24 декември

ПРЕДПРАЗНЕНСТВО НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО 

и паметта на света прпмчца Евгения

Това последование за 24 декември е когато Рождество Христово се падне в дните вторник, сряда, четвъртък, петък и събота. Типик (от 1980 г) стр. 151.

ВЕЧЕРНА СЛУЖБА на 23-ти вечерта

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 6, глас 5:

Стихирите са славянски, различни от гръцките.

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стихири на предпразненството, глас 5. Подобен: Ра́дуйся:

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Чистата и непорочна промълви и рече: Адамов (човешки) образ носиш Ти, Всесъвършеният, Който имаш Божи образ, и искаш да бъдеш държан на ръце Ти, Който чрез ръката Си обгръщаш всичко с властта Си. Как да те повия с пелени като младенец? Как да кърмя Тебе, Който храниш вселената? Как да не се удивя на Твоята нищета, която надвишава всяка представа? Как да Те нарека мой Син, когато сега съм Твоя рабиня? Възпявам Те и благославям Тебе, Който даряваш на света велика милост.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Младе́нца, воплоща́ема из Нея, предве́чнаго Бо́га, Всенепоро́чная зря́щи, рука́ми держа́щи, и облобыза́ющи часто, и ра́дости исполня́ющися, провещава́ше ему́: Бо́же Вы́шний, Царю́ Неви́димый, ка́ко зрю Тя и разуме́ти та́инства не могу́, безме́рныя нищеты Твоея́? Верте́п бо мале́йший и сей чу́ждий внутрь вмеща́ет Тя, ро́ждшагося, и де́вства нереши́вша, ложесна́ соблю́дшаго, я́ко пре́жде рождества́, и даю́щаго ве́лию ми́лость.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Сия ра́бски Чи́стая, ужа́сно веща́ющи, услы́ша ше волхво́в пред верте́пом, ку́пно предстоя́щих, и к ним рече́: Кого́ и́щете вы? Я́ко ви́жду бо, от инода́льныя страны́ приидо́сте, пе́рсский о́браз и мудрова́ние иму́ще. Стра́нен исхо́д и ше́ствие сотвори́сте и к стра́нствовавшему свы́ше и стра́нно в Мя Все́льшемуся, я́ко весть, со тща́нием приидо́сте тому́ поклони́тися, да́рующему ми́ру ве́лию ми́лость.

Други стихири на светицата, глас 8. Подобен: О, пресла́внаго чудесе́:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Като остави прелестите на света с благородна душа, чрез добродетелите си показала благородството свише, Евгения всехвална; с живота си запази образа на благодатта неразмътен, непобедима мъченице, благочестива защитнице на девството и цвете на най-благородната природа.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Сло́вом, и житие́м, и благода́тию, и терпе́нием души́ украси́вшися, привела́ еси́ страда́лец во́инства и дев собо́р от Де́вы Возсия́вшему и свиде́тельства я́ве Отве́рзшему всем вход, Евге́ние всему́драя, с ни́миже и ны́не сего́ умоли́ спасти́ ста́до твое́.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Пра́вды Строи́тель тя, я́ко де́ву чи́сту и я́ко сла́вну му́ченицу, сугу́быми венцы́ благоле́пно украси́, красе́н черто́г тебе́ дарова́в, светоявле́ньми просвеще́нный, иде́же все́льшися, ве́чнующим, неве́сто Христо́ва, ны́не блаже́нством я́ве обогати́лася еси́.

Слава, и сега, на предпразненството, глас 2:

Киприаново: Ето, времето на нашето спасение се приближи, приготви се, пещера: Девата се приближава, за да роди. Украси се и се весели, Витлееме, земя на Юда, защото нашият Господ изгря от тебе. Чуйте, планини и долини, и съседни земи на Юдея: Христос идва да спаси човека, който създаде като човеколюбив.

НЯМА ВХОД. Чете се Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, на деня.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири на предпразненството, глас 1.

Подобен: Всехва́льнни му́ченицы:

Да́ры Тебе́ принося́ще, Сы́не, ца́рие приидо́ша восто́чнии, царя́ Тя уве́девше роди́тися, лива́н, и сми́рну, и зла́то, и се́ стоя́т пред две́рьми. Сим повели́ ви́дети Тя, Младе́нца, на ру́ку Мое́ю держи́ма, дре́вняго Ада́ма старе́йша.

Стих: Бог от юг ще дойде, и Светият от планината покрита с гъсти гори. (Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. По бълг. превод на Авакум 3:3)

Прииди́те, вни́дите со тща́нием, Де́ва рече́ дре́вле волхво́м, и ви́дите Неви́димаго, ви́дима я́вльшася и Младе́нца бы́вша. Они́ же со усе́рдием внидо́ша, и поклони́шася, и да́ры принесо́ша, проро́чество Боже́ственное испо́лнивше.

Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! Авакум 3:2А.

Ношу́ Тя я́ко Младе́нца рука́ми, вся́ческая нося́щаго, и удивля́юся, глаго́лаше Нескусобра́чная: ка́ко Тя млеко́м воспита́ю, пита́ющаго вся, Сы́не Мой и Тво́рче Мой? Сла́влю Твое́ безме́рное к челове́ком снизше́ствие, и́мже спа́саеши ми́р погиба́ющий.

Слава, и сега, на предпразненството, глас 6:

Сионе, тържествувай, Йерусалиме, весели се, граде на Бога Христос, приеми Твореца, Който е положен в яслите на пещерата, отворете ми портите и като вляза в него да видя Повития в пелени като младенец, Който държи в ръце създанието, Когото ангелите възпяват с немлъкващи гласове, животодателят Господ, Който спасява нашия род.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, за предпразника, глас 4:

Като носеше в утробата си Онзи, Който зачена без семе, Мариам отиде във Витлеем със стария Йосиф за да се запише, защото те бяха от дома и рода на Давид. Дойде времето да роди, но тогава в страноприемницата нямаше място за тях, затова пещерата послужи като красив царски палат за Царицата. Христос се ражда, за да издигне падналия преди образ.

Тропар на преподобномъченицата, общ, глас 4:

Твоята агница, Иисусе, Евгения, зове с висок глас: Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам, и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе. Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвалата се за Тебе. По нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.

И сега, Богородичен: Еже от века утаеное 

От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богоро­дице, се откри на живеещите на земята: Бог се въплъти в неслитно единство и заради нас доброволно прие кръст, чрез който възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни.

————————————————-

УТРИННА СЛУЖБА

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 4 

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Тропар, гл. 4, три пъти:

Като носеше в утробата си Онзи, Който зачена без семе, Мариам отиде във Витлеем със стария Йосиф за да се запише, защото те бяха от дома и рода на Давид. Дойде времето да роди, но тогава в страноприемницата нямаше място за тях, затова пещерата послужи като красив царски палат за Царицата. Христос се ражда, за да издигне падналия преди образ. 

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, гл. 6, Подобен: А́нгельския си́лы:

Думите на пророците сега се изпълняват, защото нашия Бог утре ще се роди неизменно от Мария Дева, и Той остава такъв, какъвто е бил преди раждането. Влъхвите са събрани, носещи своите дарове, а пастирите свирят. Да припяваме и ние: Господи, Който си се родил от Дева, слава на Тебе.

Слава, и сега, същия.

Втори седален, гл. 8:

Явилото се ангелско войнство заглуши песента на пастирите. Ангелът им рече: престанете да стоите в полето, старейшини на животните. Викайте пеейки, защото Христос Господ се роди по Негова воля, за да спаси човешкия род като Бог.

Слава, и сега, същия.

50 псалом – чете се.

Канони: един на предпразненството с ирмоси на 8 и един за светицата на 4.

Канон на предпразненството, глас 2, чието краегране́сие е по реда на азбуката. Творение Йосифово.

Песен 1

Ирмос: Някога непреодолимата Сила напълно повали в дълбокото фараонската конница. Сега въплътеното Слово напълно заличи зловредния грях. Вечно славеният Господ славно се прослави.

По заповед на кесаря се записа и Ти, Който искаше да запишеш хората в книгата на живота, Царю на всички, и като странник дойде сред своите, които се отдалечиха от рая, за да ги призовеш на небето.

Витлееме, приеми Христос, защото Той идва при тебе да се въплъти, за да отвори Едем за мене; приготви се, пещера, да видиш Невместимия, славно вместил се в тебе Този, Който заради богатството на милосърдието Си сега е обеднял.

Христос идва да се роди, като Бог Той дарува странно възраждане на всеки от Адам. Развесели се, безплодна пустиньо и цяла земна природо, защото идва Владиката да те направи много плодородна.

Канон на светицата, глас същия, творение Теофа́ново, чието краестрочие е: Евге́нии вели́кую сла́ву в пе́снех изря́дно пою́.

Песен 1. Ирмос същия

Евгения, Христова мъченице, сега радостно ликуваш с ангелските войнства, като невинна девица и като мъченица, увенчана богато, затова се моли да се дарува благодат на всички, които ти пеят с любов.

Ти, невесто Христова, като чу светите песнопения, се устреми към възвишеното благородство, защото светлина изгря в сърцето ти и с богословието на духовните песни, прогони всяко безбожие.

Твоят разум е забравил за твоето женско естество и към мъжествени подвизи те насочи, и насърчена от благодатта, се отправи промислено към Бога, мъченице Евгения, съименнице на божественото благородство.

