Неделя на светите праотци.
Свети свещеномъченик Елевтерий
Гл. 8, утр. ев. 3, (Тип. с. 144)
В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 10, глас 8:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Възкресни стихири, глас 8.
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
На Тебе, Христе, принасяме вечерна песен и словесна служба, защото си благоволил да ни помилваш чрез Твоето възкресение.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Господи, Господи, не ни отхвърляй от Твоето лице, но благоволи да бъдем помилвани чрез Твоето възкресение.
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)
Радвай се, Свети Сионе, майко на църквата и Божие жилище, защото ти първи прие прощение на греховете чрез възкресението.
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)
Роденият преди вековете от Бог Отец, Словото, Който в последни времена се въплъти от Безмъжна, доброволно претърпя смърт на кръста, и чрез Своето възкресение спаси осъдения на смърт човек.
На светите праотци, гл. 8
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)
Подобен: Иже во Едеме рай:
Днес, като честваме паметта на праотците, верни, да възпеем Избавителя Христос, Който ги възвеличи сред всички народи, и вършещия наистина дивни чудеса Господ като могъщ и силен, Който чрез тях ни показа жезъла на Своята сила: единствената безбрачна и Дева Божия, чистата Мария, от която произлезе Христос, раждайки живота за всички, несвършваща наслада и вечно спасение.
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)
Владико, Ти избави светите младежи от огъня и Даниил от устата на лъвове, благослови Авраам и Твоя раб Исаак, и Яков, неговия син. Ти благоволи да станеш като нас, като се роди от тяхното семе, да спасиш подхлъзналите се наши праотци чрез Твоя кръст и възкресение, и като разби оковите на смъртта, възкреси със Себе Си всички мъртви от-века, които Ти се покланят, Христе, Царю на вековете!
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)
Вървейки сред пламъците като в прохлада, благочестивите младежи се радваха в росата на Духа, тайнствено в нея предизобразиха Троицата и Христовото въплъщение, и като мъдри, чрез вяра угасиха силата на огъня. Така и праведният Даниил стана обуздател на лъвовете. Чрез техните молитви те молим, Спасителю човеколюбец: избави ни от неугасимия вечен огън и ни удостой с Твоето Царство, Господи.
На св. Елевтерий, гл. 4
Подобен: Дал еси́ зна́мение:
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
Сосу́д свяще́ннейший ду́ха Боже́ственнаго был еси́, ду́шу очи́стив от страсте́й, свяще́ннейше. Отсю́ду Боже́ственное пома́зание свято́е прия́л еси́, архиере́й быв, и наста́вник люде́й Богому́дрый, и му́ченик непобеди́мь нас ра́ди стра́сти Претерпе́вшаго и безстра́стие Источи́вшаго, страда́льче Елевтерие.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
До́бре по́двиг тя ви́девши сконча́вша, я́же до́бре тя ро́ждшая, ра́вное жела́ющи тебе́ проити́ тече́ние, тебе́ объе́мши посреде́ три́знища, му́дре, я́коже ю́ница, закала́ется. С не́юже мо́лим тя: о нас, Елевтерие, Спа́са и Го́спода умоли́, преблаже́нне.
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)
Те́ло преоби́дел еси́, ураня́емо бие́ньми и огню́ приближа́ющееся. Ум бо впери́л еси́ непобеди́мым жела́нием, красне́йшею добро́тою Боже́ственнаго рачи́теля, его́же сла́дким уязви́лся еси́ жела́нием, му́чеников удобре́ние, архиере́ев украше́ние, страда́льче Елевтерие, А́нгелов собесе́дниче.
Слава, глас 6. На св. праотци от св. патр. Анатолий:
Да възхвалим днес, верни, всички отци, които са живели преди закона: боголюбивият Авраам, роденият от обещание Исаак, Яков и дванадесетте патриарси, кроткият Давид, възлюбеният пророк Даниил, и тримата младежи прославени с тях, които промениха огъня в пещта в роса. И нека се молим за прошка от Христос Бог, Който е прославен в светиите Си.
И сега, първи Богоpодичен (догматик), на гл. 8: Царят небесен, поради човеколюбие се яви на земята и живя между човеците, прие плът от Чистата Дева и премина през нея с цел. Той е единствен Син, двоен по природа, но не по ипостас. Затова изповядваме Христа Бога наш, наистина проповядвайки, че Той е един и същ, съвършен Бог и съвършен Човек. Моли Го, Майко безмъжна, да помилва нашите души!
Вход с кадилница. Свете тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Прокимен, Пс. 92
Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.
Господ царува; облечен е с величие.
Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. (Дан. 3:26) Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири, възкресни, глас 8:
Ти се издигна на кръста, Иисусе, като слезе от небето и дойде на смърт, о вечни Животе, истинска Светлина за тези в тъмнината, и възкресение и просвещение на всички паднали, Спасителю наш, слава на Тебе.
Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1A)
Възхваляваме Христос, който възкръсна от мъртвите, защото Той взе върху себе си душа и тяло и със страданието Си ги отдели едно от друго, с пречистата Си душа слезе в ада, когото и плени, но святото тяло на нашия Изкупител не видя тление.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б)
Прославяме твоето възкресение от мъртвите, Христе, с псалми и песни, защото чрез него ти ни освободи от мъченията на ада и, тъй като си Бог, ни дарува вечен живот и голяма милост.
Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)
Владико на всичко, Непостижими, Творец на небето и земята, като пострада на кръста, Ти ми даде безстрастие, а като прие да бъдеш погребан и като възкръсна в слава, с всесилната Си ръка възкреси със Себе Си Адам. Слава на Твоето възкресение на третия ден, с което си ни дарил вечен живот и си ни простил греховете, защото само Ти си добросърдечен.
Слава, глас 1. Студи́тово:
О, тве́рдыя и адама́нтския твоея́ души́, достоблаже́нне Елефтерие! ты бо к су́щему твоему́ Рачи́телю неосла́бное име́я жела́ние, глаго́лал еси́: несть во мне огнь любовеще́ствен, вода́ же, па́че жива́я и глаго́лющая во мне, внутрь ми глаго́лющи: гряди́ ко Отцу́. Те́мже, Боже́ственным Ду́хом распаля́емь, зве́ри избра́л еси́ ми́ра тя скоре́е разлучи́ти и к жела́емому препосла́ти Христу́, Его́же моли́ спасти́ ду́ши на́ша.
И сега, на св. праотци, глас 3. От св. патр. Герман:
Дойдете, почитатели на празниците, псаломски да възхвалим събора на праотците: праотец Адам, Енох, Ной, Мелхиседек, Авраам, Исаак и Яков; също Мойсей и Аарон и онези, които бяха след закона, Исус Навин, Самуил и Давид; и пророците, Исайя, Йеремия, Йезекиил, Даниил и другите дванадесет; също Илия и Елисей, и всички останали; и Захария и Кръстителя Йоан, и проповядващите Христос – живота и възкресението на нашия човешки род.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Възкресен тропар, глас 8:
От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания. Живот и възкресение наше, Господи, слава на Тебе!
Тропар на свщмчк Елевтерий, глас 5, гръцки:
Украсен със свещеническа одежда и облян в потоци кърви, блажени Елевтерие мъдри, ти срази сатаната и се устреми към Владиката Христос, затова не преставай да се молиш за тези, които с вяра почитат блажения ти подвиг. ИЖД
Или Тропар общ за свещеномъченик, глас 4:
Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела, поради това ти вярно си преподавал словото на истината, за вярата си пострадал даже до кръв, свещеномъчениче (Елевтерие), моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Слава, на св. праотци, гл. 2:
Заради вярата Ти оправда праотците и чрез тях привлече Църквата, произлязла от народите; светиите се хвалят със слава, защото от тяхното семе е благословеният плод, (Девата), която Те роди безсеменно; по техните молитви, Христе Боже, спаси душите ни.
И сега, Богородичен отпустителен, гл. 2: Вся паче смысла
Твоите тайнства, Богородице, превъзхождат всяка мисъл и всичко славно. Защото запечана в чистота и пазена в девство, те познаваме като нелъжлива Майка, родила истинския Бог. Него моли да спаси душите ни!
——————————————————-——
Глас 8
Неделя на светите праотци
УТРИННА СЛУЖБА
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь: на глас 8.
Пс. 117
Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!
Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.
Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.
Възкресен тропар, глас 8:
От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания. Живот и възкресение наше, Господи, слава на Тебе!
Тропар на свщмчк Елевтерий, глас 5, гръцки:
Украсен със свещеническа одежда и облян в потоци кърви, блажени Елевтерие мъдри, ти срази сатаната и се устреми към Владиката Христос, затова не преставай да се молиш за тези, които с вяра почитат блажения ти подвиг. ИЖД
Слава, на св. праотци, гл. 2:
Заради вярата Ти оправда праотците и чрез тях привлече Църквата, произлязла от народите; светиите се хвалят със слава, защото от тяхното семе е благословеният плод, (Девата), която Те роди безсеменно; по техните молитви, Христе Боже, спаси душите ни.
И сега, Богородичен отпустителен, гл. 2: Вся паче смысла
Твоите тайнства, Богородице, превъзхождат всяка мисъл и всичко славно. Защото запечана в чистота и пазена в девство, те познаваме като нелъжлива Майка, родила истинския Бог. Него моли да спаси душите ни!
Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…
Първи седални възкресни, гл. 8:
Ти си възкръснал от мъртвите, Животе на всички, и светъл ангел на жените заяви: „Спрете да плачете, а благовестете на апостолите! Възкликнете с песни, защото Господ възкреси Христос, който благосклонно като Бог спаси човешкия род.“
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс 9:33)
След като наистина възкръсна от гроба, Ти заповяда на благочестивите жени да разкажат на апостолите за възкресението, както е писано. И Петър, бързайки, се появи пред гробницата и като видя светлината в гробницата, се учуди; затова той огледа повивките сам без божественото Тяло да лежи в тях и, като повярва, възкликна: „Слава на Тебе, Христе Боже, защото Ти спасяваш всички, Спасителю наш; защото си сияние на Отца!“
Слава, и сега, Богородичен: Да възпеем небесната врата и кивотът, всесвятата планина, светозарният облак, небесната стълбица, словестният рай избавлението на Ева, на цяла вселена голямото съкровище; защото чрез Нея се осъществи спасението на света и опрощаването на древните съгрешения. Затова ние те умоляваме: „Моли твоя Син и Бог да ни дари опрощение на греховете, на нас, които благоговейно се покланяме на твоето всесвято рождество!”
Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори седален, гл. 8
Хората, запечатали гроба ти, Спасителю, но ангелът, обаче, отвали камъка от входа му. Жените видяха Възкръсналия от мъртвите и сами благовестиха на учениците Ти в Сион, че Ти си възкръснал, Животе на всички и оковите на смъртта бяха разбити. Господи, слава на Тебе!
Стих: Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса! (Пс. 9:2)
Жените донесоха погребално миро, а гласът на Ангела се чу от гробницата: „Спрете да плачете и приемете радост вместо скръб; възкликвайте в песни, защото Господ възкреси Христос, Който благоволи да спаси човешкият род, като Бог!“
Слава, и сега, Богородичен (О Тебе радуется): Радва се за Тебе, Благодатна, цялото творение: съборът на ангелите и човешкия род. Ти си осветен храм и словесен рай похвала на девствеността, от която Бог се въплъти и стана Младенец въпреки, че нашият Бог съществуваше преди всички векове. Защото Той сътвори от вътрешността ти престол и направи утробата ти по-обширна от небето. За теб се радва, Благодатна, цялото творение слава на тебе!
„Благословен си, Господи“, Глас 5
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12
Съборът на ангелите се удиви като Те видя между мъртвите, а като разруши крепостта на смъртта, Спасителю, издигна със Себе Си Адам и освободи всички от ада.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
„Защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички?“ Блестящият в гроба ангел на мироносиците благовестеше: „Вижте гроба и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.“
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангела и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а разкажете на апостолите за възкресението.“
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю. Ангелът се обърна към тях казвайки: „Защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.“
Слава
Да се поклоним на Отца и Неговия Син, и Светия Дух, Троицата в едно същество, и със серафимите да кажем: свят, свят, свят си, Господи!
И сега
Раждайки Животодателя, Дево, ти си избавила Адам от греха, а на Ева си дала радост в мястото на печал. Вдигна отпадналите от този живот, въплътеният от тебе Бог и Човек.
Алилуия, алилуия, алилуия, слава Тебе Боже! (3 пъти)
Малка ектения
Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…
Ипакои, глас 8:
Жените мироносици, застанали пред гробницата търсеха Подателя на живота, Безсмъртния Господ сред мъртвите и, след като приеха радостта от вестта на Ангела, на апостолите обявиха, че е възкръснал Христос, Богът, давайки на света голяма милост.
Стъпални, глас 8: Повтаряме стиховете
Антифон 1:
От младостта ми врагът ме изкушава възбужда ме с удоволствия; но като се уповавам на Тебе, Господи, аз го побеждавам.
Ненавиждащите Сион, да станат като трева, преди изкореняване; защото Христос ще им отсече вратовете с болезнени удари.
Слава, И сега: От Святия Дух всичко живее; Той е Светлина от Светлината, и велик Бог. Да Го възпеем заедно с Отца и Словото.
Антифон 2:
Сърцето ми смирено да се покрие с Твоя страх, така че, като се превъзнася, да не отпадне от Тебе, Всемилостивият.
Като имам в Господа надежда, няма да се изплаша тогава, когато всичко ще бъде съдено с огън и мъка.
Слава, И сега: Чрез Светия Дух всеки, който е станал богоподобен съзерцава, предсказва, върши най-големи чудеса, на Триединния Бог пее като на една Личност; защото, въпреки че Божеството свети с тройна светлина, единовластно управлява.
Антифон 3:
Призовах Те, Господи, чуй ме, приклони ухото Си към мен, който Ти вика, и ме очистѝ, преди да ме вземеш оттук.
Всеки, който заминава при майка си – земята, ще се върне отново, за да получи мъки или почести в съответствие с живота си.
Слава, И сега: Чрез Светият Дух се изразява богословието на Трисветата Единица: защото от безначалния Отец, се роди Синът извън времето, и Духът Съпрестолен, Съо̀бразен, от Отца просия.
Антифон 4:
Ето това е толкова добро и толкова прекрасно: да живеят братя на̀едно. По този начин Господ обещава вечен живот.
Този, Който украсява полските лилии им заповядва да не се грижат за дрехите си.
Слава, И сега: Чрез Светия Дух, Единственият виновник всичко се държи в света; защото Той е Бог, действително Единосъщен с Отца и Сина.
Прокимен, глас 8: Пс. 145
Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Стих: Хвалѝ душо моя Господа, ще възхвалям Господа, дорде съм жив.
Три канона: възкресния (преведен), на св. праотци и на св. Елевтерий.
Канон възкресен. Глас 8:
Песен 1
Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Как може всички да не се удивим от всесилната божественост на Христос? От страстите (на Спасителя) се излива безстрастие и нетление към всички вярващи, от Неговите свети ребра винаги тече безсмъртен извор и от празния Му гроб – вечен живот.
Ангелът се яви на жените днес като славен, носещ светлите образи на присъщата невеществена чистота, в тъмнината възвестяващ светлината на възкресението, викащ: Господ възкръсна!
Богородичен: Всички поколения провъзгласяват славни неща за тебе, която вмести Бог Слово в утробата си, оставайки вечно чиста, Богородице Марийо. Затова всички те почитаме като наша най-силна след Бога застъпница.
И҆́нъ канѡ́нъ ст҃ы́хъ пра́ѻц҃євъ, є҆гѡ́же краегране́сїе: Ѻ҆ц҃є́мъ хвалꙋ̀ въ лѣ́потꙋ ны́нѣ приноша́ю. І҆ѡ́сифъ.
Гла́съ а҃. Пѣ́снь а҃. І҆рмо́съ:
Хрⷭ҇то́съ ражда́етсѧ, сла́вите, хрⷭ҇то́съ съ нб҃съ, срѧ́щите. хрⷭ҇то́съ на землѝ, возноси́тесѧ. по́йте гдⷭ҇еви всѧ̀ землѧ̀, и҆ весе́лїемъ воспо́йте лю́дїе, ꙗ҆́кѡ просла́висѧ.
