Свети Спиридон († oк. 350 година)
Вечерна
Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 5:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)
Стих: Надявам се на Господ, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)
Радвай се, правило за архиереите, непоклатима опора на Църквата, славо на православните, изворе на чудесата, неизчерпаем поток на любовта, ярък светилник, орган на Духа, божествени уме, кротък и незлобив, който беше украсен с автентична простота, небесни човече, ангеле на земята, труженико на лозето, истински приятел на Христос; Него моли да дари на тези, които те почитат, велика милост.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)
Наистина ти се отличи като кротък и наследник на земята на истински кротките, Спиридоне, като слава на отците, твоите мъдри и прости думи, чрез Божествената благодат, задушиха вселукавия враг и безумния Арий, и в Духа си издигнал спасителното учение, ясно просвети всички православни да славят едното Слово, Който наистина е единосъщен с безначалния Отец, даряващ на света голяма милост.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)
Отче, когато умъртви плътските си страсти, по Божествена благодат ти възкресяваше мъртвите, и змията превърна в злато, и със силата на молитвата си обузда бързото течение на реката. Една нощ ти се яви на царя смъртно болен, приближавайки се до него, с присъствието си го излекува, и така беше чудно прославен от Господа. Затова с високи гласове почитаме паметта ти и почитаме божествения и свят ковчег с мощите ти, от който бликат божествени реки от изцеления и голяма милост.
Слава, глас 1:
Преподо́бне о́тче, блаже́нне Спиридо́не му́дре, ме́ртвую, я́коже жи́ву, вопроси́л еси́ любве́ ра́ди Бо́жия; змию́ же преложи́л еси́ в зла́то нището́ю обдержи́мому, тече́ние же удержа́л еси́ реки́, сострада́тельствовав лю́дем; царю́ же предста́л еси́ врач промышле́нием Бо́жиим; ме́ртвыя же па́ки возста́вил еси́, я́ко того́ учени́к, и ве́ру уясни́л еси́ посреде́ отце́в мно́гих. Вся у́бо моги́й во укрепля́ющем тя Христе́, того́ и ны́не моли́ спасти́ся душа́м на́шим.
И сега, на предпразненството, глас същия:
Разкраси се, пещера, защото Агницата идва, носейки в утробата си Христос. Ясли, поемете Този, Който ни освободи с дума от лишеното от разум деяние на нас, земните. Пастири, които свирите, засвидетелствайте страшното чудо. Мъдреци от Персия, принесете злато, ливан и смирна на Царя, защото Господ се яви от Девица-майка. И пред Него, смирено падайки, самата майка Му се поклони, като се обърна към Този, Когото държеше в обятията си: Как бе заченат в мен, или как израстна в мене, Избавителю мой и Боже?
Вход. Свете Тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен (на деня)
* По българския типик няма паримии. А̀ще изво̀лит предстоятел!
Четива
Притчи Соломонови
(10:8a, 7a; 3:13-16, 18; 8:32, 34, 4, 12, 14, 17, 5-9; 22:24, 22; 15:4b):
Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословия почива върху главата на праведника. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, – защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да ѝ се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата ѝ е дългоденствие, а в левицата ѝ – богатство и слава; (от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си. И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа. Към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас: защото Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум. Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда; защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание. Ще ви науча на истината, нека надеждата ви бъде в Господа и се изпълнете с Духа.
Притчи Соломонови
(10:31-32 и 11:1-12):
От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите – развратеното. Неверни теглилки са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
Премъдрост Соломонова
(4:7-15)
Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.
Сугуба ектения
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
- По типик стиховните са от октоиха, но аз съм ви превел гръцките.
Стиховните стихири, глас 1.
Празнично събиране е това и свето пиршество; дойдете, вярващи, нека участваме в него; наистина Спиридон, нашият духовен домакин, ни кани да се присъединим към него; неговата трапеза е божествена и сладки са неговите чудеса, неговите дела са безсмъртни; нека подражаваме на неговата кротост, невинност, простота, човечност, неговата мъдрост във всичко; с тези добродетели той светеше като светилник сред йерарсите.
Стих: Скъпа е в очите на Господ смъртта на Неговите светии. (Пс. 115:6)
Велик творец на добродетели и чудеса си бил ти, премъдри Спиридоне; чрез първите си направил живота си по-ярък от слънчевата светлина, а чрез вторите си осветил земята повече от мълния в небето; а ти се яви по-красив и от двете, преподобни отче, на онези, които с вяра намират убежище в твоята закрила.
