Втора неделя на Великия пост

Втора неделя на светите пости

Посветена на св. Григорий Солунски чудотворец, Палама

Съставена от св. патр. Филотей I Кокин (1368 г)

ГЛАС 5. В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА

 

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 10, глас 5:

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.

 

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

Чрез Tвоя почитан кръст, Христе, Ти посрами дявола и с възкресението Си притъпи жилото на греха и ни спаси от вратите на смъртта, Единородни Сине, прославяме Те.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Далият възкресението на човешкия род беше заведен като овца на клане, князете на ада трепереха пред Него и портите на плача се отвориха, защото влезе Христос, Царят на славата, и каза на окованите: излезте! И на онези в тъмнината: покажете се!

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Велико чудо! Създателят на невидимите сили от човеколюбие пострада по плът, Безсмъртният възкръсна. Дойдете всички народи да Му се поклоним, защото чрез Неговото добросърдечие се избавихме от заблудата, научихме се да възхваляваме единия Бог в три лица.

Други стихири от св. патр. Анатолий, същия глас:

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Вечерно поклонение принасяме на Тебе, незалязващата Светлина, Който в края на времето по плът просия за света като в огледало, дори в ада слезе да разпръснеш и там тъмнината и показа на народите светлината на възкресението. Господи, Който даваш светлина, слава на Тебе!

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Нека славословим Христос, началото на нашето спасение, защото Той възкръсна от мъртвите, светът се спаси от заблудата, радва се хорът на ангелите; бяга бесовската заблуда, падналият Адам възкръсва и дяволът е унищожен.

 

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Пазачите бяха научени от беззакониците: запазете в тайна възкресението на Христос, вземете парите и кажете: докато спяхме, мъртвецът беше откраднат от гробницата. Но кой някога е виждал или чувал да се краде мъртвец, при това помазан и гол, а погребалните повивки да са оставени в гроба? Не се лъжете, юдеи, научете пророческите думи и разберете, че Той наистина е Изкупителят на света и е Всесилен.

От триода, за светителя, глас 2.
Подобен: Киими похвальными песньми:

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)

С какви достойни хвалебни песни да възпеем светителя, тръбата на богословието, огнедишащата уста на благодатта, почитания съд на Духа, непоклатимият стълб на Църквата, голямата украса на вселената, реката на премъдростта, лампата на божествената светлина, блестящата звезда, която озарява творението?

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Киими благопохвалений песньми:

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)

С какви цветя от песни да увенчаем светителя, поборника на благочестието и противника на нечестието, горещият застъпник на вярата, великият наставник и учител, красивият съсъд на Духа, златосияещият език, кипящият извор на потоци от изцерения за верните, великият и достоен за удивление Григорий?

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)

С какви устни, родени на земята, да възхвалим светителя, учителят на Църквата, проповедникът на божествената светлина, таинникът на Троицата, голямата украса на монашествуващите, които просияха в дела и съзерцание, похвалата на Солун и съгражданинът на този, който сега е на небето – мироточивият, свети и пречуден Димитър?

Слава, от триода, глас 6:

Преподобни, триблажени, светейши отче, добрият пастир и ученик на  Архипастиря Христос, ти положи живота си за овцете. Затова сега, богоносни отче наш Григорие, чрез твоите молитви изпроси за нас от Господа да ни дарува велика милост.

И сега, първи Богородичен на 5 глас: В Червено море някога се представи образ на Невестата, непознала брак: защото там Мойсей раздели водата, а тук Гавриил е служител на чудото; тогава Израил премина дълбокото без да се намокри, а сега Богородица роди Христос безсеменно; след преминаването на Израил морето остана непроходимо, а Непорочната след раждането на Емануил остана нетленна. Боже, Който съществуваш и преди съществуваше, и се яви като човек, помилвай ни.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; облечен е с величие. 

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. 

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)

Паримии (ако има).

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири, възкресни, глас 5

Издигаме гласове в песен да възвеличим Тебе, Спасителя Христос, Който се въплъти и не се отдели от небесата, защото като човеколюбив Господ прие кръст и смърт заради нашия род, разруши вратите на ада, възкръсна на третия ден и спаси душите ни.

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)

Когато бяха прободени Твоите ребра, Животодателю, Ти изля потоци на опрощение, живот и спасение върху всички нас, а като прие смърт по плът, дарува ни безсмъртие, и като се всели в гроба, Ти ни освободи, като Бог ни възкреси със Себе Си в слава и затова викаме: човеколюбиви Господи, слава на Тебе.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1В) 

Твоето разпятие и слизане в ада са странни, Човеколюбче, защото Ти го плени и като Бог възкреси със Себе Си в слава онези, които бяха затворени от древност, отвори рая и ги удостои да му се насладят; затова дарувай и на нас, които славим Твоето възкресение на третия ден, очистване на греховете, удостой ни да живеем в рая, защото само Ти си милостив.

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5Б) 

Ти, Който заради нас прие страдание по плът и възкръсна от мъртвите на третия ден, изцели страстите на нашата плът и ни вдигни от нашите люти грехове, Човеколюбче, и ни спаси.

От триода

Слава, от триода, глас 8:

Твоят език, бодър в преподаването, звъни в ушите на нашите сърца и събужда душите на ленивите, а твоите думи, вдъхновени от Бог, са стълба, която ни води от земята към небето. Затова, Григорий, чудо на Тесалия, не преставай да се молиш на Христос да ни просвети с божествена светлина нас, които те почитаме.

И сега, Богородичен: Безмъжна Дево, която неизказано си заченала по плът Бога, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на твоите молители, Всенепорочна, която даряваш на всички очистване от греховете, като приемеш сега нашите молби, моли да се спасим всички.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Възкресен тропар, глас 5.

Нека възпеем, верни, Словото, събезначално на Отец и Дух Свети, Което се роди от Дева за нашето спасение, и да Му се поклоним, защото благоволи да претърпи смърт, и да възкреси умрелите със Своето славно възкресение.

Слава, на светителя, глас 8:

Светилниче на православието, подкрепа на Църквата и нейн учителю, украшение на монасите, непреборим поборниче на богословите, Григорие Чудотворче, похвало на Солун, проповедниче на благодатта, моли се винаги за спасението на нашите души.

И сега, Богородичен отпустителен, гл. 8: Иже нас ради

Роден от Дева, Благий, и претърпял разпятие заради нас, Ти ограби смъртта със Своята смърт, и показа възкресението, като Бог, не презирай онези, които Си създал със собствената Си ръка. Прояви Твоето човеколюбие, Милостиви. Приеми родилата Те Богородица, която се моли за нас, и ни спаси, Спасителю, нас отчаяните.

——————————————————-

ГЛАС 5. В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА СЛУЖБА

 

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, гл. 5

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Възкресен тропар, глас 5.

Нека възпеем, верни, Словото, събезначално на Отец и Дух Свети, Което се роди от Дева за нашето спасение, и да Му се поклоним, защото благоволи да претърпи смърт, и да възкреси умрелите със Своето славно възкресение. (2 пъти)

Слава, на светителя, глас 8:

Светилниче на православието, подкрепа на Църквата и нейн учителю, украшение на монасите, непреборим поборниче на богословите, Григорие Чудотворче, похвало на Солун, проповедниче на благодатта, моли се винаги за спасението на нашите души.

И сега, Богородичен отпустителен, гл. 8: Иже нас ради

Роден от Дева, Благий, и претърпял разпятие заради нас, Ти ограби смъртта със Своята смърт, и показа възкресението, като Бог, не презирай онези, които Си създал със собствената Си ръка. Прояви Твоето човеколюбие, Милостиви. Приеми родилата Те Богородица, която се моли за нас, и ни спаси, Спасителю, нас отчаяните.

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Първи възкресни седални, глас 5

Кръста Господен да похвалим, светото погребение с песни да почетем, и Неговото Възкресение силно възхвалим; защото Той като Бог съвъзкреси мъртвите от гробовете, плени царството на смъртта и дяволската сила, и направи да изгрее светлина за онези в ада.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

Господи, беше наречен мъртъв, но всъщност Си умъртвили смъртта, като беше положен в гроб, за да опустошиш гробовете. Войници отгоре охраняваха гроба, докато Ти долу възкреси мъртвите от всички епохи. Всесилни и неразбираем Господи, слава на Тебе.

Слава, и сега, Богородичен: Радвай се, Света планина, върху която самият Бог е стъпвал. Радвай се, Жив храст, който горя, но не изгоря. Радвай се, единственият мост, който свързва света с Бога и води смъртния човешки род към вечния живот. Радвай се, непорочна Девице, която без да познава мъж роди Спасението на нашите души.

Малка ектения: Възглас: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори възкресни седални, глас 5:

Господи, като възкръсна на третия ден, и след като Апостолите Ти се поклониха, Петър викана към Тебе: „Жените приеха дръзновение, а аз се страхувах. Разбойникът заяви Твоята божественост, а аз се отрекох. Ще ме призовеш ли вече за свой ученик или пак ще ме назначиш като рибар в дълбините? Приеми ме, Боже, разкаяния и ме спаси“.

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Господи милостиви, беззакониците Те приковаха сред осъдените и Ти прободоха с копие реброто. Прие погребение, разруши портите адови и на третия ден възкръсна. Жените тичаха да Те видят и обявиха възкресението на апостолите. Многовъзнасян Спасителю, когото Ангелите възхваляват, благословен Господи, слава на Тебе.

Слава, и сега: Богородичен: Безмъжна Невесто, която въпреки това си родила Бога, променяйки болката и скръбта на Ева в превъзходна радост, ние, верните, сега те възхваляваме и покланяме; защото си ни издигнала от древната клетва. И сега се молѝ непрестанно, Всевъзпявана и Пресвята, да бъдем спасени.

„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.

Слава…

Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!

И сега…

Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота. 

Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Ипакои, глас 5:

Смутени от видението на ангела, и озарени в душите си от божественото възкресение, мироносиците донесоха добри вести на апостолите. „Обявявайте възкресението Господне сред езичниците, защото Той чрез вас прави чудеса, като ни дава велика милост.“

Степенни (*Стъпални), глас 5

Двата хора антифонно повтарят стиховете.

Антифон 1:

Когато съм огорчен, пея на Тебе, като Давид, Спасителю мой. Избави душата ми от хитър език.

Благословен е животът на онези, които живеят в пустинята, от божествена любов окрилени.

Слава: Чрез Светия Дух се поддържат всички неща, видими и невидими; защото Той наистина е самовластен, и е един от Троицата.

И сега, същия.

Антифон 2:

Душо моя, нека се издигнем в планините; да отидем там, откъдето идва помощта.

Нека Твоята докосваща ме десница, Христе, от всякакво коварство да ме съхрани.

Слава: На Светия Дух богословски да кажем: „Ти си Бог, живот, любов, светлина, ум; Ти си доброта; Ти царуваш вечно“.

И сега, същия.

Антифон 3:

Понеже ми казаха: „Да влезем в дворите на дома Господен“ (Пс.115), изпълних се с голяма радост и изпращам молитвите си.

В дома на Давид се извършват страховити неща; затова в него ще бъде огън, изгарящ всяка срамна мисъл.

Слава: В Светия Дух, както в Отца и Словото, е основата на живота; от Него всяко същество се оживотворява.

И сега, същия.

Прокимен Пс.9

Глас 5: Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. (Ст.33) Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Ст. 2) (и пак прокимена).

Канон възкресен, глас 5:

Песен 1

Ирмос: Христос, победителят в битките, с мощна ръка хвърли в Червено море конете и конниците, а спаси Израил, който Му пее победната песен.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Събранието на еврейските водачи, което раждаше само тръни, не показа към Тебе, Благодетелю Христе, нежна майчина любов, а увенча с трънен венец Този, Който освободи праотеца (Адам) от проклятието на тръните (Бит. 3:18).

Животодавецо безгрешен, Ти се наведе в рова и възкреси мен, който паднах; и изтърпя гнилостното ми тление без да те докосва, Христе; и ме облагоуха с мирото на Твоята божествена същност.

Богородичен: Клетвата е развързана, скръбта при раждане е спряна; защото благословената и благодатна (Мария), озари верните с радост, разцъфна благословение за целия свят когато роди Христос.

Канони от Триода. 

Глас 8. Песен 1

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Приехме думите на блудния син, затова с искрени сълзи падаме при Тебе –  Отец и Бог на всички, като казваме: въпреки че съгрешихме и се отдалечихме от Тебе и робувахме на блуда, приеми нашето покаяние.

Въпреки че презрях царското достойнство, което си ми подарил, Слове, Ти заради мен стана човек. А аз съм люто осъден да угаждам на свинете заради вкусването на греха, но ме пощади, Спасителю, чрез Твоето милосърдие.

Падам на колене както някога блудния син, Владико Господи, а Ти се притичай и ме приеми, прегърни ме с ръце и ми дай начина на Твоето спасение, и вместо наемник, отново ме направи Твой син, Човеколюбче!

Богородичен: Човешкото естество се сподоби чрез тебе с богоявлението, Богозарадвана Дево, защото само ти си застъпница пред Бога за човеците, затова тебе, като Божия майка, всички достойно славим.

Втори канон, на светителя, глас 4.

Ирмос: Отверзу уста моя:

Припев: Светителю Григорие, моли Бога за нас!

Боговдъхновени оратори, с избраните богослови, и езици, които явявате Бога, дойдете, съединете се заедно за да възпеем по достойнство оратора на Духа – божествения Григорий.

Стълбът на вярата, поборникът на Църквата, великият Григорий да бъде възхваляван от мен, защото той е изключителен пастир на Солун, истинска украса на архиерейския чин.

От най-ранно детство си пожелал по-висшия живот, и от младостта си възлюби съвършения разум, и се оказа, че си сходен по нрав и ум с твоя съименник, отче Григорие.

Богородичен: Всенепорочна, бъди за мен път в живота, който ме води към божествените жилища, защото се заблудих и се плъзнах към пропастта на злото, от която ме изведи чрез твоето застъпничество.

Възкресна Песен 3

Ирмос: Христе, Който със Своята заповед постави земята върху нищото и я окачи да тегне неудържимо, утвърди Църквата Си върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, единствен благ и човеколюбец!

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.

Принесоха Ти жлъчка в замяна на меда, който сукаха от скалата в пустинята по чуден начин, Христе; а за благодарност Ти дадоха оцет за маната, неблагодарните израилеви синове.

Тези, които някога бяха покрити от светозарния облак, положиха в гроба Христос – самият Живот, но със собствена сила Той възкръсна, от висините изпрати озарението на Духа, което тайно осенява всички верни.

Богородичен: Ти, Майко Божия, девствено и без майчини болки роди Този, Който засия от нетленния Отец. Затова ние православно проповядваме, че си Богородица, защото роди въплътеното Слово.

Песен 3 от триода

Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Като се изплаших от моите дела, далечната страна и разпиляното Твое богатство, което пропилях в блудни желания, аз в покаяние викам към Тебе – Отца и мой Бог: съгреших, спаси ме.

На земята съгрешавам, но се боя от небесата, защото ще бъда изпитван на съда, когато всички застанат тогава на праведния Твой съд, Слове, да бъдат съдени.

Мрачни и скрити помисли хранеха мен, блудния, когато бях далеч от Тебе, Спасителю, но сега Ти викам: съгреших, съгреших, спаси мен, който горещо прибягвам към Твоето милосърдие.

Богородичен: Природата на Адам се обожи, Дево, защото от твоята утроба Бог се яви в плът, чрез Него бяхме призвани от древното осъждане, излъгани някога в надеждата си за обожение.

Вторият.

Ирмос: Твоя песнословцы Богородице:

Припев: Светителю Григорие, моли Бога за нас!

Пазейки реките на твоите Божествени учения, ние избягваме всички хитрости на злославните* (еретици), и чрез твоите свети трактати, Григорие, разбиваме всичките им множества.

* противоположно на православните

Притежавайки в сърцето си ипостасната Божия премъдрост, ти разруши глупавите мъдрувания на злоречивите, блажени, и така порази гръмко тяхната гнила дързост.

Ти умъртви всяко сладострастие на покварената плът, премъдри, постнически оживи движенията на твоята душа и си я направил Божествен инструмент на богословието.

Богородичен: С пълно знание и по собствен избор, усърдно възлюбих срамния и блуден живот, но чрез твоите молитви ме обвържи с Божествената любов, Дево Божия Невесто.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 4:

Сега е време за дела, защото съда е пред вратите, да се издигнем чрез пост за да принесем сълзи на покаяние и милостиня като кажем: съгрешихме повече от морския пясък, но ни прости, Творче на всички, за да приемем неувяхващи венци.

Седален, глас 4:
Подобен: Скоро предвари:

Ти запали измамата на злоречивите, премъдри, добре изясни православната вяра и просвети света, затова се прояви като победоносен победител, стълб на Църквата, истински йерарх. Не спирай да умоляваш Христос за спасение на всички нас.

Слава, и сега, Богородичен: Бързо приеми моленията ни, Владичице, и ги принеси пред твоя Син и Бог, Царице най-непорочна. Стопи обсадите на клеветниците, укроти козните и смири дързостта на безбожните, Пречиста, които се въоръжават срещу твоите раби.

Възкресна Песен 4

Ирмос: Като проумя прозорливо Твоето божествено снизхождане, Христе, Авакум с трепет извика към Тебе: Ти дойде за спасение на Твоя народ, за да спасиш Твоите помазани. (Ав.3:13).

Провидя се образ на Твоя пречист кръст, когато в пустинята Мойсей направи сладки горчивите води на Мера* с помощта на дървото (Из.15:25), Добри: дървото е Твоят кръст, който убива вкуса на смъртта.

* (Из.15:23)

Ти прие кръст заради дървото на познанието, жлъчка заради сладкия забранен плод, Спасителю мой, а заради тлението на смъртта, проля Божествената Си кръв.

Богородичен: Без съчетаване си заченала целомъдрено в утробата си и без болки си родила, а след раждането по плът на Бога, си останала девица.

Песен 4 от триода

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Отхвърлен съм от повереното ми бащино богатство, което Си ми дарувал, а аз, окаяния, прахосах в сладострастия, и сега съм беден без Божите дарове. Затова се кая и изповядвам, не се погнусявай от мене, Владико Господи.

Както подобава на Бог, Ти прие моята нищетата, който някога се отдалечих от Тебе, и ме привлече към Себе Си, и ме освети за веселие, Човеколюбче; Твоето божествено тяло, Слове, е моето възраждане, което дава веселие.

Отдалече с непрестанни сълзи да се избавим от вечните мъки, които Бог приготви за злите духове, затова като блудни синове да извикаме: съгрешихме Ти, Отче, но приеми всички ни, които прибягваме към Твоята милост.

Богородичен: Словото, като събезначално на Отца и Духа, се роди надприродно от небрачната Дева, и остана какъвто е бил, въпреки, че прие нашата природа. Независимо че е един Син в две природи, и двете напълно запази.

Втория.

Ирмос: Неизследный Божий совет:

Отваряйки устата си, мъдри отче, ти проповядва Божията премъдрост, която непрестанно изучава в сърцето си, и показа глупавия Варлаам, лишен от разбиране и безумен.

Ти, най-сладко слънце, залезе в земята според закона на природата, но сутринта ще изгрееш заедно с Христос, незалязващото Слънце, Което бди над всички по твоите молитви.

Блажени, Божията благодат те изяви като хвалба и голяма опора на православните, като добър пастир и втори Григорий Богослов, като бдителен пазител на стадото.

Богородичен: Отвори ушите на душата ми, Майко Божия, която роди Този, Който отвори някога ушите на глухия, и така ме удостой да чувам и изпълнявам Божиите слова.

Възкресна Песен 5

Ирмос: Рано бързам към Тебе, Който се обличаш със светлина като с дреха (Пс.103:2), и Ти казвам: просвети помрачената ми душа, Христе, защото единствен си добросърдечен.

Господ на славата, който прие безславна форма, доброволно, без чест виси на дървото, като промисля неизказано за мене божествена слава.

Ти ме преоблече в нетление, Христе, нетленно вкусвайки в плът тлението на смъртта, и възкръсвайки на третия ден от гроба.

Богородичен: Ти роди безсеменно Христос, Който е нашата правда и изкупление, Богородице, като освободи от клетвата природата на нашия праотец (Адам).

Песен 5 от триода

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Лиших се от богатство и от Божиите дарове и дойдох в страна, в която търпя глад за благата на живота, но Ти, Отче, като добър, заради Твоето добросърдечие, изпълни ме с някогашната слава и блаженство.

Като помислим за блудния, който в блуд разпиля живота си, да прибегнем при милостивия Отец с несъмнена вяра и съкрушение на сърцето, за да получим прошка на греховете.

Не закъснявай, душо моя, която живееш в далечна страна, но тичай бързо и се изповядай пред Бог Отец, за да получиш прошка за всичко, което зле си вършила и си пропиляла живота.

Богородичен: Знаем те, Пречиста Дево, като светъл облак, носещ Слънцето на правдата, заченато в тебе; то прогонва тъмнината на идолското безумие и просвещава с истински разум.

Втория.

Ирмос: Ужасошася всяческая:

Със сърпа на своите думи и свещените си писания, ти посече трънливите ереси и лъжливите издънки като плевели, и пося благочестивите семена на православието, свещеноначалниче Григорие.

Твоите думи, Григорие най-мъдри във всичко, и твоите изтъкнати писания са роса от небето, мед от скалата, ангелския хляб, питието, брашното, нектара, насладата и кладенеца на живата вода за прибягващите.

Като техен общ учител те признават земята и морето, като свещен стълб на православието и величествена оръжейница на божествените догми, премъдър свят богослов, съжител и спътник на апостолите във всичко.

Богородичен: Пречиста дево, отмий сквернотата на сърцето ми с водите на умилението и ми дай начин на покаяние чрез твоите свети молитви към щедрия Бог, Когото неизказано си родила.

Възкресна Песен 6

Ирмос: Владико Христе, укроти бушуващото от душегубни вълни море на страстите и като милосърден вдигни ме от тлението.

Подхлъзна се в тление нашият праотец, Владико Христе, като яде забранен плод, а сега отново е изведен към живот чрез Твоите страдания.

Ти, Владико Христе, Който си животът, слезе в ада и унищожи този, който ни погубва, като чрез тлението (Си) ни дари възкресението.

Богородичен: Девата роди и след раждането остана чиста; като наистина девствена Майка, понесе Онзи, Който държи в ръцете Си всичко.

Песен 6 от триода

Ирмос: Молитвата си ще излея пред Господа и Нему ще разкажа мъките си, понеже душата ми се преизпълни с нещастия и животът ми се до ада приближи. За това и се моля като Йона: от тлението ме, Боже, изведи.

Аз бях Твоят по-млад син, отдалечих се в лош живот и зле пропилях Твоето богатство, но лишен от Твоите блага, Човеколюбче, идвам при Тебе, моя Отец и Бог, и прося прошка.

Получих нечовешко странничество и бях осъден да паса свине, защото разпилях моето богатство, което милостиво бързо ми предаде, и останах без нищо, но Ти като мой Бог ме помилвай.

Нямам дръзновение, Човеколюбче, да вдигна очи и да видя безкрайната висота, защото съгреших против небето, нито да се нарека Твой син аз, блудният, но даром се смили над мене, тъй като имаш безмерна милост.

Богородичен: Неизказано е твоето раждане и неописуем е начинът, по който си родила, Девице, защото, запазвайки неопетнено девството, ти роди Бог свръх разума, затова всички достойно те славим като истинска Богородица.

Втория.

Ирмос: Божественное сие и всечестное:

Суетната дързост и език на безумния Варлаам бяха сразени от словата и ученията, и острия ум на мъдрия цар и тебе, Григорие.

Нека с песни почетем божествената арфа на Духа, тръбата, която ясно възвестява Божиите тайни, солунския предстоятел, богословския език.

Като огнения стълб някога, който вървеше пред народа, ти изгори враговете на вярата и просвети събора на вярващите, богомъдри отче Григорие.

Богородичен: Бъди ми, Пречиста Владичице, тишина и пристанище на утехата, като ме пренесеш към божественото безбурно пристанище и укротиш вълнението на моите страсти.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак на светителя от Триода, глас 8.
Подобен: Взбранной:

Единодушно те възпяваме, Григорие, който говориш от Бога, като звучна тръба на богословието, и божествен и свещен орган на премъдростта. Но ти, като разум, който стои пред първичния Разум, към Него насочи нашия разум, за да извикаме: радвай се, проповедниче на благодатта.

Икос. Подобен: Ангел предстатель:

Ти се яви като ангел на земята, възвестявайки неизказани божествени неща пред хората. Надарен с човешки ум и плът, но говорейки на езика на безплътните, ти ни изуми и ни убеди да извикаме към тебе, богоречиви:

Радвай се, чрез когото тъмнината се скри; 

Радвай се, чрез когото светлината излезе;

Радвай се, вестителю на несъздадения Бог; 

Радвай се, изобличителю на сътворения и безумния;

Радвай се, ти, който нарече Божията природа недостъпна височина; 

Радвай се, ти, който нарече „енергия“ невъзможната за прозрение Божия дълбина;

Радвай се, защото правилно си говорил за Божията слава; 

Радвай се, защото си отрекъл мнението на злодеите.

Радвай се, светилниче, който показа Слънцето; 

Радвай се, чашо, която дава божествено питие;

Радвай се, чрез когото истината просиява; 

Радвай се, чрез когото лъжата беше угасена.

Радвай се, проповедниче на благодатта.

Синаксар

Бог е предвечна и присносъщна Светлина, пълна и абсолютна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена радост. А богообщението се постига чрез молитва, нравствено усъвършенстване, духовни подвизи и свето безмълвие. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци-мистици на православния Изток. Един от тях е и днес честваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски – велик поборник за православната вяра и най-изтъкнатият представител на онова духовно-съзерцателно движение през XIV в. в Източната (Православната, бел. ред.) църква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвничество.

Нека днес накратко да се запознаем с живота и учението на св. Григорий. Този боголюбец се родил около 1296 г. в Константинопол от знатни, благочестиви и духовно просветени родители. Св. Григорий получил добро християнско възпитание и високо за онова време образование. От малък останал без баща. Грижата за издръжката и възпитанието на своите осиротели деца поела духовно просветената му майка. Още отрано св. Григорий проявил склонност към съзерцателен живот. Макар и още младеж, той водел строго монашеско житие. Когато станал пълнолетен, решил напълно да се отдаде в служение на Бога. Заедно с двамата си братя Григорий заминал за Света Гора, която по онова време била цветуща духовна градина и крепост на Православието. Майка му заедно с двете си дъщери също приели монашество.

В Атон младият монах Григорий се поставил под духовното ръководство на старец Никодим. Цели осем години този опитен старец въвеждал и възвеждал Григорий в духовния живот. След смъртта на стареца Никодим Григорий се заселил в лаврата на св. Атанасий Атонски. Тук в продължение на десет години той прекарал в най-строг аскетически живот. Чрез пост и молитва, в безмълвие и съзерцание, той все повече възраствал в духовния живот и достигнал върха на богосъзерцанието.

По това време в Атон дошъл от Калабрия (Южна Италия) един монах на име Варлаам – човек учен и добре запознат с древногръцката философия. Отначало между Варлаам и Григорий се завързала тясна дружба. По-късно обаче Варлаам започнал да упреква Григорий за неговите исихастки разбирания. Постепенно споровете между двамата учени монаси достигнали до остра словесна борба. Оказало се, че Варлаам споделял погрешно учение по въпроса за същината и свойствата на Бога и за възможностите и начините на богообщението. Оказало се също, че тези двама монаси били ученици на две различни школи: единият – на схоластиката, а другият – на мистиката, и следователно, различно мислели и чувствали.

Възгледите на Варлаам внесли смут всред светогорските отци. Споровете между Варлаам и Григорий излезли от пределите на Света Гора и достигнали до Солун и Цариград, като разбунили и тук духовете. В Цариград бил свикан събор, на който двамата противници изложили своите възгледи по спорните въпроси. Тук борбата взела ожесточен и драматичен характер. В спора взели участие и мнозина видни богослови. Отначало Варлаам имал успех. На негова страна бил и самият патриарх Йоан Калека. Св. Григорий бил хвърлен в тъмница. Борбата продължила; накрая обаче връх взело учението на св. Григорий. Патриарх Калека бил свален, а Варлаам бил осъден като еретик. Сухата и остаряла вече схоластика трябвало да отстъпи мястото си на мистиката. Св. Григорий бил оправдан и наскоро след това (1349 г.) бил избран за Солунски архиепископ. Като архиепископ той проявил плодовита архипастирска и книжовна дейност. Написал много съчинения, някои от които не са достигнали до нас или все още не са открити.

Св. Григорий си спечелил името на учен богослов и голям поборник за православната вяра. По нрав той бил кротък, благороден, винаги въздавал добро за стореното му зло, търпеливо понасял бедите. По живот бил добродетелен и свят. Удостоен бил от Бога с дара на чудотворство и пророчество и с дара на постоянния покаен и умилителен плач, от който се повредили очите му. Починал на 14.XI.1359 г. на 63-годишна възраст. Осем години след смъртта му бил причислен към лика на светците, а малко по-късно било наредено да бъде чествана паметта му на днешния ден – Неделя втора на св. Велик пост. Св. Църква го възпява като светилник на Православието, учител и твърдина на Църквата, украшение на монасите, непобедим поборник на богословите, проповедник на благодатта и свещен орган на премъдростта.

В какво се състои учението на св. Григорий Палама? – В основата си това е учението на древните отци-мистици, само че в ново осветление, известно под името исихазъм. Пръв проповедник на исихазма на Балканите бил св. Григорий Синаит, а негов теоретик и апологет бил св. Григорий Палама.

Учението на исихастите накратко е следното:

Богообщението, както вече се каза, е същината и крайната цел на религиозния живот. То се постига в три последователни степени: 

– „праксис“, т. е. практическа духовно-нравствена дейност, 

– „теория“, т. е. духовно съзерцание, и 

– „екстасис“, т. е. духовен възторг. 

Праксисът, по-специално, е упражняване на волята във въздържание от плътски наслади, в пост, бодърстване, молитва, смирение, сърдечно съкрушение, телесен труд, дейна любов, послушание и търпение. Целта на праксиса е да се превъзмогнат духовните страсти, за да може човек нравствено да се очисти, та по-лесно да може да съзерцава божествените неща.

Теорията се състои в духовно самовглъбяване, в разсъдителна или т. нар. „умна“ молитва, провеждана в пълно мълчание, което довежда до безстрастие, богопознание и постигане на божествените тайни, до които човешкият ум иначе не може да се възмогне.

Екстасисът е върхова точка на духовния живот. Той е постигане на благодатно въздействие на Светия Дух, божествено озарение, свързано с особени чувства на блажена радост и благодатен мир, свещен възторг, сърдечен полет към божествените висоти, влизане в общение с Бога, сливане с Него. Така човек още тук, на земята, става богоподобен, т. е. той бива проникнат и осветен от Божеството, и причастник на нетленната и невеществена Таворска светлина. Св. Григорий в противовес на Варлаам и на тогавашните богомили учел, че човешкото тяло, ако и да е повредено от греха, е Божие творение и храм на Св. Дух и следователно – способно на святост.

Победата на св. Григорий над Варлаам имала благоприятни последици. Цялостният църковен и културен живот бил положен под знака на исихазма. Исихазмът бил новата свежа струя, която богато и благодатно оплодила духовния живот. 

Св. Григорий Палама и неговото учение намират оправдание в думите на Господ Иисус: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8) или: „Който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам“ (Йоан. 14:21). То е потвърждение на онова, което някога св. ап. Павел сам бе изпитал, като засвидетелства реалността на ония неща от духовния свят, които човек не може с думи да изрече (2 Кор. 12:4). Св. Григорий се яви като нов Павел, който можа по пътя на исихията (вътрешна тишина и мир, бел. ред.) да достигне най-висшата степен на богообщението и богоозарението при условията на тукашното ни битие.

Подобно на св. Григорий и други боголюбиви души по пътя на безмълвието и подвизите са достигали състояние на богоозареност и боговидение. Да си спомним само за преп. Теодосий Търновски и преп. Серафим Саровски. Първият бил видян от своя ученик Евтимий във време на молитва да гори като огнен стълб, а вторият, също по време на молитва, озарен от благодатта на Светия Дух, блестял по-ярко от слънцето в неговия обеден блясък.

Като празнуваме днес паметта на св. Григорий Палама, нека изпросим светите му предстателни за нас молитви и да го възпеем с похвалните слова на днешната му светилнична песен:

„Радвай се, похвала на отците, уста на богословите, жилище на безмълвието, дом на премъдростта, най-велик от учителите, море на словото! Радвай се, оръдие на действието и връх на съзерцанието, изцерител на човешките болести! Радвай се, отче, който и като жив, и като умрял си храм на Духа (Свети)!“ Амин.

Възкресна Песен 7

Ирмос: Превъзнесеният Господ на нашите отци угаси пламъка, ороси момците, които Му пееха в един глас: Боже, благословен си!

Покрил си се с плът като стръв, с Твоята Божествена сила си извлякъл змията, като издигаш тези, които ти пеят: Боже, благословен си.

Невместимият, Който даде на огромната земя да съществува, лежи по плът в гроба; на Него всички пеем: Боже, благословен си.

Богородичен: Едно по ипостас, но в две естества си родила въплътения Бог, Всенепорочна, Комуто всички възпяваме: Боже, благословен си.

Песен 7 от триода

Ирмос: Дошлите някога от Иудея във Вавилон момци чрез вярата в Светата Троица потъпкаха пламъка на пещта, като пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Нямам смелостта да се нарека Твой син, човеколюбиви Отче, но се моля да бъда като един от Твоите наемници; не се гнуси от мене, който Ти казвам: благословен си, Боже на нашите отци.

Като осквернихме живота с предишния начин на живеене и изгубихме първото си благородство, нека с горещо покаяние прибегнем до единствения наш Отец и Бог, за да получим спасение.

Жесток е човекът, на кого аз, окаяният, сам се осъдих да работя, а гладът, който понасям, като се грижа за свинете, е силен и нетърпим, но се обръщам и прося: Спасителю, помилвай ме!

Богородичен: Ти, Богородице Дево, която единствена роди Живота, оживи умъртвеното ни естество, затова ние, верните, те знаем като спасение, защото роди по плът Бога на нашите отци.

Втория.

Ирмос: Не послужиша твари:

Всички, които изучават твоите слова и писания, Григорие, се поучават в познанието за Бога и се изпълват с духовна премъдрост и богословстват (благовестят) за Божиите нетварни благодат и действие.

Ти напълно пречупи меча и стрелите на злоречивите, светителю, и като огромен камък разби като паяжина гордостта на Варлаам и цялата сила на еретиците.

С твоите слова и догмати, и писания, Григорие, се запечата вярата на благочестивите (християни) и спря рушенето на православието, като се преодоля дързостта на ереста и силата на злославните.

Богородичен: Изсушени от болестите на страстите, ние те познахме като извор на изцеления, от който наистина черпим спасение и божествени води, като викаме: Пречиста, благословен е плодът на твоята утроба.

Възкресна Песен 8

Ирмос: Момците в пещта съставиха всемирен хор и пееха на Тебе, Твореца на всичко: всички дела възпявайте Господ и Го превъзнасяйте вовеки.

Ти се помоли за чашата на доброволните спасителните страдания сякаш не са доброволни: две воли на двете същности, които носиш във вековете, Христе.

С Твоето слизане в ада, Христе, той избълва всички, които бяха мъртви поради древната измама, и който Те превъзнасят през всички векове.

Богородичен: Тебе, която неизказано и в девство роди богочовешки Господ (само) чрез дума, ние, всичките Му дела, Дево, те благославяме и превъзнасяме през всички векове.

Песен 8 от триода

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Ние, които вярваме в Тебе, знаем богатството на Твоето безмерно и голямо милосърдие, Владико, затова заедно с блудния син всички падаме горещо пред Тебе: приеми съгрешилите и идващи при Тебе, защото няма, наистина няма грях, Милостиви, който да победи Твоето човеколюбие.

От милосърдие, Владико, смири Себе Си и се приближи до Твоите паднали синове, защото Ти Сам посрещаш падналите, Човеколюбче, и ги прегръщаш и им даруваш спасение, а дори някой да падне ниско, не се гневиш, защото си милостив и човеколюбив.

Най-страшният съд ме очаква, Владико, защото виждам Тебе, човеколюбивия и незлобив, но не идвам при Тебе с думите на блудния син, а прекарвам живота си в леност, но Ти, Добросърдечни, бъди милостив и заради покаянието ми избави ме от онова осъждане.

Троичен: Не три бога, а едно Божество прославяме и Му се покланяме, което наистина съществува в три лица: нероденият Отец, роденият от Отец Син и изхождащият от Отец Свети Дух, един Бог в три истински вярваме и славим, като на всяко лице даваме божествено име.

Богородичен: Събарян от много нападения, Всенепорочна, и потопяван от бурята на грижите, по твоите молитви, Пречиста, пристанище на спасението, избави ме и от всичко това ме изведи и спаси, за да те славя достойно като Богородица, гореща застъпница, през всички векове. 

Втория.

Ирмос: Отроки благочестивыя в пещи:

Пред престола на Всемилостивия стоиш сега сред богословите като подобен на тях по ум и нрав, премъдри Григорие, Солунски предстоятелю, украшение за светителите, великолепно украсен в светителска слава, ти и сега служиш на Бога.

Знаейки чистотата на помислите ти още преди да се родиш и преди да си заченат, Бог ясно разкри на верния благочестив цар, че ти си непобедим защитник на Църквата, затова за канонично потвърждение ти беше помазан с миро за епископ.

С твоята десница и с мъдрите ти думи събранието на многоопасния Акиндин* е победено и застрашено, славни Григорие, Солунски предстоятелю, и от твоя гръмотевичен богословски език изчезна това гнило сборище, както дим изчезва.

* букв.: безопасен, спокоен (прочети тук)

Богородичен: В тебе, Дево, Божието Слово в Своята безкрайна благост преобрази човешкото естество, потънало в страсти, като го обнови и освети изцяло, затова спасени чрез тебе ние те славословим през всички векове.

Възкресна Песен 9

Ирмос: Исаие, ликувай, – Девицата зачена в утробата и роди Син Емануил (Ис.7:14), Който е Бог и човек. Изток е името Му. Него величаем, а Девицата облажаваме.

Ти, Владико Христе, прие от утробата на Девата в себе си природата на падналия човек, напълно се присъедини към нея, но изобщо не си участвал в греха: Ти освободи всички от тлението чрез пречистите Твои страдания.

Откакто Твоята божествена кръв се изля за нас от Твоите пречисти и животворящи ребра, Владико Христе, тогава идолската жертва престана, а цялата земя Ти принася хвалебна жертва.

Богородичен: Не безплътен Бог, нито отново просто смъртен човек роди чистата и нескверна Девица, а съвършен човек и в действителност съвършен Бог. Него величаем с Отца и Светия Дух.

Песен 9 песен от триода

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.

Заради приелия да бъде заклан Твой телец, Боже, изпълни сега с радост и веселие моята душа, която Го очаква от Тебе: приеми и върни ме към живота мене, заблудения и умътвения, и ме облечи и божествената одежда на спасението в нетление.

Дойдете усърдно души, отдалечени от Бога и лишени от божествените дарове, да се обърнем и ние като блудния (син) и кажем: добри Отче, Който си на небесата, всички Ти съгрешихме, очисти и спаси прибягващите под Твоята милост.

Господи, Който имаш голямо множество милосърдие, не се гнуси от мене, който пропилях богатството (Ти) в много наслади, но сега прибягвам и Ти викам с гласа на блудния (син): съгреших Ти, спаси прибягващия под Твоята милост.

Богородичен: Аз, твоят раб, те имам за пристан на спасението, за наставница и застъпница, нека по твоите молитви към Бога, добра Владичице, да се избавя от всички зли обстоятелства, защото с любов възложих цялата си надежда на тебе, та с вяра да те величая.

Втория.

Ирмос: Всяк земнородный:

Григорие, ти беше огледало на Бога, Чийто образ запази неопетнен, а ума си мъжествено постави властник над плътските страсти и възприе Неговото подобие, затова стана най-светъл дом на на Светата Троица.

Благочестивият цар, комуто ти помогна, те смяташе за ходещ по въздуха крилат (ангел), цял изпълнен с Божия Дух, и праведно победи празномъдрия и беснеещ Варлаам, който надменно говореше неистини за Бога.

Цял изпълнен с превъзходна мъдрост, славни, ти светло засия в света, изливайки православните учения, защото като дружеше с небесната премъдрост, мъдри (отче), ти зачена в себе си страха Божи и роди словата на Духа.

Богородичен: Ние, верните, в един глас ти поднасяме благодарствена песен, защото ти, Богородителко, премахна нашето древно проклятие и чрез тебе всички получаваме Божието благословение, спасение, просвещение, милост и вечна радост.

Катавасии: Отвèрзу устà моя, гл. 4:

Песен 1

Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух Свети, и ще произнеса дума за царицата майка, и ще се явя светло тържествуващ, и с радост ще възпея нейните чудеса.

Песен 3

Богородице, която си жив и изобилен източник, укрепи събралия се духовен хор от твои певци и чрез божествената си слава ги удостой с венци на славата.

Песен 4

Пребожественият Иисус, Който стои в слава на божествения престол, дойде на лек облак и чрез нетленна длан спаси тия, които казват: слава, Христе, на Твоята сила.

Песен 5

Всички се удивиха на твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, носи в твоята утроба превъзнесения над всичко Бог и роди безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.

Песен 6

Богомъдри, като честваме тоя божествен и всепочитан празник на Богомайката, дойдете да пляскаме с ръце и да славим Бог, Който се роди от нея.

Песен 7

Богомъдрите младежи не се поклониха на творението вместо на Твореца, но мъжествено презряха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославлени Господи и Боже на отците ни!

Песен 8

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благочестивите младежи бяха запазени в пещта от Богородичната рожба, която тогава беше предобраз, а сега е действителност; Той кара цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове. 

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресно Евангелие.

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

50 Псалом (пее се)

Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери 

Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.

И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.

Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Честнейшую.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

9-та песен от катавасиите 

Нека се радва всеки човек, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове нека почете свещения празник на Богомайката, като тържествува и казва: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий 5:

Гл. 2: Когато Христос, Който е животът и пътят, от мъртвите стана, Той вървеше с Лука и Клеопа, които го познаха, когато преломяваше хляба в Емаус. Душите и сърцата им в тях горяха, докато Той разговаряше с тях по пътя, и им тълкуваше в писанията всички неща, които беше претърпял. С тях извикайте, че Той възкръсна и се яви на Петър.

Слава, на светителя; Подобен: Со ученики:

Радвай се, (Григорие,) похвала на отците, уста на богословите, жилище на безмълвието, дом на премъдростта, най-велик от учителите, море на словото! Радвай се, оръдие на действието и връх на съзерцанието, изцерител на човешките болести! Радвай се, отче, който и като жив, и като умрял си храм на Духа (Свети)!

И сега, Богородичен:

Владичице, царице на всички, надвишаваща всички и превъзхождаща дори горните войнства, простри властната си ръка и запази света, благослови свещениците, които ти свещенодействат, опрости монасите, които ти се молят. Всички хора и тези в двореца умири; укрепи войнството във време на бран; запази този град, света Богородице. И нас сега сподоби да видим небесното царство и райските двери, когато Съдията седне да съди вселената при второто и страшно съдилище, Владичице на ангелите.

Хвалитни стихири

Глас 5, Всякое дихание

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс.149:9)

Господи, въпреки че гробницата е била запечатана от беззаконници, Ти излезе от гроба, точно както Си роден от Богородица. Твоите безплътни ангели не знаеха как се въплъти; нито войниците, които Те пазеха, не усетиха, когато възкръсна. Защото и двете тайнства бяха запечатани за тези, които изпитват, но чудесата са разкрити на тези, които вярно почитат тайнството, което възхваляваме; въздай ни радост и голяма милост.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)

Господи, след като си разбил вечните решетки и скъсал връзките, възкръснал Си от гробницата и остави погребалните дрехи зад Себе Си като истинно свидетелство, че наистина Си бил погребан три дни, и избърза към Галилея, пазеният в пещерата. Велика е Твоята милост, неразбираеми Спасителю, помилуй и спаси нас.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)

Господи, жените хукнаха към гроба, за да видят Тебе, Христос, Който пострада заради нас. Когато дойдоха, намериха ангел, седнал на камъка, който се отмести от страх, и той им извика, казвайки: „Господ възкръсна. Кажете на учениците, че възкръсна от мъртвите, Този, Който спасява душите ни“.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Господи, както излезе от запечатания гроб, така влезе през заключените двери при Твоите ученици. Ти им показа нараняванията, понесени от Твоето тяло, които с много страдания прие, Спасителю. Въпреки, че от потомството на Давид, Ти претърпя рани, но като Син Божи, Ти освободи света. Велика е твоята милост, неразбираеми Спасителю, помилуй и спаси нас.

От Триода. Глас 1.
Подобен: Небесных чинов:

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Блажен живот си живял в света, и сега се радваш със събора на блажените и кротките на земята, защото кротко живя, йерарше Григорие. И ти си богат на Божията чудотворна благодат, която даваш на тези, които те почитат.

Стих: Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. (Пс. 36:30)

Блажени, ти отсече тръните на ереста и посади православните догмати, с думите си напои семето на вярата, принесъл си на Бога стократен клас като работлив земеделец.

Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс. 48:2)

Съборите на ангелите и човеците се удивиха, блажени, на светлината на твоя непорочен живот, защото с твоята решителност ти се яви като непоколебим страдалец, постник и йерарх, достоен Божи служител и истински приятел.

Слава, самогласен, глас 6:

На ходещите в мрака на греховете си, като светлина си изгрял, Христе, във време на въздържание, и ни покажи благоуханния ден на Твоето страдание, за да извикаме към Тебе: Стани, Боже, помилвай ни.

И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.

————————————————

На Василиевата литургия

След входа:

Възкресен тропар, глас 5.

Нека възпеем, верни, Словото, събезначално на Отец и Дух Свети, Което се роди от Дева за нашето спасение, и да Му се поклоним, защото благоволи да претърпи смърт, и да възкреси умрелите със Своето славно възкресение.

На светителя, глас 8:

Светилниче на православието, подкрепа на Църквата и нейн учителю, украшение на монасите, непреборим поборниче на богословите, Григорие Чудотворче, похвало на Солун, проповедниче на благодатта, моли се винаги за спасението на нашите души.

На храмовия светия

Кондак: Взбранной воеводе, гл. 8:

На тебе, Богородице, поборнице-воеводо, ние, твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, та да ти пеем: радвай се, Невесто неневестна!

Апостол: (стр. 327), Евр. 1:10-2:3

Евангелие: Марк 2:1–12 (с. 181)

[Св. Григорий Палама – ап. Евр. 8:1-6 (с. 351), ев. Ин 10:9-16 (с. 235)]

Причастен:

Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините. Алилуйя. (Пс. 148:1)