28 юли 2024

28 юли 2024

5 неделя след Петдесетница.

Св. апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен.

На тази дата се възпоменава чудесното избавление (спасение) на Зографския манастир от приближаващия пожар на латинците. Прочети тук. Накрая има приложение на Зографския акатист. „Аще изволит дедо поп“, може да го прочетете след вечернята.

ГЛАС 4. В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА

Господи, воззвах (Пс.140), глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А) 

На Твоя животворящ Кръст непрестанно се покланяме, Христе Боже, и славим Твоето тридневно възкресение: защото чрез него Ти обнови покварената човешка природа, Всесилни, и ни показа пътя към небето Ти, Който единствен си благ и човеколюбив.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс.141:7Б) 

Спасителю, когато доброволно беше прикован на кръстното дърво, Ти отмени наказанието, дошло заради дървото на непослушанието, Силни, слезе в ада и като Бог разкъса оковите на смъртта, затова се покланяме на Твоето възкресение от мъртвите и с радост казваме: Всесилни Господи, слава на Тебе!

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)

Като съкруши вратите на ада, Господи, чрез смъртта Си разруши царството на смъртта и освободи човешкия род от тлението, като дари на света живот и нетление, и велика милост.

Други стихири, от св. патр. Анатолий, глас 4:

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Дойдете да възпеем, люде, тридневното възкресение на Спасителя, чрез което се избавихме от здравите окови на ада и получихме нетление и живот всички, които казваме: Ти, Който беше разпнат и погребан, и възкръсна, спаси ни чрез Твоето възкресение, единствени Човеколюбче.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Ангелите и хората, Спасителю, възпяват Твоето тридневно възкресение, което засия до краищата на вселената и се избавихме от робството на врага всички ние, които зовем: Животворче, всесилни Спасителю, спаси ни чрез Твоето възкресение, единствени Човеколюбче.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Разбил си медните врати и ключалките си строшил, Христе Боже, и си възкресил падналия човешки род, затова в един глас викаме: Господи, Който възкръсна от мъртвите, слава на Тебе!

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)

Господи, Твоето раждане от Отец е извън времето и вечно, въплъщението Ти от Девата е неизразимо и необяснимо за хората, а слизането в ада – страшно за дявола и неговите ангели, защото Ти стъпка смъртта и възкръсна на третия ден, като дари нетление на човеците и велика милост.

Слава, и сега, първи Богородичен (догматик) на гласа: И́же Тебе́ ра́ди:

Пророк Давид, който чрез тебе стана Божи праотец, в песен извика за тебе към Онзи, Който ти стори велико нещо (Лука 1:49): „Застана царицата от дясната Ти страна“ (Пс. 44:10), защото те направи майка и причинителка на живота Бог, Който благоволи чрез тебе да стане човек без баща, за да възстанови Своя образ, покварен у нас от страстите, и като намери заблудената в планините овца, взе я на раменете Си, донесе я при Отец, по Своята воля я постави сред небесните сили, Богородице, и спаси света Христос, Който има голяма и изобилна милост.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1)

Стих: Облечен е Господ с могъщество (и) препасан.

Господ царува; Той е облечен с величие.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.

Господ царува; Той е облечен с величие.

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Четец: Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение. Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин!

Просителна ектения

На стиховните стихири, възкресни, глас 4:

Господи, като се издигна на кръста, Ти премахна клетвата над праотците и като слезе в ада, освободи свързаните от века и дарува нетеление на човечешкия род, затова възпяваме и славим Твоето животворно и спасително възкресение.

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)

Когато увисна на дървото, единствен Силни, Ти разтресе цялото творение, а щом беше положен в гроба, възкреси онези, които бяха в гробовете, и дарува нетление и живот на човешкия род, затова възпяваме и славим Твоето възкресение на третия ден.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б)

Беззаконните хора, Христе, които Те предадоха на Пилат, Те осъдиха да бъдеш разпънат, като се показаха неблагодарни към своя Благодетел, но Ти доброволно претърпя погребение, самовластно възкръсна на третия ден като Бог и ни дари безкраен живот и велика милост.

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)

Дошлите на гроба жени със сълзи Те търсеха, но като не Те намериха, ридаеха и в плач извикаха така: о, Спасителю наш, Царю на всичко, как Те откраднаха, кое място пази Твоето живоносно тяло? А ангелът им отговори и каза: не плачете, но идете и проповядвайте, че Господ възкръсна и ни дари радост, защото единствен е благ.

Слава, и сега, Богородичен: Погледни на молбите на Твоите слуги, Всенепорочна, прекратявайки неприятностите, които се надигат срещу нас, избавяйки ни от всяка скръб. Тебе единствена имаме като твърда и надеждна опора, и намерихте защита в Тебе. Дано да не се срамуваме, Владичице, които ти се молим! Побързай да изпълниш молитва с вяра към Тебе на онези, които призовават: „Радвай се, Владичице, помощница на всички, радост и защита, и спасение на душите ни!“

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Възкресен тропар, глас 4:

Узнали от ангела светлата вест за възкресението и отхвърлили прародителското осъждане, Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха: обезоръжена е смъртта, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост.

