УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО
- Няма църковно последование, наречено Опело Богородично. Прочетете ТУК!
Вечерна служба
Го́споди, воззва́х (Пс. 140:1-2): стихири на 8, глас 1.
Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи!
Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стих 1: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)
О, дивно чудо! Изворът на живота се полага в гроб и гробът става стълба към небесата; весели се, Гетсимания, Богородично свещено място! Верни, като имаме архангел Гавриил за предводител, нека извикаме: радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!
Стих 2: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2) (същата стихира)
Стих 3: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3) (същата стихира)
Стих 4: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)
Дивни са твоите тайни, Чиста Богородице! Ти, Владичице, се показа престол на Всевишния и днес се пресели от земята на небето. Славата ти е прекрасна, блестяща с богосияйни чудеса. Девици, възвисете се в небесата заедно с майката на Царя. Радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!
Стих 5: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А) (същата стихира)
Стих 6: Защото има милост у Господа и изобилно изкупление в Него, Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8) (същата стихира)
Стих 7: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Славят твоето успение власти, престоли, началства, господства, сили и херувими, и страшните серафими; радват се и хората, хвалейки твоята божествена слава; пред тебе коленичат царете и с архангелите и ангелите пеят: радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2) (същата стихира)
Слава, и сега, глас 1: (преминава от глас в глас)
Богонача́льным манове́нием
По указание от Бога богоносните апостоли, пренесени отвсякъде на облаци по въздуха, гл. 5 дойдоха при твоето пречисто и живоначално тяло и много го целуваха. Гл. 2 А върховните небесни сили, дошли заедно със своя Владика, гл. 6 изпращат богоприемното и пречисто тяло, обладани от боязън, неописуемо и невидимо предшестваха и казваха на висшите чиноначалия: Ето Всецарицата Богоотроковица пристигна, гл. 3 отворете вратите и изрядно я посрещнете – тя е майката на вечната Светлина. Гл. 7 Чрез нея стана спасението на целия човешки род; в нея не можем да се взрем и е невъзможно да ѝ отдадем достойна почит, гл. 4 защото нейното превъзходство надминава всяко понятие. Гл. 8 Затова, пречиста Богородице, която винаги живееш с живоносния Цар и твое чедо, моли се постоянно да запазва и спасява от всяко нападение на врага твоите нови чеда, защото сме под твоята закрила, гл. 1 като навеки бляскаво те ублажаваме.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Творение на Св. Софроний, патр. Йерусалимски
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен на деня
Паримии (Четива)
Дяконът: Премъдрост.
Четецът: Ще се чете от книга Битие. (28:10-17)
Свещеникът: Да внимаваме.
Четецът: Яков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
Яков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
Дяконът: Премъдрост.
Четецът: Ще се чете от пророчеството на Йезекиил. (43:27-44:4)
Свещеникът: Да внимаваме.
Четецът: Така казва Господ: След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог. И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени. Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе. После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.
Дяконът: Премъдрост.
Четецът: Ще се чете от притчи Соломонови. (9:1-11)
Свещеникът: Да внимаваме.
Четецът: Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; проводи слугите си да възвестят от градските височини: „който е неразумен, да свърне тука!“ И на малоумните тя каза: „дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума“. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
Стихири на литията, самогласни, глас 1:
На очевидците и служителите на Словото подобаваше да видят и успението по плът на Неговата майка, защото това беше последното извършено над нея тайнство, та да видят не само възхождането на Спасителя от земята, но и да свидетелстват за преселението на родилата Го; затова пренесени отвсякъде чрез божествената сила, те достигнаха Сион и съпроводиха отиваща на небето тази, която е по-висша от херувимите; заедно с тях и ние й се покланяме, защото тя се застъпва за нашите души.
От св. патр. Анатолий, глас 2:
Тази, която е по-въздигната от небесата и е по-славна от херувимите, и превъзхожда по чест цялото творение, която заради преголямата си чистота стана обител на вечната Същност, днес предава пресветата си душа в ръцете на Сина си и заедно с нея се изпълва с радост цялата вселена и на нас се дарява велика милост.
От св. Йоан Дамаскин, глас 2:
Всенепорочната невеста и майка на благоволението на Отца, предназначена от Бога да стане Негово жилище при неслитното Му съединение с човешката природа, днес предава на Твореца и Бога пречистата си душа, която безплътните сили боголепно приемат, и към живота се преселва тази, която е истинска майка на Живота, светилник на непристъпната Светлина, спасение на верните и упование за нашите души.
От патриарх Герман, глас 3:
Елате, всички земни краища, да възхвалим свещеното преселване на Богомайката, защото тя предаде непорочната си душа в ръцете на Сина си; затова чрез нейното свято успение се оживотвори светът, който радостно празнува с псалми, химни и духовни песни заедно с безплътните сили и апостолите!
Слава, глас 5, от Теофан Начертани, еп. Никейски:
Елате всички, които обичате празника, дойдете да се съберем заедно, дойдете с песни да увенчаем Църквата за упокоението на Божия кивот, защото днес небето простира обятията си, за да приеме тази, която роди Невместимия от целия свят, и земята, като отдава нея, извора на живота, се украсява с благословение и благолепие; ангелите стоят отстрани с апостолите и трепетно съзерцават преселващата се от живота към живота, родилата Началника на живота; нека всички й се поклоним и да се помолим: не забравяй, Владичице, близкото си родство с нас, които с вяра празнуваме всесвятото ти успение!
И сега, глас 5:
Възпейте, хора, майката на нашия Бог, възпейте я, защото днес тя предава всесветлата си душа в пречистите ръце на Този, Който безсеменно се въплъти от нея и Когото тя непрестанно моли да дари на вселената мир и великата Си милост.
Стиховни стихири, самогласни, глас 4:
Елате да възпеем, хора, пресветата чиста Дева, от която неизказано се роди въплътилото се Слово на Отец, като викаме и казваме: благословена си ти между жените, блажена е утробата, вместила Христос! Предавайки душата си в Неговите свети ръце, моли се, Пречиста, да се спасят душите ни.
Стих: Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество. (Пс. 131:8)
Нека запеем днес, хора, на Христос Бог Давидова песен: ще се доведат при Царя, рече той, девици след нея, ще се доведат с веселие и радост; защото тази, която е от Давидово семе и чрез която ние се обожествихме, славно и неизразимо се предава в ръцете на своя Син и Владика; възпявайки я като майка Божия, ние викаме и казваме: спаси от всякакви изпитания нас, които те изповядваме за Богородица, и избави от беди душите ни!
Стих: Кле се Господ Давиду в истината и няма да се отрече от нея. (ст. 11)
Всепочитаното твое успение, всесвята чиста Дево, ангелските множества на небесата и ние, родът човешки, на земята прославяме, защото ти стана майка на Христос Бог, Твореца на всичко; молим те, не преставай да Го молиш за нас, които след Бога надеждата си на тебе възлагаме, Богородице всехвална и непознала брак.
Слава, и сега, глас 4:
Когато Ти, Богородице Дево, отиде при Родилия се неизказано от тебе, там бяха Яков, братът Божий и първи свещеноначалник, а Петър, най-почетният първовърховен апостол и началник на богословите, и целият божествен апостолски сонм с най-ясни богословски изрази възпяваха божественото и страшно тайнство на промисъла на Христос Бог, и като погребаха твоето тяло, което прие Бога и даде живот, те се радваха, Всевъзпявана, а свише всесветите и най-главни ангелски сили, поразени от чудото, навеждаха се едни към други и казваха: повдигнете портите си и приемете тази, която роди Твореца на небето и земята! Нека възпеем в славословия свещеното и свято тяло, което вмести Невидимия за нас Господ! Затова и ние, като празнуваме твоята памет, зовем към тебе: Всевъзпявана, въздигни силата на християните и спаси нашите души!
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропар, глас 1:
При раждането на Христос запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни. (три пъти)
——————————————————-
На утринната
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь: на глас 1.
Пс. 117
Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!
Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.
Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.
Тропар, гл. 1
При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни. (три пъти)
Малка ектения
Свещеникът: Защото Твоя е властта, и Твое е царството и силата и славата…
Първи седален, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:
Всечестният сонм на премъдрите апостоли по чудесен начин се събра славно да погребе твоето пречисто тяло, всевъзпявана Богородице; заедно с тях и ангелските множества възпяха и с почит хвалеха твоето преминаване (при Господ), което с вяра празнуваме.
Слава, и сега, същия:
Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори седален, гл. 3, по Красоте девства:
Двойно чудо се случи с тебе, Богородице: при раждането на Спасителя – безсеменно зачатие, при твоето успение – мъртвост без тление. Как непорочна, непознала мъж, кърми младенец? Как Божията майка е смъртна, а мироухае? Затова с ангелите те възпяваме: радвай се, благодатна!
Слава, и сега, същия:
СЛОВО БЛАГО – Полиелей за всички Богородични празници – Глас. 7, Утр. Пс., стр. 123.
Величание на празника (К. Стр. 86)
Малка ектения
Възглас: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…
Седален след полиелея, гл. 4, по Удивися Иосиф:
Кажи, Давиде, какъв е този празник, който в древност ти възпя в Книгата на псалмите? Девицата, Божия дъщеря и дете, беше преместена в небесните жилища от Христос, Който от нея се роди безсеменно, и затова се радват майки, дъщери и невести Христови, като казват: радвай се ти, която се пресели в небесното царство!
Слава, и сега, същия.
Степенни (стъпални), глас 4
Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:
От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистота засиява, свещенотайнствено се възвисява пред троичната Единица.
И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.
Прокимен, гл. 4: Ще направя да се помни Твоето име от рода в род. (Пс. 44:18) Стих: Чуй дъще и виж, наклони ухо. (Пс. 44:11)
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй!
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.
Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй! (3)
Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според евангелист името.
Дяконът: Да внимаваме!
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Евангелие (Лука 1:39-49, 56):
В ония дни стана Мариам, отиде набързо в планинската страна, в град Юдин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа. И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
50 Псалом (чете се)
Слава: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.
Стихира, гл. 6, Византиево:
Когато се подготвяше преселването на твоето пречисто тяло, тогава апостолите, обкръжили одъра ти, с трепет те гледаха: и едните смаяни съзерцаваха тялото ти, а Петър през сълзи ти казваше: о, Дево, виждам те ясно как си легнала просната ти, която си живот на всички, и се удивявам, защото в нея се беше вселило Наслаждението на бъдещия живот; но, о, пречиста, моли усърдно твоя Син и Бог да се спаси невредимо твоето стадо.
Литийна молитва (дяконът). Народът: Господи, помилуй (12 пъти). Свещеникът: По милостта и щедростите на…
Два канона:
от св. Козма Маюмски, глас 1, и от св. Климент Охридски, глас 4 (взет с известни корекции от изданието „Св. Климент Охридски. Слова и служби“. Университетско изд., С., 2009.)
Песен 1. Ирмос:
Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра за веселие всички верни, които, предвождани от Мариам, с песни и тимпани възпяват твоя единороден Син, защото славно се прослави.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Невеществените чинове окръжаваха твоето божествено тяло на Сион, а апостолското множество внезапно се събра от краищата на земята и пред тебе застана, Богородице; заедно с тях и ние, Чиста, славим твоята свещена памет.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Ти получи почести за победата над естеството, Чиста, защото носи в утробата си Бога; но подражавайки на своя Творец и Син, ти свръхестествено се подчиняваш на законите на естеството, затова и умирайки, възкръсваш за вечен живот със своя Син.
Друг. Ирмос:
Ще отворя уста и тя ще се изпълни с Дух Свети, ще изрека слово за царицата майка и в светло тържество ще възпея нейното успение.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Веселете се, небеса, приели Божията обител – единствената свята Дева, всевъзрадваната, която днес напуска света и се въздига към небесните жилища.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Пресветъл облак събира апостолите от всички земни краища, за да видят, Богородице, пресветото ти успение, което ние днес радостно почитаме.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Възвеселете се, всички родове, патриарси и пророци, защото Давидовата внучка днес остави земния свят и се въздига в небесата, отваряйки вечните двери на рая.
Песен 3. Ирмос:
О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти си свят и сред светците почиваш.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Знаейки те като смъртна жена, но и свръхестествено като майка Божия, Всенепорочна, славните апостоли с трепетни ръце се докосваха до тебе, сияеща в слава, гледайки те като богоприемно тяло.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Божието правосъдие постигна наглите ръце на дръзкия Атоний, като ги подложи на посичане и така заради славата на Божеството съхрани честта на одушевения кивот, в който Словото стана плът.
Друг. Ирмос:
Богородице, която си жив и изобилен извор, твоите певци, събрани в хор, духовно утвърди и в твоята божествена памет ги удостой с венците на славата.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Радостно се весели всяка твар, почитайки днес светлото успение на Господарката. Избави ни, Владичице, от греховете ни!
Пресвета Богородице, спаси ни.
Отхранена в Святая Святих с вечната храна и родила Хранещия света, днес се отправяш към Него и с милостта си избавяш човеците от страдания.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Ликът на богословите от краищата на вселената, а ангелското множество – от небесата отидоха в Сион, събрани от всесилната воля, за да послужат достойно на твоето погребение, Владичице.
Ипакои, глас 8:
Облажаваме те всички родове, Богородице Дево, защото в тебе благоволи да се вмести невместимият наш Бог Христос; блажени сме и ние, които те имаме за закрилница, защото ден и нощ се молиш за нас и с твоите молитви се утвърждават скиптрите на царствата; затова , те възпяваме и ти казваме: радвай се, благодатна, Господ е с тебе!
Песен 4. Ирмос:
Словата и загадките на пророците предизвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и (дори) бездната с радост зове към Тебе: слава на Твоята сила, Човеколюбче!
Пресвета Богородице, спаси ни.
Вижте, хора, и се удивете, защото святата и най-славна Божия планина се въздига по-високо от небесните хълмове; Богородица, земното небе, се поселва в небесната и нетленна обител.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Твоята смърт стана преход към вечния и по-добър живот, Пречиста, като те пренесе от временния към наистина божествения и непреходен живот, Пренепорочна, та с веселие да съзерцаваш твоя Син и Господ.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Вдигнаха се небесните врати, ангелите запяха и Христос прие девственото съкровище на Своята майка; херувимите с веселие се преклониха пред тебе, а серафимите те славят с радост.
Друг. Ирмос:
Като проумя неизследимия Божи замисъл за Твоето, Всевишни, въплъщение от Девата, пророк Авакум извика: слава на Твоята сила, Господи!
Пресвета Богородице, спаси ни.
Ангелските войнства в трепет се дивят на чудото и сега покриват твоето богоприемно тяло, Пречиста Богородице, и на небето го отнасят.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Запей сега духовни песни, Давиде, пророкувай за Якововата красота, над която като дъжд слезе Владиката на всичко Христос и сега я пренася на небесата.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Мойсей видя страшното чудо на твоето раждане, Пречиста, в предобраза на неизгарящата в божествения огън къпина на Синай.
Песен 5. Ирмос:
Ще изповядам божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечносъществуващата слава като съвечно и ипостасно сияние и въплъщавайки се от девствената утроба, Ти изгря като Слънце за намиращите се в тъмнина и сянка.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Апостолският лик, носен сякаш на облаци, се събра от краищата на земята в Сион, за да послужи на тебе, Дево – облак лек, от който за намиращите се в тъмнина и сянка изгря Всевишният Бог като Слънце на правдата.
Пресвета Богородице, спаси ни.
По-звучни от тръби бяха боговдъхновените езици на богословстващите мъже, които към Богородица зовяха, пеейки чрез Духа надгробна песен: радвай се, нетленен извор на живоначалното и спасително за всички Божие въплъщение!
Друг. Ирмос:
Всички твари се изумиха при твоето почитаемо успение; защото ти, невкусилата брак Девица, се пресели от земята във вечните обители и безкрайния живот, дарявайки спасение на всички, които те възпяват.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Разцъфналият Ааронов жезъл, Дево, е предобраз на безсеменно прорасналия прекрасен плод на твоята пречиста утроба; Него днес безплътните войнства почитат и тебе облажават.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Яков те видя като стълба, Дево, по която Божието Слово безсеменно слезе в утробата ти и те запази нетленна и след раждането, а сега в небесата те пренася.
Пресвета Богородице, спаси ни.
В древност пророкът те предрече като сенчеста планина и закрилница, от която изгря Слънцето на правдата, Пресвета Владичице, Което с раждането Си от тебе просвети целия свят, за да те възвеличава.
Песен 6. Ирмос:
Огънят в утробата обитаващия морските дълбини кит беше предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен и невредим, както беше преди да е непогълнат, той зовеше: жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!
Пресвета Богородице, спаси ни.
Бог, Царят на всичко, явява върху тебе свръхестественото, защото както при раждането Си Той те запази Девица, така и в гроба опази тялото ти нетленно и го прослави с божествено преселение, въздавайки ти чест като Син на майка.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Твоята Рожба наистина те постави в Святая Святих, Дево, като светъл светилник на невеществената Светлина, като златна кадилница на божествения въглен, като съд с манна и жезъл, като скрижал написан от Бога, като свят ковчег и трапеза на живия Хляб.
Друг. Ирмос:
Божествения и почитан от всички празник на Богомайката елате да празнуваме, богомъдри, и с ръце да запляскаме, славейки Родения от нея Бог.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Облаците се уподобиха на ангелски сили и събраха днес апостолите, за да почетат твоето преселване, Владичице.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Елате, христолюбци, да съставим хор почетен и единогласно да възпеем пресветата Божия майка, която днес се пренася в небесата.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Чудо на чудесата става днес – предвечното Слово, безсеменно станало в тебе плът и запазило те божествено чиста и нетленна, днес те преселва в небесата.
Кондак, гл. 6: Гробът и смъртта не удържаха неуморната в молитвите Богородица, която е неизменна надежда в застъпничествата, защото като майка на Живота, Вселилият се във вечно девствената ѝ утроба я пресели в живота.
Икос: Христе мой, огради моите помисли, защото дръзвам да възпея защитната стена на света, чистата Твоя майка, укрепи ме на кулата на словото и ме защити при тежки мисли, защото Ти изпълняваш моленията на тези, които викат и молят с вяра. Ти ми дарувай непосрамващ език, слово и мисъл, защото всяка светла дабра от Тебе се изпраща, Светлоподателю, Който си се вселил във вечно девствената утроба.
Синаксар: В този месец в петнадесетия ден празнуваме Успението (заспиването) на майката на нашия Господ Иисус Христос. Господи, по нейните молитви прости нашите грехове. Амин.
Стихове: Не е чудно, че е умряла спасителната за света Дева,
след като Творецът на света умря по плът.
Вечно жива е Богомайката, макар и да умря на петнадесетия ден.
По нейните свети молитви, Боже, помилвай ни и ни спаси, защото си благ и човеколюбив.
Песен 7. Ирмос:
Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, като на музикалните инструменти отговори с боговдъхновената духовна триструнна лира от преподобните юноши, които посред пламъка пееха: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!
Пресвета Богородице, спаси ни.
Изработените от Бога скрижали, изписани от божествения Дух, Мойсей строши с гняв, но неговият Владика, запазвайки невредима тази, която Го роди, сега я всели в небесните обители; тържествувайки с нея, казваме на Христос: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!
Пресвета Богородице, спаси ни.
С кимвали от чисти уста и с мелодичната лира на сърцето, с благозвучната тръба на възвишения ум и като усърдно пляскаме с ръце в този знаменит и избран ден на преселването на чистата Дева, казваме: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!
Пресвета Богородице, спаси ни.
Събери се, боговдъхновен народе, защото обителта на Божията слава от Сион се пренася в небесното жилище, където звучи чистият глас на празнуващите, гласът на неизказаната радост и с веселие всички зоват към Христа: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!
Друг. Ирмос:
Богомъдрите отроци не почетоха творението повече отколкото Твореца, но мъжествено потъпкаха застрашаващия ги огън и радостно запяха: всехвални Господи и Боже на отците ни, благословен си!
Пресвета Богородице, спаси ни.
Чудни неща днес удивяват творението, защото ангелите неспирно с несекващи гласове почитат твоето преселване, Владичице, и на небето те възнасят.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Събери ни, Владичице, от всички краища, както някога събра апостолите на твоето успение и не си спомняй нашите прегрешения, единствена премилостива.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Приеми, Владичице, молебна песен от устата на грешните, които светло празнуват твоето успение, имайки само тебе за помощница.
Песен 8. Ирмос:
Всемогъщият Божи ангел показа на юношите огъня като разхлаждащ светците, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален извор, от който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Цялото множество на богословите съпровождаше Божия кивот на Сион, говорейки такива слова: къде отиваш сега, скиния на живия Бог? Не преставай да се грижиш за тия, които с вяра пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Отивайки си, Всенепорочната вдигна ръцете, с които прегръщаше въплътения Бог, и като Майка с дръзновение каза на Този, Когото роди: запази во веки тия, които ми повери, защото те Ти пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!
Друг. Ирмос:
Благочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица; тогава Той беше предизобразен, а сега в действителен вид събира цялата вселена, за да пее: творения, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове!
Пресвета Богородице, спаси ни.
Безплътните чинове днес заедно с апостолите светло тържествено изпращат богоносното тяло на Божията майка в небесните селения; подобно на тях и ние в един глас я величаем непрестанно.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Песни ти принасяме, Пречиста, и възхваляваме твоето представяне, с което ни очисти от грехове и страсти; покори враговете на нашия владетел, за да те величаем непрестанно.
Пресвета Богородице, спаси ни.
Имайки само тебе за покров и застъпница, Пречиста, падаме пред тебе пленени от грехове и просим прошка за безбройните злини, като почитаме днес твоето преселване, чрез което се избавихме от всякакви беди.
Песен 9.
Припев: Всички родове те облажаваме, единствена Богородице.
Ирмос: В тебе, чиста Дево, се превъзмогват пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Богородице, Дева след раждането и жива след смъртта, ти винаги спасяваш твоето наследие.
Припев: Всички родове те облажаваме, единствена Богородице.
Изумяваха се ангелските сили, съзерцавайки на Сион своя Владика да приема в ръцете Си женската душа; защото Той, както подобаваше на Син, зовеше тази, която пречисто Го роди: ела, Пречиста, и бъди прославена с твоя Син и Бог!
Припев: Всички родове те облажаваме, единствена Богородице.
Апостолският лик приготви за погребение твоето приело Бога тяло и, гледайки към него в страх, със силен глас зовеше: възхождайки в небесните чертози при твоя Син, винаги спасявай, Богородице, твоето наследие!
Друг.
Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.
Ирмос: Нека всички родени на земята радостно се веселят, просвещавани от Духа, нека тържествува естеството на безплътните умове, почитайки свещеното представяне на Богомайката, и да зове: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево!
Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.
Бог те показа на законодателя в Синай като къпина, Дево, а ти безсеменно Го понесе неизгарящо в утробата си, затова те величаем.
Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.
Озари ни със светлината на твоето лице, Пречиста, защото почитаме твоето свето преселване, с което ти премина от смъртта към Живота, процъфтял безсеменно от тебе.
Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.
Избави ни, Пречиста, с молитвите си! Ти роди безсеменно вечния Живот и към Него преминаваш, оставяйки света, преселваш се във вечните селения, с които сподоби и нас, които те величаем.
Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.
Марийо, пречиста Владичице, избави ни с молитвите си от всякакви беди; днес почитаме твоето пречисто успение, Дево, и подобаващо те величаем.
Катавасии на Успение (двойни):
Преукрашенная. Гл. 1. От кир Козма
1. Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра за веселие всички верни, които, предвождани от Мариам, с песни и тимпани възпяват твоя единороден Син, защото славно се прослави.
Други, гл. 4 (за Успение) Отвèрзу устà моя.
Песен 1
Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух (Свети), и ще произнеса дума за царицата майка, ще се явя светло тържествуващ и с радост ще възпея нейното успение.
3. О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти си свят и сред светците почиваш.
Песен 3
Богородице, жив и изобилен изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.
4. Словата и загадките на пророците предизвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и (дори) бездната с радост зове към Тебе: слава на Твоята сила, Човеколюбче!
Песен 4
Пророк Авакум проумя неизследимия Божи замисъл за Твоето въплъщение от Девата, Всевишни, и извика: Господи, слава на Твоята сила!
5. Ще изповядам божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечносъществуващата слава като съвечно и ипостасно сияние и въплъщавайки се от девствената утроба, Ти изгря като Слънце за намиращите се в тъмнина и сянка.
Песен 5
Всички се удивиха на твоето почитано успение, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, се престави от земята във вечните жилища и в безкрайния живот, като даваш спасение на всички, които те възпяват.
6. Огънят в утробата на обитаващия морските дълбини кит беше предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен и невредим, както беше преди да е непогълнат, той зовеше: жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!
Песен 6
Богомъдри, като честваме тоя божествен всепочитан празник на Божията майка, дойдете да запляскаме с ръце и славим Бог, Който се роди от нея.
7. Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, като на музикалните инструменти отговори с боговдъхновената духовна триструнна лира от преподобните юноши, които посред пламъка пееха: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!
Песен 7
Богомъдрите отроци не почетоха творението вместо Твореца, но мъжествено пренебрегнаха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославени Господи и Боже на нашите отци!
Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
8. Всемогъщият Божи ангел показа на юношите огъня като разхлаждащ светците, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален извор, от който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.
Песен 8
Благочестивите отроци бяха спасени в пещта от Богородичната рожба, която тогава беше предобразувана, а сега е действителна; тя подбужда цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте през всички векове.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Не пеем Честнейшую, а припева на празника:
За първия канон:
Всички родове те облажаваме, единствена Богородице!
Гл. 1. Песен 9, ирмос: В тебе, чиста Дево се преодоляват законите на природата: раждане в девство и смъртта предполага живот; Ти, Богородице, която си девица след раждането и жива след смъртта, винаги спасяваш твоето наследие.
Всички родове те облажаваме, единствена Богородице!
Удивиха се ангелските сили, като видяха в Сион своя Владика да носи в ръцете си женска душа, защото Той синовно казваше на нетленно родилата Го: ела, чиста, бъди прославена със Сина и Бога!
Всички родове те облажаваме, единствена Богородице!
Апостолският сонм, застанал около богоприемното ти тяло, гледаше го със страх и с висок глас мълвеше: като отиваш в небесните жилища при Сина си, ти винаги спасяваш, Богородице, твоето наследие.
Втори канон.
Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.
Гл. 4. Ирмос: Всеки човек, просветен от Духа, да се радва, да тържествуват безплътните умове, които почитат свещеното преселване на Богомайката, и да извикат: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево!
Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.
Елате на Сион, божествената и тучна планина на живия Бог, да се зарадваме, като видим Богородица, защото като Своя майка Христос я пресели в най-добрата и божествена сянка – в Святая Святих.
Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.
Елате, верни, да пристъпим към гроба на Божията майка и да го обградим, като искрено го докоснем със сърце и устни, с очи и лице и почерпим изобилни дарове на изцерения от вечно течащия извор.
Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.
Приеми от нас погребална песен, майко на живия Бог, и ни осени с твоята светоносна и божествена благодат, като даряваш победи на царя, мир на христолюбивите хора и прошка и спасение на душите на тези, които те възпяват.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.
Светилен, гл. 3, по Небо звездами:
Апостоли, които се събрахте от краищата на света в Гетсиманската градина, погребете моето тяло, а Ти, Сине и Боже мой, приеми моя дух! (три пъти)
Всякое дихание
Хвалитни стихири, на 4, гл. 4, по Яко добля:
Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Небесата се радват на твоето славно успение и ангелските войнства ликуват, цялата земя се весели и пее погребална песен на тебе, майко на Владеещия всичко, неизпитала брак пресвета Дево, която избавяш човешкия род от осъждането на прародителите.
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)
(повтаря се първата стихира)
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)
От краищата на света избраните апостоли се събраха по Божия заповед да те погребат и като те видяха да се издигаш от земята във висините, с радостните Гавриилови думи ти извикаха: радвай се ти, която носиш Бога на всичко, радвай се, единствена, която чрез твоето раждане съедини земните с небесните.
Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)
Дево майко богоневесто, която си родила Живота, с твоето почитаемо успение ти премина в безсмъртния живот, тържествено носена от ангели, начала и сили, апостоли, пророци и цялото творение, а Синът ти с нетленните Си длани прие твоята непорочна душа.
Слава, и сега, гл. 6:
На твоето безсмъртно успение, Богородице майко на Живота, облаци пренесоха по въздуха апостолите и макар да бяха пръснати по света, заедно се събраха пред твоето пречисто тяло и като го погребаха достойно, с Гаврииловите думи пееха и казваха: радвай се, благодатна Дево, майко безневестна, Господ е с тебе. Заедно с тях моли твоя Син и наш Бог да се спасят душите ни.
Велико славословие
Тропар, гл. 1:
При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си Майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
————————————————————
НА ЛИТУРГИЯТА
Антифон 1, глас 2.
Стих 1: Възкликни към Бога, цяла земьо! (Пс. 65:1)
Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.
Стих 2: Славете Го, благославяйте името Му. (Пс. 99:4Б)
Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.
Стих 3: В града на Господа на силите, в града на нашия Бог. (Пс. 47:9)
Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.
Стих 4: В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание – на Сион. (Пс. 75:3)
Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.
Слава, и ныне: Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.
Антифон 2, глас 2.
Стих 1: Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова. (Пс. 86:2)
Спаси ны, Сыне Божий, во святых дивен сый, поющия Ти: аллилуиа.
Стих 2: Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе. (Пс. 86:3)
Спаси ны, Сыне Божий, во святых дивен сый, поющия Ти: аллилуиа.
Стих 3: Бог ще го утвърди навеки. (Пс. 47:9)
Спаси ны, Сыне Божий, во святых дивен сый, поющия Ти: аллилуиа.
Стих 4: Освятил есть селение Свое Вышний. (Пс. 45:5)
Спаси ны, Сыне Божий, во святых дивен сый, поющия Ти: аллилуиа.
Слава, и ныне: Единородный Сыне и Слове Божий:
Антифон 3, глас 1.
Стих 1: Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя. (Пс. 56:8)
Тропар, глас 1:
В рождестве девство сохранила eси, во успении мира не оставила eси, Богородице, преставилася eси к животу, Мати сущи Живота, и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.
Стих 2: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3)
Тропар: При раждането на Христос запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.
Стих 3: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. (Пс. 115:4)
Тропар: В рождестве девство сохранила eси...
Входно:
Дойдете да се поклоним и паднем пред Христос. Спаси ны, Сыне Божий, молитвами Богородицы, поющия Ти: аллилуиа.
Тропар, глас 1:
При раждането на Христос запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.
Слава, и сега, кондак, глас 2:
Гробът и смъртта не удържаха неуморната в молитвите Богородица, която е неизменна надежда в застъпничествата, защото като майка на Живота Вселилият се във вечнодевствената й утроба я пресели в живота.
Трисвятое.
Прокимен, глас 3, песента на Богородица:
Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой. (Лука 1:46-47) Стих: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове. (ст. 48)
Апостол из Послание на св. ап. Павел до филипяни (2:5-11):
Братя, вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Алилуия, глас 2:
Стих: Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество. (Пс. 131:8) Стих: Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея. (ст. 11)
Евангелие от Лука (10:38-42; 11:27-28):
В онова време, Иисус влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Задостойник на Успение Богородично, гл. 1:
Всички родове те облажаваме, единствена Богородице.
В тебе, Дево чиста, превъзмогват се пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, ти винаги спасяваш твоето наследие.
*Така се пее до отданието на Успение.
Причастен: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. Алилуия. (Пс. 115:4).
Бел. ред.: Вечерната и канонът от утринната са в превод на о. Иван Латковски.
No comments:
Post a Comment