Св. Трисветители

Св. Трисветители: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст; 

и св. цар Петър Български

НА ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА

Чете се цялата първа катизма.

 

Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 8, глас 4: по Я́ко до́бля:

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Като флейти на благодатта, гусли на Духа, като доброгласни тръби на проповедта, страшни и ясни звуци, които гърмят отгоре и възнасят славата Божия по всички краища на света, нека достойно прославим тримата велики проповедници на Троицата: Йоан, Василий и Григорий.

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Поборниците на Троицата, бастионите на благочестието, тримата апостоли добавени към дванадесетте, реките, които изливат жива вода от Едем и напояват лицето на земята с животоносни и божествени потоци, описаха вярата както елементите съставят творението, затова бяха прославени с достойнство.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Твърди се, че думите им не са като словата изречени от други, чиито гласове вече не се чуват, защото проповедта на тези свети и мъдри учители премина през цялата земя и през морето, до всички твари. Тъй като думите им съдържат необикновени божествени закони, те събират всички краища на света в едно Православие.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Нека възхваляваме като пеем песни на флейтите на Светия Дух, тръбите на истината, риторите на Словото, като следваме техните догмати и им се молим, защото те имат дръзновение пред Господа, да дарува крепък мир в света и прошка на всички нас.

Други стихири славянски, глас 2. Подобен: Ки́ими:

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

С какви похвални венци да увенчаем тези учители, които са разделени по тела, но обединени по дух? Богоносните застъпници и служители на едната Троица, светилата, които просвещават целия свят, крепостите на църквата; като победители те бяха увенчани със славни венци от Христос, нашия Бог, Който има голяма милост.

Стих: Защото има милост у Господа и изобилно изкупление в Него, Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)

С какви прекрасни песни да увенчаем богоносните и богопосветени проповедници на Православието, изключителните богослови: великия познавач на светинята Василий, божествения и богоречив Григорий и бележития Йоан със златния език – тримата, достойно прославени от Господ, Който има голяма милост.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

С какви похвални думи да възхвалим светителите, по благодат равни на апостолите и със същата слава с тях в даровете? Те са разорители на нечестието (ересите), спасители и наставници на дума и дело, във вярата са христоподобни пастири, земни ангели и небесни човеци, които ги удостои със слава Христос Господ, Който има голяма милост.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

С какви хвалебствени венци да увенчаем Златоустия заедно с Василий и Григорий? Защото те са свети жилища на Духа, непоколебими борци за вярата, стълбове на църквата и крепост за верните, те са утеха за каещите се грешници, извори, които изливат вода, от която ние черпим и услаждаме душите си, като просим опрощение на греховете и голяма милост.

Слава, глас 6:

Да възхвалим днес богоносните отци, като тайни тръби на Духа, които изпяха всред църквата песента на същото богословие, за Троицата като едно и неизменно Същество и Божество; те победиха Арий, те са закрилата на Православието и винаги се молят на Господ да се смили над душите ни.

И сега, първи Богородичен (догматик) по гласа на славата: Кто Тебе не ублажи́т

Кой няма да те облажи, Пресвета Дево? Кой няма да възпее пречистото раждане? Защото Самият единороден Син, просиял от Отец извън времето, се роди от тебе, Чиста, необяснимо въплътен, бидейки Бог по природа и заради нас по природа стана човек, не се раздели на две личности, но беше познат в две неслитни естества. Него моли, почитана Всеблажена, да бъдат помилвани душите ни.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Най-древната християнска молитва

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокимен на деня

Паримии (стр. 24)

Из книга Второзаконие – чтение. 

Рече Моисей на Израилевите синове: ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им. И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя; Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни; Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил! И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри разумни и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена. И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец; в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие. 

Из книга Второзаконие – чтение. 

Рече Моисей на Израилевите синове: ето, небето и небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, е на Господа, твоя Бог; но само твоите отци е приел Господ и ги е обикнал, и е избрал вас, тяхното семе подир тях, от всички народи, както видиш днес. И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си и занапред не бъдете твърдоглави; защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите. Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове, Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло. Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в Египетската земя. Бой се от Господа, твоя Бог, и само Нему служи, към Него се привържи и в Негово име се кълни: Той е твоя похвала, Той е твой Бог, Който направи с тебе ония велики и страшни дела, каквито видяха очите ти. 

Из Притчи Соломонови – чтение. 

Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му. 

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири, глас 1: Подобен: Всехва́льнии му́ченицы:

Да възхвалим достойно днес заедно тези пазители на духовните тайни и словесни Божии тръби, огледала на Божеството, великият Василий, божественият и огневдъхновен Григорий, и златоустият Йоан, които изливат за нас златните реки на истинското учение.

Стих: Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си. (Пс. 149:5)

Нека възхвалим с достойни песни тези най-светли и почитани светилници като стъпала на вярата, като божествен и бодър ум, като златоструйна река, като застъпници на Троицата и жилища на благодатта на Духа, като непоклатими стълбове и крепост на църквата.

Стих: Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. (Пс. 131:9)

Флейти на Духа, тръби на Божия гръм, мълнии на проповедта, най-светли свещници, позлатени и осветени от Бога: трижди блажени Василие, премъдри Григорие, златни и всепочитани Йоане, молете Христос да спаси всички, които ви хвалят.

Слава, глас 2: Днес се издигат от земята душите на хората, днес те се извисяват в небесата чрез паметта на светците, защото небесните двери се разтварят и ни се известяват думите на Владиката, словата проповядват Словото и езиците възпяват чудесата, а ние казваме на Спасителя: слава на Тебе, Христе Боже, защото чрез тях се дава мир на верните.

И сега, Богородичен, същия глас (по Типик): Всичкото си упование на тебе възлагам, Майко Божия, запази ме под твоя покров.

Но пък в минея са дали много хубава стихира за Сретение:

Глас 2: Днес носят Христос като дете в светилището, днес Той става под закона, въпреки че Той е дал закона на Мойсей; ангелските войнства са удивени да видят как старецът държи в ръцете си Този, Който съдържа целия свят; а Симеон изпълнен със страхопочитание, радостно възкликна: сега ме отпусни, Спасителю, от временния живот към неостаряващи покой, защото Те видях и се развеселих.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тpопаp на Три светители, гл. 1:

Трите величайши светила на трислънчевото Божество, с лъчите на божест­ве­ните догмати вселената просветиха, цялата твар с медоточните реки на премъдростта, и с водите на богознанието напоиха: Василий Велики, и Богословът Григорий, както и славния Йоан, с език златоговорещ, всички техни думи са грижовни, затова да ги почетем с песни, защото те винаги се молят на Троицата за нас!

Слава, тропар на св. цар Петър от монахиня Филарета, гл. 3:

Изпълнен с божествена благодат, мъдри, трижди блажен Петре, се яви предна твърдина българска като цар и пастир пресвещен, привеждайки верните към благочестието; и сега се моли на премилосърдната Троица да ни дарува велика милост.

И сега: Тебе, ходатайстващата за спасението на рода наш, възпяваме, Богородице Дево, защото с плътта, която възприе от тебе, твоят Син и наш Бог претърпя страдания на Кръста и ни избави от тлението като Човеколюбец.

——————————————————

НА УТРЕНЯТА.

 

След Шестопсалмието, Велика ектения 

Бог Господь: на глас 1.

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Тpопаp на Три светители, гл. 1:

Трите величайши светила на трислънчевото Божество, с лъчите на божест­ве­ните догмати вселената просветиха, цялата твар с медоточните реки на премъдростта, и с водите на богознанието напоиха: Василий Велики, и Богословът Григорий, както и славния Йоан, с език златоговорещ, всички техни думи са грижовни, затова да ги почетем с песни, защото те винаги се молят на Троицата за нас!

Слава, тропар на св. цар Петър от монахиня Филарета, гл. 3:

Изпълнен с божествена благодат, мъдри, трижди блажен Петре, се яви предна твърдина българска като цар и пастир пресвещен, привеждайки верните към благочестието; и сега се моли на премилосърдната Троица да ни дарува велика милост.

И сега: Тебе, ходатайстващата за спасението на рода наш, възпяваме, Богородице Дево, защото с плътта, която възприе от тебе, твоят Син и наш Бог претърпя страдания на Кръста и ни избави от тлението като Човеколюбец.

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е Царството, силата и славата на Отца и Сина и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Първи седален, гл. 5, по Собезначалное:

Като царствено украшение на Църквата да възхвалим всички Василий, ненамаляващо съкровище от догмати: с тях, той ни показа да почитаме Троицата, съединена в едно Същество, разделена по ипостаси.

Слава, гл. 4, по Скоро предвари:

Светилници пресветли на Църквата Христова, просветихте с вашето учение света, отци Богомъдри, като изсушихте злославните ереси, и угасихте пламъковидните хулни смущения. Затова като светители Христови се молете да се спасим.

И сега, богородичен:

Дево всевъзпявана, майко на Христа Бога, Марийо богоневесто и безмъжна, застъпница на верните, избави от всяка беда и всяка нужда тези, които с вяра и любов прибягват към твоя покров, Владичице Богородице, единствена богоневеста.

Малка ектения: Възглас: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, гл. 3, по Божественния вери:

Ти си бил стълп на Църквата, явил си се некрадимо богатство на благо­чес­тието, богослове Григорие, осиял си живота без страсти, и си изяснил догматите за Троица. Отче, преподобни, Христа Бога моли за спасение на нашите души!

Слава, гл. 4, по Удивися Иосиф:

В цветната градина на Писанието, като мъдри пчели прелитайки добре се наситихте, и от най-добрите цветове, представихте заедно вашия мед на учението за всички верни, за тяхна наслада, поради което всеки, който се наслаждава, с веселие казва: застъпете се пак и след смъртта ви, за тези, които ви възхваляват, блажени.

И сега, богородичен:

Пречиста, безсъвестният аз съм обуреваем от силното вълнение на страстите, затова топло те призовавам, да не ме презираш, окаяният, да погина; ти, която си родила Бездната от милости, защото освен тебе друга надежда нямаме. Да не стана радост за враговете, и както се надявам на тебе да стана за присмех, защото можеш, каквото и да поискаш, като истинска майка на Бога на всички.

Полелей и величание на светителите. (К. 90)

Малка ектения: Възглас: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…

Седален след полиелея, гл. 4, по Явился еси:

Премъдрите учители на вселената, които прославиха Бога на земята с дела и слова, да бъдат възвеличени днес, като истински ходатаи за нашето спасение.

Слава: на цар Петър, глас 1. Подобен: Пустинный житель:

Ти последва Бога с благочестив разум и угоди на небесния Владика, свети, украси се с истинския мир, с любов и милост, помагайки на бедните, затова се удостои с велика слава; слава на Този, Който бляскаво те прослави, слава на Този, Който те яви велик, слава на Този, Който ни дарува тебе, Петре, за незаспиващ страж.

И сега, Богородичен:

Ние, които прогневихме Бога, те придобихме, Дево, за единствена (наша) закрила и надежда, и подкрепа при всички вражески нападения и тежки житейски бури, Богоневесто, като (ти) пеем гръмко от душа радостния химн: радвай се, пренепорочна чиста; радвай се, жилище на Троицата; радвай се (ти), чрез която ние смъртните приехме непостижимия рай.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, глас 4: Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. (Пс.131:9) Стих: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4)

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим! 

Народът: Господи, помилуй. 

Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. 

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим! 

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост! Да станем прави да изслушаме светото евангелие!

Свещеникът: Мир на всички.

Народът: И на твоя дух.

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Утринно евангелие (Йоан 10:9-16, зачало 36)

50 Псалом (чете се)

Слава: По молитвите на учителите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, глас 6:

Изля се благодат във вашите уста, преподобни отци, и бяхте пастири Хрис­тови на Църквата, като учихте словесните овци да вярват в единосъщна­та Троица, като в едно Божество.

Литийна молитва (дяконът)

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.

Канони: на Богородица и вторият на светителите.

Богородичен канон, гл. 2:

Песен 1

Ирмос: Дойдете люде да пеем песен на Христа Бога, Който раздели морето и ръководи народа, когото изведе от египетското робство, защото се прослави.

Благоче́стно Тя, Чи́стую Богоро́дицу, и́стинно испове́дающаго, Пречи́стая, душе́ю и те́лом, от лю́тых бед, и неду́гов, и прегреше́ний Ты мя спаси́.

Всю в Тебе́ дарова́ний бе́здну лежа́щу уве́дехом, те́мже, прибега́юще, Богоро́дице, усе́рдно к покро́ву Твоему́ Боже́ственному, спаса́емся.

О нас, Тя пою́щих, Пречи́стая, моли́ Воплоще́ннаго из пречи́стых и честны́х Твои́х крове́й, изба́вится от прегреше́ний и боле́зней го́рьких.

Песен 1

Вторият канон на светителите, от св Йоан Евхаитски (+ок. 1095 г), глас 8.

* Болшинството тропари са преведени от проф. ИЖД.

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Не искам да започвам според човешкия разум, но нека премъдростта приседнала до Твоя престол ми помогне, Човеколюбче, да ми даде благодатни думи, за да прославя онези, които самата благодат преди това е добре прославила.

Твоята благост преля като препълнена чаша, Владико, и голямото богатство на Твоето човеколюбие се изля и потече, за да покаже като ангели в телесен вид тези, които сега са поставени пред нас за похвала.

Слава: За небесните (възвишените) хора подобава и похвалите да са възвишени, а ангелската песен подхожда на божествените (светци), понеже те се обожествиха чрез участие в божеството, като имаха в себе си единствения истински по природа Бог, Който живее и говори чрез тях.

И сега: Богородичен: Богомъдрото събрание с похвали празнува паметта на праведните, с тях основателно се прославя и Божията майка като тяхна глава, заемаща последния, първия и средния чин, и участваща в похвалата.

Песен 3

Ирмос: Утвърди ни в Тебе, Господи, Който на Кръстното дърво умъртви греха и Твоя страх всели в сърцата на нас, които Те възпяваме.

Моли́твами Твои́ми, Чи́стая, Бо́га, Его́же родила́ еси́, пода́ждь благопреме́нна Твои́м рабо́м, притека́ющим к покро́ву Твоему́ и ве́рно покланя́ющимся Твоему́ Рождеству́.

Всю мою́ жизнь окорми́, Де́во, упова́ние мое́ и Предста́тельнице, искуше́ний и обстоя́ний избавля́ющи лю́тых мя, Присноде́во.

Прему́дрость Бо́жию Ипоста́сную на объя́тиих я́ко поне́сши, Богоро́дице, от неве́дения и заблужде́ния изба́вится пою́щим Тя моли́.

Песен 3

Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Нека поправителите на морала, строителите на душите, общите спасители на всички, които ни показаха примери с дела и думи, светлите наставници на живота, светло да бъдат възхвалявани!

Духът изпълни Василий със знанието за Бога, докато Григорий притежаваше един от огнените езици и дишаше огъня на възвишената реч; а устата на Христос говореха в Йоан.

Слава: Безумството на проповедта* явно е обезсилила мъдростта на този век, която му се подчинява и покорно му служи, защото благодатта показва проповедниците мъдри оратори.

* (1 Кор. 1:21)

И сега: Богородичен: Този, Който се всели в утробата на Чистата Дева, направи Свое жилище душите на богоносните светии и чрез техните уста разкри тайната за Своята Майка.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме… 

Седален, глас 8.

Подобен: Прему́дрости:

Нека единогласно да възхвалим големите сияещи светила, неразрушимите стълбове на Църквата, защото се насладихме на техните слова и добрини, в същото време и благодат: на премъдрия със златната реч, и великия Василий с Григорий, светлия Богослов, като извикаме към тях от сърце: тройно велики свети архиереи, молете се на Христос Бог да даде опрощение на греховете на тези, които с любов празнуват светата ви памет.

Слава:

Получили мъдрост от Бога като нови трима Христови апостоли със словото на познанието съставихте догматите, които преди рибарите чрез силата на Духа с прости думи разумно изложиха, защото нашата проста вяра трябваше така да получи изяснение чрез вас, всепочитани; затова всички ви възпяваме: молете се на Христос Бог да даде прошка на греховете на нас, които с любов празнуваме вашата свята памет.

И сега, Богородичен:

Бъди сега, Дево, водач на моята смирена душа, за да избягна изкушенията в бурята на живота, потапян от вълните, преизпълнен с бремената на греховете, и да стигна до дъното на ада бедствайки, така че побързай, Богородице, с твоите милостиви молитви, дай ми тишина и вземи бедите, защото си безбурно пристанище, която се моли на твоя Син и Бог да ми даде опрощение на греховете, тъй като имам тебе за моя надежда, аз, твоят недостоен раб.

Песен 4

Ирмос: Чух, Господи вестта за Твоя промисъл и Те прославих, единствен Човеколюбче.

Язв мои́х душе́вных, Влады́чице, и плотски́х неду́гов, Бо́га ро́ждшая, разреше́ние пода́ждь ми.

От обстоя́ния изба́ви мя, Ма́ти Бо́жия, и бу́ри, и бед Твои́ми моли́твами, Еди́на Всепе́тая.

Обурева́ема волна́ми жите́йскими исхи́ти, Де́во, ко Твоему́ приста́нищу наставля́юши мя.

Песен 4

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Като огнен стълб за верния народ, който изгаря враговете на вярата пред себе си и напълно спасява племената, които го следват, такъв стана Великият Василий; нека църквата Христова да дерзае и побеждава, защото е обогатена от толкова защитници.

Сладост на езика и наслада на всеки слух стана твоето слово, Григорие, като манна на живота, роса на сладостта, като меда от скалата, като небесен ангелски хляб, който ненаситно засища сладостта на твоето учение и изпълва със сладост тези, които го вкусват.

Слава: Река от духовни дарби, която се е изпълнила дори до разливане и която като сладък поток напоява красивото лице на земята от златната уста (на Златоуст), която весели и храни всеки град Христов с вълните на божествените потоци.

И сега: Богородичен: Тримата богоносни учители догматисти, Владичице, установиха и изповядаха в твоя Син проста природа, оставаща непроменена след съединението и показала се по-добра от сливането, с две воли и двойно действие, двойна по естество.

Песен 5

Ирмос: Подателю на светлината и Творецо на вековете, настави ни в светлината на Твоите заповеди, защото освен Тебе друг бог не знаем.

Ору́жие непобеди́мое на разли́чная искуше́ния вра́жия иму́ще, вся́каго вражде́бных озлобле́ния избавля́емся при́сно, и́же Тя, Богоро́дицу Чи́стую, веду́щии.

Зако́на исполне́ние, я́же вы́шшая Херуви́мов, родила́ еси́ Бо́жия из Тебе́ воплоще́нна Сы́на Единоро́дна, Его́же о рабе́х Твои́х умоли́.

Вся́ческих Творца́ на руку́ Твое́ю поне́сши, Сего́ нам Твои́ми моли́твами благопреме́нна дава́й, ны́не от се́рдца к Тебе́ прибега́ющим.

Песен 5

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Нека с благодарствени песни възхвалим мъдрите познавачи на божествените и човешките неща, които с любов към истината ни изясниха природата на всичко съществуващо и посочиха техния Създател на всички, както подобава.

Божествените лечители на душите подсладиха горчивото и тръпчиво лекарство за спасението чрез мъдри слова, дивни наставления и умения, и внимание, затова се наслаждавайте, всички благочестиви, и с радост се спасявайте!

Слава: Всяко слово замлъква, когато Божиите проповедници говорят за божествени неща и над Стария Завет надделява Новият, който представя свещените заповеди, постановени в него, чрез които се ръководи цялото съсловие на верните.

И сега: Богородичен: Смъртната природа изпревари по святост безсмъртната и младата Дева надмина безплътните ангели, като роди Бога, Царя на ангелите, Когото те дори не могат да погледнат.

Песен 6

Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.

Спасе́ния приста́нище ве́дый тя, пла́вая многопеча́льнаго жития́ пучи́ну, призыва́ю Тя, Влады́чице, Ко́рмчая души́ мое́й бу́ди.

Чи́стаго жития́ отпадо́х ле́ностьми, окая́нный, но возведи́, Благослове́нная Всечи́стая, повеле́нием Сы́на Твоего́ сочета́вши.

Ми́лости Твое́й, Богоро́дице, сподо́би мя, преми́лостиваго Сло́ва поро́ждшая, И́же Свое́ю кро́вию от тли челове́ки изба́вльшаго.

Песен 6

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.

Научихме се да богословим единствената Троица, приехме да възпяваме троичната Единица, бяхме научени от отците да се кланяме на Единия по естество в три Ипостаси.

Слово беше в началото, събезначално на Отец; заедно със Словото съществуваше и Духът, но (произлязъл) от Родителя: Божество просто, единосъщно, от една природа, както казват божествените проповедници.

Слава: Съединявам и разделям Тези, Които са свързано разделяни, мисля за Единното като неразделно и го смятам за Три; приемам тримата богоносни учители, които ме убеждават да вярвам така.

И сега: Богородичен: Без майка преди въплъщението и без баща след въплъщението е Синът на Отец и на майката, Който така нарича и двамата отвъд всяко разбиране, защото преславните чудеса подобават на Бога.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 2.

Подобен: Тве́рдыя:

Свещените и богогласовити проповедници, върхът на учителите, Господи, приел си в наслаждение на Твоите блага и упокоение: техните трудове и смърт си приел повече от всяко всеплодие, защото единомислено прославиха Твоята святост.

Икос: Кой смее да отвори устата си и да повдигне език срещу диша­щи­те огън, чрез силата на Словото и Духа? Но само ще дръзна да кажа: те, трима­та, преминаха цялото човешкото естество с множество велики дарования, дела и видения. Затова с много велики дарове Си сподобил тези тримата, като верни Твои служители, защото единомислено прославиха Твоята святост.

Синаксар: В този ден празнуваме паметта на свети свещеномъченик Иполит (oк. 235 г.), папа Римски, нашите свети отци и велики йерарси Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), и светия благоверен Петър (969 г.), цар български. По техните молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси. Амин.

Песен 7

Ирмос: О́бразу злато́му, на по́ле Деи́ре служи́му, трие́ Твои́ о́троцы небрего́ша безбо́жнаго веле́ния, посреде́ же огня́ вве́ржени, ороша́еми, поя́ху: благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

На Кресте́ пригво́жден, И́же из Тебе́ Воплоти́выйся, Богороди́тельнице, Ада́мово раздра́ рукописа́ние. Его́же ны́не моли́, Всенепоро́чная, всех бед изба́вится ве́рою зову́щим: благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Наде́жда блага́я, Засту́пница же ве́рных еси́, Влады́чице, и ны́не мо́лимся Тебе́, дарова́ти сострада́тельства пучи́ну всем, на Тя упова́ющим и Сы́ну Твоему́ зову́щим: благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Кра́сною оде́ждею спаси́тельных за́поведей, креще́нием оде́явся, оскверни́х ле́ностию, окая́нный, ны́не же Ти притека́ю, Де́во, оде́ждею прося́ весе́лия Тобо́ю па́ки облещи́ся.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Богоречивите, които мълчаха и които викаха, които виждаха и които чуваха, бяха стълбове на добродетелта и мъдростта; с дела и думи ни заповядват да викаме: благословен си, Боже на нашите отци!

Приемаме вашите богоугодни гласове, които чудно гърмят към нас отгоре, и думите ви, като лъчи на светкавици, божествено мъдри, затова пеем заедно с вас: благословен си, Боже на нашите отци!

Слава: Същински град ще завали от страхотните езици (на светците) и ще разбие гнилите учения, ако някой от празнодумците дръзне да не произнесе правилното: благословен си, Боже на нашите отци!

И сега: Богородичен: Този, Който изгражда елементите и преобразува природата, както иска, се всели в тебе, Дево, и те остави девица дори след раждането, Богородице Марийо; с тебе, Всенепорочна, викаме към Него: благословен си, Боже на нашите отци!

Песен 8

Ирмос: Слезлия в огнената пещ, при еврейските юноши, и превърналия пламъка в роса, възпявайте дела Бога, като Господ, и превъзнасяйте през всички векове.

Столп кре́пости тве́рд, и степе́нь, и Храни́тельницу, и Предста́тельницу стяжа́вше Тя ве́рою, спаса́емся ны́не. Пое́м Рождество́ Твое́, Пречи́стая, и превозно́сим во вся ве́ки.

Безсме́ртия проза́рный ве́мы Тя исто́чник, Богоро́дице, я́ко ро́ждшую Сло́во безсме́ртнаго Отца́, Е́же вся от сме́рти избавля́ющее, превознося́щая Его́ во ве́ки.

Струю́ исцеле́ний нам всегда́, ве́рным, то́чиши, ея́же незави́стную благода́ть взе́млюще, ны́не воспева́ем Рождество́ Твое́, Пречи́стая, и превозно́сим во вся ве́ки.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Които (двете естества на И. Христос или трите лица на Св. Троица) Бог е съединил в единство с еднаква чест, възхваляващият човек да не ги разделя, а да ги смята равни в даровете и да ги удостои, като им пее и еднакви песни: младежи, благославяйте, свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте във всички векове!

Силни и непобедени защитници на Божеството и истински помощници на истината, вие сте изпитали добре дълбините на Духа и оттам сте събрали благочестиви писания за Бога и учите да се пее: хора, превъзнасяйте Христос във всички векове!

Слава: От небето две големи светила по приемство огряват всичко под слънцето, а от земята цялата вселена е осветена по-блестящо от три големи светила, светещи един с друг и пеещи заедно: хора, превъзнасяйте Христос във всички векове!

И сега: Богородичен: Заради нас беше въплъщението и почитаните страдания, заради нас Бог беше при мъртвите, въпреки че е недостъпен за смъртта, защото е свободен от страданията, Той се съедини със смъртно тяло, и прие страдание и смърт, затова с нея (Девата) превъзнасяме Христос във всички векове.

Катавасии на Сретение Господне, глас 3

Превод: проф. Иван Желев Димитров

1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!

3. Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

5. Когато Исаия видя предобразно Бога, извисен на престола и тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, видях пророчески Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

6. Старецът, като видя с очите си спасението, дошло от Бога за хората, извика към Тебе: Христе, Ти си мой Бог!

7. Тебе, Бога-Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядващи Бога, и се засели в нетленната Дева, ние възхваляваме и благочестиво пеем: благословен е Бог на нашите отци.

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържимия огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9

Ирмос: От Бога дойде Бог Слово, с неизказана мъдрост да обнови Адам, който чрез люта отрова падна в тление. Словото се въплъти заради нас неизказано от светата Дева: затова, верни, единомъдрено с песни да Го величаем!

Богоблаже́нная Отрокови́це, наде́жду мою́ всю усе́рдно возлага́ю на Тя: спаси́ мя, Ма́ти и́стииныя Жи́зни, и сла́дости присносу́щныя насы́тится моли́, Чи́стая, ве́рою и любо́вию Тя пе́сньми велича́юща.

Я́вльшися, Де́во, дверь Боже́ственнаго Све́та, души́ моея́ мрак Све́та Твоего́ невеще́ственными блиста́нии озари́ и ве́чнаго огня́ изба́вится мне умоли́, Чи́стая, ве́рою и любо́вию Тя пе́сньми велича́ющему.

Во чре́во Твое́ всели́ся, Его́же из чре́ва пре́жде веко́в Оте́ц роди́ Сы́на, соверше́н бысть Челове́к, и исто́чник дарова́ний Тя, Богома́ти, показа́ нам, ве́рно поклоня́ющимся несказа́нному Твоему́ Рождеству́.

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.

Величай, душо моя, тримата пастири на Пресветата Троица.

Възвеличи се добродетелта на тримата (светители) и всичко се изпълни със слава, защото ново трисветло сияние ни огря като нейно отражение – небесни водачи към тайнството, чрез които ние, вярващите, се наставляваме, за да съзерцаваме божеството.

Величай, душо моя, трите велики светила от трислънчевото Божество.

Няма втори в тези тримата, защото всеки си носи старшинството, никой не е първи, и не превишава по чест другите, по-скоро всеки с радост е направил свой собствен успеха на другите, като тук не се намесва дръзка завист, която разрушава единомислието.

Величай, душо моя, силата на триипостасното и неразделно Божество.

Благочестивата вяра изяви отците като свои първородни синове и чрез тях ражда истински и непорочни чеда, усъвършенствани от Духа, Който им даде думи за живот, и изпросва да се запази докрай мирът, който наследи от тях.

Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства, пречистата Дева Богородица.

Върхът на мъдрите учители проповядваше, че твоя Син е Синът на живия Бог; те научиха, майко Божия, тайната на твоя Син от откровението на Отца, а не от плът и кръв. Затова те прославиха, Дево, и те възвеличиха като Майка и Богородица.

Глас 3. Песен 9

Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.

Светилен, по Свете неизмений:

Да възхвалим богоносните отци, като три светозарни светилници, по-силни от слънчеви лъчи, които свръхестествено са смесени от светоначалната Троица, и трислънчевата Единица.

Слава: Подобен: Не́бо звезда́ми:

Вместилищата на Светлината, мълнийте със светлите лъчи – Василий Велики, Григорий Богослов, златоустият Йоан, да възхвалим сега всички.                                                                                                                                                                       

И сега: Единствено Божество – Отче, Сине и Душе, по молитвите на Василий, Григорий и Йоан, и пречистата Богородица, да се не отлъча от Твоята слава!

Хвалитни стихири

Глас 5, Всякое дихание, от Нил Ксантопул*

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)

Радвай се, троице от светители, велика закрила на Църквата, стълбове на благочестието, утвърждение на верните, на еретиците падение, които пасете Христовите люде с божествено учение, и възпитавате в различни добродетели, ясни проповедници на благодатта, добре изложили съвършен­ството на Христовите закони, вождове към вишния, райски вход, молете Христос да изпрати на душите ни велика милост!

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Същата стихира.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Радвай се, троице от светители, земни ангели, които шествате по небе­то, спасение на света, радост за човеците и учители на вселената, поборници на Словото, премъдри лекари на недъзите – и душевни, и телесни, – винаги течащи духовни реки, напояващи цялото земно лице със слова, богословни стъпала, божествени златослови, молете Христа да ни изпрати от небето велика милост за душите ни!

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Радвай се, троице от светители, твърди земни слънца, лъчи и светила от трислънчевата Светлина, които сте за стоящите в мрак прозрение, благовон­ни цветя по-красиви от рая, богослови: Василие мъдри и Златоусте, дъсчици на Духа; скрижали богонаписани; гърди, които изпускате млекото на спасе­нието, украшение на мъдростта, молете Христа да дарува на душите ни велика милост!

Слава, глас 5: С тръби да засвирим песните, да се радваме тържествено, да заиграем радвайки се в почитаното тържество на нашите учители. Царе и князе да се съберат, на светители да заиграят с песни: защото източиха учение превели­ките три реки, на изливащия добрини вечен Дух пастири и учители, на препочитаната Троица тройни свещенотаинници, като сме се събрали да възхвалим философи мъдри, йереи и пастири, грешници и закрилници, бедни и богати, намиращи се в скръб и утешители, пътници и спътници, които сте в морето и кормчии, и всички, които отвсякъде топло бързате да похвалите божест­вените архиереи, така да речем: пресвяти учители, побързайте да граб­нете верните от житейските съблазни, и да ги избавите от вечните мъки по вашите молитви!

И сега, богородичен, от патриарх Герман: 

С тръби да засвирим песните, защото свише се преклони Царицата-майка Дева, с благословии венчава тези, които я възпяват. Царе и князе да се съберат, да заиграят с песни на Царицата, която роди Царя, Който благо­изволи да пусне държаните от смъртта от начало. Пастири и учители, да се съберем да възхвалим Майката на Добрия Пастир, като златозарен свещник, светоносен облак, по-широка от небесата, одушевен кивот, огнезрачен владичин престол, златна стомна приела маната, врата към заключените слова, прибежище на всички християни, похвалявайки я с богогласни песни да речем така: палато на Словото, сподоби нас, смирените, с небесно царство, защото няма невъзможно нещо за твоето ходатайство!

Велико славословие

Тропар на Три светители, гл. 4:

Като единонравни на апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дари мир на света, а на душите ни голяма милост.

———————————————————————-

На Литургията

Тропар на Три светители, гл. 1:

Трите величайши светила на трислънчевото Божество, с лъчите на божест­ве­ните догмати вселената просветиха, цялата твар с медоточните реки на премъдростта, и с водите на богознанието напоиха: Василий Велики, и Богословът Григорий, както и славния Йоан, с език златоговорещ, всички техни думи са грижовни, затова да ги почетем с песни, защото те винаги се молят на Троицата за нас!

Тропар на св. цар Петър, гл. 4:

Царю преподобни, събрахме се днес с радост да славим твоята памет, като очакваме да намерим чрез тебе милост от Бога и прощение на нашите грехове. Затова, Петре светий, се моли на Христа Бога за твоя остатък!

На храмовия светия

Кондак на Сретение, глас 1: Осветил девическата утроба с Твоето рождество и благословил ръцете на Симеон, както подобаваше, като побързаш и сега ни спаси, Христе Боже; но умири раздорите в живота и укрепи народа, когото възлюби, единствен Човеколюбче.

Прокимен, глас 8: Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената (Пс. 18:5). Стих: Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. (Пс. 18:2)

Апостол към Евреите 13:7-16, зачало 334. Стр. 468.

Аллилуйя, глас 4: Небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите. (Пс. 88:6) 

Евангелие за йерарси, от Матея 5:14-19, зачало 11: Господ рече на учениците Си: Вие сте светлината на света…

Причастен: Пс. 18:5: Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. Аллилуйя.

————————————————————-

*Никифор (Нил) Калист Ксантопул

От книгата на Михаил Бибиков Byzantinorossica IV. (Стр. 189)

Византийският църковен писател Никифор Калист Ксантопул (ок. 1256 – ок. 1335) бил свещеник в храма Св. Софѝя в Константинопол. Като автор на многочислени духовни стихове, той в поетическа форма коментирал текстовете на Светото Писание. Сред произведенията, които са се запазили под името на Никифор Ксантопул, – екзегеза на Октоиха, коментари на празниците от Триода, на химна на Козма Сладкопевец, чинопоследованието в чест на Богородица „Живоприемен източник (извор)“ и история на съвременния храм, молитви в стихове, ямбически „Синопсис на Свещеното Писание“, „Обозрение на Свещеното Писание“, „Превземането на Йерусалим“, стихотворно повествование за живота и чудесата на св. Николай Мирликийски, други агиографически съчинения, схолии на тридесет слова на Григорий Назиански, коментари на Йоан Лествичник, многочислени епиграми, стихове на акатисти на свети образи, акростихове и много други (например, каталози на Отците на Църквата, повествования за патриарсите и епископите в Константинопол и др.).

Но най-голяма известност получила пространната (в 18 книги) „Църковна история“, първото след многовековно прекъсване (след църковната история на Евнапий Сардски (420), написана в началото на 5 век) произведение от този жанр във византийската традиция. В съхранените текстове повествованието е доведено до 610 г, въпреки, че от обзора на съдържанието следва, че има още 5 книги, които довършвали събитията до 911 г. Счита се, че в основата на това съчинение лежи не достигналата до нас църковна история съставена в началото на 10 век.

Няколко паметника, съхранени в ръкописната традиция, се приписват на Нил Ксантопул: в тази връзка се смята, че в края на живота си Никифор станал монах под името Нил.