Ѻ҆ц҃є́мъ пѣ́нїе принесе́мъ, пре́жде зако́на, и҆ въ зако́нѣ возсїѧ́вшымъ, и҆ и҆зъ дв҃ы возсїѧ́вшемꙋ гдⷭ҇ꙋ и҆ влⷣцѣ во́лею пра́вою у҆годи́вшымъ, и҆ незаходи́магѡ просвѣще́нїѧ ны́нѣ наслажда́ющымсѧ.
А҆да́ма пе́рваго почти́мъ, рꙋко́ю почте́ннаго зижди́телѧ, и҆ всѣ́хъ на́съ пра́ѻтца у҆жѐ бы́вшаго, и҆ въ ски́нїахъ нбⷭ҇ныхъ со всѣ́ми и҆збра́нными почива́юща.
А҆́велѧ, да́ры прине́сшаго дꙋше́ю бл҃горо́днѣйшею, прїѧ́тъ всѣ́хъ бг҃ъ и҆ гдⷭ҇ь: сего́ же па́ки скверноꙋбі́йственною рꙋко́ю у҆мерщвле́на, принесѐ къ свѣ́тꙋ, ꙗ҆́кѡ бжⷭ҇твенна мч҃ника.
Бг҃оро́диченъ:
Рече́нїй бжⷭ҇твенныхъ у҆слы́шимъ, вопїю́щихъ хрⷭ҇то́во ꙗ҆вле́нїе: се́ бо въ верте́пѣ ражда́етсѧ и҆зъ ѻ҆трокови́цы неискꙋсомꙋ́жныѧ, є҆гѡ́же стра́шное ржⷭ҇тво̀ провозвѣща́етъ ѕвѣздосло́вцємъ ѕвѣзда̀ ꙗ҆́вльшаѧсѧ.
Канѡ́нъ свѧщенномꙋ́ченика. Є҆гѡ́же краегране́сїе: Страсте́й свобо́дна мѧ̀ покажѝ, всебл҃же́нне. І҆ѡ́сифъ:
Гла́съ а҃. Пѣ́снь а҃. І҆рмо́съ:
Пѣ́снь побѣ́днꙋю пои́мъ всѝ бг҃ꙋ, сотво́ршемꙋ ди̑внаѧ чꙋдеса̀ мы́шцею высо́кою, и҆ спа́сшемꙋ і҆и҃лѧ, ꙗ҆́кѡ просла́висѧ.
Страсте́й ѡ҆мраче́нїемъ порабоще́ннаго свѣ́тлыми моли́твами твои́ми, мꙋ́чениче є҆леѵѳе́рїе, ны́нѣ свободѝ: да ꙗ҆́кѡ раба́ тѧ хрⷭ҇то́ва бжⷭ҇твенными воспою̀ пѣ́сньми.
Страда́нїѧ возсїѧ́лъ є҆сѝ чистѣ́йшими зарѧ́ми, свѧще́ннѣйше, ѡ҆багри́лъ є҆сѝ кро́вїю свѧще́ннꙋю твою̀ ѻ҆де́ждꙋ, и҆ бы́лъ є҆сѝ свѣтови́дѣнъ дꙋ́хомъ.
Бг҃ꙋ прилѣплѧ́ѧсѧ чистѣ́йшимъ у҆мо́мъ ѿ ю҆́ности, плотска́гѡ мꙋдрова́нїѧ дꙋ́шꙋ у҆дали́лъ є҆сѝ, и҆ чꙋде́съ ѻ҆би́льною благода́тїю ѡ҆богати́лсѧ є҆сѝ.
Бг҃оро́диченъ:
Ꙗ҆́кѡ прⷭ҇то́лъ ѻ҆гнезра́ченъ но́сиши зижди́телѧ, ꙗ҆́кѡ ѡ҆дꙋшевле́нъ черто́гъ, и҆ красна̀ пала́та цр҃ѧ̀ вмѣща́еши, бы́вшаго є҆́же є҆смы̀, кромѣ̀ преложе́нїѧ и҆ смѣше́нїѧ.
Катава́сїа: Хрⷭ҇то́съ ражда́етсѧ, сла́вите:
Песен 3
Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Осъден беше Адам, когато вкуси греха, но Твоето спасително страдание по плът го оправда, Христе, защото Ти не беше длъжен да претърпиш смърт, Безгрешни.
Светлина на възкресението изгря за седящите в тъмнината и сянката на смъртта, но моят Бог Иисус, чрез Своята собствена божественост, върза силния (дявола), ограби покъщината му.
Богородичен: Ти превъзхождаш всички херувими и серафими, Богородице, защото единствено ти си приела в утробата си Невместимия (в нищо) Бог, Нескверна. И затова всички вярващи винаги те възхваляваме с песни, Чиста.
И҆́нъ. І҆рмо́съ:
Пре́жде вѣ̑къ ѿ ѻ҆ц҃а̀ рожде́нномꙋ нетлѣ́ннѡ сн҃ꙋ, и҆ въ послѣ̑днѧѧ ѿ дв҃ы воплоще́нномꙋ безсѣ́меннѡ хрⷭ҇тꙋ̀ бг҃ꙋ возопїи́мъ: вознесы́й ро́гъ на́шъ, ст҃ъ є҆сѝ гдⷭ҇и.
Пое́тсѧ въ мі́рѣ си́ѳово къ зижди́телю разжже́нїе, и҆́бо въ непоро́чнѣмъ жи́тельствѣ и҆ дꙋше́внѣй любвѝ томꙋ̀ и҆́стиннѡ у҆годѝ, и҆ ны́нѣ во странѣ̀ живы́хъ вопїе́тъ: ст҃ъ є҆сѝ, гдⷭ҇и.
Оу҆сты̑ и҆ ѧ҆зы́комъ и҆ се́рдцемъ є҆нѡ́съ чꙋ́дный призва́ти бг҃омꙋ́дреннѡ влⷣкꙋ всѣ́хъ и҆ бг҃а, надѣ́ѧшесѧ въ дс҃ѣ: и҆ благоꙋго́днѡ пожи́въ на землѝ, сла́вꙋ воспрїѧ́тъ.
Свѧщеннослѡ́вїи свѧще́нными є҆нѡ́ха у҆блажи́мъ, благоꙋгоди́въ бо гдⷭ҇ꙋ, преста́висѧ въ сла́вѣ, ꙗ҆ви́всѧ лꙋ́чши сме́рти, ꙗ҆́коже писа́сѧ, и҆́мже бж҃їй бы́въ ра́бъ и҆́скреннѣйшїй.
Бг҃оро́диченъ:
Ны́нѣ ча́ѧнїе ꙗ҆зы́кѡвъ ѿ дв҃ы предгрѧде́тъ, и҆ виѳлее́мъ заключе́нный ѿверза́етъ свѣ́тлѡ є҆де́ма, сло́во воплоща́емое прїе́млѧ, и҆ въ ꙗ҆́слѣхъ пло́тїю возле́гшаго.
Пѣ́снь г҃. І҆рмо́съ:
Да у҆тверди́тсѧ се́рдце моѐ въ во́ли твое́й, хрⷭ҇тѐ бж҃е, и҆́же надъ вода́ми не́бо у҆твержде́й второ́е, и҆ ѡ҆снова́вый на вода́хъ зе́млю, всеси́льне.
За хрⷭ҇та̀ страда́ти и҆зво́ливый, ꙗ҆́звы терпи́ши тѣлє́сныѧ, у҆слажда́ѧсѧ, мꙋ́дре, болѣ́зньми и҆ скорбьмѝ: сегѡ̀ ра́ди неболѣ́зненнꙋ жи́знь ны́нѣ воспрїѧ́лъ є҆сѝ.
Те́плымъ жела́нїемъ сотво́ршагѡ, страда́льче бг҃омꙋ́дре, держи́мь, разжже́ннѣй тебѐ сама́го поверга́еши хи́трости, ѡ҆роша́емь дх҃а ѻ҆гне́мъ, є҆леѵѳе́рїе.
Въ свѧще́нницѣхъ свѧще́ннѣйшїй и҆ въ мч҃ницѣхъ мꙋ́ченикъ твердѣ́йшїй ꙗ҆́вльсѧ, вѣне́цъ сꙋгꙋ́бъ прїѧ́лъ є҆сѝ, блаже́нне, лицѐ бж҃їе вы́нꙋ ви́дѧ.
Бг҃оро́диченъ:
Же́злъ крѣ́пости прозѧбла̀ є҆сѝ хрⷭ҇та̀, и҆́мже у҆твержда́емсѧ: тѧ́ бо воѡбража́ше а҆арѡ́новъ же́злъ и҆ногда̀ прозѧ́бшїй, недѣ́ланнаѧ землѐ, чⷭ҇таѧ голꙋби́це приснодв҃о.
Катава́сїа: Пре́жде вѣ̑къ:
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Ипакои на светите праотци, гл. 2:
Пламъкът се промени в роса за юношите, а плачът на жените се смени с радост, защото ангел послужи и при двете чудеса: на едните промени пещта в място за почивка, а на другите възвести тридневното възкресение; слава на Тебе, Господи, начало на нашия живот!
Възкресен Кондак, глас 8. Подобен: Яко начатки:
Като възкръсна от гроба, Ти възкреси умрелите и съвъзкреси Адам; Ева празнува Твоето възкресение, и краищата на света празнуват Твоето възкресение от мъртвите, Многомилостиви.
Икос: Като плени царството на ада и възкреси мъртвите, Дълготърпеливи, Ти срещна жените-мироносици и им донесе радост, вместо печал. И на Твоите апостоли възвести за знаменията на победата, мой животворящи Спасителю, и Ти просвещаваш творението, Човеколюбче. Затова светът също се радва, защото възкръсваш от мъртвите, Многомилостиви.
Песен 4
Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти ме възлюби много, дори когато бях враг. Със странно изливане, милостиви Спасителю, слезе на земята, като не се срамуваше от дълбочината на падението ми, и оставайки във висините на Твоята пречиста слава, Ти прослави мен, който някога бях унижен.
Кой сега не се диви, Владико, като гледа чудното дело на божествената Ти власт, Човеколюбче, Който беше разпънат на кръста – как чрез страданието смъртта беше поразена, чрез кръста се премахна тлението и чрез смъртта адът се лиши от притежанието си.
Богородичен: Ти си похвалата на всички вярващи, Безмъжна, защитаваш християните и ги приютяваш, защото си пристанище и стена. Всенепорочна, ти принасяш молби пред своя Син и спасяваш от беди тези, които с вяра и любов те познаваме като чистата Богородица.
И҆́нъ. І҆рмо́съ:
Же́злъ и҆зъ ко́рене і҆ессе́ева и҆ цвѣ́тъ ѿ негѡ̀, хрⷭ҇тѐ, ѿ дв҃ы прозѧ́блъ є҆сѝ, и҆зъ горы̀, хва́льный, приѡсѣне́нныѧ ча́щи, прише́лъ є҆сѝ вопло́щсѧ ѿ неискꙋсомꙋ́жныѧ, невеще́ственный и҆ бж҃е, сла́ва си́лѣ твое́й, гдⷭ҇и.
Хвалꙋ̀ принесе́мъ бг҃ꙋ, чтꙋ́ще пѣ́сньми нѡ́а, вои́стиннꙋ сꙋ́ща пра́веднаго: во всѣ́хъ бо за́повѣдехъ бжⷭ҇твенныхъ у҆краша́емь ꙗ҆ви́сѧ, хрⷭ҇тꙋ̀ благоꙋгоди́въ, є҆мꙋ́же пѣснопое́мъ вѣ́рнїи: сла́ва си́лѣ твое́й, гдⷭ҇и.
Ви́дѣвъ твоѐ бг҃ъ благоро́дное нра́ва, и҆ просто́е, и҆ по всемꙋ̀ нѡ́е соверше́на втора́гѡ мі́ра, ꙗ҆́вѣ началовожда́ тѧ показꙋ́етъ, спа́сшаго томꙋ̀ всѧ́кагѡ ро́да ѿ пото́па чꙋ́вственнагѡ сѣ́мѧ, ꙗ҆́коже са́мъ повелѣ̀.
Нѡ́а сохра́ншаго бж҃їй зако́нъ невреди́мь, и҆ ѡ҆брѣ́тшасѧ тогда̀ пра́ведна въ ро́дѣ свое́мъ, и҆ дре́вѧнымъ спа́сша дре́вле ковче́гомъ безслове́сныхъ ро́ды, повелѣ́нїемъ вседѣ́тельнымъ, пѣ́сньми благоче́стнѡ у҆блажи́мъ.
Вїно̀ у҆миле́нїѧ на́мъ то́читъ, чтꙋ́щымъ тѧ̀, нѡ́е блаже́нне, па́мѧть твоѧ̀, веселѧ́щее и҆ дꙋ́шы и҆ сердца̀ всегда̀, чи́стѣ блажа́щихъ нра́вы твоѧ̑ честны̑ѧ и҆ жи́тельство бжⷭ҇твенное.
Бг҃оро́диченъ:
Ны́нѣ и҆збавле́нїе на́ше въ ꙗ҆́слѣхъ возлега́етъ, и҆ пелена́ми повива́етсѧ, ꙗ҆́коже младе́нецъ. И҆ волсвѝ, восто́чнїи ца́рїе прихо́дѧтъ, сего̀, ꙗ҆́кѡ бг҃а и҆ цр҃ѧ̀, ро́ждшагосѧ ѿ чⷭ҇тыѧ, ви́дѣти, и҆ поклони́тисѧ съ да̑ры вѣ́рнѡ.
Пѣ́снь д҃. І҆рмо́съ:
Дх҃омъ прови́дѧ, прⷪ҇ро́че а҆ввакꙋ́ме, словесѐ воплоще́нїе, проповѣ́далъ є҆сѝ, вопїѧ̀: внегда̀ прибли́житисѧ лѣ́тѡмъ, позна́ешисѧ, внегда̀ прїитѝ вре́мени, пока́жешисѧ. сла́ва си́лѣ твое́й, гдⷭ҇и.
Ни зїѧ̑нїѧ львѡ́въ, ни врѣ̑нїѧ ѻ҆гнѧ̀, ни лю́тыхъ прещє́нїѧ, крѣ́пости твоегѡ̀, свѧщеннотаи́нниче, разсла́биша терпѣ́нїѧ: но ꙗ҆́кѡ а҆дама́нтъ, мꙋ́ками у҆слажда́лсѧ є҆сѝ, ре́вностїю бжⷭ҇твенною распалѧ́емь.
Во́дъ живото́чныхъ у҆ста̀ твоѧ̑ и҆спо́лнєна, рѣ́ки и҆сточи́ша бжⷭ҇твенныхъ у҆че́нїй, свѧщенномꙋ́чениче, потоплѧ́ющыѧ беззако́ннꙋющихъ рꙋга̑нїѧ, и҆ напаѧ́ющыѧ сердца̀ позна́вшихъ хрⷭ҇та̀ бг҃а.
Вельми́ тѧ прославлѧ́ѧ тво́й содѣ́тель, за него́же у҆се́рдствовалъ є҆сѝ страда́ти, страстоте́рпче, го́лꙋбѧ тебѣ̀ посыла́етъ приноша́юща пи́щꙋ а҆́гг҃льскꙋю, равноа́гг҃льнꙋ бы́вшꙋ страда́нїй свѣтлѣ́йшими сїѧ́ньми.
Бг҃оро́диченъ:
Оу҆жасо́шасѧ зрѧ́ще а҆́гг҃льскаѧ вѡ́инства, ка́кѡ неви́димый зра́комъ сꙋ́щимъ по на́мъ и҆зъ тебє̀ ви́дѣнъ бы́сть, дв҃о бг҃ороди́тельнице: є҆го́же молѝ, спасе́нїѧ сподо́бити всѧ̑, вѣ́рнѡ тѧ̀ сла́вѧщыѧ.
Катава́сїа: Же́злъ и҆зъ ко́рене і҆ессе́ева:
Песен 5
Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти претърпя поруганията когато беше облечен в багреница преди страданията Ти, Спасителю, покривайки безславната голота на първосъздадения (Адам), и гол беше прикован на кръста по плът, Христе, като съблече дрехата на смъртта.
От праха на смъртта, Ти обнови отново моето паднало естество когато възкръсна, Христе, и го направи безсмъртно и възстанови в него твоя царски образ, блестящ в нетленен живот.
Богородичен: Като имаш майчино дръзновение към твоя Син, Всечиста, молим те да не ни презираш, а да имаш родна загриженост за нас, защото ние, християните, те имаме като единствено пред Владиката милостиво очистване.
И҆́нъ. І҆рмо́съ:
Бг҃ъ сы́й ми́ра, ѻ҆ц҃ъ щедро́тъ, вели́кагѡ совѣ́та твоегѡ̀ а҆́гг҃ла, ми́ръ подава́юща, посла́лъ є҆сѝ на́мъ: тѣ́мъ, бг҃оразꙋ́мїѧ къ свѣ́тꙋ наста́вльшесѧ, ѿ но́щи у҆́тренююще, славосло́вимъ тѧ̀, чл҃вѣколю́бче.
Хвала́ми бжⷭ҇твенными да почти́тсѧ си́мъ, ѻ҆ч҃еское бл҃гослове́нїе приплоди́въ: и҆ предъ бг҃омъ благоꙋго́денъ ꙗ҆́вльсѧ, къ пра́ѻч҃єскимъ ликѡ́мъ причте́сѧ, и҆ во странѣ̀ живы́хъ ра́достнѡ почива́етъ.
Ви́дѣти сподо́бисѧ, ꙗ҆́кѡ дрꙋ́гъ бж҃їй, а҆враа́мъ де́нь зижди́телѧ своегѡ̀, и҆ и҆спо́лнь быва́етъ ра́дости дх҃о́вныѧ: сего̀ у҆́бѡ, у҆ма̀ пра́востїю чтꙋ́ще, у҆блажи́мъ всѝ, ꙗ҆́кѡ хрⷭ҇то́ва бжⷭ҇твенна пра́ѻц҃а.
Ви́дѣлъ є҆сѝ, ꙗ҆́коже є҆́сть мо́щно человѣ́кꙋ ви́дѣти, трⷪ҇цꙋ, и҆ тꙋ́ю у҆гости́лъ є҆сѝ, ꙗ҆́кѡ дрꙋ́гъ при́сный, преблаже́нне а҆враа́ме: тѣ́мже мздꙋ̀ прїѧ́лъ є҆сѝ стра́ннагѡ гоще́нїѧ, є҆́же бы́ти тебѣ̀ безчи́сленныхъ ꙗ҆зы́кѡвъ ѻ҆ц҃ꙋ̀ вѣ́рою.
Бг҃оро́диченъ:
По́лный и҆стощава́етсѧ пло́тїю на́съ ра́ди, и҆ нача́ло безнача́льный прїе́млетъ: ѡ҆бнищева́етъ же бога́тый, и҆ сло́во сы́й бг҃ъ, въ ꙗ҆́слѣхъ безслове́сныхъ возлежи́тъ, ꙗ҆́кѡ младе́нецъ, воззва́нїе всѣ́хъ сꙋ́щихъ ѿ вѣ́ка содѣ́ловаѧ.
Пѣ́снь є҃. І҆рмо́съ:
Тво́й ми́ръ да́ждь на́мъ, сн҃е бж҃їй: и҆но́гѡ бо, ра́звѣ тебє̀, бо́га не зна́емъ, и҆́мѧ твоѐ и҆менꙋ́емъ, ꙗ҆́кѡ бг҃ъ живы́хъ и҆ ме́ртвыхъ є҆сѝ.
Ле́стными у҆хищрѧ́ѧй у҆кра́сти тѧ̀ словесы̀, мꙋ́чениче, вра́гъ вселꙋка́вый, смѣ́хъ зри́тсѧ, мꙋ́дростїю твое́ю мꙋдре́цъ ѕло́бы прехищрѧ́емь.
На колесни́цѣ взима́емь бжⷭ҇твенныхъ добродѣ́телей, сла́вне, высотꙋ̀ дости́глъ є҆сѝ мꙋче́нїѧ, и҆ низложи́лъ є҆сѝ лꙋка́выхъ бѣсѡ́въ превознесе́ннꙋю горды́ню.
Ви́дѣти красотꙋ̀ жела́ѧ і҆и҃совꙋ, прпⷣбне, тебѐ сама́го у҆краси́лъ є҆сѝ мꙋче́нїѧ красото́ю: и҆ къ немꙋ̀ прише́лъ є҆сѝ, вѣнча́всѧ свѣ́тлымъ вѣнце́мъ.
Бг҃оро́диченъ:
Оу҆дивлѧ́етъ всѧ́къ у҆́мъ чꙋ́до твоѐ, чⷭ҇таѧ: ражда́еши бо бг҃а пло́тїю, и҆ пита́телѧ пита́еши млеко́мъ, и҆скꙋше́нїѧ мꙋ́жеска не позна́вши, са́мъ ꙗ҆́кѡ вѣ́сть є҆ди́нъ.
Катава́сїа: Бг҃ъ сы́й ми́ра:
Песен 6
Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Чрез дървото мощно ме повали първопричинителят на злото, а Ти, Христе, като се качи на кръста, по-мощно го порази и посрами, и възкреси падналия.
Ти се смили над Сион, когато възкръсна от гроба, правейки го нов вместо стар с Твоята божествена кръв, като най-състрадателен; и сега царуваш в него во веки, Христе.
Богородичен: Да се избавим от тежки грехове чрез твоите молитви, Чиста Богородителко, и да постигнем, Пречиста, божественото просветление на неизразимо въплътения от тебе Божи Син.
И҆́нъ. І҆рмо́съ:
И҆зъ у҆тро́бы і҆ѡ́нꙋ младе́нца и҆зблева̀ морскі́й ѕвѣ́рь, ꙗ҆кова̀ прїѧ́тъ: въ дв҃ꙋ же все́льшеесѧ сло́во, и҆ пло́ть прїе́мшее, про́йде сохра́ншее нетлѣ́ннꙋ. є҆гѡ́же бо не пострада̀ и҆стлѣ́нїѧ, ро́ждшꙋю сохранѝ неврежде́ннꙋ.
Ѻ҆́бразъ хрⷭ҇то́вы стрⷭ҇ти бы́лъ є҆сѝ ꙗ҆́вѣ, і҆саа́че преблаже́нне, возводи́мь ѻ҆́ч҃имъ бл҃гопокоре́нїемъ, є҆́же закала́тисѧ. сегѡ̀ ра́ди у҆блажи́лсѧ є҆сѝ, и҆ ра́бъ бж҃їй вои́стиннꙋ ꙗ҆ви́лсѧ є҆сѝ бли́жнїй, со всѣ́ми пра́ведными вселѧ́ѧсѧ.
Ꙗ҆ви́сѧ і҆а́кѡвъ у҆го́дникъ вѣ́рнѣйшїй всѣ́хъ бг҃а: тѣ́мже и҆ бра́сѧ со а҆́гг҃ломъ, у҆́мъ зрѧ̀ бг҃а нарече́сѧ, и҆ спѧ̀, бжⷭ҇твеннꙋю лѣ́ствицꙋ ви́дѣ, на не́йже бг҃ъ у҆твержда́шесѧ, пло́тїю ѡ҆бложи́выйсѧ за благосты́ню.
Любѧ̀ і҆ѡ́сифъ ко ѻ҆ц҃ꙋ̀ благопокоре́нїе, въ ро́въ вве́рженъ, продаде́сѧ во ѻ҆́бразъ закла́ннагѡ и҆ въ ро́вѣ положе́ннагѡ хрⷭ҇та̀: пшеницода́вецъ же є҆гѵ́пта бы́сть, цѣломꙋ́дръ бы́въ и҆ пра́веденъ, ца́рь же страсте́й и҆́стиннѣйшїй.
Бг҃оро́диченъ:
Мла́до на землѝ ѻ҆троча̀ познава́етсѧ, сы́й со ѻ҆ц҃е́мъ при́снѡ и҆ дх҃омъ, пелена́ми же повива́етсѧ и҆́же зе́млю повива́ѧй мгло́ю ꙗ҆́вѣ, и҆ въ ꙗ҆́слѣхъ безслове́сныхъ возлежи́тъ. сегѡ̀ ны́нѣ предпра́зднꙋемъ ра́дꙋющесѧ безсѣ́менное ржⷭ҇тво̀.
Пѣ́снь ѕ҃. І҆рмо́съ:
Прⷪ҇ро́ка і҆ѡ́нꙋ подража́ѧ, вопїю̀: живо́тъ мо́й, бл҃же, свободѝ и҆зъ тлѝ, и҆ спаси́ мѧ, сп҃се мі́ра, зовꙋ́ща: сла́ва тебѣ̀.
