ВЕЛИКИ ПЕТЪК (вечерта)
Опразня се св. Престол за да може да се сложи след това Плащаницата. Предупреждава се звънаря, че в края, когато се прибира Плащаницата, той ще бие камбаната погребално. Приготвя се благовонна течност за поръсване на Плащаницата и народа, запалена свещ, кадилницата и хоругвите. Продължителност на службата около 3 часа. Свещеникът с епитрахил отваря завесата и дава начало на
Утринната за Велика Събота:
Свещеникът: Благословен Бог наш…
Четец: Трисвятое
Свещеникът: Спаси Господи (кратката сугуба ектения)
ШЕСТОПСАЛМИЕ (може 2 псалма)
Велика ектения
Бог Господ, гл. 2
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Тропари
Благообразният Йосиф от дървото сне пречистото Твое тяло, обви го с чиста плащаница, покри го с благоухания и положи в нов гроб, но на третия ден Ти възкръсна, Господи, като дари на света велика милост.
Слава: Възкресен тропар, глас 2:
Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!
И сега: Пред мироносиците жени на гроба застана ангел, казвайки: за мъртвите се носи миро, а Христос е чужд на тлението. Но извикайте: възкръсна Господ, като дарява на света велика милост.
Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Седален, глас 1.
Подобен: Гроб Твой, Спасе:
Плащаницею чистою и ароматы Божественными Тело Честное, испросив у Пилата, Иосиф миропомазует и полагает в нове гробе. Темже утру пришедша, мироносицы жены возопиша: покажи нам, якоже предрекл еси, Христе, Воскресение.
Слава, Темже утру пришедша, мироносицы жены возопиша: покажи нам, якоже предрекл еси, Христе, Воскресение.
И ныне, Ужасошася лицы Ангельстии, зряще Седящаго в недрех Отчих: како, яко мертв, во гроб полагается Безсмертный! Егоже чини Ангельстии окружают и славят с мертвыми во аде, яко Зиждителя и Господа.
Свещеникът се облича в пълно одеяние.
50 псалом
Канон
От първа до пета песен включително творение на Марк монах. От шеста до девета на св. Козма Маюмски, а ирмосите (катавасиите) са съставени от Цариградската монахиня Касия (Касияна), IX век. Краестрочието от гръцки е: И днес ще възпея Великата събота. Глас 6:
Песен 1:
Ирмос: Децата на спасените скриха под земята Този, Който някога с морската вълна покри техния гонител и мъчител (фараона), а ние като девойките (Изх. 15:20-21) да пеем на Господ, защото славно се прослави.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Господи, Боже мой! Исходное пение и надгробную Тебе песнь воспою, погребением Твоим жизни моея входы отверзшему и смертию смерть и ад умертвившему.
Слава:
Горе Тя на Престоле и доле во гробе, премирная и подземная, помышляющая, Спасе мой, зыбляхуся умерщвлением Твоим: паче ума бо виден был еси мертв, Живоначальниче.
И сега:
Да Твоея славы вся исполниши, сшел еси в нижняя земли: от Тебе бо не скрыся состав мой, иже во Адаме, и погребен, истлевша мя обновляеши, Человеколюбче.
Изпяваме ирмоса отгоре.
Песен 3:
Ирмос: Когато творението видя Тебе, Който безопасно беше повесил цялата земя над водите, да висиш на Черепното място*, затрепера в голям ужас и извика: никой не е свят освен Тебе, Господи (1 Цар. 2:2).
* Смята се, че на Черепното (лобното) място в древност е погребан Адам и после кръстът на Христос е бил поставен над черепа на Адам.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Образы погребения Твоего показал еси, видения умножив. Ныне же сокровенная Твоя богомужно уяснил еси и сущим во аде, Владыко: несть свят, разве Тебе, Господи, взывающим.
Слава:
Простерл еси длани и соединил еси древле разстоящаяся. Одеянием же, Спасе, еже в плащанице и во гробе, окованныя разрешил еси: несть свят, разве Тебе, Господи, взывающия.
И сега:
Гробом и печатьми, Невместиме, содержимь был еси хотением: ибо силу Твою действы показал еси, богодейственно поющим: несть свят, разве Тебе, Господи Человеколюбче.
Изпяваме ирмоса отгоре.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Седален, гл. 1
Гробът Твой, Спасителю, войниците пазеха, и станаха като мъртви, когато ангелът се яви да проповядва на жените възкресение. Тебе славим – Унищожителят на тлението, пред Тебе падаме – Възкръсналият от гроба, и Единствен Бог наш. (Не се повтаря.)
Песен 4:
Ирмос: Когато Авакум видя Твоето божествено себепонижение на кръста, извика удивен: Ти, Благи, прекрати властта на силните (князете на тъмнината) и като всесилен се приобщи към тези, които бяха в ада.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Седмый день днесь освятил еси, егоже древле благословил еси упокоением дел: преводиши бо всяческая и обновляеши, субботствуя, Спасе мой, и назидая.
Слава:
Силою лучшаго, победившаго Тебе, от плоти душа Твоя разделися, растерзающи бо обоя узы – смерти и ада, Слове, державою Твоею.
И сега:
Ад, Слове, срет Тя, огорчися, человека зря обожена, уязвлена ранами и Всесильнодетеля, страшным же зраком погибе.
Изпяваме ирмоса отгоре.
Песен 5:
Ирмос: Като бодърстваше през нощта, Исайя видя незалязващата светлина на Твоето милостиво за нас Богоявление, Христе, и възкликна: мъртвите ще оживеят, ще възкръснат ония, които са в гробовете (Ис. 26:19), и всички на земята ще се зарадват.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Новотвориши земныя, Создателю, перстен быв, и плащаница и гроб являют еже в Тебе, Слове, таинство. Благообразный бо советник Тебе Рождшаго совет образует, в Тебе велелепно новотворящаго мя.
Слава:
Смертию – смертное, погребением – тленное прелагаеши: нетленно твориши бо, боголепно безсмертно творя приятие, плоть бо Твоя истления не виде, Владыко, ниже душа Твоя во аде страннолепно оставлена бысть.
И сега:
Из Небрачныя прошед и прободен в ребра, Содетелю мой, из Нея соделал еси обновление Евино, Адам быв, уснув паче естества сном естественным и жизнь воздвигнув от сна и тления, яко Всесилен.
Изпяваме ирмоса отгоре.
