Обрезание Господне и
Свети Василий Велики
- Службата я посвещавам на моя събрат и приятел, свещеник Васил Коройчев от Асеновград и съпругата му, Атанаска, която има рожден ден. На многая лета, Коройчеви!
Вечерна
Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 8:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.
На Обрезанието, глас 8. Самогла́сны:
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)
Снизхождайки към човешкия род, Спасителят се съгласи да бъде увит в пелени; и не се отврати от обрязването по плът, когато беше на осем дни по майка Си, но безначален по Отца Си. Към Него, верни, да извикаме: Ти си наш Бог; помилвай ни. (2 пъти)
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)
Същата стихира.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)
Всеблагият Бог не се срамуваше да бъде обрязан по плът, но предложи Себе Си като спасителен образ и пример за всички нас, защото Той създаде закона и се подчини на собствените Си заповеди и изпълни думите на пророците относно Себе Си. Ти, Който държиш света в ръцете си, но Си повит в пелени, Господи, слава на Тебе!
Стихири на св. Василий, глас 4,
Подобен: Зва́нный свы́ше:
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
Съименниче на царството, когато ти, царското свещенство, пасеше Христовия народ с мъдра разсъдителност и изкуство, тогава с венец на царството те украси, отче Василие, Царят на царете и Господарят на всичко, познаван като вечен и събезначален Син на Своя Родител. Него моли да спаси и просвети нашите души.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Украсен с епископски одежди, проповядваше евангелието на царството с радост, Василие, като изля потоци от учение за Църквата, чрез които сега просветени, се научихме как да прославяме едно Божество, Което е в Отец Вседържител и в Единородното Божествено Слово и Светия Дух, Него (Бог) проповядваме и славим в Три Лица неразделно. Моли Го да спаси и да просвети душите ни!
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)
Ти живееш с небесните войнства и си настанен сред тях, отче Василие, защото си подражавал на техния живот, твоя живот чист като светлина, още докато си живял в тялото с другите на земята, ти си бил безплътен. Като се наслаждаваме сега на твоето боговдъхновено учение, моли Христос, нашия Бог, да ни избави от неволите и мрака на невежеството, и да спаси и просвети душите ни.
Слава, глас 8. От свети Анатолий, патриарх Константинополски:
Ти си бил любител на Премъдростта, преподобни, и от всичко съществуващо си предпочел живота по Бога, разсъждавайки върху смъртта, оправдано си пренебрегнал живота, като си преодолял плътските страсти с усилията на въздържанието и с изучаването на Божия закон, с богатството на добродетелите си запазил непоробено достойнството на душата си, цялото плътско мислене си подчинил на духа, затова, като намрази плътта и света, и господаря* на света, и предстоиш пред Христос, измоли за душите ни голяма милост.
* дявола (Еф.6:12)
И сега, глас същия, първата стихира:
Снизхождайки към човешкия род, Спасителят се съгласи да бъде увит в пелени; и не се отврати от обрязването по плът, когато беше на осем дни по майка Си, но безначален по Отца Си. Към Него, верни, да извикаме: Ти си наш Бог; помилвай ни.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Прокимен на деня.
Паримии
Из книга Битие – чтение (17:1-2, 4b-7, 3a, 9-12a, 14).
Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. Ти ще бъдеш баща на много народи, и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. Тогава Аврам падна ничком и се поклони Господу. И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им. Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе в родовете им: обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас. На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол. А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът на осмия ден, тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.
Из Притчи Соломонови – чтение (8:23-30).
Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, – аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време.
Из Притчи Соломонови – чтение.
От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите – развратеното. Неверни къпони (везни) са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна. Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакването на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада е нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденстват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
На литията, стихира на храма,
и следните на св. Василий, глас 3. От патр. Герман:
С чистия си живот, свети Василие, ти внесе в душата си Христос, Извора на живота, и си излял по целия свят реки от благочестиви учения, и от тях си напоил верния народ на църквата, като плод на устата им изповядват вярата, принасят благодат на Него, Който прославя паметта ти през всички векове.
Мирото, което се изля чрез благодатта върху тебе, те помаза да свещенодействаш на Евангелието на небесното царство, показан от Бога Василие, и като стана благоухание на Христос, изпълни вселената с миризмата на Неговото учение; затова като приемеш благочестивите песни на рабите си, изпроси голяма милост за нас, които те славим.
Византиево: Облечен в архиерейски одежди, поборниче на Троицата Василие, ти застана пред престола на съдията, прие мъчения за вярата, и показа страдалческа издържливост, посрами яростта на епарха, който се разгневи чрез силата на нечестието и те заплаши с безмилостно разчленение на тялото, но ти, отче, сериозно разсъди и доброволно стана мъченик, затова получи венеца на победата от Христос, Който има голяма милост.
Слава, глас 6:
Благодат се изля в устата ти, преподобни отче, и беше пастир на Църквата Христова, като учеше словесните овци да вярват в единосъщната Троица в едно Божество.
И сега, глас 8: (първата на Господи воззвах).
Снизхождайки към човешкия род, Спасителят се съгласи да бъде увит в пелени; и не се отврати от обрязването по плът, когато беше на осем дни по майка Си, но безначален по Отца Си. Към Него, верни, да извикаме: Ти си наш Бог; помилвай ни.
Стиховни стихири на светителя, глас 1.
Византиево: О, Боже́ственная и свяще́нная Христовы Це́ркве пчело́, Василие всеблаже́нне! Ты бо Боже́ственнаго жела́ния жа́лом тебе́ вооружи́в,богоме́рзких ересе́й хулы́ уязви́л еси́и душа́м ве́рных благоче́стия сла́дость сокро́виществовал еси́. И ны́не Боже́ственнаго рая́ нетле́нныя проходя́ па́жити,помина́й и нас, предстоя́ Тро́ице Единосу́щней.
Стих: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4)
Васи́лия мона́ха: Всех святы́х собра́л еси́ добродетели,о́тче наш Василие: Моисе́еву кро́тость и Илиину́ ре́вность, Петро́во испове́дание, Иоа́нново Богосло́вие. Я́ко Па́вел, вопия́, не преста́л еси́: кто изнемога́ет, и аз не изнемога́ю? Кто соблажня́ется, и аз не разжиза́юся? Те́мже, с ни́ми водворяя́ся, моли́ спасти́ся душа́м на́шим.
Стих, глас 2: Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда. (Пс.36:30)
Иоа́нна мона́ха: Су́щих извы́к естество́и всех усмотри́в настоя́тельное, Еди́наго обре́л непоколе́блема, Пресу́щнаго су́ща Соде́теля всех, Ему́же и па́че приложи́вся, не су́щих жела́ние отве́ргл еси́, моли́ и нам Боже́ственнаго жела́ния получи́ти, священноявле́нне Василие.
Слава, на св. Василий, глас 6:
Приел си благодатта на чудесата от небето и си изобличил идолската измама с поучения, ти си славата и крепостта на светителите, всеблажени Василие, и си пример за всички преподобни. Като имаш дръзновение пред Бога, моли Му се да спаси душите ни.
И сега, на обрезанието, глас 8: (от Господи воззвах)
Всеблагият Бог не се срамуваше да бъде обрязан по плът, но предложи Себе Си като спасителен образ и пример за всички нас, защото Той създаде закона и се подчини на собствените Си заповеди и изпълни думите на пророците относно Себе Си. Ти, Който държиш света в ръцете си, но Си повит в пелени, Господи, слава на Тебе!
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропар на светителя, глас 1:
Твоята проповед се разнесе по цялата земя – тя прие твоите слова, с които достойно поучаваше, изясни естеството на всичко съществуващо, разкраси човешките нрави, преподобни отче, който си царствено свещенство, моли Христос Бог да се спасят нашите души.
Слава, и сега, на Обрезанието, глас същия:
Иисусе, Който във висините седиш с безначалния Отец и Божествения Твой Дух на огневиден престол, благоволи да се родиш на земята от Дева, непозналата мъж Твоя Майка. Затова бе обрязан като човек на осмия ден. Слава на Твоето благоволение, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, единствен Човеколюбче!
Отпуст
Свещеникът: Благоволилият в осмия ден да се обреже по плът заради нашето спасение Христос, истинският наш Бог…
————————————————————————-
УТРИННА
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь, на глас 1
Пс. 117
Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!
Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.
Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.
Тропар на светителя, глас 1:
Твоята проповед се разнесе по цялата земя – тя прие твоите слова, с които достойно поучаваше, изясни естеството на всичко съществуващо, разкраси човешките нрави, преподобни отче, който си царствено свещенство, моли Христос Бог да се спасят нашите души. (2 пъти)
Слава, и сега, на Обрезанието, глас същия:
Иисусе, Който седиш на огневиден престол във висините заедно с безначалния Отец и Твоя божествен Дух, Ти благоволи да се родиш на земята от непозналата мъж Девица, Твоя майка, затова беше обрязан като човек на осмия ден. Слава на Твоето всеблаго решение, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождане, единствени Човеколюбче!
Малка ектения, възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Първи седален, глас 5.
Подобен: Собезнача́льное:
Всички да възхвалим Василий като царско украшение на Църквата, неизчерпаемо съкровище на учението, защото чрез него той ни възпита да почитаме Светата Троица, Която е обединена по същество, а разделена по лица.
Слава, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:
Премъдри Василие, като стоиш пред Троицата, моли се да получим в Съдния ден, ние, които те възпяваме и почитаме твоята памет, благодат, милост и очистване на греховете, та и с уста и сърце да възпяваме Единствения човеколюбец.
И сега:
Творецът на всичко и Владиката на света, Който е горе заедно с Отца и Духа, като осмодневен младенец се обрязва на земята. Наистина са чудни и божествени Твоите дела, защото Ти, Владико, Който си изпълнението на закона, се обряза заради нас.
Втори седален, гл. 8, по Премудрости:
Богодостойно почерпил тайното богатство на неизказаната премъдрост, на всички си дарил от водите на православието, за да радва то в Бога сърцата на верните и достойно да оборва ученията на неверните, като и в двете чрез усилията си се показа непобедим поборник на Троицата, светителю Василие. Моли се на Христос Бог да дарува прошка на прегрешенията на тези, които с любов празнуват твоята света памет!
Слава, гл. 3, по Божественния вери:
С догматите на вярата, извлечени от твоето учение, се напоил като с вода цялата вселена, защото в тебе наистина пребиваваше Изворът на живота, Василие. И като получил дръзновение, боговдъхновени, моли Го да ни дарува велика милост.
И сега, гл. 4:
Невидимият по естество, сега Се вижда по плът: несъздаденото Слово, от чистата Дева сега се съгражда. Затова и по закона, заради нас човеците, като осмодневен младенец Го обрязват. Да Му се поклоним като на наш Спасител!
Полиелей и величание за светител (К., стр. 90)
Величание на Обрезанието:
Величаем Те, Животодавче Христе, и почитаме обрязването според закона на пречистата Ти плът. Алилуйя.
Величание на светителя общ:
Величаем те, светителю Христов Василие, и почитаме твоята свята памет, защото ти молиш за нас Христос, нашия Бог. Алилуйя.
Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…
Седални след полиелея, гл. 8, по Премудрост и Слово:
Светителю Василие, със силата на божествените думи ти срази мрачните ереси и надви цялата Евномиева гордост, като обяви на хората, че Духът е Бог, и с издигането на ръцете си унищожи враговете, напълно отхвърли култа на Савелий и премахна цялото мъдруване на Несторий; моли се на Христос Бог да дарува прошка на греховете на тези, които с любов празнуват твоята света памет!
Слава:
Благодатта на твоите божествени слова и тайнствената висота на догматите стана за нас стълба на божествено издигане, защото с духовната тръба, отче, си проповядвал божественото учение; затова в отплата за твоите подвизи, преподобни светителю Василие, си настанен на място тревисто; моли се на Христос Бог да дарува прошка на греховете на тези, които с любов празнуват твоята света памет!
И сега, Богородичен:
Владиката на всичко и Творецът, като прие плът от твоята пречиста утроба, показа те застъпница на човеците, всенепорочна, затова всички към тебе прибягваме да търсим очистване от греховете, Владичице, и да се избавим от вечната мъка и от цялата злоба на лютия властелин на света; затова и ти пеем: моли се на твоя Син и Бог да дарува прошка на греховете на тези, които с вяра се покланят на твоята всесвята Рожба.
По руски миней четем надгробното слово на Григорий Богослов
за Василий Велики, първите 4 части (Аще изволит предстоятел, чтец читает).
1
Преди си мислех, че е същото да живее тяло без душа и аз без теб, възлюбен Христов слуга, Василий. Но претърпях раздяла, а все още съм жив. Дълго ли ще чакам? Защо не ме вземеш оттук и не ме въведеш със себе си в лика на блажените? Не си тръгвай, не ме оставяй! Кълна се в гроба ти, че никога, дори да искам, няма да те забравя. Ето думата Григориева!
2
Когато Троицата поиска за Себе си духа на богомъдрия Василий, който с нетърпение бързаше да се пресели, тогава цялата небесна армия се зарадва, когато го видяха да тръгва, а всеки кападокийски град ридаеше. Ще кажа още повече: тогава великият свят извика: „Нямаше проповедник, нямаше никой, който като възел, държи красивия свят заедно.“
3
Целият свят – притежание на равномощната Троица – е разтърсен от колебанията на противящите се учения. А устата на Василий (уви! уви!) е сключена мълчаливо. Събуди се, Василие, и спри бурята със своето слово и своето свещенодействие. Тъй като само ти ни показа, че както живота е равен на учението, така и учението е равно на живота.
4
Един е Бог, който царува във Висините; а нашия век видя един достоен архиерей. Това си ти, Василие, гръмогласният вестител на истината, светлото око на християните, озаряващо с духовна доблест голямата слава на Понт и Кападокийците! Умолявам те, а сега се моли и принеси своите дарове за света.
Степенни (стъпални), глас 4.
Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:
От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.
И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.
Прокимен, гл. 4: Устата ми ще изговорят мъдрост и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4) Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената. (Пс.48:2)
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй.
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец, Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.
Дяконът: И за да се удостоим да изслушаме от светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме от светото Евангелие.
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеника: Ще се чете из светото Евангелие според Йоан.
Дяконът: Да внимаваме!
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Евангелие от Йоан (10:1-9), зачало 36.
50 псалом. (Чете се)
Слава, гл. 6: По молитвите на светителя, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Стихира след 50 псалом, гл. 6:
Изля се благодатта чрез твоите уста, преподобни отче, и си бил пастир на Христовата църква, като учеше словесните овци да вярват в единосъщната Троица като в едно Божество.
Литийна молитва (дяконът)
Канони, гл. 2, на Обрезанието (писан от Стефан)
и канон на св. Василий (от Йоан Дамаскин) на същия глас.
Песен 1
Ирмос: Дойдете, люде, да пеем песен на Христа Бога, Който се прослави, като раздели морето и упътваше народа, спасил го от египетското робство.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Като символ на бъдещето, осмият ден е озарен и осветен от Твоята доброволна нищета, Христе, защото в този ден Ти беше обрязан по плът според закона.
Христос приема обрязването на осмия ден след раждането Си и в този ден предобразната сянка е облечена от светлината на изгряващата нова благодат.
Канон на св. Василий, на 8. Творение на св. Йоан Дамаскин, глас и ирмос същия.
Припев: Светителю Василие, моли Бога за нас!
Подобаваше, Василие, да започне хвалението на твоя глас, а ти, отче, приеми молитвата на нас, които го желаем, и ни дай изобилна благодат.
Ти премина през трудния път чрез добродетелите си и стигна до гладкия и истинския небесен вход, и стана пример за всички, Василие.
Ти укроти играта на страстите, които покваряват тялото с желанието да познаеш Бога, така си влязъл в нетленните царства, отче Василие.
Ти с духовен меч посече душевните, същевременно и телесните страсти, Василие, и се принесе в жертва на Владиката.
Слава: Бидейки пазител на неизказаните тайни, Василие, ти ни научи на тайната на Христовото царство, свети отче, като ясно ни освети с Троичната светлина.
И сега: Богородичен: Кой може достойно да опише твоето неизразимо зачеване? Защото ти, Всечиста, роди в плът Бога, явилият ни се Спасител и Господ.
Песен 3
Ирмос: Утвърди ни в Тебе, Господи, Който на Кръстното дърво умъртви греха и Твоя страх всели в сърцата на нас, които Те възпяваме.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Станало плът, Свръхестественото Слово бе обрязано като завършек на Закона, давайки ни божествените първи плодове на благодат и нетленен живот.
С въплъщението, Христос стана изпълнител на Закона, а не противен на Бога, и затова благоволи да бъде обрязан на осмия ден.
На светителя
Припев: Светителю Василие, моли Бога за нас!
Твоята памет, отче, заедно заблестя и се сля с Христовото рождение, чието неизказано тайнство ти изясни с твоето учение.
Утвърден в страха Господен, който е начало на мъдростта, с любов си се стремял към възвишената премъдрост, о Василие.
Изпълнен с различни поуки, ти стана светлина за света, не само за долния и преходен, а и много повече за по-добрия живот, Василие.
Слава: Ти се възнесе с дела, премъдри Василие, като показа делата като път към най-святи видения, и от тях се научи добре на разум.
И сега: Богородичен: В твоята утроба ти зачена безсеменно въплътения Бог и роди неизказано Този, Когото небесните сили не смеят да погледнат, чиста вечна-Дево.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Кондак на празника, глас 3.
Подобен: Де́ва днесь:
Господарят на всички претърпява обрязване и като благ обрязва човешките прегрешения, спасение дава днес на света: радва се във висините и Създателевият иерарх, светоносният и божествен Христов довереник Василий.
Седален на светителя, глас 8.
Подобен: Прему́дрости:
Усвоил премъдростта на Словото и отхвърлил писания Закон, ти на всички проповядва учението на благодатта и със своите беседи изглади скрижалите на душите, върху които написа божествените наставления. Затова и премина облачния мрак – покривалото на тялото и заблестя с духа си, светителю Василие. Моли Христос Бог да даде прошка на греховете на тия, които с любов почитат твоята свята памет.
Слава, и сега, на празника, глас 4. Подобен: Яви́лся еси́ днесь:
Като истинска бездна от човеколюбие Ти се облече, Владико, в образ на раб и прие обрязване по плът, като даруваш на всички люде Твоята велика милост.
Песен 4.
Ирмос: Чух, Господи вестта за Твоя промисъл и Те прославих, единствен Човеколюбче.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Обрязването престана, тъй като Христос доброволно се обряза, за да спаси много народи по благодат.
Осмият ден, в който Владиката беше обрязан по плът, изобразява за нас непрестанния живот на бъдещия век.
На светителя:
Припев: Светителю Василие, моли Бога за нас!
С раждането на Христос църквата се украсява като невеста, както и твоята памет, всеблажени.
Ти стана непобедим, защото се бори за Бога, Василие, като се покори пред всички Негови наредби.
Блаженият Василий е подарен от Бога на църквата като ограда и твърда стена.
Слава: Ти стана като остро сечиво за противниците на вярата и като огън, който пояжда измамата, отче Василие.
И сега: Богородичен: Молим те, Чиста, която зачена Бога безсеменно, винаги да се молиш за твоите раби.
Песен 5.
Ирмос: Подателю на светлината и Творецо на вековете, настави ни в светлината на Твоите заповеди, защото освен Тебе друг бог не знаем.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Без да смяташ, че е недостойно да облечеш формата на смъртен човек, Ти произлезе неизказано от девица Майка, Господи, и като Дете на закона си изпълнил закона.
Родилата (Богородица) се уподоби на нощта, понеже обичаше Израил*, сянката на Закона*, и от нея просия Христос, яви се Светлината на света.
* в смисъл Стария Завет.
** Христос е Закона.
На светителя:
Припев: Светителю Василие, моли Бога за нас!
Днес Църквата наистина почита двоен празник: и обрязването на Владиката, който се яви на земята като дете, и възпоменанието на мъдрия слуга и три пъти благословен.
Непостижимата светлина почива в тебе, преподобни, защото Христос те направи най-сияен светилник за света, затова възхваляваме паметта ти, Василие.
Битието, написано от Мойсей в тъмнината на Синай, ти разясни от Божествената съкровищница и го описа на всички, блажени Василие.
Слава: Нито законодателят Мойсей, нито Йосиф, който живя преди Закона, имаше достъп* до храната, за която ти говориш, Василие, защото ти предлагаш божественото тяло.
* букв. „разпределител на житото“ – има се предвид службата на Йосиф в Египет.
И сега: Богородичен: На тебе, родилата Христа, Твореца на всичко, викаме: радвай се, Чиста! Радвай се, защото направи Светлината да изгрее за нас! Радвай се, защото си вместила невместимия Бог!
Песен 6.
Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Законът получи своя край, когато Христос стана дете, защото като изпълнител на закона, получи обрязване и премахна проклятието на закона.
С появата Си, Христос накара съботите и обрязването на надменните евреи да спрат, и пролетта на благодатта засия!
На светителя:
Припев: Светителю Василие, моли Бога за нас!
Нахранил си обилно душите на бедните, изтощени от глад, Василие, и изпълнил си гладните сърца с всяка божествена радост.
Нахранил си богато гладните с небесна храна, защото твоето слово, Василие, е ангелски хляб и ти беше щедър раздавач на (духовна) пшеница.
С трудолюбието на пчела, Василие, ти събра цвета на всички добродетели и понеже стана опитен в тях, биваш ублажаван.
Слава: Побърза да се отделиш от света и да живееш с Бога, затова си оставил преходното и тленното, всеблажени Василие, и като мъдър си придобил непреходното.
И сега: Богородичен: Спаси от беди твоите раби, Богородице, защото всички, подир Бога, към тебе прибягваме, като към неразрушима стена и застъпница.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак на светителя, глас 4.
Подобен: Яви́лся еси́ днесь:
Показал си се непоколебима основа на Църквата, като даде на всички човеци неотнимаемото господство и го запечата с твоите повели, преподобни Василие, който ни показа небесата.
Икос: Великият Василий е съсъд на целомъдрието, уста на премъдростта и основа на учението ни, и мислено огрява всички; елате да застанем в Божия дом, пламенно да се взрем и да се насладим на неговите чудеса, и засияли от тяхната светлина като от светилник, да се сгреем от чистия дух на неговия живот, като подражаваме на неговата вяра, пламенност и смирение, чрез които той се показа жилище на истинския Бог. Затова му пеем: преподобни Василие, ти ни показа небесата.
В първият ден на месец януари празнуваме Обрезанието Господне и паметта на свети Василий Велики († 330 - 379 година), архиепископ на Кесария в Кападокия. По неговите молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси! Амин!
Песен 7.
Ирмос: Когато на полето Деир бе издигнат за поклонение златен истукан, Твоите трима момци пренебрегнаха безбожната повеля и бяха хвърлени в огън, но оросявани (в него), те пееха: благословен си, Боже на нашите отци!
Светлото и най-светло раждане на Христос изобразява днес тайната на бъдещото обновление, тъй като Спасителят е обрязан според обичая на Закона, но не като Бог, а като човек и като изпълнение на Закона.
За да изпълни закона, Създателят на закона днес доброволно се обрязва по плът, като обрязва злото* на греха и ни дава да казваме: благословен си, Боже на нашите отци.
* бук. зимата.
На светителя
Образът на Отца е Синът, а на Сина е Духът, а ти, Василие, си непорочното огледало на Духа, дом на цялата Троица. Блажена да е паметта ти, и онези, които я славят, сами ще се прославят.
Потопи ума си в непостижимите Божии дълбини и събра скъпоценни бисери на знанието, напълни света с премъдрост и научи всички да викат: благословен си, Боже на нашите отци.
О, единно вдъхновение на ума на свещена двойка, като една душа в две тела, неразделно събрани от божествено желание, Григорий във Василий, и Василий в Григорий, молете се сега на Христос за вашето стадо.
Показал си се, Василие, баща на сираците и защитник на вдовиците, и богатство за бедните, утеха за болните и наставник за богатите, опора за старците, възпитател на младите и правило в добродетелта за монасите.
Слава: Очисти ума си от всяка кална нечистота, Василие, погледна към духовното с желанието на духа си. Затова, като възпя Троицата, смело извика: благословен си, Боже на нашите отци.
И сега: Богородичен: Моисей някога те видя, Чиста, на планината Синай като горяща къпина, която без да изгори понесе неудържимия блясък на неизразимата Същност, съединена с грубата плът в една от светите ипостаси.
Песен 8.
Ирмос: Бога Слово, Който с неизказана мъдрост създаде всичко и приведе от небитие в битие, благославяйте като Господ, Господни творения и Го превъзнасяйте през всички векове.
На осмия ден Владиката се обрязва като дете и получава името Иисус, защото е Спасител и Господ на света.
Наред с осмия ден от Христовото раждане, достойно се свързва и на светителя славната памет, която празнуваме с вяра, като възпяваме Господа и Го прославяме во веки.
На светителя
Господа, Който по неизказан промисъл подари Василий на света като светлина на благочестието и тръба на богословието, благословете, дела Господни.
Благословете, дела Господни, Господа, който чрез щедрото Си действие се засели в мъдрия Василий и така той благочестиво говореше за Бога.
Наслаждавайки се на твоите свети слова, Василие, като празнуваме непрестанно твоя празник, викаме: благословете Господа, творения Господни.
Слава: Ти разпръсна лъчите на вярата по света, Василие, като го наставляваше чрез светлината единствено да прославят Триединното Същество. Благословете Господа, творения Господни.
И сега: Богородичен: Благословете, дела Господни, Господа, произлязъл преди времето от Отца, а в последно време изгря от Девата, безвременния Бог Слово.
Песен 9, наместо Честнейшую по-долу.
Катавасии на Богоявление (двойни): Глубины открыл есть дно. Гл. 2.
Бел. прев.: Първите катавасии са творение на преп. Козма Маюмски, а вторите, в ямбически шесттъпни стихове – на св. Йоан Дамаскин, но при превода ритъмът е изоставен.
* Превел от гръцкия оригинал проф. Иван Желев Димитров за Богоявление, 6 януари 2016 г.
Песен 1.
І. Могъщият в бран Господ се прослави, като откри дъното на морето и изтегли Своите по суша, а потопи в него противниците.
ІІ. Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Черното (в цсл. – Червеното) море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.
Песен 3.
І. Господ, Който дава сила на нашите царе и издига знамето на Своите помазаници, се ражда от Дева и отива да се кръсти; затова, вярващи, нека извикаме: никой не е свят, както е нашият Бог, и няма друг справедлив освен Тебе, Господи!
ІІ. Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото наслада е за Него да ни дава дарове.
Песен 4.
І. Чу (Йоан Кръстител), Господи, Твоите думи, които си изрекъл за него: „глас на викащия в пустинята“, а когато гръмко си извикал над водното множество, той свидетелства за Твоя Син и изцяло изпълнен от присъствието на Духа, извика: Ти си Христос, Божият мъдрост и сила!
ІІ. Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.
Песен 5.
І. Иисус, Началникът на живота, идва да премахне осъждането на първосъздадения Адам и макар като Бог да не се нуждае от очистване, падналия Той очиства в Йордан; в него уби враждата и дарява мир, който надвишава всеки ум.
ІІ. Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.
Песен 6.
І. Гласът на Словото, светилникът на Светлината, Зорницата, Предтечата на Слънцето, от пустинята зове всички народи: покайте се и предварително се очистете, защото се яви Христос, Който избавя света от тлението.
ІІ. Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.
Песен 7.
І. Проникналият росен полъх и слизането на Божия ангел запази невредими благочестивите младежи, събрани в огнената пещ; затова, освежени сред пламъка, те с благодарност отправиха песен: благословен си, всевъзпявани Господи на отците ни и Боже!
ІІ. (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.
Песен 8.
І. Вавилонската пещ показа странно чудо: тя стана извор на роса, защото Йордан щеше да приеме във водите си невеществения Огън и да покрие плътта на кръщавания Създател, Когото благославят народите и Го превъзнасят във всички векове.
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
ІІ. Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Честнейшую не пеем, а пеем припевите на Обрезанието: Величай, душо моя, Господ, Който прие обрязване на плътта според Закона.
Ирмос:
Възсиялия още преди слънцето Бог, дойде при нас по плът, като се въплъти неизказано от девическа утроба. Величаем те, благословена, всечиста Богородице!
Вторият хор пее същия припев и ирмос. Останалите три припева припяваме към тропарите.
Величай, душо моя, Приемащия обрязване в осмия ден.
Христос, Който е извън пределите на човешкото естество, свръхестествено се роди от Дева и, както повелява буквата на закона, се обрязва по плът и се показва Изпълнител на Закона.
Днес Владиката се обрязва по плът като младенец, изпълнявайки Закона.
Христос, Който е извън пределите на човешкото естество, свръхестествено се роди от Дева и, както повелява буквата на закона, се обрязва по плът и се показва Изпълнител на Закона.
Днес Владиката се обрязва по плът и се нарича Иисус.
Дойдете да отпразнуваме в святост славното именуване на Владиката Христос, защото Той днес благолепно беше наречен Иисус, а заедно с това да възвеличим и паметта на светителя.
На светителя
Величай, душо моя, Василий, великия между йерарсите.
Като вярно агне, Василие, си последвал живоносните стъпки на Пастиреначалника Христос, защото си побързал да предадеш душата си на тиранина цар, всеблажени отче, излагайки се предварително на голяма опасност заради Църквата.
Величай, душо моя, най-светлия светилник на вселената.
Когато най-пагубният от тираните видя всесвещения събор на Христовата църква, украсен от твоето епископство, мъдри Василие, той падна като ударен от гръм, защото не можеше да понесе светлината на Духа у тебе.
Слава, на светителя.
Величай, душо моя, украсилия Христовата църква.
Ти се удостои да имаш седалището на апостолите, да си в сонма на Христовите страдалци, в скинията на патриарсите, в насладата на праведниците и в числото на пророците, Василие, защото си станал довереник на Богородица и почител на Светата Троица.
И сега, Богородичен.
Величай, душо моя, Приснодевата, която ни избави от проклятието.
Единственият Господ, Който покрива горните Си покои с водите и възпира морето, Който е пресушил бездната и е приел плът от тебе, Чиста, бърза от Витлеем към Йордан, за да се кръсти по плът.
Ирмоси на Песен 9.
Двата лика заедно пеят първия припев на празника и ирмоса:
Недоумява всеки човек как по достойнство да те възхвали, затруднява се всеки ум, човешки и ангелски, как да те възпее, Богородице! Но ти, която си добросърдечна, приеми израза на вярата, защото знаеш нашата любов към Бога. Ти си закрилница на християните и ние те величаем.
Припев: Величай, душо моя, по-почитаната от небесните войнства – Девата, пречистата Богородица!
Ирмос:
О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение и по достойнство ти благодарим като на благодетелка, и поднасяме дара си – благодарствена песен.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…
Светилни, на св. Василий, по Духом во святилищи:
От любов към мъдростта ти обряза покривалото на душа си, отче, и чрез чудесата се показа като слънце на света, което озарява разума на верните, мъдри Василие, богомъдър почитател на Троицата и доверенник на Богородица!
Слава, и сега, на празника:
По плът се обрязва Този, Който изпълни закона, като осмодневен младенец – Този, Който сътвори вековете, и с пелени се повива като смъртен, и с мляко се храни Този, Който всичко държи с безмерната Си сила, и с едно движение го издига.
Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 6, гл. 5, по Радуйся:
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
На празника
Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)
Обрязване по плът приема Този, Който като Слово неизказано се родш от Отец без разделяне и откъсване, и като Бог от Бога неизменно пребивава в Божеството, затова, бидейки над закона, според закона избавя всички от клетвата на закона и дарява благословение свише; затова с песни възпяваме и с благодарност прославяме преблагото Му снизхождение, като Го молим да дарува на душите ни велика милост.
Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)
Същият.
На светителя
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Като си станал Божи син по благодат чрез възраждането от божественото кръщение, преподобни, ти си изповядал Онзи, Който по естество и наистина е предвечен Божи Син, за единосъщно и събезначално на Отец Слово, като със светлината на твоите слова си затворил дръзките уста на еретиците. Затова обитаваш небесното царство, като царуваш заедно с единствения и естествен Цар – Христос, Който богато раздава на света велика милост.
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)
Като свещен светител си влязъл в небесния храм, облечен като със свята одежда в дела и съзерцания – тези начала на мъдростта. А сега, когато свещенодействаш пред небесния жертвеник и стоиш пред Бога, извършвайки невеществена служба, милостиво поменавай, всеблажени Василие, извършващите твоята свещена и всечестна памет, като молиш Христос, Който дава на света велика милост.
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)
Целият си осветен от Бога и от детство напълно си се привързал към свръхестествената мъдрост; озарен с нейните лъчи, ти изясни познанието за всичко съществуващо, като ясно говориш и мъдро разясняваш, посочвайки удивителния порядък в света като въпрос на божественото познание. Затова те имаме за богоречив и божествен учител, и светлоносен светилник на Църквата, като възхваляваме Христос, Който дава на света велика милост.
Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)
Утвърдил се чрез страха от Бога, ти проумя кое е началото на премъдростта, Василие, като чрез мъдростта и праведността на живота преодоля страха, отче, а чрез любовта се срастна с Бога и напълно стана Негов. Затова, като се ръководиш от Неговите заповеди и отсъди, ти изучи човешките нрави и украси разума на верните, а с духовни правила просвети събора. Затова моли Христос да дарува на душите ни велика милост!
Слава, на светителя, гл. 6:
От твоите уста се изля благодат, преподобни отче, и си бил пастир на Христовата църква, като учеше словесните овци да вярват в единосъщната Троица, като в едно Божество.
И сега, на празника, гл. 8:
Проявявайки снизхождение към човешкия род, Спасителю, Ти прие да бъдеш повит в пелени и не се погнуси от плътското обрязване, бидейки осмодневен по майка, а безначален по баща. Затова, верни, нека извикаме към Него: Ти си нашият Бог, помилвай ни!
Велико славословие
Тропар на светителя Василий, гл. 1:
Твоята проповед се разнесе по цялата земя – тя прие твоите слова, с които достойно поучаваше, изясни естеството на всичко съществуващо, разкраси човешките нрави, преподобни отче, който си царствено свещенство, моли Христос Бог да се спасят нашите души.
———————————————————————
На Литургията (Василиева)
1 Антифон: Молитвами Богородици
2 Антифон: Спаси ни, Сине Божий, плотию обрезавийся…
Входно: Приидите поклонимся… Спаси ни, Сине Божий, плотию обрезавийся…
След входа тропари: на Обрезание, на св. Василий, на храма и Кондак.
Тропар на Обрезание, гл. 1:
Иисусе, Който седиш на огневиден престол във висините заедно с безначалния Отец и Твоя божествен Дух, Ти благоволи да се родиш на земята от непозналата мъж Девица, Твоя майка, затова беше обрязан като човек на осмия ден. Слава на Твоето всеблаго решение, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождане, единствени Човеколюбче!
Тропар на св. Василий, гл. 1:
Твоята проповед се разнесе по цялата земя – тя прие твоите слова, с които достойно поучаваше, изясни естеството на всичко съществуващо, разкраси човешките нрави, преподобни отче, който си царствено свещенство, моли Христос Бог да се спасят нашите души.
Тропар на храмовия светия/празник.
Кондак, глас 3:
Господарят на всички търпи обрязване и като благ отрязва човешките грехове, Той дава днес спасение на света; радва се на небето и светоносният светител на Създателя, божественият Христов почитател Василий.
Апостол на светителя, стр. 446.
Евангелие на празника.
Причастен: Хвалите Господа с небес.
Вместо Видехом – тропара на Обрезание
* Превод на свещеник Траян Горанов, редакция на проф. Иван Желев Димитров
Молитва на Нова Година
Владико Господи Боже наш, извор на живота и безсмъртието, създател на всички видими и невидими твари! Ти положи времената и годините в Твоя власт и с премъдрия и всеблагия Твой промисъл управляваш всичко. Милостиво приеми тая наша благодарност и молба от нас, Твоите недостойни раби, в Твоя небесен жертвеник и добросърдечно ни помилвай.
Благодарим Ти за Твоите щедрости, които прояви към нас през миналото време на нашия живот и те молим, премилосърдни Господи, благослови настъпващата година с Твоята благост и с благодатта на Твоето човеколюбие. Отвърни от нас всеки Твой гняв заради нашите грехове. Не си спомняй и прости на нас и на всички Твои люде безбройните наши беззакония и всичките ни волни и неволни прегрешения, които сторихме през изтеклата година. Не ни въздавай според нашите дела, но спомни си за нас с благост и милосърдие. Прогони от нас всички душевредни страсти и гибелни навици и насади божествения Твой страх в сърцата ни, за да изпълняваме всички Твои заповеди. Обнови правия дух в нашите сърца. Укрепи ни в православната вяра и направи да успяваме във вършенето на добри дела. Прекрати всички ереси, секти и отстъпничества, като насадиш навсякъде правоверие и благочестие. Обърни всички отстъпили от правата вяра да познаят Твоята истина и ги присъедини към Твоята света православна Църква, която утвърди, разшири и умири во веки.
Избави и през настъпващата година нашето Отечество, всеки наш град и село и всички страни от зли обстоятелства, от глад, мор, земетръс, потоп, градушка, огън, меч, нападение на друговерци, от междуособни войни и от всякакви смъртоносни рани, болести, скърби и беди. Премахни от нашата страна всички вражди, безредия и междуособни войни. Дай на всички ни мир, твърда и нелицемерна любов, благоустройство, добродетелен, безгрешен и дългоденствен живот със здраве и с успех във всяко добро. Прати ни своевременни дъждове – ранни и късни, роса плодоносна, умерени и благоразтворени ветрове, животворна слънчева топлина и изобилни земни плодове.
Дай, щедродарителю Боже, на всички нас и на всеки благопотребния дар: запази вярата, закрепи Отечеството, умири света, утеши скърбящите, изцери болните, повдигни падналите, възвърни в пътя на истината и спасението заблудените, подкрепи трудещите се, вразуми невежите и закриляй сираците и вдовиците.
Сподоби ни винаги – на Тебе, безначалния Отец, с Твоя единороден син и с пресветия и животворящ Твой Дух, в едно същество славения Бог, да принасяме благодарност и да възпяваме Твоето пресвято име: слава на Тебе, Боже, Благодетелю наш, във вечни векове. Амин!
Отпуст
Свещеникът: Благоволилият в осмия ден да се обреже по плът заради нашето спасение Христос, истинският наш Бог…
