ПЕТДЕСЕТНИЦА
* 32 страници.
СЪБОТА ВЕЧЕРTA
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), глас 1:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А)
Празнуваме Петдесетница и пришествието на Духа, осъщественото обещание и изпълнението на надеждата. О, какво тайнство! Толкова велико и досточтимо! Затова зовем към Тебе, Създателю на всичко: Господи, слава на Тебе!
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Чрез езиците на другородците, Христе, Ти обнови Своите ученици, за да Те проповядват сред тях като безсмъртно Слово и Бог, Който дава на душите ни велика милост.
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)
Всичко предоставя Дух Свети: дава пророчествата, свещениците усъвършенства, неграмотните научи на мъдрост, рибарите яви като богослови, свързва тялото на Църквата. Утешителю, Който си единосъщен и съпрестолен на Отца и Сина, слава на Тебе!
Глас 2:
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)
Видяхме истинската светлина, приехме Духа небесен, намерихме истинската вяра, покланяйки се на неразделната Троица, защото Тя ни спаси.
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)
Чрез пророците Ти ни възвести път на спасение и в апостолите възсия, Спасителю наш, благодатта на Твоя Дух; Ти си Бог пръв и последен, и во веки Ти си наш Бог!
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)
В Твоите двори ще възпявам Тебе, Спасителя на света и прекланяйки колена, ще се поклоня на Твоята непобедима сила; вечер, сутрин и по пладне, и по всяко време ще Те благославям, Господи!
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6)
В Твоите двори, Господи, ние верните, преклонили колената на душите и телата си, възпяваме Тебе, безначалния Отец, събезначалния Син и съвечния и всесвят Дух, Който просвещава и освещава нашите души.
Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1A)
Троицата единосъщна нека да възпеем – Отца и Сина и Светия Дух, защото така проповядваха всички пророци и апостолите с мъчениците.
Слава и сега, глас 8, творение на Лъв, епископ Катански († ок. 780 година).
Дойдете, народи, да се поклоним на Триипостасното Божество – на Сина в Отца и Светия Дух; защото Отец извън времето ражда съвечния и съпрестолен Син, и Дух Свети е в Отца, прославян със Сина; една Сила, една Същност, едно Божество. Покланяйки Му се, всички казваме: „Свети Боже, Който всичко си сътворил чрез Сина при съдействието на Светия Дух! Свети Крепки, чрез Когото познахме Отца и чрез Когото Дух Свети дойде в света! Свети Безсмъртни, Утешителю – Душе, Който от Отца изхождаш и почиваш в Сина! Троице Свята, слава на Тебе!“
Вход
Дякон: Премъдрост. Да застанем прави!
Свете тихий
Хор: Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Прокимен, Пс. 92
Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.
Господ царува; облечен е с величие.
Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)
Паримии
Числа 11:16-17, 24-29
Четецът: Четивото е от Четвърта книга на Мойсей – Числа.
Дяконът: В премъдростта да внимаваме!
Четецът: Рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе. Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.
Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията. И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха. Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия – Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана. Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана. В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им. Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!
Йоил 2:23-32А
Четецът: Четивото е от пророчеството на Йоил.
Дяконът: В премъдростта да внимаваме!
Четецът: Така рече Господ: Вие, чеда Сионови, радвайте се и се веселете у Господа, вашия Бог; защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както по-преди. И ще се напълнят гумна с жито и ще се препълнят чебри с гроздов сок и дървено масло. И ще ви отщетя за ония години, които изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници – голямата Ми войска, която пратих върху вас. И до насита ще ядете и ще се насищате и славите името на Господа, вашия Бог, Който чудно нещо извърши с вас, и няма да се посрами Моят народ вовеки. И ще познаете, че Аз съм посред Израиля и Аз съм Господ, Бог ваш, и няма други, и Моят народ няма да се посрами вовеки. И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения. Също и върху роби и робини в ония дни ще излея от Моя Дух. И ще покажа личби на небе и земя: кръв, огън и стълбове дим. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси.
Йезекиил 36:24-28
Четецът: Четивото е от пророчеството на Йезекиил.
Дяконът: В премъдростта да внимаваме!
Четецът: Така рече Господ: Ще ви взема из народите, ще ви събера от всички страни и ще ви доведа във вашата земя. Ще ви поръся с чиста вода, – и вие ще се очистите от всички ваши скверноти, и от всички ваши идоли ще ви очистя. Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби. И ще живеете на земята, която дадох на отците ви, и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог.
Сугуба ектения
Вечерно славословие
Четец: Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина и на Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин!
Просителна ектения
Литийни стихири (**аще изволит настоятель), гл. 2
Во пророцех возвестил еси нам путь спасения, и во апостолех возсия Спасе наш, благодать Духа Твоего. Ты еси Бог первый, Ты и по сих, и во веки Ты еси Бог наш.
Во дворех Твоих воспою Тя Спаса мира, и преклонь колена, поклонюся Твоей непобедимей силе, вечер, и утро, и полудне, и на всякое время благословлю Тя Господи.
Во дворех Твоих Господи, вернии колена душ и телес преклонше, воспеваем Тя безначальнаго Отца, и собезначальнаго Сына, и соприсносущнаго и Пресвятаго Духа, просвещающаго и освящающаго души наша.
Слава, и сега, глас 8: Когато Ти изпрати Своя Дух на събралите се апостоли, Господи, тогава еврейските деца, виждайки това, в страх се удивиха, защото ги чуваха да говорят на други, чужди езици, както им даваше Духът; защото бидейки неуки, те се изпълниха с мъдрост и улавяйки народите във вярата, проповядваха за божествените неща. Затова и ние ти зовем: „Господи, Който се яви на земята и ни спаси от заблудата, слава Тебе!“
Стиховни стихири, гл. 6:
Народите, не разбирайки силите на всесветия Дух, които се проявиха в Твоите апостоли, Господи, счетоха изменението на езиците за опиянение. А ние, които от тях сме утвърдени, непрестанно повтаряме така: „Светия Твой Дух не отнемай от нас, молим Ти се, Човеколюбче!“
Стих: Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. (Пс. 50:12)
Господи, слизането на Светия Дух, което изпълни Твоите апостоли, им даде да говорят на чужди езици. Затова преславното чудо на неверниците се струваше като пиянство, а за верните бе източник на спасение. Сподоби и нас с Неговото сияние, молим Те, Човеколюбче!
Стих: Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. (Пс. 50:13)
Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровищница на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души.
Слава, и сега, глас 8: Някога езиците се смесиха заради дръзкото изграждане на кулата, а сега езиците се изпълниха с мъдрост заради славата на богопознанието. Там Бог осъди нечестивите за съгрешението, а тук Христос просвети рибарите чрез Духа. Тогава разногласието бе за наказание, а сега се обновява съгласието за спасение на нашите души.
Песен на Симеон Богоприемец:
Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропар, глас 8:
Благословен си, Христе Боже наш, Който направи рибарите премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава на Тебе!
Отпуст
Свещеникът: Изпратилият от небето Пресветия Дух под формата на огнени езици върху Своите свети ученици и апостоли, Христос, истинският наш Бог…
———————————————————
УТРИННА СЛУЖБА
Бог Господ, гл. 8
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Тропар на празника, глас 8: (три пъти)
Благословен си, Христе Боже наш, Който направи рибарите премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава на Тебе!
Малка ектения
С: Защото Твоя е властта, и Твое е Царството, силата и славата на Отца и Сина и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Първи седален, глас 4.
Подобен: Удивися Иосиф:
Светло да отпразнуваме, верни, този последен и следпразненствен празник – Петдесетница, изпълнение на обещанието в определеното време, защото в него веднага слезе огън на земята от Утешителя във вид на езици и просвети учениците и ги посвети в небесните тайни. Дойде светлината на Утешителя и света озари. [Слава, и сега: същия]
Втори седален, гл. 4
Изворът на Духа дойде на земята, разделяйки се образно на огнени реки да ороси и просвети апостолите. Огънят им стана росоносен облак, а валящият пламък ги просвети, така и ние приехме благодатта – чрез огън и вода. Дойде светлината на Утешителя и озари света. [Слава, и сега: същия]
Величание: Величаем Те, Животодавче Христе, и почитаме Всесветия Твой Дух, Който си изпратил от Отца на Твоите божествени ученици.
Полиелеи и величание (К. 81)
Псалми 134, 135
и избрани стихове за Петдесетница:
- Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива. Алилуйя. (18:2)
- Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство. Алилуйя. (32:6)
- От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки. Алилуйя. (32:13)
- Иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря. Алилуйя. (49:3)
- Дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него. Алилуйя. (17:9)
- Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог). Алилуйя. (17:8)
- От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени. Алилуйя. (17:13)
- Станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата – с чисто злато. Алилуйя. (67:14Б)
- Законът на Господа е съвършен – укрепява душата. Алилуйя. (18:8А)
- Господнята заповед е светла – просветлява очите. Алилуйя. (18:9Б)
- Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадеш. Алилуйя. (28:8)
- Земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай – от лицето на Бога, на Бога Израилев. Алилуйя. (67:9)
- Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие. Алилуйя. (67:10А)
- Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове. Алилуйя. (44:17А)
- Ти ще ги туриш князе по цяла земя. Алилуйя. (44:17Б)
- Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. Алилуйя. (18:5А)
- Пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. Алилуйя. (103:30)
- Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Алилуйя. (138:7)
- Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Алилуйя. (142:10Б)
- Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Алилуйя. (50:12)
- Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене. Алилуйя. (50:13)
- Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди. Алилуйя. (50:14)
- Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество. Алилуйя. (67:12)
- Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ. Алилуйя. (28:11)
Седален, глас 8. Подобен: Повеленное тайно:
След възкръсването Ти от гроба, Христе, и божественото възнесение към небесните висоти, Ти изпрати на гледащите Твоята слава, Щедри, като обнови учениците Си с Правия Дух. Затова като от музикална гусла на всички се изясни като от божествен инструмент Твоите тайни призовавания, Спасителю, и Твоята грижа. [Слава, и сега: същия]
Малка ектения
Свещеникът: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство, на Отец и Син, и Свети Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Стъпални, 1 Антифон, 4 глас:
От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Вие, които ненавиждате Сион, засрамете се от Господа, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.
Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистота се възвисява, а чрез единството на Света Троица тайнствено се просветлява.
И сега, и винаги, и во веки веков. Амин.
От Светия Дух текат благодатни струи, които напояват всяка твар за съживяване.
Прокимен, глас 4, Пс.142:10, 1:
Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Стих: Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми.
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим!
Народът: Господи, помилуй.
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.
Дяконът: И за да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие.
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според Йоан.
Дяконът: Да внимаваме.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Утринното евангелие се чете на царските двери, както в празнични дни, и не се изнася за целуване.
Евангелие от Йоан (20, 19 – 23):
А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
Без „Като видяхме Христовото възкресение“, а направо четем 50 псалом.
Слава: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
Стих: Помилвай ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости очисти беззаконието ми.
Стихира след 50 псалом, глас 6:
Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си на всякъде и всичко изпълваш, Съкровищница на благата и Подателю на живота, дойди и все всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души.
Литийна молитва (дяконът)
Канон
Канони – първият на преп. Козма Маюмски, глас 7, и вторият на преп. Йоан Дамаскин, глас 4. Каноните се четат без припеви според българския Типик.
Песен 1
Ирмос: Господ, Който съкрушава в битки със силна ръка, покри с морето фараона и колесниците му; нека Го възпеем, защото се прослави.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Както обеща преди това на учениците Си, Ти на дело изпрати Утешителя Духа, Христе, озарявайки света със светлина, Човеколюбче.
Предвъзвестеното от древност в Закона и пророците се изпълни, защото днес благодатта на божествения Дух се изля за всички верни.
Втори ирмос: Покрит с божествен мрак, заекващият Моисей, изложи ясно написания от Бога закон, защото отърсвайки прахта от очите на ума си, той видя Вечносъществуващия и от Духа се научи на знание, прославяйки Го с божествени песни. (2)
Слава: Чистите и честни уста (на Христос) рекоха: „Разлъка за вас не ще има, о приятели! Защото сядайки на най-високия престол на Отца, Аз ще излея обилната благодат на Духа, за да просияят копнеещите за нея.“
И сега: Преминалото предела най-истинно Слово изпълва с тишина сърцето, защото завършвайки делото, Христос възвесели Своите приятели и, както обеща, в бурен вятър и огнени езици дарува им Духа.
Катавасии: двата ирмоса.
Песен 3
Ирмос: Христе, Ти рече на учениците: стойте в Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре, а Аз ще ви пратя Друг Утешител като Мене – Моя и на Отец Дух, чрез Когото ще се утвърдите! (2)
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Слязлата сила на божествения Дух божествено съедини в едно съзвучие разделения в древност говор на зломислещите, вразумявайки верните с познание за Троицата, в Която ние се утвърдихме. (2)
Втори ирмос: В древност, единствената молитва на изпълнилата се със съкрушен дух пророчица Анна към всесилния Бог на разума, разкъса веригите на бездетната утроба и прекрати нетърпимата досада на многодетната. (2)
Слава: Непостижима е богоначалната Троица, защото Тя неуките направи красноречиви, рибарите – премъдри, удрящи със слова, и извличащи от дълбината на нощта безчислени народи, чрез блясъка на Духа.
И сега:
(А) Всемощно сияещата непомръкваща Заря, която извира от неродената Светлина, сега чрез Сина изпраща за народите единен знак на Отеческата власт – огнения глас от Сион. (Превод: проф. Иван Ж. Димитров)
(Б) Огненият глас пред всички днес явява светлина в Сион вечна и всесилносветла: Дух, изхождащ от светлина неродена и сияещ чрез Сина – със свой знак, равен по природа и слава с властта на Отца. (Превод на същия тропар: доц. йер. Кръстю Банев)
Катавасии: двата ирмоса.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Седелен, глас 8, чете се: Любещите Спасителя се изпълниха с радост и страхливите преди, получиха днес дръзновение, когато Дух Свети слезе свише над дома на учениците и всеки от тях по различен начин говореше на хората; защото езиците бяха разделени, видими като огън, и не ги изгори, но напротив, ороси ги.
Песен 4
Ирмос: Прозирайки Твоето пришествие в последните времена, Христе, пророкът (Авакум) викаше: чух за Твоята сила, Господи, че си дошъл да спасиш всички Твои помазаници! (3:13) (2)
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Този, Който в началото говореше чрез пророците и проповядваше Закона на несъвършените човеци, днес като истински Бог Утешител се открива на служителите и свидетелите на Словото.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Духът, носещ знамението на Божеството, се раздели в огън над апостолите и се яви в странни езици, защото Той е божествената и самовластна Сила, изхождаща от Отца.
Втори ирмос: Царю на царете, Един от Единия, единствено Слово, произлязло от изначалния Отец, Ти като благодетел наистина изпрати равносилния Твой Дух на апостолите, затова Ти пеем: слава на Твоята сила, Господи!
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Разтваряйки със слово божествения купел на обновлението, Ти – сложен по природа, като дъжд изливаш за мен поток от прободеното Твое нетленно ребро, о Слове Божи, запечатвайки ме с жарта на Духа.
Слава: Всички прекланят колена пред Утешителя, пред Сина на Отца и пред единосъщния Отец, виждайки в три Лица – Същество истинно, непристъпно, надвременно и едно, понеже възсия като светлина благодатта на Духа.
И сега: Всички вие служители на трисветлото Същество изпълнете се с Богоначалния, защото Христос като благодетел свръхестествено прави всички съвършени и осветява пътя за спасение, давайки цялата благодат на Духа.
Катавасии: двата ирмоса.
Песен 5
Ирмос: Правият Дух на спасението, Господи, заченат чрез страха от Тебе в утробата на пророците и роден на земята, направи чисти апостолските сърца и се обновява у верните, защото Твоите повеления са светлина и мир. (2)
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Слязлата днес сила е благият Дух, Духът на Божията премъдрост, Духът изхождащ от Отца и чрез Сина явил се на нас, верните; Той дава святост на тези, в които се вселява, и в тази святост Той по естество се съзерцава. (2)
Втори ирмос: Изкупително очистване от греховете чрез огнедишащата роса на Духа приемете, о световидни чеда на Църквата, защото сега излезе от Сион закон – благодатта на Духа във вид на огнени езици. (2)
Слава: Неподвластният Дух, Който изхожда от Отца, благоволи самовластно да направи мъдри езиците на апостолите, запечатвайки живоносното слово, което Спасителят изрече със силата на Отца като съ-о̀бразен Нему.
И сега: За да изцели умовете на апостолите от греха, всевластният Бог Слово устрои в тях пречист дом, в който сега се вселява светлината на равносилния Му и единосъщен Дух.
Катавасии: двата ирмоса.
Песен 6
Ирмос: Блъскан от вълнението на житейските грижи, потопяван от греховете ми и хвърлен на душепагубния звяр, Христе, аз като Йона зова към Тебе: изведи ме от смъртоносната дълбина! (2)
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Ти изля обилно от Твоя Дух върху всяка плът, както си рекъл, Господи, и всичко се изпълни с познание за Тебе, че Ти си Син, роден нетленно от Отца, а Духът неразделно от Него изхожда. (2)
Втори ирмос: Владико Христе, Ти възсия от Девата като очистване и спасение за нас, понеже както избави пророк Йона от утробата на морския звяр, така изведе от тлението целия паднал Адамов род. (2)
Слава: Вседържителю, обнови в нас многожелания и прав Дух, Който е всесъвършено съединен и изхождащ от Отец, изгарящ сквернотата на ненавистното вещество и очистващ нечистотата на умовете, и нека Той пребъдва в нас во веки.
И сега: Като желано достояние за апостолите, очакващи на Сион Твоето пришествие, Ти, Душе, чрез огън утвърждаваш в тях познанието за роденото от Отца Слово, изобличавайки скоро дивото безумие на езическите брътвежи.
Катавасии: двата ирмоса.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак, от св. Роман Сладкопевец, глас 8: Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнени езици, към единство призова всички, затова едногласно славим Всесветия Дух.
Икос: Скоро и надеждно утешение подай на Своите раби, Иисусе, когато униваме духовно. Не се отлъчвай от нашите души в скърби, не се отделяй от мислите ни в беди, но винаги идвай ни на помощ. Приближи се към нас, приближи се, Вездесъщи, и както с Твоите апостоли винаги си бил, така съедини със Себе Си и тези, които Те обичат, Щедри, та съединени с Тебе да възпяваме и славословим Твоя всесвят Дух.
Синаксар: В този ден – Неделя осма след Пасха – празнуваме великия ден Петдесетница. Такъв празник е имало и в Стария Завет (Лев. 23:16; Втор. 16:9). У евреите числото седем се смятало за свещено; било израз на пълнота и благословение. Времето от Пасха до Петдесетница обхваща седем седмици. Този празник преминал и в християнството, още повече, че в деня Петдесетница, по свидетелството на дееписателя и евангелист Лука, станало едно забележително събитие в Новия Завет – слизането на Светия Дух над апостолите.
Ето какво ни повествува богоглаголивият свети Лука във връзка със събитието, станало на тоя забележителен ден.
В изпълнение на поръчението, дадено от Господ Иисус при възнесението Му, светите апостоли останали в Йерусалим, очаквайки да се изпълни обещанието – че ще им бъде изпратен Свети Дух. Десет дни пребивавали единодушно в молитва в Сионската горница 12-те и 70-те апостоли заедно с Пресвета Богородица, братята Господни и някои жени. А когато настанал денят Петдесетница и всички тия пак били единомислени заедно, неочаквано дошъл шум от небето, като че духал силен вятър. Този шум изпълнил целия дом, където се били събрали. Явили им се и езици, като че огнени, които се разделили и застанали по един на всекиго от тях. Всички се изпълнили със Свети Дух, вследствие на което започнали да говорят на различни, непознати им дотогава езици, според както Духът им давал да говорят. Необикновеният шум очевидно бил чут и от мнозина други юдеи, които били дошли в Йерусалим за празника. Това обстоятелство привлякло тяхното внимание и те се събрали тук, за да видят какво става. Какво обаче било учудването им, когато чули апостолите да говорят на разни езици. И те се питали: „Нали тия всички са галилейци? А как ние, които сме от различни части на земята: Партия, Мидия, Елам, Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт, Асия, Фригия, Памфилия, Египет, Либийските страни, съседни на Кириния, дошлите от Рим – било юдеи, било прозелити (езичници, приели юдейска вяра), критяни и араби, слушаме да говорят на наши езици? Какво ли ще е това?“ Някои пък се присмивали и казвали: „Да не би да са пияни?“
Тогава апостол Петър, озарен от Свети Дух, станал заедно с другите единадесет апостоли, издигнал глас и почнал да говори на събралото се множество: „Мъже братя, чуйте думите ми! Тия човеци не са пияни, както някои от вас мислят, а са изпълнени със Светия Дух, предсказан още от пророка Иоил“. И като им припомнил казаното пророчество (Иоил. 2:28), ап. Петър дръзновено започнал да им говори за Иисус Христос – Мъж, засвидетелстван от Бога с много сили, чудеса и личби, но Когото еврейските първенци предали в ръцете на беззаконници и Го убили. „Бог обаче – продължил речта си вдъхновеният апостол, – Го възкреси, и ние всички сме свидетели на това. И така, Той, след като бе възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате“. И, привеждайки старозаветни пророчества за Христа особено от псалмите, Петър убедително доказвал, че Този Иисус, Когото евреите разпнали, Бог Го направил Господ и Христос (Месия).
Вдъхновеното слово на ап. Петър дълбоко развълнувало сърцата на присъстващите и ги довело до умиление. Те запитали: „Какво да направим, мъже братя?“ На това ап. Петър отговорил: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светия Дух!“ Призивът на св. апостол не останал напразен. В резултат на неговото първо мисионерско слово в този ден повярвали в Христос и се кръстили около 3 000 души.
Така в този ден се поставило началото на Христовата Църква. Денят Петдесетница, следователно, е нейният рожден ден. Така в тоя ден се изпълнили две обещания на Господ Иисус – изпращането на Светия Дух на апостолите (Йоан. 7:39; 14:16, 26; 15-26; Деян. 1:5, 8) и основаването на Църквата, на която и адовите врати не ще надделеят (Мат. 16:18), защото е Църква на живия и всесилен Бог. Нему да бъде чест и слава сега и винаги, и във вечни векове! Амин!
Песен 7
Ирмос: Хвърлени в огнената пещ, благочестивите младежи с песента си превърнаха огъня в роса, пеейки така: благословен си, Господи, Боже на нашите отци! (2)
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Когато апостолите известяваха за великите Божии дела, невярващите счетоха за опиянение действието на Духа, чрез което се открива Троицата – единственият Бог на нашите отци.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Православно богословстваме за неразделното естество – безначалния Бог Отец, Словото и Духа единовластни, като пеем: благословен си, Боже на нашите отци!
Втори ирмос: В съгласие зазвуча мелодичния напев на инструментите, призоваващи към почитание на излетия от злато бездушен истукан, а светоносната благодат на Утешителя ни подбужда с благоговение да пеем: единна, равносилна и безначална Троице, благословена си!
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Безумните не разпознаха пророческия глас, когато чуха необичайните речи на апостолите и говореха, че са се опили с вино; а ние, благочестивите, боговдъхновено Ти зовем: Благодетелю на всичко, благословен си!
Слава: Боговдъхновеният пророк Йоил гръмогласно проповядва божествено откровение, когато чрез него Словото изрече: „Тия, върху които Аз ще излея богоначалния Мой Дух*, заедно ще извикат: о, трисияйно Естество, благословено си!“
* Йоил 2:28
И сега: Третият час се обогати с благодат, за да почитаме трите Ипостаси в неразделната им власт; и сега – в единия Господен ден – Сине, Отче и Душе, благословен си!
Катавасии: двата ирмоса.
Песен 8
Ирмос: Неизгарящата в огъня къпина на Синай яви Бога на трудно говорещия и заекващ Моисей, а ревността по Бога показа недокоснати от огъня тримата младежи, които пееха: всички творения Господни, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове! (2)
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Когато живителното бурно дихание на всесветия Дух свише се носеше над рибарите във вид на огнени езици, тогава те известяваха за великите Божи дела: всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Като възлизащи на планината, до която не бива човек да се допира, без да се боим от страшния огън, елате да застанем на Синайската планина, в града на живия Бог и с духоносните ученици сега да се възрадваме: всички творения Господни, Господа възпявайте и превъзнасяйте във всички векове!
Втори ирмос: Пламъкът на трисветлия образ на Божеството разкъсва окови и разхлажда; отроците пеят, а цялото творение благославя като благодетел единия Спасител и Творец на всичко.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Чрез видението на огнените езици Духът устройва спомен за спасителните слова на Христа, които Той чу от Отца и изрече пред апостолите; а досега отчужденото от Бога творение отново се приобщава към Него и благословено Го възпява.
Слава: Спасително и самовластно си дошъл, явявайки се като самосияйна Светлина, която дава просвещение, о Душе, и си изпълнил апостолите като драгоценно вдъхновение. Пребъдвай неотстъпно в Твоите раби!
И сега:
(А) Пророците, с преизпълнени от Духа уста, възпяха Твоето пришествие в плът, Царю, и изпращането на Духа, произхождащ от недрата на Отца, не-сътворен, съдействащ и съпрестолен на Тебе, чрез Когото верните благоговеят пред Твоето въчовечаване.
(Б) (втори превод от доц. йер. Кръстю Банев; с тирета е една дума на гръцки): Пяха с вдъхновени пророците устни * твоето телесно, Царю, снизхождение. * Ти пращаш Духа, от Отца произхождащ, * нетварнотворящ-и-на-теб-равнославен: * дар свят за всички от Бог в тяло човешко.
Катавасии: двата ирмоса. „Богородицу и Матер Света“.
Песен 9
Ирмос: Заченала недокосната от тлението и дала плът на най-мъдрото от всички Слово, непознала мъж Майко, Дево Богородице, вместилище на Невместимия, обител на безпределния твой Създател, ние те величаем.
Апостолите се удивяваха, като гледаха слизането на Утешителя, и как във вид на огнени езици се яви Светият Дух.
Носен в древност на неизгарящата огнена колесница, огнедишащият ревнител Илия радостно явяваше вдъхновението свише, което сега осия апостолите, и осветени в него те на всички проповядваха Троичния Бог.
Апостолите се удивяваха, като гледаха слизането на Утешителя, и как във вид на огнени езици се яви Светият Дух.
Въпреки законите на естеството чу се нещо необикновено: когато се разнасяше единен глас от учениците, по благодатта на Духа, различно чуваха народите и племената за великите Божии дела, просвещавани в познанието на Троицата.
Втори ирмос: Радвай се, Царице, славна Майко и Дево, защото никоя красноречива уста с ораторство не може достойно да те възпее; изнемогва всеки ум, опитвайки се да разбере твоето детерождение; затова единогласно те възпяваме.
Апостолите се удивяваха, като гледаха слизането на Утешителя, и как във вид на огнени езици се яви Светият Дух.
Подобава да се възпее Отроковицата, от която Животът произлезе, защото тя единствена скри в утробата си Словото, Което лекува страдащата под греха човешка природа, а сега, седейки отдясно на Отца, ни изпраща благодатта на Духа.
Апостолите се удивяваха, като гледаха слизането на Утешителя, и как във вид на огнени езици се яви Светият Дух.
Всички ние, върху които се изля божествената благодат, светли, със сияен блясък, преобразени в чудно благолепие, придобихме знание за равносилното, неразделно, премъдро, трисветло Същество, Което и прославяме.
Ако по някаква благовидна причина сте прескочили Каноните, то поне прочетете Кондака и Икоса след 6 песен, Синаксара, и изпейте двойните Катавасии на гл. 7 и гл. 4. Ако сте чели Канона, отидете направо на Ексапостилария.
Катавасии на Петдесетница, първите са от монах Йоан Аркла (9 в.), гл. 7, вторите са на 4 гл.
1: Господ, Който поразява в битки със силна ръка, покри с морето фараона и колесниците му; нека Го възпеем, защото се прослави.
1: Покрит с божествен мрак, заекващият Моисей, изложи ясно написания от Бога закон, защото отърсвайки прахта от очите на ума си, той видя Вечносъществуващия и от Духа се научи на знание, прославяйки Го с божествени песни.
3: Христе, Ти рече на учениците: стойте в Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре, а Аз ще ви пратя Друг Утешител като Мене – Моя и на Отец Дух, чрез Когото ще се утвърдите!
3: В древност, единствената молитва на изпълнилата се със съкрушен дух пророчица Анна към всесилния Бог на разума, разкъса веригите на бездетната утроба и прекрати нетърпимата досада на многодетната.
4: Прозирайки Твоето пришествие в последните времена, Христе, пророкът викаше: чух за Твоята сила, Господи, че си дошъл да спасиш всички Твои помазаници!
4: Царю на царете, Един от Единия, единствено Слово, произлязло от изначалния Отец, Ти като благодетел наистина изпрати равносилния Твой Дух на апостолите, затова Ти пеем: слава на Твоята сила, Господи!
5: Правият дух на спасението, Господи, заченат чрез страха от Тебе в утробата на пророците и роден на земята, направи чисти апостолските сърца и се обновява у верните, защото Твоите повеления са светлина и мир.
5: Изкупително очистване от греховете чрез огнедишащата роса на Духа приемете, о световидни чеда на Църквата, защото сега излезе от Сион закон – благодатта на Духа във вид на огнени езици.
6: Блъскан от вълнението на житейските грижи, потопяван от греховете ми и хвърлен на душепагубния звяр, Христе, аз като Йона зова към Тебе: изведи ме от смъртоносната дълбина!
6: Владико Христе, Ти възсия от Девата като очистване и спасение за нас, понеже както избави пророк Йона от утробата на морския звяр, така изведе от тлението целия паднал Адамов род.
7: Хвърлени в огнената пещ, благочестивите младежи с песента си превърнаха огъня в роса, пеейки така: благословен си, Господи, Боже на нашите отци!
7: В съгласие зазвуча мелодичния напев на инструментите, призоваващи към почитание на излетия от злато бездушен истукан, а светоносната благодат на Утешителя ни подбужда с благоговение да пеем: единна, равносилна и безначална Троице, благословена си!
8: Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Неизгарящата в огъня къпина на Синай яви Бога на трудно говорещия и заекващ Моисей, а ревността по Бога показа недокоснати от огъня тримата младежи, които пееха: всички творения Господни, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове!
8: Пламъкът на трисветлия образ на Божеството разкъсва окови и разхлажда; отроците пеят, а цялото творение благославя като благодетел единия Спасител и Творец на всичко.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Честнейшую: не пеем, а пеем Песен 9
Ирмос, глас 7:
Заченала недокосната от тлението и дала плът на най-мъдрото от всички Слово, непознала мъж Майко, Дево Богородице, вместилище на Невместимия, обител на безпределния твой Създател, ние тебе величаем.
Носен в древност на неизгарящата огнена колесница, огнедишащият ревнител Илия радостно явяваше вдъхновението свише, което сега осия апостолите и осветени в него, те на всички проповядваха Троичния Бог.
Въпреки законите на естеството чу се нещо необикновено: когато се разнасяше единен глас от учениците, по благодатта на Духа, различно чуваха народите и племената за великите Божии дела, просвещавани в познанието на Троицата.
Глас 4
Радвай се, Царице, слава на девственото майчинство; дори и най-красноречивите и изкусни устни не могат да те възхвалят достойно; никой разум не може да разбере твоето детерождение, благодарение на което единодушно те прославяме.
Подобава да се възпее Отроковицата, от която Животът произлезе, защото тя единствена скри в утробата си Словото, Което лекува страдащата под греха човешка природа, а сега, седейки отдясно на Отца, ни изпраща благодатта на Духа.
Всички ние, върху които се изля божествената благодат, светли, със сияен блясък, преобразени в чудно благолепие, придобихме знание за равносилното, неразделно, премъдро, трисветло Същество, Което и прославяме.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отец и Син и Свети Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Свят Господ
Свят е Господ, нашия Бог. (2)
Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)
Ексапостиларий. Подобен: Небо звездами:
Всесветий Душе, Който изхождаш от Отца и чрез Сина дойде при безкнижните ученици, спаси и освети всички, които познаха в Тебе Бога. (Два пъти)
Слава, и сега: Светлина е Отец, Светлина е Синът, Светлина е и Светият Дух, Който бе изпратен на апостолите във вид на огнени езици, и чрез Него целият свят се просвещава да почита Светата Троица.
Хвалитни стихири
Всякое дыхание: слагаме 6 стиха, глас 4, като ги повтаряме.
* Тези стихири ще се повторят при коленопреклонната вечерна на Господи воззвах.
Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих: Да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Пс.149:9
Днес всички видяха преславните езици в града Давидов, когато Дух Светий слезе от небето във вид на огнени езици, както благоречивият Лука повествува и казва: внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха, и всички наченаха да говорят странни учения на други езици, изключителни тайни за Светата Троица.
Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. Пс.150:1
Същата стихира.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2
Светият Дух винаги е бил, и е, и ще бъде, никога не започващ, никога не свършващ, но винаги едночинен и причислен с Отца и Сина. Той е Живота и животворящия, Светлината и подателя на светлина; самата Доброта и източникът на добротата, чрез когото Отец е познат и Синът е прославен. Всички признават една сила, един ред, и едно поклонение на Светата Троица.
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3
Същата стихира.
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). Пс.150:4
Светият Дух е светлина и живот, жив извор на духовни дарове, Дух на мъдростта и Дух на разума. Той е добър, праведен, умен и управляващ. Той ни пречиства от нашите грехове. Духът е Бог и обожествяващ, Огън и произтичащ от Огън. Той говори, действа и раздава дарове. Чрез Него са коронясвани пророците, божествените апостоли и мъчениците. Странно е чутото! Странна е гледката! Огънят се разделя, за да дари дарования.
Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! Пс.150:5-6
Същата стихира.
Слава, и сега, глас 6:
Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си на всякъде и всичко изпълваш, Съкровищница на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души.
Велико славословие
Тропар, глас 8:
Благословен си, Христе Боже наш, Който направи рибарите премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава на Тебе!
—————————————————————————-
СВЕТА ЛИТУРГИЯ
Антифон 1, псалом 18, глас 2:
Стих 1: Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.
Стих 2: Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива.
Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.
Стих 3: Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената.
Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.
Слава, и ныне: Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.
Антифон 2, псалом 19, глас 2:
Стих 1: Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
Спаси ны, Утешителю Благий, поющия Ти: аллилуиа.
Стих 2: Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
Спаси ны, Утешителю Благий, поющия Ти: аллилуиа.
Стих 3: Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
Спаси ны, Утешителю Благий, поющия Ти: аллилуиа.
Слава, и ныне: Единородный Сыне:
Антифон 3, псалом 20, глас 8:
Стих 1: Господи, с Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
Тропар, същия глас:
Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры ловцы явлей, низпослав им Духа Святаго, и теми уловлей вселенную, Человеколюбче, слава Тебе.
Стих 2: Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли.
Тропар: Благословен еси, Христе Боже наш:
Стих 3: Защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
Тропар: Благословен си, Христе Боже наш, Който направи рибарите премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава на Тебе!
Входно:
Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
и тропара: Благословен еси, Христе Боже наш:
Слава, и сега:
Кондак, глас 8: Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнени езици, към единство призова всички, затова едногласно славим Всесветия Дух.
Вместо Трисветое:
Елицы во Христа крестистеся, во Христа облекостеся, аллилуиа. (Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Алилуйя)
Прокимен, глас 8, Пс.18:
Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената. Пс.18:5 [И до отданието] Стих: Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.
Апостол
Из Деяния на св. Апостоли (2:1-11)
Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити [* езичници, приели юдейска вяра], критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
Алилуйя, глас 1, Пс.32:
Чрез Словото на Господа са сътворени небесата, и чрез Духа на устата Му – цялото им воинство. (Пс.32:6) Стих: От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки. (Пс. 32.13)
Евангелие
От Йоан (Ин. 7, 37 – 52; 8, 12)
А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос? Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? И тъй, у народа произлезе разпра за Него. А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте? Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек. Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши? Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил. И всеки си отиде у дома си.
А Иисус отиде на Елеонската планина. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.
Задостойник на Петдесетница, гл. 7, Пс. Литургия, стр. 203:
Заченала недокосната от тлението и дала плът на най-мъдрото от всички Слово, непознала мъж Майко, Дево Богородице, вместилище на Невместимия, обител на безпределния твой Създател, ние тебе величаем.
Причастен, Пс. Литургия, стр. 254: Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Алилуйя. (Пс. 142:10Б) (веднъж от пеенката, или 3 пъти бързо).
Вместо „Видехом Свет истинный“ Тропар, глас 8:
Благословен си, Христе Боже наш, Който направи рибарите премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава на Тебе!
Отпуст:
С: Изпратилият от небето Пресвети Дух под формата на огнени езици върху Своите свети ученици и апостоли, Христос, истинският наш Бог…
След отпуста на Литургията започва Вечернята.
————————————————————————————
Велика Вечерня на Светия Дух
(коленопреклонна)
Благословен е нашия Бог… Царю небесни…
Велика ектения
Дяконът: С мир на Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй!
Дяконът: За мира от небето и за спасението на нашите души, на Господа да се помолим.
За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им, на Господа да се помолим.
За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божи влизат в него, на Господа да се помолим.
За Високопреосвещения наш митрополит (името), за честното свещенство, за дяконството в Христа, за всички църковнослужители и народа на Господа да се помолим.
За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.
За да му помага Бог и да покори под нозете му всеки враг и противник на Господа да се помолим.
За този град (село или света обител), за всеки град и страна, и за тези, които с вяра живеят в тях на Господа да се помолим.
За благоразтворение на въздуха, за изобилие на земните плодове и за мирни времена на Господа да се помолим.
За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение, на Господа да се помолим.
За молещите се хора, които очакват благодатта на Светия Дух, на Господа да се помолим.
За тези, които прекланят сърцето си и колената пред Господа, на Господа да се помолим.
За да се подкрепим в извършването на благоугодни дела, на Господа да се помолим.
За да ни се изпратят Неговите богати милости над нас, на Господа да се помолим.
За да приеме нашето коленопреклонение като благовонен тамян, на Господа да се помолим.
За нуждаещите се от Неговата помощ, на Господа да се помолим.
За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.
Защити, спаси, помилвай и запази ни, Боже, с Твоята благодат.
Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и винаги дева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Народът: На Тебе, Господи.
Свещеникът: Защото на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин!
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), глас 4, като ги повтаряме:
*Същите стихири от Хвалитните на Утринната.
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията - кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. Пс.129:3 (стихирата отдолу)
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. Пс.141:8
Днес всички видяха преславните езици в града Давидов, когато Дух Светий слезе от небето във вид на огнени езици, както благоречивият Лука повествува и казва: внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха, и всички наченаха да говорят странни учения на други езици, изключителни тайни за Светата Троица. (2)
Стих: Заради Твоето име се надявам на Тебе, Господи, надява се душата ми на Твоето слово. Уповава се душата ми на Господа. Пс.129:5
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража - утрото, много повече, отколкото стража - утрото. Нека се уповава Израил на Господа! Пс.129:6
Светият Дух винаги е бил, и е, и ще бъде, никога не започващ, никога не свършващ, но винаги едночинен и причислен с Отца и Сина. Той е Живота и животворящия, Светлината и подателя на светлина; самата Доброта и източникът на добротата, чрез когото Отец е познат и Синът е прославен. Всички признават една сила, един ред, и едно поклонение на Светата Троица. (2)
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! Пс.141:7
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. Пс.141:8
Светият Дух е светлина и живот, жив извор на духовни дарове, Дух на мъдростта и Дух на разума. Той е добър, праведен, умен и управляващ. Той ни пречиства от нашите грехове. Духът е Бог и обожествяващ, Огън и произтичащ от Огън. Той говори, действа и раздава дарове. Чрез Него са коронясвани пророците, божествените апостоли и мъчениците. Странно е чутото! Странна е гледката! Огънят се разделя, за да дари дарования. (2)
Слава, и сега, глас 6: Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровищница на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благи, нашите души.
Вход с кадилница.
Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави!
Свете тихий
Хор: Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
След входа се пее Велик Прокимен и се разпръсва по целия храм орехова шума или зеленина. (В типика няма указание за разпръскване на зеленина).
Велик Прокимен (7 гл.), Пс.76
Кой Бог е велик както нашия Бог: Ти си Бог, Който правиш чудеса!
Стих 1. Показал си на хората Твоята сила.
Стих 2. И казах: Сега разбрах, че всичко е от десницата на Вишния.
Стих 3. Спомних си за делата Господни, защото ще помня всички Твои чудеса.
Дяконът възглася: Пак и пак, като преклоним колена, на Господа да се помолим! (Коленопреклонните молитви са създадени вероятно от св. Василий Велики.) Свещеникът коленичи на царските двери обърнат към народа и чете:
Молитва 1 към Бог Отец:
Пречисти, нескверни, безначални, невидими, непостижими, неизследими, неизменни, непобедими, неизмерими, незлобиви Господи! Ти едничък си безсмъртен и живееш в непристъпна светлина; Ти си сътворил небето, земята, морето и всичко създадено на тях; Ти на всички, преди да просят, изпълняваш просбите. На Тебе се молим и Тебе умоляваме, Владико човеколюбче, Отче на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос, Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и от Приснодева Мария – преславна Богородица. Той, учейки първо с думи, а след това показвайки с дела, когато претърпя спасителните страдания, даде на нас, смирените, грешни и недостойни Твои раби пример, как да Ти принасяме молби коленопреклонно и с наведени глави за нашите собствени грехове и за греховете, извършени от народа по незнание.
Сам Ти, многомилостиви и човеколюбче, послушай ни, в който ден и да Те призовем, а особено в тоя ден Петдесетница, в който нашият Господ Иисус Христос, след като се възнесе на небесата и седна отдясно на Тебе – Бога и Отца – прати на светите Свои ученици и апостоли Светия Дух, Който и застана върху всеки един от тях, и те всички се изпълниха с неизтощимата Негова благодат и говореха на различни езици за Твоите велики дела и пророкуваха.
И тъй, послушай сега нас, които Ти се молим: помени нас, унизените и осъдени, и възвърни от плен нашите души, като имаш Твоята милостивост молителка за нас. Приеми нас, които падаме пред Тебе и казваме: съгрешихме. Към Тебе сме привързани още от утроба; още от майчината ни утроба Ти си наш Бог. Понеже отлетяха в суета нашите дни, ние изгубихме Твоята помощ, лишихме се от всяка възможност за оправдание. Но, насърчени от Твоите щедрости, викаме: съгрешенията на нашите младини и съгрешенията, извършени по незнание, не припомняй, и от нашите скрити грехове очисти ни; не ни отхвърляй на старини; когато оскъдее нашата сила, не ни изоставяй; преди да се възвърнем в земята, удостой ни към Тебе да се обърнем, и обърни внимание на нас с благосклонност и благодат. Измери нашите беззакония с мярката на Твоите щедрости. Бездната Твои щедрости противопостави на множеството наши съгрешения.
Милостиво погледни от Твоята света висота, Господи, на Твоя народ, който предстои и очаква да получи от Тебе богата милост. Посети ни с Твоята благост, избави ни от насилничеството на дявола, утвърди живота ни с Твоите свети и свещени закони. Твоя народ повери на ангел, верен пазител. Всички нас събери в Твоето царство; дай прощение на ония, които се надяват на Тебе; прости на тях и на нас греховете; очисти ни чрез действието на Твоя Свети Дух; разруши насочените против нас коварства на врага.
Добавяме следната молитва:
Благословен си, Господи, Владико Вседържителю, Който си осветил деня със слънчевата светлина, и нощта си уяснил с огнени зари, Който си ни удостоил да преминем деня и да се приближим до началото на нощта; послушай нашите и на всички Твои люде моления, и, като простиш на всички нас волните и неволни грехове, приеми вечерните ни молитви и изпрати на Твоето наследие великите си милости и щедрости.
Огради ни с Твоите свети ангели, въоръжи ни с оръжието на Твоята правда, обкръжи ни с Твоята истина, укрепи ни с Твоята сила, избави ни от всяка напаст и от всеки злоумисъл на противника. Дай ни и тази вечер с настъпващата нощ и всички дни на нашия живот да бъдат съвършени, святи, мирни, без грехове, без съблазни, без мечтания: чрез молитвите на Пресвета Богородица и на всички светии, които от века на Тебе са благоугодили. Амин!
След тези молитви всички стават, а дяконът продължава:
Защити, спаси… Като поменахме с всички светии…
Свещеникът възглася: Защото на Тебе подобава да ни милваш и спасяваш, Господи, Боже наш, и на Тебе слава възнасяме, на Отца и Сина и Св. Дух…
Сугуба ектения
Да речем всички от цялата си душа и с всичкия си разум да речем.
Господи Вседържителю, Боже на нашите отци, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.
Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.
Още се молим за православният народ, за неговата сила, победа, пребъдване, мир, здраве, спасение, и нашият Господ Бог особено да му съдействува и помага във всичко.
Господи Боже наш, приеми от Твоите раби това усърдно моление и ни помилвай по множеството Твои милости, и изпрати Твоите щедрости върху нас и върху всички Твои люде, които очакват от Тебе богата милост.
Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името), за нашите братя свещеници, свещеномонаси, свещенодякони и монаси и за цялото в Христа наше братство.
Още се молим за нашето войнство.
Още се молим за блажените и приснопаметни създатели на този свят храм и за всички по-рано починали православни отци и братя, тук и навсякъде са благочестиво погребани.
Още се молим за милост, живот, мир, здраве, спасение, посещение, прощение и освобождение от греховете на Божиите раби и всички благочестиви и православни християни, които живеят и пребивават в тази енория и в този град, настоятелите и братята на този свят храм.
Още се молим за дарителите и добротворците в този свят и всечестен храм, за ония, които се трудят, пеят и се молят в него и за присъстващия народ, който очаква от Тебе велика и богата милост.
Възглас: Защото си милостив и човеколюбив Бог, и на Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, въздаваме слава, сега и винаги, и во веки веков.
Пак и пак, като преклоним колена, на Господ да се помолим!
Молитва 2 към Иисус Христос:
Господи Иисусе Христе, Боже наш! Ти си дал на човеците Твоя мир и още в живота Си, бидейки с нас, винаги си подавал на верните дара на Пресветия Дух като неотнимаемо наследие. А по-явно тая благодат си изпратил днес на Твоите ученици и апостоли, като си утвърдил техните усти с огнени езици. Чрез тях ние – целия човешки род – след като чухме на свой език и получихме познание за Бога, просветихме се със светлината на Духа, избавихме се от заблуждението, като от тъмнина, научихме се да вярваме в Тебе по свръхестествено въздействие – чрез раздаване на чувствени и огнени езици, и се озарихме да богословстваме, че Ти с Отца и Светия Дух си едно Божество, една сила и власт.
И тъй, Ти, сияние на Отца, неизменно и недвижимо начертание на Неговото същество и естество, извор на премъдростта и благодатта, отвори устата и на мене грешния и ме научи как е прилично и за какво трябва да се моля. Защото Ти знаеш голямото множество мои грехове, но Твоето благоутробие ще победи тяхната безбройност. Ето, със страх стоя пред Тебе, като в морето на Твоята милост съм хвърлил отчаяната си душа.
Управи живота ми Ти, Който с думи, чрез неизречената сила на премъдростта Си, управляваш всички твари. Тихо пристанище на обуреваемите, кажи ми пътя, по който да тръгна. Духа на Твоята премъдрост подай на моите помисли, духа на разума дарувай на моето неразумие, с дух на страх пред Тебе осени моите дела, дух прав обнови във вътрешността ми и с владичествен дух утвърди подхлъзването и нестабилността на мислите ми, та, наставляван всеки ден от Твоя благ Дух към полезни неща, да се удостоя да изпълнявам Твоите заповеди и винаги да помня Твоето славно пришествие, изпитателно за извършените от нас дела. И не ме оставяй да се подмамвам от тленните красоти на тоя свят, но ме укрепи в желанието да получа бъдещите съкровища. Защото Ти, Владико, си казал: каквото някой поиска в Твое име, безпрепятствено получава от Твоя присносъщен Бог и Отец. Затова и аз, грешният, при идването на Твоя Свети Дух моля Твоята благост: каквото просих, дай ми за спасение. Да, Господи, богат и благ Подателю на всяко благодеяние, понеже Ти даваш преизобилно каквото искаме! Ти си състрадателният и милостивият, Който безгрешно си станал участник на нашата плът, като добросърдечно се скланяш към ония, които прекланят колена пред Тебе, бидейки очистване за нашите грехове.
И тъй, Господи, дай на людете Си Твоите щедрости; послушай ни от Твоето свято небе; освети ни със силата на Твоята спасителна десница; покрий ни с покрова на Твоите криле и не пренебрегвай делата на Твоите ръце. Пред Тебе едничкия грешим, но и на Тебе едничкия служим. Не знаем да се кланяме на чужд бог, нито да простираме ръцете си, Владико, към друго божество. Прости ни съгрешенията и, като приемеш нашите коленопреклонни моления, простри към всички ни ръка за помощ, приеми молитвата на всички като кадило приятно, възприемано в Твоето преблаго царство.
Добавяме следната молитва:
Господи, Господи, Който си ни избавял от всяка стрела, що лети денем, избави ни и от всяко нещо, що става в тъмно. Издигането на нашите ръце приеми като вечерна жертва. Удостой ни и нощното време без порок да преминем, неизкушени от зли неща, и избави ни от всякакво смущение и боязливост, която от дявола ни идва. Дарувай на душите ни умиление и на помислите ни загриженост за изпитанието, което ще бъде на Твоя страшен и праведен съд. Прикови нашата плът към страха пред Тебе и умъртви нашите членове, които са земни, та и при сънната тишина да просияем чрез съзерцаване на Твоите съдби. Премахни от нас всяко неприлично мечтание и вредно пожелание. Издигни ни във време на молитва, укрепени във вярата и преуспяващи в Твоите заповеди. Амин!
Ставаме
Защити, спаси… Като поменахме с всички светии…
Възглас: По благоволението и благостта на Единородния Твой Син, с Когото си благословен, с Пресветия, благ и животворящ Твой Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Четец: Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение. Тебе слава подобава. на Отца и Сина и на Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.
Пак и пак, като преклоним колена, на Господа да се помолим!
Молитва 3
За починалите
Христе Боже наш! Ти си вечно и изобилно течащ, пълен с живот и просветителен извор. Ти си съвечна на Отца творческа сила. Ти прекрасно изпълни всички разпоредби за спасението на човеците. Ти разкъса несъкрушимите окови на смъртта и ключалките на ада, а множеството на лукавите духове потъпка. Ти принесе Себе Си непорочна за нас жертва и пожертва Своето пречисто, неприкосновено и недостъпно завсякакъв грях тяло, като с това страшно и необяснимо свещенодействие ни дари вечен живот. Ти слезе в ада и разчупи вечните лостове; на ония, които седяха в тъмнина, показа пътя за възход, а най-злобния и намиращ се в дълбините на ада змей улови чрез богомъдра примамка, свърза го с веригите на мрака и го хвърли в пъкъла – в неугасващия огън и във външната тъмнина, като го свърза с Твоята безмерна сила.
Ти, великоименита премъдрост на Отца, се яви велик помощник на постигнатите от напасти и просвети ония, които седяха в тъмнината и сянката на смъртта. Ти, Господи на вечно изхождащата слава и Сине възлюбени на Всевишния Отец, Светлина вечна от Светлина вечна и слънце на правдата! Послушай нас, които Ти се молим, и упокой душите на Твоите раби – на преди починалите наши отци и братя, на сродниците ни по плът и на всички близки по вяра, за които и помен правим сега, защото в Тебе е властта над всички и в ръката си държиш всички краища на земята. Владико Вседържителю, Боже на Отците и Господи на милостта, Създателю на смъртния и безсмъртния род и на всяко човешко естество, сглобявано и пак разрушавано, на живота и на смъртта, на пребъдването тук и на преселването там! Ти отмерваш време на живите и определяш час на смъртта; сваляш в ад и извеждаш; свързваш чрез немощ и развързваш чрез сила; настоящето полезно устройваш и бъдещето съобразно с целта направляваш; наранените от жилото на смъртта живи запазваш чрез надеждата за възкресението.
Сам Ти, Владико на всички, Боже, Спасителю наш, надеждо на живеещите по всички краища на земята и на ония, които са далече в морето – и в тоя последен, велик и спасителен ден на празника Петдесетница, Ти ни показа тайната на Светата, единосъщна, съвечна, неразделима и неслитна Троица, и слизането и идването на Светия и животворящ Твой Дух във вид на огнени езици върху светите Твои апостоли, които постави за благовестници на благочестивата наша вяра и ги провъзгласи за изповедници и проповедници на истинското богословие. Ти и в тоя всесъвършен и спасителен празник си ни сподобил да Ти принасяме очистителни молитви, които приемаш за намиращите се в ада, като ни даваш големи надежди за облекчение на измъчващите се от обхваналите ги мъчения и за изпращане от Тебе утешение.
Послушай нас, Твоите смирени и достойни за съжаление раби, които Ти се молим, и упокой душите на преди починалите твои раби в място светло, в място тучно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка, и настани духовете им в жилищата на праведните, като ги сподобиш с мир и облекчение. Защото не мъртвите ще Те възхвалят, Господи, нито ония, които са в ада, ще дръзнат да Ти принесат изповядване, но ние живите Те благославяме и молим, и очистителни молитви и жертви Ти принасяме за техните души.
Добавяме следната молитва:
Боже велики и вечни, свети и човеколюбиви, Който ни удостои и в тоя час да застанем пред Твоята непристъпна слава, за да възпяваме и хвалим чудесата Ти! Очисти нас, Твоите недостойни раби, и подай ни благодат, щото със съкрушено сърце и без превъзнасяне да Ти принасяме трисвято славословие и благодарност за великите Твои дарове, които си давал и винаги даваш на нас. Спомни си, Господи, за нашата немощ и не ни погубвай с беззаконията ни, но с унижаването ни прояви и велика милост, та, като избегнем греховния мрак, да ходим в деня на правдата и, като се облечем в оръжието на светлината, безбедно да пребъдем от всякакъв злоумисъл на лукавия и с дръзновение да прославим за всичко Тебе – единия истинен и човеколюбец Бог.
Защото, вярно, в Твоя власт е, Владико и Творче на всичко и наистина велико тайнство е както временното разтление на тялото и разлъката на душата с него, така и съединението им след туй и вечното упокоение. Към Тебе отправяме благодарност за всичко – за влизането ни в тоя свят и за излизането, които, според Твоето истинско обещание, ни дават надежда, че при бъдещото Твое второ пришествие ще получим възкресение и нетленен живот. Защото Ти си и на възкресението ни началник, и на тия, които са живели, неподкупен и човеколюбив съдия, и на въздаянието Владика и Господ. Ти от крайно снизхождение стана равен на нас участник в плът и кръв и прие нашите неотстраними страсти, когато, поради велико милосърдие, доброволно се подложи на изпитание; и, в каквото си пострадал, Сам бидейки изкушен, в същото и на нас изкушаваните си станал самообещан помощник и по този начин си ни съиздигнал в Твоето безстрастие.
И тъй, Владико, приеми нашите молби и молитви и упокой на всекиго от нас бащите, майките, чедата, братята, сестрите, всичко еднородно и едноплеменно нам и всички преди починали души с надежда за възкресение в живот вечен. Впиши техните имена в книгата на живота и настани духовете им в недрата на Авраам, Исаак и Иаков, в страната на живите, в небесното царство, в сладостния рай, като чрез Твоите светли ангели въведеш всички в Твоите свети обители, като съвъздигнеш и нашите тела в деня, който си определил, съгласно с Твоите свети и истински обещания. Господи, излизането ни от тялото и идването ни при Тебе, Нашия Бог, не е смърт за Твоите раби, а преместване от многоскръбното към многополезното и многосладостното, към упокоение и радост.
Ако с нещо сме прегрешили пред Тебе, бъди милостив към нас и към тях, понеже пред Тебе никой не е чист от сквернота, дори и ако само един ден живее. Само Ти едничък си се явил на земята безгрешен, Господи наш Иисусе Христе, и чрез Тебе всички се надяваме да получим милост и прощение на греховете.
Затова на нас и на тях, като благ и човеколюбец Бог, облекчи, развържи и прости грехопаденията ни, волни и неволни, явни и скрити, извършени в съзнание и в несъзнание, с дело, с помисъл и с дума, при всички наши превратности и движения. На заминалите дарувай свобода и прощение, а нас, които сме тук, благослови, като даруваш добър и мирен край на нас и на всички Твои люде. На страшното и ужасно Твое пришествие отвори ни милостивото Си и човеколюбиво сърце и направи ни достойни за Твоето царство.
И следната молитва за нас преди сън:
Боже велики и вишни! Ти едничък си безсмъртен и живееш в непристъпна светлина, премъдро си създал всички твари и си разделил светлината от тъмнината, като си поставил слънцето да управлява деня, а луната и звездите да управляват нощта. Ти си удостоил нас грешните и в настоящия час с изповедание да се явим пред Твоето лице и да Ти принесем вечерна служба. Сам, човеколюбче Господи, направи да се издигне молитвата ни като кадило пред Тебе и приеми я като благоуханна миризма. Дай да преминем мирно тази вечер и настъпващата нощ. Облечи ни в оръжието на светлината, избави ни от нощен страх и от всяко нещо, което става в тъмно. И съня, който си ни дарувал за успокоение поради нашата немощ, дай да бъде свободен от всяко дяволско мечтание. О, Владико на всички, Подателю на добрини! Дай ни и нощем на леглата си с умиление да си спомняме Твоето пресвято име; и, озарявани от изучаването на Твоите заповеди, с душевна радост да станем, за да славословим Твоята благост, като принасяме на Твоето добросърдечие молитви и моления за нашите грехове и за греховете на всички люде, които по молитвите на Пресвета Богородица милостно посети. Амин!
Ставаме
Защити, спаси… Като поменахме с всички светии…
Възглас: Защото Ти си упокоението на нашите души и тела, и на Тебе слава възнасяме, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Просителна ектения
Дяконът: Да продължим молитвата си към Господ.
Народът: Господи, помилуй.
Дяконът: Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.
Цялата вечер да бъде съвършена, свята, мирна и безгрешна, от Господа да просим.
Ангел на мира, верен наставник, пазител на душите и телата ни, от Господа да просим.
Прощение и освобождение от греховете и прегрешенията ни от Господа да просим.
Доброто и полезното за душите ни и мир за света от Господа да просим.
Да завършим останалото време от нашия живот в мир и покаяние, от Господа да просим.
Християнски безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд от Господа да просим.
Като поменем заедно с всички светии пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, нека сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
Народът: На Тебе, Господи.
Свещеникът възглася: Защото си благ и човеколюбив Бог, и на Тебе слава възнасяме, на Отец и Син, и Свети Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин.
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух.
Дяконът: Преклонете главите си пред Господ!
Народът (бавно): На Тебе, Господи!
Свещеникът: Господи, Боже наш, Който си наклонил небесата и си слязал да спасиш човешкия род, погледни на Твоите раби и Твоето наследство: пред Тебе, страшният и човеколюбив Съдия, Твоите раби преклониха глави, като не очакват от човеци помощ, но очакват милост и спасение от Тебе. Запази ги във всяко време и в тази вечер, и в идващата нощ, от всеки враг и от всяко противно действие на дявола, и от суетни помисли, и от действията на лукавия.
Възглас: Да бъде властта на Твоето царство благословена и препрославена, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.
Народът: Амин.
Стиховни стихири, глас 3:
Сега явно знамение за всички станаха езиците, защото иудеите, от които е по плът Христос, падайки в недъга на неверието, отпаднаха от Божията благодат, а ние – призваните от езичниците, се сподобихме с божествената светлина, утвърдени от словата на учениците, които известяваха за славата на Благодетеля на всички – Бога. Заедно с тях, прекланяйки сърца и колена, с вяра да се поклоним на Светия Дух, утвърдени в Спасителя на нашите души.
Стих: Сърце чисто създай в мен, Боже, и правият Дух обнови вътре в мен.
Сега Духът Утешител се изля над всяка плът, започвайки от лика на апостолите, и от тях по причастие Той простря благодатта над верните; Той удостовери Своето властно пришествие в огнен вид, раздавайки на учениците езици за песнопения и слава Божия. Затова, просвещавани разумно в сърцата и утвърдени във вярата от Светия Дух, молим се за спасението на нашите души.
Стих: Не ме отхвърляй от лицето Си, и Светият Твой Дух не отнимай от мен.
Сега апостолите се обличат свише със силата Христова, защото Утешителят ги обновява, обновявайки се Сам в тях чрез тайнственото обновление на разума. Проповядвайки с необикновени и възвишени гласове, те ни учат да почитаме вечносъществуващото и просто Три-ипостасно Естество на Благодетеля на всички – Бога. Затова, просветени с техните учения, нека се поклоним на Отца, Сина и Духа, молейки се за спасението на нашите души.
Слава, и сега, глас 8: Дойдете, народи, да се поклоним на Триипостасното Божество – на Сина в Отца със Светия Дух; защото Отец извън времето ражда съвечния и съпрестолен Син и Дух Свети е в Отца, прославян със Сина; една Сила, една Същност, едно Божество. Покланяйки Му се, всички казваме: „Свети Боже, Който всичко си сътворил чрез Сина при съдействието на Светия Дух! Свети Крепки, чрез Когото познахме Отца и чрез Когото Дух Свети дойде в света! Свети Безсмъртни Утешителю – Душе, Който от Отца изхождаш и почиваш в Сина! Троице Свята, слава Тебе!“
Песен на Симеон Богоприемец:
Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)
Трисветое
Тропар, глас 8:
Благословен си, Христе Боже наш, Който риболовците показа премъдри, изпращайки им Светия Дух, и чрез тях улови вселената, Човеколюбче, слава Тебе!
Отпуст
Дякон: Премъдрост.
Народът: Благослови!
Свещеникът: Благословен си, Христе Боже наш, всякога, сега и винаги и во веки веков.
Четецът: Амин. Утвърди, Господи Боже наш, светата и чиста вяра на благочестивите православни християни, заедно със светата Църква и този град во век века.
Дяконът: Пресвета Богородице, спаси нас!
Народът: По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, тебе, истинската Богородица, величаем.
Господи, помилуй! (3) Отче, благослови!
Свещеникът: Този, Който излезе от Отеческите недра, смири Себе Си и възприе цялото наше човешко естество, и го обожестви, после пак възлезе на небето и седна отдясно на Бога и Отца, и като изпрати Божествения и свят, и единосъщен, и единосилен, и единославен вечен Дух на учениците Си и апостолите, и чрез Него ги просвети, а по този начин и цялата вселена, Христос истинският Бог наш, по молитвите на Своята пречиста и преблагословена света майка, на светите славни и всехвални богопроповедници и духоносни апостоли, и на всички светии, да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец. (Амин)
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас. (Амин)
No comments:
Post a Comment