Рождество Христово

 УТРИННА СЛУЖБА

На Богъ Госпо̀д, Тропар, гл. 4, три пъти:

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:

Станал доброволно младенец заради нас, дълготърпеливи Спасителю, в ясли на безсловесни си бил положен, а пастирите и ангелите те възпяха, казвайки: слава и хвала на Христос, нашия Бог, родения на земята и обожествилия съществото на земнородните!

Слава, и нине, същия.

Малка ектения

Втори седален, гл. 3, по Красоте девства:

Просия твоята благодат в света, всевъзпявана Богородице, защото по плът си носила в утробата си Предвечния и Непостижимия, Единосъщния на невидимия Отец, едното и несливаемо Божество на Троицата. Затова и непрестанно ти пеем: радвай се, чиста Дево и майко!

Слава, и нине, същия.

Малка ектения

Величание: Величаем Те, Животодавче Христе, Който заради нас сега се роди по плът от непозналата мъж и пречиста Дева Мария.

Седален след полиелея, гл. 4, по Удивися Йосиф.

Елате, верни, да видим къде се роди Христос, да последваме къде отива звездата с мъдреците – източните царе; там ангелите непрестанно възпяват, пастирите свирят достойна песен и казват: слава във висините на Този, Който днес в пещера се роди от Дева и Богородица във Витлеем Юдейски.

Слава, и нине, същия.

Степенни (стъпални), глас 4.

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и чрез очистване се извисява, свещенотайнствено засиява пред троичната Единица. 

И ныне: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, гл. 8: Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)! (Пс.65:4) Стих: Възкликни към Бога, цяла земьо! (Пс.65:1)

Евангелски чин

Дяконът: На Господа да се помолим. 

Народът: Господи помилуй.

Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отец, Син, и Свети Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.

Дяконът: И да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!

Народа: Господи помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост. Да застанем прави, за да изслушаме светото Евангелие.

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеника: Ще се чете из светото Евангелие според Матея.

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Евангелие от Матея (1:18-25)

Рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Йосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

50-ти псалом

Гл. 2: Слава на Отца и Сина, и Светия Дух: Всичко днес се изпълва с радост, защото Христос се роди във Витлеем.

И сега, и винаги, и во веки веков: Всичко днес се изпълва с радост, защото Христос се роди във Витлеем.

Помилвай ме, Боже, по великата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Самогласна стихира, гл. 6:

Слава във висините Богу и на земята мир! Днес Витлеем приема Седящия винаги с Отца, днес ангелите благолепно славословят родения Младенец: слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

Литийна молитва

Ипакои, гл. 8

Небето повика влъхвите чрез звезда и така езичниците принесоха първи плодове на Тебе, Лежащия в яслите. И те бяха изумени не от скиптри и тронове, а от пълната бедност. Защото какво е по-бедно от пещера? И какво е по-смирено от повивките? Но именно чрез тях заблестяха богатствата на Твоята божественост. Господи, слава на Тебе!

Канон 

Кондак, гл. 3: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.

Икос: Дойдете да видим: Витлеем отвори рая, намерихме храна на тайно място, елате да приемем истинската райска храна в пещерата; там се яви ненапоен корен, от който произраства прошката на греховете; там се появи кладенец неизкопан, от който в древност Давид поиска да пие; там Дева роди Младенеца и утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова и ние да отидем там, където се роди Младенец – предвечният Бог.

Синаксар: В двадесет и петия ден на този месец празнуваме раждането по плът на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. Бог се ражда, майката е Девица. Какво друго по-невиждано нещо е видяло творението? Девицата Мария роди Бога на двадесет и пети. На Него подобава слава и власт во веки веков. Амин!

Катавасии двойни, гл. 1:

Песен 1.

І. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – извисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави!

ІІ. В древност Вседържителят извърши чудо и спаси народа, като направи суша от развълнуваните води на морето, а като се роди от Девата по Свое желание, предлага ни достъпен път към небето; прославяме Го като равен по същност и на Отец, и на човеците. 

Песен 3.

І. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род! 

ІІ. Приеми благосклонно песните на рабите Ти, Благодетелю, като смириш надменните подигравки на врага ни (дявола), всевиждащи и благи Господи, и извисиш над греха непоклатимо утвърдени върху основата на вярата ония, които Те възпяват. 

Песен 4. 

І. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, си дошъл (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

ІІ. Възпявайки в древност възраждането на човешкия род, пророк Авакум възвестява предобраза, който неизказано се е удостоил да види: Словото като малко дете излязъл от планината – Девата за обнова на народите. 

