Свети Никола

СВЕТИ НИКОЛА,

МИРЛИКИЙСКИЯТ ЧУДОТВОРЕЦ

ВЕЧЕРНА СЛУЖБА

Блаже́н муж:

1 антифон.

Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, глас 2:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих 8: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Подобен: Егда́ от Дре́ва Тя:

Ти живя телесно в град Мира и се показа истинско миро, помазан с духовното миро, свети Никола, светителю Христов, и правиш да благоухаят лицата на тези, които винаги с вяра и любов извършват твоята всеславна памет, като ги избавяш от беди, напасти и скърби, отче, с твоите молитви към Господ.

Стих 7: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2)

В съответствие с твоето име наистина си мощна победа за верния народ в изкушенията, свети Никола, истински служителю Христов; защото скоро отиваш навсякъде, където те призовават, денем и нощем се явяваш на вярващите, които с любов прибягват под твоята защита, като ги спасяваш от напасти и изпитания. 

Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3)

Стих 5: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:4)

Явил си се на император Константин Велики и (неговия съдия) Авлавий насъне, и си ги заплашил: „Освободете веднага тези, които несправедливо държите в тъмница, защото те са невинни за беззаконното клане; ако не ме послушаш, царю, когато моля, ще говоря на Господ срещу тебе“.

Стих 4: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа. (Пс.129:6-7А)

Велик и горещ застъпник на всички, които ти се обръщат при беди, славни свети Никола, архиерею и проповедниче на Христос, ти си най-състадателен и могъщ застъпник за тези, които са по суша или плават, близки и далечни; затова сме се събрали и ти казваме: моли се на Господ да се избавим от всяко изпитание.

Други стихири на същия глас.

Подобен: Ки́ими похва́льными:

Стих 3: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

С какви венци от похвали да увенчаем светителя? По плът пребивава в град Мир, а духовно при всички достига като обича чистите, покровителят и застъпникът на всички, и утешителят на всички скърбящи, прибежището на тези, които са в беди, стълбът на благочестието, победителят на верните. Заради него, Христос победи бунтовете на враговете, защото има велика милост.

Стих 2: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)

С какви песни да възпеем светителя? Борецът против нечестията и защитникът на благочестието, първостоятелят на Църквата, великият закрилник и учител, който посрамва всички, които злословят, унищожителят на Арий и неговите помощници. Заради него, Христос срина техния бунт, защото има велика милост.

Стих 1: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)

С кои пророчески песни да похвалим светителя? Той провижда отстоящите на далеч, сякаш са наблизо, като пророчествува истинно. Наглежда цялата вселена, и избавя всички обидени. В съня се яви на Богомъдрия цар* и избави някога несправедливо окованите от заколение, и им дарува велика милост. 

* Константин Велики

Слава, глас 6:

Съберете се вие, които обичате празника, да възпеем с песенни похвали красотата на светителите и славата на отците, извора на чудесата и великия застъпник на верните, като кажем: Радвай се, пазителю на християните в Мира, почитан почитан предстоятелю и неподвижни стълбе! Радвай се, светилниче многосветли, който с чудесата просвещаваш краищата на света! Радвай се ти, божествена радост за скърбящите и горещ застъпник на обидените. А сега, всеблажени Никола, не преставай да се молиш на Христос Бог за тези, които с вяра и любов винаги почитат твоята радостна и всепразнична памет.

И сега, на предпразненството, глас същия:

Разкраси се, пещера, защото Агницата идва, носейки в утробата си Христос. Ясли, поемете Този, Който ни освободи с дума от лишеното от разум деяние на нас, земните. Пастири, които свирите, засвидетелствайте страшното чудо. Мъдреци от Персия, принесете злато, ливан и смирна на Царя, защото Господ се яви от Девица-майка. И пред Него, смирено падайки, самата майка Му се поклони, като се обърна към Този, Когото държеше в обятията си: Как бе заченат в мен, или как израстна в мене, Избавителю мой и Боже?

Вход. Свете Тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен (на деня)

Четива

Притчи Соломонови

(Комбинирани стихове):

Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословия почива върху главата на праведника. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, – защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да ѝ се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата ѝ е дългоденствие, а в левицата ѝ – богатство и слава; (от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си). И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа. Към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас: защото Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум. Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда; защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание. Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек, не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите. Ще ви науча на истината, нека надеждата ви бъде в Господа и се изпълнете с Духа.

Притчи Соломонови (10:31-32 и 11:1-12):

От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното. Неверни теглилки са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакването на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова (4:7-15)

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

На литията стихира на храма, както и стихири на св. Николай, глас 2. Самогласни. Византиево:

Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието те показа на твоето стадо Христос Бог, светителю Никола. Благоухаещото твое Божествено управление от град Мира осиява целия свят, защитниче на сираците и вдовиците. Затова непрестанно се моли да се спасят нашите души. 

Отче Никола, мощите ти обогатяват с миро град Мира. Ти си се явил във видение насън на царя, като освободи от окови, затвор и смърт онези, които бяха осъдени несправедливо. И сега, както тогава и винаги, във видение се яви, като се молиш за нашите души.

Отче Никола, въпреки, че град Мира мълчи, но пък целия свят, просветен от тебе и благоуханен от твоето миро и множества чудеса, възнася хвалебни песни; и спасените от тебе, осъдени на смърт, заедно с тези от Мира и ние възпявайки те молим: моли Го да се спасят нашите души. 

Глас 4:

Отче Никола, ти си съкровищница от свето миро на Пресвятия Дух, защото в град Мира благоухаеш с божествени аромати; ти си поборник на Христовите апостоли и целия свят обходиха думите за твоите чудеса, затова надалеч и наблизо се явяваш в сън, избавяш от смърт, осъдените от несправедлив съд; ти спасяваш от беди мнозина, които те призовават. Затова и нас, които се намираме в нещастие, освободи по твоите молитви, защото винаги те възхваляваме.

Глас 8:

Като плод на твоята доблест, преподобни отче, ти си просветил сърцата на верните; защото кой не е чул за твоето безгранично смирение и кой не се е удивил на търпението ти? Защото ти си на нищите смирение и на скърбящите утешение. Всички си поучил за Бога, светителю Никола, и сега като си увенчан с неувяхващ венец, моли се за нашите души.

Във временния ти живот си бързал да хвалиш Господа, Никола, и Той те прослави в небесния, истински живот. Затова, като имаш дръзновение пред Него, моли Го да се спасят нашите души.

Слава, глас 6:

Добри и верни рабе, работниче в Христовото лозе, ти понесе мъките на ежедневните трудове, увеличи таланта, който ти бе даден; не завидя на тези, които са работили по-малко от тебе. Затова портите на небето се отвориха за тебе и сега влез в радостта на твоя Господ, свети Никола, и се моли за нас!

И сега, глас 6:

Сионе, тържествувай; весели се, Йерусалиме, граде на Христос, нашия Бог; приветствай Създателя, Който се е вместил в пещера и ясли. Отвори портите си, Йерусалиме, и аз ще вляза, за да видя Младенеца, който държи цялото творение в ръката Си, въпреки че лежи в ясла, увит в пелени. Него възпяват ангелите с немлъкващи гласове като животодавец Господ, Който спасява нашия род.

Стиховните стихири, глас 5.

Подобен: Ра́дуйся:

Радвай се, глава на свещениците, неопетнен дом на добродетелите, образец на божественото свещенство, пастирю велики, носителю на факела на най-светлата победа, ти, който милостиво слушаш молитвите на молещите те, като проникваш в молбите на немощните, най-бърз избавителю, спасителен защитниче на всички, които с вяра почитат твоята всесвята памет. Моли Христа, многоблажени, да ороси света с велика милост.

Стих: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс.115:6)

Радвай се, най-свещен уме, чисто обиталище на Троицата, стълбе на Църквата, защитниче на верните, помощ на тези в беди. Звездо, чиито лъчи на молитвата прогонват винаги тъмнината на нападенията и скърбите. Светителю Никола, ти си тихо пристанище за спасение на обуреваемите, които са изхвърлени от вълнението на морето на живота. Моли Христос да даде на душите ни велика милост. 

Стих: Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. (Пс.131:9)

Радвай се, изпълнен с усърдие по Бога! Ти се появи насън и спаси от смърт несправедливо осъдените. Ти си извор в Мира, преливащ от ароматно миро, Никола, и като напояваш душите, гониш смрадта на страстите. Ти си меч, който отсича плевелите на прелестта (измамата); ти си лопатата, която изрови плевелите на Ариевото учение. Моли Христос да ороси душите ни с Неговата голяма милост.

Слава, глас 6. От монах Йоан:

Човече Божи, верни рабе и служителю Господен, мъж на свещени стремежи, избран съсъд, стълб и опора на Църквата, наследниче на Царството, не млъквай да призоваваш Господ за нас.

И сега, на предпразненството. Византиево:

Безмъжна Дево, откъде дойде? Чие дете си? И коя е твоята майка? Как така носиш в прегръдката си Твореца? Как не се унищожи твоята утроба? Велики и необикновени неща виждаме да се случват на земята, Пресвята! И ние изпълняваме нашия подобаващ дълг пред тебе: от земята подготвяме пещера и молим небето да даде звездата, и мъдреците идват от източната земя на запад, за да видят Спасителя на човеците, кърмен като младенец.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропа́рь, глас 4:

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости, воздержа́ния учи́теля яви́ тя ста́ду твоему́, я́же веще́й и́стина. Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая, ни́щето́ю Бога́тая, о́тче свяще́ннонача́льниче Нико́лае, моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Слава, И сега: Богородичен, гл. 4: Еже от века

Скритата от вечност непозната и на ангелите тайна се откри чрез тебе, Богородице, на живеещите на земята – Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни!

—————————————————

УТРИННА СЛУЖБА 

Бог Господь, гл. 4:

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Тропар, гл. 4:

Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието те показа на твоето стадо Този, Който е истината на нещата, затова ти със смирението си придоби величие, а с нищетата – богатство, отче свещеноначалниче Никола, моли Христос Бог да се спасят душите ни.

Слава, И сега: Богородичен, гл. 4: Еже от века

Скритата от вечност непозната и на ангелите тайна се откри чрез тебе, Богородице, на живеещите на земята – Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни!

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седални, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:

Живеейки в чувствения мир, йерарше, явил си се помазан с разумно, духовно миро, отче Никола. Затова и с твоите чудеса си облаговонил света, като проливаш миро винаги, с твоите мирни благовонни слова, и с твоята памет.

Слава, Сияеш на земята с лъчите на чудесата, Никола мъдри, избран сред отците, и подтикваш всеки човек към прослава и възхвала на Този, Който те прослави на земята: Него моли да се избавят от всяка нужда тези, които с вяра и любов почитат твоята памет.

И сега, Богородичен: Всенепорочна, чиста, ти си заченала в утробата си, чрез Божествения Дух, Твореца на всичко, Бога и Създателя, и нетленно си родила. Затова като Го славим, те възпяваме, Дево, като палат на Царя на всички, и защита на света.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седални, гл. 4, по Явился еси:

Ти защитаваш верните, като ги закриляш и запазваш, и сигурно ги избавяш от всяка скръб, блажени преподобни Никола, който си най-прекрасна слава и похвала на йерарсите.

Слава, гл. 8, по Премудрости:

Приел си от Господа извор от чудеса, отче мъдри, затова и на всички верни източваш медоносни води, блаженни, защото ти като пастир и проповедник, си запазил думите на истинския Пастир. А като имаш дръзновение пред Него, си спасявал човеците от смърт, блажени йерарше Никола, затова моли Христа Бога, да ни даде оставяне на греховете на почитащите с любов твоята свята памет.

