ПРЕДПРАЗНЕНСТВО НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
и паметта на света прпмчца Евгения
ВЕЧЕРНА СЛУЖБА
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 6, глас 5:
Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи!
Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стихири на предпразненството, глас 5. Подобен: Ра́дуйся:
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс.129:3-4А)
Чистата и непорочна промълви и рече: Адамов (човешки) образ носиш Ти, Всесъвършеният, Който имаш Божи образ, и искаш да бъдеш държан на ръце Ти, Който чрез ръката Си обгръщаш всичко с властта Си. Как да те повия с пелени като младенец? Как да кърмя Тебе, Който храниш вселената? Как да не се удивя на Твоята нищета, която надвишава всяка представа? Как да Те нарека мой Син, когато сега съм Твоя рабиня? Възпявам Те и благославям Тебе, Който даряваш на света велика милост.
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс.129:5)
Младе́нца, воплоща́ема из Нея,/ предве́чнаго Бо́га, Всенепоро́чная зря́щи,/ рука́ми держа́щи, и облобыза́ющи часто,/ и ра́дости исполня́ющися, провещава́ше ему́:/ Бо́же Вы́шний, Царю́ Неви́димый,/ ка́ко зрю Тя и разуме́ти та́инства не могу́,/ безме́рныя нищеты Твоея́?/ Верте́п бо мале́йший и сей чу́ждий/ внутрь вмеща́ет Тя, ро́ждшагося,/ и де́вства нереши́вша,/ ложесна́ соблю́дшаго, я́ко пре́жде рождества́,/ и даю́щаго ве́лию ми́лость.
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс.129:6-7А)
Сия ра́бски Чи́стая, ужа́сно веща́ющи,/ услы́ша ше волхво́в пред верте́пом,/ ку́пно предстоя́щих, и к ним рече́:/ Кого́ и́щете вы?/ Я́ко ви́жду бо, от инода́льныя страны́ приидо́сте,/ пе́рсский о́браз и мудрова́ние иму́ще./ Стра́нен исхо́д и ше́ствие сотвори́сте/ и к стра́нствовавшему свы́ше/ и стра́нно в Мя Все́льшемуся, я́ко весть,/ со тща́нием приидо́сте тому́ поклони́тися,/ да́рующему ми́ру ве́лию ми́лость.
Други стихири на светицата, глас 8. Подобен: О, пресла́внаго чудесе́:
Стих: Защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс.129:7Б-8)
Като остави прелестите на света с благородна душа, чрез добродетелите си показала благородството свише, Евгения всехвална; с живота си запази образа на благодатта неразмътен, непобедима мъченице, благочестива защитнице на девството и цвете на най-благородната природа.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Сло́вом, и житие́м, и благода́тию,/ и терпе́нием души́ украси́вшися,/ привела́ еси́ страда́лец во́инства/ и дев собо́р от Де́вы Возсия́вшему/ и свиде́тельства я́ве Отве́рзшему всем вход,/ Евге́ние всему́драя,/ с ни́миже и ны́не сего́ умоли́/ спасти́ ста́до твое́.
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)
Пра́вды Строи́тель/ тя, я́ко де́ву чи́сту/ и я́ко сла́вну му́ченицу,/ сугу́быми венцы́ благоле́пно украси́,/ красе́н черто́г тебе́ дарова́в,/ светоявле́ньми просвеще́нный,/ иде́же все́льшися,/ ве́чнующим, неве́сто Христо́ва,/ ны́не блаже́нством я́ве обогати́лася еси́.
Слава, и сега, на предпразненството, глас 2:
Киприаново: Ето, времето на нашето спасение се приближи, приготви се, пещера: Девата се приближава, за да роди. Украси се и се весели, Витлееме, земя на Юда, защото нашият Господ изгря от тебе. Чуйте, планини и долини, и съседни земи на Юдея: Христос идва да спаси човека, който създаде като човеколюбив.
Вход с кадилница. Свете тихий:
Творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски
Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Бога – Отец, Син и Свети Дух; Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.
Прокимен, на деня.
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири на предпразненството, глас 1.
Подобен: Всехва́льнни му́ченицы:
Да́ры Тебе́ принося́ще, Сы́не,/ ца́рие приидо́ша восто́чнии,/ царя́ Тя уве́девше роди́тися,/ лива́н, и сми́рну, и зла́то,/ и се́ стоя́т пред две́рьми./ Сим повели́ ви́дети Тя, Младе́нца,/ на ру́ку Мое́ю держи́ма,/ дре́вняго Ада́ма старе́йша.
Стих: Бог от юг ще дойде, и Светият от планината покрита с гъсти гори. (Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. По бълг. превод на Авакум 3:3)
Прииди́те, вни́дите со тща́нием,/ Де́ва рече́ дре́вле волхво́м,/ и ви́дите Неви́димаго,/ ви́дима я́вльшася и Младе́нца бы́вша./ Они́ же со усе́рдием внидо́ша, и поклони́шася,/ и да́ры принесо́ша,/ проро́чество Боже́ственное испо́лнивше.
Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! Авакум 3:2А.
Ношу́ Тя я́ко Младе́нца рука́ми,/ вся́ческая нося́щаго,/ и удивля́юся, глаго́лаше Нескусобра́чная:/ ка́ко Тя млеко́м воспита́ю,/ пита́ющаго вся, Сы́не Мой и Тво́рче Мой?/ Сла́влю Твое́ безме́рное к челове́ком снизше́ствие,/ и́мже спа́саеши ми́р погиба́ющий.
Слава, и сега, на предпразненството, глас 6:
Сионе, тържествувай, Йерусалиме, весели се, граде на Бога Христос, приеми Твореца, Който е положен в яслите на пещерата, отворете ми портите и като вляза в него да видя Повития в пелени като младенец, Който държи в ръце създанието, Когото ангелите възпяват с немлъкващи гласове, животодателят Господ, Който спасява нашия род.
Песен на Симеон Богоприемец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Тропар, за предпразника, глас 4:
Като носеше в утробата си Онзи, Който зачена без семе, Мариам отиде във Витлеем със стария Йосиф за да се запише, защото те бяха от дома и рода на Давид. Дойде времето да роди, но тогава в страноприемницата нямаше място за тях, затова пещерата послужи като красив царски палат за Царицата. Христос се ражда, за да издигне падналия преди образ.
Тропар на преподобномъченицата, общ, глас 4:
Твоята агница, Иисусе, Евгения, зове с висок глас: Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам, и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе. Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвалата се за Тебе. По нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
————————————————-
УТРИННА СЛУЖБА
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь, на глас 4
Пс. 117
Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни се яви, благословен е Идещият в името Господне!
Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.
Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.
Тропар, гл. 4, три пъти:
Като носеше в утробата си Онзи, Който зачена без семе, Мариам отиде във Витлеем със стария Йосиф за да се запише, защото те бяха от дома и рода на Давид. Дойде времето да роди, но тогава в страноприемницата нямаше място за тях, затова пещерата послужи като красив царски палат за Царицата. Христос се ражда, за да издигне падналия преди образ.
Малка ектения: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…
Първи седален, гл. 6, Подобен: А́нгельския си́лы:
Думите на пророците сега се изпълняват, защото нашия Бог утре ще се роди неизменно от Мария Дева, и Той остава такъв, какъвто е бил преди раждането. Влъхвите са събрани, носещи своите дарове, а пастирите свирят. Да припяваме и ние: Господи, Който си се родил от Дева, слава на Тебе.
Слава, и сега, същия.
Втори седален, гл. 8:
Явилото се ангелско войнство заглуши песента на пастирите. Ангелът им рече: престанете да стоите в полето, старейшини на животните. Викайте пеейки, защото Христос Господ се роди по Негова воля, за да спаси човешкия род като Бог.
Слава, и сега, същия.
50 псалом – чете се.
Канони: един на предпразненството с ирмоси на 8 и един за светицата на 4.
Канон на предпразненството, глас 2, чието краегране́сие е по реда на азбуката. Творение Йосифово.
Песен 1
Ирмос: Някога непреодолимата Сила напълно повали в дълбокото фараонската конница. Сега въплътеното Слово напълно заличи зловредния грях. Вечно славеният Господ славно се прослави.
По заповед на кесаря се записа и Ти, Който искаше да запишеш хората в книгата на живота, Царю на всички, и като странник дойде сред своите, които се отдалечиха от рая, за да ги призовеш на небето.
Витлееме, приеми Христос, защото Той идва при тебе да се въплъти, за да отвори Едем за мене; приготви се, пещера, да видиш Невместимия, славно вместил се в тебе Този, Който заради богатството на милосърдието Си сега е обеднял.
Христос идва да се роди, като Бог Той дарува странно възраждане на всеки от Адам. Развесели се, безплодна пустиньо и цяла земна природо, защото идва Владиката да те направи много плодородна.
Канон на светицата, глас същия, творе́ние Теофа́ново. его́же краегране́сие: Евге́нии вели́кую сла́ву в пе́снех изря́дно пою́.
Песен 1. Ирмос същия
Евгения, Христова мъченице, сега радостно ликуваш с ангелските войнства, като невинна девица и като мъченица, увенчана богато, затова се моли да се дарува благодат на всички, които ти пеят с любов.
Ти, невесто Христова, като чу светите песнопения, се устреми към възвишеното благородство, защото светлина изгря в сърцето ти и с богословието на духовните песни, прогони всяко безбожие.
Твоят разум е забравил за твоето женско естество и към мъжествени подвизи те насочи, и насърчена от благодатта, се отправи промислено към Бога, мъченице Евгения, съименнице на божественото благородство.
Слава: Озарена от духовната светлина, ти, богомъдра, направи мнозина съпричастни на нейния блясък: с него сега спаси от греха всички, които те възпяват, мъченице Евгения, всеблажена.
И сега: Богородичен: Ние, верните, умряхме от плода на знанието от дървото на живота и бяхме призовани към живот, Пречиста Богородице, от Христа Бога, Който процъфтя извън разума от тебе; на Него се моли с дръзновение да се спасят душите ни.
Песен 3
Ирмос: Пустинята (т.е. неплодното събрание на езичниците) разцъфтя като крин (крем), когато Ти дойдѐ. В нея се утвърди сърцето ми, Господи.
Уз избавля́я мя злых, Го́споди,/ пови́тися пелена́ми, я́коже младе́нец, прихо́диши, Человеколю́бче./ Покланя́юся Боже́ственному Твоему́ низхожде́нию.
В ле́то бы́вша Тя, безле́тно возсия́вша из Отца́, предгряде́т Де́ва роди́ти,/ ле́тныя разреша́юща стра́сти душ на́ших.
Иски́й мя, заблу́ждшаго преступлени́ем,/ верте́п, я́коже не́бо, оби́тель сотвори́л еси́,/ оби́тели ми благоуготовля́я та́мошния,/ Ще́дре Многоми́лостиве.
Друг
Ирмос: На ка́мени мя ве́ры утверди́в,/ разшири́л еси́ уста́ моя́ на враги́ моя́,/ возвесели́бося дух мой, внегда́ пе́ти:/ несть свят, я́коже Бог наш,/ и несть пра́веден, па́че Тебе́, Го́споди.
Я́коже же́ртва непоро́чна Влады́це принесла́ся еси́ мы́слию соверше́ннейшею/ и бога́тство тле́емое отри́нула еси́, вопию́щи, всему́драя:/ Ты еси́ Бог наш, и несть свят, па́че Тебе́, Го́споди.
Всечи́стая, позна́ся твоя́ чистота,/ просия́ страда́ний Твои́х кре́пость,/ дея́ние бо восхожде́ние виде́ния соде́лала еси́, вопию́щи:/ Ты еси́ Бог наш, и несть свят, па́че Тебе́, Го́споди.
Слава: Целому́дрия жела́нием одержа́ся,/ соблюла́ еси́ хвалу́ чистоты́,/ была́ еси́ прия́тна прему́дрости, Христу́ вопию́щи:/ Ты еси́ Бог наш, и несть свят, па́че Тебе́, Го́споди.
И сега: Богородичен: Мари́ю, Пречи́стую Богоро́дицу, воспои́м,/ я́ко Хода́таицу спасе́ния я́вльшуюся, Богому́дрии, и вопие́м:/ несть чи́сты, я́коже Ты, Пречи́стая,/ и несть непоро́чны, па́че Тебе́, Влады́чице.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Кондак на светицата, глас 2. Подобен: Тве́рдый:
Благоро́дия нра́вом тя честноподо́бне украси́в обожи́вый Госпо́дь,/ в ра́бии о́бразе от Де́вы нам соедини́ся,/ И́же тя в лик дев свещеноси́ц вчини́/ и с му́ченики сочета́, Евге́ние,/ я́ко вои́стинну благоро́дия Боже́ственныя сла́вы вене́ц улучи́.
Седален, глас 8. Подобен: Прему́дрости:
Воздержа́вшися в труде́х страда́льческих,/ просла́вилася еси́ по́двиги му́ченическими,/ мно́ги приве́дши спасае́мыя Зижди́телю твоему́:/ Боже́ственною бо любо́вию оста́вивши привре́менная,/ му́жеския по́двиги соверши́ла еси́, сла́вная./ Те́мже по кончи́не безконе́чную обрела еси́ жи́знь,/ пребыва́ющи с Жени́хом твои́м всегда́, Евге́ние равноа́нгельная./ моли́ Христа́ Бо́га прегреше́ний оставле́ние дарова́ти/ чту́щим любо́вию всечестну́ю па́мять твою́.
Слава, и сега: Не́бо мне показа́ся днесь земля́,/ на ней бо ражда́ется Творе́ц/ и в я́слех восклония́ется в Витлееме Иуде́йстем./ Со А́нгелы пою́т па́стырие непреста́нно:/ в Вы́шних слава, ми́р в ми́ре;/ ви́деша бо звезду́, путеше́ствующу с волхвы́,/ ско́ро же теку́ще принести́ да́ры, зла́то, смирну и лива́н,/ я́ко всех су́щему Бо́гу, и Царю́ ве́чному, и Зижди́телю вся́ческих,/ в верте́пе за милосе́рдие ро́ждшемуся.
Песен 4
Ирмос: От Дева си дошъл, Господи, не ходатай, нито ангел, но самият Ти се въплъти и напълно спаси човешкото ми естество. Затова викам към Тебе: слава на Твоята сила, Господи!
Тварь ны́не обветша́ние все отве́ржи,/ Зижди́теля, зи́ждема и обновля́юща тя, ви́дящи, младе́нца бы́вша,/ и к пе́рвой тя добро́те возводя́ща.
Дивя́щеся пресла́вному Рождеству́, стоя́ху волсви́,/ путеводи́мы Боже́ственною звездо́ю,/ и ви́деша Со́лнце, восходя́щее из де́вственнаго о́блака,/ да́ры тому́ принесо́ша.
Се прихо́дит Де́ва, я́ко ю́ница,/ нося́щи юнца́ во чре́ве упита́ннаго, отъе́млющаго ми́ра грехи́,/ да ра́дуется тварь, пра́зднующи.
Про́поведи проро́ков, Христо́во возъявле́ние возвеща́ющия,/ прия́ша днесь коне́ц спаси́тельный:/ прии́де бо просвети́ти пло́тию во тьме бе́дствующия.
Друг. Ирмос същия
Прише́л еси́, воплоти́вся от Де́вы, Вы́шний,/ Себе́ обру́чи́в дев соста́вы,/ Тебе́ Еди́наго возлюбльшия, де́вственнаго Жениха́ зна́емаго.
Рождества́ плотска́го совлекла́ еси́ покрыва́ло:/ па́ки рожде́ния же нетле́нную оде́жду, му́ченице всесла́вная,/ светови́дно облекла́ еси́ Креще́нием.
Возсия́ светоно́сная заря́ се́рдцу твоему́,/ ле́сти отгоня́щи излия́нный мрак блиста́нием благода́ти,/ му́ченице Христо́ва Евге́ние, до́брая де́во.
Слава: Удобре́нно твое́ и кра́сно житие́ просвети́ла еси́,/ воздержа́нием пе́рвее плотски́я стра́сти увяди́вши,/ последи́ же страда́нием пресве́тло, Евге́ние, сия́ющи.
И сега: Богородичен: Превы́шшая А́нгел была́ еси́, Всепе́тая,/ О́тча ро́ждши сове́та вели́каго А́нгела,/ Челове́ка бы́вша за мно́гое благоутро́бие, Человеколю́бца.
Песен 5
Ирмос: Христе Боже, Ти си станал Посредник между Бог и смъртните, защото чрез Тебе, Владико, от нощта на невежеството имаме достъп до Твоя Отец – Източник на светлина.
Лю́дие, иногда́ во тьме седя́щии,/ да ви́дят Свет возсия́вший Невече́рний:/ его́же звезда́ дре́вле возвести́ огнь почита́ющим от Перси́ды царе́м.
В ма́лый вни́ти Царь вели́кий тщи́тся верте́п,/ ума́ленна мя я́ко да возвели́чит/ и обища́вша безме́рным бога́тством обогати́т, Пребоже́ственный.
Ны́не из Иа́кова, я́коже Валаа́м рече́, ражда́ется Христо́с:/ язы́ки же огоспо́дствует, и возвы́сится благода́тию Ца́рство его́,/ пребыва́ющее непрее́мно.
Друг
Ирмос: Просвеще́ние во тьме лежа́щих,/ спасе́ние отча́янных, Христе́, Спа́се мой,/ к Тебе́ у́тренюю, Царю́ ми́ра,/ просвети́ мя сия́нием Твои́м,/ ино́го бо, ра́зве Тебе́, Бо́га не знаю.
Тече́ние твое́ направля́емо ви́дя ко спасе́нию,/ змий душепа́губный, страстоно́сице, воздвиза́ет искуше́ния тебе́ разли́чная,/ твою́ кре́пость разсла́бити покуша́яся;/ сего́ же, Богому́драя чи́стая, попра́ла еси́.
Вся добра́ до́брых Да́телю, и Благоде́телю,/ и Жени́ху́ душ, Христу́, яви́лася еси́,/ укра́шена в по́стницех воздержа́нием/ и му́ченическим страда́нием сия́ющи,/ му́ченице Евге́ние, Христо́ва до́брая де́во.
Слава: Вене́ц твоему́ верху наложи́ся дарова́ний:/ Боже́ственную бо почти́ла еси́ му́дрость,/ бога́тство и сла́ву оте́ческую презре́вши,/ и с кре́постию после́довала еси́ возлю́бленному Жени́ху́ твоему́, всечестна́я.
И сега: Богородичен: Из Тебе́ Жи́знь, возсия́вши ми́ру, Богороди́тельнице,/ пре́жде сме́ртию удержа́нныя воззывает к жи́зни присносу́щней причаще́нием, ве́рою вопию́щия:/ ино́го, ра́зве Тебе́, Бо́га не зна́ем.
Песен 6
Ирмос: Като се валям в бездната на греховете, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие: от тлението ме, Боже, избави.
Страннообра́зне Христо́с во Своя́ прихо́дит,/ устрани́м себе́ грехо́в и сего́ прии́мем,/ в кро́тких душа́х обита́ющаго.
Ника́коже мале́йший во граде́х, Витлееме, бу́деши:/ в тебе́ бо ражда́ется Царь и Госпо́дь,/ па́ствити лю́ди бога́тныя.
Ка́ко ма́лый Тя прии́мет верте́п, ми́ру невмести́маго, Недомы́сленне?/ Ка́ко у́зри́шися, Младе́нец, Отцу́ соу́мственный, Безнача́льный?
Друг. Ирмос същия
Дрема́ния твои́м ве́ждом не дала еси́,/ до́ндеже сладостра́стие все угаси́ла еси́/ и чи́стую Зижди́телю твоему́ тебе́ самую соверши́ла еси́ оби́тель.
Еги́птяныни, нра́вом поревнова́вши, очерне́вшая де́лом и и́менем,/ клевета́ти остри́тся честно́е житие́ твое́, всечестна́я.
Слава: Тве́рдую показа́вши све́тлость/ и врачева́ний благода́тию обогати́вшися бога́тством ве́ры,/ чернори́зиц составле́нию бысть учи́тельница.
И сега: Богородичен: Та́инственно уча́хуся несказа́нному вси проро́цы Твоему́, Всечи́стая, Рождеству́,/ духо́вно образу́юще и предглаго́люще всем бу́дущая.
Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царя на мира и Спасителя на нашите души и на Тебе слава въздаваме…
Кондак на предпразненството, гл. 3:
Девата днес идва да роди неизказано предвечното Слово в пещерата. Ликувай, цяла земьо, щом си чула, прослави заедно с ангелите и пастирите Този, Който иска да се яви като Младенец – предвечният Бог.
Икос: Изпълниха се светите думи на пророците, защото ето, Девата ражда Най-съвършения в град Витлеем, в пещерата. Цяло творение, обнови се отново, радвай се и ликувай: Господарят на всичко е дошъл да живее със слугите, като избавя нас, падналите, от чуждото владичество, а изглежда като Дете, увито в пелени в ясли, като малко новородено, но е Бога преди вековете.
Синаксар: На 24 декември почитаме светата благочестива девица великомъченица Евгения и тези с нея: великомъченик Василий, който свидетелства заедно със св. Евгения, умрял от меч, както и свети мъченик Филип, бащата на св. Евгения, и другите пострадали. На този ден празнуваме още преподобни Николай войн, (няма данни да е бил българин) – един от избраните воеводи на император Никифор I (802-811 г.). Живял целомъдрено, открито му било, че Никифор ще претърпи поражение от хан Крум, което и станало. Получил дар на прозорливост. След поражението Николай отишъл в манастир.
По техните молитви, Христе Боже, помилвай и ни спаси. Амин.
Песен 7
Ирмос: Богопротивната заповед на беззаконния мъчител извисяваше високия пламък, но Христос простря росата на Духа върху богочестивите момци. Той е благословен и много прославен.
Да кропя́т свы́ше во́ду ́облацы,/ о́блаки полага́яй Себе́ че́стне на восхожде́ние о́блаком, носи́мь Де́вою,/ гряде́т возсия́ти Свет Невече́рний су́щим пре́жде помраче́нным и бе́дствующим.
Во́инство благоугото́вися Боже́ственных А́нгел/ воспе́ти неизрече́нное Госпо́дне низхожде́ние,/ волсви́, пости́гните, па́стырие, потщи́теся:/ прии́де, Ему́же належа́ше, Христо́с,/ ожида́ние язы́ков и избавле́ние.
Что сие́ стра́нное и велича́йшее чу́до?/ Ка́ко понесу́ Тя, нося́щаго глаго́лом вся́ческая?/ Неизглаго́ланное Рождество́, Сы́не Мой Безнача́льне,/ глаго́лаше Всечи́стая,/ Христа́ на дла́нех ужа́сно держа́щи.
Друг. Ирмос същия
Изъясни́ла еси́ всем Богодухнове́нных пи́саний и́стину,/ же́нское естество́ ому́жествивши, и вся удиви́ла еси́ пресла́вно, честна́я,/ я́же привела́ еси́ све́тлы ве́ровавшия Христу́, всебога́тая.
Я́вственно обличи́ла еси́ и́дольское неи́стовство, всехва́льная,/ Боже́ственными твои́ми уче́ньми, и дев неизче́тное мно́жество обручи́вши все́ми ца́рствующему Христу́ све́тлое му́ченическою кро́вию.
Слава: Ви́девши житие́ твое́ светоно́сное, Васи́лла сла́вная,/ Боже́ственне поревнова́вши и Христу́ обру́чи́ся,/ оста́вльши плотско́е все сладостра́стие,/ и ны́не му́ченическия ра́дости сподо́бися.
И сега: Богородичен: Па́жить исцели́ла еси́ сме́ртную,/ безсе́менно ро́ждши Жи́знь ипоста́сную, Де́во Всенепоро́чная, Богороди́тельнице Чи́стая./ Тем же Тя, ра́дующеся, исто́чник безсме́ртия имену́ем.
Песен 8
Ирмос: Огнената пещ някога във Вавилон, разделила действието си по заповед от Бога, изгорила халдейците, но освежила вярващите, които пеели: благославяйте Господа, всички дела Господни.
Высоту́ вои́стинну неизрече́ннаго та́инства, Небеса ́ра́зумом покры́вшему,/ Непоро́чная зря́щи, дивля́шеся и глаго́лаше:/ Престо́л Небе́сный пла́менствуется, Тебе́ держа́й,/ и ка́ко, Сы́не Мой, понесу́ Тя?
Но́сиши Оте́ческое подо́бие, Сы́не Мой,/ и ка́ко раба́ подо́бие, обнища́в, восприя́л еси́?/ Ка́ко в я́слех восклоню́ Тя безслове́сных,/ избавля́ющаго вся от безслове́сия?/ Песносло́влю Твое́ благоутро́бие.
Ра́дуйся, вся земле́,/ се́ Христо́с приближа́ется, в Витлееме ражда́яйся;/ мо́ре, возвесели́ся, проро́ческий сонм, взыгра́й, сбытие́ зря днесь Твои́х слове́с,/ и вси, ра́дуйтеся, пра́веднии.
Друг
Ирмос: В пещь о́гненную ко отроко́м евре́йским снизше́дшаго/ и пла́мень в ро́су прело́жшаго Бо́га/ по́йте, дела́, я́ко Го́спода/ и превозноси́те во вся ве́ки.
В реце́ ю́ношески,/ во огни́ же терпели́вно искуси́лася еси́:/ проти́вная бо естества́ кре́пко прешла́ еси́,/ Христа́ по́йте, дела́, зову́щи, и превозноси́те во вся ве́ки.
Странноле́пно я́вле́йся Христо́с тебе́, в темни́це держи́мей,/ препита́вает бога́тно и Рождество́м Свои́м совокупля́ет Го́рним во́инством/ тя, славосло́вящую его́ во ве́ки.
Твой Жени́х благоле́пно венцы́ тя сугу́быми украша́ет, Евге́ние Богому́драя,/ и тебе́ черто́г све́тел пра́ведно, я́ко пра́ведный, дае́т./ Его́же превозно́сим во вся ве́ки.
Слава: Благода́ть Бо́жия, светови́дно облиста́вши тя,/ ны́не озаря́ет во оби́телех Небе́сных,/ Ея́же напо́лнится твои́ми моли́твами непреста́нно моли́/ соверша́ющим твою́ па́мять, Богому́драя.
И сега: Богородичен: Безсме́ртныя зари́ исто́чник ве́мы Тя, Богоро́дице,/ я́ко ро́ждшую Сло́во Безсме́ртнаго Отца́,/ вся сме́рти избавля́ющаго превозноша́ющия его́ во ве́ки.
Песен 9
Ирмос: Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова всевъзпяваната Богородица величаем.
Да пою́т, ра́дующеся, ца́рствия вся земна́я,/ оте́чествия же язы́ков да веселя́тся;/ го́ры, и удо́лия, и хо́лми, ре́ки, мо́ре/ и вся тварь Го́спода, ны́не ро́ждшагося, велича́ет.
Ви́делся еси́, я́ко мо́щно бе проро́ком Тя ви́дети;/ в после́дняя же вре́мена Челове́к быв,/ всем яви́лся еси́ челове́ком, в Витлееме, гра́де Иуде́йстем,/ звезда́ показу́ющи Тя звездо́словцем, Несказа́нне.
О Ча́до Сладча́йшее, ка́ко пита́ю Тя, пита́ющаго?/ ка́ко держу Тя, держа́щаго вся ма́нием?/ ка́ко же пелена́ми повию́ повива́ющаго всю зе́млю мглою?/ – вопия́ше Всечи́стая Влады́чица,/ ю́же непреста́нно велича́ем.
Друг. Ирмос същия
Во оби́тели все́льшися Небе́сныя, сла́вная,/ ны́не сла́дости ра́йския сподо́билася еси́ я́вственно с де́вами,/ я́ко му́ченица всеи́стинна и с му́ченицами де́ва Всенепоро́чная,/ Евге́ние всеблаже́нная.
Жела́ние получи́ла еси́ па́че ума́ и смы́сла,/ жела́ний кра́йнейшему предстоя́щи све́тло/ и светоза́рными луча́ми Нача́льныя Тро́ицы, Богому́драя, я́вственно сия́ющи,/ Евге́ние, до́брая де́во.
Свещу́ держа́щи де́вства неуга́сну,/ му́ченическим венце́м украси́лася еси́,/ и ны́не моля́щи не преста́й благоче́стно тя любо́вию почита́ющим спасти́ся моли́твами твои́ми,/ Евге́ние всесла́вная.
Слава: К Боже́ственному ны́не изшла́ еси́ прохлажде́нию, вседо́бляя,/ ран проше́дши огнь нестерпи́мый/ и непостоя́нную во́ду искуше́ний, му́ченице Евге́ние./ Христа́ у́бо моли́ спасти́ ду́ши на́ша.
И сега: Богородичен: я́ко руно́, Всенепоро́чная, дождь Небе́сный во чре́ве заче́нши,/ нам родила́ еси́ безсме́ртие даю́щаго,/ благоче́стно того́ воспева́ющим/ и Тя, Всенепоро́чную Богоро́дицу, велича́ющим.
(Ако се прескочат каноните) Ирмос на 8 песен, гл. 2
Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Огнената пещ някога във Вавилон, разделила действието си по заповед от Бога, изгорила халдейците, но освежила вярващите, които пеели: благославяйте Господа, всички дела Господни.
Честнейшую
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
Песен 9, гл. 2
Синът на безначалния Родител, Бог и Господ, Който се въплъти от Дева, ни се яви, помрачените да просвети, разпръснатите да събере. Затова всевъзпяваната Богородица величаем.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили, и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков.
Светилни на предпразненството, гл. 2
Подобен: Со ученики́:
Този, Който живее в непристъпната светлина и се грижи за всичко, поради неизказана доброта е роден от Дева и като новороден е повит в пелени, и положен в пещера в яслите на безсловесните животни; нека побързаме да дойдем във Витлеем, за да Му се поклоним с мъдреците, да му принесем най-добри плодове от дела като дарове.
Слава, и сега:
Верни, да принесем песен на Дева Мария, защото сега тя идва да роди Христос Спасителя във Витлеем, затова мъдреци с дарове бързайте със звездата да се поклоните с нас, и пастири побързайте да извикате с ангелите на новороденото: слава на Тебе, Който лежиш в пещерата и яслите.
Хвалитни стихири, глас 6, на 4, (различни са от гръцките)
Подобен: А́нгельския предъиди́те:
Всякое дихание
Всичко що диша да хвали Господа. Хвалете Господа от небесата; Хвалете го във висините. На Теб, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Теб, Боже, подобава песен.
Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс.150:1)
Звездата на Яков грейна в пещерата, нека дойдем да служим този предпразник; да побързаме с мъдреците и да дойдем с пастирите, за да видим Бог в пелени, да видим Девата, която кърми. О, дивна гледка! Христос, Царят Израилев, идва при нас.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс.150:2)
Сега ангелският хор те прославя с песни, като светла и безмъжна Майка, затова се радва и ликува на твоето раждане, Пречиста, радвай се, надеждо на православните, радвай се, застъпнице на своите певци. Затова и казваме: благословен си Ти, Който дойде, Боже наш, слава на Тебе.
Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс.150:3)
Поникна цвете от корена на Йесей, проповядван от светъл пророк*, и ние виждаме Девата свръхестествено да Го ражда в пещера като възлюбена роза и съпрестолен на Отец в небесата. Хора, нека кажем: благословен си Ти, Който дойде, Боже наш, слава на Тебе.
* Ис. 11:1
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс.150:4)
Днес Адам беше призован от заблудата и от тъмните лъжи на противника, защото Христос от Дева се въплъти като човек, за да обнови Адам и чрез Девата да премахне проклятието. Хора, нека кажем: благословен си Ти, Който дойде, Боже наш, слава на Тебе.
Слава: Дойди, Витлееме, приготви се за раждането, дойди, Йосифе, запиши се с Мария. Пресвета ясла, богоносни пелени, в които беше увит Животът, Христос, нашия Бог, Който ще разкъса оковите на смъртта и привлича хората за нетление.
И сега, Богородичен: О, блажена утроба на Богоневестата, която духовно се показа по-голяма от небето! Защото Този, Когото небето не може да побере, ти приемаш и носиш в себе си. О, благословени гърди на Девата, от които се кърми Този, Който храни всичко, което диша, Христос, станал плът в утробата на безмъжна Девица.
Просителна ектения
Стиховни стихири на предпразненството, гл. 2
Подобен: До́ме Евфра́фов:
Tи се оказа дом на Твореца на всичко, о Дево, защото Господ на славата в тебе се всели и е готов сега да се роди.
Стих: Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. (Авакуум 3:3)
Младо новородено, а предвечен Бог, се ражда от Девата във Витлеем, в яслите на безсловесните. О чудо!
Стих: Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! (Авакуум 3:2)
Духовни ангелски войнства във висините, пейте на новородения Бог с пастирите и мъдреците: слава на Тебе.
Слава:
Слава на Тебе, Отче, Сине и Душе, чрез Когото се устрои страшното тайнство за възраждането на човеците.
И сега:
Радвай се ти, която роди Живота на света от Светия Дух, Дево Богородице, за изкупление на всички.
Трисветое
Тропар, гл. 4,
Като носеше в утробата си Онзи, Който зачена без семе, Мария отиде във Витлеем със стария Йосиф за да се запише, защото те бяха от дома и рода на Давид. Дойде времето да роди, но тогава в страноприемницата нямаше място за тях. Затова пещерата послужи като красив царски палат за Царицата. Христос се ражда, за да издигне падналия преди образ.
ЗЛАТОУСТОВА ЛИТУРГИЯ
Прокимен, глас 4: Господ ми рече: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих. Стих: Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и в Твое владение – краищата на земята. (Пс. 2:8Б- 9)
Апостол
Ще се чете из посланието на св. ап. Павел до галатяни.
Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня. Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти”, което е Христос. Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание. Прочее защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник. Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона; но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
Алилуйя, глас 5: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна“. Стих: Жезъл на сила ще ти изпрати Господ от Сион; господствай посред враговете си. Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. (Пс. 109:1-3Б)
Ще се чете из светото Евангелие от Лука (Лк 2:1–20) (от амвона)
През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.
No comments:
Post a Comment