Неделя на Митаря и Фарисея
(Когато отдаваме Сретение Господне; тип., стр. 217, т. 3)
Начало на Постния триод
ГЛАС 8. В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), стихири на 10, глас 8:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Възкресни стихири, глас 8.
Стих 10: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
На Тебе, Христе, принасяме вечерна песен и словесна служба, защото Ти благоволи да ни помилваш чрез възкресението.
Стих 9: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Господи, Господи, не ни отхвърляй от лицето Си, но благоволи да бъдем помилвани чрез възкресението.
Стих 8: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)
Радвай се, свети Сионе, майко на църквите и Божие жилище, защото ти първи прие прощение на греховете чрез възкресението.
Стих 7: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)
Словото, родено от Бог Отец преди времето и въплътило се в последните времена от непозналата брак (Дева), доброволно претърпя кръстна смърт и чрез Своето възкресение спаси умъртвения в древност човек.
От триода, глас 1:
Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)
Стих 5: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)
Братя, да не се молим фарисейски, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде доведен до смирение; нека се смирим пред Бога, както направи митарят, и чрез пост извикаме към Него: „Боже, очисти нас, грешните“. (2)
Стих 4: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)
Фарисей, обхванат от самочувствие, и митар, в покаяние приведен, пристъпиха към Тебе, единствения Владика, но единият, понеже се хвалеше, беше лишен от благословия, а другият, без да каже нищо, се удостои с Твоите дарове. Подкрепи ме в такива въздишки, Христе Боже, тъй като си човеколюбив.
На Сретение, глас 1:
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)
Кажи, Симеоне, Кого носиш на ръце в храма и се радваш? На Кого казваш и викаш: сега се освобождавам, защото видях моя Спасител! Той е Роденият от Дева, Той е Бог Слово от Бога, Който се въплъти заради нас и спаси човека! Нека Му се поклоним!
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Приеми, Симеоне, Законодателя, Когото Моисей прозря в мрака на Синай, Който стана Младенец и се подчини на Закона; Той е, Който говори чрез Закона, Той е възвестеният от пророците, Той е Този, Който се въплъти заради нас и спаси човека. Нека Му се поклоним!
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)
Нека и ние с боговдъхновени песни да посрещнем Христос и да приемем Този, Чието спасение прозря Симеон; за Него Давид предвъзвести: Този е, Който говори чрез пророците, въплъти се заради нас и говори чрез закона. Нека Му се поклоним!
Слава, от триода, гл. 8:
Вседържителю Господи, знам какво могат да постигнат сълзите: те вдигнаха Езекия от вратата на смъртта, избавиха грешницата от многолетните грехове и оправдаха митаря пред фарисея, затова Те моля: причисли ме към тях и ме помилвай.
И сега, на Сретение, глас 6, от преп. Йоан Дамаскин:
Нека се отворят днес небесните врати, защото безначалното Слово на Отец, приело начало във времето без да загуби Своята божественост, като четиридесетдневен Младенец доброволно се принася от Девата–майка в храма на Закона и Го приема в обятията си старецът, като рабът вика на Владиката: отпусни ме, защото очите ми видяха Твоето спасение! Господи, Който дойде в света да спасиш човешкия род, слава на Тебе!
Вход с кадилница. Свете тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен, Пс. 92
Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.
Господ царува; облечен е с величие.
Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири, възкресни, глас 8:
На кръста се издигна Ти, Иисусе, Който слезе от небето, и отиде на смърт Ти, безсмъртният Живот, Който си истинска Светлина за тези в тъмнината и възкресение, и просвещение за всички паднали, и наш Спасител, слава на Тебе!
Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс. 92:1A)
Да възхвалим Христос, Който възкръсна от мъртвите, защото прие душа и тяло, но със страданието Си ги отдели едно от друго: с пречистата Си душа слезе в ада, който и плени, но святото тяло на Изкупителя на нашите души не изпита тление в гроба.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс. 92:1Б)
С псалми и песни прославяме Твоето възкресение от мъртвите, Христе, чрез което Ти ни освободи от мъченията на ада и като Бог ни дари вечен живот и голяма милост.
Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)
Владико на всичко, непостижими Творче на небето и земята, като пострада на кръста, Ти ми даде безстрастие, а като прие погребение и възкръсна в слава, с всесилната Си ръка възкреси със Себе Си Адам; слава на Твоето възкресение на третия ден, с което ни дари вечен живот и прошка на греховете, защото само Ти си добросърдечен.
Слава, от триода, глас 5: Очите ми са натежали от моите беззакония и не мога да ги вдигна и да погледна небесните висини. Но приеми ме, който се кая като митаря, Спасителю, и ме помилвай.
И сега, на Сретение, глас 8, от преп. Андрей Критски:
Този, Когото херувимите носят и серафимите възпяват, днес се принася в божественото светилище според закона, стои в старческите обятия като в престол и приема дарове от Йосиф, както подобава на Бог: две гургулици – непорочната Църква и новоизбрания народ от езичниците, и два гълъба – като Основател на Стария и на Новия Завет; а Симеон, получил изпълнение на обещаното му, благославя Девата, Богородица Мария, като предвъзвестява знаците на страданията на Родения от нея и проси от Него освобождение с думите: сега ме отпускаш, Владико, както ми предизвести, защото видях Тебе, предвечната Светлина, Спасител и Господ на христоименния народ!
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Възкресен тропар, глас 8:
От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания. Живот и възкресение наше си, Господи, слава на Тебе!
Слава, и сега, на Сретение, глас 1:
Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение.
Отпуст
Свещеникът: Нека Този, Който снизходи да бъде държан в обятията на праведния Симеон за нашето спасение и възкръсна от мъртвите, Христос…
—————————————————————
Неделя на Митаря и Фарисея
(Когато отдаваме Сретение Господне; тип., стр. 217, т. 3)
Начало на Постния триод
ГЛАС 8. В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА СЛУЖБА
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь: на глас 8.
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Възкресен тропар, глас 8:
От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания. Живот и възкресение наше, Господи, слава на Тебе! (2 пъти)
Слава, и сега, на Сретение, глас 1:
Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение.
Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Първи възкресни седални, гл. 8:
Ти възкръсна от мъртвите, Животе на всички, и светъл ангел извика на жените: спрете да плачете и благовестете на апостолите, възкликнете с песни, че възкръсна Христос Господ, Който като Бог благоволи да спаси човешкия род.
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс. 9:33)
След като наистина възкръсна от гроба, Ти заповяда на благочестивите жени да кажат на апостолите за възкресението, както е писано, а Петър се затича и дойде при гроба, видя светлината в гроба и се удиви, и като съзря само повивките да лежат без божественото тяло в тях, повярва и възкликна: слава на Тебе, Христе Боже, Който спасяваш всички, Спасителю наш; защото си сияние на Отец!
Слава, и сега, на Сретение, гл. 1:
Ангелските множества да се удивят от чудото, а ние, човешките гласове, да запеем песен, като виждаме неизказаното Божие снизхождение: Този, от Когото треперят небесните сили, сега старчески ръце прегръщат, единствения Човеколюбец.
Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог, и на Тебе възнасяме слава…
Втори възкресни седални, гл. 8
Хората запечатаха гроба Ти, Спасителю, но ангелът отвали камъка от входа му, жените видяха Възкръсналия от мъртвите и те благовестиха на учениците Ти в Сион, че си възкръснал, Животе на всички, и оковите на смъртта бяха разбити; Господи, слава на Тебе!
Стих: Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса! (Пс. 9:2)
Жените донесоха погребално миро, а гласът на ангела се чу от гробницата: спрете да плачете и приемете радост вместо скръб; възкликвайте в песни, защото Господ възкреси Христос, Който благоволи да спаси човешкият род, като Бог!
Слава, и сега, на Сретение, гл. 1, по Лик ангелский:
Този, Който е с Отец на светия престол, дойде на земята, роди се от Дева и стана младенец, макар че годините Му са неописуеми; Него Симеон прие в обятията си и с радост казваше: сега ме отпускаш, Милостиви, като зарадва Твоя раб.
„Благословен си, Господи“, Глас 5
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12
Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.
Слава
Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!
И сега
Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота.
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)
Малка ектения
Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…
Ипакои, глас 8:
Жените мироносици, застанали при гроба на Животодателя, търсеха сред мъртвите безсмъртния Господ, а като получиха радостната вест от ангела, обявиха на апостолите, че е възкръснал Христос Бог, Който дава на света голяма милост.
Стъпални, глас 8: Повтаряме стиховете
Антифон 1:
От младостта ми врагът ме изкушава, възбужда ме с удоволствия; но като се уповавам на Тебе, Господи, аз го побеждавам.
Които мразят Сион, да станат като трева преди изкореняване, защото Христос ще отсече вратовете с болезнен удар.
Слава, И сега: От Светия Дух живее всичко, Той е Светлина от Светлината и велик Бог; възпяваме Го заедно с Отец и Слово.
Антифон 2:
Сърцето ми смирено да се покрие със страх от Тебе, за да не би, като се превъзнася, да отпадне от Тебе, Всемилостивия.
Който има надежда в Господ, няма да се изплаши тогава, когато Той всичко ще съди с огън и мъка.
Слава, И сега: Чрез Светия Дух всеки, който се е богоуподобил, съзерцава и предрича, върши най-големи чудеса и пее на единия Бог в Троица: Божеството има единна власт, макар и да свети с тройна светлина.
Антифон 3:
Призовах Те, Господи, чуй ме, приклони ухото Си към мене, който Ти викам, и ме очистѝ преди да ме вземеш оттук.
Всеки, който заминава при майка си – земята, ще се върне отново, за да получи мъки или почести според живота си.
Слава, И сега: Чрез Светият Дух се изразява богословието на Трисветата Единица: защото Отец е безначален, от Него преди (да съществува) времето се роди Синът и от Отец просия съпрестолният и съо̀бразен Дух.
Антифон 4:
Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно! (Пс. 132:1) За това Господ е обещал вечен живот.
Този, Който украсява полските лилии, ни заповядва да не се грижим за облеклото си.
Слава, И сега: Чрез Светия Дух, единствената причина, всичко се държи в мир, защото Той е Бог, действително Единосъщен с Отец и Син.
Прокимен, глас 8: (Пс. 145:10, 1-2)
Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Стих: Хвалѝ, душо моя Господа, ще възхвалям Господ, дорде съм жив.
Три канона: възкресен, от триода и на празника:
Канон възкресен. Глас 8:
Възкресна Песен 1
Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Как може всички да не се удивим от всесилната божественост на Христос? От страстите (на Спасителя) се излива безстрастие и нетление към всички вярващи, от Неговите свети ребра винаги тече безсмъртен извор и от празния Му гроб – вечен живот.
Ангелът се яви на жените днес като славен, носещ светлите образи на присъщата невеществена чистота, в тъмнината възвестяващ светлината на възкресението, викащ: Господ възкръсна!
Богородичен: Всички поколения провъзгласяват славни неща за тебе, която вмести Бог Слово в утробата си, оставайки вечно чиста, Богородице Марийо. Затова всички те почитаме като наша най-силна след Бога застъпница.
Канон от Триода, глас 6:
Творение на Георги, чието краегранесие в Богородичните е: Георгиа,
Песен 1: Яко по суху пешешествовав Израиль:
Припев: Слава на Тебе, Боже нас, слава на Тебе!
Чрез притчи Христос води всички към промени в живота, издига митаря поради смирението му и унизява фарисея в неговата гордост.
Виждаме възвишената чест, която идва от смирението, и тежкото падение, което идва от гордостта, затова да подражаваме на добрините на митаря и да възненавидим злобата на фарисея!
Всяко добро дело от гордост е безполезно, докато всяко зло се очиства със смирение, което да прегърнем, верни, и напълно да се отвратим от пътищата на тщеславието.
Царят на всички иска учениците му да бъдат със смирен дух, като ги поучаваше да желаят митаревите въздишки и смирение.
Слава: Охкам като митаря и с немлъкващи ридания сега идвам при Твоето добросърдечие, Господи, помилвай и мене, та от сега в смирение да проведа живота си.
Богородичен: Възлагам на тебе своето разбиране, съвест, очакване, тяло, душа и дух, Владичице. Избави и ме спаси от опасните врагове и изкушения, и от бъдещите наказания!
Канон на Сретение от св. Козма Маюмски, глас 3.
Превод: проф. ИЖД
Песен 1
Ирмос: Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: да възпеем Господ, защото славно се прослави!
Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Нека облаците пролеят вода, защото изгря Слънцето, Христос, носен на леки облаци – непорочните (майчини) ръце и в храма се яви като Младенец; затова и ние, верни, да възкликнем: да възпеем Господ, защото славно се прослави!
Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Укрепнете, ръце Симеонови, немощни от старост, и отслабнали старчески нозе бодро се движете, за да срещнете Христос; нека направим хор с безплътните и да възпем Господ, защото славно се прослави!
Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Развеселете се небеса, премъдро разпрострени, радвай се, земьо, защото произлезлият от свръхбожествените недра Създател Христос се принася на Бог Отец от майката Дева като Младенец – Този, Който е преди всичко, защото славно се прослави.
Възкресна Песен 3
Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Осъден беше Адам, когато вкуси греха, но Твоето спасително страдание по плът го оправда, Христе, защото Ти не беше длъжен да претърпиш смърт, Безгрешни.
Светлина на възкресението изгря за седящите в тъмнината и сянката на смъртта, но моят Бог Иисус, чрез Своята собствена божественост, върза силния (дявола), ограби покъщината му.
Богородичен: Ти превъзхождаш всички херувими и серафими, Богородице, защото единствено ти си приела в утробата си Невместимия (в нищо) Бог, Нескверна. И затова всички вярващи винаги те възхваляваме с песни, Чиста.
Песен 3 от триода: Несть свят, якоже Ты:
Припев: Слава на Тебе, Боже нас, слава на Тебе!
Смиреният се издига от бунището на страстите, докато горделивецът страшно пада от висотата на добродетелите, затова да бягаме от този зъл пример.
Тщеславието поврежда богатството на правдата, а смирението разпръсква множеството страсти, като подражаваме на него, Спасителю, покажи ни частта на митаря.
Като митаря и ние да се бием в гърдите, с умиление да извикаме: Боже, очисти ни, грешните, за да получим прошка като него.
Да се насочим към усърдието, верни, като постигаме кротост и живеем със смирение и сърдечни въздишки, с плач и молитва, за да имаме прошка от Бога.
Слава: Да отхвърлим, верни, високохвалещата гордост, голямото превъзнасяне, мерзката надменност, и най-злото, грозно пред Бога фарисеево презрение.
Богородичен: Надявам се на тебе като на единствено убежище, да не отпадна от добрата си надежда, но да придобия твоята помощ, Чиста, и да се избавя от всяко страшно зло.
Песен 3 на Сретение:
Ирмос: Укрепи, Господи, крепостта на онези, които се покоряват на Тебе – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.
Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Първородният преди вековете от Отец се яви първороден Младенец от нетленната Дева и подаде ръка на Адам.
Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Бог Слово се яви като Младенец, за да възстанови в предишното състояние първосъздадения, който заради измамата стана неразумен като младенец.
Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Като стана Младенец, без да се измени, Създателят показа съ-о̀бразно на Божеството произлязлото от земята естество, което отново се завърна в нея.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Кондак възкресен, глас 8. Подобен: Яко начатки:
Като възкръсна от гроба, Ти възкреси умрелите и съвъзкреси Адам; Ева ликува за Твоето възкресение и до край света празнуват Твоето възкресение от мъртвите, Многомилостиви.
Икос: Като плени царството на ада и възкреси мъртвите, Дълготърпеливи, Ти срещна жените-мироносици и им донесе радост, вместо скръбта, а на Твоите апостоли възвести за знаменията на победата, мой животворящи Спасителю, и просвети творението, Човеколюбче; затова светът също се радва на Твоето възкресение от мъртвите, Многомилостиви.
Седален на Сретение, гл. 4, подобен: Удиви́ся Ио́сиф:
В древност на планина Синай Мойсей видя Бога изотзад и се удостои неясно да чуе божествения глас в мрака и бурята, а сега Симеон прегърна неизменно въплътилия се заради нас Бог и радостно се устреми от тукашния към вечния живот, затова извика: сега отпускаш Твоя раб, Владико!
Възкресна Песен 4
Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти ме възлюби много, дори когато бях враг. Със странно изливане, милостиви Спасителю, слезе на земята, като не се срамуваше от дълбочината на падението ми, и оставайки във висините на Твоята пречиста слава, Ти прослави мен, който някога бях унижен.
Кой сега не се диви, Владико, като гледа чудното дело на божествената Ти власт, Човеколюбче, Който беше разпънат на кръста – как чрез страданието смъртта беше поразена, чрез кръста се премахна тлението и чрез смъртта адът се лиши от притежанието си.
Богородичен: Ти си похвалата на всички вярващи, Безмъжна, защитаваш християните и ги приютяваш, защото си пристанище и стена. Всенепорочна, ти принасяш молби пред своя Син и спасяваш от беди тези, които с вяра и любов те познаваме като чистата Богородица.
Възкресна Песен 5
Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти претърпя поруганията когато беше облечен в багреница преди страданията Ти, Спасителю, покривайки безславната голота на първосъздадения (Адам), и гол беше прикован на кръста по плът, Христе, като съблече дрехата на смъртта.
От праха на смъртта, Ти обнови отново моето паднало естество когато възкръсна, Христе, и го направи безсмъртно и възстанови в него твоя царски образ, блестящ в нетленен живот.
Богородичен: Като имаш майчино дръзновение към твоя Син, Всечиста, молим те да не ни презираш, а да имаш родна загриженост за нас, защото ние, християните, те имаме като единствено пред Владиката милостиво очистване.
Възкресна Песен 6
Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Чрез дървото мощно ме повали първопричинителят на злото, а Ти, Христе, като се качи на кръста, по-мощно го порази и посрами, и възкреси падналия.
Ти се смили над Сион, когато възкръсна от гроба, правейки го нов вместо стар с Твоята божествена кръв, като най-състрадателен; и сега царуваш в него во веки, Христе.
Богородичен: Да се избавим от тежки грехове чрез твоите молитви, Чиста Богородителко, и да постигнем, Пречиста, божественото просветление на неизразимо въплътения от тебе Божи Син.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава въздаваме…
Кондак от Триода, гл. 4
Нека бягаме от приповдигнатия език на фарисея, а да се поучим от смирените думи на митаря, като с въздишка извикаме: смили се над нас, единствен Миролюбецо.
Втори кондак от Триода, гл. 3: Да принесем митарски въздишки пред Господ и да пристъпим към Него ние, грешните, като към Владика, защото Той иска да се спасят всички хора, дава прошка на всички каещи се, тъй като заради нас се въплъти Бог, събезначален на Отец.
Икос: Братя, нека всички се смирим, с въздишки и ридания да бием върху нашата съвест, та после, при вечния съд, да не бъдем осъдени, а да получим опрощение, защото там ще имаме истинско облекчение, за което сега нека се помолим: да няма болка, скръб и дълбоки въздишки там, в дивния рай, сътворен от Христос, Който е Бог, събезначален на Отец.
Синаксар: На 9 февруари отдаваме празника Сретение. На този ден си спомняме притчата за митаря и фарисея от светото Евангелие на евангелист Лука (18: 10-14).
За Триода:
Създателю на всичко на земята и на небето,
както получаваш трисветата песен от ангелите,
така също приеми Триода (трипеснеца) от нас човеците.
На митаря и фарисея:
Ти, който живееш по фарисейски, стой далече от храма,
защото в него е Христос, там се приема смиреният.
Днес с Божия помощ започваме Триода. Триодът е богослужебна книга, която съдържа песнопения от ежедневното вечерно и утринно богослужение за периода от Неделя на Митаря и фарисея до Велика събота включително (Постен триод) и от Възкресение Христово до Неделята на Всички светии включително (Цветен триод, или наречен още Пентикостар). Думата „триод“ е гръцка и означава „трипеснец“, защото съдържа канони на утренята, съставени обикновено от три песни.
Триодът е съставен в течение на много години от богопросветени люде. Начало на триодното творчество е поставил св. Козма Маюмски (+743). Той написал канони за дните на Страстната седмица, съставени от три песни в чест на Св. Живоначална Троица и в прослава на спасителните Христови страдания, като е съчинил и кратко краегранесие (акростих) съответно за всеки ден от седмицата. По негов образец по-късно и други започнали да пишат подобни трипеснеци за останалите дни на Великия пост. Най-известни от тях са двамата песнописци преподобни Теодор (+826) и Йосиф (+830) Студити.
Трипеснеците са дадени обикновено на утренята. В понеделник трипеснецът се състои от първа, осма и девета песен; във вторник – втора, осма и девета; в сряда – трета, осма и девета; в четвъртък – четвърта, осма и девета; в петък – пета, осма и девета. В събота е даден четирипеснец – шеста, седма, осма и девета, а в неделя е даден обикновен канон (без втора песен).
Постният триод, който започва днес, съдържа следните поглавни идеи: Божия промисъл за света и човека – създаване на света и човека, грехопадението и неговите гибелни последици, изгонването на нашите прародители от рая, извършеното от Господа Иисуса изкупление на човешкия род от греха и проклятието, усвояване плодовете на спасението чрез вяра и покаяние, пост, молитва и добродетелен живот. Посочват се и съответни примери за подражание на дълбоко и искрено покаяние.
В Постния триод са излени покайните сълзи и отразени въздишките и сърдечните съкрушения на вдъхновени от Св. Дух боголюбци и богопросветени песнотворци. Това е истинска антология на православното песенно творчество, явило се в течение на миналите векове, богата съкровищница на вяра и покаяние, извор на благодатни сили за богоугодни подвизи и спасение.
Великият пост, наречен още Четиридесетница, е благодатно време за покаяние. Тогава св. Църква пее: „Ето (сега) благоприятно време, ето време за покаяние!“ (Из първата стихира на стиховните на вечернята в Неделя Сиропустна). Св. Четиридесетница е спасително поприще, което постепенно ни възвежда от земята към небето.
Великият пост се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и фарисея, на Блудния син и неделя Месопустна (на Страшния съд).
В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и фарисея (Лука. 18:10-14), която се чете на св. Литургия. А защо ли тъкмо в тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:
Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от гордост, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява – смирението. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смирението, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и фарисея.
В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема такава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6) и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каещ се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърдите и казвал: „Боже, бъди милостив към мене, грешния!“ И колкото повече се биел в гърдите, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог откликнал на покайната молитва на Митаря и затова той излязъл от храма повече оправдан, отколкото фарисея. „Понеже – заключава Христос, – който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат“ (Лука. 18:14).
Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често нямаше дори где глава да подслони, уми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драго-
волно се предаде на смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно може да каже: „Пример ви дадох“ (Йоан. 13:15); „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29).
Триодът започва с увещателната песен: „Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: „Боже, очисти нас, грешните!“ (Първа стихира на „Господи, воззвах“ в Неделята на Митаря и фарисея). А в
неделните дни на утренята през Великия пост, почвайки от днес, се пеят дивните и затрогващи покайни песнопения: „Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота...“, „Богородице, насочи ме по пътеките на спасението...“ и „Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз – окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда“.
И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието. Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на Митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господ Иисус, Комуто да бъде чест и слава вовеки! Амин!
По молитвите на всички Твои свети песнописци, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.
Възкресна Песен 7
Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Славното низхождение, божественото богатство на Твоята бедност, Христе, удиви ангелите, когато гледаха как Те приковават на кръста за спасението на тези, които с вяра пеят: благословен си, Боже на нашите отци!
С Твоето божествено слизане в преизподнята, изпълни я със светлина, а тъмнината, която преди ни преследваше беше прогонена, и пленниците от всички времена бяха възкресени като пееха: благословен си, Боже на нашите отци!
Света Троице, Боже наш, помилвай и ни спаси!
Троичен: Проповядваме Те като Господ на всичко, когато изповядваме православното богословие; и те наричаме Отец на Единия и единствен Единороден Син; и познаваме съестествения, съвечен, единствения и Правия Дух, изхождащ от Тебе.
Възкресна Песен 8
Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Свръхбожествената сила на Иисусовото божество по подобаващ за Бога начин просия сред нас, защото Той, като прие по плът кръстна смърт за всички, порази силата на ада; Него неспирно благославяйте, младежи, възпявайте Го, свещеници, превъзнасейте Го, хора, във вечни векове.
Този, който беше разпнат, стана; този, който се хвалеше, падна; падналият и съкрушеният се изправи. Тлението е отхвърлено и нетлението разцъфтя; нетрайното е погълнато от живота. Деца, благославяйте Го, свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове.
Света Троице, Боже наш, помилвай и ни спаси!
Троичен: Трисияйното Божество, Което излъчва единна светлина от едната Си триипостасна природа – безначалния Родител, съестественото Слово на Отец и съцарстващия единосъщен Дух благославяйте, младежи, възпявайте Го, свещеници, превъзнасейте Го, хора, във вечни векове.
Възкресна Песен 9
Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Ти, Слово Божие, си прост в божествената и безначална природа, а сега съставен в плът, която си приел и си направил Своя, и въпреки че пострада като човек, остана без страдания като Бог. Затова ние Те величаем в две естества, без да ги разделяме или смесваме.
Всевишни, когато стана човек по природа, Ти според божествената Си същност нарече Бога Отец, а когато възкръснал от гроба слезе при рабите Си, по благодат постави за Отец на човеците Този, Който по природа е Бог и Владика; заедно с Него всички Те величаем.
Богородичен: Дево, ти стана Божия майка, като свръхестествено роди по плът благото Слово, Което Отец като благ изведе от сърцето Си преди всички векове; макар и облечено в тяло, ние сега Го осъзнаваме и отвъд всички тела.
Катавасии на Сретение Господне, глас 3
Превод: проф. Иван Желев Димитров
1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: да възпеем Господ, защото славно се прослави!
3. Укрепи, Господи, крепостта на онези, които се покоряват на Тебе – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.
4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от кивота на Твоята светиня, Ти беше видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.
5. Когато Исайя видя предобразно Бога на извисен престол, тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, пророчески видях Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!
6. Като видя с очите си спасението, дошло за народите от Бога, Старецът извика към Тебе: Христе, Ти си моят Бог!
7. Възхваляваме Тебе, Бог Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядали Бога, и се засели в нетленната Дева, като с вяра пеем: благословен е Бог на нашите отци!
Стих: Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържим огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй!
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.
Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй! (3)
Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).
Дяконът: Да внимаваме!
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Възкресно Евангелие,
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Възкресна песен
Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.
50 Псалом (пее се)
Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери
Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.
И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.
Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.
Литийна молитва (дяконът)
Свещеникът: По милостта и щедростите на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящ Твой Дух сега и винаги и во веки веков.
Честнейшую.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
Песен 9, гл. 3
Богородице, единствена надежда за християните, запази, подслони и защити уповаващите се на тебе.
Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Свят е Господ, нашият Бог. (2)
Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)
Възкресен Ексапостиларий 11:
Гл. 2: След божественото възкресение три пъти Господ попита Петър: „Обичаш ли Ме?“. Тогава го определи за началник на пастирите на Своите овци, а Петър, като видя ученика, когото Иисус обичаше, да ги следва, попита Владиката: „Господи, а тоя – какво?“. „Ако искам – казва му – да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е, друже Петре?“
Слава, светилен от триода, гл. 2:
Да избягаме от отвратителната надменност на фарисея и да се научим на прекрасното смирение на митаря, за да се извисим като него и заедно с него да извикаме към Бога: смили се над Твоите раби, Христе Спасителю, Който по Своя воля се роди от Дева и претърпя кръстна смърт, като със Себе Си възкреси Твоя свят чрез божествената Си власт.
И сега, светилен на Сретение, гл. 3:
Воден от Духа, старецът дойде в храма, взе в обятията си Владиката на закона и извика: сега ме развържи от плътските свръзки с мир, както каза, защото с очите си видях откровението на народите и спасението на Израил.
Хвалитни стихири, възкресни, глас 8:
Всякое дихание (Пс. 150)
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих 8: Да извършат над тях писания съд, тази чест е за всичките му светии. (Пс. 149:9)
Господи, макар че Ти се яви в съда да бъдеш съден от Пилат, не напусна престола, където седиш с Отец, а като възкръсна от мъртвите, освободи света от робството на врага, защото си щедър и човеколюбив.
Стих 7: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)
Господи, въпреки че като мъртъв Те положиха юдеите, но като спящ Цар войниците Те пазеха и като съкровище на живота те запечатваха с печат, но Ти възкръсна и дари безсмъртие на нашите души.
Стих 6: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Господи, Ти ни даде своя Кръст като оръжие против дявола, защото той се страхува и трепери, като не смее да гледа силата му; защото той възкресява мъртвите и унищожава смъртта; затова почитаме Твоето погребение и възкресение.
Стих 5: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)
Твоят ангел, Господи, като обяви възкресението, изпла̀ши пазачите и възкликна към жените с думите: защо търсите Живия сред мъртвите? Той възкръсна, защото е Бог, и дари живот на вселената.
Други стихири на празника, глас 4:
Подобен: Дал еси знамение:
Стих 4: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)
Стих 3: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуйя. (Пс. 150:5-6)
Изпълнявайки закона в Писанията Човеколюбецът сега се донася в храма, а старецът Симеон Го приема в старческите си обятия с думите: сега ме отпускаш към отвъдното блаженство, защото днес видях приел смъртна плът Тебе, Който господстваш над живота и владееш над смъртта. (2)
Стих 2: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром.
Господи, Ти се яви като Светлина за просвета на народите, Слънце на правдата, седнало на облаците, като изпълни загатнатото в закона и показа началото на новата благодат, затова Симеон, като Те съзря, извика: освободи ме от тлението, защото днес Те видях.
Стих 1: Светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
Без да се отделиш от недрата на Родителя по божество, Ти се въплъти, както благоволи, и държан в прегръдките на винаги-Девата, беше предаден в ръцете на богоприемеца Симеон Ти, Който с ръцете Си държиш вселената, затова той радостно извика: сега отпускаш с мир мене, Твоя раб, защото Те видях, Владико.
Слава, от триода, глас 8: Фарисеят, оправдаваше себе си, като се хвалеше с делата си, Ти осъди, Господи, а оправда митаря, който се смири и с въздишки просеше помилване, защото не одобряваш самохвални мисли и съкрушените сърца не презираш; затова и ние в смирение падаме пред Тебе, Който пострада заради нас: дай ни опрощение и голяма милост.
И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Велико славословие.
Възкресен тропар
Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.
———————————————————-
На Светата Литургия
Антифон 1, Пс. 44, гл. 2:
Стих: Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя. (Стих 1А)
Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.
Стих: Езикът ми е перо на бързописец. (1Б)
Стих: Благодат се изля от Твоите уста. (3Б)
Стих: Затова Бог Те е благословил навеки. (3В)
Слава, и сега: Молитвами…
Антифон 2. Пс. 44, гл. 2:
Стих: Препаши на бедро меча Си, о Силний! (4А)
Сине Божи, Който възкръсна от мъртвите, спаси нас, които Ти пеем, Алилуия.
Стих: Препаши се с Твоята слава и красота! (4Б)
Стих: Остри са Твоите стрели, о Силний, народите ще паднат пред Тебе. (6А)
Стих: Жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. (7Б)
Слава, и сега: Единородни…
На входа
Антифон 3, Пс. 44, гл. 1:
Стих: Чуй, дъще, и виж, наклони ухо. (11А)
Стих: Най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти. (13Б)
Стих: Ще направя да се помни Твоето име от рода в род. (18А)
Тропар на празника, гл. 1:
Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение.
Входно, гл. 2:
Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда. (Пс. 97:2) Сине Божи, Който възкръсна от мъртвите, спаси нас, които Ти пеем, Алилуия.
След входа
Възкресен тропар, глас 8:
От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания. Живот и възкресение наше, Господи, слава на Тебе!
Тропар на празника, гл. 1:
Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение.
Слава, тропар на храмовия светия.
И сега, кондак на Сретение, глас 1:
Осветил девическата утроба с раждането Си и благословил ръцете на Симеон, както подобаваше, Ти побърза сега и ни спаси, Христе Боже; но умири раздорите в живота и укрепи народа, който възлюби, единствени Човеколюбче.
Апостол (2 Тим. 3:10–15) на неделята на митаря и фарисея, с. 299.
Евангелие (Лк 18:10–14) на неделята на митаря и фарисея, с. 158.
Задостойник на Сретение:
Песен 9, гл. 3
Богородице, единствена надежда за християните, запази, подслони и защити уповаващите се на тебе.
Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!
Причастен: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. (Пс. 115:4) Алилуйя.
Отпуст
Свещеникът: Нека Този, Който снизходи да бъде държан в обятията на праведния Симеон за нашето спасение и възкръсна от мъртвите, Христос…
No comments:
Post a Comment