- На 11 февруари 2026 г. Вселенската патриаршия канонизира св. Тихон Атонски. Преподобният е руски подвижник и исихаст от Света гора, духовен наставник на св. Паисий Светогорец. Приел монашество в Псково-Печерската лавра, а по-късно се установил на Атон. Прославил се със своята крайна аскеза, непрестанна молитва и дар на духовно прозрение. Живял в пълно нестяжание – в пещери или малки колиби, ежедневно служел света Литургия и се причастявал. Папа Тихон е сред духовниците, оказали най-голямо влияние върху духовното израстване на св. Паисий.
- Стихирите за преподобния са създадени преди канонизацията му от Хараламбос М. Бу̀сияс (Χαράλαμπος Μ. Μπούσιας), съвременен гръцки православен химнограф и богослов, известен най-вече с огромното си творчество в областта на православната богослужебна поезия. Представян е като „Велик химнограф на Александрийския престол“. Докато се утвърди някаква официална служба за преподобния, може по решение на свещеника да се използват тези стихири на г-н Бусияс.
- Д-р Андрей Касабов казва, че може да се отслужи полиелейна служба или на Предтечата, или на преподобния. Или ако се почитат двама светии службата не трябва да бъде полиелейна. Така, че избирайте какво ще пеете.
Зачатие на св. Йоан Предтеча
И свети Тихон Атонски (+1968)
Вечерна служба
Предначинателен псалом: Блажен муж.
Го́споди, воззва́х: стихири на 6, глас 4.
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
* Ако ще служите само празника на Зачатието, стихирите на Господи воззвах се изпяват по 2 пъти.
Подобен: Зва́нный свы́ше:
Диалог между Ангела и Захария:
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)
Свещенодействайки, божественият Захария, като влязъл вътре в пресветия храм и принасяйки на Благодетеля и Всеблагия молитвите на народа, видя божествения Ангел, който му каза: „Молитвата и молбата ти бяха чути. Дерзай, старче, и не ми невярвай, защото ще имаш божествено чедо — Предтечата, превъзхождащ родените от жени, който ще предходи пред Христа със силата на Илия.“
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)
„Чужд ми изглеждаш по вид и по нрав, чужд и по думите, и по вестта“ – отвърна Захария. – „Аз дойдох да измоля спасение за народа, а не да получа чедо, както ми възвестяваш. Ти ми говориш противно на молбите ми и се съмнявам, че казваш истината. Как ще се потвърди това, което казваш? Защото Елисавета е неплодна, а аз, както знаеш, съм старец.“
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)
„Защо не вярваш на думите ми, Захарие, като казваш, че ти нося лъжлива благовест? Аз съм Архангел Божий; това, което ми е заповядано, това ти казвам, стоейки пред тебе. Но понеже не повярва и остана в неверие, ще бъдеш ням и глух, докато не видиш божественото изпълнение на думите ми. А когато Елисавета ти роди великия Предтеча – гласа на Словото – езикът ти отново ще се развърже и ти ще благословиш Бога на Израил.“
На преподобния, глас 1. Подо́бенъ: Нбⷭ҇ныхъ чинѡ́въ.
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
Живя, преподобни Тихоне, в състоянието на предгреховния живот сред горите на Атон, съжителствайки с дивите зверове, със всички скорпиони и влечуги, както някога праотците в Едем, в твоя пресладък рай.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Преди честната си кончина, Тихоне, с ръката си благослови твоето духовно чедо – божествения Паисий, сред подвижниците; и с него сега, богомъдри, непрестанно възпяваш Всецаря и усърдно Го умоляваш за всички, които те почитат.
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)
Голяма дръзновеност пред Бога си придобил, преблажени, като пазител на Неговите заповеди. Затова и Сам Той скоро изпълнява твоите прошения, преподобни, Който чрез твоите молитви дарява на ония, които просят, всичко полезно.
Слава на зачатието, глас 6. От Византий:
От неплодната утроба днес израстна плод на молитвата – Йоан Предтеча. Ликувай, пустиньо, и тържествувай, човечество, защото ето, проповедникът на покаянието започва да се въплъщава в майчината утроба. Дойдете, възрадвани от славното му зачатие, и ние, празниколюбците, да ликуваме, възкликвайки: Ти, който си по-голям от всички, родени от жени, не преставай да се молиш за тези, които с вяра почитат твоето божествено зачатие, та да намерим опрощение на греховете и велика милост.
И сега, Богородичен: Кто тебе́ не ублажи́т:
Кой няма да те облажи, Пресвета Дево? Кой няма да възпее пречистото раждане? Защото Самият единороден Син, просиял от Отец извън времето, се роди от тебе, Чиста, необяснимо въплътен, бидейки Бог по природа и заради нас по природа стана човек, не се раздели на две личности, но беше познат в две неслитни естества. Него моли, почитана Всеблажена, да бъдат помилвани душите ни.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен, на деня.
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири
На зачатието, глас 6. Подобен: Все отло́жше:
Стих: И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища. (Лука 1:76)
Когато свещеникът, светият пророк, влизаше в Светая Светих – в най-святото място, както е писано, пред него застана Ангелът и му възвести, казвайки: Чута бе твоята молитва и сега се премахва неплодието на Елисавета; тя ще ти роди в старостта син – Йоан и Предтеча, светилник на Слънцето, пророк на Всевишния и глас на Словото, Който възсия от Дева, от Богоотрочицата.
Стих: Безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. (Лук. 1:75)
„Кажи ми по-ясно: по какво ще позная това?“ – отново към Ангела рекъл преблагословеният старец: „Както виждаш, аз съм вече в напреднала възраст, а Елисавета е неплодна. Как тогава ми говориш думи, които са против природата? Учудвам се и никак не ги смятам за истинни; сега те подозирам, о човече. Иди си, защото аз моля за спасението на народа, а не да получа син – нещо, което трудно може да се приеме.“
На преподобния, гл. 5. Подобен: „Радвай се, отшелнически…“
Стих: Честна е пред Господа смъртта на Неговия преподобен. (Пс. 115:6)
Радвай се, ти, който в последните времена последва стъпките на преподобните, очисти тялото си от страстите и душата си направи най-прозрачен съсъд на Утешителя. Защото, заселил Атон и подвизавайки се в него цели шестдесет години, ти се яви като човек, подобен на ангелите, и като земен ангел, Тихоне, присноблажени. Ти, който непрестанно въздаваше слава на Христа Господа и имаше добродетелта като свой постоянен съжител, умолявай Всецаря да изпрати и на нас великата Си милост.
Слава на зачатието, глас 6. Самогласен:
Ангел от неплодна утроба си произлязъл, Кръстителю: още от самите пелени в пустинята се всели и се яви печат на всички пророци. Защото Този, Когото те по много начини предвидяха и тайнствено предвъзвестиха, Него ти бе удостоен да кръстиш в Йордан. И чу от небето гласа на Отца, който свидетелстваше за Неговото Синовство, и видя Духа във вид на гълъбица, привличащ гласа към Кръщавания. Но, о по-висши от всички пророци, не преставай да се молиш за нас, които с вяра честваме твоята памет.
И сега, Богородичен:
Богородице, ти си истинската лоза, която произрастѝ плода на живота. На тебе се молим: моли, Владичице, заедно с Предтечата и с всички светии, да бъдат помилвани нашите души.
Песен на Симеон Богоприемец:
Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропар, глас 4:
Развесели се, неплодна*, която не си раждала преди, защото ти наистина зачена светилника на Слънцето, който ще освети целия свят, страдащ от (духовна) слепота; ликувай, Захария, и дръзновено извикай: този, който ще се роди, е пророк на Всевишния.
* Елисавета
Слава, на преподобни Тихон Атонски, глас 5:
Новопросиялото светило на Русия и обитателя на пустините на Светата Гора, нека възхвалим простия и смирен Тихон, като богопросветен подвижник, който винаги прославя Бога, и нему да възкликнем: удостой почитащите те да получат непреставаща слава.
И сега: Богородичен: Радвай се, непроходима Господня врата, радвай се, стена и убежище на прибягващите към тебе, радвай се, безбурно пристанище и невкусила брак, която роди по плът твоя Създател и Бог; никога не преставай да се застъпваш за онези, които възхваляват и се покланят на твоята Рожба.
——————————————————-
Утринна служба
Бог Господ, гл. 4
Пс. 117
Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.
Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
Стих 4. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.
Тропар, глас 4:
Развесели се, неплодна, която не си раждала преди, защото ти наистина зачена светилника на Слънцето, който ще освети целия свят, страдащ от (духовна) слепота; ликувай, Захария, и дръзновено извикай: този, който ще се роди, е пророк на Всевишния. (2)
Слава, на преподобни Тихон Атонски, глас 5:
Новопросиялото светило на Русия и обитателя на пустините на Светата Гора, нека възхвалим простия и смирен Тихон, като богопросветен подвижник, който винаги прославя Бога, и нему да възкликнем: удостой почитащите те да получат непреставаща слава.
И сега: Богородичен: Радвай се, непроходима Господня врата, радвай се, стена и убежище на прибягващите към тебе, радвай се, безбурно пристанище и невкусила брак, която роди по плът твоя Създател и Бог; никога не преставай да се застъпваш за онези, които възхваляват и се покланят на твоята Рожба.
Малка ектения
С: Защото Твоя е властта и Твое е Царството, силата и славата на Отца и Сина и Светият Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Първи седален на зачатието, глас 5.
Подобен: Собезнача́льное Сло́во:
Елисавета се освободи от безплодието, а Девата си остана дева, когато при гласа на Гавриил зачена в утробата си; в утробата (на майка си) проигра Предтечата Йоан, щом предузна, че за нашето спасение в девствена утроба се въплъщава (нашият) Бог и Владика.
Слава, и сега:
Радвай се, света планина, през която Бог мина; радвай се, неизгаряща духовна къпино; радвай се, единствен мост на света към Бога, мост, който превежда смъртните към вечен живот; радвай се, непорочна Девойко, която безмъжно си родила спасението на нашите души.
Седален на преподобния, глас 1.
Подо́бенъ: Ка́мени запеча́танꙋ:
Като пребиваваше усърдно в книгата на Исаак, преподобни, и подражаваше на подвизите на божествените подвижници, ти сега просия в пустините на Атон, преподобни Тихоне, озарявайки събранията на верните с лъчите на своето безстрастие и със светозарните огньове на своята добродетел.
Слава, и сега, Богородичен:
Ти, която единствена роди Твореца на всичко и единствена украси човечеството с Родения от тебе, Пречиста, избави ме от примките на коварния Велиар (дявол) и ме поставѝ на скалата на Христовата воля, като се молиш усърдно на Този, Който се въплъти от тебе.
50 Псалом (чете се)
Канон на Кръстителя от св. Йоан Дамаскин. Глас 6.
Песен 1
Ирмос: Докато Израил вървеше пеша през морето като по суша, видя по следите си гонителя фараон да потъва в бездната и извика: да изпеем победна песен на Бог.
Припев: Кръстителю Христов, моли Бога за нас!
Изкорени, Предтечо, безплодните помисли на моята безплодна душа, защото аз се устремих да възхваля твоето свято зачатие в майчината утроба – ти, издънката на безплодната.
Когато свещеният Захария влязъл в храма, видял божествен ангел, който явно му възвестил: Свещенико, в старостта си ще имаш син – Предтечата.
Сияйният светилник на Слънцето на славата, великият Предтеча, започва да сияе в майчината утроба; чрез него се разсейва тъмнината на страстите и се разкъсват оковите на безплодието.
Богородичен: Като видя в тебе Владиката, носен в утробата ти, пречиста Богородице, Йоан, който беше в майчината си утроба, ясно заигра, понеже беше Негов Предтеча.
Канон на преподобни Тихон, глас 8.
Песен 1:
Ирмос: На колесничаря Фараон, Бог показа чудо, като раздели морето; и Израил, преминавайки пеша като по суша, извика: Да пеем на нашия Бог, защото славно се прослави.
Припев: Преподобни Тихоне, моли Бога за нас!
Преподобни Тихоне, новоявен светилник на вярата и сияние на подвижниците, който шестдесет години в пустините на Атон непрестанно прославяше Господа, просвети и мене, възпяващия те, за да те увенчая с песни.
Тихоне, като въздигна очите на душата си и телесните си очи към Единия, Който може да спасява – Иисуса, – отиде на свято подвижничество в пустинята и се показа като украшение на преподобните, новоявено.
Поток на божествени благодати, златоструен, ти усърдно скриваше в себе си съкровището на светия живот, преславни и преподобни Тихоне, под твоята най-проста дреха на боговдъхновено подвижничество.
Като новопросияло сияние на Русия, славно те възпяваме, богоносни Тихоне, като благороден издънък на твоите преблагоговейни родители Павел и Елена, и непрестанно ти възгласяме: Радвай се, обител на добродетелта.
Богородичен: Тебе, Благодатна, винаги познаваме като светозарен и одушевен облак на вечната Светлина, като пресветлата зора на незалязващата Светлина, просветила безобразието на всички и привлякла всички към небесното.
Песен 3, на зачатието:
Ирмос: Няма свят като Тебе, благи Господи Боже мой, Който укрепи силата на Твоите верни и ни утвърди върху скалата на Твоето изповедание.
Припев: Кръстителю Христов, моли Бога за нас!
Днес безплодната зачена свят плод – онзи, който по-късно чрез духовната брадва, по благодат щеше да отсича всяко безплодие на душите.
Когато великият Захария онемя вътре в храма, той получи чрез страшното ангелско известие гласа на Словото и светло прослави милосърдния Господ.
Онзи, който показа на вярващите сигурния път на покаянието, по повелята на Ангела израства в майчината утроба; по Божия воля славният Предтеча се ражда против всяка надежда.
Богородичен: Когато разбра, че Христос е носен в утробата на Девицата, онзи, който беше заченат от безплодна, заигра в утробата, предвъзвестявайки радостта, която идва на земята, за да освободи всички от унинието.
Песен 3, на преподобния:
Ирмос: Утвърди ни в Тебе, Господи, Който чрез Кръста умъртви греха, и всади Твоя страх в сърцата на нас, които Те възпяваме.
Припев: Преподобни Тихоне, моли Бога за нас!
Преподобни Тихоне, имайки Ангела Божий за свой помощник през живота си, ти се засели в пустинята, за да беседваш единствено с Единия Бог, Който изпълва с благодат пределите на света.
Като принасяше всеки ден молитвата Господня като сладка храна за душата, Тихоне, ти не желаеше да вкусваш приятна храна, а поради немощта на тялото си ядеше само хляб, преподобни отче.
Като богоподобна основа на нестяжанието, преподобни, ти имаше в килията си само прости вещи и обличаше тялото си в дрипи, мъдри Тихоне; него го топлеше непобедимата любов към Бога.
Богородичен: Рабите твои, изгорени от жегата на греха, благодатна Марие, бързо ороси с росата на човеколюбието и благодатта, като роса върху руно, ти, която в утробата си прие да се всели Творецът.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава възнасяме…
Седален на зачатието, глас 4.
Подобен: Удиви́ся Ио́сиф:
Докато свещеникът Захария кадял в храма, Гавриил от небето застанал пред него и му казал: „В старостта си ще имаш славен плод и предишното безплодие на Елисавета сега ще се прекрати, и безплодието на утробата ще изчезне; тя ще зачене и ще роди проповедника на Иисус и Негов Предтеча.“ По техните молитви, Спасителю на света, спаси нашите души.
Слава, на преподобния, глас 3:
Като прие изобилно благодатта на Всесветия Дух, Тихоне, всеблажени, очисти ума си чрез въздържание, пост и бодърстване и се яви като боговдъхновен светилник на Атон; затова всички, почитайки твоите подвизи, празнуваме паметта ти и молим да ни водиш към обожение.
И сега, Богородичен, глас 4: (гръцкият е „Удивися Йосиф“)
Чиста, всенепорочна и непорочно заченала, единствена родила във времето Безлетния Син и Слово Божие. Него, заедно със светите и почитани апостоли, мъченици, пророци и преподобни, моли да ни дарува очистване и велика милост.
Песен 4, на зачатието:
Ирмос: Христос е моя сила, Бог и Господ – пее почитаната Църква, както подобава за Бог, възглася Му с чист разум и празнува в Господ.
Припев: Кръстителю Христов, моли Бога за нас!
Гласът на ангела свято възвести на свещеника, че ти, истинският Ангел на Христовото пришествие, блажени Предтечо, ще израснеш от безплодната утроба.
Ти, която преди беше безплодна и не раждаше, сега се радвай, безплодна, защото славно раждаш Христовия Кръстител и Предтеча, достойна за удивление Елисавето.
С брадвата на твоята молитва, Предтечо, изкорени тръните на моите страсти и помисли, отстрани препятствията и направи ума ми плодоносен чрез добродетели, преблажени.
Богородичен: Утробата на Девата носеше Тебе, Който всичко носиш, когато Кръстителят, носен в утробата, Ти се поклони, Христе, и като проигра, се веселеше.
Песен 4, на преподобния:
Ирмос: Чух, Господи, слуха за Твоето домостроителство и Те прославих, Единствен Човеколюбче.
Припев: Преподобни Тихоне, моли Бога за нас!
Горчивия вкус на греха отхвърли още от дните на своята младост, Тихоне, и като взе върху себе си Христовото иго, се засели в пустинята на Йордан, богомъдри, преди да дойдеш на Атон, където шестдесет години се подвизава.
Имайки Христос за своя сила и непрестанна хвала, Тихоне, като жаден елен бързо се устреми към изворите и към стръмните и непристъпни Карули на Атон, които се показаха като работилници на добродетелта и неуморната молитва.
Тесния и скръбен път, който води към рая, си извървял, блажени Тихоне; и като Ангел на земята, преподобни, се показа като презиращ всичко земно. Затова достигна недостижимите висоти на обожението, отче равноангелен.
Богородичен: Ти си родила Христос – жезъла на нетлението; познаваме те като благоуханен цвят, преславна Майко на Бога, и като украсен съсъд, носещ манната на света; чрез Него, Владичице, станахме наследници на вечния живот в рая.
Песен 5, на зачатието:
Ирмос: Моля те, Благи, с Твоята божествена светлина озари душите на онези, които от ранно утро копнеят за Тебе да Те познаят като Божие Слово, истински Бог, Който ги призовава от греховния мрак.
Припев: Кръстителю Христов, моли Бога за нас!
Когато влязъл в светилището да принесе на Твореца служба по закона, на пророка се яви светия Ангел, който му възвестил божественото зачатие на Предтечата.
„Как ще стане това с мене? Понеже, както виждаш, аз съм вече старец и имам неплодна съпруга“ – рече Захарий на Архангела: „Говориш ми думи, противни на естеството.“
„Погледни към Аврамовата Сара; виж как тя в старостта си роди Исаак, човече, и повярвай справедливо на думите, които ти казвам“ – отвърнал великият Архангел на стареца.
Богородичен: „Благословена си ти между жените“ – възкликна ясно Елисавета към тебе, облагодатена от Бога, „защото разбрах, че без мъж си заченала и носиш дете, като единствена след раждането си останала непорочна“.
Песен 5, на преподобния:
Ирмос: Ти, Който разпръсна мрака на сенките и загадките и чрез Богомладенеца просвети сърцата на вярващите чрез явяването на истината, Христе, води и нас чрез Твоята светлина.
Припев: Преподобни Тихоне, моли Бога за нас!
Милостив и изпълнен с любов към бедстващите и бедните, като щедър дарител, от своето оскъдно притежание даваше, Тихоне, за да бъде благодеянието ти познато и да раздаваш хляб на бедните от околностите на Карея.
Като водач на монаси, ти се показа като безпогрешен и божествен пътеводител към най-желания рай, водещ хората към покаяние, Тихоне, богоносни, като чрез силата на Утешителя различаваше вътрешното на човешките души.
Със светите Ангели всекидневно си възпявал Господа по време на Божествената Литургия, които чудно си виждал да прославят Бога на всички, седящ на престола, като Херувим; отче преподобни.
Богородичен: Ти си защитница на човеците и непобедима стена за тези, които те възпяват, ти, която неизказано роди спасението на хората и телесно роди Твореца. Спаси от беда твоите раби, Богородице.
Песен 6, на зачатието:
Ирмос: Като видях житейското море да се надига от бушуващите вълни на изкушенията, прибягнах към Твоето тихо пристанище и Ти казвам: изведи живота ми от тлението, Многомилостиви.
Припев: Кръстителю Христов, моли Бога за нас!
„Мисълта ми е изпълнена със съмнение и не вярвам на думите ти“ – казал свещеникът на Архангела. „Защото не съм поискал спасение на народа, а плод от собствената си утроба.“
„Създателят на природата, Царят на ангелите, благоволи да ти се роди служител – Ангела на Неговото пришествие“ – отвърнал служителят. „Не се съмнявай в думите ми, човече.“
„Външността ти е огнена, видът ти е страшен и думите ти са чудни“ – казал Захария на служителя. „Но въпреки това не ти вярвам, когато говориш необикновени думи, надхвърлящи природата.“
Богородичен: Когато светилникът разпозна Слънцето, скрито в майчин облак и обитаващо в мрачното жилище на утробата, той Му се поклони с радост и заигра.
Песен 6, на преподобния:
Ирмос: Към Господа от утробата на кита извика Йона: Изведи ме, моля Те, от дълбините на ада, за да Ти принеса като на Изкупител жертва с глас на хваление и с дух на истина.
Припев: Преподобни Тихоне, моли Бога за нас!
Малката и проста твоя килия в пустинята на Капсала на Атон ти показа като обител на подвижничеството, която посещаваха Ангели, и като работилница на умната молитва, равноангелни човече.
Преди края на земния ти подвиг, блажени Тихоне, преподобният Серафим и чудният Сергий Радонежки, заедно с пречистата Мария от Саров, те изпълниха със сила; с тях сега се радваш в божествените обители.
Сега, преподобни, подвижниците на Атон и хоровете на монашестволюбивите, почитайки твоята непорочна памет, възкликват: Тихоне, мълчаливецо, гръмогласна тръбо на смирението, умолявай Христа за твоите прибягващи към тебе.
Богородичен: Води към тихо пристанище твоя раб, който потъва, Майко, в бездната на скверния грях, на отчаянието и, уви, на скръбта; чрез жезъла на твоите молитви го насочи към Христа, твоя човеколюбив Син.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Цар на мира и Спасител на нашите души, и на Тебе слава възнасяме…
Кондак на зачатието, глас 1.
Подобен: Лик а́нгельский:
Великият Захария се радва светло със съпругата си Елисавета, която достойно зачена Йоан Предтеча, когото архангелът благовести с радост, а ние го почитаме като таинник* на благодатта.
* Таѝнник – притежател, пазител на тайните.
Икос на зачатието:
Нека отворим светото Евангелие и прочетем написаното за нас от Лука, този свят и чуден (евангелист), и ще видим светлото и забележително зачатие. Както той казва: когато възрастния и праведен Захарий влезе в Светая Светих, за да покади по реда на своята смяна, яви му се Гавраил, който благовестеше и казваше: Първосвещениче, ще имаш син в твоя старост, той ще бъде пророк и Предтеча, глас и проповедник, вечно светещият светилник, таинник на благодатта.
Кондак на преподобни Тихон, глас 8.
Подо́бенъ: Взбра́нной воево́дѣ:
Нека всички дойдем да почетем смирения и простия йеромонах Тихон, който с балсама на Христовата любов изцелява душевните рани на прибягващите с вяра към него и възгласяше Божията слава като благозвучна тръба; и нека му кажем: Радвай се, Тихоне, преблажени.
Икос на преподобния:
Ангел в подвижничеството, богоносни Тихоне, новопросияла звезда на Атон, ти се яви в последните времена и се удостои да се наслаждаваш на славата в Божиите обители. Затова, като те почитаме с вяра, възкликваме:
Радвай се, отгледанико на Русия;
радвай се, венец на поста.
Радвай се, наслада на преподобните на Атон;
радвай се, украшение на светите Отци.
Радвай се, висота на смирението и безукорния живот;
радвай се, дълбина на добротата и сърдечната молитва.
Радвай се, ти, който непрестанно прославяш Бога;
радвай се, ти, който непрекъснато произнасяш молитвата.
Радвай се, истински служителю Божий;
радвай се, противнико на прелъстителя-враг.
Радвай се, лоза на преподобния Паисий;
радвай се, желан светилник на рая.
Радвай се, Тихоне, преблажени.
Синаксар: На 23 септември празнуваме зачатието на св. Йоан Предтеча и св. мчца Ираида (Раида/Раиса) Александрийска (†308) и свети Тихон Атонски (†1968). По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин.
Песен 7, на зачатието:
Ирмос: Ангелът направи огнената пещ прохладна за благочестивите младежи и изгаряща за халдеите, Божията заповед убеди мъчителя да извика: благословен си, Боже на нашите отци.
Припев: Кръстителю Христов, моли Бога за нас!
Понеже не повярва на думите ми, ще понесеш ясно немотата; а когато видиш гласа, който ще се роди, приеми отново гласа си и възкликни: Благословен си Ти, Боже Израилев!
Като се присъедини към луната Елисавета, многосветлият като слънце Захария роди светоносния светилник на Светлината, който озарява нас, жестоко пленените в тъмнината на страстите.
Като използва вместо думи играенето, Христе, великият Предтеча Ти се поклони в девствената утроба, сам носен в утробата на Елисавета. Иисусе, Боже на нашите отци, благословен си.
Богородичен: Луната Елисавета, носеща в себе си божествената звезда – Предтечата, се поклони на светлия облак Мария, носещ Христос Слънцето, Който прие плът от нея, за да ни спаси.
Песен 7, на преподобния:
Ирмос: Младенците еврейски в пещта смело потъпкаха пламъка и превърнаха огъня в роса, възклицавайки: Благословен си, Господи, Боже на нашите отци.
Припев: Преподобни Тихоне, моли Бога за нас!
Имайки Божията Премъдрост за свой съжител през временния си живот, ти, Тихоне, без леност прекара времето на живота си, прославяйки Господа, Който умъдрява света.
Изпълнен с Божествена благодат, ти изпълваше с небесна радост онези, които идваха при тебе, преподобни и добродетелни Тихоне, който чрез безукорния си живот посрами дявола.
Ново мироточиво вместилище на Атон, ти благоухаеше чрез подвизите на своето житие и привличаше към своята килия ангелоподобните и боголюбиви монашески хорове, които усърдно желаеха да дойдат при тебе.
Богородичен: Избави от всяка унилост и скръб онези, които те величаят, Пречиста Богородице, и които почитат паметта на целомъдрения Тихон, атонския подвижник.
Песен 8, на зачатието:
Ирмос: От пламъка си излял роса за благочестивите младежи и с вода си изгорил жертвата на праведния, защото всичко правиш, Христе, само както пожелаеш: през всички векове Те превъзнасяме.
Припев: Кръстителю Христов, моли Бога за нас!
Приятелят на Жениха се приготвя, и гласът на Словото приема начало; сега великият воин на Всецаря се отглежда в безплодна утроба.
В безплодни сърца разцъфтя духовният земеделец; брадвата на страстите вече се кове, свещеният телец се угоява чрез въздържание, великият Предтеча. Народи, радвайте се!
Както някога бяха развързани оковите на безплодието, така развържи и окаменението на моя ум, Кръстителю, и направи да израснат в мене плодове на покаянието, за да живея във вечността.
Богородичен: Когато Елисавета духовно видя тебе, Девице, носеща дете, се изпълни с неизказана радост, защото детето в утробата ѝ заигра, когато позна своя Владика.
Песен 8, на преподобния:
Ирмос: Възпявайте Господа, прославения на светата планина и открил чрез огъня в къпината на Моисей тайната на Приснодевата, и Го превъзнасяйте през всички векове.
Припев: Преподобни Тихоне, моли Бога за нас!
Тихоне, светла звезда сред новопросиялите подвижници на Атон, озари чрез лъчите на всесветлата си аскеза и благодат онези, които търсят да прогонят мрака на земните страсти.
Сияещ като слънце чрез светлото си преподобно житие, похвала на отците, Тихоне, ти разпалваше стремежа към добродетел у онези, които в житейските водовъртежи и вълни се носеха като по море.
Трисвещеномъдри Тихоне, върховенство на добродетелите! Ти поучаваше с дела смирените, че Бог ги благославя със Своите свети ръце, а от горделивите отвръща Своя животворен поглед.
Богородичен: Не пренебрегвай нашите гласове, Дево, пречиста Богородице, но бързо приклони благосклонно своето ухо и чуй онези, които те призовават, пренепорочна и състрадателна Марие.
Песен 9, на зачатието:
Ирмос: Невъзможно е за хората да видят Бога, Когото дори ангелските сили не смеят да погледнат, но чрез тебе, Всечиста, Словото се яви на човеците въплътен. Него величаем и заедно с небесните войнства те облажаваме.
Припев: Кръстителю Христов, моли Бога за нас!
Великият и божествен Предтеча на Христос, след като сега отвори вратите на безплодието, обитава като в царски палати в майчината утроба; той, като воин, ще излезе пред Царя на всички, за да приготви Неговите пътища.
Божии пророче, старче, ликувай, защото ще родиш син, който по-велик между човеците не се е въздигнал – Йоан, Господния Предтеча. Заиграй, Елисавето; цяла земьо, радвай се, като принасяш хвала на Бога, Твореца на всичко.
Помени сега нас, които с вяра те прославяме, пророче и Предтечо Господен, като ни избавяш от душевните страсти, спасяваш ни от бедите и боголепно ни водиш към небесния път, вечно блажени.
Богородичен: Когато Елисавета усети, че е освободена от оковите на безплодието и носи Предтечата на Онзи, Който се е вселил в утробата ти, тя ясно позна тебе като чиста Майка, непорочна Дево, Мариам, облагодатена от Бога.
Песен 9, на преподобния:
Ирмос: Удиви се на това небето и краищата на земята се смутиха, защото Бог се яви на човеците телесно и твоята утроба стана по-пространна от небесата. Затова хоровете на ангелите и човеците те величаят, Богородице.
Украшение на новопросиялите отци, мъдро подражавал на житията на древните пустинни подвижници, висок връх на Атон, Тихоне, смиреномъдрени и въздържателю, умолявай Христос, богоблажени, да избави от опасности онези, които с вяра те почитат.
Не преставам да разказвам, подвижниче, за твоите свети подвизи, Тихоне, образец за подражание на Паисий, светъл светилник на добродетелта: твоето съвършено смирение, молитва, простота, пост и безмерна любов към ближните.
За онези, които с дълбоко благоговение те възпяват, моли усърдно Христа Спасителя, преславни Тихоне, пустиннико и скъпоценно съкровище, сапфир на безукорния живот, та да разрушим примките на лукавия чрез разум, благоговение, праведност и строго пазене на чувствата.
Богородичен: Преславна Майко на Спасителя на всички, сила и крепост на твоите раби, изцели боледуващия тежко, Марие, и мене, падналия телом, духом и душевно, бързо изправи и ме насочи без заблуда към пътищата на спасението.
Катавасии: Отвèрзу устà моя, гл. 4:
Песен 1
Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух Свети, и ще произнеса дума за царицата майка, и ще се явя светло тържествуващ, и с радост ще възпея нейните чудеса.
Песен 3
Богородице, която си жив и изобилен източник, укрепи събралия се духовен хор от твои певци и чрез божествената си слава ги удостой с венци на славата.
Песен 4
Пребожественият Иисус, Който стои в слава на божествения престол, дойде на лек облак и чрез нетленна длан спаси тия, които казват: слава, Христе, на Твоята сила.
Песен 5
Всички се удивиха на твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, носи в твоята утроба превъзнесения над всичко Бог и роди безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.
Песен 6
Богомъдри, като честваме тоя божествен и всепочитан празник на Богомайката, дойдете да пляскаме с ръце и да славим Бог, Който се роди от нея.
Песен 7
Богомъдрите младежи не се поклониха на творението вместо на Твореца, но мъжествено презряха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославлени Господи и Боже на отците ни!
Песен 8
Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Благочестивите младежи бяха запазени в пещта от Богородичната рожба, която тогава беше предобраз, а сега е действителност; Той кара цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове.
Честнейшую.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
9-та песен от катавасиите
Нека се радва всеки човек, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове нека почете свещения празник на Богомайката, като тържествува и казва: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Светилен на преподобния, глас 3:
Подо́бенъ: Жены, ᲂу҆слы́шите:
Достигнал в последните времена мярката на светостта и станал в последните времена слава на отците атонски и съкровищница на благодатта, нека почетем духовния и благодатен Тихон, преподобния пустинник, който непрестанно въздава слава на Бога, изпратил ни го, и на Изкупителя.
Светилен на зачатието, гл. 2:
Подобен: Со ученики́:
Славното зачатие на Предтечата предсказва идването на Царя, Който ще се роди от Девица, както самият той се роди от Елисавета – безплодната и бездетна жена на стария свещеник Захария. По техните молитви, Господи, и на Богородица и на Твоя кръстител Йоан, спаси и помилвай всички ни.
Хвалитни стихири на зачатието, глас 1.
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Подо́бенъ: Нбⷭ҇ныхъ чинѡ́въ:
Стих. Хвалете Господа на небесата, хвалете Го във висините.
Творението се радва за твоето зачатие, пророче и Предтечо, кръстителю Йоане, защото твоето божествено рождение ни предзнаменува раждането на Владиката, и затова всички на земята те възхваляваме достойно и единодушно.
Стих. Хвалете Го, всички Негови ангели, хвалете Го, всички Негови сили.
Ангелът намерил зачатието на неплодната като чудно свидетелство, което предложил на Мария, представяйки го като потвърждение. Затова възхваляваме някога бездетните Елисавета и нейния съпруг Захария, и Йоан.
Стих. Да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии.
Божествено подготвеният светилник на незалязващата Светлина, приятелят на Жениха, великият светлоносец на Слънцето на славата, живият глас на Божието Слово, Предтечата на пришествието Господне е заченат днес при звука на ангелския глас.
Стих. Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.
Като божествен жертвеник на Христово благоухание, поставен да стоиш отдясно и да разнасяш учението Му като благоухание, знаменателно се вижда, Предтечо, че си предизобразен чрез заставането на ангела отдясно на светинята.
На преподобния, глас 8. Подо́бенъ: Ѡ҆, пресла́внагѡ чꙋдесѐ:
Стих. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.
Тихоне, образец на добродетелта, от детинство възлюбил Бога, ти остави бащината си земя и се засели в пустинята; там, като живя като ангел, бе удостоен с ангелоподобна слава. О, с какви подвизи си благоугодил на Изкупителя, Който те удостои с по-висша радост!
Стих. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
Тихоне, преподобни, смиреномъдри, образ на нестяжанието и обиталище на простотата! В твоите всенощни бдения ти пееше заедно с ликовете на ангелите. С тях сега, богоносни, празнуваш вечния празник в дворовете на твоя Господ Вседържителя.
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни.
Тихоне, богоносни атонски подвижниче, радост и досточтимо украшение, на блажения свети Паисий Величковски, който и сам разказа за твоите досточтимите подвизи! Като пребивава шестдесет години в подвижничество, ти очисти себе си и се яви драгоценен съсъд на Светия Дух; затова даде утеха на онези, които с вяра прибягват към тебе.
Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа!
Тихоне, блажени подвижниче, още от младостта си възлюбил бедността на Иисус, отче, от своето недоимъчно притежание ти даваше на всички нуждаещи се в околността на малката си колиба. Затова Господ, Който е пребогат на небесата, те удостои, преподобни, с преславно гостоприемство.
Слава на преподобния. Глас 5:
Да възхвалим Тихон, боговдъхновения пустинник, който от все сърце прощаваше на съгрешаващите против него и непрестанно се молеше за всички хора. Като син на светлината, той озари със лъчите на своята любов онези, които лежаха в тъмнината на греха, и им показа изпълнения със светлина път на спасението. Затова, достойно прославен от Господа, той бе удостоен да се наслаждава на райското блаженство и да стане най-топъл наш ходатай пред Него, всепочитаният.
И сега, на зачатието, глас 8. Самогласен:
Елисавета зачена Предтечата на благодатта, а Девата – Господа на славата. Майките се поздравиха и младенецът проигра (Лука 1:41); така още в утробата слугата възхваляваше Господаря. Майката на Предтечата се чудеше и извика с висок глас: Откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ? За да може да спаси хората в отчаяние, Този, Който има великата милост.
Велико славословие
Тропар на зачатието, глас 4:
Развесели се, неплодна, която не си раждала преди, защото ти наистина зачена светилника на Слънцето, който ще освети целия свят, страдащ от (духовна) слепота; ликувай, Захария, и дръзновено извикай: този, който ще се роди, е пророк на Всевишния.
——————————————————
На Литургията
Блаже́нны от канона, Песен 3 и Песен 6.
Прокимен, глас 7: Праведникът ще се весели за Господа и ще се уповава на Него. Стих: Чуй, Боже, гласа ми, когато Ти се моля.
Апостол — Послание на св. ап. Павла до Галатяни:
Гал. 4:22–31
Братя, Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание. Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Йерусалим и робува с децата си; а горният Йерусалим е свободен: той е майка на всички нас. Защото писано е: „Развесели се, неплодна, която не раждаш; извикай и възкликни, която не си се мъчила от родилни болки; защото изоставената има много повече деца, отколкото оная, която има мъж.“ Ние, братя, сме деца на обещанието по Исаака. Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй е и сега. Какво пък казва Писанието? „Изгони робинята и сина ѝ, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.“ И тъй, братя, ние сме деца не на робинята, а на свободната.
Алилуия, глас 4: Праведникът ще цъфти като феникс, ще се издига като кедър ливански.
Евангелие, Лука 1:5–25
Причастен: Във вечна памет ще бъде праведникът; от лоша мълва няма да се уплаши.
No comments:
Post a Comment