него, и бях горчиво отхвърлен от божествената слава.
Слава: Горко ти, нещастна моя душо! Как не разпозна коварството? Как не разбра измамата и завистта вражия, та се помрачи в ума и престъпи заповедта на твоя Създател?
И сега, Богородичен: Ти си ми упование и закрила, Богородице, защото само ти покри някога голотата на падналия Адам чрез твоето раждане, Чиста, облечи ме пак в нетление!
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Кондак възкресен, глас 4. Подобен: Явился еси днесь:
Спасителят и мой Избавител като Бог възкреси от гроба окованите човеци, съкруши адовите врата и като Владика възкръсна на третия ден.
Икос: Нека всички родени на земята да възпеем Животодателя Христос, Който от гроба възкръсна на третия ден от мъртвите и със Своята сила съкруши днес вратата на смъртта, умъртви ада и унищожи жилото на смъртта, като освободи Адам и Ева; с готовност да Му изкажем похвала, защото Той като единствен могъщ Бог и Владика възкръсна на третия ден.
Седален, от триода – чете се
Адам беше изгонен от насладата на рая, яденето стана горчиво, когато в невъздържание наруши заповедта на Владиката, и беше осъден да обработва земята, от която самият той беше взет, с много пот да яде хляба си. Затова нека възлюбим въздържанието, да не плачем като него извън рая, а да влезем в него.
Слава,
Сега дойде времето на добродетелите и Съдията е пред вратата; нека не скърбим, но постейки да принасяме сълзи, разкаяние и милостиня, като казваме: Изкупителю на всички, съгрешихме повече от морския пясък, но на всички прости, за да получим нетленен венец. (Този седален се ползва по време на Литургията като кондак.)
И сега, Богородичен.
Богородице, ние недостойните няма да млъкнем да говорим за твоите сили. Защото, ако ти не би предстоявала да се молиш за нас, кой би ни избавил от толкова беди? Кой ли би ни запазил до сега свободни? Владичице, ние няма да отстъпим от тебе, защото ти винаги спасяваш твоите раби от всякакви злини.
Песен 4
Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: слава на Твоята сила, Господи!
Издигнат си на кръста, за да излекуваш страстите ми, чрез страданията на Твоята пречиста плът, в която доброволно се облече, затова ти пеем: слава на Твоята сила, Господи!
Владико, когато смъртта вкуси Твоето безгрешно и животворящо тяло, тя беше подобаващо умъртвена, а ние Ти пеем: слава на Твоята сила, Господи!
Богородичен: Родила си безмъжно, Дево, и дори след раждането си остана девствена, затова с немлъкващи гласове, Владичице, с твърда вяра те поздравяваме: Радвай се!
Песен 4: Христос моя сила:
Удостоих се аз, страстния, от Тебе Владиката с чест в рая. Горко ми, как се измамих и от завистта на дявола бях изгонен от лицето Ти!
Плачете за мене, ангелски чинове, красоти на рая и благолепие на градината там, защото бях злощастно прелъстен и отстъпих от Бога.
Благословена ливада, растения, посадени от Бога, красота на рая, сега проливайте сълзи от листата като от очи за мене, голия и лишения от Божията слава.
Слава: Няма да те виждам повече, нито да се наслаждавам на твоето най-мило и божествено сияние, най-скъпоценни раю, защото гол бях хвърлен на земята, като разгневих Създателя.
И сега, Богородичен: Света Владичице, която отвори за всички верни портите на рая, които Адам заключи със своето престъпление някога, отвори ми портите на милостта!
Песен 5
Ирмос: Ти, Господи, моя Светлина, дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.
Ти, Господи, милостиво слезе на земята; Ти издигна падналата природа на човечеството, когато беше издигнат на кръста.
Ти отне, Христе, моето осъждане за греховете. С Твоето божествено възкресение, Милостиви, Ти разруши страданието на смъртта.
