Преподобни Теодосий Велики,
началник на общежителни манастири
Превода е по молба на протопрезвитер Иван Добрев, мой съкурсник от Богословския Факултет на СУ, който служи сега на о. Крит, в църква, в която има частица от мощите на светеца.
Вечерна служба
Блаже́н му́ж.
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 6, глас 5:
Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи!
Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Подобен: Преподо́бне отче:
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)
Преподобни отче, богоносни Теодосие, във временния си живот ти извърши велики дела със служби, пости и бдения, бе пример за учениците си, а сега се радваш с безплътните и непрестанно прославяш Христос, Бог-Словото и Спасителят произлязъл от Бога, Който преклони глава пред Предтеча и освети природата на водата. Него моли, преподобни, Него умолявай усърдно, да дарува на църквата единомислие, мир и голяма милост.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
Преподобни отче, богоносни Теодосие, благодатта на Всесветия Дух намери твоята чиста душа, каквато я желаеше, и се всели в тебе като пречиста светлина; и ти, сияйно озарен, непрестанно славиш Христос, единия Син в две естества, кръщаван от ръката на Предтечата и засвидетелстван от гласа на Отец. Него моли, преподобни, Него умолявай да дарува на вселената единомислие, мир и голяма милост.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)
Преподобни отче, богоносни Теодосие, ти свято се удостои с блажения живот, който придоби чрез чистота и пост; ти се пренесе жив в небесния живот, казвайки на всички да се радват, и с безплътните непрестанно славиш Христос, Който неизказано получи плът от Девата и удави нашите грехове чрез кръщение във водите на Йордан. Него моли, свети, Него умолявай усърдно, да дарува на вселената единомислие, мир и голяма милост.
Слава, глас 2:
Преподобни отче, твоята свята душа, подобно на града на живия Бог, се развесели от речните порои на водата на прошката, защото ти премина Йордан и във всички посоки изля учението на Христос, нашия Бог, Когото моли, всепочитани Теодосие, да се спасят душите ни.
И сега, глас същия, Византиево:
Склонил глава пред Предтечата, Ти смаза змийските глави, дойде във водите и просвети вселената, за да Те славим, Спасителю, Просветител на нашите души.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен, на деня.
Паримии
Из Притчи Соломонови – чтение. (5:15-6:3)
Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в луната, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните. Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Вишния.
Из Притчи Соломонови – чтение. (3:1-9)
Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова (4:7-15)
Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.
Сугуба ектения
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири, глас 4. Подобен: Дал еси́ зна́мение:
Творение на преп. Йосиф Студит:
Господ каза (на Йоан): виждаш ли, че се облякох в твоя образ, който създадох, и извън разума се понизих. Защо ти е странно, приятелю, ако се навеждам под десницата ти като един от твоите слуги, и гол се обличам с вода? Защото като милостив искам да облека голите във вечно нетление.
Стих: Морето видя и побягна; Иордан назад се върна. (Пс. 113:3)
(Отговори Йоан:) Ти се въплъти, но не изгори утробата, която Те прие: това някога предсказа пещта, която не изгори младежите. Тъй като съм сено, Владико, как да сложа ръка върху (Тебе) огъня? О Иисусе всесилни, от Когото треперят цялото небе и земя, Спасителю на нашите души.
Стих: Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна! (Ст. 5)
Господ каза: умий ме във водите на Йордан, въпреки че нямам нечистота, така че природата на човека, опетнена от престъплението на Адам, след измиването да стане нова, защото с Моето кръщение всички хора ще се обновяват чрез вода и Дух.
Слава, глас 8. Студи́тово:
Множеството на монасите те почита като свой наставник, отче наш Теодосие, защото наистина се научихме да следваме твоя път. Ти си блажен, защото си служил на Христос и си разобличил вражеската сила, събеседниче на ангелите и другар на преподобните и праведните, с тях се моли на Господа да помилва душите ни.
И сега, глас същия:
Ангелските войнства се учудиха, като Те видяха днес в Йордан, Спасителю, да стоиш гол във водата и да прекланяш пречистата Си глава, за да те кръсти Йоан. Когато Ти доброволно обедня, светът се обогати. Господи, слава на Тебе.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лук. 2:29-32)
Трисвятое
Тропар (общ за преподобен), глас 8:
С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно уплодоносил. И, стана светилник на вселената, сияейки с чудеса Теодосие, отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Слава, и сега, тропар на Богоявление, гл. 1:
Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тия думи. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе.
—————————————————
Утринна служба
Бог Господь, гл. 1:
Пс. 117
Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!
Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.
Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.
Тропар на Богоявление, гл. 1:
Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тия думи. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе.
Слава... тропар на свети Теодосий, гл. 8:
С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно уплодоносил. И, стана светилник на вселената, сияейки с чудеса Теодосие, отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
и сега... тропар на празника:
Малка ектения, възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Първи седален, на празника, глас 4.
Подобен: Удиви́ся Ио́сиф:
Когато Иисус Навин преведе народа и Божия ковчег (на завета) през река Йордан, даде предобраз на бъдещото благодеяние, защото тайнственото преминаване на хората и ковчега ни дава чрез Духа картина на нашето преобразяване и верен предобраз на възраждането ни; Христос се яви в Йордан, за да освети водите.
Слава, и сега, същия.
Втори седален, на празника, глас 5.
Подобен: Собезнача́льное Сло́во:
Като видяха Бог Слово равночестен на Отец и Свети Дух, въплътен и кръщаван поради (Своето) милосърдие, ангелите се разтрепериха, а река Йордан се засрами и в страх се върна назад; Той изведе към висините на спасението нас, разложените в страсти.
Слава, и сега, същия.
Полиелей на преподобния (стр. 91), и величание
Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…
Седален след полиелея, глас 3.
Подобен: Боже́ственныя ве́ры:
Издигнал божествените си ръце към висините, преподобни, ти стана като светлоносен стълб, сияещ с лъчите на молитвите, защото насочи ума си към небето и стана участник в неизразимите тайни, целият светиш, когато се молиш на Христос Бог да ни дарува голяма милост.
Слава, и сега, на празника: Подобен: Де́ва днесь:
Днес владиката дойде на Йордан, за да бъде кръстен във водите от светия Предтеча; от висините Отец Му свидетелства, казвайки: „този е Моя Син, в Когото благоволих“, и Духът удивително се яви над Него във вид на гълъб.
Степенни (стъпални), глас 4.
Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:
От моите младини много страсти ме нападат, но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.
И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.
Прокимен, глас 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:6, 3)
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй.
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец, Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.
Дяконът: И за да се удостоим да изслушаме от светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме от светото Евангелие.
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според Лука.
Дяконът: Да внимаваме!
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Лука 6:17-23
Спря Иисус на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата.
50 псалом (чете се)
Слава, гл. 6: По молитвите на преподобния, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Стихира обща за преподобен, гл. 6:
Преподобни отче Теодосие, по цяла земя се носи твоята проповед за изправление. Затова и на небесата си приел наградата за твоите трудове, като си погубил демонските полкове, и си достигнал ангелските чинове, чиито житие непорочно си поревнувал. Като имаш дързновение пред Христа Бога, изпроси мир за душите ни.
Литийна молитва (дяконът)
Втори канон на празника, от св. Йоан Дамаскин.
Песен 1, ямбичен, глас 2.
Ирмос: Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Червеното море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Когато светлото Утро изгря над човеците, той (Йоан) дойде от пустинята във водите на Йордан. Ти, Царю на слънцето, преклони врата Си пред него, за да изтръгнеш нашия прародител от мястото на тъмнината и да очистиш творението от цялата сквернота.
Безначално Слово, Ти погреба във водите със Себе Си човечеството, покварено от измамата, като го обнови! Отец неизказано потвърждава това с мощен глас: Този е Моят възлюбен Син, равен Ми по природа.
Канон на преподобния, глас 2, от св. Теофан Начертани.
