Tuesday 20 August 2024

Отдание на Успение Богородично (23 август)

 Типик, стр. 404

ОТДАНИЕ НА УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО


Вечерна служба


Го́споди, воззва́х (Пс. 140:1-2): стихири на 8, глас 1.

Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи! 

Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.


Стих 1: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2) 

О, дивно чудо! Изворът на живота се полага в гроб и гробът става стълба към небесата; весели се, Гетсимания, Богородично свещено място! Верни, като имаме архангел Гавриил за предводител, нека извикаме: радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!

Стих 2: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2) (същата стихира)

Стих 3: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)

Дивни са твоите тайни, Чиста Богородице! Ти, Владичице, се показа престол на Всевишния и днес се пресели от земята на небето. Славата ти е прекрасна, блестяща с богосияйни чудеса. Девици, възвисете се в небесата заедно с майката на Царя. Радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!

Стих 4: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5) (същата стихира)


Стих 5: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)

Славят твоето успение власти, престоли, началства, господства, сили и херувими, и страшните серафими; радват се и хората, хвалейки твоята божествена слава; пред тебе коленичат царете и с архангелите и ангелите пеят: радвай се, благодатна, с тебе е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!

Стих 6Защото има милост у Господа и изобилно изкупление в Него, Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8) (същата стихира)


Слава, и сега, глас 1: (преминава от глас в глас)

Богонача́льным манове́нием

По указание от Бога богоносните апостоли, пренесени отвсякъде на облаци по въздуха, гл. 5 дойдоха при твоето пречисто и живоначално тяло и много го целуваха. Гл. 2 А върховните небесни сили, дошли заедно със своя Владика, гл. 6 изпращат богоприемното и пречисто тяло, обладани от боязън, неописуемо и невидимо предшестваха и казваха на висшите чиноначалия: Ето Всецарицата Богоотроковица пристигна, гл. 3 отворете вратите и изрядно я посрещнете – тя е майката на вечната Светлина. Гл. 7 Чрез нея стана спасението на целия човешки род; в нея не можем да се взрем и е невъзможно да ѝ отдадем достойна почит, гл. 4 защото нейното превъзходство надминава всяко понятие. Гл. 8 Затова, пречиста Богородице, която винаги живееш с живоносния Цар и твое чедо, моли се постоянно да запазва и спасява от всяко нападение на врага твоите нови чеда, защото сме под твоята закрила, гл. 1 като навеки бляскаво те ублажаваме.


Вход с кадилница. Свете тихий

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.


Прокимен на деня


Сугуба ектения.


Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!


Просителна ектения 


Стиховни стихири, от Минея, глас 4:

С топлината на Божествения Дух блаженият Луп разтопи могъщия лед на нечестивите, а когато беше посечен с меч, изля реки от изцеление и обсипа с благодат изсъхналите души, затова ние, които прославяме мъченика, го възхваляваме благочестиво като наш изключителен молитвеник и като усърден застъпник.

Стих: Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество. (Пс. 131:8)

Ти хвърли елинските идоли във водните дълбини и удиви нечестивите с твоите чудеса, които извърши с вярата си, когато застана сред тях; ти прие банята на кръщението от небесата, от Бога, Когото си прославил, като истински мъченик и твърд диамант, многострадалецо.

Стих: Кле се Господ Давиду в истината и няма да се отрече от нея. (ст. 11)

Като искаха да те посекат, Лупе страдалче, противниците се посякоха един друг, и със стрелите си се пронизаха, а когато искаха да те видят, те стържеха по дървото като ослепени, защото Господ те пазеше, за когото си пожелал да пострадаш, молитвенико за душите ни и събеседнико на ангелите.

Слава, и сега, глас 4:

Когато Ти, Богородице Дево, отиде при Родилия се неизказано от тебе, там бяха Яков, братът Божий и първи свещеноначалник, а Петър, най-почетният първовърховен апостол и началник на богословите, и целият божествен апостолски сонм с най-ясни богословски изрази възпяваха божественото и страшно тайнство на промисъла на Христос Бог, и като погребаха твоето тяло, което прие Бога и даде живот, те се радваха, Всевъзпявана, а свише всесветите и най-главни ангелски сили, поразени от чудото, навеждаха се едни към други и казваха: повдигнете портите си и приемете тази, която роди Твореца на небето и земята! Нека възпеем в славословия свещеното и свято тяло, което вмести Невидимия за нас Господ! Затова и ние, като празнуваме твоята памет, зовем към тебе: Всевъзпявана, въздигни силата на християните и спаси нашите души!


Песен на Симеон Богоприемец:

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)


Трисвятое


Тропар, глас 1

При раждането на Христос запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни. (три пъти)


——————————————————-


На утринната


След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь: на глас 1.

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.


 Тропар, гл. 1

При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни. (три пъти)


Малка ектения

Свещеникът: Защото Твоя е властта, и Твое е царството и силата и славата…


Първи седален, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:

Всечестният сонм на премъдрите апостоли по чудесен начин се събра славно да погребе твоето пречисто тяло, всевъзпявана Богородице; заедно с тях и ангелските множества възпяха и с почит хвалеха твоето преминаване (при Господ), което с вяра празнуваме.

Слава, и сега, същия:


Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…


Втори седален, гл. 3, по Красоте девства:

Двойно чудо се случи с тебе, Богородице: при раждането на Спасителя – безсеменно зачатие, при твоето успение – мъртвост без тление. Как непорочна, непознала мъж, кърми младенец? Как Божията майка е смъртна, а мироухае? Затова с ангелите те възпяваме: радвай се, благодатна!

Слава, и сега, същия:


50 Псалом (чете се)


Два канона:

от св. Козма Маюмски, глас 1, и от св. Климент Охридски, глас 4 (взет с известни корекции от изданието „Св. Климент Охридски. Слова и служби“. Университетско изд., С., 2009.)

Песен 1.

Ирмос: Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра за веселие всички верни, които, предвождани от Мариам, с песни и тимпани възпяват твоя единороден Син, защото славно се прослави. (2)

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Невеществените чинове окръжаваха твоето божествено тяло на Сион, а апостолското множество внезапно се събра от краищата на земята и пред тебе застана, Богородице; заедно с тях и ние, Чиста, славим твоята свещена памет.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Ти получи почести за победата над естеството, Чиста, защото носи в утробата си Бога; но подражавайки на своя Творец и Син, ти свръхестествено се подчиняваш на законите на естеството, затова и умирайки, възкръсваш за вечен живот със своя Син.

Друг.

Ирмос: Ще отворя уста и тя ще се изпълни с Дух Свети, ще изрека слово за царицата майка и в светло тържество ще възпея нейното успение.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Веселете се, небеса, приели Божията обител – единствената свята Дева, всевъзрадваната, която днес напуска света и се въздига към небесните жилища.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Пресветъл облак събира апостолите от всички земни краища, за да видят, Богородице, пресветото ти успение, което ние днес радостно почитаме.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Възвеселете се, всички родове, патриарси и пророци, защото Давидовата внучка днес остави земния свят и се въздига в небесата, отваряйки вечните двери на рая.

Песен 3.

Ирмос: О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти си свят и сред светците почиваш.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Знаейки те като смъртна жена, но и свръхестествено като майка Божия, Всенепорочна, славните апостоли с трепетни ръце се докосваха до тебе, сияеща в слава, гледайки те като богоприемно тяло.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Божието правосъдие постигна наглите ръце на дръзкия Атоний*, като ги подложи на посичане и така заради славата на Божеството съхрани честта на одушевения кивот, в който Словото стана плът.

* юдейски свещеник

Друг.

Ирмос: Богородице, която си жив и изобилен извор, твоите певци, събрани в хор, духовно утвърди и в твоята божествена памет ги удостой с венците на славата.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Радостно се весели всяка твар, почитайки днес светлото успение на Господарката. Избави ни, Владичице, от греховете ни!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Отхранена в Святая Святих с вечната храна и родила Хранещия света, днес се отправяш към Него и с милостта си избавяш човеците от страдания.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Ликът на богословите от краищата на вселената, а ангелското множество – от небесата отидоха в Сион, събрани от всесилната воля, за да послужат достойно на твоето погребение, Владичице.


Малка ектения

Свещеникът: Защото Ти си нашият Бог и на Тебе слава възнасяме…


Ипакои, глас 8:

Облажаваме те всички родове, Богородице Дево, защото в тебе благоволи да се вмести невместимият наш Бог Христос; блажени сме и ние, които те имаме за закрилница, защото ден и нощ се молиш за нас и с твоите молитви се утвърждават скиптрите на царствата; затова , те възпяваме и ти казваме: радвай се, благодатна, Господ е с тебе!


Песен 4.

Ирмос: Словата и загадките на пророците предизвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и (дори) бездната с радост зове към Тебе: слава на Твоята сила, Човеколюбче!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Вижте, хора, и се удивете, защото святата и най-славна Божия планина се въздига по-високо от небесните хълмове; Богородица, земното небе, се поселва в небесната и нетленна обител.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Твоята смърт стана преход към вечния и по-добър живот, Пречиста, като те пренесе от временния към наистина божествения и непреходен живот, Пренепорочна, та с веселие да съзерцаваш твоя Син и Господ.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Вдигнаха се небесните врати, ангелите запяха и Христос прие девственото съкровище на Своята майка; херувимите с веселие се преклониха пред тебе, а серафимите те славят с радост.

Друг.

Ирмос: Като проумя неизследимия Божи замисъл за Твоето, Всевишни, въплъщение от Девата, пророк Авакум извика: слава на Твоята сила, Господи!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Ангелските войнства в трепет се дивят на чудото и сега покриват твоето богоприемно тяло, Пречиста Богородице, и на небето го отнасят.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Запей сега духовни песни, Давиде, пророкувай за Якововата красота, над която като дъжд слезе Владиката на всичко Христос и сега я пренася на небесата.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Мойсей видя страшното чудо на твоето раждане, Пречиста, в предобраза на неизгарящата в божествения огън къпина на Синай.

Песен 5.

Ирмос: Ще изповядам божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечносъществуващата слава като съвечно и ипостасно сияние и въплъщавайки се от девствената утроба, Ти изгря като Слънце за намиращите се в тъмнина и сянка.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Апостолският лик, носен сякаш на облаци, се събра от краищата на земята в Сион, за да послужи на тебе, Дево – облак лек, от който за намиращите се в тъмнина и сянка изгря Всевишният Бог като Слънце на правдата.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

По-звучни от тръби бяха боговдъхновените езици на богословстващите мъже, които към Богородица зовяха, пеейки чрез Духа надгробна песен: радвай се, нетленен извор на живоначалното и спасително за всички Божие въплъщение!

Друг.

Ирмос: Всички твари се изумиха при твоето почитаемо успение; защото ти, невкусилата брак Девица, се пресели от земята във вечните обители и безкрайния живот, дарявайки спасение на всички, които те възпяват.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Разцъфналият Ааронов жезъл, Дево, е предобраз на безсеменно прорасналия прекрасен плод на твоята пречиста утроба; Него днес безплътните войнства почитат и тебе облажават.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Яков те видя като стълба, Дево, по която Божието Слово безсеменно слезе в утробата ти и те запази нетленна и след раждането, а сега в небесата те пренася.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

В древност пророкът те предрече като сенчеста планина и закрилница, от която изгря Слънцето на правдата, Пресвета Владичице, Което с раждането Си от тебе просвети целия свят, за да те възвеличава.

Песен 6.

Ирмос: Огънят в утробата обитаващия морските дълбини кит беше предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен и невредим, както беше преди да е непогълнат, той зовеше: жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Бог, Царят на всичко, явява върху тебе свръхестественото, защото както при раждането Си Той те запази Девица, така и в гроба опази тялото ти нетленно и го прослави с божествено преселение, въздавайки ти чест като Син на майка.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Твоята Рожба наистина те постави в Святая Святих, Дево, като светъл светилник на невеществената Светлина, като златна кадилница на божествения въглен, като съд с манна и жезъл, като скрижал написан от Бога, като свят ковчег и трапеза на живия Хляб.

Друг.

Ирмос: Божествения и почитан от всички празник на Богомайката дойдете да празнуваме, богомъдри, и с ръце да запляскаме, славейки Родения от нея Бог.

Пресвета Богородице, спаси ни.

Облаците се уподобиха на ангелски сили и събраха днес апостолите, за да почетат твоето преселване, Владичице.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Дойдете, христолюбци, да съставим хор почетен и единогласно да възпеем пресветата Божия майка, която днес се пренася в небесата.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Чудо на чудесата става днес – предвечното Слово, безсеменно станало в тебе плът и запазило те божествено чиста и нетленна, днес те преселва в небесата.


Малка ектения

Свещеникът: Защото Ти си Цар на мира и Спасител на нашите души, и на Тебе слава възнасяме…


Кондак, гл. 2, от преп. Роман Сладкопевец: Гробът и смъртта не удържаха неуморната в молитвите Богородица, която е неизменна надежда в застъпничествата, защото като майка на Живота, Вселилият се във вечно девствената ѝ утроба я пресели в живота.

Икос: Христе мой, огради моите помисли, защото дръзвам да възпея защитната стена на света, чистата Твоя майка, укрепи ме на кулата на словото и ме защити при тежки мисли, защото Ти изпълняваш моленията на тези, които викат и молят с вяра. Ти ми дарувай непосрамващ език, слово и мисъл, защото всяка светла дабра от Тебе се изпраща, Светлоподателю, Който си се вселил във вечно девствената утроба.

Синаксар:

В този ден празнуваме паметта на св. мчк Луп. Светият живял при царуването на император Аврелиан (царувал от 270 до 275 г., бел.ред.) и бил роб на един господар, но свободник в Христа Господа (сравн. 1Кор. 7:22, бел.ред.), в Когото вярвал. Преизпълнен с благочестива ревност, свети Луп разбил бездушните елински идоли, а други хвърлил в морето. Като видели това, нечестивите идолопоклонници се преизпълнили с ярост и се нахвърлили срещу светеца с извадени мечове, възнамерявайки да го посекат, но изпаднали в безумие и сами се посекли един друг. Светецът стоял невредим сред езичниците и им проповядвал словото Божие, преизпълнен с вяра, премъдрост и Божия благодат. Въпреки всичките си усилия нечестивите не могли да вържат светеца, защото им пречела Христовата сила, която не допускала дори да се приближат до Христовия мъченик. Затова, застанали надалеч, те започнали да стрелят с лъковете си срещу него, но вместо това се поразявали взаимно. А свети Луп, който стоял пред тях като мишена, не само не бил убит, но дори не бил ранен. И тъй като още не бил кръстен и много копнеел за светото кръщение, за да не умре от ръцете на мъчителите като нехристиянин, той се помолил на Господа и веднага от небето върху него се изляла вода. Така светият Христов мъченик приел свише божественото кръщение, в присъствието на всички елини, които го гледали и се изумявали от ставащото.

След това Луп се предал доброволно, като непорочен агнец на заколение в ръцете на нечестивите. А те го взели и го отвели при хегемона. Отначало хегемонът се опитвал с ласкателства да убеди светеца да отстъпи от своя Господ и да се поклони на идолите, но не могъл да го прелъсти. Тогава заповядал да го бият без милост с пръчки, а после го предал и на други мъчения, но като не могъл да победи непобедимия раб Христов, го осъдил на посичане.

Свети мъченик Луп преклонил глава под меча и положил душата си за Христа, своя Господ около 275 г. Верните го погребали с подобаващи почести, а от гроба му се подавало изцеление на всички недъзи и болести.

Заради молитвите на св. мчк Луп, Господи Иисусе Христе, помилвай и ни спаси. Амин.


Песен 7.

Ирмос: Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, като на музикалните инструменти отговори с боговдъхновената духовна триструнна лира от преподобните юноши, които посред пламъка пееха: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Изработените от Бога скрижали, изписани от божествения Дух, Мойсей строши с гняв, но неговият Владика, запазвайки невредима тази, която Го роди, сега я всели в небесните обители; тържествувайки с нея, казваме на Христос: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

С кимвали от чисти уста и с мелодичната лира на сърцето, с благозвучната тръба на възвишения ум и като усърдно пляскаме с ръце в този знаменит и избран ден на преселването на чистата Дева, казваме: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Събери се, боговдъхновен народе, защото обителта на Божията слава от Сион се пренася в небесното жилище, където звучи чистият глас на празнуващите, гласът на неизказаната радост и с веселие всички зоват към Христа: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!

Друг.

Ирмос: Богомъдрите отроци не почетоха творението повече отколкото Твореца, но мъжествено потъпкаха застрашаващия ги огън и радостно запяха: всехвални Господи и Боже на отците ни, благословен си!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Чудни неща днес удивяват творението, защото ангелите неспирно с несекващи гласове почитат твоето преселване, Владичице, и на небето те възнасят.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Събери ни, Владичице, от всички краища, както някога събра апостолите на твоето успение и не си спомняй нашите прегрешения, единствена премилостива.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Приеми, Владичице, молебна песен от устата на грешните, които светло празнуват твоето успение, имайки само тебе за помощница.


