Малко повечерие
с целия канон на св. Андрей Критски
*** Продължителност 2 часа и 30 минути, 41 стр.
Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин!
Свещеникът: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Молитва към Светия Дух
Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.
Четец: Трисветое
Свещеникът: Защото Твое е царството и силата, и славата…
Народът: Амин!
Четецът: Господи, помилуй (12). Слава… И сега…
Трипсалмие
Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог. Дойдете да се поклоним и паднем пред Царя Христос, нашия Бог. Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог.
Псалом 50
Псалом 69
Псалом 142
Всекидневно славословие
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.
Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава. Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас – Ти, Който вземаш върху Си греховете на света! Приеми нашата молитва, Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас! Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!
Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове! Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях! Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме!
Също: Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение. Тебе слава подобава, на Отец и Син, и Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин!
Символът на вярата
Богородичен химн
Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена, пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, тебе, която си наистина Богородица, величаем.
Тук се пее отреденият канон.
Взет от сайта православието.ком, където е препечатено от книжката „Акатистник, молебни пения, Великий канон на св. Андрей Критски“, Синодално издателство, София, 1957 г. Превод от църковнославянски на прот. Сава Димитров и Станислав Ваклинов*.
* Станчо Иванов Визирев. Роден на 29 септември 1906 г. в Пловдив, секретар на св. Доростолска и Червенска митрополия, редактор-уредник на сп. Вяра и живот. Починал на 24 март 1973 г.
Канон на св. Андрей Критски, глас 6:
Пeсен първа
Ирмос (2 пъти певецът (хорът))
Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог – ще го превъзнеса,
защото се прослави Той със несметни чудеса. (2)
Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме! (Хорът го изпява пред всеки тропар).
Свещеникът чете тропарите:
Отде да започна да плача над своя живот преокаян,
над свойте греховни дела, пресладки Иисусе Христе?
Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? –
О, Премилосърдни, прости ми Ти мойте безброй грехове.
Ела, пренещастна ти, душо, с плътта си от грях овладяна,
и в изповед чиста, сърдечна до Бога се днес възвиси.
От грешен живот откажи се и цялата в сълзи обляна,
пречиста, покаяна жертва на Го̀спод Бог ти принеси.
По първия грях на Адам бях увлечен във тъмна съблазън,
видях се разголен пред Бог аз и чужд за блажения рай.
В престъпност се виждам затънал и тръпна, и чезна в боязън.
Далеч съм от вечното царство, грехът ме измъчва безкрай.
Горко ми, о, душо! Последва на Ева ти примера дързък:
в съблазън си вдаде очите и зле се от туй нарани.
Плода забранен ти откъсна, да вкусиш от него побърза
и тъй както Ева пред Бога в греха й се ти провини.
Като съблазнената Ева и аз с мисълтта си порочна
подобно на нея, повикан от дръзкия глас на плътта.
Горчивата ябълка вкусих, наглед така сладка и сочна,
и тъй се предадох всецяло, безпомощен роб на страстта.
Заслужено беше изгонен Адам праотецът от рая,
пред Твойта едничка повеля не свел благосклонно глава.
А аз пък пострадах, защото във своята гордост голяма
отхвърлям със дързост безспир животворните Твои слова.
Надминах убиеца Каин и сам се видях доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах аз, Твоят син най-недостоен,
война срещу своята съвест с лукавите мои дела.
На чистата правда на Авел аз чужд се показах, Иисусе,
и нивга на Теб не принесох приятен, безкористен дар.
Доволство от свят дълг изпълнен във дните си нивга не вкусих,
живот непорочен не дадох пред Твоя божествен олтар.
И ние на своя Създател принесохме, душо, със тебе
нечистата жертва на Каин – позорни и черни дела.
Порочна е нашата жертва, животът ни тлей непотребен,
затуй и присъдата тежка надвисна над наш’та глава.
На този свят Ти ме извика, от кал ми създаде телото,
плът вложи и кости във мене, дихание вдъхна ми Ти,
о, Творче, към Тебе прибягвам, Ти съдник си мой във живота,
Избавител мой, приеми ме разкаян пред Твойте врати!
Спасителю, аз изповядвам безбройните свои падения.
И раните, ето, разкривам на мойта душа и тело.
Тез рани на мен причиниха след страшни, жестоки мъчения,
рой помисли зли, породени от връзка с всемирното зло.
Безброй грехове са ми бреме, но знам Твойта милост безбрежна:
Спасителю, с обич и милост Ти само наказваш Един!
За тоз, който плаче разкаян, разкриваш прегръдката нежна
и с бащина прошка приемаш любимия, блудния син.
Лежа аз пред Твоите двери с молитва гореща, сърдечна:
Спасителю, Ти не отблъсквай раба Си поне в старини.
Не ме изоставяй във ада и Своята милост всевечна
върху греховете излей ми във края на моите дни.
В ръце на разбойници паднах със своите помисли грешни
и те най-жестоко покриха телото ми с рани безчет,
но ето ме в Твойте нозе, Иисусе, лежа безутешен,
Христе, изцери с Твойта милост сина Си разблуден и клет.
Свещеникът мина край мене, погледна ме с взор безучастен,
мина и левитът, и в него не трепна сърцето от жал,
единствен, Спасителю, Ти, Който чрез майката Дева проблясна,
склони се над мен, изцери ме и щедро с любов ме обля.
Ти, Който върху Си поемаш на целия свят греховете,
Ти, Агнецът Божи, снеми и греховното бреме от мен,
облей ме със милост и нека тя в мойто сърце да просветне.
О, дай ми способност да мога да роня сълзи умилен.
Към Тебе пристъпям в тревога във времето за покаяние,
и пак Те, Създателю, моля: от моите слаби плещи
снеми ми греховното бреме и дай ми едно въздаяние,
по Твоята милост безкрайна – поройни, умилни сълзи.
От грях изнемогвам, но моля: не ме отминавай с погнуса
и Свойто лице не отвръщай от моя греховен товар.
Безкрайна е Твоята милост, през сълзи Те моля, Иисусе:
за моите грехопадения прати ми Ти прошка във дар.
Спасителю, неизброими са моите тук прегрешения
съзнателни или неволни – и явни, и скрити са те,
и знайни, и не... О, прати ми, Ти, Боже всеблаг, утешение
и нов човек Ти сътвори ме – очистен, спасен, опростен.
От млади години неспирно престъпвам аз и пренебрегвам
свещените Твои завети, Христе, и преминах така
живота си тука в униние, но днес със молба аз Те следвам:
простри, в старостта ми, Ти Свойта спасителна крепка ръка.
Спасителю, Свойто богатство в безпътен живот аз разсипах,
от подвизи благочестиви опразнен е моят съсъд.
Със гладна душа съм и жадно към Теб не преставам да викам:
побързай, помилвай сина Си преди да премина отвъд.
Пред Теб коленича, Иисусе, в грях паднах, но Ти очисти ме,
снеми, Милостиви, от мене тоз тежък товар-грехове.
Облей ми сърцето със обич, умилни сълзи изпрати ми!
Безспирно душата ми страдна към Тебе все тъй ще зове.
Не влизай във съд Ти със мене! Недей ми посочва делата,
словата ми като изследваш, и моите простьпки Ти,
като ми изтъкваш, Всесилни. Но със щедростта Си пресвята
не гледай безчинствата мои и милост ми Ти изпрати.
На преподобна Мария Египетска
Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!
Дай ми от дарената ти свише
светозарна благодат на Бога,
та да пръсна мрачната тревога
от страстта, която в мене диша,
и с възторг да мога да възпея
твоя жизнен подвиг чудодеен.
На Христовите повели свети
ти се подчини с благоговение
и Христос последва с вдъхновение,
плътските си повици презряла.
Тъй на добродетелта цветята
цъфнаха, Марийо, теб в душата.
На преподобния Андрей Критски
Припев: Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас!
Молим те, Андрее, с твоите молитви избави ни
на безчестието от погибелната страст
и участници във Божието царство направи ни,
със любов сега ти пеем: погледни към нас!
Троичен
Слава на Отец и Син, и Светия Дух!
Предвечна Троице, Която в преклонение
ний славим във едно божествено лице,
снеми Ти, милостна, греховното ми бреме,
прати умилни сълзи в моето сърце.
Богородичен
И сега, и всякога, и във вечни векове. Амин.
Богородице, чиста надеждо, ходатайко свята
на всички, които те с песни възпяват, снеми
ти греховното бреме, що с тежест ломи ми снагата
и, о, милосърдна, прати ми умилни сълзи!
Песен втора
Ирмос (2 пъти)
Заслушайте се, небеса: със словото си ще възпявам
с възторжен, светъл химн Христос, в света се въплътил от Дева!
Послушай моя глас, небе! Земя, ти в словото внимавай
на този, който пей хвала на Бога – преклонен, разкаян.
Със Свойто милосно око, Спасителю, Ти погледни ме
и мойта изповед сърдечна, моля, всещедро приеми ми.
От всички най съм грешен аз, най-много съгреших пред Тебе.
Но Твоя твар съм, приласкай сина Си грешен, най-последен.
На злото вихърът вилней в душата ми и той ломи ме,
но Ти простри ръка над мен и както Петър подкрепи ме.
О, виж, като блудницата, покайни сълзи Ти поднасям:
о, Спасе, Ти ме очисти, излей над мене милостта Си.
Душевната си красота аз помрачих чрез свойте страсти
и в прах превърна се умът на Твоя блуден син нещастен.
Раздрах си дрехата, що Ти уши ми в час рожденен,
и днес лежа аз гол пред Теб, във грях окалян, непотребен.
Облякох скъсания плащ, с коварство изтъкан ми от змията
и в срам потъвам – тъй нечист, окаян, с гнойни рани.
Видях на рая хубостта в градината и във съблазън
с ума си паднах, та затуй лежа гол и със срам наказан.
Водачите на всяка страст ме дращят с гняв и задушават,
и беззаконието им не стихва, още продължава.
Доброто, Твоя образ чист, що Ти в начало вложи в мене,
погубих аз, сега съм гол, срамувам се, сърце ми стене.
Съши ми плътско облекло грехът, отхвърли той раздрана
от рая дрехата ми, там от Тебе, Боже, изтъкана.
С одеждите на моя срам покрит съм като с лист смокинен,
със туй да се изобличат в мен страстите неукротими.
Облякох срамна дреха аз във гнусота окървавена
от чувствения ми живот, в безпътица и грях проведен.
Спасителю, аз оскверних одеждата на мойто тяло
и туй, което Твой е лик, със своите дела изкалях.
В порочна страст аз паднах и плътта ми тлее в сляпа жажда,
от онзи миг до днешен ден врагът неспирно ми досажда.
От плътска ненаситност и привързаност към всичко земно
сега подтиснат съм, Христе, Спасителю, от тежко бреме.
И образа на свойта плът кат украсих със скверни мисли,
сега се сам осъждам аз и мъка страшна ме притиска.
Погрижих се за външността, а скинията на душата,
тоз Божи образ даден ми, презрях, пленен от суетата.
И като си представих аз безпътността на моите страсти,
заплетох своя разум чист в стремежите си любострастни.
Първоначалния свой лик на добротата аз премахнах,
но, Спасе, Ти го пак открий като изгубената драхма.
Кат грешницата викам аз: сгреших, похулих Твоите тайни,
о, приеми като миро, Христе, сълзите ми покайни.
Христе, като Давид, чрез блуд аз паднах на греха в ярема,
но Ти със моите сълзи омий душата осквернена.
Като митаря викам аз: Спасителю, Ти очисти ме,
защото съгреших пред Теб, тъй както никой не грешил е.
Ни покаяние, ни сълзи и нито умиление имам,
но Ти, Спасителю, си Бог и моля: тях Ти изпрати ми.
Недей затваря Ти вратите Свои, Господи, пред мене,
пусни разкаяника Си през тях да вляза с опрощение.
Човеколюбче, Който искаш да бъдем всичките спасени,
сърдечното ми покаяние съзри и призови и мене.
Душата ми въздиша, чуй! И приеми ми Ти сълзите.
Разкаян грешник съм аз, Ти – безкрайно благият Спасител.
Богородичен
Ти, Която си от всички най-възпята,
със молитва ний сега пред Теб стоим:
Дево, Майко Богородице пресвята,
за спасението наше се моли!
Друг ирмос
Вижте: Аз Бог съм всемогъщ, Който в пустинята, отдавна,
за Своя народ, като дъжд, изпратих от небето манна;
отключих твърдата скала, гръдта й извор чист да стане,
и жаждата да утоля на Своите чеда избрани.
Послушайте, вижте: Аз Бог съм! – Вникни в тези думи, о, душо,
защото ги Господ изрича. И скъсай с предишния грях.
И бой се, кат Нему подсъдна: готова присъда да слушаш,
че Той Съдия е и Бог е, яви се пред Него със страх!
Кому ли приличаш, о, душо, окаяна и многогрешна?
На Каин, убиеца първи, а също тъй и на Ламех.
Телото си си вкаменила със злото в коварната среща.
Със злите стремежи ума си уби ти, потъна във грях.
Макар ти, о, душо, за всички от древното време да знаеш,
ти пак ни Еноса последва, ни пример от Сита пък взе.
Ти не заприлича на Ноя, нито на Енох, и нехаеш
живота си в правда да минеш със чисти и свети нозе.
На Божия гняв ти отвори вратите, о, душо, самичка
и във дълбините бездънни на тоз извор ти потопи
плътта си, делата, живота, което си имала – всичко.
Навън от ковчега на Ной виж – остана единствена ти.
Ламех тъй редеше в ридание: аз мъж убих и нараних се,
убих и младеж, и телото със струпеи ми се покри!
А ти не се стряскаш, о, душо, макар че ума оскверни си
и своята плът ти изкаля. Огледай се и трепери!
О, как на убиеца древен Ламех в греха подражавах!
Той мъж бе убил, а пък аз си душата с греха умъртвих.
Младеж той лиши от живот, на ума си живота отнех аз.
На брата посегна сам Каин, а аз се с порока убих.
Изхитри се стълб да издигнеш и кула да зидаш със похот,
но твоите замисли, душо, Творецът с един мах възпря.
Пречупи Той твоята хитрост и ти повали се без ропот
и немощно върху земята; в таз немощ ти сам изгоря.
Ранен съм аз смъртно и ето, стрелите с отрова поени,
без жалост нанесоха рани на мойто тело и душа.
Тез рани са: смутът душевен и струпеи в мен загноени –
на тъмната похот чедата и слепият кълн на страстта.
В гнева си Бог нявга отгоре изпратил бе огън изгарящ
и той над содомците грешни обилно, кат дъжд, се изля.
А ти на геената огъня, душо, неспирно разгаряш
и в страшния ад ще погинеш за свойта безпътност и грях.
– Аз Бог съм – Тоз, Който изпитвам сърцата – прозрете и вижте!
Аз всичките помисли зная, делата ви – зли и добри.
Горя греховете и съдя сираци, смирени и нищи!
Аз Бог съм! – Послушай ти, душо: склони се пред Бога, смири!
На преподобната Мария Египетска
Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!
Ти, Марийо, си ръце простряла,
в бездната на злото потопени,
и от Бога щедър ти спасение
молиш за душа си изгладняла,
както Петър Той да те избави,
нов човек – спасен да те направи.
Всеусърдно и с любов всецяла
на Христос в нозете ти се свлече.
От греха предишен се отрече,
пътя на отшелника избрала.
Със живот и помисли най-свети
ти изпълни Божите завети.
На преподобния Андрей Критски
Преподобни отче Андрее, моли Бога за нас!
Искаш ли, о, душо, любовта на Бога да ни грее,
нека коленичим пред нозете Му в сълзи
и да шепнем: Чрез молитвите най-чисти на Андрея,
Господи, помилвай ни, спаси!
Троичен
Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.
Ти, Безначална Троице, Една, Несътворена
и Неразделна, грешника разкаян приеми.
Не пренебрегвай, пощади душата ми смирена,
от огъня на вечността я избави.
Богородичен
И сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Богородице, Владичице свята, надежда и пристан
за всички, що страдат и буря в живота громи,
със Свойте усърдни молитви, о, Майко пречиста,
Сина Свой, Създателя наш, умилостиви.
Песен трета
Ирмос
Върху скалата непоклатна на Твоите заповеди
Ти, Христе, със сила благодатна моята мисъл утвърди!
Със огън Господ изгори на содомяните земята,
излял се като огнен дъжд от лоното на небесата.
О, душо, бягай като Лот и в планината се спасявай.
В Сигор се скрий – в покруса там разкайвай се и се смирявай!
О, душо, бягай от Содом – заплахата му е голяма,
та теб да не унищожи стихийният божествен пламък.
Пред Теб със изповед, Христе, пристъпям – съгреших безмерно,
но Ти си милосърд – прости, измий душата моя черна!
Пред Теб най-много аз греших, безчет са мойте престъпления!
Но Ти, Спасителю Христе, не ме отбллъсквай със презрение.
Знам, Ти си Пастирят добър – о, насочи се и към мене
и ме със обич потьрси като овцата заблудена!
Иисусе сладки, Ти си мой Създател, а пък аз – създание,
което във копнеж гори да го облееш с оправдание.
Троичен
Единна Троице, към Тебе със моление
пристьпяме, предпазвай, Боже, Ти
душата наша от съблазън, изкушение,
в опасност ни спасение прати!
Богородичен
Радвай се, Утробо осветена!
Радвай се, на Господ си престол!
Радвай се, о, Майко преблажена:
грее те небесен ореол!
Друг ирмос
О, утвърди Ти, Господи, върху скалата
на Твойте заповеди моето сърце!
То колебливо е. Едничка воля свята
е Твойта! Ти единствен Господ си, Христе!
В Теб, Който си извор на всеки живот, о, Христе,
единствено в Тебе видях на смъртта победител.
И в края на дните си викам от цяло сърце:
сгреших аз пред Теб, очисти ме, бъди ми спасител!
На тез, що живяха безпътно и блудно при Ной,
Спасителю, аз проявих се кат сляп подражател,
затуй и присъдата тяхна е жребият мой:
кат тях да загина в потопа, обгърнал земята.
Сгреших аз пред Тебе, о, Боже, с най-тежкия грях,
но Ти очисти ме, че няма друг тук на земята,
когото в греха не надминах – от всичките тях
най-грешният аз съм, с най-тежката рана в душата.
Последва делото на отцехулителя Хам;
постъпката му леконравна ти, душо, повтори:
на ближния си не закри срамотата. И в свян
не свърна лице да не гледаш му, душо, позора.
О, душо нещастна! Наследница ти не стана,
кат’ Сим не получи от Бога ти благословение,
и не наследи кат’ Яфет ти безкрайна земя,
макар че възможност се даде на теб за прошение.
Излез от греха си, излез от земята Харан!
Иди, моя душо, иди във земята, където
извира живот и нетление, която Аврам
в наследство получи за своята праведност света!
Ти чула си, душо, как нявга, във древните дни,
Аврам по повеля на Бога земята напусна,
в която живели баща му, деди, прадеди!
Бъди като него, о, душо, на Бога послушна!
Кога патриархът Аврам при Мамврийския дъб
троицата ангели срещна, получи обета:
в блажената старост подарък от Бога най-скъп
да има наследник очакван с надежда тъй светла.
О, душо нещастна, разбираш ли ти, че Исак
е жертва предобразна, Богу принесена тайно?
Последвай и ти със решителност Божия знак
на волята Негова с преданост пълна, безкрайна!
Ти знаеш, че в древност Измаил изгонен е бил,
кат рожба на похот, от майка робиня добита.
Бъди, моя душо, внимателна, та да не би
така да пострадаш за своята похот прикрита.
Агар, египтянката древна, последва и ти,
и също кат нея, о, душо, робиня ти стана:
от връзката с твоята похот ти също роди
един нов Измаил от дързост с греховни желания.
За стълбата знаеш, на Яков що в сън се яви,
небето тя свързваше с твърдата гръд на земята.
По нея и ти с благочестие твърдо стигни,
о, душо, чертога спасителен на небесата!
Последвай ти примера, душо, на Мелхиседек,
салимския цар и на Бога най-предан свещеник!
На Бога Христос той предобраз бе в древния век,
бъди му и ти подражателка, душо, смирена!
Недей кат жената на Лот се обръща назад,
о, душо, та солен стълб ти да не станеш.
И нека содомците грешни, съдбата на техния град
ти бъдат поука. В Сигор се спасявай, далеко!
Ти бягай, о, душо, от тежкия, страшния грях,
извършен от жителите на Содом и Гомора.
Тъй както Лот в древни години избяга от тях,
избягвай да вкусваш на плътската похот позора.
Помилвай ме, Боже, помилвай ме! Чуй ми гласа,
когато пак дойдеш със Своите ангели свети
и ни призовеш Ти под Своя всеправеден съд
възмездие всекиму да въздадеш по делата.
Недей Ти отхвърля, Владико, молбите на тез,
които Ти пеят, в молитва пред Теб преклонени.
Със Своята обич безкрайна в душите им влез,
срещни ги със милост и ги отпрати опростени.
На преподобната Мария Египетска
Буря е развихрена във мене,
на греха потъвам във вълните,
майко, със ръка ме насочи ти,
покажи ми пътя за спасение:
светлото пристанищно сияние
на божественото покаяние.
Моята молитва всеотдайна,
преподобна майко, принеси ти
заедно със своите молитви
на Пречистата Господня Майка.
И така за мен да се отворят
дверите на Божите простори.
На преподобния Андрей Критски
О, светителю Андрее Критски, моля те сърдечно:
и на мойте грехове ти прошка изпрати
със молитвите си чисти, че на Бог Твореца вечен
свят служител и послушник верен си Му ти!
Троичен
Несътворена Троице, Единна, Безначална,
възпявана във три Лица, спаси, спаси ни Ти!
Ний с вяра се покланяме и с песен величална
възхваляме днес Твойта мощ: Отец, Син, Дух Свети!
Богородичен
Богомайко, Тоз, Който роден е предвечно от Бога,
чрез Тебе, Девица, яви се в света посред нас.
И макар че Го кърми и плод бе на Твойта утроба,
пак Дева остана – по чудо на Божата власт.
Песен четвърта
Ирмос (2 пъти)
Пророкът чу, о, Боже, за Твоето пришествие
и трепна от уплаха, че Ти ще се родиш
от Дева и така в света ще се явиш.
И рече: чух пречудното известие
за Теб и се уплаших... Господи, да е
прославена мощта Ти през всички векове!
Не презирай Своите дела,
не оставяй Своето създание!
Ти си безпогрешен Съдия,
аз – последен грешник най-окаян,
повече от всички съгреших.
Но пък Ти си Бог всемилостиви,
имаш власт на всички да простиш
греховете тежки, нечестиви.
Душо, краят вижда се, но ти
си се вдала в плен на сатаната.
Времето се вече съкрати,
Съдията чака при вратата.
Като сън и цвят ще отлети,
ти защо не готвиш се за среща
и защо нехаеш? Стани ти,
моя душо пренещастна, грешна.
Пробуди се и се загрижи
за делата, душо, що извърши.
До лицето си ги приближи
и облей ги с капчици от сълзи.
Доблестно си пред Христос признай
грешните дела и помишления,
та Той с обич да те приласкай
и ти прати мир и опрощение.
Във живота няма, Боже, грях,
нито дело, нито злоба има,
на които аз да не станах
сляп проводник, жертва най-любима.
Със дела и мисли съгреших,
както никой друг тук на земята,
с ум и действия се провиних,
като стъпках волята Ти свята.
И затуй аз бях изобличен,
и осъден бях от съвестта си –
тоя съдник силен и свещен.
Но Ти, Господи, мой Съдия си,
и Избавител всезнаещ си –
върху ми простри десница свята,
и с пощада ме дари, спаси
Ти на Своя блуден раб душата.
Лествицата до небесний свод,
що видя в съня си Яков в древност,
символ е на устрем и възход,
полет към небесната безбрежност.
Ако искаш в творчески размах
и разумно, душо, да живееш,
скъсай със живота си във грях,
обнови се цяла и ще грееш!
Зноя дневен и в нощта студа
Яков с примирение търпеше.
Той пасеше чуждите стада –
дълг в живота този труд му беше.
Трудеше се всеки час и ден
не само за своята прехрана,
а да бъде и възнаграден
с две жени – кат ценно достояние.
Но разбирай ти под „две жени“
дейността и разум просветени.
В Лия дейността ознамени
с подвига на майка многодетна,
а Рахил е образ на труда,
проявен с настойчивост и ревност;
че без труд не може във света
нито разум, нито, душо, дейност.
Постоянствай, душо, ти и бди
като патриарха Яков в древност
и да проявиш се потруди
разум буден, многолика дейност:
бъди ум, що Божето лице
вижда, и в тъмата непрогледна
ще прозира твоето сърце,
обдарено с’ сила всепобедна.
Със дванайсетте си синове-
патриарси Яков ти представи
стълба на възхода вдъхновен
към небето, душо, прав и равен.
Съответства всякое дете
на стъпало в стълбата: скъсява
пътя до безкрайното небе
и до Бога то те възвисява.
На Исав ненавистния ти
се във подражание отдаде,
кат’ на този, що те прелъсти,
първата си красота продаде.
И от бащин благослов така
ти лиши се, душо. Осъзнай се!
Два пъти пропадна във греха:
в помисъл и в дело! О, покай се!
Зарад своя властолюбив нрав,
зарад своето невъздържание
беше назован „Едом“ Исав
със неутолимите желания.
В пламъка гореше на греха
и затуй така беше наречен,
че „Едом“ е символ на душа,
що гори, пребъдва в грях всевечен.
И макар Йов да ти бе познат,
на бунище прокажен захвърлен,
не поиска, душо, в този свят
мъжествеността му да прегърнеш.
Чужда бе на тебе твърдостта,
та подобно него да посрещаш
пипалата на съблазънта,
ти, нетърпелива, душо грешна.
Който на престола бе преди,
днес е на бунището разголен,
който много рожби бе родил,
днес бездомен е и обездолен.
Замени с гноището сега
блясъка, разкоша на палата,
струпеи покриват таз снага,
що преди сияеше в позлата.
Този, който бе удостоен
със достойнство на царете,
който беше с лаври украсен,
с багреница царствена облечен,
богаташът праведен, велик,
със богатствата и със стадата,
бе лишен в едничък само миг
и от славата, и от благата.
Щом и тази праведна душа,
що от всички бе най-малко грешна,
примките на злия не можа
да избегне, как ти ще посрещнеш,
душо, ако нещо те слети
тъй окаяна, грехолюбива,
помисли, какво ще правиш ти,
как с лукавия ще се надвиваш?
Оскверних си тялото, Христе,
своя дух окалях в мръсотите,
цял съм в рани, дреха ми са те,
но Ти като всемогъщ Лечител
с покаяние ме изцери
и измий ми тялото, душата,
по-чисти от сняг ги направи,
Спасе мой, по волята Си свята.
Безначални Слове, Ти за мен
в жертва даде Свойта кръв и тяло:
тялото – да стана обновен,
и кръвта – да съм измит всецяло.
Ти духа предаде си, Христе,
за да полетя във висините
и достигна Твоя свят Отец
в царството безсмъртно на душите.
О, прещедри, Ти сред нас дойде
да спасиш човешки род окаян.
Доброволно кръстна смърт прие
да отвориш дверите на рая.
И затуй във тоз и в онзи свят
горните и поднебесни твари
всеповинно кланят се на Теб,
своето спасенйе в Теб познали.
Нека Твоите кръв и вода,
що избликнаха Ти от ребрата,
да са купел за мойта душа,
извори на прошката Ти свята.
Та като помажа се със тях
и от тях, о, слове, като пия,
с Твоите слова от всеки грях
нека се душата ми измие.
Гол съм, от чертога брачен вън,
вън от дома брачен и вечеря.
И светилникьт ми без огън
веч остана – с масло догоряло.
Че когато съм безгрижно спял,
свършила вечерята, чертогът
се затворил; в уличната кал
окован сега съм в изнемога.
Твоите, Спасителю, ребра,
от които разум и прощение
като в двойна струя се изля,
в Църквата са олицетворение
на двата завета, Стар и Нов,
като чаша тя ги притежава,
та от нея с вяра и любов
непрестанно да се освещава.
Времето на моя земен дял
малко е и пълно със стенание,
в болести, лукавства съм живял,
но ме приеми във покаяние;
към разбиране ме призови
Ти на Твойта правда свята, твърда
и към мене, Спасе, милост прояви –
плячка на врага аз да не бъда.
С ум високомерен съм сега,
със сърце ожесточено, празно.
Но не ме осъждай ти така,
както фарисея си наказал.
А смирението ми прати
на митаря, о, Премилостиви,
и към него причисли ме Ти,
Съднико всеправеден и живи!
Плътският съсъд си оскверних,
Милостиви, с туй аз съм съзнание,
че неспирно и безкрай греших.
Но приеми ме в покаяние,
моя ум, Ти, Боже, просвети,
да познава истината Твоя.
И облей ме с милостта Си Ти,
да не ме пленят вразите мои.
Със страстта вреда нанасях сам
на душата си и Твойто име
поругах, но милосърд си, знам!
В покаяние Ти приеми ме
в Твойта чиста истина света,
Спасе мой, Ти просвети сина Си
и над мен излей си милостта,
да не стана плячка на врага си!
В Твоя верен се не вслушах глас
и престъпих Твоето писание.
Тежък грешник съм пред Тебе аз,
но ме приеми във покаяние;
към познание ме призови,
Спасе мой, на истината вечна,
та да не ме злият улови
за храна. Помилвай ме сърдечно!
На преподобната Мария Египетска
На безплътните живота сйяен
ти прекара, Майко преподобна,
с благодат от Бога се възмогна
и сега си във живот безкраен.
Молим те, от напаст избави ни,
с твоите молитви очисти ни!
Ти, Марийо, беше в дълбините
на пороците най-тежки, страшни,
но не изгоря в тях и душата си
в добродетел висша извиси ти.
С вяра действена и със достойнство
ти очуди ангелското войнство.
На преподобния Андрей Критски
Андрее, на отците похвало, със своята молитва неотстьпна
от пребожествената Троица ти помощ, всеблажени, измоли
за всички нас, които със любов пред Бога имаме те за застъпник,
та във мъки да не гинем! Чуй молитвата ни Ти, светителю на Крит!
Троичен
По същност неразделна и неслитна по лица
аз изповядвам Те, едно Троично Божество,
съцарствено и съпрестолно! Пея с тържество
трикратно химна, що Ти пеят в Твойте небеса.
Богородичен
О, Дево, Ти раждаш и пак си Девица оставаш,
като Майка и Дева запазваш едно естество.
Когато Бог каже, природния ред изменява:
от девствено лоно да грейне свето Рождество!
Песен пета
Ирмос (2 пъти)
Просвети, Човеколюбче, моя разум, аз Те моля:
знанието ми за Твоите повели отвори,
за да върша с всички сили Твоята свещена воля!
Ето, бодърствам пред Тебе аз от ранните зори.
Като в нощ, знам, преминах живота си тук на земята.
Като бродник в нощта на греха, в непрогледен гъст мрак,
аз се движех в мъгла, но простри Си над мене ръката:
като син на деня направи ме, Спасителю благ!
На Рувим подражавах и аз му повторих делото –
баззаконен извърших съвет против Тебе и аз.
И отдал се на страст, оскверних си, окалях леглото;
тъй Рувим оскверни свойто бащино ложе във страст.
О, Христе, мой Царю, в топла изповед падам пред Тебе:
– Съгреших, съгреших, както братята във древността,
що продадоха Йосифа като предмет непотребен.
А той грееше във целомъдрие и чистота.
Сродни хора тоз праведник свързаха с мисъл нечиста
и предобразът Божи бе даден на чужди за роб.
А ти, душо, робиня да станеш сама си поиска,
на пороците свои продаде се в тъмния гроб.
О, окаяна душо, на Йосиф недей подражава,
целомъдра бъди, отличи се със праведен ум.
С недостойни стремежи ти, душо, не се осквернявай,
отвърни се от калния, от беззаконния друм.
Нявга Йосиф макар във рова да прекара, Владико,
но туй беше предобраз на всичко, що Ти преживя:
погребение и възкресение чудно, велико...
А кога ли и аз съща жертва ще Ти принеса?
Ти си чувала, душо, за кошницата със Мойсея,
що във древност са носили речните Нилски вълни.
И закрилян така, кат в чертог, младенецът лелеян
е избягнал съдбата на робите в древните дни.
Египтянските баби последвай ти, душо: отдавна
те живота Мойсеев спазиха с боязън света.
Със страх Божи възраствай и ти, моя душо безславна,
утвърждавай се като Мойсей също ти в мъдростта.
Египтянското в себе си, душо, не си умъртвила,
египтянина както Мойсей бе убил в древността.
И кажи, как ти без покаяние би се решила
да живееш пак там, във пустинния кът на страстта?
Мойсей се засели в пустинята, о, подражавай
на прекрасния негов живот и по святост велик,
та да видиш и ти как в къпината се откроява
в разгорения огън на Бога свещеният лик.
Припомни си за жезъла, с който Мойсей бе ударил
морето, о, душо, и водите му в миг раздели.
Знай: предобраз бе туй на Господния кръст светлозарен.
С този кръст, душо, можеш ти чудни дела да твориш.
Аарон непорочен и чист огън Богу принесе.
Финеес пък и Офни принасяха чужд Богу дар.
И ти заедно с тях, моя душо, принасяш несвестен
и порочен живот пред пречистия Божи олтар.
С упорития нрав заприличал съм на фараона
и на Яний и Йамврий по дух и дела, с помрачен
ум, но моля, Владико, седящ във небето на трона,
протегни ни за помощ ръка, възроди ме спасен.
С ум нещастен аз с кал Твоя образ изцапах, окалях.
Но Те моля, Владико, измий ме със мойте сълзи.
Избели като сняг, направи я и чиста, и бяла
мойта плът и със Своята святост я Ти ороси.
Аз обглеждам делата си, виждам, Спасителю, ето,
че в греха съм надминал, знам, всичките хора в света,
че съзнателно аз провиних се, похулих Небето
и защото неволен не бе моят грях на страстта.
Пощади ме сега, пощади, Боже, Свойто създание:
аз затънах дълбоко в греха, но прости ме, прости!
Само Ти си най-чист, само Тебе грехът не обхвана.
Няма друг без порок, непорочен едиствен си Ти.
Ти си Бог, но за мене прие моя образ човешки!
Чудеса сътвори, прокажени във миг изцери,
и разслабения излекува от болката тежка,
с оздравяване кръвотечивата също дари.
Сега заедно с нея, о, душо, простри си ръката,
на Христовата дреха ти крайчеца с вяра хвани,
та Христос и за теб изцерение щедро да прати
със светите слова: Твойта вяра спаси те, стани!
И жената прегърбена следвай във примера, душо!
О, ела и падни пред нозете Исусови ти,
та снагата ти Той да изправи, в молбата ти вслушан,
за да тръгнеш по стъпките Негови верни, свети.
Водоем си дълбок на струи животворни, Владико!
Източи ми от него, аз моля Те, жива вода,
та живителен сок непрестанно във мене да блика
и като самарянката сит да съм аз навсегда.
О, Владико мой, Господи, нека сълзите ми бъдат
Силоамска къпалия, та свойте сърдечни очи
да измия във тях и да виждам аз Тебе навсъде:
на Предвечното Слънце да виждам светите лъчи.
На преподобната Мария Египетска
Да се поклониш си пожелала
на дървото свято на живота,
и в борбата със плътта и злото
в своето желанйе си успяла.
Сподоби и мен да се сдобия
с тази слава, майчице Марийо.