Тропар на зографската икона. Глас 1.

Както някога на стареца монах, който ти пееше похвални (песни) пред твоята света икона, си отвърнала да се радва и си предвъзвестила идването на враговете, Богородице, така и сега чуй нашите молби и прогони от нас нашествието на видимите и невидими врагове, та всички с благодарност да ти викаме: радвай се, безбрачна Майко, възпираща вражеските коварства и избавяща ни от всякакви злини.

Слава, И сега, Богородичен, гл. 1: Гавриилу вещавшу

Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.

————————————————————

ГЛАС 4. В НЕДЕЛЯ НА УТРЕНЯТА

 

След Шестопсалмието и Великата ектения 

Бог Господь, гл. 4:

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Възкресен тропар, глас 4:

Узнали от ангела светлата вест за възкресението и отхвърлили прародителското осъждане, Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха: обезоръжена е смъртта, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост. (два пъти)

Тропар на зографската икона. Глас 1.

Както някога на стареца монах, който ти пееше похвални (песни) пред твоята света икона, си отвърнала да се радва и си предвъзвестила идването на враговете, Богородице, така и сега чуй нашите молби и прогони от нас нашествието на видимите и невидими врагове, та всички с благодарност да ти викаме: радвай се, безбрачна Майко, възпираща вражеските коварства и избавяща ни от всякакви злини.

Слава, И сега, Богородичен, гл. 1: Гавриилу вещавшу

Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи възкресни седални, глас 4:

Мироносиците погледнаха към входа на гроба и като не можеха да издържат на ангелското сияние, те се разтрепериха и удивени казаха: Нима беше откраднат Този, Който отвори на разбойника рая? Или е възкръснал Този, Който още преди страданията Си говореше за възкръсване? Наистина възкръсна Христос Бог и на тези, които са в ада, дари живот и възкресение.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33) 

Със свободната Си воля, Спасителю, Ти претърпя кръст и смъртни човеци положиха в нов гроб Този, Който със словото Си постави краищата на земята, затова врагът беше вързан и смъртта люто пленена, а всички, които бяха в ада, възклицаваха при Твоето живоносно възкресение: възкръсна жизнодавецът Христос, Който пребъдва вечно!

Слава, и сега, Богородичен: Удиви се Йосиф при безсеменното ти зачатие, Богородице, щом видя, че е свръхестествено, а като размисли за росата върху руното, за неизгарящата в огъня къпина и за разцъфналия Ааронов жезъл, твоят обручник и пазител свидетелстваше пред свещениците с думите: Девата ражда и след раждането пак остава девица!

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог, и на Тебе възнасяме слава…

Втори възкресни седални, глас 4:

Подобен: Скоро предвари:

Спасителю, възкръсна от ада като безсмъртен и с възкресението Си съвъзкреси Твоя свят, Христе Боже наш, със силата Си съкруши властта на смъртта, показа възкресението на всички, Милостиви, затова и Те славим, единствен Човеколюбче.

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Гавриил, облечен в бяло, слезе от небесните висини, дойде при камъка, където беше положен Камъкът на живота, и извика към плачещите жени: престанете с воплите и риданията, които винаги милостиво редите, но дерзайте – Този, Когото с плач търсите, наистина възкръсна, затова извикайте на апостолите: Христос възкръсна!

Слава, и сега, Богородичен: Удивиха се, Чиста, всички ангелски чинове на страшното тайнство на твоето раждане: как държиш в обятията си като човек Този, Който само с един знак всичко удържа, и как Предвечният приема начало и е кърмен с мляко Този, Който с неизказана милост храни всичко живо? Те и тебе възхваляват и славят като истинска Божия Майка.

„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.

Слава

Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!

И сега

Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота. 

Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Ипакои, глас 4:

Мироносици, отишли рано при Твоето преславно възкресение, проповядваха на апостолите, Христе, че си възкръснал като Бог и даваш на света велика милост.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Антифон 2:

Топло виках към Тебе, Господи, от дълбината на душата ми, нека Твоите божествени уши ме чуят.

Който има надежда в Господ, е по-възвисен от онези, които Го наскърбяват.

Слава, И сега: 

От Светия Дух изтичат благодатни потоци, които напояват всяка твар за да се оживи.

Антифон 3:

Сърцето ми да се издигне към Тебе, Слове, и нищо низко от светските красоти да не ме услажда.

Както човек има любов към своята майка, така трябва да имаме към Господ по-пламенна любов.

Слава, и сега:

От Светия Дух е богатството на познанието за Бога, съзерцанието и мъдростта, защото чрез Него Словото открива цялото учение на Отец.

Прокимен, Пс. 43, гл. 4

Дигни се нам на помощ и ни избави поради Твоята милост. (Пс.43:27) Стих: Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни. (Пс.43:1-2)

Канон възкресен, от св. Йоан Дамаскин

Глас 4

Възкресна Песен 1

Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей победи в пустинята войнството на Амалик. (Изх. 17:11)

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Ти поправи нашето отпадане, когато беше издигнат на пречистото кръстно дърво, като на него излекува пълната ни разруха, Владико, като добър и всесилен.

В гроба беше по плът, а в ада с душата като Бог, в рая пък с разбойника, а на престола си бил, Христе, с Отца и Духа, като всичко изпълваш, Неописуеми.

Богородичен: Безсеменно по волята на Отец и чрез Светия Дух ти зачена и роди по плът Божия Син, Когото Отец роди без майка, и Когото ти роди без баща, заради нас.

Възкресна Песен 3

Ирмос: Твоята Църква се весели за Тебе, Христе, като казва: Ти си моята сила, Господи, прибежище и опора.

Този, Когото приемаме като дърво на живота, истинска лоза, увисна на кръста, за да излее за всички безсмъртие.

Защото е велик, защото е страшен, защото победи адовата гордост и като безсмъртен Бог сега възкръсна по плът.

Богородичен: Ти си единствената ходатайка на земята за нас, майко Божия, като получаваме свръхестествени дарове, затова ти принасяме: Радвай се!

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Възкресна Песен 4

Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: слава на Твоята сила, Господи!

Издигнат си на кръста, за да излекуваш страстите ми, чрез страданията на Твоята пречиста плът, в която доброволно се облече, затова ти пеем: слава на Твоята сила, Господи!

Владико, когато смъртта вкуси Твоето безгрешно и животворящо тяло, тя беше подобаващо умъртвена, а ние Ти пеем: слава на Твоята сила, Господи!

Богородичен: Родила си безмъжно, Дево, и дори след раждането си остана девствена, затова с немлъкващи гласове, Владичице, с твърда вяра те поздравяваме: Радвай се!

Възкресна Песен 5

Ирмос: Ти, Господи, моя Светлина, дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.

Ти, Господи, милостиво слезе на земята; Ти издигна падналата природа на човечеството, когато беше издигнат на кръста.

Ти отне, Христе, моето осъждане за греховете. С Твоето божествено възкресение, Милостиви, Ти разруши страданието на смъртта.

Богородичен: Тебе предлагаме за непобедимо оръжие над враговете, тебе придобихме за опора и надежда за нашето спасение, Невесто Божия.

Възкресна Песен 6

Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с хвалебен глас“ – Църквата вика към Тебе, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.

Ти се издигна на кръста, като се препаса със сила, Ти се пребори с тиранина и го повали като Бог от небето, а Адам с непобедима сила възкреси.

Възкръсна от гроба ослепително красив, Христе, и разпръсна всичките Си врагове с божествената Си сила, и като Бог изпълни всичко с веселие.

Богородичен: О, чудо, по-ново от всички чудеса! Ето, Дева безмъжно зачена в утробата си Този, Който държи всичко, без да е ограничен от нея.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 4. Подобен: Явился еси днесь:

Спасителят и мой Избавител като Бог възкреси от гроба окованите човеци, съкруши адовите врата и като Владика възкръсна на третия ден.

Икос: Нека всички родени на земята да възпеем Животодателя Христос, Който от гроба възкръсна на третия ден от мъртвите и със Своята сила съкруши днес вратата на смъртта, умъртви ада и унищожи жилото на смъртта, като освободи Адам и Ева; с готовност да Му изкажем похвала, защото Той като единствен могъщ Бог и Владика възкръсна на третия ден. 

Синаксар: В този ден празнуваме паметта на светите апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен. Поменаваме и чудото с чудотворната икона на пресв. Богородица от Зографския манастир, която предупреждава монасите за идващите латинци. По молитвите на пресветата и на апостолите, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин.

Възкресна Песен 7

Ирмос: В персийската пещ Авраамовите отроци, разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото обгаряни от пламъка, викаха: благословен си в храма на Твоята слава, Господи!

Измито в божествената кръв на Христос, човечеството е призовано отново към безсмъртие, благодарно пеейки: благословен си в храма на Твоята слава, Господи.

Като носещ Живота, Твоят гроб, Христе, се показа по-красив от рая и по-светъл от всеки царски чертог, източник за нашето възкресение.

Богородичен: Божествено обиталище осветено от Всевишния, радвай се, защото чрез тебе, Богородице, беше дадена радост за нас, които ти викаме: благословена си ти между жените, Всенепорочна Владичице.

Възкресна Песен 8

Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова, а препасани с добродетели отроците, подвижниците на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: всички творения Господни, благославяйте Господ.

Когато простря ръцете Си на кръста, събра всички народи и ги направи една Църква, Владико, която Те възпява, земната и небесната заедно пеят: Всички дела Господни, благословете Господ, пейте и Го прославяйте вовеки. (Дан. 3:57)

Ангел в бяло и ослепително облекло от непристъпната светлина на възкресението се яви при гроба на жените, казвайки: „Защо търсите Живия сред мъртвите?“ Наистина възкръсна Христос, към Когото викаме: възпявайте и Го прославяйте всички вие, дела Господни.

Богородичен: Дево Пречиста, от всички родове само ти стана Божия Майка; ти беше жилище на Бога, Всенепорочна, и не си била погълната от огъня на непристъпната Светлина. Затова всички те благославяме, Марийо, Невесто Божия.

Възкресна Песен 9

Ирмос: Крайъгълен камък се отсече от тебе – девствената планина, не с човешка ръка, Дево; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, те величаем.

Ти ме прие изцяло в съюз без смесване; цялото спасение ми даде, Боже мой, чрез Твоите страдания, които на кръста претърпя в тяло поради Твоето огромно състрадание.

Когато видяха Твоят гроб отворен и повивките, които бяха покрили божественото тяло, Твоите ученици разбраха възкресението Ти, като с ангела казваха: Господ наистина възкръснал. (Лук.24:34)

Троичен: Всички ние, вярващите, се покланяме на Единия Бог по природа, но Троица в ипостаси (лица), не смесени и равни по сила и чест, Когото сега правилно почитаме и величаем.

Катавасии на Преображение:

Тези катавасии се пеят от 27 до 31 юли, а на самия празник се пеят катавасиите „Крест начертав“ от 14 септември.

Глас 4

Песен 1

Израилтяните прекосиха Червено море като не намокриха стъпала по влажното дъно, и като видяха военачалниците и конниците потопени, с веселие пееха: да пеем на нашия Бог, защото Той се прослави.

Песен 3

Отслабна лъкът на силните, а слабите са препасани със сила свише, затова сърцето ми се укрепи в Господа.

Песен 4

Чух за Твоето славно домостроителство, Христе Боже, че си роден от девица за да избавиш от заблуда онези, които викат: слава на Твоята сила, Господи.

Песен 5

Ти, Който премахна първичния хаос* на светлината, така че делата Ти в светлина да възхваляват Тебе, Създателя, чрез светлината направлявай пътищата ни!

* първичната неустроеност

Песен 6

Към Господа викнах в скръбта си, и ме чу Богът на моето спасение. (Пс. 119:1)

Песен 7

Някога във Вавилон авраамовите момци стъпкаха огъня в пещта, като с песни Ти викаха: благословен си, Боже на нашите отци.

Песен 8

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Момците във Вавилон, запалени с божествена ревност, смело потъпкаха заплахата както на мъчителя, така и на пламъка, и хвърлени в средата на пещта, докато бяха оросявани, те пееха: благославяйте Господа, всички дела Господни.

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресно Евангелие.

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

50 Псалом (пее се)

Слава: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, глас 6:

Възкръсна Иисус от гроба както предрече, даде ни живот вечен и велика милост.

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината, с песни да възвеличим!

Честнейшую херувим 

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. 

9-та песен от катавасиите 

Припев: Величай, душо моя, преобразилия се на Тавор Господ.

Ирмос: Твоето раждане се показа нетленно, защото Бог премина през твоята утроба, яви се в плът на земята и живя с човеците. Затова, Богородице, всички те величаем.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий 5.

Гл. 2: Когато Христос, Който е животът и пътят, от мъртвите стана, Той вървеше с Лука и Клеопа, които го познаха, когато преломяваше хляба в Емаус. Душите и сърцата им в тях горяха, докато Той разговаряше с тях по пътя, и им тълкуваше в писанията всички неща, които беше претърпял. С тях извикайте, че Той възкръсна и се яви на Петър.

Хвалитни стихири

Глас 4, Всякое дихание

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс.149:9) 

Ти претърпя кръст и смърт и възкръсна от мъртвите, всесилни Господи, прославяме Твоето възкресение.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)

Чрез Твоя кръст, Христе, Ти ни освободи от древното проклятие и чрез смъртта Си ни избави от дявола, който измъчва нашата природа, а с възкресението Си всичко изпълни с радост, затова Ти пеем: Господи, Който възкръсна от мъртвите, слава на Тебе!

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)

Чрез твоя кръст, Христе Спасителю, Ти ни настави в Твоята истина и ни избави от примките на врага; Ти, Който възкръсна от мъртвите, възкреси и нас, падналите в грехове, като простреш ръката Си, човеколюбиви Господи, по молитвите на Твоите светии.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3) 

Без да се отделиш от недрата на Отец, Единородно Божие Слово, Ти дойде на земята от човеколюбие, стана Човек без да се измениш и като претърпя кръст и смърт по плът, бидейки безстрастен по божество, ти възкръсна от мъртвите и даде безсмъртие на човешкия род, защото единствен си всесилен.

