Пренасяне мощите на свети първомъченик и архидякон Стефан ок. 428 г.
ВЕЧЕРНА
След Псалом 103 и Великата ектения:
Го́споди, воззва́х: стихири на първомъченика, на 6, глас 8.
Нашите (руски) стихири са различни от гръцките.
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Подобен: О, пресла́внаго чудесе́:
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)
Стих: Надявам се на Господ, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)
Стефа́не, му́чеников первострада́льне, служи́телей основа́ние, апо́столов избра́нный, све́тло творя́щия твое́ светоно́сное торжество́ све́том незаходи́мым, му́чениче, озари́, грехо́вную разоря́я тьму, благода́ть и ми́лость подая́ рабо́м твои́м и к животу́ ве́чнующему наставля́я твои́ми молитвами.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)
Вене́ц благода́тей твой верх, Стефа́не, му́чениче Христо́в, тезоимени́тно прие́м и гри́вну, я́ко зла́то, доброде́телей обложи́в твое́й вы́и, му́дрости был еси́ прему́дростное жили́ще. Ю́же поче́л еси́, притвори́в любе́зну себе́, ея́же ра́ди почти́лся еси́ сла́вою и благода́тию.
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Вене́ц су́щему че́стен Царю́ и Бо́гу прине́слся еси́, апо́столе, ка́менным бие́нием, слове́сен и многоче́стен, па́че зла́та и ка́мене честна́го, ве́нчан сла́вою и благода́тию, Стефа́не всече́стне, му́чеников первострада́льне, сла́дкое де́ло же и и́мя, помяни́ всех нас.
Слава, глас 6. От св. патр. Анатолий: (и при гърците)
Ти стана пръв между мъчениците и дяконите, апостол Стефане, украшение на страдащите, крепост на верните, слава на праведните; като стоиш пред престола на Царя на всичко – Христос, моли се за празнуващите твоя свят празник, да се очистят от греховете и да се удостоят с небесното царство.
И сега, Богородичен: Кто тебе не ублажит:
Кой няма да те облажи, Пресвета Дево? Кой няма да възпее пречистото раждане? Защото Самият единороден Син, просиял от Отец извън времето, се роди от тебе, Чиста, необяснимо въплътен, бидейки Бог по природа и заради нас по природа стана човек, не се раздели на две личности, но беше познат в две неслитни естества. Него моли, почитана Всеблажена, да бъдат помилвани душите ни.
Или Кръстобогородичен. (Ако е вторник вечер или четвъртък вечер)
Подобен: Тридне́вен:
Като Те гледаше разпнат, Христе, тази, която Те роди, извика: „Каква е тази странна тайна, която виждам, Сине мой? Как така умираш на Дървото, увиснал в плът, Подателю на живота?“
Няма вход. Свете тихий:
Четец: Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен, на деня.
Сугуба ектения
Вечерно славословие
Четец: Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение. Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин!
Просителна ектения
На стиховните стихири.
самогласни, глас 2. Анато́лиево:
Първи между дяконите и първи между мъчениците си станал, всесвети Стефане, защото ти стана път на светиите, и много мъченици приведе при Господ. Затова и на тебе небето се отвори и Бог ти се яви. Моли Го да се спасят нашите души!
Стих: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. (Пс. 91:13)
В святост се облече, Стефане блажени, първи мъчениче и първи дяконе, съпричастниче на ангелите, ходатайствай и моли за нас на Спасителя, безгрешния Господ!
Стих: Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего. (Пс. 91:14)
Първомъченикът и храбрият Христов угодник – Стафан първодякона, достойно да почетем, защото въпреки, че бе между беззаконници, видя Сина отдясно на Отца.
Слава, глас 8. Киприа́ново: (в гръцкия миней е на гл. 6, съответно и богородичния)
Радвай се в Господа, носещ короната си Стефане, подобие на Учителя, защото ти стана първомъченик на Христос, нашия Цар, и премахна заблудата на беззаконните юдеи, като се молиш за нас на Господа.
И сега, Богородичен: Безневестная Дево:
Безмъжна Дево, която неизказано си заченала по плът Бога, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на твоите молители, Всенепорочна, която даряваш на всички очистване от греховете, като приемеш сега нашите молби, моли да се спасим всички.
