Свети Даниил Стълпник

 * Посвещавам тази служба на Видинския митрополит Даниил

Преподобни Даниил Стълпник

(+ ок. 489–490)

ВЕЧЕРНА СЛУЖБА

Блаже́н муж:

1 антифон.

Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 8:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Подобен: Что тя нарече́м:

Как да те обявя, Данииле? Като изкоренител на страстите и усърден сеяч на добродетели? Истински чудотворец и молитвеник за грешниците? Смел прогонител на демоните? Светилникът, светещ от благочестие? Жилище на Духа? Защитникът на Църквата? Моли се да се спасят нашите души.

Как да те наричаме, Данииле? Постникът ли, защото си покорил страстите си на разума? Страдалецът ли, защото си претърпял всяка беда, когато от земята се качи на високия стълб, съграден върху камъка на истината? Или ревностен подвижник и опитен лекар? Моли се да се спасят нашите души.

Как да те наричаме сега, Данииле? Образецът на монашеството и учителят по въздържанието? Украшението на верните и способният лечител? Светилникът, който осветява намиращите се в тъмнината? Съгражданинът на ангелите и равен по чест с тях? Жителят на рая и небесният човек? Моли се да се спасят нашите души.

И́ны стихи́ры Пресвяты́я Богоро́дицы, същия глас и подобен.

А́ще аллилу́ия, пою́тся си́и стихи́ры пре́жде:

Стра́нно та́инство, Чи́стая, безсе́меннаго Твоего́ рождества́, Де́во, и ужа́сно, превосходя́що вели́чеством вся́ку мысль челове́чу. его́же бо не терпя́т зре́ти многоочи́тии, и чи́ни вси святы́х А́нгел трепе́щут, нам пло́тию породила́ еси́ неотсту́пльша же О́тча су́щества: сла́вим ро́ждшую Тя, Богоневе́сто.

Кому уподо́билася еси́, окая́нная, к покая́нию ника́коже возни́чущи, душе́? и огня́ не ужаса́ешися, злых жду́щаго, воста́ни, и Еди́ну к заступлени́ю ско́рую призови́, и возопи́й: Де́во Ма́ти, моли́ Твоего́ Сы́на и Бо́га на́шего изба́вити мя сете́й льсти́ваго.

Огнь ро́ждши нестерпи́мый, попаля́ющий грехи́ и ороша́ющий ве́рныя, ве́щная безме́рных мои́х, Пренепоро́чная, Чи́стая, согреше́ний попали́ моли́твами Твои́ми и росо́ю иста́явшую страстьми́ ду́шу мою́ прохлади́, я́ко да твою́ велегла́сно ми́лость и си́лу велича́ю, раб Твой.

Слава, и сега, Богородичен, същия глас и подобен:

Всех заступле́ние, Влады́чице, пучи́ною обурева́емому мне тьмы и лю́тых жития́ треволне́ньми погружа́ему ми при́сно, ка́плю ми́лости Твоея́ низпосли́, и ру́ку по́мощи Твоея́ пода́ждь ми, и ча́сти сподо́би мя избра́нных и пра́ведных, я́ко бе́здну ро́ждшая – Человеколю́бца.

А́ще ли среда или́ петък: И ны́не, Крестобогородичен, същия глас и подобен:

А́гница А́гнца я́ко ви́де на Дре́ве, просте́рта во́лею, кре́стнем, вопия́ше ма́терски, боле́знующи с пла́чем: Сы́не Мой, что стра́нное сие́ виде́ние? Всем живо́т дая́й я́ко Госпо́дь, ка́ко умерщвля́ешися, Долготерпели́ве, земны́м подая́ воскресе́ние? сла́влю Твое́ мно́гое, Бо́же мой, снизхожде́ние.

А́ще ли, Бог Госпо́дь:

Слава, глас 5. Студи́тово:

Ти си умножил поверения ти от Христос талант, преподобни отче, и след смъртта си станал гонител на демоните и лечител на различни болести, стълб и крепост, и света планина на Църквата Христова. Затова те молим, Данииле чудотворче, измоли за душите ни мир и велика милост.

И ны́не, Богородичен. На стихо́вне Окто́иха.

