Акатист на Пресвета Богородица Вратарница

АКАТИСТ  

на Пресвета Богородица Вратарница  

(пред чудотворната Иверска икона на Света гора)

Това е руска композиция, вероятно от края на XVIII или първата половина на XIX век, съставена въз основа на гръцките предания за Иверската икона и за Портаитиса. Акатистът е утвърден за общоцърковна употреба от руския Св. Синод през 1861 г.

Кондак 1

На тебе, непобедима Воеводо, наша Владичице Богородице, ние, твоите раби, принасяме хвалебни песни, защото чрез идването на твоя честен образ придобихме крепък щит, непристъпна стена и незаспиваща стража. А ти, понеже имаш непобедима сила, покрий и ни защити, Владичице, от всички видими и невидими врагове и избави ни от всяка душевна и телесна беда, за да ти зовем: Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните!

Икос 1

Ангел бе изпратен при Богородица, когато по Божий промисъл на нея се падна апостолският жребий за Иверската земя*, и ѝ каза: „Не напускай Йерусалим, защото земята, която ти се падна в жребий, ще бъде просветена в последните времена. А ти ще се потрудиш в страната, която Бог е избрал за тебе.“ Затова ти пеем:

Радвай се ти, чрез която се благовести Евангелието. Радвай се ти, чрез която се унищожава идолската измама.

Радвай се ти, чрез която се съкрушава властта на княза на тъмнината. Радвай се ти, чрез която се утвърждава Христовото царство.

Радвай се ти, която призоваваш потъналите в мрака на идолослужението към светлината на Евангелието. Радвай се ти, която извеждаш човеците от робството на дявола към свободата и славата на Божиите чеда.

Радвай се, доброволна служителко на своя Син и Бог. Радвай се ти, която чрез послушанието си изцели непослушанието на Ева.

Радвай се, висота на добродетелите. Радвай се, бездно на смиреномъдрието.

Радвай се ти, чрез която невярващите познават своя Творец. Радвай се ти, чрез която вярващите се осиновяват от Небесния Отец.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните!

* древното грузинско царство Иверия в Източна Грузия (Картли)

Кондак 2

Като видя светата Дева, дивното и ново Божие промишление за себе си, и като рабиня Господня, винаги готова да изпълнява Неговата воля, възкликна: Алилуия.

Икос 2

Господ, като ти даде, Пречиста, да разбереш непостижимия смисъл на ангелските думи, насочи пътя ти към Атонската планина, където чрез тебе се проповядваше Евангелието и така се изпълни твоят жребий. А пък ние радостно ти викаме:

Радвай се ти, която освети Атон с твоето идване. Радвай се ти, която повали там идолите.

Радвай се ти, която насади там истинската вяра. Радвай се ти, която прогони неверието.

Радвай се ти, която избра тази планина за свой жребий. Радвай се ти, която обеща благодат на това място.

Радвай се, подателко на земни блага за верните, живеещи в нея. Радвай се, гарант за тяхното вечно спасение.

Радвай се, усърдна ходатайко за живеещите в твоя жребий. Радвай се ти, която всяваш страх у всички техни врагове.

Радвай се ти, която обеща милостта на твоя Син на това място до края на времето. Радвай се ти, която предрече, че Неговата благодат ще пребъдва неотстъпно тук.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните!

Кондак 3

Силата на Всевишния чрез застъпничеството на Богомайката осени Светата Гора и нейните долини и дебри, като я показа като обширна нива за всички, които в монашеския живот желаят да пожънат спасение, когато пеят: Алилуия.

Икос 3

Като имаш промисъл за своя жребий – народа на Иверската земя – ти устрои на мястото, където сама пристигна при Атон, обител за техния род, тихо пристанище за търсещите спасение. И пожела да им дариш своята икона като щит и ограда, за да ти зоват всички:

Радвай се ти, която изпрати проповедница на Евангелието (св. Нина) в Иверската земя. Радвай се ти, която обърна тази страна от идолската измама към Христовата светлина.

Радвай се, неувяхваща клонка, която дари чудната лоза на Нина. Радвай се ти, чрез която израсна гроздът на чудесата и добрата вяра.

Радвай се ти, която насади духовна градина на Атон. Радвай се ти, която от нея изля поток на духовно просвещение към Иверската страна.

Радвай се, златословесна уста на Евтимий. Радвай се, непобедима крепост на Торникий.**

Радвай се, укрепление на благочестивите царе. Радвай се, ограда на монасите.

