Свети равноапостоли император
КОНСТАНТИН и майка му ЕЛЕНА
Вечерна
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 6, глас (според Пентикостара, гл. 1):
Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи!
Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стихи́ры пра́здника 3, Глас 1.
Подобен: Небесных чинов:
Творец всех и жизни Податель, Отцу Божественному соприсносущное Слово, волею от Девы плоть приим, быв Человек, неизреченныя премудрости, яко Благ всем источи учения.
Празднику преполовившуся иудейскому Христе, во святилищи предстал еси, закону Владыка, уча властию, и книжники обличая, якоже писано есть, и устрашая премудростию словес Твоих, и чудес показаньми.
Податель премудрости, и добрых излиятель, изливаяй Божественныя струи от источника приснотекущаго, приидите ко Мне, зовет, воду жизни жаждущии почерпите, и реки из чрева вашего, глаголет, дарований Божественных потекут.
Стихи́ры святы́х 3, глас 4.
Подо́бен: Дал еси́ зна́мение:
Ору́жие крепча́йшее царю́ Константи́ну дал еси́,/ Крест Твой честны́й,/ и́мже ца́рствова на земли́ пра́ведне,/ просия́в благоче́стием,/ и Ца́рствию Небе́сному сподо́бися милосе́рдием Твои́м,/ с ни́мже Твое́ человеколю́бное смотре́ние сла́вим,/ Иису́се Всеси́льне,/ Спа́се душ на́ших.
Дал еси́, Человеколю́бче,/ благочести́вому Твоему́ уго́днику/ Соломо́нову му́дрость, Дави́дову кро́тость/ и апо́стольское правосла́вие,/ я́ко царе́й Ца́рь, госпо́дствующих всех Госпо́дь./ Те́мже Твое́ человеколю́бное смотре́ние сла́вим,/ Иису́се Всеси́льне,/ Спа́се душ на́ших.
Пе́рвый повину́л еси́ багряни́цу,/ приснопо́мнимый царю́, во́лею Христу́,/ Того́ позна́в Бо́га/ и все́ми ца́рствующаго всех Благоде́теля,/ победотво́рна вся́кому нача́лу/ и вла́сти превы́шшаго./ Отсю́ду тебе́, христолю́бче,/ ца́рство испра́вил е́сть Иису́с Человеколю́бец/ и Спас душ на́ших.
Сла́ва, глас 2. Византи́ево:
Бога́тых даро́в лу́чшая прие́м от Бо́га, царю́ держа́внейший,/ Константи́не превели́кий,/ до́бре в сих преуспе́в:/ озари́вся бо заря́ми Пресвята́го Ду́ха,/ от Сильве́стра святи́теля креще́нием,/ во царе́х яви́лся еси́ непобеди́м,/ вселе́нную, я́ко дар, дал еси́ Зижди́телю твоему́/ и ца́рствующий град благочести́вый./ Те́мже моля́ся не преста́й Христу́ Бо́гу,/ дарова́ти всем, творя́щим па́мять твою́,/ я́ко дерзнове́ние име́я,/ согреше́ний проще́ние и ве́лию ми́лость.
И ны́не, пра́здника. Богородичен, глас 3:
Како не дивимся Богомужному Рождеству Твоему, Пречестная? Искушения бо мужескаго не приемши Всенепорочная, родила еси без отца Сына плотию прежде век от Отца рожденнаго без матере, никакоже претерпевшаго изменения, или смешения, или разделения, но обою существу свойство цело сохраншаго. Темже Мати Дево Владычице, Того моли спастися душам, православно Богородицу исповедающих Тя.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Творение на Св. Софроний, патр. Йерусалимски
Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Прокимен на деня.
Чте́ния. Стр. 39
Ца́рств тре́тиих чте́ние (8:20-21, 25-28):
Проро́чества Иса́иина чте́ние (61:10 - 62:5):
Проро́чества Иса́иина чте́ние (60:1-16):
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
На лити́и стихи́ра хра́ма, и святы́х, глас 1:
Достодо́лжно соверша́ем па́мять твою́,/ Константи́не равноапо́стольне,/ всех царе́й степе́нь и похвало́:/ просвеще́н бо быв луча́ми Ду́ха,/ всю уясни́л еси́ Це́рковь Христо́ву,/ собо́ры ве́рных отвсю́ду собра́в/ в све́тлей гра́де Нике́йстем,/ иде́же злочести́вых угаси́ся шата́ние/ и ерети́ческий изнемого́ша язы́ки и обуя́ша,/ правосла́вных же вознесе́ся вене́ц,/ я́вльшейся ве́ре./ Отню́дуже от них просла́вися правосла́внейший,/ и всем царе́м пропове́дан был еси́ оте́ц,/ я́ко пе́рвый багряни́цу от Бо́га прие́м./ Те́мже мо́лим ти ся, соверша́ющии па́мять твою́ ве́рно:/ испроси́ очище́ние прегреше́ний душа́м на́шим.
Глас 2. Византи́ево: Не от челове́к зва́ние прии́м,/ но, я́ко Боже́ственный Па́вел,/ име́л еси́ сие́ па́че свы́шше,/ пресла́вне Константи́не, от Христа́ Бо́га./ Зна́мение бо Креста́ на небеси́ ви́дев,/ сим улови́лся еси́, я́ко добре́йший лов,/ о сем и победи́тель проти́ву ви́димых и неви́димыхвраго́в яви́лся еси́ непобеди́м./ Те́мже мо́лим тя, я́ко те́пла моли́твенника, земни́и,/ досто́йно па́мять твою́ почита́юще,/ в дерзнове́нии испроси́ти нам просвеще́ния,/ очище́ния и ве́лия ми́лости.
Благочести́ваго Константи́на па́мять,/ я́ко ми́ро истощева́емо, дне́сь возсия́:/ Христа́ бо возжеле́в, и́долы пренебреже́,/ храм воздви́г на земли́ распе́ншемуся нас ра́ди,/ на Небесе́х же восприя́ наде́жды вене́ц.
Глас 3: Ю́ношеский провожда́я во́зраст,/ я́коже Боже́ственный Па́вел,/ с Вы́шних прия́л еси́ Боже́ственное дарова́ние/ и лю́таго борца́ ра́ть всеору́жеством Креста́ низве́ргл еси́,/ царе́й похвало́, Константи́не равноапо́столе,/ о нас ко Го́споду моли́ся,/ спасти́ся душа́м на́шим.
Глас 4: Хвала́ Бо́гу от бре́нных усте́н/ воспева́ема е́сть в Боже́ственней па́мяти твое́й,/ Константи́не всехва́льне:/ ты бо яви́лся еси́ преизя́щный во́ин словесе́ ве́ры,/ поруга́в изва́янныя и́долов зра́ки,/ и ны́не приче́лся еси́ све́тлости Тро́ичней/ просвеща́яй помышле́ния на́ша мольба́ми твои́ми.
Сла́ва, глас 5:
Це́рковь дне́сь украси́вшися держа́вою твое́ю, царю́,/ та́йно весели́тся/ и твою́ всечестну́ю па́мять по достоя́нию прехва́льно почита́ет, зову́щи:/ ра́дуйся, и́же Па́влу поревнова́вый,/ и Крест Христо́в взе́мый,/ и се́ти сокруши́вый сопротивобо́рца./ Ра́дуйся, царе́й всеизря́дне/ и апо́столом равноче́стне./ Ра́дуйся, ве́рных утвержде́ние/ и во́инов кре́пкое забра́ло./ Константи́не блаже́нне,/ о нас ко Го́споду не оскуде́й моля́ся,/ я́ко дерзнове́ние име́яй,/ Це́ркви украше́ние.
И ны́не, пра́здника или́ Богоро́дичен.
Просителна ектения
На стихо́вне стихи́ры, глас 2.
Подо́бен: Егда́ от Дре́ва:
Пе́рвый ца́рь во христиа́нех,/ от Бо́га, Константи́не, скиптр восприя́л еси́:/ тебе́ бо яви́ся в земли́ кры́емо спаси́тельное зна́мение,/ и́мже и язы́ки вся покори́л еси́ под но́ги ри́млян,/ ору́жие необори́мое име́яй, Животворя́щий Крест, блаже́нне,/ и́мже и приве́лся еси́ Бо́гу на́шему.
Стих: Вознесо́х избра́ннаго от люде́й Мои́х,/ обрето́х Дави́да, раба́ Моего́.
Вои́стинну блаже́нно чре́во/ и освяще́нна утро́ба, тебе́ носи́вшая, царю́ мировожделе́нне,/ христиа́нов ра́досте,/ Константи́не Боговенча́нне,/ ри́млян сла́во, бога́тство и побо́рниче си́рых и вдови́ц,/ покро́в смире́нных/ и недоуме́ющихся в ско́рбех исправле́ние,/ вои́стинну и пле́нных избавле́ние.
Стих: Сего́ ра́ди пома́за Тя, Бо́же,/ Бог Твой еле́ем ра́дости.
Жела́нием и любо́вию Христо́вою уязви́вшися,/ ма́ти пресла́дкия о́трасли/ со тща́нием прии́де во святы́й Сио́н,/ на ме́сто свято́е,/ на не́мже распя́тся во́лею Спас наш,/ во е́же спасти́ нас,/ иде́же Крест взе́мши, ра́дующися, взыва́ше:/ сла́ва Дарова́вшему мне, Его́же наде́яхся.
Сла́ва, глас 8:
Свет пресве́тлый, ца́рская звезда́ невече́рняя,/ от неве́рия в ве́ру Божества́ преше́дши,/ приведе́ся освяти́ти лю́ди и град/ и, о́браз Креста́ на Небеси́ ви́дев, услы́ша отту́ду:/ сим побежда́й враги́ твоя́./ Отону́дуже прие́м разуме́ние Ду́ха,/ свяще́нник извеще́н и ца́рь еле́ем,/ утверди́л еси́ Це́рковь Бо́жию,/ правосла́вных люде́й, о́тче,/ его́же и ра́ка исцеле́ние то́чит,/ Константи́не равноапо́стольне,/ моли́ся о душа́х на́ших.
И ны́не, пра́здника, глас 1:
Во святилище пришел еси Премудросте Божия, преполовляющуся празднику, уча и обличая непокоривыя иудеи, фарисеи и книжники, и вопия со дерзновением к ним: жаждай да грядет ко Мне, и пиет воду животную. И не вжаждет в век. Веруяй Моей благости, реки потекут из чрева его жизни вечныя. О благости и благоутробия Твоего Христе Боже наш, слава Тебе.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Възкресен тропар, глас 4:
Узнали от ангела светлата вест за възкресението и отхвърлили прародителското осъждане, Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха: обезоръжена е смъртта, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост.
Слава, гл. 8: По С висоти снизшел
Като видя на небето образа на Твоя кръст, и както Павел не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царствуващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.
И сега, Богородичен отпустителен, гл.8: Иже нас ради
Роден от Дева, Благий, и претърпял разпятие заради нас, Ти ограби смъртта със Своята смърт, и показа възкресението, като Бог, не презирай онези, които Си създал със собствената Си ръка. Прояви Твоето човеколюбие, Милостиви. Приеми родилата Те Богородица, която се моли за нас, и ни спаси, Спасителю, нас отчаяните.
——————————————————
Утринна
Текста в синьо се използва, когато празникът на равноапостолите се падне в седмицата на Самарянката.
Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги, и во веки веков. Четецът: Амин.
Свещеникът изпява веднъж Тропара на Пасха, а певците два пъти.
След Шестопсалмието и Великата ектения
Бог Господь, гл. 4:
Пс. 117
Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!
Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.
Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.
Възкресен тропар, глас 4:
Узнали от ангела светлата вест за възкресението и отхвърлили прародителското осъждане, Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха: обезоръжена е смъртта, възкръсна Христос Бог, Който дарява на света велика милост.
Слава, гл. 8: По С висоти снизшел
Като видя на небето образа на Твоя кръст, и както Павел не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царствуващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.
И сега, Богородичен отпустителен, гл.8: Иже нас ради
Роден от Дева, Благий, и претърпял разпятие заради нас, Ти ограби смъртта със Своята смърт, и показа възкресението, като Бог, не презирай онези, които Си създал със собствената Си ръка. Прояви Твоето човеколюбие, Милостиви. Приеми родилата Те Богородица, която се моли за нас, и ни спаси, Спасителю, нас отчаяните.
Малка ектения
С: Защото Твоя е властта и Твое е Царството, силата и славата на Отца и Сина и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Първи седален, гл. 3, по Божествения вери:
Новият образ на Давид си бил, главата ти прие свише рога на царството, с елея на Духа те помаза свръхестественото Слово и Господ, славни. От Него си приел, премъдри, и царския скиптър, да просиш за нас големи милости.
Слава,
Божествена скиния на Словото си била, единствена пречиста майко Дево, надминала чистотата на ангелите, аз, който съм повече от пръст, осквернен от плътски прегрешения, с твоите молитви ме очисти с божествени води, като подаваш, чиста, голяма милост.
И сега, на празника, гл. 4:
Радвайте се изключително, небе и земя, радвайте се, защото Христос се роди от Дева и Той се разкри като човек, и със собствената Си смърт избави цялото човечество от тление и разрушение. Сияещ с чудеса, Той поиска да пие вода, а даде на Самарянката кладенеца на лечения и изцеления, като единствен Безсмъртен.
Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори седален, гл. 6, по Ангелския сили:
Раненият на кръста Творец на слънцето и тварите, те привлече като светла звезда сред небе от звезди, и на теб първо царската власт възложи. Затова те възхваляваме, Константине царю най-благочестиви, заедно с Елена, майката богомъдра.
Слава,
Преднаписа Гедеон зачатието, и предсказа Давид твоето рождество Богородице, а Словото се събра като дъжд на рунò в твоята утроба, и поникнала си безсеменно, земьо свята, спасението на света – Христа нашия Бог, благодатна.
И сега, на празника
Господи, когато Ти отвори кладенеца на Своята божественост на верната Самарянка, изля върху нея познанието за Бога, и Ти ѝ даде божествено питие, така че сега изпрати на всички нас прошката на грехове, като човеколюбец.
Полиелей и величания (К. стр. 83)
Малка ектения
С: Защото е благословено Твоето име и прославено Твоето Царство, на Отца и Сина и Светият Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Седален след полиелея, гл. 4, по Скоро предвари:
Явявайки се нам твоята знаменита памет, със светлина озарява краищата на благоразумието, Константине боговдъхновени, защото между царете ти се показа по-благочестив, тъй като спази законите на небесния Цар. За това по твоите молитви ни избави от изкушения.
Слава, и сега, Богородичен:
С твоето божествено раждане си обновила, чиста, изтлялото от страсти смъртно естество на земнородените (хората), и си въздигнала всички от смърт към нетленен живот, затова и по дълг те ублажаваме, Дево препрославена, както си предрекла.
Степенни (стъпални), глас 4.
Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:
От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.
И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.
Прокимен, гл. 4: Издигнах избраника измежду народа. Намерих Моя раб Давида. Пс.88:21
Стих: Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници. Пс.44:8
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим!
Народът: Господи, помилуй.
Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.
Дяконът: И да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави за да изслушаме светото Евангелие.
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според Йоан.
Дяконът: Да внимаваме.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Утринно евангелие
Йоан 10:9-16
Иисус им рече: Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Възкресна песен (чете се в неделя и в Пасхалния период)
Четецът: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.
50 Псалом
Слава: По молитвите на боговенчаните царе, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.
Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.
Стихира, глас 2:
Паметта на благочестивия Константин изгря, като миро обилно излято днес, защото като пожела Христа, идолите пренебрегна, храм издигна на Този, Който заради нас бе разпънат, а на небето прие венеца на надеждата.
Литийна молитва (дяконът)
Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото Си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги и во веки веков.
Канон на преполовение, глас 4, господина Теофана.
Песнь 1.
Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей победи в пустинята войнството на Амалик.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Велия яже паче ума Владыко, Божественнаго Твоего воплощения, благодеяния сияют нам, дарове же и благодати, и Божественныя светлости, благоподатно истекающия.
Пришел еси Христе, светлости Божества испущая, праздника посреде явленно: праздник бо радостный спасаемых еси, и спасения нашего ходатай.
Премудрость, правда, Господи, и избавление у Бога Ты был еси нам, от земли к небесной преводя высоте, и Дух Божественный даруя.
Плоть Твоя истления во гробе не виде, Владыко, но яко составися кроме семене, тления не прият, последованию естества, пресущественно не работавшая.
Канон на светите равноапостоли, гл. 8:
Припев: Свети равноапостолни Константине и Елено, молете Бога за нас.
Еди́не Небе́сный Царю́, ца́рствующаго греха́ ны́не во мне Твои́х уго́дников мольба́ми смире́нную ду́шу мою́ свободи́.
Го́рняго быв рачи́тель Ца́рствия, блаже́нне Константи́не, Царю́ всех и Влады́це, умо́м чи́стым ве́ровав, послужи́л еси́.
Све́том облиста́вшися Богонача́льным, тьму́ неразу́мия оста́вила еси́ вои́стинну, Богому́драя Еле́но, прии́скренно Царю́ веко́в порабо́тала еси́.
Богоро́дичен: Две́рь Боже́ственнаго восто́ка, отве́рзи ми две́ри покая́ния и от двере́й смертоно́снаго греха́ хода́тайством Твои́м изба́ви мя, Влады́чице.
Песнь 3.
Ирмос: Твоята Църква се весели за Тебе, Христе, като казва: Ти си моята сила, Господи, прибежище и опора.
Вод животворных источники отверзл еси Церкви, аще кто жаждет, усердно да приходит и пиет, вопия Блаже.
От земли убо на небо вознестися, проявленно глаголал еси: с небесе же Духа послати обещал еси Святаго.
Естеством животворяй, и от Девы родивыйся Господь, всем верным дарова безсмертие, яко Благоутробен.
На равноапостолите:
Возме́здия Небе́сная получи́ти потща́лся еси́, те́мже зову́щему, Богому́дре, после́довал еси́, и тьму́ оста́вил еси́, о́тче, пре́данныя ти ле́сти, и свети́льник Ду́хом Боже́ственным был еси́.
Христу́ прилепи́вшися и на Него́, всечестна́я, всю возложи́вши наде́жду, свяще́нная Его́ места́ дости́гла еси́, в ни́хже пречи́стыя стра́сти, воплоти́вся, претерпе́, Преблаги́й.
Спаси́тельное ору́жие, неразори́мое одоле́ние, христиа́нскую наде́жду, Крест Честны́й, за́вистию сокрове́нный, ты яви́ла еси́, Боже́ственным распаля́ема жела́нием, Богоблаже́нная.
Богоро́дичен: Свяще́ннаго гражда́нства отпа́д, Пречи́стая, приложи́хся ското́м и осужде́н ве́сь бых; Я́же Судию́ ро́ждшая, вся́каго осужде́ния изба́ви и спаси́ мя.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Кондак на преполовение, гл. 4. Подобен: Вознесыйся:
Празднику законному преполовляющуся, всех Творче Владыко, к предстоящим глаголал еси Христе Боже: приидите и почерпите воду безсмертия. Темже Тебе припадаем, и верно вопием: щедроты Твоя даруй нам, Ты бо еси источник жизни нашея.
Седален на равноапостолите, глас 8.
Подо́бен: Прему́дрости:
Чу́вства просте́р к Небеси́ и зве́здную навы́кнув добро́ту, от сих тайноучи́м быва́я вся́ческих Го́спода, кре́стное же ору́жие посреде́ облиста́, напису́я о сем побежда́ти и держа́вным бы́ти. Те́мже, души́ твоея́ отве́рз очеса́, письмо́ проче́л еси́ и о́бразу научи́вся, Константи́не всече́стне, моли́ Христа́ Бо́га согреше́ний оставле́ние дарова́ти пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять твою́.
Слава, и ны́не, на преполовение, гл.8: Подобен: Премудрости Слова:
Премудрости воду и жизни, источая мирови, всех Спасе призываеши почерпсти спасения воды: Божественный бо закон Твой приим человек, в себе угашает прелести углие, отонудуже во веки не вжаждет, ни престанет насыщения Твоего Владыко Царю Пренебесный. Сего ради славим державу Твою Христе Боже, прегрешений оставление просяще низпослати богатно рабом Твоим.
Песнь 4.
Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: слава на Твоята сила, Господи!
Растерзав смерти врата силою Твоею, пути жизни сказал еси, безсмертия же двери отверзл еси, верою зовущим: слава силе Твоей Господи.
Преполовение всех и конец имеяй, и начала яко безначален обдержай, стал еси посреде вопия: Божественных богомудрии приидите даров насладитеся.
Яко Бог и всех имеяй власть, яко силен державу низложив смерти, послати обещался еси Христе Духа Святаго, от Отца происходящаго.
Богородичен: Даеши богатно благодать Тебе поющим, и из Тебе рождшагося превечнаго Слова, Мати неискусобрачная, прегрешений оставление сим просящи, Пречистая.
На равноапостолите:
С Небесе́, я́ко Па́вла тя дре́вле, уловля́ет Христо́с Госпо́дь, Константи́не, науча́я тя Царя́ Еди́наго Сего́ почита́ти.
Пресве́тлым зна́мением тя, блаже́нне, звезда́ми Христо́с Со́лнце озаря́ет и свети́льника тя омраче́нным показа́.
И нра́вы Боголюби́ва и Боже́ственными дея́нии досточу́дна, блаже́нная, была́ еси́: сего́ ра́ди ве́рою тя сла́вим.
Явля́еши кры́емую ле́ты мно́гими ны́не Боже́ственную побе́ду Креста́, и́мже спасо́хомся и де́монския пре́лести изба́вихомся.
Богоро́дичен: Ду́шу мою́ озари́, омраче́нную согреше́ньми,/ Я́же Со́лнце пра́вды ро́ждшая, Присноде́во.
Песнь 5.
Ирмос: Ти, Господи, моя Светлина, дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.
Божественных праздников преполовения достигше, совершенною божественною добродетелию обучитися потщимся богомудрии.
Яко воистинну священное настоящее торжество преполовение: превеликих бо праздников корень, и светится обоюду.
Богородичен: Ум архангельский не может разумети Твое неизреченное из Девы и пречистое рождество, Спасе Многомилостиве.
На равноапостолите:
У́треневав к незаходи́мому Со́лнцу и Влады́це, царю́ Богому́дре, све́та испо́лнен был еси́.
Любо́вь и соверше́нное милосе́рдие, я́ко порфи́ру, нося́щи, всели́лася еси́ ны́не в Вы́шняя Ца́рствия.
Совокупи́лася еси́ со безпло́тных, Еле́но, ликостоя́нии, Бо́гу угоди́вши доброде́тельными твои́ми дея́нии.
Богоро́дичен: Де́во, ду́шу мою́ очи́сти, оскверне́нную сластьми́ теле́сными, наве́том змии́ным.
Песнь 6.
Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с хвалебен глас“ – Църквата вика към Тебе, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.
Преполовение Пятдесятницы наста днесь, отсюду Божественныя убо Пасхи, Божественнейшею светлостию озарившееся, отонудуже Утешителевою благодатию сияющее.
Глаголал еси в храме Христе предстоя, иудейским собором Свою славу открывая, и предъявляя сродство к Родителю.
Богородичен: Буди ми предстательница, и стена нерушимая, от мирских мя соблазнов избавляющая, едина Богородительнице, и божественным светолитием освещающая.
На равноапостолите:
Собра́л еси́ Богоно́сных оте́ц блаже́нный лик пресла́вно и те́ми, Константи́не, всех обурева́емая сердца́ утверди́л еси́ единоче́стна славосло́вити Ро́ждшему, Сло́ва и сопресто́льна.
Ве́ровавши в Го́спода жи́ва, е́же бы́ти всем подаю́щаго, ме́рзских и су́етных и́долов ме́ртвенная отри́нула еси́ служе́ния и прия́ла еси́ ра́достно, Еле́но, Ца́рство Небе́сное.
Дла́нию Твое́ю окормля́еми, Сло́ве, неве́дения глубоча́йшую тьму́ и лю́таго безбо́жия бу́рю Тобо́ю ца́рствовавшии отри́нуша и приведо́шася к ти́хим благоче́стия приста́нищам, ра́дующеся.
Богоро́дичен: Исцели́ неисце́льно неду́говавшее и ухапле́нием лука́ваго лю́те уязви́вшееся се́рдце мое́, Отрокови́це, и Твоего́ исцеле́ния сподо́би, и спаси́ мя, на Тя наде́ющагося, мольба́ми Твои́ми, Пречи́стая.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме, …
Кондак гл. 3: Днес Константин с майка си Елена издига кръста, всепочитаното дърво, което е за всички юдеи посрама, на верните царе оръжие срещу противниците, дървото което за нас се яви велико знамение, и на война страшно.
Икос: Верният Константин с майка му да ги почетем, защото както Давид, така и те чуха думите, та в кедрите, хвойните и кипарисите, трисложния кръст познаха, неговото спасително страдание последваха да видят юдеите, та да се подготвят да покажат на хората великото оправдание, скрито заради тяхната завист и ненавист, а като го намериха им го показаха. Затова и те (светиите) се явиха победители над всички, защото носеха необоримо оръжие, велико знамение и на война страшно.
В този месец, в двадесет и първия ден празнуваме паметта на светите равноапостоли, цар Константин и майка му – царица Елена. По техните молитви, Христе Боже наш, помилуй и спаси нас. Амин!
Песнь 7.
Ирмос: В персийската пещ Авраамовите отроци, разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото обгаряни от пламъка, викаха: благословен си в храма на Твоята слава, Господи!
Крепостию Спасе смертную разорь силу, стезю жизни показал еси человеком, благодарно Тебе зовущим: благословен еси в храме славы Твоея Господи.
Плоть носяща видяще, не разумеша собори еврейстии Слове Тя Божий: но мы Тебе воспеваем: благословен еси в храме славы Твоея Господи.
Богородичен:
Вышняго освященное божественное селение, радуйся! Тобою бо дадеся радость Богородице, вопиющим: благословена Ты в женах еси, Пренепорочная Владычице.
На равноапостолите:
Твоя́ повеле́ния сохраня́я, повину́ся Твоему́ зако́ну Константи́н. Те́мже беззако́ннующих низложи́ ополче́ния, вопия́ Тебе́: Го́споди Бо́же, благослове́н еси́.
Дре́во, е́же всех извле́кшее, досточу́дне, из ро́ва поги́бели, загребе́нное за́вистию, нам открыва́еши, погреба́яй де́моны всегуби́тельныя во ве́ки.
Дея́нии Боже́ственными создала́ еси́ се́рдце твое́ це́рковь Бо́гу, Еле́но, и хра́мы свяще́нныя Тому́ соде́лала еси́, иде́же пло́тию пречи́стыя нас ра́ди подъя́т стра́сти.
Богоро́дичен: Во́лею мое́ю согреша́яй и порабоще́н безме́стными обы́чайми, ко обы́чному Твоему́ ны́не притека́ю милосе́рдию, отча́яннаго спаси́ мя, Пресвята́я Богоро́дице.
Песнь 8.
Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова, а препасани с добродетели отроците, подвижниците на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: всички творения Господни, благославяйте Господ.
Красен из гроба востав, Божества славою украшен, апостолом Твоим Господи явился еси, Духа обещаяся тем послати действо, вопиющим: благословите вся дела Господня Господа.
Умертвив ада яко Бог живоначальнейший, всем источил еси живот вечный, егоже ныне воображают явственнее, светоносных дней сих радости, вопиющим: благословите вся дела Господня Господа.
Лучи, яко Солнце Христе правды явився, миру послал еси апостолы Твоя, носящия Тебе свет непостижимый, и неведения мглу очищающия и вопиющия: благословите вся дела Господня Господа.
Богородичен: Се ныне оскуде яве от Иудина племене князь и вождь: Ты бо Всенепорочная родила еси, прежде обещанное чаяние языков, Христа Бога, Емуже поем: благословите вся дела Господня Господа.
На равноапостолите:
Я́ко багряни́цею, сла́вне, оде́явся милосе́рдием, и я́коже хлами́дою, в до́брую кро́тость венце́м укра́шен был еси́ доброде́телей соверше́нным умо́м и, преста́влься от земли́ к Вы́шнему Ца́рствию, зове́ши: иере́и, благослови́те, лю́дие, превозноси́те Христа́ во ве́ки.
Веселя́щуюся ви́дящии с сыно́м тя Богому́дрым, сла́вная Еле́но, в Бо́жий Ца́рствии, Христа́ велича́ем, ваш честны́й пра́здник показа́вшаго нам, па́че лучи́ со́лнечныя нас озари́вший, ве́рно пою́щих: лю́дие, превозноси́те Христа́ во ве́ки.
Я́ко чу́дно жела́ние твое́ и нрав Боже́ственный, сла́вная Еле́но, жена́м похвало́: мест бо дости́гши, честны́я стра́сти подъе́мших, Влады́це всех хра́мы прекра́сными удобри́ла еси́, вопию́щи: лю́дие, превозноси́те Христа́ во вся ве́ки.
Богоро́дичен: Души́ моея́ о́чи, мно́гими преступле́нии ослепле́нныя, Богоро́дице, просвети́, ум мой умири́ и се́рдце, молю́ся, смуще́нное сластьми́ многообра́зными, и спаси́ мя, вопию́ща: иере́и, благослови́те, лю́дие, превозноси́те Чи́стую во вся ве́ки.
Песнь 9.
Ирмос: Крайъгълен камък се отсече от тебе – девствената планина, не с човешка ръка, Дево; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, те величаем.
Новому и чистому жительству, от Христа научившеся, сие даже до конца сохранити полезно вси потщимся яко да Святаго Духа пришествие восприимем.
Ты мое смертное Жизнодавче, обложением безсмертия, и нетления благодатию облек Спасе, совоскресил еси, и Отцу привел еси, временную мою разрушив брань.
В небесное паки житие звани бывше, ходатайства силою истощившагося даже и до рабия образа, и нас вознесшаго, Сего достойно возвеличим.
Богородичен: Яко корень, источник и вину нетления, Тебе Дево вси вернии уведевше, похвалами почитаем: Ты бо ипостасное безсмертие нам источила еси.
На равноапостолите:
Гроб, иде́же лежи́т свяще́нное, Константи́не, и честно́е те́ло твое́, зарю́ Боже́ственных исцеле́ний чи́сте приступа́ющим всегда́ источа́ет, страсте́й разли́чных тьму́ отгоня́ и све́том невече́рним просвеща́я восхваля́ющих тя.
Свя́то свою́ сконча́вши жи́знь, со святы́ми ны́не всели́лася еси́, освяще́ния испо́лнена бы́вши и просвеще́ния. Те́мже и исцеле́ний всегда́ источа́вши ре́ки, и стра́сти попаля́еши, Еле́но блаже́нная, и напая́еши души́ на́ша.
Пребезнача́льне безсме́ртне Царю́, Ца́рствия Вы́шняго сподо́бил еси́, и́хже благоче́стно дре́вле оправда́л еси́ на земли́, е́же ца́рствовати, Го́споди, Тя возлюби́вших чи́сте, Еле́ну святу́ю и вели́каго Константи́на, и́хже моли́твами всех уще́дри.
Богоро́дичен: Всех Царя́ и Творца́ заче́нши, Де́во, родила́ еси́ и се ны́не, я́коже Цари́ца одесну́ю Сего́, Чи́стая, предстои́ши. Те́мже молю́ Тя: шу́ия ча́сти изба́ви мя в час суда́ и десны́м овца́м сопричти́.
Катавасии на Пасха, гл. 1
Песен 1
В деня на Възкресението да се просветим, о люде! Пасха, Господня Пасха! От смъртта към живота и от земята към небето Христос, нашият Бог, преведе нас, които пеем победната песен.
Песен 3
Елате да отпием от новото питие, не вода, извираща чудесно от безплоден камък, а вино от източника на нетлението, извиращ от Христовия гроб, в който се утвърждаваме.
Песен 4
На божествена стража да застане заедно с нас боговдъхновения пророк Авакум и да се покаже като светоносен ангел, който вика с ясен глас: „Днес дойде спасението на света, понеже Христос възкръсна като всесилен!“
Песен 5
Нека станем рано с изгрева и да принесем на Владиката вместо миро – песен и ще видим Христа – Слънцето на правдата, Което възсиява, дарявайки живот на всички!
Песен 6
Ти слезе в земната преизподня, о Христе, и съкруши вековните прегради, които държаха пленниците на смъртта и както Йона от кита, Ти тридневен възкръсна от гроба!
Песен 7
Оня, Който избави тримата отроци в пещта Се въплъти и страда като смъртен човек и чрез страданията, смъртното облече в дрехата на безсмъртието; Той единствен е благословен и преславен Бог на нашите отци.
Песен 8
Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Това е определеният и Свят ден, първата Събота, цар и господар на дните, празник на празниците и тържество на тържествата, в него благославяме Христа во веки.
Честнейшую
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
Песен 9
Ангелът викаше на Благодатната: „Чиста Дево, радвай се! И пак ще кажа: Радвай се! Твоят Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите възкреси.“ Люде, веселете се!
Сияй, сияй, нови Йерусалиме, славата Господня над тебе възсия; ликувай сега и се весели, Сионе, възсияй, чиста Богородице, за Възкресението на Родилия Се от тебе.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава…
Светилен, по Жени услишите:
Вие се явихте наистина светилници, като просветихте цяла вселена с благочестието на вярата, боговенчани Константине и Елено славна. Възвеличеният от вас Христос с песни славословим, Дивният между светиите.
Слава, по Учеником:
Не от човек прие царската власт, Константин Велики с майка си, но от Божествената благодат, защото на небето осветен видя кръста – Божествената победа, с него погуби враговете, идолската измама разруши, в света укрепи Православната вяра.
И сега, на празника, Подобен: Небо звездами:
Чашу имеяй неистощимых даров, даждь ми почерпсти воду во оставление грехов, яко содержимь есмь жаждею, Благоутробне едине Щедре.
Хвалитни стихири на Всякое дихание: гл. 8, по О, преславнаго чудесе!
Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2
Радвай се, Константине премъдри, изворе на Православието, който напояваш винаги със сладки води всичко под слънцето. Радвай се корене, от който израстна плод – хранещ Църквата Христова. Радвай се, преславна похвало до краищата на света, най-първи между християнските царе. Радвай се, радост на верните!
Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3
Царуващият над тварите (Христос) благопокорно предвиди твоето сърце, премъдри, със слава те плени, въпреки че си бил държан от безсловесието, и като озари твоя ум за разбиране на благочестието, показа те на света светозарен като слънце, и спускащ лъчи от Божествени дела, преславна.
Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). Пс.150:4
Като избрана земя си приела, всехвална, Господните учения. С добродетелни дела добри плодове си дала, с които нашите помисли храниш, да се уподобяваме на тебе, Елено премъдра. Затова днес радостно празнуваме твоята тържествуваща памет.
Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! Пс.150:5-6
С елей на радост преславно си помазал Твоите съучастници, Христе, Константин и Елена, които възненавидяха лъжата и Твоите добродетели пожелаха, а тях си сподобил с Твоето небесно Царство, първи на земята благочестиво царуващи, Слове, по Твоята заповед.
Слава, гл. 8, от патр. Методий:
Царят на царете и Бог, Който с богати дарове украсява достойните, Сам от небето, както и преславния Павел, чрез кръстното знамение теб улови, Константине, като каза: с него побеждавай твоите врагове! Като го потърси с богомъдрата си майка и го намери, тях властно си ги обърнал в бягство. С нея се моли на единствения Човеколюбец за преславните царе и христолюбивото войнство, и за всички, които верно извършват твоята свята памет, да се избавим от всеки гняв.
И сега, на преполовение, глас 4. Анатолиа.
Просветившеся братие, Воскресением Спаса Христа, и достигше преполовения праздника Владычня, приискренно сохраним заповеди Божия, да достойни будем и Вознесение праздновати, и пришествие получити Святаго Духа.
Велико славословие
Тропар, гл. 8: По С висоти снизшел
Като видя на небето образа на Твоя кръст, и както Павел не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царствуващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.