Наро́читый ѻ҆ве́нъ па́ствъ хрⷭ҇то́выхъ, па́стырь слове́снѣйшїй, по́двигѡвъ стезѧ̀ прославлѧ́етсѧ, бг҃а просла́вивъ свои́ми у҆десы̀.
Вжи́ливсѧ къ бг҃ꙋ воззрѣ̑нїи, мꙋ́дре, ѡ҆безжи́лилъ є҆сѝ врага̀ многоко́зненнаго тве́рдѡ, приснопа́мѧтне, мꙋ́ченикѡвъ сла́во, свѧще́нства пра́вило.
Къ ра́намъ терпѧ̀, ко ѻ҆гню̀ самоидѧ̀, у҆спи́лъ є҆сѝ ѕвѣре́й свирѣ́пыхъ стремлє́нїѧ, неꙋсы́пнꙋ къ зижди́телю и҆мѣ́ѧ любо́вь.
Бг҃оро́диченъ:
Свѧще́нїѧ сѣ́нь ꙗ҆́вльшисѧ, марі́е, ѡ҆скверне́ннꙋю сластьмѝ ѻ҆каѧ́ннꙋю мою̀ дꙋ́шꙋ ѡ҆свѧтѝ, и҆ бжⷭ҇твенныѧ сла́вы прича́стницꙋ сотворѝ.
Катава́сїа: И҆зъ у҆тро́бы і҆ѡ́нꙋ:
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак на св. праотци, глас 6.
От преп. Роман Сладкопевец
Не почетохте ръкотворното изображение, а се оградихте с неписаната Същност, трикратно блажени, прославихте се в подвига сред огъня и като стояхте сред непоносимия пламък, призовахте Бога: побързай, Състрадателни, като милостив скоро да ни помогнеш, защото можеш, ако поискаш.
Икос: Протегни ръката Си, която са изпитали египтяните в древност, когато измъчваха евреите и те страдаха; не ни изоставяй, за да не ни погълне смъртта, която жадува за нас, и сатаната, който ни ненавижда, но приближи се до нас и пощади душите ни, както някога пощади Твоите юноши във Вавилон, които непрестанно Те славеха и заради Тебе бяха хвърлени в пещта, и оттам Те призоваха: побързай, Състрадателни, като милостив скоро да ни помогнеш, защото можеш, ако поискаш.
Синаксар: В този месец, в петнадесетия ден празнуваме паметта на св. свещеномъченик Елевтерий (II век) и преп. Павел († 956 г.) от планината Латра. В същия ден празнуваме и неделята на светите праотци.
Приемете радостта, древни праотци,
като виждате приближаващия Месия Христос,
весели се, Аврааме, който се явяваш прадядо на Христос.
Историята на благословения Авраам е известна както на учените, така и на обикновените християни, защото книгата Битие, написана от пророк Мойсей, която говори за него, се чете, за да бъде чута от всички християни в Църквата, по време на светия и Велик пост. Всички научаваме от тази книга, че нашия праотец Авраам бил езичник от Халдейската земя. Халдейците били народ преди евреите. А баща му Тера бил идолопоклонник. Божественият Авраам също бил такъв, но това не му попречило да дойде до познание на истинския Бог. Можем дори да кажем нещо странно – че великият Авраам, чрез това идолопоклонство, бил доведен до разбирането на истинския Бог.
Когато разбрал, че нищо сътворено не е Бог и не бива да се почита като Бог, и след като съзерцавал доброто устройство на съществуващите неща, той познал невидимия им Създател. И след като Го познал, Му се поклонил като на Бог, Който поддържа и управлява цялото творение. Затова Бог му заповядал да напусне родината си и роднините си, и да отиде в Ханаанската земя, където се намират Палестина и Йерусалим. Той веднага се подчинил, без да се съмнява в сърцето си, защото имал голяма вяра в Бога. Поради тази причина получил като залог за вярата си син на име Исаак, който му се родил в старостта му и той станал баща на много народи. Исаак се родил от Авраам, Йаков се родил от Исаак, а от Йаков се родил Юда (от чието коляно е роден Христос) и братята му патриарси.
Поради тази причина нашите богоносни отци и учители, установиха днес да честваме паметта на божествения Авраам като праотец, от когото е роден Христос. И те определиха това празнуване в предпоследната и последната недели преди Рождеството по плът на нашия Господ Иисус Христос. И това не е направено случайно, а според божественото вдъхновение на Светия Дух. Защото най-благият и човеколюбив Син Божий, направи патриарх Авраам и неговите потомци Свои прародители според Своята човешка природа. Така нашите най-божествените отци с право сметнаха, че ние трябва да празнуваме паметта им като Праотци не дълго преди Господнето Рождество по плът.
По техните молитви, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас, амин.
Песен 7
Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Славното низхождение, божественото богатство на Твоята бедност, Христе, удиви ангелите, когато гледаха как Те приковават на кръста за спасението на тези, които с вяра пеят: благословен си, Боже на нашите отци!
С Твоето божествено слизане в преизподнята, изпълни я със светлина, а тъмнината, която преди ни преследваше беше прогонена, и пленниците от всички времена бяха възкресени като пееха: благословен си, Боже на нашите отци!
Света Троице, Боже наш, помилвай и ни спаси!
Троичен: Проповядваме Те като Господ на всичко, когато изповядваме православното богословие; и те наричаме Отец на Единия и единствен Единороден Син; и познаваме съестествения, съвечен, единствения и Правия Дух, изхождащ от Тебе.
И҆́нъ. І҆рмо́съ:
Ѻ҆́троцы, благоче́стїю совоспита́ни, ѕлочести́вагѡ велѣ́нїѧ небре́гше, ѻ҆́гненнагѡ преще́нїѧ не у҆боѧ́шасѧ, но посредѝ пла́мене, стоѧ́ще, поѧ́хꙋ: ѻ҆тцє́въ бж҃е, бл҃гослове́нъ є҆сѝ.
Да воспое́тсѧ а҆на́нїа, а҆за́рїа, мїсаи́лъ съ данїи́ломъ, пе́щь у҆гаси́вше ѻ҆́гненнꙋю, и҆ львѡ́въ ѡ҆бꙋзда́вше стремлє́нїѧ, и҆ хрⷭ҇тꙋ̀ согла́снѡ пою́ще: ѻ҆тцє́въ бж҃е, бл҃гослове́нъ є҆сѝ.
Зако́ннѡ пострада́въ въ напа́стехъ и҆ неѡсла́бныхъ ско́рбехъ, у҆го́дникъ нарече́сѧ і҆́ѡвъ бж҃їй всеи́стиннѣйшїй, кро́токъ, неѕло́бивъ, пра́въ, соверше́нъ, непоро́ченъ, вопїѧ̀: ѻ҆тцє́въ бж҃е, благослове́нъ є҆сѝ.
Вѣ́рою мѡѷсе́а, а҆арѡ́на же и҆ ѡ҆́ра почти́мъ, восхвалѧ́юще і҆исꙋ́са и҆ леѵі́ю свѧще́ннѣйшаго, гедеѡ́на же и҆ самѱѡ́на, и҆ взыва́емъ: ѻ҆тцє́въ бж҃е, бл҃гослове́нъ є҆сѝ.
Бг҃оро́диченъ:
Сѐ, ꙗ҆́коже проречѐ прⷪ҇ро́къ, во чре́вѣ зача̀ неискꙋсобра́чнаѧ бг҃а, и҆ роди́ти ꙗ҆́вѣ и҆́детъ въ верте́пѣ виѳлее́млѣ. є҆мꙋ́же всѝ пое́мъ: ѻ҆тцє́въ бж҃е, бл҃гослове́нъ є҆сѝ.
Пѣ́снь з҃. І҆рмо́съ:
Сꙋ́щымъ въ пещѝ ѻ҆трокѡ́мъ твои̑мъ, сп҃се, не прикоснꙋ́сѧ, нижѐ стꙋжѝ ѻ҆́гнь. тогда̀ трїѐ, ꙗ҆́кѡ є҆ди́нѣми у҆сты̀, поѧ́хꙋ, и҆ бл҃гословлѧ́хꙋ, глаго́люще: бл҃гослове́нъ бг҃ъ ѻ҆ц҃ъ на́шихъ.