Радвай се, тихо пристанище на търсещите спасение. Радвай се ти, която им приготвяш вечен покой.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните!

** свети Евтимий Атонски (грузински монах и книжовник, свързан с Иверския манастир), наречен така заради красноречието си и преводаческата му дейност. Свети Йоан Торникий (грузински военачалник, станал монах), един от основателите и защитниците на Иверския манастир.

Кондак 4

Буря от смутни мисли обзе честната вдовица от Никея, когато видя, че воинът иконоборец прободе с копие святата и почитана икона на Божията Майка и от нея веднага изтече кръв. Обхваната от страх, да не бъде поругана светата икона, тя я предаде на морските вълни с молитва и насълзени очи. А като видя, че иконата вървеше право върху водата и се движеше на запад, извика с радост: Алилуия.

Икос 4

Като видяха монасите на Света Гора явилото се в морето като пламък, като огнен стълб, чийто връх достигаше небето, сияещ като слънце, през нощта дойдоха до морския бряг и видяха светата икона на Божията Майка, носена по морето чрез сила свише. И възкликнаха към Благодатната:

Радвай се, къпино, предобразена от Законодателя. Радвай се, огнен стълбе, който наставляваш намиращите се в тъмнина.

Радвай се, стълбо, достигаща до небесата, по която Бог слезе. Радвай се, мосте, който превеждаш намиращите се от земята към небето.

Радвай се, зора на тайнствения ден. Радвай се, звезда, която явяваш Слънцето.

Радвай се ти, която роди неизказаната Светлина. Радвай се ти, която никого не научи как стана това тайнство.

Радвай се, облечена в слънце, сияеща с благодат и слава за цялата вселена. Радвай се, мълнийо, просветляваща душите и озаряваща разума на верните.

Радвай се, светлина, която светиш в тъмнината. Радвай се, защото сияеш като изобилна светлина, която просвещава.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните!

Кондак 5

Като пожела да дадеш своята божествено водена икона на Иверската обител, ти, Богомайко, каза на преподобния Гавриил*: „Иди с група монаси на морския бряг, слез в дълбините и приеми моята икона.“ А той, окрилен от вяра и любов, ходейки по водата като по суша, я прие в своите обятия. И като достигна това съкровище, недостъпно за други, го предаде като притежание на монасите от своя иверски род, като радостно пееше: Алилуия.

* свети Гавриил Иверски, на когото според преданието било поверено да приеме иконата от морето.

Икос 5

Видяха иверските монаси много пъти иконата на Божията Майка изнесена от храма и поставена на стената над манастирските порти чрез невидима сила. Те се удивляваха и стояха, като ѝ зовяха така:

Радвай се ти, която благоволи да ни дариш святата икона. Радвай се ти, която ни обеща тя да бъде наш покров.

Радвай се ти, която показа любовта си към нашата обител. Радвай се ти, която яви своето добро промишление за нея.

Радвай се, наша помощ в чужда страна. Радвай се, утешение в странстването ни.

Радвай се, Божие благоволение към нас. Радвай се, наше дръзновение пред Бога.

Радвай се, избавление от нашите сълзи. Радвай се, защитнице на нас, сираците.

Радвай се, наша ограда. Радвай се, наша единствена радост.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните!

Кондак 6

Като направи Гавриил проповедник на твоята воля, Владичице, ти му каза: „Не дойдох да бъда пазена от вас, а да бъда ваша пазителка, не само в настоящия, но и в бъдещия век. Ето, давам ви знак: докато виждате моята икона в манастира, няма да ви оскъдее благодатта и милостта на моя Син.“ Затова всички да Му извикат: Алилуия.

Икос 6

Възсия велика радост за тези, които чуха твоите обещания, Богомайко. И на тебе, небесна Вратарнице, монасите с радост издигнаха храм при портите на обителта и възкликнаха така:

Радвай се, наша пазителко в настоящия век. Радвай се, наша застъпнице в бъдещия.

Радвай се ти, която ни учиш на страх Божий. Радвай се ти, която ни наставляваш по пътя на добродетелта.

Радвай се, наше дръзновение и надеждо. Радвай се, наше упование и покров.

Радвай се ти, която склони към нас милосърдието на своя Син. Радвай се ти, която възвестяваш, че Неговата благодат обилно пребъдва с нас.

Радвай се ти, която даде святата икона като залог на милостта. Радвай се ти, която ѝ дари чудотворна сила.

Радвай се ти, която отблъскваш всяко зло нападение от обителта. Радвай се ти, която отваряш вход към всяко добро.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните!

Кондак 7

Когато някога нечестивият Амир* поиска да разори Иверската обител и да разпръсне стадото на събраните там монаси, той скоро позна силното застъпничество на Божията Майка за обителта, като видя корабите си да потъват в морските дълбини и воините му да загиват. И като дойде със смирение, даваше сребро и злато на обителта и просеше молитви. А монасите, като видяха това, извикаха към Бога: Алилуия.

* мюсюлмански владетел/военачалник („амир“ е титла), свързан с предание за нападение срещу Иверския манастир.

Икос 7

Нови и безбройни чудеса показа Божията Майка в обителта – когато свършваха виното, брашното и елеят, тя ги преумножаваше; бесновати изцеляваше, на хромите даряваше ходене, на слепите – зрение, и лекуваше всяка болест. Затова, като виждаме тези чудеса, възпяваме тебе:

Радвай се, избрана Воеводо, която побеждаваш враговете. Радвай се, бърза помощнице на призоваващите те.

Радвай се ти, която не презираш нашите моления. Радвай се ти, която не отстъпваш от своите обещания.

Радвай се ти, която превръщаш скръбта на обителта в радост. Радвай се ти, която запълваш недостига на обителта.

Радвай се, проглеждане на слепите. Радвай се, ходене на хромите.

Радвай се, лечителко на всички немощни. Радвай се, утешителко на всички скърбящи.

Радвай се, защото не преставаш да се грижиш за нас и да ни спасяваш. Радвай се, защото от толкова беди ни избавяш.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните!

Кондак 8

Като чул патриарх Никон* за чудесното покровителство над Иверската обител от иконата на Божията Майка, пожела и в руската земя да придобие участие в нейната благодат. Затова, като създаде обител в чест на славния образ, с усърдие измоли изображение на чудотворния образ на Богомайката, та, защитавани от нейния покров, да викат към Бога: Алилуия.

* Никон Московски (от 1652 до 1666 г), свързан с основаването на Ново-Йерусалимския манастир (1656) и с почитането на Иверската икона в Русия.

Икос 8

Като пребъдваш цялата във висините, но не се отдалечаваш и от земните, ти, Богомайко, благоволи, както някога на Антоний бе дадено благословението на Атонската планина за утвърждаването на Киево-Печорския манастир, така да дариш и на новата обител в руската земя своята благодат, с която си благословила Атон, чрез подобието на твоя честен образ. Затова ти зовем:

Радвай се, покрове на руската страна, по-широк от облаците. Радвай се, ограда и утвърждение на православната вяра в нея.

Радвай се, непоколебим стълпе на Православната Църква. Радвай се, изобличение на ересите и разколите.

Радвай се, която озаряваш цялата страна със светлите лъчи на чудотворните икони. Радвай се, която източваш от тях дарове на изцеления и милости.

Радвай се, утвърждение на скиптрите на нашите царе. Радвай се, страх за враговете.

Радвай се, веселие на светителите. Радвай се, похвало на свещениците.

Радвай се, наставнице на монасите. Радвай се, спасение на целия наш род.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните!

Кондак 9

Като имаха всяко усърдие за изписването на честния образ на милостивата Вратарница, съборът на иверските постници извършваше молебни песнопения. Те измиваха с вода от чудотворната икона дъската, върху която щеше да бъде изписан честният образ, и освети преподобния Ямвлих*, който, подвизавайки се с цялото братство в пост, молитва и бдение, изписа с восък, със света вода и с осветени мощи честния образ на Божията Майка, като непрестанно се молеше и викаше към Бога: Алилуия.

* Ямвлих Романов, иконописец. Монах от Иверския манастир и според преданието е човекът, който изписал копието на чудотворната Иверска икона, изпратено в Русия.

Икос 9

Красноречивите многословни оратори, ги виждаме като риби без глас, че са безсилни да говорят за тебе, Богородице. Те не могат да намерят как достойно да възхвалят всички твои чудеса, явени на нашия род чрез твоята свята икона. Защото още по пътя към руската земя тя вършеше чудеса, като повели на благочестивия Мануил да даде откуп на неверните, които възпрепятстваха пренасянето на святата икона към руската страна, а после му възвърна двойно даденото. Ние, удивлявайки се на това, с вяра ти зовем:

Радвай се, неизчерпаем изворе на чудеса. Радвай се, дарителко на всяка милост.