Стих: Твоите свещеници ще се облекат в правда и Твоите светии ще се зарадват. (Пс. 131:9)
О, дивно чудо! Мъртвото момиче проговори с жив глас на тебе, който повярва; течението на реката се обърна по твоя заповед, болестта на царя отмина по твоята молитва, змията се превърна в злато, мъртви бяха възкресени, защото Христос действаше в тебе, отче Спиридоне, когато открито изповяда догмата за Троицата.
Слава, глас 2, на светителя:
Святи́телей Боже́ственный сосу́д, о́тче преподо́бне, Спиридо́не му́дре, ты доброде́тельми показа́лся еси́: сего́ ра́ди Це́ркве предста́тель быв, ересенача́льники изгна́л еси́ и А́риево хуле́ние собо́рне на зе́млю низложи́л. Те́мже, чудоде́йствуя де́лом и сло́вом, Спа́са моли́ спасти́ся душа́м на́шим.
И сега, Богородичен: О чудесе новаго
О, ново чудо, по-голямо от всички древни чудеса! Защото кой някога е видял майка да роди без мъж и да носи на ръце Този, Който държи цялото творение? Воля Божия беше да се роди Този, Пречиста, Когото ти носи като бебе на ръце, и като имаш майчино дръзновение пред Него, не преставай да Го молиш за нас, които те почитаме, да се смили и да спаси душите ни.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропар, глас 1: по Камени запечатану
Ти се показа защитник на Първия (вселенски) събор и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне, затова ти призова от гроба мъртвата и превърна змията в злато, а когато пееше светите си молитви, ангели служеха с тебе, пресвещени; слава на Този, Който те прослави, слава на Този, Който те увенча, слава на Този, Който чрез тебе върши изцеления у всички!
Слава, и сега, Богородичен: Гавриилу вещавшу
Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец; слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.
—————————————————
Утринна
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь, на глас 1
Пс. 117
Стих 1. Славете Господ, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господ и е дивно в очите ни.
Тропар, глас 1: по Камени запечатану
Ти се показа защитник на Първия (вселенски) събор и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне, затова ти призова от гроба мъртвата и превърна змията в злато, а когато пееше светите си молитви, ангели служеха с тебе, пресвещени; слава на Този, Който те прослави, слава на Този, Който те увенча, слава на Този, Който чрез тебе върши изцеления у всички! (2 пъти)
Слава, и сега, Богородичен: Гавриилу вещавшу
Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец; слава на Вселилия се в тебе; слава на Произлезлия от тебе; слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.
Малка ектения: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
- По типик седалните са от октоиха, но аз съм ви превел гръцките.
Първи седален, глас 3:
Ти превърна змия в злато, богоносни светителю, и с твоите думи като с въжета си задушил Арий, който беше зъл и нечестив еретик; ти, отче Спиридоне, излекува царя, възкреси мъртвите и изгони бесовете от хората, затова се събираме да почетем светата ти памет с хвалебни химни.
Слава, същия:
И сега, Богородичен, на предпразненството:
Цялата вселена е изпълнена с голяма радост, защото младата Дева е близо до раждането на Господ и Царя на всичко. О, необяснимо чудо! Безначалния приема начало и Безплътният се въплъщава, а пещерата приема Този, Който държи всичко; Витлееме и всички твари, ликувайте и играйте от радост в този предпразничен ден.
Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори седален, глас 4:
Отче, ти украси Христовата църква с думите си, но ти почете с делата си и Божия образ, блажени свети Спиридоне; ти с въздържанието си сияеш със светлината на добродетелта в света, излъчваш благодатта на изцелението за всички, които те молят, и затова с вяра празнуваме твоята почитана памет.
Слава: същия
И сега, Богородичен, на предпразненството, гл. 4:
Девици, радвайте се заедно с Девата в този ден; майки, пейте във възхвала на шествието, което придружава майката на Христос, нашия Бог; мъдреци, присъединете се към ангелите и вие, пастири, пейте с нас, защото тя идва да роди в град Витлеем; по нейните молитви, Боже, спаси душите ни, молим се.
- Щом сме направили службата празнична, тук влизат Полилей и Величание за йерарх. А щом има полиелей, значи ще има и седален след полиелея, в превод от гръцки.
