Tuesday 27 February 2024

Обща служба на светител

Обща служба на светител


Вечерна


Го́споди воззва́х, (Пс. 140), глас 6:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)

Подобен: Всю́ отложи́вше:

Напълно осветен, ти се яви като богоносец, свето миро Божие, ограден от Светия Дух; и винаги светло влизаш в Светая Светих, озарен от блясъка, идващ от Бога, и участваш в благодатта на светите тайни, и като истински и най-славен светител, с дръзновение се молиш за нашите души.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Твоят живот грейна от лъчите на добродетелите, освети верните и разпръсна мрака на измамата, защото наистина се яви като ярко слънце, блажени светителю (името), а сега, след като се засели там, където свети незалязващата светлина, стана син на деня чрез благодатта на Светия Дух; затова, като с чест прославяме твоята божествена и светлоносна памет, незабравими, ние с любов те почитаме.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

От стремежа към Бога, богомъдри, твоят украсен с вяра ум се показа светъл, всеславни, в мъртво и тленно тяло ти се поучи на нетление, придоби озарението на безплътните и като остана извън страстите, украси се с безстрастието, премъдри светителю отче (името), сияен светилник и молител за тези, които с любов почитат твоята памет. ИЖД

Слава, и сега, Богородичен:

Радвай се ти, която си изпълнение на закона, радвай се, храме на Светата Троица, нетленна невесто, радвай се, божествена носителко на Царя на всичко, радвай се, невеществен огън, която като клещи* носи на ръцете си Въгленът**, нов рай, затворена райска градина; пресветла божествена трапеза, неопетнена гълъбица; престол на Всевишния, духовно божествено ложе, тебе, Дево, Светият Дух осени. ИЖД

* светите отци тълкуват, че самата Богородица е клещите, за които говори пророк Исайя 6:6.

** по същото тълкувание въгленът е Христос.

Кръстобогородичен:

Когато преди много време, като агне непорочната Владичица видя своето Агне издигнат на кръст, изстена майчински и извика учудено: Чедо най-сладко, каква е тази нова и славна гледка? Как Тебе, Живота на всички, неблагодарните хора предадоха на Пилатовия съд и те осъдиха на смърт? И все пак възпявам Твоето неизразимо снизхождение, Слове.

Ако има самогласен, тогава: Слава, глас 8:

С плода на твоите подвижничества, преподобни отче, просвети сърцата на верните, защото кой, като чуе за безмерното ти смирение, не би се удивил на търпението и снизхождението ти към нуждаещите се, на утехата ти към скърбящите, които всички богоугодно си наставил, светителю (името), и сега си украсен с неувяхващия венец; моли се за нашите души.

И сега, Богородичен:

Твоят покров, Богородице Дево, е духовното изцеление, защото като прибягваме към него, се избавяме от недъзите на душата.

Кръстобогородичен: Подобен: О преславнаго чудесе:

Не издържам, Чедо, да Те гледам заспал на дървото, докато даваш сила на всички, за да удостоиш с божествената и спасителна сила и тези, които, поради плода на древното престъпление, вече са паднали в съня на погибелта, говореше през сълзи Девата, която величаем.

Ако се празнува с полиелей, пее се възкресния богородичен: Ца́рь Небе́сный, гл. 8:

Небесният Цар поради човеколюбие се яви на земята и живя сред хората, а освен че прие плът от чистата Дева и се роди от нея, заедно с това е единствен Син, двоен по природа, но не по личност, затова наистина Го признаваме за съвършен Бог и съвършен Човек и изповядваме Христос, нашия Бог; Него моли, безмъжна майко, да помилва нашите души!


Вход с кадилница. Свете тихий

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.


Прокимен (за деня).


Четения (Паримии) за светител.

Притчи Соломонови

(Комбинирани стихове):

Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословия почива върху главата на праведника. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, – защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да ѝ се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата ѝ е дългоденствие, а в левицата ѝ – богатство и слава; (от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си). И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа. Към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас: защото Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум. Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда; защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание. Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек, не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите. Ще ви науча на истината, нека надеждата ви бъде в Господа и се изпълнете с Духа.

Притчи Соломонови (10:31-32 и 11:1-12):

От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното. Неверни теглилки са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова (4:7-15)

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.


Сугуба ектения


Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!


Просителна ектения


Стиховни стихири, глас 8:

Светителю (името), сияние на разумната светлина, светилник на църквата, украшение на йерарсите, истински образец на постническия монашески живот, ти се яви като защитник, който избавя душите ни от пагубния враг.

Стих: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. (Пс.115:6)

Светителю (името), като прие от Бога голяма власт, прогони с молитвата си множеството лукави бесове и техните злини от всички, които с вяра прибягват към тебе.

Стих: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3)

Как достойно да възпеем великия светител (името), почтения ум, богопросветената светлина, която ни осветява и дарява с божествено разбиране, изповедника на дълбоките тайни? Заедно всички да кажем: радвай се, (името), баща на отците.

Слава, глас 8:

Ти си добър пастир и ревностен учител, светителю (името), (затова) като винаги те възхваляваме, викаме: с тебе Бог украси Своята църква и показа на народа Си нетленно твоето тяло, което дълги години остана скрито в земята; затова не преставай да се молиш за тези, които те хвалят и почитат паметта ти, проси опрощаване на греховете и спасение за нашите души.

И сега, Богородичен: Безневестная Дево

Безмъжна Дево, която неизказано си заченала по плът Бога, Майко на всевишния Бог, приеми молбите на твоите молители, Всенепорочна, която даряваш на всички очистване от греховете, като приемеш сега нашите молби, моли да се спасим всички.

Но ако няма празник, кажете този Богородичен, гл. 8:

Владичице, приеми молитвите на твоите раби и ни избави от всяка нужда и печал.

Кръстобогородичен: Като Те видя прикован на кръста, Иисусе, и доброволно приел страданията, Девата и Твоя майка, Владико, извика: Горко ми, сладко мое Дете! Как несправедливо понасяш раните, Лекарю, Който излекува немощта на човечеството и чрез Твоето добросърдечие всичко избави от тлението? ИЖД


Тропар според типика.

Ако няма в типика, кажи следния тропар, глас 4:

Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието те показа на твоето стадо Този, Който е истината на нещата, затова ти със смирението си придоби величие, а с нищетата – богатство, отче свещеноначалниче (името), моли Христос Бог да се спасят душите ни.

Слава, И сега: Богородичен, гл. 4: Еже от века

Скритата от вечност непозната и на ангелите тайна се откри чрез тебе, Богородице, на живеещите на земята – Бог, въплътен в несливано съединение и заради нас доброволно приел кръст, чрез него възкреси първосъздадения и спаси от смърт душите ни!


——————————————————


Утринна


След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, по гласа на тропара:

Пс. 117

  Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

  Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

  Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

  Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропарът.


Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството и силата и славата…


Първи седален, глас 1.

Подобен: Гро́б Тво́й:

Като служител на Христос, Владиката на всичко, ти научи хората и ги освети с божественото кръщение, като ги научи на разбирането му, светителю; затова всички те наричаме проповедник на истината, светител и угодник на Христос. [2 пъти]

Слава, и сега, Богородичен:

Безмъжна, чиста, Богородице Дево, единствена застъпница и покров на верните, от беди, скърби и люти нападения избави всички, които се уповават на тебе, Девойко, и спаси душите ни с твоите свети молитви.


Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…


Втори седален, глас 4:

Като взе кръста си от младини, благочестиво последва Христос, чрез въздържанието потуши мъдруването на плътта; затова, когато седна на архиерейския престол, светителю, ти възвеличи Владиката и Неговата пречиста Майка, които украсиха с различни дарове твоята ра́ка (ковчег), богоблажени (името). [2 пъти]

Слава, и сега, Богородичен:

Дево всенепорочна, която си родила свръхестествения Бог, моли Го заедно със светителя да ни даде оставяне на прегрешенията и изправяне на живота преди краят на нас, които с вяра и любов по дълг те възпяваме, единстве­на всевъзпявана.


Полиелей и величание на светител.

Припев: Величаем те, светителю отче (името), и почитаме твоята свята памет, защото ти се молиш за нас на Христос, нашия Бог.

Избраният псалом: 48


Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…


Седален след полиелея, глас 8.

Подобен: Прему́дрости:

Като властва над плътските страсти, ти стана богоподобен светител и преславно паса стадото си, преподобни, което също го просвети с кръщението и настави да прославя единия Бог в три ипостаси; затова и след твоята кончина изливаш изцеления на идващите в светата Божия църква при ра̀ката на твоите мощи, светителю (името); моли Христос Бог да даде опрощение на греховете на тези, които с любов почитат твоята свята памет. [2 пъти]

Слава, и сега, Богородичен:

Да възпеем небесната врата и кивота, всесвятата планина, светлия облак, небесната стълба, словесния рай, избавлението на Ева, голямото съкровище на цяла вселена, защото чрез нея се осъществи спасението на света и опрощаването на древните съгрешения; затова ние ѝ пеем: моли Христос Бог да дари опрощение на греховете на тези, които благоговейно се покланят на твоята всесвята Рожба!


Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.


Прокимен: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4)

Стих: Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. (Пс. 36:30)


Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!


Евангелие на светител (Йоан 10:9-16)


50 Псалом (чете се)


Слава: По молитвите на светителя, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира обща за светител, гл. 6:

Наследниче Божий, съпричастник Христов, служителю Господен, свети (името), каквото е името ти, такова е и житието ти. В старините си просия с разум, а светлостта на лицето ти излъчваше душевно незлобие, мълчаливо известяваше кротостта на Словото. Ти си имал славен живот и успение със светиите, затова се моли за нашите души!


Литийна молитва (дяконът)

Народът: Господи помилуй (12 пъти).

Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.


Канон, глас 6.

Песен 1.

Ирмос: Докато Израил вървеше пеша през морето като по суша, видя по следите си гонителя фараон да потъва в бездната и извика: да изпеем победна песен на Бог.

Припев: Светителю (името), моли Бог за нас!

С вы́шними ли́ки я́ко святи́тель, я́ко Бо́жий служи́тель предстоя́, о на́с приле́жно моли́ся, получи́ти на́м ве́чная блага́я моли́твами твои́ми.

Избра́н бы́в Го́сподеви служи́ти честно́му Ева́нгелию, блаже́нне (името), во благоразу́мии лю́ди, уче́нии прему́дрыми отче, возрасти́л еси́.

Ра́зумом Бо́жиим обога́щься, сло́во живо́тное от се́рдца источи́л еси́, напоя́я ду́шы оляде́вшыя страстьми́, прему́дре святи́телю Бо́жий (името), Богоблаже́нне.

Богородичен: Свяще́нный ли́к проро́ческий проявля́ше издале́ча хотя́щую Тя́ бы́ти Бо́жию и́стинную роди́тельницу чи́стая, вы́шшую херуви́м и всея́ тва́ри.


Песен 3.

Ирмос: Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.

Иска́пая Боже́ственную сла́дость из усте́н твои́х отче, и го́рькаго безбо́жия изсуши́л еси́ ка́пли, напои́в благочести́вых питие́м Бо́жияго ра́зума, блаже́нне.

Бо́жиим судо́м произбра́н бы́в, святи́тель показа́лся еси́, безкро́вны же́ртвы Бо́гу принося́, поже́ршемуся на́с ра́ди, отче святи́телю (името).

Гро́б, иде́же лежи́т честно́е те́ло твое́, благово́ние источа́ет я́ко ра́й Бо́жий, облагоуха́я ве́рныя, святи́телю пресла́вне и всече́стне (името).

Богородичен: Разуме́ти рождества́ Твоего́ чи́стая, неизрече́нныя глубины́ недоуме́ет у́м челове́чь: Бо́г бо себе́ смири́в щедро́т ра́ди, во чре́ве Твое́м всего́ мя обнови́.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава възнасяме…

Седален, глас 4.

Подобен: Яви́лся еси́ дне́сь:

Правове́рно, преподо́бне, це́рковь Христо́ву упа́сл еси́, и ерети́ческия отгна́л еси́ го́рькия пле́велы, в вы́шних водворя́ешися блаже́нне.

Слава, и сега, Богородичен:

Сло́во отчее Христа́ Бога на́шего, от Тебе́ воплоти́вшагося позна́хом Богоро́дице Де́во, еди́на чи́стая, еди́на благослове́нная: те́м непреста́нно тя́ воспева́юще велича́ем.

Кръстобогородичен: На дре́ве ви́дящи воздви́жена Сы́на Твоего́ Пречи́стая, утро́бою ма́тернею растерза́ема, жа́лостно вопия́ла еси́: увы́ мне́! ка́ко заше́л еси́ Све́те Мо́й безле́тный?


Песен 4.

Ирмос: Христос е моя сила, Бог и Господ – пее почитаната Църква, както  подобава за Бог, възглася Му с чист разум и празнува в Господ.

Ты́ испо́лнен Свята́го Ду́ха, свяще́нный отче (името), лука́выя ду́хи от челове́к отгна́л еси́, ве́рны же духо́вными уче́нии твои́ми сотвори́л еси́.

Еди́ницу несозда́нную благосло́вил еси́, тре́ми ли́цы разделя́ему, непресеко́му и несме́сну, просвеща́я благочести́выя свяще́нными Богосло́вии твои́ми.

Умертви́в пе́рвее плотска́я мудрова́ния воздержа́нием и труды́, святи́тель Боже́ствен показа́лся еси́, и предста́тель Тро́ице всесвяще́н.

Богородичен: Кля́тва разори́ся пра́бабняя тобо́ю, Богома́ти: ты́ бо на́м Пречи́стая, Исто́чника породила́ еси́, святы́ни присносу́щнаго живота́.


Песен 5.

Ирмос: Моля те, Благи, с Твоята божествена светлина озари душите на онези, които от ранно утро копнеят за Тебе да Те познаят като Божие Слово, истински Бог, Който ги призовава от греховния мрак.

Бо́жия Боже́ственне соверша́я, и чисте́йшим по́мыслом чи́стым прикаса́яся, непоро́чен яви́лся еси́, служя́ Бо́гу, я́ко Бо́жий святи́тель свяще́ннейший.

И́дольстии уго́дницы бы́ша уго́дницы Бо́гу, твои́ми уче́нии честны́ми, и́хже от недосто́йных изъима́я, досто́ин яви́лся еси́ уго́дник Бо́гу вседержи́телю.

Благода́тию при́зван бы́в, разруши́л еси́ безбо́жия и́дольская, одожде́нием слове́с твои́х преподо́бне, олядене́вшая сердца́ плодоно́сна соде́лал еси́ Бо́жиею благода́тию.

Богородичен: По рождестве́ Твое́м стра́ннем пребыла́ еси́ Де́вою, я́коже пре́жде: Бо́г бо бе́ рожде́йся, и претворя́яй вся́ во́лею, безму́жная Мари́е Богоневе́стная.


Песен 6.

Ирмос: Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.

Язы́к тво́й ду́хом изъощре́н разу́мно, я́ко тро́сть скоропи́сца, написа́ в сердца́ благочести́вых сло́во благода́тное, всесвяще́нне отче, Бо́жиим манове́нием.

Боже́ственным поуча́яся, я́ко входя́ в мы́сленная свята́я святы́х, ве́рных соверша́еши ду́хом, Тро́ическою заре́ю свяще́нный отче всесоверше́ннейший, (името).

Струя́ми веле́ний твои́х загради́в му́тная нечести́вых веле́ния, я́ко река́ показа́лся еси́ ми́рная, благоче́стия напоя́я составле́ния ве́рных, святи́телю всече́стне.

Богородичен: Сло́во во чре́ве Твое́м всели́ся без се́мене, и Челове́к яви́ся соверше́н, обновля́я естество́ Боголе́пно, я́коже Са́м ве́сть еди́н, Богоприя́тная Отрокови́це всенепоро́чная.


Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Цар на мира и Спасител на нашите души, и на Тебе слава възнасяме…


Кондак според типика.

Ако няма в типика, кажи следния кондак, глас 2.

Подобен: Вы́шних:

О, божествен гръм, духовна тръба, насадител на вярата и секач на ересите, угодник на Троицата, велики светителю (името), който винаги стои с ангелите (пред Бога), моли се непрестанно за всички нас.

Икос: От леност аз, окаяният, отпаднах и заспах за смърт, но ти, отче, като добър пастир вдигни ме и приспи страстите ми, които лошо ме измъчват, та като стана, да възпея в чистота твоя светлоносен празник, който Господарят на вселената достойно прослави като на най-верен раб и премъдър учител, като приятел и пазител на тайните, и разпоредник на Неговите предания, които ти добре съхрани като неопетнено помазване, премъдри (името), моли се непрестанно за всички нас. ИЖД

Синаксар: (гледай календарчето).


Песен 7.

Ирмос: Ангелът направи огнената пещ прохладна за благочестивите младежи и изгаряща за халдеите, Божията заповед убеди мъчителя да извика: благословен си, Боже на нашите отци.

Просвеща́емь духо́вною благода́тию, я́же к Боже́ственному манове́нию причаще́нии, светода́тельная бы́л еси́ звезда́, просвеща́я му́дре пою́щыя: благослове́н Бо́г оте́ц на́ших.

Святе́йшая це́рковь бы́в, озаря́ема доброде́тельными дея́нии, живу́щу име́л еси́ в тебе́ свяще́нне Тро́ицу несозда́нную, вопия́: благослове́н Бо́г оте́ц на́ших.

Дрема́ние от о́чию отри́нув, Боже́ственными бодростьми́, Бо́жия сия́ния прия́л еси́ от а́нгела све́та, сто́лп и подпо́р ве́рным, святи́теля и́стинна соверша́юща тя́.

Богородичен: Седя́й в не́дрех роди́теля неопи́сан, в не́дрех Твои́х, Пречи́стая, ны́не седи́т опи́сан, Твои́м обложе́н зра́ком, за спасе́ние Ада́мле опи́сан бы́в.


Песен 8.

Ирмос: От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.

Го́рдаго зми́я смире́нием твои́м смири́л еси́ блаже́нне, возвыша́емь к Бо́гу чи́стыми твои́ми ра́зумы: те́мже тя́ чти́м, Христа́ превознося́ще во ве́ки.

Воплоще́нно Сло́во богосло́вил еси́, и лю́ди от рабо́тныя ле́сти спа́сл еси́, отгоня́я и́дольская нече́стия, отче святи́телю (името), прему́дре и Богоно́се.

Житие́ твое́ Влады́це твоему́ име́я подо́бно, и сло́во житию́ име́я подо́бящееся, испо́лнен бы́в дне́й духо́вных отче, в вы́шняя преше́л еси́ поко́ища.

Богородичен: Изба́вльшеся пе́рвыя кля́твы Твои́м рождество́м, преблагослове́нная Отрокови́це Богора́дованная, глас Гаврии́лов возсыла́ем Ти́: ра́дуйся вина́ все́х спасе́ния.


Песен 9.

Ирмос: За човека е невъзможно да види Бога, Когото дори ангелските сили не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те облажаваме.

В зе́млю кро́тких ты́ всели́лся еси́ святи́телю, кро́ток и незло́бив бы́в, с вы́шними совокупля́яся во́инствы: ве́сь укра́шен доброде́тельными све́тлостьми, и све́том доброде́телей преоде́ян.

Зри́ши Бо́жия и а́нгельския све́тлости, патриа́рх и му́ченик, и апо́стольския красоты́, моля́ с ни́ми Человеколю́бца, оставле́ние грехо́в и жития́ исправле́ние дарова́ти на́м преподо́бне, хва́лящым тя́.

Я́ве Престо́л пе́рвее украси́л еси́ све́тло, все́х председя́щих градо́в, в не́мже пожи́в я́ко а́нгел, и святи́тельством се́й украси́в, пома́зав освяти́л еси́, соверши́в лю́ди Богому́дры.

Богородичен: Я́коже ка́пля небе́сная, во Твое́ чре́во Де́во, до́ждь сни́де, и изсуши́ пото́ки ле́стныя: одожди́ нетле́ние все́м челове́ком, и избавле́ние Тобо́ю Богора́дованная дарова́ся.


Катавасии до 8 песен вкл.: (според годишния кръг)


Дяконът: Богородицата и майка на Светлината, с песни да възвеличим!

Честнейшую херувим 

Народът: (речитативДушата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. 

9-та песен от катавасиите: 


Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.


Светилен.

Подобен: Посети́л ны́ есть:

Светлоносният празник е славно красив днес; като стоиш в светлината на славата на Божието лице, светителю (името), спомни си за нас, които хвалим твоята памет.

Богородичен: Както на Бога, така и на тебе възлагаме надеждата си, Пречиста, ние, които се разпъваме заедно с родилия се от тебе Христос; с твоите молби към Него запази ни невредими дори до края. ИЖД


Хвалитни стихири, глас 8.

Подобен: О пресла́внаго чудесе́!

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Стих. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Преподобни отче (името), ти се изкачи на лествицата (стълбата) на божественото разбиране и като се приближи до Бога, получил дара на осиновяването, ти лекуваш неизлечими болести и прогонваш нечисти духове; затова с радостни сърца празнуваме паметта ти, като величаем Христос, Който е възвеличил Своя угодник. [2 пъти]

Стих. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Чудни отче (името), чисто озарен от светлината на ума, ти укроти силно бушуващото море на страстите и като полетя с чистите криле на безстрастието, стигна там, където е неизказаната и невъобразима благост, като винаги се молиш за нас, които те славим. ИЖД

Стих. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Отче на отците (името), благословен от Бога, ти си бил правило на свещеничеството, образец на целомъдрието, крепост на монасите, укрепване на църквата, светилник на любовта, средоточие на добрите чувства, извор на чудеса, огнен език, сладкодумна уста, съд на Божествения Дух и разумен рай.

Слава, глас 6:

Преподобни и преблажени, пресвети отче, добър пастир и ученик на Пастиреначалника Христос (1 Петр. 5:4), Който положи душата Си за овците, ти и сега, всехвални светителю (името), моли Го с твоите молби да ни дари голяма милост. ИЖД

И сега, Богородичен:

Познахме Бог, Който се въплъти от Тебе, Богородице Дево; моли Го за спасението на нашите души. ИЖД

Кръстобогородичен: Като стоеше при кръста и гледаше своя Син да страда доброволно, Девата-майка Го величаеше.


Велико славословие


Тропар на светителя – веднъж, по типика.

Ако няма в типика, общия, гл. 4:

Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието те показа на твоето стадо Този, Който е истината на нещата, затова ти със смирението си придоби величие, а с нищетата – богатство, отче свещеноначалниче (името), моли Христос Бог да се спасят душите ни.

No comments:

Post a Comment