Или Кръстобогородичен:
Подобен: О, пресла́внаго чудесе́:
Тя ви́дящи, пригвожда́ема на Кресте́, Иису́се, и стра́сти прие́млюща во́лею, Де́ва и Ма́ти Твоя́, Влады́ко, увы́ Мне,– вопия́ше,– Ча́до сла́дкое, ра́ны непра́ведно ка́ко терпи́ши, Врачу́, исцели́вый челове́ческое неможе́ние и от тли всех изба́вивый милосе́рдием Твои́м?
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
На вечернята през първите две седмици на август, с някои изключения, тук се добавя определеният молебен канон към Пресвета Богородица, гледай Часослова, стр. 264; типик, стр. 387.
Трисвятое
Тропар, глас 4:
Ти увенча главата си с царски венец чрез страданията, които претърпя за Христос Бог, първи сред мъчениците, Стефане; ти и юдейското безумие изобличи и видя твоя Спасител, седнал отдясно на Отца, затова Го моли за спасението на нашите души.
Друг тропар (славянски), глас 3:
Слава: Съжител на апостолите и първострадалец от страстотерпците, служителю Христов, прехвални Стефане, ти, като пръв завършил пътя на мъките, доведе еднакво безброй поколения човеци към Начинателя на подвига, Христос. Затова, почитайки те като апостол и първострадалец, се молим: моли Христос Бог да ни дарува голяма милост.
И сега, Богородичен. Тя, ходатайствовавшую:
Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево, защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която Той взе от тебе. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.
Сугуба ектения
Отпуст
Внасянето на св. кръст:
Свещеникът, както е в одежди: кади св. кръст пред аналоя, взема го с дискоса на главата си и предшествуван от църковнослужители със светилник и кадилница, влиза в св. олтар през царските двери и слага дискоса на св. престол. В това време певците пеят: Спаси Господи и кондака. Свещеникът след това покадява св. кръст, целува го и го оставя на мястото, където стои през цялата година.
Тропар, гл. 1: Спаси́, Го́споди, лю́ди Твоя́ и благослови́ достоя́ние Твое́, побе́ды на сопроти́вныя да́руя и Твое́ сохраня́я кресто́м Твои́м жи́тельство.
Кондак от преп. Роман Сладкопевец, гл. 4: Издигнал се доброволно на кръста, Христе Боже, дарявай щедростите Си на едноименното Твое ново общество. Зарадвай ни с Твоята сила и ни давай победа над противниците, като Твоята помощ ни бъде оръжие на мир и знаме на непобедимост.
—————————————————————-
УТРИННА
Бог Господь, глас 4:
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Тропар, глас 4:
Ти увенча главата си с царски венец чрез страданията, които претърпя за Христос Бог, първи сред мъчениците, Стефане; ти и юдейското безумие изобличи и видя твоя Спасител, седнал отдясно на Отца, затова Го моли за спасението на нашите души. (2)
Слава, и сега, Богородичен: Еже от века утаеное:
От вечност скритата, непозната и на ангелите тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята: Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни!
Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…
От Октоиха. (За събота на глас 6)
Първи седален, за мъчениците, глас 6.
Ти винаги си светлината на праведните, Господи, защото светиите, просветени от Тебе, винаги светят като светила, като гасят светилниците на неверните. Заради техните молитви, Спасителю наш, просвети моя светилник и ме спаси.
Стих: Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев. (Пс. 67:36)
Светиите претърпяха мъченически подвиг и приеха победни почести от Тебе, разрушиха намеренията на беззаконниците и получиха нетленните венци. Тъй като си умоляван от тях, Боже, дарувай ни голяма милост.
Слава, и сега: Богородичен: Ти нарече майка Си благословена, дойде да страдаш по Своя воля, изгря на Кръста, като искаше да потърсиш Адам, казвайки на ангелите: „порадвайте се с Мене, защото намерих изгубената драхма“ (Лк 15:9). Всичко си устроил мъдро, Боже наш, слава на Тебе.
Втори седални за мъчениците, глас 6:
Мъчениците атлети оказаха съпротива на арената, състезавайки се за вярата, а мъчителите ги измъчваха. Множествата на безплътните наблюдаваха и държаха наградите на победата. Истински мъдрите състезатели изумиха мъчителите и царете, победиха Велиар* чрез изповядването на Христос. Господи, Който ги укрепи, слава на Тебе.