И сега, богородичен:

Паднах в тинята на греховете, и като нямам опора, люто ме потопи бурята на прегрешенията, но ти погледни на мен, която си родила Словото, Единствения човеколюбец, и ме избави от всеки грях, и душетленни страсти, и всяко нападение на лукавите убийци, Богородице, не познала мъж. Моли Христа Бога, да ми даде оставяне на греховете, защото в тебе ми е надеждата, като твой раб.

Полиелей, Величания. 

Малка ектения

Възглас: Защото е благословено Твоето име и е величествено Твоето царство…

Седален след полиелея, гл. 5, по Собезначалное:

Да възхвалим премъдрия йерарх, като топъл в беди и скърби, от Бога помощник и защитник, защото Богоносния Николай се моли на Господа за всички верни, които извършват и възпяват неговата божествена памет.

Слава, гл. 4, по Скоро предвари:

Показал си се най-горещ закрилник на Христовата църква, Никола, и с дръзновение разбиваш безбожните учения на ересите, и си станал правило на Православието за всички, като се молиш за всички, които следват твоите божествени учения и съвети.

И сега, богородичен:

Бързо приеми, Владичице, нашите молитви, и ги принеси на твоя Син и Бог, всенепорочна Господарке; избави от беди прибягващите към тебе, съкруши коварствата и смири дързостта на безбожниците, които се опълчват против твоите раби, Пречиста.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, гл. 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист Йоан.

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие от Йоан (10:1-9), зачало 36.

50-ти псалом (чете се)

Слава, гл. 6: По молитвите на светителя, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира, гл. 6:

Наследниче Божий, съпричастник Христов, служителю Господен, свети Никола, каквото е името ти, такова е и житието ти. В старините си просия с разум, а светлостта на лицето ти излъчваше душевно незлобие, мълчаливо известяваше кротостта на Словото. Ти си имал славен живот и успение със светиите, затова се моли за нашите души!

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Канони 3 (започнати): 1 Богородичен и 2 на светеца.

Когато се четат повече от един канон, се изпява само ирмоса на първия.

Канон на Богородица, глас 1.

Песен 1

Ирмос: Всички да изпеем победната песен на Бог, Който направи дивни чудеса с мощната Си ръка и спаси Израил, защото Той е прославен.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!

Ти роди Бездната на Премъдростта, изпрати ми капка мъдрост, защото изливаш извора на благодатта, Чиста, за да славя в песни морето на твоите благодатни дарове.

Пея на тебе, Всевъзпявана, която възпяват ангелските войнства като родила прехвалния Бог, Когото цялото творение възпява, защото се прослави.

Друг канон, на светеца, глас 2, чието краестрочие е: На тебе, Никола, пея божествена песен. Творение на св. Теофан Изповедник (+817).

Песен 1

Ирмос: Божията сила, която е над всяко оръжие, някога потопи цялата войска на фараона, а въплътилото се Слово унищожи тъй злобния грях; защото препрославеният Господ славно се прослави.

Припев: Светителю Никола, моли Бога за нас!

Застанал като венценосец на Христовия престол с ангелските войнства, дарувай ми просветление, премъдри Никола, осветявайки мрака на моята душа, за да славя с радост твоята памет, всеблажени.

Господ, Който прославя всички, които Го славят, те даде, Никола, на верните като прибежище, който избавя от изкушения тези, които притичват към твоя приют и те призовават с вяра и любов, преславни.

Богородичен: Като ми внуши желанието да се сравня със Създателя, вселукавата змия ме хвана за пленник, но от тебе, Всечиста, бях призван и най-истински се обожествих, защото ти, Богомайко, роди Този, Който ме обожестви. ИЖД

Втори канон по азбучен ред (по гръцки), с изключение на троичните и богородичните, глас 1.

Песен 1

Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото се прослави!

Припев: Светителю Никола, моли Бога за нас!

С недоумяващ език и устни дойдох да принеса кратка похвала и молба на твоето богоподобно превъзходство, Никола, а ти като подател на богатство, дай ми милостта на Спасителя и Бога.

Като небесен човек, на земята ти, отче Никола, се яви равен на ангелите, готов защитник на вдовиците и отмъстител за измъчените, и помощник на всички скърбящи в беди.

Разказва всичко под слънцето за чудесата и бездната на твоите добродетели, трижди благословен Никола, (който си) защитник на бедните, хранител на сираците и вдовиците, водач на слепите, поборник на всички.

Слава, Троичен: Почитам несъздадената Троица, Отец и Син заедно с Духа, проста същност, божество, природа неразделяема по същност, като разделям трите ипостаси като лица и по начина на съществуване. ИЖД

И сега, Богородичен: Безсеменно зачена Словото – Един от Троицата, Всенепорочна, и Го роди в плът, оставайки след раждането девица както и преди. Винаги Му се моли за нас като на твой Син и Бог.

Катавасия: Христо́с ражда́ется:

Песен 3

Ирмос: Да се ​​утвърди сърцето ми в Твоята воля, Христе Боже, Който постави второто небе над водите и основа земята върху водите, Всесилни.

Небе́с чисте́йшее Царе́во оби́телище, благода́тно ды́шущий вои́стинну и благово́нный рай, наде́жду христиа́н, Богороди́тельницу мою́ воспева́ю.

Сло́вом Сло́во породила́ еси́, сло́вом все к су́ществу приве́дшаго слове́сное естество́, ку́пно и безслове́сное, безслове́сия избавля́ющего челове́ки, Всеблагослове́нная.

Втори

Ирмос: Пустинята (т.е. неплодното събрание на езичниците) разцъфтя като крин (крем), когато Ти дойдѐ. В нея се утвърди сърцето ми, Господи.

Нико́лае блаже́нне, Влады́ки и́скренний учени́к ты быв, спа́саеши к тебе́ притека́ющия от лю́тых бед и сме́рти го́рькия.

Очи́сти рабы́ Твоя́, грехо́в оставле́ние, я́ко благ, да́руя, Никола́я, Твоего́ уго́дника, я́же к Тебе́ хода́тайствы, Многоми́лостиве.

Богородичен: Утоли́ смуще́ние души́ мое́я́, Пречи́стая, и жи́знь окорми́, Всесвята́я, Бо́га ро́ждшая, в Не́мже утверди́ся се́рдце мое́.

Трети

Ирмос: Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!

Скрижа́ль в се́рдцы стяжа́в, Богому́дре, мно́гих доброде́телей, напи́сану безсме́ртным и Пречи́стым пе́рстом Христа́ Бо́га, Нико́лае, па́че ме́да и со́та сла́дость то́чиши из усте́н твои́х.

Показа́ благода́ть на тебе́ пресла́вне чудеса́, Нико́лае: чи́стое бо житие́ твое́, вои́стинну зла́та светле́йши, облиста́ет мра́чныя ду́ши́ заре́ю Боже́ственнаго ду́ха.

Живе́ши и по сме́рти, во снех я́ве явля́яся, и ю́ноши от сме́рти пресла́вно изба́вил еси́, вопия́ я́ве царю́: не оби́ди муже́й, су́етною за́вистию оклевета́нных.

Слава, Троичен: Ми́лостива бу́ди мне́, Всесвята́я Тро́ице, Бо́же наш, безме́рными прегреше́нии оскверни́вшему житие́, О́тче, Сы́не и Ду́ше Живы́й, соблюда́ющи мя отвсю́ду, и при́сно неуя́звленна от ско́рби.

И сега, Богородичен: Дае́ши, Богоро́дице, спасе́ния наде́жду рабо́м Твои́м и в ну́ждах, и напа́стех скороте́чными моли́твами соблюда́ти и помога́ти предста́ни: Ты бо еси́ похвала́ нам, ве́рным, Присноде́во.

Катавасия: Пре́жде век:

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Седален, глас 8.

Подобен: Прему́дрости:

Возше́д на высоту́ доброде́телей и Боже́ственными отту́ду, о́тче, озари́вся сия́нии чуде́с, пресве́тел вои́стинну яви́лся еси́ ми́рови па́стырь, нам в напа́стех сый предста́тель непобеди́мь; те́мже, пресла́вно врага́ победи́в, лжу отгна́л еси́ и челове́ки спасл еси́ от сме́рти, Нико́лае, моли́ Христа́ Бо́га грехо́в оставле́ние дарова́ти чту́щим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Слава, втори седален, глас същия:

Реку́ исцеле́ний, оби́льне излива́ющую, и исто́чник тя чуде́с неоску́дный показа́, Нико́лае, ми́лости бе́здна: тя́жкими бо неду́гами го́рце дручи́мии и злоключе́ньми жития́ лю́те му́чимии вся́кия ско́рби целе́бную вои́стинну обре́та́ют лечбу́, те́плое твое́ защище́ние. Сего́ ра́ди вопие́м ти: моли́ся Христу́ Бо́гу прегреше́ний оставле́ние дарова́ти пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

И сега, Богородичен:

Я́ко Де́ву и еди́ну в жена́х, Тя, без се́мене ро́ждшую Бо́га пло́тию, вси ублажа́ем, ро́ди челове́честии: огнь бо всели́ся в Тя Божества́, и я́ко Младе́нца дои́ши Зижди́теля и Господа. Тем, А́нгельский и челове́ческий род, досто́йно сла́вим пресвято́е Рождество́ Твое́ и согла́сно вопие́м Ти: моли́ Христа́ Бо́га согреше́ний оставле́ние дарова́ти покланя́ющимся ве́рою пресвято́му Рождеству́ Твоему́.

Песен 4

Ирмос: Пророче Авакуме, с Духа ти провидя въплъщението на Словото, проповядваше Го, викайки: „когато се приближи края, ще бъдеш познат, когато дойде времето, ще се явиш*“. Слава на Твоята сила, Господи.

* от ц.с. Библия, Ав. 3:2

Сме́рти у́бо вина́ земны́м Е́ва бысть сове́том зми́я; Ты же, Де́во Чи́стая, ро́ждшая сло́вом Сло́во, безсме́ртия и жи́зни Хода́таица яви́лася еси́. Те́мже досто́йно пое́м Тя.

Ду́хом проро́цы предзря́ще Тя, Чи́стая, го́ру, дверь, трапе́зу, святы́й киво́т, све́щник, престо́л жи́зни, ста́мну и одр, Бо́жию Ма́терь в гада́ниих Тя прояви́ша, и́хже мы зрим сбытие́.

Втори

Ирмос: От Дева си дошъл, Господи, не ходатай, нито ангел, но самият Ти се въплъти и напълно спаси човешкото ми естество. Затова викам към Тебе: слава на Твоята сила, Господи!

Прибли́жився чи́сте заря́м духо́вным, светоно́сец был еси́, ми́ра просвеща́я концы́, всем предста́тельствуя и вся спаса́я ве́рою, к тебе́ притека́ющия.

Избавля́я от сме́рти, я́ко яви́лся еси́ пе́рвее, Нико́лае, ю́ноши, преподо́бне. Та́ко и ны́не мя спаси́ от вся́каго обстоя́ния, и напа́стей, и бед, всеблаже́нне.

Облиста́л еси́ доброде́телей сия́ньми, всеблаже́нне, подража́тель преизря́днейший Твоего́ Влады́ки быв, спа́саеши же, призыва́емь, благогове́нием и любо́вию тя сла́вящия.

Богородичен: На́йде на Тя Влады́ка тва́ри вопло́щаемь, и спаса́я, я́ко благоутро́бен, всего́ мя челове́ка: те́мже, ве́рнии, Богоро́дицу Тя сла́вим.

Трети

Ирмос: Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, дойде (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

Именова́ние твое́, еди́но вои́стинну призыва́емо, от всех вра́жиих сове́т ско́ро избавля́ет зову́щия тебе́ те́пле, свяще́нне Нико́лае: я́ко пе́рвее воево́ды изба́вил еси́, спаси́ и нас от вся́каго лю́таго обстоя́ния.

Престо́лу предстоя́ Бо́жию, моли́ти приле́жно, му́дре, не преста́й о всех нас, твои́х ве́рных рабе́х, чу́дне Нико́лае, да огня́ ве́чнаго изба́вимся и от враго́в, язы́ка лука́ваго и озлобле́ния.

Врачева́ния то́чиши всю́ду ве́рою к тебе́ притека́ющим и от уз избавля́еши вся. Те́мже печа́ль на́шу в ра́дость преложи́ твои́ми Богоприя́тными моли́твами, Нико́лае пресве́тле, низлагая́ го́рдость враго́в на́ших.

Слава, Троичен: Безнача́льнаго Божества́ нача́ло Отца́ и Сы́на чту и ду́ха почита́ю Всесвята́го, вся́ческих Вседе́тельное, Еди́нственное, Несеко́мое, Треми́ Характи́ры и Ли́цы разделя́емое при́сно, еди́но Ца́рство Неразде́льное.

И сега, Богородичен: Ты вои́стинну па́че земны́х и Небе́сных честне́йши Еди́на еси́, Богороди́тельнице: всех бо Творца́ во утро́бе зачала́ еси́, пло́тию ве́щною оде́яна, ро́ждши без се́мене. О, новоле́пнаго зре́ния!

Катавасия: Жезл из ко́рене Иессе́ова:

Песен 5

Ирмос: Осияй вечната Светлина върху нас, които от ранна утрин размишляваме върху Твоите заповеди, човеколюбиви Владико, Христе Боже наш.

Я́ко киво́т, Честна́я, свяще́ния, и я́ко огнеобра́зный престо́л свят, и я́ко пала́та освяще́нна, Влады́чице, вмести́ла еси́ Бо́га Вседержи́теля.

Ма́терь неискусому́жная в де́вах, Ты па́ки Де́ва в ма́терех, еди́на Пречи́стая, яви́лася еси́: Бо́га бо неизрече́нно родила́ еси́, естество́ возда́ющаго.

Втори

Ирмос: Просвеще́ние во тьме лежа́щих, спасе́ние отча́янных, Христе́, Спа́се мой, к Тебе́ у́тренюю, Царю́ мира, просвети́ мя сия́нием Твои́м, ино́го бо, ра́зве Тебе́, Бо́га не знаю.

Боголе́пным житие́м, треблаже́нне, просвеща́емь, осужде́нныя непра́ведным изрече́нием умре́ти, предста́в, изба́вил еси́, Влады́це Христу́ зову́щия: ино́го бо, ра́зве Тебе́, Бо́га не зна́ем.

На Небесе́х присносу́щную сла́ву ны́не зря, и неизглаго́ланныя и Боже́ственныя зари́ светле́йшими наслажда́яся сия́нии, покры́й мя предста́тельством твои́м, преподо́бне, уго́дниче Христо́в всече́стне.

Богородичен: Да Твой взы́щеши образ, погребе́нный страстьми́, Спа́се, Небе́сных утаи́вся сил, вопло́щся из Де́вы, яви́лся еси́ Тебе́ зову́щим: ино́го, ра́зве Тебе́, Бо́га не зна́ем.

Трети

Ирмос: Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

Пропове́дует твоя́, о́тче, чудеса́, ны́не Мир, велича́йшая митропо́лия и Лики́йская епа́рхия, и вся оте́чествия твоя́ чудоде́йства, и́миже вся от боле́зней и скорбе́й избавля́еши, Богоблаже́нне Нико́лае.

Пита́тель вдов и оте́ц сиро́т, помо́щник су́щим в ско́рбех всеизря́днейший, пла́чущим утеше́ние, па́стырь и путево́ждь всех блудя́щих, Нико́лае, сый, и нас твои́ми моли́твами от бед изба́ви.

Преста́вился еси́ от земли́ к невеще́ственным оби́телем, иде́же зри́ши добро́ту неизрече́нную Христо́ву, и А́нгельским во́инством собесе́дник яви́лся еси́. Те́мже, со апо́столы и с му́ченики лику́я, приле́жно Влады́це всех, о́тче Нико́лае, о нас моли́ся.

Слава, Троичен: Собезнача́льная Три, Еди́нопресто́льная, Неразде́льнаго же Еди́наго Божества́ сла́влю Самовла́стная Ли́ца я́ве, И́мже из не су́щаго приведо́хся во е́же бы́ти, со А́нгелы зовы́й: свят, свят, свят еси́, Господи.

И сега, Богородичен: Челове́ком спасе́ние всем и упова́ние, я́же предваря́ющи еди́на и спаса́ющи, помози́ и ны́не нам, вопию́щим Тебе́, Чи́стая, и призыва́ющим Тя при́сно во обстоя́нии лю́тых: Предста́тельницы бо ины́я, ра́зве Тебе́, по Бо́зе не и́мамы.

Катавасия: Бог Сый ми́ра:

Песен 6

Ирмос: Подражавайки на пророк Йона, викам: „животе мой, Благий, освободи от тлението и спаси, Спасителю на света, мене, който казвам: слава на Тебе“.

Заступлени́е ве́рных и печа́льных ра́достное весе́лие, ра́достию обогати́ духо́вною рабы́ Твоя́, жела́ющия заступле́ния Твоего́.

Не́бо слове́сное, храм Пречи́стый, святы́й киво́т, красне́йший Бо́жий рай, в не́мже дре́во жи́зни моея́, да пое́тся.

Втори

Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.

И́же побе́ды, Нико́лае, вене́ц на твое́м версе́ досто́йно положи́ся, я́ко победи́тель у́бо изря́днейший тя призыва́ющия спаси́.

Умерщвле́на мя, блаже́нне, прегреше́ньми и страсте́й треволне́ньми погружа́ема, яви́вся, спаси́ ко приста́нищу Боже́ственныя во́ли.

Богородичен: На Тя наде́жды возло́жи́х, Ма́ти Присноде́во, спасе́ния моего́ и Тя предста́тельницу полага́ю жи́зни, тве́рду же и непоколеби́му.

Трети

Ирмос: От утробата си морското чудовище избълва Йона като младенец – невредим, както го беше погълнал; така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.

Но́вый яви́лся еси́ Авраа́м, Нико́лае, я́ко единоро́дна бо ны́не приве́л еси́ сы́на Влады́це твоему́, безкро́вныя же́ртвы принося́ при́сно. Отону́дуже благослови́лся еси́, я́ко страннолю́бец, о́тче, и Тро́ицы был еси́ оби́тель Боже́ственна и непоро́чна.

Стра́нна и у́жасна соде́ваеши чудеса́, Нико́лае, по всей земли́ и в мо́ри дале́че бе́дствующим, скороте́чными моли́твами предста́тельствуя, немощны́м врач и ни́щим пита́тель, побе́ды на враги́ тезоимени́т лю́дем ве́рным явля́яся.

О́ком у́мным прови́дя бу́дущая, уче́ний пра́вых напо́лнил еси́ вся концы́: Еди́носущна Отцу́ Сы́на возвеща́я нам, А́риево неи́стовство потреби́л еси́, столп правосла́вныя ве́ры, честна́я твоя́ предложи́в исправле́ния.

Слава, Троичен: Чту и почита́ю Тро́ицу Неразде́льную, Треми́ ли́цы разделя́емую при́сно, соединя́емую же существо́м и Естество́м, я́ко Еди́но Нача́ло, Отца́, и Сы́на, и ду́ха Свята́го, все́ми держа́вно Влады́чествующую и вся соблюда́ющую, я́ко хо́щет.

И сега, Богородичен: Весь вопло́щся во утро́бе Твоей, Пречи́стая, Христо́с Бог без се́мене роди́ся: не стерпе́ бо Свои́х рук созда́ние зре́ти, от льсти́ваго му́чимо, прии́де рабо́зрачным о́бразом челове́ческий род изба́вити.

Катавасия: Из утро́бы Ио́ну:

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, гл. 3: В град Мира, светецо, се прослави като свещенодеец, защото, преподобни, като изпълни Христовото евангелие, положи душата си за твоя народ и спаси от смърт невинните; затова се освети като велик посветен в Божията благодат.

Икос: Да възпеем сега с песни, хора, светителя, пастира и учителя на град Мѝра, за да се просветим по неговите молитви, защото той целия се яви чист, нетленен по дух, принасяйки на Христос жертва непорочна, чиста, благоприятна на Бога като светител, очистен и духом, и телом. Затова и той е истински застъпник на Църквата и нейн поборник като велик посветен в Божията благодат.

В шестия ден на месец декември празнуваме паметта на свети Никола, архиепископ Мирликийски, чудотворец. По неговите молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси! Амин.

Песен 7

Ирмос: Когато пещта се ороси, Спасителю, младежите ликуваха, като пееха: Боже на отците, благословен си!

Высочайший Не́бо Тя одушевле́нное, черто́г же, Чи́стая, благода́тно окруже́н, златообра́зную порфи́ру и рай показа́.

Утверди́ ума́ моего́ враще́ние, помышле́ние мяте́жно укрепи́ на недви́жимом ка́мени покро́вом Твои́м, Ма́ти Де́во.

Втори

Ирмос: Когато на полето Деир (до Вавилон) бе издигнат за поклонение златен истукан, Твоите трима момци пренебрегнаха безбожната повеля и бяха хвърлени в огън, но оросени пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

О́строму искуше́нию впадо́х, лю́те пострека́емь, и ко врато́м а́да прибли́жихся, скорбьми́ поража́емь, спаси́ мя моли́твами твои́ми, блаже́нне, и возста́ви, пою́ща: благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Незаходи́маго све́та невеще́ственными луча́ми облиста́емь, су́щия во тьме скорбе́й озло́бленныя исхи́ти и к просвеще́нию весе́лия наста́ви, пою́щия: благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Богородичен: Моли́ Христа́, Сы́на Твоего́ и Бо́га, Де́во Богороди́тельнице, прода́нныя лю́тыми прегреше́ньми и ле́стьми змии́ными кро́вию Его́ честно́ю изба́вится, пою́щим: благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Трети

Ирмос: Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: благословен си, Боже, на отците ни!

Вся́ких лю́тых неду́г врач всеизря́днейший, о́тче Нико́лае, яви́вся, души́ мое́й не́мощь исцели́в, пода́ждь ми благоздра́вие вопи́ти: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Изба́вив дре́вле воеводы от сме́рти, свя́те, и ты́я воздви́гл еси́ пе́ти и сла́вити Спа́са Христа́ с ве́рою те́плою, и́же и взыва́ху: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Прему́дрости ча́ши прибли́жився та́инственно, устна́ми твои́ми, о́тче Нико́лае, ка́пли одожде́ния поче́рпл еси́, па́че ме́да и со́та, лю́дем повелева́я вопи́ти: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Слава, Троичен: Тро́ице, Тя воспева́ем, Еди́нице Трисия́тельнейшая, Еди́носущная, О́тче, Сы́не и Ду́ше Святы́й, в Ни́хже вси крести́вшеся, воспева́ем: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

И сега, Богородичен: Яко всех тварей вы́шши еси́, Богоро́дице, моли́ся Твоему́ Сы́ну и Бо́гу, изба́витися му́ки честву́ющим Тя вои́стинну и сла́вящим: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Катавасия: О́троцы благоче́стию совоспита́ни:

Песен 8

Ирмос: Него, Когото ангелите и всички войнства се удивляват като на Творец и Господ, свещеници, възпявайте, младежи, прославяйте, хора, благославяйте и превъзнасяйте във всички векове.