Песен 6:
Ирмос: Йона беше погълнат, но не се задържа в утробата на кита, защото беше предобраз на Тебе, Който пострада и беше погребан; той излезе от звяра (Йона 2:1, 11) като от чертог и извика към стражите (на Твоя гроб): вие пазите суетни и лъжовни неща, а изоставихте милостта.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Биен был еси, но не разделился еси, Слове, еяже причастился еси плоти: аще бо и разорися Твой храм во время страсти, но и тако един бе состав Божества и плоти Твоея. Во обоих бо Един еси Сын, Слове Божие, Бог и Человек.
Слава:
Человекоубийственно, но не богоубийственно бысть прегрешение Адамово: аще бо и пострада Твоея плоти перстное существо, но Божество безстрастно пребысть, тленное же Твое на нетление преложил еси и нетленныя жизни показал еси источник Воскресением.
И сега:
Царствует ад, но не вечнует над родом человеческим: Ты бо, положся во гробе, Державне, живоначальною дланию, смерти ключи развергл еси и проповедал еси от века тамо спящим избавление неложное, быв, Спасе, мертвым первенец.
Изпяваме ирмоса отгоре.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава въздаваме…
Кондак, гл. 4:
Заключилият бездната изглежда като мъртъв и със смирна в плащаница обвил се, Безсмъртният в гроб се полага като смъртен, и жените дойдоха да Го помажат с миро, като плачеха горко и викаха: Тази събота е преблагословена. В нея Христос, заспал, ще възкръсне тридневен.
Икос: Този, Който държи всичко, е издигнат на Кръст и ридае цялото творение, гледайки Го, висящ гол на дърво. Слънцето скри лъчите си, и звездите задържаха своя блясък. Земята с много страх се разклати, а морето избяга. Скалите се разцепиха, и гробовете на мнозина се отвориха, и телата на свети мъже станаха. Адът стенеше долу, и юдеите се съветваха да оклеветят възкресението на Христос. Но жените викаха с висок глас: „Това е най-благословената събота, в която Христос е заспал, за да възкръсне на третия ден“.
Синаксар на Велика събота.
Стихове:
Напразно пазите гроба, о стражи.
Никоя гробница не може да удържи Този, Който е самият живот.
В светата Велика събота празнуваме погребението на божественото и живоносно тяло на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, Неговата съботна почивка (Евр. 4:4-5) и слизането Му в ада, чрез което нашият род бе отново повикан от тление към нетление и вечен живот.
Изтеклата седмица се нарича Велика не защото тя по времетраене е по-голяма от всички останали седмици на годината, а поради великото дело на човешкото изкупление, което се извърши в течение на нейните дни. Също и тая събота се нарича Велика не защото има повече часове от други съботи, а защото днес се извършиха велики и изрядни дела на нашия Спасител и Господ. Както някога при първото сътворяване на света, след като създаде всички твари, в шестия ден Бог си почина от всички Свои дела, като освети тоя ден и го нарече събота, което значи почивка, така и сега Той отново пресъздава света и човека, обновявайки го чрез Своя живоносен кръст и смърт, и след всичко това днес си почина от тия Свои дела, като заспа живодателен и спасителен за нас сън. Пребивавайки, прочее, с тялото Си в гроба, с духа Си Той слезе в ада, за да проповядва на тамошните души, които чакаха избавлението. В същото време, като Бог, Той беше и с разбойника в рая, а също и неописано беше заедно на престола със Своя небесен Отец и Светия Дух. Тялото на Господ на кръста наистина претърпя тление поради временното му разлъчване от душата, но не и съвършено разпадане и разрушаване на телесните съставки, защото бе живоносно Тяло на въплътения Син Божи.
Помазан, прочее, със смирна и алой и повит в чиста плащаница, Христос бил положен в гроба. След това на вратата гробни бил привален камък. Първосвещениците и фарисеите помолили Пилат да бъде заварден гробът и да бъде запечатан гробният камък, за да не би учениците на Иисус да дойдат и откраднат тялото Му и после да кажат, че Той е възкръснал. Пилат им казал: „Имате стража; идете завардете, както знаете!“ Те отишли, поставили стража и запечатали гроба (Мат. 27:62-66).
Спомняйки погребението на Господ Иисус, днес св. Църква заедно с Божията Майка, жените мироносици, Йосиф и Никодим Го оплаква с погребални песни, в които обаче се долавя надеждата, предвкусването на радостта на Възкресението.
По Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Христе Боже наш, Който след претърпените мъки и кръстна смърт си благоволил да бъдеш положен в гроб, помилвай ни и ни удостой да се поклоним на славното Ти Възкресение! Амин!
Песен 7:
Ирмос: Неописуемо чудо! Този, Който избави благочестивите юноши от пламъка в пещта, се полага в гроб като безжизнен мъртвец за спасението на нас, които пеем: Избавителю, Боже, благословен си! (2 пъти)
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Уязвися ад в сердце, прием Уязвеннаго копием в ребра, и воздыхает, огнем Божественным иждиваемь во спасение нас, поющих: Избавителю Боже, благословен еси.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Богат гроб: в себе бо приим яко спяща Содетеля, жизни Божественное сокровище показася, во спасение нас, поющих: Избавителю Боже, благословен еси.
Слава:
Законом умерших еже во гробе положение, всех приемлет Жизнь, и сего источника показует востания, во спасение нас, поющих: Избавителю Боже, благословен еси.
И сега:
Едино бяше неразлучное еже во аде, и во гробе, и во Едеме, Божество Христово со Отцем и Духом, во спасение нас, поющих: Избавителю Боже, благословен еси.
Изпяваме ирмоса отгоре.
Песен 8:
Ирмос: Треперѝ от страх, небе, и да се разклатят основите на земята, защото ето, Този, Който живее във висините, е причислен към мъртвите и е положен в малък гроб; Него благославяйте, младежи, свещеници, възпявайте Го, хора, превъзнасяйте във всички векове.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Разрушися Пречистый храм, падшую же совозставляет скинию: Адаму бо первому Вторый, Иже в вышних Живый, сниде даже до адовых сокровищ, Егоже, отроцы, благословите: священницы, воспойте: людие, превозносите во вся веки.
Припев: Благославяме Господа: Отец, Син и Свети Дух; пеем Му и Го прославяме вовеки.
Преста дерзость учеников, Аримафей же изрядствует Иосиф: мертва бо и нага зря над всеми Бога, просит и погребает зовый: отроцы, благословите: священницы, воспойте: людие, превозносите во вся веки.