* Велиар, или Белиал. В Библията той е представен като дух на лъжата, небитието и разрушението, често идентифициран с дявола. Произходът на името е от еврейската дума „белиял“, която означава „недостоен“ или „без стойност“.
Стих: Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев. (Пс. 67:36)
Паметта на Твоите светии, Господи, се яви днес като рая в Едем, защото в него се радва цялото творение, и по техните молитви ни даваш мир и голяма милост.
Стих: Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави. (Пс. 33:20)
За мъртвите: Същия е седален от канона за погребение.
Наистина всичко е суета, земният живот е сянка и сън; и наистина всеки, роден на земята, напразно се тревожи, както казва Писанието: когато придобием мир, тогава ще заживеем в гроба, където са заедно царете и бедните. Затова, Христе Боже, упокой починалите като Човеколюбец.
Слава, и сега: Богородичен: Принасям ти въздишки от сърце и утроба, Всенепорочна, моля се за твоето благодатно застъпничество: помилуй моята всестрастна душа, умолявай многомилостивия Бог да ме избави от съда и огненото езеро, единствена Благословена.
50 псалом (чете се)
Двата канона от октоиха на 8, без му́ченичнов, и свята́го на 6, его́же краегране́сие: Пе́сньми первому́ченика венча́ю. Теофа́н*, глас 8.
* еп. Теофан Начертани (+840г), брат на Теодор Начертани.
Песен 1
Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.
Припев: Свети архидяконе Стефане, моли Бога за нас!
Светолу́чными блиста́нии Ду́ха просвеща́емь, преесте́ственными страда́нии и тве́рдаго терпе́ния, тя пою́щия просвети́, предстоя́ Влады́це, венцено́сче пребога́те Стефа́не, му́чеников венча́ние.
Подвиготеку́щим нача́ток быв и верхо́вник му́ченическаго собо́ра, зре́ти сподо́бился еси́ Страстополо́жника, сла́вне, десни́цею живоно́сною богоплете́нный тебе́ простира́юща вене́ц, чу́дный Стефа́не.
Еди́н Сый сокро́вище бла́гости, Спа́се, показа́л еси́ от земны́х недр сокро́вище многоце́нное, бо́гатство неиждива́емое, неотъе́млемо име́ние, коры́сть неги́блему, Стефа́на Твоего́ первому́ченика.
Ангелозра́чною яве све́тлостию озаря́емь, а́нгельскими пе́сньми, первому́чениче Стефа́не и диа́конов перволу́чший, сокрове́н я́ко яви́лся еси́, досто́йно вои́стинну почти́лся еси́, испо́лнен благово́ния духо́внаго.
Богородичен: Воплоще́ннаго нас ра́ди, Пренепоро́чная, пре́жде Безпло́тнаго, Богонача́льнаго Сло́ва О́тча родила́ еси́. О де́вства селе́ние, и прия́телище чистоты́, и храм свяще́ния, Влады́чице ми́ра Богоневе́сто!
Песен 3
Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.
Священносло́в свяще́нный и Богосло́в показа́лся еси́, сплета́лся с евре́йскими собо́ры, облича́я кре́пко сих безбо́жие и богобо́рный нрав, Стефа́не, му́чениче всеизря́дне.
Первому́ченика Христо́ва и служи́теля пе́рваго, му́чеником тече́ния сте́пень показа́вша све́тло, А́нгелов собесе́дника, прииди́те согла́сно вси, пе́сньми Боже́ственными почти́м.
Сокрове́нное сокро́вище в земли́ явля́ется, и мир благово́ния Боже́ственнаго и бога́тых даро́в Це́рковь испо́лни му́чеников пе́рвый и служи́телей первоизбра́нный.
Умерщвле́нный мой ум жи́зни де́йством, тобо́ю пропове́давшимся, му́дре, возста́ви пе́ти твое́ честно́е торжество́ и Твои́м стопа́м после́довати, Стефа́не блаже́нне, сподо́би.
Богородичен: Дверь яви́лася еси́ мы́сленна восто́ка Вы́шняго, на земли́ я́вльшагося, Де́во: Тобо́ю бо к нам Сло́во привни́де спасти́ всех от безслове́сия, Пречи́стая.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Седален, глас 1.
Подобен: Гроб Твой, Спа́се:
Апо́столе Христо́в, диа́конов пе́рвый, первому́чениче му́дре, му́чеников верх, мирски́я концы́ освяти́в страда́нии Твои́ми и чудесы́ ду́ши челове́ков просвети́л еси́, чту́щия тя изба́ви вся́ческих бед, всехва́льне Стефа́не.