Слава: Озарена от духовната светлина, ти, богомъдра, направи мнозина съпричастни на нейния блясък: с него сега спаси от греха всички, които те възпяват, мъченице Евгения, всеблажена.

И сега: Богородичен: Ние, верните, умряхме от плода на знанието от дървото на живота и бяхме призовани към живот, Пречиста Богородице, от Христа Бога, Който процъфтя извън разума от тебе; на Него се моли с дръзновение да се спасят душите ни.

Песен 3

Ирмос: Пустинята (т.е. неплодното събрание на езичниците) разцъфтя като крин (крем), когато Ти дойдѐ. В нея се утвърди сърцето ми, Господи.

Уз избавля́я мя злых, Го́споди, пови́тися пелена́ми, я́коже младе́нец, прихо́диши, Человеколю́бче. Покланя́юся Боже́ственному Твоему́ низхожде́нию.

В ле́то бы́вша Тя, безле́тно возсия́вша из Отца́, предгряде́т Де́ва роди́ти, ле́тныя разреша́юща стра́сти душ на́ших.

Иски́й мя, заблу́ждшаго преступлени́ем, верте́п, я́коже не́бо, оби́тель сотвори́л еси́, оби́тели ми благоуготовля́я та́мошния, Ще́дре Многоми́лостиве.

Друг 

Ирмос: На ка́мени мя ве́ры утверди́в, разшири́л еси́ уста́ моя́ на враги́ моя́, возвесели́бося дух мой, внегда́ пе́ти: несть свят, я́коже Бог наш, и несть пра́веден, па́че Тебе́, Го́споди.

Я́коже же́ртва непоро́чна Влады́це принесла́ся еси́ мы́слию соверше́ннейшею и бога́тство тле́емое отри́нула еси́, вопию́щи, всему́драя: Ты еси́ Бог наш, и несть свят, па́че Тебе́, Го́споди.

Всечи́стая, позна́ся твоя́ чистота, просия́ страда́ний Твои́х кре́пость, дея́ние бо восхожде́ние виде́ния соде́лала еси́, вопию́щи: Ты еси́ Бог наш, и несть свят, па́че Тебе́, Го́споди.

Слава: Целому́дрия жела́нием одержа́ся, соблюла́ еси́ хвалу́ чистоты́, была́ еси́ прия́тна прему́дрости, Христу́ вопию́щи: Ты еси́ Бог наш, и несть свят, па́че Тебе́, Го́споди.

И сега: Богородичен: Мари́ю, Пречи́стую Богоро́дицу, воспои́м, я́ко Хода́таицу спасе́ния я́вльшуюся, Богому́дрии, и вопие́м: несть чи́сты, я́коже Ты, Пречи́стая, и несть непоро́чны, па́че Тебе́, Влады́чице.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на светицата, глас 2. Подобен: Тве́рдый:

Благоро́дия нра́вом тя честноподо́бне украси́в обожи́вый Госпо́дь, в ра́бии о́бразе от Де́вы нам соедини́ся, И́же тя в лик дев свещеноси́ц вчини́ и с му́ченики сочета́, Евге́ние, я́ко вои́стинну благоро́дия Боже́ственныя сла́вы вене́ц улучи́.

Седален, глас 8. Подобен: Прему́дрости:

Воздержа́вшися в труде́х страда́льческих, просла́вилася еси́ по́двиги му́ченическими, мно́ги приве́дши спасае́мыя Зижди́телю твоему́: Боже́ственною бо любо́вию оста́вивши привре́менная, му́жеския по́двиги соверши́ла еси́, сла́вная. Те́мже по кончи́не безконе́чную обрела еси́ жи́знь, пребыва́ющи с Жени́хом твои́м всегда́, Евге́ние равноа́нгельная. моли́ Христа́ Бо́га прегреше́ний оставле́ние дарова́ти чту́щим любо́вию всечестну́ю па́мять твою́.

Слава, и сега: Не́бо мне показа́ся днесь земля́, на ней бо ражда́ется Творе́ц и в я́слех восклония́ется в Витлееме Иуде́йстем. Со А́нгелы пою́т па́стырие непреста́нно: в Вы́шних слава, ми́р в ми́ре; ви́деша бо звезду́, путеше́ствующу с волхвы́, ско́ро же теку́ще принести́ да́ры, зла́то, смирну и лива́н, я́ко всех су́щему Бо́гу, и Царю́ ве́чному, и Зижди́телю вся́ческих, в верте́пе за милосе́рдие ро́ждшемуся.

Песен 4

Ирмос: От Дева си дошъл, Господи, не ходатай, нито ангел, но самият Ти се въплъти и напълно спаси човешкото ми естество. Затова викам към Тебе: слава на Твоята сила, Господи!

Тварь ны́не обветша́ние все отве́ржи, Зижди́теля, зи́ждема и обновля́юща тя, ви́дящи, младе́нца бы́вша, и к пе́рвой тя добро́те возводя́ща.

Дивя́щеся пресла́вному Рождеству́, стоя́ху волсви́, путеводи́мы Боже́ственною звездо́ю, и ви́деша Со́лнце, восходя́щее из де́вственнаго о́блака, да́ры тому́ принесо́ша.

Се прихо́дит Де́ва, я́ко ю́ница, нося́щи юнца́ во чре́ве упита́ннаго, отъе́млющаго ми́ра грехи́, да ра́дуется тварь, пра́зднующи.

Про́поведи проро́ков, Христо́во возъявле́ние возвеща́ющия, прия́ша днесь коне́ц спаси́тельный: прии́де бо просвети́ти пло́тию во тьме бе́дствующия.

Друг. Ирмос същия

Прише́л еси́, воплоти́вся от Де́вы, Вы́шний, Себе́ обру́чи́в дев соста́вы, Тебе́ Еди́наго возлюбльшия, де́вственнаго Жениха́ зна́емаго.

Рождества́ плотска́го совлекла́ еси́ покрыва́ло: па́ки рожде́ния же нетле́нную оде́жду, му́ченице всесла́вная, светови́дно облекла́ еси́ Креще́нием.

Возсия́ светоно́сная заря́ се́рдцу твоему́, ле́сти отгоня́щи излия́нный мрак блиста́нием благода́ти, му́ченице Христо́ва Евге́ние, до́брая де́во.

Слава: Удобре́нно твое́ и кра́сно житие́ просвети́ла еси́, воздержа́нием пе́рвее плотски́я стра́сти увяди́вши, последи́ же страда́нием пресве́тло, Евге́ние, сия́ющи.

И сега: Богородичен: Превы́шшая А́нгел была́ еси́, Всепе́тая, О́тча ро́ждши сове́та вели́каго А́нгела, Челове́ка бы́вша за мно́гое благоутро́бие, Человеколю́бца.

Песен 5

Ирмос: Христе Боже, Ти си станал Посредник между Бог и смъртните, защото чрез Тебе, Владико, от нощта на невежеството имаме достъп до Твоя Отец – Източник на светлина.

Лю́дие, иногда́ во тьме седя́щии, да ви́дят Свет возсия́вший Невече́рний: его́же звезда́ дре́вле возвести́ огнь почита́ющим от Перси́ды царе́м.

В ма́лый вни́ти Царь вели́кий тщи́тся верте́п, ума́ленна мя я́ко да возвели́чит и обища́вша безме́рным бога́тством обогати́т, Пребоже́ственный.

Ны́не из Иа́кова, я́коже Валаа́м рече́, ражда́ется Христо́с: язы́ки же огоспо́дствует, и возвы́сится благода́тию Ца́рство его́, пребыва́ющее непрее́мно.

Друг

Ирмос: Просвеще́ние во тьме лежа́щих, спасе́ние отча́янных, Христе́, Спа́се мой, к Тебе́ у́тренюю, Царю́ ми́ра, просвети́ мя сия́нием Твои́м, ино́го бо, ра́зве Тебе́, Бо́га не знаю.

Тече́ние твое́ направля́емо ви́дя ко спасе́нию, змий душепа́губный, страстоно́сице, воздвиза́ет искуше́ния тебе́ разли́чная, твою́ кре́пость разсла́бити покуша́яся; сего́ же, Богому́драя чи́стая, попра́ла еси́.

Вся добра́ до́брых Да́телю, и Благоде́телю, и Жени́ху́ душ, Христу́, яви́лася еси́, укра́шена в по́стницех воздержа́нием и му́ченическим страда́нием сия́ющи, му́ченице Евге́ние, Христо́ва до́брая де́во.

Слава: Вене́ц твоему́ верху наложи́ся дарова́ний: Боже́ственную бо почти́ла еси́ му́дрость, бога́тство и сла́ву оте́ческую презре́вши, и с кре́постию после́довала еси́ возлю́бленному Жени́ху́ твоему́, всечестна́я.

И сега: Богородичен: Из Тебе́ Жи́знь, возсия́вши ми́ру, Богороди́тельнице, пре́жде сме́ртию удержа́нныя воззывает к жи́зни присносу́щней причаще́нием, ве́рою вопию́щия: ино́го, ра́зве Тебе́, Бо́га не зна́ем.

Песен 6

Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.

Страннообра́зне Христо́с во Своя́ прихо́дит, устрани́м себе́ грехо́в и сего́ прии́мем, в кро́тких душа́х обита́ющаго.

Ника́коже мале́йший во граде́х, Витлееме, бу́деши: в тебе́ бо ражда́ется Царь и Госпо́дь, па́ствити лю́ди бога́тныя.

Ка́ко ма́лый Тя прии́мет верте́п, ми́ру невмести́маго, Недомы́сленне? Ка́ко у́зри́шися, Младе́нец, Отцу́ соу́мственный, Безнача́льный?

Друг. Ирмос същия

Дрема́ния твои́м ве́ждом не дала еси́, до́ндеже сладостра́стие все угаси́ла еси́ и чи́стую Зижди́телю твоему́ тебе́ самую соверши́ла еси́ оби́тель.

Еги́птяныни, нра́вом поревнова́вши, очерне́вшая де́лом и и́менем, клевета́ти остри́тся честно́е житие́ твое́, всечестна́я.

Слава: Тве́рдую показа́вши све́тлость и врачева́ний благода́тию обогати́вшися бога́тством ве́ры, чернори́зиц составле́нию бысть учи́тельница.

И сега: Богородичен: Та́инственно уча́хуся несказа́нному вси проро́цы Твоему́, Всечи́стая, Рождеству́, духо́вно образу́юще и предглаго́люще всем бу́дущая.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на предпразненството, гл. 3: 

Девата днес идва да роди неизказано предвечното Слово в пещерата. Ликувай, цяла земьо, щом си чула, прослави заедно с ангелите и пастирите Този, Който иска да се яви като Младенец – предвечният Бог.

Икос: Изпълниха се светите думи на пророците, защото ето, Девата ражда Най-съвършения в град Витлеем, в пещерата. Цяло творение, обнови се отново, радвай се и ликувай: Господарят на всичко е дошъл да живее със слугите, като избавя нас, падналите, от чуждото владичество, а изглежда като Дете, увито в пелени в ясли, като малко новородено, но е Бога преди вековете.

Синаксар: На 24 декември почитаме светата благочестива девица великомъченица Евгения и тези с нея: великомъченик Василий, който свидетелства заедно със св. Евгения, умрял от меч, както и свети мъченик Филип, бащата на св. Евгения, и другите пострадали. На този ден празнуваме още преподобни Николай войн, (няма данни да е бил българин) – един от избраните воеводи на император Никифор I (802-811 г.). Живял целомъдрено, открито му било, че Никифор ще претърпи поражение от хан Крум, което и станало. Получил дар на прозорливост. След поражението Николай отишъл в манастир. 

По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин.

Песен 7

Ирмос: Богопротивната заповед на беззаконния мъчител извисяваше високия пламък, но Христос простря росата на Духа върху богочестивите момци. Той е благословен и много прославен.

Да кропя́т свы́ше во́ду ́облацы, о́блаки полага́яй Себе́ че́стне на восхожде́ние о́блаком, носи́мь Де́вою, гряде́т возсия́ти Свет Невече́рний су́щим пре́жде помраче́нным и бе́дствующим.

Во́инство благоугото́вися Боже́ственных А́нгел воспе́ти неизрече́нное Госпо́дне низхожде́ние, волсви́, пости́гните, па́стырие, потщи́теся: прии́де, Ему́же належа́ше, Христо́с, ожида́ние язы́ков и избавле́ние.

Что сие́ стра́нное и велича́йшее чу́до? Ка́ко понесу́ Тя, нося́щаго глаго́лом вся́ческая? Неизглаго́ланное Рождество́, Сы́не Мой Безнача́льне, глаго́лаше Всечи́стая, Христа́ на дла́нех ужа́сно держа́щи.

Друг. Ирмос същия

Изъясни́ла еси́ всем Богодухнове́нных пи́саний и́стину, же́нское естество́ ому́жествивши, и вся удиви́ла еси́ пресла́вно, честна́я, я́же привела́ еси́ све́тлы ве́ровавшия Христу́, всебога́тая.

Я́вственно обличи́ла еси́ и́дольское неи́стовство, всехва́льная, Боже́ственными твои́ми уче́ньми, и дев неизче́тное мно́жество обручи́вши все́ми ца́рствующему Христу́ све́тлое му́ченическою кро́вию.

Слава: Ви́девши житие́ твое́ светоно́сное, Васи́лла сла́вная, Боже́ственне поревнова́вши и Христу́ обру́чи́ся, оста́вльши плотско́е все сладостра́стие, и ны́не му́ченическия ра́дости сподо́бися.

И сега: Богородичен: Па́жить исцели́ла еси́ сме́ртную, безсе́менно ро́ждши Жи́знь ипоста́сную, Де́во Всенепоро́чная, Богороди́тельнице Чи́стая. Тем же Тя, ра́дующеся, исто́чник безсме́ртия имену́ем.

Песен 8

Ирмос: Огнената пещ някога във Вавилон, разделила действието си по заповед от Бога, изгорила халдейците, но освежила вярващите, които пеели: благославяйте Господа, всички дела Господни.

Высоту́ вои́стинну неизрече́ннаго та́инства, Небеса ́ра́зумом покры́вшему, Непоро́чная зря́щи, дивля́шеся и глаго́лаше: Престо́л Небе́сный пла́менствуется, Тебе́ держа́й, и ка́ко, Сы́не Мой, понесу́ Тя?

Но́сиши Оте́ческое подо́бие, Сы́не Мой, и ка́ко раба́ подо́бие, обнища́в, восприя́л еси́? Ка́ко в я́слех восклоню́ Тя безслове́сных, избавля́ющаго вся от безслове́сия? Песносло́влю Твое́ благоутро́бие.

Ра́дуйся, вся земле́, се́ Христо́с приближа́ется, в Витлееме ражда́яйся; мо́ре, возвесели́ся, проро́ческий сонм, взыгра́й, сбытие́ зря днесь Твои́х слове́с, и вси, ра́дуйтеся, пра́веднии.

Друг 

Ирмос: В пещь о́гненную ко отроко́м евре́йским снизше́дшаго и пла́мень в ро́су прело́жшаго Бо́га по́йте, дела́, я́ко Го́спода и превозноси́те во вся ве́ки.

В реце́ ю́ношески, во огни́ же терпели́вно искуси́лася еси́: проти́вная бо естества́ кре́пко прешла́ еси́, Христа́ по́йте, дела́, зову́щи, и превозноси́те во вся ве́ки.

Странноле́пно я́вле́йся Христо́с тебе́, в темни́це держи́мей, препита́вает бога́тно и Рождество́м Свои́м совокупля́ет Го́рним во́инством тя, славосло́вящую его́ во ве́ки.

Твой Жени́х благоле́пно венцы́ тя сугу́быми украша́ет, Евге́ние Богому́драя, и тебе́ черто́г све́тел пра́ведно, я́ко пра́ведный, дае́т. Его́же превозно́сим во вся ве́ки.

Слава: Благода́ть Бо́жия, светови́дно облиста́вши тя, ны́не озаря́ет во оби́телех Небе́сных, Ея́же напо́лнится твои́ми моли́твами непреста́нно моли́ соверша́ющим твою́ па́мять, Богому́драя.

И сега: Богородичен: Безсме́ртныя зари́ исто́чник ве́мы Тя, Богоро́дице, я́ко ро́ждшую Сло́во Безсме́ртнаго Отца́, вся сме́рти избавля́ющаго превозноша́ющия его́ во ве́ки.

Песен 9

Ирмос: Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова всевъзпяваната Богородица величаем.

Да пою́т, ра́дующеся, ца́рствия вся земна́я, оте́чествия же язы́ков да веселя́тся; го́ры, и удо́лия, и хо́лми, ре́ки, мо́ре и вся тварь Го́спода, ны́не ро́ждшагося, велича́ет.

Ви́делся еси́, я́ко мо́щно бе проро́ком Тя ви́дети; в после́дняя же вре́мена Челове́к быв, всем яви́лся еси́ челове́ком, в Витлееме, гра́де Иуде́йстем, звезда́ показу́ющи Тя звездо́словцем, Несказа́нне.

О Ча́до Сладча́йшее, ка́ко пита́ю Тя, пита́ющаго? ка́ко держу Тя, держа́щаго вся ма́нием? ка́ко же пелена́ми повию́ повива́ющаго всю зе́млю мглою? – вопия́ше Всечи́стая Влады́чица, ю́же непреста́нно велича́ем.

Друг. Ирмос същия

Во оби́тели все́льшися Небе́сныя, сла́вная, ны́не сла́дости ра́йския сподо́билася еси́ я́вственно с де́вами, я́ко му́ченица всеи́стинна и с му́ченицами де́ва Всенепоро́чная, Евге́ние всеблаже́нная.

Жела́ние получи́ла еси́ па́че ума́ и смы́сла, жела́ний кра́йнейшему предстоя́щи све́тло и светоза́рными луча́ми Нача́льныя Тро́ицы, Богому́драя, я́вственно сия́ющи, Евге́ние, до́брая де́во.

Свещу́ держа́щи де́вства неуга́сну, му́ченическим венце́м украси́лася еси́, и ны́не моля́щи не преста́й благоче́стно тя любо́вию почита́ющим спасти́ся моли́твами твои́ми, Евге́ние всесла́вная.

Слава: К Боже́ственному ны́не изшла́ еси́ прохлажде́нию, вседо́бляя, ран проше́дши огнь нестерпи́мый и непостоя́нную во́ду искуше́ний, му́ченице Евге́ние. Христа́ у́бо моли́ спасти́ ду́ши на́ша.

И сега: Богородичен: Яко руно́, Всенепоро́чная, дождь Небе́сный во чре́ве заче́нши, нам родила́ еси́ безсме́ртие даю́щаго, благоче́стно того́ воспева́ющим и Тя, Всенепоро́чную Богоро́дицу, велича́ющим.

(Ако се прескочат каноните) Ирмос на 8 песен, гл. 2 

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Огнената пещ някога във Вавилон, разделила действието си по заповед от Бога, изгорила халдейците, но освежила вярващите, които пеели: благославяйте Господа, всички дела Господни.

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9, гл. 2

Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова всевъзпяваната Богородица величаем.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.

Светилни на предпразненството, гл. 2 

Подобен: Со ученики́:

Този, Който живее в непристъпната светлина и се грижи за всичко, поради неизказана доброта е роден от Дева и като новороден е повит в пелени, и положен в пещера в яслите на безсловесните животни; нека побързаме да дойдем във Витлеем, за да Му се поклоним с мъдреците, да му принесем най-добри плодове от дела като дарове.

Слава, и сега:

Верни, да принесем песен на Дева Мария, защото сега тя идва да роди Христос Спасителя във Витлеем, затова мъдреци с дарове бързайте със звездата да се поклоните с нас, и пастири побързайте да извикате с ангелите на новороденото: слава на Тебе, Който лежиш в пещерата и яслите.

Хвалитни стихири, глас 6, на 4, (различни са от гръцките) 

Подобен: А́нгельския предъиди́те:

Всякое дихание

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Теб, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Теб, Боже, подобава песен.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)

Звездата на Яков грейна в пещерата, нека дойдем да служим този предпразник; да побързаме с мъдреците и да дойдем с пастирите, за да видим Бог в пелени, да видим Девата, която кърми. О, дивна гледка! Христос, Царят Израилев, идва при нас.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)

Сега ангелският хор те прославя с песни, като светла и безмъжна Майка, затова се радва и ликува на твоето раждане, Пречиста, радвай се, надеждо на православните, радвай се, застъпнице на своите певци. Затова и казваме: благословен си Ти, Който дойде, Боже наш, слава на Тебе.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Поникна цвете от корена на Йесей, проповядван от светъл пророк*, и ние виждаме Девата свръхестествено да Го ражда в пещера като възлюбена роза и съпрестолен на Отец в небесата. Хора, нека кажем: благословен си Ти, Който дойде, Боже наш, слава на Тебе.

* Ис. 11:1

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Днес Адам беше призован от заблудата и от тъмните лъжи на противника, защото Христос от Дева се въплъти като човек, за да обнови Адам и чрез Девата да премахне проклятието. Хора, нека кажем: благословен си Ти, Който дойде, Боже наш, слава на Тебе.

Слава: Дойди, Витлееме, приготви се за раждането, дойди, Йосифе, запиши се с Мария. Пресвета ясла, богоносни пелени, в които беше увит Животът, Христос, нашия Бог, Който ще разкъса оковите на смъртта и привлича хората за нетление.

И сега, Богородичен: О, блажена утроба на Богоневестата, която духовно се показа по-голяма от небето! Защото Този, Когото небето не може да побере, ти приемаш и носиш в себе си. О, благословени гърди на Девата, от които се кърми Този, Който храни всичко, което диша, Христос, станал плът в утробата на безмъжна Девица.

Просителна ектения

Стиховни стихири на предпразненството, гл. 2

Подобен: До́ме Евфра́фов:

Tи се оказа дом на Твореца на всичко, о Дево, защото Господ на славата в тебе се всели и е готов сега да се роди.

Стих: Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. (Авакуум 3:3)

Младо новородено, а предвечен Бог, се ражда от Девата във Витлеем, в яслите на безсловесните. О чудо!

Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! (Авакуум 3:2)

Духовни ангелски войнства във висините, пейте на новородения Бог с пастирите и мъдреците: слава на Тебе.

Слава: 

Слава на Тебе, Отче, Сине и Душе, чрез Когото се устрои страшното тайнство за възраждането на човеците.

И сега:

Радвай се ти, която роди Живота на света от Светия Дух, Дево Богородице, за изкупление на всички.

Трисветое

Тропар, гл. 4,

Като носеше в утробата си Онзи, Който зачена без семе, Мария отиде във Витлеем със стария Йосиф за да се запише, защото те бяха от дома и рода на Давид. Дойде времето да роди, но тогава в страноприемницата нямаше място за тях. Затова пещерата послужи като красив царски палат за Царицата. Христос се ражда, за да издигне падналия преди образ.

Царски часове на Рождество Христово

Първи Час

Свещеника с епитрахил и фелон отваря царските врата. Взема светото евангелие и го поставя на аналой на средата на храма и оттам възглася: 

Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги и во веки веков.

Певец: Амин!

Свещеник: Слава на Тебе Боже наш, Слава на Тебе. Царю небесни, Утешителю Дух на истината, Който Си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота! Дойди и всели се в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси Благий нашите души!

Певец: Трисветое, Отче наш… Господи, помилуй! (12 пъти) Слава на Отец и Син и Свети Дух, сега, и винаги, и във вечни векове. Амин.

Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа, Царя, нашият Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог!

Псалом 5

Чуй внимателно думите ми, Господи, вникни в моя зов; обърни внимание на гласа на моето моление, Царю мой и Боже мой, понеже на Теб ще се помоля, Господи. В ранни зори чуй гласа ми, в ранни зори ще застана пред Тебе и Ти ще ме видиш; понеже Ти си Бог, Който не желае беззаконие, не ще се всели при Тебе вършещият зло, нито беззаконниците ще пребъдат пред очите Ти. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие, Ти ще погубиш всички, които говорят лъжа. Господ се гнуси от човек кръвник и измамник. Аз пък по великата Ти милост ще вляза в Твоя дом, на Твоя свят храм ще се поклоня, изпълнен със страх пред Теб. Господи, напъти ме с Твоята правда, заради враговете ми изправи пред Тебе моя път, понеже в устата им няма истина, сърцето им e суетно, зинал гроб е гърлото им, с езиците си мамеха. Съди ги, Боже, нека пропаднат замислите им: по многото им злочестие изхвърли ги, че твърде много Те огорчиха, Господи. И да се развеселят всички, които на Тебе се уповават, навеки ще се възрадват и Ти ще се вселиш в тях; и ще се похвалят с Тебе ония, що любят името Ти. Понеже Ти ще благословиш праведника, Господи, и като с щит си ни увенчал с Твоето благоволение.

Псалом 44

Изля сърцето ми благо слово, делата свои разказвам аз на Царя; езикът ми е перо на книжовник бързописец. По хубост Ти си най-прекрасният от синовете човешки, в устата Ти се изля благодат, затуй Те благослови навеки Твоят Бог. Препаши меча си на бедрото си, о Силний, в Твоята красота и Твоята хубост, и лъка си изопни и процъфтявай и царувай чрез истина, кротост и правда – и дивно ще те настави Твоята десница. Стрелите Ти са наострени, Силний, народите пред Теб ще паднат, (те са) в сърцето на враговете царски. Престолът Ти, Боже, е за вечни векове; жезъл на правдата е жезълът на Твоето царство. Ти възлюби правдата и намрази беззаконието, затуй Те помаза, Боже, Твоят Бог с елея на радост повече от Твоите причастници. На смирна, алое и касия лъха от Твойте одежди, из чертози от слонова кост, из които Те веселят дъщерите на царе в Твоя чест; отдясно на Тебе застана Царицата в позлатени одежди, облечена и богато украсена. Чуй, дъще, и виж и наклони ухото си и не си спомняй Твоя народ и дома на баща си, и силно ще пожелае Царят твоята хубост, защото Той е твой Господ и на Него ще се поклониш. И дъщерите на Тир ще Му се поклонят с дарове; пред лицето Ти ще се молят люде богати. Всичката слава на царската дъщеря е вътре; тя е в одежди със златни ресни, пъстро украсена. Подире й ще доведат при Царя девици, нейните близки при тебе ще доведат; ще ги доведат с веселие, с радост, в царския храм ще ги въведат. Наместо отците ти синове ти се народиха – ще ги туриш князе по цяла земя. Ще споменавам Твоето име от рода в род, затуй и народите ще Те прославят навеки и през всички векове.

Псалом 45

Бог е наше прибежище и сила, помощник в скърбите, които се сипят безчет върху нас. Затуй не ще се уплашим, когато земята се клати и планините се местят в сърцето морско. Забучаха и се развълнуваха водите им, планините се развълнуваха от Неговата мощ. Речните потоци веселят Божия град, Всевишният освети Своето селение. Бог е посред него и не ще се помръдне – ще му помогне Бог от ранна сутрин. Смут обзе народите, разклатиха се царствата – Всевишният издаде гласа Си и земята потрепери. Господ на силите е с нас, нашият Закрилник, Бог на Иакова. Дойдете и вижте делата Божии, чудесата, които Той извърши на земята! Той прекратява войните докрай земя, Той ще строши лъковете и ще сломи оръжията и щитовете с огън ще изгори. Замълчете и разберете, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнасян сред народите, ще бъда превъзнасян. Господ на силите е с нас, нашият застъпник е Бог на Иакова.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух и сега и всякога и во век и веков. Амин 

Алилуя, алилуя, алилуя, слава Тебе, Боже (3 пъти) Господи полимуй (3 пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух (и четем тропар на предпразненството)

Като носеше в утробата си Онзи, Който зачена без семе, Мария отиде във Витлеем със стария Йосиф за да се запише, защото те бяха от дома и рода на Давид. Дойде времето да роди, но тогава в страноприемницата нямаше място за тях. Затова пещерата послужи като красив царски палат за Царицата. Христос се ражда, за да издигне падналия преди образ.

