Sunday, 14 August 2022

Свети Йоаким Осоговски

Пренасяне на Светия Убрус 

(неръкотворния образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса (сега Шанлъурфа, Тур.) в Константинопол през 944 г.). 


Преп. Йоаким Осоговски.


ВЕЧЕРНА

На Го́споди, воззва́х (Пс. 140:1-2): стихири на 10, глас 4.

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.


На образа, Подо́бен: Зва́нный свы́ше:

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А)

И́же во зра́це Бо́жии Бог Сый, я́ко сла́вы сия́ние и изображе́ние О́тчее, за милосе́рдие безме́рное хоте́нием Боже́ственным о́браз ви́ден бы́сть, раба́ носи́в зрак. Сего́ подо́бие еди́н, я́коже ве́сть Сам, изве́стно вообрази́ богоначерта́нно в подо́бии лица́ Своего́. Его́же прише́ствием совокупи́ с челове́ки А́нгел мно́жество и просвети́ мир ви́димый и неви́димый.


Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс.141:7Б)

Я́же боговиде́нием иногда́ за́дних/ Моисе́ово лице́ просла́вивый Бог/ и тем богоначерта́нный зако́н посла́в/ неве́рующим изра́ильтеским люде́й,/ се прии́де, я́ко от Еги́пта,/ от земли́ единоро́дныя прише́д,/ во христоимени́тый град но́вых люде́й/ Боже́ственным начерта́нием/ первообра́знаго Его́ стра́шнаго о́браза./ Его́же, лице́м к лицу́/ ви́дети сподобля́емии, сла́вим.


Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)

И́же ца́рствуяй тва́рию все́ю,/ нищету́ во́льную прие́мь,/ обогаща́ет Божество́м позна́вших Его́ госпо́дство,/ те́мже и ко А́вгарю/ богоначерта́нна пи́сьмена посла́в,/ прося́щему спасе́ния и здра́вия сему́,/ е́же от подо́бия Твоего́ зра́ка Боже́ственнаго./ Его́же прише́ствие ра́достно пра́зднующе ны́не,/ возвесели́мся ве́рою,/ просвеще́ние почерпа́юще.


Друга стихира на Богородица, глас 4, Подобен: Дал еси знамение

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Чудо преужасно: яже во утробе Невместимаго Царя Носившая — во гробе полагается, и Ангельстии собори со страхом погребают Тоя Богоприятное и честное тело и сие возвысив на небеса возведе Иисус, Сын ея и Спас душ наших.


Други стихири на свети Йоаким, гл. 8, самогласни:

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Преподобни отче Йоакѝме, ти наистина се показа похвала за пустинниците, крепост на правата вяра, неугасимо светило на вселената, не се изплаши от лъжливия враг, и не се ужаси от заплахите на безбожния за благодатта Божия, блажени, чрез която мъдро потъпка безбожната измама, от която ни избави.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Преподобни отче Йоакѝме, ти наистина си търсил Бога, и чрез Неговата най-светла светлина си пожелал сиянието на благочестието, оставил си царските дворове за да приемеш безсмъртно наследство, заедно с Христос сега си въдворен, богоблажени.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Богомъдри отче Йоакѝме, с потоци сълзи си просветил ума си и си беседвал с Бога, с пресветла чистота като многосветъл стълб на благочестието сияещ със светлина си се явил похвала за монасите, блажени, и сега всички нас запази с твоите молитви. 

Други стихири, гл. 6. Подобен: Все отложше:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

С желание си предал целия си живот на Бога, временната красота на света си оставил, и си предал себе си на Христос, преподобни. Чрез пост се очисти и с търпение в борбите, с подвизите на смирението си укротил плътта, умъдрен от Бога си се издигнал, прие неувяхващ венец.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Преподобни отче Йоакѝме, ти се отдели от бащиния род, отхвърли плътта, приближи се до Бога, от Когото с истински лъчи беше озарен, осветяван от благодатните лъчи на вдъхновението, и като си дошъл при Него, богоносни, блажен си сега, с дръзновение се моли сега на Бога за нашите души.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

Преподобни отче Йоакѝме, като се подвизава истински в светия Божи път, добре си напътствал в правата вяра Христовата Църква, с Божии знамения си наставлявал всички към разум, живял си на земята ангелски и се представи, приел си в дар Неговото царство, сега се моли със светиите за нашите души.

Слава на св. Йоаким, глас 6:

Запазил си невредимо, това което е по образа на Владиката и си утвърдил душата си чрез пост над погубващите страсти, мъжествено си изнурил природата си, побърза да покориш лошото с по-доброто и тялото да служи на душата. Затова и на монасите се показа като връховен гражданин на пустинята, помощник на подвижниците и правило на добродетелта, а сега в небесата, освободен от оковите на тялото си, богомъдри, ти ясно виждаш Светата Троица, като се молиш за нас, които с вяра и любов те почитаме.

И сега, на Богородица, глас 8:

Днес хоровете на девиците стоят тайно около одъра на Девата и майката, а душите на праведниците славят заминаващата царица. Някои принасят девството си вместо миро, а други принасят ангелски песни с добродетели, защото това подобава на Божията майка като царица, а тя се издига просветена от царските добродетели. Ние също предлагаме чист живот с тях и идваме на погребението на истинската майка на нашия Бог, за да го празнуваме заедно, като пеем духовни песни.


Вход с кадилница. Свете тихий

Творение на Св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.


Прокимен на деня


Четения (Паримии)

Премъдрост Соломонова (3:1-9)

Душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.


Премъдрост Соломонова (5:15-6:3)

Праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. Той ще вземе за всеоръжие Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем нелицеприятния съд; ще вземе за непобедим щит светостта; строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. Ще захвъркат правоцелещи светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в целта, и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните. Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! От Господа ви е дадена властта, и силата от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.


Премъдрост Соломонова (4:7-15)

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.


Сугуба ектения.


Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!


Просителна ектения


На Литията (при храмов празник), гл. 1

С какви похвали, Христе Боже, можем да увенчаем преподобния отец Йоакѝм, когото си избрал със Своята десница да увенчаеш, като си го показал светилник, който просвещава пустинята, изливащ реки от изцерения за болните и подаващ неизчерпаем лек за всички, които прибягват при неговата ракла с мощи.

Небесните светила, както и пещери, и пропасти, и диви зверове се удивиха на тебе, преподобни, като видяха неизказаните ти чудеса, с които те прослави Христос Бог, да цериш болните и храниш гладните; а на нас, които честваме твоята памет, изпроси голяма милост.

Преподобни отче наш, ти от младостта си обикна добродетелите и стана храм на Пресветия Дух, от него получи и силата да прогонва болестите и да учиш хората да не се тревожат за земните неща. А сега когато радостно се наслаждаваш в Божията светлина, просвети душите на нас, които те почитаме, блажени Йоакиме.

Да се съберем хорове на отците, за да възхвалим Христовия възлюбен, едноименен на безсмъртието, искреният Христов ученик, единствен по красота и хвала, и водач на всички, посветен на Господа от младостта си. Той имаше в себе си желание за обожение, остави измамата на този свят, взе Христовия кръст като ярем на рамото си, мъжествено победи бесовските полкове и ни показа пътя на святата любов с делата си, защото с усилията си сам достигна светлината на творческата Троица. О, какво велико чудо и богоугодно дело! Макар и земен по природа, Йоаким получи равна слава и божествена чест с духовните същества, и стана наш молитвен застъпник, за да получим вечни блага в деня на съда.

Слава, гл. 6, на преподобния:

Всички, които обичаме празника, нека се съберем и да възпеем с песни и похвали красотата на отците, украсата на постниците, извора на чудесата и непосрамващия молитвеник пред Бога като кажем: радвай се, точно правило, образ и печат на монашеския живот; радвай се, пресветли светилниче, който озаряваш всичко със сиянието на добродетелите; радвай се, велики утешителю и горещи застъпниче на хората в беда. Затова, отче Йоакѝме, не преставай да се молиш на Христос Бог за това твое стадо и за всички верни, които почитат твоето славно успение. 

И сега, на празника, гл. 8: от Леонта деспота

За да ни увери Иисус, твоят Син и нашият Бог, в двете си природи, като Човек е умрял и като Бог е възкръснал, и е допуснал, Богомайко, и ти да умреш според закона на природата, така че невярващите да не мислят, че това е само привидение, и ти си преминала в небесното царство, небесна Невесто, от палата на твоето жилище си взета от земята; въздухът е осветен от твоето преминаване, както земята е осветена от твоето раждане; апостолите и ангелите бяха изпратени да те вдигнат и погребаха чистото ти тяло, пяха гробни песни, гледаха учудено и казваха със страх: това е промяната на дясната ръка на Всевишния, Той е до тебе и така остава, затова, всевъзпявана майко, не се отделяй от нас и не ни забравяй, защото ние сме твоят народ и овце от твоето стадо и призоваваме твоето име, просейки от тебе да получим спасение и велика милост.


Стиховни стихири на преподобния, самогласни, глас 2.

Ковчегът с твоите мощи, всехвални отче, излива изцеления, и твоята свята душа заедно с ангелите се радва достойно, защото имаш дръзновение пред Бога и с безплътните ликуваш на небето. Него моли да спаси душите ни.

Стих: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс. 115:6)

Господ направи ковчега на твоите мощи, като извор на чудеса и като река от дарове за хората, отче Йоакиме премъдри, защото оттам слепите проглеждат, прокажените се очистват и обладаните от нечисти духове се освобождават от властта им и стават целомъдри.

Стих: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. (Пс. 111:1)

Радвай се, отче Йоакиме, светило на постниците, звезда на монасите, похвало на пастирите и събеседниче на преподобните; радвай се, жилище на Троицата; радвай се, изворе на милостива любов; радвай се, пресветло светило на разсъжденията; радвай се, истинско правило на добродетелите и духовни стълбе.

Слава, на преподобния, глас 8:

Ние, монасите, те почитаме като свой наставник, отче наш Йоакиме, защото ние наистина се научихме да следваме твоя път. Блажен си, защото си служил на Христос и си разобличил вражията сила, събеседниче на ангелите и подражателю на преподобните и праведните, затова се моли с тях на Господа да се смили над нашите души.

И сега, на Успение, от св. патр. Анатолий, глас 2

Тази, която е по-въздигната от небесата и е по-славна от херувимите, и превъзхожда по чест цялото творение, която заради преголямата си чистота стана обител на вечната Същност, днес предава пресветата си душа в ръцете на Сина си и заедно с нея се изпълва с радост цялата вселена и на нас се дарява велика милост. 


Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)


Трисвятое


Тропар на Образа, гл. 2:

На Твоя пречист образ се покланяме, Благий, просещи прощение на прегрешенията ни, Христе Боже; доброволно си благоволил да пострадаш с плът на кръста, за да избавиш тези, които си създал, от робуване на врага. Затова с благодарност Ти зовем: с радост си изпълнил всички, Спасителю наш, дошъл да спасиш света.

Слава, на преподобния, гл. 1:

Променил си своя живот, придобил си богатство за своята душа, благословени отче Йоакиме богомъдри, не си дал никакъв сън на твоите очи, непрестанни молитви към Бога си принасял, затова те молим: постоянно се моли да се спасят нашите души.

И сега, на Успение, гл. 1:

При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.


——————————————————————


УТРИННА

След Шестопсалмието, Велика ектения 

Бог Господь: на глас 1.

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.


Тропар на преподобния, гл. 1

Пустинен жител и в тяло ангел и чудотворец си се показал, богоносни отче наш Йоакиме. С пост, бдение, молитва, приел небесните дарования, изцеляващ недъгави и притичащите се с вяра в душата при тебе. Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те, слава на Действащия с тебе при всички изцеления.

Слава, глас 2, на Убруса (образа):

На Твоя пречист образ се покланяме, Благий, просещи прощение на прегрешенията ни, Христе Боже; доброволно си благоволил да пострадаш с плът на кръста, за да избавиш тези, които си създал, от робуване на врага. Затова с благодарност Ти зовем: с радост си изпълнил всички, Спасителю наш, дошъл да спасиш света.

И сега, на Успение, глас 1: В рождестве́ де́вство 

При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.


Първи седален, на преподобния, глас 1.

Подобен: Гроб Твой:

Твоят гроб, отче Йоакиме, стана постоянен извор на благодатни изцеления за всички, които с вяра пристъпват към твоите мощи, блажени. Затова и ти викаме: удостои ни с твоите молитви да получим изцеление от нашите страсти.

Слaва, същия:

И сега, на Успение, гл. 1: Подобен: Ка́мени запеча́тану:

Съборът на светите апостоли се събра да те погребе с почит, пречиста Богородице, с тях и ангелските войнства възпяват твоето отминаване, викайки в похвала. С тях и ние, верните, танцуваме с любов, Чиста, като ти принасяме хвала, с песни и пеене викаме: радвай се, Застъпнице на всички, които винаги те почитат.


Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…


Втори седален, на преподобния, глас 5

Подо́бен: Собезнача́льное Сло́во:

Ти стана многосветла звезда на монасите и известен като стълба към предела на въздържанието, като най-ясното огледало на разума, преподобни, за всички, които празнуват паметта ти; затова просим от тебе опрощение на греховете, триблажени отче, защото стоиш пред Господа.

Слaва, същия:

И сега, на Успение, глас 4. Подобен: Удиви́ся Ио́сиф:

Ти предаде душата си в ръцете на твоя Бог и Създател, Който заради нас се въплъти от тебе, в нетленния живот си се преселила. Така с дължимо уважение те ублажаваме, защото само ти си чиста и нескверна, и всички ние изповядвайки, че си наистина Богородица, викаме на глас: Моли Христос, при Когото си се преселила, да спаси душите ни.


Полиелей


Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име, и величествено е Царството Ти, на Отца и Сина, и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.


Седален след полиелея, глас 8:

Подобен: Премудрости:

Прославил си се с подвизите си и с подвижничество си украсил сетивата си, водил си живота си според Божиите заповеди и си станал светъл светилник на монашеството, наставлявайки и просвещавайки с богопознанието. Затова празнуваме с любов паметта на твоята смърт (изход), преподобни отче наш Йоакиме, заради което и ти викаме: моли Христос Бога да даде прошка на греховете на нас, които празнуват с любов твоята свята памет.

Слава същия

И сега, глас 3, подобен: Красоте девства

Двойно чудо се случи с тебе, Богородице: при раждането на Спасителя – безсеменно зачатие, при твоето успение – мъртвост без тление. Как непорочна, непознала мъж, кърми младенец? Как Божията майка е смъртна, а мироухае? Затова с ангелите те възпяваме: радвай се, благодатна!


Степенни (стъпални), глас 4

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистота засиява, свещенотайнствено се възвисява пред троичната Единица. 

И сегаОт Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.


Прокимен, гл. 7

Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс.115:6) Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3)


Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според евангелист Лука.

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!


Евангелие на празника, Лука 9:51-57, 10:22-24, 13:22

В онова време, когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Йерусалим; и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него; но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим. Като видяха това учениците Му Иаков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село. И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.

И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие. И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.

И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Йерусалим.


50 Псалом (чете се)


Слава: По молитвите на преподобния, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, гл. 6,

Планината, издигната до небето, прие светилника на пустинята – отец Йоаким, както майка детето си под грижите на бащата; а ти, преподобни отче, като орел, с помощта на Светия Дух, успешно прелетя над планината и Осоговските пещери, та със сиянието на красотата на душата си просветляваш вярващите, които се стичат към твоят почитан гроб. Затова радостно да пеем: ти и Богородица се молете да се спасят нашите души.

Литийна молитва (дяконът). Народът: Господи, помилуй (12 пъти). Свещеникът: По милостта и щедростите на…


Канон на Богородица с ирмосите на 2, на образа на 4, на преподобния на 7.


Първия канон на празника, от св. Козма Маюмски, глас 1, (превод, о. Иван Латковски)

Песен 1.

Ирмос: Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра за веселие всички верни, които, предвождани от Мариам, с песни и тимпани възпяват твоя единороден Син, защото славно се прослави.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Невеществените чинове окръжаваха твоето божествено тяло на Сион, а апостолското множество внезапно се събра от краищата на земята и пред тебе застана, Богородице; заедно с тях и ние, Чиста, славим твоята свещена памет.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Ти получи почести за победата над естеството, Чиста, защото носи в утробата си Бога; но подражавайки на своя Творец и Син, ти свръхестествено се подчиняваш на законите на естеството, затова и умирайки, възкръсваш за вечен живот със своя Син.

Втори канон, на образа, глас 6.

Песен 1

Ирмос: Този, Който в древни времена е скрил гонителя-тиранин под вълните на морето, е скрит под земята от децата на онези, които някога е спасил; а ние, като девиците да пеем на Господ, защото (Той) славно се прослави.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Свы́ше благода́ть Боже́ственная, мир ны́не земны́й озаря́ющи,/ свои́ми дарова́нии наполня́ет воспева́ющия:/ Го́сподеви пои́м, сла́вно бо просла́вися.

Подоба́ше принести́ся к Ца́рствующему все́ми гра́ды/ Небесе́ и земли́ Царя́ о́браза начерта́нию,/ е́же он, вопло́щся самоде́льно, омочи́ царе́й христолюби́вых поспеше́ньми.

Богоза́рныя лучи́ исполня́ху,/ все уясня́юще и украша́юще челове́ческое существо́, от о́браза исходя́ще,/ его́же покрыва́ют Серафи́ми сла́вою Христо́вою.

Богоро́дичен: Возвраща́ема к земли́ и́же от земли́, Богоблагода́тная, пре́лестию врага́,/ на Тя соше́дшаго вопло́щши Бо́га па́че ума́,/ от земли́ взе́мши. к Небеси́ вознесла́ еси́.


Канон на преподобния, гл. 8

Песен 1

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Припев: Преподобни отче, Йоакиме, моли Бога за нас!

Дивни и блажени отче Йоакиме, светилниче даден на пустиножителите, моля те, просвети моята помрачена душа и сърце, с твоите молитви разпръсни тъмнината и изпроси за мене участие в светлината.

С чист и непорочен живот в добродетели, свети, ти стана светилник за постниците, Божи гласе, и както някога Самуил предвиди бъдещето, защото според обещанието си станал почитан съсъд на Пресветия Дух.

Със светло житие, сияещ като ангел, от младини си станал почитан съсъд, като си надминал хората с възвишено житие, богомъдри, и с добродетели си увенчал душата си завинаги, отче Йоакиме.

От младини си бил надарен с добродетелта на въздържанието и със страдания и пот си достигнал постническа мъжественост и си достигнал мярата на Христовото духовно израстване, отче преподобни.

Покори телесните страсти и премина морето от грехове, устреми се към тихото пристанище на безстрастието, преподобни отче. 

Богородичен: Словото, Който е от Отца без майка, си Го родила във времето като единствения Богочовек, Богородице, защото си по-високо от всички твари.


Песен 3.

Ирмос: О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти си свят и сред светците почиваш.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Знаейки те като смъртна жена, но и свръхестествено като майка Божия, Всенепорочна, славните апостоли с трепетни ръце се докосваха до тебе, сияеща в слава, гледайки те като богоприемно тяло.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Божието правосъдие постигна наглите ръце на дръзкия Атоний, като ги подложи на посичане и така заради славата на Божеството съхрани честта на одушевения кивот, в който Словото стана плът.

Друг, на образа

Ирмос: Когато създанието видя Тебе, Който си увиснал цялата земя свободно върху водите, висящ на Голгота, обзет от голям ужас, възкликна: няма свят освен Тебе, Господи.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Тебе́ сотво́ршаго челове́ка по о́бразу пе́рвее,/ во́ньже вообрази́ся а́бие за милосе́рдие,/ прие́мша вои́стинну подо́бие неизме́нное,/ со А́нгелы, Христе́, сла́вим.

Ты жела́ющим благопристу́пен,/ и́щущим же всем благопослушли́в, Ще́дре, за мно́гую благосты́ню,/ ея́же ра́ди приближе́нием, Влады́ко,/ красоте́ Твоего́ раче́ния чуди́мся.

Уста́вил еси́ ме́стному кня́зю жела́ния,/ е́же к Тебе́ любо́вь, вку́пе же и неду́г/ ти́хим Твои́м пода́нием, вседе́тельною держа́вою Твое́ю,/ ви́девшу Тя, Спа́се, во изображе́нии.

Богоро́дичен: Ме́сто Тя Госпо́дне, Всепе́тая, Дави́д преднаписа́, хотя́щее яви́тися,/ И́же бо ника́коже вмести́мый во Твое́ чре́во вмести́ся/ и облага́ется пло́тию ве́щною Невеще́ственный.


Песен 3, на преподобния

Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Припев: Преподобни отче, Йоакиме, моли Бога за нас!

Чрез подвижничество си разцъфнал цветето на вярата, развързал безплодната утроба, както в древността Самуил и светия Предтеча Кръстител*, с тях ти, богогласни отче, се моли за нас сега.

* И двамата са родени от бездетни майки. Виж 1Цар. 1:2 и Лука 1:7

Владиката, Който установи всичко, те направи украшение на целомъдрието в пустинята, източник на сладост и те показа като модел на въздържание от похоти.

С духовна сладост си изпълнил Осоговската пустиня, като извор кипящ на бляскава благодат, защото си изкоренил всяка бесовска лъжа, затова си получил венеца на победата, отче Йоакиме.

Ти се изкачи на висотата на безстрастието и добродетелта и влезе в мрака на божественото видение, преподобни отче Йоакиме, и приел Божия закон в сърцето си, укрепен от него, стана сияен светилник за монасите, преподобни отче.

Ти стана като плодовита маслина, посадена в дома Господен, с елея на твоите подвизи си помазал и лицата ни, които славим твоите чудеса, преподобни отче Йоакиме.

Богородичен: Прекарах живота си в леност и оскверних сърцето си с грехове, но с покаяние в душата си идвам при тебе, Владичице, и моля да ме помилуваш и спасиш.


Малка ектения

Свещеникът: Защото Ти си нашият Бог и на Тебе слава възнасяме…


Кондак на Успение, гл. 2: Гробът и смъртта не удържаха неуморната в молитвите Богородица, която е неизменна надежда в застъпничествата, защото като майка на Живота, Вселилият се във вечно девствената ѝ утроба я пресели в живота.


Седален на преподобния, глас 8.

Подобен: Премудрости:

Ти беше изпитан чрез болезнени страдания, а чрез страданията си укрепен в подвижничеството, засиял си по-ярко от злато чрез благочестието, и станал чисто обиталище на Духа, като си прогонил тъмнината на лукавите духове. Затова си станал пастир и светъл светилник на събралото се множество от благочестиви, блажени Йоакиме; моли Христос Бога да дарува прошка на греховете на всички, които празнуват с любов твоята свята памет.

Слава, на образа, глас 4.

Подо́бен: Вознесы́йся:

Слязъл от небето поради голямата Си милост, благи Спасителю, Ти даде днес пречистия образ на тялото си на града, който те прославя, и на християнския народ като съкровищница, като могъщо оръжие, от него като черпим освещение, приемаме го с искрена вяра.

И сега, на Успение:

Сега ти предаваш святата си душа в ръцете на твоя Син и Бог, но и тялото си не оставяш в гроба; тъй като прие Живота на всички, така след смъртта се пресели в живота, за да изливаш вечен живот на всички, които те знаят като истинска Богородица.


Песен 4.

Ирмос: Словата и загадките на пророците предизвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и (дори) бездната с радост зове към Тебе: слава на Твоята сила, Човеколюбче!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Вижте, хора, и се удивете, защото святата и най-славна Божия планина се въздига по-високо от небесните хълмове; Богородица, земното небе, се поселва в небесната и нетленна обител.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Твоята смърт стана преход към вечния и по-добър живот, Пречиста, като те пренесе от временния към наистина божествения и непреходен живот, Пренепорочна, та с веселие да съзерцаваш твоя Син и Господ.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Вдигнаха се небесните врати, ангелите запяха и Христос прие девственото съкровище на Своята майка; херувимите с веселие се преклониха пред тебе, а серафимите те славят с радост.

Песен 4, на образа

Ирмос: Предвиждайки Твоето божествено смаляване на кръста, Авакум, удивен, извика: Ти си разсекъл силата на силните, Благий, като всемогъщ се присъедини към тези в ада.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

И́же ца́рским благоле́пием обложе́ни ны́не,/ и́же от Него́же ца́рствовати учини́шася,/ сла́вяще, благоле́пное от подо́бия виде́ние Его́ прие́млют.

И́же проро́ком жада́емые пе́рвее Спа́сов зрак лю́дие зрят, все́ми ублажа́емый,/ в самоде́йствии нерукотворне воображе́нный.

Кня́зи вси и судии́ земли́, благослови́те Христа́,/ с первосвяще́нники и святи́тели дне́сь и со все́ми людьми́,/ и́же Того́ зре́ния сподо́бленнии.

Богоро́дичен: Присносу́щнаго Тя Ма́терь Христа́ челове́ком позна́вшим/ Блаже́нство Небе́сное испроси́,/ и́же Твое́ неизрече́нное рождество́ ве́рно песносло́вят.


Песен 4, на преподобния

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

Припев: Преподобни отче, Йоакиме, моли Бога за нас!

Ти се присмя на света, отче Йоакиме, целия се предаде на Бога, облече се в чистота, възнесе се в оня свят живот, където се веселиш с ангелите; моли Христос Бога да спаси душите ни.

Възлюбил си Извора на благата, преподобни, и с Него си насладил жадните, като прогони бесовските полкове, а пещерите и планините на Осогово си изпълнил с вяра. Затова сме се събрали днес да празнуваме паметта ти, отче блажени.

Като новопоявил се плод от безплоден корен ти изникна, засия в пост и молитва, и както едно време Моисей, си излял реки от изцеление за хората в пустинята, отче Йоакиме.

Ти стана като лоза на въздържанието, насадена от Бога при води, блажени отче, като ни предлагаш гроздето на благочестието.

Ти си поставил нозете на сърцето си върху камъка на вярата и си станал непоклатим, преблажени, без да се страхуваш от нападенията на демоните.

Богородичен: Възпяваме те, Пречиста, като по-възвишена от херувимите и серафимите, защото си носила на ръце нашия Бог в плът, от Когото се боят всички небесни сили.


Песен 5.

Ирмос: Ще изповядам божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечносъществуващата слава като съвечно и ипостасно сияние и въплъщавайки се от девствената утроба, Ти изгря като Слънце за намиращите се в тъмнина и сянка.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Апостолският лик, носен сякаш на облаци, се събра от краищата на земята в Сион, за да послужи на тебе, Дево – облак лек, от който за намиращите се в тъмнина и сянка изгря Всевишният Бог като Слънце на правдата.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

По-звучни от тръби бяха боговдъхновените езици на богословстващите мъже, които към Богородица зовяха, пеейки чрез Духа надгробна песен: радвай се, нетленен извор на живоначалното и спасително за всички Божие въплъщение!

Друг, на образа

Ирмос: К Тебе́ у́тренюю,/ милосе́рдия ра́ди Себе́ истощи́вшему непрело́жно/ и до страсте́й безстра́стно прекло́ншемуся,/ Сло́ве Бо́жий:/ мир пода́ждь ми, па́дшему, Человеколю́бче.

Не в багряни́це, ни в червлени́це, ни в венце́ че́стне Боже́ственнии венцено́сцы,/ но о Го́споде Бо́зе крася́щеся, ра́дуются./ Его́же добро́ту зря́ще, украша́ются.

На пра́ведныя лю́ди о́чи Госпо́дни/ и у́ши на моли́тву люде́й благоче́стно му́дрствующих,/ чту́щим Его́ подо́бие благоле́пия самопи́санное.

Ны́не зря́ще неизме́ннаго Бо́га и Спа́са и неизчерта́емаго зра́ка вид,/ челове́ческое ви́дети предстоя́т,/ я́ко одушевле́ну притека́ти и просвети́тися.

Богоро́дичен: Ни чистоту́ поколеба́вши чи́стым Твои́м рождество́м,/ и Ма́ти позна́лася еси́, а́ще и ма́терское не подъя́ла:/ обоя́ бо на Тебе́, Богома́ти, соверша́йте Боже́ственное хоте́ние.


Песен 5, на преподобния

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

  Припев: Преподобни отче, Йоакиме, моли Бога за нас!

С вяра си отворил пътя към небето за постниците, отче Йоакиме, защото винаги си въздигал ума си към небето, като издигаш всичко на високо, и като огнен стълб осветяваш облаците с благодат.

Христос те направи лекар, прогонващ страстите на боледуващите, отче Йоакиме, и хранещ гладните, вразумяващ безумните към целомъдрие, и застъпник на сираците и бедните.

С божествени лъчи си огрял всички, отче Йоакиме, погуби войнствата на врага, богогласни, и като Христос с благост храниш всички, като ги въздигаш на небето, славни.

Заради въздържанието си побързал към планината, богоносни, и си показал правдата си отвисоко, и сега, по-силен от слънцето, озаряваш с чудеса всички краища на света.

Ти не отслабна от многото подвизи, но винаги, и денем, и нощем, си живял в добродетели, преподобни, и си издържал винаги да стоиш, въпреки  нуждите на природата.

Богородичен: О, най-Чиста, ти (предварително) си пречистена от Духа и си родила Словото на Отца за благото на словесните същества.


Песен 6

Ирмос: Огънят в утробата обитаващия морските дълбини кит беше предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен и невредим, както беше преди да е непогълнат, той зовеше: жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Бог, Царят на всичко, явява върху тебе свръхестественото, защото както при раждането Си Той те запази Девица, така и в гроба опази тялото ти нетленно и го прослави с божествено преселение, въздавайки ти чест като Син на майка.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Твоята Рожба наистина те постави в Святая Святих, Дево, като светъл светилник на невеществената Светлина, като златна кадилница на божествения въглен, като съд с манна и жезъл, като скрижал написан от Бога, като свят ковчег и трапеза на живия Хляб.

Песен 6, на образа

Ирмос: Йона бе уловен, но неудържан в корема на кита, защото, носейки образа на Тебе, Който пострада и бе предаден на погребение, той излезе от звяра като от (брачна) стая и извика към стражата: „Вие, които пазите лъжливо и напразно, сте изоставили собствената си милост.“

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Содержи́мыя вре́дом челове́ки и подпа́дшия в тле́ние,/ не презре́ стерпе́ти, Соде́телю и Обнови́телю ро́да,/ но излия́в Себе́ Вы́шний и я́влься в подо́бие мое́ и смире́ние,/ назда́ прему́дре, добро́ту пода́в ми первоо́бразную.

Неве́дущу о Ца́рствии Твое́м Небе́снем,/ к нему́же нас, Благи́й, тле́нныя и до́лу лежа́щия, возведе́,/ И́же невеще́ственными Херуви́мы непристу́пен, сни́де же ми до а́да,/ Твоего́ апо́стола А́вгарю царю́, Христе́, посла́л еси́,/ та́инство уверя́юща.

Ви́дев Твоего́, Сло́ве и Му́дросте Всеси́льнаго Отца́, неви́димаго Бо́га,/ неотсту́пне пре́жде век, о́браза всечеловекозра́чна, дивля́шеся Бо́га ве́дый,/ пло́ть, и кро́вь, и ду́шу у́мну прие́мша Тя, ме́стный нача́льник.

Богоро́дичен: Неве́рием о Боже́ственней, сотво́ршим его́, Де́во, стра́шней за́поведи/ родонача́льника безсме́ртна, всегуби́тель премени́л е́сть,/ жи́зни же Пода́теля су́щим ро́ждши,/ нетле́нием нас Еди́на си́лою утверди́ла еси́.


Песен 6, на преподобния

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония и ме изведи от дълбината на злините, моля Те; понеже към Тебе призовах, чуй ме, Боже на моето спасение!

  Припев: Преподобни отче, Йоакиме, моли Бога за нас!

От Бога, отче Йоакиме, ти получи власт над противните бесове и чрез поста те направи богоизбран защитник, с молитвите си да лекуваш болести и прогонваш страданието, богогласни отче наш.

Наистина си бил блажен, отче Йоакиме, като намрази всички плътски страсти, свали врага, затова си получил небесния венец.

Прекара живота си в ридание и въздържание, преподобни отче, и горя от желание за обожение, сега намери утеха на небесата, като бе причислен към събранието на преподобните.

Като подражаваше на добродетелите на великия Антоний и го последва с душата си чрез въздържание, преподобни, ти стана велик и бе крепост за своето стадо.

Богородичен: Богородице, нескверна Дево, моли твоя Син с небесните сили, да даде прошка на греховете преди края на всички, които те славят с вяра.


Малка ектения

Свещеникът: Защото Ти си Цар на мира и Спасител на нашите души, и на Тебе слава възнасяме…


Кондак на преподобния, глас 2.

В непрестанни молитви ти насочи силата си против дявола с търпението си и се възнесе на небесата, остави тленния живот и се пресели в нетленния; затова те прославяме, отче Йоакиме.

Икос

Осоговската планина говори за тебе, отче Йоакиме, като за пастир, който лекува душите ни, и като за помощник и застъпник на целия свят. Затова те възхваляваме и викаме: радвай се, светла славо на монашеството; радвай се, чист дом на целомъдрието. Радвайте се ти, който проповядваш смелост; радвай се, защото разкриваш небесното знание. Радвайте се, ясно правило за равно правосъдие; радвай се, душа, която се наслаждава на неизказано знание. Радвай се, който посрами бесовете; радвай се, помощниче на всички, които с вяра ти викат: радвай се, отче Йоакиме!

Синаксар (от о. Траян): В денят след Успението на Пресветата Богородица, празнуваме пренасянето на неръкотворния образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол през 944 г. 

В същия ден празнуваме паметта на нашия преподобен отец Йоаким Осоговски един от четиримата велики български отшелници, които с подвизите си подбуждат към християнско подвижничество стотици и хиляди хора. Той е живял през 11 век, неизвестен на никого, в пещера край река Сарандапор (Крива река) на планината Осогово. Точно преди смъртта му случайно го срещнали двама ловци, които той благословил за успешен лов. Смъртта на преподобния последвала, както той я разкрива в посмъртно видение, „преди голямата тъмнина (т.е. затъмнение) преди осем години“, тоест, вероятно през 1105 г. След като откриват неговите чудотворни мощи, на мястото на неговите подвизи е построен манастир.

По молитвите на светия наш отец Йоаким, Господи Иисусе Христе, помилвай и ни спаси. Амин.


Песен 7.

Ирмос: Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, като на музикалните инструменти отговори с боговдъхновената духовна триструнна лира от преподобните юноши, които посред пламъка пееха: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Изработените от Бога скрижали, изписани от божествения Дух, Мойсей строши с гняв, но неговият Владика, запазвайки невредима тази, която Го роди, сега я всели в небесните обители; тържествувайки с нея, казваме на Христос: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

С кимвали от чисти уста и с мелодичната лира на сърцето, с благозвучната тръба на възвишения ум и като усърдно пляскаме с ръце в този знаменит и избран ден на преселването на чистата Дева, казваме: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Събери се, боговдъхновен народе, защото обителта на Божията слава от Сион се пренася в небесното жилище, където звучи чистият глас на празнуващите, гласът на неизказаната радост и с веселие всички зоват към Христа: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Песен 7, на образа

Ирмос: Чудо неизказано! Този, Който в пещта спаси благочестивите младежи от пламъците, в гроба е положен мъртъв, бездиханен, за спасението на нас, които пеем: Боже, Изкупителю, благословен си!

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

К Боговиде́нию о́чи угото́вим/ и досто́йно потщи́мся о́браз ви́дети Христо́в всем честны́й, во спасе́ние нам, пою́щим:/ Изба́вителю Бо́же, благослове́н еси́.

Я́коже на Tаво́рскую го́ру возноси́ми,/ восхо́дными очесы́ ума́ зарю́ све́тлу в боговочелове́чении Христо́ве ви́дяще,/ единоипоста́сне, в дву же естеству́, богосло́вяще Его́ во ве́ки.

Пра́зднующих и веселя́щихся, усе́рдно же о Го́споде всех глас,/ пе́ние на́ше да соста́вится и да испо́лнится, согла́сно пою́щих:/ Изба́вителю Бо́же, благослове́н еси́.

Богоро́дичен: В де́вства я́ко све́тла еди́на добро́тах/ Соде́теля была́ еси́ Пита́тельница,/ скве́рну на́шу всю очи́стила еси́, Богороди́тельнице, су́щую от греха́, вопию́щих:/ Бо́же, благослове́н еси́.


Песен 7, на преподобния

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Проявил си красотата на светостта пред постниците, отче, с твоето въздържание си показал изряден живот, а сега постоянно пееш с ангелите: благословен е Бог на нашите отци.

Христос те направи като двуостър меч в битка с враговете, блажени, като унищожи опълчението на безбожните и веселиш душите на пеещите: благословен е Бог на нашите отци.

В неизказаната светлина с хоровете на безплътните стоиш, отче Йоакиме богогласни, затова не презирай мене, който погивам, но отправи твоята свята молитва за нас към благословения Бог да ни помилва.

Ти простираш зарите на чудесата като озаряваш колебаещите се в мъглата на страстите, и даваш лъчи на сила на всички, които в деня на твоя празник викат: Боже на нашите отци, бъди благословен.

Богородичен: Плодът на твоята утроба, Пречиста, е изпълнение на Закона и на пророците, затова, признавайки те за Богородица, ние те славим и благочестиво величаем.


Песен 8.

Ирмос: Всемогъщият Божи ангел показа на юношите огъня като разхлаждащ светците, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален извор, от който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Цялото множество на богословите съпровождаше Божия кивот на Сион, говорейки такива слова: къде отиваш сега, скиния на живия Бог? Не преставай да се грижиш за тия, които с вяра пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Отивайки си, Всенепорочната вдигна ръцете, с които прегръщаше въплътения Бог, и като Майка с дръзновение каза на Този, Когото роди: запази во веки тия, които ми повери, защото те Ти пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!

На образа

Ирмо́с: Столп зло́бы богопроти́вныя/ Боже́ственнии о́троцы обличи́ша,/ на Христа́ же шата́ющееся беззако́нных собо́рище/ сове́тует тще́тная,/ уби́ти поуча́ется/ живо́т Держа́щаго дла́нию/ Его́же вся тва́рь благослови́т,/ сла́вящи во ве́ки.

По Боже́ственному естеству́, Спа́се, сый всем неви́дим,/ по челове́ческому же, а́ще и ви́дим Челове́к, пи́сан без шаро́в,/ вообрази́в Себе́ просвеще́нием Твоего́ лица́ самозри́маго,/ Твоего́ раба́ не лиши́л еси́, пою́ща:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Самоначерта́нное первообра́зное Спа́са изображе́ние подо́бозрачно,/ богоде́льный о́браз зря́ще, и́же все́ми владя́щий избра́нный, со благогове́нием и че́стию,/ я́ко наде́ющиися на́нь, покрыва́ются и утвержда́ются.

Па́че Моисе́я Богови́дца, богопи́санныя скрижа́ли прие́мшаго,/ возвели́чился еси́, честны́й местонача́льниче,/ прия́т честно́е посла́ние Бо́жия Сло́ва, блажа́щее тя,/ благоче́стию ве́ровавша, и́же ника́коже ви́де чудоде́йствия.

Богоро́дичен: Во двою́ естеству́ несме́сно, Богома́ти,/ еди́ну Ипоста́сь воплоще́ннаго от пречи́стых Твои́х крове́й ви́дяще,/ Бо́га же и Челове́ка испове́дуем,/ Того́же от Отца́ Безле́тна пре́жде век/ безстра́стно и неслия́нно рожде́нна.


Песен 8, на преподобния

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Ти поникна като богоприятен плод от неплодна утроба на Осоговската пустиня и даде много плодове, като изпълни Осоговските пещери, извори и пропасти с Божието учение и небесна светлина, с която ни огрей, отче Йоакиме, за да пеем: свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте (Го) във всички векове.

Животът ти беше безплътен, въпреки че беше в плът, като ангел не си познал плътските удоволствия, святи, а като живя по-високо от хората, изкорени войнствата на бесовете и техните лъжи, украси пустинята и с ангелите извика: свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте (Го) във всички векове.

Развесели се, Осоговска пустиньо, която винаги жадуваш да разцъфти добродетелта! Днес от тебе благодарение на поста израстна сияйна клонка, както в древност за Дарителя на правдата (се родиха) от безплодна утроба Самуил и Предтечата; чрез него (Йоаким) разцъфтяха твоите пусти места и пропасти и светло се разкрасиха.

Със силата на ума ти разби всички бесовски капани и като красива птица в долината си придобил златни крила, и се издигна към небесните висини, блажени Йоакиме, светилниче на монасите, викайки: свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте Бога във всички векове.

Бодър в молитви, постоянен в поста, търпелив в изпитанията, ти живя на земята като ангел, блажени Йоакиме, и на Бога си викал: свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте Бога във всички векове.

Богородичен: Плодът на твоята утроба, Богоневесто, стана причина за спасението на хората. Затова ние, верните, с душа и език те славим като Богородица.


Песен 9

Ирмос: В тебе, чиста Дево се преодоляват законите на природата: раждане в девство и смъртта предполага живот; Ти, Богородице, която си девица след раждането и жива след смъртта, винаги спасяваш твоето наследие.

Удивиха се ангелските сили, като видяха в Сион своя Владика да носи в ръцете си женска душа, защото Той синовно казваше на нетленно родилата Го: ела, чиста, бъди прославена със Сина и Бога!

Апостолският сонм, застанал около богоприемното ти тяло, гледаше го със страх и с висок глас мълвеше: като отиваш в небесните жилища при Сина си, ти винаги спасяваш, Богородице, твоето наследие.

На образа

Ирмос: По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе, истинската Богородица, величаем.

Добро́та недомы́слима вои́стинну, красо́т красне́йши па́че естества́,/ се зри́тся досто́йно жела́ющим,/ притеце́м, ли́ца освяща́юще.

Стена́ и утвержде́ние держа́вно, ору́жие ми́рно,/ забра́ло необори́мо, невреди́мо все́ми хитростьми́ сопроти́вными,/ огражде́ние гра́ду на́шему дарова́ся.

О́бразе неизме́нный Оте́чь,/ Сия́ние сла́вы Присносу́щнаго Све́та,/ печа́ть Вы́шняго, Сло́ве, Си́ло и Му́дросте,/ Тя богосло́вствующим Благопремени́тель бу́ди.

Богоро́дичен: Уста́вила еси́ поноше́ние жена́м,/ взяла́ еси́ от челове́к и потреби́ла еси́ кля́тву,/ источи́ла еси́ всем ра́дость и благослове́ние,/ Де́во Пречи́стая Богороди́тельнице.


Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог се яви в плът на човеците и твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.

Като с криле се издигна във висините, и прелетя над пустините и осоговските ридове; със светлината на вярата си изпълнил пещерите и бездните, отче Йоакиме, затова и ние, които служим на светлата ти памет, те молим да измолиш опрощение на греховете ни.

Израстна като позлатена планина, блажени отче, изпълни осоговските планини и пещери с ангелско пеене, от което се развесели Осоговската пустиня и цъфна като крин, затова, преподобни, като стоиш с ангелите в слава, моли се непрестанно за душите ни.

Като слънце с изрядни лъчи си засиял, отче трижди благословени, и с твоя свят живот си създал град от Осоговската пустиня, затова сега като предстоиш с ангелите, пророците, патриарсите и апостолите, моли се за нас.

Твоята слава пред Бога е голяма и осветява целия свят; ти си пример за свят и непорочен живот, богомъдри Йоакиме, наистина си бил украшение на монасите и пръв сред отците.

С благоуханието на твоите добродетели си разцъфтял като крин, отче Йоакиме, като облагоухайваш нашите души, затова се моли за извършващите паметта ти, да се избавим от смрадта на греховете ни и от всяко бесовско нападение.

Богородичен: Ти, Богородице, си нашето оръжие и стена, ти си застъпница на тези, които прибягват при тебе, затова и сега в молитва те молим, да се избавим от нашите врагове.


Катавасии, гл. 4 (за Успение) Отвèрзу устà моя.

Пеят се между 14 и 23 август, а на самия празник „Преукрашенная“.

Песен 1

Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух (Свети), и ще произнеса дума за царицата майка, ще се явя светло тържествуващ и с радост ще възпея нейното успение.

Песен 3

Богородице, жив и изобилен изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.

Песен 4

Пророк Авакум проумя неизследимия Божи замисъл за Твоето въплъщение от Девата, Всевишни, и извика: Господи, слава на Твоята сила!

Песен 5

Всички се удивиха на твоето почитано успение, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, се престави от земята във вечните жилища и в безкрайния живот, като даваш спасение на всички, които те възпяват.

Песен 6

Богомъдри, като честваме тоя божествен всепочитан празник на Божията майка, дойдете да запляскаме с ръце и славим Бог, Който се роди от нея.

Песен 7

Богомъдрите отроци не почетоха творението вместо Твореца, но мъжествено пренебрегнаха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославени Господи и Боже на нашите отци!

Песен 8

Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благочестивите отроци бяха спасени в пещта от Богородичната рожба, която тогава беше предобразувана, а сега е действителна; тя подбужда цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте през всички векове. 


Дяконът: Богородицата и майка на Светлината, с песни да възвеличим!

Честнейшую херувим

Народът: (речитативДушата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. 

9-та песен от катавасиите 

Нека всеки човек се зарадва, просвещаван от Духа, а безплътните по естество духовни същества да тържествуват, като почитат свещеното преставяне на Божията майка и казват: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Вечнодево!


Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.


Светилен на преподобния, Подобен: Со ученики:

Радвай се, пустинна планино, веселете се всички земни родове, като паднем пред мощите на отшелника отец Йоаким, казвайки: преподобни, заедно с Богородица, моли Владиката, да просвети нас, които ти пеем.

Слава, на образа, Подобен: Жены́, услы́шите:

Христе, незалязваща светлина, просвети ни със сиянието на образа Си и ни удостой със светлината на светиите, когато седнеш да съдиш всички според делата им, по молитвите на родилата Те Богородица.

И сега, на Успение, същия подобен:

О, колко велики неща ти направи Силният! Защото се роди от неплодната (Анна), родила си като девица и си останала девица, а след смъртта оставаш над смъртта, Чиста, и не оставяш този свят, а се молиш за неговия мир.


Хвалитни стихири на преподобния на 4, глас 3. Самогласни.

Всякое дихание

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.


Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2

Стана известна истината за твоите велики подвизи, многострадални отче Йоакиме, и достойно ни кани в църквата, за да се съберем всички тържествено, и преподобния отец с песни да възпеем, като кажем: блажени отче, изпроси ни от Христа Бога голяма милост.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3

Преподобни отче Йоакиме, ти денем и нощем си изучавал закона Господен, удостоил си се да се храниш от дървото на живота; от плодовете на твоите страдания цъфнаха венци; като имаш дръзновение към подвигоположника Христос, проси очистване на душите ни и голяма милост.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Чрез страданията на твоя подвижнически живот, ти живя на земята като ангел, отче Йоакиме, и покори тялото на душата си, изпълни Господните заповеди, и стана образец на добродетелта под небесата. Заради твоите страдания прие награда от Христос Бога, Който чрез твоите молитви ни дава велика милост.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Ти си причислен към небесните ликове, отче Йоакиме, заради твоята светла чистота по плът се удостои да живееш на земята като безплътен, като се наслаждаваш сега в божествена слава. Затова се моли от беди и мрак да спаси и просвети душите ни.

Слава, глас 5, на преподобния:

Радвай се, отче Йоакиме, сило на пустинниците. Като отхвърли плътските удоволствия, стана съжител на ангелите, изпълни с благоухание цялата планина, пещерите и бездните, и си унищожил бесовските полкове и тъмнината на еретици, всяка измама изтръгна от корен. Затова си приведен да живееш във висините, преподобни отче Йоакиме; моли се на Христос Бога да дарува на душите ни велика милост.

И сега, на празника, глас 1:

За очевидците и слугите на Словото беше подобаващо да видят успението на Неговата майка и тайната, завършена с него, и не само да видят възхождането на Спасителя от земята, но и да бъдат свидетели на възнесението на родилата Го. Така те дойдоха в Сион от всички страни се събраха с Божията сила и изпратиха по-възвишената от херувимите на небето. Ние я почитаме заедно с тях, защото тя се моли за душите ни.


Велико славословие


Тропар, на преподобния, гл. 1

Пустинен жител и в тяло ангел и чудотворец си се показал, богоносни отче наш Йоакиме. С пост, бдение, молитва, приел небесните дарования, изцеляващ недъгави и притичащите се с вяра в душата при тебе. Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те, слава на Действащия с тебе при всички изцеления.

Слава, глас 2, на Убруса (образа):

На Твоя пречист образ се покланяме, Благий, просещи прощение на прегрешенията ни, Христе Боже; доброволно си благоволил да пострадаш с плът на кръста, за да избавиш тези, които си създал, от робуване на врага. Затова с благодарност Ти зовем: с радост си изпълнил всички, Спасителю наш, дошъл да спасиш света.

И сега, на Успение, глас 1: В рождестве́ де́вство 

При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.


————————————————-


НА ЛИТУРГИЯТА


Прокимен, глас 4: Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. (Пс.97:1А) Стих: Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог. (97:3Б) 

Апостол към Галатяни (5:22–6:2) 

Братя, плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме. Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.


Аллилуия, глас 6: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди. (111:1)


Евангелие от Лука или Матей (по избор).

Евангелие от Лука (6, 17 – 23) 

В онова време Иисус се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата.

Евангелие от Матей (11:27-30), зачало 43

Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.


Задостойник на Успение Богородично, гл. 1:

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице. 

В тебе, Дево чиста, превъзмогват се пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, ти винаги спасяваш твоето наследие.

*Така се пее до отданието на Успение.


Причастен: Във вечна памет ще остане праведникът. (111:6Б)

No comments:

Post a Comment