Свети Евтимий, патриарх Търновски
Съставена от Левкийски епископ Партений (+1982). Съвместен превод на о. Траян Горанов и проф. Иван Желев Димитров.
Вечерна служба
Блажен муж: 1 антифон.
Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, глас 4:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стих 8: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)
Стих 7: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2)
Подобен: Дал еси́ зна́мение:
Нека най-усърдно възхвалим Евтимий, пресветлата звезда, която изгря от град Търново; тя получи светлина от слънцето Христос и незалязващо озарява всички нас със словата на знанието и добродетелни дела, и с благодатта на светостта ни сочи пътя към небето, където е жилището на всички, които се веселят и получават наградата за благочестието.
Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3)
Стих 5: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:4)
Нека побързаме с цялото си усърдие към извора на водата на живота – Евтимий, който чрез вярата в Сина Божи излива от утробата си реки от неоскъдна благодат и утолява сърцата на жадуващите за Божия правда, и умива съвестта чрез сълзи на умиление, и пасе овцете на Божието стадо на злачно пасище, където няма печал, нито въздишки.
Стих 4: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа. (Пс.129:6-7А)
Нека с цялото си усърдие се издигнем на многоклонестото дърво – Евтимий, чиито листа от Божии дарове не окапват заради неразкаянието, защото е насадено при извора на водите и в свое време дава плодовете си за наслада на верните; според Евангелието (Мк 4:32) то пази от греховния зной небесните птици, синовете на царството.
Други стихири, глас 1, самогласни:
Стих 3: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
Дойдете, вижте безстрашната смелост на добрия пастир! Ето, Евтимий послуша Христос, Който казва: „не бойте се от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият“ (Мат. 10:28), и смело изобличава кръвопийната ярост на нечестивите (агаряни) и по чуден начин посрамва тяхната немощна злоба. Така се изпълни словото, че „ако Бог е с нас, никой не ще е против нас“ (Рим. 8:21).
Стих 2: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)
Дойдете, вижте мъката, раздираща сърцето! Ето, врагът разделя патриарх Евтимий от паството му. И всички проливат сълзи и горчиво викат към него: на кого оставяш нас, сираците, пресвети отче? Отговори им: на Вездесъщата Троица, нашия Бог, Който не оставя никой никога, както сега, така и завинаги.
Стих 1: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)
Дойдете, вижте голямата любов на стадото към пастира. Ето, провождат патриарх Евтимий в безвъзвратно заточение. И всички плачат и ридаят, дори му целуват ръцете и нозете, и тревата, стъпкана от светите му стъпала, като я късат за благословия. О, каква Голгота за възкресение и страдания за спасение!
Слава, глас 2:
Като диамант е твърда душата на Евтимий! Както казва апостолът, „Господ наказва, когото обича“ (Евр. 12:6), така това се показа на дело в него, защото, като го намери очистен с пост и молитва, Бог усъвършенства златото на душата му в пещта на тройно разпаления огън на изкушенията и със състраданието на бащинското му сърце към своя народ, със смъртната заплаха и далечното заточение, като постигна избавление от изкушението и успя да го понесе с победата на истината. Затова, отче Евтимие, като имаш голямо дръзновение пред Господ, избави ни от тежките и люти борби на мъчителя.
И сега, Богородичен: (догматик) гл. 2. Прейде сень
Отмина сянката на Закона при идването на благодатта. Както къпината, която гореше, а не изгаряше, така и ти си родила, Дево, и си останала девица. Вместо огнен стълп, изгря Слънцето на правдата; вместо Мойсей, се яви Христос, спасението на нашите души.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен (на деня)
Четива
Притчи Соломонови
(Комбинирани стихове):
Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословия почива върху главата на праведника. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, – защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да ѝ се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата ѝ е дългоденствие, а в левицата ѝ – богатство и слава; (от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си). И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа. Към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас: защото Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум. Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда; защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание. Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек, не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите. Ще ви науча на истината, нека надеждата ви бъде в Господа и се изпълнете с Духа.
Притчи Соломонови
(10:31-32 и 11:1-12):
От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното. Неверни теглилки са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
Премъдрост Соломонова (4:7-15)
Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.
Сугуба ектения
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
На литията, самогласни стихири:
Глас 6:
Христос те показа като образец на православието, отче Евтимие, украшение на патриарсите, защото ти очисти от ересите паството, плод на твоето апостолство, като пишеше и изричаше словата на Духа за нашата свята вяра. И кой ли не слуша словата на твоите поучения? Кой ли не пи водата на живота от устата и утробата ти? Напътствай сега и нас, пресвети отче, със светлината на православното разбиране за Бога и безукорното благочестие.
Глас 2:
Ето, наистина ни се яви нов Мойсей – блаженият Евтимий, защото той като него се качи на планина Атон, избяга от тъмната бездна на света и съзерцаваше Бога с чистите очи на душата си, но послуша гласа на Божия призив и отново слезе при народа със скрижалите на богопознанието, за да ги води с крепка ръка по пътя на благочестието; а прогонен от нечестивите (турци), отново се качи на Родопа планина, като скърбеше, че се разделя с паството, но се утешаваше, че намери желания мир за пустиннолюбивата (си) душа, и пееше благодарствени песни на Господ.
Слава, глас 5:
Да благословим, верни, патриарх Евтимий, приятеля на Божиите приятели и съжителя на техните жилища. Защото той, след като чу гласа на пророка, който казва: „аз много почитам Твоите приятели, Боже“, той възлюби светиите, безукорно пожела техните венци и ги прослави на земята с хваления, а именно: Йоан (946), чудотворецът от Рилската пустиня, Иларион Мъгленски (1164), победителят над злочестивите ереси, и славната в смирението Петка (11 в.), благочестивият кълн на Епиват и пустинното възпитание на Йордан, и Неделя (300), велика между мъчениците, и Филотея (1218), която живееше без мъж с мъжа си, и Михаил (ок. 11 в.), воинът на Небесния Цар. Затова след преставянето му, те го приеха във вечния дом, и той заедно с тях се моли сега на Господ за нашите души.
И сега, глас същия: Дево, почитана от всички, ти си храм и врата на палата и престола на Царя, през която моя Избавител, Господ Христос, се яви на спящите в тъмнина (мъртвите), бидейки Слънце на правдата, искаше да просвети създадените по Свой образ със Своя ръка. И така Всевъзпявана, като имаш майчино дръзновение към Него, непрестанно се моли да се спасят нашите души.
Стиховни стихири, глас 5:
Подобен: Ра́дуйся:
Радвай се, Евтимие, велик наставник на българската земя, защото по Божи съд ти се позволи да видиш страшното и ужасното: нивата на твоите трудове потъпкана от зверовете и възлюбеното лозе опустошено от глигани при агарянското нашествие и поробване, разорението на Божиите църкви, опожаряването на манастирите, разкопаването на светите олтари и обърнати светите трапези. Но като втори Еремия, който викаше със сълзи към Господ, моли се сега за нас, да дарува на душите ни мир и голяма милост.
Стих: Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. (Пс.131:9)
Радвай се, Евтимие, велик наставник на българската земя, защото по Божи съд ти се позволи да видиш страшното и ужасното: твоето стадо на името на Христос, разкъсвано от свирепите вълци и със зъби жестоко изтезавано; твоето паство, възпитано на тучните пасища на твоите учения, избивано с меч от нечестивите, а Божията Църква потопена в кръвта на православните, и да чуе воплите на твоите възлюбени чеда и да се измъчва в отческата си утроба, но от никъде няма помощ и смело да ти желае смъртта отколкото живота. Но като втори Еремия, който викаше със сълзи към Господ, моли се сега за нас, да дарува на душите ни мир и голяма милост.
Стих: Моисей и Аарон между свещениците и Самуил между ония, които призовават името Му, викаха към Господа, и Той ги слушаше. (Пс. 98:6)
Радвай се, Евтимие, велик наставник на българската земя, защото по Божи съд ти се позволи да видиш страшното и ужасното, пък и на небесните радости Бог те направи участник и ти разкри Своите неизвестни тайни, по чуден начин спаси живота ти от агарянския меч и вложи в сърцето ти силата на божествената мъдрост, за да бъдеш неизчерпаем извор на утеха от Утешителя за страдащото твое паство, та като те провождат със сълзи на заточение да не се много съкрушават, и като добър наставник ти ги връчи на Светата Троица. А ти като втори Еремия, който викаше със сълзи към Господ, моли се сега за нас, да дарува на душите ни мир и голяма милост.
Слава, глас 6:
Дойдете да се зарадваме в Господ и да разкажем за случилото се тайнство, защото Той пожела и ни изкупи с почитаемата кръв на Своя Единороден Син, и макар отново да грешахме, с любов ни изпраща очистване на греховете чрез страдание в този живот за спасение на душите. И каква божествена милост! В страданието не ни лишава от лъчите на светлината на Своите светци, както в древността не лиши българите от духовното сияние на патриарх Евтимий. Но, Господи, по неговите молитви и сега не оттегляй от нас Своята велика милост.
И сега, Богородичен: Творецът и моят Избавител – Христос Господ, през твоята утроба премина, и като се облече в мене, ме освободи от проклятието на Адам. Затова, най-чиста Дево, ние те възхваляваме непрестанно като Божия майка и Девица с ангелския поздрав: „Радвай се, Владичице, Застъпнице, Защитнице и Спасение на нашите души!“
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропар, глас 4:
Просиял с пустиннически подвиг, достойно се изкачи на престола на първосветителството, откъдето озари всички с лъчите на богопознанието и изпи чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христос, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет.
Слава, и сега, Богородичен: Е́же от ве́ка утае́ное:
Скритата от вечност непозната и на ангелите тайна се откри чрез тебе, Богородице, на живеещите на земята – Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения (Адам) и спаси от смърт душите ни!
————————————————————
Утринна
Бог Господь, гл. 4:
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Тропар, глас 4:
Просиял с пустиннически подвиг, достойно се изкачи на престола на първосветителството, откъдето озари всички с лъчите на богопознанието и изпи чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христос, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет. (2 пъти)
Слава, и сега, Богородичен: Е́же от ве́ка утае́ное:
Скритата от вечност непозната и на ангелите тайна се откри чрез тебе, Богородице, на живеещите на земята – Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения (Адам) и спаси от смърт душите ни!
Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…
Първи седален, глас 4.
Подобен: Удиви́ся Ио́сиф:
Всички се удивихме, като видяхме твоето мъжество, много богати Евтимие, как се отрече от красотите на света и се осмели на подвига на живот в пустинята и първосветителството, и как не се уплаши от невидимите и видими врагове, пък и на Бога слава пеем заради тебе, защото в мъченичеството те запази невредим и след твоето упокоение те удостои със Своята слава.
Слава, и сега, Богородичен, глас и подобен същия:
Удивиха се ангелските множества, Чиста, как ти, която си участница в най-богатата небесна радост, винаги пребиваваш в долината на човешките скърби и майчински бързаш към всеки молитвен вопъл, като раздаваш неоскъдяваща благодат, изцеряваш болните и утешаваш скърбящите, Дево, Майко на Господ, най-богата съкровищница на божествената милост.
Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори седален, глас 3.
Подобен: Красоте́ де́вства Твоего́:
Пленен от красотата на Божието лице, преподобни отче наш Евтимие, ти не обикна нищо в света, всичко смяташе за нищожно и като всели в душата си Най-красивия от човешките синове, разпален от Божията любов, ти се стремеше към това, което е напред, и забравяше миналото (Фил. 3:13).
Слава, и сега, Богородичен, глас и подобен същия:
Ти се яви най-красива в Божиите очи и най-добрата от всички видими и невидими, Дево Богородице, заради това Отец те избра за Своя невеста, а Синът, Който сътвори и храни вселената, те придоби за Своя майка. Затова сега ние, човешкият род, по дълг те облажаваме.
Полиелей и величание
Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…
Седален след полиелея, гл. 8, по Премудрост и Слово:
Даде ти се пребогата мъдрост от Извора на премъдростта – Христос, нашия Бог, за да учиш хората на на догмите на православието и да ги водиш по тесния път на благочестието към пасището на божествената благодат. А като се потруди, стана светилник на свещник за всички чеда на православната църква на Христос, нашия Бог, Когото моли да спаси и просвети онези, които с любов почитат честната ти памет.
Слава, и сега, Богородичен, глас и подобен същия:
Като зачена в утробата си Премъдростта, без да изгориш роди Господа, Спасителя на всички, и стана причина за обожението на света; ти свали на земята благоволението на Отец, а на небето издигна адамовия род, като му отвори райските врата. Небесна стълбо и порта на рая, Богородице Марийо, моли Христос, нашия Бог, да дарува прошка на греховете на тези, които се покланят с любов на твоята пречиста Рожба.
Степенни (стъпални), глас 4.
Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:
От моите младини много страсти ме нападат, но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.
И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.
Прокимен, гл. 4: Устата ми ще изговорят мъдрост и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс.48:4) Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс.48:1)
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй.
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец, Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.
Дяконът: И за да се удостоим да изслушаме от светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме от светото Евангелие.
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според Йоан.
Дяконът: Да внимаваме!
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Евангелие от Йоан, зачало 35, от полу́.
50 псалом (чете се)
Слава, гл. 6: По молитвите на светителя, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Стихира след 50 псалом, гл. 6:
Ти се яви незалязваща звезда, която със зората на учението просвети цялата българска земя, и на север до океана и на запад до Адриатическото море, тройно блажени Евтимие, равноангелен и съревновател на апостолите, като поучаваше света със слова и добродетели. А и сега, като имаш дръзновение към Господа, не спирай да се молиш за чедата си, пресвети отче.
Литийна молитва (дяконът)
Канон на светителя, глас 2, чието краестрочие е: Се́ющии слеза́ми ра́достию по́жнут. Де́вий (Парте́ний). (Които са сели със сълзи, ще жънат с радост (Пс. 125:5). Девственик. (Партений))
Песен 1
Ирмос: Някога непреодолимата Сила напълно повали в дълбокото фараонската конница. Сега въплътеното Слово напълно заличи зловредния грях. Вечно славеният Господ славно се прослави.
Припев: Свети патриарше, моли Бога за нас!
Следвайки стъпките на истинските израилтяни, ти прекоси тъмната бездна на света, без да намокриш нозете си с тинята на страстите, като пееш на Господа, защото Той славно се прослави.
Някога на Синай древният закон беше даден веднъж, а в Сион възсия новата благодат и ти, блажени, с богопросветен ум отново предаде на своя народ и двете (закона и благодатта) в най-чистото сияние на православието и пееш на Господ, защото Той славно се прослави.
Слава: Младият израилски лъв* при Моисей някога победи Амалик, а пък ти уплаши агаряните и посрами дявола със силата на кръста, който по чуден начин те спаси от меча и заколване, като пееш на Господа, защото Той славно се прослави.
* Иисус Навин, според Изх. 17:13.
И сега: Богородичен: Всенепорочна майко на Божиите милости, бъди благословена! Защото ти роди Христос и преведе от смърт към живот и от греховната гибел към вечното блаженство нас, които пеем на Господ, защото Той славно се прослави.
Песен 3
Ирмос: Върху камъка на вярата, като ме утвърди, разшири моите уста против враговете ми. Възрадва се духът ми, когато пея: никой не е свят, както нашият Бог, и няма праведен освен Тебе, Господи.
Припев: Свети патриарше, моли Бога за нас!
С безмълвни уста в сърцето си непрестанно изричаше най-сладкото божествено име на Иисус, издигаше молитвата си в ушите на Бога Саваот и пееше: никой не е свят, както нашият Бог, и няма праведен освен Тебе, Господи.
От явния допир на благодатта на Духа до твоето сърце ти напълно се съкруши и като надви силата на врага, винаги пееш: никой не е свят като нашия Бог, нито има друг праведен освен Тебе, Господи.
Слава: Утвърдил сърцето си с подвиг в Господа и пребъдвайки винаги в опиянението на Духа, със сила свише ти извърши много чудеса и пееше: никой не е свят, както нашият Бог, и няма праведен освен Тебе, Господи.
И сега: Богородичен: Мощта на силните се изтощи, понеже Господ свали силните от престолите им и немощните препаса със сила, Дево, майко на Господ, защото Бог извиси смирените, които пеят: никой не е свят, както нашият Бог, и няма праведен освен Тебе, Господи.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Седален, глас 8.
Подобен: Повеле́нное та́йно:
От дълбочината на душата си ти прие заповедта на възлюбения ученик и апостол (Йоан)*, да не обичаш света, нито всичко, което е в него, ти си оставил всички земни блага и наслади, взел си кръста си, последва Христос, от Когото и прие вечна отплата, която „на човек и на ум не е идвала“** и се наслаждаваш на гледката на Неговата чиста и незалязваща слава.
* 1 Йоаново 2:15
** 1 Кор. 2:9
Слава, и сега, Богородичен, глас и подобен същия:
Изпълнил заповедта на Отец за любовта и станал послушен дори до смърт*, както е написано за Него в началото на книгата**, Божият Син се всели в твоята утроба, Чиста, направи те по-широка от небесата и те постави до Себе Си на престола в Своето царство; като раздаваш богато твоите милости оттам, не забравяй и нас, небесна царице и майко дево.
* Фил. 2:8
** Евр. 10:7
Песен 4
Ирмос: От Дева си дошъл, Господи, не ходатай, нито ангел, но самият Ти се въплъти и напълно спаси човешкото ми естество. Затова викам към Тебе: слава на Твоята сила, Господи!
Припев: Свети патриарше, моли Бога за нас!
Като чу още от младини за Бога, Който слезе с мощ да спаси човешкия род и да съкруши силата на врага, ти неотклонно последва Неговите спасителни стъпки, носейки благото иго на плещите и немлъквайки викаше: слава на Твоята сила, Господи.
Вкусил от градивната Божия милост, чрез която си въведен в двореца на благодатта, ти с очистени очи гледаше невидимото у Бога и винаги с умиление викаше: слава на Твоя сила, Господи!
Слава: И макар със Своята любов Бог да ти докара големи страдания, дори до смърт, Той те наказваше, за да те поучи, като искаше повече да те изпита, а ти винаги с благодарност викаше: слава на Твоя сила, Господи!
И сега: Богородичен: Майко Дево Богородице, предобразна и сенчеста планина, от която дойде Святият, като покрива небесата с добродетел и спасява викащите: слава на Твоя сила, Господи!
Песен 5
Ирмос: Озарение на лежащите в тъмница, спасение на отчаяните, Христе, Спасителю мой, към Тебе прибягвам в ранни зори, Царю на мира, просвети ме с Твоето сияние, защото друг Бог освен Тебе не зная.
Припев: Свети патриарше, моли Бога за нас!
С пророческите си очи Исайя видя седналия на издигнат престол Бог,* а пък ти свещенодействаше в новата благодат Агнеца Божи, заклан за всички, като принасяше в жертва Възкръсналия и седящ отдясно на Отца.
* Ис. 6:1
Раздирайки душата си със силна скръб, ти предаде своя народ навеки на Троицата, а като бе взет (на небето) с „простряна мишца“ (Пс. 135:12) от обкръжението на нечестивите, благочестието отново процъфтя по земите на България с твоите молитви.
Слава: Сърцето ти страдаше, когато нечестивите агаряни убиваха с меч твоите чеда, но пак се радваше, щом душата процъфтяваше в благочестие в земята на скръбите, напоена със сълзи.
И сега: Богородичен: Когато Исайя те провидя като девица, Божия родителко, той извика: „Девицата ще зачене и ще роди“, и след раждането ще остане девица, Майко на Емануил. (Ис. 7:14)
Песен 6
Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.
Припев: Свети патриарше, моли Бога за нас!
Макар да беше от адамовия род и потомство, ти избягна бездната на греха, дори на младини не се оскверни, защото взе на рамо кръста си и не потъна в морето, а се изкачи на планината на преображението.
С тъга в сърцето, ти като Йона извика към Господ, беше чут и веднага беше избавен от властта на нечестивите (агарянски) зверове, както и от тези на преизподнята.
Слава: Щом излезе от смъртоносната утроба на кита, пророкът извърши делото на Божието призвание, а пък ти, след избавата от посичане с меч, удвои трудовете на твоя подвиг и проповедите за Божията сила.
И сега: Богородичен: Богоблагодатна майко на моя Иисус, спаси ни от морето на напиращите страсти, та светло да възпеем твоята сила и да въздадем благодарствени химни на твоя Син, Пречиста.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак, глас 8.
Подобен: Взбра́нной Воево́де:
В невидимата бран беше победител, получи венец от Божията десница, преподобни отче наш Евтимие, и непобеден в борбата с нечестивите (агаряни), ти увеличи своята награда в небесните обители; затова те възпяваме така: радвай се, безкръвен страдалче на българската земя.
Икос:
Наистина твоята борба, според великия Павел, не бе против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12), и побеждавайки, ти победи най-напред лукавия в полето на твоята пустиннолюбива душа, а след това на съдилището на злочестивите агаряни. Затова те възпяваме така: радвай се, безкръвни страдалче на българската земя.
Синаксар: В 20 ден на месец януари празнуваме паметта на преп. Евтимий Велики (+473 г), св. Евтимий, патриарх Търновски (ок. 1402 г) и св. мчк Захарий от Пелопонес (+1782). По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси! Амин!
Песен 7
Ирмос: Когато на полето Деир (до Вавилон) бе издигнат за поклонение златен истукан, Твоите трима момци пренебрегнаха безбожната повеля и бяха хвърлени в огън, но оросени пееха: благословен си, Боже на нашите отци!
Припев: Свети патриарше, моли Бога за нас!
Наранен като Юда от сребролюбие, гръцкият цар те изпрати на заточение, като поиска злато и сребро, но ти беше раздал своето имущество и чрез нестяжание придоби безценния бисер Христос, Който е благословеният Бог на нашите отци.
Турският султан пък те раздели от твоето паство, като искаше да затвори твоите богоговорещи с проповедта на благочестието устни, но и дори на мястото на заточение събра за тебе словесно стадо Пастирът Христос, Който е благословения Бог на нашите отци.
Слава: След като добре върши делото си на земята много години, ръката на Божия ангел те пожъна като зрял клас и като стократен плод те прие в житницата на вечната награда Христос, Който е благословеният Бог на нашите отци.
И сега: Богородичен: Облажаваме те, чиста Богородице, като избрана от най-добрите жени, плодовита планина, от която се отсече камъкът Христос, Който напълно съкруши истукана на човешките стълпотворения и е благословеният Бог на нашите отци.
Песен 8
Ирмос: Слезлият в огнената пещ при еврейските младежи, и превърналият пламъка в роса, възпявайте дела Бога, като Господ, и превъзнасяйте през всички векове.
Припев: Свети патриарше, моли Бога за нас!
Бесът искаше опасно да те тласне в разпалената пещ на страстите, но всехитрият не успя, защото от младини си привикнал на добрия подвиг, винаги си напоявал душата си със сълзи и си я прохлаждал, като възпяваше и прославяше Бога през всички векове.
Като гледаше в изумление своя старец, чудният Теодоси, целият като огън, ти напълно се устреми към огъня на Духа, който изгаря тръните на греховете и съгрява душата с топлината на живота, като възпяваше и прославяше Бога през всички векове.
Слава: С твоите молитви подобно на втори Илия, изсъхналата от огъня на слънцето земя обилно напои с дъжд, и ти дари хората с изобилието на земните и небесни плодове, като възпяваше и прославяше Бога през всички векове.
И сега: Богородичен: Като събрахме смелост, и ние ти пеем „радвай се!“, Чиста, която надмина чистотата на ангелите и всели в своята утроба Бога; Майко Божия, избави ни от гибелта на греха.
Песен 9
Ирмос: Верни, с песни единомислено да възвеличим Бог-Слово, Който дойде от Бога по неизказана мъдрост и неизказано се въплъти заради нас от Светата Дева за да обнови Адам, който заради храна падна в тление.
Припев: Свети патриарше, моли Бога за нас!
Ти имаше единствено съкровището на Евангелието, на земята в плът беше беден, но като великия апостол (Павел), нямаше нищо, а мнозина обогати със съкровището на Духа (2 Кор. 6:10), като подготви хората за дясната (страна) на идващия Съдия.
Господ, Който издига смирените, те издигна от дълбините на иноческото смирение до престола на първосветителството, а оттам до небето на небесата и те увенчава с венците на светостта и безкръвното мъченичество.
Слава: Светителю Христов и учителю на православието, пресвети отче Евтимие, чиито сладки слова чу целият християнски свят, утвърди ни в благочестието с твоите молитви.
И сега: Богородичен: И ние те възпяваме, всепочитана Дево, както някога майката на Предтечата (Елисавета): и откъде ни е това – да дойдеш при многогрешните (Лк 1:43) и на всички да помагаш по твоята неизчерпаема милост.
Катавасии на Сретение Господне, глас 3
Превод: проф. Иван Желев Димитров
1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!
3. Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.
4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.
5. Когато Исаия видя предобразно Бога, извисен на престола и тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, видях пророчески Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!
6. Старецът, като видя с очите си спасението, дошло от Бога за хората, извика към Тебе: Христе, Ти си мой Бог!
7. Тебе, Бога-Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядващи Бога, и се засели в нетленната Дева, ние възхваляваме и благочестиво пеем: благословен е Бог на нашите отци.
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържимия огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.
Честнейшую
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
Песен 9
Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!
Малка ектения
С: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…
Светилен, глас 3.
Подобен; Пло́тию усну́в:
Душата ти, Евтимие, по достойнство получи дръзновение пред Бог, а сърцето ти, светителю, любвеобилно приютява твоя народ, затова не спирай да се молиш за нас да се освободим от примките на злия враг.
Слава, и сега, Богородичен, същия глас:
Марийо, невесто Божия, защитнице на християните, царица на ангелите и първа между всички светии, не спирай да се молиш за всички, които православно те възпяват.
Хвалитни стихири на 4, глас 8.
Подобен: О, пресла́внаго чудесе́:
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)
Какво дивно чудо! Евтимий, божествен клон от благороден корен, произраства и богато процъфтява, и принася сладките плодове на благочестието с пост, въздържание и молитви, които Бог чува; от светилника на светителското служение той чудно огрява всички със словото на учението и със страдание, и с мъченическо изгнание, и с безупречно преминаване към вечния живот, и с вършене на чудеса, и с горещо застъпничество пред Бога.
Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)
Какво дивно чудо! Евтимий, добрият пастир според казаното, бърза да положи душата си за овцете, смело изобличава нечестивия мъчител, който, заобикаляйки пастира, кръвопролитно се нахвърли върху стадото; затова въпреки че получи смъртен съд от беззаконниците, ръката на Божия ангел удържа меча, като искаше да запази жив светителя за утеха на народа, дори в изгнание.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Какво дивно чудо! Евтимий, пустинният възпитаник на свещената планина Атон под покрова на Божията майка, ученик на дивния Теодосий и на боговдъхновения Калист, и на Григорий, сподвижника на синайските отци, а най-вече обикнат от Светата Троица, Която той обикна и Я всели в душата си чрез подвиг и добродетел, на Нея завинаги повери и паството си, и като стои сега пред Нея, непрестанно се моли за нас.
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)
Какво дивно чудо! Украсен със сиви коси, Евтимий се засели в горните (жилища) и стана съпричастник на ангелите, почива в лоното на праотец Авраам и съзерцава с всички праведни незалязващата Светлина, безмерно се причащава с небесните блаженства, стократна отплата приема за земните трудове и за неизказаните страдания за Христос, и непрестанно се моли на Бог за нашите души.
Слава, глас същия:
Отново изгря за нас годишната памет на светителя Евтимий Велики, изгря за нас славата и похвалата за българското благочестие, защото него, произлязъл от българите, Пастиреначалникът Христос го издигна като Моисей за техен първопастир да ги води по трънливия път на изкушенията към обещанието за спасението на душите; и им беше като огнен стълб, който със светлината на пребожествената Троица осветява техния път към благочестието, като ги преведе през мрачното море и тъмната пустиня на агарянското нечестие, и непрестанно се моли за нашите души.
И сега, Богородичен, глас същия:
Владичице, приеми молитвите на твоите раби, и ни избави от всяка нужда и печал.
Велико славословие
Тропар на светителя, глас 4:
Просиял с пустиннически подвиг, достойно се изкачи на престола на първосветителството, откъдето озари всички с лъчите на богопознанието и изпи чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христос, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет.
———————————————————————-
На литургията
Прокимен, гл. 4: Устата ми ще изговорят мъдрост и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс.48:4) Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс.48:1)
Апостол към Евреите (7:26-8:2)
Братя, такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен. А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.
Алилуйя: Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. (Пс.36:30)
Евангелие от Йоан (10:1-9), зачало 36.
Причастен: В па́мять ве́чную:
No comments:
Post a Comment