И сега и всякога и во веки веков. Амин. 

Как да Те наречем, о Благодатна? Небе ли, защото от Тебе възсия Слънцето на правдата? Рай ли, защото от Тебе разцъфтя Цветът на нетлението? Дева ли, защото си останала нетленна? Чиста Майка ли, защото си носила на светите си обятия Сина, Бога на всичко? Него моли да се спасят душите ни.

Тропари, от св. Софроний Йерусалимски, глас  8:

Витлееме, приготви се; благоукрасете се, ясли; и ти, пещера, приеми: Истината дойде; сянката премина и Бог сред човеците се яви от Девата, приемайки нашия образ и обожвайки това, в което се облече. Така Адам се обновява, зовейки заедно с Ева: благоволение на земята се яви, за да спаси нашия род. (2)

Стих: Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. (Авакуум 3:3)
Сега бърза да се изпълни пророческото предсказание, което тайнствено гласи: „И ти, Витлееме, земьо Иудина, никак няма да се наречеш най-малък сред воеводствата, като приготвящ пещерата; защото от тебе ще ми излезе Предводител на народите в плът от Девата Отроковица – Христос Бог, Който ще пасе Своя народ, новия Израил.“ Нека всички Го възвеличим!

Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! Свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост. (Авакуум 3:2) (същата стихира)

Слава, глас 8: Тъй казва Йосиф на Девата: „Марийо, какво е това нещо, което виждам в Тебе? Недоумявам и се удивявам, и умът ми е поразен, затова бърже тайно се уедини от мене. Марийо, какво е това, което виждам у Тебе? За честта – срам, за веселието – скръб, вместо да се хваля, Ти укор ми донесе. Затова вече не мога да търпя присмеха на човеците; защото от свещениците на Господния храм аз Те приех непорочна, а що за гледка е това?“ 

И сега, същият.

Паримия

Свещеникът: Да внимаваме. Мир на всички ви. Премъдрост.

Прокимен, глас 4: Господ ми рече: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих. Стих: Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и в Твое владение – краищата на земята.

Свещеникът: Премъдрост.
Четец: Ще се чете от пророчеството на Михей.

Свещеникът:  Да внимаваме. 

Четец: Тъй казва Господ: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, – и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.

Апостол

Свещеникът: Премъдрост. 

Четец: Ще се чете от посланието на св. ап. Павел до Евреите.

Свещеникът: Да внимаваме.

Четец: Братя, Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“? Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“. За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“; а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“. И пак; „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“. 

Свещеникът: Мир на тебе, четещия. 

Хор: Алилуйя, Алилуйя, Алилуйя

Евангелие

Свещеникът: Премъдрост с благоговение да изслушаме светото евангелие. Мир на всички ви.

Хор: И на твоя дух

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според Матей.

Хор: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе

Свещеникът: Да внимаваме.

Рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Йосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус. 

Хор: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Четец: Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие. (Пс.118:133)

Избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди. (134)

Осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави. (135)

Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие. (Пс.70:8)

Трисветое

Кондак, глас 3: 

Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог. 

Господи помилвай (40 пъти) 

Христе Боже, Комуто всяко време и всеки час на небето и на земята се отдава поклонение и слава, Който си дълготърпелив, многомилостив и добросърдечен, праведните обичаш, грешните милваш и всички призоваваш към спасение с обещание на бъдещите блага. Сам Ти, Господи, приеми и нашите молитви в тоя час, напътвай  живота ни към Твоите заповеди, освети нашите души, очисти телата ни, помислите ни изправи, мислите очисти и ни избави от всяка скръб, злини и болести. Огради ни с Твоите свети Ангели, та запазвани и наставлявани от тяхното войнство, да постигнем единство във вярата и познание на Твоята непристъпна слава, защото си благословен во веки веков. Амин.

Господи помилвай (3 пъти) Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин. 

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица, тебе величаем.

В името Господне, благослови, отче! 

Свещеникът: Боже, бъди щедър към нас и ни благослови. Просветли лицето Си към нас и ни помилвай. 

Хор: Амин.  

Свещеникът: Христе, истинската светлина, която просвещава и освещава всеки човек, идващ на света, нека блесне върху нас светлината на лицето Ти, за да видим в нея непристъпната светлина. Управи нашите стъпки към изпълнение на Твоите заповеди, по молитвата на пречистата Твоя майка и на всички Твои светии. Амин.

ТРЕТИ ЧАС

Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа, Царя, нашият Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог!

Псалом 66

Боже, смили се над нас и ни благослови, озари ни с лицето Си и ни помилвай, за да познаем на земята Твоя път и сред всички народи – Твоето спасение. Нека Те прославят народите, Боже, нека Те прославят всички народи, да се развеселят и да се възрадват народите, понеже Ти право съдиш човеците и ще напътстваш народите на земята. Нека Те прославят народите, Боже, нека Те прославят всички народи. Земята даде своя плод – благослови ни, Боже, Боже наш. Благослови ни, Боже! И нека се боят от Него всички земни краища.

Псалом 86

Основите му са върху светите планини – люби Господ Сионската врата повече от всички Иаковови обиталища. Преславни неща се говореха за тебе, граде Божий. Ще спомена Раав и Вавилон на знаещите ме и ето – другородци, и Тир, и люде етиопци, – те се родиха там. Човек ще нарече планина Сион Майка, и в нея се роди Човек и Сам Всевишният я основа. Господ ще разкаже в писанието на людете и князете онова, що стана в него, защото жилището на всички веселящи се е в Тебе.

Псалом 50 

Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми. Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта Си. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени. Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония. Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат. Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда. Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала; защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин.

Алилуйя, алилуйя, алилуйя слава на Тебе, Боже. (3 пъти) Господи помилвай (3 пъти) 

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, (четем тропар на предпразненството) 

Като носеше в утробата си Онзи, Който зачена без семе, Мария отиде във Витлеем със стария Йосиф за да се запише, защото те бяха от дома и рода на Давид. Дойде времето да роди, но тогава в страноприемницата нямаше място за тях. Затова пещерата послужи като красив царски палат за Царицата. Христос се ражда, за да издигне падналия преди образ.

И сега и всякога и во век и веков. Амин. 

Богородице, ти си лоза истинска, от която израсна за нас Плода на живота; на тебе се молим: моли се, Владичице, заедно със светите апостоли, да бъдат помилвани душите ни.

Тропари, глас 6: 

в това време се кади евангелието, иконите и народа:

Този е нашият Бог и никой не може да се сравни с Него, роден от Девата и живял с човеците; в бедни ясли Синът Единороден лежи като човек и с пелени се повива Господа на Славата; и звездата насочва мъдреците да Му се поклонят, а ние пеем: Света Троице, спаси нашите души. (2 пъти)

Стих: Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. (Авакуум 3:3)
Глас 8: Когато ангелските войнства съзерцаваха с трепет тайната преди Твоето раждане, Господи, те се удивяваха, защото като Младенец благоволи да се родиш Ти, Който със звезди небето украси; и в ясли на безсловесни легна Ти, Който държиш в ръка всички земни краища. Така, чрез Твоя промисъл се прояви милосърдието Ти, Христе. Велика е Твоята милост, Слава Тебе!  

Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! Свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост. (Авакуум 3:2) (същата стихира)

Слава, глас 3: Йосифе, кажи ни как Девата, Която взе от Светилището, сега непразна водиш във Витлеем? „Аз – рече – пророците изследвах и като приех вест от ангела се уверих, че Мария ще роди неизказано Бога; Нему на поклонение мъдреци от Изток ще дойдат и ще Му послужат с драгоценни дарове.“ Господи, Който се въплъти заради нас, слава Тебе!  

И сега, същият.

Паримия

Свещеникът:  Да внимаваме. Мир на всички ви. Премъдрост.

Прокимен, глас 4: Младенец ни се роди, Син ни се даде. (Исаия 9:6) Стих: Владичеството Му бе на рамото Му.

Свещеникът: Премъдрост.  

Четец: Четиво от пророчеството на Варух.

Свещеникът: Да внимаваме.

Варух 3:36-4:4

Четец: Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината ѝ! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното – на чужди народ. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.

Апостол

Свещеникът: Премъдрост.

Четец: Ще се чете от посланието на св. ап. Павел до Галатяни.

Свещеникът: Да внимаваме.

Гал. 3:23-29

Четец: Братя, преди да дойде вярата бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници. 

Свещеникът: Мир на тебе, четещия. 

Хор: Алилуйя, алилуйя, алилуйя.

Евангелие

Свещеникът: Премъдрост с благоговение да изслушаме светото евангелие. Мир на всички ви.

Хор: И на твоя дух.

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според Лука.

Хор: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Свещеникът: Да внимаваме.

Лука 2:1-20

През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 

Четец: Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява. (Пс. 67:20)

Трисветое 

Кондак, глас 3: 

Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог. 