Други стихири от св. патр. Анатолий, глас същия.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Приел физическа смърт, така изходатайства безсмъртие за нас, Спасителю, всели се в гроба, за да ни освободиш от ада, възкресявайки ни заедно с Тебе. Ти пострада като човек, но възкръсна като Бог. Затова и Ти викаме: слава на Тебе, Животодателю Господи, Единствен Човеколюбец!

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Скалите се разцепиха, Спасителю, когато Твоя кръст беше издигнат на лобното място. Пазителите на адовите врата се изплашиха, когато беше положен в гроба като смъртен. А след като премахна властта на смъртта, подари на всички умрели нетление чрез Твоето възкресение, Спасителю. Животодавче Господи, слава на Тебе!

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

Жените пожелаха да видят Твоето възкресение, Христе Боже. Първа дойде Мария Магдалина, намери камъка отвален от гроба, и ангелът седящ и казващ: Защо търсите Живия между мъртвите? Той възкръсна като Бог, за да спаси всички.

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Кажете юдеи, къде е Иисус, Когото мислехте, че пазите? Къде е Този, Когото положихте в гроба, запечатан с камък? Върнете Мъртвия вие, които отхвърлихте живота. Или върнете Погребания, или повярвайте във Възкръсналия! Ако се опитате да премълчите Господнето възкресение, камъните ще завикат, особено този, който беше отвален от гроба. Велика е Твоята милост. Велико е тайнството на Твоето провидение. Спасителю наш, слава на Тебе!

Слава, утринна евангелска стихира, глас 5.

О, колко мъдри са Твоите съдби (*отсъждания), Христе! Как така на Петър Ти даде да разбере Твоето възкресение само от погребалния плащ, а пък с Лука и Клеопа си говорил, когато ходеше с тях, и беседвайки не Си се разкрил веднага? И поради това Ти беше упрекнат като единствения посетител на Йерусалим, който не знаеше какво се е случило там през онези дни. Тогава Ти, който устрояваш всичко в полза на Твоето създание, тълкуваш пророчествата, отнасящи се до Тебе, и когато Ти благослови хляба, те Те познаха. Дори преди това сърцата им горяха в разпознаване на Тебе. След това на учениците, които се бяха събрали, веднага те ясно проповядваха Твоето възкресение; чрез което се смили над нас.

И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.

———————————————

На Литургията

Възкресен тропар, глас 4:

Узнали от ангела светлата вест за възкресението и отхвърлили прародителското осъждане, Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха: обезоръжена е смъртта, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост.

Тропар на зографската икона. Глас 1.

Както някога на стареца монах, който ти пееше похвални (песни) пред твоята света икона, си отвърнала да се радва и си предвъзвестила идването на враговете, Богородице, така и сега чуй нашите молби и прогони от нас нашествието на видимите и невидими врагове, та всички с благодарност да ти викаме: радвай се, безбрачна Майко, възпираща вражеските коварства и избавяща ни от всякакви злини.

Тропар на храмовия светец.

Кондак. Глас 8.

Зографската обител и цялата Атонска планина, избавили се от нашествието на еретичестващите кръвожадни латинци, с благодарност ти викат, Богородице: радвай се, покрове, по-широк от облак, защитаващ ни от задушаващия Божи гняв и избавящ ни от всякакви беди.

Апостол Рим. 10:1-10 (с.100)

Евангелие Мт 8:28-9:1 (с.60)

[Може да се прибавят и следните за чудотворната икона:

Апостол Евр. 9:1-7 (с. 542)

Евангелие Лука 10:38-42, 11:27-28 (с. 230)]

———————————————

АКАТИСТ НА ЗОГРАФСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА

НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „АКАТИСТНА“

Превод: йеромонах Юстин Зографски

Тропар. Глас 1.

Както някога на стареца монах, който ти пееше похвални (песни) пред твоята света икона, си отвърнала да се радва и си предвъзвестила идването на враговете, Богородице, така и сега чуй нашите молби и прогони от нас нашествието на видимите и невидими врагове, та всички с благодарност да ти викаме: радвай се, безбрачна Майко, възпираща вражеските коварства и избавяща ни от всякакви злини.

Кондак. Глас 8.

(Ние от) Зографската обител и от цялата Атонска планина, избавили се от нашествието на еретичестващите кръвожадни латинци, с благодарност ти викаме, Богородице: радвай се, покрове, по-широк от облак, защитаващ ни от задушаващия Божи гняв и избавящ ни от всякакви беди.

Кондак 1.

На избраната от предвечния Цар за спасение на християнския род Царица на небето и земята, като на наша сигурна застъпница и всемогъща защитница, с любов и умиление поднасяме това неседално пение: Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Икос 1.

В килия живеейки, недалеч от Зографската света обител в светата планина Атонска, един монах с ангелоподобен живот ежедневно пред иконата на Божията Майка извършващ акатистното (неседалното) пение с думите „радвай се“, чу някога глас от иконата: радвай се и ти, старче Божий! Слушайки този дивен глас, и ние заедно с благочестивия старец възпяваме небесната Владичица така:

Радвай се, предназначена още от сътворението на света за Невеста на Бога: радвай се, възпитана в Неговия свят храм в неземна чистота.

Радвай се, предсказана още от пророците като спасителка на света: радвай се, удостоила се да бъде Майка Божия.

Радвай се ти, която с раждането на твоя преславен Син си ни донесла радостта на спасението от вечната смърт: радвай се, предварително подготвена от твоят Син да бъдеш Майка на целия християнски род.

Радвай се, избрала за свой жребий Атонската Планина: радвай се ти, която си дала неизменни обещания на подвизаващите се в нея.

Радвай се, извършваща чудеса от множество икони: радвай се, охраняваща чрез тях твоите чеда.

Радвай се ти, която ни избавяш от латинското и всякакви други зловерия: радвай се ти, която винаги слушаш от нас акатистното пение.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 2.

Като видя Пресвета Богородица, че старецът беше обхванат от голям ужас, с кротък глас му каза: не се бой, но побързай към твоята обител и кажи на игумена и братята, че идват враговете на моят Син и мои. Затова, който няма да може да изтърпи мъченията, да бяга на скришно място; а които пожелаят мъченически венци, да останат и като приемат въздаяние от Господа, на небето да Му запеят: Алилуйя!

Икос 2.

Със своят разум старецът не можа да разбере, как иконата на Пресвета Богородица, пред която пееше в килията си акатистното: радвай се, Невесто неневестна, с неведома сила се намери пред портите на манастира, изпреварвайки го. Но като взе в ръцете си пречестният образ, затича се към игумена, възвестявайки му заповяданото, и възпя защитницата на манастира:

Радвай се ти, която защитаваш чедата си от нашествия на враговете: радвай се, неуморно даваща им твоята милост.

Радвай се, отклоняваща нашите души от вечната гибел: радвай се, със силна ръка отнемаща големи беди.

Радвай се, винаги следяща за нашето спасение: радвай се, издигаща в горното Царство душите на тия, които те обичат.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 3.

Укрепвани със сила свише и с вяра прибегнали към твоята всемилостива защита, непобедима наша Защитнице, двадесет и шестте мъжествени защитници на Православието в кулата, утешавани от игумена за предстоящото изпитание, православно викаха към Бога: Алилуйя!

Икос 3.

Искайки да склонят благочестивите монаси към своето зловерие, враговете на Православието дойдоха в манастира и под кулата се стремяха с измамно красноречие да ги прелъстят към отричане от спасителното Православие. Но верните наследници на небесното Царство не признаха друга глава на Църквата, освен Христос Бог и оставайки непреклонни, пред иконата на Божията Майка така ѝ викаха:

Радвай се, защитнице наша от латинското зловерие: радвай се, наше непобедимо укрепление в Православната вяра.

Радвай се, от ереси и различни лъжеучения наша сигурна ограда: радвай се, в тежки беди наше сладостно утешение.

Радвай се, наша мъдра пътеводителнице в царството Божие: радвай се, пред Господа наша милостива застъпнице.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 4.

Обзети от буря на ненавист към Православната вяра, враговете на Православието нахвърляха под кулата храсти и дърва и запалиха огън. Въздавайки в пламенна молитва към Бога благодарение и удостоили се да приемат мъченически венци, монасите пееха на Бога: Алилуйя!

Икос 4.

Чувайки за твоята милост от твоят чудотворен образ, верните много се зарадваха, като намериха иконата, останала невредима в огъня. А ние, като получихме такава милост, с удивление ти викаме:

Радвай се, защото отново си дала радост на човеците чрез твоята икона: радвай се, защото чрез нея си показала множество чудеса.

Радвай се, наша подкрепа в добродетелите: радвай се, защита наша и похвала пред неверните.

Радвай се, наше величание пред целия свят: радвай се, наше упование до край.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 5.

Подобна на богопратената звезда се показа твоята икона, Приснодево Марие, за утешение и подкрепа на братята на Зографската обител; пред нея винаги гори кандило. И като видяха нейната сила, явена от теб, възнасят благодарствена песен към Бога: Алилуйя!

Икос 5.

Показала си се като истинска чедолюбива Майка, Приснодево Отроковице, в твоята радостна икона, бързайки на помощ към твоите чеда – Зографските монаси, показвайки истинска игуменска загриженост, за което и ние с тях единогласно те възхваляваме:

Радвай се, пътеводителко на подвижниците към горното Царство: радвай се, привеждаща монашестващите в твоя жребий в небесния Йерусалим.

Радвай се, изпълваща Атонската Планина с благоуханието на твоята милост: радвай се, показала твоето благоволение към Зографската обител.

Радвай се, бързо лекуваща чрез твоята икона душевните и телесни болести: радвай се, като залог за твоята милост оставила твоята икона.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 6.

Като богоносни проповедници си показала, Богородице, твоите раби – Зографските мъченици, в огъня проповядващи морето от твои чудеса и милост, които изливаш на всички бедстващи и търсещи твоята помощ. Затова, като ти отправяме славословие, към твоя Син и наш Бог викаме: Алилуйя!

Икос 6.

Възсия пред нас от изгорялата кула твоята икона, Приснодево, останала невредима от огъня след много години, възвестявайки чудото на спасението на победоносните Зографски мъченици, които в небесна слава, наша Защитнице, ти пеят така:

Радвай се, запазила неизгоряла в огъня твоята честна икона: радвай се, с божествена сила превъзмогнала силата на огъня.

Радвай се, защитнице на тези, които се надяват на теб: радвай се, упование на народите.

Радвай се ти, която чрез чудото на светлината си показала твоята милост: радвай се, уверение на невярващите.

Радвай се ти, която си възвестила вечния живот: радвай се, кимвале на божествената благост.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 7.

Искайки човеколюбецът Христос да покаже Своята любов към монасите, които го бяха възлюбили до край, показа Своята светлина над храма по време на всенощното бдение, за удивление на всички, които пееха божествената служба и възклицаващи към Бога: Алилуйя!

Икос 7.

Ново и предивно чудо стана пред очите на гледащите стълба от небесна светлина, когато го видяха да се премества над мястото на старата кула и да се изменя във вид на кръг, като увенчаващ подвига на Зографските мъченици и изповедници. Затова и ние с тях с едно сърце и едни уста възпяваме дивната защитница на нашите души:

Радвай се, ново чудо на седмото небе: радвай се, заря на троичната светлина.

Радвай се, покрове над Зографската обител: радвай се, твърда опора на Зографските мъченици.

Радвай се, стена, ограждаща ни от твоите врагове: радвай се, заплаха за враговете на твоя Син.

Радвай се, слава на небесния Цар: радвай се, прослава на православната вяра.

Радвай се, песен на верните: радвай се, радосте на твоите раби.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 8.

Като видяхме странното появяване на твоята икона, прославяме чудотворната благодат, излизаща от нея, спасителна за свещената Зографска обител по време на неугасимия пожар, приближаващ застрашително към твоите чеда, които, като се избавиха от бедата, изпяха на Бога: Алилуйя!

Икос 8.

Предавайки се изцяло на молитва, игуменът не се поколеба в надеждата си на теб, Пресвета Майко, и като се въоръжи с твоята икона, поведе изплашилите се братя срещу огъня и с победни песни викаше към теб:

Радвай се, войводо на небесните войнства: радвай се, предводителко на твоите чеда.

Радвай се, непобедима победо: радвай се, безстрашно дръзновение.

Радвай се, надеждо на обезнадеждените: радвай се, непосрамващо упование.

Радвай се, всемощно избавление: радвай се, всесилна грижовнице.

Радвай се, прибежище на тия, които са в беда: радвай се, покрове на тези, които се уповават на теб.

Радвай се, пътеводителнице в небесното Царство: радвай се, наставнице в пътя на спасението.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 9.

Цялото ангелско естество се удиви на твоята любов към монасите в твоя жребий, чедолюбива Майко, когато повторно си спасила нивите на Зографската обител, показвайки майчина грижа в проявата на твоята бърза помощ. Избавени отново от всепогубващият огън, монасите пееха на Бога: Алилуйя!

Икос 9.

Изпитваме неудобство да говорим многословно за чудесата на твоята милост, добра Владичице, но обхванати от любов, със сърдечна простота ти зовем:

Радвай се ти, която винаги ни милуваш: радвай се, топла грижовнице за нашите земни нужди.

Радвай се, пълнота на всяка надежда: радвай се, изворе на милостта.

Радвай се, духовно благоустроение: радвай се, красота на добрия ред.

Радвай се, благолепие на Атонските подвижници: радвай се, сияние на монашеските добродетели.

Радвай се, лесносъзерцателна висота за ангелоподобните: радвай се, леснодостижимо съвършенство за христоименитите.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 10.

Като поиска да спасиш твоите монаси от всеправедния Божи съд, всеблага Майко Игумения, показвайки ново чудо на твоята милост, си укротила пагубната огнена стихия, която нападна в нашите последни дни цялата Атонска Планина. Спасените от явна смърт твои монаси, възпяваха дивния в Своето добросърдечие Бог: Алилуйя!

Икос 10.

Стена от човеци с различна народност, бореща се в своята немощ, не можеше да противостои не големия пожар, имайки дори голяма техника. Но когато игуменът на Зографската обител се въоръжи с твоята чудотворна икона „Акатистна“ и тръгна с молебно пение, самата ти си била с него, Владичице, преграждайки пътя на стихията. А ние, като недоумяваме как да ти благодарим, с умиление ти зовем:

Радвай се, стена непобедима: радвай се, неизгаряща къпина.

Радвай се, оградо на верните: радвай се, избавление в бедите.

Радвай се, застъпнице за нашия живот: радвай се, помощ за тези, които прибягват към тебе.

Радвай се, подателнице на живот: радвай се, унищожение на смъртта.

Радвай се, ръка на всемилостивия Бог: радвай се, пълнота на нашето спасение.

Радвай се, радост на монасите: радвай се, отрадо и утешение.

Радвай се, унищожение на тъгата: радвай се, изворе на веселието.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 11.

Благодарствени песни пеем пред твоята икона, Приснодево Богородице, за всички чудеса, които си извършила в Зографската обител и в цялата Атонска Планина. Но дори и да ти поднесем песни, по-многочислени от морския пясък, Пресвета Царице, няма да бъдат достатъчни за прилична похвала на неизказаната щедрост на твоята милост към всички, които викат към Бога: Алилуйя!

Икос 11.

Като световиден стълб на милостива защита на всички, които са в Атон, виждаме светата Дева; с невеществена сила винаги побеждаваща веществения огън, подбужда всички, които с любов я почитат към благодарствено пеене така:

Радвай се, покрове на Атонската планина: радвай се, помоще на всички, които ти пеят.

Радвай се, нескверна Владичице: радвай се, всеоросено руно.

Радвай се, по-висока от небесата: радвай се, по-светла от лъчите.

Радвай се, радост на девическите хорове: радвай се, по-висша от Ангелите.

Радвай се, по-светла от небесата: радвай се, по-чиста от светлината.

Радвай се, Марие Приснодево: радвай се, Господарке на целия свят.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 12.

Бидейки извор на Божествената благодат, сама си дошла при тези, които ти се молят и с милостив глас майчински си ни научила да пеем на Бога: Алилуйя!

Икос 12.

Пеейки всеки ден и нощ благодарствени песни и хваления, всевъзпявана Дево, изповядваме те като сигурна застъпница за нас, грешните, и, покланяйки се на всемилостивия наш Бог, Който ни е подарил теб за спасение, с умиление ти викаме:

Радвай се, нескверна Невесто всечиста: радвай се, Пресвета Владичице.

Радвай се, овчице красива: радвай се, Царице, виновнице за нашата радост.

Радвай се, по-почитана от Херувимите: радвай се, по-славна от безплътните Серафими.

Радвай се ти, която си мир и радост: радвай се, пристанище на спасението.

Радвай се, свещени чертоже на Словото: радвай се, неповяхващ цвят.

Радвай се, рай на сладостта: радвай се, вечни животе.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 13.

О, всевъзпявана Майко, която спасяваш всички, които те призовават в беди и нужди! Като приемаш сегашното благодарствено пение, от всякакви еретически нападения и от бъдещия огън избави всички, които ти викат: Алилуйя! (три пъти)

Икос 1.

В килия живеейки, недалеч от Зографската света обител в светата планина Атонска, един монах с ангелоподобен живот ежедневно пред иконата на Божията Майка извършващ акатистното пение с думите „радвай се“, чу някога глас от иконата: радвай се и ти, старче Божий! Слушайки този дивен глас, и ние заедно с благочестивия старец възпяваме небесната Владичица така:

Радвай се, предназначена още от сътворението на света за Невеста на Бога: радвай се, възпитана в Неговия свят храм в неземна чистота.

Радвай се, предсказана още от пророците като спасителка на света: радвай се, удостоила се да бъде Майка Божия.

Радвай се ти, която с раждането на твоя преславен Син си ни донесла радостта на спасението от вечната смърт: радвай се, предварително подготвена от твоят Син да бъде Майка на целия християнски род.

Радвай се, избрала за свой жребий Атонската планина: радвай се ти, която си дала неизменни обещания на подвизаващите се в нея.

Радвай се, извършваща чудеса от множество икони: радвай се, охраняваща чрез тях твоите чеда.

Радвай се ти, която ни избавя от латинското и всякакви други зловерия: радвай се ти, която винаги слушаш от нас акатистното пение.

Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.

Кондак 1.

На избраната от предвечния Цар за спасение на християнския род Царица на небето и земята, като на наша сигурна застъпница и всемогъща защитница, с любов и умиление поднасяме това неседално пение: Радвай се, защитнице на Атон, неизоставяща и нас.