Малка ектения. Възглас: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…
Седален след полиелея, глас 8,
Подобен: Премудрость и Слово
И за управници, и за църковници на царския събор ти находчиво обясни силата на Троицата, както подобава на Бога, и провъзгласи, и ясно ги поучи, че Бог е един и има една същност; затова по Божие вдъхновение със силата на Духа много мъдро ти срази многословния еретик, благочестиви светителю; моли Христос, нашия Бог, да даде прошка на съгрешенията на тези, които с любов почитат твоята света памет.
Слава, и сега, Богородичен:
Радвай се, огневиден престоле на нашия Бог! Радвай се, Дево, престол на Царя! Радвай се, Богородице, която си ложе, застлано с багреница, украсен със злато и пурпур чертог, порфирен плащ, най-изящен храм, мълниеносна колесница, многосветъл светилник, град с дванадесет стени, златокована врата, прекрасен брачен чертог, трапеза от бляскаво злато, украсено от Бога обиталище; радвай се, славна невесто, сеяеща като слънце; радвай се, единствено украшение на моята душа.
Степенни (стъпални), глас 4.
Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:
От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.
Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.
Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица.
И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.
Прокимен, Пс.48: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (2)
Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената.
Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.
Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим.
Народът: Господи, помилуй.
Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.
Дяконът: И да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народа: Господи, помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави за да изслушаме светото Евангелие.
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеника: Ще се чете из светото Евангелие според Йоан.
Дяконът: Да внимаваме.
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Евангелие от Йоан 10:1-9.
50-ти псалом (чете се)
Слава, гл. 6: По молитвите на светителя, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши прегрешения.
Стих: Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Стихира, гл. 6:
Мъдри Спиридоне, ти си украсата и върхът на отците, ти озаряваш четирите краища на света с блясъка на твоите чудеса и погуби беснуването на Арий; моли Спасителя да се спасят душите ни.
Литийна молитва (дяконът)
Свещеникът: По милостта и щедростите на Единородния Твой Син, с Когото си благословен заедно с Пресветия, Благия и Животворящия Твой Дух сега и винаги, и во веки веков.
Канони на Богородица (от часослова или молитвеника) и на светителя, който само започнах. Глас 2. Творение Теофаново.
Песен 1
Ирмос: Някога непреодолимата Сила напълно повали в дълбокото фараонската конница. Сега въплътеното Слово напълно заличи зловредния грях. Вечно славеният Господ славно се прослави.
Припев: Свети Спиридоне, моли Бога за нас!
Стигнал си до земята на кротките, защото сам ти си кротък, милостив и чист. Укроти сегашната буря в сърцето ми, за да мога в божествена тишина да ти пея химни.
Със свети дела очѝсти душата си, отче Спиридоне, стана боговидец, и с пресветло сияние се обогати от божествения Дух, затова осветяваш тези, които чисто те славят.
Подобно на Давид, Творецът те прие от стадото и те постави за най-изящен пастир на словесното стадо, защото сияеше с простота и кротост, и бе украсен с беззлобие, достопочтени пастирю.
Богородичен: Пресвета и чиста Дево, моля те, просвети и освети моите мисли и душа, като разпръснеш облаците на моето невежество и премахнеш греховната тъмнина, за да те прославя както подобава.
Песен 3
Ирмос: Върху камъка на вярата, като ме утвърди, разшири моите уста против враговете ми. Възрадва се духът ми, когато пея: никой не е свет, както нашият Бог, и няма праведен освен Тебе, Господи.
Ти просвети ума си с безстрастие и се украси със свято смирение, получи дара на Духа да прогонваш злите духове и да изцеляваш недъзите на тези, които с вяра те почитат, най-святи.
Ти уби змията – началото на злото, и ти, светителю, потъпка сребролюбивата природа, защото се смили над нуждаещия се, като превърна змията в златен предмет с твоите свещени молитви, преподобни отче.
Изкачи се на планината на безстрастието, влезе в тъмнината на Божието видение, в скрижалите на сърцето си прие спасителния закон, като най-свят и близък угодник на своя Владика.
Богородичен: Изцери раните на душата ми и озари моя помрачен от леност ум, Богоневесто, за да пея: няма по-непорочна от тебе, Непорочна, и няма по-чиста от тебе, Владичице.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Седален, глас 8.
Подобен: Прему́дрости:
Със стадото овце ти бе поверено и представителството на Христовата църква, поставен си от Бога за пастир, Спиридоне, и просия, с думите си прогони злославията (ересите) на вълците, като възпита това стадото в благочестието, затова утвърди вярата всред богоносните отци чрез мъдростта на духа; блажени архиерею, моли Христа Бога да даде прошка на греховете на тези, които с любов празнуват твоята свята памет.
Слава, и сега, Богородичен. (Различен от гръцкия).
Понеже си всенепорочна Невяста на Твореца, небрачна майка на Избавителя и си вместила Утешителя, а аз съм нечиста обител на беззаконието и умът ми е игрище на бесовете, побързай, Най-възпявана, светоносна и нетленна, да ме избавиш от тяхното злодейство и ме направи светло жилище на добродетелите, прогони облака на страстите и с твоите молитви ме удостой да бъда в общение с Всевишния и с незалязващата светлина.
Кръстобогородичен:
Когато агницата видя на кръста Агнеца, Пастира и Избавителя, тя извика, заплака и като ридаеше горчиво, казваше: светът се радва, защото чрез Тебе получи избавление, а утробата ми гори, когато гледам Твоето разпятие, което търпиш заради милостта на състраданието Си, дълготърпеливи Господи, бездна на милостта и непресъхващ извор, смили се и дарувай прошка на греховете на тези, които с вяра възпяват Твоите божествени страдания.
Песен 4
Ирмос: От Дева си дошъл, Господи, не ходатай, нито ангел, но самият Ти се въплъти и напълно спаси човешкото ми естество. Затова викам към Тебе: слава на Твоята сила, Господи!
У́гльми Честна́го разже́гся ду́ха, страсте́й удобопопаля́емую вещь, всеблаже́нне, поже́гл еси́, ми́р же огнесия́ньми доброде́телей твои́х, Спиридо́не, просвети́л еси́.
Умертви́в твоя́ плотска́я дви́жения, Богодохнове́нне, ме́ртвыя возста́вил еси́ живо́творным твои́м приглаго́ланием. Те́мже молю́ тя: умерщвле́нную ду́шу мою́, о́тче, оживи́.
Пови́нующися, ме́ртвая тебе́ глас, о́тче, даде́ и речная стремле́ния твои́ми удержа́шася повеле́нии: яви́лся еси́ бо, блаже́нне, чудоде́латель, Боже́ственную благода́ть прие́мь.
Богородичен: Проро́цы Твоего́ та́инства глубину́ провозвести́ша недомы́сленную: еди́на бо родила́ еси́, Чи́стая, Недоразуме́ваемаго, воплоще́нна за милосе́рдие неисповеди́мое.
Песен 5
Ирмос: Просвеще́ние во тьме лежа́щих, спасе́ние отча́янных, Христе́, Спа́се мой, к Тебе́ у́тренюю, Царю́ ми́ра, просвети́ мя сия́нием Твои́м, ино́го бо, ра́зве Тебе́, Бо́га не знаю.
Река́ су́щих в тебе́ дарова́ний вся́кое напоя́ет, преподо́бне, се́рдце, всем да́рует бога́тно здра́вие, вся Бо́га к сла́ве возста́вляет, тебе́ просла́вльшаго и чудоде́йствы вся́кими почествова́вшаго.
Тя царь земны́й, блаже́нне, Царя́ Небе́снаго я́ве позна́ и́скренняго раба́ и дарова́ний Боже́ственных испо́лненнаго, внегда́ приити́ тебе́ к нему́ вели́каго врача́ к Бо́гу возвеща́я.
Авраа́мову стра́ннолюбному нраву ты уподо́бився, всем дома твоего́ входы отве́рзл еси́, и всем всяк был еси́, и промышля́я су́щими во обстоя́нии, Спиридо́не блаже́нне.
Богородичен: Но́ва нам породила́ еси́ Младе́нца, пре́жде веков, Отрокови́це, рожде́нна от Отца́ Безнача́льна. его́же умоли́, я́ко Сы́на и Бо́га Твоего́, уще́дрити Богоро́дицу Тя, Пречи́стая, душе́ю чи́стою возвеща́ющия.
Песен 6
Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.
Зла́то, я́ко кал, тебе́ вмени́ся, па́че зла́та безстра́стием сия́ющу и обогати́вшуся, преподо́бне, дарова́нии всезлаты́ми ду́ха.
Чи́сто служа́ Влады́це Твоему́, мно́жество име́л еси́, преподо́бне, послуша́ющее Тебе́ а́нгельских сил неви́димыми гла́сы, свяще́ннейше.
Пресла́вное, всему́дре, житие́ твое́ ми́ру тя пресла́вна, о́тче, соде́ла. Те́мже Боже́ственную па́мять твою́, ра́дующеся, соверша́ем, пою́щии Тя.