Господи помилвай (40 пъти) 

Христе Боже, Комуто всяко време и всеки час на небето и на земята се отдава поклонение и слава, Който си дълготърпелив, многомилостив и добросърдечен, праведните обичаш, грешните милваш и всички призоваваш към спасение с обещание на бъдещите блага. Сам Ти, Господи, приеми и нашите молитви в тоя час, напътвай  живота ни към Твоите заповеди, освети нашите души, очисти телата ни, помислите ни изправи, мислите очисти и ни избави от всяка скръб, злини и болести. Огради ни с Твоите свети Ангели, та запазвани и наставлявани от тяхното войнство, да постигнем единство във вярата и познание на Твоята непристъпна слава, защото си благословен во- веки веков. Амин.

Господи, помилвай (3 пъти). Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин. 

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородице, тебе величаем.

В името Господне, благослови, отче! 

Свещеникът: По молитвите на светите наши отци, Господи, Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни!

Хор: Амин.  

Свещеникът: Владико Боже, Отче Вседържителю, Господи Сине Единородни Иисусе Христе и Светий Душе, едно Божество, една сила, помилуй ме грешния и по който начин Ти е угодно, спаси мене, недостойния Твой раб, защото си благословен во веки веков. Амин

ШЕСТИ ЧАС

Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа, Царя, нашият Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог!

Псалом 71

Боже, Твоето правосъдие дай на царя и Твоята справедливост на царския син, за да съди праведно Твоя народ и Твоите сиромаси – справедливо. Нека планините се сдобият с мир за людете и хълмовете – с правда. Ще съди бедните сред народа и ще спаси сиромашките синове и ще смири клеветника; и ще пребъде заедно със слънцето и преди месечината от рода в род. Ще слезе като дъжд върху руно и като капка, що капва на земята. В дните Му ще възсияе правда и много мир, докле се отнеме месечината. И ще властва от море до море и от реките – до краищата на вселената. Пред него ще паднат етиопците ивраговете му пръстта ще лижат. Царете на Тарсис и островите дарове ще му поднесат, царете на Арабия и Сава дарове ще му донесат. И ще му се поклонят всички земни царе, всички народи ще му служат; понеже избави нищия от силния, и сиромаха, комуто нямаше кой да помогне; ще пощади сиромаха и бедняка, и душите на бедните ще спаси, от лихва и от неправда ще избави душите им и скъпоценно е името му пред тях. И жив ще бъде и ще му дадат арабско злато и винаги ще се молят за него, всеки ден ще го благославят. Ще бъде опора за земята върху планинските хребети, по-високо от Ливан ще се въздигне плодът му, и които са от града, ще процъфтят като земната трева. Ще бъде името му благословено во веки, преди слънцето пребъдва името му; и ще бъдат благословени в него всички земни родове, всички народи ще го облажават. Благословен е Господ Бог на Израиля, Който едничък твори чудеса, и благословено е името на славата Му во веки и за вечни векове: и ще се изпълни със славата Му цяла земя, да бъде, да бъде!

Псалом 131

Спомни си, Господи, Давида и цялата му кротост – как се кле той на Господа и даде обещание пред Бога Иаковов: Няма да вляза под покрива на дома си и не ще легна в постелята си, няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си и покой на клепките си, докле не намеря място за Господа, жилище за Бога Иаковов. Ето, слушахме за това в Ефрат намерихме го всред горските поля. Нека влезем в Неговите жилища, да се поклоним на мястото, където стояха нозете Му: стани, Господи, в Твоя покой – Ти и ковчегът на Твоята светиня. Твоите свещеници ще се облекат в правда и Твоите светии ще се възрадват. Заради Давида Твоя раб не отвръщай лице от Твоя помазаник. Кле се Господ пред Давида в истината и няма да се отрече от нея: от плода на утробата Ти ще поставя (потомък) върху твоя престол; ако синовете ти опазят Моя закон и тези мои откровения, на които ще ги науча, то и синовете им навеки ще седят на твоя престол, понеже Господ избра Сион, благоволи да го направи Свое жилище. Този е моят покой за вечни векове, тук ще се заселя, понеже го избрах. Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя, свещениците му ще облека в спасение и светиите му с радост ще се зарадват. Там ще въздигна рог за Давид, приготвих светилник за Моя помазаник. Враговете му ще облека в срам, а върху него ще разцъфне Моята светиня.

Псалом 90

Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам! Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза, с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне. До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи: само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците. Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище; зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище; защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си; аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш. „Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми. Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин.

Алилуйя, алилуйя, алилуйя слава на Тебе, Боже (3 пъти). Господи, помилуй (3 пъти).

Слава на Отца и Сина и Светия Дух (четем тропара на предпразненството) 

Някога, заедно със стареца Йосиф, като произхождаща от семето Давидово, Мариам се записа във Витлеем, носейки в утробата си безсеменния Плод; настана ѝ време да роди и нямаше място в страноприемницата; но пещерата се оказа като приятен чертог за Царицата. Христос се ражда, за да възкреси падналия образ.

Сега и всякога и во веки веков. Амин. 

Ние нямаме дръзновение заради множеството наши съгрешения, но Ти моли Родилия се от Тебе, Богородице Дево, защото голяма сила има молението на Майката пред добросърдечието на Владиката. Не презирай молбите на грешните, Всечиста, защото милостив е и може да спаси Този, Който пожела да пострада заради нас.

Тропари

в това време се кади евангелието, иконите и народа:

Глас 1: Дойдете, верни, да се възвисим и да съзрем Божественото слизане свише, явено ни във Витлеем и с очистен ум, в живота си да принесем вместо миро добродетели, подготвяйки с вяра от духовните съкровища настъпването на Рождественските тържества, зовейки: слава във висините на Троичния Бог, чрез Когото сред човеците се яви благоволението, избавяйки Адам от първородното проклятие, като Човеколюбец. (2 пъти) 

Стих: Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. (Авакуум 3:3)
Глас 4: Слушай, небе, и внимавай, земьо, да се раздвижат основите ти и преизподнята да се обземе с трепет, защото Бог Творец се облече във вещество от плът, Създалият с могъща ръка цялото творение сега се съзерцава в сътворена утроба. О, каква дълбина на богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими са пътищата Му! 

Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! Свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост. (Авакуум 3:2) (същата стихира)

Слава, глас 5: Дойдете, христоносни люде, да видим чудото, което поразява и пленява всеки разум и благоговейно възпявайки го, верни, да се поклоним. Днес във Витлеем Девата непразна идва, за да роди Господа, а пред Нея бързат хорове от ангели. И като видя това, Йосиф Обручник зовеше: „Що за необикновено тайнство в Тебе, Дево, става? И как ще раждаш, Ти, неизпитала хомот Телице?“

И сега, същият.

Паримия

Свещеникът: Да внимаваме. Мир на всички ви. Премъдрост.

Прокимен, глас 4: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. (Пс.109:3Б-4) Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна“. (Пс.109:1)

Свещеникът: Премъдрост.  

Четец: Ще се чете от пророчеството на Исаия.

Свещеникът: Да внимаваме. 

Исаия 7:10-16, 8:1-10

Четецът: Продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. Тогава Исая рече: слушайте, прочее, доме Давидов! Нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото, преди този Младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, Той няма да се подчини на порока, за да избере доброто. 

И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: Магер-шелал-хаш-баз (скоро идва грабежа на плячката). И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: Магер-шелал-хаш-баз; защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, – богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар. С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте! Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете! Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!

Апостол

Свещеникът: Премъдрост  

Четец: Ще се чете от посланието на св. ап. Павел до Евреите.

Свещеникът: Да внимаваме.

Евр. 1:10-2:3

Четец: „В начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“. А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него?

Свещеникът: Мир на тебе, четещия. 

Хор: Алилуйя, алилуйя, алилуйя.

Евангелие

Свещеникът: Премъдрост с благоговение да изслушаме светото евангелие. Мир на всички ви.

Хор: И на твоя дух.

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според Матей.

Хор: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Свещеникът: Да внимаваме.

Мат. 2:1-12

А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата и като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

Хор: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Четец: Скоро да ни преварят Твоите щедрости, Господи, защото твърде много обедняхме: помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Господи, избави ни и очисти греховете ни, заради Твоето име. 

Трисветое 

Кондак, глас 3: 

Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.

Господи помилвай (40 пъти) 

Христе Боже, Комуто всяко време и всеки час на небето и на земята се отдава поклонение и слава, Който си дълготърпелив, многомилостив и добросърдечен, праведните обичаш, грешните милваш и всички призоваваш към спасение с обещание на бъдещите блага. Сам Ти, Господи, приеми и нашите молитви в тоя час, напътвай  живота ни към Твоите заповеди, освети нашите души, очисти телата ни, помислите ни изправи, мислите очисти и ни избави от всяка скърб, злини и болести. Огради ни с Твоите свети Ангели, та запазвани и наставлявани от тяхното войнство, да постигнем единство във вярата и познание на Твоята непристъпна слава, защото си благословен во- веки веков. Амин.

Господи, помилвай (3 пъти). Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин. 

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица, тебе величаем.

В името Господне, благослови, отче! 

Свещеникът: По молитвите на светите наши отци, Господи, Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни!

Хор: Амин.

Молитвата на св. Василий Велики

  Свещеникът: Боже и Господи на силите и Създателю на всички твари, Който поради Твоето неизразимо милосърдие, си изпратил Единородния Твой Син, нашия Господ Иисус Христос, за спасение на човешкия род и чрез Неговия честен кръст си разкъсал ръкописанието на нашите грехове и тъй си победил началата и властите на тъмнината! Сам, Владико човеколюбче, приеми и тия благодарствени и молебни молитви от нас грешните и ни избави от всяко всепагубно и мрачно прегрешение и от всички видими и невидими врагове, които искат да ни сторят зло. Прикови телата ни със страх пред Тебе и не давай да се отклонят сърцата ни към лукави думи или помисли, но с любовта Си пронизи душите ни, та всякога, като Те съзерцаваме, напътвани от Твоята светлина и гледайки Тебе недостъпната и вечна светлина, да принасяме непрестанно славословие и благодарност на Тебе, безначалния Отец, на Твоя Единороден Син и на Твоя всесвят, благ и животворящ  Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.

ДЕВЕТИ ЧАС

Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа, Царя, нашият Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог!

Псалом 109

Рече Господ на моя Господ: седи от дясната Ми страна, докле туря враговете Ти подножие на нозете Ти. Жезъл на сила ще ти изпрати Господ от Сион; господствай посред враговете си. С Тебе е господството в деня на Твоето могъщество, в блясъка на Твоите светии: от утробата преди зорницата Аз Те родих. Закле се Господ и не ще се разкае: Ти си йерей навеки по чина Мелхиседеков. Господ отдясно на Тебе съкруши царе в деня на Своя гняв. Той ще съди сред народите, Той ще ги изпълни с мъртви тела, ще съкруши главите на мнозина на земята. По пътя Той ще пие от потока, затова ще вдигне високо глава.

Псалом 110

Ще Ти възнасям благодарност, Господи, от всичкото си сърце в събранието на праведните и всред множеството. Велики са делата Господни, съвършени във всички Негови повели. Възхвала и великолепие е Неговото дело и правдата Му пребъдва от века и до века. Той е сторил да бъдат запомнени чудните дела Негови; милостив и щедър е Господ. Той даде храна на боящите Му се, Той вечно ще помни Своя завет. Силата на делата Си възвести на Своя народ, за да му даде наследието на народите. Делата на ръцете Му са истина и правосъдие, верни са всичките Му заповеди, утвърдени за вечни векове, сътворени в истина и в правота. Той прати избавление на Своя народ, заповяда навеки Своя завет – свято и страшно е Неговото име. Начало на мъдростта е страхът Господен, всички постъпващи според него се сдобиват с добър разум. Неговата възхвала пребъдва във вечни векове.

Псалом 85

Наклони, Господи, ухото Си и ме чуй, понеже съм беден и сиромах. Запази душата ми, защото съм преизпълнен с благоговение: спаси Твоя раб, Боже мой, който на Тебе се уповава! Помилуй ме, Господи, понеже към Тебе ще викам цял ден. Развесели душата на Твоя раб, понеже към Тебе издигнах душата си. Защото Ти, Господи, си благ и кротък, и много милостив към всички, които Те призовават. Чуй, Господи, молитвата ми; вслушай се в гласа на моето моление! В деня на моята скръб към Тебе викнах, защото Ти ме чу. Няма подобен на Тебе сред боговете, Господи, и няма дела, подобни на Твоите. Всички народи, що си сътворил, ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име, защото велик си Ти и вършиш чудеса, Ти си Бог единствен. Насочи ме, Господи, в Твоя път и ще тръгна в Твоята истина; нека се развесели сърцето ми със страха пред Твоето име. Ще те възхвалям, Господи Боже мой, от цялото си сърце и ще прославям името Ти вечно, защото велика е Твоята милост над мен и Ти си избавил душата ми от преизподния ад. Боже, престъпници на закона се надигнаха против мене и сбирщина от могъщи люде поискаха душата ми и не туриха Тебе пред себе си. И Ти, Господи Боже мой, щедър и милостив, дълготърпелив и много милостив и истинен, погледни свише на мене и ме помилуй! Дай Своята мощ на Твоя слуга и спаси сина на Твоята рабиня. Стори с мене знамение за добро, та да видят мразещите ме и да се посрамят, защото Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин.

Алилуйя, алилуйя, алилуйя слава на Тебе, Боже (3 пъти). Господи, помилуй (3 пъти).

Слава на Отца и Сина и Светия Дух (четем тропара на предпразненството) 

Някога, заедно със стареца Йосиф, като произхождаща от семето Давидово, Мариам се записа във Витлеем, носейки в утробата си безсеменния Плод; настана Й време да роди и нямаше място в страноприемницата; но пещерата се оказа като приятен чертог за Царицата. Христос се ражда, за да възкреси падналия образ.

Сега и всякога и во веки веков. Амин. 

Ти, Който заради нас се роди от Девата и претърпя разпятие, Благий, смъртта със смърт разруши и яви възкресение като Бог, не презирай създанията на Твоите ръце; яви човеколюбието Си, Милостиви, приеми родилата Те Богородица, молеща се за нас и спаси, Спасителю наш, отчаяните люде.

Тропари

Кади се целия храм

Глас 7: Удиви се Ирод, виждайки благочестието на мъдреците, но победен от гняв, разпитваше за времето на станалото; майки се лишаваха от децата си и незрелите по възраст младенци горко бяха пожънати, гърди и млечни извори пресъхваха, велико беше бедствието! А ние, верни, събирайки се благоговейно, нека да се поклоним на Христовото Рождество. (2 пъти) 

Стих: Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. (Авакуум 3:3)

Глас 2: Когато Йосиф, Дево, отивайки към Витлеем, бе покрусен от мъка, Ти към него викна: „Защо си тъй унил и се смущаваш, като ме виждаш непразна, а не знаеш страшното тайнство, което е в Мене? Освободи се от всякакъв страх, като проумееш преславното събитие, защото Бог поради милостта Си слиза на земята сега, като приема плът в Моята утроба. Ще Го видиш да се ражда, както Той благоволи, и изпълнен с радост ще Му се поклониш като на твой Създател, Когото ангелите възпяват непрестанно и Го славословят заедно с Отца и Светия Дух“. (2) 

Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! Свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост. (Авакуум 3:2) (същата стихира)

Изпява се на глас 6: Слава Отцу и Сину и Святому Духу. 

В това време певецът застава в средата на храма и напевно чете:

Днес от Девата се ражда Този, Който в ръката Си държи цялото творение; с пелени, като смъртен се повива Този, Който е неосезаем по природа; в ясли ляга Бог, Който в началото утвърди със слово небесата; с мляко от гърди се храни Този, Който в пустинята изля като дъжд манна за народа; мъдреците призовава Женихът на Църквата; даровете им приема Синът на Девата. Покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе; покланяме се на Твоето Рождение, Христе! Покажи ни и Божественото Твое Богоявление! 

И сега (същата стихира).

Паримия

Свещеникът: Да внимаваме. Мир на всички ви. Премъдрост.

Прокимен, глас 4: Човек ще нарече планина Сион Майка, и в нея се роди Човек и Сам Всевишният я основа. (Пс. 86) Стих: Основите му (на Йерусалим) са върху светите планини.

Свещеникът: Премъдрост.

Четец: Ще се чете от пророчеството на Исаия. (9:6-7)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четец: Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Апостол

Свещеникът: Премъдрост.

Четец: Ще се чете от посланието на св. ап. Павел до Евреите. (2:11-18)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четец: Братя, както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: „ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“. И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“. А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне. 

Свещеникът: Мир на тебе, четещия.

Хор: Алилуйя, алилуйя, алилуйя.

Евангелие

Свещеникът: Премъдрост с благоговение да изслушаме светото евангелие. Мир на всички ви.

Хор: И на твоя дух.

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според Матей.

Хор: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Свещеникът: Да внимаваме.

Мат. 2:13-23

След като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „от Египет повиках Сина Си“. Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“. А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей. 

Хор: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.

Четец: Не ни предавай завинаги, заради Твоето име и не разрушавай завета Си. Не отнимай от нас милостта Си, заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой. (Дан. 3:34-35)

Трисветое

Кондак, глас 3: 

Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог. 

Господи помилвай (40 пъти) 

Христе Боже, Комуто всяко време и всеки час на небето и на земята се отдава поклонение и слава, Който си дълготърпелив, многомилостив и добросърдечен, праведните обичаш, грешните милваш и всички призоваваш към спасение с обещание на бъдещите блага. Сам Ти, Господи, приеми и нашите молитви в тоя час, напътвай  живота ни към Твоите заповеди, освети нашите души, очисти телата ни, помислите ни изправи, мислите очисти и ни избави от всяка скърб, злини и болести. Огради ни с Твоите свети Ангели, та запазвани и наставлявани от тяхното войнство, да постигнем единство във вярата и познание на Твоята непристъпна слава, защото си благословен во- веки веков. Амин.

Господи, помилвай (3 пъти). Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин. 

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородице, тебе величаем.

В името Господне, благослови, отче! 

Свещеникът: По молитвите на светите наши отци, Господи, Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни!

Хор: Амин.

