Последование на Жениха (в понеделник вечер)

Последование на Жениха

В понеделник вечер

Обикновена утринна (за следващия ден)

Свещеникът: Благословен е нашият Бог, всякога, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

Свещеникът: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Молитва към Светия Дух:

Царю небесний, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.

Трисветое

 

Четец: Господи, помилуй (12). Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог. Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа Царя, нашия Бог. Дойдете да се поклоним и паднем пред самия Христос, нашия Цар и Бог.

Псалми 19 и 20 се четат бавно, за да може свещеникът с ръчна кадилничка да прекади целия храм.

Псалом 19.

Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов. Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи. Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно. Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни. Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби. Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница. Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим; те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави. Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!

Псалом 20.

Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва. Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли, защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато. Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века. Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие. Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си, защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати. Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят. Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне. Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им – изсред човешките синове, защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят). Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им. Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Трисветое

Четец: Спаси, Господи, Твоите люде и благослови достоянието Си, като даруваш на православните християни победи над враговете и запазваш с кръста Си Твоя народ.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух

Христе Боже, Който доброволно си се издигнал на кръста, дарувай щедростите Си на съименното Ти ново общество. Зарадвай със силата Си православния български народ и му дай победи над враговете, като Твоята помощ му бъде оръжие на мир и знаме на непобедимост.

и сега и винаги и во веки веков. Амин.

Блага, всевъзпявана Богородице, която си дивна и непосрамваща застъпница, не отхвърляй нашите молитви, утвърди православните християни и им дай от небето победа, защото ти едничка, благословена, си родила Бога.

Кратка сугуба ектения

Свещеникът: Помилвай ни, Боже, по великата си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.
Народът: Господи, помилвай (3 пъти).
Още се молим за благочестивите православни християни.
Още се молим за високопреосвещения наш митрополит името.
Още се молим за всички братя и за всички християни.
Защото си милостив и човеколюбив Бог, и на Тебе слава възнасяме…

Народът: Амин. С името Господне благослови, отче!
Свещеникът: Слава на светата, и единосъщна, и животворяща, и неразделна Троица.
Четецът: Амин.

Шестопсалмие

Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение (3 пъти).
Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала (2 пъти).

Псалом 3.

Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение. Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.

Псалом 37

Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай, защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми. Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми; защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха, смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми. Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен; защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми. Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си. Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе. Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене. Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч. А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят; аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си; и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор, защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.

Псалом 62

Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна, за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището: защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят. Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си. Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми. Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи, защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам; към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа. А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня. Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците. А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже (3 пъти)! Господи, помилуй (3 пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!

Псалом 87

Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе: да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми; защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята. Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила, хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка. Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна. Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази. Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза. Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе. Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят? Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението? Нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?

Псалом 102

Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост. Господ дава правда и съд на всички обидени. Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове – Своите дела. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив: Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди. Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове: защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него; колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония; както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят. Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.

Псалом 142

Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, – и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб. Чуй ме, Господи, по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб. Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже (3 пъти)! Господи, помилуй (3 пъти).
Упование наше, Господи, слава на Тебе!

Велика ектения

Алилуйя, гл. 8

Стих 1: Духът ми се издига рано сутрин при Тебе, Боже, защото Твоите заповеди са светлина на земята. (По Ис. 26:9)

Алилуйя (3).

Стих 2: Научете се на правдата, вие, които живеете на земята.

Стих 3: Ревността ще обхване един неучен народ; и сега огънят ще погълне противниците.

Стих 4: Донеси повече злини върху тях, Господи, донеси повече злини върху тях, върху славните на земята.

Тропар, гл. 8 (бавно)

Се Жених грядет в полунощи, и блажен раб, егоже обрящет бдяща: недостоин же паки, егоже обрящет унывающа. блюди убо душе моя, не сном отяготися, да не смерти предана будеши, и Царствия вне затворишися, но воспряни зовущи: Свят, Свят, Свят еси Боже, Богородицею помилуй нас.

Слава: същия. (бавно)

Ето, Младоженецът идва в полунощ и блажен е този раб, когото Той намери да бди, а недостоен е оня, когото намери безгрижен. Внимавай, прочее, душо моя, да не те налегне сън и да не бъдеш предадена на смърт пред затворените врати на царството, но се опомни и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица* помилвай ни!

* в понеделник вечерта – по молитвите на Твоя Предтеча.

И сега: същия. (Бързо. На третото изпяване винаги се пее заради Богородица).

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, глас 4.
Подобен: Вознесийся на крест:

Жениха братие возлюбим, свещи своя украсим, в добродетелех сияюще и вере правой: да яко мудрыя Господни девы готови внидем с Ним на браки: Жених бо дары, яко Бог всем подает нетленный венец.

Слава, и сега, същия.

Да възлюбим, братя, Младоженеца, да украсим светилниците си в сияйни добродетели и права вяра, та като разумните Господни девици да сме готови, да влезем с Него в сватбата, защото Младоженеца, като Бог, дава като дар на всички нетленен венец.

Втори седален, глас 4.
Подобен: Удивися Иосиф:

Совет Спасе беззаконный на Тя, священницы и книжницы завистию собравше люте, в предательство подвигоша Иуду: темже безстудно исхождаше, глаголаше на Тя беззаконным людем: что ми, глаголет, дадите, и аз вам Его предам в руки ваша? Осуждения сего избави Господи, души наша.

Слава, и сега, същия.

Свещениците и книжниците, яростно събрани от завист, свикаха беззаконен съвет против Тебе, Спасителю, и подбудиха Юда към предателство, затова той отиде безсрамно и говори за Тебе на беззаконниците, като каза: „Какво ще ми дадете, ако Го предам в ръцете ви?“ Избави душите ни, Господи, от сполетялата го присъда!

Трети седален, глас 8.
Подобен: Премудрости:

Иуда разумом сребролюбствует, на Учителя враждебне подвизается, советует, поучается преданию, света отпадает, тьму приим, соглашает цену, продает Безценнаго: темже и удавление, возмездие еже содея, обретает окаянный, и лютую смерть, предав Тебе Господа. Того нас части избави Христе Боже, прегрешений оставление даруя, празднующим верою пречистую страсть Твою.

Слава, и сега, същия.

Юда съзнателно се отдава на любовта към парите, враждебен към Учителя, интригантства, съветва се, обмисля предателство, отпада от светлината, приема тъмнината, преговаря за цената и продава Безценния; затова окаяният получава задушаване като възмездие за стореното и мъчителна смърт. Избави ни от неговата участ, Христе Боже, като даруваш опрощение на греховете на празнуващите с вяра Твоите пречисти страдания.

Евангелски чин

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Свещеникът (от дверите)

Евангелие (Мт. 22:15 – 23:39)

В това време, фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума. И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице; затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. И казва им: чий е този образ и надпис? Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.

В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха: Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си; у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си; също и вторият, третият, дори до седмия; а след всички умря и жената; и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха. Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия; защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи. И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат: връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат; и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си; обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и да им казват човеците: учителю, учителю! А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя; и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос. Но по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара? И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него; и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава; и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената? Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град, за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника. Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род. Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! Ето, оставя се вам домът ви пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!

(Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.)

Псалом 50 (чете се)

    Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд. Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми. Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта Си. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени. Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат. Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда. Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала; защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

Литийна молитва (дяконът)*

* Няма литийна молитва в гръцкия триод

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Господи, помилуй (12)! 

Малка ектения

Свещеникът: (възглас): Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава отдаваме…

Кондак, глас 2.
Подобен: Вышних ища:

Като помислиш за последния си час, окаяна душо, и се страхуваш от участта на отсечената смоковница, с усърдие работи върху таланта, който ти е даден, бди и плачи, за да не останем извън брачната стая* на Христос!