Няма вход. Четем:

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен (на деня)

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

Стиховните стихири, от октоиха

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 1:

Ти стана стълб на търпението, подражавайки на предците, преподобни, на Йов в страданията, на Йосиф в изкушенията и на живота на безтелесните, въпреки че все още беше в тяло, Данииле отче наш, моли Христос Бог, да се спасят нашите души.

Слава, и сега, Богородичен: Гавриилу вещавшу

Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане. 

————————————————————

УТРИННА СЛУЖБА 

Бог Господь, гл. 1:

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Тропар, глас 1:

Ти стана стълб на търпението, подражавайки на предците, преподобни, на Йов в страданията, на Йосиф в изкушенията и на живота на безтелесните, въпреки че все още беше в тяло, Данииле отче наш, моли Христос Бог, да се спасят нашите души.

Слава, и сега, Богородичен: Гавриилу вещавшу

Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане. 

Натам по октоиха

Двата канона от октоиха и на преподобния на 4, глас 8, чието краестрочие е: Пе́сньми честву́ю Дании́ла Сто́лпника.

От Ио́сиф.

Песен 1

Ирмос: Да възпеем Господ, Който преведе народа Си през Червено море, защото само Той беше прославен.

Изпрати ми светъл лъч от небето, блажени Данииле, защото искам да възхваля паметта ти с песни.

Отче, като велико слънце на истината, просвети краищата на света и със светлината на добродетелите просвети събранията на вярващите.

Ти спази закона на Владиката, отче, чрез въздържание уби тялото и си го покорил на Духа.

Богородичен: Весь Челове́к яви́ся, пребы́в е́же бе и по вопло́щении, и́же из Тебе́, Богоро́дице, роди́выйся неизме́нный Госпо́дь.

Песен 3

Ирмос: Творче на небесния свод, Господи и Зажидителю на църквата, Ти, Който си край на желанията, опора на верните, утвърди ме в Твоята любов, еднички Човеколюбче.

Жезло́м воздержа́ния страсте́й мо́ре, о́тче, растерза́в, преше́л еси́ непотопле́н, и го́ру дости́гл еси́ и́стиннаго безстра́стия, и Бо́гу бесе́довал еси́ ума́ чистото́ю.

Возше́д на высоту́ доброде́телей, зна́емь был еси́ ми́ру: на столпе́ бо стоя́ возвы́шен и сия́нием пресла́вных чуде́с озаря́яй ве́рою к тебе́ притека́ющия.

Водруже́н на ка́мени Бо́жия зна́ния, все́ми козньми́ бесо́вскими яви́лся еси́ непоколеби́мы на столп у́бо те́ло твое́ на земли́ возвы́сил еси́, ду́шу же впери́л еси́ к Небе́сным.

Богородичен: Изба́ви мя страсте́й наше́ствия, Влады́чице, и борю́щия мя враги́ ны́не пребори́; утверди́ мя на ка́мени Бо́жия во́ли, ду́шу мою́ просвети́, две́ре Боже́ственнаго Све́та.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Седален, глас 1.

Подобен: Гроб Твой:

Отче Данииле, ти сам се издигна на стълба, с въздържание изтощи тялото си и така го направи достоен съд на Светия Дух, получи Божествена благодат, трикратно благословени, да прогонваш всяка болест на празнуващите паметта ти с вяра.

Слава, и сега, Богородичен:

Ти си упованието на християните, Пресвета Дево, защото си родила Бога отвъд разума и неизказано, тъй непрестанно се моли за възпяващите те, за да получим опрощение на всичките си грехове и праведен живот ние, които винаги те славим с вяра и любов.

Или кръстобогородичен:

Неосквернената като агне видя Агнето и Пастира да виси на дървото разпънат и мъртъв, и през сълзи говореше и майчински викаше: Как ще изтърпя твоето неизразимо смирение, Сине мой, и доброволно страдание, Боже Преблагий?

Песен 4

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Я́ко светоза́рное со́лнце, о́тче приснопа́мятне, на сто́лпе блиста́юща ви́дел еси́ Бо́жия раба́ Симео́на и истека́ющими от того́ Боже́ственными светлостьми́ Боже́ственно озари́лся еси́, Дании́ле, и во след того́ жи́тельства ходи́л еси́.

Де́монския полки́ ору́жием ве́ры победи́л еси́, струя́ми же потопи́л еси́ моли́тв, па́губу тех, о́тче, отгна́в, ю́же творя́ху пла́вающим, и спасл еси́ ве́рою Бо́гу песнопою́щия: си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.

Возстолпля́я, о́тче, тебе́ сама́го, всеблаже́нне, всено́щне стоя́л еси́, я́ко безпло́тен, не высо́ко душе́вное о́ко стяжа́в и чи́сто, я́коже зерца́ло, ду́ха зарю́ и Боже́ственная явле́ния чи́стым по́мыслом прие́мля.

Богородичен: Зако́ни в Тебе́ естества́ обновля́ются: Законода́вца бо Сло́ва родила́ еси́, па́че вины я́ко и́стинно, Пречи́стая, и Сло́ва, безслове́сия́ изба́вльшаго род челове́ческий, ве́рно песнопою́щих: си́ле Твое́й сла́ва, Человеколю́бче.

Песен 5

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Да безсме́ртныя сла́вы получи́ши, плотска́я умертви́л еси́ жела́ния, о́тче, и страсте́й стремле́ния обузда́л еси́ воздержа́ния труды́, и река́ чуде́с яви́лся еси́, и исто́чник врачева́ний, приснопа́мятне.

Е́же хожда́ше стезе́ю, о́тче, на земли́, Симео́н чу́дный, во у́жасе, блаже́нне, бы́вшу тебе́ яви́ся, показу́я тебе́ со двема́ А́нгелы, гряди́, – вопия́, – и ста́ни у мене́, к Бо́гу возвыша́лся благода́тию.

Просвеща́емь заре́ю, о́тче, невече́рнею и Боже́ственным осия́нием, бесо́вский мрак и страсте́й мглу́ отгна́л еси́ и яви́лся еси́ столп светови́ден и ле́ствица, и́стинно к Бо́гу ве́рныя возводя́щая.

Богородичен: Влады́ку ро́ждшая, яви́лася еси́ превы́шши Го́рних сил и земны́х естество́ обожи́ла еси́, Отрокови́це Богоневе́стная. Тем Богоро́дицу Тя всеи́стинную душе́ю и язы́ком, ве́рнии, Де́во, сла́вим.

Песен 6

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.

Ум твой к Бо́гу приближе́нием облиста́емь, нея́тен сла́достей огне́м, о́тче, пребы́сть, и страсте́й го́рнший, и к пло́ти пристра́стия вы́шший.

Вод живо́творных дарова́ний ду́ха испо́лншися твоя́ душа́, Богому́дре всеблаже́нне, ре́ки источи́ врачева́ний и́стинно, то́ки страсте́й суша́щия.

Богородичен: Тя, Предста́тельницу, ве́рнии, и сте́ну вси стяжа́хом, во глубине́ злых и молве́ скорбе́й при́сно бе́дствующе, Богоро́дице, еди́на земны́х прибе́жище.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 8.

Подобен: Я́ко нача́тки:

Ти сияеше като ярка звезда, блажени, когато се изкачи да живееш на стълба; просвети света със светите си дела и прогони мрака на измамата, отче. Затова те молим: освети в сърцата на твоите раби незалязващата светлина на познанието.

Икос: Отче, моята песен във възхвала на твоите духовни подвизи е нечиста, защото сърцето ми не е чисто, като срамно го оскверних, но дай ми с чисто слово да възпея твоя живот, на който дори ангелите се удивиха, защото си бил като безтелесен човек, когато получи незалязващата светлина на познанието.

Синаксар:

Песен 7

Ирмос: Еврейските момци дръзновено потъпкаха пламъка на пещта, като  превърнаха огъня в роса, пеейки: благословен Си, Господи Боже, во-веки.

Чи́ни А́нгельсти́и твоему́ стоя́нию удиви́шася, всеблаже́нне Богоно́се: с те́лом бо тех жи́тельство восприе́м, взыва́л еси́: благослове́н еси́, Го́споди Бо́же, во ве́ки.

Высотою невеще́ственнаго жи́тельства и проро́чества сия́я светозаре́нием, врачева́ний нам облиста́л еси́ лучи́, благоче́стно чту́щим тя, Дании́ле чудоно́сне.

Разреши́ страсте́й мои́х мглу све́тлостию, всеблаже́нне, твоея́ моли́твы и на стезю́ жи́зни наста́ви, вопию́ща: благослове́н еси́, Го́споди Бо́же, во ве́ки.

Богородичен: Ми́лостива мне бу́ди, Де́во, и уя́звлена мя ору́жием греха́ врачевство́м Твоей моли́твы излечи́, благослове́н, зову́ща, Плод чре́ва Твоего́.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Жела́ний коне́чное, до́брых кра́йнейшее, о́тче, Богоно́се, изве́стно дости́гл еси́, кри́лы облегчева́яся доброде́тельных дея́ний, и со Безтеле́сными, Дании́ле, взыва́еши: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Бо́жия тя си́ла проявле́нне укрепи́вши, терпе́ти зимы́ злосту́жное сотвори́, и со́лнца зной, и гни́лости твоея́ пло́ти, и от ней бы́вших черве́й озло́бление: вопию́ща: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Но́вый И́ов ты яви́лся еси́, Дании́ле досточу́дне, мно́жеством искуше́ний обдержи́м и скорбе́й, Дави́дову кро́тость, и Иа́ковле беззло́бие, и целому́дрие Ио́сифово подража́л еси́, вопия́ благода́рственне: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Богородичен: Богоро́дицу, Влады́чице Всесвята́я, му́дрствующии Тя, глаго́лом после́дующе Твои́м, Всепе́тая, Тя ны́не блажи́м, я́ко Бо́га блаже́ннаго родила́ еси́ нам, его́же, во дву существа́х, еди́ней же ипоста́си, воспева́юще, вопие́м: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Песен 9

Ирмос: Всички потръпнаха, когато чуха нечуваното снизхождение на Бога към нас: че доброволно Всевишният слезе, дори телесно, и от девическа утроба стана Човек. Затова ние, вярващите, пречистата Богородица величаем.

Се, тебе́ две́ри Небе́сныя отве́рзбшася, преставлыпемуся и тече́ние сконча́вшему, о́тче, и А́нгелов чи́ни восприя́ша, Венцедавец же Христо́с сла́вою венча́ тя пра́вды. Его́же пою́ще, ве́рнии, велича́ем.

Я́ко крин, о́тче, се́льный в рай воздержа́ния процве́л еси́ и, я́ко кипари́с, на высоту́ возвы́сился еси́ соверше́нства, я́ко ма́слина, псало́мски яви́лся еси́, ли́ца и се́рдца́ на́ша умаща́я еле́ем боле́зней твои́х.

Столп тя, основа́нием доброде́телей утвержда́емь, тварь позна́, забра́ло непоколеби́мо, чуде́с исто́чник, приста́нище благоути́шное, врачева́ний сокро́вище, прия́телище ду́ха. Тем твою́ днесь, Дании́ле, сотворя́ем па́мять.

Со́лнца днесь нам возсия́ светле́е, преподо́бне, Боже́ственная па́мять твоя́, ве́рных сердца́ просвеща́ющи све́том пра́вды, мрак же отгоня́щи душетле́нных страсте́й: ю́же соверша́юще, благоче́стно воспева́ем тя.

Богородичен: Пощади́ мя, Спа́се, рожде́йся и сохрани́в Ро́ждшую Тя нетле́нну по рождестве́, егда́ ся́деши суди́ти дела́ моя́, беззако́ния презира́я и грехи́ моя́, я́ко безгре́шен, я́ко Бог, Ми́лостив и Человеколю́бец.

Първи Катавасии на Рождество: Христос раждается, гл. 1

От св. Козма Маюмски 

1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото се прослави!

3. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!

4. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, дойде (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

5. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

6. От утробата си морското чудовище избълва Йона като младенец – невредим, както го беше погълнал; така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.

7. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже, на отците ни!“

8. Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!“

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9

Величай, душе моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства.

Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.

