Свети Козма Зографски

Свети Козма Зографски

+ 22 септември 1323

Вечерна

Господи, воззвах (Пс.140), глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Подобен: Яко добля:

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Възлюби истинския Отец на небето, като остави родния си и отиде в пустинята, където чрез пост и молитва беше огрян от зарите на Светия Дух, с тях настави към светлината на покаянието седящите в мрака на греховете; повече от слънцето светиш с добродетелите, чрез които си благоугодил на Бога. Него моли да спаси и просвети нашите души. (Два пъти)

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

С твоето търпение и ярко житие, богомъдри отче Козма, си удивил ангелите и с твоето смирение си повалил гордостта на княза на тъмнината и демонските превъзнасяния; събранията на верните светло си украсил и се извиси там, където е непостижимата за човешки мисли красота, като предстоиш в слава пред Христос. Него моли да спаси и просвети нашите души.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Хубостта на твоята душа ти направи дом на Светия Дух, презря красотите на този свят и положи непоклатима основа върху камъка на Господните заповеди, достигна висотата на смирението; молѝ се за нас, богоблажени отче Козма, да ни се даде очистване на душите ни, просвета и голяма милост.

Други стихири на гл. 8. Подобен: О преславнаго чудесе:

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Преподобни отче Козма, ти с вяра впери мисълта си към Бога, погнуси се от непостоянния свят, и като взе кръста си, последва Всевиждащия, а със силата на Светия Дух, поробил си непокорното тяло и помислите с подвизи на въздържанието. (Два пъти)

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Ублажаван от всички, богомъдри отче Козма, нарочно избяга от житейското вълнение, пристигна в именитата Света Гора, където врагът, ненавиждащ доброто, се опита да те спре чрез мечтание, яви се като непреходима стена на пътя, чиито козни си прогонил с молитвата си и си прославил Вседържителя Бога.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

Достоен за удивление, отче Козма, ти от майчина утроба се предаде на Христос, подкрепян от Него, очисти сетивата си от страстите; а със светлината на безстрастието, която проблясна като мълнии, изгори бесовските пълчища. О, какъв красив подвиг извърши, преславни, с който удиви ангелите и угоди на Владиката Христос.

Слава, гл. 2: Ти остави отечество, роднини и имоти, и от младини си осветен от Господа, хорът на отците достойно те възхвалява, блажени отче Козма, защото ти прие в себе си желание по Бога, остави измамата на света и мъжествено победи бесовските пълчища, на дело ни показа пътя към Божията любов. Него (пътя) с усърдие пробяга, достигна до истинската светлина на всетворящата Троица. О, изумително чудо и дело достойно за Бога! Хем си замен по естество, а пък си равен на духовните същества, приемайки от Бога слава и чест. Затова, отче, бъди ни молитвеник, за да получим вечните блага в съдния ден.

И сега, Богородичен (догматик) на гласа, гл. 2. Прейде сень 

Отмина сянката на Закона при идването на благодатта. Както къпината, която гореше, а не изгаряше, така и ти си родила, Дево, и си останала девица. Вместо огнен стълп, изгря Слънцето на правдата; вместо Мойсей, се яви Христос, спасението на нашите души.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, на деня.

Паримийник Зографски, стр. 18

Из Притчи Соломонови – чтение.

Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословия почива върху главата му. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: тя е по-скъпа от драгоценни камъни, и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата ѝ е дългоденствие и години живот, а в левицата ѝ – богатство и слава; от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си. И тъй, послушайте ме, о, чеда, понеже ще кажа нещо важно: блажен оня човек, който пази моите пътища; моите извори са извори на живота, и утвърждава се от Господа намерението. Заради това ви моля, и към синовете човешки е моят глас! Аз, премъдростта, изнамерих света, и разума и смисъла аз създадох. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Разберете, кротки, що е лукавство, и вие, прости, научете се на разум. Послушайте ме пак, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумните и справедливи за ония, които са придобили знание. Обърнете се към моите изобличения; ето аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.

(2) Из Притчи Соломонови

От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятно, устата на нечестивите – развратеното. Неверни къпони (везни) са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакването на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденстват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

(3) Из Премъдрост Соломонова – чтение.

Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светите Му и промисъл за избраниците My.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

Стиховните стихири, гл. 5, Подобен: Радуйся:

Радвай се, преподобни Козма, който беседваше с ангелските чинове, защото живя на земята, като наистина съхрани добродетелта, показа се като кристално огледало на чистотата, приемайки лъчезарните мълнии на Светия Дух; озарен от Него, ти гледаше бъдното и предсказваше всичко, научен от явяването на божествената светлина на Христос; Него моли да дари на душите ни велика милост.

Стих: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс. 115:6)

Ти поиска да създадеш (в себе си) дом на добродетелите, положи търпението за основа, блажени отче Козма, а пък бурното море на страстите укроти с тихите ветрове на смирението, и палещият с младежки похоти и страсти враг, потопи в бездната на поста, с помощта на Божията благодат, безметежно премина морето на този живот, достигайки до желания край, където сега предстоиш пред Христос, Когото моли да дарува на душите ни велика милост.

Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3)

Ти, отче, се яви като стълб от светлина, закален с добродетелите, и като облак, който осенява тази обител*, превеждайки от земята на небето търсещите Бога, с кръстната тръст си изкоренил страстите, отхвърлил си морето на духовния Амалик**, без спънки си намерил небесния вход, богоблажени, и се радваш заедно с безплътните на непреходния жребий, като предстоиш пред Христос, Когото моли да даде на душите ни велика милост.

* в мирските църкви да се замени със „Зографския манастир“.

** врага

Слава, гл. 6:

Ти остави земната слава, като търсеше Царя на всичко – Христос, отиде в планината Атон, където замени благородническата си чест с тази на смирен раб, изнури тялото си с много трудове, добре се подвизаваше в монашество, просветявайки душата си чрез молитви, живя в пустинята като ангел и извърши мъченически подвизи, отче. Затова, като красота на отците, украса на постниците и непосрамващ наш молитвеник пред Бога, ние ти пеем похвали: радвай се, правило и пример на монашески живот, известен на всички. Радвай се, най-светли светилниче, който озаряваш със светлина всякакви добродетели. Радвай се, церителю на тези, които са в страсти и утешителю на опечалените, и съжителю на нашия застъпник, небесния гражданин, великомъченик Георги. Заедно с него, незабравими Козма, не преставай да молиш Христос Бога за това стадо и за всички верни, които почитат твоето уважавано успение.

И сега, Богородичен: Творецът и моят Избавител, Христос Господ, като се роди от твоята утроба и облече в моята плът, освободи ме от проклятието на Адам, затова, най-чиста Дево, ние те възхваляваме непрестанно като Божия майка и Девица с ангелския поздрав: радвай се, Владичице, застъпнице, защитнице и спасение на нашите души!

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, гл. 3:

Въпреки, че си бил в плът, удивил си небесните сили, как в смъртно тяло невидимо си победил чрез силата на кръста безтелесния враг, заради това, всеблажени Козма, като имаш дръзновение пред Христос, моли Го, отче, да се спасят нашите души.

Слава, и сега, Богородичен: Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево. Защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която Той взе от тебе. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.

—————————————

Утринна

Бог Господь, гл. 3

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, гл. 3:

Въпреки, че си бил в плът, удивил си небесните сили, как в смъртно тяло невидимо си победил чрез силата на кръста безтелесния враг, заради това, всеблажени Козма, като имаш дръзновение пред Христос, моли Го, отче, да се спасят нашите души.

Слава, и сега, Богородичен: Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево. Защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която Той взе от тебе. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.

Или друг Тропар, глас 1: (Часослов, стр. 223)

Подражавайки на Родения в пещерата, ти, всеблажени Козма, се посели в пещера; претърпя до смърт борбата с бесовете и осъществи в себе си образа (на Христос) чрез благодатта, твоето тяло бе взето нетленно в тайни съкровища до второто пришествие на Съда и възкресението. Слава на Този, Който ти даде сила; слава на Този, Който те увенча; слава на Този, Който те прослави в Небесното царство.

Първи седален, гл. 8

Подобен: Премудрости

Ти бе просветен със сиянието на божествените слова, презря измамата на света, славата и богатството като тленно неблагоприличие, и превъзмогна родителската любов, като със смирение последва Владиката Христос, Който учи на нищета. Чрез пост и молитва, ти наследи от Него истинска слава, истинско богатство и навеки добро битие в Царството небесно, отче Козма, затова сега Му се моли, да даде прошка на греховете на почитащите с любов твоя памет.

Слава, същия.

И сега, Богородичен: Пречиста Дево, Майко Божия, моля се, изцери лютите страсти на моята душа, и дарувай прощение на греховете ми, които безумно извърших, като оскверних душата и тялото си аз, окаяния. Уви ми, какво ще правя в оня час, когато ангелите ще разлъчат моята душа от страстното ми тяло? Тогава ми бъди най-гореща помощница и защитница, защото аз, твоя раб, имам надежда в тебе.

Малка ектения

Свещеникът: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе слава възнасяме …

Втори седален, гл. 1

Подобен: Лик ангелский

Прие божествения глас в сърцето, остави света и последва призива на твоя Господ. Така ти взе в ръцете си кръста като жезъл, с него тихо и добре премина този живот, като потопи духовния фараон в дълбините на твоите трудове, и стана украшение на преподобните, отче Козма, достоен за удивление.

Слава, подобен: Гроб Твой Спасе:

Показал си се многосветла звезда и мерило за монашестващите, признат връх на въздържанието и пресветъл образец на разумността, като стоиш пред Бога, богогласни Козма, изпроси разрешение на греховете на тези, които радостно празнуват твоята памет, преблажени.

И сега, Богородичен: Настави в пътя на покаянието нас, които винаги се отклоняваме в безпътицата на злото и прогневяваме предобрия Господ, благословена Марийо, прибежище на отчаяните хора и Божие жилище.

Полиелей: Хвалите имя Господне: Величания припев:

Ублажаваме те, преподобни отче Козма, и почитаме светата твоя памет, защото ти се молиш за нас на Христос, нашия Бог.

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Седален след полиелея, гл. 8, по Премудрость и Слово:

Възприел си нищетата на Родения наистина заради нас от Девицата, счел си временните (блага) за трева, блажени, защото като вкуси от дървото на познанието, стана божествен учител на монасите. Като умножи повереният ти талант и прие динария на вечния живот с добрите работници, богоносни отче наш Козма, моли Христос Бога да дарува прощение на греховете на почитащите с любов твоя свята памет.

Слава, същия:

И сега, Богородичен: Прекарвам времето на моя живот в леност, погубих поверения ми талант от моя Господ, а сега лишен от Божията благодат, към тебе прибягвам, Чиста, чрез майчинте си молитви, бъди ми добра ходатайка пред човеколюбивия Бог, винаги ме отскубвай от страстите, сякаш от средата на горяща пещ, та като се избавя от притеснителите от сърце да викам към тебе: Богородице, помогни ми, като молиш Христос Бога да даде прошка на греховете на нас, които благочестиво се покланяме на твоята пресвята Рожба.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистотата свещенотайнствено се извисява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, гл. 4: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии (Пс. 115:6). Стих: Какво ще въздам на Господа за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3) 

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим! 

Народът: Господи, помилуй. 

Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков. 

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим! 

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост! Да станем прави да изслушаме светото евангелие!

Свещеникът: Мир на всички.

Народът: И на твоя дух.

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Утринно евангелие

Мат.11:27-30 (зачало 43)

Рече Господ на Своите ученици: Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

50 Псалом (чете се)

Слава: По молитвите на преподобния, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, гл.6:

Преподобни отче, носейки евангелски твоя кръст през целия си живот, усърдно последва Христос. Затова на небесата придоби награда за твоите трудове: погуби демонските войски и достигна ангелските чинове, като подражаваше на техния непорочен живот. Като имате дързновение пред Христос заедно със свети великомъченик Георги, изпросете мир за нашите души.

Литийна молитва (дяконът)

Народът: Господи, помилуй (12 пъти). Свещеникът: По милостта и щедростите на…

Богородичен канон с ирмосите на 6, и на преподобния, глас 8:

Песен 1.

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Припев: Преподобни отче наш Козма, моли Бог за нас!

Проясни ума ми и отвори устата ми, Христе мой, изпрати ми Утешителя, за да мога да възпея Твоя угодник и да възвелича висотата на добродетелите, до която той възлезе чрез чистота и смирение.

Твоите родители чрез молитви и моления приеха от Бога дара на Божествената красота – тебе, който още преди зачатието си бил обещан, отче, и осветен още от утробата. Просвети душата ми чрез твоите молитви.

Роди се от обещание, както великият сред отците Ефрем, и подражавайки на неговия нрав, последва Христа по правия път, отче, научи и нас да ходим по него и да живеем благоугодно на Бога до края.

Макар и недостойно да ти принасям такова словесно хваление, богомъдри отче Козма, все пак го приеми с любов и принеси на Бога молитва за нас, като чадолюбив, та намерим милост в деня на страшното изпитание.

Богородичен: Моли се, чиста Дево, да се избавим от широкия и просторен път, който води към погибел, и да избегнем лявата страна, а да се удостоим да застанем отдясно на Сина ти ние, които те изповядваме като истинска Богородица.

Песен 3

Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Припев: Преподобни отче наш Козма, моли Бог за нас!

Един бисер* многоценен – Иисуса – придоби, свети, като всичко в нищо счете; и чрез него придоби Небесното царство, което и ние молим да получим. Не преставай, отче, с благоприятните си молитви към Господа.

* Мат. 13:45–46

От младини изучаваше Свещеното Писание, мъдри, в сърцето си прие духът на страха Божий, чрез който се просветли, вразумяваше и други към спасението, като показа свещени издигания към божествените добродетели.

Ти възлюби единствения животоначалник Иисус, отрече се от самия себе си, взе кръста си, живя безупречно, придоби очистителна кротост и умиление, отче Козма, и живя ангелски по плът живот, блажени.

Един път на живота си избра, който е доброволно за Христа умъртвяване на страстите; от младостта си прие Неговото благо иго, и вървеше по тесния път чрез много въздържание; прие от Христа сладостите на почестите и небесния венец.

Богородичен: Като си спомням за смъртта, когато неочаквано дойде времето да се освободя от плътските връзки, треперя, защото идва съдният ден. Кой ще ме избави от него, ако не ти, пречиста Дево? Затова винаги към тебе прибягвам, възхвалявайки те.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

След трета песен: Седален, глас 8. Подобен: Премудрости:

Още от утроба наистина се показа осветен, и на земята поживя като ангел, като умъртви плътта чрез въздържание, а по рождение и по нрав подобен на великия сред отците Евтимий, и се показа като угодник на Троицата, блажени. Затова и беше наставник към ревността за ангелски живот, Козма, богоносни отче наш. Моли Христос Бог да дарува прошка на греховете на тези, които с любов почитат твоята свята памет.

Слава. И сега. Богородичен:

Размишлявам за съда и се боя; треперя пред страшното изпитание. Уви, какво ще сторя, когато книгите бъдат разгърнати и делата бъдат изобличени? Затова прибягвам към тебе, пречиста Богородице: тогава застани пред мене и ме избави от онази беда, защото тебе имам за прибежище, Владичице, аз, твоя раб.

Песен 4

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Припев: Преподобни отче наш Козма, моли Бог за нас!

Обхванат от душевни и телесни болести, като имам елея на твоята милост за свещено помазание от небесата, преподобни Козма, бързо ме изцели и чрез топлите си молитви към Бога ми дарувай да извикам: слава на Твоята сила, Човеколюбче!

С Божията сила укрепен, славни, бил си тих и мълчалив, беседвайки с Бога чрез умната молитва, и никога не излизаше от църквата преди края на богослужебното пение, а единствено в Бога се поучаваше от свещеното Писание и чрез него се утвърждаваше.

Твоят наставник, който игуменстваше в обителта, като видя, отче, твоето усърдие и благоговение, ти възложи да служиш в църквата; нея ти благолепно украсяваше, а и самия себе си направи храм Божий чрез честен и непорочен живот.

Като бе обладан от неотклонна мисъл и желание, ти се удостои да се поклониш на светия пояс на Пресветата Богородица в храма на нейното Благовещение; и се удостои там да Я видиш, заради твоето целомъдрие и голямо благоговение.

Благодатта на Светия Дух, която слязла върху тебе чрез ръкоположението, те изпълни с божествени дарове, защото ти бе състрадателен и кротък, чрез смиреномъдрие отсичаш причините за страстите, наставляваш твоите духовни чеда и изцеляваш недъзите на душите.

Богородичен: Кой, прибягвайки към тебе, си отива посрамен, пречиста Дево, или кой, като проси, не получава от твоята благодат, Господарке? Затова с вяра и изповядвайки те, молим: дарувай ни твоите щедрости, като блага Родителка.

Песен 5

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Припев: Преподобни отче наш Козма, моли Бог за нас!

Озарен със светлината на Божията благодат и украсен с одеждата на свещенството, като имаш дръзновение пред Владиката Христа, не преставай, отче, да се молиш да достигнем и ние до Божия дом, където е гласът на радостта и песента на всички Негови преподобни.

Когато служеше в църквата, отче Козма, и в уединение се молеше пред образа на пресветата небесна Божия Майка, ти проля сълзи, молейки я да се застъпи пред Христа; и веднага чу гласа на онази, която се молеше за тебе: „Сине мой и Боже мой, настави Твоя раб към спасение!“ О, преславно чудо!

Към чудо се присъедини чудо, всеблажени, когато Христос отговори на Богородица, като повели на тебе да се отделиш и да живееш в безмълвие; и като влезе там като на поприще на поста, в тихо пристанище, ти изпълни всякакъв вид добродетел.

С огнепламенна душа и уязвен от Христовата любов, като избегна огнените примки на бесовете-ловци, ти се просвети, мъдри, с росоносната благодат и, като получи дара на прозорливостта, откриваше отдалеч онова, което беше скрито.

Богородичен: Със сърце и душа се развратих, погубих дадените ми благодати и ходя по неподобаващи пътища; но преди да попадна в ръцете на враговете, ти, Майко Божия, насочи ме към първото блаженство, защото съм овца от твоето спасително стадо, което ти ограждаш.

Песен 6

Ирмос: Ще излея молитвата си пред Господа и на Него ще възвестя моите скърби, защото душата ми се изпълни със злини и животът ми се до ада приближи. Като Иона, Владико, извикай ме от смъртта.

Припев: Преподобни отче наш Козма, моли Бог за нас!

Моли́твами твои́ми те́плими, пребл҃же́нне, ᲂу҆молѧ́ѧ Бг҃а те́мный ѻ҆́блакъ ᲂу҆ни́нїѧ моегѡ̀ разорѝ, и҆ ѡ҆мраче́нїе дꙋ́ши моеѧ̀ ѡ҆зарѝ, свѣ́томъ покаѧ́нїѧ и҆ ᲂу҆миле́нїѧ ꙗ҆́кѡ свѣ́та и҆спо́лненъ Всецр҃ю̀ предстоѧ̀.

С твоите топли молитви, преблажени, умолявай Бога: разсей тъмния облак на моето униние и озари мрака на душата ми със светлината на покаянието и умилението, та, изпълнен със светлина, да застана пред Всецаря.

Оу҆́мъ непрело́женъ сохрани́въ, ѿ пеле́нъ житїе́мъ восхожде́нїе показа́лъ є҆си къ Бг҃ꙋ, нищетꙋ̀ богатотво́рною и҆ пла́чь ра́достенъ стѧжа́въ, и҆́миже Бг҃ꙋ приближа́ѧсѧ, взима́лсѧ є҆си, ѻ҆́ч҃е, ѿ си̑лы въ си́лꙋ.

Като запази ума си непоколебим, чрез живота си показа възхождане към Бога, придобивайки нищетата като богатство и плача като радост; чрез тях, приближавайки се към Бога, отче, възходи от сила в сила.

Сказа̀ Хрⷭ҇то́съ тебѣ̀, єже́ къ Немꙋ̀ многорачи́тельное разрѣше́нїе, ꙗ҆кожѐ пре́жде во ѻ҆тцѣ́хъ вели́комꙋ Є҆ѵѳѵ́мїю, є҆мꙋ́же и҆ добродѣ́телїю подо́бникъ бы́въ, расто́рглъ є҆си мо́ре страсте́й, и҆ прише́лъ є҆си въ землю̀ ѡ҆бѣтова́нною.

Христос ти каза да се отправиш към Него с много усърдие, както някога на великия Евтимий; и като стана подобен нему в добродетелта, ти разкъса морето на страстите и достигна до Обетованата земя.

Веселѧ́сѧ совершѝ стезю̀ жи́зни и҆ Бж҃їй стра́хъ въ себѣ̀ заче́нъ, спасе́нїе роди́лъ є҆си заблꙋжда́емимъ, возсїѧ́въ ꙗ҆́кѡ со́лнце, просвѣща́ѧ добродѣ́телми, пꙋсты́йнею покрива́емъ, и҆ смиреномꙋ́дрїемъ ᲂу҆краша́емъ, ѻ҆́ч҃е досточꙋ́дне.

Весело извърши пътя на живота, като зачена в себе си Божия страх и роди спасение за заблудените; възсия като слънце, просвещавайки с добродетелите, обгърнат от пустинята и украсен със смиреномъдрие, досточудни отче.

Бг҃оро́диченъ: Ꙗ҆кожѐ И҆лїа̀ пе́рвѣе въ Карми́лѣ всели́сѧ, та́кѡ и҆ ты̀, свѧ́те, въ горѣ̀ Ст҃ѣ́й ᲂу҆празднѧ́сѧ, возжела́лъ є҆си ѻ҆со́бь бы́ти съ Богѡ́мъ, и҆ бг҃онача́льными ѡ҆зари́всѧ видѣ́нїй, ᲂу҆го́дникъ ꙗ҆ви́лсѧ є҆си чи́стѣй Бцⷣе, со а҆рха́гг҃ломъ вопїѧ̀ є҆́й ра́дꙋйсѧ.

Богородичен: Както Илия някога се засели на Кармил*, така и ти, свети, като се уедини на Светата гора, възжела да бъдеш насаме с Бога; и като се озари от божествените видения, се яви като чист угодник на чистата Богородица, заедно с архангела възклицавайки към нея: Радвай се!

* 3 Царства 18

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, гл. 8. Подобен: Возбранной:

Ти се принесе от младини като непорочна жертва на Бога чрез добродетелите, блажени Козма, тъй като беше изряден, наблюдаваше невеществените същества, затова си бил украса на преподобните, достоен за похвала гражданин на пустинята. Затова ти викаме: радвай се, отче Козма, украшение на постниците.

Икос: Тъй като си бил наистина осветен от младини, сам себе си направи Божи дом, отче, чрез божествените твои добродетели, на яве се украси като със светло злато с истинските вяра, надежда и любов, възлюби нищетата, принасяща полза и радостния плач, научи се на въздържание като безплътен, като придоби разум, мъжество, целомъдрие и смирение, чрез които се издигна и беше огрян с непрестанните молитви и влезе в небесните жилища. Затова ти викаме: радвай се, отче Козма, украшение на постниците.

Синаксар: В 22-я ден на месец септември празнуваме паметта на пророк Йона (800 г преди Хр.), св. свщмчк Фока, еп. Синопски (+117 г) и преподобни Козма Зографски (+1323). По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси! Амин.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Припев: Преподобни отче наш Козма, моли Бог за нас!

Ты̀ прⷪ҇ро́чески сле́зными ка́плѧми непреста́лъ є҆си посте́лю ѡ҆моча́ѧ, Космо̀ сла́вне, моли́твами же непреста́ннѡ Бг҃ꙋ приближа́ѧсѧ, восте́клъ є҆си къ высотѣ̀ прест҃ѣ́й, воспѣва́ѧ: блгⷭ҇в́енъ Бг҃ъ ѻ҆тє́цъ на́шихъ.

Ти, като пророка, непрестанно оросяваше постелята със слъзни капки, славни Козма, и като непрестанно се приближаваше към Бога с молитви, възходи към пресвятата висотата, възпявайки: благословен е Богът на нашите отци.

А҆́ще и҆ дале́че бѣ̀ сокрове́нное вїно̀, єже́ на пꙋтѝ сокри́ша посѣти́вши тѧ̀ бра́тїѧ, но ты̀ ѻ҆́ное дꙋхѡ́мъ прови́дѣлъ є҆си, ѻ҆́ч҃е, ѕмїе́їю врежде́нное, предре́клъ є҆си и҆̀мъ ѿ ѻ҆́ное не пи́ти. Тѣ́мже и҆зба́вльшесѧ смертоно́снагѡ ꙗ҆́да ѕмі́ева, вопїѧ́хꙋ: блгⷭ҇в́енъ Бг҃ъ ѻ҆тє́цъ на́шихъ.

Макар и далече да било скрито отровното вино, което братята, като те посетили, скрили по пътя, ти, отче, с духовно прозрение го видя и им предрече да не пият от него. Така, избавени от смъртоносната змийска отрова, те възкликнаха: благословен е Богът на нашите отци.

Глꙋбо́кимъ смире́нїемъ ѡ҆гражде́нъ сы́й, прпⷣбне, высото́ю тщестла́вїемъ ходѧ́щаго врага̀, низве́рглъ нога́ми попра́лъ є҆си: твои́ми ᲂу҆́бѡ къ Бг҃ꙋ моли́твами, ѻ҆́ч҃е, да́ждь и҆ на́мъ смире́ннѡ вопи́ти: блгⷭ҇в́енъ Бг҃ъ ѻ҆тє́цъ на́шихъ.

Ограден с дълбоко смирение, преподобни, ти низвергна и потъпка с нозете си врага, който ходи по висотата на тщеславието; затова, чрез твоите молитви към Бога, отче, дарувай и на нас смирено да възкликваме: благословен е Богът на нашите отци.

Бг҃оро́диченъ: Ѡ҆чище́нїе житїѧ̀ моегѡ̀ скве́рныхъ ра́ди дѣ́лъ неимꙋ́ща, кто̀ мѧ̀ невоспла́четъ: ѿхождꙋ̀ бо въ пꙋ́ть невѣ́домъ: ѿ пꙋтѝ за́повѣдей Сына твоегѡ̀ ᲂу҆клони́хсѧ. Тѣ́мже слезѧ̀ призыва́ю тѧ̀, Влⷣчице: скажи́ мнѣ̀ пꙋ́тъ, и҆ пойдꙋ̀ во и҆́стинѣ, поѧ̀: препѣ́таѧ є҆си, Бцⷣе, и҆ бл҃гослове́ннаѧ ѿ ро́да въ ро́дъ.

Богородичен: Като нямам чистота на живота заради скверните си дела, кой няма да ме оплаче? Защото тръгвам по непознат път, отклоних се от пътя на заповедите на твоя Син. Затова със сълзи те призовавам, Владичице: посочи ми пътя и ще тръгна по него в истина, възпявайки: Препрославена си, Богородице, и благословена от род в род.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Припев: Преподобни отче наш Козма, моли Бог за нас!

Любо́вїю Хрⷭ҇то́вою ᲂу҆тверди́всѧ, мꙋ́дре, ꙗ҆́кѡ рѣка̀ ꙗ҆ви́лсѧ є҆си напаѧ́ѧ сло́вомъ ᲂу҆ч҃нїѧ приходѧ́щїѧ къ тебѣ̀, ѻ҆́ч҃е, тѣ́мѣ̀ па́мѧтъ твою̀ любо́вїю ᲂу҆блажае́мъ, Содѣ́телю и҆ И҆збави́телю пою́ще: благословитѐ всѧ̑ дѣла̀ Гдⷭ҇нѧ Гдⷭ҇а.

Утвърден с Христовата любов, мъдри, се яви като река, напоявайки със словото на учението идващите при тебе, отче. Затова с любов ублажаваме твоята памет, възпявайки Твореца и Избавителя: благославяйте всички дела Господни Господа.

Ю҆́ность твоѧ̑, ѻ҆́ч҃е, ны́нѣ ꙗ҆́кѡ ѻ҆́рлѧ ѡ҆бнови́въ и҆ неизглаго́ланныѧ ра́дости наслажда́ешисѧ со а҆́гг҃лскими чинѝ, предстоѧ̀ невече́рнемꙋ Свѣ́тꙋ, съ ни́миже ра́дꙋѧсѧ пое́ши: благословитѐ всѧ̑ дѣла̀ Гдⷭ҇нѧ Гдⷭ҇а.

Твоята младост, отче, като орел сега се обновява и се наслаждаваш на неизказани радости с ангелските чинове, като предстоиш пред невечерната Светлина, и заедно с тях радостно пееш: благославяйте всички дела Господни Господа.

Безмо́лвїѧ рачи́тель бы́въ, ѿ ю҆́ности ве́сь прилѣпи́лсѧ є҆си Хрⷭ҇тꙋ̀, стра̑сти плѡ́тскїѧ воздержа́нїемъ и҆скорени́въ, ꙗ҆́снѡ прїѧ́лъ є҆си бл҃года́ть разсꙋжде́нїѧ, и҆ прозорли́вагѡ дарова̑нїѧ, вопїѧ̀: бл҃гослови́те вѧ̑ дѣла̀ Гдⷭ҇нѧ Гдⷭ҇а҆.

Като любител на безмълвието, още от младост изцяло се прилепи към Христос, като чрез въздържание изкорени плътските страсти. Явно прие благодатта на разсъждението и дара на прозорливостта, възкликвайки: благославяйте всички дела Господни Господа.

Є҆ди́нїѧ ра́ди за́пѡвѣди сохране́нїе, въ нощѝ мра́чной заблꙋди́вый бра́тъ, до сме́рти пострада́въ чꙋде́снѡ и҆зба́висѧ и҆ твои́ми бл҃ги́мъ разсꙋжде́нїемъ, ѻ҆́ч҃е, ѿ скорбѝ ᲂу҆тѣ́шивсѧ, вопїѧ́ше: благословитѐ и҆збави́телѧ Гдⷭ҇а во вѣ́ки.

Заради спазването на една заповед, заблудилият се в тъмната нощ брат*, претърпявайки страдание до смърт, по чуден начин се избави; и чрез твоето благо разсъждение, отче, като получи утешение в скръбта, възкликваше: благославяйте Избавителя Господа во веки.

* монах Дамян има конкретното монашеско послушание/правило дадено му от св. Козма — да не нощува в чужда килия.

Богородичен: Закопа́хъ ввѣ́ренный мнѣ̀ тала́нтъ, ꙗ҆́кѡ ра́бъ лѣни́вый, и҆ ника́коже па́мѧтствꙋю, ꙗ҆́кѡ и҆́мамъ ѿвѣ́тъ да́ти моемꙋ̀ Влицѣ, тѣ́мъ молю́тисѧ, всечⷭ҇таѧ пречⷭ҇таѧ Дв҃о, помозѝ мѝ ᲂу҆сꙋгꙋ́бити тала́нтъ, ꙗ҆́кѡ да ѡ҆брѧ́щꙋ Гдⷭ҇а моегѡ̀ ми́лостива во вѣ́ки.

Богородичен: Зарових поверения ми талант като ленив раб и никак не помислям, че ще трябва да дам отговор пред моя Владика. Затова ти се моля, всесвята пречиста Дево: помогни ми да удвоя таланта, та да намеря моя Господ милостив во веки.

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.

Припев: Преподобни отче наш Козма, моли Бог за нас!

На горѣ̀ И҆лі́ю препита́вый вра́номъ, тебѣ̀ же ѻ҆́рломъ пи́щꙋ посила́етъ, ꙗ҆́кѡ и҆зрѧ́денъ ᲂу҆чреди́тель, въ болѣ̑зни тебѣ̀, ѻ҆́ч҃е, творѧ̀ гоще́нїе, є҆ди́ный насища́ѧй всѧ́ко живо́тно бл҃говоле́нїѧ, и҆ даѧ́й пи́щꙋ боѧ́щимсѧ Є҆́гѡ.

Този, Който на планината като чуден устроител хранеше Илия чрез враните, изпрати на тебе, отче, храна чрез орел, и чрез него, когато беше в болест, ти устрои угощение — Той, Единственият, е Който насища всяко живо същество според Своето благоволение и дава храна на онези, които Му се боят.

Ѻ҆соблѝвагѡ дарова̑нїѧ прозорли́вагѡ ꙗ҆́кѡ и҆мѣ́ѧ, ѻ҆́ч҃е, восхище́нъ бы́въ въ моли́твѣ твое́й, ᲂу҆жа́снымъ ѿкрове́нїемъ, ви́дѣлъ є҆си воздꙋ̑шнаѧ мїта́рства, и҆ дꙋ́шꙋ мꙋ́чимꙋю ѿ бѣсѡ́въ, прови́дѣвъ ᲂу҆ме́ршаго, ѡ҆ не́мже и҆ слѐзы пролїѧ́лъ є҆си Гдⷭ҇ꙋ молѧ́сѧ.

Като притежаваше особен дар на прозорливост, отче, възнесен в молитвата си, чрез страшно откровение видя въздушните митарства и, виждайки (духовно) душата на починалия, измъчвана от бесовете, за него проля сълзи, молейки се на Господа.

Предста́вилсѧ є҆си ꙗ҆́кѡ И҆лїѧ̀ ревни́тель, добродѣ́телей, ѣ҆́здѧ колесни́цею къ нб҃сѝ, и҆дѣ́же жи́телство твоѐ ꙗ҆́вѣ написа́сѧ, пребога́те, и҆ ны́нѣ Влицѣ предстоѧ̀, помина́й вѣ́рою соверша́ющїѧ па́мѧть твою̀ свѣтоно́сною, и҆ всесвѧще́ннꙋю.

Яви се ревнител на добродетелите като Илия, възнесеният с колесница на небесата, където явно е записано твоето жилище, пребогати; и сега, предстоявайки пред Владиката, поменавай тези, които с вяра извършват твоята светоносна и всесвещена памет.

Ѡ҆конча́лъ є҆си житїѐ благи́ми дѣ́лы, и҆ бога́тство добродѣ́телей твои́хъ зрѧ̀ вра̑гъ, на зави́стъ поѡстри́сѧ, ꙗ҆́кѡ на дрꙋги́гѡ І҆́ѡва, ра̑ны возложѝ на тѧ̀, ꙗ҆́ростїю дыша̀, но сокрꙋши́сѧ прирази́всѧ, ѡ҆ сто́лпъ терпѣ́нїѧ твоегѡ̀ мꙋ́жескагѡ, ѻ҆́ч҃е бг҃облаже́нне.

Завърши живота си с добри дела и като видя богатството на твоите добродетели, врагът се разпали от завист и като срещу втори Иов, в яростта си нанесе рани върху тебе; но се съкруши, като се разби в стълпа на твоето мъжествено търпение, отче богоблажени.

Бг҃оро́диченъ: Ю҆́жѣ ѿ вѣ́ка несвѣ́домꙋю та́йнꙋ*, прїе́мшаѧ и҆ воплоще́нїе Слова̀ Бж҃їѧ ѿкри́вшаѧ мїрꙋ̀, молю́тисѧ Марі́е Бг҃оневѣ́сто: ѿ та́йныхъ мои́хъ ѡ҆чи́сти мѧ̀, да неѡсꙋжде́нъ бꙋ́дꙋ въ де́нь стра́шнагѡ и҆спита́нїѧ, є҆гда̀ прїи́детъ Сы́нъ тво́й сꙋди́ти всемꙋ̀ мїрꙋ̀.

* по Богородичния отпустителен за 4 глас.

Богородичен: Ти, която прие непознатата от векове тайна и откри на света въплъщението на Божието Слово, богоневесто Мария, моля ти се, очисти ме от моите тайни (грехове), за да не бъда осъден в деня на страшното изпитание, когато твоят Син ще дойде да съди целия свят.

Катавасии, гл. 4, Отвèрзу устà моя.

Песен 1

Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух (Свети), и ще произнеса дума за царицата майка, ще се явя светло тържествуващ и с радост ще възпея нейните чудеса.

Песен 3

Богородице, жив и изобилен изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.

Песен 4

Пребожественият Иисус, Който стои в славата на божествения престол, дойде на лек облак чрез нетленната длан – Божията майка и спаси тия, които казват: Христе, слава на Твоята сила.

Песен 5

Всички се удивиха на твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, зачена в утробата си Бога на всичко и роди Безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.

Песен 6

Богомъдри, като честваме тоя божествен всепочитан празник на Божията майка, елате да приветстваме и славим Бог, Който се роди от нея.

Песен 7

Богомъдрите отроци не почетоха творението вместо Твореца, но мъжествено пренебрегнаха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославени Господи и Боже на нашите отци!

Песен 8

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благочестивите отроци бяха спасени в пещта от Богородичната рожба, което тогава беше предобразувана, а сега е действителна; тя подбужда цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте през всички векове. 

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Честнейшую херувим

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. 

9-та песен от катавасиите 

Нека всеки човек се зарадва, просвещаван от Духа, а безплътните по естество духовни същества да тържествуват, като почитат свещения празник на Божията майка и казват: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Вечнодево!

Малка ектения

Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отец и Син, и Свети Дух сега и винаги, и во веки веков.

Светилен, гл. 3. Подобен: Свете неизменный

Боже, Който си трисъставна светлина и истински Творец, просвети мрака на нашите души; ето, довеждаме пред Тебе да се моли този, който е от утроба осветен от Тебе, всеблаженият Козма, и заедно с него, като падаме, се молим: утеши бурята на нашите грехове и избави всички нас от скърби.

Слава, същият:

И сега, Богородичен: По-светла от слънцето, Богородице Марийо, просвети с благодат тези, които ти се покланят и призовават твоето пресвято име; запази тази обител* от всяко зло, и изпълни живеещите в нея с вечно веселие и духовни радости, защото ти си застъпница на нашите радости.

* Зографския манастир

Хвалитни стихири, на 4, гл. 8

Всякое дихание

Подобен: О, преславнаго чудесе:

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

4. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Дойдете съсловие на всички богомъдри и постници, за да почетем днес винаги прославяния Козма, който заради любовта си към Христос остави всичко в света, и по тесния път на безстрастния, евангелски живот тръгна, и комуто с похвали призоваваме: О, какво неизказано веселие ти дарува Христос, премъдри, Него моли да се спасят нашите души.

3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)
Същата стихира.

2. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)
Преподобни, винаги-блажени отче Козма, ти стана образец на монасите, похвала и опора, и най светъл светилник на тази обител*, не си се уплашил от заплахите на лъжливия враг, и въпреки че живя в пещера, о всепочитани, чрез даровете, които са в тебе, ти открито си потъпкал издигането на гордостта на демоните.

* в мирските църкви може да се замести със „Зографския манастир“.

1. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

О, преславно чудо! Днес ангелите на небето и постниците на земята ликуват в памет на достойния за удивление Козма. Ангелите го увенчават като победител, а хората му принасят песен с похвала, дивейки се и казвайки: О, как достойно завърши пътя. О, блажени, в какво неизказано жилище те засели Хрисос, като постник и почитан мъченик.

Слава, гл. 8: Ти се изкачи по стъпалата на добродетелите до висините и с прекрасния живот във въздържание очисти душевните си чувства; от пустинята гледаше красотата на Горният Йерусалим и заради болезнените подвизи достойно прие почести, с надсветовните* чинове (ангелски) се радваш, блажени, като се наслаждаваш на вечните блага в царството Христово, и като плодовита маслина, с потта на твоите добродетели като със свети елей помазваш лицата днес на духовно празнуващите твоя свята памет; но отче многопочитани и богоносни Козма, заедно с нашия велик защитник, мъченика Георги, моли се на Владиката и Спасителя на всички да дарува мир на света и добруване на тази обител, а на душите ни – велика милост.

* извън видимия свят

** Зографския манастир

И сега, Богородичен: Владичице, приеми молитвите на Твоите раби и ни избави от всяка нужда и печал.

Велико славословие

Тропар, на преподобния, гл. 3:

Въпреки, че си бил в плът, удивил си небесните сили, как в смъртно тяло невидимо си победил чрез силата на кръста безтелесния враг, заради това, всеблажени Козма, като имаш дръзновение пред Христос, моли Го, отче, да се спасят нашите души.

——————————————————-

На Литургията

Прокимен, гл. 7: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс. 115:6)

Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3)

Апостол, към Галатяни, стр. 361. (5:22-6:1)

Братя, плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме. Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.

Евангелие от Матея 11:27-30, стр. 243.

Причастен: Във вечна памет ще остане праведникът. (Пс.111:6)