* чертога

Икос: Защо си в небрежност, душо моя окаяна? Защо не на време мечтаеш в грижи за безполезни неща? Защо си заета с неща, което отминават безследно? Последният час вече дойде, и ще се разделим с всичко, което е тук. Докато имаш време, отрезви се, плачейки: „Съгреших против Тебе, Спасителю мой, не ме отсичай като безплодната смоковница, но като милостив Господ, смили се над този, който вика в страх: да не останем извън брачната стая на Христос!“

Синаксар (краткия). Стихове:

Най-великият от вторниците сочи към Десетте девици,

Които пък сочат победата на неподкупния Владика.

Синаксар (пълния)

В светия Велики вторник спомняме притчата за Десетте девици. За предмет на тая притча Господ Иисус взел един тогавашен местен обичай – младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Така младоженците тържествено са били въвеждани в брачния чертог и придружаващите ги са участвали в сватбеното пиршество.

Господ Иисус е представен в притчата като Жених на Църквата. Дошло времето, когато според Неговите пророчески думи Женихът трябвало да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т. е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение и смърт. А това са тъкмо дните на Страстната седмица. Очевидно затова е наредено тая притча да се чете тъкмо днес. По тая причина и богослужението през първите три дни на Страстната седмица се нарича „Последование на Жениха“.

Основната мисъл на притчата е духовното бодърстване, което се предпоставя от неизвестността на Второто Христово пришествие и на собствената наша смърт, а също и от необходимостта винаги да бъдем готови за посрещането на Господа и за смъртния час. Тази е главната идея и на тропара на утренята през първите три дни от Страстната седмица: „Ето, Младоженецът иде в полунощ и блажен е оня раб, когото Той намери буден. Недостоен пък е оня, когото намери заспал. Затуй, внимавай, душо моя, да не те налегне безгрижен сън, та да не би да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън, пред затворените врати на Божието царство, но стресни се прочее и казвай: „Свят, свят, свят си Боже, по молитвите на Пресвета Богородица помилуй ни!“

Притчата за десетте девици разкрива и друга една мисъл: значението на милосърдието за влизането в брачния Христов чертог – Небесното царство (Мат. 22:2). Петте неразумни девици са били също чисти и девствени, както и другите техни пет дружки. Ценно, наистина, е девството, но само то не е достатъчно за нашето спасение. Нужна е преди всичко дейна и състрадателна любов (Мат. 25:34-36). А тъкмо това е липсвало на петте неразумни девици, защото не им стигнал eлей в светилниците. А думата „елей“ на гръцки означава не само „масло“, но и „милост“. Неразумните не проявили при това и духовна бодрост, поради което и били заспали. А това ще рече, че смъртта ги е намерила неподготвени. И когато среднощ се чул вик: „Ето, Младоженецът иде! Излезте да Го посрещнете!“ – те се събудили и като видели, че маслото им се привършило и светилниците им почнали да гаснат, поискали от мъдрите да им дадат от своето масло. Те обаче им отказали, за да не би да не стигне и на тях, и ги пратили при продавачите да си купят, т. е. да идат при бедните и нуждаещите се и да проявят към тях милосърдие. Когато обаче те отишли да си купят масло, ето че Младоженецът пристигнал. Будните девици Го посрещнали и влезли заедно с Него в брачния чертог, и вратите след тях се затворили. След това дошли и другите девици, почнали да хлопат на вратите и да викат: „Господине, господине, отвори ни!“ В отговор на техния призив се чул отвътре глас: „Истина, истина ви казвам, не ви познавам!“ И тъй, бъдете будни – завършил притчата Си Господ, – защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески“ (Мат. 25:13).

Поуката от притчата е ясна: ние трябва да бъдем винаги готови да посрещнем Небесния Жених, Господ Иисус Христос, при Второто Му славно пришествие, защото не знаем кога то ще настане. Трябва да бъдем също готови и за смъртния час, защото и той ненадейно ще дойде като нощен крадец. Особено пък трябва духовно да бодърстваме в тия дни на Господните страдания. Оня, който не полага грижи да поддържа в изправност своята духовна лампада с достатъчен запас от елей, т. е. оня, който не проявява милост към своите страдащи братя, той няма да влезе в Небесното царство.

