Търси тук

Wednesday, 18 June 2025

Преподобни Паисий Хилендарски (части)

  • Службата е от книжката „Служби на Българските Светии“, стр. 233.


Преподобни Паисий Хилендарски


Вечерна служба


Господи воззвах, на 8, глас 5:

Подобен: Преподобни отче:

Радвай се, Паисие, пречист съсъд на Светия Дух, боговдъхновен орган, неизчерпаемо море на благочестието, украса на Църквата и светла похвало на Атон, велика украсо на българите и застъпник на оскърбените през агарянския* мрак. Радвай се, защото като защити езика на равноапостолния Кирил, ти го обнови и като ревнител на апостолите, мъжествено положи душата си за твоето стадо по подражание на Христос, истинския архипастир, Когото моли, да даде сила на отечеството ти, а на душите ни мир и голяма милост. (два пъти)

* мюсюлманския

Радвай се, Паисие, почтен стълб на Православието, непоклатим подражател на изповедниците, стоящ наравно с ангелите, единонравен на апостолите, многосветло слънце, озаряващо навсякъде с учението и делото си; ти проповядва на българите на разбираем за тях език, и ги паса на духовни пасбища, утвърди ги на твърд и непоклатим камък, написа История славянобългарска, където житията на светиите са изпълнени с хваление. Радвай се, защото изпълни Троичното благословение на патриарх Евтимий. Непрестанно се моли на Христос да даде на отечеството ти сила, а на душите ни мир и голяма милост.

—————————————-


Тропар на преп. Паисий Хилендарски, глас 4:

Ти защити езика на равноапостолния Кирил и го обнови, и като начена с Троичното благословение на патриарх Евтимий, го обогати, защото с твоето дело отново се проповядва благочестие на българите на разбираем за тях език и от тебе започна Троичният Промисъл – делото за освобождение на българския народ; затова те почитаме, блажени Паисие, и с любов празнуваме почитаната ти памет.

Слава, и сега, Богородичен отпустителен: Еже от века утаеное 

От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята: Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни!


Утринна служба


Първи седален, глас 3.

Подобен: Божественныя веры:

Велико слънце на цялата българска земя, със сиянието на твоите добродетели и светлината на твоите чудеса си просветил верните си чеда, а с книгите си си разрушил мрака на агаряните, отечестволюбче просветителю Паисие, моли Христа Бога да ни дарува голяма милост.

Слава, и сега, Богородичен:

Като не се отдели от божественото естество, по плът бе в утробата ти, Бог стана човек, но ти остана девица майка след раждането, както преди раждането, единственият Господ те запази напълно непорочна. Него усърдно моли да ни дари голяма милост.


Канони

Един канон на Пресвета Богородица и канона на преподобния, чието краестрочие, началото на тропарите, означават това: „Паисия Хилендарскаго восхвалю, Аргир“. Глас 8.

*Върху превода на канона се потруди проф. Иван Желев Димитров.

Песен 1

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Припев: Светителю Паисие, моли Бога за нас!

Приел в сърцето си благодатта на Светия Дух, преподобни Паисие, просветителю Христов, ти озари словата и просвети сърцата на певците, за да възпяват светло твоята памет.

Пораснал като най-сладък израстък от благ корен, напоен с водите на Божия разум, ти от младини с живота си се показа като благоуханен плод, богоносни, и радваш сърцата и душите на ония, които те възпяват.

Като се грижеше с мъдрия Си промисъл за българския народ, всезнаещият Бог видя красотата на твоя ум, Паисие, и те удостои да бъдеш божествен апостол.

Богородичен: От тебе, Чиста, по Своя воля израсна Неувяхващият цвят, който благоухае над цялото човечество с божественото миро на Своята природа; Той е събезначален с Отец и от тебе се въплъти във времето, всенепорочна Дево.

Песен 3

Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Като ангел ти силно пожела ангелски живот, Паисие, и достигна планина Атон, откъдето с пост и молитви се насочи към духовния Изток – Христос и от Него просвети българите.

Владико Христе, във време на смъртна тъма Ти ни показа апостола Паисий като просветител на българската земя, утвърждение на Твоята Църква, правило и наставник на заблудилите се и светла утринна звезда.

Хвали се и се радвай, българска земьо! Така възклицаваше, Паисие; възрадвайте се и вие, планини, хълмове и долини! Пастирът се яви, няма повече да си презирана, защото от тебе възсия светец и историята се обогати.

Богородичен: И раждаш, и оставаш девица, и след раждането пребъдваш, каквато беше преди раждането, чиста Богородице, защото утробата ти не се измени, благословена и пречиста Застъпнице на нашия род.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…


Седален, глас 8, по Возбранной:

Днес с любов идваме при тебе, доблестния и дивен наставник на българската земя, и ти сплитаме песен, богоносни; и понеже имаш дръзновение пред Господ, избавѝ ни от всякакви беди, та да ти пеем: радвай се, Паисие, светла утринна звезда на новия български ден!

Слава, и сега, Богородичен:

Възпяваме те, Богоневесто, Майко на Христос Бог, и славим Твоето непостижимо за ума раждане, чрез което се избавихме от дяволската заблуда и от всякакви беди, Богородице Владичице, и с вяра зовем: помилвай твоето стадо, единствена всевъзпявана Дево-майко!


Песен 4

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Припев: Светителю Паисие, моли Бога за нас!

Българският народ ликува, Господи, като слуша гласа на преподобния Паисий, който възкликва: в светлината на Твоето лице ще вървят и ще се радват в Твоето име! (Пс. 88:16-17) Затова, Паисие, непрестанно те възхваляваме.

Господи, Ти укрепи Твоя преподобен Паисий в духовна мъдрост за делото му, както си рекъл: помогнах на храбрия, сред Моя народ издигнах избраник: ръката Ми ще пребъде с него и Моята мишца ще го подкрепя. (Пс. 88:20,22)

Не даде сън на очите си, ни дрямка на клепачите си (Пс. 131:4), преподобни, докато не възвести на всички историята и житията на светците, просияли от българския род; затова се удостои с небесен венец.

Богородичен: Чиста, всевъзпявана майко-дево, ти стана небесна врата и леторасъл от Йесеевия корен (Ис. 11:1), от тебе процъфтя Насадителят на цялото творение, Който премахна градините на безплодното знание и благочестиво насади в нас най-истинската вяра. 

Песен 5

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Голямото богатство на твоята щедрост към българската земя се прояви, Паисие, в изобилното изливане на твоята милост, защото даваш нужното на просещите и се стараеш да ги наситиш с твоето застъпничество, блажени.

Родолюбив, кротък и смирен – ти привлече всички към себе си и зарадва сърцата на онези, които подкрепяше със словата си, и като състрадателен и чедолюбив пастир събра заблудилите се в мрака на гибелта.

Като сияен Христов угодник се показа, отче Паисие, затова не преставай да се молиш на Господ да избавя твоето стадо от напасти и беди, от скърби, насилия и изкушения. 

Богородичен: Как нашият Спасител, Който в началото сътвори всичко от нищото, заради превеликото Си човеколюбие премина през твоята свята утроба, Чиста, и стана човек, за да избави човеците!

Песен 6

Ирмос: Ще излея пред Господ молитвата си и Нему ще разкажа скърбите си, понеже душата ми се преизпълни с нещастия, а животът ми се приближи до ада и като Йона се моля: Боже, изведи ме от тлението.

Като пожела да избавиш заблудилите се люде, ти пак се върна от Атон в отечеството си и приведе всички към истинската светлина, като с радост възкликна към Бога: слава на Твоята сила, Господи!

С пламенно усърдие ти обходи българската земя, като наставляваше всички, и намери свещениците Стойко, Алексий, учителя Никола и монаха Никифор, на които повери История славянобългарска, за да бъде четена на българския народ; затова те облажаваме винаги като равноапостолен. 

Паисие, ти пробуди народа, който седеше в тъмата на незнанието и в сянката на смъртта (Ис. 9:2), с поученията и писанията си просвети българската земя и настави всички в истинната вяра.

Богородичен: Чиста Дево-майко, знаем те като велик светъл облак и рай, и врата на светлината, трапеза и руно, и стомна с манна, сладост за света.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава въздаваме…


Кондак на преп. Паисий Хилендарски, глас 8:

Влезе в борбата не с оръжие, а с малка книжка, блажени, никак не се уплаши от силата на противниците, но запали светилник сред смъртния мрак и накрая победи за своя народ, затова ти казваме: радвай се, отче наш Паисие, светла утринна звезда на новия българския ден.

Икос

Ето, наистина ни се яви блаженият Паисий като нов Мойсей: като него се изкачи на Атонската планина, за да избяга от тъмната бездна на света и да съзерцава Бога с очистеното око на душата си; но като чу гласа на Божия зов и силно пожела скоро да види българската земя просветена и избавена от агарянското иго, той отново слезе при народа със скрижалите на богопознанието и със Славянобългарската история, за да го води с крепка ръка по пътя на благочестието и истината. Паисие, кой ли не е чул словата на твоето учение? Кой ли не е пил от живата вода, извираща от твоите уста и от сърцето ти, когато обхождаше българските села и градове? Затова почитаме по достойнство твоите подвизи. Приеми от нас това скромно, но с любов принесено хваление: радвай се, светла похвало на Атон! Радвай се, защото като равноапостолния Кирил защити и обнови нашия език. Радвай се, че прие и изпълни Троичното благословение на патриарх Евтимий. Радвай се, чедолюбива уста, зовяща: „Опознай своята вяра и своя род!“. Радвай се, че с труда си проповядва на българите на разбираем език! Радвай се, че пръв положи грижата за делото по освобождение на българския род! Радвай се, Паисие, светла утринна звезда на новия ден за България!

Синаксар

В деветнадесетия ден на месец юни честваме паметта на преподобния наш отец Паисий Хилендарски, будител български.

Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане.

Преподобни Паисий Хилендарски се родил през 1722 г. в гр. Банско, в благочестиво българско семейство. От ранна възраст бил възпитан в страх Божи и любов към отечеството. Постъпил за послушник в Рилския манастир, където се поучил от светлия пример на св. Йоан Рилски.

Малко по-късно, в 1745 г., на 23-годишна възраст приел монашество в Хилендарския манастир, където се образовал и се подвизавал духовно. Като таксидиот (манастирски пратеник) пътувал из българските земи и видял тежкото духовно и национално състояние на народа. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История славянобългарска“ (1762 г.) „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.

Живял в дух на аскеза, пост и молитва, носейки телесни страдания със смирение. След като разпространил историята си с апостолско усърдие, блажено се представил в Господа, на неизвестно място и в неизвестно време, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато честваме преподобни Паисий Велики.


ПРОДЪЛЖАВАМ

No comments:

Post a Comment