Богородичен: Тебе предлагаме за непобедимо оръжие над враговете, тебе придобихме за опора и надежда за нашето спасение, Невесто Божия.
Песен 5: Божиим светом:
В древността човеконенавистният враг завидя за благополучния ми живот в рая. Във вид на змия той ме спъна и ме направи чужд за вечната слава.
Плача и ридая в душата си и добавям обилни сълзи с очите си, когато погледна и видя моята голота, която получих чрез престъплението.
Слава: От пръст бях създаден от Божията ръка, но окаяният аз чух, че пак в пръстта ще се върна. (Бит.3:19) Кой не би плакал за мене, отхвърления от Бога и заменилия рая за ада?
И сега, Богородичен: Всенепорочна Богородице, всички верни те провъзгласяваме за тайнствен чертог* на славата. Затова те моля, Чиста: направи мене, падналия, достоен за райската брачна стая.
* брачна стая
Песен 6
Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с хвалебен глас“ – Църквата вика към Тебе, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.
Ти се издигна на кръста, като се препаса със сила, Ти се пребори с тиранина и го повали като Бог от небето, а Адам с непобедима сила възкреси.
Възкръсна от гроба ослепително красив, Христе, и разпръсна всичките Си врагове с божествената Си сила, и като Бог изпълни всичко с веселие.
Богородичен: О, чудо, по-ново от всички чудеса! Ето, Дева безмъжно зачена в утробата си Този, Който държи всичко, без да е ограничен от нея.
Песен 6:
Ирмос: Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.
С божествено изтъкана дреха Ти ме облече, Спасителю, в рая като добросърдечен, но аз презрях Твоята заповед, доверих се на прелъстителя и се оказах гол, окаяният.
Многострастна моя душо, ти се отдалечи от Бога поради безгрижието си, беше лишена от райските наслади, отдели се от ангелите, беше хвърлена в тлението. О, какво падение!
Слава: Помилвай, смили се, Вседържителю Боже, за творението на Твоите ръце, моля Те, Добри, не презирай мене, който сам себе си отделих от Твоето ангелско множество.
И сега, Богородичен: Марийо, призвана от Бога и Владичица на всичко, която роди Господ, Царя и Изкупителя на всичко, призови отново в райската слава мене, пребиваващия в плен.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царят на мира и Спасителят на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак от Триода, гл. 6
Водач в мъдростта, Подател на благоразумието, Наставник на неразумните и Защитниче на бедните, укрепвай и вразумявай сърцето ми, Владико. Ти ми дай слова, Слово на Отца, защото няма да попреча на устните ми да викат към Тебе: Милостиви, помилвай мене, падналия.
Икос: Някога Адам седеше и плачеше срещу сладкия рай, с ръце се удряше по лицето, и казваше: Милостиви, помилвай мене, падналия.
Като видя ангела, който го изтласка и затвори портата на светата градина, Адам силно въздъхна и каза: Милостиви, помилвай мене, падналия.
Раю, съчувствай на обеднелия си собственик и с шума на листата си моли Създателя да не те затваря. Милостиви, помилвай мене, падналия.
Раю най-добродетелен, всесвят и най-богат, насаден заради Адам и заключен заради Ева, моли Бога за падналите. Милостиви, помилвай мене, падналия.
Синаксар: В тоя ден по установление на светите отци си спомняме за лишаването на първосъздадения Адам от райската храна. Това душеспасително установление, отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница, има за цел да ни покаже колко полезен за нас е постът като лечебна школа и колко вредни са лакомията, невъздържанието и непослушанието.