Да велича́етсѧ, взыва́лъ є҆сѝ, мꙋ́дре, раздроблѧ́емь, ны́нѣ во пло́ти мое́й хрⷭ҇то́съ, не у҆жаса́юсѧ распале́нїй коно́бѡвъ, не бою́сѧ сме́рти, ни ѕвѣре́й стремле́нїй, сꙋ́щїѧ ра́ди жи́зни.
Є҆ди́нагѡ бг҃а добро́ты и҆скі́й, є҆ди́нꙋ тогѡ̀ сла́вꙋ полꙋчи́ти жела́ю: да раздроблѧ́етсѧ и҆ ѡ҆палѧ́етсѧ всѐ тѣ́ло моѐ, взыва́лъ є҆сѝ, сла́вне: свобожде́нїѧ и҆щꙋ̀, порабоща́ющагѡ хрⷭ҇тꙋ̀.
Смотрѧ́ѧ бꙋ́дꙋщꙋю жи́знь, блаже́нне, мі́рꙋ у҆мертви́лсѧ є҆сѝ и҆́стиннѡ, и҆ ꙗ҆́кѡ зла́то, ꙗ҆́звенными и҆скꙋшє́нїи разже́гсѧ, просїѧ́лъ є҆сѝ, и҆ положи́лсѧ є҆сѝ въ сокро́вищахъ нбⷭ҇ныхъ ѻ҆би́телей.
Бг҃оро́диченъ:
Чистѣ́йшꙋ тѧ̀ є҆ди́нꙋ ѡ҆брѣ́тъ, всенепоро́чнаѧ, сло́во чистѣ́йшее бж҃їе, и҆зъ чре́ва твоегѡ̀ роди́всѧ, вѣ̑рныѧ ѡ҆чища́етъ ѡ҆сквернє́нїѧ, бг҃оневѣ́сто, прибы̑вшаѧ на́мъ ѿ неꙋдержа́нїѧ страсте́й.
Катава́сїа: Ѻ҆́троцы благоче́стїю совоспита́ни:
Песен 8
Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Свръхбожествената сила на Иисусовото божество по подобаващ за Бога начин просия сред нас, защото Той, като прие по плът кръстна смърт за всички, порази силата на ада; Него неспирно благославяйте, младежи, възпявайте Го, свещеници, превъзнасейте Го, хора, във вечни векове.
Този, който беше разпнат, стана; този, който се хвалеше, падна; падналият и съкрушеният се изправи. Тлението е отхвърлено и нетлението разцъфтя; нетрайното е погълнато от живота. Деца, благославяйте Го, свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове.
Света Троице, Боже наш, помилвай и ни спаси!
Троичен: Трисияйното Божество, Което излъчва единна светлина от едната Си триипостасна природа – безначалния Родител, съестественото Слово на Отец и съцарстващия единосъщен Дух благославяйте, младежи, възпявайте Го, свещеници, превъзнасейте Го, хора, във вечни векове.
На св. праотци:
Ирмос: Свърхестествено чудо изобразява даващата прохлада пещ: както не изгори хвърлените в нея юноши, така и огънят на Божеството не изгори утробата на Дева, когато слезе в нея. Затова, прославяйки Бога, да възкликнем: цялото творение да благославя Господ и да Го прославя през всички векове!
Днес празнуваме светата памет на всички свети отци от вековете: Адам и Авел, Сит и Ной, Енос и Енох, Авраам, Мелхиседек и Иов, Исаак и верния Яков, като викаме: цялото творение да благославя Господ и да Го прославя през всички векове!
Да възхвалим богоприятното множество на божествените отци: Варак и Натан, и Елеазар, Йосия и Давид, Йефтай и Самуил, който с почит гледаше бъдното и извика: цялото творение да благославя Господ и да Го прославя през всички векове!
Да принесем похвала с песни на Божиите пророци и възхвалим Йосия и Михей, Софония и Авакум, Захария и Йона, Агей и Амос, и с Авдий Малахия и Наум, Исая и Еремия, и Езекиил, а заедно с тях Даниил, Илия и Елисей.
С троични думи нека възпеем, вярващи, Пресвета Троица: безначалния Отец и Сина, и истинния Свети Дух – триипостасната Единица, Която всичко живо слави и казва: цялото творение да благославя Господ и да Го прославя през всички векове!
Богородичен: Въплътил се по неизразимо слово, Ти, Христе, дойде от кръвта на девица и като съвършен Младенец от преголямо добросърдечие се роди в пещера, Иисусе; звезда Те възвести отдалече на звездобройците, които викаха с вяра: пейте и превъзнасяйте Христос навеки!
Пѣ́снь и҃. І҆рмо́съ:
Є҆гѡ́же у҆жаса́ютсѧ а҆́гг҃ли и҆ всѧ̑ вѡ́инства, ꙗ҆́кѡ творца̀ и҆ гдⷭ҇а, по́йте сщ҃е́нницы, просла́вите, ѻ҆́троцы, бл҃гослови́те лю́дїе и҆ превозноси́те во всѧ̑ вѣ́ки.
Процвѣ́тъ, прозѧ́блъ є҆сѝ са́дъ красе́нъ мꙋче́нїй свѣ́тлостьми, мꙋ́ченикѡвъ добро́то, и҆ ны́нѣ раѧ̀ цвѣ́ти ꙗ҆ви́стесѧ, бжⷭ҇твенно благово́нїе и҆спꙋща́юще бжⷭ҇твеннѣ.
Кропле́ньми крове́й твои́хъ, рожде́ннаго и҆зъ неѧ̀, кро́вь свою̀ ма́ти приѡбща́етъ: твоемꙋ́ бо тѣлесѝ ѡ҆б̾е́мшисѧ, мꙋ́дре, мече́мъ скончава́етсѧ, и҆ живе́тъ во вѣ́ки.
И҆сцѣле́нїй во́ды, чꙋде́съ рѣ́ки и҆злива́етъ тре́бꙋющымъ ра́ка твоѧ̀, мꙋ́дре, ѿмыва́юще сквє́рны дꙋшетлѣ́нныхъ страсте́й, мꙋ́чениче і҆ера́рше, во всѧ̑ вѣ́ки.
Бг҃оро́диченъ:
Ꙗ҆́кѡ до́ждь, во у҆тро́бꙋ твою̀ сни́де хрⷭ҇то́съ, и҆ всю̀ напоѝ тва́рь вои́стиннꙋ, и҆зсꙋши́въ, дв҃о, мꙋ̑тныѧ рѣ́ки і҆дѡлонеи́стовства, є҆ди́нъ бл҃годѣ́тель.
Песен 9
Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти, Слово Божие, си прост в божествената и безначална природа, а сега съставен в плът, която си приел и си направил Своя, и въпреки че пострада като човек, остана без страдания като Бог. Затова ние Те величаем в две естества, без да ги разделяме или смесваме.
Всевишни, когато стана човек по природа, Ти според божествената Си същност нарече Бога Отец, а когато възкръснал от гроба слезе при рабите Си, по благодат постави за Отец на човеците Този, Който по природа е Бог и Владика; заедно с Него всички Те величаем.
Богородичен: Дево, ти стана Божия майка, като свръхестествено роди по плът благото Слово, Което Отец като благ изведе от сърцето Си преди всички векове; макар и облечено в тяло, ние сега Го осъзнаваме и отвъд всички тела.
На св. праотци:
Ирмос: Странно и преславно тайнство виждам: небето като пещера, престолът херувимски като Дева, а яслите като легло, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпявайки величаем.
С твоя помощ, Господи, в древни времена дъщерите придобиха сила: Анна и Юдит, Девора и Олда́, Яил и Естер, Сарра и Мариам Мойсеева, Рахил и Ревека и многомъдрата Рут.
Нека прославим светите юноши, защото те угасиха пещта, да ги прославим заедно с пророк Даниил и всички праведници, които и преди Закона сияеха с благост, и угодиха на Владиката в Закона.
Премъдрите свети пророци бяха внуците на Авраам, които бяха родени от Авраам и Юда, и те предвъзвестиха Божието Слово чрез Духа; заради техните молитви, Иисусе, помилуй всички.
Вашият празник освети цялата материя и кани всички нас, рабите, да празнуваме, като ви умоляваме: винаги принасяйте молитва към Господа, блажени, за да получат вечни блага тези, които ви хвалят.
Богородичен: Този, Който дойде от Девата, се облече в мене (от моята природа) и в пещерата се роди неслитно Словото на Отца, затова ликувай, природо, и с благодарствени гласове прослави Неговото всесвято снизхождение по милост.
Пѣ́снь ѳ҃. І҆рмо́съ:
Живопрїе́мный и҆сто́чникъ приснотекꙋ́щїй, свѣтоно́сный свѣти́льникъ бл҃года́ти, хра́мъ ѡ҆дꙋшевле́нный, сѣ́нь пречⷭ҇тꙋю, нб҃сѐ и҆ землѝ простра́ннѣйшꙋю, бцⷣꙋ, вѣ́рнїи велича́емъ.
Оу҆ста̀ бж҃їѧ бы́въ, ѿ у҆́стъ чꙋжда́гѡ лю́ди сꙋемꙋ́дрєнныѧ восхи́тивъ, показа́лъ є҆сѝ наслѣ́дники благода́ти, и҆ пострада́въ крѣ́пкѡ, со і҆ерє́и и҆ страда̑льцы живе́ши, є҆леѵѳе́рїе.
Чи́стаѧ мѷрополо́жница дх҃а, добродѣ́телей кра́сное жили́ще, а҆́гнецъ неѕло́бивый, свѣти́льникъ незаходи́мый, і҆ера́рхѡвъ степе́нь и҆ мч҃никѡвъ, да восхва́литсѧ вѣ́рнѡ є҆леѵѳе́рїй.
Во свѣ́тѣ живе́ши и҆́стиннѡ невече́рнѣмъ, свѣ́тъ бы́въ со́лнца свѣтлѣ́йшїй. тѣ́мъ па́мѧть твою̀ свѣтоно́снꙋю дне́сь соверша́ющыѧ, страсте́й мглы̀ и҆зба́ви къ бг҃ꙋ твои́ми моли́твами, є҆леѵѳе́рїе.
Бг҃оро́диченъ:
Пощадѝ на́съ пою́щихъ твоѐ, гдⷭ҇и, є҆́же и҆зъ дв҃ы, неизрече́нное ржⷭ҇тво̀, ѿ напа́стей и҆збавлѧ́ѧ и҆ страсте́й и҆ скорбе́й, мольба́ми є҆ѧ̀ твоѧ̑ рабы̑, ꙗ҆́кѡ бл҃годѣ́тель, и҆ є҆ди́нъ чл҃вѣколю́бецъ.
Първи Катавасии на Рождество: Христос раждается, гл. 1
От св. Козма Маюмски
1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото се прослави!
3. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!
4. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, дойде (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!
5. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.
6. От утробата си морското чудовище избълва Йона като младенец – невредим, както го беше погълнал; така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.
7. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже, на отците ни!“
8. Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!“
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй!
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.
Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй! (3)
Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).
Дяконът: Да внимаваме.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Възкресно Евангелие,
Възкресна песен
Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.
50 Псалом (пее се)
Слава: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.
Стихира, глас 6:
Възкръсна Иисус от гроба както предрече, даде ни живот вечен и велика милост.
Литийна молитва (дяконът)
Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.
Честнейшую
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
Песен 9
Величай, душе моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства.
Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.
Свят е Господ, нашия Бог. (2)
Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)
Ексапостиларий по номера на утринното евангелие.
Ексапостиларий 3, гл. 2:
Никой да се не съмнява, че Христос възкръсна, защото се яви на Мария, след това ясно беше видян от отиващите на село; отново се яви на единайсетте ученици на вечерята; като ги изпрати да кръщават, се възнесе на небесата, откъдето и слезе, като потвърждаваше проповедта им чрез множество знамения.
На св. праотци, по Жени услишите
Да възхвалим Адам, Авел, Сит и Енос, Енох и Ной, Авраам, Исаак и Яков, Моисей, Йов и Аарон, Елеазар и Иисус, Варак, Сампсон и Йефтай, Давид и Соломон.
Слава, на св. Елефтерий, (гръцки светилен и богородичен):
Глас 3: Подобен: Небо звездами:
Отче Елефтерий, ти като пастир доведе при Христос стада от вярващи, а майка ти като юница се прилепи към тебе, нейното теле, и беше заклана заедно с тебе. Сега и на двама ви пея хваления.
И сега, Богородичен:
Довеждам те като застъпница пред Родения от тебе, Пресвета, така че аз, окаяният, да бъда пощаден от всички наказания и от вечните мъки.
На хвалитните стихири, възкресни, глас 8:
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих 8: Да извършат над тях писания съд, тази чест е за всичките му светии. (Пс. 149:9)
Господи, макар че Ти се яви в съда да бъдеш съден от Пилат, не напусна престола, където седиш с Отец, и като възкръсна от мъртвите, светът се освободи от робството на врага, защото си щедър и човеколюбив.
Стих 7: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)
Господи, като оръжие против дявола Ти ни даде своя Кръст, защото врагът се страхува и трепери, не смее да гледа силата му; защото той възкресява мъртвите и унищожава смъртта; затова почитаме Твоето погребение и възкресение.
Стих 6: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Господи, Ти ни даде своя Кръст като оръжие против дявола, защото той се страхува и трепери, като не смее да гледа силата му; защото той възкресява мъртвите и унищожава смъртта; затова почитаме Твоето погребение и възкресение.
Стих 5: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)
Твоят ангел, Господи, като обяви възкресението, изпла̀ши пазачите и възкликна към жените с думите: защо търсите Живия сред мъртвите? Той възкръсна, защото е Бог, и дари живот на вселената.
На светите праотци, гл. 2, По Доме Ефратов
Стих 4: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)
Стих 3: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуйя. (Пс. 150:5-6)
Нека всички сега да извършим помена на предците, възхвалявайки техния богоугоден живот, заради който са били възвеличени. (2)
Стих 2: Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално, и прославено да е името Ти во веки. (Дан. 3:52)
Младежите угасиха силата на огъня, ликувайки и възпявайки всесилния Бог, когато бяха в пещта.
Стих 1: Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас. (Дан. 3:27)
Заключен в рова, пророк Даниил живееше със зверовете, но беше запазен от тяхната ярост.
Слава, на св. праотци, гл. 7. От св. патр. Герман:
Дойдете всички с вяра да празнуваме годишния помен на отците преди закона – Авраам и тези с него; да почетем достойно племето на Юда, юношите във Вавилон като образ на Троицата, които угасиха пламъка в пещта, да ги възхвалим заедно с Даниил; като се държим твърдо в предсказанията на пророците, нека заедно с Исайя високо да извикаме: ето, Девицата ще зачене в утробата и ще роди Син Емануил (Ис. 7:14), което означава „с нас е Бог“.
И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Велико славословие.
Възкресен тропар
Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.
———————————————————
На Литургията
Възкресен тропар, глас 8:
От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания. Живот и възкресение наше, Господи, слава на Тебе!
Тропар на св. праотци, гл. 2:
С вяра си оправдал праотците, като чрез тях си сгодил Църквата, която е излязла от народите. Светиите се хвалят със слава, защото от тяхното семе е благословения плод, (Девата), която Те роди безсеменно. По техните молитви, Христе Боже, помилвай ни.
Тропар на свщмчк Елевтерий, глас 5, гръцки:
Украсен със свещеническа одежда и облян в потоци кърви, блажени Елевтерие мъдри, ти срази сатаната и се устреми към Владиката Христос, затова не преставай да се молиш за тези, които с вяра почитат блажения ти подвиг. ИЖД
На храмовия светия
Кондак на предпразненството на Рождество, гл. 3:
Девата днес идва да роди неизказано предвечното Слово в пещерата. Ликувай, цяла земьо, щом си чула, прослави заедно с ангелите и пастирите Този, Който иска да се яви като Младенец – предвечният Бог.
Апостол на св. Елевтерий, 2 Тим. 1:8–18 (с. 428),
Алилуйя, гл. 8:
Стих 1: Моисей и Аарон са между свещениците Му. (Пс. 98:6)
Стих 2: Викат праведниците и Господ ги слуша. (Пс. 33:18)
Евангелие на св. праотци: Лк 14:16-24
Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си.
Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
No comments:
Post a Comment