25 януари – свети Григорий Богослов

Светител Григорий Богослов,

Архиепископ Константинополски

ВЕЧЕРНА

Пеем Блаже́н муж: 1-я антифон. 

Го́споди, воззва́х: стихири на 8, глас 1.

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Подобен: Всехва́льнии му́ченицы:

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Отче Григориe, гробът, представителят на забравата не ти затвори устата, защото ти стана уста на богословието и благочестивите догмати, които сега възвестяваш на целия свят. Затова се моли (на Христос) да дарува на душите ни мир и голяма милост.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Отче Григорие, ти мъдро избягна плътските желания и примките, а върху добродетелите, като на четириконна колесница, се устреми към небето, за да достигнеш неизразимата красота; като се наслаждаваш от нея сега, даваш на душите ни мир и голяма милост.

Стих: Надявам се на Господ, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Отче Григорие, по благодат си станал верен посредник между Бога и хората, затова сега, като ни представи Христос за благ с милостта Му, не преставай, преподобни, с дръзновените си молитви да се молиш на Господ да дарува на душите ни мир и голяма милост. ИЖД

Други стихири, глас 2. Подобен: Ки́ими похва́льными:

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)

Дойдете, със свети песни да възхвалим богоречивия Григорий, като окото на благодатта и премъдрата уста на Светия Дух, като светлия светилник на света и великия глас на Църквата, като славата на Православието и предивната река на богословието, която винаги тече с водата на божествените догмати, като извор, който винаги кипи с нетленността на божествената вода.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Да възпеем днес с духовна любов светителя, равен по нрав с апостолите и бранител на правата вяра, изобилен в словата за Бога, пресладък поток на учението, стълб на възвишените слова, гръмовна уста, огнедишащ език, съкровище на мъдростта, проповедник на Словото, украшение за верните. ИЖД

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Да възхвалим с дължими песни богослова, пазител на Христовото стадо, премъдрия ловец на вълците и унищожител на лошите плевели, предивния сеяч на правилното учение, най-мощен прогонител на еретиците, който с божествена сила наистина умножи Христовите таланти, както подобава, и озари света със сиянието на божествените учения. ИЖД

Слава, глас 8:

Твоят бодър език за поучаване възглася в ушите на сърцето и вдига душите на ленивите, и с благочестиви думи е станал като стълба, която въздига от земята към Бога; затова, Григорие Богослове, не спирай да се молиш на Христос да спаси от беди душите ни.

И сега, Богородичен: Царь Небе́сный:

Небесният Цар поради човеколюбие се яви на земята и живя сред хората, а освен че прие плът от чистата Дева и се роди от нея, заедно с това е единствен Син, двоен по природа, но не по личност, затова наистина Го признаваме за съвършен Бог и съвършен Човек и изповядваме Христос, нашия Бог; Него моли, безмъжна майко, да помилва нашите души!

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокимен на деня

Паримии (стр. 17-19)

Четиво от Притчи Соломонови (глави 10, 3 и 8):

Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословение Господне почива върху главата му. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и смъртен, който е познал разум. По-добре е нея да купуваш, отколкото съкровища – злато и сребро. Тя е по-скъпа от драгоценни камъни, и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата ѝ е дългоденствие, а в левицата ѝ – богатство и слава; от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си. И тъй, деца, послушайте ме, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда: блажен оня човек, който пази моите пътища; моите извори са извори на живота, и утвърждава се от Господа намерението. Заради това ви моля, и към синовете човешки е моят глас! Аз, премъдростта, изнамерих съвета, и разума и смисъла аз създадох. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Разберете, кротки, що е лукавство, и вие, прости, научете се на разум. Послушайте ме пак, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумните и справедливи за ония, които са придобили знание. Уча ви на истината, за да бъде вашата надежда у Господа, и да се изпълните с дух.

Ще се чете от книга Премъдрост Соломонова (глави 10, 6, 8 и 9):

От устата на праведника тече мъдрост, и устите на мъдрите хора знаят благоприятното. Устите на мъдрите се поучават в премъдрост и правдата ги избавя от смърт. Праведник и да умре, надеждата му няма да погине. Праведен син се ражда за живот и от своите добрини ще приеме плода на правдата. Светлината на праведните пребъдва винаги, и от Господа ще получат благодат и слава. Езикът на мъдрите познава доброто и в сърцето им почива мъдрост. Господ обича правите по сърце и всички непорочни в пътя си са Нему приятни. Мъдростта Господня просвещава лицето на разумния и намира тези, които я желаят, преди още те да са я потърсили. Който я търси от ранно утро, няма да се умори, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи, защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява. На мъдростта никога няма да надделее злобата. Заради това и станах любител на нейната красота, възлюбих я и я потърсих от младостта си и я пожелах за невеста, понеже Владиката на всички я възлюби. Тя е посветена в тайните на Божия ум и е избирателка на делата Му. Плодовете ѝ са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота. Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучва бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената, и за всички е съветница на добро, защото има безсмъртие в нея и, в общение с думите ѝ – добра слава. Аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари и да управлява света свето и справедливо. Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня; прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе; защото тя всичко знае и разбира, и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си, и защото нетвърди са помислите на смъртните, и погрешни са техните помисли.

Ще се чете от книга Премъдрост Соломонова (4:7-15):

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като добре угодил на Бога, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му. 

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

На литията стихира на храма. 

Стихири на светията, глас 4, самогласни, от св. патр. Анатолий:

Сло́вом Бо́жиим отве́рз уста́ твоя́, прему́дрости привле́кл еси́ Ду́ха и, полн благода́ти быв, Боже́ственная возгреме́л еси́ уче́ния, треблаже́нне Григо́рие, и, А́нгельским совоку́плься си́лам, Тро́йческий пропове́дал еси́ Свет и Неразде́льный. Те́мже, твои́ми осия́вшеся Богоглаго́лании, Тро́ице покланя́емся, во Еди́ном Божестве́ познава́емей, во спасе́ние душ на́ших.

О́гненным язы́ком твои́м Богоглаго́ливым, Григо́рие, богобо́рная попали́л еси́ ерети́чествующих языкобо́лия, Боже́ственная я́ко и́стинно яви́лся еси́ уста́, Ду́хом возглаго́лавшая вели́чия Бо́жия и писа́ньми вообрази́вшая сокровеннота́йныя Тро́ицы Единоси́льное Существо́, и, Трисо́лнечным све́том просвети́в земны́й мир, мо́лишися непреста́нно о душа́х на́ших.

Слава, същия глас:

Боже́ственными дея́ньми те́ло с душе́ю зако́нно очи́стив, Богосло́вия преде́лы проше́л еси́, Боже́ственным тайнонауча́я, Богоявле́нне Григо́рие, и, в незаходи́мый вшед мрак, Богоначерта́нное прия́л еси́ законоположе́ние, Единосу́щную напи́сану Тро́ицу. Е́йже покланя́ющеся тобо́ю, воспева́юще, глаго́лем: в Тро́ице разумева́емая Едини́це, поми́луй нас.

И сега, Богородичен: Призри́ на моле́ния:

Погледни на молбите на Твоите слуги, Всенепорочна, прекратявайки неприятностите, които се надигат срещу нас, избавяйки ни от всяка скръб. Тебе единствена имаме като твърда и надеждна опора, и намерихте защита в Тебе. Дано да не се срамуваме, Владичице, които ти се молим! Побързай да изпълниш молитва с вяра към Тебе на онези, които призовават: „Радвай се, Владичице, помощница на всички, радост и защита, и спасение на душите ни!“

Стиховни стихири, глас 5.

Подобен: Ра́дуйся:

Радвай се, извор на богословието и жилище на възвишеното богосъзерцание, защото ти, отче, с благочестива мисъл изследва небесната глъбина и разясни на всички, че в трите слънца има една единна светлина на едното Божество, разтроена в свещените ипостаси; и ти, боговдъхновени, с чистотата на живота си и с блестящите си слова ни учиш да почитаме Пресветата Троица; моли се Тя да изпрати на душите ни голяма милост. ИЖД

Стих: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4)

Със зарите на твоето богословие ти разпръсна мрачното безумие на ересите, защото с вярваща и богомъдра мисъл, богослове, стигна до извора на светлината и се просвети с лъчите от нея; ти направи ума си ясен като огледало и прие, отче, тройното сияние на Божеството и неделимата Му светлина, като щедро получи единния ѝ блясък; Него моли сега да дари на душите ни голяма милост. ИЖД

Стих: Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. (Пс. 36:30)

Радвай се, вечно пълноводна Божия река, която радваш града на Царя Христос с божествени слова и учения; сладък поток, неизчерпаема бездна, известен и законен пазител на догмите; най-топлият защитник на Троицата, органът на Светия Дух, бодрият ум, богогласният език, разказващ дълбочината на писанията. Сега се моли на Христос да даде голяма милост на душите ни.

Слава, глас 8:

Ти отгледа с езика си сърцата на твоите верни, Григорие, и роди в тях вечно цъфтящо благочестие, плодовете за Бога, като посичаше трънливите ереси от корен и украси душите с чистота. Затова като приемаш нашите похвали, божествена флейто, бодро око, пастирю на пастирите, ловецо на вълци, усърдно се моли на Словото, Богослове, за нашите души.

И сега, Богородичен: Безневе́стная Де́во:

Безмъжна Дево, която неизказано си заченала по плът Бога, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на твоите молители, Всенепорочна, която даряваш на всички очистване от греховете, като приемеш сега нашите молби, моли да се спасим всички.

Песен на св. Симеон Богоприемец

 „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 1:

Пастирският кавал на твоето богословие надви тръбите на риторите*, защото ти потърси дълбините на Духа и ти се прибавиха красотите на словесността, затова, отче Григорие, моли Христос Бог да се спасят душите ни. ИЖД
* в смисъл: философите.

Слава, и сега, Богородичен: Гавриилу вещавшу:

Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.

———————————————————

УТРИННА

Бог Господь, на глас 1 

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, глас 1:

Пастирският кавал на твоето богословие надви тръбите на риторите, защото ти потърси дълбините на Духа и ти се прибавиха красотите на словесността, затова, отче Григорие, моли Христос Бог да се спасят душите ни. (2 пъти)

Слава, и сега, Богородичен: Гавриилу вещавшу:

Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.

Малка ектения: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Първи седален, глас 3.

Подобен: Боже́ственныя ве́ры:

Ти наследи божествено озарение, живя невеществен живот, в свещеничеството беше изключително светъл според името си, а като разясни свръхестествено догматите, утвърди с православие вярата; преподобни отче, моли Христос Бог да ни дарува голяма милост.

Слава:

Ти бе кула на Църквата и се показа некрадимо богатство на правата вяра, Григорие Богослове, украси живота си с безстрастие и разясни догматите за Троицата; преподобни отче, моли Христос Бог да ни дарува голяма милост.

И сега, Богородичен:

Ти бе божествената скиния на Словото, единствена всечиста Дево и Майко, като си надминала и ангелите с чистотата си. Повече от всички мен, който съм пръст, осквернен от плътски грехове, очисти със светите води на твоите молитви, давайки ми, Чиста, голяма милост.

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, глас 5.

Подобен: Собезнача́льное Сло́во:

Бдителен в думите на истината, ти богословски обясни силата на Троицата, отхвърли Ариевото богохулство и нечестива ерес като борец и защитник за правата вяра, светителю, просвети всички, които седят в мрака на невежеството.

Слава, и сега, Богородичен:

Изцели бързо многоболезнените страданията на моята душа и болестите на тялото ми, спри блуждаенето на ума ми, Пренепорочна, и ме удостой, да принасям чисти молитви на Царя на всички с тихи мисли, Богородице, и да искам прощение на греховете.

Полиелей и величание

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Седален след полиелея, глас 8.

Подобен: Премудрость и слово:

Като изобличи заблудата на нечестивците и благочестиво изясни Писанията, ти изложи учения, които по-сладко от мед услаждат сърцата на вярващите, за да почитат съзнателно Троицата в единия Бог, а и представи образа на Спасителя върху икона за почитане заради човешката Му природа; богослове Григорий, моли Христос Бог да даде опрощение на греховете на тези, които с любов празнуват твоята свята памет.

Слава, и сега, богородичен:

Когато дойде Владиката на всичко и Творецът да съди цяла вселена, тогава ме причисли към овците, на които им е отсъдена дясната страна, и ме избави от външната тъмнина, моля те, за да благодарствено величая богатството на твоята благост, Богородице всенепорочна, и радостно да ти пея: моли Христос Бога да дарува опрощение на греховете, защото имам надежда в тебе аз, твоя раб.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, псалом 48: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4) Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс. 48:1)

Евангелски чин. 

Евангелие от Йоан, 10:1 – 9.

50 псалом – чете се.

Слава: По молитвите на светителя, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира след 50 псалом, гл. 6:

Преподобни и трижди блажени, свети отче, добри пастирю и ученико на Главния пастир Христос, който положи душата си за овцете, ти и сега, всехвални Григорие Богослове, изпроси с твоите молитви да ни дарува голяма милост.

Литийна молитва (дяконът)

Канони: на Пресвета Богородица с ирмосите на 6 и два канона на светеца, на 8. 

Канон на Богородица, глас 8.

Песен 1

Ирмос: Пои́м Го́сподеви, прове́дшему лю́ди Своя́ сквозе́ Че́рмное мо́ре, я́ко Еди́н сла́вно просла́вися.

Пречи́стая Богородице, вопло́щшееся Присносу́щное и Пребоже́ственное Сло́во па́че естества́ ро́ждшая, пое́м Тя.

Грозд Тя живоно́сен, всеми́рнаго иска́пающ сла́дость спасе́ния, Де́ва Христа́ роди́.

Род Ада́мль, к су́щему па́че ума́ блаже́нству Тобо́ю возведе́нный, Богородице, досто́йно сла́вит Тя.

Та́же канон свята́го, его́же краегране́сие: Богоглаго́ливаго Григо́рия приснопа́мятнаго пою́. Творение Теофаново, глас 1.

Песен 1

Ирмос: Христо́с ражда́ется – сла́вите! Христо́с с Небе́с – сря́щите! Христо́с на земли́ – возноси́теся! По́йте Го́сподеви, вся земля́, и весе́лием воспо́йте, лю́дие, я́ко просла́вися.

Богосло́ва втора́го, столпа́ Све́та Небе́снаго, му́дрости Бо́жия трубу́, прииди́те, сего́ слове́с рачи́телие, любо́вию соше́дшеся, восхва́лим того́, я́ко Богопропове́дника.

Сло́во О́тчее Безнача́льное, всех я́ко Бог промы́сленник, промысли́тельною си́лою тя, блаже́нне, Це́ркви, я́коже ма́тери, сло́вом и му́дростию облагодати́в твой ум, дар да́рует.

Ум влады́ку творя́, стра́сти плотски́я удержа́л еси́ и, вмести́телен быв Боже́ственных озаре́ний, Еди́наго Бо́га в Трие́х Ли́цех просвети́л еси́ ны чествова́ти, Григо́рие.

Богородичен: Бо́жия му́дрость храм Себе́ созда́, в Твое́й всенепоро́чней утро́бе всели́вшися, Благода́тная, и па́че ума́ Сему́ соедини́вшися по Ипоста́си, Чи́стая, яви́ся я́ко Челове́к.

Ин канон, творение Ко́смы мона́ха, същия глас.

Песен 1

Ирмос: Похвалу́ Богови́дец Моисе́й Изра́илю предвозглаша́ет, начина́ет же Мариа́м прему́дрым жена́м песнь побе́дную: Изба́вителю Бо́гу вси воспои́м.

Изба́ву началоро́днаго, о на́ших же страсте́х кровь Богото́чную, стал еси́, в же́ртву принося́, и ны́не ве́рным, Григо́рие всему́дре, Бо́га пода́ждь нам удобопримири́тельна.

Скрижа́ли Богоначерта́нныя, во мрак Моисе́й вшед, прия́т не́когда, ты же, во уме́ поста́вив Богоприя́тную трапе́зу, приле́жно Бо́га умоли́л еси́.

Богородичен: Хотя́ за благоутро́бие Свое́ от сме́рти и тли па́ки воззва́ти естество́ челове́ческое, Пребоже́ственный, Де́во Всенепоро́чная, в чи́стую утро́бу Твою́ всели́ся.

Катава́сия: Су́шу глубороди́тельную зе́млю:

Песен 3

Ирмос: Ты еси́ утвержде́ние притека́ющих к Тебе́, Го́споди, Ты еси́ Свет омраче́нных, и пое́т Тя дух мой.

Даждь нам по́мощь Твои́ми моли́твами, Всечи́стая, прило́ги отража́ющи лю́тых обстоя́ний.

Е́вы прама́тере Ты исправле́ние была́ еси́, Нача́льника жи́зни, ми́ру Христа́, Богородице, ро́ждши.

Препоя́ши мя си́лою, Всечи́стая, я́же и́стинно Бо́га ро́ждши пло́тию, О́тчую Ипоста́сную Си́лу.

Ин

Ирмос: Пре́жде век от Отца́ рожде́нному нетле́нно Сы́ну и в после́дняя от Де́вы воплоще́нному безсе́менно, Христу́ Бо́гу возопии́м: вознесы́й рог наш, Свят еси́, Го́споди.

Име́я прему́дрости исто́чник, непреста́нно источа́ющ твои́х всему́дрых уче́ний, Христо́ву Це́рковь, всеблаже́нне, испо́лнил еси́, над все́ми вопию́щую Бо́гу: Свят еси́, Го́споди.

Благоче́стия велегла́сен пропове́дник и благознамени́т Богосло́вия Богосло́в, сокро́вище Боговиде́ния оби́льно предлага́ется и раздае́т бога́тно нам бога́тство неотъе́млемо.

Ри́тор огнедухнове́нный, Боговеща́нная цевни́ца благода́ти, Богосло́вным вдохнове́нием и веща́нием Богодухо́вным благознамени́те возшуме́в, Триипоста́снаго Существа́ нам песнь воспе́.

Богородичен: Богороди́тельнице, Цари́це всея́ тва́ри, Царя́ вся́ческих моля́щи не преста́й, Христа́, Его́же нам родила́ еси́ на спасе́ние су́щих на земли́, спасти́ пою́щия Тя.

Ин

Ирмос: Пре́жде зача́тия честна́го Саму́ила несомне́нно Бо́гу обеща́вши священнома́ти А́нна, ны́не ра́дующися, пое́т с на́ми: утверди́ся в Го́споде се́рдце мое́.

И́же пре́жде изы́тия из утро́бы ро́ждшей тя был еси́ предвозвеще́н, преподо́бне о́тче, пронарече́ние нося́ досто́йное, священнонача́льниче прему́дре. Вседу́шно, – ра́дуйся, о́тче, – тебе́ зове́м.

И́же пре́жде да́же изво́лити лука́вая, супру́жницу и споспе́шницу избра́л еси́ изъявле́ньми Боже́ственными – Богови́дную чистоту́ и целому́дрие, побо́рниче ве́рных. Веселя́щеся, – ра́дуйся, о́тче, – тебе́ зове́м.

Богородичен: Е́вы прама́тере испра́вила еси́ пре́жде бы́вшее поползнове́ние, прие́мши в Себе́ низве́рженныя восправля́ющее Сло́во О́тчее непобеди́мою си́лою, Ма́ти Де́во.

Катава́сия: Утвержде́ние на Тя:

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Седален, глас 8.

Подобен: Премудрость и слово:

Отве́рз уста́ сло́вом Бо́жиим, отры́гнул еси́ прему́дрость, пропове́дниче Све́та, и мудрова́ние Боже́ственное вселе́нней все́ял еси́, отце́в вои́стинну утверди́л еси́ догма́ты, по Па́влу яви́лся еси́ ве́ры побо́рник. Тем и А́нгелов сограждани́н еси́ и сих собесе́дник яви́вся, блаже́нне, Богосло́ве Григо́рие, моли́ Христа́ Бо́га прегреше́ний оставле́ние дарова́ти пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Слава, и сега, Богородичен:

Помышле́ньми попо́лзся лука́выми, во глубину́ впадо́х грехо́вную и, стеня́, зову́ Ти от се́рдца, Всечи́стая: на мне удиви́ бога́тую ми́лость, и Твоего́ благоутро́бия безме́рную пучи́ну, и щедро́т Твои́х неисчи́сленное бога́тство и даждь ми покая́ние и прегреше́ний проще́ние, да любо́вию зову́ Тебе́: моли́ Христа́ Бо́га прегреше́ний оставле́ние дарова́ти мне, Тя бо наде́жду име́ю, раб Твой.

Песен 4

Ирмос: Услы́шах, Го́споди, смотре́ния Твоего́ та́инство, разуме́х дела́ Твоя́ и просла́вих Твое́ Божество́.

Клас возрасти́вшая животво́рный, неора́нная ни́во, Подаю́щаго ми́ру жизнь, Богородице, спаса́й пою́щия Тя.

Богородицу Тя, Всечи́стая, просве́щшиися вси, зна́ем: Со́лнце бо пра́вды родила́ еси́, Присноде́во.

Очище́ние нам дару́й на́ших неве́дении, я́ко Безгре́шен, и умири́ Твой мир, Бо́же, моли́твами Ро́ждшия Тя.

Ин

Ирмос: Жезл из ко́рене Иессе́ева и цвет от него́, Христе́, от Де́вы прозя́бл еси́, из горы́, Хва́льный, приосене́нныя ча́щи прише́л еси́, воило́щься от Неискусому́жныя, Невеще́ственный и Бо́же, слава си́ле Твое́й, Го́споди.

Таи́нник Тро́ицы быв, Сея́ просвети́л еси́ вселе́нную ра́зумом, му́дре, догма́тов лучи́ изблиста́я, преподо́бне, твоего́ изве́стнаго учи́тельства, емуже поуча́ющеся при́сно, вси благоче́стно восхваля́ем тя.

У́тро благоче́стия све́тлое, зарю́ трисо́лнечную в себе́ прие́м, возсия́л еси́, и нощь мра́чную злочести́вых ересе́й заре́ю твои́х догма́тов му́дрых отгна́л еси́, и ду́ши, о́тче, ве́рных уясни́л еси́.

Ум Пресу́щный, исто́чник Сло́ва и Ду́ха, из Присносу́щнаго Богосло́вным гро́мом, всеблаженне, Богосло́вствуя, благоче́стно научи́л еси́, сему́ от Него́ науча́емь, я́ко предочи́стив твой ум ве́щных, о́тче, прия́тии.

Возше́л еси́ на го́ру доброде́телей, от до́льных пресели́вся и ме́ртвых дел отступи́в, и скрижа́ли, руко́ю Бо́жиею напи́санныя, догма́ты твоего́ чи́стаго Богосло́вия прия́л еси́, тайноводи́телю Боже́ственных та́инств, Григо́рие.

Богородичен: Ра́зумом па́дшаго Ада́ма возста́вила еси́, Всенепоро́чная, Ипоста́сную ро́ждши Жизнь из ложе́сн деви́ческих, очище́нных Ду́хом, и к безстра́стней, и Боже́ственнейшей, и нетле́нней пи́щи сего́ возвела́ еси́, Влады́чице.

Ин

Ирмос: С чу́дным став Авваку́мом на Боже́ственней твое́й стра́жи, Григо́рие, и Су́щаго на ра́мех Херуви́мских позна́в, всеми́рнаго был еси́ возвести́тель спасе́ния, при́сно зовы́й: слава си́ле Твое́й, Го́споди.

Близ явля́ющимся и пред Бо́гом стоя́щим чинонача́лием подо́бяся, всему́дре, я́же вы́шше тех умо́м облета́я, во глубину́ же не дости́гл еси́ превысоча́йшее стоя́ние, отто́ле бога́тство нося́ челове́ком неотъе́млемое.

В непостижи́мый вшед мрак и, я́ко из пеще́ры ка́менны, узре́в за́дняя, срастворе́нное веще́ственное Невеще́ственному Естеству́, и несли́тнаго смеше́ния был еси́ сказа́тель, Христо́в уго́дник, Того́ рабо́м Его́ умоля́ет бы́ти ми́лостива.

Богородичен: Гора́ показа́лася еси́ Ты мы́сленная, от нея́же отсече́ся неизрече́нно честны́й Ка́мень, истня́я мра́чныя пре́лести о́браз и просвеще́нием благода́ти озаря́я ве́рою при́сно вопию́щия: слава си́ле Твое́й, Го́споди.

Катава́сия: Покры́ла есть Небеса́:

Песен 5

Ирмос: У́тренююще, вопие́м Ти: Го́споди, спаси́ ны, Ты бо еси́ Бог наш, ра́зве Тебе́, ино́го не ве́мы.

Утоли́ нестерпи́мую бу́рю страсте́й мои́х, я́же Бо́га Ро́ждшая, Ко́рмчию и Го́спода.

Слу́жат Рождеству́ Твоему́, Пречи́стая Богородице, А́нгельстии чи́ни и челове́ков собо́ри.

Мари́е Богородице Безневе́стная, упова́ния враго́в осуети́, а пою́щия Тя возвесели́.

Ин

Ирмос: Бог Сый ми́ра, Оте́ц щедро́т, Вели́каго Сове́та Твоего́ А́нгела, мир подава́юща, посла́л еси́ нам. Тем Богоразу́мия к све́ту наста́вльшеся, от но́щи у́тренююще, славосло́вим Тя, Человеколю́бче.

Глаго́л твои́х Боже́ственное веща́ние и догма́тов благода́ть Боже́ственная, я́ко ско́рость мо́лнии, всю обтече́ зе́млю, Тро́ице во Едини́це, Еди́нице в Тро́ице, покланя́тися, Богосло́ве, Богосло́вствуя и науча́я нас.

Возжела́л еси́ и́стинно му́дрости Бо́жия, и слове́с добро́ту возлюби́л еси́, и всех предпочти́л еси́ кра́сных, су́щих на земли́, те́мже тя венце́м, всеблаже́нне, дарова́ний благоле́пно украси́ и Богосло́ва соде́ла.

Разу́мно ты Су́щаго, я́ко дре́вле Моисе́й, ви́дети, Богоглаго́ливе, вожделе́л еси́, и Сего́ за́дняя, ка́менем покры́вся, ви́дети сподо́бился еси́, и пучи́ны научи́лся еси́ Боже́ственныя му́дрости, непости́жно явля́емыя.

Богородичен: И́же дре́вле Е́ву, прама́терь Твою́, Созда́вый из Тебе́ зи́ждется, тоя́ осужде́ние и преслуша́ние я́ве исцеля́я и разреша́я, я́ко Щедр и Влады́ка всех, Богороди́тельнице Ма́ти Де́во.

Ин

Ирмос: Угль горя́щий, и́же Иса́ииным устно́м Серафи́м приложи́ не́когда, клеще́ю взем и приложе́н: он же, очище́н, – пра́вде научи́теся, – всем пропове́даше.

Всему́ огню́ Боговиде́ния, всеблаже́нне Григо́рие, присту́пль, чистото́ю ума́ же и души́ несы́тне самору́чно Трисия́нный поче́рпл еси́ Свет Равнови́дный.

Заря́ми объя́т Трисо́лнечнаго озаре́ния, от облиста́ния же разжже́н и Боже́ственными луча́ми ум освеща́я, и противосия́тельныя лучи́ всем изблиста́л еси́.

Богородичен: Свет от Све́та, О́тчее Единоро́дное Сло́во Безнача́льное прие́мши, Ма́ти Де́во, дверь Све́та я́ве была́ еси́, пра́вды Со́лнце всем возсия́вши.

Катава́сия: Я́ко ви́де Иса́ия:

Песен 6

Ирмос: Ри́зу мне пода́ждь све́тлу, одея́йся све́том, я́ко ри́зою, Многоми́лостиве Христе́ Бо́же наш.

Храм Тя Бо́жий, и ковче́г, и черто́г одушевле́нный, и дверь Небе́сную, Богородице, ве́рнии, возвеща́ем.

И́долов разруши́тель я́ко Бог, бы́вшее Рождество́ Твое́, Марие́ Богоневе́сто, покланя́емо есть со О́тцем и Ду́хом.

Сло́во Бо́жие Тя земны́м, Богородице, показа́ Небе́сную ле́ствицу: Тобо́ю бо к нам сни́де.

Ин

Ирмос: Из утро́бы Ио́ну мла́денца изблева́ морски́й зверь, якова́ прия́т. В Де́ву же все́льшееся Сло́во и плоть прие́мшее про́йде, сохра́ншее нетле́нну, Его́же бо, не пострада́ истле́ния, Ро́ждшую сохрани́ неврежде́нну.

Струя́ми му́дрых уче́ний твои́х, всему́дре, А́риев ум му́тнейший изсуши́л еси́, в тишине́ храня́ па́ству твою́ непотопле́ну, я́коже слове́сный ковче́г, в не́мже благоче́стия се́мена положи́л еси́ добро́тою слове́с твои́х.

Да Честны́я Тро́ицы осия́нием обогати́ши ум, о́тче, уясни́л еси́, я́коже нескве́рное и новоочище́нное зерца́ло, воздержа́нием изря́дным соде́лав. Те́мже и Богови́днейший показа́лся еси́ Боже́ственными явле́ньми.

Весь сраствори́вся заре́ю Ду́ха, был еси́ свети́льник, о́тче, всесве́тел, све́тлостию твои́х слове́с просвеща́яй концы́ и Богосло́вия чистото́ю украша́яй кра́сное торжество́ ве́рных, Богосло́ве Григо́рие.

Нов Саму́ил Богода́нен яви́лся еси́, дан Бо́гу, и пре́жде зача́тия, всеблаже́нне, целому́дрием и чистото́ю украша́емь и свяще́нства всесвято́ю оде́ждею, о́тче, удобре́н, хода́тайствуя Зижди́телю и зда́нию.

Богородичен: Сви́ток чист, Сло́во прие́мый напи́санное, пре́жде неопи́санное, Божество́м, предзна́лася еси́ проро́ки и пе́рвее, Ма́ти Де́во, Мари́е Богоневе́сто: Ты бо Неодержи́маго во утро́бе Твое́й неска́занно вмести́ла еси́.

Ин

Ирмос: И́же в по́нте подъемый заключе́ние убежа́нием бу́ри и верже́нием жре́бия и усты́ ят быв морска́го зве́ря, невреди́м пребы́в, но вопия́ше Ио́на: к Тебе́ живо́т мой да взы́дет, Христе́.

Потопле́н ра́зумом не быв, и до дна испыта́в глубины́ Бо́жия, и отто́ле би́сер поче́рп ты Влады́це, и молча́ние, я́коже сло́во, Григо́рие, положи́л еси́ всеизря́днейше.

Моли́твою чи́стою свере́пеющееся ути́шил еси́ мо́ре и, стра́нных оплева́в слове́с слати́ну, ты Владыце, я́ко Небе́сная ка́пля, лю́ди верныя испра́вил еси́, Григорие.

Богородичен: Непости́жное челове́ческими по́мыслы та́инство, Ма́ти Бо́жия, неизрече́ннаго и стра́шнаго рожде́ния Твоего́: Ты бо, Де́во, всех Творца́ ро́ждши, Де́ва пребыла́ еси́.

Катава́сия: Возопи́ к Тебе́:

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 3.

Подобен: Де́ва днесь:

С твоя богословски език като си разрушил риторските козни, славни, с одеждата на православието, изтъкана свише, си украсил Църквата, която, като я облече, с нас, твоите чада, зове: радвай се, отче, най-прекрасен ум на богословието.

Икос:

Изпълнѝ моя беден и изстрадал ум с твоята богословска и възвишена мъдрост, за да възпея живота ти, отче, защото няма да мога да ти предложа думи, ако не ми дадеш слово и знание, сила и разум, така че да ти принеса „твоето от твоите“ и от обилието на добродетелите ти да добия смелост да увенчая твоята почитана и свята глава, и заедно с верните гръмко да извикам: радвай се, отче, защото си най-могъщ богословски ум!

Синаксар: На 25 януари празнуваме паметта на Св. Григорий Богослов (Назиански), архиепископ Константинополски (326/330 – 389/390 година). По неговите молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси. Амин.

Песен 7

Ирмос: От Иуде́и, доше́дше, о́троцы,в Вавило́не иногда́ ве́рою Тро́йческою пла́мень пе́щный попра́ша, по́юще: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Из де́вственных ложе́сн воплоти́вся, яви́лся еси́ на спасе́ние на́ше. Те́мже Твою́ Ма́терь ве́дяще Богородицу, правосла́вно зове́м: отце́в на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Жезл прорасти́ла еси́, Де́во, от ко́рене Иессе́ева, Всеблаже́нная, плод цветонося́щий спаси́тельный ве́рою Сы́ну Твоему́ зову́щим: отце́в на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Прему́дрости испо́лни вся и си́лы Боже́ственный, Ипоста́сная му́дросте Высоча́йшаго, Богородицею, ве́рою Тебе́ пою́щих: отце́в на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Ин

Ирмос: О́троцы, благоче́стию совоспита́ни, злочести́ваго веле́ния небре́гше, о́гненнаго преще́ния не убоя́шася, но, посреди́ пла́мене стоя́ще, поя́ху: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Все жела́ние и сла́дость я́ве сло́во твое́, все, Григо́рие, по́лно весе́лия и све́тлости, благоуха́ния насыща́я ве́рою пою́щия: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Умо́м просвеще́нным Исто́чника просвеще́нии дости́гл еси́ и, отону́дными мо́лниями распаля́емь, опали́л еси́ Евно́миево языкобо́лие, Тро́ице вопия́: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Отве́рз хля́би бе́здны му́дрых догма́тов твои́х, заусти́в же Исто́чника му́дрости, покры́л еси́ пре́лести началовожди́, облиста́емь ве́чным Све́том и Трисо́лнечным.

Богородичен: Я́ко дождь на руно́, низше́д, в Твою́ всели́ся утро́бу ми́ра река́, исто́чник бла́гости, и́же ка́пли дожде́вныя исчита́я, отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Ин

Ирмос: Проидо́ша, я́ко черто́г, пе́щный пла́мень нестерпи́мый и́же за благоче́стие иногда́ о́троцы святи́и, показа́вшеся я́ве, и, согла́сно воспева́юще, песнь поя́ху: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Непра́ведных иге́монов пред суди́щами став, Григо́рие, ерети́чествующих огня́ люте́е ды́шущая стремле́ния благоче́стием соже́гл еси́, Тро́ице вопия́: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Тро́ицу Всесвяту́ю – догма́тов благочести́вых, Григо́рие, нему́тный Исто́чник, от усте́н излия́вый на зе́млю, цветоно́сну, жесто́кую напая́я, показа́л еси́: отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Богородичен: Умерщвля́ется пра́отец, я́ко безвре́менне сада́ вкуси́вый; Ты же безконе́чную Жизнь, о Де́во, прозя́бшая, в раи́ сего́ обита́ти возста́вила еси́, Богороди́тельнице Чи́стая Благослове́нная.

Катава́сия: Тебе́, во огни́ ороси́вшаго:

Песен 8

Ирмос: Царя́ Небе́снаго, Его́же пою́т во́и А́нгельстии, хвали́те и превозноси́те во вся ве́ки.

Проти́вных льсти́тельныя и пла́менныя на нас угаси́ стре́лы, я́ко да пое́м Тя, Чи́стая, во ве́ки.

Преесте́ственне Соде́теля и Спа́са, Бо́га Сло́ва родила́ еси́, Де́во, те́мже Тя пое́м и превозно́сим во вся ве́ки.

Просвети́тельную Тя и златоза́рную все́льшийся в Тя Свет Непристу́пный, Де́во, пока́за свещу́ во вся ве́ки.

Ин

Ирмос: Чу́да преесте́ственнаго росода́тельная изобрази́ пещь о́браз: не бо, я́же прия́т, пали́т ю́ныя, я́ко ниже́ огнь Божества́ Де́вы, в Ню́же вни́де утро́бу. Тем, воспева́юще, воспое́м: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Ра́вно Отцу́ Сло́во и Дух бла́гостию и ца́рством, благочести́во научи́л еси́, су́щественно и есте́ственно то́ждество зна́я и едине́ние. Те́мже вопие́ши, ра́дуяся: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Сла́вы А́нгельския удосто́ился еси́, я́ко бо А́нгел, просия́л еси́ ми́ру, Тро́ице, всему́дре, очи́стив приле́жно ду́шу же, и те́ло, и мысль. Е́йже ны́не воспева́еши, веселя́ся: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Ми́лостива моли́твами твои́ми Влады́ку соде́лав, испроси́, о́тче, прегреше́ний оставле́ние ве́рою свяще́нную и всепра́зднственную твою́ па́мять пра́зднующим. В не́йже, веселя́щеся, воспева́ем: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Таи́нник Триипоста́снаго Единонача́лия и Божества́, су́щаго в Тро́ице, доброде́телей обуче́ньми быв, Тро́йческий Богосло́в показа́лся еси́, всеблаже́нне. И ны́не воспева́еши, ра́дуяся: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Богородичен: И́же Арха́нгельскими песносло́вии сла́вимое бога́тное Сло́во нас ра́ди обнища́, Тя Ма́терь, добро́ту Иа́ковлю благослове́нную, избра́в. Те́мже, воспева́юще, пое́м: да благослови́т тварь вся Го́спода и превозно́сит во вся ве́ки.

Ин

Ирмос: И́же пи́щею не оскверни́вшиися о́троцы ца́рския тра́пезы во огнь, ра́дующеся, внидо́ша не́когда и, в пла́мени ороша́еми,усе́рдно поя́ху: благослови́те, дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Вавило́нскаго, о́тче, пла́мене превозвы́сився и па́че того́ благоче́стием распали́вся, Тро́йческий неботаи́нник показа́вся и пропове́дник, вопие́ши: благослови́те, дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Напа́стныя разли́чне, о́тче, и желе́зныя пе́щи огнь угаша́я, удо́бно напа́стей произше́д, к Небеси́ возлете́л еси́, вопия́: благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Богородичен: 3латови́дный свети́льник Твое́ знамени́тельне явля́ше Боже́ственное Рождество́, Непоро́чная Чи́стая: Ты бо Свет Непристу́пный ми́рови возсия́ла еси́, Ему́же вопие́м: по́йте, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Катава́сия: Нестерпи́мому Огню́:

Песен 9

Ирмос: Вои́стинну Богородицу, Тя испове́дуем, спасе́ннии Тобо́ю, Де́во Чи́стая, с безпло́тными ли́ки Тя велича́юще.

Ра́дости и весе́лия полна́ есть па́мять Твоя́ приступа́ющим, исцеле́ния точа́щи, и благоче́стно Богородицу Тя возвеща́ющим.

Псалмы́ Тя воспева́ем, Обра́дованная, и немо́лчно, – е́же ра́дуйся! – зове́м: Ты бо источи́ла еси́ всем ра́дость.

Красе́н, Богородице, прорасте́ Плод Твой, не тли причаща́ющимся хода́тайствен, но жи́зни, ве́рою Тя велича́ющим.

Ин

Ирмос: О́браз чи́стаго рождества́ Твоего́ огнепали́мая купина́ показа́ неопа́льная, и ны́не на нас напа́стей свире́пеющую угаси́ти, мо́лимся, пещь,да Тя, Богородице, непреста́нно велича́ем.

Дае́т тебе́ жизнь нетле́нную Нача́льная Тро́ица, Ю́же богосло́вил еси́, прие́мши Ея́ ра́ди по́двиги твоя́, и уче́ния, и боре́ния, Е́йже ны́не, о́тче, предстои́ши, о ми́ре моли́твенник изя́щнейший.

Заре́ю Трисия́нныя све́тлости, от Еди́наго происходя́щею Божества́, осия́емь, священнотаи́нниче Григо́рие, пою́щия тя ве́рою спаса́й и твои́х догма́тов Богосло́вием светово́ждствуй.

Тече́ние до́брое соверши́л еси́, за Нача́льную Тро́ицу подвиза́вся, и обоже́ние я́ко Богосло́в получи́л еси́, и Боже́ственнаго твоего́ жела́ния исполне́ние прия́л еси́ досто́йно, Це́рквей благоукраше́ние.

Богородичен: О, стра́шнаго Твоего́ чудесе́! Ты бо, Богородице, та́инство, пре́жде родо́в и пре́жде веко́в сокрове́нное в Бо́зе, вся́ческая Созда́вшем, ро́ждши Бо́га Сло́ва, несказа́нно яви́ла еси́.

Ин

Ирмос: И́же вы́шнюю глубину́ Боже́ственнаго непостиже́ния благоче́стно отве́рз, ум, я́ко из ка́мене, необъя́тный Богонача́льныя возвы́сил еси́ Тро́ицы, всеблаже́нне о́тче, тя велича́ем.

И́же худу́ю оде́жду зако́ннаго расто́рг писа́ния и, ю́же в не́м, Боже́ственную добро́ту и та́инственную Боже́ственных Ду́ха нам истолкова́в писа́ний, треблаже́нне о́тче, тя велича́ем.

Го́рним лико́м сочи́слен сый, преподо́бне о́тче, и́бо с ни́ми во ве́ки водворя́ешися. О твое́й па́стве мольбы́ твори́ к Бо́гу, всеблаже́нне о́тче, тя велича́ем.

И́же Боже́ственным научи́вся от Боже́ственнаго и па́че ума́ вдохнове́ния, преподо́бне о́тче, и к тех та́инственно соверши́вся ненауче́нному соедине́нию безме́рным твои́м жела́нием, всеблаже́нне о́тче, тя велича́ем.

Богородичен: Ты вмести́лище, Чи́стая, Боже́ственнаго необъя́тия, вы́шше естества́ была́ еси́, я́ко Бо́гу плоть заи́мство́вавшая, и Твои́х де́вственных не разве́рзшему ложе́сн, внегда́ ражда́ти без се́мене, Тя велича́ем.

Катава́сия: В зако́не се́ни и писа́нии:

Катавасии на Сретение Господне, глас 3

Превод: проф. Иван Желев Димитров

1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: да възпеем Господ, защото славно се прослави!

3. Укрепи, Господи, крепостта на онези, които се покоряват на Тебе – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от кивота на Твоята светиня, Ти беше видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

5. Когато Исайя видя предобразно Бога на извисен престол, тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, пророчески видях Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

6. Като видя с очите си спасението, дошло за народите от Бога, Старецът извика към Тебе: Христе, Ти си моят Бог!

7. Възхваляваме Тебе, Бог Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядали Бога, и се засели в нетленната Дева, като с вяра пеем: благословен е Бог на нашите отци!

Стих: Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържим огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Честнейшую.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9, гл. 3

Богородице, единствена надежда за християните, запази, подслони и защити уповаващите се на тебе.

Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Светилен

Подобен: Ду́хом: (различен от гръцкия)

Мечът на твоите думи и силата му докрай пресече езиците на неверниците, защото ти изгори като тръни техните безбожни нововъведения и ги научи благочестиво да се покланят на Троицата, Григорие Богослове.

Слава. Подобен: Со ученики́:

Като изясняваше единосъщието, блажени Григорие, ти ни научи да се покланяме на триипостасната Единица и съвършена Троица в едно Божество, премъдри богослове, и каза, че Отец е светлина и Синът е светлина, и Светият Дух също е светлина, но това е една светлина, неделима и несмесвана, защото Бог е един. ИЖД

И сега, Богородичен:

С Богомайката и Дева Мария, и с Василий Велики стоите пред непристъпната Троица, затова се молете за мир на света, спокойствие в Църквата, и спасение за нас, които сега те славим, богослове и архиерею Григорие, църковни риторе.

Хвалитни стихири на светеца на 4, глас 4.

Всякое дихание (Пс. 150)

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Подобен: Зва́нный свы́ше:

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Ти пресече мрака на буквата, влезе духовно до най-висшата Светлина, и там си осветен, та обогати всичко с богословие, премъдри Григорие, светило на Църквата, и с блясъка на твоите слова прогони тъмните облаци на ересите, затова се засели там, където е гласът на празнуващите и си събеседник на ангелите, като се молиш непрестанно за спасението на нашите души.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Втори богослов и таинник* на божественото озарение, ти, Григорие, си светъл тълкувател на Троицата, чието неизразимо и божествено естество ти свръхестествено обясни; а сега когато светло се наслаждаваш на Бога, поменавай тези, които те почитат и се бори за Църквата, която събра, защото твоята проповед стигна до краищата на цялата вселена, като учиш всички да славят единосъщната Троица.

* таинник – който пази тайните.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

С твоя богоречиви език ти пося божественото семе в браздите на сърцето, обогати цялото изпълнение на Църквата с твоето възвишено богословие и така с огъня на Духа изгори еретическите плевели, хранен с любовта към божествената мъдрост, отче на отците и пастирю на пастирите, ти си слава за верните, светилник за свещениците, гордост за цял свят, всеблажени Григорие. ИЖД

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Ти приближи почитаната си уста до чашата на премъдростта, отче Григорие, почерпи от божествената вода на богословието и обилно я предаде на верните, като прегради душегубното течение на ересите, пълно с богохулство, защото Светият Дух те постави подобно на кормчия да устояваш и прогонваш нападенията на нечестивците, които са като пориви на бурята, и да проповядваш, че Троицата има една същност. ИЖД

Слава, глас 1:

Чеда на църквата, нека с богословски песни да възхвалим лирата на Духа, победителя над ересите и насладата за православните, мъдрия началник на пастирите, който с ученията си стана подобен на очевидеца на Словото (Йоан), облегнал се на гърдите Му, и да кажем: ти, Григорие, си добрият пастир, който като Учителя Христос предаде себе си за нас и заедно с Павел ликуваш и се молиш за душите ни. ИЖД

И сега, Богородичен.

Тъй като приемаш молбите на грешниците и не пренебрегваш въздишките на страдащите, пресвета Дево, ходатайствай пред Този, Който е излязъл от Твоето неосквернено тяло, и Го умоли да ни спаси.

Велико славословие

Тропар, глас 1:

Пастирският кавал на твоето богословие надви тръбите на риторите, защото ти потърси дълбините на Духа и ти се прибавиха красотите на словесността, затова, отче Григорие, моли Христос Бог да се спасят душите ни.

—————————————————

НА ЛИТУРГИЯТА

Блаже́нны от канона свята́го, пе́сни 3-я и 6-я. 

Кондак на Сретение, глас 1: 

Осветил девическата утроба с раждането Си и благословил ръцете на Симеон, както подобаваше, Ти побърза сега и ни спаси, Христе Боже; но умири раздорите в живота и укрепи народа, който възлюби, единствени Човеколюбче.

Прокимен, псалом 48: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4) Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс. 48:1)

Апостол Първо Коринтяни 12:7-11

Братя,  всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух; едному – вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез същия Дух; едному – чудодействия, другиму – пророчество, едному – да различава духовете, другиму – разни езици, а другиму – да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.

Алилуйя, глас 2: Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми. (Пс.77:1)

Евангелие от Йоан, 10:9-16. 

Причастен: Във вечна памет ще остане праведникът. Алилуйя. (111:6)