Сиропусна неделя, гл. 3.

Сиропусна неделя, 

възпоменаване на изгонването на Адам от рая

В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА

 

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 3:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

 Възкресни стихири, глас 3.

Стих 1: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7a)

Чрез Твоя кръст, Христе Спасителю, се унищожи властта на смъртта и се премахна измамата на дявола, а човешкият род, спасен чрез вярата, всекидневно Ти поднася песен.

Стих 2: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс.141:7Б)

Господи, чрез Твоето възкресение всичко се просвети и раят отново е отворен, а цялото творение Те възхвалява и всекидневно Ти поднася песен.

Стих 3: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)

Славя силата на Отца и на Сина и възпявам властта на Святия Дух – неразделно, нетварно Божество, единосъщна Троица, Която царува во веки веков.

Други стихири, от св. патр. Анатолий, глас същия:

Стих 4: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Покланяме се, Христе, на Твоя почитан кръст и възпяваме и славим Твоето възкресение, защото с Твоите рани всички се изцелихме.

Стих 5: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4Б)

Възхваляваме Спасителя, въплътил се от Дева, защото Той заради нас се разпна и на третия ден възкръсна, като ни дари голяма милост.

Стих 6: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Христос слезе в ада и благовести, като каза: дерзайте сега, Аз победих! Аз съм възкресението и ще ви изведа, защото разбих портите на смъртта.

От Триода, гл. 6

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)

Подобен: Всю отложивше:

Господ, Който ме създаде взе пръст от земята и ме оформи; със Своя животворен дъх ме направи жива душа, и даде ми чест да управлявам видимото творение и да живея с ангелите. Но лукавият Сатана използва змията като инструмент, и подлъган със забранения плод, ме отдели от Божията слава, и така Той ме предаде чрез смърт в най-тъмните дълбини на земята. Но Ти, като Владика и Бог, пак ме извикай (към живот).

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Неподчинявайки се на Твоята божествена заповед, Господи, по съвет на врага, се лиших от одеждата, изтъкана от Бог, окаяния аз. Сега с дрехи от кожи и със смокинови листа съм облечен; и след това бях осъден да ям хляб от труда си; земята също беше прокълната да ми принася бодили и тръни. Но Ти, Който в последни времена се въплъти от Дева, като ме извикаш, върни ме отново в рая.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)

Всепочитани раю, най-красиво жилище, направено от Бог, нескончаемо веселие и наслаждение, славо на праведните, красота на пророците, и жилище на всички светии, с шума на твоите листа моли Създателя на всички да ми отвори вратите, които затворих с неподчинението си, и да се сподобя отново с дървото на живота и радостта, която някога съм се наслаждавал в тебе.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)

Заради непослушание Адам бе изгонен от рая и бе изхвърлен от радостта му, заради прелъстителните думи на жената, и гол сега седи срещу градината и плаче и оплаква: уви ми. Затова всички да приветстваме времето на поста, спазвайки евангелските предания, за да бъдем приятни на Христос, и да се насладим отново в жилището на рая.

Слава, глас 6: Седеше Адам срещу рая и, ридаейки, оплакваше своята духовна голота: „Горко ми, казваше, коварно бях прелъстен чрез увещанието на змията; ограбен съм и лишен от слава! Горко ми, голия и унижен аз, изпаднал сега в недоумение! Но, о, рай, не ще се вече насладя на твоите блага; няма вече да видя моя Господ Бог и Създател, защото ще ида в земята, от която бях взет. Милостив и щедър Господи, викам към Тебе: Помилуй ме, падналия!

И сега, първи Богородичен (догматик) на гласа, гл. 3: 

Как да не се дивим на твоята богочовешка Рожба, Всепочитана? Защото без да си имала мъж, Всенепорочна, ти роди в плът без баща Син, Който преди времето е роден от Отец без майка, и не претърпя никакво изменение, смесване или разделение, а запази белезите на всяка природа. Ето защо, майко-Дево Владичице, моли Го да се спасят душите на православно изповядващите те като Богородица.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, гл. 6

Господ царува; Той е облечен с величие. Пс.92:1

Стих: Облечен е Господ с могъщество (и) препасан.

Господ царува; Той е облечен с величие.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.

Господ царува; Той е облечен с величие.

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

Стиховни стихири, възкресни, глас 3:

Твоите страдания, Христе, помрачиха слънцето, а светлината на Твоето възкресение просвети всичко живо. Приеми нашата вечерна песен, Човеколюбче!

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1a)

Твоето живоносно ставане (от мъртвите), Господи, просвети цяла вселена, и призова Твоето творение, което лежеше в поквара. Затова ние, освободени от проклятието на Адам, викаме: Всемогъщи Господи, слава на Тебе.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1b) 

Бог по природа е неизменен, страдайки по плът се изменил. Творението, неспособно да Го гледа увиснал, със страх се поклони и стенейки възпя Твоето дълготърпение. Ти слезе в ада, възкръсна на третия ден, дарявайки живот на света и велика милост.

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5b)

За да избавиш нашия род от смъртта, Христе, си претърпял смърт, а като възкръсна на третия ден, съвъзкреси със Себе Си онези, които Те признават за Бог, и просвети света. Господи, слава на Тебе! 

Слава, самогласен от Триода, глас 6: 

Чрез яденето Адам беше изгонен от рая, затова и седеше пред него, ридаеше, стенеше с умилителен глас и казваше: „Горко ми, как пострадах окаяния аз! Престъпих една заповед на Владиката и се лиших от всички добрини. Най-свети Раю, насаден заради мене и затворен заради Ева, помоли се на Който те е направил и мене е направил, да се изпълня с твоите цветя“. Тогава Спасителят му каза: „Не искам създанието Ми да загине, а да бъде спасено и да опознае истината, защото който идва при Мене, няма да го изгоня вън.“

И сега, Богородичен, същия глас: Творецът и мой Избавител, Христос Господ, Всечиста, се роди от твоята утроба, облечен в плът като мене; Той освободи Адам от проклятието, затова, най-чиста Дево, като Божия майка и наистина Девица ние непрестанно те възхваляваме с поздрава на ангела: радвай се, Владичице, застъпница, защитница и спасение на нашите души!

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Възкресен тропар, глас 3:

Да се веселят небесните, да се радват земните, защото с мишцата Си Господ одържа победа: със смъртта Си стъпка смъртта, стана първороден от мъртвите, избави ни от утробата на ада и даде на света велика милост.

Слава, и сега, Богородичен: Тя, ходатайствовавшую

Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево, защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която Той взе от тебе. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.

—————————

Сиропусна неделя, 

възпоменаване на изгонването на Адам от рая

ГЛАС 3. В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА

 

Шестопсалмие, Велика ектения,

Бог Господ, гл. 3

Пс. 117

Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

Стих 4. Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Възкресен тропар, глас 3:

Да се веселят небесните, да се радват земните, защото с мишцата Си Господ одържа победа: със смъртта Си стъпка смъртта, стана първороден от мъртвите, избави ни от утробата на ада и даде на света велика милост. [2 пъти]

Слава, и сега, Богородичен: Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево. Защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която Той взе от тебе. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е Царството, силата и славата на Отца и Сина и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Първи възкресни седални, глас 3:

Христос възкръсна от мъртвите, първи сред починалите, първороден от цялото творение и Творец на всичко създадено; в Себе Си Той възстанови покварената природа на нашия род. Повече няма да царуваш, смърте, защото Владиката на всичко унищожи твоята сила.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

Господи, след като с плътта Си изпита смъртта, чрез Твоето възкресение Ти премахна жилото на смъртта и укрепи човека срещу нея, като обяви премахването на древното проклятие. Господи, Защитниче на живота ни, слава на Тебе!

Слава, и сега, Богородичен: Красоте девства

Поразен от красотата на твоето девство и от пресветлата ти чистота, Гавриил ти извика, Богородице: каква достойна похвала да ти принеса и как да те нарека? Недоумявам и се стъписвам. И затова, както ми е наредено, казвам ти: Радвай се, Благодатна!

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори възкресни седални, глас 3

Подобен: Красоте девства:

Неизменността на Твоята божественост и доброволното Ти страдание изуми ада, Господи, и той ридаеше в себе си така: треперя пред нетленната Ипостас на плътта, виждам Невидимия, Който тайнствено ме поразява; затова онези, които аз държа, викат: слава на възкресението Ти, Христе.

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Ние, вярващите, богословстваме за неизразимата, неразбираема и необяснима тайна на разпятието и възкресението, защото днес смъртта и адът са пленени, а човешкият род се облече в нетление; затова с благодарност ти викаме: слава на Твоето възкресение, Христе.

Слава, и сега, Богородичен: Ти тайнствено вмести в утробата си, Богородице, Неразбираемия и Неописуемия, Единосъщния с Отец и Дух Свети; чрез твоето раждане ние научихме да славим в света единствения и несмесен в Троица Бог, затова с благодарност ти викаме: Радвай се, Благодатна.

Полиелей: На реках Вавилонских: Гл. 3

Псалом 136

1. При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; Алилуйя.

2. на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи. Алилуйя.

3. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски. Алилуйя.

4. Как да пеем Господня песен на чужда земя? Алилуйя.

5. Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми; Алилуйя.

6. нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие. Алилуйя.

7. Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му! Алилуйя.

8. Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила! Алилуйя.

9. Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци! Алилуйя.

„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.

Слава

Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!

И сега

Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота. 

Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Ипакои, глас 3:

Сияещият ангел удиви с вида си и утеши с думите си мироносиците, като им каза: защо търсите Живия в гроба? Той възкръсна и изпразни гробовете. Знайте, че е неизменен Този, Който промени тлението. Кажете на Бога: Колко са страшни Твоите дела, защото си спасил човешкия род!

 Стъпални, глас 3

Антифон 1:

Слове, Ти освободи от плен Сион от Вавилон, затова ме привлечѝ от страстите ми към живота. Пс 125

Които със сълзи по Бога сеят на юг, с радост ще жънат класове на вечен живот.

Слава: И сега:

Всеки добър дар идва от Святия Дух, Той сияе заедно с Отец и Син, всичко чрез Него живее и се движи.

Антифон 2:

Ако Господ не съзида дом на добродетелите, ние напразно ще се трудим; щом Той закриля душата, никой не ще превземе града ни. Пс 126

Светиите винаги са като плод на утробата за Тебе, Христе, те са осиновени за Отец чрез Светия Дух.

Слава: И сега:

Всяка святост и мъдрост са от Светия Дух, защото Той е същността на цялото творение; нека Му се покланяме както на Отец и Словото, защото Той е Бог.

Антифон 3:

Блажени са, които се боят от Господ и ходят по пътеките Му, защото ядат живителните плодове на Неговите заповеди. Пс 127

Пастиреначалниче, радвай се, като виждаш около трапезата Си Твоите чеда да носят клонки от добри дела.

Слава: И сега:

От Светия Дух е всяко богатство на славата, от Него идва благодат и живот за цялото творение, защото Той е възпяван заедно с Отец и Словото.

Прокимен, гл. 3. Пс 95

Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. (Ст. 10)

Стих: Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо. (Ст. 1)

Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати.

Канон възкресен. Глас 3

Възкресна Песен 1

Ирмос: Този, Който събра водата на нейните места в древността по божествена заповед и за израилския народ раздели морето, е Същият наш Бог, Който е много прославен. Само на Него да пеем, защото се прослави.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Този, Който осъди земята заради непокорния (Адам), да ражда тръни за неговите трудове, прие от ръцете на беззаконници да Му положат венец от тръни. Той е нашият Бог, Който прие плът за да вдигне проклятието, защото се прослави.

Приел страдащата и одушевена плът (като човек), Той се страхуваше от смъртта, но се оказа Победител и Победоносец над смъртта; Същият наш Бог се бори с мъчителя и съвъзкреси всички хора като се прослави.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Богородичен: Всички народи те славят като истинска Богородица, която роди безсеменно, защото Този, Който слезе в осветената ти утроба е нашият Бог, Който по подобие на нашето същество се роди от тебе и като Бог и като човек.

Канон на сирна неделя

Творение на Христофор Протосинкрит (9 в). Глас 6.

Песен 1: Яко по суху:

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Дойди, страстна моя душо, оплачи делата си днес, спомняйки си как някога си била гола в Едем, прогонена от неговата наслада и безкрайна радост.

В Твоето изобилно състрадание и милост, Създателю на творението и Творче на всичко, Ти ми даде живот някога от пръстта, като ми заповядва да Те възпявам с Твоите ангели!

Заради богатството на добротата, Създателю и Господи, Ти насади в Едем сладостта на рая, като ме накара да се наслаждавам на красиви и сладки плодове, които никога не преминават.

Слава: Горко ми, окаяна моя душо! Получи власт от Бога да се наслаждаваш на всичко, което бе в рая, а ти беше заповядано да не ядеш от плода за познанието. Защо престъпи Божия закон?

И сега, Богородичен: Богородителко Дево, като дъщеря на Адам по произход, а по благодат майка на Христос Бога, извикай отново мене, изгонения от Едем.

Възкресна Песен 3

Ирмос: От небитието Ти изведе всичко, чрез Словото ги създаде, в Духа ги усъвършенства, Вседържителю Всевишни, утвърди ме в Твоята любов.

Нечестивият беше посрамен от Твоя кръст, изкопа яма и падна в нея, а пък се възвиси рогът на смирените, Христе, чрез Твоето възкресение.

Възвестяването на благочестието сред народите покри света, както вода покрива моретата, Човеколюбче, защото издигайки се от гроба, Ти разкри светлината на Троицата.

Богородичен: Славни неща бяха казани за тебе, одушевени граде на вечно Царуващия; защото чрез тебе, Владичице, Бог живя сред хората на земята.

Песен 3: 

Ирмос: Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Някога хитрата змия завиждаше на честта ми, прошепна измама в ухото на Ева и подведен от нея, уви, бях изгонен от хора на живота.

Дръзко протегнах ръката, вкусих от дървото на познанието, което Бог ми беше заповядал да не ям от него, и бях горчиво отхвърлен от божествената слава.

Слава: Горко ти, нещастна моя душо! Как не разпозна коварството? Как не разбра измамата и завистта вражия, та се помрачи в ума и престъпи заповедта на твоя Създател?

И сега, Богородичен: Ти си ми упование и закрила, Богородице, защото само ти покри някога голотата на падналия Адам чрез твоето раждане, Чиста, облечи ме пак в нетление!

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Възкресен кондак, глас 3. Подобен: Дева днесь:

От гроба възкръсна днес, Милостиви, и ни изведе от портите на смъртта; днес Адам ликува и Ева се радва, а заедно с тях пророците с патриарсите непрестанно възпяват божествената сила на Твоята власт.

Икос: Небето и земята днес да ликуват и единодушно да възпяват Христос Бог, защото Той възкреси затворените в гробовете; радва се и цялото творение, поднасяйки достойни песни на Твореца на всичко и наш Изкупител, че днес като Животодател изведе със Себе Си мъртвите от ада, издига ги в небесата и потъпква надменността на врага, и разбива портите на ада чрез божествената сила на Своята власт.

Седален, от триода – чете се

Адам беше изгонен от насладата на рая, яденето стана горчиво, когато в невъздържание наруши заповедта на Владиката, и беше осъден да обработва земята, от която самият той беше взет, с много пот да яде хляба си. Затова нека възлюбим въздържанието, да не плачем като него извън рая, а да влезем в него.

Слава,

Сега дойде времето на добродетелите и Съдията е пред вратата; нека не скърбим, но постейки да принасяме сълзи, разкаяние и милостиня, като казваме: Изкупителю на всички, съгрешихме повече от морския пясък, но на всички прости, за да получим нетленен венец. (Този седален се ползва по време на Литургията като кондак.)

И сега, Богородичен.

Богородице, ние недостойните няма да млъкнем да говорим за твоите сили. Защото, ако ти не би предстоявала да се молиш за нас, кой би ни избавил от толкова беди? Кой ли би ни запазил до сега свободни? Владичице, ние няма да отстъпим от тебе, защото ти винаги спасяваш твоите раби от всякакви злини.

Възкресна Песен 4

Ирмос: Положил си ни силната Си любов, Господи, и си предал Своя Единороден Син за нас на смърт, затова благодарствено Ти викаме: слава на Твоята сила, Господи.

Ти милостиво претърпя синини и рани, оскърбления и удари по страните Си, и дълготърпеливо понесе оплюване, чрез които направи моето спасение. Слава на Твоята сила, Господи.

Чрез смъртното тяло, Животе, Ти вкуси смъртта заради страданията на бедстващите и въздишките на Твоите бедни, и като погуби разрушителя, Многопрославени, всички съвъзкреси със Себе Си и така се прослави.

Богородичен: Помни, Христе, стадото, което си придобил чрез страданията си, и приеми милостивите молитви на твоята превъзнасяна Майка и посети нас, които страдаме, и чрез Твоята сила избави ни, Господи.

Песен 4: Христос моя сила:

Удостоих се аз, страстния, от Тебе Владиката с чест в рая. Горко ми, как се измамих и от завистта на дявола бях изгонен от лицето Ти!

Плачете за мене, ангелски чинове, красоти на рая и благолепие на градината там, защото бях злощастно прелъстен и отстъпих от Бога.

Благословена ливада, растения, посадени от Бога, красота на рая, сега проливайте сълзи от листата като от очи за мене, голия и лишения от Божията слава.

Слава: Няма да те виждам повече, нито да се наслаждавам на твоето най-мило и божествено сияние, най-скъпоценни раю, защото гол бях хвърлен на земята, като разгневих Създателя.

И сега, Богородичен: Света Владичице, която отвори за всички верни портите на рая, които Адам заключи със своето престъпление някога, отвори ми портите на милостта!

Възкресна Песен 5

Ирмос: От ранна утрин се обръщам към Тебе, Твореца на всичко; Ти си мирът, който превишава всяко разбиране, а понеже Твоите заповеди са светлина, ръководи ме чрез тях.

Заради еврейската завист беше предаден на несправедия съдия, всевиждащи Боже, Който съдиш справедливо цялата земя, и избави Адам от древното осъждане.

С непобедимата сила на Твоя Кръст, Христе, Който възкръсна от мъртвите, даруй Твоя мир на Твоята църква и спаси душите ни.

Богородичен: Винаги-Дево, ти единствена стана подобна на светата скиния и по-широка от небесата, защото си приела в утробата си Словото Божие, Когото цялото творение не може да побере.

Песен 5: Божиим светом:

В древността човеконенавистният враг завидя за благополучния ми живот в рая. Във вид на змия той ме спъна и ме направи чужд за вечната слава.

Плача и ридая в душата си и добавям обилни сълзи с очите си, когато погледна и видя моята голота, която получих чрез престъплението.

Слава: От пръст бях създаден от Божията ръка, но окаяният аз чух, че пак в пръстта ще се върна. (Бит.3:19) Кой не би плакал за мене, отхвърления от Бога и заменилия рая за ада?

И сега, Богородичен: Всенепорочна Богородице, всички верни те провъзгласяваме за тайнствен чертог* на славата. Затова те моля, Чиста: направи мене, падналия, достоен за райската брачна стая.

* брачна стая

Възкресна Песен 6

Ирмос: Най-дълбоката бездна от грехове ме обгръща и духът ми изнемогва, но Владико, простри високата си ръка и ме спаси както Петър, Кормчию.

С Твоето добросърдечно слизане (при нас) ме обгърна безкрайната Ти милост и снизхождение, защото, като се въплъти и прие образ на раб, Владико, със Себе Си Ти и мене обожестви и прослави.

Убиецът се подложи на смърт, когато видя, че Умъртвеният оживя. Това са образите на Твоето възкресение, Христе, и наградата за Твоите пречисти страдания.

Богородичен: Пречиста, която си единствената, непостижима ходатайка между Създателя и човеците, помоли твоя Син да бъде милостив към прегрешилите твои раби и да им е защитник.

Песен 6: 

Ирмос: Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.

С божествено изтъкана дреха Ти ме облече, Спасителю, в рая като добросърдечен, но аз презрях Твоята заповед, доверих се на прелъстителя и се оказах гол, окаяният.

Многострастна моя душо, ти се отдалечи от Бога поради безгрижието си, беше лишена от райските наслади, отдели се от ангелите, беше хвърлена в тлението. О, какво падение!

Слава: Помилвай, смили се, Вседържителю Боже, за творението на Твоите ръце, моля Те, Добри, не презирай мене, който сам себе си отделих от Твоето ангелско множество.

И сега, Богородичен: Марийо, призвана от Бога и Владичица на всичко, която роди Господ, Царя и Изкупителя на всичко, призови отново в райската слава мене, пребиваващия в плен.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак от Триода, гл. 6

Водач в мъдростта, Подател на благоразумието, Наставник на неразумните и Защитниче на бедните, укрепвай и вразумявай сърцето ми, Владико. Ти ми дай слова, Слово на Отца, защото няма да попреча на устните ми да викат към Тебе: Милостиви, помилвай мене, падналия.

Икос: Някога Адам седеше и плачеше срещу сладкия рай, с ръце се удряше по лицето, и казваше: Милостиви, помилвай мене, падналия.

Като видя ангела, който го изтласка и затвори портата на светата градина, Адам силно въздъхна и каза: Милостиви, помилвай мене, падналия.

Раю, съчувствай на обеднелия си собственик и с шума на листата си моли Създателя да не те затваря. Милостиви, помилвай мене, падналия.

Раю най-добродетелен, всесвят и най-богат, насаден заради Адам и заключен заради Ева, моли Бога за падналите. Милостиви, помилвай мене, падналия.

Синаксар: В тоя ден по установление на светите отци си спомняме за лишаването на първосъздадения Адам от райската храна. Това душеспасително установление, отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница, има за цел да ни покаже колко полезен за нас е постът като лечебна школа и колко вредни са лакомията, невъздържанието и непослушанието.

Първата Божия заповед беше за поста: „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“! (Бит. 2:16-17). Под действието на дявола обаче нашите прародители престъпиха тая заповед и затова, съгласно Божието предупреждение, смъртта влезе в тях и те станаха смъртни. Прогневиха Бога, своя Създател. За тях вече нямаше място в рая на сладостите и затова Бог ги изгони от него. Така Адам и Ева се лишиха от блаженото общение с Бога в рая, заслужиха Неговото проклятие и за тях и техните потомци започнаха тежки дни – дни на скърби и неволи, на болести, мъчителен труд и страдания. Всемилостивият Бог обаче не остави тежко съгрешилите Свои първосъздания в бездната на греха и проклятието, но обеща да им изпрати Спасител. И когато се изпълниха времената (Гал. 4:4), Бог изпълни Своето обещание – изпрати Своя Единороден Син в лицето на Господ Иисус – Втория Адам (1 Кор. 15:45-47). Той, макар и свят и безгрешен, за да заглади греха и непослушанието на първия Адам, пости 40 дни и 40 нощи. Изкушени от примамката на дявола, че ще станат богове, нашите прародители проявиха непослушание към Бога, а Христос – Новият Адам – победи изкусителя в пустинята, отхвърляйки всички негови изкусителни предложения, и чрез послушанието, доведено дори и до кръстна смърт (Фил. 2:8), Той ни даде възможност да станем чеда Божии (Йоан 1:12). Така че онова, което ние чрез Адам и Ева изгубихме, чрез Христос отново го придобихме. Някога чрез невъздържанието прародителите ни се лишиха от райската храна, сега чрез поста и въздържанието ние се удостояваме с небесната храна – Тялото и Кръвта на Господ.

Грехопадението на нашите прародители нека ни послужи за пример, за да не се лишим и ние като тях от драгоценните Божии дарове. Постът и въздържанието нека бъдат за нас спасително поприще през време на св. Четиридесетница и благодатна школа към духовно усъвършенстване. Мойсей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи 10-те Божии заповеди. И и св. прор. Илия пости 40 дни и 40 нощи и бе удостоен със силата да върши големи чудеса и жив да бъде взет на небето. Пости 40 дни и 40 нощи и нашият Спасител преди да започне Своето служение. Подобно на тях постиха и мнозина благочестиви люде – мъже и жени, и чрез поста можаха да станат още тук, на земята, ангели в плът. Нека и ние през време на настъпващата Четиридесетница, следвайки техния пример, да постим телесно и духовно и така отново да придобием Рая, да заслужим богатите милости на Бога, Комуто да бъде чест и слава сега и вовеки. Амин!

Възкресна Песен 7

Ирмос: Както в древността си оросил тримата благочестиви младежи в халдейския пламък със светлия Божествен огън, озари и нас, които викаме: благословен си, Боже на нашите отци!

Светлата църковна завеса се раздра по време на разпъването на Твореца, разкривайки скритата в Писанието истина на вярващите, възкликвайки: благословен си, Боже на нашите отци!

Когато Твоите ребра бяха прободени и божествените капки от животворящата Ти кръв, Христе, промислително капеха на земята, Ти възсъздаде тези, които бяха земни, за да възклицават: благословен си, Боже на нашите отци!

Припев: Пресвета Троице, Боже наш, слава на Тебе!

Троичен: Да прославим благия Дух заедно с Отца и Единородния Син, верни, като почитаме едното Начало в три (лица) и едното Божество, като възкликнем: благословен си, Боже на нашите отци!

Песeн 7: Росодательну убо пещь:

Господи, Владетелю на всички векове, по Твоята воля Ти ме сътвори; някога изпитах завистта на лукавата змия и Те прогневих, Спасителю; не ме презирай, Боже, но ме призови обратно.

Горко ми, защото вместо дреха от светлина съм облечен в срамни дрехи. Плача за моята погибел, Спасителю, и викам към Тебе с вяра, Добри: не ме презирай, Боже, но ме призови обратно.

Слава: Лукавата змия в завистта си рани цялата ми душа, като направи да бъда прогонен от райските наслади, но като Бог не ме презирай, добросърдечни Спасителю, а ме призови обратно.

И сега, Богородичен: Приеми молбата ми по твоята милост, Всенепорочна, и дай ми прошка за греховете ми, Чиста, защото викам усърдно със сълзи: не ме презирай, добра Дево, но ме призови обратно.

Възкресна Песен 8

Ирмос: Отличилите се с благочестието си юноши, обърнати от неудържим огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена песен: всички дела Господни, благословете Господа, и Го превъзнасяйте през всички векове! (Дан. 3:57).

Светлата завеса на храма се раздра, когато Твоят кръст беше издигнат на лобното място, и творението трепереше, пеейки от страх: всички дела Господни, благословете Господа, и Го превъзнасяйте вовеки.

Възкръснал си от гроба, Христе, и чрез дървото (на кръста) си издигнал с Божествена сила падналия чрез измама (Адам), който възкликва и казва: всички дела Господни, благословете Господа, и Го превъзнасяйте вовеки.

Богородичен: Ти се яви като храм Божий, одушевено вместилище и ковчег, защото ти примири Твореца с човеците, Пречиста Божия Майко, и затова всички създания достойно те възпяваме и превъзнасяме през всички векове.

Песен 8: 

Ирмос: От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.

Ти в началото почете делото на ръцете Си с всякакъв дар, единствени Човеколюбецо. Но горко ми! Със своето съскане омразната змия ме прелъсти и ме лиши от благата, които получих.

Защо послуша горчиви съвети и не послуша божествената заповед? Горко ми, окаяна душо, която оскърби Бога, а беше създадена винаги да Го прославяш с ангелите.

Благославяме Господ – Отец и Син, и Свети Дух.

Ти беше господарка на зверовете и пълзящите, тогава защо говори с пълзящия унищожител на душите, като прие прелъстителя за свой съветник? О, как си измамена, окаяна душо моя!

И сега, Богородичен: Тебе възпяваме, Марийо, като светоносна скиния на Божието въплъщение, пълна с божествена благодат, затова мене, помрачения от люти страсти, просвети със светлината на милостите, Надеждо на безнадеждните.

Възкресна Песен 9

Ирмос: О, ново чудо, подобаващо на Бога! Защото Господ явно е минал през затворената порта на Девицата; Бог – безплътен на входа, но се яви облечен в плът на изхода, а портата остана затворена. Нея, като Богомайка, неизказано величаем.

Ужасно е да се гледа Тебе, Твореца, издигнат на (кръстното) дърво, Слове Божий, и Бог страдащ в плът за рабите и лежащ бездиханен в гроба, но Ти освободи мъртвите от ада. Затова Те величаем, Христе, като всемогъщ.

Положен мъртъв в гроба, Ти спаси праотците от тлението на смъртта, Христе, и направи живота да разцъфти, давайки възкресение на мъртвите, насочи човешката природа към светлината и я облече в Божествено нетление. Затова Те величаем като източник на вечно живата светлина.

Богородичен: Ти, Пречиста, се яви като храм и престол на Бога, в който се засели Обитаващият във висините, Роденият без мъж, и Който никак не отвори портите на твоята плът. Затова с твоите непрестанни молитви, Чиста, скоро покори напълно варварските племена.

Песен 9: Бога человеком:

Когато се наситих от яденето, вкусът на плода на знанието в Едем ми се стори сладък, но краят му беше жлъчен. Горко ти, нещастна душо! Виж как невъздържанието те направи изгнаник от райската храна!

Боже на всички, Господи на милостта, погледни състрадателно към моето смирение и не ме изпращай далеч от божествения Едем, но нека видя славата, от която паднах, като побързам да придобия отново с ридания това, което изгубих.

Ридая, стена и плача, като гледам херувимите с огнен меч, поставени да пазият входа на рая от всички престъпници. Уви! Не мога да вляза, освен ако Ти не го направиш безпрепятствен за мене, Спасителю.

Слава: Смело се надявам на изобилието на Твоята милост, Христе Спасителю, и на кръвта от Твоите божествени ребра, с която Ти освети човешкото естеството, Добри, и за онези, които Ти служат, отвори вратата на рая, която преди беше заключена за Адам.

И сега, Богородичен: Непроходима духовна врата на живота, Дево Богородице безмъжна, с твоите молитви ми отвори заключената преди райска врата, за да славя тебе, която си моя помощница след Бога и силно убежище.

Катавасии от Триода на 1-ва и 4-та неделя, гл 6:

(Същите ирмоси са във възкресния канон на 6 глас.)

Песен 1

Докато Израил вървеше пеша през морето като по суша, видя по следите си гонителя фараон да потъва в бездната и извика: да изпеем победна песен на Бог.

Песен 3

Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.

Песен 4

Христос е моя сила, Бог и Господ – пее почитаната Църква, както  подобава за Бог, възглася Му с чист разум и празнува в Господ.

Песен 5

Моля те, Благи, с Твоята божествена светлина озари душите на онези, които от ранно утро копнеят за Тебе да Те познаят като Божие Слово, истински Бог, Който ги призовава от греховния мрак.

Песен 6

Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.

Песен 7

Ангелът направи огнената пещ прохладна за благочестивите младежи и изгаряща за халдеите, Божията заповед убеди мъчителя да извика: благословен си, Боже на нашите отци.

Песен 8

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

 Възкресното Евангелие,

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

50 Псалом (пее се)

Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери 

Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.

И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.

Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

9-та песен от катавасиите, гл. 6 

Бога человеком невозможно видети

За човека е невъзможно да види Бога, Когото дори ангелските войски не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те облажаваме.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий 3, гл. 2:

Никой да се не съмнява, че Христос възкръсна, защото се яви на Мария, след това ясно беше видян от отиващите на село; отново се яви на единайсетте ученици на вечерята; като ги изпрати да кръщават, се възнесе на небесата, откъдето и слезе, като потвърждаваше проповедта им чрез множество знамения.

Слава, от Триода, Подобен: Жены услышите: 

Господи, не послушах твоята заповед аз, окаяния, и лишен от твоята слава, се изпълних със срам, уви ми! И съм изгонен от хубавите райски сладости. Милостиви, помилвай лишилите се праведно от Твоите блага.

И сега, от Триода: Някога бяхме изгонени, Господи, от райската градина, за ядене от дървото, но, Спасителю и Боже мой, отново ни въведи чрез кръста Си и Твоето страдание. Така ни укрепи чисто да завършим поста и да се поклоним на светото възкресение, спасителната Пасха, по молитвите на родилата Те.

 Хвалитни стихири

Глас 3, Всякое дихание, (Пс. 150)

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Възкресни

Стих 1: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс.149:9) 

Дойдете всички народи, проумейте силата на страшната тайна, защото Христос, нашият Спасител, Който е Словото от начало, беше разпнат заради нас и доброволно прие погребение, и възкръсна от мъртвите за да спаси всичко. Нека да Му се поклоним!

Стих 2: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)

Господи, Твоите стражи разказаха всички чудеса, но суетният синедрион напълни ръцете им с пари, като мислеха, че ще скрият възкресението Ти, което светът прославя. Помилвай ни! 

Стих 3: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)

Всички се изпълниха с радост, щом получиха доказателство за възкресението, защото Мария Магдалина дойде при гроба, намери ангел да седи на камъка в бляскави дрехи, а той рече: защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук, но възкръсна, както предрече; изпреварва ви в Галилея.

Стих 4: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

В Твоята светлина, човеколюбиви Владико, ще видим светлина, защото Ти възкръсна от мъртвите, като дари спасение на човешкия род, та цялото творение да славослови Тебе, единствения безгрешен. Помилвай ни!

Други стихири от св. патр. Анатолий, глас същия

Стих 5: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Мироносиците жени сълзи Ти предложиха като утринна песен, Господи, защото, носейки благоуханни аромати, те стигнаха до Твоята гроб и бързаха да помажат пречистото Ти тяло, а седнал на камъка ангел им благовести: защо търсите Живия сред мъртвите? Той потъпка смъртта и възкръсна като Бог, дарявайки на всички велика милост.

От Триода

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Глас 5: „Горко ми,“ – извика Адам в плач, „че змия и жена са ме лишили от общуване с Бога; и яденето от дървото ме отчужди от сладостта на рая. Горко ми, защото не мога да понеса още позора: някога цар на всички Божии същества на земята, сега станах пленник заради един беззаконен съвет; и въпреки че някога бях облечен със славата на безсмъртието, аз, като смъртен, окаяно нося кожата на мъртвостта. Горко ми. Кой с плач ще привлека да ми съдейства? Но ти, Човеколюбче, Който ме създаде от пръст, и Който си облечен в състрадание; освободи ме от робството на врага и ме спаси.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

Попрището на добродетелите вече е отворен; вие, които желаете да се състезавате, влезте, препасани за добрите подвизи на поста; тези, които се състезават според правилата, ще бъдат овенчани с право. И вземайки всеоръжието на Кръста, нека се съпротивляваме на врага, като имаме нерушимата стена на вярата, и молитвата като щит и милостинята като шлем, вместо меч имаме постта, който отсича цялата злоба от сърцето. Който направи това, ще приеме истински венец от Христос, Царят на всички, в Съдния ден.

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Глас 6: Адам беше изгонен от рая като непокорен, след като се наслади от храната му. Мойсей видя Бог, след като очисти очите на душата си чрез пост. Затова, ако искаме да станем жители на рая, нека махнем неполезната храна, и като искаме да видим Бог, нека да постим по Мойсейски четири пъти по десет. Като искрено упорстваме в молитвата и моленията, нека потиснем страстите на душите си; да отхвърлим сластите на плътта, та олекотени, да шестваме към горното, където хоровете на ангелите с немлъкващи гласове възпяват неразделената Троица, за да видят неразбираемата доброта на Владиката. Сине Божи и Животодателю, ние, които се надяваме на Тебе, сподоби ни там да ликуваме с ангелските войнства, Христе, по молитвите на Твоята майка, апостолите, мъчениците и преподобните.

Слава, от Триода, глас 6: Времето дойде – началото на духовните подвизи, победата над демоните, всеоръжието на въздържанието, достойнството на ангелите, дързновението към Бога. С тях Моисей стана събеседник на Твореца и чу невидимия глас. Господи, чрез тях направи и нас достойни да се поклоним на Твоите страдания и свято възкресение, тъй като Си човеколюбив.

И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.

—————————————

НА ЛИТУРГИЯТА

Възкресен тропар, глас 3:

Да се веселят небесните, да се радват земните, защото с мишцата Си Господ одържа победа: със смъртта Си стъпка смъртта, стана първороден от мъртвите, избави ни от утробата на ада и даде на света велика милост.

Тропар на храмовия светия.

Кондак, гл. 4 (според нашия типик)

Сега дойде времето на добродетелите и Съдията е пред вратата; нека не скърбим, но постейки да принасяме сълзи, разкаяние и милостиня, като казваме: Изкупителю на всички, съгрешихме повече от морския пясък, но на всички прости, за да получим нетленен венец.

Или: Кондак от Триода, гл. 6 (според гръцкия типик) по избор на певеца

Наставниче в премъдростта, Подателю на благоразумието, Наказателю на немъдрите и Защитниче на бедните, укрепвай и вразумявай сърцето ми, Владико. Ти ми дай дума, Слово на Отца, защото няма да попреча на устните ми да викат към Тебе: Милостиви, помилвай ме падналия.

Прокимен, гл. 8, Пс. 75

Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте (ст. 12). Стих: Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля (ст. 1).

Апостол (Рим. 13:11-14; 14:1-4)

Братя, настъпил е часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

Евангелие (Мат. 6:14-21)

Господ каза: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

——————————-

НЕДЕЛЯ ВЕЧЕРТА (на всеопрощението)

Господи воззвах, на 10, 4 умилителни стихири от октоиха (по гласа, 2 вечерни стиховни и 2 утринни стиховни), 3 от Триода и 3 от Минея.

Господи, воззвах (Пс.140), глас 3:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

От октоиха, гл. 3

(от вечерните стиховни)

Подобен: Ве́лия му́ченик твои́х:

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А)

Вельми́ согреша́юща мя́, и Тебе́ огорчева́юща Блага́го Влады́ку, и Ми́лостива естество́м, обраща́ющася, я́ко блу́днаго приими́ мя, и еди́наго от нае́мник Твои́х сотвори́ мя, Небе́сный О́тче.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Ле́ностию жития́ ме́ру преидо́х, и к концу́ уже́ окая́нный прибли́жихся, не помышля́ю жду́щаго мя́ суда́, и от Бо́га отпаде́ния: но обрати́в мя́, Спа́се, си́х все́х исхити́.

(от утринните стиховни)

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Разсе́янный мо́й у́м собери́, Го́споди, и олядене́вшее се́рдце мое́ очи́сти, я́ко Петру́ дая́ ми покая́ние, я́ко мытарю́ воздыха́ние, и я́коже блудни́це сле́зы, да ве́лиим гла́сом зову́ Ти: Бо́же, спаси́ мя, я́ко Еди́н Благоутро́бен и Человеколю́бец.

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Мно́жицею пе́ние соверша́я, обрето́хся гре́х скончава́я, язы́ком у́бо пе́ние веща́я, душе́ю же безме́стная помышля́я: но обое́ испра́ви, Христе́ Бо́же, покая́нием, и спаси́ мя.

От Триода, гл. 2, подобен: Егда от Древа:

Творение на преп. Йосиф песнописец.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Нека всички усърдно смиряваме плътта чрез въздържание, като навлизаме в божественото поприще на непорочния пост, който ще ни спаси, да потърсим Господа с молитви и сълзи, и напълно да забравим всяка злоба и да Му извикаме: „Съгрешихме против Тебе, спаси ни, както Ти спаси древните ниневитяни, Христе Царю, и ни направи участници в небесното Царство, Състрадателни.“

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Довеждам се до отчаяние, когато помисля, Господи, как моите дела са достойни за всяко наказание. Ето, презрях Твоите божествени заповеди, Спасителю, и блудно пропилях живота си. Затова се моля, очисти ме със сълзите на покаянието, и ме озари с пост и молитва като единствения милостив Господ, и не се погнусявай от мене, Благодетелю на всички и много добър.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Друг от Теодор Студит, същия глас.

Светло да започнем времето на поста, да се подложим на духовни подвизи, да  очистим душите и телата си. Докато постим от храната, нека се въздържаме от всяка страст, а да се наслаждаваме на добродетелите на Духа. Като упорстваме в тях с любов, да се сподобим всички да видим почитаните страдания на Христос, Бога, и да празнуваме светата Пасха с духовна радост.

От минея (ЗА 3 МАРТ)

Глас 1. Подобен: Всехва́льнии му́ченицы:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Тричи́сленнии му́ченицы, кре́пко противоподви́гшеся су́рово судя́щим и всяк вид жесточа́йших боле́зней ве́рою претерпе́вше, Вы́шнее Ца́рство получи́сте. Те́мже моли́теся дарова́ти душа́м на́шим мир и ве́лию ми́лость.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Евтро́пия, Клеони́ка тве́рдаго, Васили́ска пе́сньми духо́вными восхва́лим, огне́м бо попали́ша безбо́жия ве́щь, благоче́стия благода́тию. И ны́не просвеща́ют концы́ Боже́ственными огня́ светлостьми́, я́ко свети́льницы пресве́тлии, я́ко пре́лесть всю омрачи́вше.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Главы́ отсека́еми, врагу́ главу́ сокруши́сте кра́сными нога́ми ва́шими, до́блии страда́льцы, неле́стныя зве́зды, же́ртвы одушевле́нныя, хра́ма небе́снаго сокро́вища, Евтро́пие сла́вне, Васили́ске и Клеони́че, мир всем испроси́те.

Слава, И сега, Богородичен от Минея. (Пее се бавно за да може свещеникът да прекади. Ако има Слава в минея – пее се, а И нине – Богородичен от края на минея).

Глас и подобен същия:

Ра́дуйся, стра́нное слы́шание, Чи́стая; ра́дуйся, дре́во свято́е рая́ Богосажде́нное; ра́дуйся, потребле́ние лука́вых де́монов; ра́дуйся, ору́жие обоюдуо́строе, врага́ главу́ отсе́кши стра́нным рождество́м Твои́м, Всесвята́я Всенепоро́чная, устра́ншияся ны воззови́.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Велик прокимен, Пс. 68

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Велик прокимен на гл. 8.

Първият път от олтара, по един път от двата клира, заключителния – пак от олтара до половината, а втората половина допяват певците.

Не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй; приближи се до душата ми, и я избави (ст. 18,19А). 

Стих: Твоята помощ, Боже, да ме въздигне (ст. 30Б). 

Стих: Ще видят това страдащите и ще се зарадват (ст. 33А). 

Стих: И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога (ст. 33Б).

Кратка сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири, самогласен, гл. 4

Твоята благодат засия, Господи, засия просветлението на душите ни. Ето, това е благоприятно време; ето, това е времето за покаяние. Да оставим делата на тъмнината и да се облечем в бронята на светлината, та като преплуваме необятното море на поста, да стигнем до тридневното Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Спасяващия нашите души.

Стих: Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата! Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува. (Пс. 122:1-2)

Повтаряме същата стихира.

Стих: Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение; доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви. (Пс. 122:3-4)

Мъченичен (за мъчениците): Ти си прославян, когато възпоменаваме Твоите светии, Христе Боже, молен от тях, изпрати ни велика милост.

Слава, И сега, Богородичен, същия глас, Подбен: Яко добля:

Ангелските чинове те прославят, Богомайко, защото, Всечиста, си родила Бога Слово, Който е вечносъществуващ с Отца и Духа, и създаде ангелските войнства от нищото по волята Си. Него моли да ни спаси от тление и озари душите на православните, които те възпяват, Всечиста.

Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропари, глас 5:

Богоро́дице Де́во, ра́дуйся, Благода́тная Мари́е, Госпо́дь с Тобо́ю, благослове́нна Ты́ в жена́х, и благослове́н пло́д чре́ва Твоего́, я́ко Спа́са родила́ еси́ ду́ш на́ших. И правим един поклон. 

Слава: Кръстителю Христов, помени всички нас, за да се избавим от беззаконията си; защото на тебе беше дадена благодатта да се молиш за нас. поклон. 

И сега: Молете се за нас, свети апостоли и всички светии, да се избавим от беди и скърби, защото вие сте нашите горещи защитници пред Спасителя. поклон. 

Под твоето добросърдечие прибягваме, Богородице. Не пренебрегвай нашите молитви в неволя, но избави ни от опасност, едничка чиста, едничка благословена. без поклон. 

Четецът: Господи помилуй, 40 пъти. 

Слава, и сега: Честнейшую херувим: С името Господне благослови, отче.

Свещеникът: Да бъде благословен Христос, нашия Бог, всякога, сега и винаги и во веки веков.

Хорът: Амин. 

Четецът: Небесни царю, благочестивия народ укрепи, вярата утвърди, народите укроти, света умири, тоя свят храм тая света обител добре запази, по-рано отишлите си наши отци, братя и сестри в селенията на праведните настани, и нас в покаяние и изповед приеми, защото си благ и човеколюбец. 

Свещеникът казва молитвата и прави поклоните, а с него и народа:

Молитвата на св. Ефрем Сириец

Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. (Поклон).

Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. (Поклон).

Ей, Господи Царю! дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин. (Поклон).

След това правим кръстния знак с поясен поклон 12 пъти, като всеки път казваме наум: „Боже, бъди милостив към мене, грешния, и ме помилвай“. Накрая свещеникът изчита цялата молитва и правим последен поклон до земята.

Отпуст

Четецът: Слава на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. Господи, помилуй! (3) Отче, благослови!

Свещеникът: Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и преблагословена света Майка, на светите славни и всехвални апостоли, на светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на светите равноапостолни славянобългарски просветители Методий и Кирил, на светия благоверен цар Борис-Михаил, на светия отец наш Климент архиепископ, Охридски чудотворец, на преподобния наш отец Йоан, пустинножител Рилски, чудотворец, на светите и праведни богоотци Йоаким и Анна, на свети (името), чиято памет празнуваме, и на всички светии  да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец.

Народът: Амин.

Тропар при целуването на иконите

Глас 2: Всем предстательствуеши, Благая, прибегающим с верою в державный Твой покров, иного бо не имамы, грешнии, к Богу в бедах и скорбех присно избавления, обременени грехи многими, Мати Бога Вышняго, тем же Ти припадаем: избави от всякаго обстояния рабы Твоя. 

Превод: Всички, които за убежище прибягват с вяра при тебе, Добра, ти подслоняваш под силния си покров. Ние, грешните, нямаме друг ходатай като тебе, която винаги се моли на Бога за нас в беди и скърби, обременени поради много грехове, Майко на Всевишния Бог, затова падаме ничком преди тебе: Избави от всяка скръб нас, твоите раби.

След целуването на иконите става взаимното опрощение. Певците могат да повторят тропара.

Свещеникът: По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. 

Народът: Амин.