Ти Йорданските струи премина
и покой безбеден там получи,
като се от страстите отучи
и изцяло за плътта изстина.
Нека ти молитвата изгони
и у нас греховните нагони.
На преподобния Андрей Критски
Андрее премъдри и пастирю богоизбрани,
сърдечно те моля: пред Бога се ти застъпи
да ми излекува духовните, тежките рани,
спасен да ме пусне през Свойте небесни врати.
Троичен
В Теб, Троице, Единствения Бог прославяме:
трикратно свят си, свят и свят – Отец и Син, и Дух!
Несложно Същество, Ти вечно покланяемо,
към мене, недостойния, сведи Ти Своя слух.
Богородичен
Нетленна и безмъжна, в мойто тяло се облече,
чрез Теб Творецът на света и Сам човек стана.
Ти, Дево, майка си на Бога, Господ наш всевечен,
а Той греха на всички нас на Себе Си взема.
Песен шеста
Ирмос (2 пъти)
Към Бога всещедър от цялото свое сърце
из бездните адови вопъл раздиращ отправих.
Той чу ме и с милост протегна ми благи ръце:
спаси ми живота от тление, вдъхна ми здраве.
Спасителю, аз Ти поднасям сълзите на мойте очи
със чистите свои въздишки, дълбоко бликнали в сърцето.
И то, съкрушено от болка, вопие към Тебе в небето:
– О, Господи, грешен съм много, но моя грях Ти заличи!
От своя Господ, моя душо, далече се ти отклони,
с греха на двамината братя Датан и Авирон приобщи се.
Но ти от недрата на ада към Бога викни, не бави се,
да те не погълне земята във тъмните си дълбини.
Разюздала си се, о, душо, същинска телица си ти,
и с туй на Ефрем заприлича, но ти запази се от злото,
тъй както от ловката примка сърната си пази живота,
о, душо, със разум и зоркост живота си ти огради.
Ръката Мойсеева нека, о, душо, да ни увери,
как може живота прокажен Господ да очисти, избели.
И ти си прокажена: рани са цялата теб овладели,
но пак не се, душо, отчайвай, а милост от Бога моли.
Спасителю, както, във древност, водите в Червено море
внезапно се съединиха и буйно вълните заляха
коне и войници египетски, тъй и във мене се сляха
вълните на мойта греховност и техният съд ме обзе.
И ти си така безразсъдна, тъй както Израил тогаз,
и ти предпочитане даде на плътската, душо, пресита.
Като безсловесните твари отказа ти да се наситиш
с обилната манна небесна, презря ти Господния глас.
В дълбокия вир на халдейската мисъл се, душо, втаи
и него така предпочете пред извора бистър в скалата,
от който извира обилно на чиста премъдрост реката,
изливаща Божа наука във животворящи струи.
Трапезата пищна в Египет с обилното свинско месо
не беше забравил народът еврейски в пустинята гладна
и ти таз храна предпочете, о, душо, пред Божата манна,
ти земната плът предпочете пред духа божествен, висок.
Спасителю, нявга Мойсей бе ударил със жезъл скала
и бликна вода изобилна. И туй бе предобраз чудесен
за дивните струи спасителни, като балсам пренебесен
избликнали в древност от Твойте прободени свети ребра.
Като Иисус син Навинов изпитай, о, душо, и ти,
каква е земята, тъй щедро и теб обещана от Бога.
Та с твоя живот на земята във праведна, светла възмога
и ти засели се, о, душо, във тучните й широти.
Стани, покори свойте страсти, тъй както във древните дни
сразяваше амаликитци Исус Навин, душо, със сила.
И гаваонитците както със силата си покорил е,
тъй своите помисли грешни, о, душо, и ти подчини.
О, душо, преходното време на краткия земен живот
мини, така както премина реката ковчега заветен
и тъй завладей ти земята, която по думите свети
на Господ ни е обещана – на верния Нему народ.
Спасителю, както си Петър, потъващ в морето, спасил,
побързай и мен да избавиш на алчния звяр от устата.
Простри и върху ми, Всесилни, десницата Своя пресвята,
от бездните на греховете нагоре ме Ти изведи.
Ти, тихо пристанище мое и Господ, Владико Христе,
спасителен пристан за всички, побързай и мен да избавиш!
Безкрайно си Ти милосърден и знам, че не ще ме оставиш
да тъна във бездни греховни, отчаян и в злото встрастен.
Спасителю, царската драхма, изгубена в древност, съм аз,
но Ти запали, Слове Божи, светилника светъл и сйяен
на Твоя Предтеча и с него във този свят грешен, безкраен,
мен, образа Свой, потърси, изведи ме в спасителен час.
На преподобната Мария Египетска
Пламъка на страстите телесни,
майко, за да угасиш всецяло,
сълзи непрестанно ти си ляла
и горяла си със плам небесен.
С тази чудна благодат и мене
обдари, Марийо вдъхновена.
Придоби безстрастие небесно,
майко, ти чрез свято въздържание
в непрестанно, чудно покаяние
къпеше душата своя честна.
Затова на тез, що те възпяват,
помогни от грях да се избавят.
На преподобния Андрей Критски
Аз те знам за пастир на Крит, засиял в светостта.
Ти молитвеник Божи си, аз в греховете си чезна.
Чуй молитвата ми, що трепти върху мойте уста:
избави ме, Андрей, на греха от дълбоката бездна.
Троичен
Бог Отец и Бог Син, и Бог Дух Свети
казва тъй от небесните Си висоти:
неразделна и проста съм Троица Аз,
по лица разделена, единна по власт.
Богородичен
Чрез Теб, Богородице, Бог се роди като мене.
Ти си майка на Бога, за всички се ти помоли
пред Него, та с твойте молитви пречисти, свещени,
да изпрати ни милост, спасение да ни дари.
Пее се бавно кондакът:
Кондак, гл. 6
Душо моя, стани събуди се, защо още спиш?
Приближава се краят и ти ще се цяла смутиш!
Събуди се от сън, та да бъдеш от Бога Христос пощадена.
Той Бог вездесъщ е, изпълващ света.
Икос
Лечебницата на Христос като видя отворена
и съгрешилия Адам във нея изцерен,
почуства се лукавият болезнено прободен – и
към своя, дяволския сонм извика озверен:
кажете, как да уязвя Марииния Син?
Уби ме Витлеемецът, всевластният Един!
Песен седма
Ирмос
Във грях, неправди, беззакония пред Теб се ние провинихме
и Твойте заповеди свети ний не спазихме, нито вършихме.
Но Ти, о, Боже милостиви, на нашите бащи Господ,
недей оставя да погине пред Теб престъпилият род.
Греших, беззаконствах аз много, отхвърлих наредбите Твои,
защото роден съм във тежки, безброй грехове.
Към свойте наследствени рани прибавих и струпеи мои...
Но чуй как в покруса сърцето към Тебе зове:
Ти Своята милост обилна над мене прати,
помилвай ме щедро, о, Боже на наш’те бащи.
Пред Теб изповядвам, о, Боже, аз своите тайни сърдечни.
Ти мой Съдия си и мойто смирение виж!
Но виж и скръбта ми безкрайна преди да осъдиш ме вечно,
молбата ми чуй участта ми преди да решиш:
Ти Своята милост обилна над мене прати.
Помилвай ме щедро, о, Боже на наш’те бащи.
В годините древни, о, душо, ослиците като изгуби,
Саул на баща си намери той царство със тях.
Внимавай, о, душо, пази се, отблъсквай ти похоти груби
и себе си пак не забравяй, пази се от грях.
Недей предпочита във скотската похот да си,
до царството Божие, душо, се ти извиси!
О, душо, ти знаеш за двойния грях на Давид, що направи,
на блудното дело пронизан от злата стрела.
Пленен от жестокост, на злото си волята той предостави
и стана убиец – две тежки греховни дела.
Макар че ти, душо, не си се обвързала с тях,
по-зле те измъчва на твойта страст тежкият грях.
Давид с беззаконието съчета престъпление ново:
убийството подло той с блудното дело смеси.
Но мигом се двойно покая, смири се сърцето, готово
да моли от Бога със милост да го ороси.
При все че си сторила, душо, по-тежки дела,
пред Бога не свеждаш в покаяна горест глава.
Давид в дните древни сърдечно тъй тежкия грях изповяда:
картинно, във песен, си делото изобличи.
И най-вдъхновено разкри си дълбоко душата как страда:
Помилвай ме, Боже, и моя грях Ти заличи!
Защото пред Тебе единствено аз съгреших,
о, Боже на всичко, но Ти ме прости, утеши.
Кивотът когато бе носен в ония дни на колесница
и Оза, да го придържи, го докосна с ръка,
за таз, душо, дързост неволна Господнята гневна десница
срази онзи Оза... От туй поучи се така:
светинята трябва в смирение да се свети –
със страх и със почит към нея отнасяй се ти.
За Авесалом също знаеш, самата природа потьпкал;
делата му знаеш: леглото си бил осквернил
на своя баща цар Давид, а ти, душо, по същите стъпки
се движиш стремглаво към адовите дълбини.
Ти следваш страстта му, грехът му е грях и на теб.
Стремежът му пехотен твой е, безпаметен, сляп.
Небесното свое достойнство си ти покорила, о, душо,
на своето тяло. Намери ти пагубен враг,
намери друг Ахитофел ти, съвета му скверен послуша,
последва му вражите стъпки, потъна във мрак.
Христос сам, обаче, разсея ги, та по-лесно ти
да стигнеш спасена небесните райски врати.
Със ум бе прославен, изпълнен с премъдрост божествена беше
и въпреки туй Соломон се поддаде на зло.
И зло той извърши: отстъпи от Бога с живота свой грешен.
Отстъпното дело е, душо, и твое дело.
Последва ти него със своя порочен живот
и виж: греховете ти тежки от него са плод!
Увлечен във тъмни наслади, които страстта предизвиква,
премъдрият стана ревнител на блудни жени.
И тъй, отчуждил се от Бога, помръкна за него светликът
на чистата мъдрост в душевните му глъбини.
Горко ми! О, душо, ти нему следовница си
със ум сладострастен; ще можеш ли да се спасиш?
По скверния друм Ровоамов потегли, презряла съвета
на своя Родител, последва най-злия човек –
отстъпника древен Иеровоам! Само, душо най-клета,
отбягвай да им подражаваш ти в своя си век!
А стон отправи днес към Бога – и кротък, и тих:
Помилвай ме, Боже, премного пред Теб съгреших!
Ахав цар ти също последва и скверните пак му повтори.
Ти жилище стана – горко ми! – на плътската гнус.
Съд стана на срамните страсти, врати на порока отвори.
О, душо, падни пред Христовия, честния кръст,
с дълбока въздишка греха си пред Бога кажи,
в нозе Му покайно ти свойта сърдечност сложи.
Илия предаде на огън пророците срамни, лъжливи,
служители на Йезавела, порочни и зли.
Това стори в изобличение той на Ахав нечестиви.
О, душо, ти за греховете си прошка моли!
И твърдо стреми се да не подражаваш на тях,
укрепвай се с воля, пази се от техния грях.
Задето Ахав не послуша гласа на пророка Илия,
за него затвори небето Бог, прати и глад.
За теб стана същото, душо, таз участ и тебе прати я
Господ, но използвай си времето в земния свят,
вдовицата бедна Сарептска последвай и ти,
сърдечно душата Илиева ти подкрепи.
Ти сбрала си в себе си, душо, простьпките на Манасия,
той идоли имаше, твоят бе идол страстта.
О, душо, така сам греховната своя вина удвои я
и двойно голяма ти стана отговорността.
На неговото покаяние ти поревни:
от Бога помилвана, ти къмто Бога тръгни.
Пред Тебе аз падам и сълзи покайни виж днес Ти принасям.
Грехът ми е тежък, по-тежък от блудния грях
на грешницата, от безпътните най-провиненият аз съм,
от грешните първият грешник съм аз посред тях.
Но ти се над Свойто създанйе, Владико, смили.
Повикай ме, с прошка дари ме и ме обгали.
Погребах Ти образа светъл и Твойта заповед стъпках,
и се помрачи добротата, угасна свещта
от моите страсти, о, Спасе, но чуй ми сърдечната тръпка
и с милостен поглед смекчи ми, съгрей участта.
Давид както пее: помилвай, помилвай ме Ти
и радост небесна, мой Господи, ми изпрати.
Свърни ти, о, душо, покай се, разкрий си своите тайни
пред Бога всезнаещ, сърдечно, смирено кажи:
Спасителю, моите кришни дела от Тебе са знайни,
но Сам Ти над мене ръката Си с ласка сложи.
Давид както пее: помилвай ме по милостта Си!
Помилвай ме, Боже, и с прошка облей Ти сина Си.
Изчезнаха дните ми, както изчезва сънят от очите
на тоз, що от сън се събужда във свежия ден.
Затуй аз като Езекия изливам обилно сълзите
да бъде животът ми с повече дни продължен.
Но, душо, кой други Исайя ще бъде пред теб,
освен един Господ на всички и целия свят?
На преподобната Мария Египетска
Страстите, що по-преди в душата ти
причиняваха жестоки рани,
ти обузда и врага засрами
със молитвен вик към Богоматер.
„Помогни ми в скърбите, Марийо!“
Твоят раб ти горестно вопие.
Тоз, Когото ти обикна много
и с душа си чиста възжелала,
за Когото ти си обуздала
свойта плът, о, майко преподобна,
помоли със милост да посрещне
нас, рабите Свои многогрешни.
На преподобния Андрей Критски
Върху непоклатимия камък на вярата ти утвърди ме,
о, отче Андрее, със своите чудни молитви свети,
свето покаяние дай ми, с божествен страх ти обгради ме,
от примките на враговете спаси ме, светителю ти!
Троичен
Несложна и неразделна Троице единосъщна,
по естество една – Светлини и Светлина;
трисвято Същество и единосвята Същност,
Бог-Троица, всевечна Божа Същина!
Така се възвестява в песните. Тъй също
прославяй, моя душо, Бога всемогъщи!
Богородичен
Богородице, с песни възторжени Тебе възпяваме,
със поклони Те тачим и Теб от сърце благославяме,
от Неразделната Троица че си Христос Ти родила
и си небесните двери за нас, от земята, разкрила.
Песен осма
Ирмос
Бога в небето неспирно небесните войнства славят;
херувимите и серафимите тръпнат пред Него сърдечно.
Всякоя твар и дихание, пейте на Бога прослава!
Благославяйте Господ вий всички и Го превъзнасяйте вечно!
Спасителю, много съм грешен, помилвай ме с Твойта сърдечност,
ума заблуден възвиси ми да свърна в покайния път;
смили се над тоз, който вика: престъпих закона Ти вечен,
но Ти ме спаси и помилвай, покрий ми със прошка греха.
Илия във времето древно върху колесница бе грабнат,
но на колесница по-друга над земното се извиси:
издигна се той с добродетел в небесните сфери отдавна!
О, душо, така да политнеш в небето способна ли си?
Илиевата власеница струите Йордански разсече:
те спряха се пред Елисей разделени отсам и оттам.
А ти, моя душо, безумно от благодатта се отрече
за свойта несдържана похот, покрила те в грях и във срам.
Спомни нявга как Елисей на Илия с онази власница
получи сам двойна от Бога небесна света благодат,
а ти, моя душо нещастна, на таз благодат си чуждица,
че си невъздърж’на в живота, най-грешна от всички в тоз свят.
Жената сонамка ти знаеш, как в древност се бе проявила:
във своя дом праведник срещна, дари го с подслон и гости.
А ти изморения странник не си в своя дом приютила,
затуй от чертога навънка ще плачеш затворена ти.
Нечестния нрав на Гиезий неспирно ти следваше, душо!
Поне в дните на старостта си порока му ти отхвърли,
със сребролюбивата алчност ти скъсай и Бога послушай,
от огъня адски избягай, свърши със делата си зли.
Като си последвала, душо, на Озия примера жалък,
виж, двойна проказа получи и с нея се ти украси.
Изцяло си на празнотата днес своята мисъл отдала,
дела беззаконни и грешни неспирно ти, душо, твориш.
И за ниневийците, душо, си слушала, как се покрили
с вретище и пепел, пред Бога сърдечно се каели те.
Но тях не последва, яви се сред всичките, що са грешили
преди и подире закона, ти, душо, с най-грешно лице.
Ти чула си за Йеремия, о, душо, когато от рова
с обилни сълзи към Сион си отправяше вопли безспир.
О, душо, живота плачевен на този пророк ти готова
бъди да последваш, и вярвай – ще найдеш спасение, мир!
В Тарсис, душо, Йона побягна, защото прозрял бе пророкът,
че ниневитяните ще се обърнат към Бога и Бог
ще бъде към тях милосърден, и ревност смути го дълбока:
дали той не ще се излъже във погледа си на пророк.
Пророк Даниил също знаеш как, душо, затворил устата
на лъвовете, сред които се бе озовал във трапа.
Узнала си и за момците с дълбоката вяра, когато
с Азария те потушиха пламтящия огън в пещта.
Приведох ти, душо, за пример на всички лица имената,
изпълнили плътни страници във Ветхия Божи Завет.
О, душо, последвай възторжено людете свети в делата,
презри и отбягвай да следваш на грешните примера клет!
Спасителю, Съдниче прави, помилвай ме и избави ме
от огъня, който на мене се пада възмездно по съд.
Преди да настъпи ми краят аз моля Те: прошка дари ми!
Разкайвам се с горест дълбока за своя изминат в грях път.
Спасителю, викам към Тебе, тъй както злодеят от кръста:
Спомни си за мен, Иисусе! Ридая кат Петър и аз:
Прости ми! Подобно митаря покайно в гърдите се блъскам
и както блудницата плача. Ти чуй ми плачевния глас!
Спасителю, гнойните рани в душата ми грешна, смирена
аз моля Те да излекуваш, едничкият Лекар си Ти!
С пластир наложи ги, облей ги с вино и с елей скъпоценен:
дела покаянни и сълзи умилни ми днес изпрати.
Помилвай ме, Сине Давидов! – ведно с хананейката викам.
Кат’ кръвотечивата с вяра докосвам Ти дрехата аз.
В очите нак с мъка покайна обилно сълзите ми бликат,
като на Мария и Марта във смъртния Лазаров час.
Спасителю, чаша със сълзи над Твойта глава аз проливам,
тъй както жената разблудна обля Те със скъпо миро.
Тя търсеше милост, аз също към Тебе ръце си простирам
и моля: прости и изтрий ми от мен сътвореното зло.
Макар и да няма друг някой пред Теб като мен да грешил е
Спасителю добросърдечни, пак дръзвам да моля със страх,
разкаян за свойта греховност, в сърцето с любов най-обилна:
помилвай ме, Премилостиви, изтрий ми големия грях.
Спасителю, Свойто създание Ти пощади, потърси ме.
Добрият си Пастир, Исусе, а аз – заблудена овца.
Загивам, ръка протегни ми, от вълчата паст изтръгни ме,
стори ме на агне невинно под Твоята пастирска власт.
Спасителю, Съдниче прави, когато ще седнеш да съдиш
и Своята слава покажеш, във всички ще пламне страхът:
горящата пещ ще им спомня за тежки, правдиви присъди
и всички във тръпка ще бъдат пред Твоя величествен съд!
На преподобната Мария Египетска
Майко, Светлината непреходна
като те с лъчите Си огрея,
мрачните си страсти ти със нея
отстрани и се видя свободна.
Ти в благодатта си възсияла,
просвети тез, що те възхваляват.
Майко, теб като видя Зосима –
ангел същи, но във плът облечен,
в миг изпита ужас той сърдечен
и възхвали Божието име,
на Христос, Творец на чудесата,
химн възнесе чист към небесата.
На преподобния Андрей Критски
Учителю на покаяние, Андрее Критски, вдъхновен от Бога,
прослава на светците Божии! За мене, грешния, се помоли
да снеме Господ Бог греховните вериги, под които изнемогвам
и със великодушно опрощение Той щедро да ме обдари.
Троичен
Ти, безначални Отче и Събезначални Сине,
и Душе, благ Дарител на праведността!
Родителю на Словото, Което Ти прати ни!
Предвечно Слово на Предвечния Отец!
О, Душе, Който съживяваш и съзиждаш!
Единна Свята Троице, Ти виждаш
покайните ми сълзи и смирение,
простри десница милостна над мене!
Богородичен
Пречиста Дево, багреницата мечтана на Емануила
се изтъка във Твоята утроба чиста, преблагословена,
като от пурпур и затуй Те тачим като Господ наш родила,
за майка Богородица почита Тебе цялата вселена.
Песен девета
Ирмос (2 пъти)
Неизразимо с думи е пречудното рождение,
що чрез зачатие безсеменно в света се изяви.
Плодът пречист и свят на майката без мъж нетленен е,
защото Божието раждане нас всички обнови.
Затуй като Богоневеста майка всички във света
те величаем православно, Богородице света.
Умът изранен е, телото във болки изгаря,
духът боледува, без сили остана речта.
Животът умира, пред него се вече отваря
за края му земен последната тежка врата.
Какво ще направиш, окаянна душо, когато
поиска ти сметка за твойте дела Съдията?
Припомних ти, душо, световната повест, която
Мойсей бе описал, и целия Божи завет,
на грешни и праведни аз ти разказах делата,
живели и дали добро или зло в този свят.
Ти бе подражателка, душо, на тез, що грешиха,
а не на които се в свят живот тук проявиха.
У тебе, о, душо, бездеен законът остана,
от сила лиши се светата евангелска реч,
остана без полза и цялото свято Писание,
светите пророци отблъсна ти, душо, далеч.
И твоите рани безспирно се все умножават,
че нямаш си лекар, о, душо, да ги оздравява.
Привеждам ти, душо, от новозаветното слово
затрогващи примери – вниквай със мисъл във тях:
и праведни люде да следваш бъди ти готова,
от грешните се отвращавай, от техния грях.
С молитва сърдечна и пост, с чистота и говение,
смили ти Христос, та Сам Той да ти прати прощение.
Когато Христос във плътта на човек се облече,
разбойници към покаяние Той призова.
О, душо, покай се! Вратите на царството вечно
са вече разкрити и грабят го – виждаш това! –
разкаяни грешници: и фарисеи, митари...
Нима ще допуснеш теб, душо, да те изпреварят?
Христос Бог прие тук човек като мене да стане.
С плътта приобщил се, и Той по човешки живя.
И всичко, присъщо на нас, Той изпълни, обхвана,
освен греховете. А пример бе, душо, това!
И с туй Бог показа безкрайното Си снизхождение
към тебе, о, душо! Почуствай го ти със смирение!
Христос мъдреците спаси и овчари повика,
и много деца-младенци мъченици стори.
Дари Симеон престарелия с радост велика,
пророчица Ана огря със небесни зари!
На никой от тях ти не си подражавала, душо!
И как ще застанеш присъдата вечна да слушаш?
Четирдесет дена Христос във пустинята жежка
прекара във пост, а накрая и Той огладня.
С това ни показа природата Своя човешка.
О, душо, най-грешна от всички на тази земя,
не се поленявай, когато врагът връхлети те,
а го отблъсни със най-ревностен пост и молитва.
Христос бе подложен от дявола на изкушение.
Предложи Му злият в хляб камъни да претвори.
За миг на планинско изкачи Го той възвишение,
предложи Му царства на Него да ги подари.
Пази се, о, душо, и ти от уловка такава,
в молитва и бдение ти всекичасно прекарвай.
Светилникът Божи, пустинническа гургулица,
приканваше към покаяние с гласа на пророк.
А Ирод в безпътство живя с незаконна царица,
потъваше с Иродиада във грях най-дълбок.
О, душо, от примки греховни свърни си окото
и във покаяние ти потопи се със кротост.
В пустинята дива засели се светъл Предтеча,
вестител на Бога и Божията благодат.
При Него Юдея, Самария цяла се стече
с покайното чувство, с копнеж по отвъдния свят
и всички приемаха с вяра светото кръщение.
Ти чужда си, душо, на тяхната вяра, смирение...
И бракът е честен, и брачното ложе е свято,
защото и двете Христос с благослов обдари,
когато във Кана прие със плътта Си храната
и с първото чудо във вино вода претвори.
А всичко това Той, о, душо, за тебе направи,
да станеш ти нова и черния грях да забравиш.
Христос излекува човека, с години разслабен,
и мъртвия син на вдовицата Той възкреси.
Сина и на стотника върна в живота със здраве,
а пред самарянката Своя лик Той изрази.
И всичко това знай, о, душо, за тебе направи,
та служба със дух и със истина да му отправяш.
Дари Бог със здраве жената, докоснала края
на дрехата – бедната кръвотечива жена.
Очисти прокажени, хроми изправи – да знаят
да ходят. На слепите Той подари светлина.
На глухи, прегърбени, неми дари изцеление
с една само дума – за твоето, душо, спасение!
Христос бе лечител – със здраве дареше живота,
осеняше бедните с вечната, благата вест.
Протегна ръка и отпъди смъртта от леглото
на щерката на Иаира, сломен и злочест.
Беседваше с грешници. Господ със бедни дружеше.
С митарите, що ги презираха всички, ядеше.
Спаси се митарят; жената разблудна възрасна
в свето целомъдрие; гордият пък фарисей
присъда получи. Молбата на първия ясна
бе: Господи, Своята милост над мене излей!
А вторият гледаше другия с горда глава.
Признателност Богу уж думаше с празни слова.
Закхей бе митар и все пак получи спасение.
В съблазън се бе фарисеинът Симон поддал.
Получи блудницата на греховете прощение
от Тоз, Който прошка над всякакъв грях е излял.
Побързай, о, душо, на примера й в подражание,
облей се с водите на чисто, свето разкаяние.
Не си ти последвала, душо, жената разблудна,
що миро уханно във съд алабастрен вложи:
и с него помаза, през сълзи, със преданост чудна
нозете на Господ, изтри ги със свойте коси.
И списъка на греховете й Той Сам разкъса,
и къмто греха й изпълни сърцето с погнуса.
Ти знаеш, о, душо, онез градове, във които
Христос проповядва и как ги тогава прокле.
Внимавай и ти да не бъдеш с таз участ покрита,
с присъдата, що се върху им от Бога изля.
Сравнени с содомците бяха и вместо с награда
Христос отежни ги с осъждане даже до ада.
Ти чула си за хананейката със дъщерята,
която бе болна и с дума Христос изцери.
„Спаси ме, о, Сине Давидов!“ – с тоз вик на устата
Христос тя достигна, Той чу я и я обдари.
Не падай, о, душо, за своя грях във отчаяние,
сърдечно Сина Божи следвай и ти със ридание:
Смили се, спаси ме, о, Сине Давидов, помилвай
Ти, Който със дума една бесновати цериш.
Облей ме със Своята милост безкрайна, обилна
и както разбойника ме със надежда дари:
„Във рая небесен ще бъдеш със Мене тогава,
когато Аз дойда във Свойта божествена слава.“
Висяха на кръстове с Тебе разбойници двама:
обсипа Те с хули жестоки единият от тях,
а другият Те благославяше с вяра голяма,
видял в Тебе Бог и за своя разкаял се грях.
И мен кат разбойника верен, о, Добросърдечни,
вземи ме във вечното царство през Своите двери.
Творен(и)ето цяло потръпна в уплаха, когато
видя Те разпънат. Разпаднаха се планини,
сгромени от ужас, разтресе се цяла земята,
разтвори се адът, небето се в миг затъмни,
помръкна светликът на дневното слънце в покруса,
кога прикован Те видяха на кръста, Исусе!
От мене не искай достоен плод на покаяние,
защото съм слаб, но дарявай ми всякога Ти
сърце съкрушено, раздирано в плач и ридание,
и в бедност духовна Ти целия ме потопи,
та те, мой Спасителю, жертва да бъдат от мене,
принесена Ти във душевно и свято смирение.
О, Господи, Съдниче, Ти ме познаваш всецяло!
Когато пък дойдеш с небесния ангелски чин
да съдиш сърцето човешко, във грях загрубяло,
с пощада дари Своя най-грешен и блуден син.
Че са греховете ми, щедри Исусе, най-тежки
и те надминават природата наша човешка.
На преподобната Мария Египетска
Със живота свой безплътен, сяен,
ангели и хора ти учуди,
като самоволно се прокуди
зад Йордан, в пустинен кът незнаен.
Ти, Марийо, си препобедила
плътската природа с чудна сила.
Преподобна Майко, ти пред Бога
застъпи се милост да излее
върху тез, кои хвала ти пеят,
та да се избавят от тревоги.
И, презрели всички изкушения,
Бога с теб да славят с песнопение.
На преподобния Андрей Критски
Отче свети, пастирю на Крит, Андрее преблажени,
винаги моли се ти за тез, които те възпяват,
та да се избавим ний от гняв и скърби, и от тление,
и от грях, които вярно тачим твойта свята памет.
Троичен
Единосъщна Троице, единна в три лица,
възпяваме Те, като славим ний Отец
и Сина със молитва величаем,
а на Духа се кланяме – Бог истинен, сияен.
Единно троелично естество със животворна сила,
Която със живот си всичко обдарила.
Богородичен
Пречиста Богородице, ти Своя град спаси,
защото той чрез тебе, с твойта мощ царува.
Чрез теб укрепва се над своите врази,
чрез тебе със победа тържествува.
Чрез теб той побеждава всяко изкушение,
духовните врази, и ги държи пленени.
Продължава повечерието:
Трисвятое
Кондак, гл. 6,(пее се и после се чете)
Душо моя, стани, събуди се, защо още спиш?
Приближава се краят и ти ще се цяла смутиш!
Събуди се от сън, та да бъдеш от Бога Христос пощадена.
Той Бог вездесъщ е, изпълващ света.
Господи, помилуй (40 пъти).
Христе Боже, Комуто всяко време и всеки час на небето и на земята се отдава поклонение и слава, Който си дълготърпелив, многомилостив и добросърдечен, праведните обичаш, грешните милваш и всички призоваваш към спасение с обещание на бъдещите блага. Сам Ти, Господи, приеми и нашите молитви в тоя час, напътвай живота ни към Твоите заповеди, освети нашите души, очисти телата ни, помислите ни изправи, мислите очисти и ни избави от всяка скръб, злини и болести. Огради ни с Твоите свети ангели, та запазвани и наставлявани от тяхното войнство, да постигнем единство във вярата и познание на Твоята непристъпна слава, защото си благословен во веки веков. Амин.
Господи, помилвай (3 пъти). Слава на Отец и Син, и Светия Дух сега и всякога, и във вечни векове. Амин.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, тебе, която си наистина Богородица, величаем.
В името Господне, благослови, отче!
Свещеникът: Боже, смили се над нас и ни благослови, просвети лицето Си на нас и ни помилвай!
Хор: Амин.
Свещеникът казва молитвата и прави поклоните, а с него и народът:
Молитвата на св. Ефрем Сириец
Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. (Поклон).
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. (Поклон).
Да, Господи Царю, дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин. (Поклон).
След това правим кръстния знак 12 пъти, като всеки път казваме наум: „Боже, бъди милостив към мене, грешния, и ме помилвай!“. Накрая свещеникът изчита цялата молитвата и правим последен поклон до земята.
Трисветое
Свещеникът: Защото Твое е царството, и силата, и славата…
Народът: Амин!
Четецът: Господи, помилуй (12 пъти).
Свещеникът застава подред пред иконите и чете като апостол, напевно. (Могат да се четат и от богомолците).
Молитва към Пресвета Богородица:
Пресвета Богородице, спаси ни!
Молитвата на монах Павел
от манастира Евергѐтида (Благодетелница), Цариград
Нескверна, без никакво петно, нетленна, чиста, пречиста Дево, Богоневесто Владичице! Ти чрез твоето преславно раждане си съединила Бог Слово с човеците и си събрала отхвърленото естество на нашия род с жителите на небето. Ти си едничка надежда на обезнадеждените и помощ на нападаните, готова застъпница за ония, които се притичват към тебе, и прибежище на всички християни. Не се гнуси от мене грешния, скверния, който със срамни помисли, думи и постъпки направих себе си съвсем негоден и поради лекомислие станах роб на житейските сласти. Но, като майка на човеколюбивия Бог човеколюбно се смили над мене, грешния и разпътния, и приеми моята молба, която ти принасям от нечисти устни. Като си послужиш с твоята майчинска свобода, моли твоя Син и наш Владика и Господ да отвори за мене човеколюбивото сърце на Своята благост и без да гледа на безчислените ми прегрешения да ме обърне към покаяние и да ме направи опитен изпълнител на Своите заповеди. И понеже си милостива, милосърдна, благолюбива, бъди всякога с мене. В настоящия живот ми бъди гореща застъпница и помощница, прогонвай вражеските нападения и ме упътвай към спасение. В часа на смъртта ми пази окаяната ми душа и пропъждай далеко от нея мрачните видения на злите бесове. А в страшния ден на съда ме избави от вечната мъка и ме направи наследник на неизказаната слава на твоя Син и наш Бог, която и да получа, моя Владичице, Пресвета Богородице, чрез твоето ходатайство и застъпничество, по благодатта и човеколюбието на Единородния твой Син, Господ Бог и Спасител наш Иисус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния Му Отец и Пресветия и благ, и животворящ Негов Дух сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Молитва към Господ Иисус Христос:
Слава на Тебе, Боже, слава на Тебе!
От монах Антиох Пандект (+ ок. 635 г.)
Като отиваме да спим, дай ни, Владико, покой на тялото и душата и ни запази от мрачен греховен сън и от всякакво тъмно и нощно сладострастие. Укроти поривите на страстите, изгаси нажежените стрели на лукавия, които прелъстително се насочват към нас. Уталожи плътските ни възбуждения и приспи всяка наша грешна мисъл за земното и вещественото. Дарувай ни, Боже, бодър ум, целомъдрен помисъл, трезво сърце, сън лек и освободен от сатанински мечтания. Дигни ни във време за молитва утвърдени в Твоите заповеди и добре да помним Твоите съдби. Дарувай ни да Те славословим цяла нощ и да възпяваме, да благославяме и прославяме пречестното и великолепно Твое име, на Отец и Син, и Свети Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Към Пресвета Богородица
Преславна Приснодево, майко на Христос Бог, принеси нашата молитва на твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез тебе нашите души!
Към Господ Иисус
Молитвата на св. Йоаникий
Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът ми е Дух Светий – Света Троице, слава на Тебе!
Към Пресвета Богородица
Всичкото си упование на тебе възлагам, майко Божия, запази ме под твоя покров!
Четецът: Слава…, и сега… Господи, помилвай (3 пъти). Отче, благослови!
Свещеникът: Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и пренепорочна свята Майка, на преподобните и богоносни наши отци и на всички светии да ни помилва и спаси като благ и човеколюбив.
Свещеникът продължава пред царските двери ектенията:
Да се помолим за благочестивия православен български народ.
Хорът: Господи, помилуй.
За високопреосвещения наш митрополит (името) и за всички наши братя в Христос.
За тези, които ни мразят, и тези, които ни обичат.
За тези, които се смиляват над нас, и тези, които ни служат.
За тези, които са ни помолили нас, недостойните, да се молим за тях.
За избавяне на пленените.
За тези, които пътуват.
За лежащо болните.
За отминалите наши отци, братя и сестри.
И за всяка православна християнска душа.
За нашите родители (предци) и за всички починали православни наши отци, братя и сестри, тук и навсякъде погребани.
Да се помолим и за изобилие на земните плодове.
За ктиторите на този свят храм (обител).
Нека кажем и за себе си:
Хорът: Господи, помилуй. (3)
Свещеникът: По молитвите на светите наши отци…