И сега: О чудес новых! О благости! О неизреченнаго терпения! Волею бо под землею печатлеется, Иже в вышних Живый, и, яко льстец, Бог оклеветается, Егоже, отроцы, благословите: священницы, воспойте: людие, превозносите во вся веки.
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Изпяваме ирмоса отгоре.
Народът става за 9-та песен.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим! (и кади)
Песен 9:
Ирмос: Не ридай за Мене, майко, когато виждаш в гроба Сина, Когото ти безсеменно зачена в утробата си, защото ще възкръсна и ще се прославя, и като Бог със слава ще въздигам непрестанно тези, които с вяра и любов те величаят.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
В страннем Твоем рождестве, болезней избежавше паче естества, ублажихся, Безначальне Сыне: ныне же Тя, Боже мой, бездыханна зрящи мертва, оружием печали растерзаюся люте: но воскресни, яко да возвеличуся.
Слава:
Земля покрывает Мя хотяща, но устрашаются адовы вратницы, одеяна видяще одеждою окровавленою, Мати, отмщения: враги бо Крестом поразив, яко Бог, воскресну паки и возвеличу тя.
И сега:
Да радуется тварь, да веселятся вси земнороднии, враг бо пленися ад: с миры жены да сретают, Адама со Евою избавляю всеродна и в третий день воскресну.
Изпяваме ирмоса отгоре.
Които ги мързя да изчетат канона, поне да изпеят катавасиите, а работливите да отиват на Опелото по-долу.
Катавасии: Волною морскою, гл. 6:
от Цариградската монахиня Касия (Касияна), IX век.
Тя е съставила още и канона за упокой на починалите и стихирите на Велика сряда.
1. Децата на спасените скриха под земята Този, Който някога с морската вълна покри техния гонител и мъчител (фараона), а ние като девойките (Изх. 15:20-21) да пеем на Господ, защото славно се прослави.
3. Когато творението видя Тебе, Който безопасно беше повесил цялата земя над водите, да висиш на Черепното място*, затрепера в голям ужас и извика: никой не е свят освен Тебе, Господи (1 Цар. 2:2).
* Смята се, че на Черепното (лобното) място в древност е погребан Адам и после кръстът на Христос е бил поставен над черепа на Адам.
4. Когато Авакум видя Твоето божествено себепонижение на кръста, извика удивен: Ти, Благи, прекрати властта на силните (князете на тъмнината) и като всесилен се приобщи към тези, които бяха в ада.
5. Като бодърстваше през нощта, Исайя видя незалязващата светлина на Твоето милостиво за нас Богоявление, Христе, и възкликна: мъртвите ще оживеят, ще възкръснат ония, които са в гробовете (Ис. 26:19), и всички на земята ще се зарадват.
6. Йона беше погълнат, но не се задържа в утробата на кита, защото беше предобраз на Тебе, Който пострада и беше погребан; той излезе от звяра (Йона 2:1, 11) като от чертог и извика към стражите (на Твоя гроб): вие пазите суетни и лъжовни неща, а изоставихте милостта.
7. Неописуемо чудо! Този, Който избави благочестивите юноши от пламъка в пещта, се полага в гроб като безжизнен мъртвец за спасението на нас, които пеем: Избавителю, Боже, благословен си!
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
8. Треперѝ от страх, небе, и да се разклатят основите на земята, защото ето, Този, Който живее във висините, е причислен към мъртвите и е положен в малък гроб; Него благославяйте, младежи, свещеници, възпявайте Го, хора, превъзнасяйте във всички векове.
9. Не ридай за Мене, майко, когато виждаш в гроба Сина, Когото ти безсеменно зачена в утробата си, защото ще възкръсна и ще се прославя, и като Бог със слава ще въздигам непрестанно тези, които с вяра и любов те величаят.
ОПЕЛО ХРИСТОВО
Свещеникът отваря царските двери и със запалена свещ и кандило излиза през тях. Като дойде пред Плащаницата, я кади.
Първа статия
1.Ти, Който Си Живот, Сам, Христе, слезе в гроб; ангелските войнства в ужас тръпнеха, славейки снижението Ти до нас!
2. Ти, Предвечен Живот, как във гроба лежиш? Но тъй на смъртта си царството сразил и от ада жертвите ѝ си спасил!
3. О, Иисусе Царю, пред разкрития гроб с почит величаем Твойта кръстна смърт, чрез която ни изкупи от смъртта!
4. На безкрайния свят Ти размери Си дал, а Сам, Всецарю, Си слязъл в тесен гроб, та из гроба мъртвите да изведеш!
5. Мой, Иисусе Христе, Цар на всичко в света, не човека ли от ада да спасиш, в бездните му мрачни, Боже, слезе Ти?
6. Сякаш мъртъв е Той, Който всичко владей и като мъртвец се слага в нов гроб днес, а пък Сам из гроб изгони мъртвите!
7. Ти, Христе, Си Живот, а положи Се в гроб; ала със смъртта Си порази смъртта – Извор на живота вечен стана Ти!
8. Приобщил Си се Сам към злодеи без срам – нас да оправдаеш от злодействата на лукавия, що примки ни плете!
9. Най-прекрасен в света, несравним в доброта, Който на всемира е украса Сам, ето: в гроб лежи невзрачен, глух и ням!
10. Как ще, Спасе, изтрай Тебе мрачния ад? Той за своя мрак ще страда ослепен, от светлика Ти прекрасен озарен!
11. О, Преблаги Христе! О, Спасителен Лъч! Как тъй Си се скрил в гробната тъма?! О, Търпение неописуемо!
12. И неразумния свят, и безплътният мир чудят се пред Твойто погребение: Тайнството невиждано ги порази!
13. О, предивни дела! О, безброй чудеса! Йосиф днес погребва бездиханен Теб, Тебе, Който с дъх живота Си ми дал!
14. Колко дивно е то и преславно, Христе: Ти като човек Си паднал в гробен мрак, а останал Си единосъщ с Отца!
15. И от тесния гроб, в Който слязъл си Сам, пак на тварите си правдата открил: че си Цар на небеси и на земли!
16. Щом земята прие Теб – Твореца, Христе, адът из основи цял се разлюля и гробовете разкриха се тогаз!
17. Този, Който държи в длан небе и земя, е убит по плът и в гроба задържан, та държаните във ада да спаси!
18. Ти – Самият Живот – мъртъв в гроба си бил, но нетлен възкръснал Си из мъртвите и ключалките на ада си разбил!
19. Както свещта гори и под крина дори, в мрака гробен свети Божето тело и из ада гони тежката тъма!
20. Ангелски мнозинства с Йосиф и Никодим идват да погребат в гроба тесен Теб, за Когото малка е вселената!
21. Жизнодавче Христе, мой Спасител и Бог, Ти по Своя воля земна смърт прие – мен мъртвеца грешен за да оживиш!
22. Пред смъртта Ти, Христе, всички ужас обзе; Теб в страданията състрадаваха и признаваха Те за Владетел свой!
23. Ненаситният ад щом погълна със стръв Тебе – на живота Камъка безцен, върна вси погълнати от век веков!
24. Боголепно, Христе, бе положен в нов гроб нашата природа, за да обновиш с боголепното Си възкресение!
25. В плът, Христе, се яви, та Адам да спасиш, но щом го не найде между живите, спустна се във ада да го дириш Ти!
26. Твърдта земна от страх се разтърси, Христе, и пред в гроба скритата Ти светлина сияйната Денница угаси лъчи!
27. Ти си Сам пожелал земна смърт на човек, а като могъщ Бог дигна мъртвите из гробове и греховни дълбини!
28. Майка Ти Пречиста, съкрушена над Теб, Теб обливайки със сълзи, плачеше: „Как ще Те положа в гроба, Сине мой?“
29. Като житно зърно влезе в земната плът и в клас многозърнест, Спасе, изкласи, Като всички люде от смъртта спаси!
30. Като слънце в нощта под земята се скри и Самин се, Спасе, в тъмна нощ покри, а сега по-лъчезарен възсияй!
31. Както някой път месецът слаб и блед хвърля сянка върху слънчевия лик, тъй и Тебе скри във гроба земна смърт!
32. Щом животът – Христос, вкуси земната смърт, смъртните помилва и спаси от смърт, като ги с живота вечен обдари!
33. Чрез смъртта Си, Христе, за живот възроди пак Адам – от завист в древле поразен – и за нас си, Боже, нов Адам във плът!
34. Покрай Тебе, Христе, легнал в гроба за нас, ангели мъдри в ужас тръпнеха и лицата си закриваха с криле!
35. Йосиф от кръста сне с почит Твойто тело и като мъртвец Те в гроб положи той, но стани, Спасителю и Боже наш!
36. Както радост Си бил за небесния свят, тъй за ангелите днеска Си печал, като гледат мъртъв в гроба да лежиш!
37. Щом на смъртния кръст Си възлязъл, Христе, людете до Теб си, Спасе, възвисил, а погребан – мъртвите Си възкресил!
38. Като немощен лъв, спящ в пустиня Си бил, ала като младо лъвче скачаш Ти и отмахваш старческите немощи!
39. От Адам взе ребро и Жена сътвори, а сега в ребрата бе прободен Сам и източи очистителни струи!
40. Агнецът тайно се жертвопринасяше, а Ти, Незлобливий, явно бе разпнат и очистил Си от злото всяка твар!
41. Как да се изрече, туй що става край нас; Този, Който е на цял свят Властелин, днес за нас страдалческа приема смърт.
42. Сам животът безценен мъртъв в гроба лежи, ангелите в ужас възридаха: „Как тъй в гроб заключи се Самия Бог?“
43. Из ребра Ти, що войн с копие порази бликна на живота вечния поток, с който ме, Христе, спаси и оживи!
44. Върху кръста прострян, Ти народите сбра, а сразен в ребрата Източник стана на живителното опрощение!
45. Благоликият мъж страшно дело твори: с почит той погребва Те като мъртвец и пред образа Ти тръпне ужасен!
46. Под земята Самин мъртъв слезе, Христе, мъртвите да вдигнеш към небето Ти, откъдето нявга паднали са те!
47. Мъртъв в гроба Си бил, ала жив като Бог от земята вдигаш към небето Ти всички люде, паднали от там, Христе!
48. Мъртъв бе за света, ала жив като Бог, мъртвите в живота Ти си оживил, а и моя умъртвител – умъртвил!
49. О, наслади безброй! Радост чудна безкрай, бездните на ада Си изпълнил с тях, щом е грейнала там Твойта светлина!
50. Пред Твойта мощ, Христе, и страдалческа смърт кланям се и с песни величая Те, че чрез тях от тленни страсти се спасих!
51. Враг над Тебе връхлете с меч обнажен, Христе, но на силния се меча притъпи и Едемският се меч обръща веч!
52. Като гледа сега своя Агнец под нож, остър нож пронизва майчино сърце и ридае тя, а с нея – всяка твар!
53. И във гроб, и във ад – Сам Си слязъл, Христе, но гробовете си Ти обезлюдил и на ада голотата Си разкрил!
54. Ти по воля, Христе, под земята Си бил; мъртвите спасил Си и с любов въвел в незалязващата слава на Отца!
55. От Триличния Бог плът облече Синът и на кръст изстрада горко Той за нас. Слънце и земя от ужас се тресат!
56. О, на извор горчив – вий, изчадия зли, вий, чеда на Юда, хвърлихте във ров, Този, Който с мана ви насищаше!
57. Съдещият света бе привлечен на съд; и неправдата осъди Съдника чрез Понтиеца Пилат на кръстна смърт!
58. Горд Израилев род – ти, убиец, злодей, зло ли ти бе сторил Бог та Го разпна, а разбойника Варава пусна с мир!
59. Твойте пръсти от пръст сътвориха човек, затова човешка плът облече Ти и по Своя воля кръстна смърт прие!
60. Ти синовно смирен Си послушал Отца: слязъл Си на ада в мрачните недра и Си възкресил човеческия род!
61. „О, горко ми, горко мой светилник възжелан! На света Светлик Си, Сине мой, Христе!“ – Девата нареждаше и плачеше!
62. Вий, убийци без срам, горделиви и зли, засрамете се от плащаницата, що остана в гроба след Възкръсналия!
63. Приближи, скверна твар, ученико-злодей, покажи, убиец, злобния си нрав, че Христов предател с него стана ти!
64. Ти, неверник злочест, с лицемерие скрит, уж човеколюбец, гинещ в слепота, Мирото небесно даде за злато!
65. Мирото небесно как си ти оценил? И в замяна с Него що си придобил? Бяс обзел те е, проклети сатана!
66. Нищелюбец лъжлив, щом си тъй поскъпил мирото що лей се за спасение, как взе златото, ти за Светозарния?
67. „Радост моя и Бог, Боже Слово, Христе, как изтрая три дни в гроба да лежиш?“ – къса се сърцето майчино от скръб!
68. Богоневестната Дева ридаеше „Кой сълзи би дал и извори-кристал, та достойно да оплача своя Син?“
69. „О, поля, планини! О, народи безброй! Всички заридайте, заплачете с мен – Майката на Бога – вашия Господ!“
70. „Ах, кога, Спасе мой, Светлина, що не мре, ще Те видя , сладост на сърцето ми?“ – горко тъй Светата Дева плачеше!
71. Ти Сам, Спасе, прие Камък дялан да Си, Камък, чиито страни дяла каменар, но източи на живота извор жив!
72. Като из извор благ, днес из Твоите ребра лей река сугуба сладостни води и безсмъртен е тоз, който пий от тях!
73. Боже Слово, Ти Сам смърт човешка прие, но възкръсна, както бе предрекъл Сам и въздигаш рода человечески!
Слава…
74. Славим Теб, Боже наш, Всевладетел с Отца и със Пресветия Дух Животворящ, славим днес и Твойто погребение!
И сега…
75. О, Дево Пречиста Майка блажена си на Спасителя и Бога наш Христос и Чието погребение тачим днес!
Заедно:
76. Ти, Който Си Живот, Сам, Христе, слезе в гроб; ангелските войнства в ужас тръпнеха, славейки снижението Ти до нас!
В края на първата статия се казва Малка ектения с възгласа: Защото се благослови Твоето име и прослави Твоето царство, на Отца и …
Втора статия
1. Как достойно е Тебе Жизнодавеца да славим, Теб – прострелия на кръста Своите ръце, Тебе – адовата сила съкрушил!
2. Как достойно е Тебе Всесъздателя да славим: чрез страданията Твои се пречистихме и от гибел се спасихме, Боже наш!
3. В ужас бе светът, и небето, Господи, стъми се, щом Ти – Незалязващата Светлина – умря и угасна в гроба чистата Ти плът!
4. Ти прие, Христе, да заспиш като човек във гроба, и от тежкия греховен сън въздигна Ти человеческия, страдащия род!
5. „Аз едничка Теб съм родила без родилни мъки, а сега ме мъчат Твоите страдания!" – плачейки говореше Пречистата.
6. Серафимите гледат Те, Христе, във ужас страшен, Тебе в небесата неразлъчен от Отца, на земята долу разпнат, умъртвен!
7. О, във храма там шумно се завесата раздира, светилата скриват в ужас свойта светлина, щом се Ти, о Слънце, под земята скри!
8. Ти с един замах сътворил си, Господи, земята, а сега залязваш в нея като человек: помръкни от туй видение, небе!
9. О, Ти, Който Сам си създал, с ръката Си човека, Ти във гроба слезе, Боже, да ни възродиш със божествената Си всесилна власт!
10. Нека с плач свещен да възпеем Мъртвия Иисус, както пели са жените мироносици, та и „Радвайте се“ с тях да чуем ний!
11. Миро Ти си нам, миро Господи неизтощимо, и затуй на Тебе, Боже, като на мъртвец, мироносиците миро носеха!
12. Ти Спасителю, царството на ада съкрушаваш, със смъртта Си умъртвяваш Ти самата смърт, и от гибел дигаш земнородните!
13. Мъдрост Божия, дето жизнени струи разливаш, слизайки във гроба тъмен, съживяваш Ти чезнещите в адовите тъмнини!
14. „За да обновя на човека естеството смъртно, от смъртта приех да бъда плътски уязвен: о Пречиста Моя Майко, не ридай!“
15. Ти на правдата светлината дето носиш, Боже, слезе в гроба и от сън въздигна мъртвите, гонейки от ада всяка тъмнина!
16. С две стъбла дърво във недрата земни се засажда, а кога изникне – във сълзи обляно днес – то света безкрайно ще възрадва!
17. Страх смрази Адам щом видя Господ да ходи в рая, но възрадва се когато в ада Бог дойде от падението му да го спаси!
18. Сълзи, Боже, лей върху Твоето пречисто тяло и ридае горко тази дето Те роди: „Както бе предрекъл, Чедо, възкръсни!”
19. В гроба Теб, Христе, Йосиф със благоговен(и)е скрива, и с примесени от сълзи песни на уста, боголепно Те възпява, Боже мой!
20. Таз що Те роди гвоздеи на горка скръб разкъсват, гледайки Те там на кръста горко пригвозден, и стрели пронизват нейната душа!
21. О, Ти, Който бе наслаждение за всички, Боже, днес в уста приемаш най-горчиво питие, как е цяла в сълзи Майка Ти сега!
22. „Колко клета съм, как се къса моята утроба при неправедното Твое заколение!” – в своя плач говореше Пречистата.
23. „Сладките очи, устните Ти, Боже, как да сключа; мога ли достойно, Боже, Теб да погреба!" – тъй във ужас Йосиф горко викаше.
24. Мъртвия Христа Никодим и Йосиф днес погребват и надгробни песни пеят с умиление, пеят с тях ведно и Серафимите!
25. О, Спасителю, о, на правдата Пресветло Слънце, Ти се скриваш под земята и тъмней без Теб на луната, дето Те роди, ликът!
26. Как се ужаси адът виждайки Те в него слязъл да унищожиш богатството му адово, мъртвите от века да животвориш!
27. Слънцето, Христе, След нощта отново възсиява; тъй и Ти от Своя гроб възкръснал след смъртта, в чудна светлина изгряваш, Господи!
28. Цялата земя, о, Създателю, се в страх разтърси и пробуди мъртвите от вечния им сън, Теб, Твореца щом в недрата си прие!
29. С миро, Боже мой, Никодим и благо(о)бразни Йосиф днес благоговейно като Те помазваха, „Ужаси се, цяла земьо!” – викаха.
30. О, залезе Ти, и залезе слънцето със Тебе, и от трепет всяка земна твар обхваната, величае Те като творец, Христе!
31. Каменният гроб Краеъгълния Камък скрива; и от смъртни като смъртен е погребан Той – Изворът на всичко: трепери, земя!
32. „Ето, тук съм аз с Твоя ученик любим, Исусе, о, поне едничко сладко слово отрони!” – молеше се, плачейки, Пречистата.
33. Разпнат, умъртвен, Ти – Безсмъртният Животодател – даже Своите мъчители не умъртви, а от гроба мъртвите им възкреси!
34. Нямал си, Христе, красота, ни вид кога си страдал, но възкръсвайки от гроба, ярко възсия и с лъчи небесни украси света!
35. О, Негаснещ Ден, Ти по плът залезе под земята, ала слънцето да гледа туй не изтърпя и насред деня угасна, потъмня!
36. Бледата луна заедно със слънцето помръкна, и така като слуги добри и предани, те в одежди черни се облякоха!
37. „Мъртъв си, Христе, ала стотникът видя в Теб Бога; как с ръцете си ще Те докосна, Боже мой ?” – питаше се Йосиф в ужас и във плач.
38. Ти заспал си днес, както в древността Адам заспал бе, но смъртта извел бе той от своите ребра, а от Твоите ребра струи живот!
39. Три дни си заспал, но на мъртвите живот си вдъхнал, и възкръсвайки си възкресил, о Господи, спящите от века своя вечен сън!
40. Слязъл в дън земя, Ти като лозница животочна си източил, Боже, нашето спасение: славя Твоите страдания и кръст!
41. Как разумните небожители възпяват, Боже, Теб – Осъдения, Разпнатия, Голия, и на злите как понасят дързостта?
42. Знаел си добре, извратен, жесток еврейски роде, знаел си, че в три дни храма ще въздигне Бог, о, защо тогаз осъдил си Христа?
43. И облякъл си Иисуса в присмехулна дреха, Иисуса – на небето Утвърдителя, Украсителя на грешната земя!
44. Като пеликан, о, Ти Боже наранен в ребрата, Своите деца умрели днеска съживи, като им преля живителни струи!
45. Слънцето е спрял друговерците кога прогонвал някога Навин, а Ти, Христе, залязвайки, адовата тъмнина прогони днес!
46. Ти Спасителю, Който от Отца си неразделен, о, приел си Ти да вземеш человешка плът, и да слезеш в ада си приел, Христе!
47. Ти залязъл си чрез Разпятието във земята, що си сътворил, и лягаш в нея, Боже, днес, и тресе се тя във ужас цялата!
48. „О, горко на мен – Чистата говореше през сълзи – Тоз, Комуто се надявах аз като на Цар, днеска виждам Го на кръста прикован!”
49. „Туй ми Гавриил възвести при мен когато слезе, каза ми, че непреходно, че безкрайно е царството на Иисуса – моя Син!”
50. „Сбъдна се – уви – Симеоновото предсказание: Твоят меч, Емануиле, ме пронизва днес и ранява люто моето сърце!”
51. Засрамете се, о, юдеи, поне от мъртъвците – тез, които възкреси Животодавецът, дето Го убихте в завистта си вий!
52. В страшен ужас днес помрачи се слънцето в небето, виждайки във гроб да Те полагат, Господи, Тебе – Светлината вечна на света!
53. Горко плачеше Твоята пренепорочна Майка, като виждаше във гроб положен, ням и блед, неизказания, безначелен Бог!
54. Теб Умрелия гледаше пречистата Ти Майка и със глас в сълзи удавен Те зовеше тя: „Не бави се при умрелите, Христе!”
55. Разтрепера се щом видя Те в свойто царство адът, Тебе, Слънцето на славата, Безсмъртния, и затворниците свои пусна той!
56. Колко страшно е, колко е велико туй видение: Този, от Когото е животът, смърт прие, искайки живот на всички да даде!
57. Пригвоздяваш се и пробождаш се в ребрата, Боже, но в ребрата на Адама язвата цериш, и цериш невъздържаността му Ти!
58. Всички в древността плакали са за Сина Рахилин, а пък днес Сина на Девата оплакаха Майка Му и верните апостоли!
59. Удар със ръка на Иисуса е ръка нанесла, Нему – человека със ръка Създалия, и на звяра челюстта Строшилия!
60. Всички верни днес Твойта смърт и Твойто погребение, чрез които се, Христе, от смърт избавихме, всички верни славим и празнуваме!
Слава ...
61. Боже Троичен, Безначални Отче, Слове, Душе, укрепи на нашия народ десницата, направи го силен Ти във труд и бран!
И сега ...
62. О, Пречиста ти, О, ти Дево, що роди Живота, премахни, о Майко, в Църквата съблазните н дарувай ти, всеблага, мир на нас!
Двата хора заедно:
63. Как достойно е Тебе Жизнодавеца да славим. Теб — прострелия на кръста Своите ръце, Тебе — адовата сила съкрушил!
В края на втората статия се казва Малка ектения с възгласа: Защото си свят, Боже наш, Който седиш на херувимски престол на славата, и на Тебе слава възнасяме, с Безначалния Твой Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Трета статия
1. Родовете всички Твойто погребен(и)е с песни възхвалят, Христе мой!
2. Свят ариматеец Теб от кръста сваля и с плащаница погребва!
3. Мироносиците гроба Ти спохождат и миро носят, Христе мой!
4. Всички Божи твари, с песни погребални елате при Създателя!
5. Той е жив, а ето — мъртъв в гроб е легнал! — Нека Го с миро помажем.
6. Йосифе блажени, погреби телото на Жизнодавеца Христа!
7. Тез, що Той отхрани, днес неблагодарно възстават срещу своя Бог!
8. Хранените с мана своя Благодетел със жлъчка и оцет поят!
9. Тези, що избиха толкова пророци, убиха дръзко и Христа!
10. Ученик безумен Бездната от мъдрост с подла целувка предаде!
11. Юда лицемерен своя Бог напусна и стана пленник на греха!
12. Според Соломона, като ров дълбок са устата на евреите!
13. Техните пътеки криви, беззаконни, тънат във тръни и примки!
14. Никодим и Йосиф с най-дълбока почит погребват днес Създателя!
15. Слава на властта Ти, разгромила ада, Творче на всичко във света!
16. Майка Ти пречиста, виждайки Те мъртъв, горко над Тебе плачеше!
17. Сладка моя Пролет, свидно мое Чедо, где хубостта Ти залезе?
18. Майка Ти всечиста цяла в плач стопи се, щом Ти, о, Слово, занемя!
19. А жените идват с миро да помажат Теб – Мирото Божествено!
20. Чрез смъртта Си, Боже, Ти смъртта погуби със Твойта мощ божествена!
