Св Атанасий и Кирил Александрийски

СВЕТИ АТАНАСИЙ И КИРИЛ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Вечерна

Службата на св. Кирил Александрийски се чете на малкото повечерие, но аз включих стихири. „Аще изволит предстоятель“.

Блажен муж: 1-я антифон.

Господи, воззвах (Пс. 140), на 6, глас 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

На св. Атанасий, глас 4.

Подoбен: Я́ко добля:

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Претърпя гонения и се пребори с опасности, богоречиви преподобни Атанасие, докато не прогони безбожната измама на Арий и спаси твоето стадо от нечестието, като провъзгласи учението на православната вяра: Синът и Духът са една същност с Отца, всепочитани йерарше!

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Със сиянието на проповедта ти просвети всички в мрака и прогони всяка измама, твърдо понесе битката за вярата като истински пастир, Атанасие, ти много пострада и се прослави като непоклатима крепост на Христовата църква. Затова, като се събрахме, ние те почитаме с радостни песни.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Чрез търпение се научи на всякакви добродетели, боговдъхновени, и бе ръкоположен от помазването на Светия Дух, така че стана свят свещенослужител, истински пастир и защитник на вярата, затова цялата Църква слави твоята памет, като се усъвършенства в святост и прославя Спасителя.

Други стихири на св. Кирил, глас и подобен същия:

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

От Църквата Христова, Кириле, ти прогони духовните вълци с тоягата на твоето учение, и я огради с утвърдени учения, и я представи пред Христос неподвижна и непоклатима. Моли Го да избави от тление и беди всички, които с вяра празнуват твоята всепочитана памет.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Ти просвети ума си със сиянието на Духа като стана сияйно слънце, простря своите учения като лъчи по всички страни и озари пълнотата на верните, всеблажени, и прогони тъмнината на ересите чрез силата на Родения от Девата.

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. (Пс. 116:2)

С красноречието на думите ти, свети Кириле, цялата Църква се украси и благочестиво се обкичи с дивни хубости, и свещено почита твоята свята и знаменита памет, славни, похвала на православните отци, водач на събора, защитник на Пресвета Богородица.

Слава, глас 6, от св. патр. Герман:

Да възпеем архиерея Христов Атанасий, защото унищожи всичкото злоумие на Арий и ясно провъзгласи силата на Светата Троица по целия свят, като един Бог в Три неразделни Лица, Когото и моли за нас, които с вяра празнуваме паметта му.

И сега, първи Богородичен (догматик) на гласа: Кто Тебе не ублажи́т

Кой няма да те облажи, Пресвета Дево? Кой няма да възпее пречистото раждане? Защото Самият единороден Син, просиял от Отец извън времето, се роди от тебе, Чиста, необяснимо въплътен, бидейки Бог по природа и заради нас по природа стана човек, не се раздели на две личности, но беше познат в две неслитни естества. Него моли, почитана Всеблажена, да бъдат помилвани душите ни.

Или Кръстобогородичен. Подобен: Тридне́вен:

Виждайки Пречистата Богородица, да виси разпнат на дървото нашият Живот, майчински ридаеше и викаше: Сине мой и Боже мой, спаси всеки, който ти пее с любов.

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Прокимен на деня.

Паримии (стр. 24)

Из Притчи Соломонови – чтение. 

Споменът за праведника ще пребъде благословен, и благословение Господне почива върху главата му. Блажен човек, който е придобил мъдрост, и смъртен, който е познал разум. По-добре е нея да купуваш, отколкото съкровища – злато и сребро. Тя е по-скъпа от драгоценни камъни, и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. В десницата й е дългоденствие, а в левицата ѝ – богатство и слава; от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си. И тъй, деца, послушайте ме, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда: блажен оня човек, който пази моите пътища; моите извори са извори на живота, и утвърждава се от Господа намерението. Заради това ви моля, и към синовете човешки е моят глас! Аз, премъдростта, изнамерих съвета, и разума и смисъла аз създадох. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще намерят благодат. Разберете, кротки, що е лукавство, и вие, прости, научете се на разум. Послушайте ме пак, понеже ще говоря нещо важно и устата ми ще изрекат правда защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; те всички са ясни за разумните и справедливи за ония, които са придобили знание. Уча ви на истината, за да бъде вашата надежда у Господа, и да се изпълните с дух. 

Из Премъдрост Соломонова – чтение. 

От устата на праведника тече мъдрост, и устите на мъдрите хора знаят благоприятното. Устите на мъдрите се поучават в премъдрост и правдата ги избавя от смърт. Праведник и да умре, надеждата му няма да погине. Праведен син се ражда за живот и от своите добрини ще приеме плода на правдата. Светлината на праведните пребъдва винаги, и от Господа ще получат благодат и слава. Езикът на мъдрите познава доброто и в сърцето им почива мъдрост. Господ обича правите по сърце и всички непорочни в пътя си са Нему приятни. Мъдростта Господня просвещава лицето на разумния и намира тези, които я желаят, преди още те да са я потърсили. Който я търси от ранно утро, няма да се умори, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи, защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява. На мъдростта никога няма да надделее злобата. Заради това и станах любител на нейната красота, възлюбих я и я потърсих от младостта си и я пожелах за невеста, понеже Владиката на всички я възлюби. Тя е посветена в тайните на Божия ум и е избирателка на делата Му. Плодовете ѝ са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота. Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучва бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената, и за всички е съветница на добро, защото има безсмъртие в нея и, в общение с думите ѝ – добра слава. Аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари и да управлява света свето и справедливо. Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня; прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе; защото тя всичко знае и разбира, и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си, и защото нетвърди са помислите на смъртните, и погрешни са техните помисли. 

Из Премъдрост Соломонова – чтение. 

Праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения 

Стиховни стихири от гръцки миней, гл. 5.

Радвайте се, двоица архиереи, високи кули на Църквата, стълбове на Православието, основа на вярващите и падение на еретиците. Вие пасяхте Христовото стадо чрез своите божествени догми и ги хранихте с различните си добродетели, вие сте огнени проповедници на благодатта, създадохте правила за почитането на Христос. Вие ни водите към висините и сте входовете към рая. Молете се на Христос да ни дари голяма милост за нашите души.

Стих: Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание. (Пс. 48:4)

Радвайте се, двоица архиереи, земни ангели, ходещи по небето, спасение на света, радост на човечеството, учители на целия свят; поборници на Словото, лекари както на душата, така и на тялото; вечно течащи реки на Духа, напояващи цялото лице на земята с вашите думи; богослови, основи, боговдъхновени проповедници. Молете се на Христос да ни дари голяма милост за нашите души.

Стих: Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. (Пс. 131:9)

Радвайте се, света двоица, слънце на земната твърд, лъчи и пътеводни светлини на Трислънчевото сияние, зрение за тези в тъмнина; най-добри ароматни цветя на рая; мъдрият Атанасий – наистина Велик, и божествения Кирил, скрижал на Духа, томове, изписани от Бога, гърди, които изливат млякото на спасението; украшенията на ученето и мъдростта. Молете се на Христос да ни дари голяма милост за нашите души.

Слава на св. Атанасий, глас 3, от св. патр. Герман (от службата за 2 май):

Отново златотечният Нил и съименникът на безсмъртието (Атанасий) чрез годишната си памет идва за красиво празненство, насища ни със златоструйните възлияния на безсмъртието и дава сладкия божествен плод, с възвишено богопознание ни учи да се покланяме на властта на неразделната Троица и като излива божествени учения, напоява помислите на верните и се моли за нашите души.

И сега, Богородичен: По волята на Отца, безсеменно от Божествения Дух си заченала Сина Божи, Който е от Отца без майка преди времето. Заради нас Той се роди по плът от тебе без баща, и си кърмила Младенеца. Затова не преставай да се молиш да се избавят от беди нашите души.

Или Кръстобогородичен:

Меч премина през сърцето ти, Пречиста, когато видя Сина си на кръста, и извика: не ме оставяй бездетна, Сине мой и Боже мой, Който си ме запазил като Дева и след раждането.

Песен на Симеон Богоприемец:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 3:

Засияли с дела на православието, угасихте всяко злославие и станахте увенчани победители, с благочестието си обогатихте всичко, славно украсихте църквата, с достойните си молитви намерихте Христос Бог, Който дарява на всички голяма милост.

И сега, Богородичен: Тя, ходатайствовавшую

Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево. Защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която той взе от теб. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.

———————————————————————

Утринна

Бог Господ, гл. 3

Пс. 117

Стих 1. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне.

Стих 2. Oбсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

Стих 4. Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни.

Тропар, гл. 3:

Засияли с дела на православието, угасихте всяко злославие и станахте увенчани победители, с благочестието си обогатихте всичко, славно украсихте църквата, с достойните си молитви намерихте Христос Бог, Който дарява на всички голяма милост. (2 пъти)

Слава, и сега:

Ние те възхваляваме за посредничеството за спасение на нашия род, Богородице Дево. Защото твоят Син и наш Бог прие страдание на кръста с плътта, която той взе от теб. Той ни избави от тлението, защото е Човеколюбец.

Малка ектения: Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Седални от Октоиха

Или от гръцкия миней (по избор)

Първи седален, на св. Атанасий, гл. 5:

Достойно да почетем свети Атанасий, вярващи, защото наистина сме научени от него. Той е поляната на словата на боговдъхновените Свети писания и ни води към Православната вяра, като понесе много изпитания. И сега той се моли пред Владиката да се смили над душите ни.

Слава, и сега, богородичен:

Непроходима врата на Бога, Господа, радвай се. Стена и подслон на тези, които прибягват към тебе, радвай се. Безбурно пристанище, радвай се. Девице, която не познаваше мъж и все пак телесно роди своя Създател и Бог, не преставай да се молиш за тези, които превъзнасят и се покланят на Сина, Който си родила.

Втори седален, на св. Кирил, гл. 3:

Яви се като стълб на Църквата и божествена опора, отче Кириле, и когато издаде своите Дванадесет глави, ти порица грешното намерение и недоброжелателство на Несторий, като провъзгласи Девата буквално за „Богородица“. Водещ проповедниче, моли се на Христос нашия Бог, умолявайки Го да ни дари Своята голяма милост.

Слава, и сега, богородичен:

Яви се като изцяло златен престол на Христос Царя и свята градина пълна с цветя, пречиста Божия Майко, защото като благоухание ни обсипваш с божествени дарове, Богородице, понеже в утробата си носила Бога. Затова провъзгласяваме, че ти, Дево, наистина си майката на нашия Бог, и те величаем.

[Не е по нашия типик, но ако предстоятеля реши да направи службата полиелейна с утринно евангелие, редът е следния (до затваряне на скобата):

Полиелей и величание (от Катавасийника)

Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и се прослави Твоето царство…

Седален след полиелея, гл. 1:

Всички да възхвалим Атанасий и Кирил с достойни хвалебни песни, като божествени верни служители на Светата Троица и като защитници на вярата. В дълбините на своите правилни и благочестиви възприятия, те удивително потопиха бърборещата войска от упорити еретици.

Слава, и сега, богородичен:

Марийо, осветен съд на Владиката, издигни ни, защото паднахме в пропастта на ужасно униние, прегрешения и страдания. Защото наистина си станала спасение за грешниците и тяхна помощ в нужда, тяхна тържествуваща защита; и спасяваш рабите си.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, глас 4: 

Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват. (Пс. 131:9). Стих: Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената (Пс. 48:2).

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим. 

Народът: Господи, помилуй.

Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.

Дяконът: И да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави за да изслушаме светото Евангелие.

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие за светител (от Йоан 10:9-16)

До тук]

Псалом 50 (чете се)

Слава: По молитвите на светителите, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

И сега: По молитвите на Богородица, Милостиви, очисти множеството наши съгрешения.

Стих: Помилуй ме, Боже, по великата Си милост и по множеството Си щедрости, очисти беззаконието ми.

Стихира, гл. 6:

Благодат се изля на устните ви, благочестиви отци, и станахте пастири на Църквата Христова, учейки разумните овце да вярват в Троицата, единосъщна, в една Божественост.

Литийна молитва (дяконът)

Канони: на св. Атанасий и на св. Кирил.

Канон на свети Атанасий (превод ИЖД), чието краестрочие е: А҆ѳана́сїй хвала̀ правосла́вїѧ бы́сть (Атанасий беше възхвала на православието). Творение на преп. Теофан Начертани, глас 8.

Песен 1

Ирмос: Ти удави колесниците на фараона, когато в древността си направил чудотворен жезъла на Мойсей, и с кръстния знак си разделил морето и си спасил пешеходеца и беглец Израил, възпяващ песен на Бога.

Припев: Свети Атанасие, моли Бога за нас!

Принасяйки похвала за Атанасий, все едно възхвалявам добродетелта и възнасям особена хвала на Бога, защото от Него той бе даден на хората, като дар на похвални добродетели, на които стана техен жив образ и печат.

Изпълен с богопознание и сияещ с живота и делата си по-силно от слънцето, преподобни, ти надмина нашите възможности за похвала, но приеми, отче, тази макар и не по достойнство похвала.

По дълг плетем тази песен за твоя слава и памет, затова, Атанасие, не ни лишавай от твоите възвишени и достойни песни, но те молим да ни дадеш прошка и чрез тебе изобилната благодат на Духа.

Умъртвил си младежките си телесни похоти, в младостта си придоби примерната мъдрост на старците, блажени Атанасие, с желанието си за Премъдростта, напътства всичките си сетива.

Богородичен: Красиви думи са казани за тебе във всички поколения, защото ти прие Бог-Слово в утробата си, и остана чиста, Богородице Марийо, затова всички те почитаме като наша застъпница пред Бога.

Друг канон, на св. Кирил (превод оТГ), чието краестрочие е: Зрѣ́нїй Кѷрі́ллъ Бжⷭ҇твенныхъ цѣвни́ца. (Кирил е лира на божествените съзерцания). Творение Иоа́нново, глас 4.

Песен 1

Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей победи в пустинята войнството на Амалик.

Припев: Свети Кириле, моли Бога за нас!

Ти получи светла благодат от Бога, Кириле, и сам стана като ярка светлина, озарил си ни с духовни лъчи на твоя празник, за да те възпяваме достойно.

Изпълнен със светлото проявление на Духа, мъдри Кириле,  като пазител на Христовите заповеди, очистен от страстите, ти наистина си бил жилище на Пресветата Троица.

Изпълнен с ревност и смелост, славни Кириле, ти защити Православието и правдиво изобличи всички богоборни хули на нечестивите ереси.

Богородичен: Ти, Пречиста Богоневесто, роди един от Пресветата Троица, от тебе се яви в плът като нас, чрез благоволението на Родителя (Отца) и със съдействието на Пресветия Дух.

Песен 3

Ирмос: Христе, Който премъдро утвърди в начало небесата и основа земята върху водите, утвърди и мене върху камъка на Твоите заповеди, защото никой не е свят освен Тебе, единствен Човеколюбче.

Очистил душата и тялото си, Атанасие, от всички нечистотии, стана достоен божествен храм, затова пълнотата на Троицата почива в тебе, всеблажени пазителю на Божиите тайни.

Благодатта на Утешителя намери твоята душа, както желаеше, очистена от страстите и чрез нея направи явни делата ти и те даде на света, отче, като сияещ навред светилник.

Като светител ти се показа правило за святост, защото животът ти стана пример за действие, а словото ти, мъдри, беше ясен образец за съзерцанието и учението ти яви широтата на твоето богословие.

Богородичен: Ти стана по-висша от херувимите и серафимите, Богородице, защото само ти си приела невместимия Бог в утробата си, Неопетнена, затова всички ние, верните, те облажаваме с песни, Чиста.

Другия

Ирмос: Твоята Църква се весели за Тебе, Христе, като казва: Ти си моята сила, Господи, прибежище и опора.

Укрепен от Христос ти, Кириле, с решителна воля разби капаните на злата змия, сякаш изтъкани от паяжини.

Ти отърси тинята на страстите от душата си, Кириле, и повали всяка горда мисъл, която се превъзнася над Христос.

Като добър страдалец, отче, ти се отдалечи решително от всяко плътско желание, като изпълнено с лукавство и суетно.

Богородичен: Предварително пречистена от Духа, Ти, Чиста, си родила Словото на Отца за благото на цялата разумна природа.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 4.

Подобен: Яви́лся еси́:

Велики свещеноначалници на благочестието и храбри борци на Христовата църква, спасете всички, които пеят: спаси, Милостиви, тези, които Те почитат с вяра.

Седален на св. Атанасий, глас 3.

Подобен: Красоте́ де́вства:

Както предопредели Този, Който пръв те призова, ти стана предобраз на безсмъртието, защото с правоверие умъртви Ариевите мъдрувания, и остана невредим поборник за истината, отче Атанасие, похвало за православните. Затова те възпяваме както подобава, като празнуваме твоята Божествена памет.

Слава, на св. Кирил:

Ти изобличи лъжата на ереста и изясни православната вяра като богоречив и благочестив, ти проповядва на света, че трябва да се слави един Бог в Троицата, по природа единосъщен, но неслят по Лица. Затова и като се събрахме, всеславни Кириле, честваме паметта ти.

И сега, Богородичен:

Непостижимо и непонятно е, Богозарадвана Владичице, извършеното над тебе дивно Божие тайнство, защото ти зачена и роди Необхватния, облечен в тяло от пречистата ти кръв; Него винаги моли, Чиста, като твой Син, да спаси душите ни.

Или Кръстобогородичен:

Твоята непознала брак и чиста майка, Христе, като Те видя мъртъв на кръста, плачеше като майка, казвайки: какво Ти въздаде неблагодарният и беззаконен еврейски събор за толкова много и големи дарове от Тебе, от които се наслади?! Затова възпявам Твоето божествено снизхождение.

Песен 4

Ирмос: Ти си моята крепост, Господи, Ти си моята сила, Ти си моята радост, Ти си моя Бог, Който не остави лоното на Отца, а посети нашата нищета, затова Ти викам заедно с пророк Авакум: слава на Твоята сила, Човеколюбче.

В тебе беше целият животворящ полъх на Христовия Дух, Който някога свише божествено вдъхнови учениците в горницата и ги изпълни; Той те показа като тринадесети апостол, отче, който проповядва православната вяра.

Силно разпален от божествена ревност, на събора в Никея се бори, и дори преди да те поставят за архиепископ ти проповядваше Единосъщния, затова Христос те постави за пастиреначалник и учител на Църквата.

По Божи промисъл ти е връчено църковното кормило, Атанасие, и ти като секира посече всички душевредни хули на еретиците, изкоренявайки ги като тръни, и мъдро си напоил и отгледал семето на словото.

Твоят огнен език, Атанасие, изпепели ариевото чудовищно разделение и савелиевото сливане, тези противоположни злини, но равни по нечестие, а с тях и всяко еретическо богохулство.

Богородичен: Ти, Безневестна, си похвала на верните, ти си застъпница и си прибежище на християните, стена и пристанище, защото възнасяш молитви на твоя Син, Всенепорочна, и спасяваш от беди всички, които с вяра и любов като Богородица чиста те знаят.

Другия

Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: слава на Твоята сила, Господи!

Христос, като видя как ти победи душегубните страсти и с разума укроти плътта си, богоносни отче Кириле, постави те предстоятел на светата църква.

Като обичан потомък ти наследи отеческата добродетел на Марк и стана приемник на престола* и вървеше по стъпките на светия евангелист.

* Евангелист Марк е първия епископ на Александрия.

Като агне си бил пасан от Христа, а като пастир, си пасъл стадото с твоето душеполезно учение, отче, обилно си ги хранил с благодат сякаш с треви и цветя.

Богородичен: Този, Който създаде всичко от небитието с божествена сила, се роди от тебе, Богомайко, като освети света със светлите лъчи на божеството и със светлината на богопознанието.

Песен 5

Ирмос: Защо си ме отхвърлил от Твоето лице, незалязваща Светлина, и тази чужда тъмнина покри мене, окаяния? Но върни ме, и към светлината на Твоите заповеди направлявай моите пътища, моля Те.

Като имаше Христос да говори, отче Атанасие, чрез органа на твоя език, посрамил си идолоподобната ерес, наставляваше заблудените и ги обръщаше към истинския Бог.

Блажени отче, ти изобличи всички пагубни ереси с думи и писания, и всякакви измами си изгонил от вселената с мъдри примери, и си обяснил безпрекословно православната вяра.

Отче Атанасие, Църквата Христова с право те нарича велик и мъдър учител и те причислява към апостолите, защото точно си изложил учението на вярата.

Богородичен: Като придоби майчинско дръзновение към твоя Син, Всечиста, молим те да не презираш нашите човешки недъзи, защото тебе, като единствено очищение пред Владиката ние, християните, милостиво предлагаме.

Другия

Ирмос: Ти, Господи, моя Светлина, дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.

Сега гледаш лицето на Христос, о, Кириле, но вече не като в огледало, а лице в лице, защото се съедини с Него според желанието си.

Твоето слово наистина е като голяма вода, която пълни реките, о, Кириле, и отклонява безумията на еретиците.

Ти, Кириле, обосновано обори както мерзкото разделение на Арий, така и скверното сливане на Савелий*.

* Еретикът Савелий от Птолемаида Пентаполска (днес в Либия) отхвърлял учението за Светата Троица.

Ти, о Кириле, остави в Христовата църква своето учение, което обогатява като злато и като съкровище със скъпоценни камъни.

Богородичен: Предлагаме те като непобедимо оръжие срещу врага, Богоневесто, защото те придобихме като крепост и надежда за нашето спасение.

Песен 6

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония; и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, и ме чуй.

Аполинарий стана сеяч на чуждо семе, на човешка наука и мислене, а учението му за човешкото естество на Христос беше силно изобличено от тебе, всеблажени, като неразумно и плод на увреден ум.

Реките на твоите слова, изляти от устата ти, са като неизчерпаем извор на благодат, преподобни, по-сладки от мед, така че, верни, да почерпим като вода от чаша.

С право всеки се диви, отче, на твоите писания, когато мъдро вникне в тях и съзре колко пророчески предварително са оборени ересите, които щяха да възникнат.

Богородичен: Да се избавим от големи грехове чрез твоите молитви, Богородителко чиста, и да получим, Пречиста, божественото сияние на неизказано въплътения от тебе Син Божи.

Другия

Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с хвалебен глас“ – Църквата вика към Тебе, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.

Ти не изтреби като Самсон другородците в страната, а ти унищожи всички чужди и инославни учения и даде власт на православните, Кириле.

Ти ръководи добре богоизбрания събор* против Несториевата ерес, отче, събори христоборната дързост, въздишайки с ревност по истинската Богомайка.

* Третият вселенски събор се провежда в град Ефес през 431 г. Свикан за да осъди учението на константинополския епископ Несторий, според когото Иисус имал две лица – едното – Божествено, а другото човешко. Според Несторий Божията майка не трябва да се нарича Богородица, а Христородица. Светата Църква се възмущава и от лъжеучението му, че Иисус Христос се е родил като прост селянин, а после божествен дух се присъединил в тялото Му.

Богородичен: О, най-ново чудо на чудесата! Ето, Девата безмъжно зачена в утробата си Този, Който държи всичко, без да Го умали.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, на св. Атанасий, глас 2.

Подобен: Крове́й Твои́х:

Като си насадил православното учение, изсякъл си тръни­те на злославието, умножил си семето на вярата, като си го оросил с Духа, преподобни, затова и те възпяваме, Атанасие.

Икос: Да възхвалим, верни, с песни винаги празнуваната памет на Атана­сий и Кирил, защото те потопиха в дълбините на погибелта лъжливият Арий, заедно с Евномий и Савèлий, като ги предадоха да изгорят във вечният огън, като неправедни хулители на Спасителевото въплъщение; затова и те възпяваме, Атанасие.

В този месец, в осемнадесетият ден празнуваме паметта на светите Атанасий (373) и Кирил Александрийски (444 г.), и св. Йоаким, патриарх Търновски († 1246 година). По техните  молит­ви, Христе Боже наш, помилвай и ни спаси! Амин.

Песен 7

Ирмос: Някога във Вавилон огънят отстъпи в страх пред Божието снизхождане, затова отроците в пещта с радостни стъпки ликуваха сякаш на поляна, пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Равночестното и съпрестолно на Отца Слово, Който е единородния Син, си православно проповядвал, отче едноименен на безсмъртието, и веднага изложи учението за Духа Съпрестолен, Единосъщен и Съвечносъществуващ.

Като видя в тебе учител и проповедник, свещен изразител на трислънчевата Светлина, който възвестява православната вяра на всички до край земя, бащата на нечестието изпрати изкушения срещу тебе.

Големите беди претърпя, блажени, когато се подвизаваше в благочестие, а получи венци като ярък диамант от тези, които те биеха, като привлече всички към себе си като магнит.

Странните и чужди догмати за Христовата Църква си прогонил, като богословски си обяснил Троицата с Ипостасите, но една по Божество, на Която си пял: благословен е Бог на нашите отци.

Богородичен: Сега всичко се изпълни с божествена светлина чрез тебе, Пречиста, защото ти стана като врата, през която Бог проговори на целия свят и просвети всички, които с вяра викат: благословен е Бог на нашите отци.

Другия

Ирмос: В персийската пещ Авраамовите отроци, разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото обгаряни от пламъка, викаха: благословен си в храма на Твоята слава, Господи!

Някога на планината Синай Мойсей влезе в облака и прие закона (на духа), който отмени буквата на закона, а ти, блажени Кириле, показа скритата хубост на Духа.

Отначало смисълът на законодателството беше даден чрез намеци като на деца, скрит като цветовете на розата в пъпките, но ти, отче, го разкри и съвсем ясно изтълкува предобразите.

Книгите на пророците бяха непостижими за богопроповедниците и богоугодниците, а ти, Кириле, вдъхновен от благодатта, ги изпълни с Духа и ги обясни с чист разум.

Кириле, ти богословски ясно обясни, че трите неизменяеми ипостаси са както в божествено неслято единство и неразривно разделение, така и в една същност и едно Божество.

Богородичен: Радвай се, осветено свето жилище на Всевишния, защото чрез тебе се дава радост, Богородице, на всички, които викат: благословена си ти между жените, пренепорочна Владичице.

Песен 8

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Атанасие, ти си благославното украшение на светителите, света кула и основа на Църквата, защитник на Троицата, златна тръба на богословието, и именит законодател на монашеския живот, затова се празнуваш от нас като йерей, който привежда верния народ към Христос през вековете.

Ти наистина беше съименник на безсмъртието, в словата надмина опитните, а изкусните в словото победи с безукорния си живот, като и в двете постигна съвършенство; затова, като просия с ненадминати добродетели, получи безсмъртна памет навеки.

Ти показа най-светло светителство, богоугодни познавачо на небесните тайни, с твоите смели страдания прогони измамата чрез честите изгнания заради Троицата, Която си проповядвал, като си викал: поклонете се на Отца, благославяйте Сина и възпявайте Духа навеки.

Богородичен: Родила си по плът единия Бог от Троицата, и след раждането непрестанно възпяваме, че си останала цяла, като превишаваща херувимите и по-честита от серафимите, пеейки: младежи, благославяйте, свещеници, възпявайте, хора, превъзнасяйте през всички векове.

Другия

Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова, а препасани с добродетели отроците, подвижниците на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: всички дела Господни, благославяйте Господ.

Наистина, като морска вълна от тебе извираше изворът на мъдростта, тъй като от твоята утроба потекоха неизчерпаемите реки на благочестивите учения, както предрече Христос, защото твоите боговдъхновени слова са по-многобройни от пясъка.

Ти стана мъдър пастир и учител на църквата, Кириле, защото ти, преподобни, изтълкува двата завета, така че имайки твоето учение като котва и отеческо наследство, църквата вика: всички дела Господни, благославяйте Господ.

Ти, Кириле, учиш за неизказаното, неразделно и неслято съединение на (естествата в) Словото, въплътилия се заради нас велик Творец, като мъдро си устоял да не изпаднеш в някоя от двете крайности, викайки: всички дела Господни, благославяйте Господ.

Богородичен: Словото в началото беше без майка от Отца, а след това без баща от тебе, Пречиста, и се въплъти Този, Който преди беше безплътен поради Своята доброта, искайки да спаси тези, които пеят: всички дела Господни, благославяйте Господ.

Песен 9

Ирмос: Изуми се небето и ужасиха се краищата на земята от това, че Бог Се яви в плът на човеците и Твоята утроба стана по-широка от небесата; затова, Богородице, ангелските войнства и човешките множества те величаят.

Ти сияеше с живота си като мълния, и твоята проповед се разля като гръм до всички, грее като слънце от небето, защото имаше вдъхновение за истината свише, затова гробът ти не угасва твоята памет в забрава, отче Атанасие.

Озарен сега най-светло от трислънчевата и трисияйна Светлина, станал си за тези, които те възпяват, светла зора, като огледало изпращаш от висините ярки слънчеви лъчи, и на нас, просещите от тебе, блажени, ти даваш повече от исканото, макар да искаме много и прекалено.

Като пеем, ние те молим усърдно: моли се за Църквата; чрез кръста да се дарува победи на войството; а на православната вяра – власт над противниците и ересите; спасение за нас и мир за света, заради твоят празник, Атанасие.

Богородичен: Ти си заченала безсеменно всичко създалия Бог Слово, Дево, без плътски желания, нетленно си родила и без майчински болки. Затова като Богородица те величаем с език и със сърце те изповядваме.

Другия

Ирмос: Заради греха на непослушанието Ева въведе проклятието, а ти, Богородице Дево, чрез зачеването на рожбата дари благословение на света, затова всички те величаем.

Кириле, ти напълно обори безбожното и горделиво Несториево превъзнасяне на разума срещу Христос и Неговата Богомайка, за двойнствеността на Сина и за сливане на естествата.

Със силата на своя ум и просветен от благодатта, ти, блажени, богословски обясни единосъщната Троицата и въплътилия се Бог-Син, и стана защитник на Богородица, затова сега си прославен в небесата.

Погледни милостиво от небесата на нас, певците, вечно прославени (отче), и дай победа на хората, които си носят кръста, и с твоите молитви издигни силата на православните и освети всички, които празнуват твоята памет.

Богородичен: Пречиста Богородице Дево, покажи безплодното ми сърце плодоносно с божествени добродетели, защото по волята на Твореца си се родила от безплодна, за да те възпявам, Всевъзпявана.

Катавасии на Сретение Господне, глас 3

Превод: проф. Иван Желев Димитров

1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!

3. Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

5. Когато Исаия видя предобразно Бога, извисен на престола и тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, видях пророчески Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

6. Старецът, като видя с очите си спасението, дошло от Бога за хората, извика към Тебе: Христе, Ти си мой Бог!

7. Тебе, Бога-Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядващи Бога, и се засели в нетленната Дева, ние възхваляваме и благочестиво пеем: благословен е Бог на нашите отци.

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържимия огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Честнейшую

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

Песен 9

Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога; и затова да величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, родено като първо дете от майка без мъж!

Малка ектения

С: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен:

На пребожествената Троица се явихте пазители на тайната и поборни­ци, Атанасие блажени и Кириле богоявлени, свалихте Арий, а с него и Савèлий, както и злочестивият Нестор, а с тях и всяка друга прелест на злочестивите ереси, светители Господни.

Слава, и сега:

Ти ни учиш дръзновено да говорим с Богородица, и верните да ѝ се покланят, Кириле всеблажени, на безбожния Нестор погубваш лъжата.

Хвалитни стихири от Господи, воззвах, на 4, гл. 4, по Я́ко добля:

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

4. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Претърпя гонения и се пребори с опасности, богоречиви преподобни Атанасие, докато не прогони безбожната измама на Арий и спаси твоето стадо от нечестието, като провъзгласи учението на православната вяра: Синът и Духът са една същност с Отца, всепочитани йерарше!

3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)

Със сиянието на проповедта ти просвети всички в мрака и прогони всяка измама, твърдо понесе битката за вярата като истински пастир, Атанасие, ти много пострада и се прослави като непоклатима крепост на Христовата църква. Затова, като се събрахме, ние те почитаме с радостни песни.

2. Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Чрез търпение се научи на всякакви добродетели, боговдъхновени, и бе ръкоположен от помазването на Светия Дух, така че стана свят свещенослужител, истински пастир и защитник на вярата, затова цялата Църква слави твоята памет, като се усъвършенства в святост и прославя Спасителя.

Гл. 3:

1. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

С голяма похвала за светите Атанасий и Кирил, непобедимите застъп­ници, благоговейно да ги възхвалим; те, със силата на Светия Дух, разсяко­ха пълчищата на ересите, възстановиха победата на православието по цялата вселена, благочестиво разделящи Троическата тайна със свойствата на лица, и пак събирайки ги неразделно тъждествено в едно Същество, и благославяй­ки като херувими, винаги се молят за нашите души.

Слава, гл. 3, от св. патр. Герман:

Великата тръба на истината, многострадалният Атанасий, на трапеза днес зове Църквата. Всички верни да посрещнем светлото тържество на добрия пастир, с песни да почетем неговите свещени трудове, та по неговите молитви да приемем от Христа Бога велика милост.

И сега, гл. 3:

Заченала си без семе от Светия Дух, и като славословим, те възпяваме: радвай се, Пресвета Дево.

Велико славословие

Тропар гл. 3:

Засияли с дела на православието, угасихте всяко злославие и станахте увенчани победители, с благочестието си обогатихте всичко, славно украсихте църквата, с достойните си молитви намерихте Христос Бог, Който дарява на всички голяма милост.

————————————————————————

На Литургията

Кондак на Сретение, глас 1: Осветил девическата утроба с Твоето рождество и благословил ръцете на Симеон, както подобаваше, като побързаш и сега ни спаси, Христе Боже; но умири раздорите в живота и укрепи народа, когото възлюби, единствен Човеколюбче.

Апостол, Евр. 13:7-16

Евангелие от Матея 5:14-19