Слава, и сега, Богородичен:
Упова́ние христиа́н, Пресвята́я Де́во, Его́же родила́ еси́, Бо́га, па́че ума же и сло́ва, непреста́нно моли́ с Вы́шними си́лами пода́ти оставле́ние грехо́в на́ших всех и исправле́ние жития́ ве́рою и любо́вию при́сно Тя сла́вящим.
Кръстобогородичен:
Нескве́рная А́гница, А́гнца и Па́стыря, пове́шена на Дре́ве, ме́ртва зря́щи, пла́чущи, веща́ше, ма́терски восклица́ющи: ка́ко претерплю́ Твое́, е́же па́че сло́ва, Сы́не Мой, сни́тие и во́льныя стра́сти, Бо́же Преблаги́й?
Песен 4
Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.
Струи́ нам днесь ми́ра источи́ благово́ния, исто́чник исхо́дит и река́ Боже́ственных благ, и пи́щный пото́к отве́рзе сла́вный, пе́рвый му́чеников, и́же ве́ры испо́лнен, и си́лы Боже́ственныя, и благода́ти.
Я́ко свяще́н и све́тел и благонаро́чит день первому́ченика, испо́лнен све́та и духо́внаго вои́стинну весе́лия, Ца́рскому гра́ду яви́ся, сохраня́я держа́ву честны́я Це́ркве и ва́рварскую де́рзость отгоня́я.
Благо́е насле́дие восприя́л еси́ досто́йно, Стефа́не блаже́нне, иде́же Христо́с Царь всех, ты всели́лся еси́, Того́ бо яви́лся еси́ служи́тель, зна́мений и чуде́с творя́ си́лы и подая́ боля́щим исцеле́ния.
Непрекло́нен Це́ркве и непоколеби́м и водруже́н столп простре́ся от земли́ даже до небе́с, заре́ю благоче́стия просвеща́я вся концы́, Стефа́н, вели́кий и́стины пропове́дник, страда́ния и́стинный побо́рник.
Богородичен: Нов Ада́м за пе́рваго Ты был еси́, от Де́вы за прама́терь, Изба́витель всех и Спас, за смерть и́стинна жизнь безсме́ртная. Те́мже, Тя ро́ждшую Богоро́дицу ве́дуще, по достоя́нию, вси ве́рнии, ублажа́ем.
Песен 5
Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.
Беззако́нных евре́ев су́етный вои́стинну собо́р терпели́вно обличи́л еси́, от тех, Богогла́се, покрывае́мь мета́нии ка́менными, на Небеса́ я́ко победоно́сец возне́слся еси́ ду́хом, Стефа́не.
Я́ко красе́н, я́ко у́тро, ми́ру яви́лся еси́, сла́вне Стефа́не, мглу́ отгоня́, и де́монов прогоня́ мечта́ния и неду́гующих стра́сти, и душе́вных не́мощей целя́ гное́ния, Богодохнове́нне.
Мы́сленно со А́нгелы, блаже́нне, ра́дуяся, ми́ра концы́ освяща́еши вои́стинну твои́м прише́ствием и благода́тию, благово́ния ми́ры духо́вными благоуха́я и бед и бу́ри избавля́я.
Богородичен: Ма́тернее дерзнове́ние е́же к Сы́ну Твоему́ иму́щи, Всечи́стая, сро́днаго промышле́ния, е́же о нас, не пре́зри, мо́лимся: я́ко Тебе́ и еди́ну христиа́не ко Влады́це очище́ние ми́лостивно предлага́ем.
Песен 6
Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.
А́нгелом я́ко подо́бник произволе́нием быв, вид а́нгельский стяжа́л еси́, блаже́нне, с ними́же ра́дуяся и обходя́, пою́щия тя спаса́й.
Глаго́л, блаже́нне, твои́х богодохнове́нных си́ла, я́ко шум гро́мный, во у́ши, Богоприя́тне, я́ве возгреме́ беззако́нных и ли́ца их помрачи́.
Сла́ву Оте́ческую узре́ти сподо́бился еси́ и сея́ соесте́ственное сия́ние, Стефа́не, страда́нии возвеща́я тебе́ све́тлыя венцы́, Богогла́се всече́стне.
Богородичен: Сын Единоро́дный и пре́жде век неви́димый напосле́док дней Пе́рвенец бысть, ви́дим пло́тию из Тебе́, Богома́ти, Бог спасе́ния моего́.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава въздаваме…
Кондак, глас 6:
Пръв си посят на земята от небесния Земеделец, всехвални Стефане; пръв проля кръвта си на земята за Христос, блажени; ти беше първият, удостоен от Него с победния венец на небето, начало на страдалците, коронован с мъчениците първострадалецо.
Икос:
Като гледам цветята на рая, които изпълват целия свят с възхитителната си миризма, аз съм изумен от странната им гледка: в ледения зимен студ те цъфтят още по-силно, което е нечувано за цветята. Такъв е Христовият мъченик, който разцъфна пръв от всички и стана врата за тези, които страдат по правдата и цъфтят в зимата на мъките. Той показа нелесния път на тези, които желаят да страдат, той е добрият водач на подвига, който чрез болките просия, първият коронясан шампион на мъчениците.
Синаксар:
Тоя ден се възпоменава пренасянето на мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан. За мястото, гдето светите мощи се намирали, получил откровение йерусалимският презвитер Лукиан през 415 г. Тялото на св. Стефан лежало в пещерата в някогашното имение на еврейския учител Гамалиил. Там били погребани по-късно самият Гамалиил със сина си Авив, и праведния Никодим. Над техните гробници построили църква. Мощите на първомъченика най-напред били пренесени в Йерусалим, а по-късно – в Цариград 438 г.
По молитвите на първомъченик и архидякон Стефан, Господи Иисусе Христе, помилвай и ни спаси! Амин.
Песен 7
Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!
Тече́ние крове́й Твои́х Небе́сныя две́ри отве́рзе и Подвигополо́жника, предстоя́ща и простира́юща тебе́ вене́ц, показа́, зову́щу: благослове́н Бог оте́ц на́ших.
Я́ко зве́рие, похи́тивше богоуби́йцы богоявле́ннаго, скверноуби́йственными дла́ньми сего́ убива́ху, моля́щася о убива́ющих приле́жно и пою́ща: благослове́н Бог оте́ц на́ших.
Зако́нно обличи́л еси́ беззако́нныя, зако́нный подо́бник Спа́сов, и богобо́рны сих показа́л еси́, от ни́хже ка́мением побива́емь, пел еси́: благослове́н Бог оте́ц на́ших.
Богородичен: В ле́то Безле́тнаго неискусобра́чно, Чи́стая, заче́нши, и́же пе́рвее Безпло́тное Сло́во, пло́ти прия́тием, Де́во, родила́ еси́. Ему́же пое́м, согла́сно зову́ще: благослове́н Бог оте́ц на́ших.
Песен 8
Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!
Преесте́ственным сия́я светозаре́нием, преизря́дне, и лица́ твоего́ зрак равноа́нгелен пока́зовал еси́, благода́ти изда́вшися, Стефа́не, я́же в души́ твое́й, сокрове́нне бога́тно. Те́мже вопия́л еси́: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Венцено́сче Стефа́не, души́ моея́ я́звы и грехо́вныя стру́пы очи́сти кропле́нием крове́й твои́х, к твоему́ бо заступле́нию ми́лостивному и христоподо́бному нра́ву прибего́х, зовы́й: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Благода́тей, сла́вне, тебе́ тезоимени́тый вене́ц твоему́ честно́му верху́ положи́ Судия́ нелицеме́рный, Его́же благоче́стно пропове́дал еси́, Зижди́теля, и Бо́га, и Царя́ всех, вопия́ непреста́нно: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
В ру́ку Соде́теля пре́дал еси́ дух твой, и Небе́сная во́инства собесе́дника прия́ша тя, ра́дующеся, пе́рвее на земли́ равноа́нгельна, ны́не же тех причте́на ли́ком, непреста́нно пою́ща: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Богородичен: Све́та незаходи́маго была́ еси́ сосу́д, Всечи́стая, Свет бо су́щим во тьме и се́ни родила́ еси́, просвеща́ющ вся́ческая богоразу́мия благода́тию. Ему́же непреста́нно, ве́рнии, пое́м: о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Песен 9
Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.
Страда́ния му́чеников нача́ло, све́тло показа́вый муче́ния неле́стную стезю́, наставля́ющу к Небеси́, первому́ченик Стефа́н вся призыва́ет духо́вне к Боже́ственному весе́лию и к прича́стию све́та, ко обще́нию святы́ни.
Вжиля́ем любо́вию Христо́вою и Сего́ поревнова́в кро́тости и гла́су, глаго́лаше: не поста́ви уби́йцам греха́, Го́споди, приими́ же дух мой, Бла́же, и Боже́ственнаго Ца́рствия, пи́щи же неизрече́нныя, су́щия у тебе́, сподо́би мя.
Кра́сен, и ви́да а́нгельскаго, и прему́дрости, и ве́ры испо́лнен, и Боже́ственныя зари́ сия́я луча́ми, и богогла́сными усты́ богоглаго́лал еси́, я́ко река́, боже́ственне вети́йствуя, Вы́шнее насле́дие, Богоблаже́нне, улучи́л еси́.
Венце́м благода́тей венча́лся еси́, и ли́ки му́ченическими окруже́н, и Христу́ Подвигополо́жнику предстоя́, о нас моли́ся, творя́щих све́тло вои́стинну светоно́сное твое́ торжество́, блаже́нне, и от бед нас изба́ви.
Богородичен: Я́ко всех Предста́тельнице христиа́н, Богома́ти Всенепоро́чная Влады́чице, я́ко Ми́лостива, изба́ви от бед и искуше́ний стра́ждущия рабы́ Твоя́ и неду́гующия лю́тых прегреше́ний ра́нами и боле́зньми тя́жкими одержи́мыя изврачу́й.
Катавасии на ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Лицы изра̀ительстии (стр. 27)
Глас 4
Песен 1
Израилтяните прекосиха Червено море като не намокриха стъпала по влажното дъно, и като видяха военачалниците и конниците потопени, с веселие пееха: да пеем на нашия Бог, защото Той се прослави.
Песен 3
Отслабна лъкът на силните, а слабите са препасани със сила свише, затова сърцето ми се укрепи в Господа.
Песен 4
Чух за Твоето славно домостроителство, Христе Боже, че си роден от девица за да избавиш от заблуда онези, които викат: слава на Твоята сила, Господи.
Песен 5
Ти, Който премахна първичния хаос* на светлината, така че делата Ти в светлина да възхваляват Тебе, Създателя, чрез светлината направлявай пътищата ни!
* първичната неустроеност
Песен 6
Към Господа викнах в скръбта си, и ме чу Богът на моето спасение. (Пс. 119:1)
Песен 7
Някога във Вавилон авраамовите момци стъпкаха огъня в пещта, като с песни Ти викаха: благословен си, Боже на нашите отци.
Песен 8
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Момците във Вавилон, запалени с божествена ревност, смело потъпкаха заплахата както на мъчителя, така и на пламъка, и хвърлени в средата на пещта, докато бяха оросявани, те пееха: благославяйте Господа, всички дела Господни.
Честнейшую.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
9-та песен от катавасиите, гл. 4:
Припев: Величай, душо моя, преобразилия се на Тавор Господ.
Ирмос: Твоето раждане се показа нетленно, защото Бог премина през твоята утроба, яви се в плът на земята и живя с човеците. Затова, Богородице, всички те величаем.
Достойно е…
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Светилен.
Подобен: Посети́л ны:
Ка́менная мета́ния преми́рный исплето́ша тебе́ нетле́ния вене́ц, и кро́вныя ка́пли – багряни́цу ца́рску, нача́льниче му́чеников, изря́дный Стефа́не.
Богородичен: Свята́я Влады́чице Пречи́стая и еди́на Неискусобра́чная, спасе́ние и упова́ние, Ты умоли́ из Тебе́ рожде́ннаго Изба́вителя на́шего спасти́ мир от ле́сти, и бед, и скорбе́й.
Хвалитни стихири на 4, глас 4.
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Подобен: Я́ко до́бля:
4. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)
Соше́дшеся празднолю́бцы та́йно, моле́бную и честну́ю пра́зднуем первому́ченика днесь па́мять, в сей прие́млюще исцеле́ния честны́х дарова́ний его́, и возопие́м: достойнопе́тый му́чениче, моли́ изба́витися от бед творя́щим па́мять твою́. (2)
2. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)
Хвърлените по тебе камъни ти станаха стъпала и стълба за влизане в небесата; по тях ти влезе и видя Господ да стои отдясно на Отца; с животворната Си десница Той ти простря венеца*, на който си едноименен; близо до Него ти стоиш като добър победител и като пръв от мъчениците.
* Стефан на гръцки означава „венец“.
1. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)
С благодатта на Духа ти просвети душата си, на външен вид приличаше на ангел, вътрешният блясък се беше разпространил в цялото ти тяло и блясъкът на твоята душа беше явен за тези, които гледаха, чрез него ти постигна съзерцание на божествена светлина и слава, когато за тебе се отвориха небесата, Стефане, начало и хвала на мъчениците.
Слава, същия глас, самогласен от Йоан монах:
Стефан, доброто начало на мъченичеството, изпълнен с благодат и сили, въпреки че извърши велики знамения и чудеса между хората, от беззаконници с камъни беше убит, но се просвети като ангел, и видя Твоята слава отдясно на Силата, Ти, Който се разпъна заради нас, и с благодатта на Духа, на небесата бе взет. И той, като бе въдворен към ангелските ликове, моли се да се спасят нашите души.
И сега, Богородичен: Пази рабите си от всякакви беди, благословена Богородице, за да те славим, надеждо на нашите души.
Или Кръстобогородичен.
Подобен: Я́ко до́бля:
Тебе, Агнето и Пастирът, като видя на дървото агнето, което Те роди, ридаеше и майчински Ти каза: възлюбени Сине, как така си повесен на кръстното дърво, Дълготърпеливи? Как така ръцете и нозете Ти, Слове, са приковани от беззаконните и си пролял кръвта Си, Владико?
Велико славословие (чете се)
На Тебе слава подобава, Господи Боже наш, и на Тебе слава отдаваме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков! Амин!
Слава на Тебе, който ни показа светлината! Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците добра воля! Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава. Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас – Ти, Който вземаш върху Си греховете на света! Приеми нашата молитва, Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас! Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!
Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове! Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях!
Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме! Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Господи, прибежище бил си нам от род във род. Аз рекох: „Господи, помилуй ме и изцери душата ми, защото съгреших пред Тебе”. Господи, към тебе прибягнах, научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Защото у Тебе е изворът на живота; в Твоята светлина ще видим светлина. Продължи Твоята милост към тия, които Те познават.
Сподоби ни, Господи, през този ден да се запазим от грях. Благословен си, Господи Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во-веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както ти се уповаваме. Благословен си Ти, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост, Господи, е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, Теб слава подобава – на Отец и Син и Светия Дух, сега и всякога, и во-веки веков, амин.
Просителна ектения
С: Защото благословена и славна е силата на Твоето Царство, на Отца и Сина, и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!
От Октоиха на водещия глас:
Стиховни стихири, покойни, глас 6:
Подобен: Всю́ отложи́вше:
Ти имаш за нас непостижима благост и неизчерпаем извор на божествена благост, Многомилостиви, затова всички, които преминаха при Тебе, Владико, засели в земята на живите и им дарувай престой в любимите и желани жилища, за да бъдат там завинаги, защото Ти проля кръвта си за всички, Спасителю, и с животворна цена изкупи света.
Стих: Блажени, които Си избрал и приел, Господи. Пс.64:5
Ти доброволно претърпя животворно умъртвяване и изля живот, и даде вечна наслада на верните; настани в нея починалите с надежда за възкресение, като с благостта Си им простиш всичките грехове, защото само Ти си безгрешен, само Ти си добър и човеколюбив, за да се възпява от всички Твоето име, Христе, и ние, спасени, да славим Твоето човеколюбие. ИЖД
Стих: Душите им ще бъдат настанени на добро място.
С върховна божествена власт господстваш над живите и владееш над мъртвите; Тебе познаваме, Христе, и ние, Твоите верни раби, се молим: тези, които единствено към Тебе заминаха, Благодетелю, упокой с Твоите избрани, Човеколюбче, в мястото на утехата, в светлината на светиите, защото си любител на милости и като Бог спасяваш тези, които си създал по Свой образ, единствен Многомилостиви.
Слава, на архидякона, глас 5. Киприа́ново:
Първомъчениче апостоле и първодяконе, врата на мъчениците, и слава на праведните, похвало на апостолите; когато беше на съд, ти видя небесата отворени, и Сина Божи да седи отдясно на невидимия Отец. Затова и лицето ти засия като на ангел, с радост извика за тези, които с камъни те убиваха: не им зачитай този грях. И сега изпроси от любов за хвалещите те очистване на греховете и голяма милост.
И сега, Богородичен: Блажим тя, Богородице Дево:
Облажаваме те, Богородице Дево, и ние, верните, те славим, както подобава, като град непоклатим, стена непреодолима, твърда Защитница и прибежище на душите ни.
Или Кръстобогородичен.
Подобен: Ра́дуйся:
Избавле́ние нас ра́ди и це́ну вели́кую – пречи́стую кровь Твою́ изво́лил еси́ да́ти, Безгре́шне Христе́ мой, всем хотя́ спасе́ние получи́ти. Те́мже Тя зря́щи пригвожде́на Ма́ти Твоя́, рыда́ющи, власы́ терза́ше Си, глаго́лющи: Ча́до, А́гнче Всенепоро́чный, мир хотя изба́вити честно́ю Твое́ю Кро́вию, от о́чию Мое́ю ка́ко за́йде, Спа́се, незаходи́мое Со́лнце, И́же всем подая́й просвеще́ние, и мир, и ве́лию ми́лость?
Благо есть, Пс. 91
Свещеникът: Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний, да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – всяка нощ.
Трисвятое
Тропар, глас 4:
Ти увенча главата си с царски венец чрез страданията, които претърпя за Христос Бог, първи сред мъчениците, Стефане; ти и юдейското безумие изобличи и видя твоя Спасител, седнал отдясно на Отца, затова Го моли за спасението на нашите души.
НА ЛИТУРГИЯТА
Блаже́ны от Октоиха и на апостола, песен 3-а, на 4.
Блаженни, за съботата, глас 6
Спомни си за мене, Боже, Спасителю мой, кога дойдеш в царството Си (Лк 23:42), и ме спаси, защото Си единствен човеколюбец.
Стих: Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. (Мт. 5:10)
Като не се убояхте от огъня и меча, и свирепото нападение на дивите зверове, славни страдалци, удостоихте се с вечен живот.
Стих: Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. (Мт. 5:11)
Човеколюбче, Който прослави пророците и учителите, преподобните и праведните, затова по техните молитви спаси нашите души.
Стих: Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата. (Мт. 5:12А)
Всички, които са били във вяра и си извел от временния живот, Слово Божие, настани при светиите и праведните, за да Те славим.
Слава: Да прославим Отца и Сина и Светия Дух, казвайки: Света Троице, спаси душите ни.
И сега: Ти се яви най-блажена от всички родове, Пречиста, защото наистина роди неизказано блажения Бог.
Прокимен, гл. 8, Пс.18
Припев: Техният звук се носи по цяла земя.
Стих: Небесата проповядват славата на Бога.
Апостол Деяния, зача́ло 17.
Алилуйя, глас 1: Небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите. (Пс. 88:6)
Евангелие от Матея, зача́ло 87.
Причастен, Пс. 18
Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. Алилуйя.
Молитва
Свети апостоле Стефане, ти стана пръв сред дяконите и пръв сред мъчениците, защото се показа изпълнен с вяра и сила в учението и велик в чудесата, и никой не можеше да противостои на мъдростта и духа, с които ти говореше, а лицето ти беше видяно в синедриона като лице на ангел. И така, изпълнен със Светия Дух, ти видя небето отворено и славата Божия, и Сина Човешки, нашия Господ Иисус Христос, да стои отдясно на Бог Отец, а сетне беше замерян с камъни от твърдоглавите убийци евреи пред лицето на преблагословената Дева, Неговата Майка, която се молеше за тебе; ти коленичи и извика с висок глас: Господи, не им зачитай тоя грях! (Деян. 7:60) И така с радост предаде духа си на Господ Иисус.
Поради това те придобихме за молитвеник и застъпник и като прекланяме коленете на душите и сърцата си, те молим: издигни ръцете си към Господ и насърчи посредницата и застъпницата пред своя Син за целия човешки род, пресветата Майка девица, и моли нашия благ Спасител за нас, които винаги Го разгневяваме с грехове и леност, да ни дари благодат за своевременна помощ в покаянието и чрез твоето застъпничество и закрилата на Неговата пресвета майка в онзи страшен и праведен ден да не поставя пред нас греховете ни, но според Своята милост да чуе молитвите ти и да каже на душата ни: Аз съм вашето спасение во веки веков. Амин. ИЖД
