Възнесение Господне

Възнесение на

Господ Бог и наш Спасител 

Иисус Христос

ВЕЧЕРНА СЛУЖБА

Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги, и во веки веков. Четец: Амин. Дойдете да се поклоним… Пс. 103

Велика ектения

С: Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), глас 6:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

И пеем 5 самогласни стихири, които повтаряме:

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А)

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Господ беше издигнат на небето, за да изпрати на света Утешителя. Небесата подготвиха престола Му; облаците бяха средствата за Неговия възход. Ангелите се удивляват, виждайки човешко същество по-високо от себе си. Отецът приема Този, Който е съвечен в недрата Му. Светият Дух заповядва на всичките Си ангели: „Вдигнете вашите порти, князе, пляскайте с ръце, всички народи, защото Христос се възнесе там, където бе изначално.“ (Два пъти)

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

При Твоето възнесение, Господи, херувимите, на които Ти седиш като Бог, бяха изумени, когато Те видяха да се издигаш на облаците, а ние Те прославяме, защото Твоята милост е добра. Слава на Тебе! (Два пъти)

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А) 

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Видяхме Твоето възнасяне на светите планини, Христе, Ти, Който си сияние на славата на Отца; и възхваляваме блестящия вид на лицето Ти. Покланяме се на Твоите страдания, почитаме Твоето Възкресение и Твоето славно Възнесение прославяме. Помилуй нас! (Два пъти)

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6)

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1A)

Господи, когато апостолите Те видяха да Се издигаш на облаците, Подателю на живота Христе, с горчиви сълзи, изпълнени със скръб, ридаейки говореха: „Владико, не оставяй сиротни нас, Твоите раби, които по своето милосърдие възлюби като Добросърдечен; но изпрати, както ни обеща, Пресветия Твой Дух, Който просвещава нашите души!“ (Два пъти)

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс. 92:1Б)

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)

Господи, изпълнявайки тайната на Своя промисъл, Ти взе учениците Си на Елеонската планина и Се възнасе; и ето, Сам премина през небесната твърд. Заради мене обедня като мен и възлизайки там, откъдето не Си Се разлъчвал, изпрати Всесветия Твой Дух, Който просвещава нашите души. (Два пъти)

Слава, и сега, глас същия.

Без да се разлъчваш от недрата на Отца, Пресладкий Иисусе, и като поживя със земните като Човек, днес от Елеонската планина Ти се възнесе в слава, и възвисявайки милостиво нашето паднало естество, Ти го постави редом до Отца. Затова небесните безплътни чинове, удивявайки се на чудото, в страх се ужасиха и обхванати от трепет величаеха Твоето човеколюбие. Задно с тях и ние, земните, славословейки Твоето снизхождане към нас и възнесението Ти от нас, молим се така: „Ти, Който учениците и родилата Те Богородица изпълни с безкрайна радост при Своето възнесение, и нас сподоби с радостта на Твоите избрани, по техните молитви и заради великата Ти милост!“

Вход

Дякон: Премъдрост. Да застанем прави!

Свете тихий

Хор: Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

 Прокимен, Пс 53, Глас 5

С/Д: В премъдростта да внимаваме. Вечерният прокимен.

П: Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди. (Ст.1) 

Стих: Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми. (Ст. 4)

Паримии

Пророчество от Исаия. [2:2-3]

Четецът: Четивото е от Пророчеството на Исаия.

Дяконът: В премъдростта да внимаваме!

Четецът: Така каза Господ: И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му.

Пророчество от Исаия. [62:10 - 63:1]

Четецът: Четивото е от Пророчеството на Исаия.

Дяконът: В премъдростта да внимаваме!

Четецът: Така казва Господ: Минавайте, минавайте през портите, приготвяйте път за народа! Равнете, равнете пътя, обирайте камъните, дигнете знаме за народите! Ето, Господ обявява до край земя: кажете на дъщерята Сионова: твоят Спасител иде; наградата Му е с Него, и отплатата Му – пред Него. И ще ги нарекат свет народ, изкупен от Господа, а тебе ще нарекат търсен, град неизоставен. 

Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? – „Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам.“ – Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди – като на оногова, който е жлеб тъпкал? – „Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло; защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана. Аз гледах, – и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост – тя Ме подкрепи; и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им.“ 

Ще спомня милостите Господни и славата Господня за всичко, що Господ ни е дарувал, и великата Негова благост към дома Израилев, която му Той оказа по Своето милосърдие и по многото Си щедрости. Той каза: „наистина, те са Мой народ, деца, които няма да слъжат“, – и Той биде за тях Спасител. Във всяка тяхна скръб Той ги не оставяше, и Ангелът на лицето Му ги спасяваше; по любовта Си и по благосърдието Си Той ги изкупи, взе и ги носи през всички древни дни.

Пророчество от Захария. [14:4, 8-11]

Четецът: Четивото е от Пророчеството на Захария.

Дяконът: В премъдростта да внимаваме!

Четецът: Така казва Господ: Ето, настъпва денят Господен, и ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина, която е пред лицето на Йерусалим към изток. В оня ден живи води ще потекат от Йерусалим, половината им в източното море и половината им в западното море: лете и зиме тъй ще бъде. И Господ ще бъде цар над цяла земя: в него ден Господ ще бъде един, и името Му – едно. Цялата тая земя ще бъде като равнина, от Гаваон до Ремон, на юг от Йерусалим, който високо ще стои на мястото си и ще се насели от портите Вениаминови до мястото на първите порти, до Ъгловите порти, и от кулата на Ананеила до царските линове. И ще живеят в него, и проклятие няма вече да има, но Йерусалим ще стои безопасно.

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Четец: Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение. Тебе слава подобава. на Отца и Сина и на Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин!

Просителна ектения

С: Защото благословена и славна е силата на Твоето Царство, на Отца и Сина, и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

Литийни стихири. Глас 1:

Възлизайки на небесата, от които слезе, не ни оставяй сиротни, Господи. Нека дойде Твоят Дух, носейки мир на света. Покажи на синовете човешки делата на Твоите сили, Господи, Човеколюбче!

Възлезе Ти, Христе, при безначалния Твой Отец, от Чиито безкрайни недра не Си Се отлъчил; и небесните Сили не прибавиха нещо към своето трисвято хваление, но и след въчовечаването, Господи, Те познаха като единствен Син, единороден на Отца. По многото Ти щедрости, помилуй ни!

Твоите ангели, Господи, говореха на апостолите: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този е Христос Бог, Който се възнесе от вас на небето; Той отново ще дойде в същия образ, в който Го видяхте да отива на небето; послужете Му в святост и правда!“

Глас 4: Когато дойде на планината Елеонска, Христе, за да завършиш благата воля на Отца, ужасиха се небесните ангели и се изплашиха пребъдващите в преизподнята. А учениците радостно застанаха в трепет, когато Ти говореше с тях; но като престол насреща вече бе готов очакващият Те облак, а небето, разтваряйки врати, явяваше своята красота и земята откри дълбините си, за да стане явно Адамовото слизане в нея и възхождането му. Но ето, стъпалата Ти започнаха да се издигат над земята, а устата гръмко благославяха, така че всички ясно чуха; облакът Те издигаше и небето Те прие в себе си. Това велико и преславно дело извърши Ти, Господи, за спасението на нашите души.

Падналото в дълбините на земята Адамово естество, пресъздавайки го в Себе Си, Ти, Боже, днес възведе по-високо от всяко началство и власт. Защото като го възлюби, Ти го посади в Себе Си и като го помилва, Се съедини с него. И бидейки съединен претърпя свойственото му страдание, като безстрастен Ти пострада и го прослави със Себе Си. И ето, безплътните викаха: „Кой е Този прекрасен Мъж? – Той не е просто човек, а Бог и Човек едновременно и явно!“ Затова удивените ангели, едни в одеждите си летейки около учениците, а други стоейки викаха: „Мъже галилейски, Този, Който от вас Си отиде, Той е Иисус – Човек и Бог; Богочовекът, Който пак ще дойде като Съдия на живите и мъртвите; на верните Той дарява прошка на греховете и велика милост!“

Когато Се възнесе в слава, Христе Боже, пред взора на учениците, облаците Те повдигаха с плътта Ти, отвориха се небесните врати, ангелския лик се радваше с веселие и висшите Сили зовяха, думайки: „Повдигнете, князе, портите си и ще влезе Царят на Славата!“ А учениците в изумление говореха: „Не се разлъчвай от нас, добри Пастирю, но изпрати ни Пресветия Твой Дух, Който наставлява, утвърждава, просвещава и освещава нашите души!“

Слава, и сега: глас същия:

Господи, изпълнявайки като Благ скритото от векове и родове тайнство, Ти дойде с учениците Си на Елеонската планина заедно с родилата Тебе – Твореца и Създателя на всички; защото на нея, която по време на Твоите страдания майчински страдаше повече от всички, подобаваше да се наслади на преголямата радост на прославянето на Твоята плът. Ставайки на нея съпричастни, Владико, ние славим Твоята велика милост, която дойде върху нас при Твоето възхождане на небесата!

Сугуба ектения

Богородице Дево, радуйся

Благославяне на хлябовете

Стиховни стихири, самогласни, глас 2:

Ти се роди, както Сам пожела, яви се, както Сам благоволи; по плът пострада, Боже наш, от мъртвите възкръсна, побеждавайки смъртта; възнесе се в слава и изпрати ни божествения Дух, за да възпяваме и славим Твоето Божество.

Стих: Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас. (Пс. 46:2)

Когато Ти се възнасяше от Маслиновата планина, Христе, силите небесни гледаха и едни към други викаха: „Кой е Той?“ И бе им казано: „Той е Могъщият и Силният, Той е Силният в битката, Той е наистина Царят на Славата!“ „А защо са Му червени одеждите?“ „Защото идва от Восор, тоест в плът!“ А Ти, като седна Сам отдясно на Величието, изпрати ни Светия Дух, за да наставлява и спасява нашите души.

Стих: Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук. (Пс. 46:6)

Възнесъл си се в слава от Маслиновата планина, Христе Боже, пред Твоите ученици и си седнал отдясно на Отца, изпълвайки всичко с Твоето Божество и си ни изпратил Светия Дух, Който просвещава, укрепва и освещана нашите души.

Слава, и сега, глас 6:

Възлезе Бог при възклицания, Господ при тръбен звук, за да възнесе падналия образ на Адам и да изпрати Духа Утешител, за освещението на нашите души.

Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:30-32)

Трисвятое

Тропар на празника, Глас 4: 

Вознеслся еси во славе, Христе Боже наш, радость сотворивый учеником обетованием Святого Духа, извещенным им бывшим благословением, яко Ты еси Сын Божий, Избавитель мира. Три пъти.

Превод: Възнесъл си се в слава, Христе Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Избавителя на света.

Отпуст

Свещеникът: Възнеслият се от нас на небесата в слава и Седналият от дясно на Бога Отца – Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и преблагословена света Майка, на светите славни и всехвални апостоли, на светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на светите равноапостолни славянобългарски просветители Методий и Кирил, на светия благоверен цар Борис-Михаил, на светия отец наш Климент архиепископ, Охридски чудотворец, на преподобния наш отец Йоан, пустинножител Рилски, чудотворец, на светите и праведни богоотци Йоаким и Анна, на (храмовия светия), и на всички светии  да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец.

———————————————————————

УТРИННА СЛУЖБА

 

Бог Господ, гл. 4

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар на празника, гл. 4: 

Вознеслся еси во славе, Христе Боже наш, радость сотворивый учеником обетованием Святого Духа, извещенным им бывшим благословением, яко Ты еси Сын Божий, Избавитель мира. Три пъти.

Превод:

Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Избавителя на света.

Седални

Първи седален, глас 1.

Подобен: Камени запечатану:

Когато ангелите се удивяваха на чудното възхождане и учениците се ужасява от хвърлящото в трепет възнесение, Ти възлезе със слава като Бог и вратите се повдигнаха за Теб, Спасителю. Затова силите небесни в удивление зовяха: „Слава на Твоето снизхождане, Спасителю, слава на Твоето царство, слава на Твоето възнесение, единствен Човеколюбче!“ [Два пъти.]

Втори седален, глас 3:

Подобен: Красоте девства:

Предвечният и безначален Бог днес възнесе човешката природа, която възприе и тайнствено обоготвори. Предшестващите ангели показваха на апостолите как Той отива на небесата с велика слава и като Му се покланяха, казваха: „Слава на възнеслия се Бог!“ [Два пъти.]

Полиелей и величание /Катавасийник, стр. 79/

Малка ектения

С: Защото е благословено Твоето име, и е величествено царството Ти, на Отца и Сина, и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Седален след полиелеят, глас 5.

Подобен: Собезначальное Слово:

Като слезе от небесата на земята, Ти като Бог възкреси със Себе Си лежащия долу под адова стража Адамов образ и с Твоето възнесение, Христе, го възведе в небесата, давайки му да седне на Твоя Отечески Престол, като милостив и човеколюбив. Слава, и сега. [Същият.]

Стъпални, 1 Антифон, 4 глас:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Вие, които ненавиждате Сион, засрамете се от Господа, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух.

Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистота се възвисява, а чрез единството на Света Троица тайнствено се просветлява.

И сега и винаги и во веки веков. Амин.

От Светия Дух текат благодатни струи, които напояват всяка твар за съживяване.

Прокимен, глас 4: Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук. (Пс. 46:6) Стих: Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас. (Пс. 46:2) 

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим!

Народът: Господи, помилуй.

Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца, и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.

Дяконът: И да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави за да изслушаме светото Евангелие.

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според Марк.

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие от Марк  [Мк. 16, 9 – 20.]

Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина от която бе изгонил седем бяса. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин. 

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

50 Псалом (пее се)

Слава: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Самогласна стихира, глас 6:

Днес на небесата горните сили гледат изкачването на нашето естество и се удивяват на чудния начин на възхождането, и в недоумение си говорят: „Кой е Този, Който идва?“ Но като видяха своя Владика, бе им заповядано да вдигнат небесните порти. Присъединяваме се към тях в непрестанно възхваляване на Тебе, който от там ще дойдеш отново по плът, като Съдия на всички и всесилен Бог.

Литийна молитва (дяконът)

Канони: 

глас 5, с ирмоси на 8: и глас 4, на 6.

от преп. Йоан Дамаскин, глас 5, и от преп. Йосиф, глас 4.

Песен 1

Ирмос: На Спасителя Бога, Който по морето преведе народа с неизмокрени нозе и потопи фараона с цялото му войнство, нека да запеем, защото Се прослави.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Елате, всички народи, и Христа, Който Се възнесе със слава върху раменете херувимски и ни постави заедно със Себе Си отдясно на Отца, нека да възпеем с победна песен, защото Се прослави.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Като видяха с плът във висините Ходатая между Бога и човеците – Христа, ангелските ликове се удивляваха, но в един глас възпяваха победна песен, защото Се прослави.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Бога, явил Се на Синай и дал закона на боговидеца Мойсей, и възнесъл Се от планината Елеонска с плът – Него нека всички да възпеем, защото Се прослави.

Пресвета Богородице, спаси нас.

Пречиста Майко Божия! Моли непрестанно Въплътилия Се от тебе, без да отстъпи от недрата на Отца Бог да спаси от всякакви беди тия, които е създал.

Втория

Ирмос: Ще отворя устата си и ще се изпълни с Дух и ще изрека слово за Царицата Майка! Ще се явя светло тържествуващ и ще възпея с радост нейните чудеса.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ти възкръсна на третия ден, бидейки безсмъртен по природа, и се яви на единадесетте и на всички ученици; Ти възлезе към Отца, носен на облак, Христе, Създателю на всичко.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Боговдъхновеният Давид, възпявайки зове: „Възлезе Господ в небесата при възклицания и тръбен звук и достигна при първоначалната Светлина – Отца!”

Слава: Състарения от много грехове свят Ти обнови чрез Своето страдание и Възкресение, Господи, а носен на облак Ти възлезе в небесата. Слава на Твоята сила!

И сега: Ти роди Владиката на всичко, всенепорочна Владичице, Който доброволно прие страдание и възлезе при Своя Отец, от Когото не беше Се отделял, макар и плът да възприе.

Песен 3

Ирмос: Със силата на Твоя Кръст, Христе, утвърди моя помисъл, за да възпявам и прославям спасителното Твое възнесение.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Възлезе при Отца, Подателю на живота Христе, и възвиси нашия род, Човеколюбче, по неизказаното Си добросърдечие.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ангелските чинове, виждайки смъртното естество, възхождащо с Тебе, Спасе, удивени непрестанно Те възпяваха. 

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

В трепет ангелските чинове Те съзерцаваха да Се възнасяш с тяло, Христе, и възпяваха светото Твое възнесение. 

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Човешката природа, паднала чрез тлението, Ти въздигна, Христе, и чрез Своето възнесение Ти ни възвиси и прослави със Себе Си. 

Пресвета Богородице, спаси нас. 

Моли непрестанно, Чиста, Този, Който произлезе от твоята утроба да избави от дяволската измама тия, които те възпяват като Майка Божия. 

Втория

Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе, твоите певци, събрани в хор, духовно укрепи в божествената твоя слава и ги удостой с венците на славата. 

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

„Вдигнете се, небесни двери, ето, дойде Христос, Цар и Господ, облечен в земно тяло!“ – викаха низшите небесни сили към по-горните.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Когато потърси Адам, прелъстен от заблудата на змията, Ти възлезе като облякъл Се в него, Христе, и седна отдясно, като съпрестолен на Отца, а ангелите Те възпяваха. 

Слава: Земята ликува и празнува, и небето се радва днес на възнесението на Създателя, Който съедини по своя воля онова, що беше разделено. 

И сега: Родила Разрушителя на смъртта, единствения безсмъртен Бог, всечиста Дево – Майко, непрестанно Го моли да умъртви умъртвяващите мои страсти и да ме спаси. 

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Седален, глас 8: чете се веднъж. 

Възсядайки небесните облаци и оставяйки мир на живеещите на земята, Ти възлезе и седна отдясно на Отца, като единосъщен Нему и на Духа, защото макар да Се яви в плът, Ти остана неизменен. Затова очакваш настъпването на края, за да дойдеш на земята и да съдиш целия свят. Правосъдни Господи, пощади нашите души, дарявайки опрощение на греховете на Своите раби, като Бог Милостив.

Песен 4

Ирмос: Чух за силата на Твоя Кръст, чрез който раят бе отворен, и викнах: „Слава на Твоята сила, Господи!“ 

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

Възнесе Се в слава, Царю на ангелите, за да ни изпратиш Утешител от Отца; затова възгласяме: „Слава, Христе, на Твоето възнесение!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Когато Спасителят възлезе с плът при Отца, удивиха се ангелските войнства и завикаха: „Слава, Христе, на Твоето възнесение!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ангелските сили викаха към по-висшите от тях ангели: „Повдигнете портите за Христа, нашия Цар, Когото възпяваме заедно с Отца и Духа!“

Пресвета Богородице, спаси нас. 

Девата роди, но не изпита присъщите на раждането болки; и все пак тя наистина е Майка, макар останала Девица. Възпявайки я викаме: „Радвай се, Богородице!“

Втория

Ирмос: Седящ в славата на божествения престол, на облак лек дойде Пребожественият Иисус, носен на нетленната длан – Богородица, и спаси ония, които викат: „Слава на Твоята сила, Христе!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Подателят на живота Иисус, като взе тези, които възлюби, възлезе на Елеонската планина, благослови ги и понесен на облаци достигна до недрата на Отца, които никога не бе напускал.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Целият видим и невидим свят празнува; ангели и човеци тържествуват и непрестанно славословят възнесението на Съединилия Се по Своята благост с нас чрез Въплъщението.

Слава: Разрушавайки властта на смъртта, като безсмъртен Господ, Ти на всички дарува безсмъртие, Човеколюбче и в слава Се възнесе пред очите на светите Твои ученици, Иисусе Всесилни. 

И сега: Блажена е твоята утроба, Всенепорочна, защото Този, Който преславно опразни утробата на ада, ти се сподоби необяснимо да вместиш; моли Го да спаси нас, които те възпяваме.

Песен 5

Ирмос: Бодърствайки от зори, викаме към Тебе, Господи: „Спаси ни, защото Ти Си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Изпълвайки всичко с веселие, Милостиви, Ти дойде с плът при висшите сили. 

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Ангелските сили, виждайки Те да Се възнасяш, викаха: „Повдигнете дверите за нашия Цар!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Апостолите, виждайки възнасящия Се Спасител, с трепет възгласяха на нашия Цар: „Слава на Тебе!“

Пресвета Богородице, спаси нас. 

Като Дева след раждането те възпявяме, Богородице, защото ти роди за света Бога-Слово в плът.

Втория

Ирмос: Изуми се всичко от Твоята божествена слава, защото ти, непознала брак Дево, носи в твоята утроба Всевишния Бог и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които те възпяват. 

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Господи, Ти, Който умъртви смъртта със Своята смърт, взе тези, които възлюби и се изкачи на светата Маслинова планина и оттам се възнесе към Своя Родител, Христе, носен на облаци.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Чудно е Твоето рождение и възкресение, Христе, чудно и страшно е Твоето божествено възнесение от планината, Подателю на живота. Него предизобрази Илия, възнасяйки се на четириконна колесница и възпявайки Те, Човеколюбче. 

Слава: На гледащите апостоли ангелите казаха: „Мъже галилейски, защо се чудите на възнесението на Животодателя Христа? Той пак ще дойде на земята, за да съди целия свят, като най-праведен Съдия“

И сега: Христос, Който те запази след раждането нетленна Дева, Богородителко, възхожда към Отца, от Когото не Се и отдели, макар да прие от тебе плът с разумна душа, по неизказаната Своя милост.

Песен 6

Ирмос: Обгърна ме бездната и гроб за мене стана китът, но аз викнах към Тебе, Човеколюбеца, и Твоята десница ме спаси, Господи!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Виждайки днес Създателя, издигащ Се нагоре, апостолите заликуваха с надежда за приемането на Духа и със страх зовяха: „Слава на Твоето възхождане!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Дойдоха ангели и викнаха към Твоите ученици, Христе: „Както видяхте Христа с плът да възлиза, по същия начин Той отново ще дойде като праведен Съдия на всички!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Когато Те видяха, Спасителю наш, с тяло да Се въздигаш във висините, небесните сили възгласиха: „Велико е Твоето човеколюбие, Владико!“

Пресвета Богородице, спаси нас. 

Достойно те възхваляме като неизгаряща къпина, планина, одушевена стълба и двер небесна, Марийо славна, на православните похвала.

Втория

Ирмос: Като честваме този божествен и всепочитан празник на Богомайката елате, богомъдри, да запляскаме с ръце, славейки Родения от нея Бог.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Нека облаците ни поръсят с вечното веселие, защото Христос носен на облаци, като на херувими, днес възхожда към Своя Отец.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Явявайки се в подобие на плът, ти събра разделеното преди в едно, Човеколюбче милосърдни, и Се възнесе в небесата, докато учениците Ти гледаха към Тебе.

Слава: „От какво са обагрени одеждите на Този, Който Се съедини с тварната плът?“ – питаха светите ангели, гледайки Христа, украсен с божествените знаци на свещеното страдание.

И сега: Възпяваме твоето зачатие, Отроковице, възпяваме неизказаното рождение от тебе, Чиста, чрез което ние се избавихме от тлението и от беди, и от мрачния затвор на ада.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 6: Изпълнявайки промисъла Си за нас и съединявайки земното с небесното, Ти Се възнесе в слава, Христе, Боже наш, без никак да ни оставиш, но пребъдвайки неразлъчно, зовеш към тия, които Те обичат: „Аз Съм с вас и никой не може да бъде против вас!“

Икос: Като оставим на земята всичко земно и това, що е пепел като отдадем на пръстта, нека в трепет станем и насочим мисли и сърца нагоре, о смъртни човеци, да отправим взор и чувства към небесните врати; нека мислено застанем на Елеонската планина и да съзрем Изкупителя, носен на облаци. Оттам Господ Се възнесе на небесата, там и раздаде щедрите Си дарове на Своите апостоли, утешавайки ги като Отец и укрепявайки ги, настави ги като синове, и им рече: „Не се разлъчвам от вас; Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас!“

Синаксар

В този ден – четвъртък на шестата седмица след Пасха – празнуваме Възнесението на Господ Бог и Спасителя наш Иисус Христос.

Още когато беше с учениците Си преди Своите страдания, Христос им бе обещал, че ще им изпрати Светия Дух, казвайки: „За вас е по-добре Аз да си замина, понеже, ако не замина, Утешителят няма да дойде“. И още: „Когато Той (Утешителят) дойде, ще ви научи на всяка истина“. А след възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ им се явявал и приемал храна пред тях, за да ги увери, че е Самият Той – възкръснал. В тия именно дни Господ им изяснявал тайните на Царството Божие. Бил им заповядал да не се отдалечават от Йерусалим, но да чакат там идването на Пресветия Дух, Който ще ги кръсти с огън*. В това време те трябвало подобно на войниците, преди да влязат в бой, духовно да се подготвят за предстоящата им борба срещу Христовите врагове, възприемайки оръжието на Светия Дух.

Когато прочее настанал четиридесетият ден от Възкресението, както отбелязват светите евангелисти, Господ Иисус възвел Своите ученици на Елеонската планина, която се намира близо до Йерусалим, дал им последни наставления и последно благословение. И както ги благославял, отстъпил от тях и започнал да се възнася на небето. Отправили взор нагоре, учениците гледали възнасящия се свой Учител, докато най-сетне един светъл облак Го закрил от погледа им. В това време им се явили двама мъже в бели дрехи и им казали: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“.

Възнесъл се в слава на небето, след като изпълнил Своята божествена мисия на земята, Господ Иисус седнал отдясно на Бог Отец. Съгласно Неговото обещание, в края на вековете Той пак ще дойде в слава да съди живи и мъртви и царството Му няма да има край.

Апостолите Христови, вместо наскърбени поради раздялата им със своя Учител и Господ, се завърнали от Елеонската планина в свещения град Йерусалим с голяма радост. Защото още преди възнесението Си Той им бе обещал, че няма да ги остави сираци и ще им изпрати Дух Утешител, Който ще ги просвети и научи на всяка истина.

След като се върнали в Йерусалим, светите апостоли съгласно поръчението на Спасителя не се отдалечавали от града; събирали се на молитва заедно с Божията Майка и жените мироносици и очаквали да се изпълни обещанието на Господа – да дойде Светият Дух.

Господ Иисус се възнесе на небето със Своето прославено във Възкресението божествено тяло. С това Той почете нашата човешка природа и я обожи. И макар че се бил възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, съгласно обещанието Му, Той и пребъдвал невидимо със Своите ученици, помагал им и подкрепял словото им с личби, които придружавали словото им. Той бил не само със Своите ученици през време на земния им живот, но е и с техните приемници по вяра и служение, с приемниците на техните приемници и т. н. – до свършека на света. Той следователно е и с нас, които вярваме в Него. Той и нас няма да остави сами. Тази мисъл е изразена в кондака на днешния празник:

„След като си изпълнил делото за нашето спасение и си съединил земните жители с небесните, Ти, Христе Боже наш, си се възнесъл в слава без никак да се отлъчваш, но пребиваваш неотстъпно и викаш на ония, които Те обичат: „Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас!“

Христе Боже, Който си се възнесъл в слава, помилуй и спаси нас! Амин.

• Преди това някои от апостолите, бивши Йоанови ученици, били кръстени с Йоаново кръщение. По предание и свидетелство на св. Епифаний Кипърски, преди съшествието на Светия Дух некръстените с Йоаново кръщение апостоли били кръстени, а св. Йоан Богослов бил кръстил и Божията Майка.

Песен 7

Ирмос: Този, Който спаси възпяващите отроци в огнената пещ е благословеният Бог на нашите отци.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Този, Който на светъл облак се възнася и спаси света е благословеният Бог на нашите отци. 

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Взимайки на рамо заблуденото естество и възнасяйки се Ти, Христе, го приведе при Бога и Отца. 

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Този, Който възлезе в плът при безплътния Отец е благословеният Бог на нашите отци!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Взимайки умъртвеното от греха наше естество, Ти го приведе, Спасителю, при Твоя собствен Отец.

Пресвета Богородице, спаси нас. 

Ти се роди от Девата, която направи Богородица; благословен Си, Боже, на нашите отци.

Втория

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече от Твореца, но като потъпкаха мъжествено застрашаващия ги огън, радостно възпяха: „Благословен Си Ти, преславният Господ и Бог на нашите отци!“

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе. 

Светъл облак Те поде, Господи – истинска Светлина, за да се въздигнеш непостижимо от земята и небесните множества заедно с апостолите Те възхваляха, зовейки: „Боже, благословен Си!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Да запляскаме радостно с ръце заради възнесението Христово и да призовем: „Възлезе Бог при тръбен звук и седна отдясно на Отца, като съ–престолен Нему во веки!“

Слава: В древност великият Мойсей възпяваше така: „Нека небесните ангели се поклонят на възлизащия Христос”, като Цар на всичко, Комуто ние пеем: „Господи Боже на отците ни, благословен Си!“

И сега: О, преславни чудеса! Как Си вместила, възрадвана от Бога Майко, невместимия Бог, Който се облече в плът и днес с велика слава се възнася в небесата, правейки човеците богове по благодат?

Песен 8

Ирмос: Роденият от Отца преди вековете Син и Бог, Който в последните времена се въплъти от Девата Майка, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте във всички векове!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

Подателя на живота Христа, Който в две естества се вдигна на небесата със слава и седна заедно с Отца, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте във всички векове!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе.

Спасителю, Който избави цялото творение от робството на идолослужението и го представи освободено на Своя Отец, Тебе ние възпяваме и превъзнасяме във всички векове.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

Този, Който със Своето понизяване повали врага, а с възнесението Си въздигна човеците, свещеници, възпявайте, люде, превъзнасяйте във всички векове!

Пресвета Богородице, спаси нас. 

Ти си по-висша от херувимите, Богородице чиста, понеже в утробата си носи Носения от тях, Когото заедно с безплътните, ние човеците славословим във всички векове. 

Песен 9

Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица: тогава – предизобразяван, а сега – действителен; Той свиква цялата вселена да ти пее: „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

При възнесението небесните умове се явиха на апостолите и им казаха: „Защо стоите и гледате с учудване? Този, Който възлиза на небесата, ще дойде пак, за да съди земните човеци, като единствен Съдия!“

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе. 

Да въздадем на Бога величание, да Му възпеем в един глас хвала, да пеем, да ликуваме и да запляскаме с ръце, защото нашият Бог възлезе от земята на небето, а ангелите и архангелите Го възпяваха, като Владика и Творец на всичко. 

Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа. 

Падналото в древност наше естество е възнесено по-горе от ангелите и е поставено по непостижим начин на божествения Престол; елате да възтържествуваме и да призовем: „Възпявайте, твари, Господа, Го превъзнасяйте во веки!“

И сега: Ето, твоят Син, Богородице, плени чрез Своя Кръст смъртта, възкръсна на третия ден и като се яви на учениците Си, се възнесе към небесните; покланяйки ти се заедно с тях, ние Го възпяваме и славим във всички векове.

 Вторите Катавасии на Петдесетница /Кат. стр. 58/ 

Глас 4

Песен 1

Божественным покровен

Закрит в божествена тъмнина, бавният в речта Мойсей обяви Закона, написан от Бога. За да се отърси от нечистотата на мислените си очи, той вижда Съществуващият, и е посветен в знанието от Духа, Когото възхваля с божествени песни.

Песен 3

В древността молитвата на пророчица Анна развърза утробата ѝ от оковите, които я направиха бездетна и за присмех на многодетните, като тя принесе дух съкрушен пред   Силният и Бога на разумните.

Песен 4

Царю на царете, Единственият от Единствения, Слове, който излезе от изначалния Отец, като благодетел Ти изпрати Своя истинен, равносилен Дух на апостолите, които пеят: Слава на Твоята сила, Господи.

Песен 5

Приемете сега огнедишащата роса на Духа – решителното очистване на греховете, чада на Църквата, които сте осветени; защото сега от Сион излезе закон, а именно огнена благодат на Духа във вид на езици.

Песен 6

Владико Христе, като очистване и спасение за нас Си възсиял от Девата, така че да изтръгнеш от поквара целият паднал Адамов род, както направи с пророк Йона спасявайки го от морския звяр.

Песен 7

Комбинираният звук на инструментите изискваше всички да се поклонят на златния, бездушен истукан. Но светоносната благодат на Утешителя, подтиква да извикаме със страхопочитание: „Троице единна, равносилна, безначална, Ти си благословена“.

Песен 8

Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Трисветлият лик на Божеството развърза връзките и ороси пламъка в пещта. Затова тримата младежи пеят похвали; и заедно с цялата създадена природа благославят като Благодетел единствения Спасител и Създател на всички.

Вместо Честнейшую, 9 песен

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината, с песни да възвеличим!

Песен 9

Ирмос: Като Майка Божия, която свръхразумно и неизказано роди във времето Надвременния, ние верните единомислено величаем. 

Величай, душо моя, възнеслия се от земята на небето Подател на живота – Христос.

Виждайки Те божествено въздиган, Изкупителю на света, Христе Боже, апостолите със страх ликуваха и Те възпяваха.

Величай, душо моя, възнеслия се от земята на небето Подател на живота – Христос.

Съзерцавайки Твоята обожена плът във висините, ангелите говореха един на друг: „Наистина Този е нашият Бог!“

Величай, душо моя, възнеслия се от земята на небето Подател на живота – Христос.

Виждайки Те да се издигаш на облаците, Христе Боже, безплътните чинове възклицаваха: „Вдигнете портите за Царя на славата!“

Величай, душо моя, възнеслия се от земята на небето Подател на живота – Христос.

Като слязъл в земната преизподня и Спасител на човека, когото възвиси с възнесението Си, ние Тебе величаем.

Пресвята Богородице, спаси нас.

Радвай се, Богородице, Майко на Христа Бога! Днес Този, Когото роди, ти възвеличи заедно с ангелите, съзерцавайки Неговото възнесение.

Ирмос: Нека всеки, роден на земята, да ликува, просвещаван от Духа; да тържествува и естеството на безплътните умове, почитайки свещеното тържество на Богомайката и да зове: „Радвай се, Всеблажена Богородице, чиста Приснодево!“

Съзерцавайки възхождането на Владиката ангелите се учудваха с трепет, как със слава Той възлиза от земята към небето.

О, дарове непостижими за ума! О, страшно тайнство! Владиката на всичко, възхождайки от земното към небесното, изпрати на учениците Светия Дух, Който да просвети умовете им и да ги претвори с огъня на благодатта. 

Съзерцавайки възхождането на Владиката ангелите се учудваха с трепет, как със слава Той възлиза от земята към небето.

На сонма ученици Господ рече: „Стойте в Йерусалим и Аз ще ви изпратя Друг Утешител, съпрестолен на Отца и равночестен на Мене, Когото виждате сега да се възнасям, носен на светъл облак.“

Слава: Възнесено по-горе от небесата е великолепието на Този, Който Се понизи, приемайки плът и нашето паднало естество е почетено със сядане отдясно на Отца; нека всички да празнуваме, да възкликнем единогласно и да запляскаме радостно с ръце!

И сега: Възсиялата от Светлината Светлина от теб изгря, Всенепорочна, прекрати мрака на безбожието и просвети спящите в тъмна нощ; затова както подобава винаги те величаем.

Песен 9. Радвай се, Царице, похвало на майки и девици; защото няма красноречива уста, чиито думи имат силата достойно да те похвалят; и всеки ум е замаян да разбере твоето раждане; по този начин ние заедно те славим.

Малка ектения

С: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.

Ексапостиларий самогласен:

Когато учениците Те съзерцаваха, Ти се възнесе при Отца, Христе, за да седнеш заедно с Него, а ангелите, бързайки напред, зовяха: „Повдигнете дверите, повдигнете ги, защото Царят влезе при първоначалната Светлина на славата!” [Три пъти]

Хвалитни стихири

 Всякое дыхание: слагаме 4 стиха, глас 1.

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)

Подобен: Небесных чинов:

Нека на земята като ангелите да тържествуваме, пеейки на Бога, носен върху престола на славата, такава песен: Свят си, Отче небесни, Свят си, съвечни Слове, и Всесвяти Душе!

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Докато началниците на ангелите гледаха странното Ти възлизане, те недоумяваха, Спасителю, и се питаха един друг: „Какво наблюдаваме? Човек по форма е Този, Когото виждаме сега, но Той с плът възлиза по-горе от небесата като Бог“. 

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Слове, галилейците гледайки Те как се въздигаш от Елеонската планина с тялото Си, чуха ангелите да им викат: „Защо стоите и гледате? Този Иисус, ще дойде отново в плът по същия начин, както сте го виждали“.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Повтаряме 1-вата.

Слава, и сега, глас 2:

Ти се роди, както пожела; появи се, както Сам поиска. Ти страдаше в плътта, Боже наш; възкръсна от мъртвите, за да потъпчеш смъртта. Възнесе се в слава, Ти, който изпълваш Вселената; и ни изпрати божествения Дух, за да можем да възхваляваме и прославяме Твоята Божественост.

Велико славословие

Тропар, глас 4: 

Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Избавителя на света.

———————————————

ЛИТУРГИЯ

Антифон 1, псалом 46, глас 2:

Стих 1: Всички народи запляскайте с ръце, възкликнете с радостен глас към Бога. Молитвами Богородицы Спасе спаси нас.

Стих 2: Защото Всевишният Господ е страшен, велик Цар над цялата земя. Молитвами Богородицы:

Стих 3: Покори ни хора и народи под нашите нозе. Молитвами Богородицы:

Стих 4: Бог възлезе при възклицания, при тръбен звук. Молитвами Богородицы Спасе спаси нас.

Слава, и ныне: Молитвами Богородицы Спасе спаси нас.

Антифон 2, псалом 47, глас 2.

Стих 1: Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина. 

Спаси ни Сыне Божий, вознесыйся во славе, поющия Ти: Аллилуиа.

Стих 2: Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната ѝ страна е градът на великия Цар. Спаси ни Сыне Божий:

Стих 3: В неговите жилища Бог е познат като застъпник. Спаси ни Сыне Божий, вознесыйся:

Стих 4: Защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай Него. Спаси ни Сыне Божий, вознесыйся:

Слава, и ныне: Единородный Сыне:

Антифон 3, псалом 48, глас 4.

Стих 1. Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. 

Тропар, глас 4: Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Избавителя на света.

Стих 2: И прости, и видни, както богат, тъй и сиромах. Тропар: Вознеслся еси во славе:

Стих 3: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. Тропар.

Стих 4: Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си. Тропар.

Входно: Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук. (Пс. 46:6) Сине Божий, Който се възнесе в слава, спаси нас, които Ти пеем: алилуйя.

Тропар: Вознеслся еси: 

Слава, и сега, гл.6: Кондак: След като си изпълнил делото за нашето спасение и си съединил земните жители с небесните, Ти, Христе Боже наш, си се възнесъл в слава без никак да се отлъчваш, но пребиваваш неотстъпно и викаш на ония, които Те обичат: „Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас!“

Трисвятое 

Прокимен, глас 7: Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя. (Пс. 107:6) Стих: Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си. (Пс. 107:1)

Апостол от Деяния на Св. Апостоли,  [1, 1 – 12]

Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край–земя. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим колкото един съботен път.

Алилуйя, глас 2: 

Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук. (Пс. 46:6) Стих: Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас. (Пс. 46:2) 

Евангелие от Лука,  [24, 36 – 53]

В онова време, когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях. И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Мойсеев и у пророците и в псалмите.

Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Йерусалим; а вие сте свидетели за това; и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в сила отгоре. И ги изведе вън до Витания и като дигна ръцете Си, благослови ги. И както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Вместо Достойно, пеем до отданието ирмос: 

Стих: Величай, душо моя, възнеслия се от земята на небето Христос Животодателя.

Глас 5: Ти, превъзхождаща ума и разума, си Майка Божия, тъй като неизказано роди Безвременния във времето, затова ние, верните, единодушно те величаем.

Причастен: Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук. (Пс. 46:6) Аллилуиа, три пъти.

Отпуст

Свещеникът: Възнеслият се от нас на небесата в слава и Седналият от дясно на Бога Отца – Христос, истинският наш Бог…