Първата Божия заповед беше за поста: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“! (Бит. 2:16-17). Под действието на дявола обаче нашите прародители престъпиха тая заповед и затова, съгласно Божието предупреждение, смъртта влезе в тях и те станаха смъртни. Прогневиха Бога, своя Създател. За тях вече нямаше място в рая на сладостите и затова Бог ги изгони от него. Така Адам и Ева се лишиха от блаженото общение с Бога в рая, заслужиха Неговото проклятие и за тях и техните потомци започнаха тежки дни – дни на скърби и неволи, на болести, мъчителен труд и страдания. Всемилостивият Бог обаче не остави тежко съгрешилите Свои първосъздания в бездната на греха и проклятието, но обеща да им изпрати Спасител. И когато се изпълниха времената (Гал. 4:4), Бог изпълни Своето обещание – изпрати Своя Единороден Син в лицето на Господ Иисус – Втория Адам (1 Кор. 15:45-47). Той, макар и свят и безгрешен, за да заглади греха и непослушанието на първия Адам, пости 40 дни и 40 нощи. Изкушени от примамката на дявола, че ще станат богове, нашите прародители проявиха непослушание към Бога, а Христос – Новият Адам – победи изкусителя в пустинята, отхвърляйки всички негови изкусителни предложения, и чрез послушанието, доведено дори и до кръстна смърт (Фил. 2:8), Той ни даде възможност да станем чеда Божии (Йоан 1:12). Така че онова, което ние чрез Адам и Ева изгубихме, чрез Христос отново го придобихме. Някога чрез невъздържанието прародителите ни се лишиха от райската храна, сега чрез поста и въздържанието ние се удостояваме с небесната храна – Тялото и Кръвта на Господ.
Грехопадението на нашите прародители нека ни послужи за пример, за да не се лишим и ние като тях от драгоценните Божии дарове. Постът и въздържанието нека бъдат за нас спасително поприще през време на св. Четиридесетница и благодатна школа към духовно усъвършенстване. Мойсей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи 10-те Божии заповеди. И и св. прор. Илия пости 40 дни и 40 нощи и бе удостоен със силата да върши големи чудеса и жив да бъде взет на небето. Пости 40 дни и 40 нощи и нашият Спасител преди да започне Своето служение. Подобно на тях постиха и мнозина благочестиви люде – мъже и жени, и чрез поста можаха да станат още тук, на земята, ангели в плът. Нека и ние през време на настъпващата Четиридесетница, следвайки техния пример, да постим телесно и духовно и така отново да придобием Рая, да заслужим богатите милости на Бога, Комуто да бъде чест и слава сега и вовеки. Амин!
Песен 7
Ирмос: В персийската пещ Авраамовите отроци, разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото обгаряни от пламъка, викаха: благословен си в храма на Твоята слава, Господи!
Измито в божествената кръв на Христос, човечеството е призовано отново към безсмъртие, благодарно пеейки: благословен си в храма на Твоята слава, Господи.
Като носещ Живота, Твоят гроб, Христе, се показа по-красив от рая и по-светъл от всеки царски чертог, източник за нашето възкресение.
Богородичен: Божествено обиталище осветено от Всевишния, радвай се, защото чрез тебе, Богородице, беше дадена радост за нас, които ти викаме: благословена си ти между жените, Всенепорочна Владичице.
Песeн 7: Росодательну убо пещь:
Господи, Владетелю на всички векове, по Твоята воля Ти ме сътвори; някога изпитах завистта на лукавата змия и Те прогневих, Спасителю; не ме презирай, Боже, но ме призови обратно.
Горко ми, защото вместо дреха от светлина съм облечен в срамни дрехи. Плача за моята погибел, Спасителю, и викам към Тебе с вяра, Добри: не ме презирай, Боже, но ме призови обратно.
Слава: Лукавата змия в завистта си рани цялата ми душа, като направи да бъда прогонен от райските наслади, но като Бог не ме презирай, добросърдечни Спасителю, а ме призови обратно.
И сега, Богородичен: Приеми молбата ми по твоята милост, Всенепорочна, и дай ми прошка за греховете ми, Чиста, защото викам усърдно със сълзи: не ме презирай, добра Дево, но ме призови обратно.
Песен 8
Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова, а препасани с добродетели отроците, подвижниците на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: всички творения Господни, благославяйте Господ.
Когато простря ръцете Си на кръста, събра всички народи и ги направи една Църква, Владико, която Те възпява, земната и небесната заедно пеят: Всички дела Господни, благословете Господ, пейте и Го прославяйте вовеки. (Дан. 3:57)
Ангел в бяло и ослепително облекло от непристъпната светлина на възкресението се яви при гроба на жените, казвайки: „Защо търсите Живия сред мъртвите?“ Наистина възкръсна Христос, към Когото викаме: възпявайте и Го прославяйте всички вие, дела Господни.
Богородичен: Дево Пречиста, от всички родове само ти стана Божия Майка; ти беше жилище на Бога, Всенепорочна, и не си била погълната от огъня на непристъпната Светлина. Затова всички те благославяме, Марийо, Невесто Божия.
Песен 8:
Ирмос: От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.
Ти в началото почете делото на ръцете Си с всякакъв дар, единствени Човеколюбецо. Но горко ми! Със своето съскане омразната змия ме прелъсти и ме лиши от благата, които получих.
Защо послуша горчиви съвети и не послуша божествената заповед? Горко ми, окаяна душо, която оскърби Бога, а беше създадена винаги да Го прославяш с ангелите.
Благославяме Господ – Отец и Син, и Свети Дух.
Ти беше господарка на зверовете и пълзящите, тогава защо говори с пълзящия унищожител на душите, като прие прелъстителя за свой съветник? О, как си измамена, окаяна душо моя!
И сега, Богородичен: Тебе възпяваме, Марийо, като светоносна скиния на Божието въплъщение, пълна с божествена благодат, затова мене, помрачения от люти страсти, просвети със светлината на милостите, Надеждо на безнадеждните.
Песен 9
Ирмос: Крайъгълен камък се отсече от тебе – девствената планина, не с човешка ръка, Дево; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, те величаем.
Ти ме прие изцяло в съюз без смесване; цялото спасение ми даде, Боже мой, чрез Твоите страдания, които на кръста претърпя в тяло поради Твоето огромно състрадание.
Когато видяха Твоят гроб отворен и повивките, които бяха покрили божественото тяло, Твоите ученици разбраха възкресението Ти, като с ангела казваха: Господ наистина възкръсна. (Лук.24:34)
Троичен: Всички ние, вярващите, се покланяме на Единия Бог по природа, но Троица в ипостаси (лица), не смесени и равни по сила и чест, Когото сега правилно почитаме и величаем.
Песен 9: Бога человеком:
Когато се наситих от яденето, вкусът на плода на знанието в Едем ми се стори сладък, но краят му беше жлъчен. Горко ти, нещастна душо! Виж как невъздържанието те направи изгнаник от райската храна!
Боже на всички, Господи на милостта, погледни състрадателно към моето смирение и не ме изпращай далеч от божествения Едем, но нека видя славата, от която паднах, като побързам да придобия отново с ридания това, което изгубих.
Ридая, стена и плача, като гледам херувимите с огнен меч, поставени да пазият входа на рая от всички престъпници. Уви! Не мога да вляза, освен ако Ти не го направиш безпрепятствен за мене, Спасителю.
Слава: Смело се надявам на изобилието на Твоята милост, Христе Спасителю, и на кръвта от Твоите божествени ребра, с която Ти освети човешкото естеството, Добри, и за онези, които Ти служат, отвори вратата на рая, която преди беше заключена за Адам.
И сега, Богородичен: Непроходима духовна врата на живота, Дево Богородице безмъжна, с твоите молитви ми отвори заключената преди райска врата, за да славя тебе, която си моя помощница след Бога и силно убежище.
Катавасии от Триода на 1-ва и 4-та неделя, гл 6:
(Същите ирмоси са във възкресения канон на 6 глас.)