Молитвата на св. Василий Велики

Свещеникът: Владико Господи Иисусе Христе, Боже наш, Който дълго си търпял нашите съгрешения и си ни довел до тоя час, в който, като висеше на животворящото дърво, отвори за благоразумния разбойник входа на рая и със смърт смъртта разруши! Очисти ни, грешните и недостойни Твои раби: съгрешихме и беззаконно постъпихме и не сме достойни да дигнем очите си и да погледнем към небесната висота, понеже оставихме пътя на Твоята правда и ходихме по прищевките на нашите сърца. Но просим Твоята безмерна благост, пощади ни, Господи, по голямата Си милост и ни спаси, заради Твоето свето име, понеже дните ни изчезнаха в суета. Изтръгни ни от ръката на противника, прости ни греховете и умъртви нашето плътско мъдруване, та като отхвърлим вехтия човек, в новия да се облечем и да живеем за Тебе, нашия Владика и благодетел! И така, следвайки Твоите повеления, да достигнем във вечния покой, дето е жилището на всички, които се веселят. Защото Ти си всъщност истинското веселие и радост на тия, които Те обичат, Христе Боже наш и на Тебе отдаваме слава, на Твоя безначален Отец, на Твоя пресвят и благ и животворящ Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.

Внася се евангелието в олтара.

Отпуст обикновен:

Четецът: Слава… И сега… Господи, помилуй (3). Отче, благослови!

Свещеникът: Христос истинския наш Бог, по молитвите на Своята пречиста Майка, на честните небесни и безплътни сили, на славния пророк Предтеча и Кръстител Йоан, на светите славни и всехвални апостоли, на светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на всички български светии, (на храмовия светия) и на всички свои светии, да ни помилва и спаси, като благ и човеколюбец. (Амин)

По молитвите на светите наши отци, Господи, Иисусе Христе, Боже наш, помилвай и ни спаси!

Веднага почва вечернята с Василиева литургия.

Празнична Вечерня

Свещеникът: Благословено е царството…

Четецът: Амин. Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа, Царя, нашият Бог! Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог!

Псалом 103

Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. Ти прати извори в долините: между планини текат (води), поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците. Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо; скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат; пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуйя!

Велика ектения

На Господи воззвах, стихири на 6, глас 2, от патр. Герман:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Дойдете да се възрадваме в Господ, като разкажем настоящото тайнство: разруши се стената, която ни отделяше от Бога, прибиран е огненият меч и херувимът отстъпва от дървото на живота, а аз се приобщавам към райската наслада, от която се лиших заради непослушанието. Защото неизменният Образ на Отец – Образът на Неговата вечност приема облика на раб, произлизайки от невкусилата брак майка, без да претърпи изменение. Той остана Такъв, Какъвто беше – истински Бог и прие на Себе Си това, което не беше, като стана човек поради човеколюбието Си. Към Него нека извикаме: Боже, роден от Девата, помилвай ни! (2)

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2) същия.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3)

Анатолиево: С раждането на Господ Иисус от светата Дева целият свят се просвети: пастирите засвириха и мъдреците се покланиха, ангелите възпяваха, а Ирод се смути, че се яви в плът Бог – Спасителят на нашите души. (2)

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:4) същия.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа. (Пс.129:6-7А)

Твоето царство, Христе Боже, е царство на всички векове и Твоето владичество е във всеки род; като се въплъти от Светия Дух и се въчовечи от Приснодева Мария, със Своето пришествие Ти засия като светлина за нас, Христе Боже; светлина от светлина, сияние на Отец, Ти просвети цялото творение; всичко, което диша, Те възхвалява, защото си образ на Отческата слава. Ти, Който си вечносъществуващ и предвечен, и си възсиялият от Девата Бог, помилвай ни!

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Какво да Ти принесем, Христе, за това, че заради нас се яви на земята като човек? Всяко създадено от Тебе творение Ти принася благодарност: ангелите – песен, небесата – звезда, мъдреците – дарове, пастирите – удивление, земята – пещера, пустинята – ясли, а ние – майката Дева. Предвечни Боже, помилвай ни!

Слава, и сега, глас 2, от преп. Касия:

Когато Август стана единовластник на земята, прекрати се многовластието сред хората; а когато Ти се въчовечи от чистата Дева, премахна се многобожието на идолите; страните по света се подчиниха на едно земно царство и народите повярваха в едната божествена Власт, хората се записаха според повелението на императора, а ние, вярващите, се записахме в името на Твоята божественост – нашия въчовечил се Бог! Велика е Твоята милост, слава Тебе!

Вход с Евангелие. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокименът на деня, ако е понеделник, вторник, сряда и четвъртък вечерта, се пропуска. Ако е събота вечер, се пее Господ воцарися. Ако е петък преди празника или неделя преди 26 декември, се пее Великият прокимен, гл. 7: Кой бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който прави чудеса! (76:14-15) (Кто Бог велий, яко Бог наш? Ты еси Бог, творяй чудеса).

Стих 1: Ти яви Своята мощ посред народите. (76:15Б)

Стих 2: И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила. (76:11)

Стих 3: Ще си спомням за делата на Господ; ще си спомням за Твоите древни чудеса. (76:12)

И пак: Кой бог е велик...

Паримии

Ще се чете из книга Битие (1:1-13)

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро – ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро – ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден трети.

Ще се чете из книга Числа (Числ. 24:2–3, 5–9, 17–18)

Дух Божий беше върху Валаама. И произнесе тая своя притча, като каза: колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю! Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода; ще потече вода от ведрата му, и семето му ще бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне. Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага). Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет – който те проклина! Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове. Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.

Ще се чете из пророчеството на Михей (Мих. 4:6–7; 5:2–4)

В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди. И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото – силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека. Тъй казва Господ: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, – и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.

Тропар, глас 6: Тайно се роди в пещера, Спасителю, но небето за Тебе на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 1: Основите на Йерусалим са върху светите планини – люби Господ Сионската врата повече от всички Иаковови обиталища. Преславни неща се говореха за тебе, граде Божий. Ще спомена Раав и Вавилон на знаещите ме. (Пс. 86:1–4А)

Същият тропар: Тайно се роди в пещера…

Стих 2: И ето – другородци, и Тир, и люде етиопци, – те се родиха там. Човек ще нарече планина Сион Майка, и в нея се роди Човек и Сам Всевишният я основа. (Пс. 86:4Б–5)

Изпява се краят на тропара: А тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 3: Господ ще разкаже в писанието на людете и князете онова, що стана в него, защото жилището на всички веселящи се е в Тебе. (Пс. 86:6–7)

Изпява се пак краят на тропара: А тя Ти доведе мъдреците...

Слава: А тя Ти доведе мъдреците...

И сега: А тя Ти доведе мъдреците...

И пак целия тропар, глас 6: Тайно се роди в пещера, Спасителю, но небето за Тебе на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Ще се чете из пророчеството на Исайя (Ис. 11:1–10)

Тъй казва Господ: И ще покара младочка от Иесеевия корен, и клон ще израсне от корена му; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му – истината. Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето. И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.

Ще се чете из пророчеството на Варух (Вар. 3:36–38; 4:1–4)

Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното – на чужди народ. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.

Ще се чете из пророчеството на Даниил (Дан. 2:31–36, 44–45)

И рече Даниил на Навуходоносор: Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му – от сребро, коремът и бедрата му – медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а самó ще стои вечно, понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!

Тропар, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе – Невместимия, вместил се в пещера; научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“

Стих 1: Господ царува, в благолепие Той се облече, облече се Господ в сила и се препаса, понеже утвърди вселената и тя няма да се поклати. Готов е престолът Ти извечно – от века си Ти! (Пс. 92:1-2)

Същият тропар: Ти възсия от Девата, Христе,…

Стих 2: Издигнаха реките, Господи, издигнаха реките гласовете си. (Пс. 92:3)

Изпява се краят на тропара: Научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“

Стих 3: Ще възземат реките отъпканите свои пътища при гласа на много води, дивни са морските въздигания – дивен е във висините Бог! Твоите свидетелства се показаха твърде верни, на Твоя дом подобава святост, Господи, в дни безчет. (Пс. 92:4Б-5)

Изпява се пак краят на тропара: Научил си мъдреците да Ти се покланят...

Слава: Научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“ И сега: същото.

И пак тропара, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе – Невместимия, вместил се в пещера; научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“

Ще се чете из пророчеството на Исайя (Ис. 9:6–7)

Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Ще се чете из пророчеството на Исайя:

И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. Тогава Исая рече: слушайте, прочее, доме Давидов! Нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото, преди този Младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, Той няма да се подчини на порока, за да избере доброто. И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: Магер-шелал-хаш-баз (скоро идва грабежа на плячката). И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз; защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, – богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар. 

С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте! Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете! Кроите заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог! (Ис. 7:10–16; 8:1–4, 8–10)

Прокимен, глас 4: Господ ми рече: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих. Стих: Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и в Твое владение – краищата на земята. (Пс. 2:8Б-9)

Апостол

Ще се чете из посланието на св. ап. Павел до евреите. (1:1-12)

Братя, Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“? Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“. За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“; а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“. И пак; „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.   

Алилуйя, глас 5: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна“. Стих: Жезъл на сила ще ти изпрати Господ от Сион; господствай посред враговете си. Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. (Пс. 109:1-3Б)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист Лука.

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие от Лука (Лк 2:1–20) (от амвона)

През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 

Когато празникът се случи във вторник, сряда, четвъртък, петък или събота, продължава се нататък по реда на Василиевата света литургия.

Задостойник: О тебе радуется; 

Причастен: Хвали́те Го́спода с Небе́с: алллилу́ия.

*Вечерната служба е под редакцията на проф. Иван Желев Димитров