ГЛАС 5. В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА СЛУЖБА
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 10, глас 5:
Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи!
Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
Чрез Tвоя почитан кръст, Христе, Ти посрами дявола и с възкресението Си притъпи жилото на греха и ни спаси от вратите на смъртта, Единородни Сине, прославяме Те.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Далият възкресението на човешкия род беше заведен като овца на клане, князете на ада трепереха пред Него и портите на плача се отвориха, защото влезе Христос, Царят на славата, и каза на окованите: излезте! И на онези в тъмнината: покажете се!
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)
Велико чудо! Създателят на невидимите сили от човеколюбие пострада по плът, Безсмъртният възкръсна. Дойдете всички народи да Му се поклоним, защото чрез Неговото добросърдечие се избавихме от заблудата, научихме се да възхваляваме единия Бог в три лица.
Други стихири от св. патр. Анатолий, същия глас:
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)
Вечерно поклонение принасяме на Тебе, незалязващата Светлина, Който в края на времето по плът просия за света като в огледало, дори в ада слезе да разпръснеш и там тъмнината и показа на народите светлината на възкресението. Господи, Който даваш светлина, слава на Тебе!
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)
Нека славословим Христос, началото на нашето спасение, защото Той възкръсна от мъртвите, светът се спаси от заблудата, радва се хорът на ангелите; бяга бесовската заблуда, падналият Адам възкръсва и дяволът е унищожен.
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)
Пазачите бяха научени от беззакониците: запазете в тайна възкресението на Христос, вземете парите и кажете: докато спяхме, мъртвецът беше откраднат от гробницата. Но кой някога е виждал или чувал да се краде мъртвец, при това помазан и гол, а погребалните повивки да са оставени в гроба? Не се лъжете, юдеи, научете пророческите думи и разберете, че Той наистина е Изкупителят на света и е Всесилен.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6)
Господи, Спасителю наш, Който плени ада, потъпка смъртта, и просветли света чрез почитания Си кръст, помилуй ни.
На преп. Макарий, гл. 4. Подобен: Дал еси́ зна́мение:
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)
Блаже́нства су́щаго па́че ума́ жела́я, вмени́л еси́, чу́дне, пи́щу – воздержа́ние, нищету́ – бога́тство, нестяжа́ние – име́ние и́стинное и благосла́вие – смире́ние. Те́мже и жела́ния, е́же по ра́зуму, улучи́л еси́, в жили́щах водворя́яся святы́х, Мака́рие.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Тече́ние воздержа́ния непрело́жно соверши́л еси́ и ве́ру соблю́л еси́, отону́дуже и вене́ц прия́л еси́, о́тче, пра́вды, его́же тебе́ угото́ва Христо́с, по досто́инству дая́й воздая́ния, и че́сти да́руяй, и боле́зней возме́здие. И́хже и ны́не нам, сла́вне, пода́ти моли́ся.
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)
Вся́кое сладостра́стие, удруча́я те́ло твое́, отве́ргл еси́, Богому́дре, огорча́я чу́вства воздержа́нии кре́пкими и жестокожи́тием, терпе́нием же напа́стей и пожда́нием обстоя́ний. И́хже ра́ди безконе́чное восприе́млеши наслажде́ние, и пи́щу непрее́мную, и ра́дость неизглаго́ланную.
Слава, на преп. Макарий, гл. 8, от св. Патр. Анатолий:
Весели́ся, Еги́пте, процве́тший такова́го граждани́на, во блаже́нных Мака́рия, сей бо, прему́дростию Свята́го Ду́ха украси́вся, вся́ко поще́ние в доброде́тельном житии́ свое́м произобрази́. Того́ и мы хода́тая приводя́ще про́сим умоли́ти Христа́ спасти́ся душа́м на́шим.
И сега, първи Богородичен на 5 глас: В Червено море някога се представи образ на Невестата, непознала брак: защото там Мойсей раздели водата, а тук Гавриил е служител на чудото; тогава Израил премина дълбокото без да се намокри, а сега Богородица роди Христос безсеменно; след преминаването на Израил морето остана непроходимо, а Непорочната след раждането на Емануил остана нетленна. Боже, Който съществуваш и преди съществуваше, и се яви като човек, помилвай ни.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен, Пс. 92
Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.
Господ царува; облечен е с величие.
Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)
Паримии (ако решите).
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири, възкресни, глас 5
Издигаме гласове в песен да възвеличим Тебе, Спасителя Христос, Който се въплъти и не се отдели от небесата, защото като човеколюбив Господ прие кръст и смърт заради нашия род, разруши вратите на ада, възкръсна на третия ден и спаси душите ни.
Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)
Когато бяха прободени Твоите ребра, Животодателю, Ти изля потоци на опрощение, живот и спасение върху всички нас, а като прие смърт по плът, дарува ни безсмъртие, и като се всели в гроба, Ти ни освободи, като Бог ни възкреси със Себе Си в слава и затова викаме: човеколюбиви Господи, слава на Тебе.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1В)
Твоето разпятие и слизане в ада са странни, Човеколюбче, защото Ти го плени и като Бог възкреси със Себе Си в слава онези, които бяха затворени от древност, отвори рая и ги удостои да му се насладят; затова дарувай и на нас, които славим Твоето възкресение на третия ден, очистване на греховете, удостой ни да живеем в рая, защото само Ти си милостив.
Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5Б)
Ти, Който заради нас прие страдание по плът и възкръсна от мъртвите на третия ден, изцели страстите на нашата плът и ни вдигни от нашите люти грехове, Човеколюбче, и ни спаси.
Слава, и сега, стихира обща за преподобен, гл. 6:
Преподобни отче, по цяла земя се носи твоята проповед за изправление. Затова и на небесата си приел наградата за твоите трудове, като си погубил демонските полкове, и си достигнал ангелските чинове, чиито житие непорочно си поревнувал. Като имаш дръзновение пред Христа Бога, изпроси мир за душите ни.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Възкресен тропар, глас 5.
Нека възпеем, верни, Словото, събезначално на Отец и Дух Свети, Което се роди от Дева за нашето спасение, и да Му се поклоним, защото благоволи да претърпи смърт, и да възкреси умрелите със Своето славно възкресение.
Слава, общ тропар на преподобния, глас 1:
Ти се яви жител на пустинята и ангел в плът, и чудотворец, богоносни отче наш Макарие; като прие небесните дарове чрез пост, бдение и молитва, ти изцеряваш недъгавите и душите на идващите с вяра при тебе. Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те, слава на Този, Който чрез тебе изцерява всички.
И сега, Богородичен: Гавриилу вещавшу
Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.
——————————————————-
ГЛАС 5. В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА СЛУЖБА
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь, гл. 5
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Възкресен тропар, глас 5.
Нека възпеем, верни, Словото, събезначално на Отец и Дух Свети, Което се роди от Дева за нашето спасение, и да Му се поклоним, защото благоволи да претърпи смърт, и да възкреси умрелите със Своето славно възкресение. (2 пъти)
Слава, общ тропар на преподобния, глас 1:
Ти се яви жител на пустинята и ангел в плът, и чудотворец, богоносни отче наш Макарие; като прие небесните дарове чрез пост, бдение и молитва, ти изцеряваш недъгавите и душите на идващите с вяра при тебе. Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те, слава на Този, Който чрез тебе изцерява всички.
И сега, Богородичен: Гавриилу вещавшу
Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец. Слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.
Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Първи възкресни седални, глас 5
Кръста Господен да похвалим, светото погребение с песни да почетем, и Неговото Възкресение силно възхвалим; защото Той като Бог съвъзкреси мъртвите от гробовете, плени царството на смъртта и дяволската сила, и направи да изгрее светлина за онези в ада.
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)
Господи, беше наречен мъртъв, но всъщност Си умъртвили смъртта, като беше положен в гроб, за да опустошиш гробовете. Войници отгоре охраняваха гроба, докато Ти долу възкреси мъртвите от всички епохи. Всесилни и неразбираем Господи, слава на Тебе.
Слава, и сега, Богородичен: Радвай се, Света планина, върху която самият Бог е стъпвал. Радвай се, Жив храст, който горя, но не изгоря. Радвай се, единственият мост, който свързва света с Бога и води смъртния човешки род към вечния живот. Радвай се, непорочна Девице, която без да познава мъж роди Спасението на нашите души.
Малка ектения: Възглас: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори възкресни седални, глас 5:
Господи, като възкръсна на третия ден, и след като Апостолите Ти се поклониха, Петър викана към Тебе: „Жените приеха дръзновение, а аз се страхувах. Разбойникът заяви Твоята божественост, а аз се отрекох. Ще ме призовеш ли вече за свой ученик или пак ще ме назначиш като рибар в дълбините? Приеми ме, Боже, разкаяния и ме спаси“.
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)
Господи милостиви, беззакониците Те приковаха сред осъдените и Ти прободоха с копие реброто. Прие погребение, разруши портите адови и на третия ден възкръсна. Жените тичаха да Те видят и обявиха възкресението на апостолите. Многовъзнасян Спасителю, когото Ангелите възхваляват, благословен Господи, слава на Тебе.
Слава, и сега: Богородичен: Безмъжна Невесто, която въпреки това си родила Бога, променяйки болката и скръбта на Ева в превъзходна радост, ние, верните, сега те възхваляваме и покланяме; защото си ни издигнала от древната клетва. И сега се молѝ непрестанно, Всевъзпявана и Пресвята, да бъдем спасени.
„Благословен си, Господи“, Глас 5
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12
Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.
Слава…
Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!
И сега…
Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота.
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)
Малка ектения
Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…
Ипакои, глас 5:
Смутени от видението на ангела, и озарени в душите си от божественото възкресение, мироносиците донесоха добри вести на апостолите. „Обявявайте възкресението Господне сред езичниците, защото Той чрез вас прави чудеса, като ни дава велика милост.“
Степенни (*Стъпални), глас 5
Двата хора антифонно повтарят стиховете.
Антифон 1:
Когато съм огорчен, пея на Тебе, като Давид, Спасителю мой. Избави душата ми от хитър език.
Благословен е животът на онези, които живеят в пустинята, от божествена любов окрилени.
Слава: Чрез Светия Дух се поддържат всички неща, видими и невидими; защото Той наистина е самовластен, и е един от Троицата.
И сега, същия.
Антифон 2:
Душо моя, нека се издигнем в планините; да отидем там, откъдето идва помощта.
Нека Твоята докосваща ме десница, Христе, от всякакво коварство да ме съхрани.
Слава: На Светия Дух богословски да кажем: „Ти си Бог, живот, любов, светлина, ум; Ти си доброта; Ти царуваш вечно“.
И сега, същия.
Антифон 3:
Понеже ми казаха: „Да влезем в дворите на дома Господен“ (Пс.115), изпълних се с голяма радост и изпращам молитвите си.
В дома на Давид се извършват страховити неща; затова в него ще бъде огън, изгарящ всяка срамна мисъл.
Слава: В Светия Дух, както в Отца и Словото, е основата на живота; от Него всяко същество се оживотворява.
И сега, същия.
Прокимен Пс.9
Глас 5: Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. (Ст.33) Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Ст. 2) (и пак прокимена).
Канон възкресен, глас 5:
Песен 1
Ирмос: Христос, победителят в битките, с мощна ръка хвърли в Червено море конете и конниците, а спаси Израил, който Му пее победната песен.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Събранието на еврейските водачи, което раждаше само тръни, не показа към Тебе, Благодетелю Христе, нежна майчина любов, а увенча с трънен венец Този, Който освободи праотеца (Адам) от проклятието на тръните (Бит. 3:18).
Животодавецо безгрешен, Ти се наведе в рова и възкреси мен, който паднах; и изтърпя гнилостното ми тление без да те докосва, Христе; и ме облагоуха с мирото на Твоята божествена същност.
Богородичен: Клетвата е развързана, скръбта при раждане е спряна; защото благословената и благодатна (Мария), озари верните с радост, разцъфна благословение за целия свят когато роди Христос.
Възкресна Песен 3
Ирмос: Христе, Който със Своята заповед постави земята върху нищото и я окачи да тегне неудържимо, утвърди Църквата Си върху непоклатимия камък на Твоите заповеди, единствен благ и човеколюбец!
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
Принесоха Ти жлъчка в замяна на меда, който сукаха от скалата в пустинята по чуден начин, Христе; а за благодарност Ти дадоха оцет за маната, неблагодарните израилеви синове.
Тези, които някога бяха покрити от светозарния облак, положиха в гроба Христос – самият Живот, но със собствена сила Той възкръсна, от висините изпрати озарението на Духа, което тайно осенява всички верни.
Богородичен: Ти, Майко Божия, девствено и без майчини болки роди Този, Който засия от нетленния Отец. Затова ние православно проповядваме, че си Богородица, защото роди въплътеното Слово.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Възкресна Песен 4
Ирмос: Като проумя прозорливо Твоето божествено снизхождане, Христе, Авакум с трепет извика към Тебе: Ти дойде за спасение на Твоя народ, за да спасиш Твоите помазани. (Ав.3:13).
Провидя се образ на Твоя пречист кръст, когато в пустинята Мойсей направи сладки горчивите води на Мера* с помощта на дървото (Из.15:25), Добри: дървото е Твоят кръст, който убива вкуса на смъртта.
* (Из.15:23)
Ти прие кръст заради дървото на познанието, жлъчка заради сладкия забранен плод, Спасителю мой, а заради тлението на смъртта, проля Божествената Си кръв.
Богородичен: Без съчетаване си заченала целомъдрено в утробата си и без болки си родила, а след раждането по плът на Бога, си останала девица.
Възкресна Песен 5
Ирмос: Рано бързам към Тебе, Който се обличаш със светлина като с дреха (Пс.103:2), и Ти казвам: просвети помрачената ми душа, Христе, защото единствен си добросърдечен.
Господ на славата, който прие безславна форма, доброволно, без чест виси на дървото, като промисля неизказано за мене божествена слава.
Ти ме преоблече в нетление, Христе, нетленно вкусвайки в плът тлението на смъртта, и възкръсвайки на третия ден от гроба.
Богородичен: Ти роди безсеменно Христос, Който е нашата правда и изкупление, Богородице, като освободи от клетвата природата на нашия праотец (Адам).
Възкресна Песен 6
Ирмос: Владико Христе, укроти бушуващото от душегубни вълни море на страстите и като милосърден вдигни ме от тлението.
Подхлъзна се в тление нашият праотец, Владико Христе, като яде забранен плод, а сега отново е изведен към живот чрез Твоите страдания.
Ти, Владико Христе, Който си животът, слезе в ада и унищожи този, който ни погубва, като чрез тлението (Си) ни дари възкресението.
Богородичен: Девата роди и след раждането остана чиста; като наистина девствена Майка, понесе Онзи, Който държи в ръцете Си всичко.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак, глас 5.
Подобен: Собезначальное Слово:
Слезе до ада, Спасителю мой, и разби портите му, като всемогъщ. Като Творец възкреси мъртвите със Себе си, и строши жилото на смъртта, освободи Адам от проклятието, Човеколюбче. Затова всички викаме към Тебе, спаси ни, Господи.
Икос: Жените чуха думите на Ангела и отложиха плача си, зарадваха се и се разтрепериха като видяха Възкресението. И ето, Христос дойде при тях, казвайки: „Радвайте се; дерзайте, Аз победих света и освободих затворниците. Отидете бързо при учениците и ги уведомете, че отивам преди вас да проповядвам в града Галилейски.“ Затова всички викаме към Тебе, спаси ни, Господи.
Синаксар:
Възкресна Песен 7
Ирмос: Превъзнесеният Господ на нашите отци угаси пламъка, ороси момците, които Му пееха в един глас: Боже, благословен си!
Покрил си се с плът като стръв, с Твоята Божествена сила си извлякъл змията, като издигаш тези, които ти пеят: Боже, благословен си.
Невместимият, Който даде на огромната земя да съществува, лежи по плът в гроба; на Него всички пеем: Боже, благословен си.
Богородичен: Едно по ипостас, но в две естества си родила въплътения Бог, Всенепорочна, Комуто всички възпяваме: Боже, благословен си.
Възкресна Песен 8
Ирмос: Момците в пещта съставиха всемирен хор и пееха на Тебе, Твореца на всичко: всички дела възпявайте Господ и Го превъзнасяйте вовеки.
Ти се помоли за чашата на доброволните спасителните страдания сякаш не са доброволни: две воли на двете същности, които носиш във вековете, Христе.
С Твоето слизане в ада, Христе, той избълва всички, които бяха мъртви поради древната измама, и който Те превъзнасят през всички векове.
Богородичен: Тебе, която неизказано и в девство роди богочовешки Господ (само) чрез дума, ние, всичките Му дела, Дево, те благославяме и превъзнасяме през всички векове.
Възкресна Песен 9
Ирмос: Исаие, ликувай, – Девицата зачена в утробата и роди Син Емануил (Ис.7:14), Който е Бог и човек. Изток е името Му. Него величаем, а Девицата облажаваме.
Ти, Владико Христе, прие от утробата на Девата в себе си природата на падналия човек, напълно се присъедини към нея, но изобщо не си участвал в греха: Ти освободи всички от тлението чрез пречистите Твои страдания.
Откакто Твоята божествена кръв се изля за нас от Твоите пречисти и животворящи ребра, Владико Христе, тогава идолската жертва престана, а цялата земя Ти принася хвалебна жертва.
Богородичен: Не безплътен Бог, нито отново просто смъртен човек роди чистата и нескверна Девица, а съвършен човек и в действителност съвършен Бог. Него величаем с Отца и Светия Дух.
Катавасии на Сретение Господне, глас 3
Превод: проф. Иван Желев Димитров
1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!
3. Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.
4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.
5. Когато Исаия видя предобразно Бога, извисен на престола и тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, видях пророчески Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!
6. Старецът, като видя с очите си спасението, дошло от Бога за хората, извика към Тебе: Христе, Ти си мой Бог!
7. Тебе, Бога-Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядващи Бога, и се засели в нетленната Дева, ние възхваляваме и благочестиво пеем: благословен е Бог на нашите отци.
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържимия огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй!
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.
Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй! (3)
Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).
Дяконът: Да внимаваме!
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Възкресно Евангелие.
Възкресна песен
Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.
50 Псалом (пее се)
Слава: По молитвите на апостолите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.
Стихира, глас 6:
Възкръсна Иисус от гроба както предрече, даде ни живот вечен и велика милост.
Литийна молитва (дяконът)
Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.
Честнейшую
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
Песен 9, гл. 3:
Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Свят е Господ, нашия Бог. (2)
Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)
Ексапостиларий 8:
Гл. 2: Като видя два ангела в гроба, Мария (Магдалина) се изненада, а когато не позна Христос, мислейки Го за градинаря, попита: господине, къде си сложил тялото на моя Господ? Но по повикването Му позна, че това е Спасителят, и чу: не се допирай до Мене, отивам при Отец, кажи на братята Ми.
Слава, и сега, на преподобния, Подобен: Не́бо звезда́ми:
А́нгельскаго жития́ жела́я, удали́л еси́ тебе́ сама́го в пусты́нях и, стра́сти покори́в плотски́я, равноа́нгелен показа́лся еси́, о́тче наш Богоно́сне.
Хвалитни стихири
Глас 5, Всякое дихание
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс.149:9)
Господи, въпреки че гробницата е била запечатана от беззаконници, Ти излезе от гроба, точно както Си роден от Богородица. Твоите безплътни ангели не знаеха как се въплъти; нито войниците, които Те пазеха, не усетиха, когато възкръсна. Защото и двете тайнства бяха запечатани за тези, които изпитват, но чудесата са разкрити на тези, които вярно почитат тайнството, което възхваляваме; въздай ни радост и голяма милост.
Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)
Господи, след като си разбил вечните решетки и скъсал връзките, възкръснал Си от гробницата и остави погребалните дрехи зад Себе Си като истинно свидетелство, че наистина Си бил погребан три дни, и избърза към Галилея, пазеният в пещерата. Велика е Твоята милост, неразбираеми Спасителю, помилуй и спаси нас.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)
Господи, жените хукнаха към гроба, за да видят Тебе, Христос, Който пострада заради нас. Когато дойдоха, намериха ангел, седнал на камъка, който се отмести от страх, и той им извика, казвайки: „Господ възкръсна. Кажете на учениците, че възкръсна от мъртвите, Този, Който спасява душите ни“.
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)
Господи, както излезе от запечатания гроб, така влезе през заключените двери при Твоите ученици. Ти им показа нараняванията, понесени от Твоето тяло, които с много страдания прие, Спасителю. Въпреки, че от потомството на Давид, Ти претърпя рани, но като Син Божи, Ти освободи света. Велика е твоята милост, неразбираеми Спасителю, помилуй и спаси нас.
Други стихири от св. патр. Анатолий
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)
Господи, Царю на вековете и Създателю на всички неща, заради нас прие разпятие и погребение по плът, за да ни освободиш всички от ада. Ти си нашият Бог, друг освен Тебе не познаваме.
Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)
Господи, кой ще разгласи Твоите ослепителни чудеса? Кой ще покаже Твоите страшни тайни? Когато стана човек за нас, както пожела, Ти разкри мощта на силата Си, защото чрез Твоя кръст, Ти отвори рая за разбойника, а чрез Твоето погребение, Ти строши решетките на ада; и когато възкръсна от мъртвите, Ти обогати вселената. Милостиви Господи, слава на Тебе!
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс.9:33)
Жените-мироносици дойдоха на Твоя гроб много рано, търсейки да помажат с миро Тебе – безсмъртното Слово и Бог, но като чуха казаното от ангела, те се върнаха с радост, за да кажат открито на апостолите, че Ти, живота на всички, си възкръснал и даваш прошка на света и голяма милост.
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс.9:1)
Стражите, които охраняваха гроба, който съдържаше Бог, казаха на юдеите: Колко е глупав вашия съвет! Напразно се трудихте, да опазите Този, Който не може да бъде задържан. А като се опитахте да прикриете възкресението на Този, Когото разпънахте, вие Го направихте известен. Колко е глупаво вашето сборище! Защо пак се съветвате да скриете това, което не може да се скрие? По-добре ни изслушайте и бъдете готови да повярвате в истинността на случилото се: Един мълниеносен ангел слезе от небето, отвали камъка, от страх пред него станахме като мъртви, той се обърна към силните мироносици и каза: „Не виждате ли, че стражите са като умрели, печатите са счупени и че ада е опразнен? Защо търсите като обикновен смъртен Този, Който преобърна адовата победа и Който смаза жилото на смъртта? Отидете бързо при апостолите с благата вест за възкресението и безстрашно викайте: наистина възкръсна Господ, Който има велика милост!“
Слава, утринна евангелска стихира, глас 8.
Не напразно сълзите на Мария бяха топло проляти, защото тя се сподоби да има ангелски учители и да види Самия Иисус. Но все още мисленето ѝ беше земно като на слаба жена, затова беше изпратена и не ѝ се даде да докосне Христос. Но пък беше изпратена като проповедница на Твоите ученици, на които занесе благата вест, и възвести Твоето изкачване в Бащиното наследство. Заедно с нея, сподоби и нас с Твоето явяване, Владико Господи.
И сега, по гласа на Славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Велико славословие
Възкресен тропар
Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.
——————————————-
Четем молитви, пък даже и наизуст ги научаваме. Те са част от живота на православните християни. Дали пък се питаме кой ги е съставил. Например: първа и четвърта молитва от вечерните са съставени от днес празнувания свети Макарий Велики. От утринните молитви втората, третата, четвъртата и петата са от него.
Марк Ефески
Близкият изток, Мала Азия и Балканите са вече завладени от Османските турци. Само Константинопол още не е паднал (чак в 1453 г). Константинопол иска помощ от Рим, но пък Рим иска в замяна Уния: православните да приемат върховенството на папата.
След като приел Ефеската митрополия, свети Марк не бил дълго с паството си: на 24 ноември 1437 г., като част от голяма делегация, той отишъл в Италия за Фераро-Флорентинския събор (1438—1445). Съборът разгледал подробно разликите между Западната (католическа) и Източната църква. Особен акцент бил поставен върху различията в догматите, по-специално върху така нареченото filioque, допълнение, направено от Римската църква към Символа на вярата. Били разгледани и други догматични въпроси: за чистилището, първенството на папата във Вселенската църква и извършването на тайнството Евхаристия.
Един от не подписалите решенията на събора е св. Марк Ефески.
Последвалият дебат по въпроса за чистилището между православни и латински богослови, по време на който св. Марк Ефески говори многократно, не води до никъде и приключва на 17 юли 1438 г., когато православните представители след вътрешните си съвещания, след задълбочено и дълго обсъждане на въпроса, предават следното заявление на православната вяра в частта за съдбата на душите след смъртта: „Душите на праведните се наслаждават веднага след смъртта (следователно до възкресението на телата) с цялото онова блаженство, което душите могат да възприемат без тяло, но след възкресението към това блаженство ще се добави нещо друго, а именно прославянето на тялото, което ще изгрее като слънце.”
(В противоречие на латините, които учели, че душите на праведните незабавно приемат пълно блаженство след смъртта си, независимо от възкресението на тялото.)
Свети Марк опровергава аргументите на латините и излага редица аргументи срещу съществуването на „очистващия огън“.
„Ние потвърждаваме“, казал светител Марк, „че нито праведните все още са приели напълно своята участ и това блажено състояние, за което са се подготвили тук чрез дела, нито грешниците след смъртта са били изпратени на вечно наказание, в което вечно ще страдат; но и едното и другото трябва да станат след последния ден на Страшния съд и възкресението на всички; сега и тези, и другите са на свойствените им места; първите са в съвършен покой (мир) и свободно се намират на небето с ангелите и пред самия Бог, и вече сякаш в рая, и често ни посещават в тези църкви, където са почитани, и слушат тези, които ги призовават и се молят за тях към Бога, като са получили от Него този изключителен дар, и чрез своите мощи те вършат чудеса... вторите, от своя страна, са заключени в ада, пребивават „в страната на смъртната сянка (Ис. 9:2), в подземен ров (Пс. 87:7)“, както казват Давид, а след това Иов.
Комбинация от Уикипедия и Азбука ру
Още от събора:
Латинците, казва епископ Висарион Никейски, позволяват сега и до деня на Страшния съд душите на починалите да бъдат пречистени чрез огън и по този начин да бъдат освободени от греховете си; така че този, който е съгрешил най-много, ще бъде по-дълго време подложен на пречистване, докато този, чиито грехове са по-малко, ще бъде опростен по-рано, с помощта на Църквата; но в бъдещия живот допускат вечния, а не очистителния огън. Така латините получават както временния, така и вечния огън и наричат първия огън очистителен (purgatorial). От друга страна, гърците учат само за един вечен огън, като разбират, че временното наказание на грешните души се състои в това, че те заминават за известно време в място на мрак и скръб, биват наказвани с лишаване от Божествената светлина и са пречистени – тоест освободени от това място на тъмнина и мъка – чрез молитви, светата Евхаристия и делата на милосърдие, а не чрез огън. Гърците също вярват, че до съединяването на душите с телата, както душите на грешниците не търпят пълно наказание, така и тези на светците не се радват на пълно блаженство. Но латините, съгласни с гърците в първата точка, не допускат последната, като потвърждават, че душите на светиите вече са получили пълната си небесна награда.
** За съжаление, Висарион по-късно става кардинал.
No comments:
Post a Comment