Велика Вечерна на Бъдни вечер

РОЖДЕСТВО НА НАШИЯ ГОСПОД

ИИСУС ХРИСТОС

ВЕЛИКА ВЕЧЕРНА

Обичайно начало с псалом 103 и Велика ектения.

На Господи воззвах, стихири на 6, глас 2, от патр. Герман:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Дойдете да се възрадваме в Господ, като разкажем настоящото тайнство: разруши се стената, която ни отделяше от Бога, прибиран е огненият меч и херувимът отстъпва от дървото на живота, а аз се приобщавам към райската наслада, от която се лиших заради непослушанието. Защото неизменният Образ на Отец – Образът на Неговата вечност приема облика на раб, произлизайки от невкусилата брак майка, без да претърпи изменение. Той остана Такъв, Какъвто беше – истински Бог и прие на Себе Си това, което не беше, като стана човек поради човеколюбието Си. Към Него нека извикаме: Боже, роден от Девата, помилвай ни! (2)

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2) същия.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3)

Анатолиево: С раждането на Господ Иисус от светата Дева целият свят се просвети: пастирите засвириха и мъдреците се покланиха, ангелите възпяваха, а Ирод се смути, че се яви в плът Бог – Спасителят на нашите души. (2)

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:4) същия.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа. (Пс.129:6-7А)

Твоето царство, Христе Боже, е царство на всички векове и Твоето владичество е във всеки род; като се въплъти от Светия Дух и се въчовечи от Приснодева Мария, със Своето пришествие Ти засия като светлина за нас, Христе Боже; светлина от светлина, сияние на Отец, Ти просвети цялото творение; всичко, което диша, Те възхвалява, защото си образ на Отческата слава. Ти, Който си вечносъществуващ и предвечен, и си възсиялият от Девата Бог, помилвай ни!

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Какво да Ти принесем, Христе, за това, че заради нас се яви на земята като човек? Всяко създадено от Тебе творение Ти принася благодарност: ангелите – песен, небесата – звезда, мъдреците – дарове, пастирите – удивление, земята – пещера, пустинята – ясли, а ние – майката Дева. Предвечни Боже, помилвай ни!

Слава, и сега, глас 2, от преп. Касия:

Когато Август стана единовластник на земята, прекрати се многовластието сред хората; а когато Ти се въчовечи от чистата Дева, премахна се многобожието на идолите; страните по света се подчиниха на едно земно царство и народите повярваха в едната божествена Власт, хората се записаха според повелението на императора, а ние, вярващите, се записахме в името на Твоята божественост – нашия въчовечил се Бог! Велика е Твоята милост, слава Тебе!

Вход с Евангелие. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокименът на деня, ако е понеделник, вторник, сряда и четвъртък вечерта, се пропуска. Ако е събота вечер, се пее Господ воцарися. Ако е петък преди празника или неделя преди 26 декември, се пее Великият прокимен, гл. 7: Кой бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който прави чудеса! (76:14-15) (Кто Бог велий, яко Бог наш? Ты еси Бог, творяй чудеса).

Стих 1: Ти яви Своята мощ посред народите. (76:15Б)

Стих 2: И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила. (76:11)

Стих 3: Ще си спомням за делата на Господ; ще си спомням за Твоите древни чудеса. (76:12)

И пак: Кой бог е велик...

Паримии

Ще се чете из книга Битие (1:1-13)

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро – ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро – ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден трети.

Ще се чете из книга Числа (Числ. 24:2–3, 5–9, 17–18)

Дух Божий беше върху Валаама. И произнесе тая своя притча, като каза: колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю! Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода; ще потече вода от ведрата му, и семето му ще бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне. Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага). Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет – който те проклина! Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове. Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.

Ще се чете из пророчеството на Михей (Мих. 4:6–7; 5:2–4)

В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди. И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото – силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека. Тъй казва Господ: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, – и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.

Тропар, глас 6: Тайно се роди в пещера, Спасителю, но небето за Тебе на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 1: Основите на Йерусалим са върху светите планини – люби Господ Сионската врата повече от всички Иаковови обиталища. Преславни неща се говореха за тебе, граде Божий. Ще спомена Раав и Вавилон на знаещите ме. (Пс. 86:1–4А)

Същият тропар: Тайно се роди в пещера…

Стих 2: И ето – другородци, и Тир, и люде етиопци, – те се родиха там. Човек ще нарече планина Сион Майка, и в нея се роди Човек и Сам Всевишният я основа. (Пс. 86:4Б–5)

Изпява се краят на тропара: А тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 3: Господ ще разкаже в писанието на людете и князете онова, що стана в него, защото жилището на всички веселящи се е в Тебе. (Пс. 86:6–7)

Изпява се пак краят на тропара: А тя Ти доведе мъдреците...

Слава: А тя Ти доведе мъдреците...

И сега: А тя Ти доведе мъдреците...

И пак целия тропар, глас 6: Тайно се роди в пещера, Спасителю, но небето за Тебе на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Ще се чете из пророчеството на Исайя (Ис. 11:1–10)

Тъй казва Господ: И ще покара младочка от Иесеевия корен, и клон ще израсне от корена му; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му – истината. Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето. И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.

Ще се чете из пророчеството на Варух (Вар. 3:36–38; 4:1–4)

Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното – на чужди народ. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.

Ще се чете из пророчеството на Даниил (Дан. 2:31–36, 44–45)

И рече Даниил на Навуходоносор: Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му – от сребро, коремът и бедрата му – медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а самó ще стои вечно, понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!

Тропар, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе – Невместимия, вместил се в пещера; научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“

Стих 1: Господ царува, в благолепие Той се облече, облече се Господ в сила и се препаса, понеже утвърди вселената и тя няма да се поклати. Готов е престолът Ти извечно – от века си Ти! (Пс. 92:1-2)

Същият тропар: Ти възсия от Девата, Христе,…

Стих 2: Издигнаха реките, Господи, издигнаха реките гласовете си. (Пс. 92:3)

Изпява се краят на тропара: Научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“

Стих 3: Ще възземат реките отъпканите свои пътища при гласа на много води, дивни са морските въздигания – дивен е във висините Бог! Твоите свидетелства се показаха твърде верни, на Твоя дом подобава святост, Господи, в дни безчет. (Пс. 92:4Б-5)

Изпява се пак краят на тропара: Научил си мъдреците да Ти се покланят...

Слава: Научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“ И сега: същото.

И пак тропара, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе – Невместимия, вместил се в пещера; научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!“

Ще се чете из пророчеството на Исайя (Ис. 9:6–7)

Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Ще се чете из пророчеството на Исайя: (7:10-16b; 8:1-4, 8b-10)

И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. Тогава Исая рече: слушайте, прочее, доме Давидов! Нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото, преди този Младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, Той няма да се подчини на порока, за да избере доброто. И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: Магер-шелал-хаш-баз (скоро идва грабежа на плячката). И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз; защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, – богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар. 

С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте! Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете! Кроите заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог! (Ис. 7:10–16; 8:1–4, 8–10)

Прокимен, глас 4: Господ ми рече: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих. Стих: Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и в Твое владение – краищата на земята. (Пс. 2:8Б- 9)

Апостол

Ще се чете из посланието на св. ап. Павел до евреите. (1:1-12)

Братя, Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“? Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“. За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“; а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“. И пак; „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.  

Алилуйя, глас 5: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна“. Стих: Жезъл на сила ще ти изпрати Господ от Сион; господствай посред враговете си. Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. (Пс. 109:1-3Б)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист Лука.

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие от Лука (Лк 2:1–20) (от амвона)

През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 

Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

Стиховни стихири

Самогласни.

От св. патр. Герман, глас 2: Голямо и непонятно чудо се случи днес! Девата ражда и утробата ѝ не се поврежда, Словото става плът, но не се отделя от Отца, ангелите с пастирите славят, и ние с тях викаме: слава във висините Богу и на земята мир!

Глас 3:

Стих: Из утроба преди денница като роса е Твоето рождение. Кле се Господ и няма да се разкае. (Пс. 109)

От същия: Днес Девата ражда Създателя на всичко, Едем предлага пещера, а звездата разкрива Христос – слънцето на онези, които са в тъмнина. Мъдреците, просветени от вярата, се поклониха с дарове, а пастирите видяха чудото, ангелите възпяха и казваха: слава във висините Богу!

Стих: Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти. (Пс. 109)

От св. патр. Анатолий: Когато Господ Иисус се роди във Витлеем Юдейски, мъдреците дойдоха от изток и се поклониха на въплътения Бог, след което усърдно отвориха съкровищниците си и предложиха скъпоценни дарове: чисто злато – като на Цар на вековете, ливан – като на Бог на всичко, смирна – като на тридневен мъртвец – за Него, безсмъртният. Дойдете, всички народи, нека се поклоним на Този, Който се роди, за да спаси душите ни.

Слава, глас 4. От Йоан монах:

Радвай се Йерусалиме! Празнувайте всички, които обичате Сион! Днес от-века връзката на осъжданията на Адам е прекъсната (или: развързана). Раят е отворен за нас, змията е отслабена – защото тя някога измами жената, а сега вижда, че жена става Майка на Твореца. О, какво дълбоко богатство и мъдрост, и знание за Бог! Жената стана инструмент на греха, смъртта се вкорени във всяко тяло, сега чрез Богородица стана начало на спасението за целия свят. Затова всесъвършеният Бог се ражда от нея като младенец и с раждането Си запечатва нейното девство, с пелените Си разкъсва веригите на греховете, и ставайки младенец, Той лекува родилните болки на Ева. Нека цялото творение танцува и играе, защото Христос дойде при него за да го обнови и да спаси душите ни.

И сега, глас същия, от св. патр. Анатолий:

В пещера се посели, Христе Боже, ясли Те приеха, пастири и мъдреци Ти се поклониха. Тогава благовестието на пророка се изпълни и ангелските сили се удивиха, извикаха и казаха: слава на Твоето снизхождение*, единствен Човеколюбче!

* слизане отгоре

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 4:

Рождество́ Твое́, Христе́ Бо́же наш, возсия́ ми́рови свет ра́зума, в нем бо звезда́м служа́щии звездо́ю уча́хуся Тебе́ кла́нятися, Со́лнцу Пра́вды, и Тебе́ ве́дети с высоты́ восто́ка. Го́споди, сла́ва Тебе́. (3)

Превод: Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава на Тебе! (3 пъти)

Отпуст

Дяконът: Премъдрост.

Хор: Благослови.

Свещеникът: Да бъде благословен Христос, нашия Бог, всякога, сега и винаги, и во веки веков.

Хор: Амин. Утвърди, Боже, благочестивия и христолюбив православен народ, светата православна вяра, православните християни по света и тоя свят храм во-век века.

Свещеникът: Слава на Тебе, Христе Боже наш, слава на Тебе!

Хор: Слава… И сега… Господи, помилуй (3). Отче, благослови!

Свещеникът: Роденият в пещера и Лежащият в ясли за нашето спасение Христос, истинския наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и пренепорочна свята Майка, със силата на честния и животворящ кръст, по застъпничеството на честните, безплътни небесни сили, по моленията на честния, славен пророк предтеча и кръстител Йоан, на светите, славни и всехвални апостоли, на светите, славни и многопобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на (храмовия светия) и на всички светии, да ни помилва и спаси, като благ и човеколюбец.

Хор: Амин.

Свещеникът: По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай и ни спаси!

Хор: Амин.