Неделя на всички български светии

Втора Неделя след Петдесетница

 – на всички български светии

ГЛАС 1

В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА

Стихирите на светиите на вечерната са преведени от проф. Иван Желев Димитров

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 1:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

Приеми нашите вечерни молитви, свети Господи, и ни дарувай прощение на греховете, защото Ти единствен в света показа възкресението.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Обиколете Сион, хора, и го обградете, отдайте в него слава на Възкръсналия от мъртвите, защото Той е нашият Бог, и ни е изкупил от нашите беззакония. 

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Дойдете, хора, да възпеем и да се поклоним на Христос, славейки Неговото възкресение от мъртвите, защото Той е нашият Бог и е изкупил света от измамата на врага.

Други стихири от св. патр. Анатолий, глас същия:

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Веселете се, Небеса! Затръбете, земни основи! Викайте от радост, планини! Ето, Еммануил прикова нашите грехове на кръста и Той, Който дава живот, умъртви смъртта, като възкреси Адам, защото е човеколюбив. 

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Да похвалим Този, Който по собствена воля бе разпнат за нас в плът, пострада, бил погребан и възкръснал от мъртвите. Нека кажем: утвърди църквата Си в истинската вяра и умири живота ни, Христе, защото си добър и човеколюбив.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Заставали пред Твоя животворен гроб ние, недостойните, Ти принасяме славословие на Твоето неизразимо състрадание, Христе Боже наш. Защото Ти, Безгрешни, си приели кръста и смъртта, за да дадеш на света възкресение, като човеколюбив.

На българските светии

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)

С какви похвални венци да увенчаем светците, които са просияли изсред българите и имената им са записани в книгата на живота? Защото те израснаха от корена на дива маслина, но чрез светото кръщение се присадиха на благородното дърво на Божията Църква и последваха предобрия подвиг на Христовата любов, обогатиха се с елея на благодатта, с който обилно помазаха душите на нас, които с любов празнуваме почитаемата им памет.

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7)

С какви прекрасни песни да възпеем светците, просияли изсред българите: Кирил и Методий, Наум и Климент, Сава, Горазд и Ангеларий? Защото те извършиха трудове, равни на апостолските, проповядваха евангелието на царството Божие и претърпяха люти гонения от противниците, просветиха славянските народи, просвещават и нас, които с любов възпяваме почитаемата им памет.

Стих: Хвалете Господ, всички народи, прославяйте Го, всички племена! (Пс. 116:1)

С какви вдъхновени песни да възхвалим просиялите от български род светци? Защото първият сред мъчениците княз Боян и Йоан Владимир, Николай, славата на град София, и двамата Георгиевци, и Злата Мъгленска, Игнатий, Дамаскин, Онуфрий и останалите с кръвта на мъченичеството измиха съзнанието си и образа Божи като огледало, и като пострадаха за Христос, Който пострада за всички, получиха дръзновение да се молят за нас, които с любов възхваляваме почитаемата им памет.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

С какви сладкодучни слова да възвеличим просиялите от български род светци? Защото Йоан Рилски и Гавриил, Йоаким и Прохор, Теодосий и Ромил, Козма и Пимен Зографски, сладкогласният Йоан Кукузел и останалите с пустинническия си живот просияха като небесни звезди, а с пост и молитва усъвршенстваха Божия образ в себе си, като станаха подобни на небесния Отец и получиха благодат да се молят за нас, които с любов величаем почитаемата им памет.

Слава на българските светци, глас 8.

Вседържителю Господи, Създателю на духовното лозе, ето, Ти си приел като първоберки от българския род сладките плодове на преподобния живот и на правдата, затова не проклинай смокинята заради безплодието ѝ, нито заповядвай на Твоите раби да я отсекат, но я украси с добро благословение, за да дава повече плод, като по техните молитви я утвърждаваш навеки в православната църква и даваш на Твоя народ милост и щедрости.

И сега, Богородичен: Всемiрную славу

Да възпеем Девицата Мария, славата за целия свят, произлязла от човеци, а родила Владиката (Господ), небесната врата, възпявана от безплътните (ангели) и украшение за вярващите! Защото тя стана небе и храм на Божеството, тя разруши разделителната стена на враждата (на човеците с Бога), на нейно място въдвори мир и отвори царството. Като имаме нея за утвърждение на вярата, имаме за застъпник и родилия се от нея Господ. Затова дерзай, дерзай, народе Божи! Защото Той като всемогъщ ще победи враговете.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Най-древната молитва

Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; облечен е с величие. 

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. 

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)

Паримии

Свещеникът: Премъдрост!

Четецът: Ще се чете из пророчеството на Исайя (43:9-14а).

