Свети Стефан

СВЕТИ АП. ПЪРВОМЪЧЕНИК 

И АРХИДЯКОН СТЕФАН, 

И ПРЕП. ТЕОДОР НАЧЕРТАНИ

Вечерна

Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

На апостола. Подoбен: Я́ко до́бля:

С благодатта на Духа ти просвети душата си, на външен вид приличаше на ангел, вътрешният блясък се беше разпространил в цялото ти тяло и блясъкът на твоята душа беше явен за тези, които гледаха, чрез него ти постигна съзерцание на божествена светлина и слава, когато за тебе се отвориха небесата, Стефане, начало и хвала на мъчениците.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Хвърлените по тебе камъни ти станаха стъпала и стълба за влизане в небесата; по тях ти влезе и видя Господ да стои отдясно на Отца; с животворната Си десница Той ти простря венеца*, на който си едноименен; близо до Него ти стоиш като добър победител и като пръв от мъчениците.

* Стефан на гръцки означава „венец“.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Осветен от знамения, чудеса и истинни учения, ти разруши сборището на нечестивите, и тъй като те те убиваха с хвърляне на камъни, ти се помоли за прошка на убийците си, като подражаваше на гласа на Спасителя, в Чийто ръце си предал душата си, свети Стефане.

Други стихири на Теодор Начертани, глас и подобен същия:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Стра́нничества я́звам приложи́шася тебе́ я́звы заточе́ния, преподо́бне, люте́йшая, пребеззако́нно держа́щему престо́л зако́нный, и смуща́ющу лю́те зако́ны ве́ры, и Пречи́стый Спа́сов о́браз низлага́ющу, его́же благода́тию Божественною, Христов уго́дниче, посрами́л еси́.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Ни темни́ца тя, ни теснота́, ниже́ тьма несве́т лая, ни ра́ны, ни бие́ния, о́тче, возмого́ша к Бо́гу любве́ разлучи́ти, Teо́доре, ниже́ неду́г лют, и долг, и нестерпи́мь, ниже́ скудость пи́щи, Богоглаго́ливе, но непрело́жне претерпе́л еси́, прови́дя твои́х трудо́в воздая́ние.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

Вме́сто ско́рби осла́бу, вме́сто боле́зней наслажде́ние, вме́сто тьмы осия́ние тебе́ дарова́ Подвигополо́жник Пра́ведный. Вме́сто же, чу́дне, на лице́ твое́м писа́ния написа́лся еси́ в кни́зе Жи́зни, Це́ркви же перворо́дных вчини́лся еси́ в Вы́шних и ко А́нгелов торжеству́ прера́достно прише́л еси́.

Слава, на апостола, глас 2. От св. патр. Анатолий:

На Царя и Владиката на всички, Който се роди на земята, се предлага светъл венец (Стефан), не направен от скъпоценни камъни, а разцъфнал от собствената си кръв; затова, о, любители на мъчениците, дойдете и вземете песни като цветя и нека украсим главите си, и пеейки песни да кажем: ти, първомъчениче, който просвети с мъдрост и благодат душата си, изпроси от Христа Бога мир за нас и голяма милост.

И сега, на Рождеството:

Велико и славно чудо се случи днес! Богородица ражда, а утробата ѝ е нетленна, Словото става плът, но не се отделя от Отца, ангелите празнуват заедно с пастирите и ние с тях викаме: Слава във висините Богу и на земята мир!

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокимен на деня.

Стихири на литията, глас 1:

Стефане, му́чеников первострада́льне, служи́телей основа́ние, апо́столов избра́нный, све́тло творя́щия твое светоно́сное торжество́ све́том незаходи́мым, му́чениче, озари́, грехо́вную разоря́я тьму, благода́ть и ми́лость подая́ рабо́м твои́м, и к животу́ ве́чнующему наставля́й твои́ми моли́твами.

Венец благода́тей твой верх, Стефане, му́чениче Христов, тезоимени́тно прие́м и, я́ко гри́вну злату́, доброде́телей обложи́в твое́й вы́и, му́дрости был еси́ прему́дростное жили́ще, ю́же поче́л еси́, притяжа́в любе́зну себе́, ея́же ра́ди почти́лся еси́ сла́вою и благода́тию.

Венец су́щему че́стен Царю́ и Бо́гу прине́слся еси́, апо́столе, ка́менным бие́нием, сло́весен и многоче́стен па́че зла́та и ка́мене честна́го, венча́н сла́вою и благода́тиею, Стефане всече́стне, му́чеников первострада́льне, сла́вное де́ло же и и́мя, помяни́ всех нас.

Слава, глас 4:

Стефан – до́брое нача́ло му́чеников, полн благода́ти и си́лы, творя́й зна́мения и чудеса́ ве́лия в лю́дех, от беззако́нных ка́мением побие́н быва́ше, но просвети́ся, я́ко А́нгел, и зрит сла́ву Тебе́, распе́ншагося нас ра́ди, одесну́ю Си́лы, и ду́хом благода́ти на Небеса̀ взима́шеся, и сего́ ра́ди с ликостоя́нии А́нгельскими водворя́яся, мо́лится спасти́ся душа́м на́шим.

И сега, на празника: глас 5. Иоа́нна мона́ха:

Непостижи́мо соверша́емое в Витлее́ме днесь та́инство: Неви́димый ви́дится, Безпло́тный воплоща́ется, Сло́во одебелева́ет, и Сый быва́ет, е́же не бе. Дева ражда́ет в верте́пе Младе́нца Мла́да, Зда́теля естества́. Я́сли вообразу́ются в Престо́л Небе́сный, ско́ти образу́ют Херуви́мское предстоя́ние. Па́стырие чудя́тся. Волсви́ да́ры прино́сят. А́нгели, воспева́юще, глаго́лют: слава в Вы́шних Бо́гу, и на земли́ мир, в челове́цех бо благоволе́ние, Неизме́нный Емману́ил.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири, на Рождество, глас 1.

Подобен: Небе́сных чино́в:

Из Отца́ пре́жде век возсия́вша, и я́ко Сы́на в не́дре О́тчем присносу́ща, па́ки в после́дняя на рука́х Ма́терних, я́ко на Престо́ле седя́щаго, и от А́нгелов, па́стырей, волхво́в же, ны́не покланя́емаго воспои́м.

Стих: Из утроба преди денница Те родих, кле се Господ и няма да се разкае. (Пс.109)

В Витлее́м соше́дшеся, ве́рнии, у́зрим всех Творца́, лежа́щаго во я́слех, и от земли́ Халде́йския дар избра́нный прине́сшия тривеще́ственный я́ко Царю́ и Бо́гу и нас ра́ди тридне́вному су́щу мертвецу.

Стих: Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна. (109:1)

Из Де́вы роди́лся еси́ в верте́пе, и во́инства А́нгельская, обстоя́ще, вопия́ху: слава в Вы́шних Тебе́, Бо́гу, ро́ждшемуся в ра́бии о́бразе, и обно́вльшему мир, во чре́ве Де́вы и Неискусому́жныя Ма́тере.

Слава, на апостола, глас 6. От св. патр. Анатолий:

Ти стана пръв между мъчениците и дяконите, апостол Стефане, украшение на страдащите, крепост на верните, слава на праведните; като стоиш пред престола на Царя на всичко – Христос, моли се за празнуващите твоя свят празник, да се очистят от греховете и да се удостоят с небесното царство.

И сега, глас същия. От св. патр. Герман:

Всички ангели на небесата танцуват и се радват днес хората; и цялото творение играе от радост заради Родения във Витлеем, Спасителя и Господа, защото всяка идолска измама изчезна и Христос царува вечно.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар на апостола, глас 4:

С добрия подвиг се подвизава, първомъчениче Христов и апостоле, и изобличи нечестието на мъчителите. Убиван с камъни от ръцете на беззаконниците, ти прие венец от десницата на Всевишния и към Бога извика, като каза: Господи, не им зачитай тоя грях!

Слава, на преподобни Теодор, глас 8:

Наставниче в Православието, учителю в благочестието и чистотата, светилниче на вселената, на монасите боговдъхновена украса, Теодоре премъдри, с твоите учения си просветил всички, духовна флейто, моли Христос Бог да се спасят нашите души.

И сега, на Рождество, гл. 4: Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава на Тебе!

————————————————————

УТРИННА

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 4 

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Тропар на Рождество, гл. 4:

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Тропар на свети Стефан, гл. 4:

С добрия подвиг се подвизава, първомъчениче Христов и апостоле, и изобличи нечестието на мъчителите. Убиван с камъни от ръцете на беззаконниците, ти прие венец от десницата на Всевишния и към Бога извика, като каза: Господи, не им зачитай тоя грях!

Слава... тропар на преподобни Теодор, гл. 8:

Наставниче в Православието, учителю в благочестието и чистотата, светилниче на вселената, на монасите боговдъхновена украса, Теодоре премъдри, с твоите учения си просветил всички, духовна флейто, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

 И сега... пак тропар на Рождество: 

Малка ектения: Свещеникът: Защото Твоя е властта, и Твое е Царството, силата и славата…

Първи седален, гл. 3, по Дева днес:

От безсеменно зачатие Избавителя се ражда, и мъдреците идват на Живота да се поклонят, човеците с ангелите славословят. Пещерата и яслите дарове принасят, като възпяват родения Младенец – предвечния Бог.

Слава, и сега, същия:

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, гл. 4, по Удивися Иосиф:

Никъде Невместимият, как ще се вмести в утроба? Този, Който е в недрата на Отца, как ще бъде в матерни ръце? Той всичко знае, затова както иска, и както благоволи, въпреки, че е безплътен, доброволно се въплъти. И Той, като се роди, стана такъв, какъвто не е, заради нас, и неотстъпвайки от Своето естество, стана съпричастен и с нашето, та получи смесено, двойно естество, като искаше да допълни вишния свят.

Слава, и сега, същия:

50 Псалом – чете се.

Канони, на празника и на апостола.

Първи канон, глас 1, творение на св. Козма Маюмски, чието краегранесие е: Христос вочелове́чився, е́же бе, Бог пребыва́ет.

Песен 1

Ирмос: Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото се прослави!

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Човекът, създаден по Божия образ, погинал заради престъпление, целия оставен на тлението, отпаднал от божествения превъзходен живот, мъдрият Създател наново го обновява, защото Той е прославен.

Виждайки Творецът как човекът, който създаде с ръцете Си, загива, навеждайки небесата сега слиза; чрез чиста и свята Дева се съединява изцяло с неговата природа, като наистина прие плът, защото Той се прослави.

Мъдростта, Словото, силата и сиянието, Синът на Отца, Христос Бог, като се въплъти тайно от силите горе и от хората на земята, ни обнови, защото се прослави.

Канон на апостола, творение на преподобни Йоан Дамаскин, глас 5.

Песен 1

Ирмос: Христос, победителят в битките, с мощна ръка хвърли в Червено море конете и конниците, а спаси Израил, който Му пее победната песен.

*** Ако се четат двата канона, както е по типик, то ирмосите на втория не се четат.

Гряди́те, венцы́ пе́сней первому́ченика Христова Це́ркви сла́вно венча́им и, Божественною венча́еми Стефановою благода́тию, побе́дную песен воспои́м.

Нося́ Учи́телев кро́ткий смысл и е́же от любве́ Боготво́рное смире́ние, досто́йно, Стефане, диа́конов старе́йшина и предста́тель вдови́цам был еси́.

Слава: Ты на по́мощь апо́столов Христовых досто́йно призва́лся еси́ и я́ко ве́рен диа́кон, тезоимени́те Стефане, был еси́, иде́же Христос, кро́вию преше́л еси́.

И сега: Богородичен: Ты у́бо за челове́ки, Христе, челове́ка от Де́вы поне́с я́ко Младе́нец пови́тся, Твой же посы́пан первому́ченик ка́меней мета́нии, челове́ка совлачи́тся.

Песен 3

Ирмос: Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!

И́же дохнове́ния прича́щся лу́чшаго Ада́м пе́рстный и к тле́нию попо́лзся же́нскою ле́стию, Христа́ от Жены́ ви́дя, вопие́т: и́же мене́ ра́ди по мне быв, Свят еси́, Господи.

Соо́бразен бре́нному умале́нию растворе́нием, Христе, быв и причасти́ем пло́ти го́ршия, пода́в Божественнаго естества́, зе́млен быв, и пребы́в Бог, и возвы́сивый рог наш, Свят еси́, Господи.

Витлееме, весели́ся, князе́й Иу́довых Сый Царь: Изра́иля бо пасы́й на ра́мех Херуви́мских, из тебе́ про́йде Христос я́ве и вознесы́й рог наш над все́ми воцари́ся.

Песен 3. На апостола.

Ирмос: Христе, Който със Своята заповед постави земята върху нищото и я окачи да тегне неудържимо, утвърди Църквата Си върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, единствен благ и човеколюбец!

Зако́нно, я́ко Христов во́ин, Стефан, к богоуби́йцам ополчи́вся, в непобеди́мую его́ си́лу оде́ян, пребеззако́нных обличи́ все лука́вное противле́ние.

Ре́вностию Христовы разже́гся любве́ и к по́двигом совле́кся, ве́ры и ду́ха испо́лнився Божественнаго, первому́ченик, рыбаре́й извести́л еси́ всем Богосу́дную про́поведь.

Слава: Я́ко пропове́дник сокрове́нныя вои́стинну и Божественныя жи́зни, настоя́щую я́коже забы́в, де́лом показа́ я́ве всем первому́ченик победоно́сную и́стину, Влады́ко, произво́лив смерть.

И сега: Богородичен: В жите́йский нас ра́ди Влады́ка верте́п вни́де о́бразом низхожде́ния; му́чеников же нача́льник Стефан от тя́жести челове́ческия исхо́дит, любо́вию Влады́чнею побежда́емы.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, гл. 3: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.

Икос: Дойдете да видим: Витлеем отвори рая, намерихме храна на тайно място, елате да приемем истинската райска храна в пещерата; там се яви ненапоен корен, от който произраства прошката на греховете; там се появи кладенец неизкопан, от който в древност Давид поиска да пие; там Дева роди Младенеца и утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова и ние да отидем там, където се роди Младенец – предвечният Бог.

Седален, глас 1.

Подобен: Гроб Твой:

Апо́столе Христов, диа́конов пе́рвый, первому́чениче му́дре, му́чеников верх, ми́ра концы́ освяти́в страда́нии твои́ми, и чудесы́ ду́ши челове́ков просвети́л еси́, чту́щия тя изба́ви вся́ческих бед, всехва́льне Стефане.

Слава, преподо́бнаго, глас 3. Подобен: Божественныя ве́ры:

Уста́ был еси́ де́рзости, горды́ню мучи́телеву велему́дренно посрами́в терпе́нием страда́ний твои́х, уязвля́емь бо быв в лице́, Тео́доре, за Христову ико́ну всечестну́ю, извести́л же еси́ чти́ти и сла́вити вся, прося́ нам ве́лию ми́лость.

И сега, Богородичен:

Рождество́ безсе́менное смотря́ющи, Всенепоро́чная, дивя́щися, из нея́ Рожде́нному веща́ше: а́ще и зра́ком челове́ческим обложи́лся еси́, но Бога Тя пропове́дуют ве́щи, Ча́до Безнача́льное Безнача́льнаго Отца́, Собезнача́льне, всем подая́й ве́лию ми́лость.

Песен 4

Ирмос: Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, си дошъл (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

Егоже дре́вле прорече́ Иа́ков, язы́ков ожида́ние, Христе, от коле́на Иу́дова возсия́л еси́ и си́лу Дама́скову, Самари́йскую же коры́сть прише́л еси́ испроврещи́, лесть пременя́я в ве́ру боголе́пну: слава си́ле Твое́й, Господи.

Волхва́ дре́вле Валаа́ма словесы́ ученики́, му́дрыя звездоблюсти́тели, ра́дости испо́лнил еси́, звезда́ от Иа́кова, возсия́в, Влады́ко, язы́ков нача́ток вво́димый прия́л же еси́ я́ве: слава си́ле Твоей, Господи.

Я́ко на руно́, во чре́во Де́вы сшел еси́ дождь, Христе, и я́ко ка́пли, на зе́млю ка́плющия. Етиопия, и Фарси́с, и Арави́тстии о́строви же, Сава́, Ми́дов всю зе́млю держа́щии, припа́доша Тебе́, Спа́се: слава си́ле Твое́й, Господи.

Песен 4. На апостола.

Ирмос: Като проумя прозорливо Твоето божествено снизхождане, Христе, Авакум с трепет извика към Тебе: Ти дойде за спасение на Твоя народ, за да спасиш Твоите помазани. (Ав.3:13).

Поревнова́в а́нгельскому усе́рдию и зра́ком а́нгельским све́тло украси́вся, зри́ши сла́ву Божественную и сея́ озаре́ние.

Клеветни́к, судия́ же и мучи́тель, человекоуби́йца и оте́ц лжи явля́ется, Стефане, но себе́ побежда́ет, се́ти на ся прости́рая.

Слава: Я́ко пе́рвый му́чеников Стефан, путесотвори́в же нам муче́ния вход, венцено́сец лику́ет, венце́м му́ченическим венча́емь.

И сега: Богородичен: Просия́в от Де́вы, я́ко со́лнце, совозсия́вшу, Христе, я́ко денни́цу, сла́вную первому́ченика па́мять Свое́ю украша́еши све́тлостию.

Песен 5

Ирмос: Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

В рабе́х ке́саревым повеле́нием написа́тися поко́рься, и нас, рабы́ су́щия, врага́ и греха́ свободи́л еси́, Христе, весь же по нам обнища́в, и пе́рстнаго от сама́го еди́нения и обще́ния богосоде́лал еси́.

Се Дева, я́коже дре́вле рече́, во чре́ве прие́мши, родила́ есть Бога вочелове́чшася и пребыва́ет Дева. Ея́же ра́ди примири́вшеся Бо́гу, гре́шнии, Богоро́дицу су́щую вои́стинну, ве́рнии, воспои́м.

Песен 5. На апостола.

Ирмос:  Рано бързам към Тебе, Който се обличаш със светлина като с дреха (Пс.103:2), и Ти казвам: просвети помрачената ми душа, Христе, защото единствен си добросърдечен.

Облиста́, я́ко А́нгел, первому́ченик Твой, Небе́сных кругов, Христе, быв превы́шше и сла́вы неизглаго́ланныя Твоея́ насы́щся, Человеколю́бче.

Богоглаго́ливых уст одожде́нии низложи́ скверноуби́йцы первому́ченик, от ни́хже безчи́сленными ка́меней одожде́ньми я́ко победи́тель венча́ся.

Слава: Я́ко непобеди́мо первому́ченика Божественныя ре́вности дерзнове́ние, и́бо да́же до кро́ве к богоуби́йцам му́жески ополчи́ся.

И сега: Богородичен: Прише́дшаго от Неискусому́жныя Ма́тере, первому́ченик, в недви́жимем Отца́ Бо́жестве и сла́ве, стоя́ща на Небесе́х, ви́де.

Песен 6

Ирмос: Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, както го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.

Прии́де, вопло́щся, Христос Бог наш из чре́ва, его́же Оте́ц пре́жде денни́цы ражда́ет; правле́ния же держа́ Пречи́стых сил, в я́слех ско́тиях возлежи́т и пелена́ми повива́ется, разреша́ет же многоплете́нныя плени́цы прегреше́ний.

Ю́но из Ада́ма отроча́ смеше́ния, роди́ся Сын и ве́рным даде́ся, бу́дущаго ве́ка Сей есть Оте́ц и Нача́льник и нарица́ется Вели́каго Сове́та А́нгел. Сей кре́пок Бог есть и держа́й о́бластию всю тварь.

Песен 6. На апостола.

Ирмос: Неи́стовствующееся бу́рею душетле́нною нине, Влады́ко Христе, страсте́й мо́ре укроти́ и от тли возведи́ мя, я́ко Благоутро́бен.

Сла́вный чинонача́льник му́чеников Стефан, ве́рнии зако́ны естества́ благода́тию преше́д, Божественною сла́вою озаря́ется.

Подо́бник всеизря́днейший быв, Влады́ко Христе, честны́я стра́сти Твоея́, Стефан уби́йцам благословением отмща́ет.

Слава: Скверноуби́йственнаго дея́ния неприча́стны сохрани́, Христе, и первому́ченика сподо́би Твоя́ певцы́ насле́дия, я́ко Благоутро́бен.

И сега: Богородичен: Всеми́рнаго бысть спасе́ния, Влады́ко Христе, нача́ло рождество́ Твое́ и му́чеником Боголе́пнаго испове́дания основа́ние.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на апостола, гл. 3: Вчера Владиката по плът дойде, а рабът Му днес от плътта излиза; вчера Царуващият по плът се роди, днес рабът с камъни се убива. Заради Него и умира първомъченикът, божественият Стефан.

Икос: Като светла звезда днес съвъзсиява на Рождеството Христово първомъченикът Стефан, и като свети, просвещава краищата на земята, помрачи всичкото юдейско злочестие, с техните мъдри слова ги изобличи, като беседваше и ги увещаваше от Писанията, че Роденият от Дева, Иисус, е Син Божи и Бог. И посрами тяхното нечестиво злодейство първомъченикът и божественият Стефан.

В този месец, в двадесет и седмият ден, празнуваме паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан, един от седемте дякони според Деяния 6 глава. В своя защита пред Еврейския съвет той показа, че Законът и храмът не са от съществено значение за Божия народ. Той ги смъмри за тяхната твърдост на сърцето. Преди да бъде убит с камъни той е имал видение за Иисус от дясната страна на Бог. На двадесет и седми небето му се отвори.

В същия ден почитаме още прочутия наш отец и изповедник Теòдор Начертани, брат на еп. Теофан Начертани (+840г). 

По техните молитви, Христе Боже наш, помилуй и ни спаси! Амин!

Песен 7

Ирмос: Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже на отците ни!“

Па́стырие, свиря́юще, ужа́сно светоявле́ние получи́ша: слава бо Госпо́дня облиста́ их, и А́нгел, воспо́йте, – вопия́, – я́ко роди́ся Христос, отце́в Бог благословенный.

Внеза́пу с сло́вом А́нгеловым Небе́сная во́инства, слава, – вопия́ху, – Бо́гу в Вы́шних, на земли́ мир, в челове́цех благоволе́ние: Христос возсия́, отце́в Бог благословенный.

Глаго́л что сей? – реко́ша па́стырие, – прише́дше, уви́дим бы́вшее, Божественнаго Христа́. Витлеема же доше́дше, с Ро́ждшею покланя́хуся, воспева́юще: отце́в Боже, благословен еси́.

Песен 7. На апостола.

Ирмос: Превъзнесеният Господ на нашите отци угаси пламъка, ороси момците, които Му пееха в един глас: Боже, благословен си!

Зу́бы скреже́щуще уби́йственне, беззако́ннии, я́ко зве́рие восхи́тивше, убива́ху Стефана, Божественне пою́ща: Боже, благословен еси́.

Я́ко пе́стрыми цве́ты и кра́сными, Стефане, ка́мением украша́емь, тебе́ сама́го приве́л еси́ Христу́ Жизнода́вцу, поя́: Боже, благословен еси́.

Я́ко непобеди́мо Па́влово противле́ние, гоня́ща пе́рвое Бо́жия уго́дники, приводя́ща же язы́ки ны́не ко Христу́ во ве́ки.

Слава: Взят быв Ду́хом Святы́м, Стефане, неизрече́нно ви́дел еси́ Сы́на со Роди́телем, зовы́й Тро́ице: Боже, благословен еси́.

И сега: Богородичен: Тебе́, возсия́вшему от Де́вы Божественныя Чи́стыя, принесе́ся одушевле́нный я́ко Царю́ венец, Божественне песнопоя́ Тебе́: Боже, благословен еси́.

Песен 8

Ирмос: Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!“

Влече́т Вавило́ня дщи о́троки плене́нныя Дави́довы от Сио́на к себе́, дароно́сцы же слет волхвы́ де́ти, Дави́дове Богоприя́тней дще́ри моля́щияся. Тем, воспева́юще, воспои́м: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Орга́ны уклони́ша плаче́вныя пе́сни, не поя́ху бо в земли́ чужде́й о́троцы Сио́новы, Вавило́нскую же разреша́ет лесть всю и мусики́йския соста́вы, в Витлееме возсия́в, Христос. Тем, воспева́юще, воспои́м: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Коры́сти Вавило́н ца́рства Сио́ня и плене́нное бога́тство прия́т, сокро́вища же Христос в Сио́н сего́, и цари́ звездо́ю наставля́я, звездоблюсти́тели влече́т. Тем, воспева́юще, воспои́м: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Песен 8. На апостола.

Ирмос: Момците в пещта съставиха всемирен хор и пееха на Тебе, Твореца на всичко: всички дела възпявайте Господ и Го превъзнасяйте вовеки.

Прииди́те, мы́сленно Стефановою сла́вою облиста́еми, воспои́м вопло́щшемуся Бо́гу: дела́ вся́кая, Го́спода по́йте и превозноси́те во вся ве́ки.

Тебе́, я́ко победи́телю пребеззако́нныя ле́сти, страда́ний венец исплете́ся, Стефане. Тем вопия́л еси́: Го́спода по́йте и превозноси́те во вся ве́ки.

Яви́ся тебе́ Христос во О́тчей сла́ве, страда́ний возвеща́я тебе́ я́ве возме́здия; те́мже вопия́л еси́: Го́спода по́йте и превозноси́те во вся ве́ки.

Слава: Исплете́ нам Влады́чнее Рождество́ лик и па́мять первому́ченика; тем непреста́нно Го́спода пое́м и превозноси́м во вся ве́ки.

И сега: Богородичен: Тебе́, па́че ума́ богому́жно сло́вом ро́ждшую Го́спода и де́вствующую, вся дела́, Де́во, благослови́м и превозно́сим во вся ве́ки.

Величай, душо моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства, пречистата Дева Богородица. 

Песен 9

Ирмос: Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Вторият лик изпява същия ирмос и припев. А на останалите 6 припева припяваме следващия ги тропар по веднъж:

Величай, душо моя, Бога, Който по плът се роди от Дева. 

Величай, душо моя, Царя, Който се роди в пещера. 

Мъдреците, гледайки дивния път на необичайната нова, неотдавна засияла небесна звезда, свидетелстваха за Царя Христос, роден на земята във Витлеем за нашето спасение.

Величай, душо моя, Бога, Комуто се покланят мъдреците.

Величай, душо моя, Възвестения на мъдреците от звездата. 

Мъдреците питаха: къде е новороденото Дете-Цар, Чиято звезда се появи? Защото ние дойдохме да Му се поклоним. Побеснелият Ирод се смути и замисли, богоборецът, да убие Христос.

Величай, душо моя, чистата Дева и едничка Богородица, която роди Царя Христос. 

Мъдреците и пастирите дойдоха да се поклонят на Христос, Който се роди в град Витлеем. 

Ирод проучи времето на звездата, под чието ръководство мъдреците се поклониха с дарове на Христос във Витлеем; водени от нея към отечеството си, те оставиха излъган страшния детеубиец.

Песен 9. На апостола.

Ирмос: Исаие, ликувай, – Девицата зачена в утробата и роди Син Емануил (Ис.7:14), Който е Бог и човек. Изток е името Му. Него величаем, а Девицата ублажаваме.

Похва́л, Стефане, преше́л еси́ всяк чин и но́сиши по коему́ждо сло́ву нело́жно ты победи́тельная: изнемога́ет бо челове́ческий ум соплести́ венец похва́л тебе́ досто́йный.

О, блаже́ннаго твоего́, его́же провеща́л еси́, Стефане, гла́са! Не поста́ви уби́йцам, Влады́ко, – вопия́, – Христе, беззако́ния, но, я́ко Бог и Соде́тель, приими́ дух мой, я́коже же́ртву благово́ннейшу.

Слава: Ты боле́зней воздая́ние прия́л еси́, победи́тельный от Вседержи́тельныя венец десни́цы, и ны́не, всеблаже́нне, предстоя́ Всецарю́, сла́вою и благода́тию пою́щия Тя увенча́й.

И сега: Богородичен: Вре́меннаго бы́тия́ от Де́вы прия́т нача́ло пло́тию от Отца́ безле́тный Сын; его́же ра́ди убива́емь подо́бник Христов Стефан, ны́не насле́дова от нача́ла ве́чную жи́знь.

Катавасии вторите. Пеят се от Рождество Христово до отданието на празника на 31 декември. От св. Йоан Дамаскин. Гл. 1

Песен 1.

ІІ. В древност Вседържителят извърши чудо и спаси народа, като направи суша от развълнуваните води на морето, а като се роди от Девата по Свое желание, предлага ни достъпен път към небето; прославяме Го като равен по същност и на Отец, и на човеците. 

Песен 3.

ІІ. Приеми благосклонно песните на рабите Ти, Благодетелю, като смириш надменните подигравки на врага ни (дявола), всевиждащи и благи Господи, и извисиш над греха непоклатимо утвърдени върху основата на вярата ония, които Те възпяват. 

Песен 4. 

ІІ. Възпявайки в древност възраждането на човешкия род, пророк Авакум възвестява предобраза, който неизказано се е удостоил да види: Словото като малко дете излязъл от планината – Девата за обнова на народите. 

Песен 5.

ІІ. Христе, дойди при нас, които сега с бодър дух Ти пеем песен като на Благодетел, и ни освободи от тъмните дела на мрачната заблуда, като ни дариш достъпния път, по който да възхождаме, за да намерим (небесна) слава.

Песен 6.

ІІ. Йона, обитавайки в морските дълбини, се молеше да дойдеш, Христе (Боже), и да успокоиш бурята; а аз, ранен от стрелата на мъчителя, се моля на Тебе, Унищожителя на злините: по-скоро дойди да отстраниш моята леност. 

Песен 7.

ІІ. Тримата млади мъже, изпълнени с любов към Всецаря (Христос) презряха богохулната необузданост на страшно гневния тиранин, затова неописуемият пламък отстъпи пред тях, които пееха на Господ: благословен си во веки!

Песен 8.

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

ІІ. Тримата младежи, като стояха сред пламтящия огън в Стария Завет без да изгарят, предизобразиха утробата на Девата, която, оставайки запечатана, роди свръхестествено. Божията благодат, извършила и двете с едната чудотворна сила, насърчава народите да славят Бога.

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9. Гл. 1:

Припев: Днес Девата ражда Владиката в пещерата. 

И ирмоса: По-лесно е за нас от страх да си изберем мълчанието, защото не носи опасност, но е трудно, Дево, от любов да плетем стройно подредени химни. Ти обаче, Майко, давай ни сила според своето благоволение. 

Малка ектения: Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили…

Светилен, по Духом во святилищи:

Да седи отдясно на Отца си видял пребезначалното Слово, и с неизказана светлина се изпълни лицето ти, похвало на апостолите, и славо на мъчениците, затова и си се украсил с венец от мятани камъни, и си приел божествена кончина.

Слава, и сега, на празника:

В ясли положен, невинен като дете; звездата повика трима мъдреци; пастирите на чудото се удивиха, като бързаха да видят как Бог се въчеловечава; ангелските ликове се удивяваха, като пееха: слава във висините.

Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 6, гл. 1, Киприаново:

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

6. Да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)

Страдалчески венец за първострадалеца да изплетем, верни, от словесни цветя, защото той приготви пътя на мъчениците, и с радост казваше: ето, виждам отворени небесата, и Сина Божи да стои отдясно на невидимият Отец.

Глас 2, Анатолиево:

5. Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)

Първи между дяконите, и първи между мъчениците си станал всесвети Стефане, защото ти си станал път на светиите, и много мъченици си привел при Господа. Затова и на теб небето се отвори, и Бог ти се яви. Моли Го да се спасят нашите души!

4. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

В святост си се облекъл, Стефане блажени, първи мъчениче и първи дяконе, съпричастниче на ангелите, ходатайствай и моли за нас Спасителя, Господа безгрешния!

3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Първомъченикът и доблестният Христов угодник – Стафан първодякона, достойно да почетем, защото въпреки, че бе между беззаконници, видя Сина отдясно на Отца.

Глас 4, от Иоан монаха:

2. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Стефане славни, небесни жителю, блажен Христов угодник, помоли се за нашите души!

1. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Стефан, доброто начало на мъченичеството, изпълнен с благодат и сили, въпреки че извърши велики знамения и чудеса между хората, от беззаконници с камъни беше убит, но се просвети като ангел, и видя Твоята слава отдясно на Силата, Ти, Който се разпъна заради нас, и с благодатта на Духа, на небесата бе взет. И той, като бе въдворен към ангелските ликове, моли се да се спасят нашите души.

Слава, гл. 5, Киприаново: 

Първомъчениче апостоле, и първодяконе, врата на мъчениците, и слава на праведните, на апостолите похвало; когато беше на съд, ти видя небесата отворени, и Сина Божи да седи отдясно на невидимия Отец. Затова и лицето ти засия като на ангел, с радост си извикал за тези, които с камъни те убиваха: не им зачитай този грях. И сега изпроси от любов за хвалещите те очистване на греховете и велика милост.

И сега, на Рождество, от Иоан монаха:  

Днес се извършва във Витлеем непостижимо тайнство: Невидимият се вижда, Безплътният се въплъщава, Словото се удебелява, а Сина става такъв, какъвто не бе. Дева ражда в пещерата Младенец, Строителя на естеството; яслите се преобразяват на престол небесен, животни образуват херувимско предстояние, пастирите се чудят, мъдреците дарове принасят, ангелите възпявайки говорят: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение, неизменният Емануил.

Велико Славословие

Тропар на апостола  – веднъж, гл. 4:

С добрия подвиг се подвизава, първомъчениче Христов и апостоле, и изобличи нечестието на мъчителите. Убиван с камъни от ръцете на беззаконниците, ти прие венец от десницата на Всевишния и към Бога извика, като каза: Господи, не им зачитай тоя грях!

На Св. Литургия

Антифон 1, Пс. 110

Стих 1: Ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. (Пс. 9:2)

Припев: Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Стих 2: В съвета на праведните и в събранието, велики са делата на Господа. (Пс 110:1Б – 2А)

Стих 3: Многожелани за всички, които ги обичат. (Пс 110:2Б)

Стих 4: Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно. (Пс. 110:3)

Слава… и нине… Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Антифон 2, Пс. 111

Стих 1: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.

Припев: Спаси ни, Сине Божи, рождейся от Деви, поющия Ти: алилуия.

Стих 2: Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.

Стих 3: Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.

Стих 4: В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.

Слава… и нине… Единородний Сине и Слове Божий…

Антифон 3, Пс. 109 

Стих 1: Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна.

Тропар: Рождество Твоè, Христè Боже наш, возсия мѝрови свет рàзума: в нем бо звездам служàщии звездòю учахуся Тебè клàнятися Солнцу правди, и Тебè вèдети с висотѝ Востòка: Господи, слава Тебè.

Стих 2: Докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.

Стих 3: Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.

Стих 4: В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие, Боже наш.

Входно, Пс. 109

Из утроба преди денница като роса е Твоето рождение. Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.

Спаси ни, Сине Божи, рождейся от Деви, поющия Ти: Аллилуия.

Тропари

На Рождество, гл. 4

Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на богопознанието. Покланящите се на звездите, от звезда се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и Тебе да познават като Изток свише. Господи, слава на Тебе!

Тропар на свети Стефан, гл. 4:

С добрия подвиг се подвизава, първомъчениче Христов и апостоле, и изобличи нечестието на мъчителите. Убиван с камъни от ръцете на беззаконниците, ти прие венец от десницата на Всевишния и към Бога извика, като каза: Господи, не им зачитай тоя грях!

На храмовия светия

Кондак на Рождество, гл. 3

Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.

Трисветое

Прокимен, гл. 8, Пс.18

Припев: Техният звук се носи по цяла земя.

Стих: Небесата проповядват славата на Бога.

Апостол

Из Деяние на светите апостоли чтение (6:8-7:5, 47-60)

В онези дни Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа. Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше. Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей. И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е? А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“. Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.

А Соломон Му построи дом. Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?“ Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.

Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

Алилуйя, Пс. 88, гл.2

Стих 1: Небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела.

Стих 2: Твоята истина е в събранията на светиите.

Причастен, Пс. 18

Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената.