Sunday, 3 July 2022

Трета неделя след Петдесетница – Събор на Доростолските мъченици

През 2016 г БПЦ реши да бъде отбелязван всяка година в третата неделя след Петдесетница Събора на светите Доростолски мъченици. Нямам книга с последованието, но в Мета (фейсбук) някой е публикувал службата преснимана от някаква книжка.


Трета неделя след Петдесетница – 

Събор на светите Доростолски мъченици


Глас 2

В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА

 

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 2:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!


Стих 1: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7A) 

Елате да се поклоним на Бог Слово, роден от Отца преди всички векове, Който взе плът от девицата Мария. Защото Той доброволно претърпя кръста и се предаде на погребение, и като възкръсна от мъртвите, ме спаси, заблудения човек.


Стих 2: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс.141:7Б) 

Нашият Спасител Христос заличи записа на греховете ни, като го прикова на кръста и отмени господството на смъртта. Нека се поклоним на възкръсването Му на третия ден.


Стих 3: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)

Заедно с архангелите нека възпеем Христовото възкресение, защото Той е Избавител и Спасител на нашите души, Той ще дойде отново в страхотна слава и мощна сила да съди света, който е създал.


Друга стихира, От св. патр. Анатолий, глас същия:

Стих 4: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Ангелът Те провъзгласи за Владиката, разпнатия и погребан, и каза на жените: елате да видите мястото, където лежеше Господ, защото възкръсна, както предсказа, понеже е всемогъщ. Затова Ти се покланяме като на единствен Безсмъртен: Животодателю Христе, помилвай ни!


Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Ти си премахнал проклятието на дървото чрез Твоя кръст и чрез погребението Ти, си умъртвил господството на смъртта, като чрез Твоето издигане си просветлил човечеството. Затова викаме към Тебе: Благодетелю Христе, Боже наш, слава на Тебе.


Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Вратите на смъртта се отвориха пред Тебе в страх, Господи, и вратарите на ада, като Те видяха, се изплашиха. Ти счупи медните врати, смачка железните стълбове, и ни изведе от тъмнината и сянката на смъртта, и ни скъса веригите.


Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)

Да отворим устите си и да изпеем песента на спасението. Елате и се поклонете в Господния дом и кажете: Прости греховете ни, Ти, Който беше разпънат на дървото и възкръсна от мъртвите, и въпреки това си винаги в лоното на Отца.


За мъчениците, гл. 4, Подобен: Яко добля:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Съборът на мъчениците от Доростол като слънце светло просвети Мизия и цяла България, а като претърпяха мъчения, научиха нас, които почитаме светата им памет, да почитаме Бога и да пазим вярата неопетнена от идолска сквернота и дяволска измама.


Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Явихте се като истински стълбове, свети мъченици, предадени на рани и мъчения, разпалени като свещи с духовна топлина, победихте измамата. Емилиян се радва днес с Исихий, като се ибавиха от тление и беди, винаги молят Бог да се спасят нашите души.


Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

Събрахме се днес да възхвалим погълнатите от огъня и наранените Квинтилиан, Никандър, Пасикрат, Юлий, Валентин, Дасий; благочестиво да възпеем Дада заедно с Максим, прославяйки с песни светата памет на Доростолските мъченици.


Слава на Доростолските мъченици, гл. 6:

Днес събранията на вярващите нека заедно духовно да тържествуваме и с песни да почетем Христовите стадалци, благочестиво да възхвалим Никандър, мъж на победата, силния Валентин, вместилище на царя на всичко, Христос и Бог, Дада, горящата от любов свещ, Дасий, човек на чистата жертва, и петия – Квинтилиан, Максим, който величаеше Бога, блажения Юлиан, вседържащия Пасинкрат, спокойния Исихий, всички прочее радостно да извикаме «Радвай се!» на приятния Емилиан и другите с него, които винаги се молят за нашите души.

(Химнописецът се е постарал с определенията за всеки от споменатите мъченици да преведе името му).


И сега, Богородичен (догматик) на гласа, гл. 2. Прейде сень 

Отмина сянката на Закона при идването на благодатта. Както къпината, която гореше, а не изгаряше, така и ти си родила, Дево, и си останала девица. Вместо огнен стълп, изгря Слънцето на правдата; вместо Мойсей, се яви Христос, спасението на нашите души.


Вход с кадилница. Свете тихий

Творение на Св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.


Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; облечен е с величие. 

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. 

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)


Паримии на мъченици (стр. 29)

Пророчество на Исайя (43:9-14А)

Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?

Тъй казва Господ, вашият Изкупител. Светият Израилев.


Премъдрост Соломонова (3:1-9)

Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.


Премъдрост Соломонова (5:15-6:3А)

Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие – Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем – нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит – светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в луната, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата – от Вишния.


Сугуба ектения.


Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!


Просителна ектения 


На стиховните стихири, възкресни, глас 2:

Твоето възкресение, Христе Спасителю, озари цяла вселена и призова Твоето създание. Всесилни Господи, слава на Тебе.


Стих: Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество и препасан. (Пс.92:1А)

С дървото (на кръста), Спасителю, Ти премахна проклятието на дървото (от рая), като чрез погребението Си умъртви господството на смъртта и просвети човечеството чрез възкресението Си. Затова викаме към Тебе: Животодателю Христе, Боже наш, слава на Тебе!


Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б) 

Когато се яви, Христе, прикован на кръста, Ти промени красотата на създадените неща. Войниците показаха безчовечност, като пронизаха ребрата Ти, а евреите поискаха гробницата Ти да бъде запечатана, без да разбират Твоята сила. Но заради милостта Си Ти прие да бъдеш погребан и възкръсна на третия ден, Господи, слава на Тебе.


Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5) 

Животодателю Христе, заради нас смъртните доброволно претърпя страдания и слезе в ада със сила, грабвайки от ръцете на силния звяр онези, които Те очакваха там, като вместо ада им дарува рая, затова дарувай на нас, които славим Твоето възкресение на третия ден, очистване на греховете и голяма милост.

Слава: на Доростолските мъченици, гл. 5:

Не се убояхте от жестокостта на мъчителите, но Христовата вяра гласно проповядвахте, много стържения и мъки претърпяхте и сега се удостоихте с неостаряващ живот, като наследихте потока (от духовна) храна. Затова се молете на Царя и Бога за нас, които с вяра празнуваме вашата памет. (заемка от стихира от 28 април на Господи воззвах)


И сега, Богородичен, гл. 5: Храм и дверь еси

Дево, почитана от всички, ти си храм и врата на палата и престола на Царя, през която моя Избавител, Господ Христос, се яви на спящите в тъмнина (мъртвите), бидейки Слънце на правдата, искаше да просвети създадените по Свой образ със Своя ръка. И така Всевъзпявана, като имаш майчино дръзновение към Него, непрестанно се моли да се спасят нашите души.


Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)


Трисвятое


Възкресен тропар, глас 2:

Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!

Слава, на Доростолските мъченици, гл. 1:

Превод И.Ж.Д: Като почитаме вашия честен събор и празнуваме светата ви памет, свети доростолски мъченици, усърдно ви молим: молете се на Господ за всички, а най-вече за днешните, да се запази българската земя от вякакви беди и народът да се утвърди навеки в православната вяра, та заедно с вас да наследим вечно блаженство в небесното царство на Христос Бог.

И сега, Богородичен: Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.


———————————————


ГЛАС 2


В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА.

 

Бог Господь, гл. 2:

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Възкресен тропар, глас 2:

Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе! (2 пъти)

Слава, на Доростолските мъченици, гл. 1:

Като почитаме вашия честен събор и празнуваме светата ви памет, свети доростолски мъченици, усърдно ви молим: молете се на Господ за всички, а най-вече за днешните, да се запази българската земя от вякакви беди и народът да се утвърди навеки в православната вяра, та заедно с вас да наследим вечно блаженство в небесното царство на Христос Бог.

И сега, Богородичен: Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.


Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…


Първи възкресни седални, глас 2: Благообра́зный Иосиф

Благообразният Йосиф от дървото сне пречистото Твое тяло, обви го с чиста плащаница, покри го с благоухания и положи в нов гроб, но на третия ден Ти възкръсна, Господи, като дари на света велика милост.


Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

Пред мироносиците жени на гроба застана ангел, казвайки: за мъртвите се носи миро, а Христос е чужд на тлението. Но извикайте: възкръсна Господ, като дарява на света велика милост. 


Слава, и сега, Богородичен: Много прославяна си, Богородице Дево. Ние ти пеем похвала, защото чрез кръста твоя Син потъпка ада и умъртви смъртта. Ние, мъртвите, станахме и се сподобихме с живота, получихме първоначалното наслаждение от рая. Затова с благодарност възнасяме слава на Христос, нашия Бог, като Могъщ и единствен Многомилостив. 


Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…


Втори възкресни седални, глас 2

Не забрани запечатването на гробния камък, а като възкръсна, даде на всички камъка на вярата, Господи, слава на Тебе!


Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

Съборът на Твоите ученици и мироносиците жени се радват заедно, с тях и ние празнуваме Твоето възкресение в слава и чест, и чрез тях Те умоляваме, Човеколюбче Господи, дай на Твоите люде велика милост.


Слава, и сега, глас 2: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!


Полиелей

Величание на св. мъченици (К.88)


„Благословен си, Господи“, Глас 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12

Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.

Слава

Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!

И сега

Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота. 

Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)


Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…


Ипакои, глас 2

След Твоите страдания жените отидоха в гроба да помажат тялото Ти, Христе Боже, и като видяха ангели в гроба, се изумиха, защото чуха от тях, че Господ възкръсна, за да дари на света велика милост.


Стъпални, глас 2

Антифон 1. Пеем антифонно, повтаряйки стиховете:

Повдигам очите на сърцето ми към небето, към Тебе, Спасителю, спаси ме с Твоя блясък.

Помилуй ни, които многократно съгрешаваме към Тебе по всяко време, Христе мой, и дай ни начин на покание пред Тебе преди края.

Слава, И сега: На Светия Дух подобава да царува, освещава, въздига тварите, защото е Бог, единосъщен на Отца и Словото. 


Антифон 2:

Ако Господ не беше сред нас, кой би се запазил здрав от врага, който е и човекоубиец?

Не предавай в зъбите им Твоя раб, Спасителю, защото враговете ми като лъв се надигат срещу мене. 

Слава, И сега: Светият Дух е изворът на живот и чест, и като такъв, бидейки Бог, Той чрез Отец и Син укрепва и поддържа всяко създание.


Антифон 3:

Надяващите се на Господ се уподобиха на светата планина, те никак няма да се разтресат от нападенията на врага. 

Живеещите за Бога да не протягат ръцете си към беззакония, защото Христос не оставя Своя жребий (дял) под жезъла (на грешниците)

Слава, И сега: От Светия Дух изтича всяка премъдрост, а от нея изтича благодатта на апостолите и мъчениците се увенчават за страданията си, и пророците виждат бъдното.


Прокимен, глас 2, Пс.7:

Стани, Господи, Боже мой, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, и множество народи ще застанат около Тебе. (Пс.7:7) Стих: Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам, спаси ме. (Пс.7:1)


Канон възкресен. Глас 2.

Песен 1

Ирмос: Някога непреодолимата Сила напълно повали в дълбокото фараонската конница. Сега въплътеното Слово напълно заличи зловредния грях. Вечно славеният Господ славно се прослави.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Като не послушахме Твоите заповеди, Добросърдечни, ние се записахме при княза на света, който бе осъден чрез Твоя кръст. Защото той Те нападна като смъртен, но падна от мощта на Твоята власт и беше изобличен като немощен. 

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

В света си дошъл като Избавител на човешкия род и Начало на нетленния живот. Раздрал си пелените на смъртта чрез Твоето възкресение, което всички славим, защото то наистина славно се прославя.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Богородичен: Ти се яви по-висша от всяко творение – видимо и невидимо, чиста вечно-Дево, защото ти роди Твореца, Който благоволи да се въплъти от твоята утроба. Моли Го с дръзновение да се спасят нашите души.


Канон на мъчениците, гл. 8, чийто краегранесие е:

Собор доростолских воспою:

Песен 1

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Припев: Славни Доростолски мъченици, молете Бога за нас!

Направи ума ми благоплоден, озарен от светлина, да върши винаги добро, и ми дай да възпявам многоценния Твой събор, който обезсмисли измамата и като посрами и победи дявола, песен пееше на Бога.

Някога жалкия мъчител опълчи силата си срещу Твоите раби, като простря ръцете си върху Твоето съкровище, и обезумял от ярост наложи мъчения, но ги чу тогава да пеят песен на Бога.

Слава: Светите мъченици не искаха да принесат богомерзки жертви, не протегнаха ръце към бездушните идоли и като претърпяха мъчения, посрамиха измамата на идолското безумие, възпявайки с песен Бога.

И сега, Богородичен: Той (Бог) предобрази някога съкровената тайна в неизгарящата къпина, а като се навършиха годините, изпълни обещанието и като разкъса небето, в тебе (Богородице) безсеменно слезе, слушат пастирите песента, която възпява Бога.


Песен 3

Ирмос: Пустинята (т.е. неплодното събрание на езичниците) разцъфтя като крин (крем), когато Ти дойде. В нея се утвърди сърцето ми, Господи.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Творението претърпя промяна при Твоето страдание, защото Те видя в беден вид да бъдеш поругаван от беззаконници, Ти, Който по божествен начин си основал всичко.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Сътвори ме от прах, Христе, по Твой образ, с Твоята ръка. Когато аз чрез греха отново бях свален в праха на смъртта, Ти слезе с мене в ада и ме въздигна отново с Тебе.

Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.

Богородичен: Чиновете ангелски се удивиха, Пречиста, поради твоето раждане, и със страхопочитание бяха сърцата на хората, затова с вяра те почитаме като Богородица.

Песен 3

Ирмос: Творче на небесния свод, Господи и Зиждителю на Църквата, Ти, Който Си край на желанията, опора на верните, утвърди ме в Твоята любов, Еднички Човеколюбче.

Като гледахте изобилието от вечни блага на небето, вие, утвърдени в любовта воини Христови, победихте нечестивия враг със силата на единствения Човеколюбец.

Украсени с Христов разум, по заповед на мъчителя, вие, воини, бяхте раздробявани, но запазихте правилната вяра като не се отрекохте от единствения Човеколюбец.

Слава: Дадо и Максиме, еднокръвни братя и съо̀бщници в изповедничеството, заедно с Квинтилиан бяхте оковани, като вярно изповядахте единствения Човеколюбец.

И сега, Богородичен: Умилостиви Иисуса, твоя Син, към мене, който върша зло, за да се избавя от мъчения, Пречиста.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…


Седален на мъчениците, гл. 8. Подобен: Премудрости:

Нито меч, нито зверове, нито огън, нито пък друго нещо, което застрашава плътта успяха да изплашат вашата твърдост, с вашия живот потъпкахте вражеската сила, преминахте живот си като безстрастни и безплътни. Затова давате изцерения на верните, които с любов се стичат на вашата памет, свети мъченици доростолски. Молете Христос Бог да дарува прошка на греховете на празнуващите с любов ваша свята памет.

Слава, И сега, Богородичен:

Когато Творецът на всичко и Владиката дойде да съди цяла земя,  моля се, причисли мен, осъдения твой непотребен раб, към овцете от дясно и ме избави от външната тъмнина и всякакви мъчения, та с благодарност да величая богатството на твоята милост, Богородице всенепорочна, и да ти пея „радвай се“. Моли Христос Бог да дарува прошка на греховете, защото в тебе имам надежда аз, твоя раб.


Песен 4

Ирмос: От Дева си дошъл, Господи, не ходатай, нито ангел, но самият Ти се въплъти и напълно спаси човешкото ми естество. Затова викам към Тебе: слава на Твоята сила, Господи!

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Ти застана пред съда като осъден, Боже мой, и не извика, Владико, произнасяйки съд за народите. Спасение си дал за света чрез Твоите страдания, Христе.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Мечовете на врага се провалиха при Твоите страдания; но с Твоето слизане в ада градовете на Твоите противници бяха разрушени и надменността на мъчителя беше потъпкана.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Богородичен: Всички вярващи те знаем, че си пристанище на спасението и непоклатима стена, Богородице Владичице, защото чрез молитвите си ти избавяш душите ни от беди.

Песен 4

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Като имахте примера на Господните страдания, с радост прибягнахте към мъченията, не се изпашихте от заплахите на мъчителите и заедно с пророк Авакум извикахте: слава на Твоята сила, Човеколюбче!

С ум проумяхте единния Бог, затова Му отдадохте поклонение и чест, и като презряхте бездушните идоли, заедно с пророк Авакум извикахте: слава на Твоята сила, Човеколюбче!

Слава: Нещастният мъчител се постара да отвърне от добрите потоци (на вярата) Квинтилиан, но го чу като пророк Авакум да казва: слава на Твоята сила, Човеколюбче!

И сега, Богородичен: Този, Който в началото основа небесата, а в последни времена се засели в твоята утроба, чиста Богомайко, научи всички да призовават с думите на пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче!


Песен 5

Ирмос: Христе Боже, Ти си станал Посредник между Бог и смъртните, защото чрез Тебе, Владико, от нощта на невежеството имаме достъп до Твоя Отец – Източник на светлина.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Като кедър, Христе, Ти съкруши надменността на враговете, като доброволно, както благоволи, се издигна с плътта Си на кипарис, бор и кедър.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Положиха Те в дълбок ров бездиханен, мъртъв, Христе, но чрез Своята рана Ти възкреси със Себе Си забравените мъртви, Спасителю, които спяха в гробовете.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Богородичен: Моли своя Син и Господ, чиста Дево, за да дари мир и освобождение на пленените от враждебни обстоятелства, които се уповават на тебе.

Песен 5

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Доростолски мъченици, въпреки, че бяхте посетени от страдание и вашите души приеха печал, когато пребивавахте в тъмницата, вие възнасяхте молитви за окаменялото сърце на вашите мъчители и тяхното обръщане. 

Мрачната тъмница обърнахте в храм на живия Бог, Валентине и Пасикрате, затова направлявайте почитащите ви от незалязващата светлина на евангелието към светлината на Христовите заповеди.

Слава: Облечени в Божествена светлина, прогонихте покривалото на неверието, многославни Емилияне и свети Никандре, затова се молим: обърнете нашите души към пътя на спасението.

И сега, Богородичен: Божествените безплътни войнства свято те прославят, всенепорочна Богомайко, защото си родила техния Творец.


Песен 6

Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Праведникът беше осъден като злодей и с беззаконниците прикован на дървото, като със Своята кръв дарува прощение на виновните.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Чрез един човек, първият Адам, в древността смъртта влезе в света, и чрез Един човек, Синът Божи, възкресението се яви. 

Пресвета Богородице, спаси ни.

Богородичен: Непознала мъж си родила, Дево, и винаги оставаш Дева, показвайки доказателствата за божеството на твоя Син и Бог.

Песен 6

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.

Люти мъчения от беззаконници приехте като очистване и възпяхте Извелия ви на полето на спасението Бог, мъчениче Юлий, заедно с Дасий и Исихий.

С ушите си чухте Божествения глас, който ви призовава от дълбините на злините и сте връчили души на вашия спасител Бог.

Слава: Като издигнахте ръце и сърце към Бога, от дълбочините на душите си извикахте към Началото на нашето спасение.

И сега, Богородичен: Имаме те за непоклатима стена и пристанище на нашето спасение, Всенепорочна, моли Този, Когото си родила, да изведе от дълбините на злините тези, които те възпяват, Богомайко.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…


Кондак възкресен, глас 2:

Възкръсна от гроба, Всесилни Спасителю, и ада, като видя чудото, се изненада, а мъртвите възкръснаха, тварите видяха и се зарадваха с Тебе, и Адам също се весели, а светът, Спасителю мой, вечно Те възпява. 


Икос: Ти си Светлината на онези, които са в тъмнината, Ти си Възкресението на всички и Живота на смъртните, и си съвъзкресил всички, разорил си властта на смъртта, Спасителю, и вратата на ада си строшил, Слове, а мъртвите, като видяха това чудо, се възхитиха, и цялото творение се радва за Твоето възкресение, Човеколюбче. Затова и всички славим и възпяваме Твоето снизхождение, а светът, Спасителю мой, вечно Те възпява.

Кондак на мъчениците, гл. 8. Подобен: Премудрость и слово:

Обогатихте се с образите на благочестието, измамата на нечестието потъпкахте, мъченици, стъпкахте дързостта на врага, винаги разпалвани от божествено желание, угасихте безбожната гордост на мъчителите, затова по достойнство сте приели венци за мъките и подавате изцерения, доростолски страдалци; молете Христос Бог да дарува прошка на греховете на почитащите с любов ваша памет.

Икос: Днес Църквата извършва тайнствения празник, свети събор на доростолските мъченици, като светло възвестява вашата доблест, болки и трудове, бодърстване в молитви свръх силите, както и навсякъде рани, чрез които сте надвили клеветника, вие сте голяма слава и похвала на страдалците, стълбове на мъжеството, светилници на всички, които благочестиво ви почитат, съкровищници на изцеления, преблажени Доростолски мъченици; молете Христос Бог да дарува прошка на греховете на почитащите с любов ваша памет.


Синаксар: В този ден празнуваме паметта на светите Доростолски мъченици: Дасий, Емилиан, Квинтилиан, Дада, Пасикрат, Виталиан, Валентин, Юлий, Никандър, Маркиан, Максим, Исихий, Калиник, Кирил и др

Дасий (или Дазий), по произход от местните траки, служи като обикновен войник в ХI Клавдиев легион по време на съвместното управление на Максимиан и Диоклециан (т. е. между 284-305 г.). По време на новогодишните карнавални езически шествия в чест на Кронус на него се пада жребият да играе роля на земното превъплъщение на божеството и в продължение на 30 дни, облечен в царски одежди, да предвожда бесовските ритуали. Като истински християнин Дазий отказва да бъде съпричастен към езическия култ, поради което е изправен на съд пред легата на легиона Басос. При разпитите Дазий отново категорично отказва да се моли пред обожествените образи на императорите. Следват жестоки изтезания и на 20 ноември, петък, към четвъртия час (10 часа сутринта) Дазий е посечен, за да се увенчае с мъченическа слава в 292 или 302 г.

Един от солидните документи за мъченичеството на Дазий в Доростол е един саркофаг, съхранен в музея Диоцезиано в италиански град Анкона, върху който на гръцки е изписано: „На това място лежи св. Дазий, пренесен от Доростол“. Несъмнено в този саркофаг са лежали мощите на свети Дазий, пренесени от Доростол в Италия при бягството на ромейските му обитатели-християни и при аваро-славянските нашествия в края на VI в.

През 2003 г. част от мощите на светеца бяха върнати в Силистра и поставени пред олтара на катедралния храм „Св. ап. Петър и Павел“.

Св. Юлий и св. Исихий

За мъченическата смърт на св. Юлий в Дуросторум съдим от запазеното житие. От него научаваме, че при голямото преследване срещу християните през 304 г. ветеранът от легиона Юлий отказва да принесе жертви на езическите божества. Поради това е съден и посечен в Дуросторум на 27 май. Има предположение, че върху т. нар. обичайно место, където са екзекутирани християни, през първата половина на ІV в. и към края на IV–V в. е издигната епископската базилика на града.

  По пътя към ешафода Юлий е приветстван от други християни, като един от тях, Исихий, го моли да поздрави в отвъдното по-рано посечения св. Валентиниан и изповядва, че ще ги последва в мъченическата слава. Действително според Блажени Йероним на 15 юли (вероятно 304 г.) в Дуросторум е посечен св. Исихий. 

Св. Валентиниан и св. Пасикрат

От житието на св. Юлий следва, че малко преди него мъченическа смърт в Дуросторум постига и св. Валентиниан. Това се случва на 24 април (вероятно 304 г.), като заедно със св. Валентиниан е посечен и св. Пасикрат. И двамата били войници в легиона, командван от някой си Авзолин. Техните жени също ги съпровождат в мъченическата им смърт.

Св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник

Мъченическата смърт на св. Маркиан и св. Никандър е регистрирана в много източници, но в различни дни. Най-вероятната дата, посочена в житието им, е 27 юни. Освен с Дуросторум те се свързват с Томис (Констанца), Александрия, Атина и Южна Италия. Не е изключено да става въпрос за други мъченици със същото име или за пренасяне на мощи, примерно от Дуросторум в близкия Томи (едва 120 км). Фактът, че Йероним свързва мъчението на Никандър с Исихий, а в житието на св. Юлий има връзка между Исихий, Валентиниан и Юлий, предполага обща мъченическа история на св. Валентиниан, св. Пасикрат, св. Юлий, св. Исихий, св. Маркиан и св. Никандър. Към тази група обикновено се причислява и св. Калиник. Вероятно са посечени последователно между 24 април и 28 юли 304 г. Тогава е апогеят на гоненията на християните в империята, белязани и със специални визити на император Диоклециан в Дуросторум през пролетта на 304 г. 

Cвещеномъченик Максим, св. Дада и св. Квинтилиан

Тази група мъченици е известна от сравнително късни източници, които са ползвали не достигнало до нас рано житие.

Уточнява се, че са посечени на 28 април в селище (викус?) до Дуросторум, наречено Озобия. От контекста се долавя, че това е станало при управлението на Максимин Даза (305–313) и по-специално при гоненията през 307 г., когато са пострадали много презвитери. В източниците св. Максим действително е представен като презвитер, а Дада и Квинтилиан – като негови приятели и ученици.

Текстът създава впечатление, че след 313 г. над мощите на тримата мъченици е издигнат мартириум, но по-късно мястото било забравено. Вероятно това се е случило при големите разрушения в Дуросторум в края на ІV и средата на V в., причинени от нашествията на готи и хуни. По-късно по свръхестествен начин мощите отново са открити и навярно мартириумът е възстановен. Не се знае точно кога, но най-вероятно в навечерието на превземането на Дуросторум от авари и славяни през 579 г. мощите са пренесени в Константинопол. Положени били в църквата „Св. Богородица“ в квартала Виглентион. С тази група мъченици се свързва един любопитен паметник, разкрит при археологически разкопки в Силистра: мартириумът с три аркосолия в Дуросторум. Мартириумът октогон в центъра на античния некропол на Дуросторум се датира в началото на ІV в. и се смята, че е изграден за полагане мощите на св. Максим, св. Дада и св. Квинтилиан.

Св. Емилиан Доростолски

Един от най-популярните мъченици на Дуросторум е изгорен на брега на р. Дунав на 18 юли 362 г. при управлението на император Юлиан Отстъпник (361–363).

Емилиан е християнин, произхождащ от издигнато аристократично семейство в Дуросторум. По време на инспекция на викария на диоцеза Капитолинос, Емилиан остро реагира срещу опитите за реставрация на езическите светилища и с чук разрушава идолите в един храм. Поради надвисналата опасност за това деяние да бъде преследван невинен селянин, Емилиан се предава на властите, които го осъждат на смърт чрез изгаряне. Изгорен е на брега на р. Дунав в покрайнините на Дуросторум. Със съдействието на жената на викария Капитолинос християните в Дуросторум получават тленните останки на Емилиан. Погребват ги в местността Гедина.

По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин.


Песен 7

Ирмос: Богопротивната заповед на беззаконния мъчител извисяваше високия пламък, но Христос простря росата на Духа върху богочестивите момци. Той е благословен и много прославен.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Владико, заради твоето състрадание не изтърпя да видиш човека мъчен от смъртта, но, ставайки човек, Ти дойде и го спаси със Собствената си Кръв. Той е благословен и много прославян Бог на нашите отци.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Христе, като Те видяха облечен в дрехата на отмъщението, вратарите на ада затрепериха; защото си дошъл, Владико, да убиеш безумния мъчител на Твоя раб. Той е благословен и много прославян Бог на нашите отци.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Богородичен: Ние те признаваме за най-свята от светите, която единствено носеше неизменния Бог, Дево непорочна, Майко безмъжна; защото ти стана източник на нетление за всички верни чрез твоето божествено раждане.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

С извори от живи води изгасихте делото на вредното многобожие, мъдри мъченици, и бяхте взети към незалязващата светлина, пеейки: благословен си, Боже на нашите отци!

До край възлюбихте Христос, наистина изгасихте пламъците на многобожието със струите на кръвта ви, блажени, изливате ни дъжд от чудеса, възпявайки: благословен си, Боже на нашите отци!

Слава

Песен 8

Ирмос: Огнената пещ някога във Вавилон, разделила действието си по заповед от Бога, изгорила халдейците, но освежила вярващите, които пеели: благославяйте Господа, всички дела Господни.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Когато видяха дрехата на плътта ти, Христе, почервеняла от кръвта Ти, ангелските воинства бяха ужасени от страхопочитание за голямото Ти търпение и извикаха: Всички вие, дела на Господа, благословете Господа.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

С Твоето възкресение ти облече смъртността ми в безсмъртие, Щедри. Затова радвайки се Твоя избран народ Ти пее, Христе, и вика: смъртта наистина е погълната от победата.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Богородичен: Безсеменно зачена и неизказано роди Онзи, който макар и неотлъчно от Отца, живееше в утробата ти като Бог и човек, пречиста Богородице; затова всички те признаваме за спасението на всички нас.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!


Песен 9

Ирмос: Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова Всевъзпяваната Богородица величаем.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Спасителю, сякаш в рая беше засадено трикратно благословеното дърво на Твоя пречист Кръст на Голгота. Той беше напоен като от божествен извор с кръв и вода, която се изливаше от Твоята божествена страна, Христе, като разцъфна с живот за нас.

Припев: Слава, Господи, на Твоето свето̀ възкресение.

Всемогъщи, като си разпънат, Ти си свалил силните, и като лежеше долу в затвора на ада, издигна природата на човечеството, постави го на престола на Отца Си. Заедно с Него се покланяме на Тебе, Идващия, и Те величаем.

Припев: Пресвета Троице, Боже наш, помилвай и ни спаси.

Троичен: Тричислената Единица и Единосъщната Троица нека вярващите по православен начин прославяме: възхвалявайки неразделното свръхбожествено естество, трисветлото незалязващо Сияние, само нетленно, хвърлящо светлина върху нас.

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.



Катавасии: Отвèрзу устà моя, гл. 4

Песен 1

Ще отворя устата си, и ще се изпълнят с Духа Светаго, и ще произнеса дума за Царицата Майка, и ще се явя светло тържествуващ, и радвайки се, ще възпея нейните чудеса.

Песен 3

Богородице, живи и изобилни изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.

Песен 4

Пребожественият Иисус, Който стои в славата на божествения престол, дойде на лек облак чрез нетленната длан – Божията майка, и спаси тия, които викат: Слава, Христе, на Твоята сила.

Песен 5

Всичко дойде в ужас от твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, носила си в твоята утроба Бога, Превъзнесения над всичко и си родила Безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.

Песен 6

Богомъдри, като честваме тоя божествен всепочитан празник на Божията Майка, елате да пляскаме с ръце и славим Бога, Който се роди от нея.

Песен 7

Богомъдрите отроци не почетоха тварта наместо Твореца, но мъжествено като потъпкаха заплашването с огън, радваха се и пееха: „Благословен си Ти, Препрославлени Господи и Боже на нашите отци!

Песен 8

Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благочестивите отроци бяха запазени в пещта от Богородичното раждане, което тогава беше предобразувано, а сега е действително. То подбужда цялата вселена да Ти пее: „Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове“.


Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим! 

Народът: Господи, помилуй. 

Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. 

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим! 

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост! Да станем прави да изслушаме светото евангелие!

Свещеникът: Мир на всички.

Народът: И на твоя дух.

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!


Утринно евангелие 3


Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.


50 Псалом (пее се)


Слава: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, глас 6:

Възкръсна Иисус от гроба както предрече, даде ни живот вечен и велика милост.


Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.


Честнейшую.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!


Народът: (речитативДушата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

9-та песен от катавасиите 

Нека се радва всеки земнороден, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове, което почита свещеното тържество на Божията майка, нека тържествува и вика: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.


Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.


Свят е Господ, нашия Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Ексапостиларий 3, гл. 2:

Никой да се не съмнява, че Христос възкръсна, защото се яви на Мария, след това ясно беше видян от отиващите на село; отново се яви на единайсетте ученици на вечерята; като ги изпрати да кръщават, се възнесе на небесата, откъдето и слезе, като потвърждаваше проповедта им чрез множество знамения.

Слава, на мъчениците: Подобен: Небо звездами:

Като достигнахте небето, украсени с венци и блечени в бели ризи, светии, молете Христос за всички нас.

И сега: Богородичен на третия светилен: Ти си Слънцето, което днес изгря от гроба като жених, излязъл от брачната стая, Ти плени ада и унищожи смъртта, затова по молитвите на родилата Те изпратѝ ни светлината – тази светлина, която просвещава сърца и души, светлината, която наставлява всички ходещи по пътеките на Твоите заповеди и по пътя на мира.


Хвалитни стихири

Глас 2, Всякое дихание

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

 Възкресни:

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс.149:9) 

Всичко що диша и всяко същество Те слави, Господи, защото чрез кръста си обезсилил смъртта, за да покажеш на хората Твоето възкресение от мъртвите, като единствен Човеколюбец.


Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)

Нека кажат юдеите, как войниците изгубиха пазения Цар, защо камъкът не опази Камъка на живота? Или Погребания да върнат, или на Възкръсналия да се поклонят, казвайки с нас: слава на множеството Твои щедрости, Спасителю наш, слава на Тебе.


Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)

Радвайте се, хора, и се веселете, защото ангелът, седящ на гробния камък, ни благовести, като каза: Христос възкръсна от мъртвите, Спасителят на света, и изпълни всичко с благоухание.


Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3) 

Ангел преди Твоето зачатие, Господи, донесе на благодатната поздрава „радвай се“. И при Твоето славно възкресение ангел отвали камъка от гроба. Единия вместо печал разкриваше белезите на веселието, а другият вместо смърт ни проповядваше Владиката Животодател. Затова Ти викаме: Благодетелю на всички, Господи, слава на Тебе.

За мъчениците, глас 8: Подобен: О, преславнаго чудесе!

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

О, преславно чудо! Вие изгряхте със светлината на непоклатимата вяра, изобличихте измамата на лукавия враг, насред арената застанахте и мъжествено претърпяхте ужасни болки и мъчения, и посрамихте злия, тежко помрачения и безблагодатен мъчител.


Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Заплахата с огън, студа и страданията, най-зли мъчения и посичане с меч счетохте за прах, като приехте чест от висините, чрез които като дарове се украсихте, радостно сте запяли на височайшия Иисус: кой ще ни отлъчи от Твоята любов (Рим. 8:35) в този и в бъдещия век?


Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)

Да стоим в храма Господен и да ублажим Дада, Максим и Квинтилиан – храбрите воини, както и Никандър, Валентин, Юлий, Исихий, Пасикрат, Дасий и Емилиян – преславните побеносци, заедно с останалите свети доростолски застъпници пред Христос Бог. 


Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)

О, пресвят нов събор от приятели Господни, всички вие изповядахте единосъщната Троица, като ни събрахте да възпеем вярата в единството на Троицата, Която сте възлюбили със сърце, смело изказахте, като научихте всички нас така да държим и да не отстъпваме от единия Бог.


Слава, Утринна евангелска стихира, глас 3:

Когато Мария Магдалина благовести за възкресението на Спасителя от мъртвите и за явяването Му, учениците не повярваха и бяха укорени заради коравосердечието си; но като се въоръжиха със знамения и чудеса, те бяха изпратени да проповядват, Ти, Господи, се възнесе при Своя Отец, източника на светлина, а те навсякъде проповядваха словото и уверяваха чрез чудеса. Затова ние, просветените от тях, прославяме Твоето възкресение от мъртвите, човеколюбче Господи.

И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!


Велико славословие.


Възкресен тропар

Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.


———————————————-


Не за всички Доростолски мъченици имаме сведения. Ето някои сведения от историка професор д.и.н. Георги Атанасов.


Дазий, по произход от местните траки, служи като обикновен войник в ХI Клавдиев легион по време на съвместното управление на Максимиан и Диоклециан (т. е. между 284-305 г.). По време на новогодишните карнавални езически шествия в чест на Кронус на него се пада жребият да играе роля на земното превъплъщение на божеството и в продължение на 30 дни, облечен в царски одежди, да предвожда бесовските ритуали. Като истински християнин Дазий отказва да бъде съпричастен към езическия култ, поради което е изправен на съд пред легата на легиона Басос. При разпитите Дазий отново категорично отказва да се моли пред обожествените образи на императорите, като казва: „Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог – Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност.“ Следват жестоки изтезания и на 20 ноември, петък, към четвъртия час (10 часа сутринта) Дазий е посечен, за да се увенчае с мъченическа слава в 292 или 302 г.

Близо една трета от житието е своеобразно отклонение, за да се проследи езическия ритуал, посветен на Кронус и провеждан ежегодно в една войнишка среда като Дуросторум. И това не е случайно, а преднамерено внушение на автора, носочено към съвременниците му, които през V-VI в. още били подвластни на езическата обредност. Тази традиция явно е била толкова силна, та е достигнала до ден днешен в българските земи под формата на кукерски игри.

Любопитно е споменаването на св. Дазий в „Мартиролога на Йероним“ и в други източници както в Доростол, така и в други градове на империята – Хераклея (Петрич), Аксиополис (сега Черна вода, Румъния), Путеоли (сега Поцуоли, Италия) и пр. Това най-вероятно отразява широката популярност на светеца в различни части на империята през V-VII в., в чест на когото в различни градове са издигани храмове или параклиси.

Един от солидните документи за мъченичеството на Дазий в Доростол е един саркофаг, съхранен в музея Диоцезиано на големия италиански град Анкона, върху който на гръцки е изписано: „На това място лежи св. Дазий, пренесен от Доростол“. Особено важно е наблюдението, че в надписа е използвана гръцката форма на тракийското име на града Доростол, характерна тъкмо за V-VI в. Несъмнено в този саркофаг са лежали мощите на свети Дазий, пренесени от Доростол в Италия при бягството на ромейските му обитатели-християни и при аваро-славянските нашествия в края на VI в. Споменът за родния град на Дазий обаче продължил да живее вековечно в сърцата на християните.

н. с. к. и. н. Г. Атанасов

Публикуван в "Църковен вестник" бр. 10 от 2002 г. по публикация на в. "Духовен светилник” от 6 април 1993 г., гр. Силистра

През 2003 г. част от мощите на светеца бяха върнати в Силистра и поставени пред олтара на катедралния храм „Св. ап. Петър и Павел“.


Натам текста е от същия автор от книгата му „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи (І–ІV в.)“, София, 2011 г


Св. Юлий и св. Исихий

За мъченическата смърт на св. Юлий в Дуросторум съдим от запазеното житие. От него научаваме, че при голямото преследване срещу християните през 304 г. ветеранът от легиона Юлий отказва да принесе жертви на езическите божества. Поради това е съден и посечен на „обичайното место“ в Дуросторум на 27 май. Има предположение, че върху т. нар. обичайно место, където са екзекутирани християни, през първата половина на ІV в. и към края на IV–V в. е издигната епископската базилика на града.

  Важно е уточнението, че по пътя към ешафода Юлий е приветстван от други християни, като един от тях, Исихий, го моли да поздрави в отвъдното по-рано посечения св. Валентиниан и изповядва, че ще ги последва в мъченическата слава. Действително според Йероним Блажени на 15 юли (вероятно 304 г.) в Дуросторум е посечен св. Исихий. Има предположение че мъченическата смърт на св. Юлий и св. Исихий трябва да се отнесе към управлението на император Александър Севѐр (222–232). Наличието на обща мъченическа история със св. Валентиниан, св. Пасикрат, св. Маркиан и св. Никандър предполага, че двамата по-скоро са жертва на гоненията през 304 г.


Св. Валентиниан и св. Пасикрат

От житието на св. Юлий следва, че малко преди него мъченическа смърт в Дуросторум постига и св. Валентиниан. Според „Синаксар на Константинополската патриаршия“ и „Менология“ на Василий ІІ това се случва на 24 април (вероятно 304 г.), като заедно със св. Валентиниан е посечен и св. Пасикрат. И двамата били войници в легиона, командван от някой си Авзолин. Техните жени също ги съпровождат в мъченическата им смърт.

Изказвано е предположението, че с тази група мъченици може да се свърже най-ранният засега открит палеохристиянски паметник в Силистра. Става дума за един златен пръстен с камея, върху която е гравирана котва, фланкирана с две риби, а под нея се чети ZHGAW. Намерен е в югоизточната част на некропола на Дуросторум в гробна яма с горели и разбъркани скелети на 4 индивида. Пръстенът се датира към началото на ІV в. и се смята, че е принадлежал на един от четирмата посечени и горели ранни християни, пострадали при гоненнията в Дуросторум към началото на ІV в. Палеохристиянската символика на котвата (символ на вярата и надеждата) и рибите (символ на самия Христос, защото зад IXΘΥΣ – на гръцки риба – ранните християни разчитат формулата Ίησοΰς Xριστός Θεοΰ Υίóς Σωτήρ – Иисус Христос, Син Божи и Спасител) не подлежи на съмнение. Текстът ZHGAW се приема като конюнктивна форма на глагола Zάω – „живея“ във второ лице ед. ч. – и би могло да се преведе „Ще живея“, „Да живееш“, „Живей!“. Ако към тази възстановка на текста под котвата се добави семантиката на рибите и котвата, в заключение може да се предложи следната разшифровка: „Живей с упование, вяра и надежда в Христос – Сина Божи и Спасител“.

Няма сигурни сведения с коя група раннохристиянски мъченици от Дуросторум може да се свърже масовият гроб с пръстена. По-горе стана ясно, че св. Валентиниан и св. Пасикрат били посечени заедно със съпругите си, но е твърде пресилено да се твърди, че точно тази група може да се идентифицира с гроба на четирмата мъченици с пръстена. Така или иначе, този гроб е останал неизвестен на християните в Дуросторум след 313 г., защото върху него не е издигнат мартириум и мощите не са били обект на специално внимание.


Св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник

Мъченическата смърт на св. Маркиан и св. Никандър е регистрирана в много източници, но в различни дни. Най-вероятната дата, посочена в житието им, е 27 юни. Освен с Дуросторум те се свързват с Томис (Констанца), Александрия, Атина и Южна Италия. Не е изключено да става въпрос за други мъченици със същото име или за пренасяне на мощи, примерно от Дуросторум в близкия Томи. Фактът, че Йероним свързва мъчението на Никандър с Исихий, а в житието на св. Юлий има връзка между Исихий, Валентиниан и Юлий, предполага обща мъченическа история на св. Валентиниан, св. Пасикрат, св. Юлий, св. Исихий, св. Маркиан и св. Никандър. Към тази група обикновено се причислява и св. Калиник. Вероятно са посечени последователно между 24 април и 28 юли 304 г. Тогава е апогеят на гоненията на християните в империята, белязани и със специални визити на император Диоклециан в Дуросторум през пролетта на 304 г. 


Cвещеномъченик Максим, св. Дада и св. Квинтилиан

Тази група мъченици е известна от сравнително късни източници („Синаксар на Константинополската патриаршия“ от края на VІІІ в. и „Менология“ на Василий ІІ“ от ХІ в.), които са ползвали не достигнало до нас рано житие.

Уточнява се, че са посечени на 28 април в селище (викус?) до Дуросторум, наречено Озобия. От контекста се долавя, че това е станало при управлението на Максимин Даза (305–313) и по-специално при гоненията през 307 г., когато са пострадали много презвитери. В източниците св. Максим действително е представен като презвитер, а Дада и Квинтилиан – като негови приятели и ученици.

Текстът създава впечатление, че след 313 г. над мощите на тримата мъченици е издигнат мартириум, но по-късно мястото било забравено. Вероятно това се е случило при големите разрушения в Дуросторум в края на ІV и средата на V в., причинени от нашествията на готи и хуни. По-късно по свръхестествен начин мощите отново са открити и навярно мартириумът е възстановен. Не се знае точно кога, но най-вероятно в навечерието на превземането на Дуросторум от авари и славяни през 579 г. мощите са пренесени в Константинопол. Положени били в църквата „Св. Богородица“ в квартала Виглентион, възстановена след 532 г. от патрицианката Антония, съпруга на ген. Велизарий. С тази група мъченици се свързва един любопитен паметник, разкрит при археологически разкопки в Силистра: мартириумът с три аркосолия в Дуросторум.

Намира се в центъра на античния некропол на Дуросторум до известната гробница със стенописите от ІV в. Изграден е като масивен тухлен октогон с външни размери 7,70х7,60 м и запазена височина 2,10 м. Около квадратна камера са оформени три аркосолийни ниши за саркофази с размери 2,10х0,90х1,80 м., в които са били положени мощите на трима мъченици. Приведени са многобройни примери за октогона като предпочитана архитектура за маририумите, както и за аркосолиите като обичайно гробно съоръжение за полагане мощите на мъченици. Мартириумът октогон в центъра на античния некропол на Дуросторум се датира в началото на ІV в. и се смята, че е изграден за полагане мощите на св. Максим, св. Дада и св. Квинтилиан.


Св. Емилиан Доростолски

Един от най-популярните мъченици на Дуросторум е изгорен на брега на р. Дунав на 18 юли 362 г. при управлението на император Юлиан Отстъпник (361–363).

Многобройни са източниците за св. Емилиан, включително две редакции на житието, известни като „Codex Parisiensis“ и „Codex Vaticanus“. От тях се разбира, че Емилиан е християнин, произхождащ от издигнато аристократично семейство в Дуросторум. По време на инспекция на викария на диоцеза Капитолинос Емилиан остро реагира срещу опитите за реставрация на езическите светилища и с чук разрушава идолите в един храм. Поради надвисналата опасност за това деяние да бъде преследван невинен селянин Емилиан се предава на властите, които го осъждат на смърт чрез изгаряне. Изгорен е на брега на р. Дунав в покрайнините на Дуросторум. Със съдействието на жената на викария Капитолинос християните в Дуросторум получават тленните останки на Емилиан. Погребват ги в местността Гедина/Гηδινά, разположена на 3 мили/4 500 м (според „Codex Vaticanus“) или Гезидина (Γεσιδινα според „Codex Parisiensis“), съответно на 3 стадия (450 м) от града. Автентичността на това събитие се потвърждава още в края на ІV в. от епископа на Милано св. Амвросий Медаолански и от Сирийския мъченически календар. Освен това на брега на р. Дунав върху руините на късноантични постройки в средата на ІХ в. е издигнат епископски катедрален храм. Предполага се, че е построен на мястото, където е била кладата на св. Емилиан.

Приема се, че житието е съставено в края на ІV в. на базата на действителни събития, но се долавя контаминация с житието на св. Георги Кападокийски, съставено приблизително по същото време. Известни са примери от Антиохия и други градове, където по същото време има инцидентни гонения на християни, които се съпротивяват на възстановяване на езическите храмове. В заключение се приема, че местността Гедина/Гезидина е в некропола на античния Дуросторум и по-специално в некропола на викуса до с. Остров, сега в Румъния, разположен 9 км югоизточно от Силистра. Той действително е на 4 500 м от брега на Дунав, където е изгорен св. Емилиан и на около 450 м от принципията в легиона, където светецът е разпитван и осъден. Последните съмнения за мъченическата смърт на св. Емилиан наскоро бяха напълно разсеяни благодарение на един лапидарен паметник, открит в Силистра преди десетина години: надписа от ІV в., открит при археологически разкопки в Дуросторум-Силистра. Между другото върху него се четат имената на два викуса (селища) в региона на Дуросторум, именувани Гавидина и Арнумтум.

Очевидна е близоста между Газидина в житието на св. Емилиан, съхранявано в Парижката национална библиотека, и Гавидина, изписана върху новооткрития надпис от Дуросторум-Силистра. Забележително е, че източно от лагера на легиона по посока на селището до с. Остров, което с по-голяма сигурност вече може да именуваме Гавидина/Гезидина (всички имена завършващи с -дина според проф. В. Бешевлиев са с тракийски произход), се намира некрополът на Дуросторум. Вероятно точно тук християните от Дуросторум и съседното селище (викус Гавидина/Гезидина) полагат мощите на Св. Емилиян.

Новооткритият надпис вече е неоспоримо доказателство за истинността на мъченическата смърт на св. Емилиан в Дуросторум. Прочее, връзка със св. Емилиян може да има и още един археологически паметник, открит тъкмо в некропола на Дуросторум до въпросния викус (Гавидина/Гезидина) край с. Остров. През 70-те години на ХХ в. археологът от Констанца д-р К. Кера проучва антична гробница. Върху източната ѝ стена е изобразен бюст на мъж на средна възраст с дълга коса и брада, фланкиран с разцъфнали клонки, който държи в дясната си ръка чук. Обикновено през ІІІ–ІV в. с разцъфнали клонки се обрамчват образите на светците (нимбове се появяват едва през V в.), а чукът е атрибут единствено на св. Емилиан, защото с него разбива идолите в храма. Изследователите датират гробницата към ІІ в., но еднокамерните сводести гробници със сходни размери, план и градеж в Дуросторум и на Балканите са характерни по-скоро за ІV в.


No comments:

Post a Comment