Богородичен: Небе́с ши́рши чре́во Твое́ бысть, Неискусому́жная, Бо́га вмести́вшее, нигде́же вмести́маго, Всесвята́я Де́во Богоневе́сто.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак, гл. 2: Подобен: Вы́шних ища́:
Пленен от любов към Христос, ти, пресвещени, извиси ума си със зарите на Духа, чрез своето дейно съзерцание достигна до действие, Божи приятелю; като стана божествен жертвеник, измолваш божествено озарение за всички.
Икос: Нека сега възхвалим Господния светител Спиридон, осветен от утробата на майка си; той получи скрижалите на благодатта на божествената слава и с чудесата си стана известен на всички, беше пламенен и очевидец на божественното сияние, застъпник за бедните и наставник на съгрешаващите, защото той служеше на Христовия жертвеник и се показа верен светител, като измолва божествено озарение за всички.
В този месец в дванадесетия ден празнуваме паметта на свети Спиридон, епископ Тримитунтски (Кипър), Чудотворец. По неговите молитви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси! Амин.
Песен 7
Ирмос: Богопротивната заповед на беззаконния мъчител извисяваше високия пламък, но Христос простря росата на Духа върху богочестивите момци. Той е благословен и много прославен.
Моисе́ево незло́бие, Дави́дову кро́тость, И́ова Авси́тидскаго непоро́чное стяжа́в, ду́ха был еси́ жили́ще, поя́, свяще́ннейше: Сый благослове́н и препросла́влен.
Ороше́ния на главу́ твою́ во вре́мя жа́твы небеса ́ иска́паша, бу́дущее прозна́меноваша: Бог бо, я́коже рече́, Боже́ственную па́мять твою́, преподо́бне, просла́ви, ве́рныя освяща́я хода́тайством твои́м.
В собо́ре отце́в тя Бог прославля́ет, на суде́ словеса́ твоя́ сохра́ньша, блаже́нне, я́же ве́рою прине́сл еси́, безслове́снейшаго А́рия обуя́ющая я́ве и упраздня́ющая сего́ проти́вле́ние.
Богородичен: Грозд возрасти́ла еси́ неизрече́нным сло́вом, я́ко лоза́, Де́во, Еди́наго невозде́ланнаго, вино́ источа́юща, вся веселя́щее, вся освяща́юща земны́я и вся́ко пия́нство лю́тых отъе́млюща.
Песен 8
Ирмос: Огнената пещ някога във Вавилон, разделила действието си по заповед от Бога, изгорила халдейците, но освежила вярващите, които пеели: благославяйте Господа, всички дела Господни.
Пещь страсте́й Боже́ственными одожде́ньми Боже́ственнаго Ду́ха погаси́л еси́ и ро́су источи́л еси́ неду́гов, о́тче, зной отъе́млющую ве́рно к тебе́ приходя́щих всегда́, блаже́нне Спиридо́не пребога́те.
Беззло́бив, прав, кро́ток же, и ми́лостив, и незлопа́мятлив был еси́, любо́вен, стра́ннолюбец, иера́рх свяще́ннейший, му́дростию укра́шен, преподо́бне, Правосла́вия. Те́мже тя ве́рою почита́ем.
Дре́вле тебе́ глас, я́ко жива́, уме́ршая вопро́шшу ти, о́тче, даде́. О, чудесе́ изря́дна! О, пресла́внаго та́инства! О, благода́ти, ю́же получи́л еси́, житие́м украша́емь а́нгельским, досточу́дне!
Богородичен: Стра́сти моего́ се́рдца исцели́ ми́лостию Твое́ю, Всепе́тая, ум мой умири́, и ду́шу мою́ просвети́, и ходи́ти мя возблагопу́тстви на стези́ спаси́тельныя, я́ко да при́сно пою́ Тя, Всепе́тая.
Песен 9
Ирмос: Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова Всевъзпяваната Богородица величаем.
Безнача́льна Роди́теля Сы́на я́сно пропове́дал еси́, Единосу́щна Отцу́ и Соприсносу́щна, посреде́ Богоно́сных отце́в возвели́чився, и беззако́ннующих загради́л еси́ уста́, святи́телю всеблаже́нне.
Многосве́тлое со́лнце, отце́в украше́ние, иере́ев сла́ва, А́нгелов совсе́льниче, твою́ светоно́сную па́мять ра́достно ны́не соверша́ющия Све́та сподо́би невече́рняго моли́твами твои́ми.
Боже́ственная селе́ния, град Небе́сный, пра́зднующих кра́сный лик освяще́нную ду́шу твою́ и доброде́тельми укра́шенную, всеблаже́нне, прия́т во гла́се ра́дования.
Богородичен: Ве́лие та́инство па́че ума́ Рождества́ Твоего́ удивля́ет А́нгелы, Богора́дованная, наслажда́ет преподо́бных собо́р, свяще́нныя же весели́т отцы́, Боже́ственно пою́щия тя, наде́жду душ на́ших.
Първи Катавасии на Рождество: Христос раждается, гл. 1
От св. Козма Маюмски
1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пейте на Господ, цяла земьо, хора, радостно Го възпейте, защото се прослави!
3. Да възкликнем към Христос Бог – Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: свят си, Господи, Който възвиси нашия род!
4. Христе, Който си израстък от Йесеевия корен и цвят от него, произлязъл си от Дева, сенчестата и прохладна планина. Ти, безтелесният Бог, си дошъл при нас, въплъщавайки се от непозналата мъж (Мария). Слава на Твоята сила, Господи!
5. Като Бог на мира и Отец на щедрости, Ти си ни изпратил Ангела (Вестител) на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. И наставени със светлината на богопознанието, бодърстващи от дълбока нощ, Те славословим, Човеколюбче.
6. Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, какъвто го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Дева и приел плът, излезе от нея, запазвайки девството ѝ невредимо.
7. Момците, възпитани в почитане на истинския Бог, презряха нечестивата царска заповед и като не се уплашиха от огнената стихия, стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже, на отците ни!“
8. Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Свърхестествено чудо изобразява даващата прохлада пещ: както не изгори хвърлените в нея юноши, така и огънят на Божеството не изгори утробата на Дева, когато слезе в нея. Затова, прославяйки Бога, да възкликнем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го прославя во веки!“
Честнейшую
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината, с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
Песен 9
Величай, душе моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства.
Странно и преславно тайнство виждам: небето като пещера, Девата като херувимски престол, а яслите като легло, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…
Светилен, гл. 3: Подобен: Не́бо звезда́ми:
Духът те преведе от безсловесното стадо да се грижиш за словесното, както направи с Моисей и Давид, на чието усърдие ти подражаваше, Богоносни, светлина за света.
Слава, и сега: (Различен от гръцкия)
Богородице, ти си причина за всички добри неща от Бога за света, затова и сега умилостиви добрия Бог в полза на общото спасение.
* Тук типикът ни кара да се върнем на вечерната да вземем стихири от Господи, воззвах за хвалитни. Аз ви предлагам гръцките:
На хвалитните стихири, глас 1:
Всякое дихание
Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Теб, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Теб, Боже, подобава песен.
Стих. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Стих. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)
Напълно проникнат от блясъка на Духа, мъдрият светител срази мрачното безсмислие на арианското учение и когато просто, но вярно заяви истината за Троицата, той беше почетен от учените и мъдрите, и потвърди постановеното от събора.
Стих. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и флейти. (Пс. 150:4)
Озарен от небесни лъчи и от Христовата сила, ти даваш изцерение на душите и телата на тези, които сега с вяра почитат твоя памет, богоблажени отче чудотворче, не спирай да се молиш за нас.
Стих. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, което диша, да хвали Господ! (Пс. 150:5-6)
С делата си, богоносни отче, ти работеше на духовното лозе на Христовите заповеди, затова получи тайнствено от Господ като заплата за труда си царството във висините, мъдри Спиридоне, моли се за нас, които те почитаме.
Слава, на светителя, глас 4:
Преподобни отче, всехвални светителю, ти се изпълни с апостолското учение и с добродетелния си живот стана жилище на Божия Дух; с учението си ти прогони вълците от Църквата и ясно утвърди вярата на православните, като се яви стълб и защитник на правата вяра, затова и правиш чудеса по света: превърна змия в злато и по молба мъртвата възкреси ти, дивни сред отците и събеседник на учителите, моли Спасителя да се спасят душите ни.
И сега, Богородичен: Пази рабите си от всякакви беди, благословена Богородице, за да славим тебе, надеждата на нашите души.
Велико славословие
Тропар, глас 1: по Камени запечатану
Ти се показа защитник на Първия (вселенски) събор и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне, затова ти призова от гроба мъртвата и превърна змията в злато, а когато пееше светите си молитви, ангели служеха с тебе, пресвещени; слава на Този, Който те прослави, слава на Този, Който те увенча, слава на Този, Който чрез тебе върши изцеления у всички!
No comments:
Post a Comment