Предпразненство на Сретение Господне
В неделята на Митаря и Фарисея
Типик, стр. 207, т. 3. Водещ глас 1.
ГЛАС 1. В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА
Катизма 1.
Господи, воззвах (Пс. 140), на 10, глас 1:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Възкресни стихири, глас 1.
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
Приеми нашите вечерни молитви, свети Господи, и ни дарувай прощение на греховете, защото Ти единствен в света показа възкресението.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Обиколете Сион, хора, и го обградете, отдайте в него слава на Възкръсналия от мъртвите, защото Той е нашият Бог, и ни е изкупил от нашите беззакония.
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)
Дойдете, хора, да възпеем и да се поклоним на Христос, славейки Неговото възкресение от мъртвите, защото Той е нашият Бог и е изкупил света от измамата на врага.
Друга стихира от св. патр. Анатолий, глас същия:
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)
Веселете се, Небеса! Затръбете, земни основи! Викайте от радост, планини! Ето, Еммануил прикова нашите грехове на кръста и Той, Който дава живот, умъртви смъртта, като възкреси Адам, защото е човеколюбив.
От триода, глас 1:
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)
Братя, да не се молим фарисейски, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде доведен до смирение; нека се смирим пред Бога, както направи митарят, и чрез пост извикаме към Него: „Боже, очисти нас, грешните“.
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. Пс. 129:5)
Същата стихира.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража - утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6)
Фарисей, обхванат от самочувствие, и митар, в покаяние приведен, пристъпиха към Тебе, единствения Владика, но единият, понеже се хвалеше, беше лишен от благословия, а другият, без да каже нищо, се удостои с Твоите дарове. Подкрепи ме в такива въздишки, Христе Боже, тъй като си човеколюбив.
От минея на предпразненството, глас 4:
Подобен: Я́ко добля:
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)
Светата църква се подготвя да приеме Господ, който пристига като Младенец и затова украсява своя верен и боголюбив събор с духовна благодат. Затова вика: Ти си славата, похвалата и пълнотата на моето украшение, Слове, защото заради мене Ти прие плът във вид на Дете.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Тя е като светла булчинска стая, многопочитана скиния (сянка) и свят, просторен храм, която въвежда в палата Църквата Господня, като по този начин Го сгодява за Неговата почитана Църква, и винаги се моли да избави от опасности и беди тези, които непрестанно я славят като истинска Богородица.
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)
Да принесем сега предпразненствена хвала на Христос, като славим Неговото слизане, защото е носен на девически ръце като Младенец, и идва да легне в ръцете на Симеон, за да призове всички хора и обожестви тяхната природа, защото той е Благодетел и Господ.
Слава, от триода, гл. 8:
Вседържителю Господи, знам какво могат да постигнат сълзите: те вдигнаха Езекия от вратата на смъртта, избавиха грешницата от многолетните грехове и оправдаха митаря пред фарисея, затова Те моля: причисли ме към тях и ме помилвай.
И сега, първи Богородичен на глас 1: Всемiрную славу
Да възпеем Девицата Мария, славата за целия свят, произлязла от човеци, а родила Владиката (Господ), небесната врата, възпявана от безплътните (ангели) и украшение за вярващите! Защото тя стана небе и храм на Божеството, тя разруши разделителната стена на враждата (на човеците с Бога), на нейно място въдвори мир и отвори царството. Като имаме нея за утвърждение на вярата, имаме за застъпник и родилия се от нея Господ. Затова дерзай, дерзай, народе Божи! Защото Той като всемогъщ ще победи враговете.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен, Пс. 92
Дяконът: В премъдростта да внимаваме. Вечерен прокимен на гл. 6.
Господ царува; облечен е с величие.
Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)
Паримии на мъченика.
(стр. 33 и 34 от стария Паримийник, за св. Георги; стр. 141 от новия)
Четиво от пророчеството на Исаия (43:9-14А)
Тъй казва Господ: нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше Бог, и подир Мене не ще има. Аз съм Господ, и няма Спаситель, освен Мене. Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще се избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев.
Четиво от Премъдрост Соломонова (3:1-9)
Душитe на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Четиво от Премъдрост Соломонова (4:7-15)
Праведникът, и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири, възкресни, глас 1.
Чрез Твоето страдание, Христе, се освободихме от страстите, а чрез Твоето възкресение, се избавихме от тлението. Господи, слава на Тебе!
Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)
Да се радва създанието, да се веселят небесата, народите да запляскат от радост с ръце, защото Христос, нашият Спасител, прикова греховете ни на кръста, и като умъртви смъртта, възкреси падналия Адам заедно с целия му род и ни дарува живот, защото е човеколюбив.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б)
Непостижими Господи, Който си Цар на небето и земята, доброволно си бил разпънат на кръст заради Твоето човеколюбие; адът се огорчи, когато Те срещна долу, а душите на праведните Те посрещнаха с радост и Адам, като видя в преизподнята Тебе, Твореца, възкръсна. О, чудо! Как Животът на всичко вкуси смърт? Но това стана, както Той пожела, за да просвети света, който вика и казва: слава на Тебе, Господи, Който си възкръснал от мъртвите!
Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)
Жените мироносици, носейки миро, бързо и ридаейки достигнаха при Твоя гроб. Като не намериха пречистото Ти тяло, научиха от ангелите за новото и преславно чудо, и на апостолите казаха: Възкръсна Господ, като дарява на света велика милост.
Слава, на мъченика от „Господи воззвах“, глас 2. От Киприан Студит:
Презрял си всичко на земята, всеблажени, почитани Трифоне, мъжествено побърза към съдилището, и като се бореше до кръв, умело победи гордия, мъчениче, като прие венецът на победата. Затова, страдалче, не намалявай молитвата за нас към Христос, нашия Бог, за да се спасят нашите души.
И сега, на предпразненството, глас 2. Самогласен:
Светата Дева принесе в светилището при светителя Светия, и като протегна ръце, Симеон Го приема, зарадва се и извика: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром, Господи.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Възкресен тропар, глас 1:
Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!
Слава, на свети мъченик Трифон, глас 4:
Като се наслаждаваш на богатата Божествена храна на небесата, многоблажени, покрий ни и запази от всяка нужда нас, които с песни славим твоята памет. Премахни животните вредящи на нивите, за да те винаги възпяваме: радвай се, Трифоне, подкрепо на мъчениците.
И сега, тропар на предпразненството, глас 1.
Подобен: Лик А́нгельский:
Небесният ангелски хор надникна към земята и вижда като новороден Първородният от цялото творение – Христос, носен към храма от непозналата мъж майка, и заедно с нас се радват и пеят предпразненствената песен.
ГЛАС 1. В НЕДЕЛЯ НА УТРИННАТА.
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь, на глас 1
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Възкресен тропар, глас 1:
Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче! (х2)
Слава, на свети мъченик Трифон, глас 4: или общия тропар за мъченик.
Като се наслаждаваш на богатата Божествена храна на небесата, многоблажени, покрий ни и запази от всяка нужда нас, които с песни славим твоята памет. Премахни животните вредящи на нивите, за да те винаги възпяваме: радвай се, Трифоне, подкрепо на мъчениците.
И сега. Тропар на предпразненството, глас 1.
Подобен: Лик А́нгельский:
Небесният ангелски хор надникна към земята и вижда като новороден Първородният от цялото творение – Христос, носен към храма от непозналата мъж майка, и заедно с нас се радват и пеят предпразненствената песен.
Малка ектения: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Първи седални възкресни, глас 1:
Гробът Твой, Спасителю, войниците пазеха, и станаха като мъртви, когато ангелът се яви да проповядва на жените възкресение. Тебе славим – Унищожителят на тлението, пред Тебе падаме – Възкръсналият от гроба, и Единствен Бог наш.
Стих: Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. Пс 9:33
Към кръста доброволно си прикован, Щедри, в гроба беше положен сякаш си мъртъв, Животодавче, съкрушил си властта на силните със Своята смърт. От Тебе затрепереха вратата адови, Ти възкреси отвека умрелите, като единствен Човеколюбец.
В типика не е написано, но по модел от други служби, на „Слава, и сега“ съм сложил седалния на предпразненството.
Слава, и сега, глас 1. Подобен: Красоте́ де́вства:
Тебе, Христе, Въплътения от Девата, радостно те прие свети Симеон и възкликна: сега отпускаш Твоя раб, Владико; и Анна, непорочна и славна пророчица, сега Те изповядва и Ти принася песен. A ние, Животодавче, Ти викаме: слава, защото така си благоволил.
Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори седални възкресни, глас 1
Подобен: Камени запечатану:
Жените дойдоха подранили на гроба и като видяха ангела, се изплашиха: гробът излъчваше живот, чудото ги удиви; затова отидоха и проповядваха на учениците възкресението; единствено могъщият и силен Христос плени ада и възкреси със Себе Си всички тленни, като със силата на кръста премахна страха от осъждането.
Стих: Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса! Пс. 9:2
На кръста беше прикован, Животе на всички, и си станал като мъртвите, Безсмъртни Господи, възкръснал си тридневен, Спасителю, като въздигна Адам от тлението. Затова и силите небесни Те възпяват, Животодателю Христе: слава на Твоето възкресение, слава на Твоето снизхождение, единствен Човеколюбче!
Слава, и сега, на предпразненството, глас 8: Подобен: Свирелей пастирских:
Въпреки, че си събезначален с Отца, Ти се роди на земята и макар да си недостижим, си бил донесен в храма; старецът Те прие радостно в ръцете си и възкликна: сега ме отпускаш според думата си, защото ме посети, и защото си решил да спасиш човешкия род като Бог.
„Благословен си, Господи“, Глас 5
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Пс.118:12
Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а като разруши силата на смъртта, Спасителю, със Себе Си възкреси Адам и освободи всички от ада.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Блестящият в гроба ангел благовестеше на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб ридаейки, но застана пред тях ангелът и рече: „Свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.“
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.
Слава
Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!
И сега
Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек доведе към живот отпадналите от живота.
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава на Тебе, Боже! (3 пъти)
Малка ектения
Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…
Ипакои, глас 1:
Покаянието на разбойника окраде рая, а плача на мироносиците възвести радостта, защото Ти възкръсна, Христе Боже, като дари на света велика милост.
(Степенны) Стъпални, гл. 1:
Антифон 1, Пс. 119
Чуй моята болка, когато скърбя Тебе призовавам, Господи.
Непрестанно божествено желание е присъщо на пустинниците, защото са извън суетния свят.
Слава, И сега: На Светия Дух чест и слава подобава, както на Отца заедно със Сина, затова да възпеем единовластната Троицата.
Антифон 2, Пс. 120
Като ме издигна във висините на Твоите закони, просвети ме, Боже, с добродетели, за да Те възпявам.
Вземайки ме с десницата Си, Слове, съхрани ме и ме пази, да не ме изгори греховният огън.
Слава, И сега: Чрез Светия Дух се обновява цялото творение и се връща в първоначалното състояние, защото Той е равномощен с Отец и Словото.
Антифон 3, Пс. 123
Когато ми казаха: да отидем в Господния двор, – развесели се духът ми, зарадва се сърцето ми.
Голям страх има в дома Давидов, защото там са поставени престоли, за да бъдат съдени всички земни племена и народи.
Слава, И сега: На Светия Дух е достойно и трябва да се принася чест, поклонение, слава и власт, както на Отца и Сина, защото Троицата е Единица по естество, а не по лица.
Прокимен, глас 1:
Ще се вдигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят. (Пс.11:6) Стих: Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено. (Пс. 11:7) (и пак прокимена).
Канон възкресен, гл. 1
Възкресна Песен 1
Ирмос: Твоята победителна десница като на Бог се прослави в сила, защото тя, като всемогъща пречупи врага, отваряйки нов път през морето за израилтяните.
Припев: Слава, Господи, на Твоето свето възкресение.
С пречистите Си ръце като Бог в началото ме направи от пръст, простря ръцете Си на кръста, като от земята извика моето тленно тяло, което си приел от Девата.
Ти, Който вложи в мен жива душа чрез божествено вдъхване, предаде душата Си на смърт и умря за мен, и като ме освободи от вечните връзки, със Себе Си ме възкреси, с нетление ме прослави.
Богородичен: Радвай се, изворе на благодатта; радвай се, стълба и небесна порта; радвай се, свещник и златен съсъд и непресечена планина, която си родила за света животодателя Христос.
Канон от Триода (полупреведен) глас 6:
Творение на Георги, чието краегранесие в Богородичните е: Георгиа,
Песен 1: Яко по суху пешешествовав Израиль:
Припев: Слава на Тебе, Боже нас, слава на Тебе!
Чрез притчи Христос води всички към промени в живота, издига митаря поради смирението му и унизява фарисея в неговата гордост.
Виждаме възвишената чест, която идва от смирението, и тежкото падение, което идва от гордостта, затова да подражаваме на добрините на митаря и да възненавидим злобата на фарисея!
Всяко добро дело от гордост е безполезно, докато всяко зло се очиства със смирение, което да прегърнем, верни, и напълно да се отвратим от пътищата на тщеславието.
Царят на всички иска учениците му да бъдат със смирен дух, като ги поучаваше да желаят митаревите въздишки и смирение.
Слава: Охкам като митаря и с немлъкващи ридания сега идвам при Твоето добросърдечие, Господи, помилвай и мене, та от сега в смирение да проведа живота си.
Богородичен: Възлагам на тебе своето разбиране, съвест, очакване, тяло, душа и дух, Владичице. Избави и ме спаси от опасните врагове и изкушения, и от бъдещите наказания!
Канон на предпразненството. Непреведен. Глас 4.
Песен 1
Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей победи в пустинята войнството на Амалик.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Сердца́ я́коже ру́це вси предугото́вльше, приходя́ща днесь Христа́ чи́сте прии́мем и Того́ Ду́хом Боже́ственных дарова́ний наслади́мся.
Две́ри предотве́рзши днесь, и́же в зако́не храм, Законода́вцу и Соде́телю устроя́ет вхо́ды све́тлы и гото́вит честны́я да́ры Ему́ Боже́ственное хвале́ние.
Воспою́ Тебе́, Го́споди Бо́же мой, младе́нствовавшему пло́тию, и зако́ну повину́вшемуся, и спа́сшему челове́ка, его́же ра́ди был еси́ Челове́к.
Богородичен: Разуме́в ве́тхий, Пречи́стая, храм Тя, Влады́чице, Влады́це всех и Бо́гу жили́ще чи́сто лик пропове́даше, велича́я сла́ву Твою́.
Възкресна Песен 3
Ирмос: Ти единствен познаваш слабостта на човешката природа и със състрадание си приел нейната форма, препаси ме със силата отгоре, за да Ти извикам, Светий: Ти си оживотвореният храм на Твоята неизказана слава, Човеколюбче.
Милостив Господи, Ти си мой Бог, който ме съжали, падналия; и благоволи да слезеш при мен, въздигна ме чрез разпятието Ти, за да викам, че Ти си свят, оживотвореният храм на Твоята неизказана слава, Човеколюбче.
Христе, бидейки ипостасен живот, като състрадателен Бог, Ти се облече с мен тленния, слезе в праха на смъртта, Владико, унищожи силата на смъртта, и възкръсвайки на третия ден, ме облече с безсмъртие.
Богородичен: Дево, ти остана неопалима, зачевайки Бог в утробата си чрез Пресветия Дух. Но Мойсей, подателя на Закона, като видя в тебе непогълнатия горящ храст, те предвеща, че ще приемеш непоносимия огън.
От триода. Песен 3: Несть свят, якоже Ты:
Припев: Слава на Тебе, Боже нас, слава на Тебе!
Смиреният се издига от бунището на страстите, докато горделивецът страшно пада от висотата на добродетелите, затова да бягаме от този зъл пример.
Тщеславието поврежда богатството на правдата, а смирението разпръсква множеството страсти, като подражаваме на него, Спасителю, покажи ни частта на митаря.
Като митаря и ние да се бием в гърдите, с умиление да извикаме: Боже, очисти ни, грешните, за да получим прошка като него.
Да се насочим към усърдието, верни, като постигаме кротост и живеем със смирение и сърдечни въздишки, с плач и молитва, за да имаме прошка от Бога.
Слава: Да отхвърлим, верни, високохвалещата гордост, голямото превъзнасяне, мерзката надменност, и най-злото, грозно пред Бога фарисеево презрение.
Богородичен: Надявам се на тебе като на единствено убежище, да не отпадна от добрата си надежда, но да придобия твоята помощ, Чиста, и да се избавя от всяко страшно зло.
Песен 3, на предпразненството:
Ирмос: Твоята Църква се весели за Тебе, Христе, като казва: Ти си моята сила, Господи, прибежище и опора.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Взыгра́шася мы́сленно, я́же в дому́ Бо́жии ше́ствия, Царя́ Христа́ хотя́ща пло́тию прия́ти.
Я́ко честны́я Христу́ предъугото́вльше днесь, ве́рнии, да́ры прия́тны, хвалу́, Сего́ с ра́достию усря́щем.
Ны́не пре́йде сень и преды́де и́стина, благода́ти прише́дши, ны́не подыми́ Христа́, Симео́не.
Богородичен: Преста́ е́же в се́нех и обра́зных начерта́ниих веща́ние: И́стина бо, Чи́стая, Тобо́ю яви́ся конце́м.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Кондак възкресен, глас 1. Подобен: Егда приидеши:
Ти възкръсна от гроба в слава като Бог, и съвъзкреси света. Човешкото естество Те възпя като Бог и смъртта изчезна. Адам ликува, Владико, а Ева сега, избавена от оковите, се радва и казва: Ти си, Христе, Който даряваш възкресение на всички!
Икос: Да възпеем като всесилен Бог Този, Който възкръсна на третия ден и строши вратите на ада, и вдигна ония, които от векове са в гробовете, Който благоволи да се яви на мироносиците и да каже първо на тях „Радвайте се“, и Който възвести радостта на апостолите, защото единствен е Животодател. Затова жените с вяра благовестиха на учениците знаменията на победата, а адът стене и смъртта ридае, но светът се весели и всички хора се радват, защото Ти, Христе, даряваш възкресение на всички.
Слава, седален на мъченика, глас 4.
Понесе телесните страдания, блажени, достойно прие божествената и добра храна в рая и получи от Бога венеца на безсмъртието, затова, мъчениче, изливаш реки от изцеления на всички, които с любов идват под твоята закрила.
И сега, на предпразненството, глас 1. Подобен: Ка́мени запеча́тану:
Ти, Който си съкровище вечно и живот за всички, заради мене стана младенец и се подчини на закона, Ти в древност на планина Синай начерта закона върху скрижалите, за да освободиш всички от древното робуване на закона; слава на Твоята благост, Спасителю, слава на Твоето снизхождение, слава на Твоето провидение, единствен Човеколюбецо.
Възкресна Песен 4
Ирмос: Авакум някога те провидя с прозорливите си очи, че ти ще си планината, осенена от Божията благодат, провъзгласяваше, че Светият Израилев ще дойде от тебе, за нашето спасение и обновление.
Кой е този Спасител, който идва от Едом, носи трънен венец и дрехи, боядисани в пурпурночервено, разпънат на кръст? Това е Светият Израилев, Който дойде за нашето спасение и обновление.
Вижте и се засрамете, хора, които не повярвахте. Извън ума си поискахте от Пилат да Го разпъне, сякаш е престъпник, но като Бог, Той унищожи силата на смъртта и възкръсна от гроба.
Богородичен: Дево, ние те познаваме като истинското дърво на живота, защото не би дала плод, който би бил смъртоносен за човечеството, когато се яде, а насладата на вечния живот, за спасението на нас, които те възпяваме.
От триода. Песен 4: Христос моя сила:
Изрядный показа путь возношения, смирение, Слово смирившееся даже и до зрака рабия: Егоже подражая всякий, возношается смиряяся.
Вознесеся праведник, и низпаде фарисей: во множестве же зол отягчаемый смирися, но вознесеся мытарь, ненадежно оправдаемый.
Нищеты ходатай, от богатства добродетелей, безумие явися: и богатство абие смирение оправдания от крайния нищеты, юже стяжим.
Предрекл еси Владыко, велемудрствующим противостати всячески, и смиренным благодать Твою подая Спасе, смирившимся ныне нам Твою благодать низпосли.
К Божественному возношению присно возводя нас Спас и Владыка, высокотворное показа смирение: ноги бо учеником Своима рукама обмы.
Богородичен: Яко Свет неприступный Дево рождшая, души моея тьму светительною зарею разжени, и к стезям спасения житие мое руководствуй.
Песен 4, на предпразненството:
Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: слава на Твоята сила, Господи!
На о́блаце носи́м светоно́снем пло́тски, я́ко Со́лнце Пра́вды, Боже́ственныя зари́ Своя́ предлага́ет днесь и предозаря́ет храм Свой.
Предпра́зднственную хвалу́ Влады́це Це́рковь днесь привноша́ет, и Сего́, я́ко Жениха́, прия́ти све́тло гото́вится, и с Симео́ном ра́дуется; чи́ни А́нгельстии ужасо́шася, зря́ще на рука́х ста́рческих со Отце́м и Ду́хом хвали́маго, я́ко Сы́на и Бо́га на́шего.
Богородичен: Я́ко ски́нию, Тя, Пресла́вная Богоро́дице, хотя́щи прия́ти зако́нная сень, зако́ну Го́спода на рука́х нося́щую, Твое́ю осия́шеся благода́тию.
Възкресна Песен 5
Ирмос: Ти просвети света със светлината на Твоето идване, Христе, със силата на Твоя Кръст озари краищата му; със светлината на познанието на Бога, просвети сърцата на онези, които православно Те възпяват.
Когато юдеите умъртвиха Пастира на овцете на кръста, Той избави от царството на смъртта, мъртвите като овце погребани в ада.
С кръста Си благовести мира, Спасителю мой, и обяви прошка на пленените (в ада), а с Твоето божествено възкресение, Христе, Ти посрами този, който ги държеше, като го показа оголен и лишен (от всичко).
Богородичен: Не пренебрегвайте молбите на онези, които се молят вярно, но ги приеми, Всевъзпявана, и ги донасяй, Пречиста, на твоя Син и Бог, единствения Благодетел, защото те имаме като наша застъпница.
От триода. Песен 5: Божиим светом Твоим Блаже:
Фарисеевы добродетели потщимся подражати, и поревновати мытареву смирению, во обою ненавидяще безместное мнение, и пагубу падений.
Правды течение тщетное обличися, сопряг в нем фарисей мнение: абие же мытарь высокотворною добродетелию стяжа спутника, смирение.
Колесничник в добродетелех, мняшеся тещи фарисей: но пеший, паче лидийския колесницы текий, мытарь добре предвари, припряг щедроте смирение.
Мытареву притчу вси уразумевше умом, приидите поревнуим слезам, дух сокрушенный Богу приносяще, грехов ищуще оставления.
Возносливый и злобный, горделивый же и дерзый далече отринем разумнии фарисеев нрав, лютый велехвальный, яко да не обнажимся Божественныя благодати.
Богородичен: Жезл силы Благая, всем низпосли нам к Тебе прибегающим, обладати посреде всех враг подающи, и всякаго вреда изымающи.
Песен 5, на предпразненството:
Ирмос: Ти, Господи, моя Светлина, дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.
Тя, Го́споди, пло́тию це́рковь хотя́щи прия́ти, Боже́ственною Твое́ю и неизрече́нною Божества́ заре́ю сла́вно просвеща́шеся.
Тя, Го́споди, рука́ми душе́вными сподо́би прия́ти хва́лящия Твое́ смотре́ние, и нас, ве́рою пою́щих Тя, приими́, я́ко Человеколю́бец.
Тя, Го́споди, ра́достною душею прие́млющия, пло́тию нас ра́ди хотя́ща приити́, сподо́би с Симео́ном благодари́ти Тя.
Богородичен: Изба́вльшеся Тебе́ ра́ди сено́вныя слу́жбы, Чи́стая, ра́зумом и́стинным и ве́рою тве́рдою досто́йно Тя сла́вим.
Възкресна Песен 6
Ирмос: Най-дълбоката бездна ни сполетя и няма кой да ни избави; станахме като овце на заколение, затова спаси народа Си, Боже наш, защото Си сила за безсилните и изправяне.
Поради съгрешението на първосъздадения (човек), Господи, бяхме сериозно ранени, но се изцерихме чрез Твоята рана, която прие заради нас, Христе, защото Ти си силата и изправлението на слабите.
Ти ни изведе от ада, Господи, като уби всеядния кит, Всесилни, с Твоята власт унищожи силата му, защото Ти си живот и светлина, и възкресение (за всички).
Богородичен: Дево Пречиста, в тебе се радват предците на човешкия род; защото чрез тебе те отново са приети в Едем, който загубиха поради неподчинение. А ти преди раждането и след раждането си чиста.
От триода. Песен 6: Житейское море:
Жития поприще мытарь вкупе и фарисей течаста: но ов убо высокоумием содержимь, срамне утону, ов же смирением спасеся.
Жития бедное преминующе мы течение, подражаим мытарево убо мудрование ревнительно: бежим же кичения мерзкаго фарисеа, и живи будем.
Нравом поревнуим Спаса Иисуса, и Его смирению, желающе непрестанное радости селение получити, во стране живущих водворяющеся.
Показал еси Владыко, Твоим учеником высокотворное смирение, лентием препоясан по чреслом, нозе умыл еси, и сему образу подражати повелел еси.
Житие проидоста фарисей добродетельми, и мытарь прегрешеньми. но ов убо от гордости умовредныя, отступи смирения: ов же возношается, смиренномудр явлься.
Богородичен: Нага простотою, нехитростною же жизнию создана, преступления лестию одея мя враг, и плоти дебельством: ныне же Твоим ходатайством Отроковице, спасаюся.
Песен 6, на предпразненството:
Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с глас на възхвала” – Църквата вика към Тебе, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.
Пе́сни, я́коже цве́ты, испле́тше днесь, предугото́вим ве́рою благодаре́ния вене́ц Боже́ствен Влады́це, мы́сленно приити́ хотя́щему.
Ру́ки душе́вныя Бо́гу угото́вим, я́коже Симео́н ста́рец, и в храм Боже́ственныя сла́вы Его́ приходя́ща, Того́ с весе́лием восприи́мем.
Творца́ веко́в ста́рец я́ко Младе́нца прие́м, Бо́га Преве́чнаго разуме́ и Све́та язы́ков во сла́ву Изра́иля, Христа́.
Богородичен: Пи́шуще Богови́дно тро́стию духо́вною Тя, проро́цы, Де́во, храм, и сень, и Боже́ственный дом Влады́це всех, о Тебе́ украша́хуся.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Всичко се чете до 7-ма песен:
Кондак от триода, гл. 4
Нека бягаме от приповдигнатия език на фарисея, а да се поучим от смирените думи на митаря, като с въздишка извикаме: смили се над нас, единствен Миролюбецо.
Втори кондак от триода, гл. 3: Да принесем митарски въздишки пред Господ и да пристъпим към Него ние, грешните, като към Владика, защото Той иска да се спасят всички хора, дава прошка на всички каещи се, тъй като заради нас се въплъти Бог, събезначален на Отец.
Икос: Братя, нека всички се смирим, с въздишки и ридания да бием върху нашата съвест, та после, при вечния съд, да не бъдем осъдени, а да получим опрощение, защото там ще имаме истинско облекчение, за което сега нека се помолим: да няма болка, скръб и дълбоки въздишки там, в дивния рай, сътворен от Христос, Който е Бог, събезначален на Отец.
Синаксар: В този ден празнуваме паметта на св. мчк. Трифон (+250). На този ден си спомняме притчата за митаря и фарисея от светото Евангелие на евангелист Лука (18: 10-14).
За Триода:
Създателю на всичко на земята и на небето,
както получаваш трисветата песен от ангелите,
така също приеми Триода (трипеснеца) от нас човеците.
На митаря и фарисея:
Ти, който живееш по фарисейски, стой далече от храма,
защото в него е Христос, там се приема смиреният.
Днес с Божия помощ започваме Триода. Триодът е богослужебна книга, която съдържа песнопения от ежедневното вечерно и утринно богослужение за периода от Неделя на Митаря и фарисея до Велика събота включително (Постен триод) и от Възкресение Христово до Неделята на Всички светии включително (Цветен триод, или наречен още Пентикостар). Думата „триод“ е гръцка и означава „трипеснец“, защото съдържа канони на утренята, съставени обикновено от три песни.
Триодът е съставен в течение на много години от богопросветени люде. Начало на триодното творчество е поставил св. Козма Маюмски (+743). Той написал канони за дните на Страстната седмица, съставени от три песни в чест на Св. Живоначална Троица и в прослава на спасителните Христови страдания, като е съчинил и кратко краегранесие (акростих) съответно за всеки ден от седмицата. По негов образец по-късно и други започнали да пишат подобни трипеснеци за останалите дни на Великия пост. Най-известни от тях са двамата песнописци преподобни Теодор (+826) и Йосиф (+830) Студити.
Трипеснеците са дадени обикновено на утренята. В понеделник трипеснецът се състои от първа, осма и девета песен; във вторник – втора, осма и девета; в сряда – трета, осма и девета; в четвъртък – четвърта, осма и девета; в петък – пета, осма и девета. В събота е даден четирипеснец – шеста, седма, осма и девета, а в неделя е даден обикновен канон (без втора песен).
Постният триод, който започва днес, съдържа следните поглавни идеи: Божия промисъл за света и човека – създаване на света и човека, грехопадението и неговите гибелни последици, изгонването на нашите прародители от рая, извършеното от Господа Иисуса изкупление на човешкия род от греха и проклятието, усвояване плодовете на спасението чрез вяра и покаяние, пост, молитва и добродетелен живот. Посочват се и съответни примери за подражание на дълбоко и искрено покаяние.
В Постния триод са излени покайните сълзи и отразени въздишките и сърдечните съкрушения на вдъхновени от Св. Дух боголюбци и богопросветени песнотворци. Това е истинска антология на православното песенно творчество, явило се в течение на миналите векове, богата съкровищница на вяра и покаяние, извор на благодатни сили за богоугодни подвизи и спасение.
Великият пост, наречен още Четиридесетница, е благодатно време за покаяние. Тогава св. Църква пее: „Ето (сега) благоприятно време, ето време за покаяние!“ (Из първата стихира на стиховните на вечернята в Неделя Сиропустна). Св. Четиридесетница е спасително поприще, което постепенно ни възвежда от земята към небето.
Великият пост се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и фарисея, на Блудния син и неделя Месопустна (на Страшния съд).
В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и фарисея (Лука. 18:10-14), която се чете на св. Литургия. А защо ли тъкмо в тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:
Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от гордост, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява – смирението. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смирението, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и фарисея.
В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема такава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6) и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каещ се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърдите и казвал: „Боже, бъди милостив към мене, грешния!“ И колкото повече се биел в гърдите, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог откликнал на покайната молитва на Митаря и затова той излязъл от храма повече оправдан, отколкото фарисея. „Понеже – заключава Христос, – който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат“ (Лука. 18:14).
Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често нямаше дори где глава да подслони, уми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драго-
волно се предаде на смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно може да каже: „Пример ви дадох“ (Йоан. 13:15); „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29).
Триодът започва с увещателната песен: „Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: „Боже, очисти нас, грешните!“ (Първа стихира на „Господи, воззвах“ в Неделята на Митаря и фарисея). А в
неделните дни на утренята през Великия пост, почвайки от днес, се пеят дивните и затрогващи покайни песнопения: „Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота...“, „Богородице, насочи ме по пътеките на спасението...“ и „Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз – окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда“.
И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието. Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на Митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господ Иисус, Комуто да бъде чест и слава вовеки! Амин!
По молитвите на всички Твои свети песнописци и на днес чествания св. мчк. Трифон, Христе Боже наш, помилвай ни. Амин.
Възкресна Песен 7
Ирмос: За вярващите ти приличаш, Богородице, на онази (вавилонска) пещ, където Превъзнасяният спаси тримата младежи, целият свят обнови в утробата ти възхваляваният Бог на отците и най-славният.
Убоя се земята, слънцето се скри и помръкна светлината му, разкъса се свещената църковна завеса, скалите се разпукаха, защото беше разпънат на кръст Праведникът, Който е Бог на нашите отци, хвален и многославен.
Въпреки, че беше като безпомощен и свален сред мъртвите доброволно заради нас, превъзнасян Господи, освободи всички, и ги възкреси със Себе Си чрез властната Си ръка, Боже на нашите отци, хвален и многославен.
Богородичен: Радвай се, изворе на вечноживата вода! Радвай се, раю пищен! Радвай се, крепост на вярващите! Радвай се, непознала мъж! Радвай се, всеобща радост, чрез която изгря Богът на нашите отци, хвален и многославен.
От триода. Песен 7: Росодательну убо пещь:
Оправдания делы возвышаемый, сетьми тщеславия люте превознесеся фарисей, безмерно хваляся: мытарь же легким крилом смирения вознесся, Богу приближися.
Смирения аки лествицею употребився образом мытарь, к небесней высоте возвысися: гордынею же гнилою и безумием окаянный вознесся фарисей, сниде до ада преисподняго.
Праведных ловя убо лукавый, образми тщеславия крадет: грешных же сетьми отчаяния связует. Но убо от обоих зол мытаря ревнителие, избавитися потщимся.
Молитвою Богу нашему припадем, слезами и теплыми воздыхании, подражающе мытарево высокотворное смирение, поюще вернии: благословен еси Боже отец наших.
Наказуяй ученики предглаголал еси Владыко, не мудрствовати высокая, совводитися же смиренным уча Спасе. Темже зовем Тебе вернии: благословен еси Боже отец наших.
Богородичен: Иаковлю Тя доброту, и Божественную лествицу, от долу юже виде первее, простертую к высоте, вемы Чистая, низводящую свыше Бога воплощенна, и земныя паки возводящую.
Песен 7, на предпразненството:
Ирмос: В персийската пещ Авраамовите отроци, разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото от пламъка, обгаряни викаха: „Благословен си в храма на Твоята слава, Господи!“
Це́рковь, предукра́шшися заре́ю мы́сленною, любо́вию Влады́ки всех и Творца́, восприя́ти Его́ гото́вится и ра́достная Сему́ плете́т восхожде́ния.
И́же в не́дрех неопи́санно су́ща Оте́ческих Сло́во, Сы́на Своего́ Единоро́днаго, Ма́терний ру́це нося́щии в це́рковь пло́тию по зако́ну я́ко Младе́нца вно́сят.
Всели́выйся Бог во чре́во Де́вы на рука́х Симео́на, я́ко на престо́ле о́гненнем, днесь седи́т.
Богородичен: Ви́деша сла́ву Твою́ язы́цы вси, Еди́на Чи́стая, те́мже тва́рей всех Тя благоче́стно Цари́цу ублажа́ют и Богома́терь па́че естества́ непреста́нно сла́вят.
Възкресна Песен 8
Ирмос: В пещта израилските младежи блеснаха като огън на огнището, с доброта и благочестие повече от злато и казаха: благославяйте Господа всички дела на Господа, пейте и превъзнасяйте през всички векове.
Ти създаваш всичко както искаш и го преобразяваш, Слово Божие, чрез Твоето страдание Ти превърна сянката на смъртта във вечен живот. Ние заедно с всичките Господни дела, непрестанно Те възпяваме като Господ и Те превъзнасяме през всички векове.
Ти прекрати гибелта и нещастието, Христе, в портите и крепостите на ада, като възкръсна тридневен от гроба. Тебе всички дела непрестанно Те възпяват като Господ и Те превъзнасят през всички векове.
Богородичен: Да възпеем Родилата от Божията светлина безсеменно и свръхестествено многоценния бисер Христос, като кажем: благославяйте Господа, всички дела Господни, пейте и Го превъзнасяйте през всички векове.
От триода. Песен 8: Из пламене преподобным:
Смиренномудренным нравом милостива Господа мытарь воздохнув обрете, и спасен бысть: образом же лютым языка велеречиваго, правды отпаде фарисей.
Фарисеева кичения произволения, и именования чистоты, бежим вернии: ревнующе мытареву добре помилованному смирению и нраву.
Гласы мытаревы вернии вещаим в церкви святей: Боже очисти, да с ним улучим прощение, пагубы велехвальнаго избавльшеся фарисеа.
Воздыханию мытареву вси поревнуим, и Богу беседующе, теплыми слезами возопиим Ему: Человеколюбче, согрешихом, благоутробне Щедрый, очисти и спаси.
Благословим Отца, и Сына, и Святаго Духа, Господа.
Стенанием мытаревым Бог преклонися, оправдив же сего, всем показа преклонятися присно, воздыханьми же и слезами, прегрешений просяще разрешение.
И ныне, Богородичен: Не вем паче Тебе иного заступления, Тя предлагаю молитвенницу, Чистая Всенепорочная. Тя ко из Тебе рожденному ходатаицу движу: всех оскорбляющих мя свободна покажи.
Песен 8, на предпразненството:
Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова; а препасани с добродетели отроците – подвижниците на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: всички творения Господни, благославяйте Господа.
Руце распросте́р Симео́н и предочи́щ ду́шу Боже́ственными дея́ньми, младе́нствовавшаго Го́спода то́кмо за бла́гость прия́т, вопия́ с весе́лием Ему́: всички творения Господни, благославяйте Господа.
Свет благода́ти Христо́вы просия́ нам, хотя́ ввести́ в храм Свой, всесено́вная начерта́ния претворя́я я́ко Обнови́тель вои́стинну вопию́щим: всички творения Господни, благославяйте Господа.
Предве́чнаго Бо́га, благоволи́вшаго нас ра́ди младе́нствовати и на рука́х прие́млема бы́ти ста́рца Симео́на, всички творения Господни, благославяйте Господа.
Богородичен: И́же за благосты́ню мно́гую вочелове́чься Христо́с из Тебе́, Пречи́стая, нас ра́ди, прия́тна днесь Отцу́ приноша́ет очище́ния, Еди́н Сый Пречи́ст и Пренепоро́чен и Тя Едину Чисте́йшую соблюда́я Пресвяту́ю.
Възкресна Песен 9
Ирмос: Образът на чистото раждане от тебе, Богородице, ни беше показан от горящата неизгаряща къпина; и сега те молим да потушиш свирепата заплаха от пещта, за да те непрестанно величаем.
О, как можаха беззаконни и непокорни хора да се съвещаят лукаво и да освободят гордият и нечестивият, а да осъдят на кръст Праведника – Господа на славата, Когото достойно величаем.
Спасителю, непорочен Агнец, Който вземаш греха на света, Тебе, Възкръсналия на третия ден, славим заедно с Отец и божествения Твой Дух, Господ на славата, Когото, като богословим, величаем.
Богородичен: Спаси твоите хора, Господи, които си придобил с Твоята почитана кръв, на църквите Си дай мир, Човеколюбче, по молитвите на Богородица.
От триода. Песен 9: Бога человеком:
Путь возношения смирение, от Христа вземше спасения образ, мытареву обычаю поревнуим, кичение возношения далече отметающе, нравом же смиренномудрия Бога умоляюще.
Душевную гордыню отвержим, нрав правый смиренномудрия стяжим, себе оправдати не тщимся, тщеславия кичение возненавидим, и с мытарем Бога умолим.
Молитвы Содетелю милости принесем мытарския, фарисейских отвращающеся неблагодарных молитв, и велехвальных гласов, иже на ближняго суд возводят, да Бога милостива и свет привлечем.
Многим прегрешений собранием отягчен, изобилием злобы мытаря преидох, и фарисеево велехвальное кичение притяжах, отвсюду пуст всех быв благих: Господи, пощади мя.
Твоего сподоби блаженства, Тебе ради духом нищих сущих: учением бо Твоего повеления, дух сокрушенный Тебе приносим, Спасе прием, спаси Тебе служащия.
Богу мытарь некогда помоливыйся, в церковь верне вшед, оправдася: воздыханьми бо и слезами пришед, сокрушением же сердца: все отложи грехов бремя очищеньми.
Богородичен: Пети, славити, и блажити Тя давай нам, достойно чтущим Тя Пречистая, и Рождество Твое величающим, едина благословенная: Ты бо еси похвала христианом, и к Богу молитвенница благоприятная.
Песен 9, на предпразненството:
Ирмос: Крайъгълен камък се отсече от тебе – девствената планина, не с човешка ръка, Дево; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, те величаем.
Душе́вными Тя рука́ми сподо́би мя, Благоде́телю, восприя́ти, я́коже дре́вле Симео́н, и наслади́тися Твоея́ бла́гости: Ты бо еси́ Еди́н жела́ние и сла́дость, Превозжеле́нный.
Мы́сленно вже́гше вси доброде́телей свещи́, любо́вию с Симео́ном и А́нною свещено́сцы предусря́щем, Христу́ хотя́щу приити́ освяти́ти пою́щия Его́.
Днесь в хра́ме Симео́н ста́рец рука́ми прия́т Христа́, Бо́га на́шего, и возопи́, глаго́ля: ны́не отпуща́еши раба́ Твоего́, Влады́ко.
Богородичен: Па́че су́щих восприя́т из Тебе́ плоть Сло́во Вы́шняго, Чист Сый приноша́ет Безнача́льному Отцу́ очище́ние и очища́ет любо́вию Тя, Бо́жию Ма́терь, велича́ющия.
Катавасии на Сретение Господне, глас 3
Превод: проф. Иван Желев Димитров
1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!
3. Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.
4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.
5. Когато Исаия видя предобразно Бога, извисен на престола и тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, видях пророчески Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!
6. Старецът, като видя с очите си спасението, дошло от Бога за хората, извика към Тебе: Христе, Ти си мой Бог!
7. Тебе, Бога-Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядващи Бога, и се засели в нетленната Дева, ние възхваляваме и благочестиво пеем: благословен е Бог на нашите отци.
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържимия огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй!
Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец и Син, и Свети Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание всякое Господа.
Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй! (3)
Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).
Дяконът: Да внимаваме.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Утринно евангелие по реда.
Възкресна песен
Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.
50 Псалом (пее се)
Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери
Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.
И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.
Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.
Дяконът: Литийна молитва. И възглас: По милостта и щедростите и човеколюбието:
Честнейшую.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
9-та песен от катавасиите, гл. 6
Бога человеком невозможно видети
За човека е невъзможно да види Бога, Когото дори ангелските войски не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те ублажаваме.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Свят е Господ, нашия Бог. (2)
Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)
Ексапостиларий 1:
На Галилейската планина да се качим с учениците, така че чрез вяра да виждаме и чуваме Христос да казва, че Той е получил власт както на небето, така и на земята, и да научим как да кръщаваме всички народи, в името на Отца и Сина и Светия Дух, и как Той винаги е със Своите таинници, до края на времето, както обеща.
**Трябва да има и светилен от триода, но в типика не е отбелязано.
Светилен от триода, гл. 2:
Да избягаме от отвратителната надменност на фарисея и да се научим на прекрасното смирение на митаря, за да се извисим като него и заедно с него да извикаме към Бога: смили се над Твоите раби, Христе Спасителю, Който по Своя воля се роди от Дева и претърпя кръстна смърт, като със Себе Си възкреси Твоя свят чрез божествената Си власт.
Слава, на св. Трифон, гл. 3, Подобен: Ду́хом во святи́лищи:
Ти се нахрани с прекрасно свято божествено наслаждение и по този начин, блажени, стана спътник на ангелите; и пасейки гъски в долините, получи от Бога благодатта за извършване на изцеления, великомъчениче Трифоне, за да лекуваш недъзите и болестите на човечеството.
И сега, на предпразненството:
Всенепорочната Девойка, принасяйки Детето в храма, е изпълнила изискванията на Закона. И когато праведният Симеон Го взе на ръце, той каза на Девицата Майка, „За падане и ставане на мнозина лежи това Дете, и като знамение в света.“
На хвалитните стихири, възкресни, глас 1:
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
(По гръцкия типик стихирите са 3 възкресни, 2 от триода и 3 на предпразненството. Аз ги пуснах както са според нашия типик: 4/4)
Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. Пс.149:9
Възпяваме спасителното Ти страдание, Христе, и славим възкресението Ти.
Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. Пс.150:1
Господи, Който претърпя кръст и премахна смъртта, и възкръсна от мъртвите, умиротвори живота ни, защото единствен си всесилен.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2
Христе, Който плени ада и чрез възкресението Си възкреси човека, удостой ни с чисти сърца да Те възпяваме и славим!
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3
Славим божественото Ти снизхождение и Те възпяваме, Христе; Ти се роди от Девата без да се отделяш от Отец, пострада като човек и доброволно претърпя кръст, възкръсна от гроба, сякаш излезе от брачен чертог, за да спасиш света. Господи, слава на Тебе!
Други стихири, на мъченика от вечерната: глас 1.
Подобен: Всехва́льнии:
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)
Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)
Трифоне всехвални, ти си станал светъл съобщник на небето на нетленните сладости, с храбри подвизи си пострадал, славни, и като си бил свидетел на истината, моли Христос да дарува на душите ни мир и велика милост. (2)
Стих: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. (Пс. 91:13)
Трифоне преславни, ти стана светъл от Светлината на вечното сияние, унищожил си цялата прелест на мрака и господарят на тъмата си съборил чрез Божествената благодат. Затова се моли (Бог) да дарува на душите ни мир и велика милост.
Стих: Праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему. (Пс. 63:11)
Трифоне всеблажени, ти си се удостоил с радостта и веселието на ангелите, като си се одрекъл от красотата на живота, и със силата на духа всичко това си занемарил, а мъчението си търпеливо понесъл, па се молиш за нашите души.
Слава, от триода, глас 8: Фарисеят, оправдаваше себе си, като се хвалеше с делата си, Ти осъди, Господи, а оправда митаря, който се смири и с въздишки просеше помилване, защото не одобряваш самохвални мисли и съкрушените сърца не презираш; затова и ние в смирение падаме пред Тебе, Който пострада заради нас: дай ни опрощение и голяма милост.
И сега, по гласа на славата: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Велико славословие
Възкресен тропар
Днес стана спасението на света, нека възпеем Възкръсналия от мъртвите, Твореца на нашия живот: защото, като унищожи смъртта чрез смърт, даде ни победа и голяма милост.
——————————————————-
На Литургията
Изобразителни, блажени.
След входа:
Възкресен тропар, глас 1:
Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!
Тропар на предпразненството, глас 1.
Подобен: Лик А́нгельский:
Небесният ангелски хор надникна към земята и вижда като новороден Първородният от цялото творение – Христос, носен към храма от непозналата мъж майка, и заедно с нас се радват и пеят предпразненствената песен.
На свети Трифон, глас 4: или общия тропар за мъченик.
Като се наслаждаваш на богатата Божествена храна на небесата, многоблажени, покрий ни и запази от всяка нужда нас, които с песни славим твоята памет. Премахни животните вредящи на нивите, за да те винаги възпяваме: радвай се, Трифоне, подкрепо на мъчениците.
На храмовия светия.
Кондак на предпразненството, глас 6:
(Гръцкият е друг.)
Словото, Което заедно с Отца е невидимо, сега се вижда по плът, като се роди неизказано от Дева и се дава в ръцете на светия старец. Да Му се поклоним като на наш истински Бог.
Прокимен, глас 7:
Праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему. (Пс 63:11) Стих: Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля. (Пс. 63:2)
(Хората ме питат защо в календарчето пише по два апостола и две евангелия? Кое да четат, след като в типика пише само по едно? Моя отговор е: «Аще изволит настоятель»; превод: каквото ви каже дядо поп.)
Апостол към Римляните, 8:28-39, за мъченика, стр. 469.
Алилуия, глас 4:
Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански. (Пс. 91:13) Стих: Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего. (Пс. 91:14)
Евангелие от Лука за 16-та неделя, 18:10-14, стр. 158:
Причастен:
Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините. Алилуйя. (Пс. 148:1)
Ако има време и:
Във вечна памет ще остане праведникът, от лоша мълва няма да се уплаши. Алилуйя. (Пс. 111)
——————————-
* Службата е 26 страници. Не съсипвайте дърветата да я отпечатвате, а си купете таблет за €100.
** Тази служба ще се повтори 2042 г.
