Сретение Господне (Посрещане на Господа)

2 февруари

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Превод: проф. Иван Желев Димитров

На Вечерната служба

На Господи воззвах, на 8, глас 1, от св. патриарх Герман:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стих 8: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Кажи, Симеоне, Кого носиш на ръце в храма и се радваш? На Кого казваш и викаш: сега се освобождавам, защото видях моя Спасител! Той е Роденият от Дева, Той е Бог Слово от Бога, Който се въплъти заради нас и спаси човека! Нека Му се поклоним! (3 пъти) 

Стих 7: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2)

Стих 6: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3)

Стих 5: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:4)

Приеми, Симеоне, Законодателя, Когото Моисей прозря в мрака на Синай, Който стана Младенец и се подчини на Закона; Той е, Който говори чрез Закона, Той е възвестеният от пророците, Той е Този, Който се въплъти заради нас и спаси човека. Нека Му се поклоним! (3 пъти) 

Стих 4: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа. (Пс.129:6-7А)

Стих 3: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)

Стих 2: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс.116:1)

Нека и ние с боговдъхновени песни да посрещнем Христос и да приемем Този, Чието спасение прозря Симеон; за Него Давид предвъзвести: Този е, Който говори чрез пророците, въплъти се заради нас и говори чрез закона. Нека Му се поклоним! (2 пъти)

Стих 1: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс.116:2)

Слава и сега, глас 6, от преп. Йоан Дамаскин:

Нека се отворят днес небесните врати, защото безначалното Слово на Отец, приело начало във времето без да загуби Своята божественост, като четиридесетдневен Младенец доброволно се принася от Девата–майка в храма на Закона и Го приема в обятията си старецът, като рабът вика на Владиката: отпусни ме, защото очите ми видяха Твоето спасение! Господи, Който дойде в света да спасиш човешкия род, слава на Тебе! 

Вход с кадилница. Свете тихий: 

Творение на Св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен (на деня от Ч.)

Паримии:

Из книга Изход (комбинирано):

Рече Господ на Моисея в деня, когато изведе синовете Израилеви от Египетската земя: посвети Ми всяко първородно, което разтваря утроба у синовете Израилеви. И отиде Моисей и събра целия народ и рече: помнете тоя ден, в който излязохте от Египетската земя, от дома на робството, защото със силна ръка ни изведе Господ оттам, и опазете Неговия закон. И ще ви въведе Бог в земята Ханаанска, както Се кле на отците ни. Отделяй на Господа всяко мъжко първородно, което отваря утроба. И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородните човешки до първородните от добитъка. Затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, което отваря утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам; и това да бъде като знак неизменен пред очите ти; защото тъй рече Господ Бог Вседържител: давай Ми първородния от синовете си; кога се роди мъжко, на осмия ден му обрежете крайната плът; и трийсет и три дена жената не трябва да се доближава до светилището Божие при свещеника, докато не изтекат дните на очистването й. След това тя трябва да принесе Господу при портите на скинията, на свещеника едногодишно агне, чисто, за всесъжение и млад гълъб или гургулица. Или вместо тях да принесе пред Господа две гургулици, или два млади гълъба, и свещеникът ще се помоли за първородното. Защото те Ми са дадени измежду синовете Израилеви и Аз ги приех и ги осветих за Себе Си вместо Египетските първородни, в оня ден, в който поразих всички първородни в Египетската земя, от човек до добитък, рече Бог всевишний, Светият Израилев.

Из пророчеството на Исаия (6:1-12)

В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и славата Му изпълваше целия храм. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към други и думаха: свят, свят, свят е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. Тогава бе пратен при мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя и кой ще отиде при тоя народ? И аз казах: ето ме, проводи мене. Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. И казах: докога, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Из пророчеството на Исаия (19:1, 3a, 4a, 4c, 5, 12, 16, 19-21)

Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски, и сърцето им ще се стопи в тях. И духът на Египет ще се смути в тях, и Той ще разруши кроежите им, и ще предаде египтяните в ръцете на жесток владетел, казва Светият Господ, Господ Саваот. И водите в морето ще изчезнат, и реката ще пресекне и изсъхне; Това казва Господ: къде са сега твоите мъдреци? нека те сега ти кажат какво Господ Саваот е определил за Египет. В оня ден египтяни ще бъдат в страх и трепет от движението на ръката на Господа Саваота, която Той ще дигне върху тях. В оня ден ще има жертвеник Господу всред Египетската земя, и паметник Господу - в нейните предели. Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в Египетската земя навеки, защото те ще викнат към Господа и Той ще им проводи човек, който ще ги спаси. И Господ ще яви Себе Си в Египет и в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят. 

Сугуба ектения

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца, Сина и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

На литията, самогласни стихири, глас 1:

Старият по дни, Който в древност даде на Мойсей закона на Синай, сега Го виждаме като Младенец – Твореца на закона да изпълнява закона, като според закона се донася в храма и се предава на стареца, а праведният Симеон Го взема в ръце и като вижда изпълнението на обещанието, радостно зове: очите ми видяха скритата от векове тайна, която се яви в тези последни дни – Светлина, разпръсваща помрачението на неверните езичници и слава на новоизбрания Израил; затова освободи Твоя раб от връзките на тази плът и ме отпусни към непреходния и дивен вечен живот Ти, Който даряваш на света велика милост!

От св. Йоан Дамаскин, гл. 1: Днес Този, Който в древност на Синай даде на Мойсей закона, Сам се подчинява на заповедите на закона, проявявайки милосърдие към нас; сега чистият Бог като свят Отрок, отворил пречистата утроба, като Бог принася Себе Си, освобождава ни от проклятието на закона и просвещава душите ни.

От Андрей Пир, глас 2: Този, на Когото небесните служители с трепет служат, сега на земята Симеон приема с тленни ръце, провъзгласява съединението на Бога с човеците и виждайки небесния Бог като Човек, разделя се с живеещите на земята и радостно зове: Господи, Който откриваш на живеещите в мрак незалязващата светлина, слава на Тебе!

От св. патриарх Герман, гл. 2: Днес Симеон приема в обятията си Господ на славата, Когото Моисей някога съзерцаваше в мрака и Който на планина Синай му даде скрижалите, Той е Този, Който говори чрез пророците и е Творецът на закона; за Него Давид възвестява, Той е страшен за всички, но има велика и богата милост.

Свещената Дева принесе на свещеника в светилището Свещения, а Симеон разтвори обятия и с радост Го прие, като извика: сега отпускаш Твоя раб, Владико Господи, според думата Си, смиром!

Творецът на небето и земята днес се носи на ръце от светия старец Симеон, който чрез Светия Дух каза: сега съм свободен, защото видях моя Спасител!

От св. патр. Анатолий: Днес старецът Симеон влиза в храма и зарадван духом приема в обятията си Законодателя и Изпълнителя на закона на Моисей; единият се удостои сред мрак и в неясен глас да стане боговидец и с покрито лице изобличи неверните сърца на евреите, а другият прие въплътилото се предвечно Слово на Отец и откри Светлината на народите: Кръста и Възкресението; яви се и Анна пророчица, която говореше за Спасителя, Изкупителя на Израиля. Нека възкликнем към Него: Христе Боже наш, по молитвите на Богородица помилвай ни!

От преп. Андрей Критски, глас 4: Днес свещената Майка, по-свята от светилището, дойде в светилището и показа на света Твореца на света и Законодателя; старецът Симеон Го взе в своите обятия и радостно извика: сега отпускаш Своя раб, защото Те видях, Спасителю на нашите души!

Слава, глас 5, от св. Андрей Критски: Изследвайте Писанията, както рече в евангелията Христос, нашият Бог, защото в тях откриваме как Той се ражда, повива се в пелени, полага се в ясли и се кърми с мляко, приема обрязване и е носен от Симеон – не мнимо и не привидно, но наистина се яви на света; към Него нека да възкликнем: предвечни Боже, слава  на Тебе!

И сега, от св. патриарх Герман: Старият по дни, станал Младенец по плът, се принася в храма от майката–Дева и изпълнява заповедта на Своя закон; Него Симеон взе в ръце и рече: сега отпускаш с мир Твоя раб по думата Си, защото очите ми видяха Твоето спасение, Господи!

Ектения и благославяне на хлябовете.

Стиховни стихири, глас 7, от преп. Козма Маюмски:

Украси своя брачен чертог, Сионе, и приеми Царя Христос, поздрави Мария, небесната врата, защото тя стана херувимски престол, на който седи Царят на славата; Девата е светъл облак, който носи въплътения Син, роден преди утринната звезда (Пс. 109:3); Него Симеон взе в обятията си и обяви на народите, че това е Владиката на живота и смъртта и Спасителят на света.

Стих: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром. (Лук.2:29)

Непозналата мъж Мария донася в храма Този, Който предвечно е просиял от Отец, а в последно време се роди от девствена утроба, Който на планина Синай даде закона и се подчини на разпоредбата на закона; тя предава в ръцете на свещеник стар и праведен, отреден да види Христос Господ; Него взима в обятията си Симеон и с радост извиква: Този е Бог, съвечен на Отец и Изкупител на душите ни!

Стих: Светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лук.2:32)

Богородица Мария носи в своите обятия Този, Който безмъжно се въплъти от нея, Когото херувимите носят на колесница и серафимите с песни Го възпяват, Законодателя на закона, изпълняващ предписанията на закона, и Го дава в ръцете на стареца свещеник, а той, носейки Живота, проси освобождение от (земния) живот, като казва: Владико, отпусни ме сега да възвестя на Адам, че видях като неизменен Младенец предвечния Бог и Спасителя на света!

Слава, и сега, глас 8, от преп. Андрей Критски: 

Този, Когото херувимите носят и серафимите възпяват, днес се принася в божественото светилище според закона, стои в старческите обятия като в престол и приема дарове от Йосиф, както подобава на Бог: две гургулици – непорочната Църква и новоизбрания народ от езичниците, и два гълъба – като Основател на Стария и на Новия Завет; а Симеон, получил изпълнение на обещаното му, благославя Девата, Богородица Мария, като предвъзвестява знаците на страданията на Родения от нея и проси от Него освобождение с думите: сега ме отпускаш, Владико, както ми предизвести, защото видях Тебе, предвечната Светлина, Спасител и Господ на христоименния народ!

Песен на св. Симеон Богоприемец

 „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Тропар, глас 1:

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение. (3)

Отпуст

Свещеникът: Нека Този, Който снизходи да бъде държан в обятията на праведния Симеон за наше спасение, Христос…

———————————————

УТРЕНЯ

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь: на глас 1.

Пс. 117

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Тропар, гл. 1, три пъти

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение. (3)

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, гл. 1:

Ангелските множества да се удивят от чудото, а ние, човешките гласове, да запеем песен, като виждаме неизказаното Божие снизхождение: Този, от Когото треперят небесните сили, сега старчески ръце прегръщат, единствения Човеколюбец.

Слава, и сега, същия:

Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, гл. 1, по Лик ангелский:

Този, Който е с Отец на светия престол, дойде на земята, роди се от Дева и стана младенец, макар че годините Му са неописуеми; Него Симеон прие в обятията си и с радост казваше: сега ме отпускаш, Милостиви, като зарадва Твоя раб.

Слава, и сега, същия:

Малка ектения

Седален след полиелея, гл. 4, по Удивися Йосиф:

Заради мене Старият по дни стана дете, най-чистият Бог се съедини с чистотата, за да ме увери, че плътта Му е от Девата; това се откри на Симеон и той позна като Бог явилия се в плът и като Живот Го поздрави, и радвайки се старчески извика: отпусни ме, защото Те видях, Животе на всички!

Слава, и сега, същия:

Малка ектения: Защото се благослови Твоето име и е прославено Твоето царство…

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И сега: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, гл. 8: Ще направя да се помни Твоето име от рода в род!  (Пс.44:18А) Стих: Из сърцето ми се изля блага дума! (Пс.44:1А)

Евангелие от Лука (2:25-32). 

Имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

След 50-ти псалом, Слава, Молитвами Богородици, и нине, същия. 

Самогласна стихира, гл. 6:

Стих: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми!

Нека се отвори днес небесната врата, защото безначалното Слово на Отец прие начало във времето без да отстъпи от Своето Божество, като четиридесетдневен младенец от Девата-майка доброволно се принася в храма според закона; Него прие старецът в обятията си и рече: отпусни раба си, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение; Господи, Който дойде в света да спасиш човешкия род, слава на Тебе!

Дяконът: Литийна молитва.

Канон на Сретение от св. Козма Маюмски, глас 3.

Превод: проф. ИЖД

Песен 1

Ирмос: Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: да възпеем Господ, защото славно се прослави!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Нека облаците пролеят вода, защото изгря Слънцето, Христос, носен на леки облаци – непорочните (майчини) ръце и в храма се яви като Младенец; затова и ние, верни, да възкликнем: да възпеем Господ, защото славно се прослави!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Укрепнете, ръце Симеонови, немощни от старост, и отслабнали старчески нозе бодро се движете, за да срещнете Христос; нека направим хор с безплътните и да възпем Господ, защото славно се прослави!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Развеселете се небеса, премъдро разпрострени, радвай се, земьо, защото произлезлият от свръхбожествените недра Създател Христос се принася на Бог Отец от майката Дева като Младенец – Този, Който е преди всичко, защото славно се прослави.

Песен 3

Ирмос: Укрепи, Господи, крепостта на онези, които се покоряват на Тебе – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Първородният преди вековете от Отец се яви първороден Младенец от нетленната Дева и подаде ръка на Адам.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Бог Слово се яви като Младенец, за да възстанови в предишното състояние първосъздадения, който заради измамата стана неразумен като младенец.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Като стана Младенец, без да се измени, Създателят показа съ-о̀бразно на Божеството произлязлото от земята естество, което отново се завърна в нея.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Седален, гл. 4, подобен: Удиви́ся Ио́сиф: 

В древност на планина Синай Мойсей видя Бога изотзад и се удостои неясно да чуе божествения глас в мрака и бурята, а сега Симеон прегърна неизменно въплътилия се заради нас Бог и радостно се устреми от тукашния към вечния живот, затова извика: сега отпускаш Твоя раб, Владико!

Песен 4

Ирмос: Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от кивота на Твоята светиня, Ти беше видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Богородица извика: Симеоне, служителю на неизказаните тайни, с радост прегърни Този, Който в древност ти беше възвестен от Светия Дух – станалото Младенец Слово, Христос, и викни към Него: всичко се изпълни с възхвала към Тебе!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Симеоне, приеми с радост Христос, Дете по възраст, Който е утехата на богоизбрания Израил, Създател на закона и Владика, изпълняващ реда на закона, и викни към Него: всичко се изпълни с възхвала към Тебе!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Виждайки безначалното Слово, причината за битието на всичко, в плът като Младенец носено от Девата сякаш на херувимски престол, Симеон удивен извика към Него: всичко се изпълни с възхвала към Тебе!

Песен 5

Ирмос: Когато Исайя видя предобразно Бога на извисен престол, тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, пророчески видях Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Божественият старец проумя славата, явена в древност на пророка, когато видя Словото, носено в майчините ръце, и извика: радвай Му се, Чиста, защото ти като престол носиш Бога, Който господства над незалязващата светлина и мира!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Старецът се поклони и благоговейно последва стъпките на непозналата брак Богомайка, като каза: огън носиш ти, Пречиста, страхувам се да прегърна Младенеца Бог, Който господства над незалязващата светлина и мира!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Исайя се очиства, като приема въглена от серафима, рече старецът на Богомайката, а ти ме освещаваш, като ми подаде с ръце сякаш с клещи Носения от тебе, Който господства над незалязващата светлина и мира!

Песен 6

Ирмос: Като видя с очите си спасението, дошло за народите от Бога, Старецът извика към Тебе: Христе, Ти си моят Бог!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Ти беше положен като камък на Сион, камък за препъване и съблазън за непокорните, а за верните – непоклатимо спасение.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Наистина носейки образа на Родилия Те преди вековете, Ти по Своето милосърдие сега се облече в човешката немощ.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Отпусни сега с мир този, който се поклони на Тебе, Сина на Всевишния, Сина на Девата, станалия Младенец Бог.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак, глас 1: 

Осветил девическата утроба с раждането Си и благословил ръцете на Симеон, както подобаваше, Ти побърза сега и ни спаси, Христе Боже; но умири раздорите в живота и укрепи народа, който възлюби, единствени Човеколюбче.

Икос: 

Да идем при Богородица, ако искаме да видим Сина ѝ, носен към Симеон; Него безплътните от небето видяха и удивени казваха: чудо преславно гледаме сега, непостижимо и неизразимо! Този, Който създаде Адам, е носен като младенец, Невместимият се вмества в ръцете на стареца, Този, Който е неописуемо в недрата на Отец, доброволно се описва по плът, а не по Божество, единствен Човеколюбец.

Във вторият ден на месец февруари празнуваме Срещата на праведния Симеон с нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. Нему да бъде слава и господство во веки веков. Амин!

Песен 7

Ирмос: Възхваляваме Тебе, Бог Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядали Бога, и се засели в нетленната Дева, като с вяра пеем: благословен си, Боже на нашите отци!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Отивам да известя на Адам, който пребивавава в ада, и да принеса на Ева благата вест, извика Симеон, тържествувайки с пророците: благословен си, Боже на нашите отци!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

За да избави земния род, Бог слиза дори в ада, давайки на всички пленници освобождение, на слепите – прозрение, както и на немите способност да извикат: благословен си, Боже на нашите  отци!

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Симеон предвъзвести на Богородица: и твоето сърце, Нетленна, меч ще прониже, когато видиш на кръста своя Син, Комуто зовем: благословен си, Боже на нашите отци!

Песен 8

Ирмос: Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържим огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господ, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Народе Израилев, виждайки своята слава, Емануил, Младенеца от Девата, тържествувай сега пред божествения кивот: благославяйте Господ, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Възкликна Симеон: ето Този, Който е истински Бог и Младенец, ще бъде предмет на противоречия; нека с вяра Го възпеем: благославяйте Господ, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Този, Който е Живот, Бог Слово, стана Младенец, за да бъде за падане на непокорните и за вдигане за всички, които с вяра пеят: благославяйте Господ, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Песен 9

Ирмос: Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога, затова величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, роден като първо дете от майка без мъж!

Някога за новородените принасяли двойка гургулици или две гълъбчета, вместо тях божественият старец и мъдрата пророчица Анна служат на Родения от Девата и единствен Син на Отец, донесен в храма, и Го величаят.

Симеон извика: Ти ме дари с радостта на Твоето спасение, Христе, приеми Своя служител, отруден под сянката на закона, като нов проповедник и посветен в благодатта, който с похвала Те величае!

Мъдрата и праведна старица Анна пророчества със свято благоговение в храма, ясно изповяда Владиката и величаеше Богородица, като я обяви на всички присъстващи.

Катавасии на Сретение Господне, глас 3

1. Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: да възпеем Господ, защото славно се прослави!

3. Укрепи, Господи, крепостта на онези, които се покоряват на Тебе – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честна кръв.

4. Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от кивота на Твоята светиня, Ти беше видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.

5. Когато Исайя видя предобразно Бога на извисен престол, тържествено носен от ангели на славата, извика: о, аз, окаяният, пророчески видях Бога, приел тяло, да господства над незалязващата светлина и мира!

6. Като видя с очите си спасението, дошло за народите от Бога, Старецът извика към Тебе: Христе, Ти си моят Бог!

7. Възхваляваме Тебе, Бог Слово, Който сред огъня освежи момците, изповядали Бога, и се засели в нетленната Дева, като с вяра пеем: благословен е Бог на нашите отци!

Стих: Възхваляваме, благославяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

8. Момците, защитници на вярата в Бога, обгърнати от неудържим огън, но незасегнати от пламъците, пееха божествена възхвала: благославяйте Господа, всички Негови дела, и Го превъзнасяйте във всички векове.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Не пеем Честнейшую, а припева на празника: 

Богородице Дево, упование на християните, покрий, запази и спаси тези, които ти се уповават.

Богородице Дево, блага помощница на света, покрий и го запази от всяка нужда и печал.

Богоносни Симеоне, ела, вземи Христос, Когото роди Дева, чистата Мария.

Старецът Симеон с ръце прегръща Създателя на закона и Владиката на всичко.

Не старецът Мене държи, а Аз го държа, защото той проси от Мене отпускане.

Мариам, ти си тайнствените клещи, които държаха Въглена Христос в утробата.

О, дъще Фануилова, ела при нас и благодари на Христос Спасителя, Сина Божи!

Мъдрата Анна обявява дивната тайна, като изповядва Христос, Твореца на небето и земята.

Непостижимо е извършеното от тебе за ангелите и човеците, чиста майко Дево.

Чистата гълъбица, нескверната агница, носи в църквата Агнето и Пастиря.

О, Христе, Царю на всичко, дарувай победи над враговете на Твоите верни раби!

О, Христе, Царю на всичко, дай ми топли сълзи да оплаквам моята душа, която зле погубих!

Слава: Благочестиво да възхвалим трисиятелното и триипостасното Божество!

И сега: О, девице Марийо, просвети душата ми, помрачена от житейските сласти!

Песен 9

Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога, затова величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, роден като първо дете от майка без мъж!

Малка ектения

Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен (три пъти):

Воден от Духа, старецът дойде в храма, взе в обятията си Владиката на закона и извика: сега ме развържи от плътските свръзки с мир, както каза, защото с очите си видях откровението на народите и спасението на Израил.

Хвалитни стихири (Пс.150), на 4, гл. 4: 

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Подобен: Дал еси знамение:

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Изпълнявайки закона в Писанията Човеколюбецът сега се донася в храма, а старецът Симеон Го приема в старческите си обятия с думите: сега ме отпускаш към отвъдното блаженство, защото днес видях приел смъртна плът Тебе, Който господстваш над живота и владееш над смърта.

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Същата стихира.

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Господи, Ти се яви като Светлина за просвета на народите, Слънце на правдата, седнало на облаците, като изпълни загатнатото в закона и показа началото на новата благодат, затова Симеон, като Те съзря, извика: освободи ме от тлението, защото днес Те видях.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Без да се отделиш от недрата на Родителя по божество, Ти се въплъти, както благоволи, и държан в прегръдките на винаги-Девата, беше предаден в ръцете на богоприемеца Симеон Ти, Който с ръцете Си държиш вселената, затова той радостно извика: сега отпускаш с мир мене, Твоя раб, защото Те видях, Владико.

Слава, и сега, гл. 6, от св. патр. Герман:

Христе Боже, Който на днешния ден благоволи да легнеш в старческите ръце като на херувимска колесница, призови и избави от мъчението на страстите нас, които Те възпяваме, и спаси душите ни!

Велико славословие

Тропар, гл. 1, веднъж

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите  в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение.

———————————————————-

На Светата Литургия

Антифон 1, Пс. 44, гл. 2:

Стих: Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя. (Стих 1А)

Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Стих: Езикът ми е перо на бързописец. (1Б)

Стих: Благодат се изля от Твоите уста. (3Б)

Стих: Затова Бог Те е благословил навеки. (3В)

Слава, и сега: Молитвами…

Антифон 2. Пс. 44, гл. 2:

Стих: Препаши на бедро меча Си, о Силний! (4А)

Сине Божи, Който бе държан в ръцете на праведния Симеон, спаси нас, които Ти пеем, Алилуия.

Стих: Препаши се с Твоята слава и красота! (4Б)

Стих: Остри са Твоите стрели, о Силний, народите ще паднат пред Тебе. (6А)

Стих: Жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. (7Б)

Слава, и сега: Единородни…

На входа

Антифон 3, Пс. 44, гл. 1:

Стих: Чуй, дъще, и виж, наклони ухо. (11А)

Стих: Най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти. (13Б)

Стих: Ще направя да се помни Твоето име от рода в род. (18А)

Тропар на празника, гл. 1:

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който просвещава стоящите  в мрак; весели се и ти, праведни старче, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява и възкресение.

Входно, гл. 2:

Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда. (Пс. 97:2) Сине Божи, Който бе държан в ръцете на праведния Симеон, спаси нас, които Ти пеем, Алилуия.

След входа тропар на празника: Слава, и ны́не, кондак.

Кондак, глас 1: 

Осветил девическата утроба с раждането Си и благословил ръцете на Симеон, както подобаваше, Ти побърза сега и ни спаси, Христе Боже; но умири раздорите в живота и укрепи народа, който възлюби, единствени Човеколюбче.

Прокимен, песента на Богородица, глас 3: Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой (Лука 1:46-47). Стих: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове (Лука 1:48). 

Апостол към Евреите 7:7-17, зачало 316. 

Аллилуия, глас 8: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи. Стих: Светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:32)

Евангелие от Лука 2:22-40, зачало 7. 

В онова време родителите донесоха детето Иисус в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.

Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Свети беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца.

Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.

И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Богородичен, Песен 9, гл. 3:

Богородице Дево, упование на християните, покрий, запази и спаси тези, които ти се уповават.

Нека, вярващи, да прозрем предобраз в закона, сянката и писанието: всяко мъжко, което разтваря утроба, е посветено на Бога, затова величаем първородното Слово, Сина на безначалния Отец, роден като първо дете от майка без мъж!

Причастен: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова (Пс. 115:4), алилуйя.

Отпуст

Свещеникът: Нека Този, Който снизходи да бъде държан в обятията на праведния Симеон за наше спасение, Христос…

За празника щракни тук.