Я́ко одушевле́нный черто́г и вдохнове́нная червлени́ца, хлами́да червленоша́рная всех Царя́ яви́лася еси́, Де́во, и порфи́ра, из нея́же плоть сопросия́ Богочелове́ка Сло́ва.

Зачала́ еси́, Пречи́стая, всю тварь го́рстию содержа́щаго, я́ко Зижди́теля и Бо́га, неизрече́нно, непости́жно нас ра́ди по нам Челове́ка бы́вша и е́же бе не отступльша.

Втори

Ирмос: Слезлият в огнената пещ при еврейските младежи, и превърналият пламъка в роса, възпявайте дела Бога, като Господ, и превъзнасяйте през всички векове.

Я́ко благ и сострада́телен во глубине́ напа́стей лю́те содержи́мыя свободи́, блаже́нне Нико́лае, от содержа́щих лю́тых, разреше́ние подая́ моли́твами твои́ми я́же ко Спа́су Христу́, священнотаи́нниче.

Та́иново́ждь су́щих па́че ума́, святы́х служи́тель и Небе́сных сый, Богому́дре, архиере́й же ве́рен, прегреше́ний оставле́ния проси́ от Спа́са на́шего, священноявле́нне.

Богородичен: Изнемога́ет мой ны́не ум, во глубину́ впад безче́стия, я́ко отвсю́ду разли́чными объя́т есмь злы́ми; но Ты, Де́во, исцели́, безстра́стия све́том одева́ющи.

Трети

Ирмос: Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!

Чи́ни патриа́рхов и апо́столов, и священному́чеников собо́ри, и проро́ков сосло́вие, весь собо́р по́стнический блажа́т Боже́ственное житие́ твое́, с ни́миже и мы вопие́м: да благослови́т тварь вся Господа и превозноси́т его́ во ве́ки.

Высоча́йший Всецарю́, вели́кодержа́вне, моли́твами преподо́бнаго па́стыря жи́знь умири́ всех, Сло́ве, христиа́н, побо́рствуя на ва́рвары, да Тебе́, Христу́, зове́м: да благослови́т тварь вся Господа и превозно́си́т во вся ве́ки.

Све́том просве́щся непристу́пным, о́тче, ду́ши су́щих в ско́рби озаря́еши, разоря́я всю мра́чную тьму напа́стей, облиста́в же весе́лием сердца́ на́ша. И́миже далечесия́тельно просвеща́емы, вопие́м: да благослови́т тварь вся Господа и превозно́си́т во вся ве́ки.

Слава, Троичен: Живо́т и Животы́ и Еди́н и Три све́ты, Тро́ицу ве́рно воспева́ем, – оте́ческим после́дующе Боже́ственным и́стинно уче́нием, – Отца́, и Сы́на, и ду́ха Свята́го. С ни́миже, благоче́ствующе, воспои́м: да благослови́т тварь вся Господа и превозно́си́т во вся ве́ки.

И сега, Богородичен: Чу́до странноле́пно купина́ о́браз прообрази́, Чи́стая Отрокови́це, горя́щи неопа́льна дре́вле на горе Сина́йстей, та́йну Рождества́ Твоего́ пропису́ющи: огнь бо, в Тя Божества́ всели́выйся, невре́дну Тя соблю́де́. его́же воспева́ем во вся ве́ки.

Катавасия: Чу́да преесте́ственнаго:

Песен 9

Ирмос: Животоприемният, вечно течащ извор, светлият светилник на благодатта, одушевеният храм, най-чистият покров, по-обширната от небето и земята, Богородицата ние, верните, величаем.

Струю́ благода́ти Твоея́ источи́ ми, пла́менем злоключе́ний опаля́ему и лю́те истаява́ему, исто́чниче, благода́тно точа́щий, ро́ждшая реку́ благода́тей, из нея́же пия́й вжа́ждется никогда́же.

Я́ко Жениха́ Тя кра́сный черто́г, я́ко Влады́чню пала́ту одушевле́нну, я́ко порфи́ру всезлату́ю, я́ко красне́йшее оби́телище Христо́во, Влады́чице всех, умоля́ющаго Тя спаси́ мя.

Втори

Ирмос: Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова Всевъзпяваната Богородица величаем.

Свеща́ми благода́ти, Богому́дре, просвеща́емь, и свети́льник благоче́стия я́ве был еси́, су́щия в напа́стех спа́саеши, и су́щия во глубине́ морстей избавляеши, и питаеши алчущия преславно, всеблаженне.

И́же в рай сла́дости ны́не водворя́йся и неизрече́нную сла́ву я́сно зря, от Небе́сных круг певцы́ твоя́ назира́еши, от страсте́й избавля́я, Богоно́се всеблаже́нне.

Богородичен: Прему́дрость, и Си́лу, и Сло́во ипоста́сное О́тчее, Богома́ти Чи́стая, родила́ еси́, от Твои́х Пречи́стых крове́й свой храм прии́мшую и сему́ по соеди́нению соедини́вшую неразде́льно.

Трети

Ирмос: Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Ликовству́ем духо́вно, вси празднолю́бцы, Небеса́, весели́теся, горы́ же и хо́лми, це́ркви, и дев ли́цы, и по́стников све́тлость, в па́мяти всеблаже́ннаго, в не́йже, соше́дшеся, Спа́са велича́ем.

Да пою́т пе́сньми непреста́нно вси концы́, похва́льными венцы́ верх Никола́я украша́юще я́ве, уго́дника Христа́ Бо́га, его́же моли́твами от страсте́й же и бед да изба́вимся.

Я́ко досто́йное приими́ пе́ние, Нико́лае, ма́лаго труда́ сего́, я́коже Христо́с прия́т вдовы́ два ле́пта. Не возгнуша́йся окая́ннаго страстьми́, не гордя́ся бо, треблаже́нне, дерзну́х.

Слава, Троичен: Соединя́ется Единосу́щною Во́лею Тро́ица, разделя́ется же па́ки Ли́чно неразде́льне, соблюда́ющи Держа́ву при́сно, Оте́ц, Сын и Дух Живы́й, Еди́н Триипоста́сный Бог, его́же велича́ем.

И сега, Богородичен: Потреби́ся всяка печа́ль Рождество́м Твои́м, и отъя́т Госпо́дь рыда́ние, и плач, и вся́ку слезу от вся́каго лица́ земноро́дных, Чи́стая Богоро́дице Неискусобра́чная. О Тебе́ и мы долги исполня́ем.

Катавасия: Та́инство стра́нное:

Първи Катавасии на Рождество: Христос раждается, гл. 1

От св. Козма Маюмски 

1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото се прослави!

3. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!

4. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, дойде (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

5. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

6. От утробата си морското чудовище избълва Йона като младенец – невредим, както го беше погълнал; така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.

7. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже, на отците ни!“

8. Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Даващата прохлада пещ беше предобраз за свръхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!“

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9

Величай, душе моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства.

Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.

Светилен, по Жени услишите:

Да възхвалим всички великия архипастир и светител Николай, предстоятеля на Мира в Ликия, защото той спаси много мъже от несправедлива смъртна присъда и се яви на сън на царя, както и на Авлавий, за да премахне несправедливата присъда.

Слава,

Твърде много те прослави Господ с чудеса – и приживе, и след смъртта, светителю Николай, защото няма човек, който само да е призовал с пълна вяра твоето свято име и да не е бил чут веднага, намирайки в тебе горещ закрилник.

И сега, Богородичен:

Дево, която си родила Христос, ипостасната Мъдрост и Словото, Което е над всичко материално и е лекар на всички, изцери лютите и трайни язви и рани на моята душа и премахни неприличните помисли на моето сърце!

Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 6, гл. 1:

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9) 

Устремил неуклонно поглед към висотата на разума, и виждайки невидимото чрез глъбината на премъдростта, с твоите учения светът си обогатил, отче, затова винаги се моли на Христос за нас, светителю Никола!

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)

Като божествено съкровище църквата на Мира чудейки се те прие, човече Божий, и верни угодниче, и строителю на Неговите тайни, мъж на духовните желания, стълпе одушевен, и вдъхновени образе, и молитвеник за нашите души.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Прелитайки над църковните цветя като птица от ангелското гнездо на Вишния, Никола тройноблаженни, призоваваш винаги Бога за всички нас, които сме в нужда, беда и изкушения, и ни избавяш чрез твоите молитви.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Красота на свещените одежди, ти си ги направил по-светли с добродетелни дела, отче Богоносни. Затова и по дивен начин ни свещенодействаш, с твоите славни чудеса, свещенодеецо, като ни избавяш от злия.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

С твоята доброта си стигнал до невидимото, като си разбрал страшната слава на Светият. Затова ни явяваш небесните слова за вечен живот, които видя в онова видение, отче най-свят.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6) 

Както си се явил в съня на царя и затворниците от смърт си избавил, отче, така се моли непрестанно, та сега по твоите молитви, да се избавиме от изкушения, беди и болести, които достойно те благохвалим.

Слава, гл. 5:

С тръба да засвирим песента, да заиграем празнично, и радостно да славиме в молебно тържество Богоносният отец! Царе и князе да се стекат да възпеят този, който с явяването в страшен сън на царя, го убеди да пусне тримата невинно държани воеводи. Пастири и учители на Пастира, да се съберем да възхвалим подражателя на Пастира! На болните лекарят, на бедстващите избавителят, на грешните застъпника, на бедните съкровището, на скръбните утешителят, спътникът на пътуващите, ръководителят на тези в морето, и на всички навсякъде топло предварящият, да възхвалим великият светител, като му речем: пресвети Никола, побързай и ни избави от настоящите беди, и спаси твоето стадо по твоите молитви!

И сега, Богородичен, творение на патриарх Герман:

С тръба да засвирим песента: надниквайки свише Всецарицата Майка Дева, венчава благословените, които я възпяват. Царе и князе да се съберат, а цариците да възпеят с песни родилата Царят, Който човеколюбно отпусна държимите от смъртта в начало; пастири и учители, съберете се да възхвалим пречистата Майка на добрия Пастир! Свещникът златозарен, светоносният облак, по-широката от небесата, одушевеният кивот, огненият престол на Владиката, златната стомна с мана, вратата на затворените слова, прибежището на всички християни като похваляваме с богогласни песни да речем: няма нищо невъзможно за твоето ходатайство!

Велико славословие

Тропар на светителя – веднъж, гл. 4:

Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието те показа на твоето стадо Този, Който е истината на нещата, затова ти със смирението си придоби величие, а с нищетата – богатство, отче свещеноначалниче Никола, моли Христос Бог да се спасят душите ни.

На Литургията

Кондак на предпразненството на Рождество, гл. 3:

Девата днес идва да роди неизказано предвечното Слово в пещерата. Ликувай, цяла земьо, щом си чула, прослави заедно с ангелите и пастирите Този, Който иска да се яви като Младенец – предвечният Бог.