БОГОСЛУЖЕБНИ ТЕКСТОВЕ

БОГОЯВЛЕНИЕ

Когато Богоявление се случи във вторник, сряда, четвъртък, петък или събота, ВЕЧЕРНЯТА се извършва предния ден (на 5 януари) след царските часове, като се съединява със св. Василиева литургия, а вечерта срещу самия празник НЕ се извършва вечерня.

Когато празникът се случи в НЕДЕЛЯ или ПОНЕДЕЛНИК, то царските часове се четат в петък и след тях се прави отпуст, а ВЕЧЕРНЯТА се извършва вечерта срещу самия празник, според чина, изложен в минея.

НА ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА

Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 2, от Йоан монах:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)

Предтечата видя нашия Просветител, Който просвещава всеки човек, че идва да се кръсти и радост и трепет обзе душата му, с ръка Го посочи и рече на народа: Този е, Който избавя Израил и ни освобождава от тлението. О, безгрешни Христе, Боже наш, слава на Тебе!

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:4) И пеем същата стихира.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа. (Пс. 129:6-7А)

Ангелските войнства видяха нашия Изкупител кръщаван от раб и засвидетелстван от присъствието на Духа (Свети) и се ужасиха; дойде и глас от Отца от небето: Този, Когото Предтечата кръщава с ръка, е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих. Христе, Боже наш, слава на Тебе!

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8) И пеем същата стихира.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Водите на Йордан приеха Тебе, Извора, и Утешителят слезе във вид на гълъб; Този, Който сведе небесата, навежда глава, а калта вика и зове към Твореца: защо ми нареждаш неща, които са над моите сили? Аз имам нужда от Твоето кръщение! О, безгрешни Христе, Боже наш, слава на Тебе!

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Пожелал да спасиш заблудилия се човек, Ти не счете за недостойно да приемеш рабски образ, но избра Ти, Владика и Бог, заради нас да приемеш нашето естество, защото Ти, Изкупителю, се кръсти по плът и ни удостои с опрощението, затова викаме към Тебе: Благодетелю Христе, Боже наш, слава на Тебе!

Слава, и сега, същия глас. Византиево:

Склонил глава пред Предтечата, Ти смаза змийските глави, дойде във водите и просвети вселената, за да Те славим, Спасителю, Просветител на нашите души.

Вход с евангелие. Свете Тихий:

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен (може да няма)

Виж забележките в типик, стр. 175

Нашият Бог е на небесата и на земята; върши всичко, що иска. (Пс. 113:11)

ПАРИМИИ (стр. 10)

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Книга Битие. (1:1-13)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро – ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден трети.

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Книга Изход. (14:15-18, 21-23, 27-29a)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят; а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо. Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му. Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха. И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво. Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му. И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето. И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях. А Израилевите синове минаха по сухо посред морето.

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Книга Изход. (15:22-16:1)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода. Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера. И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием? (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание. И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой. След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите. И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.

Тропар, глас 5:

Появи се в света Ти, Който си сътворил света, за да просветиш седящите в тъмнина, Човеколюбче, слава на Тебе.

Стих 1: Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си, за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение. (Пс.66:1-3)

За да просветиш седящите в тъмнина, Човеколюбче, слава на Тебе.

Стих 2: Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи. Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената. (Пс.66:4-5)

За да просветиш седящите в тъмнина, Човеколюбче, слава на Тебе.

Стих 3: Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи. Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог. Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища. (Пс.66:6-8)

За да просветиш седящите в тъмнина, Човеколюбче, слава на Тебе.

Слава, и сега:

Появи се в света Ти, Който си сътворил света, за да просветиш седящите в тъмнина, Човеколюбче, слава на Тебе.

Втора група паримии:

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Книга Иисус Навин. (3:7-8, 15-17)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Тогава Господ каза на Иисуса: днес ще почна да те прославям пред очите на всички синове Израилеви, за да узнаят, че, както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе; а ти дай заповед на свещениците, които носят ковчега на завета, и кажи: щом влезете във водите на Йордан, спрете се в Йордан. Щом свещениците, които носеха ковчега (на завета Господен), влязоха в Йордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха във водата на Йордан (Йордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва), водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адам, който е до Цартан; а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна. И народът преминаваше срещу Йерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Йордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Йордан.

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Четвърта книга Царства. (2:6-14)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: И каза Илия на Елисей: остани тука, защото Господ ме праща на Йордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата. Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Йордан. И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо. Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде. Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Йордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев – Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина.

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Четвърта книга Царства. (5:9-14)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: И дойде Нееман, командира на сирийската армия, с конете си и с колесницата си и се спря пред входа на Елисеевия дом. Тогава Елисей прати при него слугата да каже: иди, окъпи се седем пъти в Йордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист. Разгневи се Нееман и си тръгна, думайки: ето, аз мислех, че той ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на мястото и ще снеме проказата; нима дамаските реки Авана и Фарфар не са по-добри от всички израилски води? Не можех ли да се окъпя в тях и да се очистя? Па се обърна и си отиде ядосан. Доближиха се рабите му и му говориха, думайки: отче, да беше ти казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? още повече сега, когато ти каза само: окъпи се и ще бъдеш чист. Той отиде и се потопи в Йордан седем пъти, според думите на Божия човек, и тялото му се обнови като тялото на малко дете и се очисти.

Тропар, глас 6:

Спасителю наш, заради голямата Си милост Ти се яви на грешници и митари. Защото къде би се явила светлината Ти освен на стоящите в мрак? Слава на Тебе!

Стих 1: Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека. (Пс.92:1-2) И пеем втората част на тропара:

Защото къде би се явила светлината Ти освен на стоящите в мрак? Слава на Тебе!

Стих 2: Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си. Но повече от шума на многото води. (Пс.92:3-4А)

Защото къде би се явила светлината Ти освен на стоящите в мрак? Слава на Тебе!

Стих 3: На силните морски вълни е силен във висините Господ. Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:4Б-5)

Защото къде би се явила светлината Ти освен на стоящите в мрак? Слава на Тебе!

Слава, и сега:

Трета група паримии:

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от пророчествата на Исаия. (1:16-20)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Така казва Господ: умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Книга Битие. (32:2-10b)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Като ги видя Яков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим. И прати Яков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом, па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Яков: аз живях при Лавана и престоях досега; имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти. И се върнаха вестителите при Якова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души. Яков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите. И рече (Яков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси. И рече Яков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро! Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Йордан.

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Книга Изход. (2:5-10)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе. Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца. Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето? Фараоновата дъщеря ѝ отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето. Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми. И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то ѝ стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Книга Съдии Израилеви. (6:36-40)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Гедеон каза Богу: ако спасиш Израиля чрез моя ръка, както Ти говори, то ето, ще простра тук на гумното едно руно: ако има роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще зная, че Ти чрез моя ръка ще спасиш Израиля, както говори. Тъй и стана: на заранта, като стана рано, взе да изцежда руното и изцеди роса от руното цяла чаша вода. И Гедеон каза Богу: не гневи ми се, ако пак кажа и ако само още еднаж направя опит с руното: нека бъде сухо само на руното, а по цялата земя да има роса. Тъй и направи Бог през оная нощ: само на руното беше сухо, а по цялата земя имаше роса.

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Трета книга Царства. (18:30-39)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен. И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Якова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име. И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна, и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха. И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода. Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог!

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Четвърта книга Царства. (2:19-22)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Тогава жителите на града казаха на Елисея: ето, както виждаш, господарю, положението на тоя град е добро; но водата е лоша и земята безплодна. И той каза: дайте ми нова чаша и турете в нея сол. И дадоха му. И той отиде при извора на водата, хвърли в нея солта и каза: тъй говори Господ: Аз направих здрава тая вода; занапред няма да иде от нея ни смърт, ни безплодие. И водата стана здрава доднес, според думата, която Елисей каза.

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от пророчествата на Исаия. (49:8-15)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия, да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища; не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни. И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати. Ето, едни ще дойдат отдалеч; и ето – едни от север и от морето, а други – от земя Синим. Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци. А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави! Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.

Апостол за празника

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Прокимен, глас 3: Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Стих: Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?

Свещеникът: Премъдрост.

Четецът: Ще се чете от Първото послание на апостол Павел до Коринтяни. (1 Кор. 9:19 – 27)

Свещеникът: Да внимаваме.

Четецът: Братя, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях: за юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните; за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон; за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои. А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага. Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта. Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух; но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.

Свещеникът: Мир на тебе, четящият.

Хорът: Алилуия, гл. 1, Пс. 28

Стих: Въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище. (Ст.2) Стих: Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен. (Ст.4)

Свето евангелие от Лука 3:1 – 18

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

Стиховните стихири

Самогласни, глас 2.

От св. патр. Анатолий: При река Йордан, когато Йоан Те видя да идваш при него, каза: „Христе Боже, защо си дошъл при раба си, като нямаш сквернота, Господи? В чие име да Те кръстя? В името на Отца? Но Него носиш в Себе си. В името на Сина? Но това си Ти въплътен. В името на Светия Дух? Но Ти знаеш как с уста да Го дадеш на верните.“ Боже, Който се яви, помилуй ни.

Стих: Морето видя и побягна; Йордан назад се върна. (Пс. 113:3)

Водите Те видяха, Боже; водите Те видяха и се уплашиха. Нито херувимите, нито серафимите могат да гледат към Твоята слава, но стоят до Тебе с благоговение; първите носят, а вторите прославят Твоята сила. Заедно с тях, Милосърдни, възвестяваме Твоята хвала, казвайки: Боже, Който се яви, помилуй ни.

Стих: Какво ти е, море, че бягаш, и тебе, Йордане, че се назад върна! (Пс. 113:5)

Днес Създателят на небето и земята идва в плът при Йордан с молба да бъде кръстен, въпреки че е без грях, за да очисти света от измамата на врага. И така Господарят на всичко е кръстен от слуга и Той дава пречистване чрез вода на човешкия род. Нека Му извикаме: Боже наш, Който се яви, слава на Тебе.

Слава, и сега, глас 6, от св. Теофан Начертани († 847 година):

Когато сияещият светилник*, роден от неплодна жена, видя Слънцето от Девата да иска да бъде кръстен, той Му каза със страх и радост: Ти ме освети, Владико, чрез Твоето божествено (Бого)явление.

* Йоан Кръстител

Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, гл. 1:

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тия думи. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе. (три пъти)

————————————————-

НА УТРИННАТА СЛУЖБА

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, на глас 1

Пс. 117

Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, гл. 1:

Малка ектения, възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…

Първи седален, гл. 3, по Красоте:

Когато се яви на река Йордан, Спасителю Христе, и се кръсти от Предтечата, Ти беше засвидетелстван като възлюбения Син, тогава се показа и като събезначален на Отец, а над Тебе слезе Светият Дух; просветени от Него, ние възкликваме: слава на Троичния Бог!

Слава, и сега, гл. 4, по Скоро предвари:

Ти освети Йорданските води, Христе Боже наш, съкруши силата на греха, склони глава пред ръцете на Предтечата и спаси човешкия род от измамата; затова Те молим: спаси душите ни!

Малка ектения, възглас: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, гл. 5, по Собезначалное Слово:

Ти, Който преславно си облечен в светлина, сега се покри с Йорданските води и в тях обнови естеството на Адам, повредено от лошото непослушание, Слове Божи, затова всички Те възхваляваме и славословим Твоето свето явяване.

Слава, и сега, гл. 4, по Удивися Иосиф:

Река Йордан, защо се изуми, като видя Невидимия без дрехи? Видях и изтръпнах от страх, казва. И как да не изтръпна пред Него и да не се уплаша? Ангелите Го видяха и изтръпнаха, небето се смая и земята затрепери, морето и всичко видимо и невидимо се стъписа: Христос се яви в река Йордан, за да освети водите.

Полиелей и величания (Катавасийник, стр. 72)

Малка ектения, възглас: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…

Седален след полиелея (различен от гръцкия), гл. 4, Подобен: Удиви́ся Ио́сиф:

Дойдете, верни, да видим къде се кръсти Христос, да последваме до река Йордан гласа на викащия в пустинята и там да видим Твореца на Адам, Който заради неизказаното Си добросърдечие се кръщава от ръката на раб, и високо да извикаме към Него: Ти дойде и се яви в Йордан, за да осветиш водите.

Слава, и сега, същия:

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, гл. 4: Морето видя и побягна; Йордан се върна назад. (Пс. 113:3) Стих: Какво ти е, море, че бягаш, и на тебе, Йордане, че се върна назад? (Ст.5)

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим!

Народът: Господи, помилуй.

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец, Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: И да се удостоим да изслушаме от светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави, за да изслушаме от светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според Марк.

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие от Марк, зачало 2 (1:9-11)

50 псалом – чете се.

Слава, гл. 2: Всичко днес да се радва: Христос се яви в река Йордан.

И сега: същото.

Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира след 50 псалом, гл. 6:

Бог Слово се яви в плът на човешкия род: Той стоеше в Йордан, за да се кръсти, а Предтечата Му каза: как да протегна ръка и да докосна главата на Този, Който държи вселената? Макар че си младенецът от Мария, аз зная, че Ти си предвечният Бог; ходиш по земята, възпяван от серафимите, но аз, слугата, не съм научен да кръщавам своя Господар; непостижими Господи, слава на Тебе!

Литийна молитва (дяконът)

Канони два: първият от св Козма Маюмски и вторият – от неговия заварен брат св. Йоан Дамаскин.

Първи канон, чието краегране́сие е: Креще́ние очище́ние земноро́дных грехо́в (Кръщението е за очистване на греховете на родените на земята). Глас 2.

Песен 1

Ирмос: Могъщият в бран Господ се прослави, като откри дъното на морето и изтегли Своите по суша, а потопи в него противниците.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Господ, Царят на вековете, обновява падналия Адам с Йорданските води и смазва главите на змиите, скрити там, защото Той бе прославен.

Въплътен от Девата, облякъл материалната плът с нематериалния огън на Своята божественост, Господ се покрива с водата на Йордан, защото се прослави!

Господ, който умива сквернотата на хората, се очисти заради тях в Йордан, като поиска да се уподоби на тях, оставайки това, което беше, за да просветли седящите в тъмнина, защото се прослави!

Втори канон, ямбичен, глас 2.

Ирмос: Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Червеното море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Когато светлото Утро изгря над човеците, той (Йоан) дойде от пустинята във водите на Йордан. Ти, Царю на слънцето, преклони врата Си пред него, за да изтръгнеш нашия прародител от мястото на тъмнината и да очистиш творението от цялата сквернота.

Безначално Слово, Ти погреба във водите със Себе Си човечеството, покварено от измамата, като го обнови! Отец неизказано потвърждава това с мощен глас: Този е Моят възлюбен Син, равен Ми по природа.

Песен 3

Ирмос: Господ, Който дава сила на нашите царе и издига знамето на Своите помазаници, се ражда от Дева и отива да се кръсти; затова, вярващи, нека извикаме: никой не е свят, както е нашият Бог, и няма друг справедлив освен Тебе, Господи (1 Цар. 2:2)!

Весели се днес, Христова Църкво, някога безплодна и напълно бездетна, защото чрез вода и Дух ти се родиха синове, които с вяра викат: няма свят като нашия Бог, нито праведен освен Тебе, Господи!

С пълен глас Предтечата вика в пустинята: пригответе пътя за Христа и прави правете пътеките на нашия Бог (Ис. 40:3, Мк 1:3), като с вяра викаше: няма свят като нашия Бог, нито праведен освен Тебе, Господи!

Втория

Ирмос: Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото за Него е наслада да ни дава дарове.

Този, който някога прие облика на зловеща змия и внедри смърт в творението, сега е хвърлен в тъмнина поради идването в плът (на Христос): като нападна Владиката, Който осъмна като зора, сам си разби враждебната глава.

Владиката привлича към Себе Си богосътворената природа, погребана в утробата на мъчителя, и я ражда отново, завършвайки Своето най-велико дело чрез възстановяване на земния род; защото Той дойде да го защити.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Ипакои́, глас 5

Когато просвети всичко с Твоето явяване, тогава горчивото море на неверието побягна и Йордан, който течеше надолу, се върна, за да ни издигне на небето, а Ти, Христе Боже, запази ни чрез висотата на Твоите божествени заповеди, по молитвите на Богородица и ни помилвай.

Песен 4

Ирмос: Чу (Кръстителя), Господи, Твоите думи, които си изрекъл за него: „глас на викащия в пустинята“, а когато гръмко си извикал над водното множество, той свидетелства за Твоя Син и изцяло изпълнен от присъствието на Духа, той извика: Ти си Христос, Божията мъдрост и сила!

Кой е виждал слънцето, ярко по природа, да се очиства? – извика проповедникът, – така че как мога да измия във водите Тебе, отражението на Славата, образът на вечния Отец? Как ще докосна аз, който съм трева, огъня на твоята Божественост? Защото Ти си Христос, Божията мъдрост и сила.

Моисей, когато Те срещна, прояви Божествено благоговение, което го порази, защото щом разбра, че Ти говориш от къпината, веднага отвърна лицето си. Тогава как аз ще Те гледам открито? Или как да положа ръка върху Тебе? Защото Ти си Христос, Божията мъдрост и сила.

Украсен съм с разумна душа и удостоен със силата на словото, но се страхувам от бездушните, защото, ако Те кръстя, ще бъда осъден от планината, която димеше от огън, и морето, чиито води побягнаха на две страни и същия този Йордан, който се върна назад, защото Ти си Христос, Божията мъдрост и сила.

Втория

Ирмос: Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.

Всесветло Слово, изпратено от Отца, Ти си дошъл да прогониш злия мрак на нощта и да изкорениш човешкия грях, и с Твоето кръщение да доведеш със Себе Си светли синове от Йорданските потоци.

Виждайки Самото преславно Слово, пратеникът решително извика към творението: Този, Който съществуваше преди мен, след мен се въплъти, сходен на нас, блесна със силата Божия да прогони нашия най-омразен грях.

За да ни върне на животворното пасище, Бог Слово порази змийските гнезда, разчупвайки страшните примки на този, който ужили човечеството в петата и го окова, така Той спасява творението.

Песен 5

Ирмос: Иисус, Началникът на живота, идва да премахне осъждането на първосъздадения Адам и макар като Бог да не се нуждае от очистване, падналия Той очиства в Йордан; в него уби враждата и дари мир, който надвишава всеки ум.

Безбройно множество дойде да бъде кръстено от Йоан. Застанал сред тях, той извиси глас: Непокорни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Предложете достойни плодове на Христос, защото Той присъства сега, дарявайки мир!

Стоейки всред тълпата като един от тях, Земеделецът и Творецът изпитва сърцата им. Вземайки в ръката Си почистващата лопата, Той мъдро разчиства гумното на целия свят, като изгаря безплодното и дава вечен живот на тези с добра реколта.

Втория

Ирмос: Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.

Като видя Създателят, че човекът, когото е оформил с пръстите Си, е в тъмнината на греха в неизбежните окови, Той го вдигна и го постави на раменете Си, и сега в много води Той го очиства от стария срам на греховността на Адам.

С благочестие нека усърдно прибягваме до чистите извори на спасителния поток, съзерцавайки Словото, (въплътено) от Непорочната, даващо ни почерпало за утоляване на жаждата за божественото, сладко изцеляващо болестта на света.

Песен 6

Ирмос: Гласът на Словото, светилникът на Светлината, Зорницата, Предтечата на Слънцето, от пустинята зове всички народи: покайте се и предварително се очистете, защото се яви Христос, Който избавя света от тлението.

Христос без промяна се роди от Бог Отец и без оскверняване прие плът от Девата; както учи Предтечата, той не е достоен да развърже ремъка (на обувките Му), сиреч връзката с нашата (природа) на Словото Божие, Който избавя човеците от заблудата.

Христос кръщава в огъня на последния (ден) непокорните, които не вярват, че е Бог, а на всички, които признават Неговата божественост, Той ги обновява чрез Духа и благодатта на водата, като ги избавя от греховете им.

Втория

Ирмос: Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.

По странен начин пророкът* излезе отново от утробата на морския лъв, в която се беше въргалял три нощи, като предварително обяви на всички спасение от змията човекоубиец, чрез възраждане в последните времена.

* Йона

Когато светлите небесни сводове се отвориха, познаващият тайните (Йоан) видя Духа, Който изхожда от Отца и почива върху пречистото Слово, слизащ по необясним начин като гълъб, и той наставлява множествата да се обърнат към Владиката.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак гл. 4: Яви се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се ознаменува над нас, които разумно Те възпяваме: дойде и се яви непристъпната Светлина!

Икос: Над езическа Галилея, в областта на Завулон и земята на Нефталим, както е казал пророкът, грейна голяма светлина, която е Христос; живеещите в мрак видяха сияйна зора, която блести от Витлеем, по-скоро от Мария роденият Господ, Слънцето на правдата, изпраща лъчите Си по цялата вселена; затова дойдете всички духовно оголели потомци на Адам да се облечем в Него (Христос) и да се сгреем, защото Той покрива голите и осветява помрачените. Дойде и се яви непристъпната Светлина!

Синаксар: В шестият ден на месец януари празнуваме светото Богоявление на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. Кръщението на Христос отвори небесата и въвежда в тях тези, които Го приеха. Предтечата кръсти Христос в реката в шестия ден. На Него слава и власт во веки веков! Амин!

Песен 7

Ирмос: Свистящият росен полъх и слизането на Божия ангел запази невредими благочестивите младежи, събрани в огнената пещ; затова, освежени сред пламъка, те с благодарност отправиха песен: благословен си, всевъзпявани Господи на отците ни и Боже!

Ангелските сили с трепет и възхищение стояха при Йордан, както на небето, и гледаха толкова голямото Божие снизхождение: как стоеше във водата приел плът Този, Който държи горния състав на водите* над твърдта, Бог на нашите отци.

* набора, количеството води, които са в облаците.

Облакът и морето, в които еврейският народ беше кръстен при законодателя (Мойсей), когато излязоха (от Египет), бяха предобраз на Божието Кръщение. Морето беше образ на водата, а облакът на Духа. Като сме посветени от тях, викаме: благословен си, Боже на нашите отци.

Всички верни, нека говорим за Божиите неща, да славим с ангелите неспирно Този, в Когото получихме просвещение: Отец, Син и Свети Дух! Това е Троицата – единосъщна по лица, но един Бог, Комуто пеем: благословен си, Господи, Боже на нашите отци!

Втория

Ирмос: (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.

Тебе́ живопису́ющий ассири́йский пла́мень ужа́сен поставля́еши, в ро́су преведе́н; те́мже вода́ ны́не, я́коже пла́мень, одева́яй, вре́дную зло́бу, Христе́, прикрове́нную опаля́ет, от поползнове́нныя стези́ призыва́ющи.

Слава:

Разде́льшуся Иорда́ну дре́вле, по су́ху прехо́дят лю́дие Изра́ильстии, Тебе́, Держа́внейшаго, содержа́ща тварь некосни́тельне, ны́не в вода́х напису́ющии, к нетле́нней и поле́зней стези́.

И сега:

Ве́мы, пе́рвее всепа́губный пото́п ми́лостивно Тя всех во тлю привести́, о, тревели́кия сотворя́я и стра́нная́. Ны́не же пото́пльша, Христе́, грех за благосе́рдие и челове́ческое спасе́ние.

Песен 8

Ирмос: Вавилонската пещ показа странно чудо: тя стана извор на роса, защото Йордан щеше да приеме във водите си невеществения Огън и да покрие плътта на кръщавания Създател, Когото благославят народите и Го превъзнасят във всички векове.

Отхвърли всеки страх – каза Изкупителят на Предтечата – и Ме послушай, приближи се до Мене, защото съм добър по природа. Подчини се на Моята заповед и Ме кръсти, защото снизходително слизам, Когото народите благославят и въздигат през всичките векове.

Като чу думите на Владиката, Кръстителят с трепет протегна ръката си и щом докосна главата на своя Създател, извика към Този, Който се кръщава: Освети ме, защото Ти си моя Бог, Когото народите благославят и превъзнасят во веки!

Троицата беше изявена в Йордан, защото Отец, главата на божественото естество, възвести: „Този, Кръщаваният, е Моя възлюбен Син“, а Духът слезе върху Равния Му по божественост, Когото народите благославят и превъзнасят през вековете.

Втория

Ирмос: Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!

Трие́ Богови́днии, во огни́ ороша́еми, озаря́ющеся треми́ всесве́тле святы́нями, я́ве показова́ху Превы́шнее Естество́ смеше́нием челове́ческим, огнепаля́щее росо́ю ми́лостивно вся́ку па́губную лесть. (2)

Нека се облече в бяло всяко земно същество, което сега е издигнато на небето след падението, умито от течащите води до блясък, защото поради Словото, чрез Което всичко се пази, предишните прегрешения побягнаха.

Катавасии на Богоявление (двойни): Глубины открыл есть дно. Гл. 2.

Песен 1.

І. Могъщият в бран Господ се прослави, като откри дъното на морето и изтегли Своите по суша, а потопи в него противниците.

ІІ. Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Черното (в цсл. – Червеното) море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.

Песен 3.

І. Господ, Който дава сила на нашите царе и издига знамето на Своите помазаници, се ражда от Дева и отива да се кръсти; затова, вярващи, нека извикаме: никой не е свят, както е нашият Бог, и няма друг справедлив освен Тебе, Господи!

ІІ. Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото наслада е за Него да ни дава дарове.

Песен 4.

І. Чу (Йоан Кръстител), Господи, Твоите думи, които си изрекъл за него „глас на викащия в пустинята“, а когато гръмко си извикал над водното множество, той свидетелства за Твоя Син и изцяло изпълнен от присъствието на Духа, извика: Ти си Христос, Божият мъдрост и сила!

ІІ. Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.

Песен 5.

І. Иисус, Началникът на живота, идва да премахне осъждането на първосъздадения Адам и макар като Бог да не се нуждае от очистване, падналия Той очиства в Йордан; в него уби враждата и дарява мир, който надвишава всеки ум.

ІІ. Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.

Песен 6.

І. Гласът на Словото, светилникът на Светлината, Зорницата, Предтечата на Слънцето, от пустинята зове всички народи: покайте се и предварително се очистете, защото се яви Христос, Който избавя света от тлението.

ІІ. Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.

Песен 7.

І. Проникналият росен полъх и слизането на Божия ангел запази невредими благочестивите младежи, събрани в огнената пещ; затова, освежени сред пламъка, те с благодарност отправиха песен: благословен си, всевъзпявани Господи на отците ни и Боже!

ІІ. (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.

Песен 8.

І. Вавилонската пещ показа странно чудо: тя стана извор на роса, защото Йордан щеше да приеме във водите си невеществения Огън и да покрие плътта на кръщавания Създател, Когото благославят народите и Го превъзнасят във всички векове.

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

ІІ. Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Честнейшую не пеем, а пеем припевите на Богоявление:

Припев: Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства – Девата, пречистата Богородица!

И ирмос: Недоумява всеки човек как по достойнство да те възхвали, затруднява се всеки ум, човешки и ангелски, как да те възпее, Богородице! Но ти, която си добросърдечна, приеми израза на вярата, защото знаеш нашата любов към Бога. Ти си закрилница на християните и ние те величаем.

Вторият хор пее същия припев и ирмос. А следващите 6 припева се припяват на всеки тропар веднъж:

Припев: Величай, душо моя, Просещия кръщение от Предтечата.

Припев: Величай, душо моя, Дошлия в Йордан да се кръсти.

Давиде, ела чрез Духа при просветените, като запееш на Бога и кажеш: пристъпете сега към Бога с вяра и се просветете; така извика високо бедният паднал Адам и Господ го чу, и дойде, и в струите на Йордан обнови тленния човек.

Припев: Величай, душо моя, Засвидетелствания от гласа на Отец.

Припев: Величай, душо моя, Единия от Троицата, Който склони глава и прие кръщение.

Исайя казва: умийте се и се очистете, оставете лукавите дела пред Господ и които жадувате, идете сега при живата вода, защото Христос ще напои с обновяваща вода тези, които с вяра идват при Него, и Той ги кръщава с Духа за нестареещ живот.

Припев: Пророче, дойди при Мене, простри ръката си и Ме кръсти скоро.

Припев: Пророче, остави сега и Ме кръсти, както искам, защото дойдох да изпълня всяка правда.

Нека се запазим, верни, чрез благодатта и печата на Духа, защото както някога евреите избягнаха унищожение през белязването с кръв на горния праг, така и това божествено излизане ще бъде за нас баня на възраждането; там ще видим и незалязващата светлина на Троицата.

След това първия хор пее припева на втория канон:

Днес Владиката прекланя глава под ръката на Предтечата.

И ирмоса: О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение и по достойнство ти благодарим като на благодетелка, и поднасяме дара си – благодарствена песен.

И вторият хор пее същия припев и ирмос. И следващите 5 припева, като единият се повтаря:

Припев: Днес Йоан кръщава Владиката в струите на Йордан.

Припев: Днес Владиката с вода погребва човешкия грях.

Нека проумеем показаното на Мойсей в къпината, станало по странни закони, както се спасиха и носещата Огъня Девица, която роди светлоносния Благодетел, и приелите Го струи на Йордан.

Припев: Днес Владиката е засвидетелстван от небесата като възлюбен Син.

Припев: Днес Владиката дойде да освети водното естество.

Припев: Днес Владиката приема кръщение от ръката на Предтечата.

В чистите струи Ти, безначални Царю, усъвършенства човешката същност, като я помаза с общението на Духа и посрами надменната сила на мрака; удостой ни сега с безкраен живот.

Двата лика заедно пеят първия припев на празника и ирмоса:

Недоумява всеки човек как по достойнство да те възхвали, затруднява се всеки ум, човешки и ангелски, как да те възпее, Богородице! Но ти, която си добросърдечна, приеми израза на вярата, защото знаеш нашата любов към Бога. Ти си закрилница на християните и ние те величаем.

Припев: Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства – Девата, пречистата Богородица!

Ирмос:

О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение и по достойнство ти благодарим като на благодетелка, и поднасяме дара си – благодарствена песен.

____

* Превел от гръцкия оригинал проф. Иван Желев Димитров за Богоявление, 6 януари 2016 г.

Малка ектения

Свещеникът: възглас: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен, по Посети́л ны ест:

Спасителят, Който е благодат и истина, се яви в струите на Йордан и просвети онези, които спяха в мрак и сянка, защото дойде и се яви Той, непристъпната Светлина. (3 пъти)

Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 4, гл. 1, от патр. Герман

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)

Светлина от Светлината изгря в света – Христос, нашият Спасител, Който е явилият се Бог; хора, нека Му се поклоним.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)

Как да Те почетем достойно като Владика, Христе, ние, твоите раби? Защото Ти във водите обнови всички ни.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Ти, Спасителю наш, се кръсти в Йордан и освети водите, докосна те ръката на Твоя раб и Ти излекува страстите на света; велика е тайната на Твоето снизхождение, човеколюбиви Господи, слава на Тебе.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Истинската Светлина се появи и дарява просветление на всички, кръщава се с нас Христос, Който е над всяка чистота; Той влага освещение във водата и то очиства душите; това, което се случва, е на земята, но по значение надхвърля небесата; чрез кръщението идва спасението и чрез водата идва Духът, чрез потапяне се издигаме до Бога. Дивни са Твоите дела, Господи, слава на Тебе.

Слава, гл. 6, от патр. Анатолий Цариградски:

Спасителю, Който си облечен със светлина като с дреха, днес се облече с водите на река Йордан, и Ти, Който с педя си измерил небето, склони глава пред Предтечата, за да отвърнеш света от заблудата и да спасиш душите ни.

И сега, гл. 2, от същия автор:

Днес Христос дойде да се кръсти в Йордан, днес Йоан докосва главата на Владиката. небесните сили се изумиха, виждайки преславното тайнство; морето някога видя и се отдръпна, сега Йордан видя и се стъписа, а ние, осветилите се, нека кажем: Слава на явилия се Бог, Който беше видян на земята и просвети света.

Велико славословие

Тропар, гл. 1:

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син; и Духът във вид на гълъб потвърди верността на тия думи. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе.

——————————————————-

На Литургията

Първи антифон, Пс. 113

1. Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ.