Велики четвъртък (сутринта)

*Частичен превод

Велики четвъртък

Утринна

(Часослов, стр. 31)

Свещеникът: Благословен е нашият Бог; Царю Небесни…

Трисветое

Псалми 19 и 20 се четат бавно, за да може свещеникът с ръчна кадилничка да прекади целия храм.

Отново Трисветое

Четец: Спаси, Господи,

Кратка сугуба ектения

Шестопсалмие

Велика ектения

Алилуия, гл. 8

Стих 1: Духът ми се издига рано сутрин при Тебе, Боже, защото Твоите заповеди са светлина на земята. (По Ис. 26:9)

Алилуйя (3).

Стих 2: Научете се на правдата, вие, които живеете на земята.

Стих 3: Ревността ще обхване един неучен народ; и сега огънят ще погълне противниците.

Стих 4: Донеси повече злини върху тях, Господи, донеси повече злини върху тях, върху славните на земята.

Тропар, глас 8, 3 пъти тропарически:

Егда славнии ученицы на умовении Вечери просвещахуся, тогда Иуда злочестивый сребролюбием недуговав омрачашеся, и беззаконным судиям Тебе праведнаго Судию предает. Виждь имений рачителю, сих ради удавление употребивша! Бежи несытыя души, Учителю таковая дерзнувшия: Иже о всех благий, Господи слава Тебе.

Превод:

Когато славните ученици се просвещаваха 

при измиването на нозете преди вечерята, 

тогава нечестивият Юда, заболял от сребролюбие, 

помръкна и предаде на беззаконните съдии 

Тебе, праведния Съдия. 

Виж какъв любител на парите, 

който заради тях стигна до въжето; 

бягай от ненаситната душа, 

която дръзна такова нещо срещу Учителя! 

Слава на Тебе, Господи, Който си благ към всички.

Евангелски чин

Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй! (3)

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (Лука).

Дяконът: Да внимаваме!

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Свещеникът (от дверите)

Евангелие (Лк. 22:1 – 39)

В това време, наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха; а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа. И влезе сатаната в Юда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде. Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари; и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.

И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Иисус Петър и Йоан, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. А те Му рекоха: де искаш да приготвим? Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.

И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; прочее, Син Човечески отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.

А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.

И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.

И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

(Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе.)

Псалом 50 (чете се)

Канон, гл. 6:

От св. Козма Маюмски

С краестрочие на гръцки: Τι μακρα πεμπτη μακρον υμνον εξαδω 

(На Велики четвъртък пея дълга песен)

Песен 1.

Ирмос: С удар се разсича Червеното море и пресъхва дълбината, повдигаща вълни; тя стана проходима за невъоръжените и гроб за тежко въоръжените. И боголепна песен се запя: славно се прослави Христос, нашия Бог.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Виновницата за всичко и подателката на живота, безмерната Божия Мъдрост, създаде за Себе Си дом от чистата, непознала мъж Майка, защото като се облече в телесен храм, славно се прослави Христос, нашия Бог.

Слава: Посветявайки приятелите Си в тайнствата, истинската Божия Мъдрост приготвя трапеза за душата и разтваря чашата на безсмъртието за верните; с благоговение да се приближим и да възкликнем: славно се прослави Христос, нашия Бог (Изх. 15:21)!

И сега: Нека всички верни чуем нетварната и вродена Божия Премъдрост, която ни призовава с възвишена проповед, защото тя вика: вкусете и като познаете, че Аз съм благ, възкликнете: славно се прослави Христос, нашият Бог!

После двата хора пеят ирмоса.

Песен 3.

Ирмос: Бидейки Господ и Създател на всичко, безстрастният Бог, обеднял, съединил творението със Себе Си, и бидейки Пасха* за тези, за които щеше да умре, предложи Себе Си преди това, като каза: вкусете Тялото Ми и се укрепете във вяра! (2 пъти)

* в смисъл „пасхално агне“

Слава: Ти напълни с радост, Добри Господи, Твоята чаша, изкупителна за целия човешки род, и напои учениците Си, защото Ти Сам се принесе в жертва и каза: пийте Моята кръв и се укрепете във вярата! ИЖД

И сега: „Безумен човек е този, който е предател между вас“ – Ти предрече на учениците си, Незлобиви, – „той няма да проумее това, и тъй като е глупав няма да го разбере; но пребъдвайте в Мене и се укрепете във вярата!“

После двата хора пеят ирмоса.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Седален, глас 1.
Подобен: Гроб Твой:

Единственият човеколюбец, Който сътвори езерата, изворите и моретата, и ни учи на най-изрядно смирение, се препаса с кърпа, изми нозете на учениците, смири се чрез изобилието на милостта и ни издига от пропастите на порока.

Слава, глас 3. Подобен: Божественныя веры:

Смирен от добросърдечност, Ти уми нозете на учениците Си и ги насочи към божествения път; но Петър отказа да бъде измит, а след това се подчини на божествената заповед, и умит (сега), на Тебе усърдно се моли, да ни даруваш голяма милост.

И сега, глас 4. Подобен: Явился еси днесь:

Владико, докато се хранеше с Твоите ученици, тайнствено им разкри Твоята всесвята жертва, чрез която ние, които почитаме Твоите свещени страдания, се избавихме от тлението.

Песен 4.

Ирмос: Като провидя̀ Твоето неизказано тайнство, Христе, пророкът провъзгласи: милостиви Отче, Ти положи любовта за твърда основа, като изпрати в света, Добри, единородния Си Син като умилостивителна жертва. ИЖД

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Вървейки към страданието – източникът на безстрастие за всички потомци на Адам, Ти каза на приятелите Си, Христе: пожелах да ям с вас тая пасха (Лука 22:15), защото Отец изпрати Мене, Единородния, в света като умилостивителна жертва.

Слава: Като се причащаваше с чашата, Ти извика към учениците, Безсмъртни: няма да пия от лозовия плод, докле живея с вас (Лк 22:18); защото Отец изпрати Мене, Единородния, в света като умилостивителна жертва.

И сега: Ти, Христе, каза на приятелите Си: неописуемо ново питие ще пия в Моето царство, когато бъда с вас там както Бог с боговете, защото Отец изпрати Мене, Единородния, в света като умилостивителна жертва.

Двата хора изпяват ирмоса.

Песен 5.

Ирмос: Свързаните с връзката на любовта апостоли и предали себе си на Христос, Господаря на всичко, (апостолите) очистиха добрите си нозе (Ис. 52:7), като благовестяха на всички мир. ИЖД (2)

Слава: Божията Премъдрост, която държи свободната и носена във въздуха вода и като с юзди задържа бездните и възпира моретата, налива вода в умивалника и Господарят измива нозете на слугите (Си). ИЖД

И сега: Учителят дава пример на смирение на ученици, Този, Който покрива небето с облаци се опасва с кърпа и коленичи, за да измие нозете на рабите Този, в чиято ръка е дъхът на всяко същество.

Двата хора изпяват ирмоса.

Песен 6.

Ирмос: Крайна бездна от грехове ме обгърна, и понеже не мога да търпя вълнението, като Йона викам към Тебе, Владико: изведи ме от погибелта*! (2)

* от тлението, от ада (по Йона 2:7).

Слава: О ученици, вие Ме наричате Господ и Учител, и наистина съм такъв, – извика Ти, Спасителю, – затова подражавайте на примера, който видяхте в Мене!

И сега: „Който не е мръсен, няма нужда да мие нозете си, а вие, ученици, сте чисти, но не всички, защото в даден миг един от вас ще побеснее.“

Двата хора изпяват ирмоса.

Малка ектения

Свещеникът: (възглас): Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души, и на Тебе слава отдаваме…

Кондак, глас 2.
Подобен: Вышних ища:

Взел хляба в ръце, предателят скришом ги протяга 

и получава цената на Създалия 

със собствените Си ръце човека. 

И остана непоправим Юда, коварният роб. (И.Ж.Д.)

Икос:

До тайнствената трапеза със страх 

и чисти души пристъпваме всички, 

за да получим хляба; 

оставаме край Владиката, за да видим, 

как измива нозете на учениците 

и ги изтрива с кърпата; 

нека постъпим, както сме видели, 

като се покоряваме един на друг 

и измиваме един на друг нозете. 

Защото Сам Христос така повели

на Своите ученици, както предрече. 

Но не Го послуша Юда, коварният роб. (И.Ж.Д.)

Синаксар (кратък)

Стихове за свещеното Умиване:

Вечерта Бог изми нозете на учениците;

Неговият крак някога е ходил преди здрач в Едем.

Стихове за Тайната Вечеря:

Двойна е вечерята, защото напомня на Пасхата според Закона,

а носи новата Пасха – Кръвта и Тялото на Владиката. ИЖД

Стихове за свръхестествената молитва:

Молиш се, Христе, и се случват страховити неща:

кръвни съсиреци по лицето Ти,

уж се отказваш да умреш 

и така заблуждаваш врага (дявола). ИЖД

Стихове за предателството:

Защо са ножовете, защо са тоягите, измамници на народа,

За Този, Който е готов да умре за изкуплението на света?

Синаксар (пълен)

В светия Велики четвъртък божествените Отци (които всичко добре са устроили, като са го приели един след друг от светите Апостоли) са установили и са ни предали да спомним четири неща: (1) свещеното умиване нозете на апостолите от Господа; (2) Тайната вечеря, сиреч установяването на тайнството св. Евхаристия; (3) предаването на Господ Иисус Христос и (4) несправедливия съд над Него.

Понеже еврейската Пасха трябвало да се извърши в петък, в който ден действително трябвало да бъде заклана и нашата нова Пасха – Христос (1 Кор. 5:7), то според божествените Отци, трябвало Христос да предвари Своето заколение и затова отпразнувал Пасха заедно с учениците Си един ден преди законната Пасха (Изх. 12:1-20). Тази вечер и нощ (четвъртък срещу петък) заедно с петъка у евреите се смята за един ден. Защото те изчислявали времето не както ние днес го изчисляваме – денонощие, а нощедневие, което и досега е запазено в църковната практика – новият ден започва от вечерта.

Някога евреите празнували Пасха точно според предписанието на Закона – с препасани чресла, изправени (стоешком), с обути нозе, с тояга в ръка, бързешком (Изх. 12:11) и без вино, докато по времето на Христос те ядели според тогавашния римски обичай – лежешком, и употребявали вино.

Христос извършил Пасха в дома на един йерусалимски жител, чието име не се знае. Според св. Атанасий това бил Зеведей, баща на апостолите Яков и Йоан. Когато настъпила нощ, Христос седнал на трапезата заедно с учениците Си, за да извърши законната еврейска Пасха. Преди самата вечеря, за да даде пример на смирение, Господ Иисус снел връхната Си дреха, препасал кърпа и умил нозете на Своите ученици. По време на вечерята Иисус отправил поучение към учениците Си – да се обичат един другиго и да не се стремят към големство. Същата тая вечер е станало и вероломното предателство от Юда и учредяването на св. тайнство Евхаристия.

Така след вечеря Господ взел хляб, благословил го, преломил го и като подал на Своите ученици, казал: „Вземете, яжте – това е Моето тяло, което за вас се преломява, за опрощаване на греховете“. След това взел чашата, благодарил, подал я на учениците Си и казал: „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете“. А след това добавил: „Това правете за Мой спомен“. След като изпели хвалебна песен, Иисус и учениците Му излезли от горницата и се отправили за Елеонската планина. Тук Спасителят по обичай често прекарвал нощем на молитва. Междувременно Той казал на учениците Си, че тая нощ всички те ще се съблазнят в Него. Апостол Петър обаче възразил на това, уверявайки Го, че е готов да положи душата си за своя Учител, и че дори и всички да се съблазнят и да се отрекат от Него, той няма да се отрече. На това обаче Господ казал, че преди още петел да пропее, Петър три пъти ще се отрече от Него.

Като дошли до едно място, наречено Гетсимания, Господ поръчал на учениците Си да поседнат там, взел трима от тях – Петър, Яков и Йоан, поръчал им да бъдат будни и да се молят, за да не паднат в изкушение, а Сам Той се поотдалечил, паднал на земята и започнал да се моли горещо на Своя небесен Отец, казвайки: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти!“ Капки кървава пот падали на земята от божественото чело на Христос. На три пъти Той дохождал при тримата Си ученици и все ги заварвал да спят. Събуждал ги и отново отправял молитва към Отца – да Го отмине чашата на страданията. След третото моление дохожда пак при учениците Си и им казва: „Спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човечески се предава в ръцете на грешниците. Ставайте да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава“. Докато Господ още говорел, ето, Юда дохожда с множество войници и слуги на първосвещеника, въоръжени с ножове и колове. Защото Юда им беше дал знак: „Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко!“ И като пристъпил към Иисус, предателят казал: „Радвай се, Учителю!“ и Го целунал. А Иисус кротко му казал: „Юдо, с целувка ли предаваш Учителя си?“ Тогава хванали, вързали Иисус и Го отвели първо при първосвещеника Ана, а след това и при първосвещеника Каиафа. Апостол Петър се опитал да защити Христос, извадил нож, замахнал и отрязал ухото на един от слугите на първосвещеника. Христос обаче заповядал на Петър да сложи ножа в ножницата, защото всеки, който се залавя за нож, от нож ще умре.

Тая нощ над Христос се извършва неправеден съд от страна на еврейския Синедрион.

Сутринта Господ Иисус бил заведен в Преторията и изправен на съд пред римския прокуратор Пилат Понтийски.

По неизказаното Твое милосърдие, Христе Боже, помилуй нас! Амин!

Песен 7.

Ирмос: Отроцы в Вавилоне пещнаго пламене не убояшася, но посреде пламене ввержени, орошаеми пояху: благословен еси Господи Боже отец наших.

Помавая главою Иуда злая предзрев подвиже, благовремение иский предати Судию на осуждение, Иже всех есть Господь и Бог отец наших.

Вам Христос другом вопияше: един предаст Мя, веселия забывше, скорбию и страхом одержими бяху: кто сей, скажи, глаголюще, Боже отец наших?

Иже со Мною руку свою в солило вложит дерзостию, тому обаче добро бы врата жития пройти никогдаже: сего, иже бе предатель, являше Бог отец наших.

Песен 8.

Ирмос: За законы отеческия блаженнии в Вавилоне юноши предбедствующе, царюющаго оплеваша повеление безумное, и совокуплени имже не сваришася огнем, Державствующему достойную воспеваху песнь: Господа пойте дела, и превозносите во вся веки.

Сообедницы блаженнии, в Сионе словом претерпевше апостоли последоваху Пастырю, яко агнцы, и совокуплени, Егоже не разлучишася Христа, Божественным словом питаеми, благодарственно вопияху: Господа пойте дела, и превозносите во вся веки.

Законныя дружбы злоименитый Искариот волею забыв, яже нозе умы, уготови на предание: и Твой ядый Хлеб, Тело Божественное, воздвиже ков на Тя Христе, и вопити не разуме: Господа пойте дела, и превозносите во вся веки.

Приимаше решительное греха Тело безсовестный, и Кровь изливаемую за мир Божественную, но не стыдяшеся пия, юже продаяше на цене, о злобе же не негодова, и вопити не разуме: Господа пойте дела, и превозносите во вся веки.

Катавасия: Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове. (Пеем ирмоса на 8 песен)

Народът става.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Не се пее Честнейшую, а ирмоса на 9 песен.

Песен 9.

Ирмос: Дойдете, вярващи, да се насладим в горницата на Господнето гостоприемство и безсмъртната трапеза с възвишени мисли, като се научим на извисено слово от Словото, Което величаем.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Идите, учеником слово рече, Пасху на горничном месте, еюже ум утверждается, и сию тайноводительно уготовите, безквасным истинным словом, твердое же благодати величайте.

Слава: Содетельницу Отец прежде век премудрость раждает Мя, начаток путей, в дела созда ныне тайно совершаемая: Слово бо несозданное сый естеством, гласы присвояюся, егоже ныне приях.

И сега: Яко человек сый существом, не мечтанием, сице Бог нравом воздаяния, естество соединившееся мне. Христа единаго тем Мя знайте, от нихже, в нихже, яже есмь, спасающа.

Катавасия: (Пеем ирмоса)

Малка ектения

Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен

Певецът по средата на църквата и се повтаря от хорът.

Глас 3.

Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но нямам дрехи, за да вляза в него. Осветли дрехата на душата ми, Подателю на светлината, и ме спаси. (3)

Всякое дихание. Глас 2. Самогласни.

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

От св. Козма Маюмски

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Пс.150:2

Юдейският синедрион се събира набързо, за да предаде на Пилат Създателя и Твореца на целия свят. О, беззаконни! О, неверни! Защото те приготвят съд за Този, Който идва да съди живи и мъртви, и готвят за страдание Лекуващия страстите. Дълготърпеливи Господи, велика е Твоята милост, слава на Тебе.

От преп. Йоан Дамаскин

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Пс.150:3

Иуда беззаконный, Господи, омочивый на Вечери руку в солиле с Тобою, простре к беззаконным руце прияти сребреники, и мира умысливый цену, Тебе Безценнаго не убояся продати: нозе прострый во еже умыти, Владыку облобыза льстивно, во еже предати беззаконным: лика же апостольскаго отвергся, и тридесять поверг сребреники, Твоего тридневнаго воскресения не веде, имже помилуй нас.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)

Иуда предатель льстив сый, льстивным лобзанием предаде Спаса Господа, и Владыку всех, яко раба продаде иудеом: яко овча на заколение, тако последоваше Агнец Божий, Сын Отчий, един Многомилостивый.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150:5-6)

Иуда раб и льстец, ученик и наветник, друг и диавол от дел явися: последоваше бо Учителю, и на Него поучашеся преданию, глаголаше в себе: предам Того, и приобрящу собранная имения, искаше же и миру продану быти, и Иисуса лестию яти. Отдаде целование, предаде Христа: и яко овча на заколение, сице последоваше един Благоутробный и Человеколюбец.

Слава, и ныне, глас същия:

Егоже проповеда Агнца Исаиа, грядет на заколение вольное, и плещи дает на раны, ланиты на заушения, лица же не отврати от срамоты заплеваний, смертию же безобразною осуждается. Вся Безгрешный волею приемлет, да всем дарует из мертвых воскресение.

Славословие (чете се)

На Тебе слава подобава, Господи, Боже наш, и на Тебе слава възнасяме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение. 

Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава. Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю, Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе! Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас – Ти, Който вземаш върху Си греховете на света! Приеми нашата молитва, Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас! Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!

Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове! Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях! Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме!

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни и хвално и прославено да е името Ти во веки. Амин! Да бъде, Господи, милостта Ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си Ти Господи научи ме на Твоите наредби. Благословен си Владико вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Твоята милост Господи е вечна, делата на ръцете си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение. Тебе слава подобава, на Отца и Сина и на Светия Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин!

Просителна ектения

Стиховни стихири, самогласни, глас 8:

От патр. Методий

Днесь еже на Христа лукавое собрася соборище, и на Него тщетная советоваше, предати Пилату на смерть неповиннаго. Днесь имением удавление Иуда себе облагает, и лишается обоюду жизни привременныя и Божественныя. Днесь Каиафа неволею пророчествует: уне, глаголя, единому умрети за люди. Прииде бо за грехи наша пострадати, да нас свободит от работы вражия, яко Благ и Человеколюбец.

Стих: Който е ял хляба ми, дигна против мене пета. (Пс. 40:10)

Днесь Иуда нищелюбия сокрывает лице, и лихоимства открывает зрак: не ктому о нищих печется, не ктому миро продает грешныя, но небесное миро, и от него усвояет сребренники. Течет ко иудеом, глаголет беззаконным: что ми хощете дати, и аз вам предам Его? О сребролюбия предателя! Удобопродательную творит куплю, к воле купующих, непродаемаго куплю творит, не скуп является к цене, но яко раба бежащаго продает: обычай бо крадущим метати честная. Ныне же поверже Святая псом ученик, бесование бо сребролюбия, на своего Владыку неистовитися сотвори его. Егоже искушения бежим, зовуще: долготерпеливе Господи, слава Тебе.

Стих: Враговете ми говорят зло за мене: кога ще умре, и кога ще загине името му? (Пс. 40:6)

От преп. Йоан Дамаскин: Твоето поведение е пълно с измама, беззаконни Юда: тъй като страдаш от сребролюбие, ти придоби човеконенавист. Ако си обичал богатството, защо стана ученик на Учещия на бедност? Но ако си Го обичал, защо продаде Безценния, предавайки Го да бъде убит? Ужаси се, слънце, стени, земьо, разтърсете се и извикайте: незлобиви Господи, слава на Тебе!

Стих: Кроят зло против мене: „законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане.“ (Пс. 40:9)

От патр. Методий: Да никтоже, о вернии, Владычния Вечери тайноненаучен, никтоже отнюд яко Иуда льстивно да приступит к Трапезе: он бо укрух прием, на хлеба уклонися. Образом убо сый ученик, вещию же сый убийца. Со иудеи убо веселяся, со апостолы же водворяяся: ненавидя лобызаше, лобызая же продаваше искупившаго нас клятвы, Бога и Спаса душ наших.

Слава, глас същия: Твоето поведение е пълно с измама… (по-горе)

И сега, глас 5, от преп. Козма Маюмски: Посветявайки Твоите ученици в тайните, Ти, Господи, ги научи, като казваше: „Вижте, приятели, та никакъв страх да не ви отдели от Мене, защото, макар и да страдам, то е за света. Затова не се съблазнявате поради Мене (Мт. 11:6), защото не дойдох да Ми служат, но да послужа и да дам живота Си като откуп за света (Мк 10:45). Ако сте Мои приятели, подражавайте на Мене: който иска да бъде пръв, нека бъде последен, който иска да бъде големец, нека ви бъде слуга (Мт. 20:26-27). Пребъдете в Мене, за да принесете плод, защото Аз съм лозата на живота (Йоан 15:4-5).”

Благо есть, Пс. 91:

Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний, да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем.

Трисветое

Тропар преди пророчеството, глас 3:

Заушенный за род человеческий, и не прогневавыйся свободи от истления живот наш Господи, и спаси нас.

Слава, и сега, същия.

Господи, Ти беше удрян по лице заради човешкия род и не си се разгневил. Освободи живота ни от тление и ни спаси.

Прокимен, глас 1: Нека езичниците знаят, че името Ти е Господ. Стих: Боже, кой може да се уподоби на Тебе?

Пророчества на Йеремия чтение. (П., стр. 193)

[11:18 – 23, глава 12, ст.1 –5, 9-11, 14-15]

Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела. Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: „да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува“. Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело! Затова тъй казва Господ за анатотските мъже (128 души), които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце; затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад. И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя.

Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват? Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но – далечен от сърцето им. А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването. Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите ѝ; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас. Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете. Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, – направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена.

Тъй казва Господ: за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им. Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилувам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго – в земята му.

Прокимен, глас 8: Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте. (Пс. 75:12А) Стих: Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля. (Ст. 2)

Сугуба ектения

Специален отпуст

Свещеникът: Премъдрост!

Хорът: Благослови!

Свещеникът: Да е благословен Христос, нашия Бог, всякога, сега…

Затваря завесата и излиза отвън.

Хорът: Амин. Утвърди, Боже, нашия народ, светата православна вяра, тоя свят храм и всички православни християни во веки веков.

Свещеникът: Пресвета Богородице, спаси ни!

Хорът: По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе, истинската Богородица, величаем.

Свещеникът: Слава на Тебе, Христе Боже, упование наше…

Певците: Слава… И сега … Господи, помилуй (3). Благослови!

Свещеникът: Този, Който при измиването на нозете на Своите ученици показа чудния път на смирение поради превъзходната Си доброта, и слезе дори до Кръста и Гроба, Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята пречиста и преблагословена света Майка, на светите славни и всехвални апостоли, на светите славни и добропобедни мъченици, на преподобните и богоносни наши отци, на светите и праведни богоотци Йоаким и Анна, на свети (името), чиято памет празнуваме, и на всички светии да ни помилва и спаси като благ и човеколюбец.

Народът: Амин.

Свещеникът: По молитвите на светите наши отци, Господи, Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни.

Народът: Амин.

———————————————————-

Вечерна с Василиева Литургия

Начало, псалом 103, ектения.

Господи воззвах, глас 2, поставляем стихов 10. 

Свещеникът, като смени свещеническите одежди, излиза и кади, а след като се върне, прави проскомидия. Пеем самогласните стихири на деня, глас 2, като ги повтаряме.

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс.141:7А)

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс.141:7Б)

Стекается прочее соборище иудейское, да Содетеля и Зиждителя всяческих Пилату предаст: о беззаконных, о неверных! Яко грядущаго судити живым и мертвым, на суд готовят: исцеляющаго страсти, ко страстем уготовляют. Господи долготерпеливе, велия Твоя милость, слава Тебе.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс.129:1-2А)

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2Б)

Иуда беззаконный, Господи, омочивый на Вечери руку в солиле с Тобою, простре к беззаконным руце прияти сребреники, и мира умысливый цену, Тебе Безценнаго не убояся продати: нозе прострый во еже умыти, Владыку облобыза льстивно, во еже предати беззаконным: лика же апостольскаго отвергся, и тридесять поверг сребреники, Твоего тридневнаго воскресения не веде, имже помилуй нас.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)

Иуда предатель льстив сый, льстивным лобзанием предаде Спаса Господа, и Владыку всех, яко раба продаде иудеом: яко овча на заколение, тако последоваше Агнец Божий, Сын Отчий, един Многомилостивый.

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)

Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Иуда раб и льстец, ученик и наветник, друг и диавол от дел явися: последоваше бо Учителю, и на Него поучашеся преданию, глаголаше в себе: предам Того, и приобрящу собранная имения, искаше же и миру продану быти, и Иисуса лестию яти. Отдаде целование, предаде Христа: и яко овча на заколение, сице последоваше един Благоутробный и Человеколюбец.

Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)

Егоже проповеда Агнца Исаиа, грядет на заколение вольное, и плещи дает на раны, ланиты на заушения, лица же не отврати от срамоты заплеваний, смертию же безобразною осуждается. Вся Безгрешный волею приемлет, да всем дарует из мертвых воскресение.

Слава, и ныне, глас 6:

Рождение ехиднов воистинну Иуда, ядших манну в пустыни, и ропщущих на Питателя: еще бо брашну сущу во устех их, клеветаху на Бога неблагодарнии: и сей злочестивый Небесный Хлеб во устех носяй, на Спаса предательство содела. О нрава несытнаго, и дерзости безчеловечныя! Питающаго продает, и Егоже любляше Владыку, предаяше на смерть: воистинну онех сын беззаконный, и с ними пагубу наследова. Но пощади Господи, души наша от таковаго безчеловечества, Едине в долготерпении неизреченный.

Вход с Евангелие. Свете тихий: 

Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.

Паримии (П., стр. 194-196)

Прокимен, глас 1: Изми мя Господи, от человека лукава, от мужа неправедна избави мя. Стих: Иже помыслиша неправду в сердце весь день.

Изход чтение. [19, 10 – 19]

Рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си, и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ; и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт; ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината. Тогава слезе Моисей от планината и дойде при народа, освети народа, и те опраха дрехите си. И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена. На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери. И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината. А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше; и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас.

Прокимен, глас 7: Изми мя от враг моих Боже, и от востающих на мя избави мя. Стих: Избави мя от делающих беззаконие.

Иов чтение. [38,1 – 23; 42,1 – 5]

Господ отговори на Иова из бурята и рече: кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл? Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай: де беше ти, когато полагах основите на земята? – кажи, ако знаеш. Кой й определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето? На какво са закрепени основите ѝ, или кой положи крайъгълния й камък, при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост? Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба, когато облаците направих негово облекло и мъглата – негови пелени, и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата, и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни? Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото ѝ, за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците, за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло, да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка? Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната? Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка? Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това. Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата? Ти трябва да си стигал до границите ѝ и знаеш пътеките към дома ѝ. Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям. Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката, които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?

Отговори Иов на Господа и рече: зная, че Ти всичко можеш, и че намерението Ти не може да бъде спряно. Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех. Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми. Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат.

Исайя чтение. [50: 4 – 11]

Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат. Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад. Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване. И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен. Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене. Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде. Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог. Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, – идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.

Малка ектения. 

Пее се Святий Боже.

Прокимен на Апостола, глас 7: Князи людстии собрашася вкупе на Господа и на Христа Его. Стих: Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща? (Пс. 2:1)

Апостол към Коринтяни, [1 Кор. 11, 23 – 32.], стр. 335

Братя, приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста. Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Алилуйя, глас 6: Блажен разумеваяй на нища и убога, в день лют избавит его Господь. Стих: Врази мои реша мне злая: когда умрет и погибнет имя его? Стих: Ядый хлебы Моя, возвеличи на Мя запинание.

Евангелие от Матея [Мт. 26, 1 – 20]; от Йоан [Ин. 13, 3 – 17]; от Матея,[Мт. 26, 21 – 39]; от Лука [Лк. 22, 43 – 45]; от Матея [Мт. 26, 40 – 27, 2].

Натам по чина на Божествената Литургия на Василий Велики.

Вместо херувимската песен пеем този тропар, на глас 6, 3 пъти.

Вечери Твоея Тайныя днесь, Сыне Божий, причастника мя приими: не бо врагом Твоим тайну повем, ни лобзания Ти дам яко Иуда, но яко разбойник исповедаю Тя: помяни мя Господи во Царствии Твоем. (3)

Превод: На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми. Защото на враговете Ти няма да издам тайната, нито целувка ще Ти дам като Иуда, но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в Царството Си!

Същият е и причастен, и вместо Да исполнятся уста наша.

УМИВАНЕТО НА НОЗЕТЕ

След задамвонната молитва става умиването и последованието му според особения чин.

Подготовката

При архиерейска служба, владиката умива нозете на свещениците. Те си имат свое правило в архиерейския чиновник. Следното последование е за църква без архиерей. Значително преди службата 12 мъже (или момчета, ако е необходимо) са избрани и инструктирани да донесат със себе си лесни за сваляне чехли/сандали.

Голям леген и стомна се поставят в олтара, заедно с две големи бели кърпи (и две големи безопасни игли). Непосредствено преди службата стомната се напълва с топла вода, смесена с розова вода.

В центъра на солея (или в средата на храма, близо до царските двери) са поставени два стола на около 1 м един от друг, обърнати един към друг (единият гледа на север, а другият на юг).

Преди да започне службата, дванадесетте мъже (или момчета) събуват обувките и чорапите си и се обуват в лесни за събуване чехли. След това се събират на солея, образувайки линия от шест от всяка страна, всяка линия подредена в низходящ ред (от най-възрастния до най-младия). През това време хорът пее тропара:

Тропар, гл. 8:

Когато славните ученици се просвещаваха 

при измиването на нозете преди вечерята, 

тогава нечестивият Юда, заболял от сребролюбие, 

помръкна и предаде на беззаконните съдии 

Тебе, праведния Съдия. 

Виж какъв любител на парите, 

който заради тях стигна до въжето; 

бягай от ненаситната душа, 

която дръзна такова нещо срещу Учителя! 

Слава на Тебе, Господи, Който си благ към всички.

Последованието

Застанали пред светата трапеза, обърнати на изток, свещеникът и дяконът правят три метания, като свещеникът целува евангелието и трапезата, а дяконът целува само югозападния ъгъл на светата трапеза. След като иска благословението на свещеника, дяконът излиза от олтара през северната врата и заема мястото си на солея, прави три метании, след което вдига своя орар и казва сугубата ектения:

Дяконът: Помилвай ни, Боже, по великата Си милост, молим Ти се, чуй ни и ни помилвай.

Народът: Господи, помилуй! (три пъти)

Още се молим за благочестивия български народ и христолюбивото воинство, за неговата сила, победа, пребъдване, мир, здраве, спасение и нашият Господ Бог особено да му съдейства и му помага във всичко.

Още се молим за Високопреосвещения наш митрополит (името), за нашите братя свещеници, свещеномонаси, свещенодякони и монаси и за цялото в Христа наше братство.

За да се благослови и освети това умиване със силата и действието и слизането на Светия Дух, на Господ да се помолим.

За да бъде то за измиване на мръсотията на нашите грехове, на Господ да се помолим.

Докато свещеникът произнася следната молитва, дяконът се покланя, влиза в олтара през южната врата и заема мястото си в югозападния ъгъл на светата трапеза.

Свещеникът: Всеблаги Боже, непристъпен в Твоята божественост, Който прие образа и подобието на слуга, като образец на спасителното смирение, умивайки нозете на учениците Си и изтривайки ги с кърпа с пречистите Си ръце. Погледни и към нас, Твоите недостойни раби, които подражаваме на Твоето най-славно снизхождение и ни удостой да бъдем измити от мръсотията на плътта и душевната нечистота чрез докосването на тази вода. Дари ни с невидимото слизане върху нас на Пресветия Дух. Пази душите и телата ни от подтиците на вечно бдителния и хитър лукав дух, за да можем пречистени, подобаващо да Ти послужим, стъпквайки главите на змии и скорпиони, и всяка сила на врага. 

Защото Ти си очистването на нашите души и на Тебе слава възнасяме, на Отец и Син и Свети Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин!

Застанал на мястото си на светата трапеза, дяконът вдига своя орар и казва:

Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави, за да изслушаме светото евангелие!

Свещеникът: Мир на всички!

…

Евангелие, 1-ва част (Йоан 13:3-11) (от дверите)

Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете? Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш. Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.

След като прочете тази първа част от определеното евангелие, свещеникът, докато още е застанал пред светата трапеза, съблича одеждите и расото, за да остане само с подрасник. След това дяконът помага при опасването на свещеника с една от големите бели кърпи (закрепвайки я около кръста с безопасни игли, ако е необходимо); втората кърпа се поставя свободно около врата на свещеника. Дяконът подава на свещеника легена и стомната.

Свещеникът, носейки умивалника и стомната, излиза от олтара през царските двери и с лице на запад коленичи между двата стола.

Идвайки двама по двама (по един от всяка страна), дванадесетте мъже или момчета идват да седнат на столовете и да събуят чехлите или сандалите си. Първият (най-възрастният) мъж поставя босите си нозе в легена, а свещеникът ги полива с топла вода, смесена с розова вода, и ги подсушава с кърпата от врата си. Нозете на втория мъж или момче се измиват по същия начин. След това първите двама стават и се връщат на местата си в събранието, докато следващите двама (по един от всяка страна) идват да седнат на столовете, за да им измият нозете. Тази процедура се повтаря, докато нозете на дванадесетте бъдат измити и подсушени от свещеника. Столовете се махат от последните двама мъже или момчета, когато напускат солея.

Забележка: По време на измиването на нозете хорът може да пее тропара „Когато славните ученици се просвещаваха...“ или друг подходящ химн, напр. „На Твоята Тайна Вечеря“, или четецът може да прочете Псалом 50.

След като завърши измиването на нозете, свещеникът се изправя, поставя умивалника и стомната на пода под иконата на Христос на иконостаса и след това влиза в олтара през царските двери. Дяконът сваля и двете кърпи от свещеника и му помага да облече одеждите си.

Свещеникът, застанал на царските двери и обърнат на изток, продължава богослужението с четене на втората част от отреденото евангелие:

Евангелие, 2-ра част (Йоан 13:12-17)

А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих? Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих. Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух.

Дяконът: Да приклоним главите си пред Господ!

Народът: На Тебе, Господи.

Застанал пред светата трапеза с лице на изток, свещеникът се покланя ниско и произнася следната:

Молитва

Господи Боже наш, Който се смири по Твоята голяма милост и прие образа на раб; Който във времето на Твоето спасително и животворно и доброволно страдание, благоволи да вечеряш с Твоите свети ученици и апостоли; и им даде пример на смирение и любов един към друг, като каза: да правите и вие същото, каквото Аз ви направих! Сам, Владико, дойди сега и сред Твоите недостойни раби, които последваха Твоя пример, умий всяка сквернота и нечистота от душите ни; така че, измити от нашите грехове, които са полепнали по нас като прах, и изтрити от кърпата на любовта, да можем да Ти угаждаме през всичките дни на живота си и да намерим благодат пред Тебе.

Защото Ти си, Който благославяш и освещаваш всичко, Христе Боже наш, и на Тебе слава възнасяме, с безначалния Твой Отец и с пресветия, благ и животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин.

Завършва литургията със специалния отпуст:

Свещеникът: Слава на Тебе…

Народът: Слава… И сега… Господи, помилвай (3)! Благослови!

Свещеникът: Този, Който при измиването на нозете на Своите ученици показа чудния път на смирение поради превъзходната Си доброта, и слезе дори до Кръста и Гроба, Христос, истинският наш Бог…