Младоженецо Христе, направи ни участници заедно с мъдрите деви в Твоето Небесно царство и ни причисли към избраното Твое стадо, защото си благ и човеколюбец! Амин!

ДВУПЕСНЕЦ

от монах Козма Маюмски (8 и 9 песен), 

чието краестрочие е: τρίτη τε (във вторник).

Песен 8. Глас 2.

Ирмос: Като не се покориха на заповедта на тиранина, тримата благочестиви младежи, хвърлени в пещта, изповядваха Бога, пеейки: благословете Господа, създания Господни! (2)

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Да отхвърлим далече от нас леността и със запалени светилници да посрещнем с песни безсмъртния жених Христос, като извикаме: благословете Господа, създания Господни! (2)

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Нека маслото на щедростта* бъде изобилно в съдовете на нашите души, за да не купуваме, когато дойде времето за награди, а да пеем: благословете Господа, създания Господни! (2)

* на раздаването на милостиня

Благославяме Господа – Отец, Син и Свети Дух, като пеем и Го превъзнасяме во веки.

Всички, които получихте талант от Бога, с помощта на Христос, Който го е дарил, увеличете благодатта още толкова, и пейте: благословете Господа, създания Господни!

Сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Всички, които получихте талант от Бога, с помощта на Христос, Който го е дарил, увеличете благодатта още толкова, и пейте: благословете Господа, създания Господни!

Катавасия: Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове. (Пеем ирмоса)

Не пеем „Честнейшую“, а ирмоса на 9 песен. Народът става.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Песен 9.

Ирмос: Тебе възпяваме, Богородице Дево, която вмести в утробата си невместимия Бог и Го роди за радост на света. (2)

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Бъдете будни – каза Ти, Благий, на учениците, – понеже не знаете в кой час ще дойде Господ, да въздаде на всеки! (Мат. 24:42) (2)

Слава. И сега.

При Твоето второ и страшно пришествие, Владико, причисли ме към овцете от дясната Ти страна, като презреш множеството ми грехове. (2)

Катавасия: (Пеем ирмоса)

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен

Пее се до Велики четвъртък, певецът по средата на църквата и се повтаря от хорът.

Глас 3.

Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но нямам дрехи, за да вляза в него. Осветли дрехата на душата ми, Подателю на светлината, и ме спаси. (3)

Всякое дихание. Глас 1. Самогласни.

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2

Как ще вляза аз, недостойния, в блясъка на Твоите светии? Защото, ако дръзна да вляза с тях в стаята на младоженците, дрехата ме изобличава, понеже не е брачна, и свързан ще бъда изхвърлен от ангелите. Господи, очисти сквернотата на моята душа и като човеколюбец ме спаси.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3

Същата стихира.

Глас 2:

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Понеже задрямах от безделие на душата, младоженецо Христе, не придобих светилник, горящ от добродетели, а се уподобих на неразумните девици, които се скитат по време на работа. Не затваряй за мене милосърдното Си сърце, Владико, но отърси от мене мрачния сън, вдигни ме и ме заведи с разумните девици в брачната Ти стая, където е чистият глас на празнуващите и викащите непрестанно: Господи, слава на Тебе!

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Същата стихира.

Слава, И сега, глас 4: Като чу, о душо, за осъждането на скрилия таланта, не крий Божиите думи, възвестявай Неговите чудеса, та като умножиш дара на благодатта, да влезеш в радостта на твоят Господ.

Славословие (чете се)

На Тебе слава подобава, Господи, Боже наш, и на Тебе слава възнасяме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение. 

Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава. Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас – Ти, Който вземаш върху Си греховете на света! Приеми нашата молитва, Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас! Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!

Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове! Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях! Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме!

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение. Тебе слава подобава, на Отца и Сина и на Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин!

Просителна ектения

Стиховни стихири

Глас 6. Самогласен.

Дойдете, верни, да работим усърдно за Владиката, защото дава богатство на рабите Си; и всеки да преумножи съразмерно таланта на благодатта: един да използва мъдростта за добри дела, а друг да изпълнява службата на просветлението. Нека вярващият въведе непосветения в Божието слово, а друг да пръсне богатството си по бедните, защото така ще умножим това, което ни е дадено, и като верни настойници на благодатта ще се удостоим с радостта на Учителя. Удостой ни с тази радост, Христе Боже, като човеколюбив.

Стих: Насити ни рано с Твоята милост. Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие. Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им. (Пс. 89:14-16)

Когато дойдеш в слава с ангелските сили и седнеш на престола на съда, Иисусе, не ме отделяй от Тебе, добри Пастирю, защото познаваш десните пътища, а левите са развратни. Не погубвай мене, загрубелия в греха, с козите, но като ме причислиш към овцете от дясно, спаси ме като Човеколюбец.

Стих: И да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай. (89:17)

Младоженецо, по-красив от всички човеци, който ни призова на духовния пир в Твоя чертог, съблечи некрасивия ми вид от прегрешения чрез участие в Твоите страдания и като ме украсиш с одеждата на славата на Твоята красота, покажи ме като светъл сътрапезник в Твоето Царство, тъй като си милосърден!

Слава, и сега, глас 7:

Ето, душо моя, Владиката ти поверява талант. Приеми дара със страх, вземи го назаем от Този, Който ти го даде, раздавай на бедните и така имай за приятел Господ, за да стоиш от дясната Му страна, когато дойде в слава, и ще чуеш блажения глас: „Влез, рабе, в радостта на господаря си!“ (По Мат. 25:21) Удостой, Спасителю, с нея и мене, заблудения, по голямата Си милост.

Благо есть, Пс. 91:

Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний, да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем.

Трисветое

Кондак 

(От двупеснеца, чете се.)

Като помислиш за последния си час, окаяна душо, и се страхуваш от участта на отсечената смоковница, с усърдие работи върху таланта, който ти е даден, бди и плачи, за да не останем извън брачната стая на Христос!

Края на утринната:

Господи, помилвай (12 пъти).

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородице, тебе величаем.

В името Господне, благослови, отче!

Свещеникът: Да бъде благословен Христос, нашия Бог, всякога, сега и винаги и во веки веков.

Хорът: Амин. 

Четецът: Небесни Царю, благочестивия народ укрепи, вярата утвърди, народите укроти, света умири, тоя свят храмтая света обител/ добре запази, по-рано отишлите си наши отци, братя и сестри в селенията на праведните настани, и нас в покаяние и изповед приеми, защото си благ и човеколюбец.

Свещеникът казва молитвата и прави поклоните, а с него и народа:

Молитвата на св. Ефрем Сириец

Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. (Поклон).

Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. (Поклон).

    Ей, Господи Царю! дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин. (Поклон).

След това правим кръстния знак 12 пъти, като всеки път казваме наум: „Боже, бъди милостив към мене, грешния, и ме помилвай“. Накрая свещеникът изчита цялата молитвата и правим последен поклон до земята.

Отпуст

Свещеникът: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Четецът: Слава на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин. Господи, помилуй! (3) Отче, благослови!

Свещеникът: Този, Който идва на доброволно страдание заради нашето спасение, Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и преблагословена света Майка, на светите славни и всехвални апостоли, на светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на светите равноапостолни славянобългарски просветители Методий и Кирил, на светия благоверен цар Борис-Михаил, на светия отец наш Климент архиепископ, Охридски чудотворец, на преподобния наш отец Йоан, пустинножител Рилски, чудотворец, на светите и праведни богоотци Йоаким и Анна, на свети (името), чиято памет празнуваме, и на всички светии  да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец.

Народът: Амин.

Свещеникът: По молитвите на светите наши отци, Господи, Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни.