Sunday, 27 November 2022

Св. ап. Андрей

СВЕТИ ап. АНДРЕЙ Първозвани


Вечерна служба


Господи, воззвах (Пс. 140), на 6 (повтаряме ги), глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.


Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Подобен: Зва́нный свы́ше:

Просветен от светлината на Предтечата, когато се яви ипостасното сияние на славата на Отец, Който от милосърдие желаеше да спаси човешкия род, тогава ти пръв се затече към Него, славни, с разум, озарен от съвършения лъч на Неговата божественост, така ​​стана проповедник и апостол на Христос, нашия Бог; моли Го да спаси и просвети душите ни.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Същата стихира.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Призован от гласа на Предтечата, когато всесвятото Слово се въплъти, дари ни живот и благовести спасение на хората по земята, ти Го последва, премъдри, и Му се посвети като съвършена и всесвята жертва от първите плодове; ти позна нашия Бог и извести за Него на своя сродник, моли Го сега да спаси и просвети душите ни.

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Същата стихира.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Ти беше ученик на цъфналия* от безплодието, а когато изгря девственото Рождество, ти стана учител на благочестието и целомъдрието, показвайки чистота, тогава ти, блажени Андрее, стана най-пламенен любител на добродетелите, като слагаше възвишеното в сърцето си, и от слава към неизказана слава си взет от Христа нашия Бог, Когото моли да спаси и просвети душите ни.

* Св. Йоан Предтеча

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

Същата стихира.

Слава, глас 4. От св. патр. Анатолий:

Ти остави улова на риба, апостоле, и вместо това хващаш хората с проповедта си като с въдица. Хвърляш стръвта на благочестието, сякаш е кука, и от дълбокото море на измамата извличаш всякакви народи, апостоле Андрее, еднокръвен на върховния (апостол Петър) и проповедниче на целия свят. Не спирай да се молиш за нас, които с вяра и любов хвалим твоята вечна памет, всехвални.

И сега, на предпразненството, глас 4:

Исайе, ликувай, приеми Божието слово, пророкувай на девицата Мария, че тя ще бъде горящия храст и няма да изгори от светлината на Божеството. Витлееме, приготви се, Едеме, отвори портата си, влъхви, идете да видите Спасението в ясли повит, Когото звездата разкри над пещерата като Животодателя Господ, Който спасява нашия човешки род.


Вход с кадилница. Свете тихий

Творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.


Прокимен на деня 


Паримии (стр. 73-76)

Из първо съборно послание на апостол Петър – чтение. 

1 Петр. 1:3-9

Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва! Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време. Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко ако е потребно в различни изкушения, та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос, Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като постигате края на вашата вяра – спасението на душите; за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат, като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава; тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите. Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово. Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение, но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. Защото писано е: „бъдете свети, понеже Аз съм свет“. И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странстване, като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос, Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас, повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога. След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце, като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки. Защото „всяка плът е като трева, и всяка човешка слава – като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът ѝ олетя (окапва); но словото Господне пребъдва до-веки“; а това е словото, което е вам благовестено. И тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета, като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение, защото вкусихте, че Господ е благ. Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа. Ето защо в Писанието е казано: „Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами“. 


Из първо съборно послание на апостол Петър – чтение.

1 Петр. 1:13-19

Възлюбени, Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: „чрез Неговата рана се изцерихте“. Защото бяхте като овци блуждаещи без пастир, но сега се завърнахте при Пастиря и Пазителя на вашите души. Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот. Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо. Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си. Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение. 


Из първо съборно послание на апостол Петър – чтение.

1 Петр. 2:11-24

Възлюбени, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти, мъжеложство, скотоложство, лоши помисли, пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото „любовта покрива много грехове“. Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин. 


Сугуба ектения.


Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!


На литията стихира на храма и на апостола, глас 1.

Творение на св. Андрей Критски:

Твоят първозван ученик и подражател на Твоите страдания, апостол Андрей, стана подобен на Тебе, Господи. С въдицата на Твоя Кръст той издърпа онези, които се бяха заблудили в дълбокото море на невежеството, и ги доведе при Тебе. Затова, като се спасихме ние, верните, Те умоляваме, преблаги Боже, умири живота ни и спаси душите ни.

*Същата стихира се ползва на утринната след 50 псалом.

Да възпеем, верни, Петровия сродник Андрей, Христовия ученик, защото някога е претърсвал морето с мрежи, за да лови риба, а сега лови вселената с пръчката на кръста и обръща народите от измама към кръщение, и като предстои пред Христос, моли се за мир на света и за душите ни велика милост.

Приел в сърцето си духовния огън, който просвещава мислите и изгаря греховете, Христовият апостол и ученик, засия с тайнствените лъчи на учението (Божие), в сърцата на непросветените езичници, изгаря пак сухите басни на нечестивите, защото огънят на Духът има такова въздействие. О, какво необикновено и страшно чудо! Езикът от глина, природата от глина и тялото от пръст получават духовно и невеществено знание. Затова, таинниче* на неизказаното и зрителю на небесното, моли се да се просветят душите ни.