Песен 5.

І. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

ІІ. Христе, дойди при нас, които сега с бодър дух Ти пеем песен като на Благодетел, и ни освободи от тъмните дела на мрачната заблуда, като ни дариш достъпния път, по който да възхождаме, за да намерим (небесна) слава.

Песен 6.

І. Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, както го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена. 

ІІ. Йона, обитавайки в морските дълбини, се молеше да дойдеш, Христе (Боже), и да успокоиш бурята; а аз, ранен от стрелата на мъчителя, се моля на Тебе, Унищожителя на злините: по-скоро дойди да отстраниш моята леност. 

Песен 7.

І. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже на отците ни!“

ІІ. Тримата млади мъже, изпълнени с любов към Всецаря (Христос) презряха богохулната необузданост на страшно гневния тиранин, затова неописуемият пламък отстъпи пред тях, които пееха на Господ: благословен си во веки!

Песен 8.

І. Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!“

Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

ІІ. Тримата младежи, като стояха сред пламтящия огън в Стария Завет без да изгарят, предизобразиха утробата на Девата, която, оставайки запечатана, роди свръхестествено. Божията благодат, извършила и двете с едната чудотворна сила, насърчава народите да славят Бога. 

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Песен 9.

І.

Не пеем Честнейшую, а припева на празника: Величай, душо моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства, пречистата Дева Богородица. 

И ирмоса: Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Вторият лик изпява същия ирмос и припев. А на останалите 6 припева припяваме следващия ги тропар по веднъж:

Величай, душо моя, Бога, Който по плът се роди от Дева. 

Величай, душо моя, Царя, Който се роди в пещера. 

Мъдреците, гледайки дивния път на необичайната нова, неотдавна засияла небесна звезда, свидетелстваха за Царя Христос, роден на земята във Витлеем за нашето спасение.

Величай, душо моя, Бога, Комуто се покланят мъдреците.

Величай, душо моя, Възвестения на мъдреците от звездата. 

Мъдреците питаха: къде е новороденото Дете-Цар, Чиято звезда се появи? Защото ние дойдохме да Му се поклоним. Побеснелият Ирод се смути и замисли, богоборецът, да убие Христос.

Величай, душо моя, чистата Дева и едничка Богородица, която роди Царя Христос. 

Мъдреците и пастирите дойдоха да се поклонят на Христос, Който се роди в град Витлеем. 

Ирод проучи времето на звездата, под чието ръководство мъдреците се поклониха с дарове на Христос във Витлеем; водени от нея към отечеството си, те оставиха излъган страшния детеубиец.

II.

След това пеем припевите на втория канон: Днес Девата ражда Владиката в пещерата. 

И ирмоса: По-лесно е за нас от страх да си изберем мълчанието, защото не носи опасност, но е трудно, Дево, от любов да плетем стройно подредени химни. Ти обаче, Майко, давай ни сила според своето благоволение. 

А вторият хор пее припев: 

Днес Владиката се ражда като младенец от майката-Дева. 

И същия ирмос: По-лесно е за нас...

Следващите припеви пеем към съответните тропари: 

Днес пастирите виждат Спасителя повит в пелени и лежащ в ясли. 

Днес Владиката като незначителен Младенец е повит в стари дрехи.

Днес всяка твар се весели и се радва, защото Христос се роди от младата Дева. 

Видели неясните образи и чезнещите сенки на Словото, новопоявило от заключените врата, чиста майко, ние Го приемаме за истинската светлина и по достойнство благославяме твоята утроба. 

Небесните сили възвестяват на света Родилия се Спасител, Господ и Владика.

Вместо Слава: Величай, душо моя, властта на триипостасното и неразделно Божество. 

Вместо И ныне: Величай, душо моя, онази, която ни избави от клетвата. 

Христолюбивият народ, удостоил се да получи желаното и Божието присъствие, сега се утешават с възраждането, защото даваш живоносната благодат, чиста Дево, да се поклоним на небесната слава.

Накрая двата хора, като се съберат, пеят първия припев на празника и ирмоса: Виждам странно и преславно тайнство... След това пеят припева и ирмоса на втория канон: По-лесно е за нас от страх...

Малка ектения

С: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава…

Светилен (три пъти): 

Посети ни свише нашият Спасител, Изтокът на изтоците, а ние, седящите в тъмнина и смъртна сянка, намерихме истината, защото от Дева се роди Господ.

Хвалитни стихири, на 4, гл. 4, от Андрей Йерусалимски:

Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Теб, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Теб, Боже, подобава песен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Веселете се, праведници, радвайте се, небеса, заиграйте, планини! Христос се роди и Дева седи, държейки в обятията си подобно на херувимите въплътеното Бог Слово, пастирите прославят Родения, мъдреците принасят дарове на Владиката, ангелите възпяват и казват: непостижими Господи, слава на Тебе!

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Богородице Дево, която роди Спасителя, ти обезсили предишната клетва на Ева, защото по благоволението на Отец стана майка, носеща в утробата си въплътеното Божие Слово; тайната не се нуждае от изпитване, затова всички само с вяра я славим, като зовем заедно с тебе (Богородице) и казваме: неизказани Господи, слава на Тебе!

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Елате да възпеем майката на Спасителя, която и след раждането пак остана девица: радвай се, одухотворени граде на Царя и Бога, в който Христос се засели и извърши спасението; заедно с Гавриил те възпяваме, с пастирите те славим и казваме: Богородице, моли Въплътилия се от тебе да ни спаси!

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6) 

Отец благоволи Словото да стане плът и Дева роди въчовечилия се Бог, звездата Го възвестява, мъдреците се покланят, пастирите се дивят и тварите се радват.

Слава, гл. 6, от патр. Герман:

По време на Твоето пришествие на земята стана първото преброяване по вселената; императорът издаде такава заповед, понеже тогава Ти пожела да запишеш имената на човеците, които вярват в Твоето рождество, за да се обнови Твоето вечно безначално Царство. Затова като на Бог и Спасител на нашите души и ние Ти принасяме вместо паричен данък богатството на православното богословие.

И сега, гл. 2, от преп. Йоан Дамаскин:

Днес Христос във Витлеем се ражда от Дева, днес Безначалният се начева и Словото се въплъщава, небесните сили се радват и земята с човеците се весели, мъдреците поднасят дарове, пастирите проповядват чудото, а ние непрестанно пеем: слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

Велико славословие

Тропар на празника (три пъти):

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Василиева литургия в неделя и понеделник, в другите дни Златоустова.

На литургията

Антифон 1, Пс. 110

Стих 1: Ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний. (Пс. 9:2)

Припев: Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Стих 2: В съвета на праведните и в събранието, велики са делата на Господа. (Пс 110:1Б – 2А)

Стих 3: Многожелани за всички, които ги обичат. (Пс 110:2Б)

Стих 4: Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно. (Пс. 110:3)

Слава… и нине… Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Антифон 2, Пс. 111

Стих 1: Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.

Припев: Спаси ни, Сине Божи, рождейся от Деви, поющия Ти: алилуия.

Стих 2: Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.

Стих 3: Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.

Стих 4: В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.

Слава… и нине… Единородний Сине и Слове Божий…

Антифон 3, Пс. 109 

Стих 1: Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна.

Тропар: Рождество Твоè, Христè Боже наш, возсия мѝрови свет рàзума: в нем бо звездам служàщии звездòю учахуся Тебè клàнятися Солнцу правди, и Тебè вèдети с висотѝ Востòка: Господи, слава Тебè.

Стих 2: Докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.

Стих 3: Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.

Стих 4: В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие, Боже наш.

Входно (Пс. 109:3В – 4): 

От утробата Си преди денница те родих, закле се Господ, и няма да се разкае, Ти си свещеник во веки по чина на Мелхиседек. Спаси ни, Сине Божий, рождейся от Деви, поющия Ти: алилуия.

Тропар гл. 4:

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Слава… и нине… 

Кондак, гл. 3: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.

Вместо Святий Боже: 

Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. (Гал.3:27) Алилуйя. (3 пъти)

Прокимен, гл. 8: Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)! Стих: Възкликни към Бога, цяла земьо, възпейте славата на името Му! (Пс. 65:4, 1Б – 2)

Апостол – Към Галатяни четиво (4:4-7)

Братя, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.

Алилуйя, гл. 1

Небесата проповядват славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. (Пс.18:1) Стих: Ден на ден реч предава и нощ на нощ знание открива. (Пс. 18:2-3)

Евангелие от Матей (2:1-2)

Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

Вместо Достойно ест, пеем ирмоса на 9-а песен от канона:

Гл. 1: Величай, душо моя, по-честитата и по-славната от небесните войнства, пречистата Дева Богородица. 

Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Причастен: Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. (Пс.110:9А) Алилуия. (3 пъти)

Вместо Видехом свет истинний – тропар на празника.

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Отпуст: В пещера се роди и в ясли легна заради нашето спасение Христос, истинският наш Бог…

*Текстът е редактиран от проф. Иван Желев Димитров