21. Хитрий бе надхитрен, людете спасени чрез Твойта мъдрост, Боже мой.
22. Юда бе захвърлен в дъното на ада във кладенеца на смъртта!
23. Пътищата грешни на безумний Юда са тръни, примки, грехове!
24. Твоите палачи, о Царю и Боже, в безкрайна гибел затъват!
25. В кладенеца смъртен гинат в страшни мъки окървавените мъже!
26. Господи и Творче, о, Царю и Боже, как тъй приел си да страдаш?
27. Девата пречиста плаче, като гледа на кръста Агнеца разпнат!
28. Никодим и Йосиф тялото погребват – живот що дава на света!
29. Девата пресвята топли сълзи рони с пронизано от скръб сърце?
30. „Сладко мое Чедо, Слънце за очите, как скри се в тоя тъмен гроб?“
31. „Майко, не ридай ти! Страдам доброволно Адам и Ева да спася!“
32. „Сине, Твойта обич безпределна славя, зарад която страдаш днес!“
33. Ти оцет и жлъчка вкуси затова, че Адам плод вкуси забранен!
34. Своите люде в древност с облак Ти покрил бе, а днес разпънат си на кръст!
35. Мироносиците гроба Ти спохождат със миро да Те помажат!
36. О, стани, Иисусе, и от злите бездни с Твойта ръка ни изведи!
37. Родната Ти Майка през сълзи нарежда: „О, Жизнодавче, възкресни!“
38. Бързай да възкръснеш и разсей тъгата на тази, дето Те роди!
39. Силите небесни бяха в страх и ужас, кога Те мъртъв гледаха!
40. Тез, що с обич тачат Твоите страдания, със прошка Ти ги осени!
41. О, ужасна гледка! Как земята скрива Теб – Словото живително!
42. Нявга Йосиф с Тебе бягаше в Египет; днес друг Те Йосиф погребва!
43. Плаче и ридае Твойта свята Майка над бездиханната Ти плът!
44. Тръпнат умовете неми, ужасени, че Ти, Творецът, в гроб лежиш!
45. Мироносиците гроба Ти приливат със миро рано призори!
46. Дай на Твойта Църква мир, и нам спасение със Твойто възкресение!
Слава…
47. О пресвята Троице, Отче, Сине, Душе, спаси, помилвай Твоя мир!
И сега…
48. Дево, удостой ни твоя Син да видим от гроба сяйно възкръснал!
Двата хора заедно:
49. Родовете всички Твойто погребен(и)е с песни възхвалят, Христе мой!
В края на третата статия се казва Малка ектения с възгласа: Защото си Царят на мира и Спасителя на нашите души, Христе Боже, и на Тебе слава възнасяме, с Безначалния Твой Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Благословен си, Господи: гл. 5
(През това време свещеникът кади целия храм, и поръсва с благовонната течност Плащаницата и народа.)
Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби! (Пс.118:12)
Съборът на ангелите се удиви, като Те видя сред мъртвите, Спасителю, разрушил силата на смъртта и възкресил със Себе Си Адам, и освободил всички от ада.
Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби!
„Защо от съчувствие смесвате мирото със сълзи, ученички?“, заговори на мироносиците блестящият в гроба ангел: „Вижте гроба и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба“.
Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб, ридаейки, но ангелът застана пред тях и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението“.
Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Жените мироносици, дошли с миро при Твоя гроб, Спасителю ридаеха, когато ангелът ясно се обърна към тях с думите: „Защо смятате Живия за мъртъв? Защото Той като Бог възкръсна от гроба“.
Слава…
Да се поклоним на Отца и на Неговия Син, и на Светия Дух – Светата Троица в едно същество, и със серафимите да кажем: свят, свят, свят си, Господи!
И сега…
Ти избави Адам от греха и на Ева дари радост вместо печал, Дево, когато роди Животодателя; въплътеният от тебе Бог и Човек отведе към живота отпадналите от него.
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)
Малка ектения с възглас: Защото Те хвалят всички сили небесни…
Вместо Ексапостиларий, пеем само три пъти:
Свят е Господ, нашия Бог. (3)
Всякое дихание, гл. 2
В това време свещеникът целува Плащаницата, а след него и народа.
Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
4. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Днес гробът държи Този, който държи творението в дланта Си, а камък покрива Този, който покрива небесата с добродетел. Животът спи, а ада трепери и Адам е освободен от оковите си. Слава на Твоето устроение, чрез което, когато изпълни всичко, Ти ни даде вечната почивка, Твоето пресвето Възкресение от мъртвите.
3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)
Какво е това чудо, което виждаме сега? Каква е сегашната почивка? Царят на вековете завърши устроението със Своите Страсти и сега Той почива в съботния ден в гроба, давайки ни нова събота. Нека извикаме към Него: „Стани, Боже, съди земята, защото Ти царуваш вечно, Ти, който имаш безмерна голяма милост“.
2. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)
Дойдете, да видим нашия Живот, лежащ в гроба, за да оживи онези, които лежат в гробовете. Дойдете, както Го виждаме, от потомството на Юда, спящ днес, нека Му кажем пророческите думи: Ти полегна и заспа като лъв, кой ще Те събуди, Царю? И така, възкръсни със собствената Си сила, Ти, Който доброволно даде Себе Си за нас, Господи, слава на Тебе.
1. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)
Глас 6: Йосиф поиска тялото Иисусово и той го положи в своя собствен нов гроб; защото Иисус трябваше да излезе от гроба като от чертог*. Ти, Който съкруши господството на смъртта и отвори портите на рая за човечеството, слава на Тебе!
* младоженска стая
Слава, глас 6: Великият Мойсей тайно е предобразил този ден, казвайки: „И Бог благослови седмия ден“. Защото това е благословената събота; това е денят на почивката, в който Единородният Божий Син си почина от всичките Си дела, спазвайки съботния ден в смъртен покой на плътта. И като се върна към това, което беше, чрез Възкресението, Той ни даде вечен живот, защото Той единствен е добър и човеколюбив.
И сега, глас 2: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Велико славословие
(На последното Светий Боже момчетата взимат Плащаницата, и предвождан от хоругвоносец и свещоносец правим лития.)
Слава на Тебе, Който ни показа светлината! Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците добра воля! Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава. Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас – Ти, Който вземаш върху Си греховете на света! Приеми нашата молитва, Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас! Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!
Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове! Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях! Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин!
Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме! Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби (3 пъти)! Господи, прибежище бил си нам от род във род. Аз рекох: „Господи, помилуй ме и изцери душата ми, защото съгреших пред Тебе”. Господи, към тебе прибягнах, научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Защото у Тебе е изворът на живота; в Твоята светлина ще видим светлина. Продължи Твоята милост към тия, които Те познават.
Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас! (3 пъти)
Слава на Отца и Сина и на Светия Дух, и сега и винаги и во веки веков. Амин.
Светий Безсмъртни, помилуй нас!
(бавно) Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!
На южната страна на църквата:
Помилуй ни, Боже, по великата си милост, молим Ти се, чуй и ни помилуй.
(Господи, помилуй (3 пъти))
Още се молим за благочестивия и православен български народ, и христолюбивото му войнство.
(Господи, помилуй (3 пъти))
Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит името му.
(Господи, помилуй (3 пъти))
Още се молим за всички братя и за всички християни.
(Господи, помилуй (3 пъти))
Защото си милостив и човеколюбец Бог, и на Тебе слава …
На източната страна заупокойна ектения:
Помилуй ни, Боже, по великата си милост, молим Ти се, чуй и ни помилуй.
Господи, помилуй (3 пъти).
Още се молим за вечна памет и блажено упокоение на починалите царе, йерарси, свещеници, дякони, монаси и от църковния клир, нашите отци, праотци, родители и сродници, и всички от край до край земя починали в надежда за възкресение и вечен живот благочестиви и православни християни.
Господи, помилуй (3 пъти).
Защото Ти си упокоението на нашите души и тела, и на Тебе слава възнасяме, на Отец и Син, и Светия Дух сега и винаги, и вовеки веков.
Амин
На северната страна съкратена сугуба ектения:
Помилуй ни, Боже, по великата си милост, молим Ти се, чуй и ни помилуй. Господи, помилуй (3 пъти).
Още се молим за присъстващите тук и отсъстващите православни християни, живеещи в този град, служещите и помагащите в този свят храм, и за всяка християнска душа, за здраве и спасение и опрощаване на греховете им да речем. Господи, помилуй (3 пъти).
Чрез благоволението и благостта на единородния Твой Син, с Когото Си благословен, с пресветия и благия животворящ Твой Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!
Свещеникът влиза в олтара през царските двери, и възглася:
Да внимаваме. Мир на всички. Премъдрост.
(И обикаля с плащаницата около св. престол, пеейки тропарите:)
Възкресен на 2 гл, Егда снизшел еси к смерти:
Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!
Пред мироносиците жени на гроба застана ангел, казвайки: за мъртвите се носи миро, а Христос е чужд на тлението. Но извикайте: възкръсна Господ, като дарява на света велика милост.
Благообразният Йосиф от дървото сне пречистото Твое тяло, обви го с чиста плащаница, покри го с благоухания и положи в нов гроб.
Полага на престола Плащаницата, като слага на ней сгънатия антиминс, св. Евангелие и кръста. Там остава до сряда пред Възнесение (Спасовден).
Тропар преди пророчеството, глас 2:
Содержай концы, гробом содержатися изволил еси, Христе, да от адова поглощения избавиши человечество и, воскрес, оживиши нас, яко Бог Безсмертный.
Слава, и сега, същия.
Прокимен, глас 4: Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост. (Пс. 43:27) Стих: Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни. (Пс. 43:2)
Свещеникът: В премъдростта да внимаваме.
Паримия из пророчествата на Йезекииля (37:1-14)
Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, – а то беше пълно с кости, – и проведе ме около тях, и ето имаше доста много кости по полето, и те бяха съвсем сухи. И каза ми: сине човешки! ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това. И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: „сухи кости! чуйте словото Господне!“ Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, – и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ. Аз изрекох това пророчество, както ми бе заповядано, и когато пророчествувах, произлезе шум, и ето – движение, и почнаха да се сближават костите, кост до своя кост. И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях. Тогава Той ми каза: изречи пророчество за духа, изречи пророчество, сине човешки, и кажи на духа: тъй казва Господ Бог; дойди от четирите ветрове, душе, и духни върху тия убити, и те ще оживеят. И аз изрекох това пророчество, както Той ми заповяда, и влезе в тях дух, – и те оживяха и се изправиха на нозете си – твърде, твърде голямо опълчение. И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“. Затова изречи пророчество и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева. И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе Мой, из гробовете ви; ще вложа във вас Моя Дух, и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя – и ще познаете, че Аз, Господ, казах това и извърших, казва Господ.
Прокимен. Гл. 7. Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс. 9:33)
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс. 9:2)
Апостол
1 Кор. 5:6-8; Гал. 3:13-14
Братя, не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас. Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.
Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“), та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
Алилуйя, глас 5: Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете му и да бягат от лицето Му, онези които Го мразят. Стих: Както изчезва дима, да изчезнат враговете Божии, както се топи восък от огъня. Стих: Тъй грешниците да загинат от лицето Божие, а праведниците да се развеселят.
Евангелие
Мат. 27:62-66
На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
Сугубата ектения: Да речем всички…,
Просителната ектения: Да изпълним утринната молитва…,
Отпуст
Дяконът: Премъдрост.
Певецът: Благослови.
Свещеникът: Благословен си, Христе Боже наш, сега и винаги, и во веки веков.
Четецът: Амин. Утвърди, Боже, благочестивия и христолюбив православен народ, светата православна вяра, православните християни по света и тоя свят храм во-век века.
Свещеникът: Пресвета Богородице, спаси ни.
Четецът: По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, истинска Богородица, теб величаем.
Свещеникът: Слава на Тебе, Христе Боже, упование наше, слава на Тебе.
Певецът: Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во-веки веков. Амин. Господи помилуй /3/. Благослови.
Свещеникът: Този, който заради нас човеците и заради нашето спасение благоволи да иде на страшни мъки, животворящ кръст, и доброволно погребение на плътта, Христос истинския наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и пренепорочна света Майка, на светите славни и всехвални апостоли, на светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на светите равноапостолни славянобългарски просветители Методий и Кирил, на светия благоверен цар Борис-Михаил, на светия наш отец Климент, архиепископ Охридски, чудотворец, на преподобния отец наш Иоан, пустиножителя Рилски, чудотворец, на свети (храмовия светия), на светите праведни богоотци Иоаким и Анна, на всички светии, да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец.
No comments:
Post a Comment