Светилен Окто́иха.

Слава, на преподобния. Подобен: Свете Неизме́нный:

Стълбът възпява твоите подвизи с неизказани думи, когато без покрив страдаше в бедствия, затова просия като светоносен светилник, отче, и озари цялото творение.

И сега, Богородичен:

Ублажаваме те, Дево, с немлъкващи песни, защото си родила, Богородице, Единия от Трицата, и носиш в светите си ръце свръхестественото Слово, непричастното на изменение.

Хвалитни псалми (четат се)

Псалом 148

Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините. Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови воинства. Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди. Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата. Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда – и се сътвориха; постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат. Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни, огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му, планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри, зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати, земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии, момци и девойки, старци и деца – всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята. Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.

Псалом 149

Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите. Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар. Да хвалят името Му с хора̀, с тимпан и гусли да Му пеят, защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение. Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си. Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им, за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената, да връзват техните царе във вериги и техните велможи – в окови железни, да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.

Псалом 150

Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.

Велико Славословие – чете се

На Тебе слава подобава, Господи Боже наш, и на Тебе слава възнасяме на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение. 

Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава. Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас – Ти, Който вземаш върху Си греховете на света! Приеми нашата молитва, Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас! Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!

Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове! Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях! Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме!

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Господи, прибежище бил си нам от род във род. Аз рекох: „Господи, помилуй ме и изцери душата ми, защото съгреших пред Тебе“. Господи, към тебе прибягнах, научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Защото у Тебе е изворът на живота; в Твоята светлина ще видим светлина. Продължи Твоята милост към тия, които Те познават. 

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение. Тебе слава подобава, на Отца и Сина и на Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин!

Просителна ектения

На стихо́вне Окто́иха.

Благо есть (Пс. 91)

Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний, да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем.

Трисветое

Тропар, глас 1:

Ти стана стълб на търпението, подражавайки на предците, преподобни, на Йов в страданията, на Йосиф в изкушенията и на живота на безтелесните, въпреки че все още беше в тяло, Данииле отче наш, моли Христос Бог, да се спасят нашите души.

———————————————

Житие

Преподобни Даниил Стълпник е роден в село Витара (Бетара), близо до град Самосата в Месопотамия. Майка му Марта дълго време била безплодна и в молитвите си дала обет, ако се роди дете, да го посвети на Господа. Молитвата била чута и Марта скоро родила син, който до 5-годишна възраст израства без име. Родителите на момчето искали този, който е роден по Божията благодат, да получи име от Бога. Довели сина си в близкия манастир и се обърнали към игумена. Игуменът заповядал да бъде предадена една от богослужебните книги и, разгръщайки я на случаен принцип, открил в нея думите на пророк Даниил (паметта му е на 17 декември). Ето как момчето получило името си. Родителите поискали момчето да остане в манастира, но игуменът не го приел, тъй като бил още много малък. На 12 години, без да каже на никого, младежът напуснал дома си и отишъл в манастир.

Родителите се зарадвали, когато разбраха къде е синът им и дошли в манастира. Виждайки, че той все още носи светски дрехи, те помолили игумена да го постриже в ангелски чин. В неделния ден игуменът изпълнил молбата им, но им забранил да посещават често сина си. Братята на манастира се удивлявали на подвизите на инока.

Веднъж, заедно с игумена на манастира, Даниил посетил свети Симеон Стълпник (паметта му е на 1 септември), който предсказал на младия монах, че и той ще понесе стълпническия подвиг. Преподобни Даниил продължил подвижническия си живот в уединение. Когато във видение му било посочено мястото на новия подвиг, той се оттеглил заедно с двама ученици в тракийската пустиня, където построили стълб, на който преподобни Даниил прекарал 33 години. Нещастни и болни се стичали към стълба и всички получавали помощ и изцеление от преподобни Даниил. Византийските императори просели молитвите на светия подвижник. От многото предсказания на преподобния най-значимо било пророчеството за големия пожар в Константинопол. Дар на благодатно слово притежавал монах Даниил. Той наставил мнозина по пътя на изправяне на живота.

Преподобният починал на 80-годишна възраст (+ ок. 489–490).