* пазители на тайните

Глас 8. Творение на протойерей Николай Малакс (16 в.):

Желаейки да видиш Бога в плът как ходи по земята, първозвани Боговидецо, ти радостно извика към родния си брат: намерихме, о Симоне, Желания! А към Спасителя давидски извика: както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми копнее за Тебе (Пс.41:2), Христе Боже. Така добави желание към желанието и с кръста си преминал към Този, Когото желаеше, защото като истински Негов ученик и мъдър подражател, ти пострада на кръста, така си станал причастник на Неговата слава, затова усърдно се моли за нашите души.

Слава, глас 8. От св. Андрей Критски или св. патр. Анатолий:

Нека възхвалим Андрей, проповедникът на вярата и служителят на Словото, защото той ловува хора от дълбините и държи кръста в ръцете си вместо въдица, и като корда се спуска и извежда душите от измамата на врага и винаги ги предлага на Бога като приятен дар; нека го славим, верни, в събора на Христовите ученици, да се моли с тях, за да бъде Господ милостив към нас в съдния ден.

И сега, Богородичен:

Владичице, приеми молитвите на твоите раби и ни избави от всяка нужда и печал.


Просителна ектения 


Стиховни стихири, глас 5.

Превод: проф. Иван Ж. Димитров

Подобен: Ра́дуйся:

Радвай се, мислено небе, което винаги разгласяш Божията слава; когато Христос те призова, ти първи горещо Го последва и веднага стана Негов ученик; запленен от Него, ти видя втората светлина и със своето сияние просвети всички седящи в мрак, подражавайки на Неговата доброта. Затова ние извършваме всесветия ти празник и радостно целуваме ра̀ката с твоите мощи, защото от нея изливаш за всички, които те молят, спасение и голяма милост.

Стих: Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. (Пс. 18:5)

Пръв намерил желания Спасител, Който от добросърдечие се облече в нашата природа, богомъдри Андрее, ти отиде при Него и с пламенна любов извика на своя брат: намерихме Този, Когото пророците пророкуваха чрез Духа, ела да отидем при Неговата красота и просветени по душа и разум от Неговото сияние, да прогоним нощта на заблудата и мрака на невежеството, благославяйки Христос, Който дава на света голяма милост.

Стих: Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. (Пс. 18:2)

Народите, които не знаеха Бога, ти с мрежата на думите си извлече от дълбините на незнанието и се яви като храбър кон на Владетеля на морето, всевъзпявани, като видимо разбуни солените морета и пресуши блатото на безбожието, като го поръси с почтената сол на мъдростта си, славни апостоле; на нея се и удивиха онези, които безсрамно следват обезумялата мъдрост, защото не познават Христос, Който дава на света голяма милост.

Слава, глас 3. От св. патр. Герман:

Братът на Петър и Христовият ученик, ловецът на риби и ловецът на човеци да почетем с песни апостол Андрей, който със своите догмати обучава всички в учението на Иисус, и който предаде тялото си на беззаконници, като стръв за риба, и ги хвана. По неговите молитви, Христе, дай на Твоя народ мир и голяма милост.

И сега, на предпразненството:

Йосифе, кажи ни, как водиш във Витлеем девойката, която получи от храма, вече непразна? Той отговаря: „Изучих пророческите книги, след като получих откровение от ангела, уверих се, че Мария ще роди неизказано Бога. Влъхвите ще дойдат от изток със скъпоценни дарове за да Му се поклонят“. Господи, Който се въплъти заради нас, слава на Тебе!


Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)


Трисвятое


Тропар, глас 4:

Като първозван апостол и брат на върховния*, моли се на Владиката на всички, да дарува мир на вселената, а на душите ни – велика милост.

Слава... и сега...

От вечност скритата непозната и на ангелите тайна, чрез тебе, Богородице, се откри на живущите на земята: Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез който възкреси първосъздадения, спаси от смърт душите ни!

* Ап. Петър


——————————————————


Утринна служба


Шестопсалмие, Велика ектения,

Бог Господ, гл. 4

Пс. 117

Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

Стих 4. Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.


Тропар, гл.4:

Като първозван апостол и брат на върховния, моли се на Владиката на всички, да дарува мир на вселената, а на душите ни – велика милост. (2 пъти)

Слава... и сега...

От вечност скритата непозната и на ангелите тайна, чрез тебе, Богородице, се откри на живущите на земята: Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез който възкреси първосъздадения, спаси от смърт душите ни!


Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…


Първи седален, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:

Похваляваме те с любов, апостоле Андрее, като ученик на Божествения и първозванен от всички Христови ученици, и с вяра ти казваме: избави твоето паство, дадено ти от Бога с клетва, от всяка скръб и нужда, и съблазни, и всяка злоба! (два пъти)

Слава, и сега:

Протегни умилно сега твоите честни, свети ръце да ни дадеш помощ от Светият, и дай ни без беда да завършим живота си, които славим твоето пресвето рождество, а тебе, Владичице, титулуваме като родителка, надежда и похвала.


Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…


Втори седален, гл. 3, по Божественния вери:

Христос те намери, и пръв те повика, като най-изряден пазител на Божиите тайни, Андрее блажени, и усърдно възвисявайки се над вселената като птица, просветил си народите с Неговите заповеди. (два пъти)

Слава, и сега:

Ти си била Божествена скиния на Словото, единствено пречиста, Майко Божия, която си надминала чистотата на ангелите, аз който съм прах, осквернен от плътски прегрешения, очисти ме с Божествените води на твоите молитви, подаващи, Чиста, велика милост.


Полиелей и величание (за апостол, стр. 83)


Малка ектения

Възглас: Защото е благословено Твоето име и е величествено Твоето царство…


Седален след полиелея, гл. 5, по Собезначалное Слово:

Да възхвалим всички апостола, като очевидец на Словото, и Божествен проповедник, и истински духовен ловец на народите, защото ни приведе в познание Христово, Андрей Богогласния, голям истински наш застъпник, който и сега се моли непрестанно да се спасят нашите души. (два пъти)

Слава, и сега:

Тъй като в тебе имаме несъмнена надежда като покрòв, Дево пречиста, от различни напасти, и нападения, и люти беди ни освободи, като молиш твоя Син с Неговите апостоли, и спаси всички, които те възпяват!


Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И ныне: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.


Прокимен, гл. 4: Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. (Пс.18:5) Стих: Небесата проповядват славата Божия, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. (Пс.18:1)


Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!


Евангелие от Матея (4:18-23), зачало 9.


50 Псалом (чете се)


Слава: По молитвите на апостола, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира след 50-ти псалом, гл. 1:

Твоят първозван ученик и подражател на Твоите страдания, апостол Андрей, стана подобен на Тебе, Господи. С въдицата на Твоя Кръст той издърпа онези, които се бяха заблудили в дълбокото море на невежеството, и ги доведе при Тебе. Затова, като се спасихме ние, верните, Те умоляваме, преблаги Боже, умири живота ни и спаси душите ни.

* Тази стихира е от литията.


Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.


Канони

Канoн на Богородица. Глас 1.

Песен 1

Ирмос: Нека всички пеем победна песен на Бога, Който извърши дивни чудеса с високата си ръка и спаси Израиля, за да  прослави Себе Си.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Я́ко еди́на безле́тнаго Сы́на,/ в ле́те поро́ждши воплоще́нна, Всесвята́я Пречи́стая,/ вся ле́тныя стра́сти всестра́стныя моея́ души́ уврачи́.

Я́звы души́ моея́ и се́рдца ожесточе́ние,/ по́мысла омраче́ние и ума́ побежде́ние потреби́, Пречи́стая,/ я́ко сострада́тельна, Твои́ми моли́твами.

Я́же Свет ро́ждшая, Изба́вителя моего́,/ тьмы и мук ве́чных та́мо изба́ви мя, Пречи́стая,/ я́ко да спаса́емь, воспева́ю вели́чия Твоя́.

Ума́ моего́, Всепе́тая, омраче́ния све́том Твои́м отжени́,/ Свет ро́ждшая су́щий па́че ума́,/ и да́руй ми, Блага́я, е́же Свет узре́ти, из Тебе́ возсия́вший нам.


И на апостола. Канон първи, творение на Иоа́н монах. Глас 1.

Песен 1

Ирмос: Твоята победителна десница като на Бог се прослави в сила, защото тя, Безсмъртни, като всемогъща пречупи врага, отваряйки нов път през морето за израилтяните.

Припев: Свети апостоле Андрее, моли Бога за нас!

Моята объркана с мисли и думи душа очисти с божествената благодат, която се е вселила в тебе, проповедниче Христов Андрее, за да излея чиста песен, достойна за тебе.

Христовият Предтеча, издънка от безплодната, радостно доведе тебе, Андрее, най-достойния от своите ученици, при прославения Христос, родения от Дева.

Слава: С непоклатимо желание и любов ти започна да се изкачваш по стъпалата на добродетелите и винаги се учеше, Андрее, така че от слаба сила достигна до най-върховната.

И сега: Богородичен: Радвай се, изворе на благодатта; радвай се, стъбло и небесна врата; радвай се, свещниче, златен съсъд и недокосната планина, която си родила Христос, Животодателят на света.


Богородичен. Песен 3

Ирмос: Да се утвърди сърцето ми в Твоята воля, Христе Боже, Който утвърди второто небе над водите, Всесилни, и основа земята върху водите.

Непло́дныя мы́сли моея́ безпло́дие все отжени́/ и плодоно́сну доброде́тельми ду́шу мою́ покажи́,/ всесвята́я Богоро́дице, ве́рных помо́щнице.

Изба́ви мя, Всенепоро́чная, вся́каго осужде́ния/ и мно́гих собла́знов зми́евых,/ ве́чнующаго огня́ и тьмы, я́же Свет ро́ждшая нам невече́рний.

Стра́шным суди́щем, Чи́стая, и огне́м о́нем неугаси́мым,/ и отве́том лю́тым весь осужде́н есмь,/ потщи́ся спасти́ мя пре́жде конца́, Блага́я, раба́ Твоего́.

Благослове́н Плод чре́ва Твоего́, Де́во Всепе́тая,/ истле́вшия бо плодо́м дре́ва/ ра́ди Креста́ Его́ нетле́ния прича́стники сотвори́ла еси́ Боже́ственною благода́тию.


Песен 3

Ирмос: Ти единствен познаваш слабостта на човешката природа и със състрадание си приел нейната форма, препаши ме със силата отгоре, за да Ти извикам, Светий: Ти си оживотвореният храм на Твоята неизказана слава, Човеколюбче.

Ти дойде не от жажда, Андрее, но доброволно, като елен, при Извора на живота и като го намери, проповядва Го на всички, а като пи, напои с водата на безсмъртието страдащите от жажда по цялата земя.

Ти проумя законите на природата, Андрее, достоен за удивление, и взе за другар своя сродник*, като каза: „намерихме Желания!“ и посочи знанието от Духа на онзи, който те изпревари по раждане.

* брат си Симон Петър.

Слава: С мрежата на проповедта, апостоле, ти улови словесните риби от дълбочината на измамата и ги принесе като чиста храна на Христовата трапеза, просветен от благодатта на Този, Който се яви в подобие на плътта.

И сега: Богородичен: От Пресветия Дух си заченала Бога по плът, Дево, и остана неизгорена, както горящата къпина на законодателя Мойсей, която не изгаряше и ясно предсказа, че ще приемеш (в себе си) нетърпимия Огън.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…


Седален, глас 8.

Подобен: Прему́дрости:

Като първозван от всички ученици, свидетел на Словото и Негов служител, апостоле Андрее, подобаващо те почитаме, защото с несъмнена вяра ти горещо последва, Агнето, Което взе греховете на света, поради което стана и съучастник на Неговите страдания, като претърпя с плътта Си доброволна смърт заради нас. Затова ти викаме: моли се на Христа Бога да даде прошка на греховете на нас, които празнуваме с любов твоята свята памет.

Слава, втори седален, същия глас:

Ти разруши свирепостта на идолите и пожела страданията на Спасителя, блажени Андрее, стана апостол и от небесата изливаш чудеса на всички, и стана учител на народите, всеблажени, затова достойно почитаме твоята памет, празнуваме те в песни и вярно те величаем, апостоле Господен; моли се на Христа Бога да дарува прошка на греховете на всички, които празнуват с любов твоята свята памет.

И сега: Богородичен: Радвай се, огневиден Божи престоле, радвай се, млада Девойко, царски престоле, изпъстрено постлан одър, палато от златен порфир, обагрен в червено плаще, украсен храме, мълниеносна колесницо, ярки светилниче; радвай се, Богородице, граде с дванадесет стени и врата от ковано злато; радвай се, светли ковчеже и позлатена със светлина трапезо, богоукрасена скинийо; радвай се, славна Невесто, от която извира Слънцето, радвай се, единствена красота на моята душа.


Богородичен. Песен 4

Ирмос: Пророче Авакуме, когато ти вдъхновен провидя въплъщението на Словото, проповядва Го, като каза: щом наближат годините, Ти ще бъдеш познат, когато дойде времето, Ти ще се покажеш. Слава на силата Ти, Господи.

Припев: Пресвета Богордице, спаси ни!

Де́во всесвята́я, нескве́рная ски́ние,/ оскверне́на мя прегреше́ньми очи́сти ны́не щедро́т Твои́х чисте́йшими кропле́ньми/ и даждь ми ру́ку по́мощи, да зову́:/ сла́ва Тебе́, Чи́стая, Богопросла́вленная.

Храм освяще́нный яви́лася еси́ Бо́га, в Тя все́льшагося, Де́во, па́че ума́,/ Того́ моли́ грехо́вныя нас скве́рны очи́стити,/ я́ко да храм позна́емся и оби́телище Ду́ха.

Поми́луй мя, Богоро́дице, я́же еди́на ми́лости исто́чник ро́ждшая,/ и разреши́ души́ моея́ лю́тую боле́знь и недоуме́ние се́рдца,/ слез струю́ и умиле́ние пре́жде конца́ да́рующи Боже́ственное моли́твами Твои́ми.

Позна́в Тя го́ру проро́к Ду́хом Боже́ственным прописа́ присе́нную, Чи́стая,/ иста́явшия пла́менем мно́гих согреше́ний очи́сти хода́тайством Твои́м, Де́во,/ еди́на челове́ков исправле́ние.


Песен 4

Ирмос: Авакум някога те провидя с прозорливите си очи, че ти ще си планината, осенена от Божията благодат, провъзгласяваше, че Светият Израилев ще дойде от тебе, за нашето спасение и обновление.

Припев: Свети апостоле Андрее, моли Бога за нас!

Божествената сила на създаващия всичко и светозарен Дух, която премахва злото, божествено се всели в тебе във вид на огнен език, Андрее, и те направи проповедник на неизказаните тайни.

Всепочитаният Андрей не взе плътски оръжия за отбрана и за събаряне на силните крепости на врага, но се огради с Христос и Му принесе народите като послушни поданици.

Свръхестественият Бог, Който се въплъти заради нас, те показа, Андрее, като планина, която излива духовно веселие, и със силата на Духа, разрушава горчивите планини на бесовските превъзнасяния.

Слава: С твоите молитви не спирай да изпълваш с водите на духовната радост всички, които празнуват твоя празник с любов и песни, от изобилния дар на твоя учител Христос, Андрее даровити.

И сега: Богородичен: Възпяваме твоята великолепна и чудна тайна, която бе скрита от небесните войнства, защото върху тебе слезе Този, Който е, като е предобразен като дъжд върху руно (Пс. 71:6), Всевъзпявана, за нашето спасение и обновление.


Богородичен. Песен 5

Ирмос: Твоя мир ни дай, Сине Божи, защото не познаваме друг бог освен Тебе, и призоваваме Твоето име, защото Ти си Бог на живите и мъртвите.

Зе́ницы се́рдца моего́ разве́рзи, Чи́стая,/ зре́ти ми я́сно Боже́ственное сия́ние/ и Твою́ сла́ву неизрече́нную, я́ко да ми́лость получу́ и ве́чную сла́ву.

Во двою́ хоте́ниих, Еди́наго Честны́я Тро́ицы породила́ еси́, Всенепоро́чная,/ нося́щаго Еди́ну Ипоста́сь,/ Его́же моли́ приле́жно всем спасти́ся нам.

Пречи́стая, я́ко ро́ждши Спа́са и Бо́га,/ моли́ от вся́кия мя ско́рби, и боле́зней, и озлобле́ния спасе́на соблюсти́,/ Твоего́ непотре́бнаго раба́.

Моли́, Его́же родила́ еси́, Де́во, па́че ума́, спасти́ ве́рою Тебе́ зову́щия:/ радвай се, Де́во всенепоро́чная,/ радвай се, Благослове́нная, ми́ра предста́тельство.

Песен 5

Ирмос: Ти просвети света със светлината на Твоето идване, Христе, със силата на Твоя Кръст озари краищата му; със светлината на познанието на Бога, просвети сърцата на онези, които православно Те възпяват.

Прие Този, Когото пожела, апостоле Андрее, живя с Него в нетленни жилища, ожъна достойно снопите на своя труд, затова те славим в песни.

Възлюбил си Владиката и бързо тръгна след Него, почитаеми Андрее, следвайки стъпките Му, искрено подражаваше на страданията Му, дори до смърт.

Слава: Господ те простря, блажени, като силна стрела и те пусна по целия свят, ранявайки бесовете и изцелявайки хората, ранени от нечестие (ереси).

И сега: Богородичен: Небесните сили се веселят, като те гледат, радват се с тях и събралите се хора и достойно те славят, защото ги събра твоята Рожба, Богородице Дево.


Богородичен. Песен 6

Ирмос: Подражавайки на пророк Йона с висок глас зова: освободи живота ми от тлението, Благий, и спаси мен, който викам: Спасителю на света, слава на Тебе!

Оскверне́на мя мно́гими грехи́,/ молю́ся Тебе́, су́що благо́й и нескверне́й ски́нии,/ омы́й от вся́кия скве́рны хода́тайством Твои́м.

Ко́рмчий мне бу́ди, Чи́стая,/ вла́емому при́сно в пучи́не лю́тых жития́ искуше́ньми,/ и спаси́ мя ко спасе́ния приста́нищу упра́вивши.

Треволне́ния помышле́ний, и страсте́й нахожде́ния,/ и глубина́ грехо́в окая́нную мою́ ду́шу обурева́ют,/ помози́ мне, свята́я Влады́чице.

Вели́чия Тебе́ при́сно сотвори́ Христо́с,/ Его́же моли́ всегда́ возвели́чити на мне/ бога́тыя Своя́ ми́лости, Богоблагода́тная.


Песен 6

Ирмос: Най-дълбоката бездна ни сполетя и няма кой да ни избави; станахме като овце на заколение, затова спаси народа Си, Боже наш, защото Си сила за безсилните и изправяне.

Ти преплава житейското море в плътския кораб, блажени, намери Христос като кормчия, Който ръководи всичко, и с радост пое към Него, всепочитани Андрее.

С дума се прогонват нечистите духове, болестите бягат, и много духовни страсти се отдалечават от страдащите, чрез дадената ти от Бога благодат, Андрее.

Слава: Движен от кротък дух, блажени, ти като тиха вълна пресуши лукавите морета на многобожието чрез божествените потоци, и изля реките на богопознанието за всички.

И сега: Богородичен: Заради тебе, Пречиста Дево, се веселят праотците на нашия род, защото чрез Тебе придобиха Едем, който загубиха поради престъплението, а ти си чиста и преди, и след раждането.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…


Кондак, гл. 2: Да възхвалим едноименния на мъжеството*, богоречивия и сродника на Петър – върховния ръководител на Църквата, защото както в древността, така и сега той ни призовава: дойдете, намерихме Желания!

* на гръцки Андрей означава „мъжество“.

Икос: В древността Давид осъди грешника, като мен, да разказва за благословения Божи закон, но и на вярата пак ни учи, и през много сълзи казва: Ако чуете днес Неговия глас, не ожесточавайте сърцата си, както някога Израил и Го преогорчи. А и в псалома казва: Възкликнете Господу, цяла земьо, дойдете, намерихме Желаният! (По Пс. 99)

В този месец, в тридесетия ден, празнуваме паметта на свети апостол Андрей Първозвани. По неговите молитви, Христе Боже, помилуй и спаси нас! Амин.


Песен 7

Ирмос: Су́щим в пещи́ отроко́м Твои́м, Спа́се,/ не прикосну́ся, ниже́ стужи́ огнь./ Тогда́ трие́ я́ко еди́неми усты́ поя́ху/ и благословля́ху, глаго́люще:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Оскверни́вшуюся страстьми́ ду́шу мою́ освяти́ всегда́ раба́ Твоего́, Чи́стая,/ и ума́ лю́тое плене́ние, и се́рдца ожесточе́ние,/ и де́монов стремле́ния вско́ре потреби́.

Умерщвле́ный страстьми́ плотски́ми, Всенепоро́чная, оживи́ ум мой,/ и Бо́гу уго́дная соверша́ти укрепи́ мя,/ да велича́ю Тя, да сла́влю при́сно благоутро́бие Твое́.

Умерщвле́на мя, Влады́чице чи́стая, плотски́ми страстьми́,/ и души́ моея́ смире́нныя скве́рну лю́тую очища́ющи, Де́во,/ и ловле́ния неви́димых враго́в изба́ви и спаси́ мя.

Тебе́, Всесвята́я, Непоро́чная, Чи́стая,/ раби́ Твои́, всегда́ день и нощь припа́даем, сокруше́нием се́рдца моля́ще/ избавле́ние грехо́в обрести́ нам Твои́ми моли́твами.

Песен 7

Ирмос: За вярващите ти ​​приличаш, Богородице, на онази (вавилонска) пещ, където Превъзнасяният спаси тримата младежи, целият свят обнови в утробата ти възхваляваният Бог на отците и най-славният.

Нелжи́во я́вственно испо́лнися обеща́ние Твое́, Христе́,/ бу́ри бо учени́к Твой Боже́ственнейший,/ сло́вом запреща́я, на кро́ткую тишину́ преложи́,/ хва́льный отце́в Боже и препросла́вленный.

На у́мную Сио́на, апо́столе, взы́ти го́ру повеле́н,/ спасе́ния же прии́м ча́шу,/ ра́дуяся, подае́ши, преходя́ сме́ртию к Боже́ственней жи́зни,/ хва́льнаго отце́в Бо́га и препросла́вленнаго.

Тя слове́сную реку́ показа́ Боже́ственная вода́ жи́зни,/ преле́стныя ре́ки пото́ки изсуша́ющую, блаже́нне, пропове́дания/ и вопию́щия напая́ющую:/ хва́льный отце́в Бо́же и препросла́вленный.

Слава: Ты земноро́ден сый, апо́столе, преесте́ственно чудоде́йствуеши,/ любо́вию бо сраствори́вся, Тому́ после́довал еси́, возлюби́вшему тя Христу́,/ хва́льный, воспе́вая, Бог и препросла́вленный.

И сега: Богородичен: Тя Иа́ков, Богоро́дице, ле́ствицу проро́чески разуме́,/ Тобо́ю бо на земли́ Превыша́емый яви́ся челове́ком и поживе́, я́коже благоволи́:/ хва́льный отце́в Бог и препросла́вленный.


Песен 8

Ирмос: Его́же ужасаю́тся А́нгели и вся Вои́нства,/ я́ко Творца́ и Го́спода,/ по́йте, свяще́нницы, прослави́те, о́троцы,/ благослови́те, лю́дие,/ и превозноси́те во вся ве́ки.

Воплоща́ется Безпло́тный из Тебе́ Боголе́пно:/ Его́же моли́, Пречи́стая, стра́сти моея́ души́ умертви́ти/ и оживи́ти ю, умерщвле́нную дре́вле зле́йшим грехо́м.

Уврачи́ла еси́ сокруше́ние Ада́ма пе́рстнаго,/ Спа́са ро́ждши, Пречи́стая, и Бо́га,/ Того́ умоли́ я́звы души́ моея́ уврачи́ти, неизле́чно неду́гующия.

Возста́ви лежа́ща мя во глубине́ злых/ и ны́не борю́щия мя победи́ враги́,/ уя́звленную безме́стными сластьми́ ду́шу мою́, Чи́стая, не пре́зри,/ но уще́дри и спаси́.

Уврачи́, Пречи́стая, стра́сти моего́ се́рдца, ро́ждшая всех Врача́,/ и пра́ведных ча́сти покажи́ мя прича́стника, Де́во, Христа́ умоля́ющи.

Песен 8

Ирмос: В пещта израилските младежи блеснаха като огън на огнището, с доброта и благочестие повече от злато и казаха: благославяйте Господа всички дела на Господа, пейте и превъзнасяйте през всички векове.

Светоно́сная и веселотво́рная луча́ врачева́ний, Андре́е, Христо́в апо́столе,/ осиява́ет нас Боже́ственная па́мять твоя́, вопию́щих:/ вся дела́ Госпо́дня, Го́спода по́йте и превозноси́те во вся ве́ки.

Челове́ческое естество́ получи́в, того́ превозше́л еси́ зако́ны,/ и ко А́нгельстей преше́л еси́ ски́нии, Андре́е апо́столе, и зове́ши:/ вся дела́ Госпо́дня, Го́спода по́йте и превозноси́те во вся ве́ки.

Е́же с высоты́ Ду́ха Бо́жия дохнове́ние тя пре́жде о́гненно просвети́,/ ри́тора, Богоглаго́ливе, показу́ет те́пла, вопию́ща, апо́столе, Христу́ твоему́:/ вся дела́ Госпо́дня, Го́спода по́йте и превозноси́те во вся ве́ки.

Слава: Светолу́чен, я́коже мо́лния, во свет язы́ков изше́л еси́,/ тьму неве́дения отгоня́, и ве́рныя просвеща́я, зову́щия:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода, по́йте и превозноси́те Его́ во ве́ки. 

И сега: Богородичен: Радвай се, престо́ле сла́вы Бо́жия, радвай се, ве́рных стено́,/ Е́юже Свет су́щим во тьме возсия́, – Христо́с, Тебе́ блажа́щим и вопию́щим:/ вся дела́ Госпо́дня, Го́спода по́йте и превозноси́те Его́ во ве́ки.


Песен 9

Ирмос: Светоно́сный о́блак, в о́ньже всех Влады́ка,/ я́ко дождь с небесе́ на руно́, сни́де/ и воплоти́ся нас ра́ди,/ быв Челове́к, Бе́знача́льный,/ велича́ем вси я́ко Ма́терь Бо́га на́шего Чи́стую.

Грехолюби́в сый, в нераде́нии пребыва́ю и суди́ща, Чи́стая, неумы́тнаго трепе́щу,/ в не́мже соблюди́ Твои́ми святы́ми моли́твами, Богоневе́сто, неосужде́нна,/ да я́ко предста́тельницу мою́ ублажа́ю Тя при́сно.

Трепе́щу суди́ща, Де́во, и незабве́ннаго о́ка Твоего́ Сы́на,/ дея́ния сра́мная на земли́ соверши́в, и сего́ ра́ди Тебе́ зову́:/ всеблагоутро́бная Влады́чице, помози́ ми,/ и тогда́шния ну́жды изми́ мя, и спаси́, Чи́стая.

Коль стра́шен день испыта́ния, Отрокови́це,/ коль ужа́сен отве́т, коль лют срам!/ Кто постои́т про́чее, пречи́стая Влады́чице?/ Поми́луй стра́стную мою́ ду́шу/ и пре́жде конца́ даждь ми оставле́ние, Чи́стая.

Свет поро́ждшая Боже́ственный,/ омраче́ннаго вся́кими прило́ги лука́ваго и зло́бами вся́кими/ и прогне́вающаго Бо́га, Всенепоро́чная, просвети́,/ путеводя́щи к благи́м дея́нием, я́ко вино́вна су́щи всех до́брых.

Песен 9

Ирмос: Образът на чистото раждане от тебе, Богородице, ни беше показан от горящата неизгаряща къпина; и сега те молим да потушиш свирепата заплаха от пещта, за да те непрестанно величаем.

Я́ко учени́к всеизя́щнейший,/ на Кресте́ хоте́нием распе́ншемуся Влады́це твоему́ да́же до сме́рти после́дуя,/ возше́л еси́, ра́дуяся, на высоту́ креста́,/ идя́й ше́ствием на Небеса́, блаже́нне апо́столе.

Дверь Еде́ма тебе́ отве́рзеся, и предложи́ся ле́ствица небе́сная,/ и прия́ша тя небе́сныя оби́тели,/ и предста́л еси́, ра́дуяся, апо́столе, Христу́ Жизнода́вцу/ о ми́ре моли́твенник изя́щнейший.

Ра́вными просла́вился еси́ страда́ньми Учи́теля твоего́, блаже́нне Андре́е всему́дре,/ кресто́м бо Боже́ственный коне́ц прия́л еси́ и прича́стием Бог был еси́./ Те́мже тя мо́лим о нас при́сно моли́ся.

Слава: Ра́дуяся, дво́ице всеизря́днейшая, на Небесе́х насле́довавши ны́не гражда́нство,/ назира́ете же венце́в произволе́ние,/ тех побежда́ющи си́лу, и Боже́ственных дарова́ний просвеща́ете светлостьми́.

И сега: Богородичен: Из ко́рене Дави́дова прозябла́ еси́ проро́ческаго, Де́ва, и Богооте́ческаго,/ но и Дави́да я́ко и́стинно Ты просла́вила еси́,/ я́ко ро́ждшая проро́чествуемаго Го́спода сла́вы,/ Его́же пою́ще, досто́йне велича́ем.


Първи Катавасии на Рождество: Христос раждается, гл. 1

От св. Козма Маюмски 

1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, цяла земьо, хора, радостно Го възпейте, защото се прослави!


3. Да възкликнем към Христос Бог – Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: свят си, Господи, Който възвиси нашия род!


4. Христе, Който си израстък от Йесеевия корен и цвят от него, произлязъл си от Дева, сенчестата и прохладна планина. Ти, безтелесният Бог, си дошъл при нас, въплъщавайки се от непозналата мъж (Мария). Слава на Твоята сила, Господи!


5. Като Бог на мира и Отец на щедрости, Ти си ни изпратил Ангела (Вестител) на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. И наставени със светлината на богопознанието, бодърстващи от дълбините на нощта, Те славословим, Човеколюбче.


6. Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, какъвто го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Дева и приел плът, излезе от нея, запазвайки девството ѝ неповредено.


7. Момците, възпитани в почитане на истинския Бог, презряха нечестивата царска заповед и като не се уплашиха от огнената стихия, стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже, на отците ни!


8. Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Свърхестествено чудо изобразява даващата прохлада пещ: както не изгори хвърлените в нея юноши, така и огънят на Божеството не изгори утробата на Дева, когато слезе в нея. Затова, прославяйки Бога, да възкликнем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го прославя во веки!


Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитативДушата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.


Песен 9

Величай, душе моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства.

Странно и преславно тайнство виждам: небето като пещера, престолът херувимски като Дева, а яслите като легло, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпявайки величаем.


Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.


Светилен, по Жени услишите:

Сродникът на Петър, най-първия от учениците, очевидецът и слугата на Словото, апостола Андрей преславно да възхвалим, защото той просвети народи и бе разпънат, като прие смъртта като ученик на Владиката.

Слава, и сега:

Бога, Който си родила, Дево всенепорочна, моли за всички, които благочестиво те почитат, заедно с първозвания Андрей, да бъдат огряти от Божественото сияние на твоя Син, избраните и осветените да крепнат, защото можеш, ако поискаш.

Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 4, гл. 1, по Небесних чинов:

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.


Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Весели се сега, Витсаидо, защото в тебе процъфтяха от майчините долини най-благовонните кринове, Петър и Андрей, които омирисаха света с проповедтта на вярата, чрез Христовата благодат, към която мъченически се приобщиха.


Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Андрее, радвай се и играй, защото очевидно си приел Сияние в думите, Слънцето на славата, Христа жизнодавеца, към Него придържайки се, с вяра си проповядвал, затова и Го моли непрестанно за нас, които с вяра те възпяваме.


Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Тайноучителят на Божественото Христово строителство, който пръв бе избран да бъде ученик на Словото, Андрей Боговидецът, като видя своя сродник, Петър, извика: намерихме Месия, за Когото Писанието и пророците предпроповядваха.


Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Град Патара те прие за пастир и градоначалник на Божествения, и благодарно те почита, Андрее мъдри, като избавител от всички беди и негов пазител, затова и непрестанно се моли за него да се спаси невредим!


Слава, гл. 8:

Да възхвалим Андрей, проповедника на вярата, и слугата на Словото, защото той от дълбините човеците изважда, а вместо тояга, кръст държи в ръцете си, и като хвърлен пояс, възвежда душите от силата на вражията измама, и винаги принася Богу благоприятен дар. Затова, верни, да го възхвалим като част от Христовите ученици, да се моли заедно с тях, да бъде Бог милостив към нас в съдния ден!


И сега, същия глас: 

Приеми, Витлееме, да бъдеш Божията митрополия*, защото в тебе идва да се роди незалязващата Светлина. Ангели, удивлявайте се на небесата; човеци, прославяйте на земята; вълхви преславни от Персия, дарове донесете; пастири, които свирите, трисветата песен изпейте! Всяко дихание да възхвали Твореца на всичко!

* град-майка

Велико славословие


Тропар на апостола, гл. 4  – веднъж.

Като първозван апостол и брат на върховния, моли се на Владиката на всички, да дарува мир на вселената, а на душите ни – велика милост.


На Литургията


Кондак, гл.3:

Девата днес идва в пещерата, за да роди по неизказан начин предвечното Слово. Ликувай, вселено, и чуй, прослави заедно с ангелите и пастирите Този, Който се явява – предвечния Бог.


Апостол стр. 421.

Евангелие на св. ап. Андрей.


Причастен: Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. Алилуя. (Пс. 18:5)