Песен 1
Докато Израил вървеше пеша през морето като по суша, видя по следите си гонителя фараон да потъва в бездната и извика: да изпеем победна песен на Бог.
Песен 3
Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.
Песен 4
Христос е моя сила, Бог и Господ – пее почитаната Църква, както подобава за Бог, възглася Му с чист разум и празнува в Господ.
Песен 5
Моля те, Благи, с Твоята божествена светлина озари душите на онези, които от ранно утро копнеят за Тебе да Те познаят като Божие Слово, истински Бог, Който ги призовава от греховния мрак.
Песен 6
Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.
Песен 7
Ангелът направи огнената пещ прохладна за благочестивите младежи и изгаряща за халдеите, Божията заповед убеди мъчителя да извика: благословен си, Боже на нашите отци.
Песен 8
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилвай.
Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца, и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.
Дяконът: И да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави за да изслушаме светото Евангелие.
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според (името).
Дяконът: Да внимаваме.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Възкресно 4-то евангелие
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Възкресна песен
Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.
Псалом 50 (пее се)
Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери
Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.
И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.
Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.
Дяконът: Литийна молитва. И възглас: По милостта и щедростите и човеколюбието:
Честнейшую
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
9-та песен от катавасиите, гл. 6
Бога человеком невозможно видети
За човека е невъзможно да види Бога, Когото дори ангелските войски не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те ублажаваме.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава…
Свят е Господ, нашия Бог. (2)
Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)
Ексапостиларий 4, гл. 2:
Нека засияем с добродетели, за да видим стоящите в животоносния гроб мъже в бляскави дрехи; от жените мироносици, навели лица към земята, нека научим за възкресението на Този, Който властва над небето, и заедно с Петър да се затичаме към Живота в гроба, та като се удивим на станалото, да останем да видим Христос.
Слава, от Триода, Подобен: Жены услышите:
Господи, не послушах твоята заповед аз, окаяния, и лишен от твоята слава, се изпълних със срам, уви ми! И съм изгонен от хубавите райски сладости. Милостиви, помилвай лишилите се праведно от Твоите блага.
И сега, от Триода: Някога бяхме изгонени, Господи, от райската градина, за ядене от дървото, но, Спасителю и Боже мой, отново ни въведи чрез кръста Си и Твоето страдание. Така ни укрепи чисто да завършим поста и да се поклоним на светото възкресение, спасителната Пасха, по молитвите на родилата Те.
Хвалитни стихири
Глас 4, Всякое дихание
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс.149:9)
Ти претърпя кръст и смърт и възкръсна от мъртвите, всесилни Господи, прославяме Твоето възкресение.
Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)
Чрез Твоя кръст, Христе, Ти ни освободи от древното проклятие и чрез смъртта Си ни избави от дявола, който измъчва нашата природа, а с възкресението Си всичко изпълни с радост, затова Ти пеем: Господи, Който възкръсна от мъртвите, слава на Тебе!
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)
Чрез твоя кръст, Христе Спасителю, Ти ни настави в Твоята истина и ни избави от примките на врага; Ти, Който възкръсна от мъртвите, възкреси и нас, паданалите в грехове, като простреш ръката Си, человеколюбиви Господи, по молитвите на Твоите светии.
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)
Без да се отделиш от недрата на Отец, Единородно Божие Слово, Ти дойде на земята от човеколюбие, стана Човек без да се измениш и като претърпя кръст и смърт по плът, бидейки безстрастен по божество, ти възкръсна от мъртвите и даде безсмъртие на човешкия род, защото единствен си всесилен.
Друга стихира от св. патр. Анатолий, глас същия.
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)
Приел физическа смърт, така изходатайства безсмъртие за нас, Спасителю, всели се в гроба, за да ни освободиш от ада, възкресявайки ни заедно с Тебе. Ти пострада като човек, но възкръсна като Бог. Затова и Ти викаме: слава на Тебе, Животодателю Господи, Единствен Човеколюбец!