Радвай се, винаги усърдна застъпнице за нас пред Бога. Радвай се, съкровище на Неговия промисъл за нас.

Радвай се, прибежище за намиращите се в беда. Радвай се, утешение на скърбящите.

Радвай се, изцеление на болните. Радвай се, укрепление на немощните.

Радвай се, застъпнице на вдовиците. Радвай се, милосърдна Майко на сираците.

Радвай се ти, която обръщаш заблудените към пътя на истината. Радвай се ти, която призоваваш грешниците към покаяние.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните.

Кондак 10

Като желаеш да спасиш мнозина от беди и скърби, ти, Богомайко, изливаш неизчерпаем извор на милост от своята икона за нашия род. Защото и в царстващия град Москва, блага Вратарнице, се явяваш на всички, които ти се покланят, като им подаваш бърза помощ; и в новата Иверска обител изливаш струите на благодатта от твоята икона; и в други градове, манастири и села изпълняваш полезните молби на тези, които те почитат. Затова, прославяйки Бога, Който ни е дарувал такава благодат, зовем към Него: Алилуия.

Икос 10

Ти си стена за монашеския чин, Богородице, и за всички, които прибягват към тебе, защото Творецът на небето и земята, вселил се в девическата ти утроба, научи всички ревнители на чистотата и целомъдрието да възгласяват към тебе:

Радвай се, избран съсъд на девството. Радвай се, най-чист образе на целомъдрието.

Радвай се, чертоже на безсеменното обручение. Радвай се, Невесто неневестна.

Радвай се ти, която роди Сеяча на чистотата. Радвай се ти, която съединяваш верните с Господа.

Радвай се, бърза помощнице в бурята на изкушенията. Радвай се ти, която отблъскваш нападенията на врага.

Радвай се ти, която прогонваш мрака на душевредните страсти. Радвай се ти, която очистваш помислите.

Радвай се ти, която учиш да презираме земните наслади. Радвай се ти, която насочваш ума и сърцето към небесното.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните.

Кондак 11

Всяко песнопение е надминато, когато се опитва да се простре до множеството на твоите велики щедрости. Защото дори да ти принесем песни, равни по брой на морския пясък, нищо достойно не можем да въздадем за това, което ни даряваш, о наша Владичице Богородице, на нас, които ти зовем: Алилуия.

Икос 11

Светоприемна свещ, явила се на намиращите се в тъмнината на бедите, виждаме светата икона на Божията Майка. Защото тя приема невеществения огън на благодатта и озарява всички с лъчите на чудесата, като ни учи така да възкликваме към Благословената:

Радвай се, бърза помощ във всяка нужда. Радвай се, бързо чуване във време на скърби.

Радвай се ти, която ни избавяш от огън, меч и нашествие на чужди народи. Радвай се ти, която ни освобождаваш от глад и внезапна смърт.

Радвай се ти, която ни запазваш от язва и от всеунищожителна смърт. Радвай се, внезапна помощ за бедстващите по път – на сушата и по водите.

Радвай се, изцеление на душевните и телесните рани. Радвай се ти, която приемаш в своите ръце тези, които лекарите са оставили.

Радвай се, милосърдна утешителко на всички скърбящи и обременени. Радвай се ти, която не отхвърляш всички презрени и отхвърлени.

Радвай се ти, която изтръгваш и най-отчаяните от рова на погибелта. Радвай се ти, която и мене, оголения от добри дела, не оставяш без своя покров и застъпничество.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните.

Кондак 12

Като пожела да даде благодат за разрешаване на древните дългове, Освободителят на всички човешки дългове дойде Сам при тези, които се бяха отдръпнали от Неговата благодат, и като разкъса записа на дълга, ни дарува силно богоблагодатно застъпничество, та всички да възкликваме чрез нейните молитви: Алилуия.

Икос 12

Като възпяваме твоите чудеса, явявани за нас в този живот, те хвалим, Богородице, като неизчерпаем извор на милост. Но, припадайки пред твоята чудотворна икона, смирено те молим: бъди ни покров и защита и в деня на нашата кончина, а когато трябва да застанем пред страшния престол на твоя Син за съд, да ти зовем:

Радвай се ти, която пребъдваш в слава при престола на твоя Син и там ни поменаваш. Радвай се ти, която вечно царуваш със своя Син и Бог и ходатайстваш за нас.

Радвай се ти, която даваш на уповаващите се на тебе непосрамващ край на живота. Радвай се ти, която устройваш безболезнена и мирна кончина.

Радвай се, избавление от горчивите митарства. Радвай се, освобождение от властта на въздушния княз.

Радвай се ти, чрез която не се припомнят греховете ни. Радвай се ти, която след Господа си наше упование за блажен живот.

Радвай се ти, която на уповаващите се на тебе приготвяш стоене отдясно на твоя Син. Радвай се ти, която ни удостояваш да чуем блажения глас, обещаващ наследяване на небесното Царство.

Радвай се, блага Майко, която заселваш при себе си всички, които те почитат. Радвай се, крепка надеждо за вечно спасение на всички християни.

Радвай се, блага Вратарнице, която отваряш райските двери за верните.

Кондак 13

О, всевъзпявана Майко, Пресвята Госпожо Дево Богородице! Погледни към нас, които смирено принасяме със сълзи тези малки молитви пред твоя пречист образ и възлагаме на тебе цялото си упование и надежда. Избави всички нас от всякакви беди и напасти в този живот, а от бъдещите мъки ни избави, та спасени чрез тебе, винаги да ти зовем: Алилуия.

(Този кондак се чете три пъти, след това се четат първият икос и първият кондак.)

Молитва към Пресвета Богородица пред Иверската икона

О, пресвета Дево, Майко на Господа, Царице на небето и земята! Чуй многоболезненото въздишане на нашата душа. Погледни от висотата на твоето свято място към нас, които с вяра и любов се покланяме пред твоя пречист образ. Ето, потънали в грехове и обхванати от скърби, ние, като гледаме твоя образ, сякаш виждаме тебе самата, живееща с нас, ти принасяме своите смирени молитви. Защото нямаме друга помощ, нито друго застъпничество, нито друго утешение освен тебе, о Майко на всички скърбящи и обременени.

Помогни на нас, немощните; уталожи нашата скръб; насочи в правия път нас, които се заблуждаваме; изцели и спаси безнадеждните. Дарувай ни да прекараме останалото време на нашия живот в мир и тишина; подай ни християнска кончина и при Страшния съд на твоя Син бъди за нас милосърдна застъпница, та винаги да те възпяваме, да те величаем и да те славим като добра застъпница на християнския род, заедно с всички, които са угодили на Бога. Амин.

Молитва към Пресвета Богородица пред нейната икона, наречена „Иверска Монреалска“

О, преславна Госпожо, Царице на небето и земята, Дево Богородице! Пред твоя честен образ сега падаме и с умилено сърце ти принасяме тази наша малка молитва, защото сме негодни раби, заслужаващи осъждане, но чрез твоето всесилно ходатайство очакваме умилостивяване от Съдията.

Вярваме и се уповаваме, Владичице, че твоят Син, Който не желае смъртта на грешниците, чува твоето застъпничество. И сега познахме това чрез чудното знамение на твоята мироточива икона, от която ти изобилно си източвала изцеления за всички, които с вяра и любов прибягват към тебе. Затова и ти зовем със сълзи:

Пощади нашето окаяние; прости нашето неверие; съкруши превъзнасянето на нашата гордост; отстрани безчувствието от ожесточените ни сърца; погледни към въздишките на онези, които се борят с унинието; вразуми ни чрез очакването на бъдещото въздаяние.

И дарувай, Госпожо, на нашата Църква непоколебимо стоене в истината и добро възрастване в любовта. Покрий ни от всички козни на бесовете и от суетната мъдрост на еретическите учения. Събери отново разпръснатите верни в едно, та всички, които на земята православно те прославяме, да се удостоим и в небесните чертози да възпяваме пресветото име на Светата Троица и твоето милостиво застъпничество за нас во веки веков. Амин.

Тропар на Пресвета Богородица

пред нейната икона „Иверска Монреалска“

Глас 7

От твоята свята икона, о Владичице Богородице, ти изобилно източи благодатно миро; верните твои, намиращи се в изгнание, утеши и неверните просвети със светлината на твоя Син. Затова и ние падаме пред тебе, Госпожо, със сълзи: Бъди милостива към нас в часа на съда, та, след като сме приели толкова голяма твоя милост, да не бъдем наказани като неблагодарни към нея, но чрез твоите молитви ни дарувай да принесем духовен плод и спаси нашите души.

Превод: йерей Траян Горанов