Свещеникът: Да внимаваме!

Четецът: Тъй казва Господ: Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! А мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев.

Свещеникът: Премъдрост!

Четецът: Ще се чете из Премъдрост Соломонова (3:1-9).

Свещеникът: Да внимаваме!

Четецът: Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Свещеникът: Премъдрост!

Четецът: Ще се чете из Премъдрост Соломонова (5:15-6:3а).

Свещеникът: Да внимаваме!

Четецът: Праведниците живеят довека; наградата им е у Господ и грижата за тях – у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господ, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие Своята ревност и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата и ще си наложи за шлем нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат праволучни светкавични стрели и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя и злодеянието ще катурне престолите на силните. Затова слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господ ви е дадена властта и силата – от Вишния.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

На стиховните стихири, възкресни, глас 1.

Чрез Твоето страдание, Христе, се освободихме от страстите, а чрез Твоето възкресение, се избавихме от тлението. Господи, слава на Тебе!

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)

Да се радва създанието, да се веселят небесата, народите да запляскат от радост с ръце, защото Христос, нашият Спасител, прикова греховете ни на кръста, и като умъртви смъртта, възкреси падналия Адам заедно с целия му род и ни дарува живот, защото е човеколюбив.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б) 

Непостижими Господи, Който си Цар на небето и земята, доброволно си бил разпънат на кръст заради Твоето човеколюбие; адът се огорчи, когато Те срещна долу, а душите на праведните Те посрещнаха с радост и Адам, като видя в преизподнята Тебе, Твореца, възкръсна. О, чудо! Как Животът на всичко вкуси смърт? Но това стана, както Той пожела, за да просвети света, който вика и казва: слава на Тебе, Господи, Който си възкръснал от мъртвите!

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)

Жените мироносици, носейки миро, бързо и ридаейки достигнаха при Твоя гроб. Като не намериха пречистото Ти тяло, научиха от ангелите за новото и преславно чудо, и на апостолите казаха: Възкръсна Господ, като дарява на света велика милост. 

Слава: на българските светии, гл. 6:

Верни и мъдри раби на нашия Господ, Който ви е поставил над имота Си и като е погледнал в нощната стража на този живот и ви е намерил да бдите без да заспивате, Той ви въведе в двореца на радостта от Него; затова ви молим: не преставайте да давате на своите сродници храната на Божията благодат в подходящото време с вашето застъпничество, като се молите на Господ да помилва душите ни.

И сега, Богородичен, глас 6.

Христос Господ, моят Творец и Изкупител, Пречиста, произлезе от твоята утроба и като се облече в мене, освободи Адам от някогашната клетва; затова, Всечиста, като на истинска Божия майка и Дева непрестанно ти пеем ангелското „Радвай се!“ Радвай се, Владичице, закрила и покров, и спасение за душите ни.

Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

Слава, тропар на българските светии, глас 1: Чествайки вашия почитан събор и празнувайки светата ви памет, светци, просияли изсред българите, ние усърдно ви молим: молете Господ за всички и най-вече за вашите родственици да се запази българската земя от всякакви беди и народът да се утвърди навеки в православната вяра, та като поживеем мирен живот, заедно с вас да получим вечното отечество в блаженото царство на Христос Бог.

И сега, Богородичен: Гавриилу вещавшу

Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.

——————————————————————-

Утринна служба

Бог Господь, Пс.117, гл.1:

  Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камакът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в нашите очи.

Тропари

Възкресен тропар, глас 1: Кaмени запечaтану

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче! (2х)

Слава, тропар на българските светии, глас 1: Чествайки вашия почитан събор и празнувайки светата ви памет, светци, просияли изсред българите, ние усърдно ви молим: молете Господ за всички и най-вече за вашите родственици да се запази българската земя от всякакви беди и народът да се утвърди навеки в православната вяра, та като поживеем мирен живот, заедно с вас да получим вечното отечество в блаженото царство на Христос Бог.

И сега: Гавриилу вещaвшу…

Когато Гавриил ти каза с глас да се радваш, Дево, тогава се въплъти Владиката на всички в Тебе – светият Кивот, както предсказа праведния Давид. Ти се оказа по-просторна от небесата, носейки твоя Творец. Слава на Вселилият се в Тебе; слава на Този, Който излезе от Тебе; слава на Този, Който чрез твоето раждане ни освободи. 

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седални възкресни, глас 1:

Гробът Твой, Спасителю, войниците пазеха, и станаха като мъртви, когато ангелът се яви да проповядва на жените възкресение. Тебе славим – Унищожителят на тлението, пред Тебе падаме – Възкръсналият от гроба, и Единствен Бог наш.

Стих: Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. Пс 9:33

Към кръста доброволно си прикован, Щедри, в гроба беше положен сякаш си мъртъв, Животодавче, съкрушил си властта на силните със Своята смърт. От Тебе затрепереха вратата адови, Ти възкреси отвека умрелите, като Единствен Човеколюбец.

Слава, и сега, Богородичен: Ние, които с любов прибягваме към твоята доброта, знаеме, че си Майка Божия и наистина Дева си останала след раждането. Ние, грешните, те имаме за единствена защита, чрез тебе придобихме спасение при изкушенията, единствена Непорочна. 

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седални, глас 1

Подобен: Камени запечатану:

Жените дойдоха подранили на гроба и като видяха ангела, се изплашиха: гробът излъчваше живот, чудото ги удиви; затова отидоха и проповядваха на учениците възкресението; единствено могъщият и силен Христос плени ада и възкреси със Себе Си всички тленни, като със силата на кръста премахна страха от осъждането.

Стих: Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса! Пс. 9:2

На кръста беше прикован, Животе на всички, и си станал като мъртвите, Безсмъртни Господи, възкръснал си тридневен, Спасителю, като въздигна Адам от тлението. Затова и силите небесни Те възпяват, Животодателю Христе: слава на Твоето възкресение, слава на Твоето снизхождение, единствен Човеколюбче!

Слава, и сега, Богородичен: Марио, осветен съд на Владиката, издигни ни, които паднахме в пропастта на лютото отчаяние, прегрешения и скърби. Ти си на грешните спасение, помощ и крепка защита, и спасяваш твоите раби.

„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.

Слава

Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!

И сега

Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота. 

Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)

Малка ектения

Възглас: Защото е благословено Твоето име и е величествено Царството Ти, на Отца и Сина, и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Ипакои, глас 1:

Покаянието на разбойника окраде рая, а плача на мироносиците възвести радостта, защото Ти възкръсна, Христе Боже, като дари на света велика милост.

(Степенны) Стъпални, гл. 1:

Антифон 1, Пс. 119

Чуй моята болка, когато скърбя Тебе призовавам, Господи.

Непрестанно божествено желание е присъщо на пустинниците, защото са извън суетния свят.

Слава, И сега: На Светия Дух чест и слава подобава, както на Отца заедно със Сина, затова да възпеем единовластната Троицата.

Антифон 2, Пс. 120

Като ме издигна във висините на Твоите закони, просвети ме, Боже, с добродетели, за да Те възпявам.

Вземайки ме с десницата Си, Слове, съхрани ме и ме пази, да не ме изгори греховният огън.

Слава, И сега: Чрез Светия Дух се обновява цялото творение и се връща в първоначалното състояние, защото Той е равномощен с Отец и Словото.

Антифон 3, Пс. 123

Когато ми казаха: да отидем в Господния двор, – развесели се духът ми, зарадва се сърцето ми.

Голям страх има в дома Давидов, защото там са поставени престоли, за да бъдат съдени всички земни племена и народи.

Слава, И сега: На Светия Дух е достойно и трябва да се принася чест, поклонение, слава и власт, както на Отца и Сина, защото Троицата е Единица по естество, а не по лица.

Прокимен, глас 1:

Ще се вдигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят. (Пс.11:6) Стих: Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено. (Пс. 11:7) (и пак прокимена).

Канон на българските светии, гл. 4

Песен 1

Ирмос: Ще отворя устата си и ще се изпълня с Дух и ще изрека слово за Царицата Майка! Ще се явя светло тържествуващ и ще възпея с радост нейните чудеса.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Боже, Светий над светиите, дай ми свише благодат, за да възпея достойно светиите, които благоволи да приемеш от българите с обещание на бъдещите блага и които Те възпяват: „Дивен Си, Боже, Творец на славни чудеса!“.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Бог въздигна цар Борис като втори Мойсей за българския род, за да го изведе от Египет – мрака на идолослужението и през морето на Кръщението да го посели в обетованата земя на благочестието, където да възпява: „Дивен Си, Боже, Творец на славни чудеса!“.

Слава: Уловени в мрежата на Промисъла Божи, Методий и Кирил с учениците им, подобно на Аарон, чрез свещенодействието на словото и тайнствата на благочестието, проповядваха на славяните Синайския закон и най-вече Закона от Сион, възпявайки Господа: „Дивен Си, Боже, Творец на славни чудеса!“.

И сега: Кой ще разкаже за всички Твои милости, Пречиста? Чрез Своето застъпничество Ти като от морска бездна извеждаш от дълбините на греха мнозина, а те възпяват: „Дивен Си, Боже, Творец на славни чудеса!“.

Песен 3

Ирмос: Богородице, жив и изобилен Изворе, Твоите певци, събрани в хор, духовно укрепи в божествената Твоя слава и ги удостой с венците на славата.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Първият от българите, който изповяда Бога и духом предрече, че земята българска ще процъфти с благочестие, бе Боян, княз Енравота, който след братовия съд проля кръвта си за Христа и така пръв се сподоби с венеца на славата.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Христовото лозе на българска земя принесе на Бога узрелия грозд – преподобния Йоан Рилски, който чрез уединен живот в пустинята достигна в пълната възраст на Христовото съвършенство и се сподоби с най-светлия венец на славата.

Слава: Редом с него, нека споменем и Йоаким Осоговски, Гавриил Лесновски и Прохор Пшински, които от същия огън на божествената благодат запалиха своите светилници и се сподобиха с венците на славата.

И сега: Чрез Твоето безсеменно раждане, Майко и Дево, Ти ни избави от всеобщите беди на грехопадението Адамово, и чрез застъпничеството Си въздигаш достойните и ги удостояваш с венците на славата.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

От Октоиха: Кондак, глас 1. Подобен: Егда приидеши:

Ти възкръсна от гроба в слава като Бог, и съвъзкреси света. Човешкото естество Те възпя като Бог и смъртта изчезна. Адам ликува, Владико, а Ева сега, избавена от оковите, се радва и казва: Ти си, Христе, Който даряваш възкресние на всички!

Икос: Да възпеем като всесилен Бог Този, Който възкръсна на третия ден и строши вратите на ада, и вдигна ония, които от векове са в гробовете, Който благоволи да се яви на мироносиците и да каже първо на тях „Радвайте се“, и Който възвести радостта на апостолите, защото единствен е Животодател. Затова жените с вяра благовестиха на учениците знаменията на победата, а адът стене и смъртта ридае, но светът се весели и всички хора се радват, защото Ти, Христе, даряваш възкресение на всички.

Седален на светиите, глас 2: С милосърдие и благост Ти погледна към нашата Църква и народа ни, поръсвайки нас грешните с благодат и осиявайки ни със Слънцето на Твоята правда; Ти възведе светиите до състояние на мъже съвършени и прие принасянето на духовния плод от нашия род в небесните житници; по техните молитви, Боже, и ние молим да Се смилиш над нас.

Слава, и сега: Бидейки извор на милосърдието, не ни лишавай от Твоята милост, Богородице, но молейки се непрестанно на Господа заедно с всички светии, просияли сред българите, освободи ни от воюващите против нас врагове, утвърди ни в православното благочестие и ни въведи в тихото пристанище на спасението на нашите души.

Песен 4

Ирмос: Седящ в славата на божествения престол, на Облак лек дойде Пребожественият Иисус, носен на нетленната Длан – Богородица, и спаси ония, които викат: „Слава на Твоята сила, Христе!”.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

В древност, бягайки от Никея и от Христопротивната злоба на отстъпника Юлиан, епископите Теодор и Тимотей, заедно с Комасий и Евсевий достигнаха в Тивериопол (сега Струмица), където намериха ученици в благочестието и всичките петнадесет за Христа мъченически победиха враговете, пеейки: „Слава на Твоята сила, Христе!”.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Андрей, юродствайки в Константинопол, се възнесе до трето небе чрез добродетелите си и видя Покрова на Божията Майка над християнския род; и побеждавайки докрай лукавия, зовеше: „Слава на Твоята сила, Христе!“.

Слава: Като трънлив шипков храст израсна някога в нашата земя света Варвара, но нейният безбожен баща, узнавайки, че е приела Христовата вяра, със собствените си ръце я предаде на заколение, превръщайки я в богоприятна жертва, която зове към Господа: „Слава на Твоята сила, Христе!“.

И сега: Богородице Марийо, Ти си облак лек, чрез който при нас дойде Пребожественият Иисус за нашето спасение; не преставай да се молиш за нас да бъдем помилвани ние, които зовем: „Слава на Твоята сила, Христе!“.

Песен 5

Ирмос: Изуми се всичко от Твоята божествена слава, защото Ти, непознала брак Дево, носи в Твоята утроба Всевишния Бог и роди надвременния Син, Който дарява с мир всички, които Те възпяват.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Разпалвани от Божията любов в монашеския подвиг, небесна слава получиха Козма Зографски, чието тяло не бе открито в гроба, и Димитър Басарбовски, чиито мощи почиват нетленни и извършват чудеса.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Украсявайки църквите чрез музиката, Пимен Зографски в душата си извая образа на Господа, а Йоан Кукузел, възпявайки ангелски Господа и Пречистата Богородица, постигна ангелско достойнство.

Слава: Макар и жени по естество, Петка Епиватска и Филотея Търновска чрез подвижничеството удържаха победа над врага, а Злата Мъгленска и света Неделя с мъченичество прославиха Жениха си Христа и влязоха в Чертога на радостта.

И сега: Изворе на радост, Богородице, зарадвай окаяната ми душа, като ме научиш на Божията правда и сред бурята на страстите ми ме дари с мир; направи ме син и наследник на Божието Царство.

Песен 6

Ирмос: Като честваме този божествен и всепочитан празник на Богомайката елате, богомъдри, да запляскаме с ръце, славейки Родения от Нея Бог.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Подвизите на светителството, на подвижническия живот и на безкръвното мъченичество понесе патриарх Евтимий и се сподоби с множество венци, а Иларион Мъгленски, надвивайки над еретиците, от нетленните си мощи източва чудеса.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Като научи от преподобни Григорий Синаит монашеското правило и благочестие, Теодосий Търновски сам научи мнозина други и ги утвърди в Православието, а по време на молитва стана като огнен стълб и преминавайки в горното Отечество, бе възпят от небесните ангели.

Слава: Ангелите се удивиха на дръзновението на преподобните мъченици Игнатий Старозагорски, Дамаскин Габровски, Лука Адрианополски, Сергий Къпински и Никита Серски, които бидейки обесени заради Христа, скоро се удостоиха с възшествие към небесата.

И сега: Духовни граде, в който Се всели Синът Божи, за да живее сред човеците, бидейки на върха на съвършенството, не се укривай от моите недостойни очи, но ме напътствай към горния Йерусалим.

Кондак на светиите, глас 2: В непрестанни молитви и застъпничества, омилостивявайте Господа към нас, о светии, сред българите просияли, та да празнуваме с радост вашата памет до Второто пришествие на Съдията и всеобщото възкресение.

Икос: Благ Си Ти, Господи, но страшни са Твоите съдби, защото срещу грешниците е Твоята заплаха. И кой ще изтърпи гнева Ти или кой ще устои, ако забелязваш беззаконията? Но милостиво приеми и застъпничеството на Твоите раби, които Си приел сред българите, в насладата от Твоите блага. Затова Те молим: смили се над нас по техните молитви и запази рода ни невредим от нападенията на враговете, дори до Второто Твое пришествие и всеобщото възкресение.

Синаксар: В тоя ден – Неделя втора след Петдесетница, празнуваме паметта на всички преподобни и богоносни отци просияли в българските земи. По техните молитви, Христе Боже, помилуй ни и ни спаси. Амин.

(Накрая съм сложил превода на Макариополския епископ д-р Николай от книжката Синаксарник). 

Песен 7

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече от Твореца, но като потъпкаха мъжествено застрашаващия ги огън, радостно възпяха: „Благословен Си Ти, преславният Господ и Бог на нашите отци!“.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Изгорени с огън от римокатолиците за твърдото си православие, двадесет и шестте Зографски мъченици горяха повече в огъня на любовта към благочестието и тъй получиха отплата за своето мъченичество и подвижничество, зовейки: „Превъзнасян Господи и Боже, благословен Си!“.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

С дара на чудотворството преподобният Йаков от Костур хвърли в смут мохамеданите, които люто се разбесняха против него, а той предрече смъртта на царя-мъчител, мъки претърпя, причасти се със Светите дарове и предавайки духа си бе обесен заедно с другия Йаков и с Дионисий, пеейки: „Превъзнасян Господи и Боже, благословен Си!“.

Слава: Както огънят не се докосна до тялото на Георги Нови, който стана прослава на град София, тъй и тлението не се допря до обесения от три дни Георги Най-нови и до Николай, убит с камъни и изгорен, станал богоугодно всесъжение; и тримата възпяват Троицата, зовейки: „Превъзнасян Господи и Боже, благословен Си!“.

И сега: Възхвалявайки Богородица, Която пророк Даниил предвидя като неразломима Планина, нека се поклоним на отсечения от Нея без човешка ръка Камък – Христос и да пеем: „Превъзнасян Господи и Боже, благословен Си!“.

Песен 8

Ирмос: Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица: тогава – предизобразяван, а сега – действителен; Той свиква цялата вселена да Ти пее: „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове!“.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Правда стори цар Управда – Юстиниан Велики, като възлюби благочестието и въздигна храмове на Бога; благоверният пък Петър умря за земното царство и заживя в монашество, а княз Йоан Владимир невинен претърпя посичане поради роднинска злост; но сега всички заедно зоват: „Възпявайте Господа, твари, и Го превъзнасяйте во веки!“.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Мохамедански меч посече заради благочестието в различни времена преподобните мъченици: Георги Софийски, Онуфрий Габровски, Акакий Серски, Райко Шуменски, Йоан Търновски, Константин Софийски, Прокопий Варненски, а към тях и Христо мъченик и Йоан Българин, които пеят: „Възпявайте Господа, твари, и Го превъзнасяйте во веки!“.

Припев: Благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.

Ромил Бдински и Роман Търновски усвоиха подвижничеството при Григорий Синаит, и обдарени с благодат извършиха велики чудеса и влязоха в небесната радост, пеейки: „Възпявайте Господа, твари, и Го превъзнасяйте во веки!“.

И сега: Твоите молитви възнеси като тамян благоуханен към Твоя Син, Богородице, та спасявани от робството под врага и възвеждани в небесното Отечество, заедно с Теб и всички светии от нашия род да пеем: „Възпявайте Господа, твари, и Го превъзнасяйте во веки!“

Песен 9

Ирмос: Нека всеки, роден на земята, да ликува, просвещаван от Духа; да тържествува и естеството на безплътните умове, почитайки свещеното тържество на Богомайката и да зове: „Радвай се, Всеблажена Богородице, чиста Приснодево!“.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Нека още споменем свещеномъчениците Висарион Смолянски и Симеон Самоковски, преподобните Нектарий Битолски, Софроний Софийски, Дионисий Костурски, Теофил Мироточиви и към тях праведния Михаил воин и мъчениците: Анастасий Струмишки, Лазар Български, Ангел Лерински, Димитър Сливенски, които заедно се молят за нас.

Припев: Светии от българския род, молете Бога за нас.

Нека споменем и Филипополските, Доростолските и Адрианополските  (Одринските) мъченици, пострадали в древност по тия земи още преди населването им от българите; и най-вече да си спомним синовете и дъщерите на българския род, чиито множества бяха избити от мохамеданите за Христа в планините Пирин и Родопа, за да се помолят за нас.

Слава: О, светии, които просияхте от българския род и чиято обща памет сега празнуваме, като имате голямо дръзновение пред Господа, не забравяйте сродниците ви по плът, но молейки се непрестанно, избавяйте ни от вражеските мрежи на лукавия и от всякакви падения.

И сега: Ти си извор на спасението, Богородице, защото чрез тебе се роди нашият Спасител, Христос Господ. Затова към тебе обръщаме очи с молитва: моли се заедно с всички светии от нашия род, да получим вечните блага, като живеем в мир и всяко благочестие.

Катавасии: Отвèрзу устà моя.

Песен 1

Ще отворя устата си, и ще се изпълнят с Дух Свети, и ще произнеса дума за Царицата Майка, и ще се явя светло тържествуващ, и радвайки се, ще възпея нейните чудеса.

Песен 3

Богородице, жив и изобилен изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.

Песен 4

Пребожественият Иисус, Който стои в славата на божествения престол, дойде на лек облак чрез нетленната длан – Божията майка, и спаси тия, които викат: слава, Христе, на Твоята сила.

Песен 5

Всичко дойде в ужас от твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, си носила в утробата си Бога, Превъзнесения над всичко, и си родила Безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.

Песен 6

Богомъдри, като чествуваме тоя божествен всепочитан празник на Божията майка, елате да пляскаме с ръце и славим Бога, Който се роди от нея.

Песен 7

Богомъдрите отроци не почетоха тварта наместо Твореца, но като потъпкаха мъжествено огнената заплаха, радваха се и пееха: „Благословен си Ти, Препрославени Господи и Боже на нашите отци!“

Песен 8

Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благочестивите отроци бяха запазени в пещта от Богородичното раждане, което тогава беше предобразувано, а сега е действително. То подбужда цялата вселена да ти пее: Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове. 

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресно Евангелие, (второ)

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши. 

Псалом 50

Слава, гл. 6: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.

Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира: Възкръсна Иисус от гроба както предрече, дарува ни живот вечен и велика милост.

Дяконът: Литийна молитва. И възглас: По милостта и щедростите и човеколюбието:

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината, с песни да възвеличим!

Честнейшую 

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. 

9-та песен от катавасиите 

Нека се радва всеки земнороден, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове, което почита свещеното тържество на Божията майка, нека тържествува и вика: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.

Малка ектения 

С: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.

Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларии (Светилни)

Втори възкресен

Виждайки отвален камъка, мироносиците се зарадваха, а като видяха седящия в гроба юноша, той им рече: Ето, Христос възкръсна. Кажете на Петър и апостолите, да идат в Галилея на планината, че там ще се яви пред вас, Неговите приятели, както ви предсказа.

Слава: Събрани днес, братя, да възхвалим светиите от нашия род, защото те, като имат дръзновение да се молят непрестанно за нас на Бога, победиха нападенията на враговете, за да се веселим заедно с тях в Небесното Отечество.

И сега, глас 2: Ангел донесе „радвай се“ на Девата преди Твоето зачатие, Христе, и ангел отвали камъка от Твоя гроб. Първият, вместо печал, предсказа неизказани радости; вторият, вместо смърт, Те проповядва и величае като Подател на живота и каза за възкресението на жените и посветените в Божията тайна. 

Хвалитни стихири на 8: 

4 възкресни стихири, глас 1, и 4 стихири на светиите, глас 8.

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Възкресни, глас 1

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. Пс.149:9 

Възпяваме Твоето спасително страдание, Христе, и славим Твоето възкресение.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. Пс.150:1

Като си претърпял кръст, обезсилил си смъртта и си възкръснал от мъртвите. Умири живота ни, Господи, като единствен Всесилен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2

Пленил си ада и възкресил си човека чрез Твоето възкресение, Христе. Сподоби ни с чисти сърца да Те възпяваме и славим!

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3 

Славим Твоето божествено слизане и Те възпяваме, Христе. Роден си от Девата, без да се разлъчваш от Отца. Пострада като човек и доброволно претърпя кръста. Възкръсна от гроба, сякаш излезе от брачна стая, за да спасиш света. Господи, слава на Тебе!

На българските светии, гл. 8:

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). Пс.150:4

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! Пс.150:5-6 

О, преславно чудо! От камъка на идолослужението Бог издига чеда на Авраама и ги посажда в Неговото лоно; от българите приема светии и ги заселва в Царството Небесно. О, Божествени дарования, чрез които, Христе, спаси нашите души, като единствен Благ и Човеколюбец! (2)

Стих: Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание. Пс.15:3

О, преславно чудо! От неплодната планинска пустиня се родиха множество чеда на Господа, които избягаха от суетата на света и се вселиха в нея, спасявайки се така от малодушието и бурята на страстите. О, неизказано Божие добросърдечие, чрез което, Христе, спаси нашите души, като единствен Благ и Човеколюбец!

Стих: Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си. Пс.149:5

О, преславно чудо! Малкото стадо на българския род не се бои от нападенията и злобата на враговете, защото в Царството влязоха светиите Божи и стоящи пред Небесния Цар, непрестанно се молят за нас! О, неизказано Божие милосърдие, чрез което, Христе, спаси нашите души, като единствен Благ и Човеколюбец!

Слава (утринна ев. стихира), глас 2: Жените с Мария дойдоха с миро при гроба, и докато се чудеха как ще им се изпълни желанието, се оказа камъка отвален, а Божественият юноша, като утоли метежа на душите им, каза: “Господ Иисус възкръсна. Затова проповядвайте на Неговите ученици и проповедници, да бързат към Галилея, за да Го видите възкръснал от мъртвите, като Животодател и Господ“.

И сега: глас 2: Преблагословена си, Богородице Дево, защото Въплътеният от тебе плени ада, извика Адам, потъпка клетвата, освободи Ева, умъртви смъртта, а ние оживяхме. Затова пеейки възкликваме: благословен е Христос Бог, който така е благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.

———————————————————

Синаксар

В тоя ден – Неделя втора след Петдесетница – честваме Всички български светии.

Християнството поначало е универсално. Това ще рече, че то е предназначено за всички люде (Мат. 28:19), без разлика на расов, народностен или племенен произход. В Христа и за Христа няма юдеин, ни елин; няма роб, ни свободен; няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28; Рим. 10:12). Църквата Христова е една и неделима, но въпреки това има отделни поместни църкви, например, в Йерусалим (Деян. 11:22), в Антиохия (Деян. 13:1), в Коринт (1 Кор. 1:2), в Ефес, Смирна, Пергам, Филаделфия, Лаодикия и др. (Откр. 2:1, 8, 12; 3:1, 7,14 и пр.). Има също и национални поместни църкви, каквито са например Българската, Руската, Румънската, Сръбската, Гръцката и др. Съществуването на отделни поместни национални църкви обаче не пречи на принципа на единството на Христовата църква, защото тия отделни църкви са само живи членове от Едната, свята, съборна и апостолска Христова църква. Те са като клонове на едно многоклонесто дърво.

Съществуването на отделни национални църкви се оправдава от обстоятелството, че Бог е осветил обособяването на човеците в отделни народи (Деян. 17:26) и че вземането под внимание на националните особености: език, обичаи, бит, местни географски, исторически и др. условия, е от естество да улесни мисията на Църквата – да води към спасение вярващите. И когато един проповедник например заговори на езика на своите сънародници, те по-лесно ще могат да го разберат. Или, когато духовният пастир сам произлиза от недрата на същия народ, когато знае неговото минало, неговите нрави, обичаи, неговите мъки и нужди, той най-лесно може да спечели сърцата и да доведе до спасение поверените му души.

Българската православна църква е една от най-древните поместни национални църкви. Ето вече 1159 години (към 2023 г) тя води нашия народ към духовен възход, към святост и спасение. В течение на изминалите единадесет века из недрата на българския народ са излезли голямо множество духовни великани. В лоното на родната ни Църква през това време просияха хиляди Божии угодници от почти всички категории на християнската святост: пророци, равноапостоли, благочестиви царе, светители, преподобни, мъченици и др. – знайни и незнайни, чиито имена са записани в Книгата на живота (Откр. 20:12). Те са ярките звезди върху небосклона на всебългарската святост; те са светлият облак, който благополучно води нашия народ през многовековния му исторически друм (Числ. 9:15-23). Те са облак свидетели за вярата в Господ Христос (Евр. 12:1), върху която е утвърдено битието на нашия народ.

Да споменем имената само на най-известните от тях.

Мъченик Енравота-Боян, пострадал в тридесетте години на девети век. В своите предсмъртни минути той изрекъл знаменитите пророчески слова: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя, макар че сега вие мислите да я спрете, като ме убивате. На всяко място ще се издигне кръст и ще се построят църкви. Чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог и ще принасят жертва на животворящата Троица, а пък идолите и жертвениците и нечистите храмове ще бъдат унищожени и ще се превърнат в нищо, като да не са съществували“. Не минали и тридесет години, и тия пророчески думи се изпълнили – през 864 година целият български народ приел християнската вяра. Така св. Енравота-Боян бил не само мъченик, но и пророк, който предвъзвестил първите зари на новата вяра в българската земя.

Да споменем за св. равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици, които чрез своето писмено и устно слово просветиха славянските народи със светлината на истинското богопознание. След тях се реди основоположникът на Българската православна църква – св. благоверен цар Борис-Михаил, следван от благочестивите царе: Петър, Давид и др. В сонма на всебългарската святост сияят образите на светителите йерарси: светите Климент Охридски, Иларион Мъгленски, патриарх Евтимий Търновски, Софроний Врачански и др. Първият озари с учението си тогавашна Западна България; вторият ревностно се бори срещу ересите, които разяждат духовната снага на българския народ; третият се показа доблестен архипастир, готов да положи душата си за своето словесно стадо и просия в духовни подвизи и добродетелен живот; а четвъртият бе ярко светило в мрачната нощ на турското робство, като поучаваше на достъпен език своя народ в истините на вярата и страдаше заедно с него от изтезанията на поробителя.

От сонма на преподобните да споменем челника на българското монашество и покровителя на българския народ – св. преподобни Йоан Рилски, който със своя равноангелски живот угоди Богу, за което и Бог го прослави с нетление и чудотворство на светите му мощи. По пътя на преподобни Йоан тръгнаха и други ревнители на духовния живот и също просияха в святост. Такива бяха преподобните: Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, Петка Епиватска, Теодосий Търновски, Ромил Бдински, Козма Зографски, Димитрий Басарбовски, Паисий Хилендарски и др.

Украшение на Българската църква са и светите наши мъченици, пострадали за вярата в Христа в различни времена, но по-особено по време на турското робство. Тия герои на вярата предпочетоха небесното пред земното, мъките пред обещаваните им удоволствия, вечното блаженство пред временни изгоди и блага и затова бяха увенчани с мъченически венци. Към сонма на мъчениците са и светите Николай Софийски, Георги Нови и Георги Най-нови Софийски, Йоан Трапезунтски (Търновски), Игнатий Старозагорски, Онуфри и Дамаскин Габровски, 26-те Зографски мъченици, св. Злата Мъгленска, Баташките и Новоселските новомъченици и още много други знайни и незнайни Христови воини от българския род. Всички те са наши небесни закрилници и наши молитвени ходатаи пред Бога.

Днес, като честваме светлата им памет, нека отправим към тях усърдна молитва – да закрилят от всяка беда своя единокръвен народ, за да преуспява той във вярата и любовта, в мир и благочестие. А ние, които ги почитаме с вяра, като имаме пред очи техния богоугоден живот, да подражаваме на светостта им и чрез техните молитви да постигнем като тях спасение в Господа. Амин!

(Преводът на стихирите на българските светии от Утринната е на о. Иван Латковски, аз съм съкратил стихирите за светогорските монаси.)