- Службата е от книжката „Служби на Българските Светии“, стр. 233.
Преподобни Паисий Хилендарски
Вечерна служба
Господи воззвах, на 8, глас 5:
Подобен: Преподобни отче:
Радвай се, Паисие, пречист съсъд на Светия Дух, боговдъхновен орган, неизчерпаемо море на благочестието, украса на Църквата и светла похвало на Атон, велика украсо на българите и застъпник на оскърбените през агарянския* мрак. Радвай се, защото като защити езика на равноапостолния Кирил, ти го обнови и като ревнител на апостолите, мъжествено положи душата си за твоето стадо по подражание на Христос, истинския архипастир, Когото моли, да даде сила на отечеството ти, а на душите ни мир и голяма милост. (два пъти)
* мюсюлманския
Радвай се, Паисие, почтен стълб на Православието, непоклатим подражател на изповедниците, стоящ наравно с ангелите, единонравен на апостолите, многосветло слънце, озаряващо навсякъде с учението и делото си; ти проповядва на българите на разбираем за тях език, и ги паса на духовни пасбища, утвърди ги на твърд и непоклатим камък, написа История славянобългарска, където житията на светиите са изпълнени с хваление. Радвай се, защото изпълни Троичното благословение на патриарх Евтимий. Непрестанно се моли на Христос да даде на отечеството ти сила, а на душите ни мир и голяма милост.
Радвай се, Паисие, защото пръв започна делото за освобождението на българския род; пристанище тихо за скърбящите и убежище за всички, които прибягват към тебе, защитниче от беди и скърби. Радвай се, защото като с броня се въоръжи с духовно мъжество и с неразумните се бореше, мъдри, чрез даденото ти от Бога дръзновение. Радвай се, защото прекара целия си живот в трудове и достигна до Амбелино, и там в Зографския скит прие блажения си край. Непрестанно моли Христос да дарува на отечеството ни крепост, а на душите ни мир и велика милост.
Други стихири, глас 4. Подобен: „Яко добля“
Подвига завърши и вярата опази, просветителю блажени Паисие; затова Христос те увенча със светлия венец на правдата и украси достойно твоето изповедничество, затова приеми небесното наследство, като се молиш на Спасителя за тези, които възпяват твоята памет. (два пъти)
Блажени Паисие, подражателю на изповедниците, бъди горещ застъпник за тези, които те възхваляват във всяка беда, грях, борба и мъчение от страстите. Отче, избави ни като любещ отечеството и богоприятен просветител, и с дръзновение се моли на Христос Бог за всички, които почитат твоята памет.
Паисие, светла зорнице на новия български ден, сияние на духовното просвещение и църковно светило, монашеска красота, укроти колебанията и междуособните борби; ти си наш усърден застъпник, който ни избавя от пагубните козни на лукавите, моли се, отче, за тези, които възпяват твоята памет.
Слава, глас 6 (нотирана):
Преподобни, преблажени Богомъдри отче, добри пастирю и ученико на Христос, Първопастира, който положи душата Си за овцете. Сам и сега, всевъзхвалявани просветителю Паисие, чрез твоите молитви измоли да ни дарува голяма милост.
И сега: Богородичен: „Кто тебе не ублажит“
Кой няма да те облажи, Пресвета Дево? Кой няма да възпее пречистото раждане? Защото Самият единороден Син, просиял от Отец извън времето, се роди от тебе, Чиста, необяснимо въплътен, бидейки Бог по природа и заради нас по природа стана човек, не се раздели на две личности, но беше познат в две неслитни естества. Него моли, почитана Всеблажена, да бъдат помилвани душите ни.
Или на празника.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен на деня.
Паримии, стр. 15-16
Из Притчи Соломонови – чтение.
Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословия почива върху главата му. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: тя е по-скъпа от драгоценни камъни, и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата ѝ е дългоденствие и години живот, а в левицата ѝ – богатство и слава; от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си. И тъй, послушайте ме, о, чеда, понеже ще кажа нещо важно: блажен оня човек, който пази моите пътища; моите извори са извори на живота, и утвърждава се от Господа намерението. Заради това ви моля, и към синовете човешки е моят глас! Аз, премъдростта, изнамерих света, и разума и смисъла аз създадох. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Разберете, кротки, що е лукавство, и вие, прости, научете се на разум. Послушайте ме пак, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумните и справедливи за ония, които са придобили знание. Обърнете се към моите изобличения; ето аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.
(2) Из Притчи Соломонови
От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятно, устата на нечестивите – развратеното. Неверни къпони (везни) са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакването на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденстват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
(3) Из Премъдрост Соломонова – чтение.
Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светите Му и промисъл за избраниците My.
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
По монашески устав тук е литията, самогласни:
Глас 6:
Като прие благодат свише и просвети българския род, ти получи стократно наградата за своя земен труд, просветителю Паисие. Ти си слава и похвала на цяла България, велик проповедник и апостол, всеблажени отче. Затова като имаш дръзновение пред Господа, моли Го да се спасят нашите души.
Глас 2:
Като си бил прославен с честен венец от всемогъщата десница на Всевишния, блажени Паисие, с голямо дръзновение стоиш пред Него. Затова се моли за тези от твоето свето стадо, които почитат твоя живот и вярно прославят твоето честно успение, да бъдат избавени от всяка злина и лукавство, а на нашите души да бъде изпратен мир и голяма милост.
Глас 5:
Да облажим, верни, Паисий, който обича отечеството си, приятелят на светиите и техен съжител в небесните селения. Защото той, като чу гласа на пророка Давид, който казва: „Колко драгоценни за мене са Твоите приятели, Боже“ (Пс. 138:17), възлюби светиите, написа похвали и ги прослави в своята История, за да разберат всички, че не си по-малка, Българийо. Затова след неговото преставяне (в Господа), го приеха неговите светии под вечния покров и заедно с тях се моли сега на Господ за нашите души.
Има още 3 стихири непреведени.
Стиховни стихири, глас 1, подобен: Небесных чинов:
Като видя Господ преславната висота на твоето смирение, Той ти дари слово свише, чрез което бяха смирени горделивите прояви на езиковото робство*; и чрез тебе, отче Паисие, България процъфтя.
* отричането от родния език.
Стих: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс. 115:6)
Езикът ти беше като перото на бързописец; наистина, като книжовник ти изповяда разума на Всевишния и върху скрижалите на сърцата начерта, отче Паисие, духовния закон и сладките поучения.
Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3)
Ти се яви като благодатен духовен облак във време на смъртоносна духовна суша; със своята История напои българските сърца с божествени води и изцели тежката им поквара, о славни боговестителю Паисие.
Слава, глас 8: (нотирана)
Така говори Паисий към своя народ: „Чеда мои, аз се посветих на българския род, на светците и на българското отечество, и положих много труд да събера делата им в моята книжка за ваша полза и прослава. И ви я написах на вашия обичан език, за да я преписвате и да я пазите во веки веков.
И сега, Богородичен, глас 8: Безневестная Дево:
Безмъжна Дево, която неизказано си заченала по плът Бога, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на твоите молители, Всенепорочна, която даряваш на всички очистване от греховете, като приемеш сега нашите молби, моли да се спасим всички.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропар на преп. Паисий Хилендарски, глас 4:
Ти защити езика на равноапостолния Кирил и го обнови, и като начена с Троичното благословение на патриарх Евтимий, го обогати, защото с твоето дело отново се проповядва благочестие на българите на разбираем за тях език и от тебе започна Троичният Промисъл – делото за освобождение на българския народ; затова те почитаме, блажени Паисие, и с любов празнуваме почитаната ти памет.
Слава, и сега, Богородичен отпустителен: Еже от века утаеное
От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята: Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни!
Утринна служба
Първи седален, глас 3.
Подобен: Божественныя веры:
Велико слънце на цялата българска земя, със сиянието на твоите добродетели и светлината на твоите чудеса си просветил верните си чеда, а с книгите си си разрушил мрака на агаряните, отечестволюбче просветителю Паисие, моли Христа Бога да ни дарува голяма милост.
Слава, и сега, Богородичен:
Като не се отдели от божественото естество, по плът бе в утробата ти, Бог стана човек, но ти остана девица майка след раждането, както преди раждането, единственият Господ те запази напълно непорочна. Него усърдно моли да ни дари голяма милост.
Втори седален, глас 3.
Подобен: Божественныя веры:
Ти просия като образец на божествената мъдрост, хвърли светлина върху българското наследство и настави чадата си в делото на Троичния промисъл за освобождението, ти изля любов и състрадание към бедните, учителю отче Паисие, моли Христа Бога да ни дарува голяма милост.
Слава, и сега. Богородичен:
Ти беше божествената скиния на Словото, единствената пречиста Майко Дево, по чистота превъзхождаща ангелите повече от всички; мене, който съм пръст, осквернен от плътски грехове, очисти с божествени води чрез Твоите молитви, Чиста, дарувайки ми голяма милост.
Полиелей и величание:
Величаем те, просветителю и отче Паисие, защото чрез твоите поучения си просветил българските родове и си ги привел към Христос.
След полиелея – седален, глас 8. Подобен: „Премудрость и Слово“:
До всички краища на българската земя се разпространиха твоите мъдри думи като истинско благовестие, най-прославени просветителю Паисие, проповядваше ясно Божието послание и водеше неразумните към разум; така прогони агарянското (мюсюлманското) помрачение и огря светлината на разума сред пребиваващите в тъмнина. Моли Христос Бог да дарува прошка на греховете на тези, които с любов почитат твоята свята памет.
Слава, и сега, Богородичен:
Всички човешки родове облажаваме тебе, която по чуден начин безсеменно роди Бога в плът, защото огънят на Божеството се всели в тебе и ти кърмиш като младенец Създателя и Господа. Затова ангелският и човешкият род достойно прославят твоето пречисто раждане и единодушно ти казваме: моли Христос Бога да дарува опрощение на греховете на тези, които с вяра се покланят на твоето пресвето раждане.
Или на празника.
Степенни (стъпални), глас 4.
Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:
От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.
И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.
Прокимен, глас 4: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание. (Пс. 48:4)
Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс. 48:2)
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй!
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.
Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй! (3)
Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист Йоан.
Дяконът: Да внимаваме!
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Евангелие. Йн 10:1-9
50 псалом (чете се)
Стихира самогласна, глас 4 (нотирана):
Украсил словото си с добродетелта на премъдростта, ти се разхубави телесно и душевно, просветителю Паисие, и с боговдъхновения си глас разумно украсяваше и радваше народа, в земята на сърцата им отгледа плодовете на вярата и така ги подтикна с ревност за Света Троица да работят за освобождението; а сега, като стоиш пред Христос заедно с безплътните сили, измоли за душите ни велика и богата милост. ИЖД
Канони
Един канон на Пресвета Богородица и канона на преподобния, чието краестрочие, началото на тропарите, означават това: „Паисия Хилендарскаго восхвалю, Аргир“. Глас 8.
* Канонът е съставен на ц.с. от протопсалт Аргир Малчев (1933-2019) от Пловдив.
* Върху превода на канона се потруди проф. Иван Желев Димитров.
Песен 1
Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.
Припев: Светителю Паисие, моли Бога за нас!
Приел в сърцето си благодатта на Светия Дух, преподобни Паисие, просветителю Христов, ти озари словата и просвети сърцата на певците, за да възпяват светло твоята памет.
Пораснал като най-сладък израстък от благ корен, напоен с водите на Божия разум, ти от младини с живота си се показа като благоуханен плод, богоносни, и радваш сърцата и душите на ония, които те възпяват.
Като се грижеше с мъдрия Си промисъл за българския народ, всезнаещият Бог видя красотата на твоя ум, Паисие, и те удостои да бъдеш божествен апостол.
Богородичен: От тебе, Чиста, по Своя воля израсна Неувяхващият цвят, който благоухае над цялото човечество с божественото миро на Своята природа; Той е събезначален с Отец и от тебе се въплъти във времето, всенепорочна Дево.
Песен 3
Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.
Като ангел ти силно пожела ангелски живот, Паисие, и достигна планина Атон, откъдето с пост и молитви се насочи към духовния Изток – Христос и от Него просвети българите.
Владико Христе, във време на смъртна тъма Ти ни показа апостола Паисий като просветител на българската земя, утвърждение на Твоята Църква, правило и наставник на заблудилите се и светла утринна звезда.
Хвали се и се радвай, българска земьо! Така възклицаваше, Паисие; възрадвайте се и вие, планини, хълмове и долини! Пастирът се яви, няма повече да си презирана, защото от тебе възсия светец и историята се обогати.
Богородичен: И раждаш, и оставаш девица, и след раждането пребъдваш, каквато беше преди раждането, чиста Богородице, защото утробата ти не се измени, благословена и пречиста Застъпнице на нашия род.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Седален, глас 8, по Возбранной:
Днес с любов идваме при тебе, доблестния и дивен наставник на българската земя, и ти сплитаме песен, богоносни; и понеже имаш дръзновение пред Господ, избавѝ ни от всякакви беди, та да ти пеем: радвай се, Паисие, светла утринна звезда на новия български ден!
Слава, и сега, Богородичен:
Възпяваме те, Богоневесто, Майко на Христос Бог, и славим Твоето непостижимо за ума раждане, чрез което се избавихме от дяволската заблуда и от всякакви беди, Богородице Владичице, и с вяра зовем: помилвай твоето стадо, единствена всевъзпявана Дево-майко!
Песен 4
Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.
Припев: Светителю Паисие, моли Бога за нас!
Българският народ ликува, Господи, като слуша гласа на преподобния Паисий, който възкликва: в светлината на Твоето лице ще вървят и ще се радват в Твоето име! (Пс. 88:16-17) Затова, Паисие, непрестанно те възхваляваме.
Господи, Ти укрепи Твоя преподобен Паисий в духовна мъдрост за делото му, както си рекъл: помогнах на храбрия, сред Моя народ издигнах избраник: ръката Ми ще пребъде с него и Моята мишца ще го подкрепя. (Пс. 88:20,22)
Не даде сън на очите си, ни дрямка на клепачите си (Пс. 131:4), преподобни, докато не възвести на всички историята и житията на светците, просияли от българския род; затова се удостои с небесен венец.
Богородичен: Чиста, всевъзпявана майко-дево, ти стана небесна врата и леторасъл от Йесеевия корен (Ис. 11:1), от тебе процъфтя Насадителят на цялото творение, Който премахна градините на безплодното знание и благочестиво насади в нас най-истинската вяра.
Песен 5
Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.
Голямото богатство на твоята щедрост към българската земя се прояви, Паисие, в изобилното изливане на твоята милост, защото даваш нужното на просещите и се стараеш да ги наситиш с твоето застъпничество, блажени.
Родолюбив, кротък и смирен – ти привлече всички към себе си и зарадва сърцата на онези, които подкрепяше със словата си, и като състрадателен и чедолюбив пастир събра заблудилите се в мрака на гибелта.
Като сияен Христов угодник се показа, отче Паисие, затова не преставай да се молиш на Господ да избавя твоето стадо от напасти и беди, от скърби, насилия и изкушения.
Богородичен: Как нашият Спасител, Който в началото сътвори всичко от нищото, заради превеликото Си човеколюбие премина през твоята свята утроба, Чиста, и стана човек, за да избави човеците!
Песен 6
Ирмос: Ще излея пред Господ молитвата си и Нему ще разкажа скърбите си, понеже душата ми се преизпълни с нещастия, а животът ми се приближи до ада и като Йона се моля: Боже, изведи ме от тлението.
Като пожела да избавиш заблудилите се люде, ти пак се върна от Атон в отечеството си и приведе всички към истинската светлина, като с радост възкликна към Бога: слава на Твоята сила, Господи!
С пламенно усърдие ти обходи българската земя, като наставляваше всички, и намери свещениците Стойко, Алексий, учителя Никола и монаха Никифор, на които повери История славянобългарска, за да бъде четена на българския народ; затова те облажаваме винаги като равноапостолен.
Паисие, ти пробуди народа, който седеше в тъмата на незнанието и в сянката на смъртта (Ис. 9:2), с поученията и писанията си просвети българската земя и настави всички в истинната вяра.
Богородичен: Чиста Дево-майко, знаем те като велик светъл облак и рай, и врата на светлината, трапеза и руно, и стомна с манна, сладост за света.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава въздаваме…
Кондак на преп. Паисий Хилендарски, глас 8:
Влезе в борбата не с оръжие, а с малка книжка, блажени, никак не се уплаши от силата на противниците, но запали светилник сред смъртния мрак и накрая победи за своя народ, затова ти казваме: радвай се, отче наш Паисие, светла утринна звезда на новия българския ден.
Икос
Ето, наистина ни се яви блаженият Паисий като нов Мойсей: като него се изкачи на Атонската планина, за да избяга от тъмната бездна на света и да съзерцава Бога с очистеното око на душата си; но като чу гласа на Божия зов и силно пожела скоро да види българската земя просветена и избавена от агарянското иго, той отново слезе при народа със скрижалите на богопознанието и със Славянобългарската история, за да го води с крепка ръка по пътя на благочестието и истината. Паисие, кой ли не е чул словата на твоето учение? Кой ли не е пил от живата вода, извираща от твоите уста и от сърцето ти, когато обхождаше българските села и градове? Затова почитаме по достойнство твоите подвизи. Приеми от нас това скромно, но с любов принесено хваление: радвай се, светла похвало на Атон! Радвай се, защото като равноапостолния Кирил защити и обнови нашия език. Радвай се, че прие и изпълни Троичното благословение на патриарх Евтимий. Радвай се, чедолюбива уста, зовяща: „Опознай своята вяра и своя род!“. Радвай се, че с труда си проповядва на българите на разбираем език! Радвай се, че пръв положи грижата за делото по освобождение на българския род! Радвай се, Паисие, светла утринна звезда на новия ден за България!
Синаксар
В деветнадесетия ден на месец юни честваме паметта на свети апостол Юда Тадей († 80 година), брат Господен по плът, свети мъченик Зосим Аполонски (Созополски) († 110 година), преподобни Паисий Велики († 417 година) и преподобния наш отец Паисий Хилендарски († 1773 година), будител български.
Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане.
Преподобни Паисий Хилендарски се родил през 1722 г. в гр. Банско, в благочестиво българско семейство. От ранна възраст бил възпитан в страх Божи и любов към отечеството. Постъпил за послушник в Рилския манастир, където се поучил от светлия пример на св. Йоан Рилски.
Малко по-късно, в 1745 г., на 23-годишна възраст приел монашество в Хилендарския манастир, където се образовал и се подвизавал духовно. Като таксидиот (манастирски пратеник) пътувал из българските земи и видял тежкото духовно и национално състояние на народа. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История славянобългарска“ (1762 г.) „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.
Живял в дух на аскеза, пост и молитва, носейки телесни страдания със смирение. След като разпространил историята си с апостолско усърдие, блажено се представил в Господа, на неизвестно място и в неизвестно време, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато честваме преподобни Паисий Велики.
Песен 7
Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!
Припев: Светителю Паисие, моли Бога за нас!
Господи, Ти изпра́ти Своя пламенен служител Паисий при народа, за да научи хората като себе си и със словото си да умъдри старците, да изцели българския род и да го избави от покварата на вековно иго, затова, Паисие, с любов ти пеем песни.
Ти радостно възкликна към Господ: спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ, дари ни Твоето спасение, за да видят благост Твоите избраници, да се весели с радост Твоят народ и да се хваля с Твоето наследие (Пс. 105:4–5); затова, Паисие, винаги те величаем.
Достоен за похвала и прослава беше твоят изряден живот, преподобни Паисие, а словата ти се разнесоха навред сред вярващите, затова пеем: благословен си, Боже на отците ни!
Богородичен: Най-напред ти зачена, Богомайко, чиста Дево, и необяснимо роди Бога и Царя, Когото възхваляваме навеки.
Песен 8
Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!
Подобно на великите отци от древността, просияли в пост и подвизи, и ти, отче, прекара всичките дни на живота си в трудове, докато стигна в Амбелино* и там в зографския скит получи блажена кончина.
* Днес квартал Св. Георги на Асеновград.
Приеми от нас, недостойните, тази усърдна хвала, която ти принасяме с любов и почит, богоблажени Паисие, и бъди наш застъпник пред Бога, моли се за своето стадо, та непрестанно с песни да те величаем.
От младини ти подражаваше на трудолюбива пчела, като събра словесни цветове и от тях създаде в сърцето си сладка пита, която излива за всички поток от твоите писания; радвай се, Паисие, защото цяла България ликува и те слави!
Богородичен: Като неизгаряща къпина и планина, и духовна стълба, и небесна врата те славим достойно, славна Марийо, похвала за православните.
Песен 9
Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.
По-ценна от сапфир и злато (Прит. 3:15) се оказа твоята малка книжка, всеславни Паисие, защото тя преведе България от мрачното иго към светлия нов български ден, затова радостно пеем: всички дела възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове!
Като завърши добрия си подвиг в името на Господ (2 Тим. 4:7), отче, с радост премина към желания край, затова твоята Църква чества светлозарната ти памет и призовава преподобните, пастирите, учителите и народа просветени да пеят: всички дела възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове!
С твоите молитви, преподобни, избавѝ и защити своето стадо от беди, ереси и злоезичие, понеже имаш голямо дръзновение пред Христос, та в мир да честваме свещената ти памет и с радост да пеем: всички дела възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове!
Богородичен: Като роди Бога – Царя Христос, Който в плът понесе нашите немощи, ти, всенепорочна, премахна проклятието, изцели съкрушението и древната рана на човеците, затова всички родове те облажаваме, Дево Владичице, и те величаем, Богоневесто.
