В петък на 4-та седмица от триода

* Подгответе си октоих и миней за деня.

Петък вечерта на Предосветената литургия

В петък вечерта обичайното стихословие.

На Господи воззвах, слагаме 10 стиха.

Самогласен, глас 7:

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А)

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Подобно на блудния син се отклоних от Твоята благодат, Господи, и пропилях богатството на Твоята доброта. Сега се върнах към Тебе, Милостиви, и Ти викам: Боже, съгреших, помилуй ме. (2 пъти)

Също 4 мъченични от октоиха на водещия глас

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Стих: Надявам се на Господ, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

И от Минея 4: Слава, покоин на гласа. И сега, 1-я Богородичен на гласа. 

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Вход. Свете тихий:

Прокимен, псалом 79, глас 4: Ти, Който седиш на херувимите, яви се! Стих: Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Йосифа.

Четиво от книга Битие. [12, 1 – 7]

  И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя. Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море: в тая земя тогава (живееха) хананейци. И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.

Прокимен, псалом 80, глас 6: Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня.

Стих: Ввземете псалом, дайте тимпан.

Дяконът: Повелите.

Четиво от книга Притчи. [14,15 – 27]

  Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника. Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите. От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда. Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище. Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

Продължава службата на Предосветените дарове.