Свети равноапостолен Наум Охридски, чудотворец (+910)
НА ВЕЧЕРНАТА
Пеем Блаже́н муж:
1-я антифон.
Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 4:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стихири на предпразненството, Подобен: Я́ко до́бля:
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)
С предпразнични песни и праведни мисли да възвестяваме раждането на Христос; тъй като Той е равночестен с Отца и Духа, от милост се облече в нашата природа и ще се роди в град Витлеем; Неговото раждане пастирите с ангелите неизказано възпяха.
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)
С кимвали (чинели) да възвестим и да викаме с песни, че Христовото явление ни се откри; пророческите думи са свършили, защото Този, за Когото е пророкувано, че ще се яви в човешка плът, се ражда в свята пещера, в ясли е положен като дете и е повит в пелени като новородено.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)
Витлееме, приготви се, Едеме, отвори се сега, защото Всесветата идва да роди; нека се радват небесата, нека хората играят, защото в яслите е Животът, заради голямата Си милост Богатият идва в пещерата да приеме нищетата на Адам без Той да се промени или да се измени.
На преподобния, глас 2. Подобен: Ки́ими похва́льными:
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
С какви похвални венци да увенчаем преподобни Наум, пазителят на божествените тайни и истинският проповедник на православието, реката от божии тайни, която потопява градовете на нечестието и окаменелите им сърца, издигащ благолепен храм на Христос, нашия Бог, Който има велика милост?
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
С какви красиви песни да възпеем преподобни Наум, придобивката на благодатта, витиеватото вместилище на Духа и светлия дворец на Словото, както и избраното обиталище на Отца, изцяло пребивалище на Троицата в три лица, но една по естество? Този, който проповядваше на българите най-благочестиво да се покланят на Бога, Който има велика милост.
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)
С какви красноречиви думи да те възхвалим ние, които с любов празнуваме твоята свята памет, преподобни Науме, и предстоейки с вяра пред рая на твоите свети мощи, благоговейно се покланяме? А ти ни освободи от недъзите и нападенията, от злобата на демоните и несправедливи човеци, чрез твоите молитви към Бога, Който има велика милост!
Слава, глас 6:
Ти прие от Бога благодатта на премъдростта, всепочитани Науме, и научи българите на благочестие, ти си основа и крепост на православието, и похвала на всички преподобни и постници. Тъй като имаш дръзновение пред Господ, моли Го да се спасят нашите души!
И сега, на предпразненството, глас 3:
Нагизди се, Витлееме, защото се отвори Едем; приготви се Ефрато*, защото Адам се обновява и Ева с него. Проклятието е унищожено, спасението е разцъфнало за целия свят и душите на праведните са украсени като с донесен дар, но вместо миро предлагайте песен, за да приемете спасението на душите и нетлението. Защото ето, Този, Който лежи в яслите, заповядва да се пеят духовни песни от всички, които постоянно викат: Господи, слава на Тебе.
* Ефрата е друго име за Витлеем в Ст. Завет
Вход с кадилница. Свете тихий:
Творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Прокимен на деня.
Паримии
Из Притчи Соломонови – чтение.
Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в луната, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните. Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Вишния.
Из Притчи Соломонови – чтение.
Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Из Притчи Соломонови – чтение.
Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като добре угодил на Бога, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Стихири на литията самогласни, глас 2.
От Левкийски еп. Партений: Богосветлата звезда, светилника на България и поборника за вярата, божествения Наум да възхвалим, вярващи, защото той получи от Самия Бог венеца на нетлението, радва се заедно с ангелите и се моли да се спасят душите ни.
От Левкийски еп. Партений: Блажени Науме мъдри, ти и след смъртта живееш на небето с Христос, заради Когото се разпъна за света и наистина живя извън плътта си: не за себе си живя, а по-скоро в тебе живя Бог Христос, Когото молѝ да се спасят нашите души.
Глас 6. Подобен: Преподо́бне треблаже́нне:
Изгря по българската земя светлината на твоите проповеди, преподобни отче Науме, възвестил си славата Божия, като слънцето на небето си преминал по-светъл и по-ярък от светилото, поради което много българи, вярващи от сърце, си привел до Христос, затова сега ги помени, защото имаш дръзновение пред Господа.
Слава, глас 5:
Преподо́бне отче, не дал еси́ сна твои́м очесем, ни ве́ждом твои́м дрема́ния, до́ндеже ду́шу и те́ло от страсте́й свободи́л еси́ и себе́ угото́вал еси́ Ду́ха жилище. Прише́д бо Христо́с со Отце́м, оби́тель в тебе́ сотвори́ и единосу́щныя Тро́ицы тя приятелище чистое содела. И ныне, Науме блаже́ннейше, моли́ спастися душа́м на́шим.
И сега, на предпразненството, същия на стиховните:
Не дряхлу́й, Ио́сифе, зря мою́ утро́бу, узри́ши бо ражда́емое от мене́ и возра́дуешися, и я́ко Бо́гу поклони́шися, – Богородица глаго́лаше ко своему́ обру́чнику, хотя́щи роди́ти Христа́. Сию́ воспои́м, глаго́люще: ра́дуйся, Обра́дованная, с тобо́ю Госпо́дь и тебе́ ра́ди с на́ми.
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири, от Левкийски еп. Партений, глас 5.
Подобен: Ра́дуйся, по́стнических:
Радвай се, преподобни Науме, светилник за България, пример за усъвършенствалите се с пост монаси, правило за благочестивото предание, небе, което възвестява славата на Христос – Царя на всичко, око на незаспиващото бдение, виждащо от край до край света, който си напълнил с твоите божествени проповеди, и се изпълниха върху тебе пророческите думи: „по цялата земя прибяга твоето благовестие“ (по Пс. 18:5) по благодатта на Христос, нашия Бог, Когото моли да дари на душите ни мир и голяма милост.
Стих: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс.115:6)
Ра́дуйся, Науме преподо́бне, пропове́дниче Ева́нгелия в конце́х Болга́рии, и́же вся́цей души́ челове́честей Ца́рства Христо́ва любо́вь вложи́вый. Те́мже и пре́лести удали́в собра́ния вся правосла́вно научи́л еси́ покланя́тися Тро́ице несозда́нней – безнача́льному Роди́телю, Сы́ну же собезнача́льному и Ду́ху боже́ственному, непосре́дственне от Отца́ происходя́щему, Его́же моли́ дарова́ти душа́м на́шим ми́р и ве́лию ми́лость.
Стих: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. (Пс.111:1)
Ра́дуйся, Науме преподо́бне, мона́шествующих честно́е удобре́ние вои́стинну, в ме́сто селе́ния ди́вна до до́му Бо́жия проше́дый ра́достию и весе́лием души́, и́деже глас пра́зднующаго, кра́снаго слы́шания и сла́дкаго хвале́ния, Его́же еди́наго вожделе́в, плоть умертви́л еси́ и улучи́л еси́ боже́ственную пра́вду Христа́ Бо́га на́шего, Его́же моли́ дарова́ти душа́м на́шим ми́р и ве́лию ми́лость.
Слава, глас 8:
Молвы́ жите́йския оста́вль, Науме преподо́бне, и крест Спа́сов на ра́мо взем, всего́ себе́ Бо́гу возложи́л еси́. Те́мже и в ми́ре сый, вне пло́ти показа́лся еси́, всехва́льне. Спротяже́нным же на всяк день воздержа́нием подвиза́вся, со ангелы Ду́ху сопрису́тствуеши всегда́ и свесели́шися. Дерзнове́ние у́бо име́я ко Го́споду, моли́ изба́вится от бед и скорбе́й ве́рно соверша́ющим присночестну́ю па́мять твою́.
И сега, на предпразненството, глас същия:
Приветствай, Витлееме, Божия град-майка, защото тя идва да роди в тебе незалязващата Светлина. Ангели, удивете се на небето; хора, прославете на земята; влъхви, принесете своя преславен дар от Персия; пастири, като свирите, изпейте най-сладко трисвятата песен. Всичко, що диша, да хвали Господа, който прави всичко.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропар, глас 4:
Оставил света, ти се привърза към Христос, разпна плътта си и живя по дух, всеблажени Науме, потруди се да се подвизаваш по примера на апостолите и приведе към вярата безчислено множество българи, затова с твоите молитви избавяй ни от изкушения.
Слава, и сега, на предпразненството, глас 4:
Приготви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, понеже дървото на живота разцъфва в пещерата от Дева, чиято утроба се показа духовен рай, в който е божественото дърво; като ядем от него, ще бъдем живи и няма да умрем като Адам. Христос се роди, за да възстанови падналия преди образ.
————————————————————————-
УТРИННА
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь, на глас 4
Пс. 117
Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!
Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.
Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.
Тропар на предпразненството, гл. 4, два пъти.
Приготви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, понеже дървото на живота разцъфва в пещерата от Дева, чиято утроба се показа духовен рай, в който е божественото дърво; като ядем от него, ще бъдем живи и няма да умрем като Адам. Христос се роди, за да възстанови падналия преди образ.
Слава, на светеца, същия глас:
Оставил света, ти се привърза към Христос, разпна плътта си и живя по дух, всеблажени Науме, потруди се да се подвизаваш по примера на апостолите и приведе към вярата безчислено множество българи, затова с твоите молитви избавяй ни от изкушения.
И сега, на предпразненството.
Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…
Първи седален, глас 3.
Подобен: Красоте́ де́вства:
Красне́йшыя вои́стину но́зе твои́ мир, преподо́бне, преиму́щ всяк ум я́ко проповедавша боголе́пно, зверей сущих овца́м смеси́л еси́, роды дивия болгар во двор овчий Христа Бога ввел еси. Те́мже мир безмятежный испроси́ нам и ве́лию ми́лость.
Слава, и сега, на предпразненството, глас същия.
Чудо преславное зрится днесь, Спаситель бо наш в вертепе плотию от Девы нас ради родитися ныне тщится. Волсвѝ же с дары яко царю покло̀нятся и пастырие со ангелы славословят Его, с нимиже и мы вопием: Слава нас ради Вочеловечшемуся.
Втори седален, глас 1.
Подобен: Гроб Твой, Спа́се:
Чуде́с самоде́латель быв, богоно́се, и всех к Бо́гу моли́твенник и хода́тай,Науме всеблаже́ннейше, Болга́рии похвало́, изба́ви, мо́лимся, настоя́щия беды рабы́ твоя́ и пла́мене бу́дущаго боже́ственною моли́твою твое́ю.
Слава, и сега, на предпразненството, глас същия.
Весели се, Витлееме, готви се, Ефрато, защото идва да роди агницата на великия Пастир, Когото носи в утробата си. А мъдреците, които предвидиха появата, заедно с пастирите пееха с праведни сърца.
Полиелей, Величания.
Малка ектения
Възглас: Защото е благословено Твоето име и е величествено Твоето царство…
Седален след полиелея, глас 8. От Левкийски еп. Партений:
Подобен: Прему́дрост и Слово:
Бидейки премъдър от млада възраст, ти си се подчинил на Христовото иго, отче, което никак не е тежко, но е пълно с чест; станал сътрудник на божествения Климент и заедно с него облагородявал сърцата на българите, ти си преминал към кончината на твоя живот, където няма трудове, и непрестанно събираш наградите за своите дейности; всеблажени преподобни, моли Христос Бог да дарува прошка на греховете на всички, които с обич празнуват твоята свята памет.
И сега, на предпразненството, глас и подобен същия:
От утробата на Отца, преди вековете, неслятото Божие Слово е изгряло и в наше време идва безсеменно от твоята утроба, Пречиста, за да вдигне онези, които са паднали ужасно в миналото и ги издигне до старата слава, защото е милосърден. Неговото раждане е предшествано от войнства на безплътните и те тържествено възвестяват на човеците песните на победата, викайки: слава на Бога, Който ни е дарил с мир и според волята Си разруши крепостта на враждата.
Степенни (стъпални), глас 4.
Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:
От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.
И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.
Прокимен, глас 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс.115:6) Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс.115:3)
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим!
Народът: Господи, помилуй.
Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.
Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост! Да станем прави да изслушаме светото евангелие!
Свещеникът: Мир на всички.
Народът: И на твоя дух.
Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).
Дяконът: Да внимаваме.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Евангелие за преподобен, Матея 11:27-30
Рече Господ на своите ученици: всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
50 Псалом (чете се)
Слава: По молитвите на преподобния, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.
Стихира, глас 6:
Изля се благодат в твоите уста, преподобни отче, и беше светилник на българското наследство, като учеше словесните овце да вярват в единосъщната Троица, в едно Божество.
Литийна молитва (дяконът)
Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.
Канони 3: на предпразненството и два канона на преподобния.
Канон на предпразненството, глас 6, его́же краегране́сие по алфави́ту. Ио́сиф.
Песен 1
Ирмос: Волно́ю морско́ю Скры́вшаго дре́вле гони́теля, мучи́теля, в я́слех Сокрыва́емаго уби́ти и́щет И́род; но мы с волхвы́ пои́м: Го́сподеви воспои́м, сла́вно бо просла́вися.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Князь из Иу́ды оскуде́ уже́, ему́же бо завеща́ся, я́коже предписа́ся, язы́ков ча́яние – Иису́с Христо́с прии́де и в верте́пе ражда́ется кра́йния ра́ди бла́гости.
Витлее́ме, весели́ся ра́достию: в тебе́ бо ражда́ется Христо́с Госпо́дь. Вселе́нная да игра́ет, прие́млющи избавле́ние, да лику́ет вся тварь, пра́зднующи.
Род челове́ческий хотя́ спасти́, Преблаги́й во утро́бу всели́ся Неискусобра́чныя Де́вы и се роди́тися гряде́т. Тому́ поклони́мся: сла́вно бо просла́вися.
Канон на светеца, чието краестрочие е: Ще възхваля Наум, последната придобивка на Бога. Български архипастир Константин Кавасила (1250-1263), глас 1.
Песен 1
Ирмос: Песен побе́дную пои́м вси Бо́гу, сотво́ршему ди́вная чудеса́ мы́шцею высо́кою и спа́сшему Изра́иля, я́ко просла́вися.
Припев: Равноапостолни отче Науме, моли Бога за нас!
Струя́ми испо́лнь Свята́го ду́ха, покажи́ мя, Науме, мольба́ми, я́ко реку́ Бо́жию, я́ко да веща́ет твоя́ дела́, похваля́я пе́ньми.
После́дователь был еси́ ве́ры Христо́вой учи́телей Болга́рския стра́ны ты, преподо́бне, от ю́ности и приче́тник трудо́м и сострада́тель Кири́ла и Методия.
Житие́м равноа́нгелен и жи́знию пои́стине па́че челове́ка, страда́ние же, преподо́бне, и по́двиг твой му́ченический я́ко пои́стине те́мже тебе́ пое́м.
Возвы́систе к ве́рху Боже́ственных кедр, в соверше́нных я́же учи́тель, Науме, и покры́сте горы́ Мизи́йски ты и твои́ сотаи́нствовницы.
Богородичен: Ма́терь Тебе́ Де́ву Еди́ну па́че естества́ естество́ позна́ от ве́ка, Всечи́стая, Челове́ком бо Содержи́теля всех родила́ еси́.
Ин кано́н, сосвя́зан, име́яй акро́стих пе́рвому, глас 4.
Песен 1
Ирмос: Ще отворя устата си и ще се изпълни с Дух и ще изрека слово за Царицата Майка! Ще се явя светло тържествуващ и ще възпея с радост Нейните чудеса.
И́же дре́вле бе́здну лю́дем пе́шим изсуши́вый, бе́здну мои́х прегреше́ний изсуши́, но одожди́ ми разуме́ния ка́плю, я́ко да преподо́бнаго Твоего́ пе́ньми похваля́ю, Христе́.
Ви́дети жела́я сла́ву Бо́жию, Науме, неизрече́нную, ско́рби претерпе́л еси́, и темни́цу, и лю́тости, и вся́кое ми́ра безсла́вие, И́мене ра́ди Христо́ва подвиза́лся еси́.
Уедини́вся ду́хом и распали́вся ве́ры ре́вностию, Христо́в поне́сл еси́ яре́м благода́ти, и обнови́л еси́ души́ ве́щи бесо́внии, и се́мя вложи́л еси́ Боже́ственнаго разу́мения.
Слава: Вмени́л еси́, блаже́нне, весь мир, я́ко уме́ты, и Христа́ возлюби́л еси́ и и́скренняго пра́во, и прибли́жил еси́ люде́й удале́нием и́же всем приближа́ющуся ве́ры ра́ди.
И сега: Богородичен: Ме́ртва мя бы́вша от зло́б многообра́зных, Живо́т я́ко ро́ждшая, оживи́, Влады́чице, и к вы́шнему́ преста́ви животу́, да, я́ко жи́знь даю́щу ми, Тебе́ всегда́ прославля́ю.
Песен 3
Ирмос: Тебе́, на вода́х пове́сившаго всю зе́млю неодержи́мо, тварь, ви́девши в верте́пе ражда́ющася, ужа́сно содрога́шеся: несть свят, па́че Тебе́, Го́споди, зову́щи.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
В ра́бий облещи́ся о́браз восхоте́л еси́, я́ко да рабо́ты мя лука́ваго изба́виши, песносло́влю Твое́ благоутро́бие, Сло́ве, Отцу́ Собезнача́льне и Соприсносу́щне. Слава смотре́нию Твоему́.
Гряде́т Де́ва Го́спода роди́ти в верте́пе, предвари́те, волсви́; па́стырие, ны́не прииди́те; песен с высоты́, А́нгели, возопи́йте: яви́ся челове́ком избавле́ние.
Ища́й мя, заблу́ждшаго, Человеколю́бче, и верте́п я́вльшася разбо́йнический де́лы непло́дными, в верте́п ны́не прише́л еси́ от Де́вы днесь роди́тися, Влады́ко: слава, Сло́ве, прише́ствию Твоему́.
Песен 3
Ирмос: Да утверди́тся се́рдце мое́ в во́ли Твое́й, Христе́ Бо́же, и́же над вода́ми Не́бо утвержде́н второ́е и основа́вши на вода́х зе́млю, Всеси́льне.
Преде́лы преи́де естества́, гора́м прибли́жися Богоразу́мия пои́стине ве́чным житие́м, просия́в горы, блаже́нне, нече́стия, лю́ди гора́ми огради́л еси́ ве́ры.
Из рова неразу́мия извле́кл еси́, лю́та и безво́дна, люде́й тиме́ния и ка́менных се́рдцем и свои́ми учи́тели и твои́ми согражда́ны позна́ния Христо́ва показа́в сих жили́ща.
Лю́ди за́падныя просвети́л еси́ во тьме, отче, нече́стия и хра́мы соде́лал еси́ святы́м и Боже́ственным твои́м уче́нием.
Богородичен: Го́ру тя, Де́во, проро́ки пропове́даша, ста́мну и трапе́зу, кади́льницу злату́ю и киво́т святы́ни, и мы, я́ко Боговмести́мую ски́нию, воспева́ем Тя.
Ин ирмос:
Богородице, жив и изобилен Изворе, твоите певци, събрани в хор, духовно укрепи в божествената твоя слава и ги удостой с венците на славата.
Болгарская страна́ бысть жре́бий твой в после́дняя вре́мена, подвиза́лся еси́, преподо́бне, со учи́тельми твои́ми и апо́стольским нра́вом потщался еси́ бы́ти соприча́стник.
Боже́ственный Нау́м бысть святи́теля Кли́мента спомо́щник, страну́ за́падную дости́же и, сию́ просвети́в све́том пропове́дания, те́мже с ним и спрославля́ется.
Сы́ны Авраа́мли от каме́ния, болга́рския же лю́ди тебе́ ра́ди воздви́же Госпо́дь, я́коже Предте́ча рече́, Науме преподо́бне, в позна́нии того́ пребыва́я, ны́не прославля́ют тя.
Слава: Лю́дие болгарские, преподо́бне, пре́жде седя́щия во тьме лю́таго неве́рия, тобо́ю ви́деша свет ра́зума, те́мже почита́ем па́мять твою́ ра́достными сла́дкопе́ньми.
И сега: Богородичен: Тишины́ мя испо́лни, Богородице, я́ко тишина́ еси́ душа́м, и уста́ви бу́рю всу́е борю́щих мя де́монов и во глубину́ ре́ющих мя и во дно а́дово, Влады́чице.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Кондак на предпразненството, гл. 3:
Девата днес идва в пещерата да роди неизказано предвечното Слово; ликувай, цяла земьо, като чуеш това, прослави заедно с ангелите и пастирите предвечния Бог, Който пожела да се яви като малко дете.
Икос: О, истинско, страшно и неописуемо с думи чудо! Бог, заради желанието Си да дава на всички, за да съществуват, в утробата на светата Дева влезе, и идва да се роди в пещера, и в ясли да се положи. Звездата над мъдреците Го проповядва, а те, като отиваха да Му се поклонят с дарове, отдалече привличаха със своето бързане последователите на пророчеството на Валаам, който казва: звезда ще предвъзвести младото отроче, предвечният Бог.
Седален, глас 4. Подобен: Удиви́ся Ио́сиф:
Апо́столов подража́тель, архиере́ев пра́вило, преподо́бных добро́та, сострада́лец страда́льцев, без кро́ве, я́ко му́ченик, венча́лся еси́, Науме преподо́бне, лю́тыми бо скорбьми́ обраща́лся еси́, нося́ Христа́ Боже́ственное и́мя и дерзнове́нно всегда́ пропове́дуя Тро́ицы таи́нство, Е́йже и моли́тися не преста́й о восхваля́ющих тя.
Слава, И сега, на предпразненството, глас 1. Подобен: Гроб Твой, Спа́се:
Радвай се, Сионе, разхубави се, Витлееме, защото Властелинът на всичко изпрати звезда да извести за Своето безкрайно снизхождение. От Него треперят небесните сили, Същият ще се роди от Девата без да се измени, единственият наш Бог.
Песен 4
Ирмос: От Де́вы прише́ствие Твое́ прови́дя, Авваку́м, у́жасся, вопия́ше: Ты от ю́га, воплоща́яся, прише́л еси́, Изба́вителю, Ада́ма отринове́ннаго воззвати.
Светоза́рный о́блак гряде́т возсия́ти Христа́ из Ма́терних ложе́сн, Пра́вды Со́лнце, всю зе́млю луча́ми Боже́ственными просвеща́ющаго.
Бог челове́ком яви́ся подобен, и обнищава́ет пло́тию, да нас обогати́т, и в верте́пе ражда́ется: сего́, ве́рнии, чи́стым се́рдцем подъи́мем.
Се Христо́с во гра́де ражда́ется Витлее́ме, я́ко да Еде́м нам отве́рзет, преслуша́нием пе́рвее зми́я окраде́ния заключе́нный, Боже́ственно торжеству́им.
Песен 4
Ирмос: Ду́хом прови́дя, проро́че Авваку́ме, Словесе́ вопло́щение, пропове́дал еси́, вопия́: внегда́ прибли́житися ле́том – позна́ешися, внегда́ приити́ вре́мени – пока́жешися. Слава си́ле Твое́й, Го́споди!
Се твои́м пропове́данием призва́шася, му́дре, язы́цы каменосерде́чнии и позна́ша Бо́га, я́ко испо́лнитися всей земли́, – я́коже пи́шет Иса́ия, – разу́мения Боже́ственнаго, те́мже твою́ па́мять сла́вим.
Прему́дрости лу́чшия испо́лнен быв, болга́рския лю́ди препро́стыя научи́л еси́ почита́ти Тро́ицу ли́цы, Еди́наго же Естество́м Бо́га непрело́жне, соедине́нна несли́тно, слава Тебе́, Го́споди, взыва́юще.
Мо́ре безбо́жия смути́л еси́, му́дре, я́ко конь Богоизбра́нный, Науме, проро́чески и, я́ко ры́бы, извле́к еси́ челове́цы, уда́вленныя глубино́ю неве́рия, слава Го́сподеви взыва́юще.
Богородичен: Вои́стинну освяще́н показа́лася еси́ Бо́гу храм и пала́та Бо́жия, Де́во Мари́е, того́ моли́ о нас, грехо́в скве́рну очи́стити, я́ко да бу́дем дом и жили́ще ду́ха.
Ин ирмос:
Седящ в славата на божествения престол, на Облак лек дойде Пребожественият Иисус, носен на нетленната Длан – Богородица, и спаси ония, които викат: „Слава на Твоята сила, Христе!“
Неподви́жный столп ве́ры показа́лся еси́, искуше́ниями ветро́в ника́коже прекло́няем, многоразли́чныя ра́ны претерпе́л еси́, ду́ха Свята́го враго́м противля́яся.
Вети́йствуя вели́чия Бо́жия пред язы́ки и цари́, ри́торов загради́л еси́ злое глумле́ние сло́ва просто́тою, благочести́е же и сла́ву Христо́ву возвели́чил еси́.
Слава: Я́ко апо́стол, я́ко пропове́дник вся́ку скорбь претерпе́л еси́ по благоче́стии, те́мже мо́лим тя, преподо́бне, вся́ку скорбь и боле́знь отжени́ от нас, твою́ соверша́ющих па́мять.
И сега: Богородичен: Укрепи́, Богома́ти, ума́ моего́ дви́жение, и душе́вныя моя́, Чи́стая, просвети́ чу́вства, и кре́пка мя на враги́ Ты соде́лай, да зову́ Ти: слава, Де́во, Рождеству́ Твоему́.
Песен 5
Ирмос: К Тебе́ у́тренюю, благоутро́бия ра́ди Себе́ истощи́вшему непрело́жно и зрак раба́ от Де́вы носи́вшему, Сло́ве Бо́жий, ми́р пода́ждь ми, па́дшему, Человеколю́бче.
Се́рдце вся́кое земноро́дных да игра́ет, да весели́тся тварь: Госпо́дь ражда́ется из Отрокови́цы Чи́стыя в верте́пе Витлее́мстем, и волсви́ тому́ прино́сят да́ры досто́йныя.
Лю́дие, дре́вле в се́ни сме́ртней седя́щии, у́зрите Свет, вам возсия́вший от Де́вы, и мно́гаго душесла́достия испо́лнитеся, обнища́вшаго Сло́ва велича́юще при́сно.
В ма́лем верте́пе гряде́ши вмести́тися, Невме́стный естество́м, я́ко да мя, ума́лившагося преступле́нием, возвели́чиши за ми́лость безме́рную. Покланя́юся Твоему́ благоутро́бию, Долготерпели́ве.
Песен 5
Ирмос: Све́тлый нам возсия́й Свет Присносу́щный, у́тренюющим о судьба́х за́поведей Твои́х, Влады́ко Человеколю́бче, Хри́сте, Бо́же наш.
Нов апо́стол, отче, был еси́, седми́десятим подо́бяся и после́дуя Методию, я́коже Па́влу, я́ко таи́нник про́пове́дь возвеща́я.
Прия́телище благода́ти вои́стинну яви́лся еси́, по избра́нному, прему́дре, я́ко же дре́вле Боже́ственный проро́к Нау́м, его́же ты и́мя и нрав до́бре, Науме, насле́довал еси́.
Возлюби́л еси́ Христа́ па́че си́лы се́рдцем твои́м, мы́слию же и душе́ю твое́ю, преподо́бне, превосхо́дне же от того́ возлю́блен бы́ти и сам сподо́бился.
Богородичен: Преложе́ньми ну́ждными волну́емый, и обстоя́ньми, и до́лгими разстоя́ньми, Влады́чице, ко приста́нищу Твоему́ прибега́ем, я́ко и не наде́ющимся еси́ Наде́жда.
Ин ирмос:
Изуми се всичко от твоята божествена слава, защото ти, непознала брак Дево, носи в утроба си Всевишния Бог и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които те възпяват.
Послуша́тель и́скренний быв, отче, прему́дрых уче́ний Боже́ственнаго Методия, Панно́нию породи́вшаго святы́м Креще́нием и письме́н преложе́нием, того́ ты нрав поревнова́л еси́.
Кра́сны но́ги твои́ бы́ша про́поведию Боже́ственнаго Ева́нгелия, протеко́ша стра́ны разли́чныя, и во тьме неве́рия ка́мень претыка́ющих ко Све́ту Боже́ственному возводя́ще.
Слава: Поора́ша преподо́бный, всю зе́млю обыдо́ша, ты же и Боже́ственный Кли́мент уче́ния в ней посе́ясте и ны́не объемлете плоды́ Боже́ственнаго ве́дения и всегда́шния пе́сни.
И сега: Богородичен: Увенча́й, Влады́чице, я́ко ору́жием благоволе́ния, нас укрепля́юще Твои́ми щедро́тами, по́мощию и заступле́нием: о́крест бо живота́ моего́ неща́дно обыдо́ша злых обстоя́ния.
Песен 6
Ирмос: Бе́здна после́дняя грехо́в обы́де мя и, волне́ния не ктому́ терпя́, я́ко Ио́на Влады́це вопию́ Ти: от тли мя возведи́.
Зако́нов Тя Де́ва плотски́х кроме́, Го́споди, прихо́дит роди́ти в верте́пе и во я́слех пло́тию восклони́ти, я́ко Младе́нца.
Стра́нна мя бы́вша от Бо́га преступле́ньми, Пребоже́ственный, рожде́йся от Отрокови́цы Неискусобра́чныя ми́лости ра́ди, граждани́на Небе́снаго я́вля́ет.
Го́ры же, и хо́лми, и удо́лия, возвесели́теся: Госпо́дь бо пло́тию ражда́ется, обновля́яй тварь, истле́вшую лука́выми преступле́ньми.
Песен 6
Ирмос: Проро́ка Ио́ну подража́я, вопию́: живо́т мой, Бла́же, свободи́ из тли и спаси́ мя, Спа́се ми́ра, зову́ща: слава Тебе́.
Ученико́в четвери́цу испо́лнил еси́, му́дре, пропове́дников Христо́вых, му́дрых тайноводи́телей, Кири́лла и Методия, болга́ров и сла́вянов Боже́ственныя отцы́.
Изгна́ни бы́сте дале́че, таи́нницы и пропове́дницы, претерпе́сте затворе́ния и бие́ния вку́пе, о исхожде́нии Свята́го ду́ха бе́дствующе.
Ходи́л еси́ пути́ да́льныя с Кири́ллом прему́дрым, от се́вера да́же до Ри́ма, того́ трудо́в прича́стник был еси́, му́дре, болга́ров па́ки с Методием просвети́лй есте́.
Богородичен: От лю́таго наве́дения злых изба́ви нас, и страсте́й искуше́ния, и вся́ких злоключе́ний, Пречи́стая, и вре́да вся́каго ско́ро изми́ нас.
Ин ирмос:
Возопи́, прообразу́й погребе́ние тридне́вное, проро́к Ио́на, в ки́те моля́ся: от тли изба́ви мя, Иису́се, Царю́ сил.
Испо́лнися и в тебе́ сло́во Боже́ственное, во всю бо зе́млю Болга́рскую изы́де Боже́ственное твое́ веща́ние, и да́же до коне́ц земли́ глаго́ли твои́.
От коне́ц се́верных, да́же до коне́ц за́падных в мо́ре бы́ша ше́ствия ва́ша, блаже́ннии, и внидо́сте в Рим, Но́вый Заве́т завеща́юще.
Слава: Храм Боже́ственный и Бо́жие честно́е жили́ще ты быв, Богоно́сне Науме, от ю́ности, и мене́ моли́твами твои́ми сотвори́ прия́телище Свята́го ду́ха.
И сега: Богородичен: Кто бу́ду, отвсю́ду при́сно бори́мый, Ты ми покро́в и прибе́жище бу́ди, Богоневесто, побежда́емым бо еси́ Помо́щница Непобеди́мая.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак, глас 3.
Подобен: Де́ва днесь:
Всепочитаната памет на твоите светли подвизи засия пред всички като ярко слънце и просвещава лицата на тези, които те възпяват, като прогонва бесовете и всички недъзи, затова се събрахме и с любов предано те възхваляваме.
Икос: Яви се днес нашият отец Наум, голям застъпник и най-ярък светилник, дойдете да се съберем, множество българи, да се зарадваме за него, защото той просвети всички нас и прогони мрака на заблудата; той тръгна по стъпките на Христос и се отдаде като благоприятна жертва, а сега предлага като духовно угощение на всички вярващи своята дивна памет, която всички предано възхваляваме.
Синаксар: В 23-я ден на декември празнуваме паметта на преп. Наум Охридски. Той бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий. В гр. Девол, Македония, наставлявал българите в Христовата вяра, там се подвизавал и починал на 23 декември 910 година. Мощите му са източник на изцерения. По неговите молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси! Амин.
Песен 7
Ирмос: О́троцы в Вавило́не пе́щнаго пла́мене не убоя́шася, но, посреде́ пла́мене вве́ржени, ороша́еми, поя́ху: благослове́н еси́, Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших.
Ка́ко Тя мале́йший, Сло́ве, подъи́мет верте́п, нището́ю мно́гою нищету́ Ада́мову отъе́мшаго и бога́тством Боже́ственныя благода́ти челове́ки обогати́вшаго?
Глаго́лы стра́нныя па́стырие слы́шавше, потща́шася Витлее́м ви́дети и в я́слех безслове́сных разреша́ющего безслове́сия вся челове́ки Возлежа́щаго.
Усты́ же и се́рдцем пло́тию приходя́щаго роди́тися Христа́ в верте́пе от Де́вы Отрокови́цы, песносло́вити потщи́мся и ве́рно поклони́мся.
Песен 7
Ирмос: Су́щим в пещи́ отроко́м Твои́м, Спа́се, не прикосну́ся, ниже́ сту́жи, огнь. Тогда́ трие́, я́ко еди́неми усты́, поя́ху и благословля́ху, глаго́люще: благослове́н Бог оте́ц на́ших.
Соде́вая чудеса́, Бог изба́ви тя, Науме, от темни́цы и затворе́ния нечести́вых чуде́сне со дру́ги твои́ми, и́бо внеза́пу спадо́ша рук и ног ва́ших у́зы и разреши́шася.
Провеща́нием Боже́ственных уче́ний учи́тель был еси́ лю́дем злонра́вным, преложе́ньми же Боже́ственными сих вои́стинну Богонауче́нны сотвори́л еси́, вме́сто ди́вих зверей в о́вцы кро́ткаго Христа́ сих преложи́л.
Колесни́ца Бо́жия яви́лся еси́, Науме, И́мя Христо́во нося́ пи́сменно проти́во царе́м мно́гим язы́ком и де́лы того́ прославля́я, и от него́ сла́вно прославля́ем.
Богородичен: Ра́бския приими́ моле́ния Твои́х рабо́в, Всесвята́я, Чи́стая, и лю́тых нас скорбе́й находя́щих изба́ви моли́твами Твои́ми, и соприча́стники Твоея́ Боже́ственныя сла́вы сотвори́.
Ин
Ирмос: Спасы́й во огни́ Авраа́мския Твоя́ о́троки и халде́и уби́в, я́же Пра́вда пра́ведно уловля́ше, Препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.
Поты по́стническия вои́стинну со апо́стольскими по́ты, отче, смеси́л еси́, произво́лением же и му́ченик без кро́ви последи́ яви́лся еси́, взыва́я: Бо́же, благослове́н еси́.
Мертвотво́рныя у́зы по́мыслов я́ве отреши́л еси́, я́коже Моисе́й ног свои́х дре́вле, и Бо́га и́стинно разуме́л еси́, лю́ди же пе́ти пови́нул еси́: Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.
Слава: Во́лю боя́щихся Его́ сотворя́яй, моли́твы твоея́, я́же о нас, отче, ника́коже отвраща́ется, те́мже помина́й всегда́ душею и се́рдцем тя воспева́ющих.
И сега: Богородичен: Теле́сныя и душе́вныя стра́сти, и паде́ния, и бед лю́тых озлобле́ния борю́щих мя враго́в изми́, Твоего́ раба́, и си́лою Твое́ю, Де́во, мене́ соблюди́.
Песен 8
Ирмос: За зако́ны оте́ческия блаже́ннии в Вавило́не ю́ноши предбе́дствующе, царю́ющаго оплева́ша повеле́ние безу́мное и, совоку́плены, и́мже не свари́шася огне́м, Держа́вствующему досто́йную воспева́ху песен: Го́спода по́йте, дела́, и превозноси́те во вся ве́ки.
Па́че сло́ва Еди́наго Го́спода воплоще́ннаго, Отрокови́це, и обложе́ннаго челове́ческим подо́бием, держа́щи рука́ми, и покланя́ющися, и лобыза́ющи ма́терски, Ча́до, – глаго́лала еси́, – Сладча́йшее, ка́ко Тя си́це держу, держа́щаго руко́ю всю тварь и от руки́ рабо́ты сию́ свобожда́ющаго?
Песносло́вити, Боже́ственнии А́нгели, на земли́ ро́ждшагося угото́витеся; волсви́, да́ры, путеводи́ми звездо́ю, принеси́те; па́стырие, сего́ потщи́теся ви́дети на ма́терних, я́коже Младе́нца, седя́ща объя́тиих, вопию́ще: Го́спода по́йте, дела́, и превозноси́те во вся ве́ки.
Све́та о́блаче, Неискусобра́чная, ка́ко пелена́ми повива́еши о́блаки одева́ющаго Небеса ́неизглаго́ланным ма́нием? Ка́ко в безслове́сных я́слех воскланя́еши безслове́сия челове́ки за безме́рную ми́лость избавля́ющаго Влады́ку? ему́же вся покланя́ется стра́хом тварь, песносло́вящи во вся ве́ки.
Песен 8
Ирмос: Его́же ужаса́ются А́нгели и вся во́инства, я́ко Творца́ и Го́спода, по́йте, свяще́нницы, просла́вите, о́троцы, благослови́те, лю́дие, и превозноси́те во вся ве́ки.
Нау́ма, Свята́го ду́ха Богодухнове́нный орга́н, воспои́м, ве́рнии, в свяще́нных словесе́х вопию́ще Го́сподеви: того́ моли́твами спаса́й держа́ву твою́ песносло́вящих.
Проше́л еси́ вся славя́нския стра́ны с Кли́ментом, всему́дре, твои́м спу́тником, Охри́ду и о́крест лю́ди наставля́я на путь пра́вый твои́м пропове́данием.
Крест твой, Науме, на ра́мена взем, Христу́ после́довал еси́, Еди́ному Царю́, зако́нно подвиза́вся, и от того́ вене́ц побе́ды прия́л еси́, Богоблаже́нне.
Богородичен: О́троки, ника́коже опаля́еми, прообразова́, Пречи́стая, утро́бу твою́, отню́д неопа́льну огне́м Боже́ственным, Бо́гу же Еди́ному сохрани́ся в жили́ще.
Ин ирмос:
Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица: тогава – предизобразяван, а сега – действителен; Той свиква цялата вселена да Ти пее: всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!
Сло́во Бо́жие, вся челове́ки хотя́ изба́вити от безслове́сия, о́гненный язы́к тебе́ дарова́, и́мже болга́рския лю́ди в ра́зум и́стинный приве́л еси́, пе́ти науча́я Христа́ во ве́ки.
Победи́л еси́ мучи́телей неи́стовство противле́нием твои́м, Науме приснопа́мятне, ра́ны же, бие́ния и темни́цы претерпе́л еси́, о исхождении Свята́го ду́ха поборая, отче, от Боже́ственнаго Исто́чника Тро́ицы Невино́вныя.
Отню́ду же отбеже́ вся́ка скорбь, боле́знь и стена́ние, иде́же неизглаго́ланная ра́дость и наслажде́ние, и́деже перворо́дных ны́не жили́ще, та́мо всели́ тя Христо́с, Науме, прие́м труды́ твоя́, я́же о Нем.
Слава: Ну́ждными окружа́еми беда́ми от враг ви́димых и неви́димых, со скорбьми́ борю́щеся, боле́зньми, и обстоя́ньми, и непра́ведными наведе́ньми, и изгна́нии го́рькими, вопие́м в боле́зни се́рдца: спаси́ нас, Ще́дре, преподо́бнаго моли́твами.
И сега: Богородичен: Поги́бе бе́гство от Мене́ в коне́ц, умно́жишася пи́сменно взыска́ющии мя, но Ты ми бу́ди, Влады́чице, покро́в, кре́пость, прибе́жище, и утвержде́ние, и изве́стное спасе́ния ра́дование, и наде́жда, да Тя сла́влю во вся ве́ки.
Песен 9
Ирмос: Не диви́ся ны́не, о Ма́ти, ви́дящи я́ко Младе́нца, его́же из чре́ва пре́жде денни́цы роди́ Оте́ц, возста́вити бо и сопросла́вити челове́ческое па́дшее естество́ приидо́х я́вственно, ве́рою и любо́вию Тя велича́ющее.
Ра́дуйся, прия́телище, Пречи́стая, ра́дости неизглаго́ланныя: се бо гряде́ши роди́ти в верте́пе неизрече́нно Влады́ку, хотя́щаго тварь всю, истле́вшую преступле́нием пе́рвее, обнови́ти вои́стинну, сего́ песносло́вяще ве́рою, Тя велича́ем.
Ду́ши пра́ведных вси и подзе́мная, ку́пно ра́дуйтеся: се бо избавле́ние всех яви́ся, во гра́де
Витлее́ме ражда́ющееся; звезда́ же сего́ возвеща́ет волхво́м, и́щущим благоче́стно, его́же и ви́девше в верте́пе, у́жаса испо́лнишася.
Богородичен: Я́ко Не́бо Тя иное воспева́ем, Де́во, Пра́вды Со́лнце нам из ложе́сн Пречи́стых хотя́щую возсия́ти у́треннее, просвеща́ющее во тьме су́щия сме́рти и тли. Те́мже до́лжно хвала́ми Тя велича́ем.
Песен 9
Ирмос: Светоно́сный о́блак, в о́ньже всех Влады́ка, я́ко дождь с Небесе́ на руно́, сни́де и воплоти́ся нас ра́ди, быв Челове́к, Безнача́льный, велича́ем вси, я́ко Ма́терь Бо́га на́шего Чи́стую!
По дълг почита твоята памет българската земя, Науме, защото ти си неин водач към светлината заедно с божествения Климент и чудотвореца Горазд, и мъдрия свещенотаинник Ангеларий; спасявайте я с вашите молитви!
Рим, уви́дев ва́ше равноапо́стольное хожде́ние, Боже́ственный Кири́лле, Методие благоблаже́нне с Нау́мом сла́вным, и ужасе́ся Бо́жиих чуде́с, содея́нных вами, те́мже вас почита́ем ле́тними пе́сньми.
Ликостоя́ния отцев, апо́столов, преподо́бных, иера́рхов, проро́ков и му́чеников, Науме блаже́нне, восприя́ша тя ны́не со страда́вшими с тобо́ю: сих бо житию́ подража́л еси́, и с ни́ми же всех нас помина́й.
Свяще́нный киво́т заве́та тя ве́мы, словеса́ Бо́жия нося́щаго и спаса́ющаго славя́нов мно́жества в зе́млю обетова́нную ве́чную, те́мже почита́ем ра́ку моще́й твои́х, в ве́чный наставля́еми живо́т.
Богородичен: От беззако́нных люде́й и наве́та де́монскаго, от страсте́й всеразли́чных содержа́ния тя́жкаго и от искуше́ний мно́гих лю́таго озло́бления, Пречи́стая, свободи́ всех нас, Богородице, на Тя наде́ющихся.
Ин ирмос:
Нека всеки, роден на земята, да ликува, просвещаван от Духа; да тържествува и естеството на безплътните умове, почитайки свещеното тържество на Богомайката и да зове: радвай се, всеблажена Богородице, чиста приснодево!
Станем, ве́рнии, в до́му́ Бо́га на́шего и во дворе́х просла́вим его́ вели́чия и чудеса́: я́ко ди́вен есть во святы́х Свои́х, пови́нующихся его́ повеле́ниям, с ни́миже сра́дуется и Нау́м преподо́бный.
Да тя, Науме, согла́сно почти́м, торжеству́юще, изба́ви моли́твами твои́ми вся́ких наветов и обстоя́ний, напа́стей и скорбе́й и вся́каго ина́го гне́ва, моля́ Христа́, показа́вшаго тя Свои́х повеле́ний исполни́теля.
Лю́дие, и́хже ты твои́ми труды́ насади́л еси́ и по́ты твои́ми, всеблаже́нне, напои́л еси́ и страда́ньми твои́ми укорени́л еси́, плодоприно́сят тебе́ пе́сни ле́тния, нача́тки па́мяти твоей, те́мже о них Бо́гу моли́ся.
Слава: Осла́би ми, Христе́, Сам бо ве́си не́мощи моя́, я́ко да обря́щу от сих поко́й пре́жде исхо́да моего́, моли́твами, Влады́ко, Нау́ма, Твоего́ уго́дника, и не даждь бы́ти ми в ра́дость враго́м мои́м ни в сей век, ниже́ в бу́дущий.
И сега: Богородичен: Тя, и́стинную Ма́терь Зижди́телеву, вся хоте́нием сотво́ршему, ве́рою мо́лим: сове́ты и ловле́ния вражду́ющих на нас осуети́, я́ко Бла́гая, и от рук враго́в вся рабы́ Твоя́ соблюди́, па́стырей и па́ству твою́, Всепе́тая.
Първи Катавасии на Рождество: Христос раждается, гл. 1
От св. Козма Маюмски
1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото се прослави!
3. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!
4. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, дойде (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!
5. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.
6. От утробата си морското чудовище избълва Йона като младенец – невредим, както го беше погълнал; така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.
7. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже, на отците ни!“
8. Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!
Честнейшую
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
Песен 9
Величай, душе моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства.
Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.
Светилен
Подобен: Посети́л ны есть:
Христос посети упоритите хора, и ги спаси от ръката на лукавия и от неверието на мрака чрез тебе, Науме, и цялата българска земя се изпълни с божествен разум.
Слава: Като извор на чудеса и извор от изцерения, като слава на монасите и красота на йереите, с песни достойно да бъде почетен божествения Наум.
И сега, на предпразненството: Да се радва небето и да се весели земята. Пещера, просвети се; а вие, ясли, приемете Създалия с ръката Си човека, като новородено бебе от Девицата; множество на ангелите, извикайте ясно: слава във висините Богу (Лука 2:14).
Хвалитни стихири: на предпразненството, глас 6.
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Подобен: А́нгельския предъиди́те:
6. Да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)
Тайната, която Отец предопредели преди вековете и беше предсказана от пророците в последните времена, стана явна и Бог стана човек, като прие плът от Девата, Несътвореният доброволно се създава, става Вечносъществуващият и идва Царят Израилев, Христос.
5. Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)
Възпявам Те, Царю, повит в пелени, защото ме освобождаваш от моите грехопадения и ме възнаграждаваш с безсмъртна и нетленна слава, целия си ме присвоил и възстановил при Отца. Затова Ти викам: идва Христос, Царят Израилев.
4. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Той излезе като Светлина от Светлината и от Девата засия за всички на земята, а мъдрите звездобройци, като видяха звездата, отхвърлиха персийската тъмнина, както и цялата астрологическа измама, и радостно пеят на новородения Бог: благословен си, Боже наш, Който идваш, слава на Тебе.
и на преподобния, глас 1.
Подобен: Всехва́льнии му́ченицы:
3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)
Прии́дите, празднолю́бцы вси, иже словес благодати до̀бре насладившися и основание приемши Евангелия, в песнех и пениих священных Наума, честно́е прия́телище Ду́ха похваляюще увенча́им, прегрешении разреше́ния просяще.
2. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)
Смерть твоя́ воѝстину честна́ пред Го́сподем, Науме славне: жи́знь бо благоче́стия исполнь и чистоты́ и вся́каго преподо́бия изобѝлующи, от нихже приложѝся ти обожение по причастию. Темже молися даровати душам нашым мир и велию милость.
1. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)
От скорбѐй даждь нам свобождение, Науме свя́те, и искуше́ний всех изба́ви, су́етна бо по́мощь челове́ческая, и ангелов собесе́дник сый, хода̀тайствуеши о нас о̀крест славящих тя почитающих честны́я твоя́ мо́щи.
Слава, глас 8:
Преподо́бне отче Науме, не дал еси́ сна очѝма твоими, ниже́ вѐждома твоима дрема́ния, до́ндеже посе́ял еси́ в бо̀лгарех догма́ты благоче́стия. Те́мже Христу дерзновенно ны́не предстоя́, плод божественных твоих трудов утверди и совершающих памят твою назира̀й и спаса̀й молитвами твоими от бед ду́шы на́шя.
И сега, на предпразненството, глас 6:
Ти се появи на земята и живя с хората, и по заповед на кесаря се записа при Своите раби; създал си Се, но не си Се променил, а си останал непроменен, напълно Бог, макар и въплътен; затова слава на дивното Ти домостроителство, чест и похвала, сега и винаги, амин.
Велико славословие
Тропар, глас 4:
Оставил света, ти се привърза към Христос, разпна плътта си и живя по дух, всеблажени Науме, потруди се да се подвизаваш по примера на апостолите и приведе към вярата безчислено множество българи, затова с твоите молитви избавяй ни от изкушения.
——————————————————————-
Ако празникът се падне в петък, започват да се четат Царските Часове.
Независимо, че празника е в петък, може да се извърши св. Литургия. Виж тук: https:dveri.bgdku9h
Свещеникът отваря царските двери, които стоят отворени до края на часовете, взема св. Евангелие и, предшестван от свещоносец, го изнася и поставя на предварително подготвен аналой сред храма, и казва:
Свещеникът: Благословен е нашият Бог, Царю небесни…
НА ЛИТУРГИЯТА
Блаже́нны пра́здника и от кано́нов свята́го пе́сни 3-я и 6-я.
Прокимен, глас 7: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс.115:6) Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс.115:3)
Апостол, Галатяни 5:22-6:2
Братя, плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме. Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
Алилуйя, глас 6: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. (Пс.111:1) Стих: Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен. (Пс.111:2)
Евангелие, по ред, или:
Лука 6:17–23А:
В онова време Иисус се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата.
Причастен: Във вечна памет ще остане праведникът. (Пс.111:6)
* Някои стихири са преведени от проф. Иван Ж. Димитров
No comments:
Post a Comment