Песен 8.

Ирмос: Всемогъщият Божи ангел показа на юношите огъня като разхлаждащ светците, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален извор, от който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Цялото множество на богословите съпровождаше Божия кивот на Сион, говорейки такива слова: къде отиваш сега, скиния на живия Бог? Не преставай да се грижиш за тия, които с вяра пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Отивайки си, Всенепорочната вдигна ръцете, с които прегръщаше въплътения Бог, и като Майка с дръзновение каза на Този, Когото роди: запази во веки тия, които ми повери, защото те Ти пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове!

Друг

ИрмосБлагочестивите отроци в пещта бяха спасени от Отрока на Богородица; тогава Той беше предизобразен, а сега в действителен вид събира цялата вселена, за да пее: творения, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове!

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Безплътните чинове днес заедно с апостолите светло тържествено изпращат богоносното тяло на Божията майка в небесните селения; подобно на тях и ние в един глас я величаем непрестанно.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Песни ти принасяме, Пречиста, и възхваляваме твоето представяне, с което ни очисти от грехове и страсти; покори враговете на нашия владетел, за да те величаем непрестанно.

Пресвета Богородице, спаси ни. 

Имайки само тебе за покров и застъпница, Пречиста, падаме пред тебе пленени от грехове и просим прошка за безбройните злини, като почитаме днес твоето преселване, чрез което се избавихме от всякакви беди.

Песен 9. 

Припев: Всички родове те облажаваме, единствена Богородице.

Ирмос: В тебе, чиста Дево, се превъзмогват пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Богородице, Дева след раждането и жива след смъртта, ти винаги спасяваш твоето наследие.

Припев: Всички родове те облажаваме, единствена Богородице.

Изумяваха се ангелските сили, съзерцавайки на Сион своя Владика да приема в ръцете Си женската душа; защото Той, както подобаваше на Син, зовеше тази, която пречисто Го роди: ела, Пречиста, и бъди прославена с твоя Син и Бог!

Припев: Всички родове те облажаваме, единствена Богородице.

Апостолският лик приготви за погребение твоето приело Бога тяло и, гледайки към него в страх, със силен глас зовеше: възхождайки в небесните чертози при твоя Син, винаги спасявай, Богородице, твоето наследие!

Друг

Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Ирмос: Нека всички родени на земята радостно се веселят, просвещавани от Духа, нека тържествува естеството на безплътните умове, почитайки свещеното представяне на Богомайката, и да зове: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево!

Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Бог те показа на законодателя в Синай като къпина, Дево, а ти безсеменно Го понесе неизгарящо в утробата си, затова те величаем.

Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Озари ни със светлината на твоето лице, Пречиста, защото почитаме твоето свето преселване, с което ти премина от смъртта към Живота, процъфтял безсеменно от тебе.

Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Избави ни, Пречиста, с молитвите си! Ти роди безсеменно вечния Живот и към Него преминаваш, оставяйки света, преселваш се във вечните селения, с които сподоби и нас, които те величаем.

Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Марийо, пречиста Владичице, избави ни с молитвите си от всякакви беди; днес почитаме твоето пречисто успение, Дево, и подобаващо те величаем.


Катавасии на Успение (двойни): 

Преукрашенная. Гл. 1. От Козма Маюмски

Песен 1

1. Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра за веселие всички верни, които, предвождани от Мариам, с песни и тимпани възпяват твоя единороден Син, защото славно се прослави.

Други, гл. 4 (за Успение) Отвèрзу устà моя.

Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух (Свети), и ще произнеса дума за царицата майка, ще се явя светло тържествуващ и с радост ще възпея нейното успение.

Песен 3

3. О, Христе, Божия Премъдрост и Сила, Който твориш и поддържаш всичко, утвърди Църквата непоколебима и непоклатима, защото само Ти си свят и сред светците почиваш. 


3. Богородице, жив и изобилен изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.

Песен 4

4. Словата и загадките на пророците предизвестиха Твоето въплъщение от Девата, Христе, и сиянието на Твоя блясък, което ще се яви като светлина за народите; и (дори) бездната с радост зове към Тебе: слава на Твоята сила, Човеколюбче!


4. Пророк Авакум проумя неизследимия Божи замисъл за Твоето въплъщение от Девата, Всевишни, и извика: Господи, слава на Твоята сила!

Песен 5

5. Ще изповядам божествената и неизразима красота на Твоите добродетели, Христе, защото Ти възсия от вечносъществуващата слава като съвечно и ипостасно сияние и въплъщавайки се от девствената утроба, Ти изгря като Слънце за намиращите се в тъмнина и сянка.


5. Всички се удивиха на твоето почитано успение, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, се престави от земята във вечните жилища и в безкрайния живот, като даваш спасение на всички, които те възпяват.

Песен 6

6. Огънят в утробата на обитаващия морските дълбини кит беше предобраз на Твоето тридневно погребение, на което Йона стана пророк, защото спасен и невредим, както беше преди да бъде погълнат, той зовеше: жертва ще Ти принеса с хвалебен глас, Господи!


6. Богомъдри, като честваме тоя божествен всепочитан празник на Божията майка, дойдете да запляскаме с ръце и славим Бог, Който се роди от нея.

Песен 7

7. Съпротивлявайки се на жестоката ярост и огъня, божествената любов угаси огъня с роса и се надсмя над яростта, като на музикалните инструменти отговори с боговдъхновената духовна триструнна лира от преподобните юноши, които посред пламъка пееха: препрославени Боже наш и на отците ни, благословен си!


7. Богомъдрите отроци не почетоха творението вместо Твореца, но мъжествено пренебрегнаха огнената заплаха и с радост пееха: благословен си, препрославени Господи и Боже на нашите отци!

Песен 8

Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Всемогъщият Божи ангел показа на юношите огъня като разхлаждащ светците, но изгарящ злочестивите; Той направи Богородица живоначален извор, от който блика разорение на смъртта и живот за тия, които пеят: ние, избавените, възпяваме Едничкия Създател и Го превъзнасяме във всички векове.


8. Благочестивите отроци бяха спасени в пещта от Богородичната рожба, която тогава беше предобразувана, а сега е действителна; тя подбужда цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте през всички векове. 


Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Не пеем Честнейшую, а припева на празника:

За първия канон:

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице!

Гл. 1. Песен 9, ирмос: В тебе, чиста Дево се преодоляват законите на природата: раждане в девство и смъртта предполага живот; Ти, Богородице, която си девица след раждането и жива след смъртта, винаги спасяваш твоето наследие.

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице! 

Удивиха се ангелските сили, като видяха в Сион своя Владика да носи в ръцете си женска душа, защото Той синовно казваше на нетленно родилата Го: ела, чиста, бъди прославена със Сина и Бога!

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице! 

Апостолският сонм, застанал около богоприемното ти тяло, гледаше го със страх и с висок глас мълвеше: като отиваш в небесните жилища при Сина си, ти винаги спасяваш, Богородице, твоето наследие.

Втори канон. 

Припев: Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Гл. 4. Ирмос: Всеки човек, просветен от Духа, да се радва, да тържествуват безплътните умове, които почитат свещеното преселване на Богомайката, и да извикат: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево!

Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Дойдете на Сион, божествената и тучна планина на живия Бог, да се зарадваме, като видим Богородица, защото като Своя майка Христос я пресели в най-добрата и божествена сянка – в Святая Святих.

Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Дойдете, верни, да пристъпим към гроба на Божията майка и да го обградим, като искрено го докоснем със сърце и устни, с очи и лице и почерпим изобилни дарове на изцерения от вечно течащия извор.

Ангелите, виждайки успението на Пречистата, се удивиха как Девата възлиза от земята на небето.

Приеми от нас погребална песен, майко на живия Бог, и ни осени с твоята светоносна и божествена благодат, като даряваш победи на царя, мир на христолюбивите хора и прошка и спасение на душите на тези, които те възпяват.


Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.


Светилен, гл. 3, по Небо звездами: 

Апостоли, които се събрахте от краищата на света в Гетсиманската градина, погребете моето тяло, а Ти, Сине и Боже мой, приеми моя дух! (три пъти)


Всякое дихание

Хвалитни стихири, на 4, гл. 4, по Яко добля:

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Небесата се радват на твоето славно успение и ангелските войнства ликуват, цялата земя се весели и пее погребална песен на тебе, майко на Владеещия всичко, неизпитала брак пресвета Дево, която избавяш човешкия род от осъждането на прародителите.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

(повтаря се първата стихира)

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

От краищата на света избраните апостоли се събраха по Божия заповед да те погребат и като те видяха да се издигаш от земята във висините, с радостните Гавриилови думи ти извикаха: радвай се ти, която носиш Бога на всичко, радвай се, единствена, която чрез твоето раждане съедини земните с небесните.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Дево майко богоневесто, която си родила Живота, с твоето почитаемо успение ти премина в безсмъртния живот, тържествено носена от ангели, начала и сили, апостоли, пророци и цялото творение, а Синът ти с нетленните Си длани прие твоята непорочна душа.

Слава, и сега, гл. 6:

На твоето безсмъртно успение, Богородице майко на Живота, облаци пренесоха по въздуха апостолите и макар да бяха пръснати по света, заедно се събраха пред твоето пречисто тяло и като го погребаха достойно, с Гаврииловите думи пееха и казваха: радвай се, благодатна Дево, майко безневестна, Господ е с тебе. Заедно с тях моли твоя Син и наш Бог да се спасят душите ни.


Велико славословие


Тропар, гл. 1:

При раждането запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си Майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.


————————————————————


НА ЛИТУРГИЯТА


Антифон 1, глас 2.

Стих 1: Възкликни към Бога, цяла земьо! (Пс. 65:1)  

Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.

Стих 2: Славете Го, благославяйте името Му. (Пс. 99:4Б)

Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.

Стих 3: В града на Господа на силите, в града на нашия Бог. (Пс. 47:9)

Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.

Стих 4: В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание – на Сион. (Пс. 75:3)

Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас.

Слава, и ныне: Молитвами Богородицы, Спасе, спаси нас. 


Антифон 2, глас 2.

Стих 1: Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова. (Пс. 86:2)  

Спаси ны, Сыне Божий, во святых дивен сый, поющия Ти: аллилуиа.

Стих 2: Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе. (Пс. 86:3) 

Спаси ны, Сыне Божий, во святых дивен сый, поющия Ти: аллилуиа.

Стих 3: Бог ще го утвърди навеки. (Пс. 47:9)  

Спаси ны, Сыне Божий, во святых дивен сый, поющия Ти: аллилуиа.

Стих 4: Освятил есть селение Свое Вышний. (Пс. 45:5) 

Спаси ны, Сыне Божий, во святых дивен сый, поющия Ти: аллилуиа.

Слава, и ныне: Единородный Сыне и Слове Божий:


Антифон 3, глас 1.

Стих 1: Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя. (Пс. 56:8)  

Тропар, глас 1:

В рождестве девство сохранила eси, во успении мира не оставила eси, Богородице, преставилася eси к животу, Мати сущи Живота, и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.  

Стих 2: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3)  

Тропар: При раждането на Христос запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни. 

Стих 3: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. (Пс. 115:4)  

Тропар: В рождестве девство сохранила eси... 


Входно:

Дойдете да се поклоним и паднем пред Христос. Спаси ны, Сыне Божий, молитвами Богородицы, поющия Ти: аллилуиа.

Тропар, глас 1:

При раждането на Христос запази девството, в успението не остави света, Богородице: в живота премина ти, която си майка на Живота, и с твоите молитви избавяш от смърт душите ни.  

Слава, и сега, кондак, глас 2:

Гробът и смъртта не удържаха неуморната в молитвите Богородица, която е неизменна надежда в застъпничествата, защото като майка на Живота Вселилият се във вечнодевствената ѝ утроба я пресели в живота.


Трисвятое. 

Прокимен, глас 3, песента на Богородица:

Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой. (Лука 1:46-47) Стих: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове. (ст. 48)


Апостол из Послание на св. ап. Павел до филипяни (2:5-11):

Братя, вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.


Алилуйя, глас 2:

Стих: Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество. (Пс. 131:8) Стих: Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея. (ст. 11)


Евангелие от Лука (10:38-42; 11:27-28):

В онова време, Иисус влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне. Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.

А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.


Задостойник на Успение Богородично, гл. 1:

Всички родове те облажаваме, единствена Богородице. 

В тебе, Дево чиста, превъзмогват се пределите на естеството, защото раждането остава девствено и смъртта се сгодява за живота; Дева след раждането и жива след смъртта, Богородице, ти винаги спасяваш твоето наследие.


Причастен: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. Алилуия. (Пс. 115:4).


Бел. ред.: Вечерната и канонът от утринната са в превод на о. Иван Латковски.

No comments:

Post a Comment