Песен 1
Ирмос: Някога непреодолимата Сила напълно повали в дълбокото фараонската конница. Сега въплътеното Слово напълно заличи зловредния грях. Вечно славеният Господ славно се прослави.
Припев: Преподобни отче Теодосие, моли Бога за нас!
Като наш мъдър водач, отче Теодосие, започни благочестива песен на Христа Бога, дошъл за спасението на целия свят и прославил със Себе Си твоята пресвята памет.
От пустинята Христовият Предтеча изникна от Аароновата Елисавета и дойде, а в купела (на кръщението) Теодосий се роди в Духа и стана гражданин на пустинята, като последва Иисус.
Като се кръсти във водата, Христос премахна гордостта на израилското събрание и в църквата се насади равноангелския живот, който неуклонно си живял, всеблажени Теодосие.
Чрез пост, отче, ти стана съучастник в страданието на Този, Който заради нас бе прикован на кръста, удостои се с Неговото възкресение, и стана сънаследник на Неговата слава, Теодосие.
Богородичен: Хорът на светите девици те нарича свята като най-добрата между жените, Богородице Владичице, украсена с божествени добродетели, защото необяснимо си родила добродетелното Слово.
Катава́сиа: Глубины́ откры́л есть дно: (а според Типика са вторите)
Песен 3
Ирмос: Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото за Него е наслада да ни дава дарове.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Този, който някога прие облика на зловеща змия и внедри смърт в творението, сега е хвърлен в тъмнина поради идването в плът (на Христос): като нападна Владиката, Който осъмна като зора, сам си разби враждебната глава.
Владиката привлича към Себе Си богосътворената природа, погребана в утробата на мъчителя, и я ражда отново, завършвайки Своето най-велико дело чрез възстановяване на земния род; защото Той дойде да го защити.
На преподобния. Песен 3
Ирмос: Пустинята (т.е. неплодното събрание на езичниците) разцъфтя като крин (крем), когато Ти дойдѐ. В нея се утвърди сърцето ми, Господи.
Припев: Преподобни отче Теодосие, моли Бога за нас!
Вода́ми покрыва́я превы́спренняя Госпо́дь, теле́сно оде́яшеся в струи Иорданския, в Не́мже утверди́ся се́рдце мое́.
Свет во Иорда́не Боже́ственный возсия́вый, прозябе́ние су́щим на земли́ Богода́нное, бла́гослове́ния и произволе́ния блага́го проявля́ет тя, Теодосие.
Оста́вил еси́ мир и я́же в ми́ре, преподо́бне, бы́вшему обнаже́нию Влады́чню подо́бяся на Иорда́не, Теодосие.
Крест Спа́сов на ра́мена взем, поте́кл еси́ на Гроб Его́, я́коже еле́нь на исто́чники водныя спаси́тельныя, всеблаже́нне Теодосие.
Богородичен: Чи́ны ужасо́шася А́нгельстии, Всечи́стая, и челове́ческая устраши́шася сердца́ о рождестве́ Твое́м. Тем Тя, Богоро́дице, ве́рою почита́ем.
Катава́сиа: Кре́пость дая́й:
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Кондак на Богоявление, гл. 4: Яви се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се ознаменува над нас, които разумно Те възпяваме: дойде и се яви непристъпната Светлина!
Икос: Над езическа Галилея, в областта на Завулон и земята на Нефталим, както е казал пророкът, грейна голяма светлина, която е Христос; живеещите в мрак видяха сияйна зора, която блести от Витлеем, по-скоро от Мария роденият Господ, Слънцето на правдата, изпраща лъчите Си по цялата вселена; затова дойдете всички духовно оголели потомци на Адам да се облечем в Него (Христос) и да се сгреем, защото Той покрива голите и осветява помрачените. Дойде и се яви непристъпната Светлина!
Седален на светеца, глас 8.
Подобен: Прему́дрости:
Воздержа́нием и боле́зньми, и моли́твами ду́шу твою́ украси́в боголе́пно, бы́л еси́ соприча́стник му́чеником, блаже́нне, и чуде́с вои́стинну да́ры прия́л еси́, е́же исцеля́ти неду́ги ве́рою чту́щих тя́. Те́мже и де́монов отгоня́я мно́жества, подае́ши исцеле́ния челове́ком благода́тию, Богоно́се Теодосие, моли́ Христа́ Бо́га, грехо́в оставле́ние пода́ти пра́зднующим ве́рою па́мять твою́.
Слава, и сега, на празника, същия глас:
Иорда́н струя́ми слу́жит, и Иоа́нн простира́ет ру́ку тле́нную, я́вльшуся Тебе́, Неви́диме, пло́тию ко Креще́нию. Но ов у́бо возвраща́шеся вспять стра́хом, ов же а́бие держа́ше с тре́петом Тя Нетле́ннаго. Вои́стинну А́гнец Бо́жий, Исто́чник присноживо́тный, исто́чники же и моря́ и челове́ки освяти́в: Тро́ица бо просия́, свы́ше Сы́на Тя имену́ет Роди́тель, и Святы́й Дух снизхо́дит.
Песен 4
Ирмос: Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Всесветло Слово, изпратено от Отца, Ти си дошъл да прогониш злия мрак на нощта и да изкорениш човешкия грях, и с Твоето кръщение да доведеш със Себе Си светли синове от Йорданските потоци.
Виждайки Самото преславно Слово, пратеникът решително извика към творението: Този, Който съществуваше преди мен, след мен се въплъти, сходен на нас, блесна със силата Божия да прогони нашия най-омразен грях.
За да ни върне на животворното пасище, Бог Слово порази змийските гнезда, разчупвайки страшните примки на този, който ужили човечеството в петата и го окова, така Той спасява творението.
На преподобния. Песен 4
Ирмос: От Дева си дошъл, Господи, не ходатай, нито ангел, но самият Ти се въплъти и напълно спаси човешкото ми естество. Затова викам към Тебе: слава на Твоята сила, Господи!
Припев: Преподобни отче Теодосие, моли Бога за нас!
В вода́х главы змие́в сокруши́л еси́, и Ду́хом, Сло́ве Бо́жий, обнови́л еси́ всего́ мя челове́ка. Те́м вопию́ Ти: слава си́ле Твое́й, Го́споди.
Прекло́ншему главу́ Предте́чи, уподо́бився Христу́ покоре́нием, и изря́дным смире́нием, отче Теодосие, на доброде́тели возше́л еси́ сто́лп непоколеби́мый.
Де́ве и Ма́тери послужи́в Христа́ Бо́га, непобори́му благода́ть прия́л еси́ Ду́ха, отче Теодосие, и враги́ невидимыя низложи́л еси́.
Волхво́в тя сла́вный верте́п прие́мый, дароно́сца показа́ нас ра́ди кре́щшемуся Христу́, ве́ру, Теодосие, и с наде́ждею любо́вь принося́ща.
Страстьми́ Влады́ки Христа́ укрепля́емь, со́вестию любе́зною претерпе́л еси́ муче́ние, отче Теодосие, с те́мным боря́ся мироде́ржцем.
Богородичен: Зачала́ еси́ во утро́бе Твое́й безсе́менно Го́спода и Сего́ родила́ еси́ воплоще́нна, спаса́ющаго мир моли́твами Твои́ми. Те́мже Ти зове́м: ра́дуйся, Присноде́во Влады́чице.
Катава́сиа: Услы́шах, Го́споди, глас Твой:
Песен 5
Ирмос: Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Като видя Създателят, че човекът, когото е оформил с пръстите Си, е в тъмнината на греха в неизбежните окови, Той го вдигна и го постави на раменете Си, и сега в много води Той го очиства от стария срам на греховността на Адам.
С благочестие нека усърдно прибягваме до чистите извори на спасителния поток, съзерцавайки Словото, (въплътено) от Непорочната, даващо ни почерпало за утоляване на жаждата за божественото, сладко изцеляващо болестта на света.
На преподобния. Песен 5
Ирмос: Христе Боже, Ти си станал Посредник между Бог и смъртните, защото чрез Тебе, Владико, от нощта на невежеството имаме достъп до Твоя Отец – Източник на светлина.
Припев: Преподобни отче Теодосие, моли Бога за нас!
Возже́г ум, и́же нас в вода́х Обнови́вшаго му́дре утверди́л еси́ низве́рженный поще́нием, пове́шеньми те́ло, всеблаже́нне Теодосие.
Житие́ при́сно сме́рти положи́в поуче́ние, отыти́ же тща́вся к Я́вльшемуся нас ра́ди пло́тию, себе сотвори́л еси́ гроб, Теодосие.
Сме́рть Христо́ву во́льную твой учени́к сла́вный Васи́лий, отче Теодосие, подража́я, но́вый обновля́ет гроб ра́дуяся.
Богородичен: Се во утро́бе, Богоро́дице Всечи́стая, Христа́ Бога, па́че сло́ва, име́ла еси́, я́коже Иса́иа прорече́, па́че естества́ же Сего́, Богороди́тельнице, родила́ еси́.
Катава́сиа: Иису́с, живота́ Нача́льник:
Песен 6
Ирмос: Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
По странен начин пророкът* излезе отново от утробата на морския лъв, в която се беше въргалял три нощи, като предварително обяви на всички спасение от змията човекоубиец, чрез възраждане в последните времена.
* Йона
Когато светлите небесни сводове се отвориха, познаващият тайните (Йоан) видя Духа, Който изхожда от Отца и почива върху пречистото Слово, слизащ по необясним начин като гълъб, и той наставлява множествата да се обърнат към Владиката.
На преподобния. Песен 6
Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.
Припев: Преподобни отче Теодосие, моли Бога за нас!
Нетле́ние нам дарова́л еси́, Христе́, в воскре́снии Твое́м, те́мже Васи́лий, сла́вный уго́дник Твой, и у́мер, я́коже жив явля́ется.
Очища́яй мир креща́ется, мене́ ра́ди Бог челове́к по мне быв, Его́же во двух естества́х, Теодосие блаже́нне, пропове́дал еси́.
Сла́дость весе́лия Христу́ Бо́гу, мироно́сиц сле́зы обра́щшему в ра́дость, Теодосие, то́ки слез твои́х иска́паша.
Богородичен: Милосе́рдия Твоего́ сподо́би мя, я́же Ми́лостивейшаго Сло́ва Ро́ждшая, Свое́ю кро́вию от тли челове́ки Изба́вльшаго.
Катава́сия: Глас Словесе́:
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак, глас 8.
Подобен: Взбра́нной:
Насаден в дворовете на твоя Господ (Пс. 91:14), ти, началниче на Божието стадо (монасите) в божествените дворове, разцъфтя прекрасно светите си добродетели и умножи чедата си в пустинята, напоена с дъжда от твоите сълзи. Затова ти викаме: радвай се, отче Теодосие.
Икос:
Въпреки че си бил човек по природа, отче, ти стана съгражданин на ангелите, защото ти, мъдри, си живял на земята като безплътен и си отхвърлил телесната грижа. Затова от нас слушаш:
Радвай се, сине на благочестив баща, радвай се, клонче на благочестива майка.
Радвай се, прекрасен гражданин на пустинята, радвай се, светлосияйна звезда на целия свят.
Радвай се, защото от младини последва Христос, радвай се, защото пресуши плътските си желания.
Радвай се, защитниче на спасението на монасите, радвай се, пример за утеха на отчаяните.
Радвай се, тъй като избави мнозина от измамата, радвай се, защото даваш реки от чудеса.
Радвай се, защото се погрижи за бедните, радвай се, наш застъпниче и избавителю.
Радвай се, отче Теодосие.
Синаксар: В този месец, в единадесетия ден празнуваме паметта на светия наш отец Теодосий (Богдан) Велики (424 - 529), който, като се ръководил от монашеските правила на съотечественика си свети Василий Велики, създава и устройва първите общежителни скални манастири в Палестина, на 7 км югоизточно от Йерусалим. В същия ден празнуваме и паметта на преподобни Теодосий Антиохийски (+около 412 г.).
По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин!
Песен 7
Ирмос: (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Тебе́ живопису́ющий ассири́йский пла́мень ужа́сен поставля́еши, в ро́су преведе́н; те́мже вода́ ны́не, я́коже пла́мень, одева́яй, вре́дную зло́бу, Христе́, прикрове́нную опаля́ет, от поползнове́нныя стези́ призыва́ющи.
Разде́льшуся Иорда́ну дре́вле, по су́ху прехо́дят лю́дие Изра́ильстии, Тебе́, Держа́внейшаго, содержа́ща тварь некосни́тельне, ны́не в вода́х напису́ющии, к нетле́нней и поле́зней стези́.
Ве́мы, пе́рвее всепа́губный пото́п ми́лостивно Тя всех во тлю привести́, о, тревели́кия сотворя́я и стра́нная́. Ны́не же пото́пльша, Христе́, грех за благосе́рдие и челове́ческое спасе́ние.
На преподобния. Песен 7
Ирмос: Богопротивната заповед на беззаконния мъчител извисяваше високия пламък, но Христос простря росата на Духа върху богочестивите момци. Той е благословен и много прославен.
Припев: Преподобни отче Теодосие, моли Бога за нас!
Струю́ попаля́ющую грех, и пла́мень ороша́ющь челове́ческий род, Го́споди, во Твое́м Креще́нии совокупи́в, Сло́ве Бо́жий, превозноси́мый Бо́же, благослове́н еси́ и препросла́влен.
Пещь Сотво́ршему Иорда́н, тебе сама́го я́ко кади́ло всесоже́гл еси́, преподо́бне, и пла́мень Небе́сный, нело́жен о́браз Боже́ственнаго манове́ния прие́м, храм водрузи́л еси́ душ спаси́тельный.
Твои́ми воево́дствы Моисе́ева повину́ются, благода́ти я́вльшейся, преподо́бне: враги́ бо невидимыя низложи́в, град Небе́сный насле́дуют твои́ лю́дие, всехва́льне.
Струя́ми погре́бшему грех, тебе сама́го обита́лище сотвори́л еси́, Теодосие, Богоуго́дное, храм созда́в приноси́ти непреста́нную песен законоположи́л еси́ многоязы́чными гласы.
Отроко́в подража́я дерзнове́ние, мучи́теля огнедохнове́нное преще́ние укори́л еси́, му́дре предста́тельствуя по Це́ркви Христо́ве, отче Теодосие, ея́же ра́ди во́льно яви́ся пло́тию распина́емый.
Богородичен: Всечи́стое зача́тие, нетле́нное рождество́, Ты Еди́на показа́ла еси́, Де́ва пребы́вши: Бога бо зачала́ еси́ над все́ми Су́щаго, Чи́стая, Челове́ка бы́вша, ве́рных на спасе́ние и избавле́ние.
Катава́сиа: Ю́ноши благочести́выя:
Песен 8
Ирмос: Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!
Трие́ Богови́днии, во огни́ ороша́еми, озаря́ющеся треми́ всесве́тле святы́нями, я́ве показова́ху Превы́шнее Естество́ смеше́нием челове́ческим, огнепаля́щее росо́ю ми́лостивно вся́ку па́губную лесть.
Нека се облече в бяло всяко земно същество, което сега е издигнато на небето след падението, умито от течащите води до блясък, защото поради Словото, чрез Което всичко се пази, предишните прегрешения побягнаха.
На преподобния. Песен 8
Ирмос: Пещь иногда́ в Вавило́не струи Иорданския изобрази́, Боже́ственным Кре́ще́нием, проти́вныя опаля́ющи, ве́рныя же ороша́ющи, пою́щия: благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.
Припев: Преподобни отче Теодосие, моли Бога за нас!
Теле́сных страсте́й предызше́д пре́жде отше́ствия, Теодосие, от недр земны́х вод изыма́я, ю́ноши явля́ешися, зову́щу: благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.
Бы́сть твои́х ру́к благослове́ние, во струя́х креща́ющагося Христа́ Боже́ственнейшее повеле́ние, невла́жней земли́ ро́днейшая вода́, и гре́ющее со́лнце: зерно́ бо во многопло́ден клас пшени́цы, безсе́менно пита́шеся.
Во мрак мы́сленный Све́та Боже́ственнейшаго ты вшед, Теодосие, и скрижали пе́рстом Бо́жиим написа́в се́рдцу твоему́, благоче́стия уче́ния прине́сл еси́ ученико́м твоим, кни́гу жи́зни, всеблаже́нне.
Ве́ру тве́рду кровоточи́выя, отче, подража́вши жена́, ру́бищу косну́вшися, я́коже тма су́щим в тебе́ просвеще́нием неду́г отгна́ся, был бо еси́ избра́ния сосу́д я́вльшемуся Христу́.
Тро́ичен: Тя из Бо́га Бо́га ви́девше, теле́сне я́вльшагося Христа́ неизглаго́ланно, позна́хом у́бо Неви́димаго Отца́ Твоего́, и Ду́ха Твоего́ Свя́та́го, зову́ще: благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.
Богородичен: Ты́ Отцу́ неразлу́чнаго, во утро́бе богому́жно жи́тельствовавшаго, безсе́менно зачала́, и несказа́нно родила́ еси́. Те́м Тя спасе́ние всех нас ве́мы.
Катава́сиа: Та́йну пресла́вную:
На преподобния. Песен 9
Ирмос: Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова Всевъзпяваната Богородица величаем.
Припев: Преподобни отче Теодосие, моли Бога за нас!
Собо́ры пропове́дал еси́, Богому́дре Теодосие, честны́х равночи́слены Ева́нгелии Христо́вых, произволе́нием кровь му́ченическу прие́м ре́вностию, и му́ченик без кро́ве благоче́стия яви́лся еси́.
Суд непра́веднаго пра́ведно осуди́, за твое́ изгна́ние прогна́вш, и ху́льными устна́ми нечести́вую ду́шу изъе́мш, жи́зни же лиши́вш жи́зни врага́, преподо́бне.
Твоя́ помина́юще уче́ния, Теодосие, во двою́ существу́ Христа́ пропове́даем, две во́ли ве́дуще, есте́ственны и действенны и самовластны, в Бо́зе кре́щшемся пло́тию.
Тезоиме́нно дая́ние бла́го от Отца́ Све́тов, душ и теле́с врачь был еси́, снедь оби́льна и питие́, и́же во гла́де та́ющих и жа́жди, и наги́х одея́ние, и па́дающих исправле́ние.
Не преста́й ста́до твое́ назира́я, отче преподо́бне, и твое́ помина́я обеща́ние, е́же я́ко наде́жди ко́твы непрело́мны привяза́хом ка́меню, ко Христу́ хода́тая тя иму́ще, Теодосие.
Еди́ницу Тричи́сленную, Тро́ицу Единосу́щную правосла́вно пою́ще, ве́рнии, просла́вим, несеко́мо Пребоже́ственное Естество́ Трисия́нное, невече́рнюю Зарю́ еди́ну нетле́нную, Свет на́м возсия́вшую.
Богородичен: Я́ко у́тро обрела́ся еси́ ра́ннее в жите́йстей но́щи, девства заря́ми облиста́ющи, Восто́к Со́лнца мы́сленнаго пра́вды нам я́вльшая, Богома́ти Всечи́стая.
Катава́сиа: Недоуме́ет всяк язык:
Втори катавасии на Богоявление: Шèствует морскую. (К. 18), Гл. 2.
Песен 1.
Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а тъмните води с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.
Песен 3.
Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото наслада е за Него да ни дава дарове.
Песен 4.
Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.
Песен 5.
Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.
Песен 6.
Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.
Песен 7.
(Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.
Песен 8.
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!
Честнейшую
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
9-та песен
Припев: Величай, душо моя, Приснодевата, която ни освободи от проклятието!
Ирмос: О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение и по достойнство ти благодарим като на благодетелка, и поднасяме дара си – благодарствена песен.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.
Светилен.
Подобен: Посети́л ны́: (различен от гръцкия)
Очистихме се светло, Христе мой, с Твоето очистване и сега се обогатихме с радостта на празника на свети Теодосий, затова се веселят монасите.
Слава, и сега, на празника:
Яви се Спасител – благодат и истина в струите Йордански, и седящите в тъмнина и сянка, които спяха, просвети, защото дойде и се яви непристъпната Светлина.
Хвалитни стихири (Пс.150), на 4, гл. 5:
Подобен: Ра́дуйся:
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Като направи себе си дом на свещените добродетели, преподобни Теодосие, ти се удостои да живееш в божествения храм на Богородица и да го посещаваш, защото обикна да съзерцаваш сиянието на Бога, а сега гледаш благолепието и неизразимата красота на истинската скиния, която издигна Всевишният, и с готовност настанява в нея тези, които се обръщат към Него; моли Го да дари на душите ни голяма милост.
Стих. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)
С подвига на подвижничеството се очисти, подражаваше на твоя Владика, преблажени, така ти излекува от болест допрялата се до края на дрехата ти и нахрани гладните в пустинята, давайки им от своето неизчерпаемо съкровище, защото си едноименен на Божието даване; ти проповядва православната вяра, преподобни, презря безумието на мъчителя, като молеше Христос да дарува голяма милост на света.
Стих. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)
Като запали пламъка на неизменната, гореща и пронизваща любов към Бога, в замяна ти получи от небето сияние, всеблажени, което ти възвести божествено благоволение, за да създадеш пресвят храм за възпитаване на добродетелта и обгрижване на душите; ти го начена и с вяра го завърши, там лежи многострадалното ти тяло, изрядно почитано със свещени ракли; моли Христос да дари на душите ни голяма милост.
Стих. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)
Теодосие, ти наистина с радост и душевно веселие премина в чудната скиния, Божия дом, където се чува гласът на празнуващите с приятни и сладостни песни, и ти, блажени, участваш в неизразимата радост и наслада, защото единствено нея желаеше и я постигна, украсен с божествената правда, като умъртви плътските си желания и се молиш на Христос да даде голяма милост на нашите души.
Слава, глас 2:
За хората той стана пример, стълба към добродетелите, затова нека го възхвалим като украшение на подвижниците, защото той наистина се подвизаваше като великия Антоний и показа неизмеримо смирение, а като наставляваше народа си, с вяра го въведе в светата кошара, където обитават множествата на светците; нека усърдно го призоваваме: не забравяй и сега твоето стадо, всеблажени Теодосие, умоляваме те, спаси ни с твоите молитви към Господ.
И сега, глас същия:
Днес Христос идва на Йордан да се кръсти, днес Йоан се докосва до главата на Владиката. Небесните сили се ужасиха, като видяха преславното тайнство. Морето видя и побягна, а Йордан като видя, се върна. А ние като се просветихме пеем: слава на явилия се Бог, която на земята стана видим и просвети света!
Велико славословие
Тропар (общ за преподобен), глас 8:
С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно уплодоносил. И, стана светилник на вселената, сияейки с чудеса Теодосие, отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
—————————————————————-
На литургията
Блаже́нна от кано́на пра́здника, Песен 6-я на 4 и свя́та́го песен 6-я же на 4.
Прокимен, глас 7: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:6, 3)
Апостол, към Коринтяни второ послание, 4:6-15
Братя, Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас. А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим, като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. Защото всичко е заради вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
Алилуия, гл. 6, Пс. 111: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. Стих: Неговото семе ще бъде силно на земята.
Евангелие от Матея, 11:27-30
Рече Господ на своите ученици: всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
Причастен: Във вечна памет ще остане праведникът. Алилуя. (111:6)
No comments:
Post a Comment