От Триода
Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)
Глас 5: „Горко ми,“ – извика Адам в плач, „че змия и жена са ме лишили от общуване с Бога; и яденето от дървото ме отчужди от сладостта на рая. Горко ми, защото не мога да понеса още позора: някога цар на всички Божии същества на земята, сега станах пленник заради един беззаконен съвет; и въпреки че някога бях облечен със славата на безсмъртието, аз, като смъртен, окаяно нося кожата на мъртвостта. Горко ми. Кой с плач ще привлека да ми съдейства? Но ти, Човеколюбче, Който ме създаде от пръст, и Който си облечен в състрадание; освободи ме от робството на врага и ме спаси.
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)
Попрището на добродетелите вече е отворен; вие, които желаете да се състезавате, влезте, препасани за добрите подвизи на поста; тези, които се състезават според правилата, ще бъдат овенчани с право. И вземайки всеоръжието на Кръста, нека се съпротивляваме на врага, като имаме нерушимата стена на вярата, и молитвата като щит и милостинята като шлем, вместо меч имаме постта, който отсича цялата злоба от сърцето. Който направи това, ще приеме истински венец от Христос, Царят на всички, в Съдния ден.
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)
Глас 6: Адам беше изгонен от рая като непокорен, след като се наслади от храната му. Мойсей видя Бог, след като очисти очите на душата си чрез пост. Затова, ако искаме да станем жители на рая, нека махнем неполезната храна, и като искаме да видим Бог, нека да постим по Мойсейски четири пъти по десет. Като искрено упорстваме в молитвата и моленията, нека потиснем страстите на душите си; да отхвърлим сластите на плътта, та олекотени, да шестваме към горното, където хоровете на ангелите с немлъкващи гласове възпяват неразделената Троица, за да видят неразбираемата доброта на Владиката. Сине Божи и Животодателю, ние, които се надяваме на Тебе, сподоби ни там да ликуваме с ангелските войнства, Христе, по молитвите на Твоята майка, апостолите, мъчениците и преподобните.
Слава, от Триода, глас 6: Времето дойде – началото на духовните подвизи, победата над демоните, всеоръжието на въздържанието, достойнството на ангелите, дързновението към Бога. С тях Моисей стана събеседник на Твореца и чу невидимия глас. Господи, чрез тях направи и нас достойни да се поклоним на Твоите страдания и свято възкресение, тъй като Си човеколюбив.
И сега, по гласа на славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Велико славословие
Възкресен тропар
Днес стана спасението на света – нека възпеем Възкръсналия от гроба и Началника на нашия живот, защото Той, като унищожи смъртта чрез смъртта Си, даде ни победа и велика милост.
—————————————
НА ЛИТУРГИЯТА
Възкресен тропар, глас 4:
Узнали от ангела светлата вест за възкресението и отхвърлили прародителското осъждане, Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха: обезоръжена е смъртта, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост.
Тропар на храмовия светия.
Кондак, гл. 4 (според нашия типик)
Сега дойде времето на добродетелите и Съдията е пред вратата; нека не скърбим, но постейки да принасяме сълзи, разкаяние и милостиня, като казваме: Изкупителю на всички, съгрешихме повече от морския пясък, но на всички прости, за да получим нетленен венец.
Или: Кондак от Триода, гл. 6 (според гръцкия типик) по избор на певеца
Наставниче в премъдростта, Подателю на благоразумието, Наказателю на немъдрите и Защитниче на бедните, укрепвай и вразумявай сърцето ми, Владико. Ти ми дай дума, Слово на Отца, защото няма да попреча на устните ми да викат към Тебе: Милостиви, помилвай ме падналия.
Прокимен, гл. 8, Пс. 75
Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте (ст. 12). Стих: Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля (ст. 1).
Апостол (Рим. 13:11-14; 14:1-4)
Братя, настъпил е часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
Евангелие (Мат. 6:14-21)
Господ каза: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
——————————-
