Рождество Христово

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Забележка: Когато празникът се случи във вторник, сряда, четвъртък, петък или събота – вечернята се извършва предния ден сутринта, след Царските часове, като се съединява със св. Василиева литургия и вечерта, срещу самия празник, не се отслужва Вечерня. 

Когато празникът се падне в неделя или понеделник, то Царските часове се четат в петък и след това се прави отпуст, а вечернята се извършва вечерта срещу самия празник според чина, изложен в минея, както следва:

ПРАЗНИЧНА ВЕЧЕРНА СЛУЖБА

Свещеникът: Благословено е нашият Бог... Царю небесни..., Трисвятое и след Отче наш и възгласа четем: Господи, помилуй (12), Слава, и сега: Дойдете, да се поклоним: (3 п). И 103 псалом: Благослови, душе моя, Господа: 

Велика ектения. 

Ако е събота вечер, пеем: Блажен муж... цялата катизма, ако е неделя вечерта, пеем само 1-ия антифон. Ако е друг ден, стихология няма, но след ектенията веднага пеем: Господи, воззвах к Тебе... на глас 2. Ако се отслужва т. нар. бдение, свещеникът извършва проскомидия. Дяконът кади храма по обичая, а певците пеят стихирите на празника на 8. 

Псалом 103

Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. Ти прати извори в долините: между планини текат (води), поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците. Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо; скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат; пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!

Велика ектения

На Господи воззвах, стихири на 6, глас 2, от патр. Герман:

Дойдете да се възрадваме в Господ, като разкажем настоящото тайнство: разруши се стената, която ни отделяше от Бога, прибиран е огненият меч и херувимът отстъпва от дървото на живота, а аз се приобщавам към райската наслада, от която се лиших заради непослушанието. Защото неизменният Образ на Отец – Образът на Неговата вечност приема облика на раб, произлизайки от невкусилата брак майка, без да претърпи изменение. Той остана Такъв, Какъвто беше – истински Бог и прие на Себе Си това, което не беше, като стана човек поради човеколюбието Си. Към Него нека извикаме: Боже, роден от Девата, помилвай ни! (2)

Анатолиево: С раждането на Господ Иисус от светата Дева целият свят се просвети: пастирите засвириха и мъдреците се покланиха, ангелите възпяваха, а Ирод се смути, че се яви в плът Бог – Спасителят на нашите души. (2)

Твоето царство, Христе Боже, е царство на всички векове и Твоето владичество е във всеки род; като се въплъти от Светия Дух и се въчовечи от Приснодева Мария, със Своето пришествие Ти засия като светлина за нас, Христе Боже; светлина от светлина, сияние на Отец, Ти просвети цялото творение; всичко, което диша, Те възхвалява, защото си образ на Отческата слава. Ти, Който си вечносъществуващ и предвечен, и си възсиялият от Девата Бог, помилвай ни!

Какво да Ти принесем, Христе, за това, че заради нас се яви на земята като човек? Всяко създадено от Тебе творение Ти принася благодарност: ангелите – песен, небесата – звезда, мъдреците – дарове, пастирите – удивление, земята – пещера, пустинята – ясли, а ние – майката Дева. Предвечни Боже, помилвай ни!

Слава, и сега, глас 2, от преп. Касия:

Когато Август стана единовластник на земята, прекрати се многовластието сред хората; а когато Ти се въчовечи от чистата Дева, премахна се многобожието на идолите; страните по света се подчиниха на едно земно царство и народите повярваха в едната божествена Власт, хората се записаха според повелението на императора, а ние, вярващите, се записахме в името на Твоята божественост – нашия въчовечил се Бог! Велика е Твоята милост, слава Тебе!

Вход с Евангелие. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокименът на деня, ако е понеделник, вторник, сряда и четвъртък вечерта, се пропуска. Ако е събота вечер, се пее Господ воцарися. Ако е петък преди празника или неделя преди 26 декември, се пее Великият прокимен, гл. 7: Кой бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който прави чудеса! (Кто Бог велий, яко Бог наш? Ты еси Бог, творяй чудеса).

Стих 1: Ти яви Своята мощ посред народите.

Стих 2: И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила.

Стих 3: Ще си спомням за делата на Господ; ще си спомням за Твоите древни чудеса.

И пак: Кой бог е велик...

Паримии

Ще се чете из книга Битие (1:1-13)

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро – ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро – ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден трети.

Ще се чете из книга Числа (Числ. 24:2–3, 5–9, 17–18)

Дух Божий беше върху Валаама. И произнесе тая своя притча, като каза: колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю! Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода; ще потече вода от ведрата му, и семето му ще бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне. Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага). Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет – който те проклина! Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове. Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.

Ще се чете из пророчеството на Михей (Мих. 4:6–7; 5:2–4)

В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди. И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото – силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека. Тъй казва Господ: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, – и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.

Тропар, глас 6: Тайно се роди в пещера, Спасителю, но небето за Тебе на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 1: Основите на Йерусалим са върху светите планини – люби Господ Сионската врата повече от всички Иаковови обиталища. Преславни неща се говореха за тебе, граде Божий. Ще спомена Раав и Вавилон на знаещите ме. (Пс. 86:1–4А)

Същият тропар: Тайно се роди в пещера…

Стих 2: И ето – другородци, и Тир, и люде етиопци, – те се родиха там. Човек ще нарече планина Сион Майка, и в нея се роди Човек и Сам Всевишният я основа. (Пс. 86:4Б–5)

Изпява се краят на тропара: А тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 3: Господ ще разкаже в писанието на людете и князете онова, що стана в него, защото жилището на всички веселящи се е в Тебе. (Пс. 86:6–7)

Изпява се пак краят на тропара: А тя Ти доведе мъдреците...

Слава: А тя Ти доведе мъдреците...

И сега: А тя Ти доведе мъдреците...

И пак целия тропар, глас 6: Тайно се роди в пещера, Спасителю, но небето за Теб на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Ще се чете из пророчеството на Исайя (Ис. 11:1–10)

Тъй казва Господ: И ще покара младочка от Иесеевия корен, и клон ще израсне от корена му; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му – истината. Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето. И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, – и покоят му ще бъде слава.

Ще се чете из пророчеството на Варух (Вар. 3:36–38; 4:1–4)

Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината ѝ! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното – на чужди народ. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.

Ще се чете из пророчеството на Даниил (Дан. 2:31–36, 44–45)

И рече Даниил на Навуходоносор: Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му – от сребро, коремът и бедрата му – медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а самó ще стои вечно, понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!

Тропар, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе – Невместимия, вместил се в пещера; научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“

Стих 1: Господ царува, в благолепие Той се облече, облече се Господ в сила и се препаса, понеже утвърди вселената и тя няма да се поклати. Готов е престолът Ти извечно – от века си Ти! (Пс. 92:1-2)

Същият тропар: Ти възсия от Девата, Христе,…

Стих 2: Издигнаха реките, Господи, издигнаха реките гласовете си. (Пс. 92:3)

Изпява се краят на тропара: Научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“

Стих 3: Ще възземат реките отъпканите свои пътища при гласа на много води, дивни са морските въздигания – дивен е във висините Бог! Твоите свидетелства се показаха твърде верни, на Твоя дом подобава святост, Господи, в дни безчет. (Пс. 92:4Б-5)

Изпява се пак краят на тропара: Научил си мъдреците да Ти се покланят...

Слава: Научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“ И сега: същото.

И пак тропара, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе – Невместимия, вместил се в пещера; научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“

Ще се чете из пророчеството на Исайя (Ис. 9:6–7)

Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Ще се чете из пророчеството на Исайя:

И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. Тогава Исая рече: слушайте, прочее, доме Давидов! Нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото, преди този Младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, Той няма да се подчини на порока, за да избере доброто. И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: Магер-шелал-хаш-баз (скоро идва грабежа на плячката). И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз; защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, – богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар. 

С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте! Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете! Кроите заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог! (Ис. 7:10–16; 8:1–4, 8–10)

Прокимен, глас 4: Господ ми рече: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих. Стих: Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и в Твое владение – краищата на земята. (Пс. 2:8Б- 9)

Ще се чете из посланието на св. ап. Павел до галатяни.

Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня. Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос. Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание. Прочее защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник. Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона; но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.   

Алилуйя, глас 5: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна“. Стих: Жезъл на сила ще ти изпрати Господ от Сион; господствай посред враговете си. Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. (Пс. 109:1-3Б)

Ще се чете из светото Евангелие от Лука (Лк 2:1–20) (от амвона)

През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 

Когато празникът се случи във вторник, сряда, четвъртък, петък или събота, продължава се нататък по реда на Василиевата света литургия от Трисветое. Ако се падне в неделя или понеделник, продължава вечерната:

Сугуба ектения

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Боже на нашите отци и хвално и прославено да е името Ти во-веки, амин! Да бъде, Господи, милостта ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби! Благословен си, Ти Светий, просвети ме с Твоите наредби! Твоята милост, Господи, е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй: на Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава – на Отца и Сина, и Светия Дух сега и всякога, и във вечните векове, амин!

Просителна ектения

Стиховни стихири, самогласни, от патр. Герман, глас 2:

Велико и преславно чудо стана днес: Девата ражда и утробата ѝ не изпитва промяна, Словото се въплъщава и не се разлъчва от Отец; ангелите заедно с пастирите славят и ние с тях зовем: „Слава във висините Богу и на земята – мир!“

Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае.

Глас 3. Днес Девата ражда Твореца на всичко, Едем Му принася пещера, а на живеещите в мрак звезда показва Слънцето – Христос; мъдреците, просветени от вярата, се поклониха с дарове и пастирите видяха чудото, а ангелите възпяха и казваха: „Слава във висините Богу!“

Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти в подножието на нозете Ти.“

Когато Господ Иисус се роди във Витлеем Юдейски, от изток дойдоха мъдреци и се поклониха на въчовечилия се Бог, и като отвориха усърдно своите съкровищници, те Му поднесоха драгоценни дарове: чисто злато – като на Цар на вековете и тамян – като на Бог на всичко, а като на безсмъртния тридневен Мъртвец – смирна; всички народи, дойдете да се поклоним на Родилия се за спасението на нашите души.

Слава, глас 4, от преп. Йоан Дамаскин: Развесели се, Йерусалиме, и тържествувайте всички, които обичате Сион! Днес древните вериги на Адамовата присъда се разкъсаха и ни се отвори раят, змията беше победена, защото видя, че тази, която тя някога прелъсти, сега е станала майка на Създателя. Каква дълбина на богатството на премъдрост и знание у Бога! Тази, която донесе смърт на всяка плът и беше оръдие на греха, чрез Богородица стана начало на спасението на целия свят, защото от нея се ражда Младенец – Всесъвършеният Бог и с раждането Си Той запечатва девството й, като чрез пелените Си разчупи веригите на греха и чрез Своето младенчество изцелява Евините скръбни родилни мъки. Затова нека ликува цялото творение и да играе, защото Христос дойде, за да го обнови и да спаси душите ни.

И сега: В пещера се Ти посели, Христе Боже, и ясли Те приеха, а пастирите и мъдреците Ти се поклониха; тогава се изпълни проповядваното от пророците и ангелските сили се удивяваха, зовейки така: Слава на Твоето снизхождение, единствени Човеколюбче!

Тропар (три пъти), глас 4:

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

УТРИННА СЛУЖБА

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 4 

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Тропар, гл. 4, три пъти:

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:

Станал доброволно младенец заради нас, дълготърпеливи Спасителю, в ясли на безсловесни си бил положен, а пастирите и ангелите те възпяха, казвайки: слава и хвала на Христос, нашия Бог, родения на земята и обожествилия съществото на земнородните!

Слава, и сега, същия.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог, и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, гл. 3, по Красоте девства:

Просия твоята благодат в света, всевъзпявана Богородице, защото по плът си носила в утробата си Предвечния и Непостижимия, Единосъщния на невидимия Отец, едното и несливаемо Божество на Троицата. Затова и непрестанно ти пеем: радвай се, чиста Дево и майко!

Слава, и сега, същия.

Полиелей и величание (К., стр. 71)

Величание: Величаем Те, Животодавче Христе, Който заради нас сега се роди по плът от непозналата мъж и пречиста Дева Мария.

Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…

Седален след полиелея, гл. 4, по Удивися Йосиф.

Дойдете, верни, да видим къде се роди Христос, да последваме къде отива звездата с мъдреците – източните царе; там ангелите непрестанно възпяват, пастирите свирят достойна песен и казват: слава във висините на Този, Който днес в пещера се роди от Дева и Богородица във Витлеем Юдейски.

Слава, и сега, същия.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, гл. 8: Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)! (Пс.65:4) Стих: Възкликни към Бога, цяла земьо! (Пс.65:1)

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй.

Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец, Син и Свети Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.

Дяконът: И да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народа: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие.

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеника: Ще се чете из светото Евангелие според Матея.

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие от Матея (1:18-25)

Рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Йосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

50-ти псалом (чете се)

Гл. 2: Слава на Отца и Сина, и Светия Дух: Всичко днес се изпълва с радост, защото Христос се роди във Витлеем.

И сега, и винаги, и во веки веков: Всичко днес се изпълва с радост, защото Христос се роди във Витлеем.

Помилвай ме, Боже, по великата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Самогласна стихира, гл. 6:

Слава във висините Богу и на земята мир! Днес Витлеем приема Седящия винаги с Отца, днес ангелите благолепно славословят родения Младенец: слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

Литийна молитва

Канони два:

Първи канон, глас 1, творение на св. Козма Маюмски, чието краегранесие е: Христос вочелове́чився, е́же бе, Бог пребыва́ет.

Песен 1

Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото се прослави!

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Човекът, създаден по Божия образ, погинал заради престъпление, целия оставен на тлението, отпаднал от божествения превъзходен живот, мъдрият Създател наново го обновява, защото Той е прославен.

Виждайки Творецът как човекът, който създаде с ръцете Си, загива, навеждайки небесата сега слиза; чрез чиста и свята Дева се съединява изцяло с неговата природа, като наистина прие плът, защото Той се прослави.

Мъдростта, Словото, силата и сиянието, Синът на Отца, Христос Бог, като се въплъти тайно от силите горе и от хората на земята, ни обнови, защото се прослави.

Вторият канон, същия глас. Ямбически.

Творение на св. Йоан Дамаскин.

Ирмос: В древност Вседържителят извърши чудо и спаси народа, като направи суша от развълнуваните води на морето, а като се роди от Девата по Свое желание, предлага ни достъпен път към небето; прославяме Го като равен по същност и на Отец, и на човеците.

Слава: Изнесе́ чре́во свяще́нное Сло́во, я́ве неопа́льно живопи́санное купино́ю, смеше́на зра́ком челове́чим Бо́га, Е́вы окая́нную утро́бу кля́твы дре́вния разреша́ющее го́рькия, его́же, земни́и, сла́вим.

И сега: Показа́ звезда́ пре́жде со́лнца Сло́во, прише́дшее уста́вити грехи́, волхво́м я́ве во у́бозем верте́пе, ми́лостиваго Тебе́, пелена́ми пови́та, его́же, ра́дующеся, ви́дяху Самого́ – и Челове́ка, и Го́спода.

Песен 3

Ирмос: Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

И́же дохнове́ния прича́щся лу́чшаго Ада́м пе́рстный и к тле́нию попо́лзся же́нскою ле́стию, Христа́ от Жены́ ви́дя, вопие́т: и́же мене́ ра́ди по мне быв, Свят еси́, Господи.

Соо́бразен бре́нному умале́нию растворе́нием, Христе, быв и причасти́ем пло́ти го́ршия, пода́в Божественнаго естества́, зе́млен быв, и пребы́в Бог, и возвы́сивый рог наш, Свят еси́, Господи.

Витлееме, весели́ся, князе́й Иу́довых Сый Царь: Изра́иля бо пасы́й на ра́мех Херуви́мских, из тебе́ про́йде Христос я́ве и вознесы́й рог наш над все́ми воцари́ся.

Вторият

Ирмос: Приеми благосклонно песните на рабите Ти, Благодетелю, като смириш надменните подигравки на врага ни (дявола), всевиждащи и благи Господи, и извисиш над греха непоклатимо утвърдени върху основата на вярата ония, които Те възпяват.

Слава: Неве́сты Пречи́стыя пребога́тое Рождество́ ви́дети па́че ума́ сподо́бився, лик свиря́ющих преклоня́шеся стра́нным о́бразом, чин же пою́щих Безпло́тных, Царя́ Христа́, безсе́менно вопло́щшагося.

И сега: Высотою ца́рствуяй Небе́с милосе́рдием соверша́ет о нас из Безневе́стныя Отрокови́цы: невеще́ствен Сый пре́жде, но по́слежде Сло́во, одебеле́вшо пло́тию, да па́дшаго к Себе́ привлече́т первозда́ннаго.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Ипакои, гл. 8

Небето повика мъдреците чрез звезда и така езичниците принесоха първи плодове на Тебе, Лежащия в яслите. И те бяха изумени не от скиптри и тронове, а от пълната бедност. Защото какво е по-бедно от пещера? И какво е по-смирено от повивките? Но именно чрез тях заблестяха богатствата на Твоята божественост. Господи, слава на Тебе!

Песен 4

Ирмос: Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, си дошъл (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Егоже дре́вле прорече́ Иа́ков, язы́ков ожида́ние, Христе, от коле́на Иу́дова возсия́л еси́ и си́лу Дама́скову, Самари́йскую же коры́сть прише́л еси́ испроврещи́, лесть пременя́я в ве́ру боголе́пну: слава си́ле Твое́й, Господи.

Волхва́ дре́вле Валаа́ма словесы́ ученики́, му́дрыя звездоблюсти́тели, ра́дости испо́лнил еси́, звезда́ от Иа́кова, возсия́в, Влады́ко, язы́ков нача́ток вво́димый прия́л же еси́ я́ве: слава си́ле Твоей, Господи.

Я́ко на руно́, во чре́во Де́вы сшел еси́ дождь, Христе, и я́ко ка́пли, на зе́млю ка́плющия. Етиопия, и Фарси́с, и Арави́тстии о́строви же, Сава́, Ми́дов всю зе́млю держа́щии, припа́доша Тебе́, Спа́се: слава си́ле Твое́й, Господи.

Вторият

Ирмос: Възпявайки в древност възраждането на човешкия род, пророк Авакум възвестява предобраза, който неизказано се е удостоил да види: Словото като малко дете излязъл от планината – Девата за обнова на народите.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Ра́вен произы́де челове́ком Вы́шний, во́лею плоть прии́м от Де́вы, яд очи́стити зми́евы главы́, приводя́ вся к Све́ту живоно́сному, Бог Сый, от врат безсо́лнечных.

Слава: Язы́цы, и́же дре́вле тле́ю погруже́ни, па́губы зело́ вра́жия убежа́вше, возно́сят ру́ки с похва́льными пе́сньми, еди́наго чту́ще Христа́, я́ко Благоде́теля, к нам ми́лостивно прише́дшаго.

И сега: Из ко́рене изра́стши Иессе́ева, Де́во, уста́вы прешла еси́ челове́ческаго су́щества, О́тчее ро́ждши Преве́чное Сло́во, я́ко благоволи́ Сам запеча́танную утро́бу проити́ истоща́нием стра́нным.

Песен 5

Ирмос: Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

В рабе́х ке́саревым повеле́нием написа́тися поко́рься, и нас, рабы́ су́щия, врага́ и греха́ свободи́л еси́, Христе, весь же по нам обнища́в, и пе́рстнаго от сама́го еди́нения и обще́ния богосоде́лал еси́.

Се Дева, я́коже дре́вле рече́, во чре́ве прие́мши, родила́ есть Бога вочелове́чшася и пребыва́ет Дева. Ея́же ра́ди примири́вшеся Бо́гу, гре́шнии, Богоро́дицу су́щую вои́стинну, ве́рнии, воспои́м.

Вторият

Ирмос: Христе, дойди при нас, които сега с бодър дух Ти пеем песен като на Благодетел, и ни освободи от тъмните дела на мрачната заблуда, като ни дариш достъпния път, по който да възхождаме, за да намерим (небесна) слава.

Слава: Лю́тую вражду́, ю́же к нам Влады́ка отсека́я па́ки плотски́м прише́ствием, да держа́щаго разруши́т душетле́ющаго, ми́р сочета́я с невеще́ственными су́ществы, положи́в присту́пна, Ро́ждшаго, тва́ри.

И сега: Лю́дие ви́деша, дре́вле омраче́ннии, по днех свет вы́шния све́тлости, язы́ки же Бо́гу насле́дие Сын прино́сит, подая́ та́мо неизрече́нную благода́ть, иде́же мно́жайший процвете́ грех.

Песен 6

Ирмос: Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, както го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.

Прии́де, вопло́щся, Христос Бог наш из чре́ва, его́же Оте́ц пре́жде денни́цы ражда́ет; правле́ния же держа́ Пречи́стых сил, в я́слех ско́тиях возлежи́т и пелена́ми повива́ется, разреша́ет же многоплете́нныя плени́цы прегреше́ний.

Ю́но из Ада́ма отроча́ смеше́ния, роди́ся Сын и ве́рным даде́ся, бу́дущаго ве́ка Сей есть Оте́ц и Нача́льник и нарица́ется Вели́каго Сове́та А́нгел. Сей кре́пок Бог есть и держа́й о́бластию всю тварь.

Вторият

Ирмос: Йона, обитавайки в морските дълбини, се молеше да дойдеш, Христе (Боже), и да успокоиш бурята; а аз, ранен от стрелата на мъчителя, се моля на Тебе, Унищожителя на злините: по-скоро дойди да отстраниш моята леност.

Слава: И́же бе испе́рва к Бо́гу, Бог Сло́во ны́не утвержда́ет немощно́е дре́вле ви́дев сохрани́ти, е́же по нам существо́, и́мже Себе́ вторы́м обще́нием а́бие проявля́я страсте́й свобо́дное.

И сега: Гряде́т нас ра́ди из Авраа́млих чресл темнопа́дшия во мра́це прегреше́ний сы́ны воздви́гнути, до́лу пони́кших, и́же во све́те обита́яй и я́слех чрез достоя́ние, ны́не благоволи́в в челове́ческое спасе́ние.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, гл. 3, от преп. Роман Сладкопевец (+556): 

Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.

Икос: Дойдете да видим: Витлеем отвори рая, намерихме храна на тайно място, дойдете да приемем истинската райска храна в пещерата; там се яви ненапоен корен, от който произраства прошката на греховете; там се появи кладенец неизкопан, от който в древност Давид поиска да пие; там Дева роди Младенеца и утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова и ние да отидем там, където се роди Младенец – предвечният Бог.

Синаксар: В двадесет и петия ден на този месец празнуваме раждането по плът на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. Бог се ражда, майката е Девица. Какво друго по-невиждано нещо е видяло творението? Девицата Мария роди Бога на двадесет и пети. На Него подобава слава и власт во веки веков. Амин!

Песен 7

Ирмос: Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже на отците ни!“

Па́стырие, свиря́юще, ужа́сно светоявле́ние получи́ша: слава бо Госпо́дня облиста́ их, и А́нгел, воспо́йте, – вопия́, – я́ко роди́ся Христос, отце́в Бог благословенный.

Внеза́пу с сло́вом А́нгеловым Небе́сная во́инства, слава, – вопия́ху, – Бо́гу в Вы́шних, на земли́ мир, в челове́цех благоволе́ние: Христос возсия́, отце́в Бог благословенный.

Глаго́л что сей? – реко́ша па́стырие, – прише́дше, уви́дим бы́вшее, Божественнаго Христа́. Витлеема же доше́дше, с Ро́ждшею покланя́хуся, воспева́юще: отце́в Боже, благословен еси́.

Вторият

Ирмос: Тримата млади мъже, изпълнени с любов към Всецаря (Христос) презряха богохулната необузданост на страшно гневния тиранин, затова неописуемият пламък отстъпи пред тях, които пееха на Господ: благословен си во веки!

Слуги́ у́бо неи́стовно попаля́ет, спа́сает же всепаля́щая со стра́хом ю́ныя, седмочи́сленным разжже́нием возвы́шена; и́хже венча́ пла́мень, незави́стно Го́споду подаю́щу благоче́стия ра́ди ро́су.

Помо́щниче, Христе́, челове́ком, проти́вное гада́ние, вопло́щение неизглаго́ланное име́яй, посрами́л еси́; бога́тство обоже́ния нося́й, вообра́жся ны́не, его́же ра́ди упова́нием свы́ше в преиспо́дний приидо́хом мрак.

Зле неуде́ржа́нно возвыша́емый, нечестно́ беся́щийся от развраще́ния ми́ра, низложи́л еси́ всемо́щне грех, я́же привлече́ пре́жде, днесь же от се́тей спа́саеши, вопло́щся во́лею, Благоде́телю.

Песен 8

Ирмос: Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!“

Влече́т Вавило́ня дщи о́троки плене́нныя Дави́довы от Сио́на к себе́, дароно́сцы же слет волхвы́ де́ти, Дави́дове Богоприя́тней дще́ри моля́щияся. Тем, воспева́юще, воспои́м: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Орга́ны уклони́ша плаче́вныя пе́сни, не поя́ху бо в земли́ чужде́й о́троцы Сио́новы, Вавило́нскую же разреша́ет лесть всю и мусики́йския соста́вы, в Витлееме возсия́в, Христос. Тем, воспева́юще, воспои́м: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Коры́сти Вавило́н ца́рства Сио́ня и плене́нное бога́тство прия́т, сокро́вища же Христос в Сио́н сего́, и цари́ звездо́ю наставля́я, звездоблюсти́тели влече́т. Тем, воспева́юще, воспои́м: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Вторият

Ирмос: Тримата младежи, като стояха сред пламтящия огън в Стария Завет без да изгарят, предизобразиха утробата на Девата, която, оставайки запечатана, роди свръхестествено. Божията благодат, извършила и двете с едната чудотворна сила, насърчава народите да славят Бога.

Слава: Па́губы убежа́вши, е́же обожи́тися пре́лестию, непреста́нно пое́т излия́вшагося Сло́ва ю́ношески вся с тре́петом тварь, несла́вну хвалу́, боя́щися, прино́сит, тле́нна су́щи, а́ще и му́дре терпя́ше.

И сега: Гряде́ши, заблу́ждшее на па́жить обраща́я цветотво́рную из пусты́нных холмо́в язы́ков воста́ние, челове́ческое естество́, си́лу ну́жную человекоуби́йцы угаси́ти, муж же яви́вся и Бог промышле́нием.

Катавасии двойни, гл. 1:

Песен 1.

І. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – извисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави!

ІІ. В древност Вседържителят извърши чудо и спаси народа, като направи суша от развълнуваните води на морето, а като се роди от Девата по Свое желание, предлага ни достъпен път към небето; прославяме Го като равен по същност и на Отец, и на човеците. 

Песен 3.

І. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род! 

ІІ. Приеми благосклонно песните на рабите Ти, Благодетелю, като смириш надменните подигравки на врага ни (дявола), всевиждащи и благи Господи, и извисиш над греха непоклатимо утвърдени върху основата на вярата ония, които Те възпяват. 

Песен 4. 

І. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, си дошъл (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

ІІ. Възпявайки в древност възраждането на човешкия род, пророк Авакум възвестява предобраза, който неизказано се е удостоил да види: Словото като малко дете излязъл от планината – Девата за обнова на народите. 

Песен 5.

І. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

ІІ. Христе, дойди при нас, които сега с бодър дух Ти пеем песен като на Благодетел, и ни освободи от тъмните дела на мрачната заблуда, като ни дариш достъпния път, по който да възхождаме, за да намерим (небесна) слава.

Песен 6.

І. Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, както го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена. 

ІІ. Йона, обитавайки в морските дълбини, се молеше да дойдеш, Христе (Боже), и да успокоиш бурята; а аз, ранен от стрелата на мъчителя, се моля на Тебе, Унищожителя на злините: по-скоро дойди да отстраниш моята леност. 

Песен 7.

І. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже на отците ни!“

ІІ. Тримата млади мъже, изпълнени с любов към Всецаря (Христос) презряха богохулната необузданост на страшно гневния тиранин, затова неописуемият пламък отстъпи пред тях, които пееха на Господ: благословен си во веки!

Песен 8.

І. Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!“

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

ІІ. Тримата младежи, като стояха сред пламтящия огън в Стария Завет без да изгарят, предизобразиха утробата на Девата, която, оставайки запечатана, роди свръхестествено. Божията благодат, извършила и двете с едната чудотворна сила, насърчава народите да славят Бога. 

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Песен 9.

І.

Не пеем Честнейшую, а припева на празника: Величай, душо моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства, пречистата Дева Богородица. 

И ирмоса: Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Вторият лик изпява същия ирмос и припев. А на останалите 6 припева припяваме следващия ги тропар по веднъж:

Величай, душо моя, Бога, Който по плът се роди от Дева. 

Величай, душо моя, Царя, Който се роди в пещера. 

Мъдреците, гледайки дивния път на необичайната нова, неотдавна засияла небесна звезда, свидетелстваха за Царя Христос, роден на земята във Витлеем за нашето спасение.

Величай, душо моя, Бога, Комуто се покланят мъдреците.

Величай, душо моя, Възвестения на мъдреците от звездата. 

Мъдреците питаха: къде е новороденото Дете-Цар, Чиято звезда се появи? Защото ние дойдохме да Му се поклоним. Побеснелият Ирод се смути и замисли, богоборецът, да убие Христос.

Величай, душо моя, чистата Дева и едничка Богородица, която роди Царя Христос. 

Мъдреците и пастирите дойдоха да се поклонят на Христос, Който се роди в град Витлеем. 

Ирод проучи времето на звездата, под чието ръководство мъдреците се поклониха с дарове на Христос във Витлеем; водени от нея към отечеството си, те оставиха излъган страшния детеубиец.

II.

След това пеем припевите на втория канон: Днес Девата ражда Владиката в пещерата. 

И ирмоса: По-лесно е за нас от страх да си изберем мълчанието, защото не носи опасност, но е трудно, Дево, от любов да плетем стройно подредени химни. Ти обаче, Майко, давай ни сила според своето благоволение. 

А вторият хор пее припев: 

Днес Владиката се ражда като младенец от майката-Дева. 

И същия ирмос: По-лесно е за нас...

Следващите припеви пеем към съответните тропари: 

Днес пастирите виждат Спасителя повит в пелени и лежащ в ясли. 

Днес Владиката като незначителен Младенец е повит в стари дрехи.

Днес всяка твар се весели и се радва, защото Христос се роди от младата Дева. 

Видели неясните образи и чезнещите сенки на Словото, новопоявило от заключените врата, чиста майко, ние Го приемаме за истинската светлина и по достойнство благославяме твоята утроба. 

Небесните сили възвестяват на света Родилия се Спасител, Господ и Владика.

Вместо Слава: Величай, душо моя, властта на триипостасното и неразделно Божество. 

Вместо И ныне: Величай, душо моя, онази, която ни избави от клетвата. 

Христолюбивият народ, удостоил се да получи желаното и Божието присъствие, сега се утешават с възраждането, защото даваш живоносната благодат, чиста Дево, да се поклоним на небесната слава.

Накрая двата хора, като се съберат, пеят първия припев на празника и ирмоса: Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

След това пеят припева и ирмоса на втория канон: По-лесно е за нас от страх да си изберем мълчанието, защото не носи опасност, но е трудно, Дево, от любов да плетем стройно подредени химни. Ти обаче, Майко, давай ни сила според своето благоволение. 

Малка ектения

Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен (три пъти): 

Посети ни свише нашият Спасител, Изтокът на изтоците, а ние, седящите в тъмнина и смъртна сянка, намерихме истината, защото от Дева се роди Господ.

Хвалитни стихири, на 4, гл. 4, от Андрей Йерусалимски:

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Теб, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Теб, Боже, подобава песен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Веселете се, праведници, радвайте се, небеса, заиграйте, планини! Христос се роди и Дева седи, държейки в обятията си подобно на херувимите въплътеното Бог Слово, пастирите прославят Родения, мъдреците принасят дарове на Владиката, ангелите възпяват и казват: непостижими Господи, слава на Тебе!

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Богородице Дево, която роди Спасителя, ти обезсили предишната клетва на Ева, защото по благоволението на Отец стана майка, носеща в утробата си въплътеното Божие Слово; тайната не се нуждае от изпитване, затова всички само с вяра я славим, като зовем заедно с тебе (Богородице) и казваме: неизказани Господи, слава на Тебе!

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Дойдете да възпеем майката на Спасителя, която и след раждането пак остана девица: радвай се, одухотворени граде на Царя и Бога, в който Христос се засели и извърши спасението; заедно с Гавриил те възпяваме, с пастирите те славим и казваме: Богородице, моли Въплътилия се от тебе да ни спаси!

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6) 

Отец благоволи Словото да стане плът и Дева роди въчовечилия се Бог, звездата Го възвестява, мъдреците се покланят, пастирите се дивят и тварите се радват.

Слава, гл. 6, от патр. Герман:

По време на Твоето пришествие на земята стана първото преброяване по вселената; императорът издаде такава заповед, понеже тогава Ти пожела да запишеш имената на човеците, които вярват в Твоето рождество, за да се обнови Твоето вечно безначално Царство. Затова като на Бог и Спасител на нашите души и ние Ти принасяме вместо паричен данък богатството на православното богословие.

И сега, гл. 2, от преп. Йоан Дамаскин:

Днес Христос във Витлеем се ражда от Дева, днес Безначалният се начева и Словото се въплъщава, небесните сили се радват и земята с човеците се весели, мъдреците поднасят дарове, пастирите проповядват чудото, а ние непрестанно пеем: слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

Велико славословие

Тропар на празника (веднъж):

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Василиева литургия в неделя и понеделник, в другите дни Златоустова.

На литургията

Антифон 1, Пс. 110

Стих 1: Ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. (Пс. 9:2)

Припев: Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Стих 2: В съвета на праведните и в събранието, велики са делата на Господа. (Пс 110:1Б – 2А)

Стих 3: Многожелани за всички, които ги обичат. (Пс 110:2Б)

Стих 4: Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно. (Пс. 110:3)

Слава… и сега… Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Антифон 2, Пс. 111

Стих 1: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.

Припев: Спаси ни, Сине Божи, рождейся от Деви, поющия Ти: алилуия.

Стих 2: Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.

Стих 3: Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.

Стих 4: В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.

Слава… и сега… Единородний Сине и Слове Божий…

Антифон 3, Пс. 109 

Стих 1: Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна.

Тропар: Рождество Твоè, Христè Боже наш, возсия мѝрови свет рàзума: в нем бо звездам служàщии звездòю учахуся Тебè клàнятися Солнцу правди, и Тебè вèдети с висотѝ Востòка: Господи, слава Тебè.

Стих 2: Докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.

Стих 3: Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.

Стих 4: В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие, Боже наш.

Входно (Пс. 109:3В – 4): 

От утробата Си преди денница те родих, закле се Господ, и няма да се разкае, Ти си свещеник во веки по чина на Мелхиседек. Спаси ни, Сине Божий, рождейся от Деви, поющия Ти: алилуия.

Тропар гл. 4:

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Слава… и сега… 

Кондак, гл. 3: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.

Вместо Святий Боже: 

Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. (Гал.3:27) Алилуйя. (3 пъти)

Прокимен, гл. 8: Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)! Стих: Възкликни към Бога, цяла земьо, възпейте славата на името Му! (Пс. 65:4, 1Б – 2)

Апостол – Към Галатяни четиво (4:4-7)

Братя, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.

Алилуйя, гл. 1

Небесата проповядват славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. (Пс.18:1) Стих: Ден на ден реч предава и нощ на нощ знание открива. (Пс. 18:2-3)

Евангелие от Матей (2:1-2)

Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

Ако е Василиева литургия – „О тебе радуется“: Псалтикийна литургия, стр 159. Иначе ирмоса.

Вместо Достойно ест, пеем ирмоса на 9-а песен от канона:

Гл. 1: Величай, душо моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства, пречистата Дева Богородица. 

Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Причастен: Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. (Пс.110:9А) Алилуйя. (3 пъти)

Вместо Видехом свет истинний – тропар на празника.

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Отпуст: В пещера се роди и в ясли легна заради нашето спасение Христос, истинският наш Бог…

*Текстът е редактиран от проф. Иван Желев Димитров